Мистичната роля на дърветата из различните пластове на Играта Печат
Статии - Езотерика
Написано от Alien   
Четвъртък, 03 Септември 2020 20:25

 

0

От незапомнени времена свещената природа на дърветата не престава да отеква в съзнанието на хората. Тяхната магическа осанка и днес запленява човешките сетива по един дълбоко мистичен начин. Архетипът е толкова мощен, че буквално е „прострял клони“ до всяко едно кътче на умовете ни чрез огромно многообразие от връзки. Дори когато говорим за „най-буквалния“ пласт на нещата лесно можем да се удивим от ината на някое дърво да оцелее в най-изумителни условия напук на всички обстоятелства... или пък да изпитаме силата на сублимираната енергия на хиляди дървета в някоя вековна гора. Не е случаен факта, че подобни „горски локации“ често служат като гранични зони и своеобразни портали към световете на „тъмните“ и често несъзнавани процеси и явления. Затова горите обикновено са нарицателно за място, където „героят“ може да се изгуби (или да изгуби себе си), да се срещне с неочаквани препятствия, но и да открие неподозирани тайни. В многобройните световни митове и легенди дърветата играят централната роля както в създаването на вселената, така и в начина по който тя бива „менажирана“. Целият този синтезиран потенциал впоследствие се разгръща чрез хиляди различни практики, обичаи и ритуали до всяко едно кътче на планетата обитавано от хора. Така дърветата буквално и преносно са „магическата пръчка“, инструментът и посредника чрез който колективните мисли на хората биват манифестирани във „физическата реалност“. С корени дълбоко впити в земята, дънер над повърхността и клони простиращи се към небето, те са символичната жива връзка между света на хората и този на „свръхестествените същества“. Именно това тяхно „качество“ обаче се превръща в „ябълката на раздора“ при тълкуванието на една специфична част от символизма, който те репрезентират. Така по един на пръв поглед парадоксален начин в някои от по-висшите сфери на интерпретация дърветата получават и своята „политическа“ окраска. Те се превръщат в тайният символ на „изгубеното“ статукво и буквално преплитат много от своите метафизични качества с един своеобразен „демон“ от миналото... Събирателният образ на змията в различни нейни форми.

Почитането на дърветата като посредници на „божествените сили“ е било широко разпространено из древните цивилизации. Храмовете често били ситуирани в сърцето на някоя „свещена гора“, а всевъзможни церемонии се осъществявали под богато украсени клони на вековни дървета в чест на божествата, които те представлявали. В много случаи хората дори виждали в „посредниците“ директното въплъщение на божествената сила и интелект и насочвали целия си фокус и внимание към обекта на своето поклонничество. Физическите качества на величествените дървета автоматично били разпознавани като символ на сила, постоянство, цялостност, жизненост и божествена закрила.

Без никакво съмнение обаче, „първоизточникът“ на всички тези асоциации свързани с дърветата се съдържа в представата за макрокосмоса като божествено дърво. В митовете на редица народи „великата вселена“ е „покълнала“ от едно-единствено семе посято в пространството. От това невидимо и нематериално семе се ражда „световното дърво“. Някои окултни течения акцентират на схващането, че корените на дървото се намират в „реалността на духа“, а клоните му в илюзията на материалното съществуване. По тази причина дървото, през една подобна визия, следва да бъде обърнато наобратно. По този начин корените се намират в небесата (алюзирайки „истинските“ духовни светове), а клоните са на земята (като репрезентация за илюзорния материален свят).

Когато всичко това бъде пречупено през човешкия ум обаче, започва да се наблюдава така характерната полярна интерпретация. Дори когато иде реч за възможно „най-висшата перспектива“ (с цялата условност на това понятие) и привидно има съгласие за даден „модел“, възникват противоборства относно „смисъла“ на човешкия живот в описаната „схема“. В тази връзка хиндуистките религиозни текстове наричат световното дърво Ашвата. Според философския трактат „Катха Упанишад“ то съдържа в себе си всички възможни светове и отвъд него не съществува нищо друго. Нещо повече – този текст идентифицира дървото с Брахман, нещо което впоследствие поражда горещи спорове относно „целта“ на човека по отношение на „дървото“. Според текста връзката с „дървото“ е вечна и не може да бъде отрязана. Съществува обаче и противоположно схващане, според което „човек“ следва да изкачи обърнатото дърво и да отиде отвъд неговите корени, за да се „освободи“. В тази връзка обикновено се цитира учение на „Кришна“, което идентифицира цялото дърво (включително корените) като илюзия подобна на всичко съществуващо. Според тази „визия“ дървото следва да бъде символично отсечено, защото то също е форма на илюзия.

