(Холографска) Симулация в развитие Печат
Статии - Алтернативни технологии и наука
Написано от Alien   
Понеделник, 18 Май 2020 15:55

 

0

Безпрецедентната световна изолация успешно изпълни своята архетипна роля на универсален превключвател на реалности. „Плодовете“ на „новото начало“ тепърва ще се развиват във всякакви екстравагантни посоки. Това несъмнено се отнася и до „необикновените“ възгледи за естеството на нашия свят. От незапомнени времена адептите търсещи „духовно просветление“ се изолирали от обичайната си околна среда, за да прозрат илюзорността на своето битие. След това себеналожено ограничение светът за тях повече никога не бил същия. По изключително подобен начин този механизъм започва да дава все по-видими отражения на масово ниво. Дори на полето на новата световна религия (науката, чиято абревиатура отново е „НСР“) се формират концепции, които имат потенциала да преобърнат напълно човешкия живот. Някои от тези „научни разклонения“ имат мощна подкрепа до степен при която могат да добият своя автономност, докато други (подобно на средновековните примери) ще играят ролята на „ереси“ в новата консенсусна реалност. Имплантираното световно послание, че има „вирус в системата“ започна да работи на толкова много нива, че „аналогично” на компютърните вируси стартира промени в част от КОДА на чиято база се крепи нашето съществуване. Тази метаморфоза синхронично започна да разкрива определени „пукнатини“ в цялостната рамка и това отвори напълно нов хоризонт за наблюдение на механизмите чрез които реалността бива структурирана. На фона на всичко това съвсем наскоро се зароди нов „теологически спор“ в научната общност. Изследователи от института по квантова гравитация базиран в Калифорния смело съобщиха, че... нашата вселена представлява уникална форма на симулация обусловена от странна себеактуализираща се и постоянно еволюираща „примка“, която няма начало и край.

 

 Илюзорната холографска природа на вселената описана в някои източни философски концепции отдавна не е тайна за определени „научни кръгове“. Дори нещо повече – в тези „просветени“ среди дебатът не са води на равнище обсъждащо „дали живеем в симулация“. Дискусията е базирана на това какъв е видът на тази симулация заедно с безбройните съпровождащи я „правила“. Нещо, което без капка съмнение би имало фундаментално значение за посоката на развитие на цивилизацията. Най-вече защото определени теоретични постановки ще започнат да получават все повече „практически изражения“. Досега водещата концепция в това холографско направление изразяваше т. нар. „материалистичен подход“ във възприятието на една иначе толкова сложна схема. Казано по-разбираемо – познатата от десетки години теория описваща дигиталното естеството на нашия свят същевременно посочва и неговият „източник“. Независимо от това колко на брой са симулациите по веригата, тази парадигма „обяснява“, че първоизточникът на всичко това следва да се намира в някаква „истинска физическа вселена“ от която съответно идва и информацията захранваща всичко в света ни. В края на февруари 2020 г. теоретични физици от Лос Анджелис публикуваха „опозиционна теория“, която представя симулацията в „напълно нова светлина“. Синхронично нейното медийно отразяване се случи в края на април – времевият отрязък, в който излизащите от масовата карантина хора започнаха все повече да установяват промяната в света си.

Според тези учени „традиционната“ теория за симулацията е базирана на дуалистичната идея, че има физическа реалност, която от своя страна е източникът на различни видове нефизически информационни симулирани реалности. „Новата“ теория отхвърля този дуализъм и предлага идеята за ментална вселена, която сама симулира себе си. Обикновено думата „симулация“ изразява нещо, което е репрезентация на нещо друго. Себесимулацията изразява принцип при който „нещо“ представлява или създава само себе си! Всъщност идеята че вселената се е сътворила сама е антична. Модерната интерпретация за реалността под форма на код обаче възниква официално едва през 1969 г. Парадигмата свързана с кода обикновено върви с още две други „аксиоми“. Едната е, че реалността е транс-темпорална система, в която неща от един времеви период могат да въздействат на друг. Втората е, че съзнанието се поражда от само себе си и е създател на себе си. Т.е. то се „симулира“ само.

