Една глава от историята на забравената наука е свързана с един от най-великите изследователи в земната история, проучващ основните енергии изграждащи живота. Неговото име – забравено и игнорирано от модернистите може само да ни напомня, че светът в който живеем е доста по-невероятен и удивителен отколкото ни се позволява да вярваме от тези които искат да излъжат сетивата ни и да направляват в погрешна посока нашите възгледи. Барон д-р Карл фон Райхенбах (на немски – Karl Ludwig Freiherr von Reichenbach – 12 февруари, 1788 г., Щутгарт-19 януари, 1869 г., Лайпциг, Германия) е забележителен немски химик, геолог, металург, естествоизпитател, индустриалец и философ, член на престижната „Пруска академия на науките“. Доктор Райхенбах става популярен най-вече със своите открития на химически продукти с икономическо значение. Той открива катрана, парафина, фенола, пентана и др. В последните години от живота си работи върху силата, комбинирана от енергията, магнетизма и топлината, излъчвани от живите същества, която наименува „Одинова сила“ (от името на германския бог – Один).

Научното любопитство кара барон фон Райхенбах да се залови със сериозно изследване на група от болести поставени под общия термин „неврастения“. Всъщност той е един от първите, които обръщат сериозно внимание на тези психосоматични болести. Сомнамбулизмът, нощните схващания, страхове и емоционалната хистерия били напълно неразбираеми състояния. Всички болести от този вид привличали интереса му силно. Те изглежда афектирали само определени „чувствителни“ и „неспокойни“ индивиди. Мистичната природа на тези заболявания и особено вървенето по време на сън провокирало страх сред всички класи от хора по време на този период.

Нито една социална класа, етническа или религиозна група не била защитена и всички те имали свои представители, които били жертва на тези състояния. Но под повърхността на тези необикновени болести Райхенбах подозирал, че стои нещо също така необикновено.

Повечето лекари и други професионалисти били толкова безпомощни пред тези странни болести, колкото и техните жертви. Нямало никаква работеща теория, чрез която да се проникне в мистерията и да се открие причината и евентуално лек за нея. Мнозина просто пригласяли на познатите суеверия свързани с тези състояния и се страхували да рискуват да се задълбочат в техните изследвания.

Но Райхенбах не бил от тези, които се предават на суеверията. Въпреки че подозирал намесата на нещо необикновено, той също така очаквал да открие нов вид сила в действие – неоткрита до момента природна сила. Така че той смело се хвърлил в изучаването на проблема без никакви предубеждения.

Симптомите на ходенето по време на сън били добре познати и обикновените хора силно се страхували от тях. Те се появявали периодично всеки месец и обикновено при пълнолуние и точно на тази база баронът решил да подходи към феномена научно.

Сомнамбулизмът като технически термин е състояние при което спящите индивиди внезапно стават от леглото (докато все още спят) и вървят в продължение на доста дълги периоди докато се събудят. Докато е в хватката на това състояние сомнамбулът излиза от дома си преминавайки през опасни тераси и покриви. В пълно състояние на транс сомнамбулът остава напълно неосъзнат за застрашаващата го околна среда. Неосъзнати за големите височини на които често се озовават чрез своето ходене по време на сън те често умират при трагични инциденти.

Повечето жертви на това състояние са били виждани от други наблюдатели да вървят с отворени очи. В някои случаи те говорили на висок тон без да им се разбира и движели ръцете си така все едно общували в нормалното си пълно съзнание. Те не можели да бъдат събудени докато се намирали в това състояние, обаче. Все едно били пристъпили в друг свят в който водели друг живот!

Докато били под влиянието на тази странна „магия“ те не можели да бъдат извадени от това подобно на транс състояние. Бидейки затворници на сили отвъд човешкото разбиране по това време много малко от тях успявали да се измъкнат от хватката на болестта до смъртта си. Голяма част от тях живеели в тих страх и неизвестност.

Симптомите на това състояние започвали с внезапни мускулни спазми. Болестта прогресивно се влошавала с възрастта и децата навлизали в света на сомнамбулите с ужасяваща скорост. Някои от тях умирали при странни инциденти свързани с ходенето им по време на сън.

Техните тела се намирали в странно състояние на мускулна кататония и било дори възможно да имат дълбоки рани по себе си, без да чувстват болка преди да се събудят. Въпреки че всички случаи били доста различни, това, което ги обединявало било, че повечето от инцидентите ставали през определени нощи на месеца. Състоянието изглежда силно се изостряло в нощите когато имало пълнолуние. Ръцете на сомнамбулите се протягали към небесното тяло все едно сигнализирали мистериозни духовни послания.

Това бил и източникът на всякакви суеверни страхове свързани с феномена най-вече поради почти езическите движения, които тези хора извършвали и показвали докато „търсели“ Луната. По време на тези ясно видими „представления“ често цялото село ставало свидетел на гледката. Точно затова родителите заключвали своите засегнати от това състояние деца независимо от тяхната възраст. Представете си невинно да заспите и след това да се събудите внезапно на някой перваз или на покрив на къща и то съвсем сами. Много жертви на тази „болест“ е трябвало да бъдат заключвани в своите спални по време на нощта от родителите си.

