Двамата често се шегуваме помежду си, че ако бяхме издали „Произход и история на Империите Орион и Сириус“ след „Jupiter Ascending“, никой нямаше да ни вземе сериозно и щеше да каже, че „гледаме твърде много филми“. Този път е обратното обаче и темата вече не може да бъде игнорирана дори от тези, които винаги са се подсмихвали под мустак, когато става дума за някаква си „въображаема влечугоподобна кралица“, която е „само в главите на онея момчетата от оня сайт.“

Защото сега нещата вече не стоят така и то не просто защото излезе някакъв си филм, който потвърждава всичко вече казано. Филми излизат всеки ден и казват всякакви неща – това не е нещо, което ще заинтригува всеки. Излезе филм, който е правен не от кой да е, а от тези, които са доказали, че не правят случайни филми, а именно – дуото Уашовски. Защото поне 80% от хората, които се присмиват на „теорията“ за Кралицата сигурно не отричат поне частичната истинност и корелация с реалността на сюжети като „Матрицата“, „V for Vendetta“ и „Cloud Atlas“ (като последния е подценяван, макар по наше мнение да е един от най-амбициозните проекти на века, показвайки хронологията и отношенията между различни инкарнации на няколко едновременни Висши Азове). Така че няма да е адекватно хора, които разбират значението на тези продукции да игнорират с лека ръка и тази – просто мислителите зад тях са същите. Подобен непукизъм би бил плод единствено на снобщина.

Нека да видим какво ни предлагат Уашовски този път и дали то е важно. Като за начало ще започнем с общо впечатление за филма с идеята, че това е как стоят нещата на повърхността, макар всичко да отива далеч по-дълбоко...

Free Joomla Extensions

Преди да дадем начало на по-дълбокото разглеждане на това, трябва да посочим, че нямаме никакви илюзии относно чисто сюжетните качества на филма. Рамката му е правилна, но пълнежът на самия сценарий на места е доста нескопосан и допускаме, че това може да е отговорност на Warner, а не на Уашовски, защото иначе филмът нямаше да бъде смилаем. Като цяло Уашовски са творци, които са намерили средната линия между комерсиалното и истинското изкуство (доколкото това е възможно в този бизнес) и лично за нас, фактът, че „Jupiter Ascending“ е това което е, говори, че те са нямали пълен контрол над продукцията (както обикновено става). Това е потвърдено и от различни слухове около продукцията, като например че на предварителните прожекции пред избрана аудитория (това са задължителни прожекции, които се правят пред публика подбрана на случаен принцип преди филмът да бъде официално одобрен и пуснат по екраните) хората изобщо не са успели да разберат сюжета на „Jupiter Ascending“. Това налага отмяна на премиерата и нов монтаж, който да префасонира голяма част от филма. Което е и причината поради която пускането му на бял свят е отложено с цели 7 месеца (макар официално даденото обяснение да е подобряването на над две хилядите специални ефекта, които филма съдържа). Макар и това да е слух, то той има статуса на истина за самите нас просто защото не е учудващо, че умовете зад „Матрицата“ имат капацитета да създадат сюжет, който да остане неразбран за широката публика (което пък е тъждествено на ниски печалби за Warner).

В резултат самата история по никакъв начин не може да те накара да влезеш в положението на героите и да започне да ти пука какво ще стане в следващия момент. Интригата е почти нулева, липсва „съспенс“, а такъв определено можеше да бъде сътворен на база повече детайли около династичните отношения. Блъскано е със сложно заснети екшън сцени за сметка на съдържание. Това е тъжно, предвид че първоначално на актьорите е бил даден сценарий с почти библейски размери (300 стр.), който е описвал различни извънземни общества, техните правила, регулации, технология и философия. Уашовски дори са направили 20 минутна компютърна миниверсия на филма, с която да помогнат на актьорите да разберат тяхната визия (което предполага, че първоначално тази история не е била толкова едноизмерна). Впоследствие всичко това бива опростено и остава само богатството на визуалната част от всички тези концепции, които иначе са били богати и на съдържание. Еди Редмейн (който играе Балем) казва, че сценарият е съдържал изцяло нов лексикон и речник на места и същества. За съжаление това едва ли някога ще стигне до нас. В идеалния случай, поне две от екшън сцените трябваше да липсват, за да се сложат на тяхно място повече детайли около самата философия на галактическите династии, която е представена меко казано лаконично. Вероятно това е направено отчасти и за да не изглежда като съвсем изкопирано от работата на Робърт Морнинг Скай (РМС), в резултат на което има някои големи логически дупки.

Разбира се всеки чел „Документите Тера“ и „Империите“ (и особено техните следговори) няма как да не припознае в този филм тяхното, макар и леко деформирано отражение. В своите изследвания многократно сме посочвали, че много холивудски продукции вече са се възползвали от информацията на РМС. В случая на „Jupiter Ascending“ това е по-очевидно и мащабно от всякога и ако досега някой е имал съмнения за подобни заемки, то тук нещата са на ниво на което дори самата идея за диспут по тази тема е нелепа. Есенцията на филма и грандиозната вселенска платформа върху която той се гради, е изцяло заимствана от книгите на индианеца до степен при която неговите създатели (вероятно умишлено) са дръпнали ръчната спирачка, силно ограничавайки потресващия потенциал, който този филм можеше да има най-вече в неговия философски и езотеричен аспект. „Директните попадения“ подсказващи тази връзка са достатъчно много, за да нямаме никакво съмнение в това.

За съжаление обаче, филмът си остава почти изцяло на нивото на това да бъде една голяма космическа сапунена опера, чиито акценти злощастно падат върху една нереалистична и нелепа междувидова „любов“. Тъй като за Уашовски естетиката е ДНК-то на изкуството, създаден е един убедителен визуален свят, който успешно пресъздава усещането за величието на Империята Орион. Това обаче не е реална компенсация и трагично се изгубва всред мъката, която Мила Кунис генерира всеки път когато се появи на екран. Фактът, че това същество все още се снима във филми само доказва, че устните ѝ са поставка за нечий могъщ продуцентски скротум.

С всичко това настрана ще се опитаме да вникнем в съществените аспекти на историята, които придават смисъл на съществуването на тази продукция лично за нас. Ще бъдат правени постоянни паралели и препратки към работата на Морнинг Скай, така че е очевидно, че който не е запознат с двете книги (или поне едната от тях), няма да съумее да усети и разбере магнитуда на това, което този филм е. Нормално е нещо да бъде пропуснато или някой детайл да е сгрешен в синтеза ни, защото и двамата сме гледали филма само по веднъж и тази статия лежи само на това гледане. Въпреки това, нямаме съмнение, че всеки ще схване основната идея, защото ядрото няма как да бъде сбъркано.

Историята и нейната символика

Символиката има главна роля във всички филми на Уашовски и тук случаят не е по-различен. Самият астрологичен факт, че премиерата на филма бе на 6.02. (или огледално 9.11.), когато планетата Юпитер бе в опозиция (т.е. – в най-близката си точка до Земята, както и с напълно осветено от Слънцето лице) може сам да говори за себе си доколко пипнато и неслучайно е всичко.

Ако до този момент сериалът „V“ бе най-адекватното описание на Империята Орион, то след „Jupiter Ascending“ това вече не е така. Макар и леко изкривена, добиваме по-непосредствена представа за нейната относителна структура, характеристики и философия (в колкото и камерен вид да е представена тя), защото имаме достатъчен бюджет за изграждането на една извънземна вселена. Зрителят проследява интригата около всичко това чрез персонажа на Юпитер Джоунс, която се играе (за съжаление) от Мила Кунис. (За първоначалната роля е спрягана Натали Портман, която е огледалното отражение на Кунис в общия им филм, за който наскоро отново стана дума – „Черният лебед“. Впоследствие тя размисля за ролята, което е и вторият ѝ отказ да работи с Уашовски след този за участие в „Cloud Atlas“.) И тъй като чрез приключенията на Юпитер се разкрива цял един нов свят, логично е да започнем всичко това като видим коя е тя и какви са предпоставките в живота ѝ.

Юпитер

Във филма Юпитер Джоунс има руски произход (намеквайки за действителния такъв на Кунис). Дали това е пряка препратка към настоящата агресия на „mother Russia“, не е ясно, но определено е интересен мотив. Предвид и че рускинята Юпитер е „ascending“ (според заглавието на филма) нещата придобиват още по-любопитно послание що се отнася до действителния ни свят. Така или иначе, Юпитер е родена след семейна драма и ранна загуба на бащата. Между другото ще забележите, че образа на бащата липсва като архетип във филма, макар той да е определящ за „копнежа по звездите“ на своята дъщеря. По подобен начин, кралят като фигура липсва изцяло в историята на галактическата Кралица (чието превъплъщение се явява самата Юпитер). За такъв дори не се споменава. Фактът, че Кралицата има два мъжки наследника е по-скоро там, за да подчертае че те са нейни наследници, а не толкова да насади идеята за монархическия статус на мъжа в Империята. Както става ясно по-късно, цялата им идентичност е белязана от тази на майка им и самият конфликт между тях в сюжета отново се върти около факта, че тя се е завърнала под „нова“ форма и това плаши и тримата по различен, но в същото време – сравнително идентичен начин.

Самата Юпитер е родена на кораб, в открито море. Има много ключова поредица от кадри, които са композирани с морето и звездната шир над него (за съжаление засега не можем да дадем снимки, защото филмът още не е излязъл с хубаво качество). За тези, които могат да видят нещата, това е препратка към навярно най-важната титла на Кралицата свързана с галактическите води, спомената накратко в предговора и следговора на „Империите“. Още тук имаме алюзия за това, че се ражда Кралица. В същия момент тя казва зад кадър, че е родена под астрологичния знак на Лъва, което е както своеобразно „предсказание“, че тя ще бъде защитавана от сириански воин, така и намек на друго ниво за връзката между Империите Орион и Сириус. Разбира се Юпитер е кръстена на най-голямата и красива планета в Слънчевата система, което подсказва за това, че тя е най-ключовия играч раждал се някога в сектора. Неслучайно в края на филма Балем казва на Кралицата, че никой не разбира тази вселена като нея и тя го е научила на всичко, което той знае (като ключово бе обяснението, че всичко има пирамидална конструкция). Това е очевидно, предвид, че тя е най-старото и опитно същество в Играта (според данните във филма Кралицата е на около 100 000 години преди да бъде убита).

