Това е темата-анализ на 2-ри сезон на сериала „V“, която бе обещана на няколко места из следговора на „Произход и история на Империите Орион и Сириус“. Следващите редове бяха предвидени да бъдат част от самата книга, но за съжаление по чисто финансови причини това не бе осъществено...

Това означава, че четенето и разбирането на тази тема следва да бъдат след прочита и опознаването на самата книга, защото много от идеите представени там ще бъдат доразвити и практически обрисувани тук, което е и цялата идея на този анализ – да покажем как концепциите от света на окултното и древните извънземни култури, намират своето продължение (или по-скоро отражение) в света на Холивуд – идея добре позната от вече изградените в този сайт традиции. И тъй като първоначално този текст се явяваше като „Приложение 5“ в книгата, то той ще бъде идейно потвърждение на повечето от вече изказаните в следговора мисли и няма да се връща да обяснява твърдения изказани там. С две думи – тази статия е бонус-материал най-вече за хората чели книгата (досега всички, които са я поръчали би следвало вече да я имат; Варна също е заредена, както и Хеликон). За останалите ще има твърдения сякаш изведени от нищото, чиито корени няма да бъдат проследени, защото това е направено в рамките на повече от 200 стр. в самата книга. Ако вече имате книгата, но още не сте я чели, този текст ще бъде много по-пълноценен за вас, ако изчакате и му посветите времето си след като сте прочели поне веднъж „Произход и история на Империите Орион и Сириус“. Ако го прочетете сега – просто няма да успеете да извлечете максимума.

През 1947 г., когато се случва известното събитие в Розуел, е имало много експанзивни опити от страна на някои извънземни групи да дойдат на тази планета и да открият някаква форма на пукнатина в защитата й. Всички те били свалени. В резултат имаме над 16 катастрофи само през лятото на 1947 г., една от които известната в Розуел, a друга – тази на Бек’Ти, за която научаваме от работата на Морнинг Скай.

Оттогава подобни „катастрофи“ са по-скоро модел и не са спирали да се случват. В един момент през 60-те и 70-те на миналия век, те станали толкова много в САЩ, че за тях започнало да се говоримасово – нещо, което правителството вече не можело да контролира. Именно това е периода в който наблюдаваме първата силна вълна от интегрирането на извънземната тематика в Холивуд, като през 80-те години това достига своя пик (а днес тези филми са ежедневие). Именно част от този пик е първият сериал „V“.

Тези от вас, които са чели „Документите Тера“ знаят, че „V“ всъщност е remake на по-стар сериал от 80-те години на миналия век. Преди години качих цялата поредица от 80-те в zamunda, откъдето можете да я свалите и до днес (няма български субтитри). Тя се състои от 2 филма и един сериал. Първият филм е 3 часа и е разделен на два мини-епизода, вторият е 4 часа и половина и е разделен на 3, а сериала се състои от 19 пълни епизода по 45 мин. всеки. Което си е доста лента, както и да го гледаме. Препоръчвам поредицата на феновете с обещанието, че продукцията е на много прилично ниво предвид, че говорим за средата на 80-те години на 20 век.

Новият „V“ пък, е remake, който стартира през 2009 г. и бе спрян през 2011-та, странно заключващ се в 2 (11) години между 9 и 11. Шоуто бе прекъснато поради „нисък рейтинг“ от телевизия „ABC“, но очевидно по-важната част от неговата поява на бял свят бе да пусне в колективното несъзнателно определени идеи, които да започнат да отлежават.

Определено, ако гледате стария сериал, в комбинация с новия, ще извлечете много повече наблюдения за себе си, отколкото ако гледате само стария, или само новия поотделно и самостоятелно. Между другото, старата поредица „V“ също е излъчена в своята пълнота в продължение на 2 години – между 83-та и 85-та.

Хммм...

За незапознатите със сюжета и на двата сериала – става дума за инвазия на извънземни от влечугоподобен тип, чийто лидер (в новия сериал) е жена (Кралицата на Орион). Интересно е, че оригиналният автор на идеята за „V“ е бил изследовател, който е познавал един офицер работещ заедно с рептилиите в подземната база Дълси в Ню Мексико, който впоследствие проговаря за ставащото там и изчезва. Този човек е имал връзки в Холивуд и е написал сценарий, който е бил видян и „взет назаем“ без разрешение от един служител на NBC и пренаписан като мини-сериал.

Шоуто от 80-те е базирано на рептилианските хуманоиди, които са дошли на Земята, под маскировката на добронамерени човекоподобни космически братя, за да донесат новият ред на универсалния мир, докато всъщност те имат таен план да изразходят ресурсите на планетата Земя и да отвличат хора, за да се хранят с тях. Инвазията се готви, а флотилията им от летящи чинии се крие зад... Луната.

Планът е предотвратен от човешката съпротива, която отказва да се подчини на извънземните.

Удивително е колко неща от новия формат на „V“ съвпадат с много от написаното от Робърт, затова нека хвърлим един поглед върху remake-a от 2009 г. и по-конкретно – неговия 2-ри сезон.

Сюжет

Ето и няколко по-подробни наблюдения върху сериала „V“, за който вече говорихме, в контекста на гореказаното. Първо ще посоча някои от общите генерални положения разкрити в сериала, вече споменати в следговора на „Документите Тера“, след което ще анализираме някои интересни конкретни детайли.

Както споменах, сюжетната линия се върти около влечугоподобните извънземни, които кацат на Земята прикрити зад човешкия облик. В оригинала от 80-те, също, както и в настоящия римейк, се ползва подхода с „изкуствената кожа“, макар в реалността рептилиите да имат способността да сменят външния си вид чрез холографска технология (демонстрирана много добре и нагледно в новия „Зов за Завръщане“), а някои го могат и чисто физически, ако имат нужното съотношение човешко/рептилоидно ДНК. Въпреки това, в сериала е много добре прокарана идеята, че те могат да бъдат до нас и дори да не го разберем – маскировката е съвършена. Не само това, но виждаме как доста от тях са поставени на ключови позиции, още преди официалната инвазия да настъпи – т.е. – казва ви се в прав текст, че те са тук много отдавна и са идвали на Земята и друг път.

