Представата за естеството на „Вътрешната земя“ е вълнувала съзнанието на човешките същества от незапомнени времена. Идеята присъства на практика във всички митологии и е разисквана както от философи като Платон, така и от учени от ранга на Едмънд Халей. До голяма степен въпроса за „подземията на света“ е обвързан с човешкото подсъзнание. Това което излиза на повърхността обикновено е миниатюрна част от един необятен лабиринт. Някои части от него са дотолкова изпаднали в забвение, че на пръв поглед изглеждат странни и екзотични до степен на несъвместимост с всекидневната представа за структурата на света. Един от подходите към тази толкова сложна и обвита в пластове мистериозност проблематика се крие в принцип, който според определени изследователи датира далеч преди сътворяването на т. нар. „физическа вселена“. Човек лесно може да се заблуди относно истинската големина на даден обект, съдейки по неговата външност. След като прагът бъде преминат, може да се окаже, че вътрешността е многократно по-голяма от това, което изглежда „отвън“. Ако в допълнение „вътрешността“ бъде съставена от множество допълнителни слоеве, то картината на реалността започва да придобива все по-пъстри оттенъци. Когато става въпрос за възможно най-физическото и плътно възприятие на нещата, представата за намиращите се под нас светове придобива все по-фундаментално значение. Тяхното влияние се просмуква в човешката цивилизация по безброй различни начини, които деликатно настройват и формират културата на различните народи. Индианската традиция без съмнение е запазила много тясна връзка с плеяда от различни феномени касаещи Вътрешната земя. Когато към тази напълно естествена база бъдат добавени интересите и влиянията на конкретни тайни общества – започват да се оформят изключително интересни специфики на чиято база биват планирани детайлни сценарии за бъдещото на човешката раса.

Точно такъв е и случаят с предстоящото интервю. Гостът на Рик Мартин от списание „Spectrum“ е представител на интересите на едно малко познато тайно общество. В тази връзка следва да се отбележи, че всяка една подобна структура има своя версия за историята на планетата. Обикновено тя се използва като изходна база за мотивация в служба на дадена „кауза“. Синхронично – комбинацията между „индианец“ и „тайна история на планетата“ изплува в момент близък до предстоящото преиздаване на „Документите Тера“. Нещо повече – макар да става дума за напълно различна фракция със свои собствени интереси гравитиращи около Вътрешната земя, то някои детайли в интервюто нямаше как да останат незабелязани. Най-малко на архетипно ниво гостът на Рик Мартин потвърждава огромния вселенски сблъсък между двете кралици, които индианецът нарича „гущери“. Основният акцент обаче касае специфичната представа за структурата на различните физически подземни слоеве и генезиса на тяхното проектиране, което в даден момент търпи интересен обрат. Освен това индианецът коментира и един от методите за достъп до други, далеч по-ефирни пластове от Вътрешната земя, придобили легендарен статут. Както често се случва – голяма част от източниците на подобен тип информация имат ясно изразена религиозна и „духовна“ индоктринация, която играе съществена роля в техния живот. Съответно тя върви паралелно с всичко излъчено и формира модели, които са силно обусловени от вече наложили се догматични представи за света. Същевременно индианската специфика за конкретни подземни локации отразява само малка част от един изключително сложен свят чиито взаимовръзки са в пряка зависимост от контекста с който се борави.

Следва компилирана извадка от интервюто на Рик Мартин с Джералд Озборн, чието церемониално име е „Червения лос“[1]. За значението на това име ще стане дума впоследствие. Датата на записа е от зимата на 2002 г.

Въведение от Рик Мартин:

Филми подобни на „Пътешествие до центъра на Земята“ изпълват съзнанието с екзотични образи на странни същества, скъпоценни камъни, прекрасни водопади, пеещи кристали, мистериозни тунели и велики градове. За хората с афинитет към приключенията тези теми допълнително стимулират възприятието за изгубени цивилизации, погребани архиви от тайна информация, както и съкровища със стойност отвъд всякакво описание.

Същевременно има древни сведения за високи, мъдри същества от светлина, които живеят някъде във „Вътрешната земя“. Разбира се има и легенди свързани със същества от тъмните подземия, с които не бихте искали да си имате работа. Какво да кажем пък за супер дълбоките и мистериозни каверни и „дупки“? Дали лесно може да бъде отсъдено каква част от всичко по темата е фантастика и какъв процент е истината свързана с това, което буквално лежи под краката ни? Дали технически напредналите същества, които често биват наричани „богове“ имат нещо общо с развитието на планетата и всички живи форми по нея? Къде ли са те сега?

Дали пък няма някакъв вид СЛОЕВЕ пряко свързани със структурата на планетата Земя? Точно като етажи на някоя висока офисна сграда? И в тази връзка – възможно ли е да има същества живеещи в тези т. нар. слоеве, които са до някаква степен изолирани от останалите по различни причини?

Винаги са съществували хора, които претендират, че имат познание по доста от тези теми. Това е част от тяхната роля на пазители на древното познание изплетено от отдавна скрити истини. Един подобен учител бе представен в октомврийското издание на списание „Spectrum“. Това бе зулуския шаман Кредо Мутуа[2]. В днешното интервю ще ви представим една също толкова надарена и интересна личност, чийто псевдоним е „Червения лос“.

Червения лос е индиански шаман и лечител. Неговото потекло е свързано с племената на чернокраките и шошоните, но има също ирландски и френски корени. Той е член на една много особена група, чийто основен принцип е свързан с възприемането на света наобратно. Тя се нарича „хайока“. Нещо повече – той е член на вътрешния кръг на групата за която се счита, че се състои от само 12 члена.

Червения лос бе гост в късното радиошоу на Арт Бел на 12 декември 2001 г. Информацията която той се опита да сподели в типичния за индианското културно наследство разказвачески стил бе постоянно пресичана от водещия на предаването. Така голяма част от интересните детайли не можаха да бъдат развити по един естествен начин. По тази причина ние го поканихме за интервю в една далеч по-спокойна и гостоприемна обстановка. Ще започнем с кратка автобиография на нашия гост.

ЧЛ: Роден съм през 1942 г. в Еленсбург, щата Вашингтон. Според майка ми, през първата ми година съм имал интересно посещение от член на племето якима. Техният последен велик шаман и лечител е дошъл при мен. Не помня това, но помня всичко след първата си година на този свят. Когато станах на 4 години се преместихме в Детройт. Преди да се преместим обаче, старейшината който посещаваше всяка година родеото дойде при нашето семейство. Нещо, което той никога не бе правил до този момент. Той постави ръката си на рамото ми и за първи път проговори на английски. До този момент никой нямаше спомен той да е говорил на английски. Дори не знаехме, че може да говори на този език. Той каза на майка ми, че „това младо момче ще направи велики неща за своите хора“. След това постави ръка на главата ми, усмихна ми се и просто си тръгна. Повече никога не го видяхме.

Какво точно имаше предвид под „своите хора“ не бе ясно защото аз съм със смесен родословен произход. Дали имаше предвид белите или индианците? Честно казано не съм сигурен. Всъщност майка ми презираше индианците и уважаваше единствено вожда на племето якима. Тя винаги се е страхувала, че някой ден аз ще израсна като пълнокръвен индианец. Само че аз никога не осъзнах това, защото винаги съм се считал за индианец. Всъщност майка ми бе много повече индианка от самия мен, но винаги се страхуваше да не поема по дивия път.