Имало и други, които страдали от „нощни страхове“ и емоционални „хистерии“, които се изостряли основно при залез и пълнолуние. Тъй като страдащите от сомнамбулизъм и нощни фобии често били асоциирани с лудостта и спиритизма, хората се страхували от тях, защото считали, че те са повлияни от окултни сили. Те дори считали, че това състояние било „заразно зло“.

Тези, които имали сомнамбули в своите семейства били избягвани от останалите. Те били наричани „лунатици“, а състоянието на „болните“ било считано за проклятие, чума и дяволски знак получен вследствие на някакво ужасно и непризнато от тях дело. На много от семействата с такива членове било забранено да участват в религиозни мероприятия. Постепенно изолирани от останалите тези семейства живеели в принудително отшелничество.

Съдейки по симптоматиката и странните „лунни привързаности“ Райхенбах считал, че тези болести са някакъв отклик на някакви доста по-фундаментални природни сили. Другите негови колеги не искали да рискуват репутацията си правейки заявления по този въпрос. Поради наложилите се с времето предразсъдъци, академичните среди не искали да изучават тези специфични болести както и така наречените „окултни сили“.

Изисквало се прекалено голяма промяна на научния фундамент, защото при това положение те оспорвали методите му на събиране на данните. При липсата на тези специфични данни изследването на барона щяло да се провали. Било ясно, че влияния като тези не могат да бъдат оценени акуратно без човешкият фактор като субективен наблюдател.

Човекът като субект бил разглеждан от Райхенбах като един вид лаборатория – свят в който оперират енергиите, които ние възприемаме. Нямало друг начин по който да бъде изследван този феномен. Тази промяна от количественото към качественото в процеса на изследване привлякла доста критика от страна на неговите колеги. Новият качествен подход по отношение на природните феномени щял постепенно да разкрие един забравен свят, в който тези всепроникващи енергии били откривани навсякъде. Голяма част от научните среди виждали в това опасно завръщане към „суеверията и невежеството“, но баронът по-късно щял да заяви, че природата в основата си е съставена от тези енергии. Тяхното влияние според него било толкова дълбоко по отношение на наблюдателя, а същевременно количествените методи не можели да разкрият в достатъчна степен тяхното присъствие. Само човешкият организъм като лаборатория и „детектор“ можел да служи като достатъчно надежден и чувствителен индикатор на тези неразпознати „мистериозни сили“.

Психичните сили не можели все още да бъдат измервани с лабораторни инструменти. Баронът обаче очаквал, че бъдещите научни разработки ще доставят някакъв вид материален детектор за тези мистериозни сили. Няколко такива устройства наистина били открити впоследствие.

Решен да открие истинската причина за сомнамбулизма и свързаните с него емоционални хистерии, баронът събрал буквално стотици случаи от околните местности. Повечето хора обаче се страхували да говорят за това състояние.

Барон Райхенбах направил своите първи крачки в тази авантюра към нови научни хоризонти, когато той самият успял да наблюдава феномена. Задачата била първо да се създаде социологически профил изпълнен с нови философски възгледи и нови феномени. Самите данни щели да изискват нова философска интерпретация докато бъдат установени и развити задоволителни модели, които да обяснят проблема.

Само един дълбоко проницателен ум можел да направи верните изводи от безбройните данни, които всички тези случаи щели скоро да разкрият. Още повече, че придобиването на необходимите данни щяло да изисква посещението и консултацията със стотици, вероятни хиляди семейства, преди да бъдат направени някакви утвърдителни заключения.

Установяването на доверие със своите пациенти било първият приоритет и първата крачка към това да се набере голяма база от данни. Родителите също се включили доста бързо обяснявайки с подробности точно кога и как се появили първите признаци на сомнамбулизъм при техните деца.

За да разбере в по-голяма степен всички подробности свързани с тези състояния баронът задавал на болните много дълбоки и лични въпроси. По този начин той един вид предшествал Фройд и неговият метод на лечение чрез говорене. Въпреки неговите продължителни и конфиденциални дискусии с болните той забелязал, че от това нямало сериозно подобрение. Разговорите не премахвали симптомите, въпреки че предразполагали „жертвите“ да се изправят лице в лице със своите страхове. Баронът продължава да счита, че този специфичен клас състояния се дължи на някаква много дълбока и неразпозната „природна причина“.

В хода на изследванията в главата на барона те ставали все по-малко „информативни“ и все повече „човешки“ и той осъзнал основата върху която се градят така наречените „емоционални болести“. Той осъзнал, че въпреки факта, че емоциите съпровождали това състояние, сами по себе си те не били в неговата основа.

След като събрал и изучил хиляди подобни случаи барон Райхенбах открил някои любопитни подробности, които винаги придружавали страдащите от сомнамбулизъм и нощни хистерии. Изследвайки внимателно и подробно тези случаи тяхното широко разпространение истински го шокирало. Такива случаи имало на практика навсякъде.

