Живеем в свят изправен на ръба на огромна трансформация следваща заложените механизми чрез които тази гигантска симулация постоянно се реактулизира. Участието в този процес е твърде важно, защото човекът притежава ключа да надмогне поредното повторение базирано на шаблон, който цикли от незапомнени времена в различни вариации... до поредния рестарт на „програмата“. Промяната е неизбежна, но дали в живота ни ще настъпи трансформация или „тераформация“ зависи от боравеното с изконния инструмент, който всяко съзнание притежава. Още преди повече от 80 години един от най-големите окултисти на 20 век заявява, че ако човек бъде лишен от него ще замени мисловния си процес с хипнотичните внушения на медиите. Тогава светът ще се превърне в пазар за стандартизирани продукти и забавление и всичко ще бъде механизирано...

Поради специфичните особености на нашия свят комуникацията между хората обикновено се извършва чрез термини, които притежават различна „тежест“ в съзнанието на всеки от нас. Дори една-единствена дума може да означава цял огромен свят пълен със съдържание и различни пластове от значения. Затова и споменатият вече инструмент може да бъде изречен с едничка дума и тя е... „въображение“.

През 50-те години на 20 век Невил Годарт провежда серии от проникновени лекции на тази тема и се превръща в един от класиците коментиращи изконната природа на човека. Впоследствие неговите идеи достигат дори до Карлос Кастанеда. Както сами ще се убедите актуалността на неговите тези е изумителна и те могат да послужат за вдъхновение особено в периода през който преминаваме сега. „Тежестта“ на термина „въображение“ и неговата изключителна важност се крие в следния синтезиран текст базиран на лекциите на Годарт:

Може да изглежда невероятно, но е вярно! Светът в който живеем е творение на въображението. Фактически самият живот може да се опише като акт на креативна представа. Всичко което виждаме (макар да изглежда „отвън“) се намира „отвътре“... в нашето собствено въображение. А настоящият ни смъртен свят не е нищо повече от една сянка. Нищо не се появява и след това продължава да съществува самò по себе си. Събитията се случват защото са създадени от една сравнително стабилна дейност на въображението. И те продължават да съществуват са̀мо докато продължават да получават подходяща подкрепа. Следователно тайната на въображението е най-великата от всички загадки и всеки трябва да се стреми към нейното разгадаване. Защото в решението на тази велика мистерия се крие върховната сила, върховната мъдрост и върховната наслада. Когато човекът прозре мистерията на въображението той ще открие тайната на причинно-следствената връзка. А тя е че въображението създава реалността. Божественото и човешкото въображение не са две различни сили. Валидното различие между тях не се крие в „субстанцията“ чрез която действат, а в степента на интензивност на самата сила. Когато се действа на високи обороти креативния акт се превръща в обективен факт. На по-ниска октава същият въображаем акт изисква времеви процес за реализация. Въображението е креативната сила не само на поета, художника и актьора, но и на учения, изобретателя, търговеца и занаятчията.

Злоупотребата при създаването на необуздани и нелицеприятни гледки е очевидна! Но има и друг тип злоупотреба свързана с прекомерна рестрикция. Тя поражда една стерилност, която ограбва човека от богатството на преживяванията. Измисляйки иновативни решения за все по-комплексни проблеми е много по-благородно от рестрикцията и убиването на желанието. Животът е едно постоянно развиващо се решение на един постоянно развиващ се синтетичен проблем. Въображението ражда събитията. Нашият свят е изграден от въображението на хората и е съставен от безчетен брой воюващи противостоящи едни на други вярвания. Следователно не може да съществува напълно стабилен и дори статичен свят. Днешните събития са на път да разклатят „вчерашния“ установен ред.

Това е свят на култивиран мрак в който всички ние сме влезли от позицията на безгранични същества с определена цел. Само една малка наша част от безсмъртния ни Аз е влязла тук. Вие сте безкрайни същества и сте Бог. Всеки е Бог, но тук на Земята сме просто искра от нашето собствено пламенно Същество.