Детайлите и историите свързани със „световното дърво“ са изключително пъстри и вариативни във всяка една култура на планетата. Противоречивите подробности, които обикновено го придружават, са еманация на лабиринта на самото съществувание, който дървото репрезентира. Скандинавската митология например нарича дървото Игдрасил. В центъра на „космоса“ се намира неговия дънер, а в клоните и корените си държи 9 различни „свята“. Два от световете са „обитание“ на различни богове и богини, други два принадлежат на леда и огъня, три различни свята са отредени на елфите, джуджетата и гигантите, а „Мидгард“ принадлежи на хората. Съществува и свят на „мъртвите“, които „парадоксално“ живеят почти по същия начин по който го правят и „живите хора“.

 

1

 

В голяма част от описаните митологични истории около дървото присъства и образът на змията. В случая с Идграсил дори има описания на дракон подпомаган от змии стоящ в корените на дървото. Балтийската фолклорна традиция също описва много сходна картинка. Световното дърво „там“ акцентира на 3 основни компонента на влияние. Върхът на дървото е местообиталище на различни небесни тела и орли. По клоните му са пръснати други видове птици. Под сянката му живеят хора и други животни. А още по-надолу при корените се намират различни видове змии и влечуги. Под корените се намират изворите на живота и мъдростта. Така светът чрез формата на дървото представлява едно неделимо „същество“ обединяващо 3 символични свята. Образът на змията близо до корените представлява изключително архетипен образ и погледнат през по-висшите трактовки на интерпретация е метафора за определени принципи чрез които е изграден този многослоен свят. Във всяка една от тези светове-матрици обаче – „метафората“ има способността да се изпълва с все повече и повече детайли и значения. Особено „драматично“ е тяхното проявление под формата на конкретни аватари-тела, които от своя страна са директна репрезентация на микрокосмоса като отражение на същите тези принципи.

Човешкият ум е изключително податлив и лесно се привързва към различен тип „рационализации“, които в повечето случаи представляват своеобразна котва. Нещо познато на което да стъпи всеки път когато се сблъска челно с нещо привидно непознато. Понятийният апарат с който разполага обаче обикновено е тясно свързан с „достиженията“ на епохата към която принадлежи. Така от гледна точка на „рационализацията“ голяма част от митовете и легендите свързани с космическото дърво обикновено се дължат на една много особена амалгама. От една страна тя се формира от различни спуснати „свещени текстове“ на конкретни фракции. От друга тя се дооформя от опита на хиляди хора видели нещо в разширено състояние на съзнанието. Общият консенсус (макар и изразяван с различни термини) често се свежда до визията на изначалната „утроба“, често описвана като „космическо яйце“ или дори „планина“. Именно тази утроба е метафората за дървото погледнато през определен „ъгъл“. Вътре утробата е изпълнена със сложни геометрични форми, които биват интерпретирани като различни части от „дървото“. Много често част от „видението“ свързано със специфична спираловидна енергия наподобява образа на змия обвита около дънер на дърво. Някои изследователи на материята дори правят аналогия с корените на дървото, които от своя страна формират... тетраедър!

Друга доста позната „рационализация“ на човешкия ум е представата за една удивително масивна игра започната някъде в средните слоеве на матрьошката. Тогава е била формирана гигантска енергийна структура, която служи за изконна база на милиарди различни игри вътре в нея. Някои извънземни фракции я наричат „Енергийна матрица“, но по някаква „случайност“ отново правят директна аналогия със структурата на... „дървото“. Всъщност играта е толкова ключова, че сама по себе си играе ролята на мощна бариера спираща достъпа към метафоричните корени на „дървото“. От друга страна обаче тази енергийна структура разцъфва в „противоположна посока“, формирайки допълнителни поднива в себе си. Може би най-съществената част при създаването на тази „енергийна матрица“ е вида тяло, което „духът“ приема в нея. Впоследствие този вид тяло започва да има толкова колосално влияние върху всички останали под-игри, че е изключително трудно да бъде надмогнато. Тук идентификацията е под формата на енергийна сфера, която от своя страна може да проектира части от себе си в най-разнообразни форми. Някои от концепциите свързани с понятието „Висш аз“ всъщност визират именно енергийната сфера създадена като тяло в средните слоеве на играта. И бидейки „тяло“ – па макар и с тонове повече потенциал и възможности в сравнение с текущата човешка фрагментация – тази сфера също има своите собствени зависимости и ограничения.