С развитието на сюжета виждаме порасналата вече Юпитер, емигрирала в Щатите (wink-wink), които са нейният нов дом (wink-wink). Като опозиция на предишното си кралско превъплъщение, Юпитер чисти тоалетните на богатите хора, което едва ли е случайно избран мотив и е там, за да усили контраста от буквално галактическото богатство до това да чистиш кенефи на някакъв псевдо-елит на планета, която доскоро ти е била колония.

Всичко това разплита едно идейно тълкувание свързано с идеята, че във филма Кралицата е поела по едновременния път, което я поставя в позицията на бунтовничка по отношение на властващата фракция, но това ще бъде адресирано малко по-късно.

Животът на Юпитер бързо се променя, когато притисната от финансовите си нужди (които се състоят в това, че много иска да си купи телескоп) тя решава да продаде под чуждо име свои яйцеклетки в нелегална клиника. По стечение на обстоятелствата, този неин копнеж по звездите буквално и преносно я изстрелва към тях и тя попада в игра, в която не подозира, че има каквато и да е роля...

Кейн

Юпитер бързо е уловена от ударна група Сиви извънземни, които са наемници на космическа Империя. Тя няма представа какво ѝ се случва и става жертва на вмешателство в спомените и на камуфлажната технология на Сивите, чиито реални възможности са показани във филма.

Тя бива спасена от Кейн Уайз („Caine“ в оригинал което е алюзия за „canine“) – прототип на типичния сириански боец описан от Морнинг Скай. Уайз е генетично модифициран войник – полу-албинос, полу-вълк. Той има изключително обоняние, което му позволява да проследи определен ген през цялата вселена. Кейн е част от вид, чиято главна цел е да е в глутница, за да може да води непрестанна война. Без нея отделните ѝ членове залиняват и погиват. Буквално и метафорично той се оказва вълк-единак, който оцелява и успява да води самостоятелен живот, превръщайки се в ловец на глави.

Не е нужно да изтече голяма част от времетраенето на филма, за да видим набиващата се на очи „симпатия“, която Юпитер изпитва към кучета, изразена в отношението ѝ към представителя на военната каста, чийто гени са именно такива. Този момент до такава степен съвпада с всичко изложено в материалите на Морнинг Скай, че без никакво съмнение е директна заемка от неговия труд. Дори акцентът, че нещо във „вълчите му гени“ го е накарало да се разбунтува срещу представител на аристокрацията може да се тълкува на множества нива, като се започне от тривиалното обяснение за „вълчата природа“ и се стигне до доста по-метафоричната препратка за бунтът на РА и опита на някои сириански фракции да пречупят контрола над съзнанието, който им е налаган от Орион, програмирайки ги да изпълняват ролята на послушни войници. Развитието на отношенията между Юпитер и Кейн е буквално олицетворение на истинското взаимодействие между „новата земна кралица“ и бунтовническата сирианска фракция. Неслучайно в самия филм тя многократно е спасявана от „вълчия наемник“, а в самия край се загатва, че тяхната връзка ще остане скрита за света, но все така „плодотворна“. Отгласът на това сътрудничество е представен в митологията чрез историята за основателите на Римската империя – Ромул и Рем, които са отгледани от вълчица. Или с други думи – съюзът на бунтовническата сирианска фракция с женската кралица-бунтовничка. В същата връзка друг детайл от филма може да бъде окачествен като доста любопитен на фона на анализа, който бяхме направили в книгата за „Империите“. Там ставаше дума, че в един определен исторически момент кралицата-бунтовничка откровено подкрепя социалистическите фракции срещу фашистките такива на официалната Кралица по време на ВСВ. Макар да сме обяснили подробно, че промените в това отношение биват толкова чести, че на тази база трудно може да се прави анализ (понеже трябва да се имат предвид още куп други фактори), руският произход на Юпитер отново изпъква като неслучаен и чрез този свой ход авторите на филма определено искат да заявят нещо на световно ниво.

Друг интересен момент във филма бива свързан с представената своеобразна форма на „космическа полиция“. Ставаме свидетели как Кейн на моменти се опитва да си взаимодейства с тези военни формирования и да помогне на Юпитер да се измъкне от коварната хватка, в която е сграбчена. Името на тази „космическа институция“ също не е за пренебрегване. Тя се нарича „Егида“! Както е видно от земната митология, Егида представлява щита, който Зевс използва в битката си с титаните, за да се защити. Впоследствие щитът бил използван както за защита, така и за нападение. Тук вече попадаме на доста позната конфигурация обрисуваща ни скритото значение и крайно дълбокия смисъл на това понятие, чийто пълен мащаб може да бъде интерпретиран главно през информацията, която РМС предоставя в своите книги. Дори чисто звуково името на Егида (което на английски бива изписвано като дублетна форма AEGIS или AIGIS) доста наподобява едно много характерно наименование присъстващо в материалите на Морнинг Скай. Става дума за звездните елитни пилоти на сирианската фракция, които са придобили специален статут на наблюдатели, патрулиращи из открития космос – нещо, което определено наподобява формата на представената във филма „космическа полиция“. Явно по тази линия са и връзките ѝ с Кейн. При РМС те носят наименованието IKIKI, като същото име в други източници бива използвано като нарицателно за анунаките, но е изписано като IGIGI. Така или иначе произхода на тази полиция явно има сириански корени, ако не като екипаж, то поне като традиции, структура и начин на действие.

Което пък косвено ни води към многообразието на самите извънземни светове и тяхната сложна конструкция.

Вселената

Юпитер много бързо бива въвлечена в схема, която отива отвъд най-смелите ѝ мечти. Тя разбира чрез прекия си опит, че земните жители нямат ни най-малка представа, че живота на нашата планета (и безброй други) е посят от кралски извънземни династии с цел жътва. Във филма последната има за цел извличането на еликсир на младостта, който да позволи на космическите благороднически фамилии да живеят на практика вечно. Станцията за преработката на серума се намира на планетата Юпитер.

Тук отново трябва да се признае че (и вероятно за голямо съжаление) най-силната част от филма се крие в добрата изработка на компютърните анимации, които представят истинския мащаб на технологиите изграждащи тази мащабна платформа (съставена от множество пластове), правейки възприемането на една такава реалност възможна. Зависимостта от технологията в космоса е представена до степен при която самите адвокати са андроиди, което само по себе си отново има множество скрити значения включително подготвянето на земното население за една бъдеща реалност, при която всички „правни решения“ ще бъдат взимани от компютри, „гарантирайки“ по този начин безпристрастието на правосъдната система и елиминирането на корупцията. Което по същество е поредната илюзия. Това са и същите технологии стоящи в основата на една корпоративна вселена, в която цели светове биват създавани и унищожавани просто защото са част от един бизнес. Една от най-култовите реплики, които виждаме и в трейлъра е, че: „Земята е много малка част от една голяма индустрия“. Тази стряскаща на пръв поглед постановка вероятно представлява и най-голямата „изненада“, която някой неподготвен зрител би възприел като „съспенс“. Както всички знаем, понякога една картина може да е много по-ценна от хиляда думи, ако трябва да се опише нещо. В случая създателите на филма са се справили по един блестящ начин, защото обрисуваната от тях вселена изглежда меко казано убедителна. Тя е почти перфектна. Демонстрирано е как на практика самото функциониране на цивилизация от подобен тип се гради почти изцяло на технологията. Виждаме нагледно как планетата, която се явява столица на Империята е заприличала на една огромна и добре смазана машина, което много добре наподобява идеята за орионските светове.

Когато човек за първи път в живота си се сблъска с информация, която му поднася подобен род представа за реалността, той често я отхвърля именно защото до голяма степен програмираното му от конвенционалната наука съзнание не може да проумее съществуването на нещо „живо“ от подобен мащаб. Общата представа (генерирана най-вече от NASA) за един почти мъртъв космос, в който Земята е някакъв чудотворен оазис, влиза в челен сблъсък с тази далеч по-надграждаща реалност. В самия филм ставаме свидетели и на прекия факт (който макар да не е назован, става очевиден), че Земята бива посещавана от много други цивилизации по множество поводи, някои от които – много тривиални (като например – да се залови някой бежанец). Виждаме примери и за междузвездни пътувания, които се осъществяват от различни видове stargate-и (които отново наподобяват вода). Понякога имаме алюзия и за поредица от такива, които формират своеобразна магистрала за междузвездни пътувания, каквато може би представлява и самият Девети коридор (PESH-METEN) описан от РМС. Разбира се всички тези коридори навярно се пресичат в съсредоточието, което представлява планетата Orus.

В тази връзка няма никакво съмнение че името на планетата (която е своеобразен команден център на вселената) е от изключителна важност, тъй като трябва да въплъщава в себе си есенцията за мащаба на своята роля. Точно затова вероятно създателите на филма са избрали име, което включва в себе си много различни смислови значения и възможност за различни асоциации и смятаме, че си струва да се спрем и на този аспект.

Една от тези асоциации безспорно ни отвежда към OR(M)US. Думата неслучайно е изписана по този начин – не просто, за да отдели допълнително поставената буква в средата, но и за да подчертае нейната важност. „ORMUS“ е понятие, което включва в себе си скъпоценни метали, чиито атоми обаче, се намират в различно от обичайното си състояние, което им придава и необикновени свойства (потвърдени в лабораторни условия). Това най-често бива асоциирано с „белия златен прах“, който се явява една от неговите разновидности, но безспорно споделя, ако не чисто химически, то поне архетипно образа на моноатомното злато за който сме писали вече в няколко книги. Това откритие е направено случайно от Дейвид Хъдсън в края на 70-те години и впоследствие той влага милиони долари в различни изследвания, на базата на които през 1989 г. придобива патенти свързани с материалите и методите им за добиване. Някои от тези процедури де факто са адаптирани от древни алхимични текстове. Самият Хъдсън твърди, че е разговарял с равин, който му казал, че в тези среди се знае отдавна за белия златен прах и свойствата му, но знанието за неговата направа било загубено след падането на първия храм на Соломон.