Родителите докладвали, че нощните мускулни спазми, нощните страхове и ходенето по време на сън се появявали още когато техните деца били съвсем малки. В повечето случаи обаче тези симптоми изчезвали с нарастването на възрастта. Симптомите винаги били вследствие на специфични лунни фази и достигали своята кулминация при пълнолуние. Засегнатите индивиди както стана ясно не били само зрели хора. Съвсем малки деца също били засегнати. В случая интересна подробност се оказва факта, че тези деца били на толкова млада възраст, че нямало как осъзнато да бъдат повлияни от всякакви суеверия или други плашещи „езически фантазии“. Тази специфична форма на хистерия или сомнамбулизъм не била резултат от семейната атмосфера или насаждан страх. Тя била естествен отговор на външно природно влияние. Баронът забелязал, че повечето посетени от него семейства не били суеверни нито пък били прекалено религиозни или пък наплашени от различни религиозни страхове. Въпреки че някои от тях се били обърнали към старомодните талисмани и екзорсизма като опит да се справят с положението, повечето се били отказали да търсят лек, който мигновено да ги избави от тежкото положение.

При повечето случаи моделът на симптомите бил един и същ. Възрастта при която това състояние се отключвало често съответствала на тази при която детето прохождало. Въпросът бил тревожещ. Защо едно здраво дете внезапно ще придобие различни симптоми свързани с нощното ходене? Освен това огромният брой случаи подсказвал, че проявяването на тези симптоми няма географско предпочитание.

Напразни били и опитите на различни лекари да ликвидират проблема с различни билкови отвари. Сомнамбулите от своя страна никога не били сигурни в това дали техните сънища са „истински“ или фантазии. Някои индивиди интервюирани от барона отбелязали, че техните ръце се сковавали болезнено и потрепвали неконтролируемо когато наближавала фазата на пълнолуние. Други случаи свързани с хистерията също потвърждавали, че мускулните схващания можели да бъдат болезнено усетени с цялото тяло най-вече през този специфичен период. Тези всеобхващащи болки подобни на симптомите на тетанус блокирали дишането и сковавали тялото точно както при смъртта. В много случаи тези мускулни спазми довеждали до пълно обездвижване и частична парализа в седмицата преди проявите на сомнамбулизъм. Много малко можело да се направи, за да им се помогне. Тези които наблюдавали ужасяващата гледка били също безпомощни.

Баронът бързо разбрал, че тази „чувствителност“ не е случайно явление. Той дори се изненадал да научи, че тя се проявявала във всички класи и националности. Така че било лесно да намери обекти за изследване. Той бил педантичен и изключително търпелив записвайки внимателно всичко, което наблюдавал и това впоследствие се превърнало в неговата уникална запазена марка. Тази странна чувствителност била състояние на организма, с което всеки един от тях бил роден.

Когато тези чувствителни състояния били изследвани баронът открил серия от удивителни и неподозирани до този момент корелации. Тези индивиди показвали специални неврологични състояния – състояния при които тяхната чувствителност била лесно стимулирана и удължавана. Тези индивиди усещали и „виждали“ много по-голяма част от света отколкото останалите хора. В този смисъл те наистина били „специални“ и се отличавали.

Окултна сила

Баронът осъзнал че цялата физиологична постройка на тези „сензитиви“ била някак си повлияна от посредник, който утежнявал тяхното състояния и който можел да бъде открит във външния естествен свят. Тази преминаваща енергия ги поставяла в това мизерно състояние. Коренът и причината за всички тези емоционални болежки трябвало да бъде инвазивна външна сила. Този посредник трябвало да бъде лъчение или електрическа сила, която действала като алерген на тези чувствителни индивиди. Баронът настоявал, че това била причината за всички тези странни симптоми.

Респективно, той се опитал да изолира тази „окултна сила“. Но откъде да започне? Как той можел да открие енергия, която била съпроводена от толкова много векове изпълнени със страх и мистификация? Енергиите имат източници. Те се манифестират като лъчения или електрическа енергия. Каква би била тази фундаментална „окултна енергия“? Дали е електричество? Или пък магнетизъм? Дали не е така наречения животински магнетизъм? А дали не е комбинация от познати сили или пък нещо напълно различно? Въпросите силно превишавали отговорите.

Баронът открил, че преди да се предизвика състоянието на сомнамбулизъм някои основни природни състояния също трябвало да са налице като фактор в картината. За него също така било очевидно, че лунните влияния били, разбира се, част от „забранения“ посредник стоящ в дъното на мистерията. Първоначално, обаче, той отхвърлил напълно тезата, че лунните влияния имат най-голям принос за ситуацията. Вместо това Райхенбах изследвал възможността някоя доскоро невъзприета комбинация от различни сили да се явява главния виновник – истинската естествена причина за ходенето по време на сън. Той не се хвърлил сляпо да търси малко вероятното, а следвал плана да върви от познатото към непознатото.

Дали ефектът не бил химически? Дали пък някакви странни въздушни феномени не са причина за това състояние? А възможно ли е то да се дължи на някаква алергична реакция към някакъв прах разнасян от вятъра? Било очевидно, че не всички хора страдали от сенна хрема въпреки широкото й разпространение по време на летния период. Поленът от дърветата и цветята не произвеждал алергични реакции при всички хора.

