Папи, корони и времена Печат
Анализи - Кратки анализи
Написано от Издателство Паралелна Реалност   
Сряда, 15 Април 2020 15:23

 

00

В момента се случват твърде много неща на прекалено много равнища, за да може каквото и да е да бъде обхванато цялостно и правдиво. Макар конкретните коментари в една такава абстрактна ситуация да подхранват единствено егрегора на случващото се по света, наскоро до вниманието ни бе сведено нещо касаещо пряко най-обемната подглава в следговора на „Завръщане в Монтоук – „ВОДА. Поради противоречивостта и апокрифността на проблематиката изложена в нея, предварителният контекст е абсолютно задължителен. Рамката му е огромна така че той няма как да бъде изложен в детайли тук, за да бъде достъпен за всички. Тъй като обаче ситуация от такъв магнитуд малко или много бе „предвидена в следговора, то си заслужава процесите случващи се на този план да бъдат проследени и актуализирани в сайта ни за читателите на книгата. В случая правим точно това с този материал, който продължава нишката на вече коментираните странни ритуални действия на папа Франциск...

 

За онези от вас, които се сблъскват за пръв път с тази информация – действията на папата представляват особен интерес в няколко направления. На първо място неговият „статут“ в световен план е много по-различен от този на останалите (религиозни) лидери. Комплексността на позицията му едвам бе побрана в 100 и няколко страници, като решихме да наблегнем на аспектите гравитиращи около „корпоративното влияние“ на Ватикана като своеобразен магически разпределител на различен тип „парцели“ още от Средновековието. Впоследствие механизмите и лостовете чрез които тази собственост бива менажирана еволюират в различни форми. Тези взаимодействия биват синхронизирани с още 2 твърде влиятелни институции – Лондонското Сити и Вашингтон.

Тук следва да бъде отбелязан един твърде важен елемент, стоящ в основата на огромен лабиринт от взаимовръзки. В най-синтезирана форма – на ниво език Ватиканът е имплементирал един твърде архетипен подход чрез който да заявява иносказателно своите търговски (корпоративни) намерения. Това е един кодиран и филтриран символен език, който има много сериозен отзвук при формирането на структурата на реалността. Същевременно този похват е дотолкова многопластов, че чрез него биват предавани и послания от друг смислов ред за конкретните целеви групи. Така неговите по-фини и специфични значения са на практика недосегаеми. Този език е директно свързан с „морето“ като събирателен архетипен код за достъп. Ето защо до този момент всяко едно действие на тази институция не можеше да бъде смятано за „отживелица“ или „анахронизъм“ от онези, които разбират мястото на Ватикана в изграждането на съвременния ни свят.

С този наистина абсурдно малък контекст следва да кажем, че през изминалите няколко дни редица католически сайтове[1] отбелязаха в свои публикации поредната особеност в действията на Понтифекса. Този път случаят е дори още по-чудат, защото дава поле за всякакви възможни интерпретации на няколко нива. Предвид тайминга на събитието (разгара на дълбока световна криза), обстоятелства и действия от подобен ранг следва да бъдат анализирани изключително внимателно. Най-вече поради презумпцията, че съдържат в себе си „пластове от послания“ предназначени за разнородни целеви групи, имащи достъп до различен тип контекст на случващото се. Поради естеството на папската фигура и сложните канонични взаимовръзки, голяма част от символиката на неговите действия остава встрани от масовия фокус. Дори когато говори директно пред масите, думите на папата често изискват допълнителна интерпретация, която обикновено бива предлагана от профилирани специалисти. Те играят ролята на междинното звено чрез което част от мистичната формулировка бива свеждана до по-разбираема форма. Това обаче неминуемо отнема част от по-дълбоките значения на неговите послания, които биват пропускани единствено през филтъра на „канона“.

В конкретния случай обаче, дори на ниво канон бива формиран прецедент, който заформя интересен резонанс с цяла плеяда от взаимосвързани събития. Всичко това се случва в момент, когато цялото световно внимание е насочено към медицинските и икономически измерения на случващото се на планетата. Което е сериозна предпоставка част от процесите разиграващи се на възможно най-високите нива по „веригата“ да останат напълно нерегистрирани – подобно на фокусника, който ви кара да гледате в грешната посока, докато се осъществява същинския трик.

 

Отново – темата касае предмета на описаното във „ВОДА – магическият език управляващ света – неговите скрити значения, смисли, титли и... най-вече тайния му публичен шепот за който оставаме глухи.

Неговата мощ откриваме за пореден път в последния издаден годишник на Ватикана „Annuario Pontificio“, където титлата „Vicario di Gesù Cristo“ („Наместник на Исус Христос“) не присъства пред името на папа Франциск. Страницата на изданието от 2020 г. посветена на неговото управление съдържа само името му – Хорхе Марио Берголио. Във всички минали годишници тази титла (наред с още няколко други) винаги е била на челно място. В последното издание – всички тези титли се озовават на дъното на страницата и са идентифицирани просто като „исторически титли“. Единствената титла, която е присъствала и останала от миналите годишници, е „Епископ на Рим“. Една подобна промяна без съмнение е била извършена със знанието на Хорхе Берголио.