Free Joomla Extensions

Всички малки икони в света, които хората почитат – това са дребни неща, които могат да се нарекат „грешки“. И един ден ще откриете истинския Бог. И когато го откриете той ще е вътре в собственото ви същество като вашето собствено въображение.

Целият околен свят не е нищо повече от въображението на човека изкарано навън. Бог е поставил човека в дълбок сън и докато спи светът се държи като сън, защото човек не съзнава, че спи. Докато спи в този свят човек е просто жива душа, но когато се пробуди той е животворен Дух. И тогава той може да създава защото неговите дейности ще откликват на въображението му. Вечното тяло на човека е въображението, което се явява самият Бог.

Бог се превърна в човек под формата на жива душа, но той трябваше да забрави, че е бил Бог, за да стане човек. А сега човекът трябва да се превърне в животворен дух осъзнавайки, че всичко в света е дейност на въображението... Човекът толкова дълго е боготворял образи, които сам е създал, че намира подобно откровение за светотатство. Но в деня в който човека открие и възприеме този принцип, тогава той ще спре да вярва в Бог, който е нещо различно от самия него.

Въображението на човека не е напълно неограничено и свободно да се движи по своя воля без правила, които да го ограничават. Фактически точно обратното е вярно. Въображението се движи съобразно навика. То има избор, но избира съобразно навика. Независимо дали е буден или спи човек ползва въображението си по един ограничен начин който следва определени модели. Точно това вцепеняващо влияние на навика трябва да бъде променено. Ако човек не го стори мечтите му ще избледняват под парализата на навиците му.

Закответе здраво идеала си във вашето въображение. Нищо не може да ви го отнеме ако проявите упорството да си го представяте вече реализиран. Представяйте си само такива състояния които имат някаква стойност и носят благополучие. Да се опитвате да променяте обстоятелствата преди да сте ги променили чрез въображението си означава да се борите против естествената природа на нещата. Не може да има външна промяна ако първо не се състои такава породена от въображението. Ако това което правим не е подкрепено от промяна възникнала във въображението сме обречени на безполезна пренастройка на повърхността. Представата за вече реализираното желание ни свързва с това състояние. И по време на тази връзка трябва да затвърдим въображаемата промяна. Това ни показва, че въображаемата промяна ще породи и промяна в поведението. Трябва да се има предвид обаче, че нашите ежедневни обикновени промени извършени чрез въображението (преминавайки от едно състояние в друго) не са трансформации. Защото всяка една такава промяна е твърде бързо заменена от друга в обратната посока. Но когато едно състояние стане толкова стабилно, че се превърне в постоянна нагласа и поведение... тогава може да се постигне истинска трансформация.

За да се извърши трансформация цялата основа на мислите трябва да бъде променена. Но мислите не могат да бъдат променени ако нямате нови идеи, защото човек мисли чрез своите идеи. Всички трансформации започват със силно горящо желание за трансформация. Първата стъпка за обновяването на ума е желанието. Трябва да искаш да си различен преди да можеш да започнеш да се променяш. След това трябва да направиш от бъдещата мечта настоящ факт. Това става чрез осъзнато приемане на чувството на вече реализираното желание... Пробуденото въображение работи с цел. То създава и запазва желаното и трансформира или унищожава нежеланото... Когато волята и въображението са в конфликт – въображението неизменно печели.[1]

Чрез посредничеството на контролираните ежедневни мечти, човек може да предопредели своето бъдеще. Чрез въображаемата симулация, че живее в състояние на вече реализираното желание човек стъпва върху мост, който може да го изведе до фактическата реализация на неговата мечта. Ако ние живеем чрез нашите креативни представи мислейки от тях, а не за тях – тогава силата на въображението ще подкрепи нашия приключенски дух. Всичко което човекът представлява е въображение. Следователно той трябва да бъде там където си представя че е във въображението си. Защото той е самото въображение. Най-важното нещо е да се осъзнае, че въображението не е нещо свързано със сетивата или пък такова свързано с някаква част на тялото.

