Self-imprint Печат
Статии - Езотерика
Написано от H.   
Понеделник, 27 Май 2013 19:10

 

0

Това е доста отдавна започната от мен тема, която все не откривах настройка и мотивация да завърша. Направих го наскоро, а сега я публикувам. Интересното за нея е, че с времето промених мнението си за някои от нещата, които ще прочетете (главно в практическата част), така че вътре няма да откриете най-актуалната ми гледна точка по въпроса. Въпреки това няма да променям вече написаното, защото то все още ще бъде валидно за много хора, а и в крайна сметка – работи на много нива за повечето от нас, както е работило в миналото и за мен. Разбира се, с времето, съзнанието прониква все по-надълбоко в нещата и нещо, което е работило преди, вече не работи, но това са други теми...

Статията е за т. нар. „само-imprint-ване“ и обяснява как много от нещата в живота ни са следствие от това, което сами сме причинили на себе си. Другият аспект на self-imprint-а, е как да направим този процес съвсем съзнателен и да вземем контрол над него (вместо той над нас), за да постигнем резултат в някои отношения.

Трябва да имате сравнителна идея за какво става дума в основната тема „Imprint“, за да разберете тази. Забележете, че тя бе публикувана в секция „Контрол над съзнанието и програмиране“, докато настоящата е в „Езотерика“. Това е защото първият материал дискутираше imprint-ването, което външния свят причинява на хората (което е форма на mind control). Тук обаче, ще разгледаме обратния процес – как ние сами създаваме модели, които формират конкретни преживявания във външния ни свят несъзнателно. Ще видим как тези модели могат да бъдат разбити и как да създадем условия, които да привлекат преживявания, които съзнателно желаем да преживеем. Или поне ще бъде дадена общата схема. Все пак това не е книга-бестселър на „New York Times“, която да претендира да „съдържа всички отговори“ :)

 

Природата на едно съзнание живеещо в общество като нашето, се състои в стремежа му да се самоопределя по някакъв начин. Да бъде нещо, постоянно да бъде активно. Повлияно от външния свят, то иска да е нещо друго, нещо от шарената сергия на реалността. Обогатено от идеи, то иска да ги пресъздаде на ниво съзнание чрез себе си – съвсем естествен за Играта процес. Това става както съзнателно, така и (както е много популярно да се казва) подсъзнателно.

За да разберем този процес и същината на темата като цяло, трябва да разберем какво представлява мисловният модел и неговите механизми. Повтарял съм това словосъчетание много пъти из моите материали, но едва ли някой си дава сметка от какво значение е това понятие.

Нека променим това.

 

 

Мисловният модел

Грубо казано, всичко във физическата реалност е символична репрезентация на мисловните модели, които енергийните същества със съзнание проектират. Мисловните модели, в мащаба, в който ги преживяваме ние в момента (защото „мисловните модели“ на Източника, например, са от по-висок ред), са „пакети“ от „нагласи“, отношение и очаквания към плоскостта на която оперираме СЕГА и които я оформят и най-общо казано – й придават „твърдост“ и „реалност“ по начин, по който тялото може да ги преживее. Мисловните модели не са мисъл-форми, последните се генерират от мисловните модели. Т.е. мисловният модел е по-широкото понятие, мисъл-формата – по-тясното.

Всяко едно съзнание генерира мисловни модели, без значение в коя реалност се намира (физическа или нефизическа). Във физическата платформа, мисловните модели на едно съзнание генерират поле, което може да бъде „измерено“ чрез електроенцефалограма (ЕЕГ). Казваме, че ако човек няма мозъчна активност, той е мъртъв и наричаме това „мозъчна смърт“. Тялото би могло да се поддържа живо с машини, но ако съзнанието вече не го обитава – не може да бъде измерено ЕЕГ.

 

1

 

Защо съзнанието може да бъде засечено чрез ЕЕГ?

Защото то е електромагнитно по природа (отново грубо казано) или по-скоро нашите уреди могат да засичат електромагнитния му компонент. Когато едно съзнание навлиза във физическата реалност то привлича атомни структури. Завихряйки се, те създават нуклеотидни бази (които са 4), а те създават ДНК, което е и шаблона на вашето тяло. Ето защо казваме, че това, което мислим, е това, което сме. Вие създавате своето тяло чрез мисловните модели стоящи зад него. То отразява всичко, което мислите. Така че вашето ДНК не просто е огледало на вашия мисловен модел, то е неговия краен резултат. ДНК представлява сгъстени мисловни модели до ниво, в което те се манифестират като материя в лицето на вашата генетика. Може би сега разбирате, защо мисловният модел е толкова важен.

 

Когато се раждате, вашето ДНК е стриктно линейно. Това означава, че то е съвкупност от всичко, което вашите физически предци са били някога. Висшият Аз на дадена индивидуална душа открива възможно най-подходящите родители, които да му дадат условия за максималното изразяване на потенциала на тази душа. Това буквално означава търсене на най-благоприятните мисловни модели за личността, която ще се инкарнира тепърва в тяло. Т.е. индивидуалната душа ще се инкарнира единствено в тяло, което може да поддържа енергийно мисловните й модели. Това тяло е специфично пригодено за тази индивидуална душа и веднъж когато това е решено на ниво Висш Аз между родителите и тяхното бъдещо дете (в 3D-план), никоя друга душа не може да влезе в тяло, което вече е приготвено за друга такава. Това е валидно до самата смърт на физическото тяло. Това означава, че всички ню ейджърски истории за т. нар. „walk-in“-същности, които навлизат доброволно в чуждо тяло, чиято душа отлита – са дезинформация. Съжалявам, че разбивам илюзиите за „любов и светлина“ на много хора, но walk-in-ите най-често са програмирани хора, които превключват от една самоличност в друга и другите вярват, че в тялото е навлязла друга душа, различна от оригиналната за това тяло. Дадено ДНК, може да поддържа само един-единствен мисловен модел и той е първоначалния на душата навлязла в тялото на бебето при първото проплакване. Това автоматично означава, че рекламната кампания, с която католическата църква се опитва да вдигне рейтинга си в последните години чрез Холивуд (говоря за екзорсизма), също не е това явление, за което се опитват да го изкарат. Подобно навлизане на чужда същност в дадено тяло, към което тя не принадлежи, може да е много кратко, временно явление. Чуждо съзнание просто би било несъвместимо в дългосрочен план с енергийния шаблон на дадено тяло. Енергетиката на тялото ще отхвърли неприлежащото съзнание натрапник сравнително бързо (в случая с клонингите, в които има истинска „душа“, нещата стоят по малко по-различен начин на който няма да се спирам в момента). Ето защо, когато човек става приемник на чужд орган, тялото му или го отхвърля или неизменно е повлиян от енергетиката на бившия носител на въпросното сърце (примерно). Чували сте хиляди такива истории – за хора, които започват да имат „спомени“ от живота на донора, или директно започват да приемат някои негови емоционални черти или усещания. Вече знаете защо. Единствената причина поради която такива трансплантации са успешни, е защото по-голямото поглъща по-малкото и второто се приспособява към първото. Но когато се опитвате да завземете цяло тяло – тогава вече ще се сблъскате със стена.

 

Запомнете, индивидуалните души навлизат в тела, които могат да поддържат техния мисловен модел. Вие сте тези, които избирате родители, които могат да осигурят правилната енергетика и подредба на нуклеотидните бази, което по-късно да се превърне в носителя на мисловния модел, който вие имате. Родителите осигуряват правилните генетични възможности. Ето защо, когато говорим за генетичните родословни линии на илюминати, винаги говорим за кръвосмешение. Защото по високите етажи на елита се раждат отново и отново едни и същи духовни индивидуалности (обикновено на извънземни) в различни тела. За да бъде това възможно, е нужно да осигурявате стабилни условия на ниво ДНК без отклонения. Ето защо тези „хора“ могат да правят секс с когото си пожелаят, но когато дойде момента да оставят потомство, те го правят с човек, който е от тяхната генетична линия. Това ще създаде условия същата индивидуалност да влезе в новото тяло-приемник. Ако гена е различен – тялото просто ще отхвърли индивидуалността. Това е причината поради която тези фамилии са вманиачени по чистотата на техния ген. От това буквално зависи тяхното оцеляване и типа игри, които те играят на земната платформа.

 

По подобен начин, при нас, нормалните хора, понякога виждаме как родителите осиновяват дете, защото по някаква причина те не могат да подплатят нещата на ниво генетика, но могат да осигурят подходящия мисловен модел на ниво отношение родител-дете.

 

И така. Душата вече е в тялото. Какво следва?

Вашите преживявания ще изменят вашия мисловен модел, а това ще окаже ефект върху ДНК-то ви. Вие ще предадете генетично тези промени на вашите деца, ако имате такива. В едно далечно бъдеще, може би 5000 човека, ще имат вашето ДНК. Навярно около 10 от тях, ще имат спомен за вашия жизнен цикъл. Значи ли това, че те са били „вас“, което да доказва линейното прераждане? Не.

Предполагам сте чували за хората, които твърдят, че са „били“ някой известен човек. Много от тях дори могат да проследят назад родословното си дърво до този човек. На практика, те носят същите гени. Дали те си спомнят свое истинско въплъщение, или просто отключват генетична памет?

Нека направим разграничение.


Съществува памет на мисловния модел.

Съществува и т. нар. „клетъчна памет“.

Имаме и трети вид, който можем да наречем ДНК-памет (именувана още генетична или химична).


Има разлика между тези три неща, която хората не правят, като смесват всичко в едно, което води до много грешни фиксации. Понякога те могат да бъдат едно и също нещо, но най-често те не са.


Какво наричаме памет на мисловния модел? Това е памет, която се съхранява на ниво индивидуалност и Висш Аз. Това е нещо, което вашата личност и духовна есенция наистина е преживяла. Това е нещо, което помните чрез лично преживяване. Това наистина сте вие.