 

01

Отляво – изданието от 2019 г.; отдясно – новото от 2020-та

 

 

За да разберем магнитуда на това, първо трябва да си припомним идеята подадена от Робърт Морнинг Скай, че Кралицата има множество титли о(бо)значаващи различни аспекти на многоизмерната ѝ природа. Ето защо е нормално Ватиканът, като стожер на Империята на Ситито, да канализира същата многоаспектност в лицето на главното си действащо лице – самият Понтифекс – медиаторът, мостът между двата свята.

В този ред на мисли, фактът че действащият папа винаги има много титли не бива да бъде изненадващ. Той има множество административни и окултни функции в менажирания от Ватикана корпоративен свят. Това е една от причините поради които има толкова много различни одежди, шапки и финтифлюшки за различни случаи и свещенодействия, които се сменят дори в рамките на една церемония. Това са различни пластове код, който бива излъчван от различни „трибуни“, представляващи именно самите титли (нещо като минимодел на самата матрьошка). По тази причина подобни (наглед „административни“) промени винаги са натоварени с множество пластове от значения. Не просто като символ, но и като конкретни заявления най-вече към специфични прослойки в управленските структури. Ето защо, когато една такава титла отпадне от „амплоатона тази личност – този акт означава нещо и носи цялата си административна тежест и последствия. Именно защото има силата на декрет.[2]

Титлата „Наместник на Исус Христос“ има изключително ясно и особено важно значение в теологията. По този повод бившия германски кардинал Герхард Мюлер наскоро направи изявление, че омаловажаването на тази титла е равностойно на „теологическо варварство“. Чисто технически, това може да бъде тълкувано като идеята, че Хорхе Берголио вече не е папа, защото основната функция на тази фигура за пред вярващите (все пак) е да бъде именно „посредник на бога“, нали така? Тази длъжност обаче вече е разпусната в годишника и дори е изрично поставена в специално създадена графа за титли, които вече не са актуални, за да няма никакво съмнение за грешка. Разбира се, онези от вас чели ВОДА, ще открият вече описания модел на потайност – тези неща просто минават изцяло „измежду другото“, защото промени от подобен калибър стават тихо и под радара. Те съществуват в публичния регистър, но шанса някой да се поинтересува от тях е около 1%. В конкретния случай е повече от видно, че това събитие липсва по новините и дори в масовото интернет пространство, където обикновено има „всичко. Въпреки това има една прослойка, която няма как да не коментира събитието... Става дума за католическото съсловие.

Така в специализираните форуми темата намери своето централно място за дискусия. В опит да намерят „логически аргументи“ зад един подобен акт, голяма част от католиците проектираха своите собствени морални принципи, за да си обяснят случващото се. Те предпочетоха да вярват, че това е поредната отявлена демонстрация на „смирение“ от страна на папата в разгара на глобален катаклизъм. Дори ако подходим единствено и само от чисто историческа гледна точка обаче, то за просветения читател подобна визия би била твърде наивна. Защото именно в исторически план общочовешките морални принципи свързани с тази институция имат меко казано... пожелателен характер.[3]

На другия полюс обаче, дори в тези твърде консервативни среди, се зародиха опасения, че този акт може да се тълкува и в неговата библейска интерпретация. Знаете че каквото и да се случи по света – винаги ще се намери някакъв пасаж от „Добрата книга“, който по един или друг начин да може да се обвърже с което и да е спрягано събитие. Тук подсказаната асоциация – както наскоро се изрази техническия директор на сайта ни – бързо бе маршрутизирана към глава 5 от Йоан, стихове 37-43:

 

37 И Отец, Който Ме е пратил, Той свидетелствува за Мене. Нито гласа Му сте чули някога, нито образа Му сте видели.

38 И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате Този, Когото Той е пратил.

39 Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелствуват за Мене,

40 и пак не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.

41 От човеци слава не приемам;

42 но зная, че вие нямате в себе си любов към Бога.

43 Аз дойдох в името на Отца Си, и не Ме приемате; ако дойде друг в свое име, него ще приемете.

 

За тези, които все още не са разбрали намека, последният стих обръща внимание за потенциална ситуация при която някаква очевидно важна фигура излиза със своето собствено име, като това очевидно се случва в религиозен контекст. Именно поради тази причина липсата на титлата в този годишник е толкова „драматична“ за католиците. Защото на практика остава само името, а предишната връзка с Христос започва да се превръща във все по-мъглява и просто „историческа“.

Тук пластовете в интерпретацията са изключително много и няма как да бъдат разглеждани изолирано извън контекста на още множество събития от същия смислов ред. Особено що се касае до реалния статут на Хорхе.

Естествено най-очевидната струна, която бива докосвана е по оста Христос/Антихрист, която сме разгледали от всевъзможни ъгли в „Завръщане в Монтоук“. Без значение дали това е актуалната реална посока тук, тази линия резонира все по-осезаемо днес поради натегнатата световна обстановка и очевиднoтo позициониране на всички големи играчи на прага на един нов свят. Както обяснихме многократно, един нов ред по необходимост изисква разрушаването на стария такъв, което вече въвлича в себе си архетипните енергии на дуото Христос/Антихрист. Това е тропа, която не може да бъде прескочена при евентуален световен преход в нашата реалност, защото ние сме митологично обусловени от нея на ниво колективно несъзнавано. И понеже събития с подобна вибрация бяха намеквани от случващото се през цялата 2019-та година, наблегнахме извънредно на тази линия в следговора си.