Концепцията която стои зад ORMUS, обикновено не се признава от западните физици, тъй като при техните стандартни методи за анализ не могат да засекат „екзотичните материали“. Чрез алтернативен метод предложен от член на Съветската академия на науките обаче, те започнали да стават „видими“. Впоследствие се оказва, че съществуват методи чрез които да бъдат извличани различни форми на ORMUS от естествени природни ресурси и дори от определени храни. Без съмнение можем да кажем, че в този си смисъл ORMUS е своеобразна есенция на живота – нещо което на практика е казано и в самия филм, тъй като от тази планета са били посети много различни раси – включително и „човешката реколта“ на Земята. В целия контекст на S-MA показан във филма, би било наивно да сметнем, че тази аналогия е просто поредния „случаен“ детайл поставен от Уашовски. Все пак моноатомното злато е най-прекия земен аналог на концепцията, която стои зад S-MA. Сцената, в която на наемниците им е платено с контейнер S-MA вместо с „пари“ (aka „злато“) отново извежда на предна линия взаимозаменяемостта между двете концепции. Предвид и че на френски злато е „or“, връзката с това име е буквална, ако се погледне през този филтър. Това прави липсващото „M“ в оригиналното име на планетата още по-набиващо се. Т.е. това е златото на Кралицата („М“) или... по-скоро – вече не е нейното (защото във филма тя е „мъртва“) и затова „М“ липсва?... Хм...

ORMUS очевидно е неслучайно избрано име и в контекста на някои мистерийни традиции, защото то има пряка връзка с едно от известните тайни общества – Орденът на Цион, който пък го придобива от още по-древно египетско тайно общество, което използва розата като символ. През 1188 г. настъпва разрив в отношенията между споменатото тайно общество и тамплиерите. Орденът на Цион сменя името си и точно тогава придобива странното прозвище „ORMUS“. Не по-малко интересен е факта, че буквата „М“ в средата не е изписана по стандартния начин, а точно като зодиакалния знак Дева, което ни препраща на смислово ниво към току-що казаното за златото и Кралица „M“. Освен това в същата година обществото придобива и второ име, което стои под главното и то е „Орденът на истинския кръст на розата“. Те запазват прозвището си до 1306 г. – само година преди разправата с тамплиерите във Франция. Счита се, че по това време все пак двата ордена са си съдействали до известна степен. През 1619 г. има сериозен конфликт с папата и оттогава на практика изчезва от историята... до 1956 г. Тогава в националната библиотека на Франция започват да постъпват различни пропагандни материали от името на ордена, които са подписани с псевдоними с особена показност, един от които е – „Мария Магдалена“. Впоследствие са направени и други интересни твърдения от различни „представители“ на ордена, в които се споменава, че в периода от 1188-та до 1918 година, редица световно познати лица са го оглавявали. Някои от тях са алхимикът Никола Фламел, Леонардо да Винчи, химикът Робърт Бойл, Исак Нютон, Виктор Юго и др. Без съмнение изнесените от тях факти са свързани с борбата между конкуриращите се фракции, но редица изследователи стигат до извода, че орденът е бил инфилтриран от други две тайни организации – Рицарите на Малта и масонската ложа P2, като в процеса са намесени ЦРУ и Британското разузнаване. От всичко казано дотук ясно се вижда, че в името „ORMUS“ са закодирани някои специфични окултни значения, достояние само на „посветените“.

Разбира се „Orus“ лесно може да бъде и директна препратка към „Орион“. Насочващите две начални букви съвпадат и това не е никак малко. В „Stargate SG-1“ ораите (Ori) буквално въплъщаваха много от характеристиките на Империята (особено след появата на Адрия), така че съвсем естествено е да си го помислим като вариант. Друг е въпросът дали Уашовски са имали точно това предвид или просто са „свили“ думата от „Междузвездни войни“, където има звезден сектор точно със същото име :))

Какъвто и символичен смисъл да носи обаче, светът на Orus е богато обрисуван и човек може да му се наслади подобаващо тук.

Както вече бе посочено обаче, за сметка на уникално добре описаната „външна черупка“ (особено що се касае до детайлите и мащаба на космическите кораби, които сами по себе си са цели светове), вътрешната философия и динамика на тази вселена на пръв поглед е силно изпразнена от съдържание. Или, ако трябва да се изразим по друг начин, вътрешната атмосфера е представена на границата на стерилния минимум. Със сигурност може да се каже, че акцентът определено не е насочен натам. Вярно е, че за да се постигне някакво прилично качество в тази насока ще са необходими още много допълнителни часове „игрално време“, но определено можеше да бъде поставена една доста по-добра основа на която да се стъпи при евентуалното продължение на космическата сага. При този покъртителен финансов „резИлтат“ (към днешна дата филмът все още не е избил бюджета си) продължение едва ли ще има (макар според самите Уашовски тази история също да има потенциала на трилогия). От малкото, което все пак бива показано обаче, няма място за съмнение, че в огромна степен създателите на филма са черпили с пълни шепи от изследванията на Морнинг Скай. И както винаги всичко опира до детайлите...

Затова нека погледнем по-задълбочено.

Империята Орион

Идейният аналог на рептилоидния матриархат от материалите на индианеца, във филма откриваме в съставния образ на династията Абрасакс – най-влиятелната от всички извънземни фамилии, която доскоро е била управлявана от своята Кралица. Въпреки хилядите аналогии, които не оставят и капка съмнение относно това кой е прототипа ползван за изграждането на концепцията около Абрасакс, всякакви съмнения отпадат когато Юпитер пита директно Калик дали извънземната им династия не е в същността си просто раса на вампири. Иронично, на няколко места в нашите материали сме подчертали, че Империята Орион е отразена от архетипа на вампирите в земната митология, докато Сириус – чрез образа на върколаците. Така че дори този елемент е косвено потвърден във филма.

Наследниците на Кралицата – Балем, Калик и Тит – са в „тиха война“ за това кой да наследи Империята ѝ. Балем, най-големият от всички, е очевидният избор и именно той иска да „пожъне“ Земята, която се явява ключов „имот“ от притежанията на майка му. Всъщност макар и да нямаме пряка конфронтация между наследниците, за зрителя става очевидно, че на това ниво се водят множество „игрички“ с безброй „подводни камъни“ и всеки гледа да надцака другия с различни методи. Някои по-груби, други по-политически и юридически. Това отразява пряко нашето твърдение за сложните войни за контрол между извънземните фракции, които имат още по-сложно, за да не кажем почти неразплетимо отражение на ниво земно случване. Филмът е добра илюстрация на това, както и на факта, че човечеството тъне в пълно неведение относно истинските причини зад своето съществуване и социална динамика, които много често са пряко следствие от преповтарянето на вече съществуващата драма между някои космически архетипи въплътени от дадени извънземни същества.

Постепенно виждаме визуална репрезентация и на зашеметяващата технология на Империята, която е отвъд всякакви земни въжделения. Дори стандартната екипировка на Кейн е „свръх-технологична“ в сравнение с това, което съществува официално на Земята. Разбираме и че част от тази технология, но в малко по-различен аспект, е и безценния еликсир на младостта S-MA (във филма не е назован с това име), който е широко коментиран от Морнинг Скай и от самите нас в следговорите ни. В един от кадрите дори виждаме символа на водното конче върху един от контейнерите със S-MA, което прави поредната препратка към идеите на индианеца за произхода на тази раса.

Дизайнът на водното конче от официалния сайт на филма

Чрез този серум (който на повърхността може да бъде свързан с концепцията за лууш от онзи странен ROTE на Монро, който никой не разбира) кралските величия удължават своя живот до безкрай. Това разбира се съвпада 1 към 1 с описанията на РМС и предвид, че собствените ни проучвания показват, че има различни видове S-MA за различни цели, ефекти, нужди и обществени прослойки, няма да се учудим, ако някой от всички тези видове наистина се извлича от преработка на „човешки разсадници“, както е показано и във филма (което в контекста на продукцията по-скоро цели ефекта на драмата, защото Земята винаги трябва да бъде под заплаха в Холивуд – само така „героят“ може да я спаси). От една страна, това може да бъде тълкувано и като намек, че ние наистина служим като хранилка на множество същности, но това има повече енергиен аспект, отколкото буквален такъв.

В светлината на казаното за S-MA, която очевидно е свързана с вечната регенерация на гена, може би тук е мястото да кажем, че единствената духовност, която виждаме във филма е свързана именно с тялото. Това е пряко казано от женския наследник на династията Абрасакс, която казва, че гените имат духовно значение за тях или с други думи – имаме раса ориентирана изцяло към тялото, което кореспондира с реалността за която сме говорили в книгите си. Гените са религия за извънземните Империи и около тяхното запазване се крепи цялата им индустрия – пряко или косвено. Почти всеки зрител би направил и моментална асоциация с „Дюн“ и определено няма да сбърка в това, тъй като както вече сме казвали, „подправката“ е аналог на S-MA, макар и добивана по различен начин. Дори името на династията фонетично леко наподобява основната такава в „Дюн“. Структурата на династическите кланове е по-близка до вселената на „Дюн“ отколкото до тази на РМС и въпреки това при „Дюн“ липсва разнообразието от различни извънземни раси (каквото имаме тук), както и директната връзка със Земята.

Представеният начин на функциониране на „галактическата бюрокрация“ също заслужава определено внимание, защото очевидно изразява нещо твърде специфично, ако не за всички то поне за някои определени извънземни раси. И въпреки че вероятно е силно пресилено да се счита, че този бюрократичен тормоз би важал в пълна сила и за тези, които де факто са и неговите създатели в лицето на „аристокрацията“ (както е представено във филма), този подход по-скоро изразява нагледно един силно езотеричен фактор. Става дума за това, че въпреки огромната си мощ (особено по отношение на Земята), има „определени правила“, които могат да бъдат тактично заобикаляни, но не и директно нарушавани. Това проличава до голяма степен в сцената когато от Юпитер се иска да подпише, че се отказва от Земята вместо просто да бъде убита и тя да ѝ бъде взета насила. Другият опит да се постигне същото бе чрез опит за брак (което по същество също е вид договор). Имайте предвид и това, че на практика Юпитер направи опит да се омъжи за своя син Тит, което в контекста на филма е направено да изглежда невинно (с мотива за „прераждането“), но е ехо от истински извънземни практики, които сме коментирали в следговорите към книгите ни.