ДНК-паметта е наследствена. Тя е химично и генетично кодирана във всеки един от нас. Като нечии наследници, вие можете да отключите тази генетика и да имате усещането, че сте преживели някакви неща, които обаче, вие, като индивидуалност – не сте. Това са спомени, които могат да ви покажат произхода на вашата генетика.


Клетъчната памет се активира локално и е изцяло свързана с тялото ви. Нашите клетки са като компютърни чипове (с тази разлика, че могат да поемат много повече информация от компютърен чип). Всяка една клетка има памет. Ще дам по-образен пример, за да бъда разбран от всички.

 

Като дете родителите ви са ви били по гърба с пръчка. С годините вие потискате този спомен у вас, защото е неприятен, свързан с насилие и е болезнено да се връщате към това. Като възрастен, ако някой ви удари, или дори потупа по гърба, тази част от тялото ще си спомни. Паметта на тази част от тялото прави моментална връзка с генералния мисловен модел и съзнанието като цяло, спомена за случката се отключва и от вас може да последва невероятна агресия или противоположната реакция – страх и себезатваряне.

 

Вашият мозък не е единствения ви орган, който е носител на памет. Различните части на тялото помнят какво им се е случвало, както и да звучи това на много хора. Някой ще каже, че клетките постоянно умират, а на всеки 7 години, тялото ни е изцяло обновено. Разбира се че е така, но при деленето, умиращата клетка предава своята информация на новородената такава. Нито един килобайт не се губи. Нови клетки – стари програми. Поне докато те не бъдат пренаписани.

 

И така. Това са 3 различни неща. Сега... какво може да се случи, чисто теоретично...

Ще използвам пример с линейно прераждане, защото на хората им е трудно да разбират едновременността на процеса.

Има шанс, вашият Висш Аз да избере инкарнация в това, което от настоящата позиция в момента бихте нарекли „свое далечно бъдеще“. По дадено стечение на обстоятелствата, Висшият ви Аз може да избере инкарнация в тяло на директен ваш наследник след 1000 г. В този случай, вие ще имате и трите вида гореописана памет и ще притежавате потенциала да отключите спомените на всички ваши наследници. Всичко това ще бъдете „вие“ по различен начин.


След като вече имаме по-добра представа за генералното значение на мисловния модел, нека се опитаме да разграничим по-добре и самия imprint и само-imprint-ването като процеси и да видим каква е разликата между двете.

 

За да вникнем в това, първо трябва да придобием по-голямо разбиране за програмирането и връзката му с ДНК.

 

 

Основи на програмирането

Както вече стана ясно, тялото не създава съзнанието, а обратното, така че ДНК е точно толкова съзнанието, колкото тя (ДНК), е тялото. Без съзнанието, тялото не би съществувало. Вие сте буквално това, което мислите.

Програмирането (в стил Монарх) добавя нова ДНК към вашата първоначална и то може да бъде вкарано или директно чрез тялото, или нефизически от астрала. Тъй като съзнанието създава и контролира тялото, програмирането винаги може да бъде разгадано или отключено, защото съзнанието е много по-силно от изкуствените елементи, добавени към тялото, или прикачени към мисловния модел от програмиращите. Програмирането може да разбие на части съзнанието и да сложи бариери пред него, но то никога не може да го превземе за постоянно. В случая приравнете „програмиране“ към „обсебване“ и приложете модела, който обясних в началото и ще разберете как никога не може да има абсолютен контрол над някой 24/7 само и единствено с този метод. Всичко външно, никога не може да сработи на абсолютно ниво с дадено съзнание.

 

Какво общо има програмирането с настоящата тема? Много.

 

Защото програмирането се опитва да надхитри системата по един много лукав начин, който работи или поне да кажем, че работи достатъчно добре за постигането на дадени цели. И в случая, това се явява много удобен пример, с който можем да обясним и това, което искам в настоящата тема.

Да видим...

 

Първоначална ДНК

 

Първоначалната ДНК на долната схема е тази, с която сте се родили. За нея говорих в началото на материала. Тя е физическият сбор от всички ваши модели на съзнанието, удобно сбити в една двойна спирала. Първоначалната ви ДНК е вашата лична честота. Във физиката, честотата се дефинира като брой трептения за единица време. Човешкото тяло е електромагнитно по природа. Както обясних, вашето ДНК е уникално само за вас самите. Следователно ДНК-то ви е една електромагнитна честота, която е точно настроена само към вашия уникален мисловен модел. Ето защо е възможно физически да се намери всеки един човек (или друга форма на живот) на тази планета. Може да бъде използвано рожденото ви име, или проба от кръвта ви, или телесна тъкан, всяко едно от което ще даде много точен ДНК-отпечатък. Веднъж щом тази информация е придобита, ДНК-то ви, или честотата ви, бива впоследствие вкарана в един... да кажем „езотеричен компютър“, и вашето местонахождение може да бъде открито веднага. Това не е бъдеща технология, това се случва в момента. Разбира се тази информация никога няма да бъде оповестена масово и никога не би могло да бъде използвана „законно“, защото тогава правителството трябва да признае, че разполага с нея. Подобно на най-добрите военни оръжия, тя се използва тайно.

1

Добавена ДНК

 

Добавената ДНК се състои и от импланти (хардуер), и от програмирани задачи (софтуер). Добавената ДНК става част от честотата ви, въпреки че наподобява повече на удължение на честотата ви. Мислете за нея като пристройка към една къща. Основната част от къщата все още си функционира изцяло, докато новото крило се строи. Добавката, освен това, е напълно изолирана от къщата и следователно вие можете да продължавате да си гледате работата без каквито и да било разсейващи фактори от тази нова добавка. При човешкото програмиране, добавката към ДНК-то ви се „изгражда“, когато сте в ранна възраст и после вратата се заключва, така че да не може да влезете. Въпреки всичко, вратата си остава врата и подходящия ключ ще ви даде достъп до тази скрита област.

 

Активиращ спусък (trigger)

 

Той може да бъде даден цвят, дума, фраза, лице, буква, телефонно обаждане, песен, миризма... каквото се сетите. Активиращият ключ е парченце информация, което е било програмирано във вас. Когато този активиращ ключ ви се представя в едно нормално съзнателно състояние, това задейства една поредица от събития вътре във вас, която отваря първият етап на дадена програма, която ще бъде стартирана. Мислете за това като за един сценичен работник на снимачната площадка. Той има конкретна задача или група от задачи, които да изпълнява, но няма да започне докато той/тя не получи сигнал от режисьора. Активиращият спусък за една програма е това, което е сигнала на режисьора за сценичния работник. Програмата си стои вътре в човека, но не може да започне докато не получи подходящия активиращ ключ или сигнал.

 

Програма


Програмата е поредица от инициативи или стъпки, които са вкарани директно в генетичния ви код, или вашето ДНК. Програмите могат да бъдат поставяни и в самия мисловен модел и в клетъчната структура, без да променят ДНК-то ви. Например Microsoft Word е програма, обработваща думи. Тя се съхранява на твърдия диск на компютъра ви, но си стои там, правейки точно нищо докато не я активирате. ДНК-то е харда на човешкото тяло – там се съдържа всичката информация, включително и паметта. Една програма, която е била вкарана в ДНК-то, мисловния ви модел или клетъчната ви структура просто ще си седи там, правейки нищо, докато не се активира чрез получаване на правилния активиращ спусък.

 

Сексуалната страна на програмирането

 

Обикновено, програмирането е завършено, когато се отваря най-ниската чакра. Това е най-лесният начин за навлизане в честотата на човека. От основата е най-лесно да се изпраща информация нагоре през системата от чакри, следвайки естествения поток на физическата енергия на човека. По време на сексуалната стимулация, тази област, естествения канал за основните енергии на съзиданието, се „отваря“.

Това е и основната енергия на съзиданието, която е „хваната в плен“ по време на даден сексуален магически ритуал и после пренасочена, за да създаде специфични проявления в тази физическа реалност. Това понякога се причислява към т. нар. „сексуални магии“. Който и да контролира тази сексуална енергия, контролира и много от това, което може да бъде създадено в тази реалност.

Жената става като вакуум когато вагината (или вортекса) се отваря. Когато мъжът е проникнал в нея, енергията му е изпратена навън през вортекса, за да създава. В момента на оргазъм насочената мисъл може да бъде задвижена към нефизическата област, за да създаде и доведе до физическо проявление в тази реалност. Могат да бъдат визуализирани или създадени различни символи в областта на гениталиите или принципно в тялото, за да засилят процеса на създаването. Ето защо, татуировки, рисувани картини и белези, понякога са поставяни върху тялото по време на ритуалните церемонии. Някои хора носят тези белези, продължавайки да изпълняват тяхното програмиране.

 

Ето защо библията учи, че секса трябва да бъде използван само за създаване на потомство. Ограничавайки хората в това, което „трябва“ и което „не трябва“ да бъде правено със сексуалността, има малък шанс, същите тези хора да открият предназначението на сексуалната енергия освен за създаването на потомство. Брилянтно измислено – хората са контролирани в техните собствени спални посредством вината.

С настъпването на „сексуалната революция“, по-приемливо става правенето на секс за удоволствие и основната обществена норма се превръща в „ако изпитваш удоволствие, прави го“. Отново разсейване на хората.

Докато хората са заети да „изпитват удоволствие“, рекламите, музиката, телевизионните предавания и почти всичко, за което бихте могли да си помислите, е режисирано така, че да държи сексуалната чакра широко отворена за вмъкване и imprint-ване на идеи и честоти за контрол на съзнанието. Това отново разсейва хората от откриването на истинското предназначение на съзидателните им сили.