Едно от проявленията на тази траектория бе проследено през призмата на „турнето“, което Франциск направи. Споделихме мнението, че подобни неща няма как да са случайни и подготвят за преформатиране на решетката. Посочихме и няколко примера в действията на папата, които изиграха ролята на лакмуса, че корпоративната власт на планетата ще измени формата си. С коментираната тук промяна в статута на Хорхе Берголио виждаме поредното потвърждение в тази посока. Неслучайно папата се разхождаше сам из Рим (разбирайте символично „без подкрепа) и неслучайно Италия – центърът на старата власт – е в „пламъци“. Нещата, които работеха, вече не работят по същия начин и тепърва ще се полагат нови основи от друг силен играч.

Тук не бива да забравяте и връзките по смисловата ос „корпоративна власт → суверенитет. Когато имате суверенитет – метафорично казано – вие сте монарха на собственото си кралство. Вие носите короната и менажирате собственото си богатство, което не е на кредит. Короната от своя страна е блясъка на слънцето, неговия ореол. Което според самите Свободни е код, защото според тях съвсем скоро световната валута ще бъде върната към златния стандарт – нещо, което на практика бе обявено още миналата година отново под сурдинка от страната менажираща световните златни запаси. На практика чрез пандемията властимащите говорят на фактическите хора, които познават магическия език. Тъй като парите в света се държат от частни институции, те не искат да ви дадат информацията в прав текст, но въпреки това са длъжни да го направят под някаква форма (вече е обяснявано „защо). Именно в този контекст през 2019 г. всички адекватни страни изкупуваха злато с ясно намерение и темпо (например Китай, Русия и Англия[4]). Когато концепцията за суверенитета претърпи атака – някой все едно бута дискета с вирус в папката „корона“. Затова имате и „корона вирус“.[5]

Ако в допълнение ползваме синхромистичната методика за откриването на кодиран магически смисъл в думите чрез генерирането на анаграми, то „coronavirus“ веднага се свежда до „carnivorous“. Анаграмата прави препратка към възможните бъдещи сценарии свързани (чисто метафорично) с идеята за предстоящото овълчване на хората (и логично последващото от това хищничество на чисто човешко равнище). В хаоса се ражда нов ред.

Нещата не се изчерпват с това, обаче.

В анаграмния грозд се наблюдава и огромно количество препратки към идеята за златото („or“). Например: „А con virus or“, Ova incurs Or“, както и култовото „Vicar onus Or. Последното прави директна връзка между току-що разпуснатата титла „Vicario di Gesù Cristo и златото! То буквално вкарва в една смислова редица „викарийотговорност[6] и злато. Други анаграми включващи двете са „Vicar No Or Us и „Vicar No Ours като и двете са брилянтно красноречиви. (Допълнение от 17.04.: 2 дни след публикуването на текущия материал излезе новина, че съдържащо злато лекарство засега има успешни показатели в борбата с коронавируса. Намираме това за поредното публично съобщение във връзка с цялата пандемия и онова, което се случва със златото в момента. На практика връзката между двете вече не е само магическа, а избива на повърхността.)

Vicario di Gesù Cristo представлява не по-малък интерес откъм анаграми показващи фините задкулисни енергии въвлечени в тази изцяло човешка позиция: „A Criticised Goo Virus, „A Erotic Vicious Grids, „A Egoistic Cirrus Void, „Caducei Vigor Riots Is, „Acidic Vertigos Is Our, „Acidic Egoist Virus Or. Всеки има капацитета да направи коментар сам за себе си.

В случая ви казваме всичко това, за да разберете окултното значение на случващото се в момента и да осъзнаете по още един начин, че една дума/титла има множество пластове преминаващи очевидната рамка дори на скритата си формулировка. Същевременно обаче това са публични съобщения. Последната анаграма например, директно ни казва, че чрез коронавируса посредникът бива премахнат. Той вече не е отговорник на златото[7] и се случва нещо различно, което бива съобщено чрез „пандемия, имаща за цел да рестартира световната Система. На практика всичко е свързано с корпоративната власт, менажирана от Ватикана. Този междинен период обаче няма да продължи дълго.

 

Поредната странност (от веригата такива) в тази посока е, че на 27 март, Хорхе Берголио извърши поредното си безпрецедентно действие, изнасяйки предварително своята великденска „Urbi et Orbi“, с което шокира целия католически свят.[8] Впоследствие той я повтори в рамките на месец, изнасяйки я отново в традиционното за това време, явяващо се католическия великден – 12 април. Най-голямата аномалия в случая бе, че първоначално съществуваше цяла отделна точка касаеща въпросния прецедент по повод COVID-19 в горепосочената английска страница за извънредната Urbi et Orbi в Wikipedia. Видяхме го ние и няколко познати. Към ден днешен това вече не съществува и все едно не се е случвало. Останало е кратко споменаване на събитието в испанската версия за молитвата. Освен всичко друго интуицията ни казва, че това е намек и за промени във времето[9] и календара, което отново има корпоративен аспект и също сме коментирали в следговора на „Завръщане в Монтоук (това винаги бива застъпено под някаква форма при преминаване от една Система към друга).