Това са политически ходове и между двете Империи съществуват странни (от наша гледна точка) връзки, като например брак между брат и сестра или множество бракове с бизнес цели (каквито, като микро-отражение, са били мотивите и за повечето бракове в миналото на нашата планета). По подобен начин ЕА и НИН-ХУР-САГ са едновременно и съпруг и съпруга, и брат и сестра. Така че с този епизод във филма имаме отразена дори тази практика (а повече за нея можете да прочетете в точка 4.3 от следговора на „Документите Тера“), което е поредния паралел между нещата.

Всичко това разбира се отново може да се тълкува на множество нива, включително, че всички са принудени да се съобразяват с „корпоративната природа на вселената“ (нещо което от земна гледна точка звучи напълно абсурдно и нелогично, но редица окултни източници го потвърждават) и че всеки един договор има своята стойност. Брачният също. В този контекст дори войната трябва да бъде водена по определени правила. Всичко това е много интересно за нас, защото в „Империите“ сме писали как юридическата и други силно бюрократични системи водят началото си от Орион. Парадоксално, във филма бе отделено сериозно екранно време именно на този елемент, сякаш за да потвърди нашите думи. Очевидно е, че за Уашовски този мотив е бил особено важен, защото към него е подходено с особено внимание, което проличава от сцената, в която Юпитер се опитва да припознае своята титла чисто законово. Финалният етап на това се случва при чиновник, който е игран от Тери Гилиъм, режисьорът на класическата утопия от 1985 г. (но с „1984“-краски :Р) – „Бразилия“. В сцената дори имаме подхвърлен термина „Централни услуги“, както и че Юпитер трябва да попълни формуляр „27B/6“. И двете са споменати повече от веднъж в „Бразилия“ (който между другото е филм за НСР и mind control). Всичко това са типичните символични заигравки, които Уашовски обичат. На нас остава задачата да ги тълкуваме, а в така поставеният контекст – както виждате, това не е проблем.

Самото име на фамилията „Абрасакс“ заслужава отделно внимание. Още тук, в първоначалното представяне на филма, бе споменато, че това не е случаен избор. Всъщност Абрасакс и Абраксас са на практика дублети и ще срещнете това божество изписано по различен начин, но става дума за едно и също.

През 1904 г. Алистър Кроули получава „диктовка“ от същество, което според неговата трактовка е с нечовешки интелект. То се нарича „Айуаз“ и чрез него той сътворява книгата „The Book of the Law“ („Книга на Закона“) – текст, който оповестява настъпването на новата ера на Хор. През 1913 г. Кроули призовава и Абраксас в творбата си „The Gnostic mass“. (Смята се, че най-известната магическа дума „абракадабра“ също произлиза от името на „Абраксас“.)

Изглежда обаче, че и други видни личности от този период някак си интуитивно осъзнават присъствието на подобни сили в действие. Един от тях е Карл Густав Юнг, световноизвестният изследовател на човешката психика. Популярната концепция за колективното несъзнавано произхожда именно от него. Освен това, обаче, той играе и важна роля в пробуждането на интереса към цяла плеяда от мистични теми свързани най-вече с човешките традиции.

В разгара на Първата световна война, Юнг има свръхестествено изживяване свързано с предадена му информация за едно гностическо божество. То се наричало... „Абраксас“ и обикновено е изобразявано с човешко тяло, глава на петел и крака подобни на змии. Понякога обаче главата е с форма на ястреб или лъв! Обикновено държи камшик и щит. Сбора на буквите свързани с името е равен на 365, като по този начин се показва връзката със слънчевата година и законите на небесата.

Едни от най-древните изображения на Абраксас

Някъде между лятото на 1916-та и февруари 1917 година (има разминавания в различните източници), в продължение на 3 последователни вечери, Юнг има подобно преживяване като това на Кроули, което впоследствие го кара да напише книгата „Седемте проповеди към мъртвите“. Той я издава за лични цели и я дава само на близки приятели и студенти. Официално излиза едва след неговата смърт в много ограничен тираж. Самото преживяване е обвито в мистика, като цялото му семейство става свидетел на случващото се. Децата на Юнг почват силно да усещат присъствието на духове и дори да ги виждат. Едно от тях има сън, в който му се явяват ангел и дявол. Самият Юнг усеща заформящата се мощна енергийна атмосфера в дома си. В един неделен следобед звънецът на вратата почва да звъни от само себе си. Можело да се види как звънеца се движи сам. Въздухът в самата къща започнал да става толкова задръстен от появата на тези същества, че било почти невъзможно да се диша.

Тъй като границите между световете били силно размити, Юнг се захванал да пише вече споменатия, донякъде шокиращ текст. В тази връзка не са дадени повече подробности за начина на неговото съставяне. В средите на изследователите и досега се води спор дали Юнг е записвал подобно на медиум съдържание, което му е диктувано, или е изразявал някаква част от своята собствена психика под формата на гностично учение. Така в книгата той описва Абраксас, символизиращ живота, който не може да бъде изразен чрез думи. Той е едновременно добро и зло, светлина и мрак. „Той е чудовището от подземния свят, октоподът с хиляди пипала, усуканите крилати змии... Да се страхуваш от него е мъдрост. Да не му се противиш означава освобождение.“

Интересното за Абраксас е, че той е смятан за бог, който стои над понятията „добро“ и „зло“. Това може да го сведе идейно както до идеята за Източника, така и до Кралицата на Орион, която има претенцията да бъде Източника и да стои над всякакви концепции. Предвид и че Абраксас е демонизиран през Средновековието, след като е бил почитан от рицарите тамплиери, можем да заключим, че това е пряко отражение именно на някаква извънземна фигура, чийто статут по някакви причини е сменен в колективното несъзнавано. (Наш познат намери образа на Абраксас за интересен и задълба повече в тази посока. Можете да видите изследването му за това в неговия блог.) Предвид обаче, че във филма фамилията Абраксас най-общо взето въплъщава Империята Орион, не остава място за голямо съмнение какъв е символичния произход на този „бог“ и в земната митология и неговата трактовка в различните тайни общества. И макар да е очевидно, че филма е отчасти художествена интерпретация и не всички образи пасват 100% на познатата ни извънземна история, нека разгледаме отделните членове на тази династия и да видим с какви идеи кореспондират те.

Балем Абраксас е очевидният „злодей“ във филма, който обаче лично за нас не е толкова очевиден персонаж, особено ако човек има повече информация. Съществува известна трудност Балем да бъде точно идентифициран съобразно историята представена от Морнинг Скай. От една страна не е пропуснато той да бъде демонизиран, което е типичното отношение в земната история спрямо ЕА. Това е подход присъщ както на бунтовническата, така и на официалната фракция по отношение на тази историческа фигура. Чисто на равнище име, „Балем“ вероятно е опит да бъде загатнат (поне фонетично) образът на Баал, който от своя страна често бива олицетворяван с дявола – „титла“ лепната на ЕНКИ заради неговата дързост да промени изцяло преживяването на Земята. Фразата, която той изрича, че „създава и разрушава живота“ също определено бие в тази посока и в комбинация с факта, че е отговорен за „смъртта“ на официалната Кралица (или с други думи за падането на нейната власт над планетата) може до голяма степен да ни подскаже намерението, което е главният двигател при създаването на неговия образ. Той дори може да бъде счетен за някаква амалгама между ЕА и РА. Като вземем и факта, че и двамата са от една и съща генетична линия, аналогията не е толкова далечна. Предвид, че през целия филм се набляга на сътрудничеството на Балем, както с гущери, така и със Сиви (HEN-T и SHET-I), паралелите между историята на РА на Земята и главния наследник на фамилията Абраксас стават все по-правдоподобни.

За да видите доколко съвпада всичко това с идеята представена в „Документите Тера“, можете да отворите последната на стр. 188-189 и да прочетете отново откъса свързан с въпросните същества. В този контекст, от особен интерес при представянето на детайлите във филма представлява описанието на една вселена изпълнена с много различни раси, като всяка една от тях е показана със своите характерни особености. Въпреки че отново не е отделено кой знае колко време на този момент, прави впечатление, че всяка една фракция като че ли залага на различен тип раси, които да обслужват нейните интереси. И това – трябва да се признае – е доста близо до истината. Разбира се „най-демонизираният“ персонаж се ползваше от услугите на двуметрови рептилии и Сиви, затвърждавайки образа на абсолютен злодей и „дявол“ предвид масовия публичен образ на тези създания (Тит пък се ползваше от услугите на Кейн).

Различни art-концепции за рептилоидните персонажи, които могат да бъдат открити в официалния сайт на филма. Навярно всички те са близки до визуалния аналог на различни рептилиански касти, като вариант „D“ е 1 към 1 с воините тип MAK за които е споменато на стр. 163 в следговора на „Империите“. Иронично, компанията наета да създаде тези макети за филма се казва „AARON“, което е на една ръка разстояние от „ORION“.

Като контраст на всички тези същества, кралските величия от династията имаха чисто човешки облик, което подозрително напомня на твърдението на Морнинг Скай, че кралската династия на Орион отдавна е изгубила своите влечугоподобни черти и почти приличат на хора. Макар лично за нас това да не е 100% вярно, ако Уашовски ползват РМС като източник, то е нормално да пресъздадат точно дори и този детайл. Наистина – защо Абрасакс са хора? От цялостния дизайн на филма става ясно, че не липсва бюджет да се създадат същества, които нямат нищо общо с човешките. Тогава защо точно династията е представена като човешка? Едва ли само защото това ще позволи образа на Юпитер да се впише в сюжета с чисто човешкия си облик...