Така например виждаме как те имат хора в медиите, във ФБР и дори във Ватикана. Когато Кралицата на Орион каца пред Ватикана тя казва на кардиналите, че многовековната вяра ще се прехвърли от тях към нея. Забележете, че мъжкото божество исус не се споменава нито веднъж в този сериал, Ватикана тук е символ единствено на старата вяра, която трябва да бъде заместена. В реалността Ватикана знае за какво става дума и е част от този план, докато в сериала тя е просто използвана като символ на старото, а не като буквален образ. Вследствие машинациите на Кралицата, кардиналите забраняват всякакви речи против извънземните. В същото време виждаме внедрен рептилиански агент, който се преструва на кардинал във Ватикана от години. Той е лоялен на бившата Кралица – майката на настоящата такава. Това е перфектна микро-илюстрация на съществуващите извънземни фракции на Земята в един макро-конфликт на интереси. Зад всяка една институция на Земята стои определен интерес (особено във военно-индустриалния комплекс) – нещо обяснено в следговора на книгата. Виждали сте го в десетки филми – полицията е в конфликт с ФБР, ФБР е в конфликт с ЦРУ, ЦРУ е в конфликт с NSA; например на местопрестъплението, което вече е заградено от полицията изведнъж цъфва ФБР и започва да размахва значки за правомощия, след което следва типичен конфликт между тях и полицията чий е въпросния случай и кой има права да работи върху него. Колкото и смешно да е на някои хора това, тези неща са отражение на доста по-големи конфликти, на които ние виждаме само огледално отражение поради холографското естество на реалността. Всичко е разделено на фракции. А те са организирани около мисловните модели заложени в ДНК, които наричаме „ДНК-команди“. Естествени процеси с изкуствен произход. Дадености, които дават плодове заради някогашната намеса в нашия ген. Модели изградени по някогашните такива съществували на Земята. Сериалът дори прави косвена връзка с това присъствие в миналото.

Така например, в сюжета на 2-ри сезон разбираме за открити останки от скелети в масов гроб, от които става ясно, че рептилиите не са тук за пръв път, както официално претендират, а са на Земята отдавна. Камерата показва открития рептилоиден скелет, като на заден план, малко извън фокус, ни се показва табелата в predictiveprogramming-стил – „Danger“ („опасност“).

Друга голяма стъпка, която продукцията прави, е избрания подход да се покаже кой наистина командва – вече споменатата по-горе Кралица на Орион (за разлика от първия сериал през 80-те, в който рептилиите идват от Сириус и командирът е мъж, а актрисата в главната женска рептилска роля се опитва да го детронира през цялото време). За тези, които все още не са гледали сериала, предводителят на влечугоподобните извънземни е жена на име „Ана“. Вече знаете от „Произход и история на Империите Орион и Сириус“, че „Ана“ е една от титлите на Кралицата според Робърт Морнинг Скай.

Имаме също така и директно съвпадение между една от титлите на Кралицата и името на сериала. Следва цитат от стр. 87 на книгата:

„В езика на ARRA-AN звукът „V“ е второстепенен на звука „B“. Това означава, че има по-малко значение, но съхранява същия смисъл. Звукът „V“ означава „приносителя на“, вместо „вместителя на“.

Мату можеше да види разликата.

– Като приносител на яйцеклетките на Кралицата, втората титла на Кралицата-Майка била Кралица „V“ или Кралица EVE, както я наричали на другите светове.“

Намирам за доста подходящо лично за себе си, че е избрана именно тази титла, която носи смисъла на „преносител на яйцеклетки на Кралицата“, защото това е пренос на ДНК. А ДНК, както разбрахте, е нищо повече от компресирани мисловни модели до формата на материя. Т.е., по пътя на синхромистицизма, можем да направим твърдението, че титлата „V“ като концепция ни води към пренасянето на орионски мисловни модели из други светове, по този начин насаждайки системи, което е доста символично предвид аналогичния сюжет на самия сериал. В епизодите е обяснено, че „V“ е съкратено за „Visitors“ („посетители“), а в стария сериал (и в по-късните на новия, ако не се лъжа) означаваше „Victory“(„победа“) – вариация измислена от човешката съпротива. Допускам, че „V“означава и нещо друго в кодирания им език, защото го виждаме доста често в поп-културата, все в неслучайни продукции и особено в червен цвят...

И така.

Наистина на по-късен етап виждаме как рептилиите започват с „даровете“ си към човечеството, давайки им нова технология, нова енергия, които както става ясно, винаги са нож с две остриета. (Никога не приемайте дарове от извънземни. Историята за камъка чинтамани в следговора е достатъчно показателен.) Т.е. имаме постепенно насаждане на извънземни модели в нищо неподозиращото човечество, което малко по малко води до орионизация. V в действие.

Един от основните подаръци на Империята Орион в сериала е т. нар. „синя енергия“. Тя се генерира от две колони, които активирани – освобождават „чиста енергия“.

Раждането на новата енергия, което ще доведе до „новия свят“, който ще промени представата ни за нас самите, се случва между двете колони, които играят ролята на своеобразен stargate на съзнанието

Както виждате двете колони са репрезентация на до болка познатата ни тема за Яхин и Воаз, които по всяка вероятност също са пряка част от окултния извънземен пантеон, защото масонството е изцяло отражение на тези модели, както е обяснено из цялата книга.

Сами виждате как едни и същи неща се бутат навсякъде до безкрай и до повръщане, без на никой да му прави впечатление...

Без да има пряка връзка с казаното, когато гледам тези колони и мисля за извънземните Империи, се сещам за нещо друго за което Морнинг Скай говори, а именно за един от най-загадъчните символи на Древен Египет, който се нарича „TET“ или „DJED“, на който казват още и „гръбнака на Озирис“. Макар да е широко разпространен из религиозната традиция на египтяните и до днес не е ясно какво точно представлява DJED и няма нито една сериозна теория, която да се опита да даде обяснение надхвърлящо идеята за „религиозен символ“.

Той изглежда по този начин:

Визуално приличат много на колоните на входа на Морската градина във Варна (моля обърнете внимание, че давам визуална аналогия с нещо познато за тези, които могат да видят връзката, а не правя твърдение, че във Варна има DJED!)

За мен е повече от очевидно, че тези стълбове са някаква форма на извънземна технология (още повече че и на двете снимки отляво виждаме гиганти в сравнение с обикновените на ръст хора). Морнинг Скай казва, че това са кули, които са част от инсталацията поддържаща електронното одеяло на планетата. Тези кули се поставяли на стратегически места из цялата планета така, че да направят планетата недостъпна откъм външни електромагнитни трансмисии. Едва ли имат само една единствена функция и едва ли някога ще разберем за какво точно е ставало дума.

И така.

Една от интересните сцени още в първия сезон, бе голямото падащо разпятие, което се счупва на земята от земетресенията предизвикани от пристигащите кораби-майки (снимка можете да видите в „Документите Тера“). Символизмът на това е, че всички досегашни „богове“ падат и се появяват „истинските богове“, които са в основата на всички (и имам предвид ВСИЧКИ) религии на Земята. Между другото кръста пада точно върху инвалида в количката, което също носи своето значение като репрезентация на това какво е нивото на човешкото разбиране за нещата и къде се намира (като символично пространство – в църквата). Това ви казват образно – инвалидите са в „дома божий“ – собствената им вяра ги ограничава и убива (падащия кръст върху човека). И въпреки това след минута всички хора са отново в църквата – всеки, който търси външно спасение се обръща към религията с надежда за отговор на случващото се. Забележете, че свещеника се опасява от това да изгуби вярващите си. В същото време той е единствения, който се съмнява в искреността на извънземните и е първия, който ги разконспирира – демек – „истината е в религията“. Точно по този начин тези продукции си играят с вашето подсъзнание – пускат огромно количество объркваща и противоречаща си информация в рамките на няколко минути, която вие дори не забелязвате на съзнателно ниво, но на подсъзнателно се трупат регистри със символи и тълкувания. Когато една реална ситуация вземе връх, тези неща излизат на повърхността и предизвикват у масите блокаж – невъзможност за адекватна реакция. Това прави хората по-лесно контролируеми.