Имало някои хора при които се проявявали алергични реакции към рози, гардении, дъбови дървета, кучешки дрян или сено. По подобен начин не било ли възможно и сомнамбулизма да бъде алергична реакция? Но кой алерген продължавал да действа и при снежните зими? В серия от някои основни хипотетични предположения той започнал с електростатичната енергия. Това бил първият най-логичен избор. Кой човек не е изпитвал безсънна нощ? Едно всепроникващо естествено явление можело директно да окаже влияние върху деликатните нерви на „сензитивите“.

Ако някаква мистериозна физическа сила влияела директно върху тези чувствителни индивиди, тогава може би повечето хора били на практика „нечувствителни“ към тези влияния. Сомнамбулните мускулни спазми силно наподобявали на реакцията при електрически шок в дълъг период от време. Баронът първоначално вярвал, че ходенето по време на сън може би е причинено от някакъв вид местно постоянно поддържано наелектризиране.

Ако хипотезата свързана с тази всепроникваща сила била изобщо работеща, тя изисквала доста по-пълен и практичен анализ. Тези невро-сензитиви може би са по-податливи на такива местни електрически влияния точно защото техният неврален апарат е по-различен от на останалите хора. По този начин всяка една електростатична обстановка би ги изпратила в състояние на конвулсии и мускулни спазми за дълъг период от време. Да. Може би някакви невидими електростатични влияния активирали първичните мускулни реакции при определени „чувствителни индивиди“.

Природни сили в комбинация с чувствителност. Неговата теза започнала да придобива все по-научна форма. Така той официално заключил, че епизодите на мускулни спазми, болезнено треперене, раздразнителност и накрая сомнамбулизъм било в резултат на специалната чувствителност към естественото електричество. В резултат на това се получава нещо като „електро-тетатнус“ – физиологична непоносимост към слабо, но продължително местно електрическо влияние.

Само че в крайна сметка не това открил баронът!

Фактът, че бил запознат с различни странни форми на светкавици, го накарал да вярва, че някакви невидими електростатични шокове вероятно са първата стъпка, която задейства механизма чрез който функционира сомнамбулизма. Невидимите електростатични шокове били засичани на сравнително големи територии. Тези почти неуловими електрически шокове преминавали през сгради, животни и хора. В тази връзка често животни са били наблюдавани, че са притеснени дълги часове преди гръмотевични бури. Централният проблем с електростатичната хипотеза бил, че много от ходещите по време на сън в огромна част от случаите изобщо не реагирали на гръмотевични бури. Дори при положение, че по време на тези бури къщите им били буквално залети от това статично електричество тези индивиди не показвали никакви симптоми свързани с особеното им състояние.

При положение, че очевидно причината не била в статичното електричество тогава какво друго оставало? Магнитно влияние? Може би тялото е чувствително към някои внезапни флуктуации в земното магнитно поле, които стимулират пристъпите? Подобни сили са били измервани по време на слънчеви изригвания видимо променяйки стрелките на компаса. До каква степен свръхчувствителната човешка неврология щяла да отговори на всепроникващото магнитно влияние?

Интересното в случая било, че парчета магнит използвани върху чувствителни индивиди вече били доказали своето влияние произвеждайки реакции на мускулни спазми. Дори на няколко пъти баронът успял да предизвика състояние подобно на транс при някои свои пациенти просто като движел магнит около тях! В някои случаи се появили болезнени схващания и упражнението било многократно повторено докато баронът не се убедил, че реакцията е истинска.

Сега вече било необходимо да се извършат няколко експеримента, чрез които да се измерят регионалните магнитни флуктуации точно по време когато симптомите свързани със сомнамбулизма започнат да се появяват. Само тогава пряката връзка между двете неща щяла да бъде доказана. Измерими магнитни вълни можели да бъдат засечени през деня и нощта в продължение на седмици. Изненадващо обаче се доказали само някои връзки между тези магнитни вълни и симптомите при сомнамбулите.

На какво се дължало това? Магнитите, които баронът държал в ръка произвеждали у неговите пациенти както мускулни спазми така и състояние на транс, докато земните магнитни вълни не произвеждали подобни симптоми. Това било истинска мистерия. Магнитите се оказали няколко степени по-силни отколкото местното магнитно влияние. Само че именно това регионално магнитно влияние уж трябвало да бъде основната причина за симптомите.

Бидейки майстор на научния метод Райхенбах видял, че е изчерпал списъка на съществуващите до момента научно признати сили. С изключение на магнитите нямало почти никаква друга връзка която да докаже, че съществува пряка зависимост между земното магнитно поле и сомнамбулството. Дали при това положение съществувала някаква друга неустановена сила? Каква сила била проектирана от обикновените магнити, която същевременно не се излъчвала от земния магнетизъм? До този момент баронът бил изчерпал всички познати сили и техните комбинации. Това бил един добър опит, но резултата не се оказал сполучлив, така че той дълго мислел относно всички тези дилеми.

Въпреки че първоначално бил отхвърлил тази теория той вече бил готов да опита своя последен шанс. Оставал един общ фактор при всички изучени от него случаи на сомнамбулизъм. Само един! И този общ елемент бил свързан с много неща, които академичните среди не искали да признаят!

Това била ЛУНАТА! Нещо свързано с лъченията, които идвали от нея.