Така или иначе обаче на 27 март „папата за пореден път използва морска терминология в своето обръщение – както към „бог“, така и към хората. Молитва бе под наслов „Господи не ни оставяй на произвола на бурята“. Ето и подбрани извадки от нея:

 

От седмици вече изглежда, че е настъпила вечерта. Огромен мрак се е спуснал над нашите площади, улици и градове; превзе живота ни, запълвайки всичко с една заглушаваща тишина и с една мрачна празнота, която парализира всяко нещо при неговото преминаване: усеща се във въздуха, усеща се в жестовете, казват го погледите. Озовахме се уплашени и изгубени. Както учениците от Евангелието бяхме изненадани от една неочаквана и яростна буря. Осъзнахме, че сме в една и съща лодка, всички уязвими и дезориентирани, но същевременно толкова важни и необходими, всички призовани да гребем заедно, всички нуждаещи се от взаимна утеха. В тази лодка... сме всички... Много е лесно да се разпознаем в този разказ. Онова, което е трудно да разберем е поведението на Исус. Докато учениците са естествено разтревожени и отчаяни Той стои на кърмата, в частта на лодката, която първа потъва. И какво прави? Въпреки суматохата, Той спи спокойно, изпълнен с вяра в Отца – това е единствения път, в който виждаме Исус да спи. Когато след това бива събуден и след като утихват вятъра и водата, се обръща към учениците с порицателен тон: „Защо се страхувате? Още ли нямате вяра?“... Алчни за печалбата, бяхме погълнати от нещата и зашеметени от бързината... Продължихме необезпокоени, мислейки си, че ще останем винаги здрави в един болен свят. Сега, докато сме в бурното море, те умоляваме: „Събуди се Господи!“... Не сме самодостатъчни, сами потъваме: имаме нужда от Господ, както древните мореплаватели от звездите. Нека поканим Исус в лодките на нашия живот. Нека му представим нашите страхове, за да ги победи. И както учениците ще изпитаме, че с Него на борда, няма да потънем... Господ се събужда, за да събуди и съживи нашата пасхална вяра. Още имаме една котва: в неговия кръст бяхме спасени... Скъпи братя и сестри, от това място, което разказва за непоклатимата вяра на Петър, тази вечер бих искал да ви поверя всички на Господ, чрез застъпничеството на Дева Мария, здраве на неговия народ и морска звезда в бурята.[10]

 

Макар метафорите използвани в конкретната молитва да имат доста универсални интерпретации, то общия тон е силно показателен за цялостната рамка на посланието. Той свидетелства, че ситуацията в световен план е наистина много специална и сериозна. Не само в „медицинския“ аспект на ситуацията. Тук иде реч за нещо далеч по-фундаментално, което на най-повърхностния слой на възприятие също е заляло информационния поток. С две думи – „икономическата криза“, която дори на този начален етап загатва за изключително дълбоки трансформации в корпоративния ни свят[11].

 

Последните удебелени от нас 2 грозда в молитвата обаче препращат и към един друг актуален мотив, който сме коментирали в книгата. Това е отношението на Ватикана към Исус Христос във всеки един възможен аспект. Защото една промяна по тази ос отваря пролуки за навлизане на влияния, които имат потенциала напълно да преформатират сегашната структура градена от хилядолетия. А времената на „криза“ са особено благодатни за прокарване на всевъзможни на пръв поглед „радикални“ религиозни концепции. Особено ако „грандиозното събитие“ е подготвяно в рамките на десетилетия преди да стигне до своята „еволюционна“ кулминация. Визираме ОГРОМНАТА тема за богинята, анализирана в редица материали и книги на Издателството.[12]

Още по време на ВСВ и веднага след нейния край бива подхваната масивна кампания за промяна на статута на Дева Мария. Започват да се появяват всякакви „пророчества“ и дори комуникации „свише“, които имат за цел да окажат масивен натиск върху католическата църква. Всички те директно посочват, че това е избраната институция, която рано или късно ще извърши „реформата“. Първата стъпка в това направление е признаването на „божията майка“ като „СЪ-СПАСИТЕЛКА“ на човечеството. През годините този проблем“ периодично е бил поставян на дискусия в католическите среди, но на официално равнище винаги е срещал мощна съпротива. Нещо повече – само преди няколко месеца (в средата на декември 2019 г.), папа Франциск отново потвърди официалната линия на Ватикана в това отношение. Той дори нарече идеята „глупава“. Според него „божията майка“ никога не е желала да вземе нещо, което по право принадлежи на нейния син и никога не се е представяла като „съ-спасителка“. „Епископът на Рим“ изрази позиция, че на нея би следвало да се гледа като на ученик, който служи на Христос.