Съответно тази ментална „себесимулация“ може да има безброй други ментални симулации (матрьошки) в себе си изградени от същата „субстанция“ – мисълта. В допълнение учените дават отговор на въпроса „коя е истинската реалност?“ За тях не може да има нищо отвъд съзнанието и всяка една симулирана реалност е точно толкова „истинска“ както и всичко съществуващо. Тази теория буквално ликвидира материалистичния възглед, че първоначалното съзнание се е появило след зараждането на някаква физическа вселена и е произлязло от нея. Най-близката аналогия подобен процес да бъде онагледен е, ако си представите дадено съзнание, което провежда симулация от някакво първоначално състояние, след което то самото се превръща в тази симулация. Физиците излагат на преден план някои аксиоми и понятия, които имат ключово значение в осъзнаването на тази теория.

Едно от най-важните понятия в тази симулационна концепция се явява езика! Вселената се себеактуализира и променя, използвайки математически код в комбинация с друг основен (игрови) принцип. Принципа на ефективния език. Езиците, или с други думи кодовете, са системи изградени от специфичен клас символи наречени „букви“. Използващите езика могат да упражнят различни степени на свобода на избора, за да подредят тези символи, по този начин създавайки значение. От своя страна това значение само по себе си съществува в различни йерархии от други символични значения. Буквите биват комбинирани по начин, който да съставя думи, те от своя страна се комбинират и съставят изречения и т.н. По този начин се създава синергично значение, чиято сума надвишава сбора на съставните части. Така не са необходими допълнителни символи, за да се формира ново синергично значение, а единствено стратегическо подреждане на символите. В резултат – нашата реалност бива описана като йерархична структура, която е обвита сама в себе си. В нея дори най-дребния обект е вграден в цялото или в най-сложната му част. Всяка една частичка е зависима от всички останали, а „цялото“ е зависимо от синергията между всички частици. „Цялото“ според теорията представлява нещо като свръхсъзнание наименувано „пан-съзнание“. То борави с кода, който възниква преди появата на пространството и времето, които са вторични. Пан-съзнанието притежава свободната воля да избира кода и да прави синтактични избори. Човешките същества в този „модел“ също могат да правят подобни избори и да влияят на кода, но в по-малка степен. Според теорията колкото по-осъзнато е едно същество, толкова по-голямо влияние може да упражнява над кода, като по този начин променя и реалността.

И тук следва нещо изключително важно в правилата на „играта“. Кодовете или езиците не се организират сами. Те изискват действие. Или казано с други думи – решение на „съзнателния ползвател“, който да добави нов символ в дадена поредица от такива. Езиците (кодовете) имат нужда от синтактични избори, които създават проявено значение.

Учените признават, че нямат пълно разбиране за начина по който „човешкия наблюдател“ може да инструктира свръхсъзнанието, така че то да направи синтактичен избор от най-висше ниво. Затова те по-скоро използват примери от квантовата механика при които става видно как „физическите системи“ могат да се променят след като бъдат наблюдавани от съзнателно същество. Според тях „наблюдателят“, или с други думи съзнанието, съживява и задейства синтактичните изражения на кода. Така на практика съзнателно изразената мисъл може да се превърне в избор и действие, които влизат в директно взаимодействие с математическия код, който според тях е градивния блок на нашата вселена. Когато подобни избори се отнасят до физически системи тези генерирани мисли информират „пан-съзнанието“ за конкретното значение, което се създава чрез съзнателното наблюдение. Това на свой ред дефинира степента на свобода на математическите избори, които могат да бъдат направени в кода на ниво пространство-време. Теорията обяснява, че най-ефективният модел, който да позволи да се изразят всички възможности би се осъществил, ако пан-съзнанието разбие всички свободни избори в бинарно „дърво на решенията“. Което от своя страна води до тривалентна или кубична графична мрежа. Подобна мрежа води до по-ефективни изчисления.

Според калифорнийските учени обаче всеки един код е съставен от символи, а те от своя страна биват 2 основни вида. Единият клас символи субективно може да репрезентира различни неща. Например формата на две пресичащи се диагонални линии („Х“) може да представлява математическата концепция за умножение, може да е английска или пък българска буква, или дори „целувка“. Формите познати като буквите „D“, „O“, „G“в комбинация могат да представляват животното „куче“, но и още милиони други неща, ако решим това. Вторият клас символи според тяхната теория е по-фундаментален. Защото те репрезентират себе си чрез изключително ниска степен на субективност. Като пример те дават формата на квадрат, който е репрезентация за формата на квадрат. Подобен език използва геометрични символи, за да изрази геометрично значение. Според тях нашата реалност е геометрична на всяко едно ниво – от най малката до най-голямата структура, която е била наблюдавана. И в частност тя е базирана на квазикристална структура.