За тези, които все още са на другата пътечка, съществува само обета за целибат. Със съзнание насочено далеч от коренната чакра, все още има малък шанс за тези хора да открият как да използват сексуалната енергия в най-висшите й форми. Или, някои от тези, които се смятат за „духовно извисени“, могат да изследват такива приемливи практики като тантра. В повечето случаи тези практики всъщност засилват програмирането, защото повечето от тях нямат земен произход и са създадени с идея за контрол над съзнанието по различни начини.

 

Хората, които са специално набелязани за контрол на съзнанието и програмиране са сексуално отворени практически още при раждането си. Децата са сексуално обучени, преди дори да разбират какво означава това. Това означава, че те биха могли да бъдат стимулирани сексуално физически, астрално или чрез сателит. В някои случаи членовете на семейството са участници в програмирането.

Много от тези деца израстват със сексуални проблеми поради несъществуването на съзнателна памет, самоблокиране на травмата или поради програмирането, което изтрива краткотрайната памет. Често това означава извънредно потисната или извънредно агресивна сексуалност.

Сексуалните мании или фетишите често са страничните ефекти на програмирането. В зависимост от пристрастията, това са уликите, които показват как е било въведено програмирането и от какъв вид е. И защото програмирането често включва болка или удоволствие, садистично-мазохистичните тенденции например са остатъчните чувства от програмирането.

Много програмирани хора имат проблеми със сексуалното отъждествяване. Мъжете може да не знаят дали са хомо или хетеросексуални, защото сексуалното им малтретиране е извършено от друг мъж в много ранна възраст. Когато индивидът е сексуално стимулиран по този начин, той няма избор освен да усеща физическото удоволствие, дори когато психическия аспект не е приятен. Това е еквивалент на изнасилването, което никога не спира. И защото мъжът е усетил сексуално удоволствие буквално от ръцете на друг мъж, той пораства мислейки си, че сексуално е привлечен към други мъже. И заради imprint-ването на мисловния модел, той може да се чувства привлечен към мъже, но не и поради причината, която той съзнателно възприема. Мъжът може да бъде хетеросексуален, но поради внушението и липсата на съзнателно познание на тези погребани преживявания, той допуска, че може би е хомосексуален.

Жените пък, често прекарват живота си опитвайки се да отработят сексуалните си проблеми с мъжете. Това може да ги доведе до многочисленни сексуални партньори или до живот подобен на този на проститутка. Обратно, програмирането може да доведе до проблеми като фригидност или страх от полови сношения. Погребаните подсъзнателни спомени за изнасилване могат да попречат на нормална сексуална връзка с какъвто и да е мъж.

Жените, сексуални-робини могат да бъдат неспособни да усещат удоволствие, защото те са тренирани да удовлетворяват други, а не себе си. Те са много добре тренирани да предчувстват всяка подробност от каквато и да е нужда преди дори да е изразена от другия. Тази отличителна черта обикновено се разпростира извън сексуалната активност преминавайки в ежедневния живот. Този тип програмиране означава, че тя ще се грижи за другите, дори това да е пагубно за нейното собствено благополучие.


И мъжете, и жените често имат проблеми със сексуалното отъждествяване – те могат да решат, че са безполови, защото така могат да бъдат сексуално стимулирани и от двата пола – и от жените, и от мъжете, които те не познават и от които са наистина привлечени. Те дори могат да опитат да подражават на възприет начин на живот, т.е. мъжете могат да имат дълга коса и да изглеждат женствени, докато жените може да приемат мъжките прически, типа мъжко тяло и дрехите. В краен случай всеки пол може да живее живота си като противоположния пол, някои дори правят множество операции на тялото си, за да подсилят imprint-натия в съзнанието мисловен модел.

Тези проблеми с отъждествяването, както и объркването как да изразят потиснатите сексуални чувства, могат да доведат до външно неизразяване на сексуалността изобщо. Има много програмирани хора, които никога не са имали съзнателни сексуални преживявания поради объркването, проблемите с ниската себеоценка, сексуалната природа, която е била възпряна или даже извратена по време на imprint-ването в съзнанието. Поради всичките безочливи, сексуални, обществени нападки, тези хора допълнително възпират сексуалните си чувства мислейки си, че „всеки го прави“ освен тях. Това е напълно невярно, просто остава неизказано, защото и мъжете, и жените се срамуват да говорят за тяхната съзнателна липса на сексуални преживявания.


Много програмирани хора имат трудности, поддържайки моногамен начин на живот, защото когато те имат посветена интимна връзка, това изкарва навън проблемите, които се опитват да избегнат. Сексът провокира тези спомени поради начина, по който е било режисирано програмирането. Това може да накара индивида да се чувства неудобно и така, вместо да се довериш на един човек, по-лесно е да бягаш от проблемите, като често сменяш партньорите си. Липсата на стабилна връзка засилва целта на програматорите, която е емоционална изолация.


Както всичко, което съществува, сексуалната дейност има много предназначения. Жизнената енергия, която е енергията, която поддържа тялото се обединява в основата на гръбнака. Оргазмът освобождава тази енергия обратно в системата, помагайки да се поддържа движението на потока. Много често, хората, които не са сексуално активни са инертни.


Сексуалната интимност между двама души представлява интимното докосване, споделянето на съзнанието. Физически докосвайки някого там, където не позволявате на друг, е отражение на докосването до дълбочините на вашето собствено съзнание. Колкото по-дълго сте с един човек и изследвате вашите взаимни ментални пространства, толкова повече това се отразява на вашето взаимно сексуално споделяне. Програмираните хора често се срамуват от този вид интимност, защото тя изкарва навън неудобните спомени.


Поддържането на сексуална връзка с един човек помага да държите настрана сексуалното малтретиране и експлоатацията. В моногамната сексуална връзка, всеки път, когато имате полово сношение, вие imprint-вате в съзнанието на другия своите честоти. Това помага да пазите други от нахлуване в честотите ви, както и предотвратява продължаването на imprint-ване от астрала или чрез сателит. Като аналогия, помислете за закупуването на една къща. Преди да я купите, колкото повече пъти посещавате къщата, толкова повече от специфичната ви енергия остава в къщата. Това отстранява енергиите на другите, помагайки ви да се подсигурите, че никой друг няма да купи къщата. Когато влезете в един новопостроен апартамент, той е енергийно стерилен, вие не можете да го наречете свой дом, не го усещате като такъв. С времето вие насищате това пространство все повече и повече със своята енергия, докато в един момент не започнете да чувствате това място като свое и да го идентифицирате като такова.


Всеки може да прави секс. Животното може да прави секс. Самият секс свързва хората с астралните нива. По време на сексуалните ритуали, хората са обучавани да правят секс с астрални същества, животни, определени партньори и многобройни такива и от двата пола. Сексът е една от най-мощните сили във вселената, подсигурявайки самопродължаването на живота в тази реалност.

По време на депрограмирането, сексуалните проблеми са най-често срещаните, защото преобладаващото програмиране е осъществено чрез сексуална активност (завършва със секс). Програмирането трябва да бъде премахнато чрез пресъздаване на процеса почти по същия начин, по който той първоначално е бил осъществен. Сексуалната чакра е изключително зле третирана по начин, който привързва хората към ниската астрална енергия. Когато индивидът е насочен единствено към „изпитване на удоволствие“, истинската цел на сексуалната активност е абсолютно пренебрегната.

Програмираните хора често се чувстват доста секси и това е изразено в аурата, което значи, че другите се отзовават на отворената сексуална чакра. Това може да означава скрито или явно сексуално внимание от другите хора (включвайки изнасилване и сексуално малтретиране), чувството да бъдеш особено привлекателен за другите и т.н. Това е част от идентичността на програмираният човек. Без значение дали той го съзнава или не, това е част от обучението. Другите реагират подсъзнателно на аурата, включително на цветовете и символизма съдържащи се в тях.

По време на депрограмирането, интеграцията на тези сексуални страни обратно в системата, може да бъде мъчителна, не само заради спомените, но и защото те са части от индивида, които не искат да се откажат от сексуалната идентичност. В някои аспекти, сексуалната идентичност е единствената идентичност. Без нея съзнателната страна се чувства изгубена и безполезна.

Сексуалните фантазии често са ключът към програмирането, за какво сте били използвани и какво ви е било направено. Вие сте програмирани да искате специфични неща, така че дори и логичния ви ум да намира определени действия за отвратителни, тези същите мисли могат да активират специфични сексуални реакции или стимулации. Ако подозирате, че сте програмирани, опитайте се да си спомните най-ранните детски сексуални фантазии. Те са следите за вашето програмиране.

Източникът на всяко нещо, което би ви се сторило странно може да идва от програмирането.


Предпоставки за всички видове програмиране – вътрешна болка/страх


Всеки, който ходи по тази планета има своя принос за разрушителните преживявания с болезнени белези. Тези събития могат да се случат при всяко стечение на обстоятелствата в живота ви, от утробата, през детството, до живота като възрастен. Може да има съзнателни спомени или такива, които се опитват да се избутат в подсъзнанието. Независимо от произхода си, те оставят техния белег, причинявайки разнообразни реакции.

Обикновено, всеки път когато някой изпита болка, там има и един скрит страх, както и чувство на безпомощност. Веднъж щом настъпи чувството за безпомощност, идва и гнева към някого, който човека чувства отговорен за създалата се ситуация. Гневът е част от режима за оцеляване, „битката“ или „полета“, който е в ствола на рептилоидния мозък. Когато полетът стане невъзможен (често мотивиран от страха), тогава оставащият избор е да се бориш, което често е задвижвано от гняв. Когато индивидът е в положение, в което той/тя не може да се бие, гневът е потиснат в съзнанието и после рано или късно – в подсъзнанието.

Както знаете, всяко нещо, което е потиснато натрупва сила. Целият потиснат гняв в края на краищата ще трябва да излезе и избие навън. И понеже е потиснат, той прекарва много време опитвайки се да избяга и ако не го направи, се изразява по разнообразни начини.

