„Черният лебед“ е напрегнат психологически трилър, описващ метаморфозата на една балерина в „черният лебед“. Зад необичайната фасада на филма стоят дълбоки размишления относно цената на славата, саможертвата на артистите и скритите сили зад сенчестият свят на скъпоструващата развлекателна индустрия. Ще разгледаме окултния символизъм на филма и неговите теми отнасящи се към тъмната страна на шоубизнеса.

Режисиран от Дарън Аронофски, „Черният лебед“ проследява скромната балерина Нина по пътя й към успеха в претенциозния свят на професионалния балет. „Черният лебед“ може да бъде считан за придружаваща част на предишния филм на режисьора – „Кечистът“, който също описва за възходите и паденията на една обременена личност в малко познатата сфера на професионалната борба. Въпреки че и двата филма имат сходна тематика (т.е. саможертвата в името на добрите резултати), света в който Нина се развива и препятствията, които тя трябва да преодолее са диаметрално противоположни на тези от „Кечистът“. Ранди Робинсън-„Овенът“ е представител на работническото съсловие, живее в работническо градче и трябва да се справи с физическата болка причинена от начина му на живот. Нина, от друга страна, е представител на изтънчения свят на балета и нейните борби са психологически, емоционални и дори духовни.

Често подчертавам, че големите творби на изкуството могат да бъдат тълкувани по различен начин в зависимост от знанието и опита на всеки наблюдател. Този филм не прави изключение... наистина има множество начини да интерпретираме сюжета му. Въпреки символите и тяхното значение, обаче, филмът откровено загатва за много от темите дискутирани преди в The Vigilant Citizen: тъмната и окултна страна на славата, личностно раздвояване, контрол на съзнанието базиран на травма, насилствено създаване на личност в личността и много други. Главната героиня, Нина, преминава през метафизична промяна – като се свързва с тъмната си страна – за да стане по-добър танцьор. Тази промяна й е наложена от нейния хендлър, в случая режисьора на балета. Филмът използва скрити препратки към контрол на съзнанието базиран на травма, за да обясни създаването на независима личност в психиката на Нина.

Въпреки че „Черният лебед“ е художествена измислица, той все пак изследва скритата реалност в света на скъпоструващата развлекателната индустрия. Има много примери за актьори, които са прегърнали тъмното си друго аз, за да постигнат друго измерение в изпълнението си... и много, които в крайна сметка биват погълнати от другото си аз. Ще разгледаме окултните и елементите на контрол над съзнанието на „Черният лебед“ и ще видим как те се отнасят към реалиите на света на професионалната развлекателна индустрия.

Внимание: Следват ключови за филма спойлери!

Резюме на филма

„Черният лебед“ е модерен преразказ на класическия балет на Пьотр Илич Чайковски „Лебедово езеро“. Във филма режисьора на балета, Томас Лирой (изпълняван от Винсънт Касел), описва на танцьорите си основното действие на балета:

„Всички знаем историята. Девствено момиче, невинно и сладко, хванато в капан в тялото на лебед. Тя силно иска свободата си, но само истинската любов може да развали магията. Желанието й е почти удовлетворено от един принц. Но точно преди той да й се врече в любов, похотливата близначка – Черният лебед, го примамва и прелъстява. Напълно разбита, Белият лебед скача от една скала и умира, като в смъртта си намира свободата.“

Нина – срамежлива и чувствителна млада жена, е избрана да играе ролята на Кралицата-лебед и затова трябва да се превъплъти както в кожата на Белия лебед, така и в злия Черен лебед. Стремежът й към съвършенство като балерина я довежда до изживяване в ежедневния й живот на трансформацията, през която е преминал Белият лебед в сюжета на балета. Събитията от всекидневето на Нина следователно са огледален образ на героинята, чиято роля играе като балерина, което в крайна сметка води до объркване, тъй като границата между реалността и художествената измислица се размива, до очевидна лудост.

Употребата на огледала и отражения от режисьора в множество сцени са постоянно напомняне за измененото възприемане на реалността от Нина. Огледалата във филма са често подвеждащи и отраженията на Нина изглеждат сякаш имат „свой собствен живот“. Когато Нина става обсебена от Черния лебед, тази алтернативна личност придобива свой собствен живот и действа извън съзнателния контрол на Нина. По-късно ще обясним как това се свързва с контрола на съзнанието базиран на травма.