Формираната енергийна мрежа обаче сама по себе си започва да се идентифицира с „дървото на живота“, въпреки че де факто съществува в рамката на други матрьошки. В даден момент енергийните сфери се превръщат в малки „дървесни пъпчици“ част от гигантското дърво, което представлява енергийната матрица. От една страна енергийната сфера бива захранвана от „мрежата“, но от друга – тя също служи като източник на живот, точно както е при пъпките на физическите дървета. Чрез тази аналогия различните инкарнации в различни видове „по-материални“ тела, могат да бъдат сравнени с листата, които излизат от „пъпката“.

Това обаче е много опростена представа и проява на частен случай ситуиран в определен тип контекст. Нивото на което хората обикновено пречупват една подобна схема е фрагментирано, защото то е директно повлияно от текущият им опит с човешкото тяло. В зависимост от йерархията на играта, „енергийната сфера“ може да даде началото на купища масивни игри съдържащи безброй сценарии в себе си. Всички те обаче са взаимно свързани едни с други независимо от привидната им „разпиляност“. Често тази връзка е трудно да бъде осъзната по изключително много причини, всяка от които може да бъде идентифицирана като „негативна“ или „позитивна“ в зависимост от целта на играта. Асоциацията с „дървото“ обаче може да бъде проследена на почти всички равнища, като това от своя страна само по себе си поражда нови игри основно базирани на съревнование между „отбори“. Отделно от това „енергийната сфера“, като аналогия на „пъпката“ в структурата на дървото, създава такова многообразие от вериги, че от гледна точка на нейните разклонения може да бъде интерпретирана като първоизточникът на всичко или (цялото дърво). Т.е. бива създадена цяла нова поредица от елементи, които могат да симулират по-горната структура, но с напълно различни детайли и съответно – преживявания. Така например в нашата реалност съществува понятието „родословно дърво“ като поредното изразяване на този архетип. Определени династии акумулират в себе си даден набор от „програмирани шаблони“, които са своеобразна аналогия на различните клони от преживявания, които дървото осигурява. Ако погледнем на това от още по-глобална точка същите тези династии са част от още по-големи клони, които можем да наречем „раси“. Отъждествяването на клона на дървото с дадена раса е доста ключов момент в определени слоеве на играта, защото има сценарии, които биват задвижвани изцяло на тази база. При игрите с далеч по-големи мащаби имаме цялата палитра от „извънземни раси“, които генерират буквално историята за „дървото“ през доста заплетени сюжети.

Голяма част от тези сюжети формират игри базирани на трансформацията на една структура в множество различни слоеве. Определени раси започват да дълбаят все по-нови и нови слоеве, търсейки нови изживявания и това само по себе си заформя друг тип дуалистично противопоставяне! Тук своеобразната метафора е свързана с откъсването от първоизточника“. По много различни причини даден „клон“ бива „откъснат“ от дървото като метафора за това, че дадена космическа раса е съумяла да модифицира ролята си от оригиналната енергийна матрица в по-дълбоките слоеве, които обитава. Така се получава ситуация на своеобразно хакване и разделение. Тази ситуация бива „отигравана“ по изключително интересен начин, който сам по себе си също е форма на масивна игра. Тъй като връзката с източника е прекъснат, определени раси се превръщат в своеобразни „паразити“, набавяйки си ресурси за собственото си оцеляване от другите играчи в схемата. Други постоянно търсят някакво алтернативно хибридно генетично напасване и „присаждане“, което да балансира повечето потенциални негативи. Някои обаче са намерили още по-иновативни решения, прекрачвайки границите и заобикаляйки формалните правила задължаващи ги да са свързани задължително с изградената енергийна матрица. Всъщност през цялото време става дума за търсенето на все по-различни форми на „изолация“, в рамките на определен контекст. Изолацията като инструмент целящ ограничаване на влиянието на предишни игри може да доведе до всевъзможни резултати. Привидната загуба на връзка с източника, намиращ се в средните нива на играта, води до огромно многообразие от „паднали раси“, „бунтовници“, „пазители“ и още купища други роли, преплитащи своите функции в контекста на даден игрови слой.