Единият от начините е да започне да „рита“ срещу другите. Хората, които правят това, обикновено са пълни с болка. Те се опитват да го изчистят от себе си отдавайки го на другите. Ако погледнете под страха, ще видите болка, а под болката, страх. Колкото по-дълбока е болката, толкова по-отчаяно този човек се опитва да нанесе болка на другите, в отчаян опит да го махне от него/нея. Емоционалната болка избива навън отдавайки емоционална болка на другите. Физическата болка е по-разпространена и в крайни случаи причинява изнасилване, осакатяване и дори и убийство.

Колкото по-чувствителен става някой, вместо да си го изкарва на другите, тенденцията е да го изкарва на себе си. Това идва под формата на един вътрешен диалог, резултата от който е ниска самостойност, самосаботаж, себеотрицание и самодеградация. Крайната вътрешна болка може да се превърне в последици като анорексия, булимия, самоосакатяване, дори и самоубийство. Човек с такъв мисловен модел е отворен към външна агресия, програмиране и само-imprint-ване.


Друга разпространена реакция на дълбоката болка е вцепеняване от болката, когато тя е потискана. Този тип реакция завършва с нечувствителност към нищо и за нищо. Хората, които притръпват за болката действат в една честотна лента от емоции без твърде много колебание за едно или друго нещо. За нетренираното око, тези хора може да изглеждат като устойчиви и спокойни, но точно под повърхността лежат всичките потиснати емоции, които само чакат, за да излязат навън. Хората, които са вцепенени към света често не могат да си припомнят неприятните случки, защото това е много болезнено. Отбягването е по-лесно. Вцепеняването причинява бездействие или предизвиква по-големи разтърсвания чрез друга травма.

Болезнените преживявания често водят до чувство на срам, че: „аз направих нещо лошо и нещо лошо трябва да ми се случи и на мен“, без значение дали го има или не. Само-imprint-ването е толкова силно, че вие никога не можете да спрете да се питате, или ако го направите, ще чувствате, че не можете да преминете през него. Срамът е и функция на ниската себестойност. Отпечатъкът би могъл да се появи навсякъде по пътя, но основно е формулиран в ранното детство.

Да си спомните първия път когато сте почувствали срам е първата стъпка към депрограмирането.

 

Депрограмиране

 

Програмите, които са вкарани в ДНК-то са скрити от съзнателния поглед на субекта. С други думи, по време на нормалния ежедневен живот на даден човек, той/тя никога не би знаел, че неестествени програми са съществували в тялото му, защото тези програми са скрити от погледа на съзнателния аз. Това е като една врата, която изчезва или се слива с декора, когато я затворите. Вратата е все още там, но вие не можете да я видите. Депрограмирането е процес, при който тези „врати“ се отварят за постоянно. Програмирането всъщност не се изтрива, защото е част от ДНК-то ви, или генетичната ви структура. Ако се опитате да изтриете програмирането, това би било същото като да изрежете част от ДНК-то ви и тялото ви ще започне физически да дегенерира. Следователно депрограмирането позволява на човек да разпознае програмите в самия него, така че да може да върне обратно контрола над съзнанието и тялото си, ако програмата се активира.

 

 

Какво е self-imprint и как си го причиняваме? „Негативни“ аспекти.

Дотук задълбочихме разбирането си за програмирането като процес. Нека бъде ясно, че програмирането е термин, който използвам с по-широк смисъл и не описва границите единствено на процеса на фрагментация на съзнанието.

Само-imprint-ването е процес много подобен на програмирането, който обаче създавате сами за себе си, при това съвсем съзнателно, когато го ползвате в неговата положителна форма. Процесът разбира се си тече и подсъзнателно, когато се натоварваме с множество подкопаващи програми, за които не си даваме сметка. Обикновено това се случва на хората, които не се интересуват от енергийната страна на живота и не си дават сметка каква сила имат мислите им. Само-imprint-ването също може да бъде активирано от ключова дума (trigger), която да задейства мисловните модели, с които сте се натоварили, което да задейства дадени поведенчески програми. Цялата схема е много подобна.


Отделно от това обществото вгражда определен тип блокажи в мисленето и енергетиката ни (които са свързани, както вече стана ясно). Ако човек не си даде свобода, той ще започне да потиска същността си и започва зомбирането.


Когато разсъждавам за това си давам сметка, че въпроса в крайна сметка се свежда до „приемам ли се такъв какъвто съм и живея ли в настоящето?“. Ако стигнете до дълбочината на това, отговорете си честно и отговора е „не“, то по всяка вероятност вие сте се самообособили с множество мисловни модели, които в крайна сметка ще ви изядат отвътре.

Могат да се изпишат томове по въпроса, но това е излишно. Наистина, единственият въпрос, който трябва да си зададете е дали вие харесвате това, което сте, дали се чувствате добре от това кой сте, дали искате да бъдете нещо друго и ако „да“, да осъзнаете, че вие навярно сте роб на тази представа и тя ви определя ментално и респективно – енергийно.

Смятате, че не сте прекалено хубава? Имате ниско самомнение? Наблюдавайте как действията ви и решенията ви започват да се градят около този мисловен модел. Как започвате да вървите срещу собственото си здраве, в името на някаква представа за това как трябва да изглеждате. В името на какво? На чуждото мнение, което е маскирано под идеята за „правя го за себе си, така се чувствам по-добре“.

Висшият ви Аз никога не би поискал да бъдете нещо външно, нещо различно от това, което сте, за него има значение единствено до колко дълбоко се вкоренява съзнанието в това тяло, а не как изглежда и дали другите одобряват това. Но ние сме позволили да станем толкова обособени от външни идеи за това „как трябва да бъдат нещата“, дотолкова сме задръстени с лицемерен, псевдо-морал, че започваме да поглъщаме всякакви концепции как трябва да мислим за себе си и какво трябва да бъдем. Ние допускаме това. Да, външен imprint има, да, той е умишлен и целта му не е вие да се чувствате добре и свободни, но в крайна сметка – вие сте тези, които позволявате това да се инсталира у вас като мисловен модел. Защо?

Поради гореописаните причини. Никакъв imprint не може да се случи, ако вече няма предварителни условия у вас самите той да се случи.


Как да разберем дали сме се self-imprint-нали?

Намерете начин да стигнете до вътрешното си същество и разберете кои мисловни модели са плод на вашата личност и кои мисловни модели са внедрени и подхранвани от страх, манталитета на жертва, ниска себеоценка, болка и др. Спомнете си кога за първи път сте казали „трябва“, което е любимата дума на външния свят, с която биваме моделирани. Открийте корена на нещата и кога сте се пречупили в името на нещо, което не сте. Поставете от една страна вашата лична свобода и способността ви да я изразявате, бидейки това, което наистина сте, а от другата поставете онова, което ви дават фалшивите модели, които сте прегърнали в името на нещо, което не сте. Кое тежи повече? Нима не бихте се чувствали по-добре без целия срам, без цялото притеснение, без всички блокажи, които сте си инсталирали в името на приемането от външния свят? Защо тогава продължавате да избирате да се чувствате зле? Да решите да промените това означава да се себеизберете и да присъствате в живота.

 

Запомнете, че можете да бъдете програмирани само с това, което вече сте. Настоящите ви програми са външни, но по някаква причина те са намерили начин да се закачат за вас. Разберете защо.

Всички ние сме част от съзиданието. Използвайте това във ваша полза, вместо да позволявате на другите да го използват срещу вас. Чрез интегрирането на вашето обучение, превърнете нещо отрицателно в нещо положително. Накарайте го да работи за вас.

Идейно е да бъдете инициативни и да се освободете сами от всички самосаботиращи ви чувства, преди да се случи нещо в живота ви и да ви принуди да реагирате. С други думи, поемете контрола над ситуацията сега, преди тя да нарасне до точката, в която тя ще поеме контрола над вас. Тези чувства трябва изцяло да бъдат освободени нагоре към Висшият ви Аз, за да може да се предвижите напред, към нови преживявания.

 

Можете да използвате някои основните техники.

Вдишвайте, през горната част на главата, към основата на гръбнака. Издишвайте нагоре по гръбнака и навън през главата, по целия път нагоре до Висшият Аз. Като правите това, почувствайте, че сте потънали дълбоко в същността си, Висшият Аз и Източника. В тази триада съществува най-голямата сила, която е на ваше разположение.

Докато вдишвате със затворени очи, погледнете в мехура, почервенял от излишната енергия на болка и срам. Вдишайте в центъра и използвайте вашият дъх като инструмент. Издишайте през гръбнака нагоре през върха на главата, по пътя към Висшият ви Аз. Гледайте как тази външна енергия изтича, изтича и изтича... Повтаряйте това упражнение толкова често колкото е необходимо. Наблюдавайте излишната червена енергия, която се състои от болка и срам, това което живее вътре в аурата ви как ви напуска. Вие вече не се идентифицирате с това. Споделете съзнателно с Висшият си Аз, ако имате някаква специфична информация, която е нужно да предадете през вътрешните си очи. Ако нещо се появи или изплуват спомени, прегледайте ги и ги освободете. Веднъж след като сте инициирали тази вътрешна работа, може да я правите навсякъде, с широко отворени очи – шофирайки, вършейки домакинската си, ежедневна работа, разхождайки се и т.н.

Винаги когато премахвате нещо от аурата си, бъдете сигурни, че то ще се възстанови или вие ще позволите на това, което току-що сте освободили, да се завърне отново. Когато освобождавате болка и срам, издишайте излишъка от червена енергия и вдишвайте зелен цвят за емоционалното ви излекуване. Гледайте да запълните „дупките“ във вашето поле.