Ако не сте чели други статии от сайта, контрола на съзнанието базиран на травма – също познат като програмиране Монарх – е процесът, при който обектът е подложен на интензивно травматизиране и дехуманизация, за да се предизвика ментална дисоциация. Това причинява фрагментация на личността на роба и позволява на хендлъра да създаде алтернативна личност, която да програмира както желае. Някои изследователи твърдят, че в този процес се използват и окултни елементи.

„Проект Монарх може да бъде най-добре описан като форма на структурирана дисоциация и окултна интеграция, за да се раздели съзнанието на множество личности организирани в една система. По време на процеса, се извършва един сатанински ритуал, обикновено включващ кабалистичен мистицизъм, с цел прикрепване на определен демон или група от демони към съответните личности в съзнанието. Разбира се, повечето скептици биха разглеждали това просто като средство за подсилване на травмата у жертвата, отричайки всякакво ирационално схващане, че всъщност се проявява обладаване от демон.“ – Рон Патън, Проект Монарх

Рекламен плакат за „Черният лебед“. Нина (в ролята Натали Портмън) е показана с пукнатина през лицето й, представляваща пропукването на нейната личност – важна концепция и символ при контрола на съзнанието.

Нека сега погледнем някои централни теми от филма.

Нина и нейната травма

Нина живее в малък апартамент в Ню Йорк заедно със своята майка Ерика, за която можем най-малкото да кажем, че е арогантна. Много препратки към контрола на съзнанието базиран на трамва могат да бъдат открити в средата, в която живее и в контролиращото поведение на майка й.

Спалнята на Нина. Забележете пеперудите по стената – препратка към програмиране Монарх. До прозореца стои голям бял заек (и черен лебед - сякаш като алюзия на това какво ще се случи - бел. ред.) – символ на контрола на съзнанието произлизащ от „Алиса в страната на чудесата“ – приказка използвана за програмиране на МК-роби. Следвайки белия заек, Алиса e отведена в алтернативен свят, страната на чудесата, което на езика на програмирането се отнася към дисоциативното състояние на роба.

Майката на Нина – бивша балерина, която не е успяла да стане звезда, се държи по-скоро като хендлър, отколкото като майка. Тя очевидно има проблеми с бариерите, които поставя при общуване, и контролира изкъсо всички аспекти от живота на Нина. Истинските роби Монарх често започват трудния си живот като жертви на ритуално насилие в собствените си домове. Символите, които се свързват с контрола на съзнанието в къщата на Нина най-вероятно са отражение на тъжната реалност, включително нейната розова детинска спалня.

Всяка вечер Ерика Сейърс навива музикалната кутия до Нина, за да я накара малката балерина да танцува. Това е доста символично за програмираното съзнание на Нина.

Ерика Сайерс – майката на Нина, насила съблича порасналата си дъщеря. Тази неловка сцена описва тоталното подчинение на Нина към майка й, както и загатва за недотам нормалната сексуална близост между двете.

Други хора от живота на Нина, очевидно също разчитат на нейната слабост и излъчване на жертва, като се възползват от нея в сексуален аспект.

Стар перверзник прави неприлични жестове на Нина докато се возят във влака.

Тази обезпокоителна сцена говори много за отношението на Нина към сексуалността.

Сексуалните хищници понякога имат извратената способност да надушват жертвите

на сексуално малтретиране и да се възползват от тях.

Следователно майката на Нина е подложила дъщеря си на контрол над съзнанието базиран на травма, за да я превърне в послушница, която ще осъществи неосъществените мечти на майка си. Това е обучило Нина да се дисоциира, за да направи съществуването й поносимо, което от своя страна я прави идеалния обект за създаването на алтернативна тъмна личност: Черният лебед.

Излизането на Черния лебед

Връщайки се обратно на сюжетната линия, Томас, режисьорът на балета, търси нова известна балерина да играе ролята на Кралицата-Лебед. Безпогрешният танц на Нина я прави идеална за ролята на Белия лебед, но тя трябва да може да изиграе също и Черния лебед – роля изискваща от балерината да бъде с извратено съзнание, опасно поведение и разюздана сексуалност. Фригидният стил на Нина не е подходящ за Черния лебед, но въпреки това Томас избира нея за ролята на Кралицата-Лебед. Той знае, че „тя го има вътре в себе си“ и той ще го изкара от нея.