Без да бъде казано директно – още на 4-годишна възраст бе предсказано, че ще стана шаман и лечител – „свят човек“ съобразно традициите на туземната култура. Започнах своето обучение на 10-годишна възраст. Хейока на практика означава – „противоположност“ или „в противовес“. Или да правиш нещо наобратно. Това са хората които могат да кажат „мразя те“, но реално имат предвид, че те обичат. И след това яхват коня наобратно и потеглят.[3]

В една или друга степен бях роден с подобни разбирания за света. Израснах в околностите и улиците на Детройт. И ми беше доста забавно. Хората ме мислеха за напълно откачен. Бях член на една от уличните банди на града. Интересното е че бях единственият от бандата, който не бе подложен на типичната за тези среди „инициация“. Това бе доста груб ритуал, който ми бе спестен. Когато попитах останалите „защо“, те ми отговориха, че съм толкова непредвидим, че се страхуват да не ги убия. Не знам защо, но те наистина се страхуваха от мен.

Аз всъщност съм много повече медиатор отколкото боец. Но когато се биех обикновено се захващах с трима противници наведнъж докато другите се биеха един на един. Честно казано причината за това бе, че съзнавах ограничените си способности в това отношение и знаех че така или иначе ще загубя. Но когато паднеш от силно превъзхождащ те съперник – това изглежда красиво[4] и ми се получи добре докато бях в бандата.

Въпреки че напуснах училище на 15 години, моето обучение продължи през целия ми живот. 8 години и половина в тъмната страна, за да опозная врага и 2 години и половина в библейски колеж.

При Вътрешната хейока на която съм член и която по мое виждане е най-висшето призвание към което някой може да се насочи, аз съм в ролята на главен визионер. Обучението ми в тази връзка продължи от 10-ата ми годишнина до 54-та. Мога да зачевам това което е нужно. Не мога да го правя обаче за себе си. Първо трябва да науча нещо и след това да го върна обратно. Уча определени неща, за да мога да обучавам хората на тях.

„Хейока“ означава нещо да е наопаки. Това са личности, които не се подчиняват на установения ритъм на обществото. В много случаи това ги прави престъпници и в затворите е пълно с хора от този тип. Причината затова е, че те не са обучени да практикуват хейока и не осъзнават какви са всъщност. Те не знаят какво е призванието им. Ако успеят да създадат някаква своя общност – започват да се чувстват оценени затова че са различни. Така те са различни, но успяват и да се контролират. Голяма част имат отлични бойни умения и от тях излизат успешни войници на бойното поле. Те биха се били до смърт. Но рядко успяват да ги убият, защото самите те имат отлични инстинкти на убийци.

Що се отнася до Вътрешната хейока – това е система в която са посветени само най-мъдрите и възрастни старейшини на индианските племена. Всъщност повечето посветени индианци знаят само слухове за хейока. Голяма част от тях дори не са чували за тази концепция. Съмнявам се че има дори 26 останали живи, които да са в течение на нещата.

Бях поканен да стана част от вътрешния кръг на хейока. Когато моментът настъпи при мен дойдоха цяла група от духове. Те бяха в образи на мъже и жени, но всички индианци. Аз им отдадох почит и те започнаха да ми говорят. В този момент си нямах никаква представа защо тези духове бяха дошли при мен. Накрая те ме попитаха дали искам да стана член на тяхното общество. Когато ги запитах какво е това общество, те ми отвърнаха: „Вътрешната хейока“. След това ми обясниха кога е било създадено и от какви принципи се състоеше това общество. Всичко звучеше много добре. Аз все още не бях напълно сигурен, затворих очи и се помолих на Създателя да ме посъветва дали да приема. Получих утвърдителен отговор и когато отворих очи казах „да“ на духовете.

От този момент нататък духовния ми живот буквално се изстреля в небесата. Малко по-късно бях заведен на велика церемония на която получих името „Червения лос“. Отначало то не ми хареса изобщо, защото можех да измисля много по-добри имена за себе си. Звучеше ми дори тъпо. След около година обаче ми бе казано защо ми е било дадено това име и сега го приемам с чест.

Бе ми дадено името „Червения лос“, защото аз мога да предричам. Моята работа е да предскажа, че традициите на бялата раса ще започнат да изчезват. Вместо тях ще се завърнат традициите на червената раса. Преди мен Черният лос е предрекъл, че религията на белите ще нахлуе в живота на индианските племена. Сега е ред на религията на червения човек – тази на жаждата за духовния досег с ума, с лицето на Бог, който се проявява чрез природата. Това е пътят на истинското индианско общуване. И то ще достигне до бялата раса. Повярвайте това ще стане. Има много бели, които са истински духовно жадни. И те търсят и търсят, и търсят. А аз съм призован да обучавам. Беше ми наредено да обучавам как да се свържете със Създателя. Нещата които са важни не са свързани с това колко коли можете да карате и колко голяма къща да притежавате.

РМ: Нашите читатели са любопитни относно Вътрешната земя и всички светове под нас които според теб са 5 на брой. След като прочетох твоят памфлет от 24 стр. обаче, реших засега да оставим тази тема настрани и да се насочим директно на въпроса за „войната в небесата“. Предполагам обаче, че двете теми са свързани, така че можем да ги обсъдим заедно.

ЧЛ: Нещата са доста невероятни за просто обяснение.

РМ: Нека сега поговорим за нивата под краката ни.

ЧЛ: Г-н Бел не ми даде възможност да го обясня подробно и честно казано не мога изцяло да го виня за това. Аз не разбрах добре един от неговите въпроси, но както и да е. Случайности няма и това до голяма степен се отнася и до факта, че толкова много пъти излязохме извън релси (образно казано) по време на радиопредаването. Доста неща останаха недовършени, но някои след това се реализираха в писмена форма.

Хората са останали с впечатлението, че съществува някакъв вид сфера или топка, която буквално плува в друга подобна сфера, която от своя страна плува в друга такава и т.н. Но нещата не стоят по този начин.

Цялата Земя, от нейния център до повърхността на която се намираме ние – е солидна. Повърхността аз наричам „ниво 6“. Но има едно голямо изключение. Това са тези ОГРОМНИ ПЕЩЕРИ И КАВЕРНИ – с широчина достигаща 480 км. и дължина надвишаваща няколко пъти тяхната широчина. Точно както в щата Вашингтон имаме големи пещери – по същия начин има и пещери на нивото под нас, което наричам „ниво 5“. Това е петата Вътрешна земя.

Ако хората които са на повърхността уцелят правилното място при копане и успеят да стигнат достатъчно дълбоко ще уцелят огромен въздушен джоб, който ще се простира поне 3-5 км. преди отново да достигнат до твърда скала. Те ще са проникнали в една от тези пещери за които говоря. Тези пещери са проектирани специално и умишлено, за да имитират пространството такова каквото е то на повърхността на ниво 6 на нашата планета. Колкото по-дълбоко отивате на ниво номер 5 – там има купища подобни пещери. Но все пак не са абсолютно навсякъде.

Всъщност има добре изготвена илюзия за „планини“ между „пода“ и „тавана“ на ниво номер 5. Малцината които в момента се намират на ниво 5 и множествата хора, които ще се завърнат там в бъдеще реално виждат нещо подобно на планина. Всъщност това са чисто и просто части от тези гигантски пещери. Техните върхове са покрити от облаци. На практика обаче това е само илюзия и представлява върха на пещерата.

Колкото по-дълбоко се слиза под ниво 5, толкова повече пещерите и техните размери намаляват. Докато най-накрая стигнете до царството на Луцифер, където има много малко естествени пещери. Там всичко е свързано – всяка една пещера има връзка с другата чрез специални тунели.

РМ: Какви са тези пещери под Южна Америка и Китай, които са подобни на стопено гладко стъкло? Пещери простиращи се стотици и може би дори хиляди километри?

ЧЛ: Няма „може би“ – аз съм пазител на тези тунели.

РМ: Кой ги е направил?