Накратко – учените твърдят че нашата триизмерна вселена е възникнала в резултат на проекцията на квазикристал от по-високо измерение. Ако този квазикристал се върти под определен ъгъл обаче в неговата 3D версия ще бъде „облицован“ от 3D тетраедри. Според тяхната хипотеза геометричният символизъм под формата на език или код е фундаменталния начин чрез който нашата реалност бива изразена.

Ако вземем един ТВ или компютърен екран, най-малката неделима частица е пикселът. В нашата 3D квазикристална реалност обаче, същите тези учени твърдят, че най-малката неделима частица е тетраедърът. Нещо като аналогия на 3D пиксел на „реалността“.

1

 

И тези своеобразни 3D пиксели се комбинират едни с други на базата на специфични геометрични правила за да заселят пространството.

 

2

 

На 2D екрана пикселите не се движат. Те просто имат различна осветеност или величини за цветност. От техните комбинирани стойности се създава илюзия за значение под формата на определено изображение. По подобен начин тетраедрите в 3D квазикристала също не се движат. Вместо това те работят като бинарен език. Във всеки един момент всеки един тетраедър може да бъде включен или изключен по желание на оператора на кода. Ако е „включен“ той може да е в две състояния – завъртян наляво или надясно.

Теорията разглежда пространство-времето по начин, който бъдещето и миналото съществуват едновременно в един геометричен обект. Този обект представлява система, в която всички части от пространство-времето си взаимодействат с останалите. Така миналото влияе на бъдещето точно както и бъдещето влияе на миналото.

Физиците от калифорнийския институт дискутират и възможностите хората буквално да могат да влияят на „приетите“ канонични физически закони. Според тях на теория е възможно свободната воля на човека да бъде изразена чрез съзнателен избор, който се изправя директно срещу статистиката на класическата квантова физика. Но това е процес свързан с неизследвани досега територии свързани с концепции отиващи отвъд квантовата механика. В тази връзка те описват силното желание на човека за някакво напълно ново преживяване като фактор, който може да задейства процеси, които са малко вероятни. И това тяхно твърдение се основава на факта, че дори каноничната интерпретация на квантовата механика подсказва наличието на едно „специално място“. То е описано като нереално пространство от квантови възможности, което съзнанието превръща в реални неща в пространството на физическия реализъм. Според учените обаче настоящата „физическа реалност“ следва да бъде разглеждана като своеобразен „сън“ на пан-съзнанието, а не на човека. Те разглеждат човекът като своеобразен генератор на вторични симулации и правят прогноза, че те ще стават все по-мощни „в бъдеще“. Особено на фона на развитието на генното инженерство и промените в генетичните кодове.

 

Всичко описано в тази „нова“ теория изразяваща естеството на нашия свят, е нагледен пример за трансформацията, която протича в момента. Предаването на щафетата от традиционните религии към техните нови „научни форми“ започва да става все по-осезаемо. Точно защото науката започва да навлиза в „по-мистичните“ сфери на битието, с което се формират своеобразни „религиозни култове“, които в даден момент ще сформират нов тип противоборство. За просветените в редица езотерични дисциплини – „новите хипотези и теории“ не са нищо повече от добре забравени стари – при това често извадени от контекст, независимо от претенцията за всеобхватност. За сметка на това обаче те са подплатени от нов език, който формира и нова реалност! Описанието на това що е то „код“ и как работи той, може да се срещне дори в най-четената религиозна книга на планетата – Библията. Първа глава на Йоан, стихове 1-3:

  

В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало.

 