След като новините за „пандемията“ заляха и буквално превзеха информационния поток в страни като Англия, Ирландия, Испания и Португалия – започнаха да се извършват религиозни ритуали търсещи закрила и спасение именно от „светата дева“. В някои латиноамерикански държави пък, хората започнаха да „провиждат“ знаци в небесата, които бяха директно интерпретирани като образа на „божията майка“. В Чили свещеници държаха половинметрова фигура на Дева Мария и кръжаха с хеликоптер в опит да избавят града си от заплаха чрез нейния „лик“. Не закъсняха и интересни призиви „на ревностни католици“, че сега е възможно най-удачния момент да се случи така дългоочакваната „коронация“. Разбира се всяка една коронация по време на коронавирус трябва да буди особено подозрение по вече обяснените причини ;) Тази бленувана визия е базирана именно на предполагаемата поява и предсказания на „божията майка“ в Холандия след края на ВСВ. Тук изключително важен нюанс в цялостната картина представлява „обещанието на девата“, че истински благодат и мир ще настъпят за човечеството едва когато папата официално и тържествено короняса „Дамата на Всички нации“[13] с въпросната титла и признае заслугите ѝ. В разгара на епидемията пък, на 29 март, изскочи съобщение, че Дева Мария се е явила на няколко монаси в Атон и е призовала всички православни християни да сложат кръст на входните си врати или да направят такъв от зехтин. Това бе деня, в който мърдахме часовника с 1 час напред, което отново прави връзка с по-рано споменатия мотив за календара.[14] Съобщението веднага бе опровергано от няколко православни сайта, но потвърдено от няколко вътрешни източника. Ако не друго – то това показва, че дори в православието се водят информационни войни между фракции с неясна цел.

Явно развръзка ще предстои и на този фронт.

 

Като цяло темата с религията в момента резонира по линия на една по-широка рамка, дори без оглед ходовете на Ватикана.

Там е работата, че навлязохме в период на транзит, който ще бъде белязан от огромни идеологически разминавания в психиката на самото човечество. Това е свързано с по-рано споделеното, че в момента нищо отпреди не работи. Архетипното и митологичното, които бяха посредници на магията в този свят са някак застинали и парирани. И макар това също да варира от ден за ден, в търсене на по-генерални отговори на персонално равнище, за пореден път рамката трябваше да бъде разширена. Колкото и очевидно да изглежда на пръв поглед, открихме единственият работещ мит в момента – този за смяната на времената. Когато една епоха бива заменяна от друга, е повече от нормално старите компоненти да излязат от употреба и да не работят.

В момента се намираме в период много подобен на митовете от 5-6 век, които в момента са единствените търпящи реактивация. Именно защото отпадащата от решетката тогава природна религия бива окончателно заменена от християнството, което е на практика същия мотив наблюдаван днес. Този път – в страдателен залог е самото християнство обаче.

Това е повече от нормално – колелото се върти, архонтските епохи се менят, а ние имаме уникалния шанс да живеем във време, което само след 25 г. ще бъде повече от легендарно. Буквално наблюдаваме на живо как един бог бива заменян от друг. Стожерът разпознаван като двигател на цивилизацията ни в продължение на хилядолетия, в настоящата безпрецедентна световна ситуация, е поставен в колосален „нокдаун“. Науката каза своята тежка дума и това демонстрира колко малко значи религията днес в технологизираното ни общество, където ценностите отдавна са се прикачили към инерцията на застъпващото колело. Наложените мерки направиха посещението на религиозните служби невъзможно и на 12 април Св. Петър бе празен за пръв път от хиляди години. Наскоро дори един католически свещеник нарече случващото се „санитарна диктатура“. Той направи аналогия, че подобни рестрикции е имало от страна на римските императори преди християнството да бъде признато. Exactly! Точно затова се усеща и следващия етап в потъването на магията, защото колелото прещрака още веднъж и следващата матрьошка бива насложена. Защото ако християнството продължаваше да бъде носител на някои изменени, но вградени мотиви от старата вяра (запазвайки така митологичното), то стерилността и прагматичността на науката ще унищожи дори това. Вече поне е напълно ясно, защо Парижката Св. Богородица пламна.[15] Символът на старата вяра рухна като предвестник на онова, което следва.

Междувременно на преден план започнаха да излизат всевъзможни технологични решения, които бързо се заловиха да предопределят и налагат новия свето... пардон... „дневен ред“. Доколко противопоставянето на религията и науката е задънена улица само по себе си – вече сме коментирали достатъчно пъти по различни поводи. Тук контекстът просто е друг. Досега никога не е имало такова надмощие на едната страна в подобен мащаб по целия свят едновременно. Най-мощното оръжие на религиозните институции бе отнето буквално за миг. Способността им да събират и концентрират големи групи от хора на специфични „локации“ в синхронизация с конкретни архетипни шаблони се изпари.[16] Същевременно това даде повод за официално налагане на мерки позволяващи следенето на всяко едно човешко същество на планетата без нужното съдебно разрешение. И макар тези обстоятелства да са по-скоро признание за нещо, което се прави отдавна, когато пандемията официално приключи, дали някой просто няма да „забрави“, че трябва да върне нещата както (уж) си бяха и всеки официално ще си бъде следен for goodТ.е. „за доброто ни“ :D Разбира се, това се синхронизира „случайно“ със сюжета на далеч по-свежия 3-ти сезон на „Westworld“, в който виждаме една подобна реалност. Бъдеще, в което бъдещето не се кове, а се изчислява. От митология към технология.

И така.