Като работите върху болката и срама, отделете време по същия начин да поработите и върху чувствата на страх, безпомощност и ниска самооценка. Издишвайте ги всичките през върха на главата, нагоре към Висшия ви Аз и позволете на всичко, което ви е нужно да премине през вътрешните ви очи.

Колкото по-дълбоко се потапяте във вътрешната си същност, толкова по-голяма вероятност има да срещнете травмите, които са причинили болката и срама. Развивайте освобождаващите си умения така, че когато най-накрая се справите, да достигнете до сърцевината; така може да се справите с всичко, което намерите там. Без осъждане, обозначете това, което намерите и осъзнайте, че всичко това е част от преживяванията ви.

С времето това би следвало да разбие ДНК-кодировките на това ниво чрез разчупването на фалшивите мисловни модели, които човек е приел да преживява.


Моделът на само-imprint-ването следва изцяло модела на програмирането (затова и първият бе описан по-нашироко). По-скоро второто следва първото, защото self-imprint-а е естествен процес, а програмирането изкуствен (доколкото изобщо можем да създаваме такива категории). Следвайки първоначалната схема, можете да си обясните и тази, за която говорим в момента.

При само-imprint-ването също имаме допълнителна ДНК, имаме активиращ спусък, който обикновено в случая са дадени ситуации и хора, които провокират определено държание у нас, което съзнателно решаваме да приемем на социално ниво, а най-тежкото (себе)обособяване обикновено е свързано със сексуалността.

Програмирането и само-imprint-ването са като два паралелни вектора, които могат да бъдат свързани по много общи показатели, защото в същността си са едно и също. Просто свързваме едното със специфични преживявания, без да разбираме, че модела е преживяван ежедневно под друга форма от всички нас. Както и при специфичното фрагментиране, така и тук, най-често всичко започва в детството.


 

Примери за външен self-imprint

Какво е това „външно само-imprint-ване“ при положение, че говорим за изцяло вътрешен процес?

 

Преди време бях в едно реставрирано килийно училище и бях втрещен да видя какво са причинявали на малките деца едно време. Излиза, че са им слагали табелки като на крави, с които децата са си тръгвали и всеки е можел да ги види. Например ако детето е било непокорно или лениво, то било маркирано като такова, за да може то едва ли не да се засрами от погледите на другите и това да го „вкара в правия път“. Представете си какви блокажи създава това на психическо ниво още в тази крехка възраст... Сигурен съм, че дори днес някой ще намери това за оригинално...

 

3 4

 

Разбира се, имаме и обратния вариант, с който послушните деца били поощрявани, като по този начин им се създавало изкуствена сигурност и самочувствие, които обикновено нямат никакво покритие и нищо общо с реалността на живота:

 

5 6


Послушен и примерен в системата, неадекватен в живота.

Външните системи, като социалната, образователната и т.н. винаги класифицират хората и не им позволяват да бъдат себе си, защото има установена норма от правила, която е „морална“, а всичко друго не е. Кой изобщо определя това?

Духът бива смачкван по всички показатели. Вие предавате това програмиране на вашите деца и те вярват, че външния път е правилния, а не вътрешния. Те се самообособяват с тези идеи и започват да ги живеят искрено. Само като си помисля за собствените си ученически години и БЕЗУМИЯТА на тази система – да имаш високи оценки, сърцето ти да се пръсва от идеята, че можеш да бъдеш изпитан и да не знаеш, целия стрес свързан с това, насаждането с поучителните представи „колко важно е това“ и едва ли не как е най-важното от всичко... В името на свещеното дърво Игдрасил!!! Това е НАЙ-МАЛОВАЖНОТО от всичко в детството, СПРЕТЕ да промивате децата си с това!!! Как знанията ми по Родинознание ме правят по-пълноценен човек, как непознаването на БЕЗКРАЙНО скучната история, която ни карат да запаметяваме пречи на вътрешния ми свят и ме прави нещо по-малко от другите, как това, че не знам наизуст мъртвите стихове на някои революционери, които са принадлежели на друга епоха и преживявания и не трогват душата ми, правят морала ми по-нисък? Що за ТЪПИ програми, що за ТЪПИ изисквания, що за дебилизми? Това ли е най-важното?!?

Цялата схема продължава в университета, продължава на работното място – до безкрай. Страх, стрес, комплекси за малоценност, че не знаеш, че не си достатъчно способен, че не си достатъчно добър – или обратното – че си голяма работа, че си много отракан и вещ. Илюзии. Тези системи ни развиват в един аспект от живота и винаги ни правят слепи за другото, в което винаги си оставаме инвалиди, оставаме деца. Можем да функционираме в едно изкуствено общество, над което смятаме, че имаме контрол, но умираме още на 3-я ден сами в гората. Къде са всичките ви дипломи тогава? Как ще ви помогне куфарчето и дамската ви чанта в гората?

Никога не ни учат как да се отворим и чувстваме света, как да преживяваме себе си. Това никога няма да бъде преподавано, именно защото то не може да бъде преподадено. За него трябва да се пуснат всички системи, всички правила, всички идеи, усилия и представи, а никой не може да си позволи да формира такова общество. Такова общество би било адекватно и силно. Никой не иска това.

 

Всички тези неща изтласкват фокуса на човека в една посока, която е отдадена на външния свят. Тъй като вътрешния обаче е истинската ни същност, той винаги намира начин да „избие“ и да остави следи. За съжаление това отново се случва чрез системи, чрез които да преживяваме другото, вместо да се свържем директно с него, но и това е път.

 

Най-общо казано, така възниква окултизма. От дадена гледна точка той е отговор на тази масова липса. Той е система, която да ни позволи да се докоснем до онова съкровено вътрешно пространство, което така хронично ни убягва като социални същества. Окултизмът е опит, вътрешния свят да бъде картографиран, да бъде направен достъпен за масата под алегорична форма. Разбира се дори това не успява поради множество фактори. Най-пряката причина от моя гледна точка е, че това е рецепта за нещо, което не може да бъде постигнато стъпка по стъпка, следвайки някакъв план. В резултат вътрешните преживявания остават все така далечни без значение дали за тях се говори чрез алегории и символи или не се говори за тях изобщо. Общият брой хора, които ще ги имат остава сравнително еднакъв. Вековете натрапване на външния свят за сметка на вътрешните реалии е направил хората глупави, лениви. Те не желаят да погледнат вътре, защото ще се сблъскат с гореописания процес. Цялата вина, страх и болка трябва да бъдат разбрани и разбити, за да може да влезе светлината на осъзнаването и виждането. В този смисъл самият окултизъм е вид перверзия, която не ни дава никакво пряко знание, а само ни разказва за него, което ни създава фалшивото усещане, че сме надникнали в другото пространство. Не сме. Най-често просто сме прочели за него. Всичките „мистични религии“, езотерични традиции, системи и какво ли още не... – те се опитват да ни обрисуват картина с външни средства, докато истината не може да бъде разказана и описана. Това създава цял пантеон от вярвания за силата на дадени символи, нематериални същества, магически амулети, сякаш те имат някаква енергия и живот сами по себе си. Нямат. Ние им придаваме такава. Защото сме дотолкова скопени, че не можем да използваме собствената си енергия пряко. Трябва да я вложим под формата на ВЯРА в някакъв външен образ, заклинание или талисман и да повярваме, че мощта идва оттам, защото не можем да я канализираме пряко. Трябва да я пречупим през нещо, за да повярваме в нея. Ето дотам се е стигнало. Има един ВЕЛИК откъс от „Сейлъмс Лот“ на Стивън Кинг, който е право в десетката по този повод. Сюжетът ни разказва за градче, в което върлува вампир, чийто основен враг е местния свещеник. Следващият диалог е част от финалната битка между тях двамата (удебеленият шрифт е мой):

 

— Хайде, изпълни своята част от сделката, шамане.

— Аз съм свещеник — кресна Калахан.

Барлоу преви гръбнак в подигравателен поклон.

— Свещенико — изрече той и думата беше суха като чироз.

Калахан се двоумеше. Защо да захвърли кръста? Можеше да го прогони, да се задоволи с реми тази вечер, а утре…

Но от дълбините на съзнанието му се надигаше предупреждение. Да отхвърли предизвикателството на вампира означаваше да се сблъска с далеч по-тежки последствия, отколкото бе предполагал. Ако не дръзнеше да захвърли кръста, това би било като да признае… да признае… какво? Ех, ако събитията не се развиваха така стремително, ако имаше поне мъничко време за размисъл, за подготовка…

Сиянието на кръста помръкваше.

Калахан гледаше с разширени очи. Страхът бликна в корема му като топка от нажежени жици. Трескаво вирна глава и се втренчи в Барлоу. Вампирът се задаваше през кухнята с широка, почти сладострастна усмивка.

— Назад — дрезгаво проговори Калахан и отстъпи. Повелявам ти в името Божие.

Барлоу се изсмя.

От сиянието оставаха само две гаснещи кръстосани поточета. Сенките отново пропълзяха по лицето на вампира и го превърнаха в странна варварска маска с тъмни триъгълници под високите скули.

Калахан отстъпи още крачка назад и бедрата му се блъснаха в кухненската маса до стената.

— Вече няма накъде — печално промърмори Барлоу. В тъмните му очи кипеше пъклена радост. — Тъжно е да гледаш как човек губи вяра. Е, какво пък…

Кръстът затрепери в ръката на Калахан и изведнъж изгаснаха последните искрици. Сега разпятието бе просто парче гипс, купено от майка му в някакво дъблинско магазинче за сувенири, навярно на безбожна цена. Изчезнала бе силата, която бликаше от него по ръката на свещеника — сила, способна да поваля стени и да стрива камъни на прах. Мускулите помнеха тръпката, ала не можеха да я повторят.