Разбира се в човешкото съзнание някои от тези сценарии отекват далеч по-силно от много други, защото вече са били разигравани в предишни цикли на Играта на „земна почва“. В тази връзка Кредо Мутуа разказва една уникална африканска легенда описваща сътворението на нашата галактика и в частност някои ключови процеси разиграли се на планетата Земя. При внимателен анализ на определени екзотични фрагменти на този мит, приликите с „неслучайни“ филмови продукции от ранга на „Матрицата“, „Аватар“ и „Властелинът на пръстените“ са повече от очевидни. В центъра на историята отново става дума за „дървото на живота“, но този път в неговия малко по-стеснен контекст от гледна точка на макрокосмоса. Тук то олицетворява ексклузивно духа на планетата Земя. Този „дух“ има нещо като физическо тяло под формата на енергийна решетка, чието ядро се намира дълбоко в недрата на „вътрешната земя“. Това буквално е „контролния панел“ за достъп и влияние над реалността на планетата. Там се задават базовите рамки на огромен спектър от игри разиграващи се на повърхността. При една от поредните инвазии на планетата, структурата на целия свят и цивилизация е променена заедно с генетичните кодове на телата на обитателите на повърхността. Нашествениците създават могъща империя, използвайки своята армия от „технологични метални роботи“ като същевременно променят генетичния код на съществата имащи тела от плът. Това ново обстоятелство създава огромен конфликт с „предишния ред“. Стратегическото позициониране на различите фракции и най-вече междуособните борби помежду им, според легендата, са свързани с трансформацията на земното население на повърхността. Архетипно конфликтът е представен като сблъсък между мъжкото и женското начало – „император“ срещу „богиня“. Това само по себе си вкарва множество допълнителни слоеве на интерпретация, защото понякога е изключително трудно да бъдат разграничавани титлите на определени персонажи и далеч по-мащабни вселенски структури, които на свой ред също изискват и търсят подкрепа от различни звена.

Легендата описва някаква форма на колаборация между „богинята“ и „дървото на живота“, които са представители на старото статукво. Те са недоволни от случващото се на повърхността и започват офанзивни действия целящи заличаване на цивилизацията, която те смятат за „извращение“ на техните ценности. Тук една удивителна подробност в стратегията на военните действия силно напомня именно за сценарий от „Матрицата“. Дървото на живота блокира Слънцето, което води до неописуеми опустошения на повърхността. Но това според мита е просто началната фаза на войната и нещо като предупреждение за ответната страна. Впоследствие се разбира, че въпреки опустошителните загуби, империята остава силна (построила е собствено изкуствено слънце) и готви атака срещу дървото на живота и богинята. Империята използва огромна армия от „роботоидни метални насекоми“, които проникват във вътрешната земя. Много от тях са директно унищожени от „дървото на живота“, но въпреки това „богинята“ е победена и изкарана на повърхността. Не по-малко интересен фактор в тези събития представлява комбинацията между технология и „магия“, която „императорът“ използва, за да постигне успех. В крайна сметка обаче той става жертва на вътрешен преврат и губи „физическото си тяло“, което е метафора за загубата на реалната власт над планетата и неговото оттегляне. Следват още купища други трансформации – изкуственото слънце е унищожено, а „истинското“ отново започва да оказва влияние над Земята. Промените, които вече са осъществени обаче, са толкова драстични, че старото положение не може да бъде възвърнато. Митът прави и иносказателен намек, че е постигнато някакво съглашение и „формален баланс“ обвързан с определени ултимативни условия за структурата на телата на бъдещите земни цивилизации.

Тази африканска легенда е една от многото истории пречупващи през множество специфични перспективи огромните катаклизми на съревноваващи се фракции между различните нива на матрьошките. Защото без капка съмнение част от модификацията на Дървото на живота на Земята е свързана именно с достъпа или пък умишления блокаж до други нива на играта. Нещо, което формира съвсем различна рамка и най-вече мотивация при съставянето на определени съюзи. Във военните действия е използван огромен арсенал от методи, които са били заимствани от други нива на играта и имплементирани по начин който позволява ефикасността на употребата им да бъде допълнително подсилена. Част от тези средства включва умелата употреба на различни архетипни символи, които влизат в уникална симбиоза с вече установени ключови шаблони от реалността. И тъй като тези символи съдържат тонове и тонове от различни пластове и значения, те продължават да функционират, като могат да изпълняват напълно различни функции за различните класове играчи.