Имаме нов бог и той се казва „наука“. Колективният фокус официално избра технократския път, който стремглаво върви към кулминацията си в лицето на някакъв тип изкуствен интелект и трансхуманизъм. Разбира се това няма да стане веднага, точно както „папата“ ще си остане във Ватикана без значение дали формално е такъв или не. Форматът на цирка ще бъде запазен максимално дълго, защото подобен тип промени ще се случват истимаро и занапред. Независимо колко още ще продължи на практика това положение обаче, то демонстрацията на превъзходство бе онагледена максимално. Очевидно е, че стария арсенал на религиите почти е привършил своя потенциал за влияние над масите. Дали това ще породи вътрешни разслоения и евентуална поява на „нови“ (или добре забравени стари) религиозни концепции – предстои да разберем.[17] Реалностите ще продължават да се разделят и възможности за тези, които не искат да водят подобен живот – ще продължава да има. Двете линии обаче вече се самообособяват ясно. Тук се налага да подчертаем, че ситуацията е екстремно динамична и това е процес, който може да доведе до всевъзможни по-малки разклонения, а реакцията на хората към случващото се до голяма степен ще предопредели основното направление.[18] По-правилния подход продължава да е на ситуацията да се гледа като на динамичен процес. В зависимост от неговото развитие – впоследствие едни и същи действия могат да бъдат използвани за различни цели според ситуацията. Определени знакови мерки задават някаква обща база, но на практика тя може да послужи за купища други неща и сценарии. Посоките обаче ще се разгръщат все повече и като концентрация ще бъдат все по-екзотични от гледна точка на статуквото днес.

В тази връзка преди няколко дни медиите гръмнаха с новината, че американският президент[19] е подписал изпълнителен указ в подкрепа на търговската експлоатация на ресурси на Луната и други небесни тела.[20] Още по-интересното в случая е указанието САЩ да се противопоставя на всеки опит да се разглежда космическото пространство като „публично достояние на човечеството“. Русия от своя страна определи опитите за своеобразна приватизация на космоса като неприемливи. Таймингът на случващото се е изумителен, защото на пръв поглед приоритети в момента би следвало да са насочени в друга посока. Но както виждате ставаме свидетели на първата сериозна и донякъде изненадваща трансформация по отношение на търговия и корпорации на ниво космическа реалност, доказващи за пореден път как киното влиза в реалността[21]. С времето именно това може да се окаже и един от каналите по които да навлезе така дългоочаквания извънземен фактор, който в момента със сигурност затвърждава позиции. Кой знае – даже вече може и да го пропускаме, предвид че всички са затворени и никой не гледа какво се случва в небето :Р

 

Оттук насетне начинът по който хората организират и живеят живота си ще бъде базиран както на индивидуалното, така и на групи по интереси. Никога не забравяйте, че когато едни врати се затварят, други се отварят и това ще предложи нови възможности за всеки. Да, това ще е свързано с големи колективни и индивидуални трансформации, но те могат да бъдат нещо добро, ако ги превърнете в такова. В крайна сметка всичко случващо се около нас може да бъде използвано и като едно своеобразно информационно плацебо. Фокусирайки се повече върху позитивните развръзки както в личен, така и в колективен план, увеличаваме шанса да преминем през всички тези трансформации без сериозни сътресения. Безспорният плюс е, че ще си дадете реална сметка какво е наистина важно за вас и ще имате възможността да се обградите с правилните хора. В момента, когато реалностите се разделят, повече от всякога човек ще придобие яснота „какво иска в действителност, как да бъде полезен и ще има възможността да култивира Волята за осъществяването и на двете. Най-важното е, че когато се държите като човека представителен за типа реалност, която искате да видите – вие вече сте тази реалност. Няма кой да го прави „вместо“ вас, но имате цялата налична информация и инструментите да работите сами с реалността си. Това ще ви среща с правилните хора, ще случва правилните случки и ще положи правилните основи.

На подобен принцип повечето от споменатите в този синтез събития ни бяха пратени, тъй като в момента ние не четем какво се случва по света. Позната от Испания, която дори не е чела книгата и не познава тематиката ѝ ни каза за сдадената титла на папата, за извънредната Urbi et Orbi, за посещението му на статуята на Молох, за явяването на девата в Атон и поредните загинали членове на фамилията КенедиMRRR от Канада пък (споменат за пръв път тук) откри анаграмите на coronavirus. Всичко това бе готово скеле, което ние само свързахме и вкарахме в контекст, в комбинация с наблюденията ни върху актуалния статус на несъзнаваното. Това идва да покаже за пореден път, че нужното винаги идва като продължение на твоя собствен Поток.

В случая основата ни бе следговора на „Завръщане в Монтоук. Тази книга става все по-актуална за нас, а ние ставаме все по-удовлетворени от нея. Вече стана ясно и защо усетихме за наложително тя да излезе до края на 2019 г. – защото ако бяхме закъсняли само с още 2 месеца – раждането ѝ щеше да остане под въпрос. Това за пореден път говори за нейния тайминг, а златната ѝ цена идва като поредния навременен резонатор на фона на случващото се зад кулисите.[22] Всичко това отново посочва какво се случва, когато следвате своята собствена страст и я заземявате с действия – има събиране на огън и земя в една точка без това да подлежи на предвиждане и планиране.