Балем в компанията на крилати влечугоподобни и Сиви извънземни, които не са нищо повече от лакеи и са далеч от „последната инстанция“ за каквато често биват вземани от много земни уфолози. Дори в сюжета на филма, по някаква причина Балем не се чувства заплашен от тях и дори имаме сцена, в която нарежда екзекуцията на видимо по-мощните физически от него крилати саргорнци. Причините за това в действителността трябва да бъдат търсени в контрола над съзнанието, който монарсите от Орион упражняват върху всички раси, които им служат, както и чисто културологичното програмиране, че никой от низша каста не може да тръгне да се противи на кралско величие (което от дадена гледна точка – също е контрол на ДНК-ниво).

В тази връзка описаните технологии за контрол над съзнанието (специално на Земята) и възможността за изтриване на спомени и бърза реконструкция на „матрицата“, ако има поражения от различни неконвенционални военни схватки, също е важен фактор в описването на реалността в която живеем! Това много наподобява на пълната реконструкция на колективното съзнание по времето на РА, когато той почти изцяло заличава култа към Кралицата чрез нещо, което условно може да бъде наречено „Blank Slate Тechnology“. Повече за нея можете да прочетете тук в главата „РА пренаписва историята“.

За да се върнем на многопластовия образ на Балем, ще продължим като кажем, че ако тръгнем да го разглеждаме спрямо отношението му към Земята пък, той определено пасва на образа на ЕНЛИЛ, който просто иска да експлоатира „звяра“ с бизнес цели и не питае никаква любов нито към планетата, нито към местното новосъздадено население. По подобен начин ЕНЛИЛ предизвиква потопа, а Балем иска да ожъне планетата, което е една и съща идея поднесена по различен начин. Балем на практика е и най-старшия след Кралицата, което също е характеристика на титлата ЕНЛИЛ. Разбира се всичко това е силно спекулативно, понеже въпроса се свежда най-вече до това как самите автори биха искали да представят този образ, защото ако това е поръчков филм на някоя фракция, персонажът определено няма да съвпада с философската перспектива на „Документите Тера“. Той ще обслужва разбиранията именно на дадената agenda. Т.е. логиката е, че ако искат да сатанизират някого, естествено е да го представят като върховния злодей, който иска да ожъне Земята. По тази причина Балем резонира с един образ на повърхностно сюжетно ниво, но на по-архетипно равнище, неговата функция е друга. Затова и казваме, че Балем е по-скоро персонаж-амалгама от няколко идеи. Той е демонизиран по подобие на ЕНКИ (или РА), но като поведение повече прилича на ЕНЛИЛ.

Калик Абраксас в голяма степен въплъщава аурата на истинската Кралица. Това е загатнато и от самите ѝ инициали, които формират добре познатата комбинация „КА“ – символ на женското начало във вселената на езика на Орион (според разшифровката на РМС). Всъщност това е име, което трудно бихме пропуснали да идентифицираме с богинята на смъртта Кали. Нещо повече – двата най-важни атрибута на тази богиня са представени по безпрецедентен начин в описанието на нейния образ. Във филма ставаме свидетели как тя се къпе в басейн със S-MA, извлечена от милиони същества и същевременно на няколко пъти заявява, че най-важното нещо във вселената е ВРЕМЕТО! Това просто няма как да е плод на някаква случайност от страна на авторите на филма при положение, че именно Кали е известна със своите ритуали, в които ѝ се принасят човешки жертви (тоест S-MA) и същевременно същата бива обявявана за богиня на времето в земната митология. Друг интересен детайл в тази връзка е, че като богиня на смъртта, Кали унищожава и „божественият си съпруг“ и често бива изобразявана да танцува върху мъртвото тяло на Шива.

Калик се оказва ключова в разбирането на Юпитер относно някои аспекти от философията на Империята и именно от нейната уста излиза култовата фраза, че Земята е малка част от една много голяма индустрия. Тя ѝ обяснява и за „духовното“ значение на гените за тях и какво представлява „реинкарнацията“ в тяхната култура.

Тит Абраксас е още по-енигматичен персонаж, който на практика не може да бъде асоцииран с почти нищо. Той изглежда най-млад и неопитен, но в същото време се оказва най-близко от другите двама до това да подлъже Юпитер, което го превръща в най-лукав. Докато методите на Балем са доста по-първични и разчитат на грубата сила, Тит по-скоро „играе партия шах“ и не напада директно, което от една страна алюзира неговия по-нисък статут и това, че трябва да компенсира онова, което няма (пряка власт) – с хитрост. Това по-скоро му придава архетипните качества на някой женски персонаж, от Империята Сириус. Може би именно в тази връзка той е играчът, който наема Кейн (сирианския воин) да измъкне Юпитер от заплахата, която представлява Балем, за да осъществи своите собствени планове. Това трябва да стане по точно определен начин, защото макар да виждаме Тит да тъне в разкош, става повече от ясно, че той не може да развява байряка си твърде много, защото големият му брат играе игра на различно ниво. Въпреки това, аристократичния живот на кралските величия в Империята е демонстриран най-пряко чрез Тит и може би това е една от неговите функции във филма. В едно свое интервю, Дъглас Буут (който играе Тит във филма) казва че осъзнава, че когато си същество на хиляди години това трябва да проличи в маниерите ти, начина по който ходиш, начина по който говориш. И макар това да е контекст, който Буут осъзнава единствено във връзка с персонажа, който самият той играе, за хората които се интересуват по-дълбоко от материята, това за пореден път може да е едно символично припомняне с колко много натрупване е свързана идентичността на извънземните същества. Това са създания, които живеят по стотици хиляди и дори милиони години като една и съща личност (макар да могат да сменят външните си тела по избор). Помислете отново. Помислете, ако искате, за Его-натрупването на едно човешко същество, което е живяло на Земята само 50 човешки години! Достатъчно време това същество да филтрира света си по необратим начин изграждайки ментални конструкции, които се оказват толкова твърди, че понякога се оказват непреодолима пречка за това да достигнеш до искрата на някого и да имаш елементарна комуникация с него – от сърце към сърце. Сега си представете същото за една самоличност, която се е изграждала милиони години. Тази същност е вложила толкова много в своя образ, че да се отрече от всичко това и да поеме по коренно различен път е равнозначно на нещо по-лошо от физическа смърт. Това означава унищожение на цялото индивидуално съзнание, защото то не е способно да се трансформира, без да се освободи от цялостния товар на Егото. Това е един живот белязан от еднообразието на това да бъдеш само онзи който си и невъзможността да бъдеш нещо друго в продължение на хилядолетия...

С всичко това вече имаме и достатъчен контекст да погледнем на образа на Юпитер от един по-различен ъгъл.

Старата/нова Кралица-пчела

Определено зрителите на филма, нямащи предварителен background за сложните процеси, които авторите се опитват да пресъздадат в компресиран отрязък от време, биха възприели „Jupiter Ascending“ като силно объркващ и пълен с логически дупки! Това в най-пълна степен важи за персонажа на Юпитер, описана като „генетичната реинкарнация“ на владетелката на голяма част от галактиката, включително и на Земята. В тази връзка обаче, е задължително да се споменат някои ключови особености, които са силно характерни за филмите на дуета Уашовски.

Независимо от представените истории, невероятните екшън сцени или драматични развои, всички техни филми задължително имат и скрито значение. Нещата никога не са казани в абсолютно прав текст и това често кара зрителя да потърси допълнителна информация или пък сам да започне да разсъждава върху предложения му пъзел. Това несъмнено е част от замисъла на самите автори. Много често голяма част от „по-неинформираните зрители“ остават с впечатлението, че филмите са базирани на някакъв невероятен творчески гений от страна на режисьорите, докато истината е, че те просто споделят в глобален мащаб сравнително непопулярни езотерични истини за света, в който живеем.

Макар и до известна степен спекулативно, защото не можем да знаем на 100% какво точно са искали да представят авторите на филма чрез образа на Юпитер, в нейния персонаж има прекалено много детайли, които ни водят в посока на описание на кралицата-бунтовничка (настоящият управител на планетата), от материалите на РМС. Самата Кунис има архетипен опит с тази роля, защото преди няколко години изигра лошата вещица в „Oz the Great and Powerful“, която разбира се е... със зелена кожа.

В него, Кунис се опълчва на по-голямата си сестра – истинската Кралица. Да помислим – жена със свръх способности и зелена кожа се опълчва на друга такава, която държи официалната власт... Честно казано не виждаме по-добър начин да се изобрази една влечугоподобна кралица-бунтовничка, зеленокожата Изида. Т.е. имаме разигран същият мит под формата на друга история. В „Черният лебед“ Кунис е тъмното отражение на Натали Портман („лошата кралица“) и се опитва да бъде новата „царица на сцената“. Както бе казано в началото на статията, в реалният живот Кунис изиграва ролята на Кралицата Юпитер вместо Портман, като по този начин я „детронира“. Надяваме се виждате динамиката на архетипите на екрана и тяхното неотменно отражение в реалния живот.

Ако трябва да разгледаме самата концепция стояща зад образа на кралицата-бунтовничка в „Jupiter Ascending“, то той е силно окултен в буквалния смисъл на това понятие. С други думи, той е достояние на малцина посветени, най-вече от различни тайни общества. Вероятно точно по тази причина създателите на филма са избрали основният подход при изграждането на нейният образ да бъде изцяло посветен на МЕТАФОРАТА. Всеки опит този образ да бъде разглеждан буквално ще ви зарине с логически и всякакви други несъответствия, правейки възприемането му да изглежда като фарс! Анализирайки обаче всички тънко подхвърлени парченца изграждащи „ребуса Юпитер“ в крайна сметка няма как да не забележите огромното количествено натрупване на факти подсказващи опита на авторите да загатнат нейната истинска същност.

