„Човешкото преживяване“ е така характерно със своите необятни и разноцветни проявления, че има свойството да заличи почти напълно спомена за нашето изначално битие. Това толкова далечно и обвито в мъгла и мистерия състояние „преди“ да се превърнем и буквално да играем ролята на „хора“! Ние сме дотолкова сраснати с физическото (но и с други по-фини тела), че често забравяме и не осъзнаваме че обвивките, които използваме са своеобразна форма на високотехнологични продукти. „Играчки“, които са част от огромен инструментариум, чрез който е изплетен един почти неописуем по своя магнитуд лабиринт от взаимносвързани игри! Тяхното „начало“ е дотолкова откъснато и непознато за текущото ни възприятие, че „човек“ трудно може да си даде сметка за своята изконна природа. Защото неговия „настоящ статус“ в своята същина се изразява чрез функцията на миниатюрен (при това силно закърнял) фрагмент на богоподобно същество неподвластно на всички познати понятия, които изграждат настоящия ни свят. Същевременно и донякъде напълно обяснимо е хората постоянно да търсят и да се интересуват от многобройните скрити или по-видими влияния и „сили“, които оставят пряк или индиректен отпечатък върху всичко случващо се в живота им. Тук неподозираната истина е, че някои от тези т. нар. „влияния“ са мащабни и дълбоки... до степен при която техни дребни парченца сами по себе си на свой ред се превръщат в гравитационен център на религиозен екстаз, догма или нарочен „абсолют“, неподлежащ на коментари и дискусии. Много често обаче личното отношение и взаимодействие с подобни влияния е пряко зависимо от възможността в даден момент те да бъдат наблюдавани „отстрани“. Тогава тяхната „мистериозна“ осанка бива трансформирана, което води до нови приключения. Механизмите чрез които това може да се случи също не знаят граници. Често обаче оставеният пряк портал е свързан с личната история на „съществото“ и най-вече с историята за начина по който се е случило влизането в локалната игра. Това е един своеобразен персонален код за достъп, който може да оказва ОГРОМНО въздействие върху разбирането за света, но и да задава последващи „дестинации“ във веригата „матрьошки“. Защото цялата поредица от Игри-Вселени е базирана на време в различни негови „форми“.

За да бъде илюстрирана (макар и бегло) една толкова мащабна и сложна концепция – нека си послужим с директна земна аналогия, която има потенциала да разкрие някои фундаментални взаимовръзки и механизми. Представете си, че е организиран футболен мач от световна величина. Събитието е грандиозно, а рекламата за него е достигнала до почти всяко същество на планетата. На „арената“ присъстват десетки хиляди души, но всички те се различават както по своята националност, така и по социален статус и дори мотивация за присъствие на събитието. Дошли са хора от различни кътчета на света – всеки със собствените си културологични особености. Някои са пътували дълго и дори са сменили различни транспортни средства, за да пристигнат. Други са се организирали в малки или големи групи, а има и такива които са провървели цялото разстояние пеш – своеобразна форма на демонстрация на отдаденост на „каузата“. Има дори и такива, които са спечелили своите билети на лотария или като подарък. „Материалното благосъстояние“ също е изключително разнородно и присъстват личности обградени със своите антуражи и лична охрана. Към целия този „микс“ могат да бъдат добавени още куп други персонажи – от представители на трибуквени агенции със специфични мисии до традиционните институции свързани с налагането на реда и техните антиподи от криминалния свят, целящи саботаж или хазартна манипулация. Екзотиката може да бъде допълнена от всякакви индивиди планиращи да нахлуят на терена, за да издигнат политически или друг тип лозунг или просто да рекламират „нещо“ и т.н. и т.н. В момента, в който шоуто започне, привидно всички биват погълнати от случващото се. На съзнателно ниво някои дори могат да забравят буквално всичко останало и да бъдат обсебени от играта, която ще е единственото нещо което ще съществува за тях към този момент. Въпреки това на подсъзнателно ниво целият ментален багаж, с който те са дошли на събитието, ще продължава да оказва своето въздействие. Затова и случващото се пред очите им ще бъде интерпретирано в хиляди различни нюанси и вариации – някои от които изключително полярни. На други това преживяване би оказало толкова фундаментално въздействие, че биха посветили целия си живот на него. Подобна аналогия може да бъде направена и с „увеселителен парк“, ако целта на занятието е да се подчертае многообразието от мини-атракциони, които да алюзират огромната гама от различни възможности в едно иначе общо пространство. Не по-малко важно е да се отбележи, че спецификата на всеки един подобен атракцион може да е изключително „неконвенционална“, екзотична и абсурдна – до степен, в която се формира нова масивна структура от „вътрешни пластове“.

По изключително сходен начин представената концепция може да бъде свързана с определени аспекти на човешката драма. Просто мащабът и детайлите за които говорим са така необятни, че „подсказаната“ аналогия идва твърде тясна, за да побере огромното многообразие от градивни елементи. Контекстът, който се изисква за формиране на дори бегла представа, е потресаващ. Още по-трудна става задачата подобни теми да бъдат дискутирани в конкретика, която буквално лежи на плещите на стотици страници силно синтезирана есенция. Цялата тази космогония е налична в следговора на книгата „Завръщане в Монтоук“. Тя се явява интегрална предпоставка за осъзнаване на купища взаимосвързани процеси и феномени. Предвид всичко това е напрактика невъзможно да бъдат разбрани особеностите на локалната земна ИГРА без да бъдат демонстрирани поне някои от невидимите нишки проточващи се към другите нива на „мирозданието“.

По тази причина, като своеобразна патерица, ще бъде използвана една сравнително позната езотерична доктрина описваща характерните видове тела, с които боравим в различните нива на масивната игра. Но дори тук има една много фина особеност. В много материали и книги на Издателството е ставало дума за VIP статуса на Земята по отношение на потенциални възможности. Поради това в рамките на мултиизмерната земна платформа де факто имаме достъп до симулираните версии на структурата на предходни вселени-игри. В този ред на мисли впоследствие ще стане дума и затова защо текущият земен живот може да бъде описан като „виртуална реалност“ и защо въпреки това тя има толкова голяма плътност в усещането за „автентичен живот“.

Преди да навлезем в „дълбокото“, следва да се припомни, че вече бе подсказана основната структура на формалната рамка на един гигантски механизъм. Той следва принципа на матрьошката, а мотивацията, средствата, способите и „съществата“ отговорни за неговото създаване, са представени изключително подробно в цитираната книга. Изключително важно е да се разбере, че абсолютно всички игри по веригата са свързани една с друга и могат да оказват, както пряко, така и индиректно влияние. Най-вече поради факта, че част от нас пребивава в тези често неосъзнати нива. Дори нещо повече...