Барлоу посегна в мрака и изтръгна разпятието от пръстите му. Калахан изпищя жално, с писъка, който бе отеквал в душата — но никога в гърлото — на някогашното дете, заставено всяка нощ да остава само и в просъница да вижда как мистър Флип наднича от гардероба. А следващият звук щеше да го измъчва до края на живота му — сухото пращене, с което Барлоу пречупи кръста и нелепото тупване на парчетата върху пода.

— Проклет да си! — изкрещя Калахан.

— Късно е вече за подобни мелодрами — изрече от тъмнината Барлоу. Гласът му звучеше почти скръбно. — Излишни са. Ти забрави доктрината на собствената си църква, не е ли така? Кръстът… хлябът и виното… изповедалната кабинка… всичко това са само символи. Без вяра кръстът е просто дърво, хлябът е печена пшеница, а виното е вкиснало грозде. Ако бе захвърлил кръста, някоя друга нощ щеше да ме победиш. В известен смисъл почти се надявах на това. Отдавна не съм срещал достоен противник. Момчето струва колкото десетима като теб, фалшив свещенико.


И така. Всичките външни пособия на окултизма се оживяват от нас самите. Ние само-imprint-ваме тези външни аксесоари (което обикновено ни свързва с мощния егрегор на дадената религия/учение на което ставаме проводник), което ни позволява да получим достъп и до собствената си сила. Защото не вярваме в собствената си сила, но вярваме в силата на символите, която ние им придаваме. Т.е. трябва ни нещо външно, за да канализираме нещо вътрешно, защото иначе не можем да повярваме в силата си сама по себе си. Парадоксът е голям, извращението е огромно. Самият талисман не прави нищо, точно както казва самия Барлоу в горния откъс. Но ние сме се самообособили с идеята за външната сила на нещата.

Преди години ми попадна една книга за просфори. Просфората е печат за хляб. Така самият хляб се imprint-ва с дадена енергетика и когато впоследствие го поглъщате, това позволява на тази енергия да „ферментира“ във вас и да стане действаща. Вашата представа прави целия процес работещ. Вие сте тези, които слагате печат на хляба. Т.е. това отново е форма на външно само-imprint-ване чрез вяра в нещо извън вас, което е захранено от вас. Между другото беше ми интересно да видя просфора против бяс (в иначе изцяло християнска колекция), която явно е останала от древното ни шаманско минало:

 

8

 

Когато знаете механизма на това може да откриете много примери за (само)imprint както из целия ни фолклор, така и в целия ни съвременен свят.

Каква мислите е функцията например на изрази като: „да чукнем на дърво“? Някога замисляли ли сте се за значението на такива общоизвестни фрази?

Това е израз за заземяване, който е external-изирана форма на процес, който можете да правите със съзнанието си. Кога употребяваме този израз? Например срещате някой на улицата, той ви пита как сте, а вие отговаряте с нещо от рода на: „всичко е наред, да чукнем на дърво“ след което търсите в близост дърво или нещо направено от дървен материал, а ако няма просто почуквате някъде, чувствате нужда да направите физическия жест, за да завършите тази форма на само-imprint-ване. Дървото е материал, който винаги има връзка със земята, той е заземяващ материал. То е кафяво (енергийния цвят на заземяването) и носи самата вибрация на земята, защото е било в пряк контакт с нея. Когато вие изказвате настоящия си статус (например – че сте в добро здраве), вие искате това да продължава да бъде така и занапред, затова заземявате самата мисъл-форма чрез този израз и правите кинетичното движение, за да се само-imprint-нете на клетъчно ниво с енергията на това утвърждение. Ще откриете много нива на смисли в някои обикновени неща, ако започнете да се замисляте.

 

Какво са пожеланията на Нова година в баницата и на коледа в питката? Нека разгледаме процеса.

Вие пишете (по)желания със собствената си ръка и почерк (поне допреди няколко години – вече се принтират от интернет...) после си избирате парче с нетърпение и любопитството „какъв ще ви е късмета“ и когато го прочетете вече имате надежда какво да очаквате през годината. Не виждате ли, че това е просто самосъздаване на мисъл-форма, която вие самите захранвате, за да привлечете въпросните преживявания през годината? Щом го разбирате, защо не го правите непосредствено, ами се занимавате със скопени ритуали? За да има радост на масата? Ами WTF... Така вие не спирате да отдавате силата си на външни методи и източници, вместо да я впрегнете да работи във ваша полза. Всеки избира сам, разбира се...

 

Плискането на вода, при започването на ново начинание. В такъв случай казваме: „да ти върви по вода“. Няколко неща имаме тук, отново през магическа елементална перспектива, която екстернализира вътрешния импулс, за да му придаде външна реалност. Първо, водата чисти (което трябва да освободи енергийно бъдещото начинание от пречки), и второ – чисти само онова, което се движи. И тъй като водата винаги се движи (поради което е най-мощната стихия на планетата) – то тя винаги поддържа живот. Плискаме вода, когато тръгваме нанякъде или започваме нещо ново, за да можем да изчистим пътя пред себе си и за да можем да наситим енергията на цялото начинание с живот – то винаги да бъде успешно и печелившо.

Можете да го правите с мисъл вместо с вода. И въобще, нека не зачеквам темата за водата, защото трябва да развенчавам цялата история около Емото и много хора ще получат инфаркт, когато разберат, че поп-езотериката, по която се превземат и въздишат и за която вярват, че е номер 1 и прилагат като „доказателство за съществуването на всичко езотерично“, не е езотериката която работи или поне тя не работи по начина по който си мислят, че работи (а това ще доведе до множествени припадъци). Което пък от друга страна ме амбицира да го направя, така че все пак обещавам да го напиша някой път...


Всички вие сте виждали табелките по пазарите (ако във вашия град все още са останали такива, защото в моя ги унищожиха и вече не са това, което бяха). Клечка с картонче забити в домата на който пише „вкусни домати“, в краставиците пише „сладки краставици“, в марулите „крехки марули“ (крехки my ass...) и т.н... Какво мислите, че е това? Каква е функцията на това? Каква е функцията на арабския търговец, който вика из целия площад и разказва за „качествата“ на стоката си? Все примери за imprint с търговска цел.

 

Децата си играят всякакви игри. Правят крачки по плочките на улиците, докато вървят с родителите си, броят разни неща, стъпват на всяка втора... Не сте ли го правели и вие? Наричат си неща (само-imprint-ват се). Например. „Ако успея да прескоча 3 плочки, ще стане еди-какво си“. Или „ако успея да заключа вратата преди да е дошъл асансьора ще стане еди-какво си“. Колко от вас го правят и до днес под някаква форма?

Като малки в моята махала брояхме трабантчета. Който видеше трабантче преди всички други трябваше да извика: „Трабантче пинг-пинг!!!“ (и до ден днешен не знам какво значи това). Ако „събереш“ 3 трабантчета за деня, можеш да си намислиш желание, което ще се изпълни до седмица. Отново имаме същия процес – екстернализация под някаква форма, която да манифестира дадена мисъл-форма.

 

Какво е танцът и въобще музиката? Тя е личното чувство, емоция и дълбочина, с което автора й насища нотите. Когато някой свири отегчено (уличен акордеонист в подлез например) казваме, че в тази музика няма чувство, че тя не ни докосва... Някой може да изсвири Лунната соната перфектно от техническа гледна точка, но да не влага нищо от себе си в изпълнението и ние ще усетим това, защото все още не сме роботи. Друг може да не я изсвири толкова блестящо, но да вложи душата си вътре и това ще проличи. Това е като с децата-генийчета китаристи или пианисти, които можете да гледате на килограм в YouTube (обикновено всичките те са с азиатски произход). Това, което правят за възрастта си е впечатляващо като изпълнение, но те не могат да направят музиката си жива. Защото музиката обикновено е свързана със самия живот. Трябва да си го преживял, да са ти са се случили неща, които да разкажеш чрез музиката си. Иначе имаме само мъртви ноти. Изпълненията на тези деца не са наситени от живота. Те са просто изсвирени. Не можеш да пееш фадо, без да си преживял живота. Не можеш да разплачеш публиката, ако всяка твоя фибра на тялото ти не показва, че ти наистина изживяваш историята, която разказваш с песен. Няма да можеш да накараш хората да настръхнат. Няма да е същото. Това не може да се имитира, не може да се обърка. Не можеш да свириш Пиацола без да разбираш това, което той е вложил с душата си в композициите си. По-добре го пусни на уредбата, не се опитвай, ако не можеш да го изживееш докато го свириш.

 

Музикалните хора с опит имат вътрешен ритъм. С музиката си те imprint-ват хората със собствената си емоция, което има съответния ефект върху човека с душа и отворено сърце. Imprint-ът е следствие на self-imprint, който музиканта вече е направил със себе си преди това. Той преживява емоцията, изживява я.

Един класически танцьор на аржентинско танго излъчва автентична страст и болка от себе си. Всяко негово движение е наситено с тях, можете да пипнете драмата, тя е почти физически осезаема. И защото го прави, той се превръща в архитект на пространството около себе си. С едно обикновено движение, той може да манипулира емоционалния поток в цялата аудитория. Езикът на тялото му става разпознаваем за публиката, тя реагира в отговор, защото няма как да бъде друго. Това е един двустранен процес на обмяна, като в химическа колба.

Шаманът има подобна функция в племенните общества. С танца си той импрегнира земята под себе си и околните хора със своята вибрация. Това предизвиква дъжд. Не е голяма философия, really...

Освен това той рисува геометрични форми по тялото си или образи на животни или някакви абстрактни форми. Рисунките по кожата му са 2D-репрезентация на дадени идеи, в определен ред, което взаимодейства с определени архетипи. Движейки се, тези рисунки придобиват триизмерна форма (точно както ако движите пръста си бързо наляво-надясно ще получите мъглява картина, в която не можете да различите пръста си от задния фон), което пък насища пространството с тях (не мога да го обясня по-просто – който зацепил – зацепил). Това създава даден резултат.