Съзнанието е единствената реалност при това не метафорично, а действително. Реалността може да бъде оприличена на поток, който е разделен на две части. Съзнание и подсъзнание. За да оперира интелигентно със закона за съзнанието е необходимо да се разбере връзката между съзнание и подсъзнание. Съзнанието е света на ефекта, подсъзнанието – света на причината. Тези два аспекта са мъжките и женските подразделения на съзнанието. Съзнанието е „мъжко“, подсъзнанието – „женско“.

Случайността или късмета не са отговорни за нещата, които ви се случват. Вашите подсъзнателни импресии определят условията на света ви. Подсъзнанието не е селективно и не се интересува от това колко истински или фалшиви са вашите чувства. То винаги възприема като истина това което вие самите смятате за истина. Заради това качество на подсъзнанието няма нищо невъзможно за човека. Всичко което ума на човека може да зачене и да приеме за истина, подсъзнанието може да обективизира. Вашите чувства създават моделът по който света ви бива изграден. А когато чувствата се променят се променя и модела.

Чувството предшества манифестацията и се явява основа на проявлението. Бъдете внимателни с вашите настроения и чувства защото има здрава връзка между тях и видимия свят. Вашето тяло е емоционален филтър и е белязано от доминантните ви емоции. Емоционалните сривове и особено потиснатите емоции са причината за болестите. Дълбоките чувства свързани с нещо, което считате за неправда, могат да се превърнат в болест за тялото и околната ви среда, ако са потиснати и оставени неизразени. Не подхранвайте чувството за съжаление или провал защото разочарованието може да доведе до болест.

Въпреки че човек се движи в пространството чрез своето физическо тяло, той няма нужда да е толкова ограничен. Той може да се движи чрез промяна на нещата, които осъзнава. Колкото и реална да изглежда гледката предоставена от сетивата, той има способността да се взира в неща, които не са виждани до този момент. Винаги може да премахне планината, ако тя пречи на представата му за това какъв иска да е животът му. Най-важното откритие, което човек може да направи е че притежава способността за ментално движение от текущото състояние на нещата към това каквито той иска да бъдат. Това поставя човека в центъра на въображението и притежаващ сили за намеса, които му позволяват да променя посоката на наблюдаваните събития. Това се случва чрез серии от ментални трансформации на „природата“, „другите“ и самия него. Как може да бъде направено това? Чрез изоставяне на „предишния Аз“. Това е тайната. Той трябва ментално да изостави себе си, да се постави в състояние при което мечтата му е изпълнена и да се влюби в това състояние. Той вече трябва да живее в новото състояние, а не в старото.

За да повдигне нивото на дадено състояние човек трябва автоматично да се въплъти в това състояние, изразявайки го. Но за да достигне до подобно ниво (което към момента не е изразено) следва да се изостави съзнанието с което човек се идентифицира, да изостави бившето си аз. Това изразява метафорично премахването на настоящата представа за собственото аз с всички негови ограничения.

Не можем да посветим себе си на това, което не обичаме. Затова тайната на процеса се крие в комбинация между любов и вяра. Вярата е свързана с възможността да повярваш дори в невероятното. Да се посветиш на състоянието при което мечтата вече е изпълнена с вярата, че този акт ще се превърне в реалност. И той ще стане, защото въображението създава реалността.

Спрете да търсите и да се озъртате за знаци. Знаците всъщност са следствие, те не предшестват нищо. Човек следва да обърне максимата, която гласи „Виж, за да повярваш“ и да я превърне в „Повярвай, за да видиш“. Трябва да започнете да вярвате, но не с колебливата вяра базирана на външните свидетелства. Трябва да вярвате с непоколебимата вяра базирана на неизменния закон, че човек може да бъде това което желае... Така ще установите че всъщност не сте жертви на съдбата, а сте жертви единствено на собствената си вяра.