Ана също така никога не дава истинските имена на расата си, те са просто „посетителите“ („the Visitors“). Разбира се, заслепеното човечество не си задава никакви въпроси на фона на благата, които им се предлагат. Тълпи от хора боготворящи рептилиите са запълнили улиците с плакати с дъга (символа на ню ейдж движенията) с надпис: „Надежда за човечеството“. И точно на фона на този плакат минава отново свещеника (който гледа към небето – към „господ“ или към извънземните?) – пак бинарно тълкувание, чиято функция, обясних по-горе. Объркващото послание е: „Кой е надеждата?“, като и двата отговора предлагат единствено външно решение – зрителя дори не се замисля, че надеждата е в него самия. Той ще я търси или в църквата или в извънземните, което на практика са едно и също, защото всички религии са от извънземен произход.

Докато Духа се учи, той ще започне да се опитва да се налага над мощния контрол на тялото. Организираните религии са създадени от извънземните, за да създават лъжовна духовна конструкция, която да изиграе ролята на своеобразен отговор на рудиментарните търсения на Духа. Религията е като желязна клетка за всеки прохождащ Дух – тя създава усещането за вътрешна сигурност и пристан, което кара много души да останат именно на ниво религиозност. Всички основни йерархични религии са ръководени от извънземни на най-високото им равнище.

Ако човек се опита да се откаже от тези стари егрегори ще се сблъска със съпротивата на семейство и познати, които ще направят всичко възможно, за да го въвлекат обратно в това, насаждайки срам, вина и очаквания. Да изоставите някоя масова религия (дори само за да преминете към друга) е знак за духовното осъзнаване, че трябва да има нещо по-добро за вас от това, което е в момента. Обикновено се изискват доста инкарнации, за да пуснете всички религиозни вериги от преживявания.

В този момент на сцената изскача и разбирането за причините за съществуването на ню ейдж религиите – те са проектирани да бъдат златната клетка за Духа, след като той изостави желязната такава на религиите. Напредналите Духове, които са на път да излязат от Играта не са нещо, което Империите желаят. Те искат да рециклират всички души от ниско напредналите до средно напредналите нива и да ги вкарат в нов репродуктивен цикъл. За целта имаме т. нар. светлинен капан за който е говорено доста тук. Накратко, съществува технология, с която душата може да бъде сканирана и по този начин извънземните да видят кои личности са били най-близки до въпросната душа в настоящата му инкарнация. Те прожектират образа на този човек в тунела от бяла светлина (например любимата ви баба), което ви въвлича все по-надълбоко в него. Ако изберете да последвате тази изкуствена проекция, вие можете да бъдете хванати в капан и да бъдете изпратени в друга инкарнация по техен избор (това е механизъм описан от множество независими автори за които съм се убедил с времето, че са поне отчасти стойностни). Учудващо, дори самият Морнинг Скай говори за това в една своя лекция и натъртва да не отивате към тази бяла светлина ако я видите. Нямам представа откъде той самия е разбрал за това в онези години. Интересно е обаче, че имаме цяла индустрия свързана с това да ходите към бялата светлина след смъртта си. Всички книги на хора, които са имали преживявания близки до смъртта споменават за това и разказват историята какво облекчение изпитват, когато влязат в тунела. Филмът „Ghost“ ни показва трогателната финална сцена, в която главния герой на Патрик Суейзи влиза в тунела от бяла светлина. Това бе първият касов филм свързан със смъртта и духовните измерения на съществуването, който остави траен отпечатък в масовото съзнание.

Никога не отивайте към бялата светлина. Отивайте единствено към виолетова или златна. Природата им не подлежи на подправяне с технология и тя не може да бъде имитирана.

В този ред на мисли, не е ли интересно, че на няколко пъти във „V“ ставаме свидетели на една много специална функция на Ана, в която тя излъчва бяла светлина, с която хипнотизира своите поданици?

Всички подчинени на Ана изпитват безкрайно блаженство от фалшивата „любов и светлина“, която очевидно може да се имитира по технологичен път. По този повод препоръчвам да си припомните разказаната история в курсив от началото на тази тема, за да имате идея какво стои зад повечето ню ейдж религии, които пропагандират именно подобно „блаженство“.

Книгата на Морнинг Скай също предлага интересен откъс в тази посока:

„– Разбира се, Мату... – отговори той – Това са образи, които се изпращат директно в частта на мозъка, която приема електронните импулси. В определен момент, били изпращани излъчвания от Кралицата чрез специални предавателни кули и така образите били възприемани от всички, чиито мозъци възприемали информацията на специфичната честота. Сменяйки честотата на излъчванията, с времето, всеки щял да види образите изпратени до неговия мозък.

– Искаш да кажеш, че и аз бих видял тези образи в главата си, Учителю? – Мату беше заинтригуван.

– Да, Мату... – отговори му Пер – Освен, ако не се научиш да блокираш тези честоти, ти би приемал пси-образи, които са изпращани от кулите на Кралицата.

– Независимо от това дали искам или не, Учителю...? – попита Мату.

– Не, Мату... Няма да виждаш образите, ако се научиш как да затваряш ума си за тези предаватели. Повечето от образите пращани до Вълчите хора, обаче, достигали целта си. И на практика във всяка картина, Кралицата била изобразена като безкрайната божествена сила и по този начин, абсолютният източник на насилието. Думите, които съпътствали образите били ясни: Кралицата била Истинското и Абсолютното въплъщение на стихийната страна на Великата Пустота.“

В следговора на книгата бе обяснено, че няма по-силна психична енергия от тази, която притежава жената, когато е в своя менструален цикъл. С помощта на кирлиановата фотография дори е открито, че жените еманират бяла светлина, докато те са в менструация. Това е много важен момент, защото говорим за функция свързана с контрола над съзнанието, която самата Кралица на Орион (и много други рептилиански женски) притежава и която ползва за невероятно психично влияние над другите същества – нещо илюстрирано прекрасно във въпросната сцена от „V“. Това е рудиментарна функция и на съвременното женско тяло, която се появява по време на менструация (докато Кралицата може да го прави, когато пожелае). Както навярно помните от книгата, според Морнинг Скай, орионските жени загубили своя менструален цикъл преди милиони години, но запазили способността си за психичен контрол, докато при земния вариант на орионския матриархат цикълът бил запазен, а способността за контрол (особено днес, защото в миналото тя е силно присъстваща) – не е толкова силна. Удивително символично потвърждение на тази идея откриваме в самия сериал, когато имаме пряко присъствие на двете идеи в един и същи кадър. В късния етап на сюжета на 2-ри сезон виждаме Кралицата, правеща опит да контролира със своята бяла светлина цялото човешко население, което води до кръвотечение от нейна страна. Разбира се то е показано да се случва от очите, защото трудно ще видите демонстрация на менструално кръвотечение в популярен сериал преди 00 ч., но архетипа е същия.