Лунна светлина

Мисълта че сомнамбулизмът може да бъде причинен от някакъв аспект на лунната светлина била странна и „неакадемична“. Въпреки това присъствието на лунната светлина винаги предизвиквало най-сериозните драми свързани с ходенето по време на сън. Баронът започнал да анализира своите собствени открития като свързвал някои „общи признаци“ сред хилядите случи до които се бил докоснал. Това че бил генерирал толкова голяма база от данни без предварително да е заложил в нея някаква мисловна схема за това как точно тя трябва да се реализира – в крайна сметка се отплатило добре. Имало няколко научно приемливи връзки между неговите данни и тази „нова“ хипотеза.

Някои определени лунни фази винаги били отбелязвани от родителите като знак за предстоящ епизод свързан със сомнамбулството. Тази линия на мисли довела до една своеобразна революция в неговия научен подход, което пък довело до потресаващо откритие. Ако така наречените „сензитиви“ реагирали на мистериозните регионални влияния, то тогава тези влияния били напълно непознати и най-вече непризнати от академичната наука. Това била същата тази „нова“ сила, която баронът първоначално предположил че съществува.

Барон фон Райхенбах провел забележителна серия от експерименти, която единствена цел била да открие вече очевидната връзка, която съществувала между лунните лъчения и сомнамбулизма. Повечето от неговите почитаеми колеги се присмивали над една толкова проста и „очевидно“ изтъкана от суеверия хипотеза.

Старите схващания за менталните болести и лунните фази не можели да бъдат взети насериозно! Райхенбах вече не можел да бъде разубеден от курса, който бил поел. Той щял да тества влиянието на лунната светлина върху всеки от своите пациенти – един по един. Неговият метод започнал с проста серия от тестове в малко по-контролирана обстановка.

Един по един пациентите били оставени да си почиват в напълно затъмнена стая. Завесите били спуснати, лунната светлина напълно липсвала и при това положение той забелязал леко облекчение на техните мускулни симптоми. Това първоначално откритие разкрило един донякъде куриозен и понякога спонтанен лек, който тези хора намирали, когато оставали изцяло във вътрешността на дома си по време на лунните фази.

В една напълно изолирана от светлина стая баронът направил специални приспособления, така че един много фин лъч лунна светлина да може да въздейства върху определени части на лицето, рамената и ръцете на „сензитивите“, които си почивали. Първото усещане което тези хора докладвали било една доста неприятна и дори противна за тях топлина – едно неприятно раздразнение, което заливало цялото им същество. След това телата им били обзети от чувство на клаустрофобия и те станали доста неспокойни. Точно тогава се появил и първият симптом на сомнамбулизъм в действие.

При по-дълго излагане постепенно започнали да се появят схващанията и треперенето на мускулите. Неприятна топлина и мускулни спазми започнали да се проявяват по целите техни тела. Баронът намерил за удивително, това че премахването на лунната светлина разкрило всъщност, че тя имала дългосрочно действие, защото симптомите не отшумявали веднага. „Сензитивите“ продължавали да поддържат своето силно изострено състояние и то само от излагане на лунната светлина в продължение на 1-2 минути. Въпреки че този ефект все пак постепенно отшумявал, той предоставил доказателства за алергична реакция – такава за която баронът предварително се бил сетил като възможна опция. Отразената в огледало лунна светлина дала по-слаби, но все пак подобни резултати.

Удивително! Една мистериозна и „непозната“ сила била вече разпознаваема и тя се намира в самата лунна светлина. В допълнение към тези причиняващи болка ефекти, баронът наблюдавал, че „сензитивите“ били силно привлечени от лунната светлина. Всички те изявили желание да я докоснат и да бъдат по-близо до нея! Може ли това физиологично привличане да обясни защо те толкова често и напълно неосъзнато били изкарвани навън по време на своите състояния на транс?

Точно тук било голямото откритие. Лунната светлина наистина произвеждала „алергични“ раздразнения при някои по-чувствителни индивиди. Едно неочаквано откритие, но с огромна важност. Баронът публикувал своите първоначални открития чак след като те били потвърдени в няколкостотин други случая. Алергичната реактивност към лунния спектър била налична при тези сензитиви вероятно поради факта, че същият този спектър съдържал някои първични дразнители.

Било много лесно да се тества хипотезата. Баронът поставил голяма стъклена призма в лунния лъч като по този начин разделил лунната светлина в своя собствена ясно различима дъга. Лунния спектър съдържал дразнителите които причинявали сомнамбулизъм и те били в ясно отличими цветове. Лунното червено предизвиквало дразнещата топлина, лунното зелено в действителност причинявало схващания при контакт!

По-дългите излагания на лунна светлина причинявали частична парализа, което отключвало специфична загуба на съзнание. След това се появявали частични епизоди на ходене по време на сън. Точно тук била истинската причина за сомнамбулизма и схващанията – феномен, който в миналото бил свързван с окултното и спиритизма.

По време на всяка индивидуална сесия, баронът давал на всеки пациент един по един стъклена пръчка и ги молел да докоснат снопа от лунната светлина, който добре изолиран минавал през стаята. Пъхането на пръчката в светлинния лъч предизвиквало гадене и понякога повръщане! Със сигурност стъклото провеждало нещо повече от светлина. След това той им дал парче метал, който пациентите също трябвало да поставят в снопа лунна светлина. Поставянето на метала в светлината предизвиквало парализиращи спазми.