Въображението е едновременно консервативно и трансформиращо. То е консервативно когато изгражда света около себе си от образите предоставени от паметта и данните от сетивата. Същевременно то е и креативно трансформиращо когато си представя нещата такава каквито иска да бъдат. В тази върволица от образи, тези които обикновено вземат предимство са образите идващи от сетивата. Въпреки това винаги трябва да се има предвид, че всяко настоящо сетивно впечатление е просто образ. То не се различава по своята природа от образите в нашата памет или от образ породен от някаква мечта. Това което прави сетивния образ толкова „обективно реален“ в действителност е въображението на индивида което действа вътре в него и мислейки от него.[2] Докато при образа от някой спомен или желание въображението на индивида обикновено не функционира „отвътре“, а действа отвън мислейки за него вместо от него! Ако индивида влезе във въпросния образ чрез своето въображение тогава ще осъзнае какво представлява креативната трансформация. Тогава ще може да осъществи своята мечта. Всеки образ може да бъде въплътен. Но ако човек не влезе в този образ и не започне да мисли от него – той не може да бъде продуктивен. Наивно е да се смята, че мечтата може да се осъществи просто чрез минаване на някакъв период от време.

Въображението е духовно чувство. Влезте в състоянието на вече реализираното желание и му предайте сетивна живост и нотки на реалност като ментално действате по начина по който бихте го направили, ако бе физически факт. Човек може да предизвика чрез въображението си появата на образи, звук, миризма, вкус и усещане за допир. Може да направи всяка една своя представа жива в съзнанието си. Ако човек иска да избяга от сегашното си състояние на фиксация към сетивата си и да трансформира живота си в това което желае, той трябва да си представи, че вече е това, което иска да бъде. И след това да чувства по начина по който очаква при променените обстоятелства. Той трябва ментално да прави това, все едно то е физическата истина. И тогава ще осъзнае, че мечтите се постигат не от богатите, а от хората с въображение.

Има огромна разлика между обективно и субективно насоченото внимание и от това зависи капацитета ви за промяна на бъдещето. Ако можете да контролирате движенията на вашето внимание в субективния свят можете да модифицирате живота си както намерите за добре. Но този контрол не може да бъде постигнат ако позволите на вниманието ви постоянно да бъде повлияно от неща идващи „отвън“.

Вашето въображение може да постигне всичко което искате пропорционално на степента на вашето внимание. Целият прогрес свързан с изпълнението на вашата мечта зависи от контрола и концентрацията на вашето внимание. Вниманието бива ангажирано от „външния свят“, когато съзнателно възприемате „външните импресии“ на сегашния момент. Вашето внимание се управлява отвътре, когато целенасочено изберете с какво искате да се занимавате на ментално ниво.

Човек вярва, че бъдещето е естествено следствие на миналото. Но законът за допускането ясно показва, че това не е така. Човек може да се позиционира психически в среда, в която не се намира физически. След това сетивата го дърпат от това състояние към локацията на която се намира физически. Тези психически движения произвеждат и физически движения във времето.

Единственото нещо, което стои между човека и изпълнението на неговите желания, са фактите. Но фактите също са продукт на въображението. Ако човек промени въображението си ще промени и фактите. Човекът и неговото минало представляват една продължаваща структура. Тази структура съдържа всички факти, които са били запазени като спомени и продължават да функционират под повърхността на съзнателния ум. За човекът те са просто история. За него те изглеждат непроменими. Едно мъртво и напълно фиксирано минало. Но самò по себе си то е живо. То е част от живата епоха. Не можем просто да оставим грешките на нашето минало, защото нищо не изчезва. Всичко, което е било, все още съществува. Миналото все още съществува и продължава да произвежда резултати. Човек трябва да се върне назад в своите спомени и да претърси и унищожи корените на злото в живота си независимо колко назад стоят те. Отивайки назад в миналото чрез въображението си човек може да изиграе по нов начин конкретна сцена от своето съществуване. Това аз наричам „ревизия“. Резултатът от ревизията е отмяна.[3]

Бъдещето може да бъде управлявано чрез употребата на въображението в сегашния момент. Така мъдро и съзнателно могат да се създават различни обстоятелства. Ние трябва да насочим тази визия като се превърнем в самата нея. И да мислим от нея вместо за нея. Въображението трябва да се центрира в определено състояние и да гледа на света от това състояние.