Томас предизвиква проявлението на Черния лебед в Нина

В един момент Томас казва на Нина:

„Съвършенството не е просто контрол. Важно е преди всичко отпускането. Изненадай себе си, за да можеш да изненадаш и публиката. Трансценденталност. Много малко го имат в себе си.“

Докато гледа танца на Нина, по-късно той казва:

„Знаех, че Белият лебед нямаше да представлява проблем. Истинската работа ще е твоята метаморфоза в неговия зъл двойник.“

За да постигне съвършенство, или казано с алхимична терминология – да завърши Великото Дело – Нина трябва да овладее доброто и злото, светлината и тъмнината. Тук виждаме изключителното значение на окултната концепция за дуализма (на това ще се върнем по-късно).

Задачата на Томас е да създаде в Нина едно ново, агресивно и сексуално алтернативно его. Ето защо той се превръща в новия й хендлър. Докато майка й е „програмирала“ дъщеря си да бъде покорна балерина и никога да не поставя под съмнение действията на майка си (нейния хендлър), Томас изисква от нея точно обратното. Той е представител на „висшата лига“ – следващото ниво в програмирането Монарх.

След срещата си с Томас, Нина, облечена в бяло, се разминава със себе си, облечена в черно. Това е символ на проявлението на нейното новото алтернативно его.

За да се превърне в Черния лебед, Нина трябва да бъде „на ти“ в сексуално отношение и дори да се наслаждава. Затова Томас й поставя задача: „да се докосва“. Готова да направи всичко, за да стане по-добра балерина, Нина се опитва да мастурбира, но майка й се явява пречка. Ето как сексуалното удоволствие се превръща във форма на освобождаване от контрола на майка й и инициацията й във „висшата лига“.

Колкото по-силен става Черния лебед, Нина започва да халюционира, че тялото й физически мутира. Единственият друг човек, който е в състояние да види тези мутации, е нейната майка, която, като хендлър, държи „ключа“ към нейното съзнание. Тя е наясно с постепенната трансформация на Нина и се опитва да я подтисне, знаейки че това ще причини загубата на нейното „малко момиченце“.

Нина халюцинира всякакви странни мутации по тялото си. Те представляват постепенното проявление на Черния лебед в нея.

Тази ситуация отразява грозната истина скрита зад малтретирането в реалността. Деца, които вече са дисоциирани, заради насилието на техни родители, биват предадени на „по-висока инстанция“, които продължават процеса на програмиране. В този случай, Нина е предадена на развлекателната индустрия (известна с подлагането на звездите на Монарх-програмиране), за да бъде изградена вътре в нея алтернативна личност, предопределена да стане световноизвестна звезда.

Томас представя новата Кралица-Лебед – Нина

За да стане Нина новата Кралица Лебед обаче някой трябва да слезе от сцената.

Бет Макинтайър: застаряващата звезда, която е изтикана настрани

Бет Макинтайър на церемонията по коронясването на Нина. Тя току-що е научила, че вече не е Кралицата-Лебед и очевидно не е радостна от това.

Бет Макинтайър (в ролята Уинона Райдър) е предишната звезда на балетната компания. Обаче тя остарява и губи от блясъка си. Като един ветеран, Бет вече е преминала през „процеса на Черния лебед“ и както някои хора биха казали, „е продала душата си на дявола“. Въпреки че тази сделка й е дала години на невероятни представления, накрая процесът я е унищожил напълно. Тя се е превърнала в един надут, заядлив и пълен с омраза човек, който не може да съществува без да бъде Черния лебед.

Има много случаи от истинския живот на зведи страдащи от същата участ. След като са били подбрани, програмирани и избрани от индустрията да станат суперзвезди, те изведнъж отпадат и биват забравени. Психологически увредени и не знаейки кои всъщност са, „падналите звезди“ потъват в дълбока депресия, посягат към наркотици и алкохол и дори извършват самоубийство.