Важен елемент в разбирането на начина по който работи един символ се крие в манифестацията на все повече и повече детайли, които може да олицетворява. Нещо, което допълнително засилва неговата мощ, тъй като може да бъде използван за напълно различни и дори противоположни цели. Когато един символ покрие целия спектър от микро до макрокосмоса, той се превръща в потентен инструмент способен да активира различни подсъзнателни наслоявания и да предизвика конкретно действие. По тази причина когато в определен символ на дадена локация е инвестирано изключително голям ресурс, той бива затвърждаван повсеместно чрез което се акумулира още по-голяма сила. Дори когато има смяна на властта е далеч по-ефективно това да бъде осъществено зад кулисите, така че символите да останат същите. Когато имаме драстична смяна или пък демонизиране на вече утвърден символ, става дума за наистина радикална замяна на една система с друга. По подобен начин символът на змията (най-вероятно поради драмата описана от африканската легенда) придобива силно негативна асоциация на масово ниво, като остава свещен за малцина посветени способни да интерпретират някои от сложните му макрокосмически значения. Без съмнение символът на змията е адекватен и в своя буквален смисъл изобразяващ ролята на различни рептилоидни раси участвали в описаната грандиозна сага – при това от двете страни на барикадата. Поради по-голямата синхронизация на техния физически образ и визуалната представа за символа на змията, те са натоварени архетипно с огромен брой (посреднически) функции, много от които остават в полето на несъзнаваното през човешката гледна точка.

Както вече бе споменато символът на змията има доста интересни отношения с този на дървото, но когато нещата бъдат сведени до ниво „тела“ – започва да става още по-интересно. Причината затова на първо място се крие в обстоятелството, че всяко едно тяло само по себе си в много езотерични концепции е на практика...дърво (някои митологии дори свидетелстват, че човешките тела са направени от „дърво“). И това е напълно логично, защото е проява на принципа „каквото горе това и долу“. Тялото е микрокосмоса, но по един алхимичен начин е своеобразно миникопие на цялата структура. Някои раннохристиянски предводители използвали дървото като символ за архетипа на Христос, като дори има апокрифни твърдения, че дървото използвано за направата на неговия кръст е взето от дървото на познанието. Нещо което определено има дълбок философски смисъл свързан с налагането на контрол над реалността. Дървото също така е символ на възкресението и прераждането, защото всяка зима то привидно умира, но през пролетта отново разцъфва. Във всяка една проява на мирозданието обаче можем да видим „парадокси“ :)

 

2

 

По доста сходен начин змията има способността да сменя кожата си и метафорично да се прероди. Всъщност някои източни практики считат, че тялото като инструмент е напълно достатъчно условие „дървото“ да бъде изкачено, с което да се отиде отвъд неговите предели – отвъд времето и пространството. Тялото е инструмента чрез който процесът може да бъде стартиран. Самата нервна система на човешкото тяло например, също може да бъде оприличена на дърво с множество разклонения и ключови части.

Образът на змията обвита около „дървото“ определено е натоварен с различни смислови напластявания, но някои (най-вече) източни традиции са изградили много конкретни, макар и различаващи се практики на тази основа. Идеята е живителната сила на тялото (която често е наричана „змийска“ или дори „драконова“), позната най-вече с термина „чи“, да премине през различните енергийни центрове, където претърпява алхимични преобразувания. Всеки един етап е свързан с постигането на конкретни резултати, а финалните стадии са обвити в допълнителна доза мистериозност както по отношение на определени детайли, така и в преживяването на дадени феномени свидетелстващи за „правилното“ изпълнение. Повечето от тези финални стадии никога не се описват в писмена форма и се предават единствено от учител на ученик. А теченията и „ересите“, както лесно може да се досетите, не са малко. В тази връзка има интересни свидетелства, че в миналото методът е бил използван по доста неортодоксален начин целящ адепта постигнал просветление да може по своя воля да се прероди в несметен брой различни тела едновременно. Но дори това постижение било само прелюдия към финалната цел.

 

3

 

Макар и оцветен в силно негативна тоналност в повечето от новите доминиращи религии, образът на змията е запазил част от своята архетипна сила в определени точки на планетата и особено в определени източни религиозни текстове. Все пак по-голямата част от „положителната“ информация идва основно от различни устни фолклорни традиции или пък от апокрифни будистки секти. Повечето гностически учения също имат напълно противоположна от масовата трактовка на историята със змията, дървото на познанието и ролята на „изкусителя“ в цялата схема. Обикновено се счита, че именно дървото е причината за падението на човешкия род чрез изяждането на плода му. За разлика от традиционния християнски светоглед според гностиците „злите архонти“ са тези, които лъжат за цялата ситуация, заплашвайки Адам и Ева, че ако ядат от дървото ще загинат. Според тяхната интерпретация единственото спасение за хората е да ядaт от дървото на познанието. По тази причина „божествените сили“ изпращат „инструктор“, който да даде това познание на хората. Този инструктор обикновено е алтернативна форма на „спасителя“. И ако се чудите защо гностичесия Христос, Буда (и всички останали от този смислов ред) през някои специфични призми са буквално змии, то следва да пристъпим към един малко общ термин наречен „нага“.

