Всяка една мисъл свързана с посещения на извънземни същества на нашата планета е незабавно възпирана от съществуващото „научно познание“ според което междузвездните полети биха отнели огромно количество време – отвъд всякакви представи. И въпреки всичко тази установена научна теза влиза в остър конфликт с богатството на човешките митове и легенди, които твърдят противоположното – че „боговете“ са дошли от небесата. Тяхната поява често е била придружена с огън, дим и гръмотевичен шум. Точно затова подобни описания от древното минало не рядко получават етикетите „фантастика“, „халюцинация“ или пък биват директно свързвани с въздействието на различни видове наркотици. Разглеждани през конкретна религиозна призма, същите описания са натоварени с различни нефизически божествени значения или пък „свещени такива“, които не подлежат на коментари и разисквания. Бившият инженер от НАСА – Йозеф Блумрих, участвал в разработването на структурния дизайн на „Сатурн V“ предлага нов подход към възприемането на подобен род информация. Той счита, че публичното отношение, което получават т. нар. извънземни интерпретации е меко казано некоректно, защото сериозно се пренебрегва ролята на инженерната наука в решаването на това уравнение. Блумрих стига до този извод след като прилага своя огромен инженерен опит опитвайки се да докаже първоначално несъстоятелността на извънземната хипотеза, но остава напълно изненадан от резултата.

Първоначално Блумрих навлиза в дебрите на „извънземните посещения“ с доста негативно и дори, по негови думи, на моменти яростно отношение към всички, които защитават тази теза. Предвид професионалната си кариера на разработчик на космически апарати той е здраво свързан с лагера на тези, които твърдо обявяват посещенията идващи от космоса за абсолютно невъзможни. Точно с такава нагласа той започва да чете и книгата на Ерих фон Деникен – „Колесниците на Боговете“. Изказаните в нея твърдения и точни цитати, че пророкът Езекил всъщност е имал срещи с космически кораби, го навеждат на идеята да прочете подробно тази част от библията с намерението напълно да опровергае Деникен. Още докато е на 7-ми стих от първа глава обаче, усеща как автоматично почва да интерпретира описанието на части от конструкцията на някакъв вид летящ апарат, които служат за приземяване:

„Нозете им бяха прави нозе; и стъпалото на нозете им беше подобно на стъпало на телешка нога; и изпущаха искри като повърхността на лъскава мед.“

В този момент, предвид факта, че сам е проектирал и тествал подобни устройства Блумрих си дава сметка, че не може да отхвърли възможността, че на практика чете едно директно, макар и просто техническо описание. Контрастът между този очевидно ясен пасаж и някои други доста по-мъгляви описания в главата му подсказват, че „пророкът“ очевидно не е знаел какво точно вижда, нито пък е могъл да го разбере. В резултат на това той има възможност да опише срещата си с космическия кораб и неговият екипаж само с термини, които са му били известни – тоест, той използва думи и сравнения с които сам е запознат и са характерни за времето в което живее. Така Блумрих започва да възприема описанията на Езекил, съвсем сериозно и най-вече в инженерен смисъл.

Поради факта, че трябва да се осланя на преводи, той използва 6 различни библии, които варират във времето от 19 век до 1972 г. и са редактирани от еврейски, католически и протестантски преводачи. Освен това ползва и много подробни библейски коментари. В крайна сметка приложението на знанията му свързани с летателните апарати (и особено хеликоптерите), както и принципите, които се използват в космическото инженерство в комбинация с описанията на Езекил, довеждат до едно доста по-дълбоко вникване в представеното от пророка и замяната му с познати структурни конфигурации.

Така се оформя образа на едно квази-конусообразно основно тяло, което се държи на 4 „хеликоптерни“ елемента, които стигат до подножието на командната капсула, която е закръглена в горната си част. Трябва да имаме предвид, че Езекил първоначално вижда апарата от дистанция от около 1000 метра и в този момент ядрения двигател все още е запален, като същевременно се наблюдават и малки бели облаци от кондензация, които са свързани с охлаждаща фаза на работа. В тази пламтяща динамична обстановка Езекил вижда въртящите се части на машината – тези които служат за приземяване и механичните елементи прикрепени към „хеликоптерните секции“. Неговата първа реакция е да сравни хеликоптерните части с фигури приличащи на хора, но след това намира термина „живи създания“ като израз на огромната неяснота, с която се сблъсква в този момент и който чудесно отразява неговата несигурност свързана с неумението му да обясни какво точно вижда. По време на последвалото снижаване и приземяване, Езекил наблюдава защитните покривала на „хеликоптерните механизми“, които той успява да опише най-добре като ги сравнява с човешки лица. Той забелязва нажежения до червено елемент (запалени огнени въглища), който покрива част от долната секция на централното тяло:

„А колкото за подобието на живите същества, изгледът им бе като запалени огнени въглища, като изгледа на факли, които се движеха нагоре надолу между живите същества; огънят беше светъл, и светкавица изскачаше из огъня.“

Пророкът е очарован от колелата, които в своята основна форма са единственият елемент, който той може да разпознае и да опише в детайли. Визуалното описание на колелото бива неточно интерпретирано в редица картини и текстове. Никой досега не е погледнал сериозно на функционалното описание, според което колелата могат да се движат във всяка една посока без да бъдат завъртани или насочвани. Последното обстоятелство кара Блумрих да разработи точна инженерна интерпретация, за която взима патент в САЩ под номер 3,789,947 през 1974 г.

Езекил завършва своето „техническо описание“ с коментари свързани с командната капсула и за самия „командир“ на кораба. Огромното количество детайли е удивително. Важно е да се отбележи, че пророкът описва някои характеристики, които имат минимално значение в инженерен аспект, но пък дават още по-голяма тежест в общата картина заедно със структурните елементи.

След като изготвя общия план на конфигурацията на космическия кораб, Блумрих прави аналитично проучване. Въпреки че на теория конфигурацията изглежда добре от структурна и функционална гледна точка, нейната приложимост може да бъде доказана само ако нейните размери, тегло на отделните части и други основни характеристики са в разумни граници. Така анализът бива изготвен по начин, чрез който всички тези параметри могат да бъдат проверени в различни комбинации, така че да се изпробва колкото се може по-широк спектър от възможности.

От първото грубо изчисление до финалния подробен анализ – резултатите не оставят никакво съмнение за възможната приложимост на проекта. Те всъщност показват, че подобни резултати могат да се постигнат със специфична технология, която не е чак толкова далече от най-съвременното космическо оборудване. Единственият елемент, който днес (официално) не може да бъде построен е ядрен реактор, който да бъде внедрен в задвижващата система. Освен всичко друго този реактор трябва да има и специфичен импулс от поне 2000 секунди в противовес на съвременните (през 70-те години) ядрени двигатели, които имат импулс от 900 секунди.

Нещо повече – подобен род технология според Блумрих може да бъде реализирана само за няколко десетилетия, но само при условие, че бъдат инвестирани сериозни усилия и средства в една такова начинание.

Крайният резултат според анализа на Блумрих е космически апарат, който има ясно изразено приложение и може да бъде конструиран, за да изпълнява конкретно зададени функции и цел. Неговата технология не е „фантастична“ и дори в неговите най-екстремни аспекти не е много далече от възможностите на съвременната технология. Резултатите от анализа показват и нещо което е доста любопитно. Космическият апарат който Езекил наблюдава очевидно е оперирал съвместно с кораб-майка, който се е намирал в земната орбита! Разбира се няма достатъчно информация на която да стъпим, за да се определят точните параметри на апарата, който се приземява на земята, но все пак Блумрих посочва примерни такива в границите, които той изследва аналитично.

Диаметърът на централното тяло в конкретния случай е около 18 метра, а размерите на ротора на „хеликоптерната част“ – 11 метра. Общото тегло на апарата (от времето на излитане от земята докато стигне до кораба-майка) е около 100 хиляди килограма, а специфичният импулс на двигателя трябва да бъде 2,080 секунди. Такъв апарат може да побира 2 или 3 пасажера.

При всички тези заключения Блумрих е принуден да признае, че първоначалната му нагласа към случая е била напълно погрешна. Той пише на Деникен обяснявайки му, че опита му да разобличи неговата теория в крайна сметка е довела до структурно и аналитично потвърждение на голяма част от „екзотичната хипотеза“. Определяйки формата, параметрите и функционалните възможности на това което Езекил е видял прави възможно разбирането на определени пасажи в библейския текст, които иначе биха били напълно безсмислени. Освен това анализът помага да се отделят чисто пророчески части на библейски текст от тези които пряко засягат срещата с извънземни кораби! Бидейки инженер обаче Блумрих се ограничава главно върху изследване само на това което той счита за „техническа част“ на текста признавайки, че няма квалификацията да изследва пасажи, които не са свързани пряко с неговата професия.