Когато знаете принципа можете да си обясните целия външен свят чрез процеса на imprint-а и self-imprint-а. Всичко е Ин (self-imprint) и Ян (imprint). Което разбира се ги прави и взаимозаменяеми на много нива, каквито са самите Ин и Ян. It’s really simple.


 

Self-imprint-ът и как да си го „причиним“? „Позитивни“ аспекти.

Най-популярните методи в последните години свързани със само-imprint-ването са т. нар. „утвърждения“ или „афирмации“. Бих могъл да нарека това по-висока форма на обсъждания по-горе окултизъм, but at the end of the day... it’s still the same retardness.


Както казах и досега, екстернализацията е винаги по-удобния вариант за мисленето характерно за 3D, затова утвържденията работят за толкова хора. На практика утвържденията са изцяло позитивни фрази, които винаги са центрирани в настоящето и говорят за желаната цел като вече постигната. Това е единствената „магия“ в тях и това е причината поради която работят и всъщност така формулирам и цялата проблематика като цяло още от самото начало – „приемам ли се такъв какъвто съм и живея ли в настоящето?“. Няма нищо отвъд това. По-лесно е да се каже, отколкото да се направи (както винаги разбира се). В това се състои и „магията“ в прочутия най-мощен кристал на Емото „любов и благодарност“. Гарантирам, че правилните му форми не идват от думата „любов“ (която вече съм коментирал като концепция и бъдете сигурни, че ще коментирам и занапред), а от думата „благодарност“, която не е нищо друго, освен начин да кажете „аз съм сега“. Лично за мен, до момента не съм открил по-силна недуална форма от „аз съм сега“. Тя не предполага добро и зло, тя просто казва, че осъзнаваш, разбираш и цениш съществуването и точка. То и нищо друго не се иска от нас бе хора... Не са нужни песни и венци към кришна, не се изисква да чувствате „отче наш“ със сърцето, изисква се просто да разберете концепцията за настоящия момент.

Когато благодариш, ти винаги си в настоящия момент. Ти благодариш сега. Можеш да благодариш на някого за нещо, което той е направил вчера, но ти не му благодариш вчера, не му благодариш утре, благодариш му С-Е-Г-А и това те фиксира в настоящия момент, а настоящият момент е единственият в който живота се СЛУЧВА. Той не се случва утре, не се случва вчера, случва се сега. Подозирам, че това е толкова мощно за тези, които са разбрали силата му, защото то на практика заздравява връзката с Висшия Аз, който изживява past, present and future като „вечно сега“. Точно както Източника преживява себе си. Ето това е смисъла от благодарността. Оставете светло-полярната концепция за благодарността, единството и венците от лайка като цяло. Тя е вписана в по-голямото, което обяснявам в момента. Затова много мистични традиции казват, че всеки един момент трябва да бъде изживян с благодарност към Великия Замисъл. Защото това утвърждава цялата концепция зад този велик замисъл. Да живеете СЕГА и наистина да разбирате вътрешно какво точно означава това (а не просто да се усмихвате умно с блеснал поглед като на ню ейджърски семинар, вярвайки си че „разбирате“, докато сте в енергетиката на цялата група) е милиарди пъти по-силно от това да напишете думата „любов“ на 108 различни езика по тялото си и да хвърляте цветчета във въздуха с „възнесените учители“. Защото няма по-голяма любов и благодарност (в истинския им смисъл обаче, а не в популярния) от това да живееш сега. И няма значение какво правиш докато живееш сега, стига да схващаш концепцията. Докато живееш сега, можеш да колиш кокошка, можеш и да събираш пари за деца болни от детски паралич, можеш да биеш чекии – НЯМА разлика. Ти си центриран в настоящето. Ти имаш дзен. Оттук идва и прочутото дзен-мондо:


Монахът попитал:

- Какво е дзен?

Рошито отговорил:

- Да цепиш дърва, да носиш вода.

 

Дзен е във всеки един момент, стига този момент да е сега. Дзен не се генерира от самосебе си като на поточна линия, ако седнете в определена позиция и си запалите пръчица, която да активира 6-та чакра. Това е ниво на възприятие, в него няма никаква мистика, то е безкрайно обикновено и просто и винаги е в настоящия момент, защото да живееш в друг момент, освен в настоящия, говори за липса на пряко разбиране. Живеейки сега, всеки момент е „специален“. Няма дзен-моменти и не-дзен-моменти.

 

Тогава няма и нужда от self-imprint.

За тези, които очевидно са далеч от горната концепция обаче, има многобройни книги за това как точно трябва да медитирате и с кой ангел, на кой портал трябва да се срещнете :)

Утвържденията са работещ метод. Както казах, те винаги трябва да са положителни формулирани (в тях не трябва да има „не“ – все пак това си е light sider-ски прийом); винаги трябва да са в настоящия момент (на български просто спрягаме глагола в настояще време, но на английски винаги ще срещнете налична думата „now“ във формулата); и винаги трябва да говорят за „целта“ като за нещо вече постигнато, защото така няма да се отдалечите от нея, а ще я закотвите към настоящето си (theoretically, ха-ха, но новобранците да му мислят :Р).

 

Нека отворя малка скоба (трябва да сте разбрали досега, че най-интересното винаги е в скобите или в бележките под линия, ако говорим за книга :Р). Утвърждения може да ползва човек, който вече е локализирал своя проблематичен мисловен модел и иска да го разбие. Именно това е функцията на самото утвърждение. Това е отново външен начин да разбиете вътрешно убеждение. Не осъждам методът отвън-навътре, той работи за много хора и всеки трябва да намери своя собствен подход.

Няма да имате ефект, ползвайки утвърждения ако не сте разбрали какъв е истинския ви проблем (макар за мен да си остава загадка защо бих използвал утвърждения ако съм стигнал до корена на нещата, вместо да го отсека, but may be it’s just me…). Самият факт, че вече търсите начин, с който сами да се справите с проблема е крачка напред в правилната посока и говори, че имате капацитет да разбиете проблемния мисловен модел.

Фактът, че ДНК е компресирана материя изградена от мисловни модели, може да ви подскаже, че с утвържденията е възможно да се работи директно на ДНК-равнище (с уговорки – хаха). Най-добре е вие сами да създавате своите утвърждения. Ако сте инвалид 3-та степен на ниво въображение обаче, можете да ползвате клипчета за бавноразвиващи се като това:



Free Joomla Extensions

 

Но вярвам, че ще се справите. Все пак четете този сайт от години :Р


Утвържденията трябва да бъдат максимално кратки и ясни. Като cue-то в RV (за тези, които разбират аналогията). Ето няколко примера:

 

Обичам и приемам себе си безрезервно. (за ниска самооценка)

Аз създавам своя живот. (ако позволявате друг да го контролира)

Ентусиазиран съм за живота и съм пълен с енергия. (за отпадналост)

Усвоявам всички нови преживявания спокойно и радостно. (проблеми с храносмилането)

 

И т.н., и т.н... Очевидно трябва да знаете кой проблем на какъв мисловен модел отговаря, за да формулирате правилно своите утвърждения. Затова казах, че трябва да сте наясно какъв е истинският проблем. Обърнете внимание, че под „проблем“ нямам предвид „симптом“. Симптомът може да е физически, емоционален или психически. Проблемът обаче винаги трябва да бъде търсен на ниво мисловен модел.

Никой не е казал, че след като ползвате тези утвърждения вие ще имате безопасен мисловен модел. Казвам обаче, че така ще започнете да градите такъв. Най-често самосаботажа е на вътрешно ниво и човек подсъзнателно вярва именно в обратното на това с което се self-imprint-ва.

Повтарям, че с утвържденията ние ползваме външния свят като booster на желания mind set, докато не стигнем до момента, в който той бъде интегриран и разбие старите болестотворни модели.

 

 

Ето няколко други окултни трикчета за позитивно само-imprint-ване, които са си лично мое изобретение и които са работили за мен в миналото с променлив успех. Сигурен съм, че всеки може да зацепи сам принципа и да измисли свои варианти, защото това е наистина много лесно. Трябва да си човек без всякакво въображение, за да не можеш да направиш вариации на едно и също нещо.


Всеки влиза в електронната си поща по няколко пъти на ден. В един момент ми хрумна, че ако паролата на кутията ми е нещо хубаво и позитивно (а не безсмислица като „fdsfjkds138“, която да е „по-трудна за разбиване“ да кажем) – така всеки път ще се само-imprint-вам с нещо приятно, което смятам за ценност. Това е хитро, защото го правим несъзнателно всеки ден по няколко пъти – глупаво ще е да не се възползваме от случая. Затова сега нека всички сменят паролата си на „money“, за да мога да вляза и да прочета кореспонденцията ви – мухахахаха! :D


Друга добра идея е сутрин да се будите с мелодия която харесвате. Още по-добре ще е да запишете собствения си глас, с някакво положително послание към вас самите, което да ви буди като утвърждение. Ако аз имах GSM, щях да запиша нещо от рода на: „Ставай красавецо, очаква те страхотен ден!“. Много хора ще се засмеят тук, защото не съм красив, но аз съм! Ето точно за тези мисловни модели става въпрос – ниска себеоценка, обществени (вместо лични) представи за това какво е красота и какво не е и т.н. Трябва да работите именно върху тези неща. И ако това означава да се будите със собствения си глас казвайки неистина (аз наистина съм грозен :Р) – то точно това трябва да направите!

 

Храната с която се храните. Благодарете за нея. Това ще ви центрира в сега-то. Самият процес на хранене е процес на заземяване. Отделно от това има силно заземяващи храни (като чесъна и лютивото). Яжте бавно и се наслаждавайте на процеса (от известно време се опитвам да го правя и има невероятен ефект за мен). Присъствайте в процеса, разбирайте какво се случва, не мислете за друго и не бъдете някъде другаде, просто се хранете и толкова (макар да осъзнавам, че това си остава просто написан текст, защото когато в миналото съм се опитвал да правя подобни неща, те нямаха ефект върху мен; истина е, че трябва определено ниво на съзнание, за да можете да започнете да преживявате тези процеси, а не да четете за тях).