Ана среща трудности да проектира своето „блаженство“ върху вид различен от нейния, но получава помощ от първия хибрид между хора и рептилии – момиче (разбира се...), което е плод на земна жена и рептилиански мъж.

Малкото момиче без проблеми може да контролира цялото човечество с бяла светлина в резултат на което хората биват като хипнотизирани:

Хипнотизираното човечество се е втренчило блажено в бялата светлина излъчвана от кораба-майка

Ана и „дъщеря“ й са доволни.

Интересно е, че сериала приключва точно след този момент. Сякаш този път нямаше нужда да се покаже типичния happy end, а просто да се прати послание.

Един от лайтмотивите във филма е, че Ана отвлича хора от Земята, защото „търси нещо“. Вследствие тя изтрива спомените им за ужасяващите преживявания на борда на кораба й и връща тези хора в обществото. Т.е. – имаме типичния мотив за отвличането от извънземни.

С развитието на сериала става ясно, че онова, което Ана търси, е как да премахне емоциите от човешките същества. Тя дава задача на най-добрите й учени да работят по заличаването им. С времето става ясно, че емоцията се таи в душата, затова главния инженер на Ана измисля машина за извличане на душата. Точно както Морнинг Скай описва – т.е. тук имаме разказана праисторията на реални неща случили се преди милиони години, представени по нов начин.

Самата Ана не може да изпитва емоции, но въпреки това постепенно бива заразена и повлияна от естеството на земния път и в крайна сметка – започва да чувства. Това е толкова шокиращо и ново за нея, че първоначално тя не може да разбере какво й се случва.

Точно за това извънземните искат да уеднаквят и шаблонизират човешките съзнания – защото те „заразяват“ другите в галактиката с вибрацията си. В сериала имаме просто метафора за това. Има много показателен разговор за душата по този повод между Кралицата-майка и настоящата управляваща кралица (Ана). Старата кралица е разбрала, че душата е източника на човешките емоции. Кралицата-майка казва на дъщеря си, че душата е твърде комплексна, за да се гледа на нея единствено от научна гледна точка. Ана възразява, че нищо не е достатъчно сложно за технологиите на Орион и тя ще успее да изолира душата в медицинския им отсек. Това е типично орионско поведение. Майката казва, че няма смисъл, защото няма да постигне нищо в лаборатория и посочва сърцето като източника на душата. Ана е абсолютно неспособна да разбере това.

Сюжетът ни разказва и как гущерите са експериментирали отдавна върху човешки жени с идеята да се създаде хибрид. В реалността, хибридите са правени именно с горната цел – да може те да обитават човешки тела с идеята, че така могат да хакнат системата и да се облагодетелстват от земното преживяване (тъй като в реалността съществува технология за пренос на души). В сериала те се опитват да намерят причините за хибридното дете в генетиката, защото не могат да видят отвъд това. Това е абсолютна истина и повечето от отвличанията се правят именно по тази причина – да се разбере корена (но на ниво генетика) на бързия духовен напредък характерен за земния път, което е задънена улица. Ана казва, че използва хората, за да ускори еволюцията на ДНК-ниво на собствения си вид. АБСОЛЮТНО вярно! Отделен въпрос е, че компонента, който търсят не се съдържа в ДНК, а само намира отражение в него, чрез което обаче не може да се постигне нищо на ниво Дух. Впоследствие става ясно, че Ана прави това из цялата вселена, за да създаде възможно най-висшия вид (разбирай – тяло). Поразителни неща казани в „обикновен“ сериал.

Споменатото вече „заразяване“ със земни емоции е представено на няколко пъти из целия сериал. Виждаме го още в първи сезон, когато Ана изпитва мъка по загубените си яйца. Тя не разбира защо изпитва състрадание към погубените си деца (по този повод в 1-ви сезон виждаме класическата сцена, в която бъдещата Кралица убива мъжкия, който току-що я е оплодил, точно както Морнинг Скай описва), които са взривени от лидера на земната съпротива (за която ще говоря малко по-късно). Когато по-късно Ана убива (макар и на сън) детето на Ерика, Кралицата казва: „Ти уби моите деца, аз убих твоето“ – абсолютно валидна позиция разчупваща фалшивия морал на Светлата полярност, която вярва, че може да прави каквото пожелае (включително да убива), просто защото си мисли, че има правилната кауза. Мне, нещата не стоят така, това е двоен стандарт. Не можеш да искаш мир при определени условия, а при други да искаш да убиваш, защото е „правилно“, а да искаш да ти отговарят само с мир. Така например, през цялото време човешката съпротива проповядва ненасилие, но когато съпругът на Ерика е убит – изведнъж насилието е допустимо и е реално решение, докато само доскоро то бе абсолютно неприемливо. Защо? Защото нещата вече са лични. Псевдо-ценности. Това е много добро отражение на това как реално стоят нещата. Ерика е отражение на орионската земна жена, архетипно въплъщаваща образа на кралицата-бунтовничка за което ще говоря след малко.

По същият начин момчето, което открива скелета на гущера (показан в началото на статията) е заставено от Петата Колона (това е името на съпротивата или аналога на Светлата полярност в сериала) да работи за тях. Те директно му заявяват, че той ще работи за тях, защото иначе ще го убият. „Нужен си ни“, казват му те, без да го питат, какво иска той. Това е характерно и за двете полярности и особено за Светлата – те смятат, че знаят какво е най-добро за всички и изобщо не ги интересува индивидуалното мнение на човека, защото общото благо е най-важно. Колективни модели, а не индивидуални.

И така, Ана е заразена от чувства на скръб (а в последния епизод и зачатъци на загриженост и „любов“ към рептило-човешкия хибрид), което я доближава до разбирането на човешките емоции. Старата Кралица, майка й (която е заточена от самата Ана) също е започнала да разбира човешките емоции и да ги интегрира. Раян (чернокожият орионски бунтовник, който е решил да остане на Земята) е първият, който изоставя старите орионски модели и символично прегръща земния път. Скритият орионски агент във Ватикана, който е предан на старата Кралица, също казва, че Ана не може да разбере естеството на човешката душа, която той самия е разбрал с времето, превръщайки мисията му на Земята в нещо повече. Всичко това вбесява Ана още повече и я амбицира да изтръгне човешката душа. За нас това е метафора за нещо реално, а именно – че извънземните се влияят от това, което се случва тук и се приспособяват към него, осъзнавайки ценността му. Ето защо Империите виждат заплаха в това и искат да орионизират Земята колкото се може по-скоро. Това намеква и за една друга идея, а именно, че има извънземни, които са готови да минат на едновременния път, защото са разбрали стойността и емоционалния спектър, който той предлага. Те са символ, за т. нар. „window of opportunity“ за който всеки може да прочете в М5. Откриваме тази идея и в „The Day The Earth Stood Still“ в разговора на Киану Рийвс с китаеца, който е извънземен пратен на разузнаване преди много години. Искам да поговоря малко за това, защото го намирам за важно, отразявайки прекрасно аспекта за който обяснявам в момента. Бъдете сигурни, че тази сцена във филма не е случайна.