Може да се каже, че има два ключови момента, които служат за основа при нейното представяне. На първо място определено стои факта, че тя е „генетична реинкарнация“ на владетелката на голяма част от този сектор на вселената. Този подход на представяне на нейната същност определено е много интересен на множество нива, но в никакъв случай не бива да се възприема съвсем буквално, защото това би породило редица парадокси. От една страна подобен начин на представяне много силно акцентира върху важността на гените в голяма част от извънземните култури и в частност при тези техни представители, които биват считани за „елит“. Както казахме гените са издигнати в абсолютен култ, а „духовното същество“, което ги обитава някак си стои на заден план или дори изобщо липсва. В същото време образа на Юпитер, хем притежава същите гени и потенциал за власт като официалната Кралица (чието невероятно дълголетие е ярко подчертано), хем се стреми да наложи „друг тип“ на функциониране на фермата наречена „Земя“ и това до голяма степен може да промени абсолютно всичко в галактиката.

Този ключов момент е подчертан на няколко пъти из филма и има смислова връзка с централната тема на филма. Защото ако Юпитер е главния персонаж на лентата, то несъмнено мотото на продукцията и главният акцент върху който тя гравитира е факта, че човешкото тяло не е нищо повече от един „бизнес продукт“. И най-важното в случая е, че тази концепция може да бъде разглеждана на хиляди нива през погледа на нашето човешко ежедневие, а не само през перспективата свързана с извличането на S-MA. Недвусмислено е посочено че Земята представлява много голяма ценност по отношение на бизнеса със S-MA, и сама по себе си е „по-специално място“ на фона на всички останали планети. Дори има реплика, която подчертава факта, че струва повече от всички други колонии на един от претендентите за нейното владение – Тит. При това би било много плитко да се счита, че този факт е базиран на доставяното количество. Това несъмнено е свързано именно с качеството на продукта, който бива генериран от уникалните преживявания на хората. Тази така наречена „уникалност“ е сравнително отскоро и е свързана именно с абдикацията на официалната Кралица и поемането на контрола от „нейната генетична реинкарнация“. За да се представи силата на този момент новата Кралица на планетата изглежда абсолютно неосъзната за своя истински произход и способности и в по-голямата част от филма изглежда все едно просто се носи по течението. Нещо което в действителност определено не е вярно, но служи като своеобразна котва, която има за цел да демонстрира естеството на преживяванията на Земята.

Тук има силно езотеричен момент, който присъства в някои окултни схващания (макар че в известен смисъл може да бъде тълкуван и като пропаганда). Той може да бъде разбран отново единствено и само като метафора. Имайки възможност да управлява този специфичен експеримент провеждащ се на планетата Земя, кралицата-бунтовничка започва по някакъв начин да придобива вътрешно разбиране за неговото естество. Точно затова тя е представена с „човешко преживяване“, което има за цел да изрази симпатията, която тя изпитва към всички участващи в експеримента, поставяйки се в условията да не осъзнава своя истински „духовен произход“ (или на извънземен език – кралски гени), точно както хората играещи роли на Земята в голяма степен не осъзнават своя истински духовен произход като част от Източника. Едва ли не кралицата-бунтовничка минава на едновременния път и губи всичките си спомени.

За да се акцентира именно на този момент тя чисти тоалетни – нещо което я отдалечава възможно най-далеч от нейния генетичен произход и същевременно има за цел да разкрие принципното различие в начина на управление. Разбира се всичко това може да е по-скоро символ, на това че тя е заточена или принудена да бъде на Земята, но това е друга мисловна нишка. От друга страна обаче, цялата ситуация е препратка към разнообразните роли които човешките инкарнации играят бидейки на Земята. Кулминацията на този процес бива представена най-ярко в самия край на филма където директно е заявено, че „новата Кралица“ има различна визия за управление на планетата и тази визия е доста по-различна от стандартната, като се очаква това да бъде доста ползотворен ход за всички участници. Както казахме тази идилична и „захаросана“ в известен смисъл представа може да се тълкува по много различни начини. Най-малкото е спестено, че бизнеса със S-MA определено няма да изчезне от това „преструктуриране на фермата“. Продуктът обаче в крайна сметка ще бъде значително по-качествен и ако търсите някакъв аналог какво точно се търси като резултат от „промяната“, едно от силните описания в тази връзка отново е представено в книгите на Робърт Монро по отношение на онова, което той нарича „лууш“.

Както вече бе споменато на няколко пъти, детайлите които съпътстват образа на Юпитер, изобщо не са случайни и погледнати през лупа могат лесно да оформят контурите на фракцията, която тя представлява (като отново наблягаме на момента със силно захаросаната опаковка). Цялата ѝ история, емоции и отношение към случващото се по време на филма позволяват да се придаде още по-дълбок смисъл на персонажа на Юпитер в качеството ѝ на върховен претендент за трона, акцентирайки силно на факта, че тя е РАЗЛИЧНА. Послание: „кралицата-бунтовничка е по-добрият избор“.

Това е другият основен момент във филма и ако обърнете по-задълбочено внимание ще откриете, че той присъства най-силно от всичко изложено в него. Както казахме този странен подход при изграждане на образа позволява да се предаде една езотерична истина без това да бъде заявено директно. Става дума за конфликта между Кралицата на официалната фракция и тази на бунтовническата, чийто архетип бива представен чрез персонажа на Юпитер. Официалната Кралица е обявена за „мъртва“ и това може да бъде счетено за една доста находчива алюзия за представяне на този твърде сложен по своето същество казус, без да се навлиза в детайли представящи истинската картина за нещата. В този факт можем да открием дори отношението, което бива демонстрирано от бунтовническата фракция спрямо официалната такава. Ако погледнете през противоположната призма (в лицето на някои окултни материали) „официалната кралица“ не е мъртва – тя просто е „скрила лицето си от Земята“, чакайки благоприятният момент да се завърне като пълновластен господар, налагайки старите ценности и начин на управление. В този смисъл много е важно да тълкувате образите в тяхната по-широка рамка, а не буквално. Затова подобни продукции винаги имат екзотеричен (външен) и езотеричен (вътрешен) смисъл.

Така стигаме и до концепцията, която стои в основата на това кралицата-бунтовничка да е представена с името на мъжки бог – при това не кой да е, а именно римският аналог на Зевс! Едва ли е нужно да споменаваме, че именно Зевс играе може би най-ключовата роля в митологията, като е пряко свързан със смяната на властта на Земята и прогонването на старите „богове“ – титаните (административна титла в империята Орион, но при различно окончание изразява като значение и „елитна войска“). Така че тази постоянна заигравка с имената и техните функции е по-скоро нещо като патент и е в пълен унисон със стратегията на управляващата фракция на Земята. Досега трябва да е станало ясно, че когато говорим за митология, ние говорим директно за динамиката на колективното несъзнавано. Това означава, че макар да има вероятност режисьорите подсъзнателно да черпят сериозно от митологичното богатство на планетата, много често то само се проявява под формата на имена, случки и обстоятелства във филми, чиито автори нямат никакво съзнателно намерение да правят нещо подобно. Въпреки това то се случва, защото обикновено името на всяко едно същество служи за изразяване на неговата същност. В този случай създателите на филма (или онова на което те са проводник) не са пропуснали да ни го наврат образно казано в лицето на множество нива. Това е един от изключително важните моменти, тъй като е пряко свързан със сложната „историческа и културна“ обстановка характеризираща планетата. Този момент трудно може да бъде разбран на чисто логическо ниво, ако нямате предварителна информация за събитията описани в „Документите Тера“. За да си спестим дългите и подробни описания, акцентът върху който трябва да се съсредоточим в резюме е заключен във факта, че при промяната на властта, в системите на Земята бива извършено масово заличаване на древната история придружено с подмяна на ролята на почти всички познати „божества“, като в много случаи е променян дори техният пол, така че да обслужва целите на новите управляващи. След междуособиците в самата бунтовническа фракция и абдикацията на РА, кралицата-бунтовничка решава да запази въведената от него „патриархална система“, като по този начин всява огромно объркване по отношение на това кой в действителност управлява планетата! Единствено определени тайни общества са наясно кой е начело като извършват „двойни ритуали“ при които мъжкият аспект само привидно е управляващ. Така например на повърхността илюминати изглеждат изцяло доминирани от мъжкия принцип, но „великата жрица“ играе точно толкова важна роля в техните ритуали, както и мъжкото божество. В сърцето на техният символизъм всъщност стои почитането на змийската богиня! Във филма на пръв поглед „змийският елемент“ (по отношение на главните действащи лица от династията) визуално като че ли липсва. За сметка на това той отново бива закодиран словесно в името на „мъртвата императрица“ Серафи. Авторите на филма отново са вложили доста дълбоко символично значение, описвайки персонажа, който хем стои в дъното на всичко, но същевременно е „извън картината“ – представен просто като една статуя – която обаче бива почитана като богиня.

Има поне два пласта през чиято призма би следвало да се възприеме нейното име (както е посочено и в статията за „Змийските богове и безсмъртието“). На първо място терминът „сераф“ винаги е бил проблематичен за библейските преводачи през годините. Във версията на крал Джеймс се превежда като „огнена летяща змия“, но модерната тенденция е да не се превежда изобщо, а да се оставя еврейската дума както си е. „Сераф“ не пасва на някаква точна и подходяща класификация или превод. Другото най-често значение на тази дума бива свързвано със същество от ангелската йерархия, като се счита, че това е първият по важност ангелски чин. Дори и чрез името обаче, отново пълният смисъл по-скоро само е загатнат и оставен да се развие като потенциал в съзнанието на „наблюдателя“ и неговото собствено разбиране.

При друго тълкувание, името може да се счита и за заигравка с персонажа от „The Matrix Reloaded“ с абсолютно същото име, което както разбираме, може да бъде схващано с различни и често противоположни значения. Там той играе нещо като „паднал ангел“ бидейки програмист, който е низвергнат от богоподобния машинен свят. Прокуден е за неподчинение и казва, че е един вид без криле. Тук нещо подобно се случва с двамата архетипни закрилници на Юпитер, на които също са им били „премахнати крилата“ – отново за неподчинение – така че това е интересна аналогия.