Томас, който е бил хендлър на Бет (той я нарича „моята малка принцеса“ – mind control-активиращ спусък) не се нуждае повече от алтернативното его, което е създал в нея. Обаче е невъзможно да я „депрограмира“ и Бет напълно губи разсъдъка си. На следващия ден, в балетната компания научават, че я е блъснала кола. Томас казва:

„Знаеш ли какво, сигурен съм, че го е направила нарочно. Всичко, което Бет правеше, идваше отвътре, от някакъв тъмен импулс. Предполагам това е, което я правеше толкова вълнуваща за гледане... толкова опасна... дори перфектна на моменти. Но и също толкова ужасно разрушителна.“

Значи „духът“, алтернативното его, което е погълнало и унищожило Бет, е било и скритата двигателна сила зад нейните блестящи представления. Публиката винаги е била очарована от вдъхновени изпълнители, които й въздействат на първично и подсъзнателно ниво. Според представянето, източникът на такъв вид сценична трансформация често е бил причисляван или към божественото, или към дявола. Конфликтни и супер успешни изпълнители често са се люшкали между гениалността и лудостта – черпейки от мистериозна сила в извора за артистично величие от една страна и неминуемо самоунищожение, от друга. Религиозните хора биха казали, че тази сила не е нищо друго освен „обладаване от дух“; учените могат да кажат, че психологическото малтретиране води до креативност. Без значение с коя дума ще опишем тази „сила“, тя наистина съществува и някои от най-влиятелните световно известни изпълнители черпят от нея. Бет бе овладяла тази сила и тя я унищожи напълно... и сега се пренася към Нина.

Черният лебед надделява (черни крила и огледала)

Символичен плакат на филма: от малката балерина,

като феникс от прахта, се надига гигантски и безмилостен Черен лебед.

Черният лебед е артистично великолепната, но и духовно унищожителната сила, която Томас иска да види как се ражда в Нина. Той очевидно знае за разрушителните сили на Черния лебед, но за него няма значение и никога не е имало: той преследва върховното изпълнение. Веднъж използвана от лебеда, Томас намери друга балерина да замени Нина. Той е представител на развлекателната индустрия, която манипулира изпълнителите да се превърнат в Черни лебеди, като в последствие ги изхвърля на боклука след като ефектът на Лебеда е избледнял.

Черни крила

„Силата“ на Черния лебед е представена символично от черни крила в различни сцени от филма.

Малко след като е коронясана за Кралица-Лебед, Нина е очарована от тази страховита статуя. Едва ли е знаела, че е представяла това, в което е на път да се превърне.

Черни крила на гърба на Лили (в ролята Мила Кунис), докато „доставя удоволствие“ на Нина. Черните крила преставляват „силата“, която комуникира с нея. Тя прониква в нея, доставяйки й оргазъм, но и превзема живота й.

Нина в края на своето „перфектно“ изпълнение като Черния лебед. За кратко е показана с черни крила, символизиращи че е станала „едно“ с Черния лебед.

Още един символичен плакат: фалическия клюн на Черния лебед прониква през съзнанието на Нина

Огледала

Огледала са използвани през целия филм, за да отразят символично истинското състояние на психиката на Нина.

Зловещо отражение в огледалото, което има свое собствено съзнание. Колкото повече напредва метаморфозата й, толкова повече Нина осъзнава, че една напълно отделна личност живее в нея. Тя действа абсолютно извън нейния контрол. В символизма на контрола над съзнанието, отраженията в огледалата символизират алтернативната личнуст у роба, което е програмирано и контролирано от хендлър.

Точно преди голямото си излизане като Черния лебед, Нина се бори със себе си в гримьорната. По време на битката между Нина и Черния лебед се чупи огледало, представящо падането на психологическата преграда разделяща двете личности. Чупейки огледалото, Нина се превръща в Черния лебед.

Великото дело и саможертвата

По време на премиерата на шоуто, Нина се представя блестящо. Тя успешно изиграва ролята на нежния и свенлив Бял лебед, а когато настъпва момента, Нина е превзета от „силата“, за да се превърне в извратения, но и вълнуващ Черен лебед. Като свърза в брак черното с бялото, доброто със злото, светлината с мрака, Нина постига алхимичното Велико дело – окултният път към просветлението.