Именно в самата структура на телата, които използваме, е закодирана цялата „инволюция“ на този гигантски като мащаби процес. Защото на практика имаме проекция на проекцията на проекцията и т.н. и т.н. В основни линии всяко едно тяло, независимо от неговата структура, е своеобразен символ, който „духа“ използва точно като игрална пионка. Тя служи за комуникация, изпитване на различни усещания и осъществяване на действия. В „ранните фази“ на играта ние сме създавали и унищожавали тези „пионки“ чрез просто намерение. Управлявали сме армии от тела с ясното осъзнаване за тяхната функция. С нарастване на желанието за все по-интересни и предизвикателни игри постепенно биват налагани все по-големи рестрикции по отношение на осъзнаването. Като контрапункт от своя страна „пионките“ стават все по-сложни и дори увлекателни и пристрастяващи до степен при която се превръщат в „живи същества“. Цялата тази епопея (на забравата) преминава през серия от вселени. Едва в последните няколко от тях обаче, „създателите“ на играта се поставят в състояние при което не могат да различат „себе си“ от пионките чрез които играят. Представете си колко дълбоко е потъването от началната фаза, за да започнете да вярвате, че сте пионката която де факто местите от друго ниво на играта! Всъщност „сложността на мероприятието“ далеч не се заключава само в това. Детайлите в хода на играта се простират до степен при която, за да можете да „играете“ в тези дълбоки слоеве вие дори „забравяте“ че от по-висша гледна точка сте истинския създател на тялото което използвате. По парадоксален начин може да се окажете дори в ситуация, при която да си го „купите“ от „някой друг“. Това обаче е много далечно осъзнаване, а междувременно минавате през нови серии и серии от „обработка“ даващи ви различни механизми, с които да се съгласите. Тези механизми ще ви опишат история, която ще даде началото на нова огромна мащабна игра за вас – простираща се в милиарди години и животи. И в описанието на тази история един от основните фактори ще бъде начина по който сте се сдобили с новата си придобивка (пионка). Дали ще ви е дадена от „бог“, дали сте „еволюирали“ от някоя „личинка“, дали сте купили тялото от управляващата корпорация на конкретното „подниво“ или пък сте били вселени в него против волята ви... е въпрос не просто на вкус, но и на купища персонални настройки за които ще стане въпрос впоследствие. Общо взето става дума за изключително бледа аналогия на различни степени на съвместимост на една игра с друга. Нещо като да влезете в казино и да ви кажат, че не можете да играете със собствените си пари на масата. Трябва да си купите жетони, чипове и т.н., за да се синхронизирате с останалите приели условията на игралната среда.

В случая обаче говорим за милиарди подобни синхронизации (заменки и трансформации), всяка от които е подчинена на друга по-масивна такава. И именно поради това откъде точно идва съществото в „локалната игра“ (от коя част на необятната структура-лабиринт), е от голямо значение за неговото „светоусещане“ в Играта. Защото проекцията може да бъде осъществена от много различни „места“. Именно това ще бъде онагледено с конкретни примери впоследствие.

Ако трябва нещата да бъдат синтезирани максимално, то целият ментален багаж и персонални настройки, които правят изживяването ви възможно, следва да бъде сведен до термина имплант(и).[1] Защото от една далеч по-висша перспектива абсолютно целият процес по „потъване“ в дебрите на различните игри бива реализиран посредством различни ограничения в осъзнаването имплементирани под формата на „импланти“. Дори когато става въпрос за вселени опериращи чрез „закони“ отвъд тези на познатата „физическа вселена“. Тези т. нар. „импланти“ обаче следва да бъдат разглеждани в тяхната по-неутрална светлина. Защото ултимативната им функция е да задават предварителни шаблони на база които да се организират мащабни вселенски игри. Обхватът, комбинациите и екзотиката на тяхното приложение (и най-вече начин на налагане) в хода на поредицата игри обаче достигат до умопомрачителни размери. Така всеки „човек“ на планетата бива под постоянното влияние на свой собствен уникален наръч от „ментален багаж“, част от който се просмуква от „локации“ за които хората обикновено дори не си представят, че съществуват. И тук дори не става дума за хилядите различни версии на традиционните и далеч по-софистицирани и колосални форми на излъчватели облъчващи ефира с всевъзможни команди. Де факто те по-скоро служат като задействащ механизъм, който си взаимодейства с тази масивна гама от серии и серии от „споразумения“ през които всеки е преминал, за да се озове „тук“.

След това кратко предисловие нека се върнем на механизма чрез който бива осъществявана проекцията от една вселена към друга чрез структурата на генерираните тела. Спецификата на локалната земна игра внася особено объркване по този въпрос, който сам по себе си ще бъде адресиран малко по-късно.

Започвайки от текущото ни „физическо тяло“ в условна посока „нагоре“, може да се каже че то е на практика проектирано/генерирано от „локация“ подробно описана в следговора на „Завръщане в Монтоук“ – това е „магическата вселена“. Най-добрият аналог за структурата на телата характерни за нея може да бъде изразен с представата в редица езотерични източници за... „астрално тяло“. То на свой ред е проектирано от вселена за чието име няма консенсус[2], а телата в нея са еквивалент на представата за „духовно тяло“. Следващата вселена нагоре по веригата може да се нарече „ментална“, а телата в нея са напълно „енергийни“. Те на свой ред са проектирани от „вселената на символите“ със съответните символни тела. В горната вселена нещата стават още по-мъгляви, а тялото е нещо, което може да бъде бегло описано като „маска“ :) То на свой ред е генерирано от по-горна вселена – „локация“, която е изключително базова и служи като начална станция за цялата верига „надолу“. По тази причина може да бъде наречена „вселена на игрите“. Тя на свой ред бива проектирана от „ниво“ (което макар да не е истинската начална точка на поредицата) се явява „свещения храм“ на една своеобразна неприкосновеност на „участниците“ – Домашните Вселени.

За да бъде максимално близо до някаква вече „позната“ система, описваща работеща структура – цялото това описание може да бъде допълнено през призмата на „чакрите“. Това е езотерична система, която е валидна основно в „по-долните“ вселени, което автоматично я прави силно изкривена и деформирана откъм потенциал.[3] Поради нейната относителна популярност обаче представата за конкретната изключително сложна структура може да бъде илюстрирана на по-разбираем език. В допълнение следва да се отбележи, че всяка от вселените по веригата е проектирана чрез множество специфични „команди“. Но всички те са подчинени на основната команда за всяка вселена, която задава най-базовото правило на конкретната вселенска игра. Контекстът описващ адекватно какво де факто стои зад една толкова мащабна команда трудно може да бъде разбран през нейното свръхсинтезирано значение на какъвто и да е език.

През тази призма т. нар. текуща „физическа вселена“ е свързана с първа чакра (която се намира малко под основата на гръбначния стълб[4]). Тя доставя енергия директно свързана с физическата сила и изцеление. Някои бойни изкуства използват това знание, за да я активират допълнително и да я превърнат в основна база над която да надграждат. Върховната команда, която задава на практика всички насоки в нашата вселена е „да оцелееш“.

Магическата вселена е свързана с втора чакра, която от своя страна е представителна за сексуалната енергия. Докато първа чакра обикновено се асоциира със силата да се справиш с различни болести и да запазиш енергийната циркулация в увредени зони, то втора чакра отговаря по-скоро за възстановяване на увредени тъкани. Върховната команда определяща правилата на играта тук, се нарича „да се наслаждаваш“.

Основната команда в по-горната вселена трудно може да бъде изразена на български с точно една дума. Най-близко значение е комбинацията от следните 3 (да изживееш, да изпиташ, да усетиш).

Тук връзката е с трета чакра, ситуирана в областта на стомаха и слънчевия сплит. Главният ѝ акцент е насочен към отношението и взаимодействието с различни целеви групи. В зависимост от обстоятелствата това може да се прояви двуполюсно: или като желание за поробване на останалите, или пък чрез общи конструктивни действия.

Мисловната вселена е свързана с четвърта чакра. Нейната основна команда е „да изразиш емоции“. В човешкото тяло тази чакра се намира на нивото на сърцето и е свързана с понятия като състрадание, кураж, лоялност, лидерство и т.н.

Вселената на символите е свързана с пета чакра, която се намира на нивото на гърлото и на устата. Тук основната команда, която обхваща всичко, е „да комуникираш“.

Следващата вселена е свързана с шеста чакра, която се намира на нивото на очите и обикновено бива асоциирана с т. нар. трето око. Чрез нея се осъществява възприятието на физическата вселена и игрите. По тази причина някои екзотични системи се стараят да приложат „очевидното“, опитвайки се да я използват за напускане на физическата вселена.[5] Основната команда в тази вселена е „да възприемаш“.