Тази добре синтезирана, но същевременно прекалено религиозно обременена есенция може да бъде адекватно разбрана единствено, ако е поставена в подходящ контекст. При това контекст, който сам по себе си има свойството да разархивира още милиони други взаимосвързани явления, които в цялата човешка история са били обвити в тонове пластове илюзия като репрезентация на своето естество! Контекст предаден на език, който не ограничава, а дава свобода за безкрайно много индивидуални интерпретации. Тази алхимична амалгама бе сътворена в продължение на години и една от нейните функции е да служи като своеобразен пътеводител в един безкраен мултиизмерен лабиринт. Неговият магнитуд е колосален и твърде екзотичен, но същевременно с това в неговите дебри можете да откриете всичко, което някога е вълнувало вашето въображение. Включително първоизточникът на описания в хипотезата на учените „кристал“, който задава правилата и структурата на безброй игри. „Завръщане в Монтоук“ е книгата която се явява кръстопът на множество реалности. Нейното подзаглавие („приключения в синхроничността“) дава заявка за един от подходите, чрез които човек може да наблюдава и да сътворява реалността. Както вече бе споменато в момента на планетата се случват изключително много неща на множество различни нива. Тяхната интерпретация може да бъде напълно различна в зависимост от контекста с който разполагате относно естеството на нашата реалност. Буквално границите са там докъдето самите вие сте склонни да стигнете. Същевременно заявката за промяна стартирана архетипно от „вируса“, отключва всевъзможни посоки на развитие. И противоборството на основните фракции притежаващи лостовете за контрол над реалността започва да става все по-видимо. По тази причина описанието на определени синхроничности на глобално ниво с ключова дума „симулация“ е може би най-неутралният подход в тази „обстановка“.

На този фон през последните седмици ярко впечатление прави свръхактивното поведение на ексцентричния и дори „скандален“ милиардер Илон Мъск. По наше мнение (базирано на различни наблюдения, които не се ограничават само до „физическата реалност“), той често изпълнява ролята на „говорител“ на една от мощните но все пак опозиционни на досегашното статукво фракции. Механизмите чрез които това се осъществява напрактика и степента на неговата осъзнатост за ролята му в процеса, са напълно различни теми за дискусия. В случая имаме една твърде наситена поредица от синхроничности, които имат потенциала да активират много възможни разклонения, които досега по-скоро се намираха в „латентно състояние“. Дефакто Мъск се позиционира стратегически в почти всяка една фундаментална област на света. Като се започне от чисто финансовите му проекти свързани с Paypal, мине се през всевъзможни транспортни сектори и се стигне до космически кораби, сателити[1], изкуствения интелект и още куп други планове, включително бъдеща колонизация на Марс. През годините той нагледно демонстрираше пословичната си екстравагантност, която само частично отразява типичното разбиране за своеобразна форма на „маркетингова стратегия“. През периода на „карантината“ той замеси името си в още редица „скандали“. Част от тях включваха класификацията на ограничителните мерки като „фашистки“ и заявлението му че е готов да бъде арестуван, но няма какво да го спре да отвори отново фабриките си в Калифорния. Наред с това той демонстративно започна да разпродава всички свои имоти с обяснението, че не иска да бъде атакуван повече затова че е милиардер. Това, което обаче напълно взриви световните мрежи, бе раждането на неговото дете, което получи изключително странно име. Но...заходът към тази проблематика следва да започне малко по-отдалеч.

Още преди 3 г. в анализа ни на сериала „Westworld“ (който е ексклузивно свързан с всичко случващо се в момента) дискутирахме гравитационното присъствие на Мъск в редица ключови процеси. Особено неговата роля на катализатор на един твърде древен конфликт, който се саморепликира във всяка нова цивилизация, но с модификация на сценария. Присъствието на неговата бивша жена като актриса в сериала пък бе регистрирано като поредната „закономерна“ синхроничност и своеобразен аналог на черешката на тортата в един твърде сложен за асимилиране пъзел.

С оглед казаното дотук, в комбинация с ексцентричния му стил на „работа“, едва ли за информирания читател е изненада, че освен всичко друго от известно време Мъск играе ролята на проповедник на теорията за симулацията на масово равнище! В частност той споделя визията за компютърната симулация и според собствените му думи шансът да НЕ СЕ намираме в такава – по негово виждане е 1 на няколко милиарда. През неговата призма и мироглед това е изключително позитивна развръзка и хората би следвало да се молят „да не е обратното“...

Кулминацията на всички тези натрупвания обаче изведнъж започна да се синтезира в още по-неортодоксална форма на синхроничности и думата „симулация“ отново се превърна в лайтмотив. На пръв поглед името „X Æ A-12“, с което Мъск кръсти своето дете бе възприето като поредната „налудничева“ проява на милиардера. Впоследствие родителите на детето обясниха и всеки един символ от този „код“. Така „X“ е репрезентация за „неизвестна променлива“; „Æ“ е скандинавско, а в директния случай „елфско“ спелуване на „AI“ (който жената на Мъск интерпретира като комбинация между „любов“ и „изкуствен интелект“); докато „A-12“ е съкращение на „Archangel 12“ – предшественика на „най-готиния“ самолет според семейството – SR-71.