Какво всъщност вижда Езекил?

Поради факта, че на Езекил очевидно му липсва каквото и да е практическо знание, на него често му се налага да си помага с фигуративни описания, за да може да изрази това, което вижда. Такива описания често могат да ни се струват мистериозни и объркващи, но това е факт само ако не си даваме ясна сметка за обкръжаващата ни реалност. Ако навлезем по-дълбоко в описанията на тези „картини“ веднага можем да видим едно напълно ясно сведение, почти лишено от противоречия. Тогава човек може да схване същността и на другите части на библейския текст по начин, който да му позволи да разбере тяхното „мистериозно“ на пръв поглед значение. От изследователска гледна точка ние сме в благоприятната позиция да разполагаме с доста продължителни наблюдения на специфичен тип космически апарати, вместо описание на един изолиран случай, защото сведенията които Езекил дава са в период от над 20 години. В своите наблюдения пророкът описва структурата и различните функции на този вид летателни апарати както и съществата, които ги управляват и различни събития свързани с тях.

Езекил започва своя разказ с описание на финалната фаза на спускане на летателен апарат, който има циркулярна орбита и в крайна сметка се приземява на земята. Този разказ е придружен с описание на основни части на апарата. Когато пък описва последния си контакт с космическия кораб той изрично подчертава, че изглежда досущ като този, който вижда преди 20 години. Езекил дава сведения и за екипажа и командващите на тези кораби. Той ги слуша как говорят, наблюдава действията им, а при един случай дори става свидетел на операция на екипажа, която се извършва на земята. Самият той взима участие в полетите на тези кораби, а на два пъти те го отвеждат до храмове, чието точно местоположение и значение и до днес остават загадка.

Ключът към ясното разбиране на сведенията, които Езекил дава, се намира в много внимателния анализ на описанията на частите на космическите апарати и техните функции, които той прави поглеждайки ги през призмата на съвременната ракетна технология. Този метод дава много добър резултат. При едно задълбочено изследване и сравнение може ясно да се види, че описанията на Езекил всъщност са доста точни. Количеството данни и точността на детайлите, които дава водят до извода, че той е имал необикновена дарба да описва това, което вижда и почти фотографска памет. По тази начин става възможно да бъдат игнорирани някои архаични описания на събитията описани в тази глава на библията като тези картини бъдат преведени на езика на инженерите.

Художествена интерпретация на видението на Езекил от Рафаело (1518 г.)

Този нов поглед към нещата дава възможност да бъдат интерпретирани и много други части от разказа, които на пръв поглед нямат особен смисъл. Разбира се гледайки нещата през тази призма, те влизат в ярък контраст с различни интерпретации на текста направени от редица „образовани хора“ през вековете. За голяма част от тях подобно новаторско обяснение е изключено като възможност априори поради факта, че по времето, когато те са живели не са съществували летящи машини. Така че те са можели да ги тълкуват единствено през примата на религията и мистицизма.

Това, което описва пророка във връзка с първия си контакт започва без почти каквото и да е въведение в случващото се:

1:1 В тридесетата година, четвъртия месец, на петия ден от месеца, като бях между пленниците при реката Ховар, отвориха се небесата, и аз видях Божии видения.

1:3 Господното слово дойде нарочно към свещеника Езекила, син на Вузия, в Халдейската земя, при реката Ховар; и там Господната ръка биде върху него.

Tой се хвърля да обяснява преживяното с почти същия интензитет през който самия минава. Шумът идващ от запалването на космическия двигател, го кара да погледне нагоре. Пламъците от двигателя излизат от центъра на един бял облак! От тази посока се чува оглушителен шум и се вижда почти заслепяваща светлина. Все едно небето се отваря! В 3-ти стих пък се използва един много специфичен израз, който Езекил употребява всеки път, когато има среща с подобен род летателни апарати и техния екипаж като прави директна връзка с „господната ръка, която е върху него“.