И докато змийските корени на управляващата династия са по-скоро леко загатнати то връзката ѝ с пчелите е заявена по доста крещящ начин, защото тук се крие есенцията, която разкрива модела на управление и разбира се контрола върху съзнанието. В редица окултни и алхимични текстове змията и пчелата биват използвани като символи за „кошерната кръвна линия“ и връзката с генетичния поток. Това е изключително важен момент, защото обикновено връзката между рептилии и насекоми не буди подобна автоматична асоциация. Това обаче е начина по който функционира всяко рептилианско общество – то действа на принципа на кошера. Няма никакво значение дали този факт е следствие изцяло на тяхната генетика и част от тяхното древно минало (както предполага Морнинг Скай) или по някакъв начин модела е бил придобит впоследствие, оказвайки се екстремно ефективен. Предвид безкрайните възможности на генното инженерство са възможни всякакви симбиози. Нещо повече – самото „биологично тяло“ в известен смисъл също може да се разглежда като „особен вид технология“ макар и базирана на по-различен принцип от „механичната такава“, но това е друга тема на разговор.

На тези които са гледали филма и са чели следговора на „Империите“, със сигурност им е направило впечатление, че мотивът за „Кралицата-пчела“ е може би един от най-ярките символи. Той бива директно свързван с познанието за митохондриалната ДНК. Това е най-древната ДНК и тя се предава единствено и само по майчина линия оставайки непроменена (затова и в юдаизма евреи са само онези, които имат майка еврейка, което на пръв поглед може да е странно предвид, че това е патриархална религия). Оттам идва и „манията“ на някои тайни общества да интегрират този символ в своите официални емблеми, представяйки по този специфичен начин и същевременно наблягайки на своето собствено „кралско потекло“. Особено настоятелна в тази насока е династията на Меровингите. Един от най-познатите масони в световен план – Менли. П. Хол твърди в своята класическа книга „Тайните учения на всички времена“, че образът на пчелата и „хералдическата лилия“ са напълно равнозначни:

В християнската религия пък, хералдическата лилия е символ на света богородица и това само по себе си не се нуждае от коментар, защото който е чел книгите ни си дава сметка, че смисловото съвпадение е 100%. Няма съмнение обаче, че контролът върху съзнанието бива осъществяван едновременно по генетичен и технологичен път (в класическия смисъл на думата). От една страна змийската кралица действа като пчела-майка предавайки „своите спомени на кошера“. Това предопределя изцяло и задава правилата и начина на поведение на всички нейни поданици. Част от този процес се осъществява и чрез произвеждането на специален феромон, който служи за идентификация на кралската каста.

Между другото всичко това може да ни накара да се замислим относно скритата логика зад избирането на някой крал тук на Земята. Например как се е избирало някоя държава без крал да получи крал от друга държава? На какъв принцип и логика се е случвало това? Колкото повече информация имате за извънземния елемент в човешката история, толкова повече разбирате, че това е като днешното лобиране. Всяка извънземна фракция избира представител, който да бъде излъчен като крал и земните интриги са отражение на тази космическа динамика. Кой ще „победи“ е въпрос на сложни политически манипулации, които не са освободени от окултен елемент (за да не кажем, че той е водещ). Самият факт, че една от най-мощните фамилии днес (Уиндзор) няма нищо английско в кръвта си (защото са Сакс-Кобургота) трябва да говори достатъчно. Освен всичко друго да „победиш“ и започнеш да управляваш дадена страна не е достатъчно. Както знаете земните кралски генетични линии се плодят от векове помежду си с цел пресъздаването на максимално близка генетика, за да може същото извънземно съзнание да се закача отново и отново в това тяло – точно както в случая на Юпитер. Със сходни генетични шаблони дадено съзнание може лесно да обитава временно дадено тяло и по този начин да има пряк контрол над него. Принципите на това са обяснени тук.

Ето защо във филма виждаме как върховенството на гените е издигнато в култ до степен при която те са носител на „духовност“ и всички са програмирани да се подчиняват на тази комбинация от гени, която бива считана за „аристократична“ (което е и по-рано споменатата причина поради която Балем получава подчинението на по-силните физически от него влечугоподобни). Това е много съществен елемент от филма (и реалността), въпреки че не му е отделено достатъчно внимание и най-вече – не е направена очевадната и пряка идентификация, че това е една от най-мащабните форми на контрол върху съзнанието. Един от впечатляващите моменти в тази връзка беше сцената от която стана ясно, че пчелите са изцяло програмирани да разпознават тази „кралска генетична комбинация“ и да ѝ се подчиняват безпрекословно, алюзирайки по този начин властта на Кралицата-пчела-Майка. Неслучайно в следговора към „Империите“ бяхме обърнали толкова много внимание на ролята, която пчелата като символ изразява в нашата реалност – нещо на което РМС също е посветил голяма част от времето си.

Две от любимите ни юбилейни монети; от едната страна Лизи 2, от другата – пчеличка или мега-гущер – по избор на клиента :Р

Бяхме извели и извода, че вероятно по абсолютно същия начин бива програмиран специфичният „кралски аромат“, който да има особено влияние върху съзнанието на всички поданици на Империята, така че да играе ролята на своеобразен маркер легитимиращ правото на власт. Тази власт на „пчелата-майка“ показана недвусмислено като преднамерено програмиране, е нещо което попада точно в десетката. Когато в самия филм другите главни герои принадлежащи към военната каста успяват да разпознаят „кралските достойнства“ на имперската наследница (базирани именно на пчелите), те автоматично изпадат в сервилно подчинение. Шон Бийн, чиято фамилия дори фонетично звучи като „bee“ (бъдете сигурни, че понякога изборът на cast в подобни продукции лежи дори на подобни принципи на архетипен резонанс), който играе ролята на Стингър Апини („stinger“ означава „жило“, а „apini“ – подрод медоносни пчели), е представен като герой, който има смесена ДНК на човек и пчела. Дори зениците му са шестоъгълни, което прави препратка към пчелните килийки и генетичната му връзка с тези насекоми.

Между другото, ако сте обърнали внимание, някои от контейнерите със S-MA също имаха шестоъгълна форма, което прави смислова връзка между пчелите, кралските гени и самият еликсир на дълголетието, който е ползван от кралските династии

В официалното описание за героя на Стингър Апини е подчертано, че пчелното му ДНК генерира у него чувство за лоялност. Той коленичи пред Юпитер, когато разбира коя всъщност е тя.

Ако се замислите какви огромни възможности за приложения има този факт няма как да не си дадете сметка, че представената визуална сцена не може да се сравнява дори и с върха на айсберга като описание на нещо съдържащо в себе си един потресаващ потенциал от скрита енергия. Друг важен елемент свързан с образа на Стингър е, че той също е разжалван военен и е пратен на Земята като наказание за своята дързост да се опълчи на реда в Империята (застъпвайки се за провинилия се вълчи командос). Това е в унисон с честата практика Земята да бъде използвана именно като наказателна колония за провинили се членове на Империята.

Интересно беше и че самата технология подпомагаща функционирането на Империята, също е базирана до голяма степен на пчелния символизъм. Неслучайно някои от извънземните кораби до голяма степен наподобяват именно насекоми (нещо, което Уашовски официално заявяват че са търсели като ефект), утвърждавайки същата тази симбиоза върху която се гради споменатия вече шаблон.

Дори и древните египтяни очевидно са били запознати с тази връзка поставяйки „насекомо“ в една идейна линия заедно с редица летателни апарати, които съвременното око би разпознало без особени затруднения.

Прочутият в уфологичните среди надпис от Абидос

Long story short, накрая кралицата-бунтовничка побеждава (затова е и „ascending“), без изобщо да разберем какви са промените, които тя ще въведе в устоите на Империята и всички са „щастливи“. Задължителният кралски съюз между Орион и Сириус отново е скрепен, което като мотив непременно трябва да присъства в такава продукция. В последните сцени виждаме Кейн с възстановени крила (т.е. по-висш статус), а самата Юпитер символично също започва да лети. Това е прочутата „сватба в небето“ между Орион и Сириус, с която митологията ни е изпълнена.

За заключение можем да кажем, че Уашовски са подходили по два напълно различни начина, описвайки ситуацията в „Матрицата“ и в сегашния си филм. Въпреки това на практика те представят една и съща платформа видяна под различен ъгъл, а пълният смисъл може да бъде осъзнат именно като амалгама между двете продукции. И в двата случая бива създадена една изкуствена реалност, която да служи като ферма за добив на енергия – в случая с „Матрицата“ като хранителна оранжерия, а в „Jupiter Ascending“ по-скоро като наркотична субстанция от най-висш клас. Аналогиите в случая могат да бъдат продължени до безкрай, но несъмнено всички те са базирани на древно езотерично познание. Не по-малко важен е момента, че периодично всяка такава подобна ферма бива изчерпвана по една или друга причина, като се търсят варианти за нейното обновление и рестартиране наново – често в доста по-ефективен вариант. Това се дължи най-вече на факта че нейните създатели внимателно са наблюдавали и анализирали процесите, които се случват „вътре“ и са готови да експериментират чрез нови и все по-уникални способи.

Общо взето, с това завършват и наблюденията ни по филма и паралелите му с нашата работа през годините. По наше мнение „Jupiter Ascending“ не може да бъде разбран качествено отделно от книгите на Морнинг Скай, тъй като самата продукция е белязана от тях. Това, което филма описва е първият мащабен опит галактиката да бъде обрисувана като онова, което наистина е и се надяваме опитите в тази посока да не секнат с тази амбициозна (поне на визуално ниво) лента. Изключително важно е изследователят на тези теми да разбере, че тези филми не са за „забавление“. Те са планетарен политически лозунг, колкото и помпозно или абсурдно да ви изглежда това на пръв поглед и тяхното истинско значение трудно може да бъде разбрано, ако те бъдат разглеждани „просто като филми“. Те обикновено са правени от дадена извънземна фракция с цели, които линейният ум трудно може да разбере без правилния контекст. В случая, „Jupiter Ascending“ е пропаганден филм за кралицата-бунтовничка (Юпитер), нейната роля и претенции за Земята. От нашите материали знаете, че медиатора на този образ на планетата към днешна дата е Елизабет II. Ако видите кой е деня, в който баба встъпва на длъжност, ще видите, че този ден е 06.02.(1952 г.). С какво датата 06.02. беше важна? Ами това е премиерата на настоящия филм, който – да кажем отново – е за кралицата-бунтовничка! Т.е. това е поредното архетипно потвърждение, че става дума за едно и също нещо. Направен е филм за кралицата-бунтовничка и той е излъчен на датата на която тя официално встъпва на власт на планетата, което е и своеобразен реверанс към този факт. Този ден, както казахме, е нашето поредно 9/11. Денят на коронацията на Елизабет II пък е 2.06.(1953 г.) – огледална на горната дата. Което, респективно също е 9/11. Отново и отново.