Основната команда във „вселената на игрите“ е „да проектираш“. Тя е свързана със седма чакра, ситуирана близо до върха на главата. Допълнително се асоциира с висше познание, различни медитативни техники и силата на концентрацията.

„Домашните вселени“ са обусловени от командата „да заченеш“ в нейния смисъл да формулираш или измислиш каквото и да е. Тук връзката е с осма чакра. Тя често бива изобразявана като ореол над главата и при почти всички хора е колабирала... Което обаче отново е в рамките на условие прието чрез хиляди различни прийоми.

Преди да достигнем до дебрите на локалната земна игра обаче, ще се наложи да обърнем внимание на още нещо изключително важно. Това са механизмите чрез които „участниците“ използват арсенала си от тела в комбинация с техните „локации“ из различните нива. Погледнато от възможно най-висша перспектива –де факто никой не е локализиран никъде в „пространството“. В най-ранните стадии (и съответно вселени) на играта този „факт“ е бил постоянно осъзнаван от участниците. „Те“ знаят, че влизат в създадената вселена, за да изпитват различни неща в нея. И тук има една извънредно интересна особеност. Нивото на осъзнаване е било толкова кристално ясно, че „съществото“ нямало грам съмнение в себе си, че оперира в текущата вселена от позиция „извън нея“. И точно заради това „то“ нямало причина да оперира със създадените от него тела от други „локации“ извън тях! Така на практика съществото оперирало с конкретното тяло „отвътре“, като същевременно постоянно си давало сметка, че де факто е „извън“ играта. С други думи естественият му избор за „усещания“ и контрол са вътре в тялото. На това ниво тялото е просто миниатюрно парченце от един огромен организъм. С всяко ново по-дълбоко ниво в играта осъзнаването все повече се замъглява, а правилата стават все по-ограничаващи откъм възможности „нещо“ да бъде оправено на мига. С което се влиза в спирали от трилиони условности, които взаимодействат едни с други. Способностите на „духа“ в тези дълбоки „слоеве“ са лимитирани на множество нива. Включително възможността да се оперира с всички създадени тела едновременно и опциите по тяхното „реанимиране“. За разлика от „горните нива“ играчите започват да усещат истинска загуба, когато телата които управляват бъдат унищожени! Така възникват нови стратегии и тактики.

Играчите в „средните слоеве вселени“ имат частично осъзнаване в сравнение с предишния си статут. Техните способности също стават все по-ограничени и не могат да възпроизвеждат, реанимират (просто чрез воля) и управляват хиляди различни тела едновременно по начина по който са го правели преди. По тази причина възникват нови механизми и методи чрез които да предпазят телата с които участват. Това на свой ред се превръща в игра само по себе си. Част от мотивацията за тези „тактики“ обаче е свързана с „нуждата“ болката при загубата на тялото да бъде редуцирана. Така възникват различни методи чрез които телата вече не се управляват директно „отвътре“. Формират се различни „оперативни центрове“, които се намират в безопасност извън тялото, но обикновено близо до него. В течение на играта тази стратегия бива своеобразно „хакната“ и тези външни центрове колапсират вътре в тялото! По този начин „съществото“ има усещането, че Е тялото и губи представата си за всички останали центрове и локации от които оперира. Всичко това придобива особено изкривено изражение в контекста на локалната земна игра, където обяснената схема бива разлистена във всякакви всевъзможни нюанси.

Преди да стигнем до тях обаче, нека отново погледнем по-голямата картина: нашето съществуване се простира извън пределите на всички създадени вселени, така че на възможно най-висше ниво ние не сме зависими от тях, нито пък от видовете тела, с които обикновено са асоциирани те. Същото важи по отношение на „локацията“. Идеята за позициониране в „конкретна зона“ реално представлява вид съгласие. Но в игрите, в които участваме, локацията се е превърнала в основна игра и незаобиколим фактор конструиращ дори други игри. По този начин всяка една игра може да бъде играна от силно специфична гледна точка! Или от различна локация в лабиринта от илюзии.

Тук вече идва момента да разгледаме спомената вече особена роля на нашия „земен локал“. Контекстът, свързан със специалния статут на нашата планета и нейната изолация от останалите части на физическата вселена, е огромен и въпросът е бил дискутиран в различни материали на сайта и в доста от нашите печатни издания. В „Завръщане в Монтоук“ обаче, темата е засегната изключително детайлно наред с аспектите, надхвърлящи тривиалните схващания за противоборството между „извънземните фракции“. Последните представляват само част от картинката и реално са инструмент на други борби. Слоевете на противопоставяне преминават много отвъд „физическата вселена“, а цената и важността на този „актив“ надминава типичната представа за „ценност“.

Предадено максимално синтезирано, нашата локация е толкова специална, че е успяла да имплементира в своя инструментариум голяма част от „по-горните вселени“, които биват инсталирани в същото пространство. На практика те са симулирани като миникопия на описаните гигантски вселени-матрьошки. По този начин биват достъпни за различните класове играчи на планетата, въпреки дълбокия слой в който се намираме. Обикновено „съществата“ получават достъп до тях, когато загубят физическото си тяло, но това не е задължително. Тяхната истинска функция също е твърде мистериозна, защото включва наглед противоположни цели, които често объркват интерпретацията. В повечето случаи обаче достъпът бива сведен само до няколко сфери, които от своя страна често играят ролята на бариера. Ако тяхната илюзорна матрица не бъде осъзната и надмогната – те по-скоро биват асоциирани с разпределителен център, който ултимативно ни препраща отново към по-плътната реалност на дадена „физическа инкарнация“. Сценариите са неизчерпаеми, но ако подходим с аналогията на нещо подобно на „филмов хит“, то спокойно можем да наблюдаваме на какво „кълват“ големите групи хора в киносалоните. И в случая трябва да се отбележи, че инвестицията и рекламата в сценария определено оказват голямо въздействие при избора на всеки.

Въпреки че ултимативно погледнато всяко едно по-плътно тяло е проекция от „по-горна вселена“, то в случая се получава нещо като парадокс, когато става дума за симулираните минивселени около Земята. Тук процеса е по-скоро обратен и „играча“ образно казано трябва да сътвори подходящо тяло, за да може да пристъпи в техните дебри (като често то е базирано на физическото копие). Точно заради това в много случаи след загубата на физическото тяло „човек“ обикновено се озовава в някакъв вид енергийно такова – просто защото вече го е създал и дори използвал „приживе“. Тук обаче има една особеност. Поради различните излъчвания на тези минивселени, играчът често се оказва дори по-неосъзнат и неориентиран, отколкото когато е използвал „физическото тяло“. Това се дължи на обстоятелството, че макар да използва вид тяло характерно за по-горните вселени, „той“ не се намира в тях и по тази причина няма осъзнаването за по-голямата картина. Дори напротив – един от масовите сценарии в тази връзка е да бъде зачислен към някой от наложилите се шаблони в конкретния исторически период касаещ „отвъдното“. Аналогията с масовия „кинохит“ е особено уместна по много причини и поради това различните „класове“ зони в това „отвъдно пространство“ варират силно по своя магнитуд, мащаб и влияние. Точно по подобие на определени продукции, които успяват да „докоснат“ (или дори запленят) съзнанието на милиарди хора.