Въпреки всички реакции в мрежата по въпроса – това едва ли щеше да е чак толкова странно, ако в описания код нямаше една още по-изумителна връзка. В ранните години на нашите изследвания, много преди създаването на Издателството, наред с тоновете неортодоксална информация преминала през очите ни... попаднахме на един твърде екзотичен източник. Това бе периодът около 2004 г. С годините си дадохме сметка, че рядката по това време информация идваше от клон на доста радикална фракция, която говореше напълно директно за виртуалното естество на нашия свят, но по твърде опозиционен и в известен смисъл гностически стил, описващ създаването на света ни като дело на „тъмнината“. Името на сайта, който представителите на тази фракция бяха избрали бе... Xee-A Twelve![2] Както сами виждате разликата е миниатюрна като цифрата „12“ е изписана с букви, а слятото „А“ и „Е“ също е изобразено малко по-различно. Същевременно тези на пръв поглед дребни разлики често са индикатор за различна или дори противоположна фракция, особено когато например нещо е завъртяно наляво или надясно[3].

Всъщност тук дълбочината на синхроничността е така драстична, защото въпросната радикална фракция, наред с описанията на екзотичните обстоятелства около основните извънземни противоборства[4] разкрива и някои елементи от структурата на света, които напълно съвпадат с изложената „научна теория“. Като бегъл щрих за илюстрация тук говорим най-вече за изцяло геометричния дизайн на нашата вселена, която обаче е описана като „антипод“ на „истинската вселена на светлината“. Нещо повече обаче – изрично споменато е, че най-малките частички познати на човечеството в този наш геометричен свят са именно тетраедрите и един от първите прозрели тяхната функция в цивилизацията ни е Платон. Но дори тетраедрите според тази теза са просто един от воалите под които се крият още „по-фини детайли“. Вселената в тази схема е представена като сбор от 12 други вселени, формиращи гигантски въртящ се додекаедър. Съответно в основата си Слънцето и останалите звезди в същата тази схема са описани като различни форми на кубове, а много от планетите и в частност Земята – като икосаедър въртящ се толкова бързо, че оставя илюзията за сфера.

Друга твърде интересна синхроничност, но от същия смислов ред, обиколи света като грандиозна новина в края на април. Само месец преди това „учените“ бяха установили почти мистериозната и рядко срещана поява на огромна озонова дупка над Северния полюс, три пъти по-голяма от Гренландия. В края на април обаче „дупката“ изчезна също толкова внезапно, както се бе и появила. Учените бързо „разясниха“, че феномена „не може и няма как да има никаква връзка с коронавируса“. Разбира се под това те имаха предвид, че изчезването не се дължи на рязкото спиране на промишлените и други замърсявания по целия свят. Но дали пък нямаше нещо общо с „вируса в системата“? :) Таймингът на „феномена“ и най-вече неговата „локация“ са прекалено очевидни на фона на текущите противоборства на планетата, чиито политически форми на „студена война“ едва покриват върха на айсберга. За всички езотерично грамотни хора, полюсите на Земята са деликатни зони и пресечни точки на твърде много енергийни влияния. Те биват използвани и като портали към други реалности. И макар всяка езотерична доктрина да има особено мнение по доста от въпросите касаещи земната реалност, то голяма част от тях коментират „защитните полета“ около Земята в един или друг аспект. В случая ключовата дума (синхронично за цялата тема на симулацията и геометрията) е (звезден) тетраедър... познат още като полето „меркаба“, опасващо планетата. Според редица източници датиращи от преди десетки години, един от основните индикатори, които свидетелстват за неговото състояние, е именно озоновия слой. Съответно дупките в него са атака срещу полето, което води до редица „външни влияния“. Внезапната повява и изчезването на толкова огромна пукнатина в такъв драматичен момент (имащ потенциала да бъде кръстопът в земната история) не може да бъде пренебрегнат. Особено когато всичко това се случва под „егидата“ на „вирус“, съпроводен от множество подсъзнателни значения и смисли в човешкото съзнание. Всъщност тази дума до такава степен успя да се впие в колективното съзнание, че човек сам започва да я генерира подсъзнателно. Това има множество допълнителни ефекти, защото, ако човек е внимателен, може да види буквално как един пласт от илюзия се заменя от друг пред очите му. И един от най-баналните примери в това отношение е да прочетете (видите) или дори чуете думата „вирус“, след което при по-внимателна „инспекция“ се оказва, че това е проекция на вашето съзнание и „реално“ пише нещо съвсем друго! Което пък е в съзвучие с една от доктрините касаеща „звездния тетраедър“ (меркаба), според която това поле само по себе си може да генерира всевъзможни илюзии, включително материя, време и пространство чрез пречупване на „енергийни частици“.