Киану „каца“ на Земята, най-общо казано, за да разбере дали тя си заслужава да бъде спасена или не. Той е в човешко тяло и забележете, първите му думи са, че му е трудно да бъде в това тяло и ще му е нужно време, за да свикне с него – точно това имам предвид, когато в статията „Self-imprint“ говоря за връзката между мисловни модели и генетика – извънземно съзнание не може да обитава дълго човешкото тяло.

Anyway, Киану се среща с разузнавача (обитаващ тялото на възрастен китаец), който расата му е пратила преди десетилетия, за да попита за неговата оценка, от което зависи и съдбата на самото човечество. Думите, които си разменят, макар и много накратко, са необятен океан от смисъл за онзи, който може да го види. Ето и разговора между тях (започва Киану):

„– Отдавна няма връзка с теб.

– Задачата ми беше опасна. Това е враждебна територия.

– Забелязах.

– Надявах се да се разбера с тях. Боя се, че видът им не е от разбраните. Живея сред тях вече 70 години. Познавам ги добре.

– И?

– Няма смисъл да се опитвам да ги защитавам. Те са унищожители и няма да се променят.

– Това ли е официалното ти мнение?

– Трагедията е, че те знаят какво ги очаква. Усещат го. Но явно не могат да направят нищо.

– Значи е решено. Ще започна процеса възможно най-скоро. Трябва да подготвим заминаването си.

– Аз оставам.

– Не можеш да останеш тук.

– Мога и ще остана.

– Ако останеш, ще умреш.

– Знам. Сега моят дом е тук.

– Ти самият каза, че са унищожители.

– Така е. Но имат и друга страна. Виждаш ли... Аз ги обичам. Много е странно. Няма как да ти го обясня. Дълги години проклинах късмета си, че ме изпратиха точно тук. Човешкият живот е труден. Но този живот е към края си и аз се чувствам щастлив, че го изживях.“

Знаменателно и казва всичко само по себе си!

И така, в пристъп на именно споменатите досега емоции, заради убитите й деца, Ана пуска над човечеството нещо наречено „червеното небе“.

Оказва се, че червеното небе вдига нивата на фосфор у хората, за да могат да станат съвместими с влечугите. След червения дъжд фосфора е във всичко – в почвата, във водата, в телата на самите хора.

Подобна функция имат прочутите chemtaril-ове. Те активират рептилоидното ДНК и правят хората по-податливи на контрол. Чували сме какви ли не теории за това какво са chemtrails и наистина, тяхната функция (като всеки план и действие на Полярностите) – функционира на няколко равнища. Но основната цел отново е mind control и промяна на ДНК-то. Подобно на това, червеното небе в сериала има множество функции, които не се съобщават на хората, изкарвайки на преден план алтруизма на извънземните, според които този химикал ще прочисти водите и въздуха на Земята.

По повод връзката на този детайл с действителността, ще кажа само, че много индиански старейшини от Северна Америка предричат, че един от 4-те признака за края на света, е появата на... червеното небе.

По-нататък в сериала, в средата на 2-ри сезон, виждаме сина на Ерика – Тайлър и докато наблюдавах играта му взех да ставам все по-непредубеден относно легендите от индусисткия пантеон, че някои от нас, преди да станат хора, са били растения, защото момчето очевидно е в пълно неведение относно собствената си интелектуална импотентност. Има нещо дразнещо в този индивид, което бърка директно в ДНК-то ми и не говоря просто за осезаемото му селскостопанско излъчване. Когато героят му умря почувствах удовлетворение, защото той може да играе убедително единствено труп, но в същото време съжалих, че нямам пуканки, за да бъде наслаждението ми пълно. Но за да не натоварвам с моите hate-страстия, нека премина към най-ключовата сцена с негово присъствие.

След като Тайлър демонстрира пълния спектър на емоционалната зрялост на празна кутийка от майонеза „Краси“ (излъгах, не мога да спра да hate-вам), той откликва на поканата на Ана и решава да стане първия човешки пилот на извънземен кораб. На практика, той става част от орионските военни сили. Респективно, първото нещо, което му се случва е... да му обръснат празната тиква.

Искам изрично да се спра на този момент, не само защото е обещано в следговора, а защото го намирам за наистина важно, ако искате да разберете влиянието на извънземните системи върху земните култури.

Ако създадете робот и трябва да му поставите приемателна антена, вие подсъзнателно бихте я поставили на главата му. Няма да я сложите на крака му, няма да я сложите на корема му, ще я сложите отгоре на темето му, където е 7-ма чакра, защото това е подсъзнателното ви разбиране за функцията на коронния център и неговия прилежащ орган (косата). Ето защо във всички стари картинки и анимации, най-честото изображение на роботите е нещо подобно:

След завземането на планетата от РА, Земята и населението й е поставено под карантина. И ако вие бяхте на мястото на тогавашните управници, какво бихте направили на звяра, ако искахте да го контролирате тотално в лицето му на военна сила? Бихте отрязали косата му. Т.е. ако искате да контролирате един роботизиран войник – отрежете косата му като продължение на този вид символика. Това е автоматична физическа манифестация на присъстващ вече модел за контрол.

И до ден днешен – какво е първото нещо, което ви се случва ако сте мъж, току-що влязъл в армията? Обръсват ви гола глава. Това е първото нещо. Защо? Дори официално се твърди, че с бръсненето на главата в армията се намаляват външните признаци на индивидуалност, което оказва влияние в процеса на изграждане на екипно-ориентирана среда – разбирайте – колективно съзнание. Когато вече не отговаряш пред себе си, другия вариант е да отговаряш пред колективно организирани структури водещи до колективно съзнание. Обърнете внимание на факта, че от жените в армията не се изисква да бръснат изцяло главите си и им е позволено поддържането на къса коса. Би трябвало вече да знаете защо това е така.

Косата винаги е била свързвана с идеята за космическа сила. Тя е символ на жизненост и духовно просветление. Вещиците вярвали, че тяхната магическа сила идва от косата им. По време на средновековните ловувания на вещици, първото нещо, което се правило със заловените жени било да бъдат обръснати от глава до пети, защото се вярвало, че по този начин те премахват „нечистите сили на дявола“ от тях, които живеели в телесното окосмяване. Днес наблюдаваме същия феномен, но по модни съображения – и мъже, и жени бръснат цялото си тяло, защото това се смята за „естетически привлекателно“.

При американските индианци, за да бъде оплакан някой мъртвец, косата му била отрязвана, за да бъде предоставен дар на смъртта, който да символизира самия живот. Жреците на Изида също били с голи глави, а както знаете и до днес католическите монаси са тонзурирани, докато монахините трябва винаги да крият косите си. Друга религия, която трябва да поддържа гола тиква е будизма. Ако се разтърсите ще откриете този мотив в много религии. Идеята при тях е същата – това, с което трябва да си свързан не е твоя Дух, а външно божество, затова нямаш нужда от връзката със себе си (символично представена от органа на 7-ма чакра – косата). Както бе посочено в книгата, от гледна точка на армията, премахването на косата е символичен акт изразяващ пълната ви откъснатост от вашия Дух и факта, че вече сте собственост на Империята, която трябва да се подчинява на външна сила. Това означава, че вие доброволно отдавате силата си на външен източник и ставате ИЗПЪЛНИТЕЛ.