Ако трябва да бъде използвана друга аналогия обхващаща масовата представа на хората за понятията „рай“ и „ад“ – то по-добрата илюстрация на механизма чрез който се реализират нещата е свързан с източните религии. Т.е. нещата не са твърдо фиксирани с един хомогенен рай и съответно ад. По-скоро има хиляди различни зони, всяка формирана в своя собствена йерархия и различна степен на интензитет на субективно позитивни или негативни изживявания с придружаващата ги „околна среда“. Те от своя страна обаче не биват използвани като крайна дестинация. Тук следва да се отбележи, че някои автори, които са изследвали тези места чрез своите по-фини тела споделят нещо твърде интересно относно „престоя“ там. Изглежда поддръжката на тези структури не е никак лесна и престоят в тях е твърде кратък. За сметка на това биват използвани различни прийоми чрез които се създава илюзията за продължително пребиваване, което субективно може да се възприеме дори като „векове“.[6] Така реално огромната част от придошлите (след кратък престой на някое относително райско или адско място) биват убедени да започнат работа в „бюрократичната машина“ на „отвъдните светове“ под множество различни форми и йерархични длъжности или отново да се завърнат във физическата реалност. Има обаче и такива, които прозират отвъд илюзията и успяват да се домогнат до „локации“, които им позволяват да видят по-голямата картина. Въпреки това повечето от тях отново се завръщат с най-разнообразна мотивация. Причините за това също са изключително дълбоки.

Въпросът с „локациите“ може да бъде разглеждан през много различни перспективи и преди да преминем към някаква конкретика и лични изживявания следва нещата да бъдат обобщени като „схема“. Това отново е твърде относително, но помага в онагледяването и разбирането, които впоследствие всеки индивидуално може да разгърне във всякакви посоки или преформатира в нещо напълно различно.

В средните и дълбоки слоеве на играта участниците оперират от определена локация или позиция, като същевременно с това създават енергия и материя в позицията чрез която се идентифицират. В крайна сметка тази позиция рано или късно бива унищожена и играча я напуска, като създава друга чрез която да оперира. Това често е свързано с някакъв вид травма и води до несъзнателност. В допълнение, колкото по-дълбок става слоя на играта, толкова повече отслабва способността да се създава пространство и да се формират и достигат различни „локации“. Но локации биват напускани и в по-горните „матрьошки“, а всеки един играч държи част от себе си в тях. Така „надолу“ се стига до т. нар. „физическа вселена“, която всички ние възприемаме като ултимативна реалност. Което води до принципа описан в една метафизична идея често приписвана на Хермес. А именно: „каквото горе, такова и долу“. Което означава, че различните нива по веригата са взаимосвързани и започват да се синхронизират и взаимодействат.

Ако трябва да се даде някакъв пример, с който ситуацията да бъде илюстрирана... Представете си, че играете на компютъра – вие знаете, че играете и нямате съмнение в това, но случващото се на монитора може да окаже фундаментално въздействие върху вас по хиляди различни начини! Както емоционално, така и здравословно. Вие се намирате на различна равнина от случващото се на екрана, но въпреки това сте повлиян от него. Същевременно вашата „кондиция“ (образно казано) също оказва пряко въздействие на случващото се на „екрана“, защото вие го управлявате.

Както лесно може да се досетите обаче – това е прекалено просто описание. Затова нека надигнем леко воала на изключително сложните взаимовръзки базирани на видовете матрьошки-игри. Защото в процеса понятието „локация“ може да придобие съвсем различни измерения в личностното разбиране.

Тук ще се върнем към загатнатия казус с неясното име на вселената, която теоретично се намира две нива над нашата. В определени „среди“ съществува схващането, че де факто това е „истинската физическа вселена“. Разбира се, за да няма неяснота по въпроса – тя също е илюзорна сама по себе си. От своя страна нашата космическа вселена представлява по-скоро изключително софистицирана „виртуална реалност“ базирана на „матрьошка“ от по-горен слой. Тук драмата във възприятието е извънредно голяма, защото термина „виртуална реалност“ в даден момент започва да става прекалено относителен спрямо текущите ни разбирания. Особено когато говорим за илюзия в илюзията на илюзията с незнайно колко слоя поред.

Друг важен фактор в осмислянето на ситуацията представлява представата ни за „пространство“. Защото наложеният масов модел на безброй галактики, звезди и планети в космическия океан е характерен основно за нашата вселена.[7] Всъщност в определени зони на космоса съществуват „структури“, които са своеобразна заемка от по-горни вселени. Понякога те влизат в конкуренция и борба за надмощие на определен модел на реалността. В по-горните вселени типичният модел свързан с „локацията“ е базиран по-скоро на огромни плоски светове, които просто се носят в пространството. Най-близката представа е нещо подобно на огромни континенти в „небесата“. Те обаче са толкова многослойни сами по себе си, че могат да приютят умопомрачително количество играчи в своите платформи. В техните по-дълбоки „подземни нива“ в даден момент започват да се използват технологии, които превръщат цялата структура в един гигантски и почти безкраен лабиринт от възможности. Образно казано – това прави възможно всички играчи да бъдат приютени в една обща платформа с ясно видими външни граници, но почти безкрайна „вътрешност“. Сама по себе си тя е толкова разнородна и поддържа толкова много различни нива, че може да бъде разглеждана като различни светове граничещи едни с други и поддържащи различни йерархии и касти от играчи. В средните нива на играта тази структура е по-скоро пирамидална и всички преминават през множество и множество цикли по различните нива на пирамидата.

Както вече бе споменато – всяко по-дълбоко ниво във веригата от матрьошки-вселени полага нови и нови слоеве „мъгла“ в осъзнаването. Същевременно с това обаче, новите масивни вселени обикновено биват изграждани със съгласието на всички участници. Има няколко основни причини затова и изумителните детайли обикновено са свързани с типа игри, които биват провеждани между участниците – не просто в самата вселена, но и с техните конкуренти от „съседните такива“. Фрагментацията и отслабването на индивидуалните възможности допринасят „играта“ да се води между различни „отбори“. Те от своя страна имат различни стратегически и тактически подходи към съперника, което довежда до формирането на още повече игри вътре в основните такива. По тази причина създаването на нова вселена-игра обикновено е свързано с изчерпване на възможностите в предходната такава. Конфликтите нагоре по матрьошките са толкова масивни, че в крайна сметка бива създадена вселена, която поне в своето начало има ролята на своеобразен отдушник от създалото се напрежение. Неслучайно тя е ориентирана около основна команда свързана с насладата. Това е прословутата „магическа вселена“, чиито безбройни сценарии и приключения са нагледно описани в редица земни „фентъзи“ романи и приказки. Още ключови подробности относно структурата на тази вселена, входовете към нея и начините чрез които тя си взаимодейства с нашата такава, са представени и анализирани в следговора на „Завръщане в Монтоук“. Взаимовръзките са наистина смайващи, защото независимо от степента на осъзнатост – определени ръководни принципи рано или късно успяват да си пробият път и да излязат на „светло“. Обикновено човек няма никакъв шанс да ги разпознае като такива, ако не ги постави в контекста на още по-изумителна парадигма. В много материали на Издателството вече с ставало дума, че по ред причини това излизане на светло става най-лесно и безпрепятствено, когато е под формата на изкуство. Особено филмовото такова често има способността да демонстрира нещо директно в лицето – стига да има кой да го „види“. Следва цитат на 2 изречения от книгата:

„Входът към магическата вселена отново бил под формата на имплант, така че всички преминали през него, да изпитат още по-големи ограничения в осъзнаването си в сравнение с „горната реалност“. Накратко, имплантът започвал с история, която показвала вълшебник, плаващ в океана с кораб в арабски стил.“

През 2019 г. по големите екрани излезе поредният римейк на „Аладин“. Това е филм, който всеки асоциира с „магия“ на всяко едно възможно ниво. Сега просто се „насладете“ на начина по който започва филма – 1 към 1 с начина по който започва и самата „магическа вселена“, описана много много преди появата на въпросния филм.