Понятието „нага“ включва в себе си много архетипни нишки стигащи до върховния първоизточник. Обикновено обаче думата бива интерпретирана като змия, но често се отнася до същества имащи нещо като полубожествен статут. Те могат да се появяват в различни форми като хора, змии или като комбинация от двете. Въпреки че са смъртни и могат да бъдат убити те живеят хилядолетия и имат специални магически сили, с които нараняват или подпомагат хората в зависимост от ситуацията. Думата „нага“ в своите по-духовни измерения обаче има значение както за дърво, така и за извор – нещо което обогатява представата за някои от мистичните им роли.

Повечето фолклорни традиции описват „духът на нага“ като огромен змей с множество глави стигащи до 1000 или като човешко свръх-същество, чиято горна част е хуманоидна, а долната змийска. В изображенията им често се вижда как държат много специфични предмети и инструменти сред които дори и „вълшебни пръчки“. Когато говорим за техните по-материални превъплъщения следва да се отбележат някои предания според които по-голямата част от расата на нага напуска Земята. Това без съмнение е отражение на загубата на тяхната фракция в мегаконфликта при който се случва радикалната промяна на планетата. Въпреки това малцина от тях остават с различна мотивация основно под земята, докато други създават по-големи общества. Техни характерни черти са свързани с ослепително красив външен вид и специалните магически скъпоценни камъни, които носят на различни части на глава си.

Особено интересни взаимовръзки могат да бъдат проследени по отношение на определени апокрифни будистки вярвания. Те буквално разкриват „локацията“ и специфичната роля на нага в много ключови процеси, които имат полярна трактовка. Според тези писания нага играят ролята на посредници и пазители на редица свещени текстове, които изначално са предназначени за хората, но не могат да бъдат осъзнати на този етап от тяхното развитие. Подготовката на гностическите „инструктори“ и „спасители“ архетипно представени от Буда често се случва именно в света на нага. Счита се дори че Буда има инкарнация като нага, а някои изображения представящи го като бог, заобиколен от множество змии служещи като своеобразен „чадър“, допълнително подсилват тази асоциация. Причината за инкарнацията на Буда като нага точно преди да получи човешко тяло се криела в опита му да се сдобие с така необходимата окултна мъдрост. Всъщност това е автентично описание на един от основните методи чрез които „пратеникът“ успява да съхрани част от по-висшето си осъзнаване преди да се гмурне дълбоко отвъд границите на „вражеската територия“ и да предаде „посланието“. Това е част от специфичната война между различните слоеве матрьошки притежаващи силно изразена характерна среда и обитатели. И тъй като войната за планетата архетипно е загубена от нага – те се завръщат в стария си (магически) дом, през който вече са преминали всички и настоящият му статус изпълнява ролята на своеобразна подготвителна арена. Той вече не може да изпълнява изконните стремежи на духа за нови преживявания. Вероятно по тази причина съществува изключително интересна притча, в която Буда обяснява на един нага дегизирал се като човек, че ако иска да следва неговото учение трябва да захвърли старата обвивка и да се инкарнира като истински човек.

Домът на нага е описан изключително точно като един много ключов слой на матрьошката, който по ред причини има директна връзка с реалността на нашата вселена. Това място носи името „Богавати“ и се слави като великата земя на удоволствията. Тук е важно да се отбележи, че част от неговото описание се преплита с обитанията на останалите наги на Земята, които до известна степен успяват да създадат някаква негова аналогия и тук. Техният дом се намира дълбоко под земята или дори под океана. Това така ключово архетипно хтонично описание подсказва още множество други слоеве в разбирането. Те са в отвъдния свят както преносно, така и съвсем буквално и са тясно свързани с редица процеси, които са далеч по-видими от тяхната специфична „локация“ в сравнение с още по-дълбоката илюзия, в която всички сме потънали. Това е място на неземна красота, като голяма част от неговите обитатели са „облечени“ в различни змийски или хибридни форми. Те живеят в прекрасни къщи и дори палати заобиколени от красиви градини и паркове. Навсякъде могат да се видят скъпоценни камъни, злато и други ценни артефакти. С едно изречение – това е място изпълнено с дълбока мъдрост, магия, наслада, искрена радост, висша култура, музика и еротични въжделения. Другият основен елемент, който оставя отпечатък в осъзнаването, е дълбоката връзка на Богавати с водата. Човешкият достъп до тази „локация“ е силно ограничен и дори в неговия земен аналог се пристъпва изключително трудно. Затова по-голямата част от срещите между нага и хората се осъществява на повърхността.