Лунните лъчения били насочвани от металните плочки директно към телата на сензитивите. Как обикновената лунна светлина можела да отключи толкова екстремни реакции? Какво точно се съдържало в лунната светлина и причинявало толкова мощни реакции в мускулатурата на тези хора? И как точно лунната светлина преминавала през тези метални плочи?

Това което влизало в техните тела вече не било светлина. Лунната светлина стимулирала нов вид проводимост през метала. Тази енергия провокирала симптомите на сомнамбулизъм!

Дали това била мистериозната енергия, за която баронът хипотетично предполагал? Нова серия от експерименти направила ясно разграничение между старите му изследвания и новия революционен подход. Той започнал да разработва иновативна апаратура специално пригодена да може да прави точни и качествени наблюдения.

Поставяйки големи метални плочи на външните первази на прозорците, които били насочени към Луната, той проектирал специален апарат, през който преминавала светлината, на чието действие били изложени сензитивите. Дебели увити жици били прекарани през дупка в прозореца и били държани от всеки един „сензитив“ по време на индивидуалните изследвания.

Когато металната плоча била под влиянието на лунната светлина баронът наблюдавал забележителни ефекти. Всеки път когато доближавал някой от изолираните субекти с увитата жица, те започвали да усещат сериозни мускулни спазми, когато той бил на метър-два от тях.

Било ясно, че някаква непозната сила в действителност се излъчвала от окончанието на жицата. Тази енергия, която първоначално била под формата на светлинни лъчи била абсорбирана и проведена през метала и след това можела да се освободи през проводника. Фантастично! Фактът, че само човешкият усет можел да усети тези ефекти валидирал квалитативната природа на работата на Райхенбах.

Допълнителните тестове разкрили, че при всеки „сензитив“ болезнените мускулни спазми започвали на определено разстояние от края на жицата. Това било едно „обективно“ измерване на човешката чувствителност. По този начин баронът можел да прави сериозни разграничения и между самите сензитиви.

Тези, които усещали освободената енергия от по-далечно разстояние били „най-силните сензитиви“. Тези, които имали нужда от директен контакт с жицата, за да усетят влиянието били „най-слабите сензитиви“. Директният контакт с жицата винаги причинявал много силни и болезнени спазми. Освен това контактът провокирал и реакции, които не отшумявали веднага. Едноминутен контакт често водел до спазми продължаващи цял час!

Тази експериментална постановка била подготвяна и провеждана хиляди пъти със стотици различни индивиди. Винаги били постигани едни и същи резултати. Всеки „сензитив“ описвал точно и акуратно влиянията които изпитвал. Нямало апаратура нито измервателен инструмент, който можел да постигне равностойни по сила замервания. В тази проста първа демонстрация се разкривал един свят с нови сили и тяхното взаимодействие с материята.

Баронът изискал всеки един пациент да опише енергийните потоци, които толкова болезнено можело да бъдат усетени докато се държи жицата. Всеки от тях дал идентични показания. Контактът при допира бил горещ, дразнещ и те се чувствали неудобно. Но това били същите неща, които те докладвали и при директната лунна светлина!

Тъй като същите ефекти можели да бъдат пренесени през увитите жици, енергията, за която ставало въпрос нямала общо със самата светлина. Било очевидно, че има някаква специална енергия, която се излъчвала от Луната, а светлината била нейн проводник. При това положение баронът трябвало да изолира и разбере тази специфична енергия с решителни усилия.

Той се опитал да измери електрическото напрежение в освободената през жицата енергия. Най- чувствителните електроскопи не показали никакви отклонения, когато били свързани. Следователно това не била електростатична манифестация, която била пренебрегвана от учените през 17 век.

По същия начин екстремно прецизните стрелки на компаса не били помръднали от мистериозната сила. Следователно енергията не била магнитна по природа. Точно както той бил заключил преди това. Какво било тогава? Дали другите небесни тела произвеждали подобни ефекти? Баронът провел идентичен експеримент със слънчева светлина. Бутайки стъклени и метални пръчки към изолираните слънчеви лъчи, „сензитивите“ докладвали аномално „хладно“ усещане. В действителност те дори предпочитали този енергиен ефект в сравнение с този на лунната светлина тъй като бил приятно освежаващ.

Във виолетовия спектър на светлина пък била открита една чудодейна животворна сила. Сензитивите се почувствали по-силни и доста по-живи когато докосвали жица, която била изложена на слънчевата виолетова светлина. Това значително откритие отворило нова врата.

Какво било новото познание до момента?

• На първо място сензитивите можели в действителност да засекат и докладват проникващите ефекти, на нови видове енергия в лунната светлина.

• Второ, тази енергия сама по себе си не била светлина. Ако беше светлина нейните ефекти нямаше да провокират спазми при контакта чрез проводник. Така че това било нещо, което не е светлина, а пренасяно от нейните лъчи. Интересен парадокс!

• Трето, тази енергия произвеждала определени физически усещания при контакт с нея.