Тук още по-дълбокия нюанс е замъкът на Дисни, който лъсва преди заслепяващата светлина отвеждаща съзнанието в „новата вселена“. Контекстът, който стои зад „замъка“ е не по-малко изумителен. Защото той е нещо като минирепрезентация на един от огромните градове-вселени нагоре по матрьошката. Дори на тези „по-висши“ нива той отново е бил локализиран и директно изложен на... ВОДА[8].

Независимо от основната цел и характеристики на всяка от изградените вселени – разделението на фракции (отбори) и противоборството за надмощие никога не стихват. Войните се водят както в самата вселена, така и от „локации извън нея“, което позволява напълно различна гледна точка и по-ясно осъзнаване. Всички знаем, че когато на една игра се погледне отстрани – могат да се видят много неща, които често се пропускат. Същевременно определени тайни входове към новите вселени сами по себе си отключват допълнителни предимства, тъй като позволяват на използващите ги да не са повлияни толкова плътно от новите порции „мъгла“.[9] По този начин биват формирани нови и нови „локации“, които служат за подготвителна сцена или дори за междинни станции през които се генерират множество портали. Тъй като текущата ни вселена е обвита с тонове пластове илюзии, съществуват всякакви екзотични представи за нейното истинско естество. Понеже ултимативна истина вътре в Играта няма – то „човек“ изгражда една уникална лична амалгама от гледни точки, които стъпват в една или друга степен на фрагменти от личните му преживявания из матрьошките водещи до индивидуални „усещания за това какво е истина“. И именно понеже хората имат достъп до свои преживявания, които не са свързани само с текущата ни вселена – то тази картина на реалността може да бъде изключителна пъстра, различна и вярна за всеки. Въпреки всичко обаче – макар индивидуалната интерпретация на различни феномени да е силно вариативна – често могат да се наблюдават конкретни „закономерности“. Те обикновено служат като своеобразен компас за разпознаването на определени модели от „съгласия“, групи или гроздове, които играят заедно и на други „места“.

Сред някои изследователи на тези толкова екзотични от човешка гледна точка феномени, съществува известен консенсус, че света, в който живеем, е извънредно сложна форма на симулация, която бива проектирана от друга равнина на съществуване. Ако се върнем на представената по-рано схема на взаимосвързаните матрьошки-вселени – то една подобна представа се вписва напълно в тази още по-масивна концепция. Някои мистични нюанси свързани с проблематиката дори прокарват определени „истории“ за генезиса на нашия свят, описвайки го като опит за ултимативен синтез на всичко сътворено до момента. Нашата планета и прилежащите околности от своя страна пък могат да бъда асоциирани с изолирана лаборатория и експеримент, който протича в рамките на друг такъв. По тази причина обитателите на това специфично пространство биват асоциирани с определен статус през призмата на локациите от които то бива достигнато!

И тук отново се връщаме на коментираната в началото концепция за личната история на всяко едно същество дошло на Земята. По-широката картина на схващанията в това направление са свързани с начините (и входовете) за достъп към т. нар. „физическа вселена“. Същевременно не по-малко интересен е и въпросът с „вътрешните локации“ в тази своеобразна „масивна симулация“. Просто защото специфични локации биват използвани като автономни зони и „по-безопасни пристанища“ от които определени същества избират да спуснат допълнителни проекции към по-мъгливи дестинации откъм осъзнаване. Мотивацията за подобен ход също е много вариативна. Но дори сред определени езотерични течения – легендите за тези „зони“ са доста разпространени. Някои от тях даже имат силно изразен религиозен привкус до степен на култ. По тази причина съществува съревнование между тези зони за привличане на повече играчи, с което техния статус се издига. Този процес обаче е двупосочен, защото на практика тези дестинации биват търсени и като пристан за почивка от „екшън зоните“.

Цялата тази картина няма как да не звучи прекалено абстрактно. При опит за по-сериозна систематизация изникват хиляди привидни логически парадокси (най-вече от предполагаемата липса на контекст). Ако човек обаче е запазил дори най-бегъл спомен от паралелното си съществуване в други реалности, той има шанса да сглоби личния си пъзел и мотивацията да се намира „тук“. Някои „сценарии“ в тази връзка са далеч по-разпознаваеми и достъпни за съзнанието. Една от причините се дължи на обстоятелството, че влизането във всяка една игра често се осъществява на „групи“. И макар всяка една група също да има своя лична история и мотивация – тя споделя и много общи „ценности и съгласия“. Земната реалност (погледната през други нива на осъзнаване) обаче, може да бъде класифицирана като толкова налудничаво „дива“, че това се отразява дори и на „груповите сценарии“. Но затова ще стане дума впоследствие с конкретен пример за онагледяване на ситуацията.

По-широката тема за „симулацията“ обикновено е свързана с един своеобразен арсенал от градивни елементи и придружаваща „фабула“ от екстравагантни същества, играещи специфични роли в по-голямата схема. Човек обикновено е силно скептичен към тяхното съществуване, ако не е имал директен досег с тях на някакво ниво. Срещата с тях обаче може да бъде възприета изключително полярно, защото човек обикновено не си дава сметка, че в своето необятно съществуване по един или друг начин е играл същата роля! Затова тези необикновени „срещи“ имат потенциала да бъдат използвани за нещо конструктивно – защото те често са умишлено оставена вратичка... един знак, който да пробуди съзнанието.

В личен план повечето мои „находки“ свързани с цялата категория от засегнатите дотук теми са открити в специфичните зони около Земята дискутирани в тази и тази статия. Това са изключително разнообразни феномени касаещи мотивацията на отделни инсектоидни раси, ролята на рециклиращите станции, определени части от пъзела касаещи „симулацията“ и т.н. Обикновено всяко едно подобно преживяване има силен отпечатък в преосмислянето на цялата картина на индивидуално ниво. Същевременно, с натрупването на преживявания, определени елементи започват да придобиват много по-ясни контури, именно защото започват да стават видими за все повече хора, които започват да ги споделят. И субективното им възприятие обогатява дори още повече представата за нюансите от които е изплетен този лабиринт. Що се касае до „симулацията“ личните ми наблюдения и преживявания свидетелстват, че в редица „астрални зони“ чувството за „фалшива реалност“ може да бъде усетено далеч по-силно, като паралелно с това живота на останалите обитатели продължава да бъде все така „реален“. Често съпротивата против масовото разпространение на подобна „информация“ в тези локации е „облечена“ в специални екипи, които под различни форми противодействат на „натрапниците“ с всякакви средства. Понякога дори биват използвани архетипни образи на богоподобни същества, които да внесат „ред“. На по-глобално ниво сценариите разкриват една удивително пъстра картина от възможности базирани на различи форми на проекции от дестинации субективно „вътре“ или „извън“ симулацията на т. нар.„физическа вселена“.Това само по себе си следва да ви намекне, че излизането от един вид симулация често води до „локация“, която също е симулация сама по себе си и нещата могат да продължат още доста в подобна поредица. Това е нещо, което трябва да бъде наистина преживяно, за да бъде разбрано. Особено когато „човек“ осъзнае, че слоевете не са два или дори няколко в рамките само на една вселена.

Темата за класовете локации представлява интерес за мен от доста време и затова в края на тази статия ще опиша и няколко лични истории в тази връзка, които да онагледят в конкретика някои от описаните принципи. Преди това обаче, е редно контекстът и по това направление също да бъде допълнително разширен.