ЧЛ: Някои от тях са напълно естествени. Други са направени от Луцифер, когато е търсил най-удобното за него място. Някои от тях са на 5-то, а други на 4-то подземно ниво. Когато говоря за тези нива имам предвид твърда земя, но изпълнена с кухини от пещери. Те са направени от т. нар. „богове“ отговорни за създаването на съвременната човешка раса. Имало е съюз между две огромни сили. Едните са гигантите с големите глави, достигащи до 8 м. височина. Първоначално те са били в съюз с тези които наричаме „хората-гущери“. Те създали съюз чрез който да си поделят правата при добиването на злато и други суровини на тази планета.

Гущерите живеели на планети, които не им позволявали да се помещават на повърхността на родните им светове. Затова те изградили огромни и красиви по техните стандарти градове свързани с тунели. Те не били доволни от условията на нашето ниво 6. Било им прекалено студено и далеч от комфортната им зона. Била направена подялба с расата на гигантите. Гущерите взели част от човешкото население в долните нива, за да ги използват като роби и всякакъв вид ресурс.

Междувременно нашите богове тук горе били далеч по-благосклонни към расата, която създали. От моя гледна точка те дори не били никак лоши господари. Техни скулптори могат да бъдат видени на Великденските острови. С течение на времето конфликтите между гигантите и гущерите зачестили. Гущерите постоянно крадели ресурси от повърхността – включително хора.

В крайна сметка нашите богове намиращи се на ниво 6 решили, че е премината „точката на кипене“. Те обявили война на гущерите. Същевременно изготвили много подробен план как да процедират с подземните човешки генерации, които били поробени от техните доскорошни съюзници. Първоначалната стратегия била гущерите да бъдат напълно унищожени и прогонени от вътрешните слоеве на Земята. Планът свързан с подземните човешки популации включвал те да бъдат адаптирани постепенно към живот близък до този с условията на повърхността. Но това не можело да стане изведнъж. Един от основните проблеми бил свързан със силата на Слънцето. То било прекалено ярко за хора живели толкова много поколения в подземните нива.

Така първоначално нашите богове започнали да строят още повече тунели на ниво 5 и надолу. Направили още повече видове връзки между гигантските каверни. Същевременно в тези огромни пещери те създали почти същите условия каквито имаме и тук на повърхността. Една от големите разлики била изкуственото слънце, което отделяло далеч по-слаба светлина. Доколкото знам на подземните нива Луна няма. Слънцето там е една удивителна машина. И всяка една от огромните пещери разполага с такова съоръжение.

РМ: Не искам да се отклоняваме от темата, но трябва да те питам нещо за зулуския шаман Кредо Мутуа. Той твърди че Яхбулон е лидера на читаури или казано с други думи – на рептилиите. Дали това всъщност е Луцифер?

ЧЛ: Не, не, не.

РМ: Значи някой напълно друг?

ЧЛ: Ами да, той е един от големите лидери. От една по-специфична гледна точка всички с подобен ранг се смятат за богове. Но реално той е използван от Луцифер, който е изключително хитро същество.

Но както и да е, реално това Слънце е доста малко и се намира на височина от няколко километра. То всъщност придърпва енергия. Преди няколко седмици по време на медитация се концертирах около него, за да разбера каква енергия използва. Това не е ядрена енергия. Същевременно енергията е на практика вечна. Нямам представа относно начина по който преодолява гравитацията и левитира в пространството, но открих нещо интересно. Това слънце издърпва енергия от нашето собствено Слънце, което виждаме на повърхността. Това се случва през „кожата“ и порите на Земята.

РМ: Това е много интересно.

ЧЛ: Да, изумително е. Искам да свържа тази дискусия и с други места, които представляват специални „земе-лекуващи вихри“, както и някои пирамиди на територията на САЩ и времевата пещера. Има определени места на които човек не смее да отиде, носейки кредитна карта например. Буквално енергията е толкова голяма и същевременно циркулира по странен начин, смесвайки се с тази, която след това отива да захрани подземното слънце и т.н. Тази енергия има деструктивен ефект върху кредитни карти, мобилни телефони и т.н. Съвсем нови батерии биват изсмукани за десетина минути. Ако искаш да снимаш се получават странни смесвания на цветовете и от филма или снимката не става нищо. Просто не можеш да направиш добри снимки на тези места. Можеш да ги снимаш отстрани, но не и докато си там на място. Причината затова е свързана с расата на тези същества – боговете сътворили нашето ДНК. Не знам дали чрез някаква магия или по-скоро технология, но те са успели да прехвърлят енергията от нашето слънце, така че да захранва всички тези фалшиви слънца под земята.

След като цялата околна среда била окомплектована – равнини, трева и т.н., те построили и изумително красиви градове – наистина много красиви. Главната сграда на всеки такъв град е някаква кръстоска между пирамидите на ацтеките и тази в Гиза. Просто прекрасна структура – изцяло от камък. Пирамидите на които аз съм ходил са или от гранит, или от бял гранит. Освен това има вложен и пясъчник. Има подземен град наречен „черен“, защото е изграден от черен обсидиан. Изумително красив е. Черният цвят обаче по никакъв начин не означава, че градът е свързан с нещо лошо. Има и друг град под Мексико Сити, ако помня правилно. Там архитектурата повече прилича на тази на ацтеките – всичко е покрито със злато. Всички тези градове са на ниво 5 във Вътрешната земя – точно под нас. След като първо посели целия растителен живот, „боговете“ се захванали и с животинския, размножили всякакви риби и т.н. в този подземен слой.

РМ: За кои същества всъщност говориш?

ЧЛ: За нашите богове които слезли от повърхността на ниво 5 и започнали да правят планове да спасят част от човешкото население помещаващото се в по-долните нива. Не знам точно как са го направили, но в определен период са успели да заблудят гущерите относно техните намерения. Успели да изградят огромни структури и съоръжения. След като всичко било завършено продължили да копаят към ниво 4, както и да правят разнородни тунели. Междувременно те изпълнили тези тунели с всевъзможни капани. Както в самите пещери, така и по техните граници с повърхността. Направили много, много тунели, странични тунели – всякакви тунели – всички здраво обсадени от капани, капани и пак капани. Единствените които знаят точното местоположение на всички тези капани са именно тези които са ги построили – т. нар. „богове“.

Когато стигнали още по-надолу те атакували гущерите (както всъщност споменах и в радиопредаването). Било истинска касапница и жертвите били колосални и от двете страни. Много човешки роби също загинали. Настанала огромна война, но в крайна сметка гущерите били победени. Но част от тях успели да избягат и да се укрият.

Същевременно расата на боговете успяла да извлече каквото може от ситуацията. Те взели останалите живи хора и ги отвели до ниво 5. Това е първото подземно ниво под повърхността. Идеята била там да останат поне 10 поколения. Но не мога да кажа колко години са това, защото едно тяхно поколение живее много по-дълго от нашето. Идеята била те да се адаптират към изкуственото слънце и в крайна сметка след време да излязат на повърхността – ниво 6.

Но гущерите успели да се окопитят, прегрупират и контраатакуват. Нашите богове се надявали, че ще успеят да изкарат поне 10 поколения преди това да се случи. Но в крайна сметка не успели. Докарали ги до около 8 поколения и половина преди контраатаката на гущерите. При това нападение тези хора (както и живеещите на ниво 5 богове) били изтласкани на повърхността. Индианските племена навахо, арапахо и т.н. са на практика миньори от ниво 5 – ниски набити тела, силни крака и силни ръце. Те тепърва трябва да се развиват и да придобият чертите на типичния обитател на ниво 6 (на което живеем сега). Но мисля че се справят отлично.

РМ: Значи, когато тези племена твърдят, че са дошли през „сипапу“[5]... всъщност са дошли от вътрешността на Земята?...