Имаме пряко отражение на това в сега коментирания сериал, който разказва историята на Империята Орион. Връзката на Тайлър с Висшия му Аз е символично прекъсната, в момента, в който той решава да стане част от орионската армия.

В тази връзка, всички войници на Империите имат импланти и фиброоптични влакна, които правят връзка между отделните импланти в тялото. Те са твърде малки и тънки, за да бъдат засечени с рентген, или ако по някаква причина тялото ви ги отхвърли – са твърде малки, за да можете да ги забележите. С времето те създават една изкуствена вторична нервна система, свързвайки имплантите помежду си. В последните 20 години това бе усъвършенствано така, че фиброоптичната мрежа да продължи да расте в тялото по начин, при който тези влакна изцяло да репликират нервната система на човека в един полубиологичен маниер. Така хората с такива импланти са буквално полу-киборги, което е, разбира се, трансхуманизма в действие. Такъв е случая на всички супер-войници. Всички те имат онова, което в специализираните среди се нарича „standard array“ или най-общо казано „стандартно позициониране“ на имплантите в тялото, което е пряко наследство от извънземния образец в тяхната армия. Това включва един в епифизата, по един зад зърната на гърдите и един над пъпа – точно във формата на кръст. Т.е. кръста е предпочитана форма за контрол над съзнанието в кръговете на армията. Това е една от причините повечето американски войници да са праведни християни – защото когато се прекръстват имаме потупване на ключови места от тялото (разбирайте го като форма на активираща акупресура), които са като спусък за дадена програма. В техния случай, телесното окосмяване и косата са ползвани за естествена антена. Много често такива фрагментирани хора, които искат да се депрограмират подсъзнателно обръсват цялото си тяло, за да се отърват от тази естествена антена. Ако ги питате защо го правят, те няма да имат обяснение, ще ви кажат просто, че имат „необяснима нужда“ да го направят. Спомнете си Бритни и много други фрагментирани поп-звезди. Т.е. косата не е маловажна и всички тези традиции са такива каквито са – с причина.

Друга интересна история в същата връзка, отново свързана с коса.

По време на войната във Виетнам, специалните части от военния департамент на САЩ пратили експерти в много индиански резервати в търсенето на талантливи следотърсачи и младежи, които имали опит в тихото промъкване в непознати територии. Това на което експертите особено наблегнали в своя подбор на индианци било търсенето на такива индивиди, които имали невероятни, почти свръхестествени разузнавателни способности.

Преди да бъдат потърсени за вербуване тези внимателно подбрани момчета и мъже били изпитани екстензивно в техните възможности като следотърсачи, преследвачи и хора, които можели да оцеляват в дивото.

С обичайните залъгалки и добре отработените фрази, с които се вербуват нови кадри, някои от тези индианци били вписани в редовете на армията. Веднъж щом това било факт, се случило нещо доста интересно. Каквито и таланти и умения да имали „новобранците“ в резервата, те мистериозно изчезнали, тъй като един след друг те се проваляли в полевата си дейност.

Сериозните щети и провали в представянето на индианците принудило правителството на САЩ да проведе скъпо струващи разследвания, за да открият причината за случващото се. Това, което открили било... неочаквано...

Когато били запитани за техния провал предвид очакванията, които били вложени в тях, по-възрастните индианци единодушно отговаряли, че в момента в който преминали през традиционното обръсване на косите си, характерно за встъпването във военна служба, те внезапно изгубвали „усещането си“ за противника, те вече нямали достъп до своето „шесто чувство“. Интуицията им вече не била надеждна, не можели да разчитат абстрактните знаци на природата и да получават фина екстрасензорна информация.

Впоследствие военните вербували още индианци и им позволили да запазят дългите си коси, след което ги тествали в множество дисциплини. След това събирали двама мъже, които получили едни и същи резултати на всички тестове. Позволили на единия да запази косата си, а другия обръснали. След което тестовете с тях били проведени отново. Отново и отново мъжа с дългата коса постигал високи резултати. Отново и отново мъжа с голата глава се провалял в тестовете, в които преди това бил отбелязвал висок резултат.

Ето един типичен тест.

Новобранеца спи в гората. Въоръжен „враг“ се приближавал до спящия мъж. Индианецът с дългата коса се събужда от дълбокия си сън с натрапчиво чувство за опасност и се окопитва много преди врага да е наближил, много преди какъвто и да е звук от приближаващия човек да стане доловим. В друга вариация на този тест дългокосия мъж усеща приближаващия се човек и някак предусеща, че врага ще предприеме физическа атака. Той следва своето „шесто чувство“ и стои утихнал, преструвайки се, че спи, но бързо сграбчва нападателя си и го „убива“.

След преминаването на този и други тестове, същият този мъж получава своята военна подстрижка и започва константно да се проваля на тези тестове, както и на много други, които преди това безпроблемно е преминал.

И така, експертизата на специалистите в края на опитите препоръчва, че всички индиански следотърсачи трябва да пропускат военното обръсване. Точно обратното – те препоръчали, че трябва да поддържат косите си дълги.

Защо се случва всичко това?

Защото косата е продължение на нервната система и е по-коректно да се разглежда като екстериорна версия на нервите – форма на високо еволюирала антена, която излъчва и приема голям спектър от важна информация и я предава на продълговатия мозък, лимбичната система и неокортекса.

Към това влиза и лицевото окосмяване при мъжете, което също излъчва и приема електромагнитна енергия. Тези тестове са потвърдени с кирлианова фотография. Човек е заснет с дълга коса и след като тя е отрязана. Във втория случай, получаването и отдаването на подобни лъчения до и от околната среда е силно ограничена. Това води до „вцепеняване“ и загуба на вътрешните усещания.

Ето защо в някои ситуации, окосмяването се премахва като форма на наказание. Преди Втората световна война нацистите често са остригвали брадите на евреите, като прелюдия към други форми на насилие. След ВСВ обръсването на главите е било типично наказание във Франция към жени, сътрудничели на нацистите по време на окупацията, и особено на жени, които са им са се отдавали сексуално. В арабските страни, обръсването на брадата и веждите понякога е използвано за унижаване на хората – защото в древния свят са знаели какво означава това – буквално губиш част от себе си. Отрязването на косата е допълнителен фактор за нашата безчувственост и неосъзнатост относно външната среда. Все пак, смятате ли, че историята за Самсон и Далила е случайна метафора?