През годините съм се натъквал на удивителни описания на хора повдигащи различни воали от така сложния пъзел. Често те са били допълнително потвърждение на собствените ми изводи по редица въпроси. Друг път са служели като предпоставка за изследване на аспекти, които са били твърде екзотични, за да могат да се поберат в обозрими представи и най-вече – такива граничещи с нашата реалност. Една от причините различните описания свързани с естеството на симулацията да са толкова вариативни обаче, се дължи именно на различните нива (слоеве) от които се извършват специфичните проекции на „играча“. По този начин както мотивацията, така и придружаващата „околна среда“ са доста променливи. Но дълбоко в сърцето на архетипно ниво става дума за едно и също нещо погледнато през безброй различни воали.

През живота си човек обикновено преживява серии от специфични моменти, които му открехват портали към състояния на съзнанието и представа за света различаваща се от традиционните гледки пред очите му. Понякога това се случва внезапно и рязко, а осъзнатото е силно разтърсващо. При други нещата следват някаква постепенна градация или пък затихват, защото е взето суверенно решение да се потопиш още по-плътно в Играта. Няма „правилно“ време, в което подобно „откровение“ може да се случи. Таймингът е персонален за всеки и афектира земното физическо преживяване по безброй различни начини. Споменът за локацията на проекцията може да бъде силно вдъхновяващ и да ви накара да оцените подобаващо защо и къде се намирате от по-висша перспектива. Може да се случи и точно обратното и да ви налегне носталгия по „дома“. Същевременно редица играчи намират буквално още милиарди приложения чрез които започват да изразяват себе си. Включително всевъзможния „агитации“ във връзка с неща за които е възможно дори да не предполагате, че съществуват.

Понякога нещата биват осмисляни изключително директно. Независимо дали при инцидент, в който губите нормалното си съзнание или чрез „медитация“, осъзнат сън т.н., съзнанието може да се окаже в непосредствена среда, която буквално бива усетена като „истинскаТА реалност“. Макар също илюзорна по своето естество – комбинацията от фактори бива подсилена допълнително от приятелски настроени създания, които автоматично биват възприемани като най-близки роднини и приятели. Усещането е като за събуждане от дълбок сън. Физическото тяло през тази гледна точка бива възприето като аватар, контролиран от друго измерение, а обстановката и разбирането на околните същества за собственото ти състояние на изненада е още по-затрогващо. Най-вече спомага осъзнаването на факта, че в тези по-висши сфери хумора и забавлението продължават да са част от битието.

Много често обаче „пробуждането“ се случва в далеч по-контролирана среда. Обикновено това е някаква огромна зала изпълнена с всевъзможни технологични джаджи и монитори. Персоналът на тези учреждения покрива целия спектър на въображението, но въпреки това някои конкретни визуални форми са доста по-разпространени. В голяма част от случаите става дума за различни видове „инсектоиди“ или друг тип хуманоидни извънземни, но има немалко описания на същества, които биват възприемани като „елфи“ контролиращи масивни системи от машини. Тук обаче следва да се има предвид, че формата на тялото де факто е символ и в тези контролирани обстановки обикновено няма нужда от някаква „мимикрия“. Използваният вид тяло е по-скоро свидетелство за определен ранг. Това е важно да се отбележи, защото при други обстоятелства например, доста от инсектоидните раси предпочитат да осъществяват контактите си с хора по начин, който ги прави напълно неразличими от тях. Това просто е коронния им номер.

Колкото и странно да изглежда на пръв поглед попадането в подобен вид „контролна зала“ задейства усещането за „реалност“ на много дълбоко ниво. Някак си съзнанието бързо успява да превключи на друг режим и почти мигновено да разпознае една подобна локация като „по-истинска“ в сравнение със „земната твърд“ на която е стъпвало допреди малко. В някои случаи това, разбира се, може да бъде (и е) използвано като форма на манипулация. Самите зали са доста разнообразни не само като оборудване, но също и по своя изначален замисъл. Присъствието в тях също бива възприемано доста полярно както на база отношението на „персонала“ към „госта“, така и съобразно предполагаемата функция на учреждението. Общото усещане обаче, е свързано с провеждането на някакъв вид гигантска „компютърна“ симулация, която по своя обхват се простира от една или няколко планети до цели вселени. Ако на присъстващия не се гледа като на „натрапник“, който присъства там неправомерно– цялото изживяване е съпроводено с конкретно обяснение за целта на мероприятието. Особено в случаите при които „човек“ започва да разпознава собственото си участие в процеса. Сценариите в тази връзка са доста вариативни като по-екзотичните от тях обясняват целта на симулацията като експеримент, който цели създаването на нов вид още по-сложна вселена. Понякога тези специфични локации, дори нямат персонал и са по-скоро подобие на огромни информационни хранилища осеяни с различни коридори. Всеки такъв коридор води до различен тип симулация и преживяване, като посетителят е напълно наясно с това предварително.

Изключително ключов момент в цялата тази плеяда от взаимосвързани феномени е ролята на „енергията“, която е поставена на пиедестал. Независимо от грандиозността на конкретния сценарий, „наблюдателят“ често получава информация „свише“, че под една или друга форма експериментът цели производството на специфична енергия, чрез която да бъде осъществена конкретната цел. Което следва да ви подсказва, че по-скоро става дума за локация, която в най-добрия случай се намира в средните нива на веригите матрьошки. Нещо повече – в тези локации съзнанието отново използва тяло, което силно напомня на човешкото (или друг тип хуманоидно) такова. Тук говорим най-вече за външна визия, тъй като телата в серията от вселени имат различна вътрешна структура. Идентификацията с тялото може да бъде усетена много силно. В някои случаи дори представата е директно като от „Матрицата“. Лаборатория, в която „физическото тяло“ е закачено към компютър и генерира множество копия на себе си в различни симулирани реалности. Очевидно в целия този процес има и някакъв сорт съревнование/състезание и поставена „цел“, което вкарва любопитни щрихи във възприемането на по-голямата картина.

Планетата Земя като крайна дестинация, която може да бъде достигната от локации в различни слоеве, има много особен статут. Подобно възприятие е валидно дори когато входната точка се намира в самата физическа вселена. През определени перспективи влизането в земната игра се счита за „особен вид героизъм“ по много различни причини. Някои от „обществата“, които изпращат свои представители „тук“ дори са изградили специални ритуали и процедури почитащи „събитието“. Включително „механизми“, които целят изживяването да остане максимално незасегнато от потенциални външни влияния свързани с другите реалности. Завърналият се в крайна сметка бива посрещнат на огромен стадион пълен с хиляди „ликуващи“. Всичко е организирано подобно на ТВ продукция в стил „Big Brother“, а животът на „героя“ е наблюдаван през цялото време от „зрителите“. Опитите за преждевременно завръщане биват наказвани с още по-голямо замъгляване на съзнанието. Eдна фино изпипана и модифицирана версия на кинопродукцията „Шоуто на Труман“ би било добра аналогия. Подобна визия обаче може да бъде възприета изключително погрешно именно поради факта, че човек има нагледен пример как работи една ТВ продукция. И повърхностното възприемане на концепция, която е проектирана и усъвършенствана посредством хиляди различни защитни механизми (пряко взаимодействащи със съзнанието) лесно може да вкара човек в далеч по-засукан сценарий. Особена бдителност следва да бъде проявена към всякакви възможни внушения, че нещо не е било изпълнено „както трябва“ и че има „нарушение“, от което по правило следват всякакви сценарии в стил „изкупване на кармата“. Любим десерт в менюто на рециклиращите станции.

