Из записките на абстракциониста-ексхибиционист: загубеното изкуство на фотографията Печат
Статии - Философия
Написано от H.   
Събота, 30 Януари 2010 00:15


Каква фотография харесваш?

Това бе проникновения въпрос, който задавах на хората, които успяваха да спечелят вниманието ми в онзи период.
Естествено това е питане, за което не твърде много индивиди се замислят и до днес. Причината най-вероятно е че повечето не се интересуват от фотография въобще, или разбират достатъчно, за да осъзнават колко ампутирана от смисъл е задаването на тази дилема в дълбочина, априори. Нещо като да попиташ за първичния смисъл на дзен.
И все пак, в имагинерния си диалог със себе си (защото в крайна сметка, открих, че аз съм единствения човек, който истински заслужава да спечели вниманието ми) бих отговорил на въпроса като истински превзет pop-art творец, с краткото „истинската”. Невероятно дразнещо е да разбереш, че понякога клишетата наистина са натоварени със смисъл. Особено ако цял живот си се борил с тях.
За да се разшири твърдението обаче, мога да се самодопълня в импровизираната си демагогия: „харесвам тази фотография, която може да ми говори”. Което веднага се явява своеобразен терминатор на светлата и тъмната страна в това изкуство и на изкуството днес въобще, като изчезващ вид себеизразяване.
Тъмната страна е именно тази на стерилитета и стерилността. Това е просто тази „снимка”, която не може да общува с теб, която не може да предизвика желание за коитус на каквото и да е ниво отвъд физическото докосване на матовата хартия. Това е тази „снимка” която вони на болничен дезинфектант, тази която е просто рамка с пълнеж на едно сексуално нищо, празен кадър, който се опитва да напомни на някаква далечна естественост, един опит за даоизъм в контекста на съзнателното усилие да хванеш мига, който вече не е там, именно защото си се опитал да го хванеш. Този тип фотография е именно рожбата на цяло едно поколение белязано от собствената си скопеност и саможивост. Това е типа фотография, който обобщава и цялото изкуство като единица днес. Едно „изкуство”, което се е превърнало в синоним на „мерна единица”, бройка, количество; нещо, което се произвежда в завод и рецептата за ръчната му, изначална и истинска направа е отдавна изгубена или навярно се държи от шепа посветени в забит, планински тибетски манастир. Манифактурата властва и гази с каучукови подметки всеки опит за чист въздух. Тя разбива с динамит стените на манастира и иска да овладее почти езотеричното му съдържание, преди да е изтекъл срокът на годност. Да го опитоми, да го излъска като реклама и да го продаде на паплачта в мола. Империализма се възбужда сексуално от още и още власт. От създаване на пространства, където монасите не могат да пеят своите мантри. От създаване на пространства, където манастир не може да бъде построен. От създаване не пространства, в които вътрепребиваването не може да се случва. Вездесъщият ботуш с каучукови подметки. Той бе в кошмарите на монасите и във всички съзидателни визуализации на диктаторите. Непрогледен мрак струи от модните списания пълни с празни кадри, които ментално изискват долари от читателите си; неописуема мъка запълва сърцата на монасите които са принудени да свеждат до едно и също ограбеното от каучуковия ботуш истинско знание за фотографията, с това от списанията бълващо нощ. Спомен за едно изгубено и славно минало.
 
3 импресии:
 
Кадър №1
Непознат мъж с кожено яке влиза в първия срещнат бар, отива до първата срещната жена и я пита сериозно, на висок глас, дали иска да има деца от него. Случайно, недалеч от тях, стои човек с фотоапарат и заснема изражението на жената точно в този миг, на неочакваното питане.
Истинска фотография. За външна консумация, но близка до знанието от манастира.
 
Кадър №2
Малко дете, с балон пълен с хелий в ръка. Случаен човек с фотоапарат снима момче и момиче, които се целуват. Инцидентно хваща в кадър човечето с балона без да вижда истинския миг тук. То се колебае дали да пусне връвта и да види как балона красиво отлита или да го задържи в ръка и да си го занесе вкъщи. Навярно за пръв път то се сблъсква с избора и преходността като концепции в този живот, макар че ще осъзнае това няколко десетки години по-късно.
Истинска фотография. „Грешен” фокус.
 
Кадър №3
Планинско село. Възрастна жена седи пред къщурката си и плете пуловер на отдавна изгубения си на бойното поле син. Умира спонтанно в очакването си да прегърне своето чадо. Точно както Димчо Дебеляновата майка. Няма фотограф. Все още няма измислен и фотоапарат, защото годината е 1634-та и няма как да има понятия „фотограф” и „фотоапарат”.
Въпреки това, и най-накрая – истинска фотография.
 
От което всичко могат да се направят няколко извода.
 
Изводи:
 
От кадър №1 – не е нужно да си фотограф, за да правиш истински снимки (макар и за външна консумация). Просто трябва да си на точното място, в точното време и да усетиш това без да го мислиш.
От кадър №2 – не е нужно да си фотограф, за да не можеш да правиш истински снимки.
От кадър №3 – какъв фотограф? Какви фотографии? Не е нужно да ги има, за да ги има.
 