Този процес обаче я поглъща изцяло. Като позволява на Черния лебед напълно да я притежава, Нина прави представлението на живота си, но и се превръща в различен човек. Томас и публиката се влюбват в Нина като Черния лебед, така както принцът се влюбва в злия двойник на Белия лебед. Но това не е „истинската“ Нина. Черният лебед е унищожителна сила, с която тя не може да живее – тя я измъчва на физическо и психологично ниво. Неспособна да продължи, единственият начин чрез който Нина може да се освободи е като се самоубие. И точно това и прави.

Нина умира в края на своето представление с думите към Томас: „Бях безупречна“

Напомня ли ви това за нечие друго самопожертвователно представление?

Черни лебеди в реалния свят

Бионсе и Саша Фиърс – еквивалентът на Белия и Черния лебед в поп-музиката

Съществуват истински (и трагични) примери за великолепни изпълнители, които са били погълнати от интензивни роли. Те или се самоунищожават, или ТРЯБВА да умрат като ритуална жертва. Дали филма не е един вид коментар на този мистериозен феномен?

Скорошен пример на самоунищожителна роля е тази на Хийт Леджър като Жокера във филма „Черния рицар“.

Близки до Леджър споделят, че ролята на Жокера е причинила неговата смърт

„Джак Никълсън предупредил Хийт Леджър за опасността от тази роля

Хийт Леджър си мислел, че получаването на тази предизвикателна роля било като сбъдната мечта, но сега някои смятат, че това е било кошмар, довел до неговата трагична смърт.

Джак Никълсън, играл ролята на Жокера през 1989 г. бил вбесен, че не са се консултирали с него относно тази страховита роля и направил загадъчен коментар след като научава, че Леджър е мъртъв:

„Ами аз го предупредих“, казал Никълсън пред репортери в Лондон рано в сряда.

Въпреки че коментара бил двусмислен, няма съмнение, че ролята във филма, спряган по слухове като новият касов хит за лятото, е взела ужасяваща жертва.

Леджър последно споделил с репортери, че „спял средно два часа на нощ“, докато играел ролята на шизофреничен клоун-психопат и сериен убиец без капка състрадание...

„Не можех да спра да мисля – тялото ми беше изтощено, а умът ми продължаваше да работи.“

„Предписаните лекарства не ми помогнаха“, казва той.“ – Ню Йорк Дейли Нюз

За повече относно Хийт Леджър, неговия последен филм и символите свързани с жертвоприношението му, прочетете тази статия.

Друг пример на актьор, починал при мистериозни обстоятелства след като е играл роля на дяволски и покварен герой, е Брендън Лий във филма „Гарванът“.

Брендън Лий умира мистериозно ПО ВРЕМЕ на снимките на „Гарванът“. Официалната версия за неговата смърт все още е широко оспорвана. Сцената, в която той умира, е крайно символична.

В допълнение към тези два случая, има много случаи на актьори, които след години на бляскава кариера мистериозно се самоунищожават. Наркотиците и самоубийството са често посочвани като причини за трагедиите, но кой наистина знае какво всъщност се е случило с Джими Хендрикс, Кърт Кобейн и Джим Морисън, ако трябва да споменем само няколко от тях?

Заключение

„Черният лебед“ е задълбочен филм който може да бъде интерпретиран на много нива. Разгледахме окултните елементи и елементите на контрол над съзнанието на филма и изследвахме неговото послание относно сенчестия свят на шоубизнеса. Разкритията на филма за връзката на развлекателната индустрия с окултни сили е нещо, което е било многократно коментирано на сайта. Въпреки че идеята е рядко дискутирана или дори забелязвана от обикновения човек, вътрешни хора от развлекателния бизнес често свидетелстват за присъствието на странни сили от всякакъв тип, които работят в индустрията.

Чрез трансформацията на Нина от незабележимо срамежливо момиче до обладана суперзвезда, зрителите преживяват тъмната страна на развлекателната индустрия. Контрол над съзнанието, манипулации и липса на морал се сбъскват с успеха и признанието. Мрачни импулси, пристрастявания и самоунищожение се появяват успоредно с артистичния гений и творчески блясък. Онези, които „ръководят шоуто“ знаят как да изкарат навън Черния лебед от напиращите свежи изпълнители... и те много добре знаят, че това ще ги унищожи в дългосрочен план. И те нямат нищо против това. По същият начин, по който Бет е избутана настрана, за да приветства новата Кралица-Лебед, публиката винаги ще приветства най-новата звезда на елита с аплодисменти и възторжени викове. Защото, както се казва, шоуто трябва да продължи.