Всичко това разбира се може да бъде развивано в още по-пикантни подробности, включващи различни предпазни слоеве, криещи „истинската локация“ на залата, лабораторията и т.н.[10] Могат да се дадат още много примери свързани с „космически кораби“, от чиито локации биват извършвани проекциите към определени планети. След което „екипажът“ се завръща на „кораба майка“, като трансферът де факто е бил само на ниво съзнание, което отново се прибира в своята „черупка“. В зависимост от технологичните способности и други специфики, факторът „време“ може да бъде тотално преформатиран. От гледна точка на изначалната локация на проекцията може да са минали само „часове“, докато субективно прекараното време да се измерва с десетки години. Съществува обаче и нещо като допълнително съревнование базирано на конкретния метод на проекцията – особено що се касае до земната игра. Очевидно определени методи за влизане в Играта биват възприемани като далеч „по-безопасни“ в сравнение с тези, които по правилата са базирани на почти „тотална промивка“. Нещо като аналог на това да изкачиш Еверест с или без кислород. През определени перспективи по-трудния вариант е този, който носи „слава“ – другото бива възприемано като „разходка в парка“. Понякога обаче именно „разходката“ впоследствие служи като катализатор при избора на по-екстремни варианти. Тези своеобразно „по-директни“ опции за влизане в Играта обаче заформят още по-масивна плетеница откъм осъзнаване на ситуацията. Защото много често едно подобно влизане на практика се осъществява в рамките на друг сценарий свързан с по-широката рамка на „физическата вселена“. Подобно влизане може да бъде възприето като „принудително“, защото бива осъществено чрез „посредник“, който е част от друг сценарий. Отделно от тази по-груба и полярна представа обаче, има още безброй различни нюанси свързани с евентуални влизания в Играта, които по някаква причина не протичат „по план“. Те на свой ред ангажират други същества, които се намесват в процеса и в крайна сметка се получава един постоянен взаимообмен, въпреки условната изолация и „карантина“, която земната платформа олицетворява.

Всички описани дотук потенциални сценарии са просто бегъл щрих на фона на лабиринта от взаимосвързани светове. Проходите към локации намиращи се в средните нива на играта са изпълнени с всевъзможни „примамки“, които могат да ви отведат в необичайни „посоки“. Особено важни в това отношение представляват дестинации, които биват достигнати чрез предварително преминаване на огромно „черно пространство“. Те обаче са свързани с още по-екзотични фактори, които ще останат за други материали. Представеният дотук контекст е напълно достатъчен за възприемане на конкретиката на личните истории обещани в началото.

Първата е свързана по-скоро с трансфер на съзнанието, но същевременно впоследствие си дадох сметка, че е нещо много повече от това. Просто защото механизмите и символите бяха директна индикация, че взетите решения на този конкретен план на реалността оказват огромно влияние в други пластове. И понеже като времеви тайминг това изживяване се случи сравнително отдавна, някои негови аспекти бяха осъзнати впоследствие. И така преживяването бе следното...

Озовах се в някаква космическа станция и почти мигновено осъзнах, че със сигурност се случва нещо странно, защото проверките на реалността, които започнах да си правя не бяха напълно съвместими с „осъзнат сън“. Обикновено когато човек е наясно, че сънува придобива огромен контрол върху околната среда. Тук нещата бяха по-различни по много причини. Съзнанието ми сякаш бе трансферирано в друго тяло, защото когато се огледах в едно от поставените огледала – не бях аз. За сметка на това спомените ми бяха изцяло моите земни такива. Това е важно обстоятелство, защото в други подобни случаи – тялото е различно, но същевременно с това се появяват и спомени за напълно различен живот, които автоматично биват възприемани като лични и автентични... Влязох в някаква зала, където всички ме чакаха, защото там се разиграваше нещо подобно на игра – която обаче всички приемаха много сериозно с фундаментални последици. Интересното е, че играта имаше два аспекта. Единият ми бе познат от други земни игри и нямах никакъв проблем да се справя с него, но имаше някаква друга част за която си нямах ни най-малка представа за какво иде реч изобщо. А аз бях на ход и от мен се очакваше много. Играта бе базирана отчасти и на карти. Понеже не разбирах много добре играта в нейната цялост се опитах да протакам нещата, за да имам време да опозная правилата и да взема някакво адекватно решение, защото от тогавашната ми перспектива аз бях в тялото на друго същество, но нямах неговите спомени. Като че ли бяхме разделени на два отбора и моят такъв очакваше адекватна реакция. Огледах се и видях в залата едно познато лице от земните ми преживявания. В този момент обаче телепатично осъзнах, че това е маска и играчите до мен не са хора. Всички обаче изглеждаха с човешки тела. По едно време почнах да схващам някои неща от играта, но не напълно, за да действам. В този момент стана нещо на станцията и двама души, които нямаха съвсем хуманоидни черти бяха изхвърлени в открития космос. Те очевидно бяха възприети като заплаха, защото се бяха промъкнали неправомерно на станцията. Тогава аз и още няколко „човека“ взехме костюми и също излязохме, но те вече бяха мъртви. В този момент ясно осъзнах последствията, които щяха да настъпят много скоро. Обясних на останалите, че са направили огромна грешка и да започват да предприемат мерки за отбрана, защото предстои атака срещу станцията...

Другата история е свързана със „сън“, който премина през няколко етапа преди да стане осъзнат точно в момента, когато представата ми за „локация“ и „идентичност“ бе тотално трансформирана. Всичко започна с разходка в родния ми град, но визуално той се различаваше от земната реалност, тъй като виждах изградена структура наподобяваща голям увеселителен парк. Имаше огромен дворец (подобен на тези от Дисни). Но по някаква причина дворецът бе съборен пред очите ми. Това стана изумително бързо като видях да махат първо най-горната му част и след малко не се виждаше нищо от мястото на което бях аз. Затова отидох да видя какво става. Видях огромна дупка, която бе десетина метра дълбока, а на ширина беше поне стотина метра. От нея се виждаше ясно, че двореца е имал подземна част която функционираше напълно перфектно и в нея се разхождаха хора точно както го правят в някой „мол“ (структурата също изглеждаше доста сходно). Слязох през дупката (или по-скоро паднах в нея), но без грам поражения – приземих се супер меко и после влязох директно в подземното помещение, което бе на доста нива, като виждах само най-горните от тях. Вътре имаше много коридори по които си се разхождаха хора, посещаващи различни атракции – основно магазини. Но като вървях известно време попаднах на секция, в която имаше само деца. По едно време те започнаха да ме гонят, което първоначално възприех като някаква забавна игра и влизах в различни коридори, за да избягам. Но нещо започнаха да ме застигат прекалено лесно напук всякаква логика, защото видимо трябваше да съм далеч по-бърз от тях. Въпреки това все ме хващаха. Което определено бе съпроводено с доста неприятно чувство за „клопка“. Всичко това определено ме изненада, защото бях убеден, че съм по-бърз от тях, но на практика не бях. Ето защо докато бягах започнах да се оглеждам къде мога да се скрия и видях друг коридор, който ме отведе до доста интересно място. Имаше някакъв мъж, който стоеше до нещо, което той нарече „портал“, много сходен на типичния портал от филма „Stargate“. Само че не беше поставен вертикално, а хоризонтално. В същия момент и децата дойдоха в този „отсек“ от инсталацията. Мъжът каза, че е оператор на портала и с него човек може да отиде навсякъде във време и пространство. Което ми се видя изключително добра идея в конкретната ситуация и по някаква причина (вече не помня дали беше негово предложение или мое) настройките бяха да се върнем точно в 1963г. Докато влизах обаче, нещо като че ли се обърка и се телепортирах в някаква гориста местност, точно до някакъв воден източник – не съм сигурен дали не беше река или езеро. Във водата видях нещо като странна капсула, в която съвсем съзнателно от нея си оперираше някакъв извънземен с нечовешки черти. Определено не бе особено доволен, че го виждам. Той веднага почна да ме сканира, за да извлече повече информация за мен, като в този момент интуитивно разбрах, че е по-скоро враждебен. Комуникацията бе двупосочна и моментално осъзнах почти шокиращата истина, че той, както и останалите „деца“ в подземната част на увеселителния парк, си бяха именно тези извънземни, опериращи чрез капсули от други локации във времето и пространството. Реакцията ми бе веднага да се махна оттам, с което буквално се телепортирах във физическото си тяло.