ЧЛ: Те знаят много добре какво говорят. Трябва да ги послушаш. Но американските индианци не са единствените дошли оттам. Други народи също са дошли оттам – както в Африка, така и на други континенти. Някои днешни африканци имат легенди, които казват, че са дошли „отгоре“. Това обаче също е вярно. Точно както е вярно твърдението на други, че са дошли изпод земята. Някои пък не знаят откъде точно са дошли и това също е вярно, защото те са били сътворени тук и винаги са стоели на ниво 6.

Същевременно самите гущери също построили доста тунели (не само чрез пробивни процедури) и се подготвили за нова атака.

РМ: Тези гущери независима раса ли са? Или са свързани с Луцифер?

ЧЛ: Те никога не са осъзнавали, че Луцифер съществува изобщо. Разбираш ли добре какво ти казвам? Запомни това, защото е важно. Те вярват напълно, че са богове. Могат да правят всичко каквото поискат и нямат никакъв морален стандарт. На практика те дори нямат име за „Бог“ с главно „Б“. Или пък за Луцифер. Те имат единствено своето собствено име. Според тях – те са ВСИЧКО. Колкото и измамно да е от моя гледна точка. Но да не се отклоняваме – те изградили много тунели и също заложили редица капани из тях.

Гущерите атакували позициите на „нашите хора“ на подземно ниво 5. Те играели ролята на наставници на човешките популации измъкнати от по-долните нива. Същите които трябвало да изкарат поне 10 поколения. Някои от „боговете“ успели да се спасят от атаката. Те взели със себе си и част от хората живеещи на това ниво. Но повечето загинали. Тези които се спасили излезли през тайни проходи на повърхността на различни континенти. Де факто оттам тръгват и повечето легенди на някои народи твърдящи, че идват от Вътрешната земя. Защото те наистина са дошли оттам.

Какво се случило с нашите богове впоследствие? Наистина не знам. Знам обаче, че гущерите са останали. Боговете на практика си заминали от тази планета. Имам, разбира се, предположение какво се е случило с тях. Според мен те са се завърнали в истинския си роден дом, който се намира в различно измерение от нашето. Защото първоначално те дошли тук като гости.

РМ: Нека продължим да говорим за слоевете. Знам че по време на радиопредаването постоянно те откъсваха от темата. Ако имаш да кажеш нещо повече по този въпрос – заповядай.

ЧЛ: Не мисля че има какво повече да се допълва. Отново повтарям, че това не са сфери, които се съдържат в други сфери или пък топки. Всички те обаче са свързани. Колкото по-дълбоко се отива, толкова по-малко пещери могат да бъдат открити. Най-големите дълбини са заети от Луцифер и там той е изградил нещо подобно на „стъклена стена“ включваща различни тунели, пещери и цялата машинария за тяхната поддръжка. От една страна това е малко странно, защото християнския свят счита, че по-скоро става дума за духовното естество на нещата. И „да“, и „не“ едновременно. Тези същества са се научили да се появяват и в „духовна форма“ (както например аз също мога да го правя). Въпреки това – те са напълно физически и технологични и могат да поддържат живота си почти вечно.

(В този момент от интервюто „Червения лос“ спомена за т. нар. центове на Рузвелт и разговора се пренесе изцяло в тази посока поради факта, че този въпрос бе коментиран в радиопредаването.)

РМ: Ставаше въпрос за твърдение свързано с много необичаен феномен. За това, че били открити няколко монети от по 10 цента всяка датираща от 1943 г. Но на монетите било изписано името на тогавашния президент Франклин Рузвелт. Нещо което в тази реалност никога не се е случвало. Не и в тази времева линия. Монетите предполагаемо били намерени близо до т. нар. „дупка на Мел“. Името идва от псевдонима на човека който на няколко пъти говори за феномена – Мел Уотърс.

Според „информатора“ тази дупка е нещо като бездънна яма, която се намирала на частен парцел на територията на щата Вашингтон. Наречена е „дупката на Мел“, когато преди години човек се обажда на няколко пъти в радиопредаването на Арт Бел, за да обясни необичайните феномени свързани с нея. След генерирания огромен интерес в крайна сметка правителството купува парцела, а Мел Уотърс впоследствие обяснява, че това е станало чрез изнудване и в крайна сметка той емигрира от страната.

ЧЛ: Дали дупката на Мел[6] съществува? Абсолютно. За първи път мисля я посетих през 1961 г. Баща ми ме заведе в околността със своя пикап. Когато ми показа дупката сподели, че тя няма дъно.

РМ: Червения лос бе публикувал и малка бележка относно дупката във връзка с радиопредаването. Затова за нашите читатели ще споделя какво бе написал той в нея: „Не търсете тази дупка. Тя може да бъде екстремно опасна. Нейното истинско име е „скокът на Луцифер.“ Това е една от оригиналните дупки прокопани от него в опит да достигне до ниво номер 2 под Земята (това е близо до нейния център). От дупката се страхуват всички диви животни и с основание. От нея се излъчва смърт. И те го знаят. Същевременно тези дупки са по двойки. И обикновено са на близко разстояние една от друга. Когато тези две дупки (едната положителна другата отрицателна) се комбинират, се създават вихри и ветрове. Отделно от това други черни сили са привлечени от „лошата дупка“, за да погълнат тези черни енергии и да презапасят с гориво своите космически кораби. Черната светлина, която бе спомената в радиопредаването, е изхвърляне на ненужното количество от тези вътрешни подземни енергии. Един вид пречистване.

Обратната дупка или „добрата дупка“ не излъчва подобна черна светлина. Тя излъчва чиста невидима светлина. Наистина тя не може да бъде видяна. Това е добротата и любовта на Майката Земя излъчвана от нея. Нещата са проектирани така че да работят заедно. Така че тези дупки са в перфектен баланс. От друга гледна точка и двете са „добри“.

ЧЛ: Колкото до другата дупка – феномени от този порядък са толкова свещени и тайни, че малцината нации по света, които знаят за тях, не говорят изобщо по въпроса. За щастие дупката, която е близо до тази на Мел – нейната противоположност така да се каже, никога не е била откривана. И ще остане неоткрита. Аз просто потвърждавам че е там, но няма да кажа къде се намира точно. От друга страна, ако искате да потърсите в околността – успех с гърмящите змии. Тези дупки имат много видове защити.

Има и нещо друго, което е директно свързано с цялата работа. Тук става дума за различни паралелни времеви линии. Всъщност от друга перспектива време не съществува. Има сезони.

РМ: В радиопредаването спомена за някаква времева пещера. Това ли е другото място което имаш предвид?

ЧЛ: Не.

РМ: Значи това е напълно различно място?

ЧЛ: Това, приятелю, е място което може да предсказва бъдещето. Или дори може да те заведе в миналото. Но нека се върнем към основната тема. Тази черна светлина минава образно казано през цялото тесте от карти...

РМ: Гледам си в бележките, които направих на база на твоя памфлет. Почти изцяло изместихме фокуса на темите. Любопитен съм относно тези две Кралици за които говориш, но и не искам да скачаме от тема в тема.

ЧЛ: Добре, за да стане по-ясно на читателите ще кажа, че всъщност съм написал ръкописно една огромна книга. Не е в печатен вариант, но ако се напечата вероятно ще излезе към 1400 стр. В нея пише как да правите всичко за което говоря. ОК, казах „всичко“, но това не е съвсем вярно. Има някои неща за които не ми е позволено да говоря. Ако информацията попадне в грешни ръце може да причини големи неприятности. Но иначе може да се каже, че всичко което преподавам може да бъде намерено в нея. Чрез нея уча хората как аз самият съм се научил на различен тип познание. И когато казвам „познание“ го казвам с главни букви – ПОЗНАНИЕ. Когато кажа, че знам нещо може да сте сигурни, че е точно така. Дали ще ми повярвате или не си е ваш проблем.