• Четвърто, тази непозната енергия можела да бъде абсорбирана и превеждана през метални жици.

• Пето – тя не била нито електрическа, нито магнита по своята природа.

• Шесто – ставала лъчиста, когато била освобождавана от различни точки в пространството.

• Седмо – след кратко излагане на нейното въздействие, материята можела да складира енергията за дълги периоди от време.

• Осмо – огледалата можели да отрязват тези енергийни потоци.

• Девето – всички „сензитиви“ дали приблизително идентични показания по време на своите индивидуални сесии.

Било ясно, че това е някаква непозната досега сила, която има свои собствени закони и качества.

След това сензитивите били накарани да си почиват в напълно затъмнена стая и да докладват за своите усещания. На тях не им било предварително съобщено какво трябва да очакват. В тъмното, баронът вкарвал жиците, той предварително ги бил свързал с различни порции от слънчевия и лунния спектър, чакайки честни отговори от пациентите. Всеки от тестовите субекти докладвал същите усещания и впечатления.

Когато жиците били в рамките на определен периметър от телата им всеки от тях незабавно имал странни усещания. Лунната светлина винаги произвеждала различни раздразнения и спазми. Слънчевата светлина от виолетовия спектър произвеждала приятно хладно усещане, което било противоположно на нощните страхове. Нито лунните, нито пък слънчевите енергийни влияния не били засечени от чувствителните термометри.

Един напълно различен и непознат до момента свят изпълнен с различни сили бил видян в действие. Това била една отворена врата, през която всички до момента осмени от науката енергии можели да се промъкнат. Човешката физиология била безценният инструмент, чрез който всичко това можело да бъде засечено. Това бил моментът в който поруганите древни науки получили своята реабилитация, доказвайки правотата на древните натуралисти, които говорели за един „свят изпълнен с ИЗЛЪЧВАНИЯ“!

Светлина и метали

В допълнение се оказало, че светлините от небесните тела въздействат и върху самите метали. Медта изложена на слънчева светлина произвеждала зелени и сини пламъци, както златото така и среброто произвеждали забележителни пламъци оцветени в чисто бяло, оловото правело сиво-синкав пламък, ламарината пък правела мътно бели пламъци. Цинкът давал червеникави пламъци. Стъклото било заменено с метала и произвело бял блестящ пламък.

Баронът пренастроил специално направената за целта голяма стъклена призма като я поставил на отворен балкон. Тя проектирала своя спектър към износената от времето тухлена стена. Медната жица, която постепенно докосвала всеки един цвят един след друг дала възможността на сензитивите да усетят различни симптоми като цветовете варили от виолетово до зелено.

Зеленото било средната точка, като неприятните горещи усещания се появявали от жълто до червено. Спектралната зелена лунна светлина сама по себе си произвеждала силни мускулни спазми, също както обаче и зеления спектър на слънчевата светлина.

Отразеният червен и инфрачервен спектър винаги давали реакция с позиви за повръщане и гадене, докато виолетовия и ултравиолетовия спектър давали приятни охлаждащи реакции. Следователно можело част от тази енергия да бъде извлечена от светлината и да се придобие нейната животворна сила. Няколко изобретатели на по-късен етап развили други средства за селектиране и настройване на тези специални енергии основавайки науката радионика.

(Радиониката е метод на диагноза и лечение от разстояние, който използва специално проектирани затова инструменти, с които лечителят може да установи причините за болестта в живия организъм независимо от това дали е човек, животно, растение или самата почва. Въпреки че радиониката е създадена главно, за да диагностицира и лекува човешките болежки, тя също се използва, за да се увеличават селскостопанските добиви, да се контролират вредителите и да се подобри здравето на добитъка. Периметърът на радиониката на теория е неограничен. На практика е ограничен от чувствителността, познанието и майсторството на практикуващия. На едно определено ниво може да се ползва, за да се установи структурния и функционалния интегритет на тялото и да се идентифицират причините за болестта скрити в него. На друго ниво определянето на състоянието на енергийните центрове (чакрите) показва една картина на енергийният поток в тялото и позволява на практикуващият да получи по-дълбок поглед за причините, които стоят зад определени физически и психологически дисбаланси. – бел. Alien)

Нощните експерименти произвели също толкова странни резултати. Било позволено на блестящата лунна светлина да проникне през металните плочи. Няколко от „силните сензитиви“ ясно видели качулат пламък около 25 см. висок и широк, който се издигал от края на жицата. Лунната светлина предизвикала неочаквано привличане при няколко сензитиви, които поискали да последват пътя на жицата до нощното небе! Техните ръце, длани и торсове били толкова втвърдени от контакта с жицата, че баронът трябвало да спре експеримента. Тези експерименти били проведени в продължение на 3 пълнолуния със специфична група сензитиви.

Друг експеримент имал за цел да тества капацитета на металите и тяхната способност да „поглъщат“ и складират лунна светлина. За целта било използвано „германско сребро“, което било изложено на пълнолуние. (Терминът „германско сребро“ е обобщаващ за различни сплави на медта, цинка и никела, а понякога в тях се сдържало олово и калай. Първоначално името било дадено заради техният сребристобял цвят, но използването на термина „сребро“ вече е забранено за сплави, които не съдържат този метал.) „Напоени“ с този енергиен поток за няколко минути всички сензитиви усетили неприятна топлина. Нямало обаче отличителна разлика в температурите. Няколко други метални плочи също били изложени на лунната светлина преди тяхното влияние да достигне до сензитивите.