 

По принцип сме свикнали да даваме алтернативна гледна точка на алтернативните новини.

Въпреки че сме наясно, че сме „пропуснали десетки линии на развитие зад днешната ситуация, подробното ѝ анализиране не е наша цел, колкото и очаквания да има в тази посока. Напомняме ви, че това включване е по линия на вече представеното в следговора ни[23], което по стечение на обстоятелствата просто се пресича със световните събития.

И този път алтернативата на алтернативата изглеждаше така :)

  

 

 


[1] Например този, този и този.

[2] По подобен начин през 2006 г. папа Бенедикт XVI премахва една от традиционните титли стоящи пред името му, но това се случва с много ясна мотивация. Става дума за титлата „Патриарх на Запада“ чието значение е доста дискусионно и с течение на времето тя става напълно неизползваема, защото създава прекалено много конфликти.

[3] Скорошните филми и сериали по темата едва зачекват същината на нещата.

[4] Което прави Brexit напълно адекватен и го поставя в коренно различна светлина.

[5] Онези от вас, които вече са чели „ВОДА, са наясно, че изграждането на корпоративната фикция на планетата винаги е била тясно свързана с кооперирането между основните европейски монархии и Ватикана. И макар да сме обяснили на дълго и на широко защо никой днес не е суверен, с коронавируса явно се задейства фазата, в която това ще стане очевидно на всекидневно ниво чрез опита за налагането на официалния НСР.

[6] Оnus“ означава задължение.

[7] Бившият папски посланик – архиепископ Карло Мария Виганьо – нарича пускането на титлата „Наместник на Исус Христос“ акт, който сякаш „официално изменя папството“ по начин при който папата „вече не се разпознава като попечител“!!! Той допълва, че: „Тази промяна в оформлението и съдържанието на официален текст на Католическата църква не може да бъде игнорирана, нито е възможно да бъде приписана на някакъв акт на смирение от страна на Франциск, който не (би бил) в съответствие с това, че името му е толкова видно.

[8] По този повод се появиха синхронични с по-рано споменатите анаграми коментари в католическата общност от рода на: „Bergoglio as Prometheus ... has robbed us of the Divine Sun of the Eucharist appropriating it for the alchemy resurrection of Satan and his Apostles. така правещи връзка между концепциите за златото (Слънцето), алхимията (с която първото се трансмутира) и вече споменатия Антихрист.

[9] Чийто ритъм очевидно се забави в контраст с онова, което беше, когато света бе на пълни обороти и информацията (и скоростта ѝ) нарастваше всеки ден.

[10] Пълният текст на български можете да прочетете тук.

[11] Забележете доколко морския (корпоративен) език в обръщението на папата е актуален дори на най-базово ниво по отношение на действителността ни. Защото по официални данни над 80% от световната търговия се извършва по море! И тъй като Империята на Ситито има 3 члена, когато Ватиканът направи ход обикновено Великобритания (като следваща в Троицата и установила морското годподство от името на Понтифекса) – следва. (Преди това обаче, отново напомняме, че на повърхността всичко с „короната“ започна с разцеплението на Меган и Хари от короната на баба Лизи, което бе и поредната податка, че ще се случи нещо сериозно. Отново – в директорията „корона“ бе заложен вирус. Разбира се това са последствия на други вътрешни процеси, чиято „административно-окултна неизбежност“ бива разигравана именно чрез подобни публични демонстрации.) В случая Eлизабет II направи своето извънредно обръщение към британската нация (като бе изрично подчертано колко малко пъти се е случвало това досега в историята им). Стана ясно, че тя и останалите старши членове на кралското семейство „имат волята да издържат това предизвикателство“. Впоследствие обаче някои медии отбелязаха че много от членовете на кралското семейство за пръв път се чувстват наистина безсилни, защото не могат да повлияят на хода на събитията. Те отбелязаха и че: „Случващото се в момента е прецедент за кралското семейство, което е свикнало да диктува ритъма на ежедневието си и да го запълва с множество интересни събития. Кралицата никога не се е самоизолирала от обществото по подобен начин, а голяма част от събитията в кралския календар се отменят за пръв път в историята на съществуването им.“ Това е публично съобщение, че Уиндзор са в немилост, точно както „разболяването“ на принц Чарлз и Борис Джонсън бяха символично съобщение за собствения им статус в играта. Тук искаме да отбележим че на висшите нива“ на комуникация между фракциите това е важно послание. Дали реално някоя конкретна персона наистина е заболяла обаче, може да заформи интересни сценарии в бъдеще. Защото дори статуса на „прекаралите вируса“ може да бъде тотално трансформиран!

[12] Някои от силно специфичните похвати, които биха изиграли ролята на „първо стъпало“ към подобен род „трансформация“, са специално коментирани в следговора на „Посвещение в древната страна на боговете“.

[13] Друго заявено звание по време на холандските „появи“.