Както и да е, частта за която става дума в краткия памфлет е една микроскопична част от голямата книга за която стана въпрос. „Кралиците“ за които говоря са Кралици-гущери. Те са лидерите на две групи – расата на гущерите и драконианците. И двете кралици са от женски пол. От векове те се презират. Не знам каква е точната причина за конфликта помежду им. Но те не могат да се понасят. Те са в постоянна вражда. Превзели са много, много светове. Едната Кралица е спечелила част от хората на нейната страна, другата съответно друга част. И двете едновременно се считат за БОГ. Вместо да разрешат спора директно помежду си – използват своите придобивки, за да се бият вместо тях на бойното поле. Това е постоянно упражняване на контрол от едната страна към другата. Те ни използват като пионки да се бием помежду си за тях – включително масови убийства. Просто е удивително.

Повечето хора по принцип могат да приемат фигурата на Луцифер под някаква форма. Но те се смеят когато започна да им говоря за гущерите. И честно казано гущерите са на практика навсякъде на сцената – на повърхността, под нея, в космоса, на другите планети.[7] Те са добри завоеватели и са една от четирите раси, които са в съюз. Наричам този съюз „Нечестивата четворка“ или „Нечестивия съюз“.

Ако само знаеше как действат тези същества с тяхната технология. Много хора имат различни физически импланти. Може да се шегувате с подобна информация, но де факто има лекари, които са отстранявали странни малки стъклоподобни или металоподобни отломки от хората. Това са импланти, които се поставят както в хора от Земята, така и на други планети. Чрез тях може да се проследи къде се намирате, какво ви е кръвното и каквото се сетите. Но това са вторични неща. Поне 3 от тези 4 раси се хранят с гняв, омраза, нещастие и т.н. Всъщност те разполагат с машини под повърхността на земята и предполагам че на другите планети не е по-различно. Чрез тези машини те могат да се прицелят както в дадена група, така и в определен човек. Натискат определено копче и цялата група може да бъде накарана да реагира по даден начин. След това те ИЗСМУКВАТ – и тук говоря буквално – изсмукват емоцията. Натискат бутона, насочват машината към теб и ти си принуден да изразиш дадена емоция. След това те я изсмукват подобно на някой който пие питие със сламка или е решил да похапне нещо за обяд.

Когато са гладни просто спират до някоя подобна машинария, която проследява имплантите, натискат копчето и получават реакцията от човека. След това изсмукват отделената енергия. Ако трябва да направя човешка аналогия бих казал, че е подобно на това да спрете и да си вземете сладолед, безалкохолна напитка или кафе.

РМ: Значи когато говорим за Луцифер и силите, които се хранят с негативна енергия..., това е нещо буквално и действително?

ЧЛ: Да, така е. Но Луцифер е нещо различно. Той не се храни с това. Той иска само завоевания. Той иска да бъде бог и точка. Той не се вълнува от друго. Неговите демони да, но не и той.

РМ: Какъв фактор играят Сивите извънземни в цялата схема?

ЧЛ: Сивите са част от „Нечестивата четворка“.

РМ: Ти ги наричаш „хората-пчели“?

ЧЛ: Да, така е. Повечето от индианските племена ги наричат „хората-насекоми“. Аз предпочитам да ги наричам „хора-пчели“ по няколко причини. Но нека първо кажа, че единствено те от тази четворка не смучат енергия. Тях това не ги привлича. Те имат други причини да бъдат в четворката. Истинската причина да са тук е друга. В момента те са почти изчезващ вид. Преди еони време те отишли при Федерацията на планетите и искали разрешение да дойдат на Земята, за да експериментират. Те искали да вземат нашето ДНК и да го имплементират в техните тела. Искали да елиминират омразата, гнева и всички подобни емоции. И получили разрешение. Но сега тази раса си играе на Бог. Но те не познават Бог. Обаче позволението вече им било дадено и те са спечелили правото да се разпореждат. Поне в това направление са успели. Но взимайки ДНК-то в крайна сметка премахнали абсолютно всички емоции в себе си.

Тук следва да уточня, че говоря за Високите сиви – това са истинските Сиви. Малките сиви са буквално като растения, но с възможност да мислят самостоятелно. Те са нещо като клонирани миниреплики на високите си събратя. Те им вършат работата подобно на роби. И са многобройни. Ако някой „сдаде багажа“ си правят друг. Истинските сиви са доста по-високи от малките. Аз лично никога не съм виждал женска от расата на Сивите. Според мен по време на експеримента им те са унищожили сексуалния си живот. Оригиналната Сива раса е пред изчезване. След това те отново отишли пред проклетия съвет на Федерацията и за пореден път получили разрешение да ползват от нашата ДНК. Те използват Малките сиви да я извличат за тях. Сега чрез нас те се опитват да си върнат емоциите. Преди напълно да бъдат заличени като раса.

Така че Сивите работят заедно с другите 3 и са част от Нечестивата четворка. Но те си имат свой собствен дневен ред. Нямат желание да изсмукват страх и омраза и подобни негативни емоции. Те искат просто да си върнат част от ДНК-то и да си стъпят на краката. Малките сиви са като дърветата. Те нямат душа, но и нямат нужда от душа. Те са като растения. Но в същото време са интелигентни, ходещи и мислещи растения. Не са ограничени да стоят на едно място. Имат свои собствени „висши цели“. Те смятат, че някой ден могат да се освободят от своите създатели и да станат отделна независима раса. Това е техният план. Всичко това присъства в памфлета, който сглобих.

РМ: Има много хора която вярват, че съществуват просветлени същества, които живеят във вътрешността на Земята в красиви градове от светлина. Някои примери са свързани с подземията на езерото Титикака, под пустинята Гоби, под Северния полюс, под планината Шаста. Това вярно ли е? И ако „да“ – какви са тези същества?

ЧЛ: Единствените кристални градове, които аз лично съм виждал в моя живот не бяха на тази планета. До ден днешен не съм сигурен дали бяха част от някое райско място или друга планета, но това не беше Земята.

РМ: Запознат ли си с Адмирал Бърд и неговия дневник?

ЧЛ: Запознат съм с него още от 11-годишен.

РМ: Там има твърдения, че той проникнал през Северния полюс и се е срещнал с тези същества от светлина в недрата на Земята. Кои са тези същества?

ЧЛ: Никога не съм ги виждал. Нямам представа дали съществуват или не. Има обаче същества, които може би са от същия йерархичен ред като тези за които говориш. За тях ми бе казано от Кралицата на Вътрешната земя. Тя ги нарече „Прелитащите през скали“. Обясни ми че това са форми на духовни същества, но същевременно физически. Те имат способността да летят и дори да живеят вътре в скалите и камъните. Тя ми каза, че те са някаква разновидност на ангели.

РМ: Възможно ли е това същество да е де факто душата на Земята?

ЧЛ: Не, не. Тя ми каза, че това са ангелите на нейните хора, които наричаме феи и самодиви. Тя ги нарича тотеми, както и ние.

РМ: Сега ми кажи пак кой точно ти каза това?

ЧЛ: Кралицата на Вътрешната земя.

РМ: Тя същество от светлина ли е?

ЧЛ: Не.

РМ: Духовно същество ли е?

ЧЛ: О, не, не.

РМ: Истинско същество ли е?

ЧЛ: Тя е напълно реална, както впрочем и самодивите и всички подобни. Дори не знам името ѝ. Но с времето създадохме прилични взаимоотношения. Накратко тя изпраща пратеник когато иска да ме види. Един от старейшините идва да ме предупреди и след това уговаряме подробностите и времето.

Колкото до това дали г-н Бърд е преминал през някаква дупка над Северния полюс. Никога не съм виждал толкова голяма падина по Земята. Така че не мога да потвърдя дали е истина или не, защото не знам. Ако има някакво подобно място обаче според мен трябва да е свързано с огромна пещера.

РМ: Тогава всички тези писания за градове от светлина като този под планината Шаста и поданици на лемурийската раса... това мит ли е?