Когато към уравнението бъде добавен и архетипният образ на основният враг на нагите – Гаруда, всички вече създадени взаимовръзки започват да придобиват все по-ясни очертания. Те са ярко видими дори в символиката на основните играчи в нашия свят. В митологичен контекст Гаруда е полубог, който има образа на гигантска птица като понякога дори е изобразяван с човешка глава. Основните асоциации на гаруда са свързани със златото и Слънцето. Гаруда всъщност е основател на цяла раса, като по този начин тези същества играят огледална на нага роля, защото тяхното местообитание е „небесното царство“. Както вече бе споменато в някои описания на световното дърво, птиците се помещават в клоните, докато змиите са в основата и около корените на дървото. Гаруда са смъртният враг на нага като от гледна точка на сегашният цикъл на играта те се намират в доминиращата позиция. Има много показателни текстове, които проследяват тяхната история в която можем да видим редица архетипни наслагвания, според които първоначално гаруда и нага са били рожби на едни и същи „родители“. Но има нещо свързано с кръвта им, което стои в основата на конфликта помежду им. Може би най-съществения фактор в митологичната история на гаруда е обстоятелство, че първоначално те са били роби на нага. След това успяват да се освободят и започват неумолимо да преследват и „изяждат“ своите врагове. За да постигне своето освобождение обаче, гаруда трябва да отиде в царството на нага. Това де факто е може би най-фундаменталният метод по който играта бива играна в почти всяка една основна матрьошка. Този принцип е подробно обяснен в „Завръщане в Монтоук“. Това е един постоянен кръговрат от игри на победители и победени, които сменят своите места в множество цикли докато всеки един възможен сценарий бива напълно изчерпан. Така в крайна сметка всяка една подобна масивна игра, която понякога се играе в рамките на квадрилиони години, бива трансформирана чрез изграждането на нова матрьошка, която на свой ред бива доминирана от някой „отбор“. Това просто е като своеобразен наръчник по който протича процеса. Защото сценариите след това започват да се изменят в своите детайли и обикновено единствено символа в някаква степен може да бъде проследен до основното ядро. Ако гледаме на всичко това през призмата на земното случване, можем лесно да проследим как могъщият някога змийски култ, който олицетворява земята и водата, е заменен от слънчевия/небесен негов антипод. Въпреки това в рамките на тези масивни структури могат да се наблюдават изключително интересни хибридни комбинации, подсказващи опити да се търсят нови решения на настъпващите предизвикателства. Защото когато една игра вече е преминала през няколко дълги цикъла – основните „номера“ водещи до победа са до болка познати на играчите. Този който пръв използва нещо напълно непознато до този момент или успее да направи уникална комбинация от похвати – печели и стратегическо предимство. При това не само по отношение на своите офанзивни действия, но и при опитите да защити статута си в играта.

Методите чрез които един модел бива заменян с друг могат да бъдат доста вариативни. От особено значение в една подобна ситуация се явява „посредника“, чрез който дори една радикална промяна може да бъде възприета с далеч по-малко турболенции. Индианското племе „яки“ например, някак си успява да канализира от своето подсъзнание универсалния символ на дървото, чрез което да балансира и да се адаптира по-лесно към настъпващите промени. Когато европейските мисионери започват да навлизат в пространството на индианците с новия модел за осъзнаване на света базиран на християнската религия, те успяват да измислят история, която да им помогне в тези трудни времена. Те създават мит за говорещо дърво, чиито вибрации издават странни звуци, които никой не може да разбере. Една мъдра старица живееща дълбоко в гората изпраща своята дъщеря да изтълкува шепота на дървото. Дървото съобщава на дъщерята за новата религия, която те трябва да приемат. Несъгласните с промените отиват под земята и остават верни на старите си разбирания.