Същата вълна от синхроничности не подмина и полето, което в най-голяма степен играеше ролята на преден фронт при завихрянето на всякакви подобни „съвпадения“. И макар сушата по отношение на представянето на нови пълнометражни филми по кината да бе налице[5], то интернет платформите продължиха своето настъпление в този мултимедиен сектор. Така на 1 май бе премиерата на сериала „Upload“, който се фокусира именно върху теорията за симулацията и философските дилеми, които съвсем скоро могат да споходят човешката раса. Представен е един свят, в който „бедните“ протестират за правото си да имат достъп до света на „богатите“, осигуряващ им „сигурно безсмъртие“ вместо „плахата надежда“, че може би има и друг живот след смъртта, който евентуално да ги отведе в „рая“. Навярно най-фундаменталната заявка в тази компилация от „фантастика“, драма, комедия и пародия обаче, бе финия детайл, че АБСОЛЮТНО ВСИЧКО в този симулиран дигитален свят се заплаща допълнително. Включително възможността да изразяваш емоции. Нещо, което на пръв поглед изглежда твърде парадоксално, за да бъде осмислено през ежедневните ни аналогии. Просто защото не вадим хартийки и пластмасови карти, когато го правим. Но парите могат да съществуват в много различни форми и на нивото на което се извършва тази своеобразна търговия – човешките емоции и тяхното преживяване могат да бъдат заплатени по начини, които тепърва ще осъзнаваме далеч по-директно от „сега“.

 

 

 


[1] Които минаха на няколко пъти през България точно по време на карантината (единият от които бе точно на великден).

[2] И до днес на сайта ни стои една преводна статия от въпросната авторка тук.

[3] По подобие на тетраедрите описани в научната теория.

[4] В детайли са описани как на практика повечето геополитически събития са изтъкани от множество пластове илюзия, като най-дълбоките от тях се фокусират върху борбата за контрол над рестартиращото устройство на виртуалната реалност. „Артефакт“ контролиращ времето отвъд пределите на земната игра.

[5] Покрай което няма как да не отбележим ироничния факт, че точно когато в света буквално се налага „нова матрица“, от Warner Bros. решиха да направят нова част на „Матрицата“ – нещо, което Уашовски бяха казали, че никога няма да направят, тъй като по тяхно мнение това е една напълно завършена и цялостна трилогия (с което човек лесно може да се съгласи). На 17 май тази смислова нишка получи още по-дълбок синхроничeн съвпад с настоящата тема. В неделя сутринта Илон Мъск, заедно с Иванка Тръмп, написаха в Twitter: „Вземете червеното хапче“. Тази култова реплика от филма е олицетворение на избора, който води към „истинската реалност“ и разкрива естеството на матрицата. От своя страна синьото хапче в сюжетната линия води обратно към дълбоката илюзия. Няма как да не отбележим, че това послание влага в себе си изключително много смислови значения, като чисто политическото такова без капка съмнение е свързано с цвета на републиканците (червен) и демократите (син).

 

 

 

scroll back to top
 

Търсачка

Кой е на линия?

В момента има 453 посетителя в сайта

Потапяне

Подкрепи работата ни

Ако харесвате нашата работа и сме били от полза за Пътя ви, може да ни подпомогнете със сума по избор:
Всички средства ще бъдат използвани за задълбочаване на нашите изследвания и проекти. Благодарим!

За aдминистратори



Статистика

Членове : 767
Съдържание : 517
Брой прегледи на съдържанието : 7087540



Изграден с помощта на Joomla!. Designed by: joomla templates hosting Valid XHTML and CSS.

© 2020 Издателство „Паралелна Реалност“ : Освен ако не е посочено друго, съдържанието на този сайт е лицензирано под:
Creative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български

Creative Commons License