В случая има няколко момента, които заслужават внимание. Единият е свързан с различни твърдения описващи подземни зони в най-големите увеселителни паркове на планетата, които биват използвани за странни експерименти и дори като бази. Но по-интересният аспект очевидно е свързан с възможността определени проекции да се осъществят от внимателно подбрана „земна локация“ най-вече във времето. Т.е. специфични времеви интервали гарантират по определен начин някакъв вид закрила, защото са своеобразни кръстопътища на реалности. И ако проекцията е осъществена от такава времева зона се ползва с някакъв тип привилегия или защита. Другото интересно обстоятелство касае „капсулите“. Определено става дума за вид портативни устройства, които вероятно нямат капацитета на голяма „компютърна“ лаборатория. Въпреки това обаче, в много от сведенията на хора описващи изживявания свързани по някакъв начин със „симулацията“ – капсулите са неизменен атрибут от обстановката. Тези устройства са един от наложилите се модели чрез които в даден етап на Играта съзнанието бива прехвърляно в друга реалност.

Ще завърша с още един, далеч по-екзотичен сценарий, който успях да наблюдавам по подобие на страничен наблюдател. Особеността на това изживяване бе твърде специфична. Пред мен се разкриваха характерни детайли простиращи се на много различни нива и обхващащи неясни времеви периоди, защото буквално наблюдавах механизъм по който съзнанието прескача от една реалност в друга толкова много пъти, че тотално забравя откъде всъщност е тръгнало. Същевременно докато наблюдавах как се случва всичко това усещах напълно и замъгляването, което съпровождаше този толкова дълъг процес. Което впоследствие силно се отрази на способността ми да възпроизведа с максимални детайли това, което се разигра пред мен. Защото докато наблюдавах как някой затъва все повече в конкретна илюзия – моите спомени за „началната точка“ също избледняваха.

Цялото действие се развиваше на странна планета, на която бе изграден уникален тип портал. Той буквално приличаше на нещо подобно на кладенец от който изригваше лава. Ако някой преминеше през портала попадаше в различна реалност и по тази причина тази планета привличаше огромен интерес за посетители, които да изследват феномена. Агентите, които бяха изпратени обаче, така и не се завръщаха, преминавайки през портала. В орбита около планетата се намираше космически кораб, който бе изпратил част от екипажа си през портала. Капитанът на кораба също бе сред тях и така и не се завърна. Наблюдавах на борда на кораба жена, която бе напълно решена да слезе до портала и да върне всички изгубили се. Така реално виждах целия неин път, когато премина през портала. Учудващо, той водеше до различни напълно земни локации. Но от този момент се започна един безкрайно дълъг лабиринт от прескачане от една земна локация (и съответно цял живот) към друга такава. Жената през цялото време имаше почти ясно съзнание за своята мисия, но в определени моменти и тя започна да се оплита като пиле в калчища. Успя да намери капитана, но трудно съумя да го убеди, че трябва да се върнат обратно. Това на свой ред се превърна в едно постоянно прескачане от живот в живот в търсене на останалите „изгубени“. При всеки ситуацията бе различна най-вече заради това доколко индивидите помнеха как изобщо са попаднали на Земята. Същевременно ясно видях и механизма чрез който фокуса от основната причина за влизането тотално бива отмиван при онези които имат капацитета да си спомнят своята начална точка. Те се подлъгваха да си починат, виждайки нещо интересно или забавно в контекста на огромния времеви интервал през който се осъществяваше мисията им. И това отклонение буквално се простираше в рамките на няколко живота преди отново фокуса да бъде стабилизиран. Така групата която издирваше останалите също търпеше постоянни сътресения свързани с този факт. Цялата ситуация е изключително трудно да бъде описана с думи, защото усещането бе уникално, но същевременно мъглата в осъзнаването придаваше един особен вид привкус.

Наред с разбирането, че описаното представляваше една от по-особените възможности за влизане в земната игра, изключително важен детайл в цялата схема бе вида портал чрез който се осъществяваше процеса. На пръв поглед той бе по-скоро странен, но реално бе изграден на много силни архетипни основи, защото той е своего рода технологична симулация на... вулкан. В средните нива на игрите-вселени вулканите често попадали в грандиозни масови сценарии за трансфери от една вселена в друга – при далеч по-колосални обстоятелства. Тези изключително специфични подробности в най-добрия случай са достъпни основно на подсъзнателно ниво за масите. Според легендите обаче, древногръцкият философ Емпедокъл извършва на пръв поглед изумителен ритуал, особено що се касае до неговата мотивация. Той искал да докаже на всички че е „бог“, като за целта скочил в активния вулкан Етна. Една от предполагаемите причини за това негово действие е, че така тялото му няма да бъде намерено и по този начин неговото напускане на Земята придобива екстраординарен характер. Дали обаче нещата не са далеч по-дълбоки и свързани с опита да използва вулкана (като символ в собственото си съзнание) като портал извън Земята? Нещо твърде „опасно“ в рамките на по-голямата картина, защото вулканите, освен с ролята си на портали, са се превърнали и в символ на нещо още по-глобално и съществено в поредицата свързани игри. Фрагментацията.

Всичко описано дотук представлява малко зрънце от далеч по-всеобхватни и детайлни концепции описани в „Завръщане в Монтоук“. Дори акцентът свързан с „локациите“ представлява доста изрязан спектър на реалността, характерен за по-физическите вселени. Локациите в отдавна забравените и почти пусти „висши вселени“ се характеризират с други особености. Таймингът чрез който цялата тази „екзотична сфера“ от феномени може да се превърне в релевантна за собствения ви живот, е твърде индивидуален. Затова от една различна перспектива – можете да приемете това като намек или писмо от „бъдещето“ :)

[1] Това обаче представлява изключително мащабна и комплицирана тема сама по себе си, която ще бъде разгледана подобаващо в отделна статия. Затова в този материал имплантите като понятие ще се използват просто като средство за илюстрация на даден механизъм. Някои техни ключови характеристики може да откриете в следговора на „Завръщане в Монтоук“.

[2] Причината за това ще стане ясна малко по-късно.

[3] В „по-горните вселени“ енергийните източници в съответния вид „тяло“ биват възприемани по-скоро като енергийна сфера, която проектира различен тип лъчи.

[4] Някои дори я асоциират с ректума.

[5] Според някои изследователи на въпроса обаче, точно затова там има заложени най-много капани под формата на импланти.

[6] Отново става дума за импланти.

[7] При това този модел не е напълно „солиден“ и подлежи на различни влияния, които могат сериозно да го трансформират. За да стане малко по-ясно – съществуват различни зони в „космоса“, които се управляват по различни правила и „природни закони“.

[8] Магнитудът на концепцията зад понятието „вода“ е толкова зашеметяващ, че дори неговите възможно най-синтезирани щрихи са изложени в над 100 стр. из следговора на „Завръщане в Монтоук“.

[9] Отново става дума за масови импланти, с които всички се съгласяват, за да влязат в новата вселена. Точно както всеки от нас дава съгласието си и заявява, че е наясно с условията на някоя софтуерна компания, за да използваме продукта ѝ.

[10] Като пример – вътрешността на дадена планина служи като допълнителна преграда.