Ето защо в този сайт се набляга толкова много на тълкуванието на филмите и тяхното скрито значение. Те са кондензираната динамика на цялото колективно несъзнавано. Ако разберете какво наистина представлява съвременното кино (и поп-културата като цяло) лековатото ви отношение към тях незабавно ще се трансформира в разбиране. Те са ключ за това какво наистина се случва – пряко или косвено. Това е една от преките следи, които всички ние имаме на разположение.

Висша перспектива

Висшата перспектива зад архетипа на Кралицата вече е изнесена в статията „Богинята не е Великото Ин“, така че тук вече няма какво толкова да бъде казано по този въпрос. Ако искате по-дълбокия езотеричен и архетипен аспект на този образ, препоръчваме ви да вникнете в съдържанието именно на този материал.

Що се отнася до съществуването на тук дискутираният филм и „висшата перспектива“ зад това, идеята е, че една информация винаги изтича някак си. Това не може да бъде предотвратено. Може да отнеме хиляди години, но накрая то просто се случва, защото нищо не може да бъде в стагнация завинаги, то е част от общия поток и неговата основна характеристика е движение. Когато този неизбежен цикъл дойде, тези, които държат информацията от хилядолетия са наясно с това, защото познават цикличностите на Играта. Налага им се да са вещи в това – иначе нямаше да могат да я контролират. Те разбират периодите на естествено отприщване и ги използват гениално в своя полза. Те могат да пуснат съвсем умишлено дадена информация (под дадена форма) наяве, което да изиграе ролята на това „отприщване“ на архетипно ниво, което им позволява да имат контрол над него. Обърнете внимание на тънкия момент. Отприщването така или иначе трябва да се случи, затова те сами го разиграват като мит и това балансира потоците на цикъла и неговите „нужди“. Ако те не го направят – дадена манифестация ще се прояви сама по пътища, които не са разбираеми за линейния ум, но естеството на нещата изискват тази манифестация да има impact над колективното съзнание на планетата. Всичко това представлява вратичка в иначе ясно установената механика на Играта. Защо това изкуствено генериране на митове се прави най-често под формата на кино?

Отговорът е елементарен. Истината се крие най-добре пред очите на хората – когато им я кажеш в почти прав текст. Вече не можеш да убиваш всеки един, който говори за тези неща, просто не можеш... Това не са 70-те години на миналия век, когато е бил разцвета на уфологията и когато хората говорили за истината можели да бъдат преброени на пръстите на едната ръка. Тогава те не са получавали друго освен подигравки. В онези времена никой не е забелязвал липсата им, поради броя им и нулевото внимание което получавали от широката общественост. Такъв е бил контекста и равнището на колективното съзнание на човечеството в онзи момент.

Очевидно днес естеството и динамиката на информацията не са същите, най-малкото заради масовия достъп до евтина и сравнително качествена дигитална технология и съществуването на инструмент като интернет (който разбира се е нож с две остриета, но това няма значение за целите на метафората). Т.е. – всеки може да снима НЛО, да го качи директно от телефона си в мрежата и моментално – милиони хора да разберат за това. Информацията лети с много по-голяма скорост от 70-те. Затова хората като нас вече не биват убивани. Те биват осмивани. Ако се замислите, ще видите, че това е най-мощното оръжие – пропагандата... Предвид вниманието, което получават тези теми днес, ако убиеш някой техен говорител, единственото, което ще постигнеш, е да го превърнеш в мъченик. А това генерира след себе си религиозни настроения и респективно – още проблеми. Това очевидно не е решение, което да работи успешно във времена като днешните. Затова хората които контролират информацията са сменили тактиката и просто изпреварват събитията.

Целта на филми като дискутирания е, че когато излезе някой като нас и започне да говори по теми като разглежданите в този сайт, всеки просто ще каже, че „гледаме твърде много филми“ (особено ако филмът е комедия). Това действа автоматично – дори вече не е нужно поставено „вещо“ лице да излезе по телевизията и да унижи даден изследовател, както се е правило преди. Макар да не сме в 70-те и вече повечето хора да разбират, че няма никаква логика да сме единствения разум във вселената, то определено все още сме в 70-те по отношение разбирането ни на енергийните и архетипни връзки във вселената. Масата от хора няма съзнанието да осъзнае, че щом информация от такъв магнитуд е излязла наяве – то това няма как да бъде иначе, освен с причина. Така цялата информация бива дискредитирана от самата тълпа. Ако сте вникнали във всичко казано дотук, трябва да разбирате хитростта и коварността на метода. Това е 2 в 1, win-win ситуация. Мисията е изпълнена – информацията е пусната, като по този начин нуждите на естествените цикли в Играта са задоволени, защото фактите излизат наяве; но въпреки това те отново са пуснати под форма, която да върши работа на същите хора, които контролират информацията. Така те хем остават верни на правилата на Играта, хем избягват разкритие, а хората се забиват още повече в собственото си невежество поради естеството на това къде се намираме в своето осъзнаване като колектив. (С аналогични методи Тъмната полярност избягва и онова, което грешно се разбира от масите като „карма“.)

Как се случва реализацията на подобен проект?

Още по-просто. Предвид нивото на днешните технологии за контрол над съзнанието и това с каква лекота може да се имплантира идея в нечия глава (много по-лесно от демонстрираното в „Inception“, което е стар метод), дори не е нужен физически посредник или лобист в дадено продуцентско студио, който да манипулира режисьорите или нещо подобно. Идеята просто се имплантира насън или в будно състояние – това не е никакъв проблем (особено, ако човекът вече е програмиран, но това не е належащ фактор). Предвид и че зад хората, които контролират информацията, стоят множество йерархии от нефизическо естество и те са тези, които наистина дърпат конците, дори не е нужно да се използва технология. Това просто става с „щракване на пръсти“. Резултатът така или иначе е един – просто пътеките до него са много. По този начин пряка връзка между „виновниците“ и „извършителите“ не може да бъде установена по никакъв конвенционален начин, а е ясно, че твърдения като настоящето не могат да бъдат доказателство за никого във всекидневния живот и просто ще бъдат осмени, както винаги. Ако бъдат избрани и световно неизвестни хора да осъществят някой ключов филмов проект (което предполага малко реклама и малко внимание) – информацията е забита в още по-глуха улица, но нарушение на правилата няма – защото тя де факто е там – теоретично всеки има достъп до нея, ако поиска.

Като резултат – имате контрол, който може да бъде прозрян само от малцина. Направено е наистина гениално.

Колкото до „Jupiter Ascending“ не твърдим, че случаят е точно такъв, но той е добър повод да бъде обяснен принципа. Това е един от изкуствените методи, с които се контролира реалността и вниманието на колективното съзнание на човечеството (има и много продукции, които са продукт на естествени събития и цикли, но те са твърде друга категория, че да се впускаме в тях в момента; това си заслужава да бъде направено в друга тема, обаче). Класическа продукция въплъщаваща този похват е филмът „Iron Sky“ (и втората му част, която ще е за Вътрешната земя), който описва много реален период и факти от земната история непознати на хората. Ще откриете, че най-добре се дискредитира дадена информация, когато тя бъде ситуирана в контекста на комедиен сюжет. Тогава е още по-абсурдно някой да излезе и да каже, че истината за дадено нещо е илюстрирана най-добре в еди-коя-си комедия. Логично е, че този човек няма да бъде взет на сериозно и ще бъде обявен за... комедиант :)

В контекста на всичко казано „Произход и история на Империите Орион и Сириус“ е книга, чието време настъпи. Филми като „Jupiter Ascending“ ни показват, че колективното несъзнавано е готово малко по малко да изтиква съдържимото си относно реалната ни галактическа история и да я сведе до съзнанието. Без значение метода – манипулативен или не. От определена гледна точка това са неща отвъд Полярностите и техните игри.

Всичко това ще става все по-осезаемо. Може би не утре, може би не след 10 г., но скоро, ако вземем предвид голямата картина и колко бавно ставаха нещата досега. Това че сме от малка държава и не оказваме никакъв impact на ниво колективно несъзнавано не е вярно. Самият факт, че тази книга бе направена тук на български език, означава, че времето на тази информация идва и това е етап от този процес, колкото и локален и ограничен да е засега той. Събитията го показват, това не е наша измислица. Тук не става дума за никакво самоизтъкване, „натриване на носове“, покровителстване или нещо подобно. Това не е тв-шоу, където следват ръкопляскания или освирквания, това е живота и очевидно той трябва да бъде взет сериозно (което не е синоним на „интелектуално“), защото касае всички нас. Лековатото отношение при което нещо да бъде просто отхвърлено или потвърдено вече не е валидно. Ако ситуацията е много сериозна и започне да ви касае физически, несъмнено ще ѝ обърнете внимание, защото обстоятелствата ще ви го наложат. Преди да стане такава обаче, тя съществува като потенция в колективното несъзнавано и да игнорирате нещо, което е реално, само защото то все още не е физическо, е плод не само на ignorance, но и на изконно непознаване на това как функционира реалността. Така че случаи като тези са само маркировки по пътя. Можете да решите да ги използвате – можете да решите да ги пренебрегнете. Има далеч по-важни неща в живота, но това е принцип, който може да бъде приложен към всяко едно от тях.

Така или иначе последствията от тези два избора (без значение позитивни или негативни) ще бъдат за сметка на мислещия и преценяващия, докато реалността изтича между пръстите ви като пясък. Хвърляйте светлината на съзнанието върху всичко, което присъства в живота ви. Нищо не е там без причина. Защото това е именно вашата реалност и би било най-мъдро да спрете да я игнорирате.