Преди да започнете да се храните наситете своята храна с виолетова светлина. Някой ще попита защо не златно, след като то е с по-висока вибрация? Защото в случая говорим за нещо физическо, а когато говорим за нещо физическо (особено за нещо, което поглъщате), трябва да работим с най-високия спектър светлина естествена за тялото. За нашите тела това е виолетовия цвят (не лилавия!). Златният цвят не е естествен цвят за енергетиката на тялото (освен ако вече не сте формирали златния еликсир в тялото си, но тогава едва ли щяхте да четете този сайт и щяхте да левитирате някъде из планината Удан). Това е цвят, който не принадлежи към физическата реалност. Няма да се отплесвам сега в това.


Друг хитър метод, който съм практикувал с успех в миналото (макар сега да ми е смешно като си мисля за това), е когато имате проблем с някой от вътрешните органи да си купите бонбони с прилежащия енергиен цвят на самия орган (тук вече зависи дали работите със западна или с китайска система) и с всяко смукване да си представяте как органа се насища с жизнена енергия, което да го излекува. Съзнанието понякога има нужда от много малко, има нужда да повярва в някаква залъгалка, за да впрегне собствената си енергия чрез външен филтър и да ви излекува.

 

Друг метод който съм ползвал, е когато пия вода от градска чешма да слагам въображаем енергиен виолетов диск някъде на половината от нивото на струята, за да може водата да се пречиства преди да стига до устата ми (виолетовото убива всички бактерии). Това imprint-ва и водата като цяло и вдига енергийния й регистър, което се превръща във форма на self-imprint.

Дисковете с различни цветове можете да ползвате и когато сте болни. Например, преди, когато ме болеше гърло, заставах с лице към слънцето и формирах диск с небесносиня енергия. Поставях го в пространството така, че лъчите на слънцето да минават през него, след което да се оцветяват от енергетиката на диска (който е в цвета на 5-та чакра) и така, те да лекуват гърлото ми с естествените за него енергийни цветове, огрявайки го. Разбирате идеята. Като да светнете с фенерче на бялата стена през пластмасово шише от „Sprite“. Светлината, която ще видите на стената е зелена. Правим същото, но използваме естествените лъчи на слънцето, за да лекуваме гърлото (в случая). Работеше всеки път за мен.

 

Можете да се възползвате от особеностите на различните сезони. Например, зимно време, докато вали сняг, можете да заставате под снега и да си представяте как всяка една снежинка, която пада върху вас ви носи благоденствие и изобилие, които се попиват във вас и ви изпълват.

И въобще – няма граници за това, което можете да модифицирате от външната реалност, за да се подпечатате с желаните програми.

 

Както казах обаче, на даден етап си давате сметка, че това са игри на ума, но доста често това е единственото, което може да мобилизира силите на някои хора, които така или иначе ще останат слепи за по-високите истини и искат да си играят на езотерика. That’s fine with me.

 

 

За финал, ето и един интересен експеримент в духа на целия материал, свързан с пари (обикновено споменаването на тази дума повдига вниманието на читателя тройно :Р). Това не е мой метод, но е модифициран от мен за целите на тази статия, защото в оригинала имаше доста полярен bullfuck.

И така.


На един лист напишете следното изречение:


Искам винаги да имам толкова пари, колкото са необходими, за да науча всичко, което е от значение за жизнения ми път в настоящия момент. В замяна на това, ще бъда много щастлив да дам своя уникален принос към израстването на моя Висш Аз и ще приемам с уважение, благодарност и любов приноса на другите хора. Нека моето и само моето вътрешно същество да ми помогне в осъществяването на обещанието ми.


Сега вземете един железен лев или банкнота с размер по ваша интуиция и го/я завийте в листа, на който току-що написахте горното обещание (написаното трябва да остане от вътрешна страна). След като приключите с процедурата, трябва да имате малко бяло ненадписано пакетче. Напишете от двете му страни „парите са съзидателна енергия в действие“ и издишайте върху листа няколко пъти, за да свържете енергията си с неговата. След това го сложете в малка чантичка и го носете на врата си или го слагайте под възглавницата си нощем.


Много скоро ще разберете плюсовете и минусите на подобни техники. Бъдете сигурни, че е забавно да се наблюдава ако действате с не-привързаност :) Който не може да постигне това ще има проблеми :)


Подпечатвайте енергетиката си както намерите за добре, с каквото намерите за добре :))


9

Хаха, на „Very good“ има ябълка :)) Драмата на живота :Р

 

 

Помнете обаче, че преди това трябва да изкорените всички неблаготворни мисловни модели. Иначе ще почнете да се лепите с какво ли не отгоре и ще стане небивала каша. Като кифла с 20GB грим по лицето, пласт над пласт... Еми не е красиво...

 

 

Заключение

Някога чудили ли сте се как всички събития от жизнения ви път ви формират като личност и се сливат в една обща права, която наричаме свой живот? Много рядко живота ни се стича по начина по който сме го планували. Едва ли като дете сте искали да станете наркодилър, да влезете в затвора, да имате 3 неуспешни брака и т.н... Много хора никога не биха се забавлявали съзнателно с подобни перспективи пред тях, но въпреки това обстоятелствата ни насочват към преживявания, които никога не бихме избрали съзнателно за себе си. Защо това се случва?

 

Изглежда в даден момент животът взима контрол над нас вместо ние да взимаме контрол над живота. Тогава единственият ви шанс е да направите всичко по силите си, за да оцелеете. Въпреки това си задавате въпроса „как се стигна дотук?“ и започвате да мислите как да излезете от дупката.

 

Като никога, този път няма да завършва с обобщаващи мъдрости, а ще финализирам с още едно упражнение.

 

Най-доброто, което можете да направите е да започнете да откривате моделите в живота си и да си водите записки за това. Намерете си една тетрадка, която да харесвате. Нека по корицата няма дразнещи картинки, мотиви или каквото и да е било, което би ви карало да се чувствате зле. Създайте една спокойна атмосфера, където можете да останете известно време сами със себе си необезпокоявани. Сами означава сами. Без значение колко ви обича гаджето ви или колко ви хармонизира кучето ви.

Сега напишете 5-6 думи, които да описват вашия живот или чувствата ви към самия вас. Сега изберете една дума от този списък. Запишете я отделно. Дайте си няколко момента в които да се балансирате и центрирате. Представете си тази дума в пространството пред вас и я поставете в центъра на главата си, където се намира епифизната жлеза (или както е популярно в езотериката – 6-та чакра, която не е в центъра на челото). Ще започнат да изскачат образи свързани с тази дума. Без значение колко абсурдни са, започнете да ги записвате. Не се натоварвайте да пишете цели изречения ако те не идват сами... Тук няма правила. Ако ви идва да рисувате – рисувайте... Оставете на съзнанието си да каже това, което има да каже. Оставете всичко да се излее от вас върху хартията. Не анализирайте и не се опитвайте да разберете с лявото полукълбо какво означава всичко, което току-що изписахте, просто оставете потока да тече...

Всеки ден избирайте различна дума, най-много две и правете същото упражнение без последващ анализ. След няколко дни просто прочетете мислите, които сте записали, усетете как се чувствате, после си вземете 1-2 дни почивка.

Започнете отново използвайки същите думи от първоначалния ви списък.

След 3-4 седмици водене на записки върху едни и същи думи, ще откриете, че започвате да потъвате във все по-дълбоки пластове, връщайки се дори към някои детски спомени. Продължавайте с упражнението със същите думи. Следвайте думите дълбоко в себе си. Продължавайте да четете всичко, което сте написали дотук.


Предполага се, че ако сте наистина съвестни в това, което правите, в даден момент ще започнете да виждате оформянето на дадени модели. Ще видите къде в живота ви същия проблем се повтаря отново и отново; ще си спомните в кой точно момент от вашето детство е започнало всичко това; защо задържате тези мисловни модели, които не работят във ваш интерес към днешна дата.

Ще се удивите колко надълбоко могат да ви отведат няколко думи. Позволете си да се фокусирате, като по този начин свържете отделните парченца от пъзела през годините, което да позволи на моделите да изплуват. Ще започнете да разпознавате взаимовръзката между събитията в живота ви по начин, който преди е оставал скрит за вас.

Веднъж щом идентифицирате своите модели, вие започвате да придобивате осъзнатост. Именно тази осъзнатост ще ви позволи да промените тези модели, като по този начин промените курса на целия си живот. Лесно е да се винят външните обстоятелства за нещата, които са ви са се случили, но в основата винаги стои един и същ фундамент – степента на силата и устойчивостта на вашия собствен мисловен модел са тези, които привличат въпросните преживявания в живота ви.

Променете мисловния си модел, променете вътрешната си реалност, което да измени външната ви такава.

Започнете да подреждате пъзела още от днес!



scroll back to top
 

Търсачка

Кой е на линия?

В момента има 475 посетителя в сайта

Потапяне

Подкрепи работата ни

Ако харесвате нашата работа и сме били от полза за Пътя ви, може да ни подпомогнете със сума по избор:
Всички средства ще бъдат използвани за задълбочаване на нашите изследвания и проекти. Благодарим!

За aдминистратори



Статистика

Членове : 767
Съдържание : 497
Брой прегледи на съдържанието : 5626654



Изграден с помощта на Joomla!. Designed by: joomla templates hosting Valid XHTML and CSS.

© 2017 Издателство „Паралелна Реалност“ : Освен ако не е посочено друго, съдържанието на този сайт е лицензирано под:
Creative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български

Creative Commons License