И така, в съзвучие с всичко казано, когато Тайлър обръсва косата си, той става пилот на извънземен кораб и става напълно обсебен от идеята за всичко свързано с пришълците. Той напълно забравя за земните си корени и семейството си и става все по-отчужден от тях. Новото му семейство са извънземните. Той става все по-агресивен и ревнив, защото трябва да пази честта на орионската принцеса (дъщерята на Ана), с която се среща и има романтична връзка. Виждаме и сцена, която напълно олицетворява онова, което наричам „орионизран мъж“. Няма да описвам въпросната сцена, защото трябва да разказвам твърде много от сюжета на сериала, за да стане ясно, затова ще дам аналогия от живота.

Например – мъж сваля жена в бар, но тя не му обръща внимание. Мъжът настоява, започвайки да става досаден. Втори мъж, който няма нищо общо нито със сваляча, нито с женския индивид станал обект на свалката, се намесва и казва че това не е начин да се държиш с една дама или се казва някаква тъпня от типа на: „Дамата вече ти каза „не“.

Защо втория мъж чувства този порив да защити „правдата“ или „честта“ на „дамата“? Колко жени биха направили същото за мъж? Когато някой напада жена, мъжа (най-често) веднага се опитва да я защити, дори да няма нищо общо със ситуацията – активира се ДНК-командата „защити женската!“. Ето защо. Когато дадена жена или човек изпадне в дадена ситуация, в 99% от случаите това е факт, защото той/тя сама се е вкарал/а в него. Да се опитвате да разрешите проблема на някого, с когото нямате нищо общо не винаги е проява на алтруизъм и зрялост – така най-често пречите на човека, който се е вкарал в кашата да научи урока си, защото така и занапред той/тя ще очаква винаги някой друг да оправи нещата. Нужно е човек да погледне отвъд фалшивия морал (особено онзи свързан с отношението към жените), за да може да разпознава ситуациите в живота като това, което наистина СА, а не да ги пречупва през множеството пластове социално програмиране, което доста често се бърка с „вътрешни ценности“.

За съжаление, шоуто свършва без да станем свидетели на публично падане на маските на извънземните пред заблуденото човечество. Когато обаче в края на сериала режисьорите на сериала ни показват извънземните без човешката им кожа, в истинския им вид, виждаме, че те много наподобяват на инсектоидо-рептилии, точно както казва Морнинг Скай в 1-ва глава за техния произход и както е описано в следговора към книгата:

Виждаме ясно изразеното инсектоидно коремче в задната част на съществото. Това е много интересно, защото съвпада с доста репрезентации от миналото на древните религиозни култове свързани с „богинята“.

Открийте разлики с горното създание от „V“. Някои от горните картинки са свързани с богинята-пчела, за което вече е говорено достатъчно в следговора. Интересното е, че всички персонажи са от женски пол „без да е ясно защо“.

Всъщност откриваме инсектоидният мотив и в почти всяка серия, в дизайна на прожекционните панели на кораба-майка (който е гледал сериала ще се сети веднага за какво става въпрос):

Ясно се виждат шестоъгълните восъчни „кутийки“ като директна метафорична препратка към пчелния символизъм и кошерното съзнание коментирано в следговора.

Но посланията на сериала и връзката му с нашата работа и тази на Морнинг Скай не свършват дотук...

Архетипи

В много от древните хроники ще срещнем метафора за Млечния път като „Реката на Деветте“. В много приказки и легенди кралските дворове на Земята, особено когато те са се въртели около женски монарх, откриваме структура, която изглежда е общ знаменател за всички тях – дворът е съставен от Кралица, Кралица-майка и 7 Принцеси. 9-те кралски женски съставляващи кралския орионски матриархат.

Е, във „V“ не виждаме 7 принцеси, но определено наблюдаваме запазена генералната схема – Кралица, Кралица-майка и Принцеса – без каквито и да е намеци за мъжко божество.

Ако гледате 2-ри сезон на „V“ просто ще видите информацията от „Произход и история на Империите Орион и Сириус“ в действие. Ще видите как междувътрешният конфликт между тези три фигури е описан в детайли, като имаме метафора и за бунтовническата кралица в лицето на Ерика. Разбирането на концепцията за фракциите автоматично ще надгради многократно разбирането ви за извънземния проблем като цяло. Защото никога не е ставало дума просто за добри извънземни срещу лоши извънземни. И в двата лагера има десетки други, които подкопават основните, защото основен мисловен модел на тези същества е всеки да дърпа чергата към себе си. А сериалът е много добра илюстрация на именно това.

Виждаме настоящата Кралица Ана, която е детронирала своята майка – старата Кралица на Империята Орион (относно нея – режисьорите са направили реверанс към сериала от 80-те избирайки актрисата, която играе Даяна – женския рептилиански персонаж от старата поредица, която се опитва да вземе властта от мъжкия водач). Ана крие майка си в „подземията“ на кораба, поддържайки илюзията пред своя народ, че старата Кралица е мъртва. В действителност говорим за преврат, който Ана е извършила в миналото.

На стр. 86 от книгата четем:

„– Ако си спомняш... в ранните дни на Империята, Кралицата, която била детронирана, обикновено била и ликвидирана. Това било правено, за да се елиминират потенциални съперници за Трона в бъдеще. Често окупиращата Трона била една от Дъщерите-Принцеси.“

Виждаме това в сюжета на сериала 1 към 1. Виждаме и съдбата на детронираната Кралица-майка. На стр. 89 четем:

„(...) Но независимо от титлата на Кралицата-Майка, независимо дали тя била наричана Кралица BEE, Кралицата Майка EVE или Кралицата-Майка TT-B, тя никога не забравяла, нито пък й било позволено да забрави, каква била нейната действителна роля в голямата схема на Империята SSS. Въпреки че била носителка на Кралското потомство на Империята, тя служела напълно... и тотално... на прищевките и за удоволствието на нейната дъщеря, Абсолютната Власт в Империята, Нейно Величество Кралица AYA.“

Ставаме свидетели и на това как историята се повтаря превръщайки се в цикъл. Дъщерята на Ана е онази, която се обръща срещу нея и започва да играе в тандем със земната съпротива. Тя е тази, която ще бъде следващата Кралица на Орион. Точно както Ана някога е била Принцеса и е свалила своята майка, така и Лиса (така се казва Принцесата) ще свали Ана. Лиса е Принцесата-бунтовничка, която ще бъде бъдещата Кралица на Орион. Тя е архетипа на Кралицата-бунтовничка от космически тип – законна наследничка, част от кралския двор, с царско потекло. Интересен е избора на име – „Лиса“. На стр. 88 четем:

„С времето ще откриеш, че повечето от имената на древните божества могат да се дешифрират чрез използването на езика на ARRA-AN, който ти показвам. Титлата на женските рептилии родени от Кралицата-Майка BI, би била...? – Пер изчака Мату да отговори.

– BI-TT... – Мату погледна към своите записки и повтори името.

– И като Дъщери-Принцеси, Мату? – попита Пер – Помни... те са кралски особи.

– Ще бъде термина BI... – започна Мату – ..., но с двойно TT. Така че ще бъде титлата BI-TT-TT...

Мату забеляза любопитната подробност.

– Звучи почти като името Betty , Учителю... – каза той.