ЧЛ: Това за което мога да кажа е свързано с градовете, които аз лично съм видял. И тези подземни градове са направени от чист камък. Няма електричество, няма пластмаса. Тези градове очакват своите хора да се завърнат. В тях има нещо подобно на ковчези сходни на тези в Египет. Тези саркофази обаче нямат същите изображения по тях, но също са направени от камък. Капаците им прилепват доста плътно. Изискват се поне двама души, за да повдигнат капака. В тях се намират семена за посяване. Когато хората се завърнат в тях, те ще имат познанието как да садят. Няма да имат трактори.

РМ: Тези които трябва да се завърнат са от племената хопи и навахо, нали?

ЧЛ: Да, това са „дълго вървящите“, но те не са единствените, които ще влязат вътре. Но само те носят това име.

РМ: Искам да ти задам още един въпрос относно „градовете от светлина“, защото знам че хората ще ме питат.

ЧЛ: Знам за поне един и това е Шангри-Ла.

РМ: Той под Тибет ли се намира?

ЧЛ: Не, всъщност е под руските степи.

РМ: Къде се намира това?

ЧЛ: Това е огромно диво място на територията на Русия в сибирската зона. Но има път до него и през Тибет. Има път до Шангри-Ла и през руските степи.

РМ: Това е доста отдалечено.

ЧЛ: Не само е отдалечено, то е и невидимо. Достъпът дотам става чрез сърцето. То може да даде ключа. И изведнъж си там. Ако имаш правилната нагласа и чисто сърце и ако наистина искаш да отидеш – то ще те води. Там живеят много учители и голяма част от есеите. Те никога не са преставали да съществуват. Това са живи хора, а не духовни същества. Някои от тях са живели толкова дълго, че дори могат да се считат за почти безсмъртни. Това е странен свят. И ключа да се влезе в този град е сходен с този, който е нужен да се влезе във Вътрешната земя и другите градове за които знам. Това е чистото сърце. Отиваш на правилното място без цел за завоевания или дори да изследваш мястото. Не трябва да го търсиш с цел да избягаш или да се скриеш от някого. Ако си с чисто сърце ще успееш да влезеш. Това е град във вътрешността на Земята и е междуизмерен.[8]

Понякога имам възможност да изпадам в разширено състояние на съзнанието и съм съзерцавал Шангри-Ла. Градът е кристален, има нещо подобно на купол и е междуизмерен. Той е във вътрешността на Земята, а не на нейната повърхност. Затова и пътят към него е през сърцето. Това знание е известно на всички пазители. Механизмът за проникване във всеки един подземен слой е сходен. По тази причина едно от моите задължения е имено като „пазител на тунелите“, които са свързани с различни слоеве на Вътрешната земя. Това е много специфична характеристика. Мога да кажа, че на мен ми е зачислен точно определен град за чийто проходи отговарям. Някои от тези проходи са абсолютно действителни и физически отвори в които може да се влезе. Някои от тях са пукнатини в скалите или пещери. Това е началната точка на пътя до определен подземен град. Аз притежавам вътрешния ключ, чистото сърце чрез което може да се намери отвора, който е на няколко мили от града. Когато времето настъпи, Създателят ще изпрати при мен определени хора на определено място. И това ще бъдат хора от друго потекло – от раси различни от индианските. Те ще бъдат призовани. Дотолкова ще бъдат принудени от обстоятелствата, че ще са готови на всичко само и само да влязат вътре.

Те ще се срещнат с мен, аз ще отворя „вратата“ и те ще тръгнат надолу. След това ще затворя прохода и това е. Моята работа относно вътрешния град свършва дотук. Аз ще остана горе. Ще бъда с музиката на повърхността. Нямам познанието да отворя прохода, да отида с тях и да се върна обратно. Аз съм чисто и просто нещо като „портиер“.

РМ: И когато отвориш този проход предполагам те ще отидат на някое безопасно място?

ЧЛ: Да, оцелелите тук на повърхността в даден момент ще се смесят дотолкова, че всички ще станат от една раса и ще имат един език. Същото ще се случи и долу. Индианските племена, както и „дълго вървящите“ и всички от този тип вярват, че родът им произхожда от вътрешността на Земята. И това е самата истина. Не всички, но част от тях са оцелели, защото са били спасени от расата на боговете, които са воювали с групите на гущерите и драконианците. Те вярват че са единствените, които са дошли от Вътрешната земя. Само че доста бъркат в това отношение! Има африкански народи и всякакви други раси по света, които също са дошли от Вътрешната земя. Индианците са доста наперени в това отношение и не знам защо е така.

По тази причина те вярват, че ще бъдат господари на подземния град, в който ще отидат. Американските индианци ще се отправят към поне 3 града дълбоко под земята. Когато пристигнат там ще вярват, че всичко е направено заради тях. Те ще мислят, че „Великият Дух“ им е дал целия град. Но в някои от тези градове ще установят, че вече има други, които са отишли преди тях и ще ги чакат. Това ще са хора дошли преди тях от повърхността. И ще са от много различни раси. И индианците ще са много изненадани. Всъщност знам за една подобна група и поне 5 от тях вече загинаха.

РМ: Пет са мъртви?

ЧЛ: Да, да. Някои от тях не взеха предвид моите съвети и напътствията на Вътрешната Кралица и глуповато тръгнаха да изследват територията сами. А тези дяволити тунели са изпълнени с капани. По време на една от почивките си видели голяма сребърна жила широка към 1 метър. И решили да я изследват. Те се отбили от пътя си и това се оказало капан. Намерили смъртта си в една пещера. От друга страна тяхната смърт няма да е напразна, защото подейства пречистващо на останалите, които имат желание да ходят. Те определено започнаха да внимават и слушат всичко което казах на техния лидер и вече се вслушват повече.

Но в тази друга група има една по-възрастна жена, която има сериозен проблем с Егото. Тя смята, че трябва да стане лидер. Първоначалният лидер на първата група беше много наперен и правеше сериозна заявка, че знае много неща за Вътрешната земя. Но според мен бе доста наивен и не знаеше нищо. Той първи изостави групата и се върна обратно изплашен до смърт.

Когато се върна каза, че останалите са болни и че имат нужда от храна и други провизии. Той говори директно с някои от нашите старейшини. Те го подкрепиха и му дадоха всякакви запаси и той се върна обратно уж към Вътрешната земя. Но още на една от първите малки пещери явно се спрял и не е продължил повече. Изял всичката храна, която уж трябваше да им занесе и се върна обратно. След това казал на старейшините, че когато се върнал останалите от групата вече не били там и нямало никакъв шанс да ги намери в този лабиринт. Така че от гледна точка на старейшините цялата тази първа група вече се счита за мъртва.

След това организираха втора група и същият този човек искаше отново да им бъде лидер. Когато научих затова им казах, че това няма да се случи. Този човек успя добре да измами старейшините. Той изигра ролята на герой. Единственият успял да се завърне от смъртоносния лабиринт. На всичкото отгоре беше представил план как може да спаси останалите от групата. От моя гледна точка щеше да ги спаси ама друг път. Та той бе уплашен до смърт.

Тъй като все пак щяха да го изпратят като лидер на втората група аз се намесих. Трябва да призная, че действах доста деликатно като поставих болест в него, която дори го докара до болницата. Разбира се на мен не ми е позволено да убивам или нещо подобно. Но в този случай трябваше да разболея този 40-годишен мъж.

Старейшините не можеха да разберат какво се случва, защото този човек трябваше да води втората група и когато всичко бе готово той внезапно се разболя. Белите доктори си блъскаха главите да разберат какво му има. Тогава на няколко от старейшините им дойде ума в главата и се светнаха, че това не е обикновена болест. Те осъзнаха че нещо е поставено в него – все едно от някой магьосник. Аз, разбира се, не съм магьосник, но имам определени способности и знания.