Нашето бъдеще е свързано с активността на въображението ни и неговият креативен марш. Използвайте го отвъд всякакви граници.

От Невил Годарт

Превод и коментари: Alien

[1] В контекста на описаното в следговора на „Завръщане в Монтоук“ – разлика между „Воля“ и „въображение“ почти няма.

[2] Защото има предоставено съгласие на много нива, че „ние сме нашето физическо тяло“ за целите на Играта. Така тялото играе ролята на посредника, който ни свързва с това общо пространство, което обикновено считаме за „действителната реалност“.

[3] Тук трябва да се има предвид, че описанието на този синтезиран принцип е правдиво, но зад неговото адекватно разбиране стои смазващо огромен контекст. Наистина човекът и неговото „минало“ представляват една гигантска структура, но тя се простира много отвъд текущата му инкарнация. На практика ако търсим корените на проблемите в миналото на сегашния живот ще открием единствено „драматизации“ и повторения на едни и същи архетипни травми случили се толкова назад във времевата линия, че преминават отвъд зараждането на текущата ни вселена. В тяхната основа стоят импланти, които моделират огромната част от нашия мироглед и същевременно с това поддържат илюзията за една обща реалност чрез налагане на съгласия. Т.е. това което дефинираме като „външен свят“. Един от изконните методи за неутрализиране на тези импланти е именно тяхната „ревизия“, която се постига чрез повторно преминаване през „оригиналната травма“ и нейното проиграване по нов начин. Това само по себе си е изключително сложен процес, защото изисква подробното познание на естеството на светове, които са моделирани по закони различни от тези на т. нар. „физическа вселена“ и заченати трилиони години назад във времевата спирала (докъдето човек следва да се върне в спомените си). Но човекът обикновено дори не подозира за тяхното съществувание точно защото се е съгласил дори собственото му въображение да бъде ограничено, за да се потопи във „физическия свят“. Впоследствие дори са измислени импланти целящи страх от въображението и човек го изключва и ограничава като започва да оцелява, разчитайки на илюзиите сътворени от „другите“ и „външния свят“. Драмата относно неутрализацията на определени импланти обаче е твърде голяма, защото тяхното премахване може автоматично да доведе до напускане на съзнанието от „земната арена“. На същия принцип комбинацията между въображението и личната представа за света обикновено произвежда резултат, който бива изживяван на астрално ниво докато физическото тяло си почива (просто защото се следва пътя на най-малката съпротива). Докато реализацията (особено на по-екзотични феномени) на физическа плоскост изисква съобразяване с много по-голям набор от условия, които следва да бъдат напаснати. За да се създаде видим ефект обхващаш голяма група от хора се използват висши технологии, които влизат във взаимодействие с личните импланти и базовата матрица на света. По този начин могат да се моделират и времевите линии, които постоянно биват модифицирани без по-голямата част от човечеството дори да осъзнава това (освен смътното чувство, че нещо не е съвсем както трябва). И тъй като процедурата не може да обхване абсолютно всички и все някъде дава „накъсо“, се появява и т. нар. „Ефект Мандела“. Но не този свързан с някакви дребни различия в логота, картинки или фрази от някой филм. Става въпрос за радикално различни „факти“, които са били заличени от спомените на хората при новата модификация. Факти от рода на това „кой е спечелил ВСВ“, „имало ли е вече ядрена война през която всички сме преминали преди поредния рестарт“ и т.н. и т.н... От по-висша перспектива една от целите на симулацията е именно нейното проиграване по нов начин въпреки повтарящият се архетипен шаблон за „проблема“, който ако не бъде адекватно решен води до рестарт на цикъла. И единствено въображението може да измисли иновативни методи за решаване на проблема. Всички тези въпроси са подробно изследвани в следговора на книгата „Завръщане в Монтоук“.