Общ извод, извеждащ теорема:
 
Всичко е субективно и няма конкретни граници за нарушаване и спазване. В това се състоят безсмислието и великия смисъл едновременно. Това изпразва от съдържание пълнежа на моловете и препълва манастира. Събирачите на кадри, наричащи себе си „творци”, които не разбират горната теорема са банални и ако имат някакво достойнство изобщо, би следвало да пренесат жилищата си пред стената на плача в Йерусалим. Така ще бъдат в унисон с тези, които упорито не искат да разберат за какво става въпрос.
 
Важи за всяко едно изкуство. Навярно публикации, подобни на тази, които описват кризата на „творчеството” въобще, могат да бъдат открити много из разнородния и пъстър печат. За пишещият този текст, това има значение, колкото има значение скротума на Желю Желев за научните изследвания на NASA върху луните на Юпитер. Пишещият е този, който осъзнава, че е част от кризата. А именно – кризата на възприятията. Пишещият въпреки това е също толкова банален, колкото новините по българските телевизии. Гледаш ли ги веднъж – ясни са ти открай до край за цял живот – кризи, 3-ма убити мафиоти този месец, 1384 загинали по пътищата тази година, футболист номер 1 е..., Мис Вселена тази година е... и т.н. и т.н...
Авторът е банален като „експерт” от NationalGeographic, с няколко световни награди и множество скъпи обективи за NikonD80, който си мисли, че създава нещо различно от произведения клас „нагласен футболен мач”. Неееека си спестим псевдо-философските глупости за това как през обектива виждаме света и позволяваме на другите да го видят чрез нас, а, кфо ше каеш пич? Нека си спестим и изброяването на дъщерните фирми на горната сладкодумна университетска залъгалка. Гнусно е. Лигаво е и надменно. Само някой безкрайно самозабравил се тъпкач може да бъде толкова надменен, че да предлага на останалите „своя уникален поглед над света”, осъзнавайки, че именно в това се състои кризата на възприятията – твърде голям пазар на „изкуствено произведени концепции”. Не искам да ми обясняваш за света малоумен тъпако! Нали той е пред мен?! Всеки ден, аз стъпвам върху същият фактически свят, за който ти ми разказваш в евтината си лекция (за която дори искаш и вход да плащам!). Какво толкова ужасно се е случило в детството ти, за да си мислиш, че имам нужда от твоята перспектива за нещата?! Що за травма си преживял по дяволите?! Не разбираш ли че имаш нужда от помощ? Не разбираш ли че задоволяваш нуждата за циклаж на това човечество? И наричаш себе си „творец”? Ти не си творец. Ти си тъпия оператор, който 24/7 натиска копчето „tobecontinued” в кабината на общественото отчаяние и безперспективност. Шибайте се тъпкачи от NationalGeographic! Всяка една философия, всяка една поетична реч, която произнасяте на коктейла по случай откриването на новата ви полуфабрикатна изложба е просто продукт на собствената ви закостенялост. Всъщност вие не го осъзнавате, но сте просто електронен елемент от един стерилизатор. Такава е вашата функция. Това е вашата инкарнационна свръх-задача. Вие сте нужни, защото останалите са забравили, че могат да улавят своите кадри и да ги затварят в рамка със същият бездарен успех. Вие стоите за назидание и репер. Стоите като паметник, като фар, който да напомня на останалите, че субективността вече не се цени на тази планета, цени се единствено корпоративния интерес и неговия продукт – тоталната унификация. Да живее цифровия апарат! Истината е лъжа и лъжата е истина! Да живей смъртта на човешкото! Да живей рождението на роботоидния заместител на мигове – фотоапаратът и неговото продължение – „фотографа-творец”. Да живей, да живей, да живей! Благодарим ви, че успяхте да ни накарате да забравим, че истинската фотография е несподелима и не се случва на физически носител. Хранителните ви добавки и стероиди постигнаха своята цел. Themonasteryisnomore. USAforever. Chinaforever. Coca-colaforever.
 
Епилог:
 
През 1964 г., фотографът Джеръми Фортрю внесъл предложение в ООН, продажбата на фотоапарати да бъде равносилно на продажбата на огнестрелно оръжие и да става само с разрешително. На автора му се ще Джеръми Фортрю да бе реално съществуващо лице, с реално съществуващи искания, а не въображаем литературен герой-еднодневка, обслужващ целите на този текст. Защото фотоапаратът е оръжие. И аз бях прострелян. Без разрешително. По дяволите.



Free Joomla Extensions



Други откъси от поредицата на абстракциониста-ексхибиционост:


     - механизацията на смислите

     - анатомия на лицемерието

     - клюката и превземката като социални субстанции

- поп-фолк жития

- комбинат за изгаснали лица


scroll back to top
 

Търсачка

Кой е на линия?

В момента има 679 посетителя в сайта

Потапяне

Подкрепи работата ни

Ако харесвате нашата работа и сме били от полза за Пътя ви, може да ни подпомогнете със сума по избор:
Всички средства ще бъдат използвани за задълбочаване на нашите изследвания и проекти. Благодарим!

За aдминистратори



Статистика

Членове : 767
Съдържание : 498
Брой прегледи на съдържанието : 5669967



Изграден с помощта на Joomla!. Designed by: joomla templates hosting Valid XHTML and CSS.

© 2017 Издателство „Паралелна Реалност“ : Освен ако не е посочено друго, съдържанието на този сайт е лицензирано под:
Creative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български

Creative Commons License