Тогава старейшините започнаха сериозно да се ровят по отношение на това какво точно се е случило с първата група. Те направиха нещо като „времево шаманско пътуване“ и бяха удивени, че този човек е един Юда. Той не беше този за който се представяше. Разбраха защо му е поставена тази болест и избраха друг да води втората група. Първият лидер вече е куче с подвита опашка и загуби целия си статут. Той вече не е в болницата, но няма да има възможност да влезе във Вътрешната земя.

Другата група която вече тръгна обаче, по мое мнение също има сериозен проблем. Там има една жена която смята, че трябва да е истинския лидер. Така че аз смятам, че в даден момент тя ще се намеси и това може да повлияе много зле на всички. В едно от моите видения за бъдещето ми бе показано, че те все пак ще успеят да стигнат. Когато успеят да излязат от голямата пещера ще открият една огромна, огромна зона с хубава земя. Там има много прясна вода, риба, животни. И между другото тези животни не са като нашите на повърхността. Те са истински мастодонти.

Както и да е – те ще видят града който е на 20-30 километра от изхода на пещерата. Когато наближат града ще им стане ясно, че там живеят хора, които не са индианци. Ще има чернокожи, бели и всякакви други раси. Ще бъдат шокирани и това ще доведе до разделение. И ако тази жена успее да наложи волята си, може да стане страшно. От този момент нататък нямам точна представа какво точно може да се случи – само мога да предполагам, защото има потенциал да запалят война.

За щастие не всички ще я последват. Предполагам ще са по-малко от половината които ще оцелеят дотам. Така или иначе по-важното е че всички раси както на повърхността, така и под земята ще се слеят една с друга. Ще има смесено потомство. Цветът който ще се получи на повърхността ще се предаде и под земята. Същото ще стане и с езиците. Всички нации ще изчезнат.

Познанието на червения човек обаче ще остане и ще бъде предадено за следващите поколения. Моята задача е да преподавам способностите, които всяко човешко същество има. Това познание ще бъде заветът на червената раса. Тази вътрешна връзка, как да направиш плод от парче мъртъв ябълков клон. Аз обучавам как да бъде направено това. Аз давам познанието. Но аз не го правя вместо тях. Взел съм си уроците. Знам какво мога да правя. Виждал съм го как работи и съм го тествал. Знам колко прост е урокът и огромния проблем и трудност нещо да бъде реализирано де факто. И същевременно е толкова просто, че никой не би повярвал. Извинявай за езика който ползвам, но мисля че разбираш какво искам да кажа?

РМ: Разбира се.

ЧЛ: Нашият свят е обхванат от идеята, че нещата трябва да бъдат сложни. Трябва „задължително“ някакви учени да го измислят и направят. Трябва да има и някой изобретател. И на всичко отгоре да има и милиони долари, които да подкрепят цялата работа. Но всичко това са глупости. Единствено трябва да бъде вложено сърце и ум и това е достатъчно.

Преди да завършим интервюто братко, има още нещо, което искам да кажа. Искам да благодаря на Създателя. Вътрешната хеойка е била изучена на краката на сина божий. Това е коренът на зараждането на нашето общество. Самият Христос. Е, вие го наричате „Христос“. Ние го наричаме „Бледоликия Учител“. Аз съм един от 12 избрани, които носим традицията на чистотата. Аз разбирам основата на нашите индиански церемонии. Не всички церемонии са базирани на това, но основните са. Особено тази свързана със Слънчевия танц – откъде идва, как се свързва с Христос и Библията. Аз съм просто един мост. Не се налага нито трябва да разбирам тези неща.

Слънчевият танц се състои от много голям кръг изрисуван в земята. И в центъра има дупка, която трябва да приеме централния стълб – дървото[9]. Когато настане време за Слънчевия танц, старейшините ще се съберат и ще се помолят. След това ще изпратят младежи – скаути. Не харесвам много тази дума но мисля, че белите хора ще я разберат. Те ще изпратят скаутите да търсят подходящото дърво което да запълни дупката. И тези хора ще претърсват огромен периметър в продължение на дни. Ще са разпределени на малки групи от по няколко човека. Те ще се върнат и ще докладват какви дървета са открили.

След това старейшините, ще вземат данните и ще отидат да проучат тези дървета. Те лично ще отидат да видят дърветата на място. Когато открият правилното дърво ще изпратят здрави и силни млади мъже заедно с една жена – девица облечена в бяло. Те ще извършват церемониална молитва и ще благодарят на дървото за неговата саможертва при отрязването му. Това дърво никак няма да е ниско. Това няма да е някакво петметрово дърво. Церемонията продължава като девицата трябва да удари дървото поне 3 пъти с брадва, но бройката може да варира. Тази девица символизира дева Мария – майката на Христос. Тя удря дървото, защото то е врагът чрез който нейното дете е убито. След това дървото бива отсечено. Младите мъже следва да се подредят много добре – така че когато дървото падне да го хванат. Те не могат да си позволят то да падне на земята.

След като го хванат го окастрят. Трябва после да го занесат до кръга – независимо колко дни и нощи ще им отнеме. Не могат да позволят да докосне земята. Така че те се сменят в носенето в зависимост от това колко е далече мястото. Те буквално са репрезентация на тези, които са носили христовия кръст. След това дървото влиза в кръга. Този кръг е представителен за цялото сътворение – всяка планета, всички хора по тях и всички връзки между тях. И когато казвам, че има една връзка – не говоря само за човешката. Ние сме свързани с всички останали – с червеите, водата, растенията и животните. Това наистина включва всичко – дъждът, планините, звездите, пръстта – не просто хората.

Така че великият кръг е репрезентация на всичко. И е кръг защото всичко протича кръгообразно. Дупката е в центъра на кръга. Поставят дървото в тази дупка и на неговия връх има останал жив клон с листа по него. Това е единственото нещо което не е отнето от дървото. След това бива проведена велика церемония по засаждане на дървото. То е репрезентация на кръста на Христос. Зеленият клон на върха представлява живота – там горе. Това е връзката между майката Земя и небесния рай. И връзката е Христос.

След това са наред танцуващите. Те предварително са подготвени чрез пост и молитва, защото този танц е доста болезнен. Има и хора които биват пробождани, което символизира пробождането на Христос. След това почва и същинския танц и всички искат прошка от Създателя докато танцуват. Някои танцуват не за себе си – а за други които не могат. В миналото тази церемония е продължавала ден и нощ. Ако някой е трябвало да спи е падал директно на земята и са идвали да го завиват, но сега се прави само през деня...

Цялата тази церемония де факто е свързана с това, което говори и Библията. Но тъй като не сме имали думите да я запишем, ние провеждаме церемонията, за да си припомним това което сега може да се прочете и в „светото писание“. Повечето церемонии са думи изобразени в действия – все едно гледаш Шекспирова пиеса. Но през вековете дори индианците са забравили корените на тези церемонии.

РМ: Това е подходящ момент да завършим интервюто. Благодаря че сподели твоята мъдрост с нашите читатели.

В заключение, темата за „Вътрешната земя“ тепърва ще става все по-актуална за Издателство „Паралелна Реалност“. Преходният период в който света се намира в момента ще генерира противоположни концепции и цели за „бъдещите поколения“. На чисто архетипно ниво единият път ще бъде насочен „навън“ – към завладяване на „външния космос“. Пътят „навътре“ предразполага към не по-малко изумителни светове и „портали“, към добре забравени дестинации. Представената от „Червения лос“ картина на реалността активира основната команда характерна за „физическата вселена“. „Оцеляването“ е издигнато в култ и през тази призма физическия слой на Вътрешната земя е своеобразния спасителен пояс присъстващ натрапчиво в културата на много индиански народи. Те дори имат предначертани определени знакови събития отвъд които (по техните разбирания) определена времева линия не може да бъде променена. До голяма степен имплантираното в индианските народи схващане за миграцията в друг свят е представено подобаващо във втория сезон на сериала „Westwolrd“. Защото там прекрасно е описано как се скача от една илюзия в друга. Просветения читател лесно може да прозре ограниченията на „култовете“ от подобен тип като захранвани от определени фракции. Защото дори когато определени детайли са адекватни, то контекста в който са поставени винаги е от по-важно значение. По тази причина описаното от „индианеца“ играе ролята на лек щрих към една далеч по-мащабна платформа.