Някои окултни схващания за естеството на дървото обаче успяват да направят една далеч по-силна връзка, която трансформира символа в един доста познат геометричен обект. По стечение на обстоятелствата този геометричен обект и до днес продължава да крие своите дълбоки тайни и да вълнува въображението на хората по един доста директен начин. Става дума за формата на пирамидата, която в своя дълбок окултен контекст представлява репрезентация на обърнато дърво. Когато е в своето нормално изправено положение, нейният връх олицетворява семето от което възниква всичко надолу по веригата на илюзията. Всъщност този символ е важен не само в нашия свят. Той намира приложение във всяка една от матрьошките, защото едно от неговите първоначални приложения е да служи като събирателна база за основните съгласия в конструкцията на игрите. Иронията е че неговата първоначална функция в тази му връзка е изисквала пирамидата да бъде обърната. Това бил символът чрез който съществата изграждащи различните видове игри след еони противоборства се съгласили всички безбройни разпокъсани игри да се превърнат в една-единствена грандиозна игра. Точно затова пирамидата, която съвсем неслучайно била златна, е обърната, с което бил визуализиран огромният брой от игри сливащи се в една-единствена ултрамащабна игра. И тъй като символът на пирамидата е познат на всяко едно същество, той бива използван като средство с множество приложения. Някои от тях са свързани с уникални видове импланти-капани способни да вкарат всяко едно същество в тотално неведение за една от основните котви в голямата игра – перцепцията за време.

Историята за Адам и Ева, които яли от дървото на познанието, което от своя страна довело до тяхното падение на пръв поглед може да звучи доста наивно от човешка гледна точка. Нейната архетипна сила обаче е твърде голяма, защото преплита сблъсъка на много аксиоми стоящи в най-дълбоката основа на играта. Разбира се старозаветната версия е просто далечен отзвук и миникопие на един твърде успешен модел, изобретен преди въвеждането на основните правила от съгласия свързани със споменатата златна обърната пирамида. Тъй като по-голямата част от играта е базирана на обстоятелството, че едно абсолютно всезнаещо същество трябва да ограничи своето познание за да може да играе изобщо..., то този принцип впоследствие бива използван като оръжие срещу определени играчи, които да изпаднат в още по-голямо невежество за това какво наистина представляват. Другият още по-заплетен аспект на този капан е свързан с представата за понятието „познание“, което често се идентифицира с изкуствено създадения интелект като помощен инструмент в провеждането на дадена игра. От тази гледна точка „познанието“, което е просто равно на интелекта способен да функционира само в определени рамки и да обработва различна информация в играта – може да бъде заробващо. Познанието през тази призма може да бъде и пристрастяващо. В баланса между тези два аспекта има твърде много сиви зони, които формират множество игри. Защото частичното познание в рамките на дадена игра създава напълно различно преживяване. То дори субективно може да е негативно. По тази причина съществува и човешкият израз, че понякога „невежеството е блаженство“. Точно защото държи фокуса върху определени игри и спира достъпа до други за които човек не е готов.

В заключение познанието на основната архетипна сила на дърветата може да бъде изключително полезен инструмент дори в най-дълбоките слоеве на играта. Неслучайно има буквално хиляди различни ритуали свързани с дървета и чрез тях биват манифестирани определен тип енергии в живота на много народи. На индивидуално равнище архетипът на дървото може да бъде вълшебната пръчка, която да трансформира по един алхимичен начин елементите от които е изграден животът. Може би неговата най-голяма сила (при това по протежение на цялата игра) е свързана с различни форми на изцеление. По-малко познатото му значение е на портал, който може да ви отведе до всяка една възможна точка на огромната игра. По тази причина някои езотерични текстове свидетелстват, че има дървета на Земята, които са физически приемник на напълно непознати същности, които ги използват като вид „скаутско звено“ с всякаква мотивация. Затова, въпреки традиционните разбирания за техните качества, те имат свойството да се превръщат в нещо съвсем различно. Защото са еманация на вечно трансформиращата се структура на света.

 

 

 

scroll back to top
 

Търсачка

Кой е на линия?

В момента има 410 посетителя и 1 потребител в сайта

Потапяне

Подкрепи работата ни

Ако харесвате нашата работа и сме били от полза за Пътя ви, може да ни подпомогнете със сума по избор:
Всички средства ще бъдат използвани за задълбочаване на нашите изследвания и проекти. Благодарим!

За aдминистратори



Статистика

Членове : 767
Съдържание : 517
Брой прегледи на съдържанието : 7198885



Изграден с помощта на Joomla!. Designed by: joomla templates hosting Valid XHTML and CSS.

© 2020 Издателство „Паралелна Реалност“ : Освен ако не е посочено друго, съдържанието на този сайт е лицензирано под:
Creative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български

Creative Commons License