[14] Други събития подсказващи за промени свързани с времето касаят скорошната съдба на членове на фамилията Кенеди. В „Навлизане в платформата“ и следговорът на „Завръщане в Монтоук“ е натъртено върху значението на JFK във връзка с разклонението на времевите линии и войни за реалността. Той е свързан не само с извънземния фактор, но и с Федералния резерв, чрез който на практика функционира целия финансов свят. Ето защо това име отеква в синхромрежата и всяко негово споменаване заслужава специално внимание. В случая през август 2019 г. бе съобщено за кончината на поредния член на фамилията, който си отиде от този свят. В началото на април тази година това бе последвано от още двама члена на фамилията по изключително нелеп и подозрителен начин. Сякаш това семейство е обвързано по особен начин с времето и всеки по-голям ripple в континуума дава фантомно отражение върху генетичната им линия под формата на жертва. В последния случай дори имаме смърт във вода, което допълнително заздравява всички архетипни връзки.

[15] По този повод чухме и символичното изказване на ректора на Парижката Св. Богородица, Патрик Шовет: „Парижката Св. Богородица е 850-годишна дама. Тя е ранена, стара дама. И смятам, че между нея и всички възрастни хора, които са най-засегнати от карантината и изолирани, има символична връзка. Тук, около Парижката Св. Богородица, няма никой, тя също е оставена сама. Но не е изоставена.“ Предвид, че тя е MER, а папата за пореден път отхвърли идеята за налагането на Дева Мария като равна на Исус, това отново ни насочва към идеята за смяната на „морето“, „потъващата лодка“ и модификацията на корпоративния принцип базиран на същата морска терминология. Тази поредица от събития може да доведе и до ревизия на ролята на основните играчи и коя фракция стои зад тях.

[16] Виждате как въпросът за локацията на хората изведнъж се превърна в почти централна тема, която буквално налага случващото се във всички останали сфери на живота. Отново – Ин на човечеството в аспекта му на „пространство“ бива подаван отвън.

[17] БПЦ например, продължава линията коментирана в следговора на книгата ни и проява тестостерон по отношение на великденските празници за разлика от много други религиозни институции.

[18] Чрез празния площад пред Ватикана за пореден път ни бе припомнено, че един ритуал бива оживяван от хората. Когато няма фокус съсредоточен в нещото – то дрънчи на кухо.

[19] Който чрез ситуация на пандемия бе вкаран в още по-деликатна позиция на отбрана след като импийчмънта срещу него (като пореден опит той да бъде свален) се провали. Така най-важната му цел (за „една икономически стабилна Америка“) трудно може да бъде осъществена предвид настъпващите избори. Същевременно неспирните атаки срещу президента и демонизирането му от медията чрез фалшиви новини говори за това, че по всяка вероятност той не играе ролята на трето звено в Троицата на Ситито и зад него стои опозиционна фракция. Фактът, че току-що той прекрати отношения и със СЗО (която е под шапката на ООН – респективно – Ватикана) говори достатъчно красноречиво на фона, че Великобритания пък започва да я финансира с нови сили. В интерес на истината действията на Тръмп заслужават внимание дори само поради безпрецедентността си.

[20] Това само по себе си прави връзка с друго знаково събитие от 2015 г., обединяващо под шапката си темите дотук. Става дума за реч на папата пред ООН, която стана известна с това, че в нея за пръв път той говори за самата („си“) титла в трето лице, след което казва че говори от първо лице (т.е. като Хорхе Марио Берголио). Веднага след тези му думи, той се обръща към генералния секретар на ООН по онова време, който се казва... Ban Ki-moon! По наше мнение малцина могат да видят това като код, но тази поредица от действия обединява темата за отдаването на папската титла, банките и Луната по един синхромистичен начин, който може да бъде разбран различно от перспективата на времето, 5 г. по-късно.

[21] Точно както филмът „Contagion“ нашумя, защото още през 2011 г. показа световна пандемия, която тръгва от прилеп и прасе на селски пазар в Китай – сценарият, който властва на медийно и оттам – на масово равнище в реалността. Апропо, прилепът е създание на нощта, а прасето е най-съвместимото животно с човека, което може да се тълкува като пряко послание, че над хората е спусната сянка чрез „вирус“.

[22] В тази връзка някои от вас навярно са забелязали, че страницата на Tavex за кюлчето от 1 гр. 24 каратово злато към която приравнявахме актуалната цена на книгата – е свалена по разбираеми (предвид ситуацията) причини. Ето защо сме заложили временна постоянна цена (ха-ха!) на Завръщане в Монтоук през призмата на символичното за самата книга число 101 [(лв.), като следва да се има предвид, че реалната цена за 1 гр. в момента е доста по-висока)].

[23] Който се явява платформата за работата ни оттук насетне каквато и да е формата ѝ.

 

 

 

scroll back to top
 

Търсачка

Кой е на линия?

В момента има 589 посетителя в сайта

Потапяне

Подкрепи работата ни

Ако харесвате нашата работа и сме били от полза за Пътя ви, може да ни подпомогнете със сума по избор:
Всички средства ще бъдат използвани за задълбочаване на нашите изследвания и проекти. Благодарим!

За aдминистратори



Статистика

Членове : 767
Съдържание : 517
Брой прегледи на съдържанието : 7165548



Изграден с помощта на Joomla!. Designed by: joomla templates hosting Valid XHTML and CSS.

© 2020 Издателство „Паралелна Реалност“ : Освен ако не е посочено друго, съдържанието на този сайт е лицензирано под:
Creative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български

Creative Commons License