[1] Озборн напуска нашия свят на 26 юни 2015 г. на 73-годишна възраст.

[2] Навярно тук е уместно да съобщим на онези, които все още не са разбрали, че Кредо Мутуа почина на 25 март 2020 г. на преклонната възраст от 98.

[3] Накратко „хейока“ въплъщават архетипа на шегобиеца или Глупака от Таро – гранична фигура, която да служи като коректив на крайностите в една общност. Именно поради естеството на своята граничност – подобна личност винаги остава противоречива в съзнанието на хората, което отчасти е и идеята зад нещата.

[4] Тук де факто е описан един изключително древен метод дискутиран в следговора на „Завръщане в Монтоук“. Този образно казано „помощен инструмент“ е бил измислен далеч преди зараждането на физическата вселена. Първоначалната негова функция е била да убеди едно на практика всесилно същество „собственоръчно“ да ограничи способностите си чрез някакъв вид „добре украсена естетика“. Впоследствие силният отзвук от тази толкова древна история претърпява множество трансформации, драматизации и „разбира се“ – форми на импланти. По ред причини голяма част от хората намират за красиво и героично да загубиш от явно превъзхождащ те съперник. И тази емоционална реакция може да бъде използвана по много различни начини. Подобен род модели можем да срещнем през цялата история на последната ни цивилизация. Особено култов пример в това отношение е получилата почти легендарен статут история за саможертвата на спартанците при прохода Термопили.

[5] Съществува легенда на племето навахо свързана с древната миграция на техния народ от свят свързан с подземни пещери. Районът който най-често гравитира около тези легенди се намира в пресечната точка на 4 щата (Аризона, Юта, Колорадо и Ню Мексико) – т. нар. „Четири ъгъла“, които са споменати и от Робърт Морнинг Скай като генералната локация на която пада кораба на „Звездния старейшина“. Това е район изпълнен с аномалии от всякакво естество и произход, а племето хопи има легенда свързана с някакъв вид отвор, който понякога е описван, че се намира на хълм, а друг път като някакво езеро, което скрива пътя към подземията. Отворът от който хопите излезли на повърхността от подземията се нарича „сипапу“ или „сипапуни“. Счита се че тази локация се намира в околността където се сливат реките Колорадо и Малко Колорадо. Според традицията на хопи не всички които пребивавали в този пещерен подземен свят излезли на повърхността. Някои предпочели да останал „отдолу“. Според племето навахо в миналото всички индиански племена (както и белите хора) са живеели заедно под земята в сърцето на планина близо до реката Сан Хуан. Единствената им храна била месо, но то било в изобилие, тъй като в пещерата където живеели имало всякакви животни. Светлината на която се радвали обаче била много оскъдна и продължителността ѝ била само няколко часа всеки ден. В даден период хората и животните започнали да се промъкват нагоре към повърхността. Това им отнемало няколко дни преход. Първи излезли от племето навахо, след това пуебло, последвани от другите индиански племена. Белите хора дошли най-късно – много години след това. Според легендите жителите на подземния свят говорели на един и същ език, но след като се изкачили на повърхността се народили различните езикови групи.

[6] Накратко феномена свързан с прословутата дупка навлиза в публичното пространство през 1997 г. Тогава човек който представя себе си с фалшивото име „Мел Уотърс“ се включва в радиопредаването „Coast to Coast AM“. В следващите 5 г. същият човек се обажда още няколко пъти в предаването с допълнителни подробности за мистериозната дупка, която предполагаемо се намирала на негова частна собственост. Впоследствие той твърди, че федерални агенти са проявили силен интерес към дупката и са иззели имота му в замяна финансиране на неговото преместване в Австралия. Нещо, което в по-късен етап поражда спекулации относно истинската мотивация на „Мел“ да направи феномена публичен. В тази връзка има дори твърдения, че той е член на службите с мисия да внесе доза дезинформация. Появата му в ефир обаче предизвиква лавина от обаждания в градската библиотека на Еленсбург. Един от тамошните библиотекари коментира, че телефонът буквално не спирал да звъни и хората разказвали изключително странни и дори невероятни истории относно „дупката“. Било направено дори някакво досие с тези разкази, което впоследствие изчезнало мистериозно. Съществуването на тази дупка никога не е официално признато. Факт е обаче, че в дадени периоди обществените сателитни снимки над местността са били цензурирани, така че да не може да се види какво има там. Един от случаите които „Мел“ разказва в предаването касае възможността дупката да изкривява времевите линии. Точно в тази връзка биват споменати и въпросните монети на Рузвелт. В радиоефира той дори спекулира, че на базата на някои допълнителни символи – те са от алтернативна вселена, в която германците са спечелили ВСВ. Според „Мел“ намерените от него монети от 1943 г. в близост до дупката били обвити в червен плик подобен на тези с които се подаряват подаръци на китайската нова година. При опит да се фотографират, снимките излизали повредени. Изключително показателен пример, че историята е генерирала около себе си огромна енергия, е проведената през 2008г. художествена изложба. Под мотото „Аспекти на дупката на Мел“ 41 артисти представят своите творения в художествения център в Санта Ана, Калифорния.

[7] Изключително интересна и забавна синхроничност може да бъде забелязана в тази връзка. И то точно когато доминиращото световно медийно послание е „маски“. Текущият сезон на американското издание на шоуто „Маскираният певец“ е избрало много интересен заглавен плакат, който просто няма как да остане нерегистриран на множество нива.

[8] Това е една изключително дълбока тема, в която трудно може да се вникне подобаващо, защото изисква огромен контекст, който да обясни множеството различни интерпретации. Все пак следва да се отбележи, че твърдението на индианеца свързано с „чистото сърце“ е напълно автентичен метод даващ излаз до определени нива на съществуване. Особено що се отнася до дълбоката тема за слоевете на „Вътрешната земя“, които не са само физически (аналогично на телата ни, които също имат различни слоеве). Обикновено обаче цялата концепция е съпроводена от друг тип поляризация и противопоставяне. На свой ред това формира множества пластове на разбиране и противоборство в зависимост от представената рамка на функциониране на вселената. Един от тези „пластове“ без съмнение се явява опита на различни фракции да ситуират фрагментираното съзнание в определена част от тялото. В рециклиращите станции честа практика е тази специфична локализация да се насочва към главата. Съответно други фракции „учат“, че това е нещо „лошо“ и преподават различни методи, които най-често припознават сърцето като изконното седалище на „душата“. Има случаи на умишлено доброволно блокиране на зоната на третото око, защото тя бива възприемана като даваща излаз до „синтетичната вселена“, а сърцето до „истинската“ с всички условности на така представените понятия. Подобен род разделение и противопоставяне заформя на свой ред специфични зони, както кодове и методи на достъп до определени локации. Обикновено те имат голяма степен на автономност от основната игра и по тази причина имат и легендарен статут. Често по-повърхностната и ограничена представа е свързана дори с някакъв тип „морален стандарт“ (като условие за достъп) докато всъщност става въпрос повече за умение в прилагането на определени принципи.

[9] Описаният от индианеца ритуал и някои ключови детайли могат да бъдат разбрани далеч по-добре в контекста на материала „Мистичната роля на дърветата из различните пластове на Играта“.