Всяка една комбинация довела до продължително чувство за гореща вълна. Имало и изненадващи оцветявания и сияйни пламъци в резултат на лунното излагане. Медта произвела червени и зелени пламъци в комбинация, среброто и цинкът произвели бели такива, а калаят сини. Разликата между директната естествена светлина и светлина преминала през стъкло също била подробно изследвана.

Водата изложена на директна слънчева светлина имала „различен вкус“ – тя била хладна и леко кисела. Водата изложена на филтрирана слънчева светлина била „топла и горчива“. Очевидно водата можела да запази тази енергия, когато е изложена на нейното влияние!

Голямата призма била включена за по-детайлно изследване на този феномен. Различни спектри проектирани срещу стената произвеждали забележителни вкусове, а те от своя страна били придружени с „други“ усещания. Специални чаши с вода били поставени на всяка съответна цветна честота. Виолетовите цветове произвеждали хладни и леко кисели усещания, червените цветове произвеждали топли усещания и гадене.

Баронът предизвикал своите познати химици да открият „химическите промени“ във водните проби. Той самият бил изключителен химик и по никакъв начин не можел да открие и следа от каквито и да е „химически“ добавки свързани с излагането на енергийните влияния.

Изводът, че едно „чисто качество“ е влязло във водата и е произвело тези ясни и видни ефекти било абсолютно ужасяващо за неговите колеги. Вкусовете били различни и ясно различими. Ефектите понякога били доста силни в негативен план. На няколко „сензитиви“ им се догадило толкова много, че започнали да повръщат когато отпили от „червената вода“.

Вкараната вече енергия в материята представлявала нов вид феномен. Всеки можел да вкуси и усети нейните запазени качества. И точно тук баронът почнал да прави сериозни крачки срещу своите академични критици. Сега вече имало средства чрез които можело да се установят сили, които били определяни за изцяло квалитативни, но можели да произведат количествени ефекти. Тук качеството се материализирало в количествени натрупвания. Те можели да се запазят във водата с часове!

Водата изложена на червена светлина и тази изложена на виолетова светлина запалила нов спор сред учените. Райхенбах изложил схващането си, че всички течности били подложени на тези закони, чрез които, също така, се формирали и кристалите. Следователно било възможно да се складират тези енергийни шаблони и можело да бъдат съхранени в течностите от които произлизали кристалите. Този вид складиране се практикува при приготвянето на лечебни субстанции, които се окачествяват като „хомеопатични“. (Още за връзката на хомеопатията с алхимията може да прочетете в следговора на книгата „Посвещение в древната страна на боговете: 12 дни из дебрите на алхимията и тибетския мистицизъм“.)

Пресичането на двата свята – този на качествата и този на количествата било нещо много повече от метафора. За барона било очевидно, че тези енергии били фундаментална сила, която била изпълвала нашия свят. Неговите колеги в Берлин били вбесени.

Водните проби, които били оставени на чиста лунна светлина за няколко мига произвели блудкаво чувство на гадене. Това усещане преминавало през цялото тяло и произвеждало позиви за повръщане, а в някои случаи и повръщане. Това били същите симптоми които имали и някои индивиди с нощни фобии. По този начин вече бил видим един свят на „качеството“ – точно, както твърдели и древните жители на планетата – свят, в който тези качества управлявали инертната материя.

Д-р Бурил Пейн сравнително наскоро провел наново тези експерименти със същите резултати, отбелязвайки драматичните вариации, които водните проби изложени на влиянието на различни небесни тела показвали. Устройството, което той използвал било двуметрова метална тръба (13 см. в диаметър) монтирана на стойка за телескоп. Светлина от различни небесни тела била насочена към чисти водни проби. Слънчевата вода произвела възстановителен сън в рамките на 15 минути. Лунната вода имала силно неприятен вкус, който предизвиквал гадене.

Лунната вода имала вкус на „изгоряла гума“. Няколко проби направени по време на лунно затъмнение произвели почти яростно раздразнение при тези, които пили от пробите. Спирайки светлината да влиза в пробите – това напълно блокирало неприятния вкус и чувство. Замразяването на пробите елиминирало отвратителния лунен вкус и огромното раздразнение.

Водата, която била изложена на влиянието на светлина от Венера дала странен металичен вкус, който предизвиквал неочаквано виене на свят. Изложената на Юпитер вода имала вкус на сяра, но същевременно успокоявала някои вътрешни раздразнения с изненадваща скорост.

Други различни планетарни конфигурации произвели специфични емоционални ефекти – тъга, плач, гняв и дезориентация. Накратко – симптоми на хистерия!

Думите на барон Карл фон Райхенбах все още отекват в тези, които знаят тайната на изгубения свят – тайната на изгубената наука:

„Всичко излъчва СВЕТЛИНА... всичко... всичко. Ние живеем в свят изпълнен с БЛЕСТЯЩА материя!“

Източник: Джери Василастос

Превод: Alien