– Точно като името Бети, Мату... – поправи го Пер – Титлата на Дъщеря-Принцеса, родена от Кралица Майка BI, ще бъде BI-TT-TT, както казваш ти.

Бети... каза си Мату. Бети... това е кратко за „Елизабет“. Елизабет! Боже мой – Дъщерята-Принцеса назначена за ролята на Кралица на други светове може да се нарича Елизабет. Боже мой! Боже мой!“

От горния пасаж разбираме, че титлата на Принцеса-администратор на друг свят родена от Кралицата, се нарича „Бети“ за „Елизабет“. Тук можем да направим няколко връзки. Първо, „Елизабет“ много лесно може да се сведе етимологично до „Лизи“ и оттам до „Лиса“, защото на жените с това име им казват на галено „Лиз“. За втория момент, трябва да тръгна малко по-отдалеч.

В следговора на „Документите Тера“ бе загатнато без думи, че човешкия лидер на съпротивата (Ерика), е аналога на бунтовническата Кралица от архетипната история на Империята Орион за която толкова е писано в следговора на книгата. Актрисата е руса и истинско й име е... Елизабет!

Т.е. имаме 2 кралици бунтовнички. Едната е истинската – от Орион, другата е тази от Земята (руса коса/сини очи), която незнайно защо е начело на човешката съпротива (замислете се на фона на този сериал в колко други филми всички главни герои-лидери са жени – тук изведнъж имаме 4 такива и нито един водещ мъжки герой). Огледалност. Архетипна история показваща ни че каквото е горе, такова е и долу. Старата Кралица е срещу Новата. Новата е свалилата старата. Бъдещата Кралица в лицето на Принцесата е тайно срещу майка си – настоящата Кралица. Лиса е в съюз с Елизабет (във филма – Ерика). Двете бунтовнички са срещу главната Кралица. Бабата на Лиса и майка на Ана – също е срещу дъщеря си. 3 на 1. Това винаги е бил начина по който Орион е съществувал. Това е характерна черта и за нас самите благодарение на рептилоидния мозък. Териториалност, борба за власт – вечно съперничество.

Към края на сезона виждаме инсценировка, в която съпротивата „отвлича“ дъщерята-Принцеса и Ана праща следотърсачи. Те хващат миризмата на похитителите, защото Кралицата им дава да подушат нещо на Лиса. Макар следотърсачите, в сюжета да са рептилии, това е пряка препратка към кучетата от Сириус – нейните най-верни подчинени. Затова казваме „куче-следотърсач“.

Постановката на съпротивата цели Ана да бъде убита. Кралицата обаче вижда заговора и с хладнокръвие изиграва собствената си дъщеря. У Ана се забелязва както гняв от факта, че Лиса не се подчинява на върховната й власт, така и задоволство от същия факт – защото това е природата на една истинска орионска женска. Все пак всяка една Кралица е идвала с преврат на официалния трон – както го е направила и самата Ана.

Докато всичко това се случва Даяна, майката на Ана, и бивша Кралица, се опитва да върне властта си на главния кораб. Тя държи реч пред екипажа в центъра на кораба.

Виждаме ритуалният черно-бял под, така характерен за кошерното извънземното мислене като цяло (което синхронистично е отразено и в тази сцена с пчелните кутийки за фон). Когато Ана открива какво се случва в нейно отсъствие, тя никак не го харесва.

Самата тя носи черно-бяла рокля – първия подобен тоалет в целия сериал

Ана убива ритуално майка си пред очите на целия екипаж с опашката си. Вече няма съмнение коя е истинската Кралица на Орион.

Черно-белият под е оплискан с кръвта на Даяна, което затваря кръга между толкова характерното черно-бяло-червено за което съм говорил в дълбочина тук и тук. Напомням, че цялата тази сцена се разиграва в космическия кораб, който виси над града. Т.е. отново е проектирана идеята за небе/земя толкова важна за всички ритуали.

Не е ли и интересно съвпадение, че същата актриса, която играе Кралицата на расата Ori(on) в „Stargate: SG-1“, тук играе и Кралицата на влечугоподобните – на практика две едни и същи роли? Интересното е, че според Wikipedia, официалната абревиатура на съзвездието Орион (Orion) е именно „ORI“! Така че имаме преки причини да вярваме, че създателите на „Stargate SG-1“ са имали за прототип точно Империята Орион, когато са създавали образа на Ораите. За тези, които не са гледали сериала – Ораите са извънземна раса, която иска да наложи Нов Световен Ред във вселената. Те са предвождани от Кралица, която се играе от същата актриса, която играе Ана в сериала „V“. Това са на практика две огледални роли.

В друг научно-фантастичен сериал, чието действие отново се развива в космоса (говоря за „Firefly“) виждаме същата актриса, която има ролята на първокласна проститутка, резонираща по този начин с идеята за „HAR“, описана в следговора. Това създава една доста интересна архетипна връзка от образи, на която въпросната актриса бива проводник – на женския властелин и на нейния медиатор в лицето на HAR.

В един от водещите плакати на 2-ри сезон виждаме Ана с дете на ръце, по този начин пресъздавайки отново идеята за Изида и Хор – прототипите на дева мария и исус. Както знаете от следговора на книгата, дева мария е архетип за Кралицата на Орион.

Кралицата на Орион – Майката на човечеството, майката на „сина човешки“ (в случая на сериала – момиче, но както казах, всичко в тези серии се върти около женските лидери в традицията на Империята)

След осмислянето на информацията за орионския матриархат, не я осъждайте. Просто я имайте предвид и наблюдавайте без очаквания. Знам, че е трудно, защото цял живот сме насаждани с друго. За мен също бе трудно. Но ще видите как с времето тя се самодоказва. Ще откривате модели в публичното пространство, ще виждате промени в социалния строй – нещо което ще се разгръща постепенно с годините. Ще виждате дадени модели в поп-културата свързани с орионския матриархат на Империята SSS.

Тези неща неизменно ще започнат да правят все по-голямо впечатление. Защото ако нищо не се промени, архетипите и моделите зад тях неизменно ще се манифестират. Затова нека просто почакаме и видим...

Мога само да се надявам да греша.

Заключение

Връзките между сериала и действителността могат да продължават до безкрай... Това наистина е уникална продукция, която е почти изцяло изградена върху работата на Робърт Морнинг Скай и можете да видите още толкова много неща в него, ако му обърнете внимание! Състои се от 2 сезона и общо 22 епизода (2 х 11 или 11:11 – разбира се...) и можете да го изгледате съвсем спокойно за една седмица. В него ще откриете независима илюстрация на всичко за което пишем от толкова много време, което е наистина безценно за хората с по-образно мислене!

Препоръчвам го горещо на всички фенове!

В комбинация със знанието от „Документите Тера“ и „Произход и история на Империите Орион и Сириус“, можете да задълбочите до безкрайност вашето разбиране за цивилизацията оставила най-ярък отпечатък върху нашите тела и мисловни модели и ще започнете да проумявате вътрешно извънземната основа на която е изградена нашата култура, а не просто „извънземната връзка“, до каквото я свеждат много изследователи на миналото ни...