Източник: http://vigilantcitizen.com/

Превод: freelancer

Редакция: Издателство „Паралелна Реалност“

Допълнителни бележки от H.:

Както видяхте „Черният лебед“ е поредното Холивуд-доказателство за степента на интеграция на темите за контрол над съзнанието в масовата човешка психика. Целият сюжет на филма се крепи на опозицията на черното и бялото, което цели да отвори психиката на зрителя и да imprint-не нужните послания.

Във филма, Нина е символ на чистотата на едно дете (каквото тя е и в самия сюжет – на 28 години, тя има детска стая с тапети на пеперуди и множество плюшени играчки) и на това, в което може да се превърне то след като бъде активирана противоположната програма в нея. На практика това е метафоричен разказ за всяко едно дете минало през Монарх и повярвайте – ако филма ви се е сторил тежък – това е много лек вариант на истината.

Интересна е и заигравката с музикалната тема от „Лебедово Езеро“ на Чайковски. Тук вече бе споменато, че тя е използвана за фрагментиране на хора в Монтоук (което е просто още една mindcontrol-тема застъпена във филма, което е доста символично, предвид, че целия сюжет се развива на фона на тази мелодия – т.е. програмиране в програмирането), но освен това е сигнал за призованене от някои Висши Аз към техните инкарнации за завършване на Играта. Фактът, че това се профанизира, вкарвайки го в изцяло mindcontrolконтекст чрез сюжета на филма, говори достатъчно красноречиво коя полярност стои зад този тип продукции.

Освен всичко друго, филмът е и много добър пример за програмирането на дадени холивудски фигури и ролята отредена им от техните програматори в контекста на това какъв образ трябва да изградят в колективното несъзнателно.

Така например Винсент Касел, който играе ролята на Томас участва предимно във филми, в които е насилник, „лошо момче“ или друг тип тъмен персонаж.

Режисьорът Дарън Арнофски винаги прави филми за дълбоки житейски драми или психични отклонения. Такива ленти са „Pi“, „Requiem for a Dream“, споменатия „The Wrestler“ и обсъждания „Black Swan“. Това са все филми чийто сюжет съдържа дълбока житейска травма, която е подходяща да отвори пътя за един евентуален mindcontrol.

Натали Портман от своя страна, която между другото е еврейка, играе предимно роли свързани със секс, проституция или психологически травми подобни на горе дискутираната, тъй като тя има излъчване на лолитка. Тя е безспорен Монарх-роб. За тези, които не знаят, Натали Портман взима Оскар за най-добра женска роля именно за превъплъщението на Нина в „Черният лебед“. Може ли това да бъде случайно, както и факта, че малко след това тя забременя? Всичко това има твърде ритуален характер. Между другото, самият факт, че филма получава Оскар ще го направи автоматично няколко пъти по-гледаем и няколко пъти по-сугестируем. Така се продават и внедряват идеи в човешките маси – когато един продукт е оценен високо от една псевдо-авторитарна група, която има социална тежест, то образа на този продукт става много по-силен и въздействащ. Т.е. – те могат да внедряват с лекота „правилните“ идеи, защото са в позицията да го правят. Това прави нещата много лесни.

Апропо, ако погледнете в профила на Натали Портман в IMDB (където между другото ще видите главната й снимка с дреха с леопардов мотив – отличителния белег на sex kitten-робите от Монарх), ще откриете любопитния факт, че нейната първа роля като актриса е през 1994 г. в късометражния филм „Developing“, в който тя играе персонаж казващ се отново... Нина. Заглавието в случая е интересно, предвид, че то значи „развиване“. Развиване на Нина? Дали една от алтернативните самоличности на Натали Портман, не се казва „Нина“, както „Саша Фиърс“ при Бионсе? Предвидено ли е това развитие на нещата още преди близо 20 години? Няма никакви съмнения, че това е теоретично възможно, тъй като не веднъж е казвано, че живота и функцията на програмираните хора е предначертан още от раждането им.

Ако това е вярно, то това може само да ни кара да се замислим за пореден път относно механизмите на Холивуд и неговата функция в тези закономерни времена...