1:4 Видях, и, ето, вихрушка идеше от север, голям облак и пламнал огън, а около него сияние; и отсред него се виждаше нещо наглед като светъл метал, от средата на огъня.

1:5 Отсред него се виждаше и подобие на четири живи същества. И това беше изгледът им: те имаха човешко подобие.

1:6 Всяко от тях имаше четири лица, всяко имаше и четири крила.

1:7 Нозете им бяха прави нозе; и стъпалото на нозете им беше подобно на стъпало на телешка нога; и изпущаха искри като повърхността на лъскава мед.

Облакът позволява само бегло да бъдат зърнати 4 издължени форми, над които нещо, което още не е ясно определено, изглежда се движи. В техния долен край някой лесно може да ги възприеме като „крака“ със заоблени краища. За момент Езекил остава с впечатлението, че тези форми изглеждат като човешки същества. Но след това облаците се разсейват, а огънят идващ от двигателя на апарата също изчезва и става ясно, че тези форми имат „криле“, които на свой ред също се движат. Под тези криле се виждат „ръце“, които се спускат надолу по тялото. Над тях Езекил вижда форми и сенки които наподобяват лица. Подобието с човешката форма определено не е пълна, но Езекил счита, че това са живи същества, които в този момент наближат повърхността и са доста близо до него.

Преди двигателят на ракета да бъде запален, цялата система трябва да бъде охладена до много ниска температура – като например тази на течния водород, за да могат да бъдат постигнати оптимални работни условия. Това може да се направи, като се пусне течния водород под налягане от резервоара към цялата система. В един момент водородът бива освободен в атмосферата като много студен газ. Водата, която се съдържа във влажния въздух замръзва под формата на ледени кристали и може да се наблюдава под формата на облак. Това понякога може да бъде видяно и при реактивни самолети, които летят на голяма височина. Продължителността на този охладителен процес зависи от размера на машината, но определено отнема известно време така че да може да се формира значителен облак. Основното тяло на космическия апарат попада в облака и така за външния наблюдател изглежда все едно самият кораб излиза от облака. Тези, които са наблюдавали на живо изстрелването на космическа ракета могат да разберат много ясно защо Езекил описва това, което вижда като „голям облак и пламнал огън, а около него сияние“ и „нещо наглед като светъл метал, от средата на огъня“.

В пети стих Езекил описва 4 фигури, които изглежда се намират отвътре в огъня. Това е така поради две причини. На първо място трябва ясно да се разбере, че за разлика от кораб, който се издига нагоре и бяга от пламъка, космическият кораб наблюдаван от Езекил се спуска надолу – тоест той влиза в облака. Части от все още горещите външни зони на пламъка обхващат и кораба, който изглежда заобиколен от пламъци. Втората причина е свързана с местоположението на Езекил в корелация с траекторията на кораба, което създава впечатлението, че „живите форми“, които описва, се намират сред огъня. Както става ясно по-късно корабът се приземява сравнително близо до него. Така докато двигателят работи, корабът се движи почти директно към него, което означава, че той го вижда отдолу. От тази позиция се създава още по-силно илюзията за „огнена буря“, която обкръжава идващия летателен апарат.

В този и следващите стихове Езекил описва просто това, което вижда, а не различните фази на полета. В един момент, вероятно на около 900 метра откъдето той се намира, забелязва нещо. На тази дистанция (и дори още преди нея) той вече може различи „подобието“ на живите същества. Основата на хеликоптерните части в комбинация с въртящите се перки го карат да избере израза „живи същества“, което всъщност е добро сравнение. Езекил вижда тези живи същества сред огън, което означава, че все още двигателят не е изключен. По този начин става ясно, че хеликоптерните части са спуснати в операционен режим преди двигателят да бъде изключен. Докато корабът приближава, той има възможност да различи още детайли свързани с „живите същества“, като за момент дори ги сравнява с „подобие на хора“. Но това е само временно впечатление. От този момент нататък и всеки път когато ги среща в бъдеще той ще описва хеликоптерните части с неясния и двусмислен израз „живите същества“.

В стих 6 корабът се намира на по-ниска височина или вече кръжи около повърхността. Във всеки случай очевидно наблюдателят е достатъчно близо, за да види четирите перки на носещите витла, както и да разпознае различни структурни детайли, които в случая му изглеждат като лица. В 7-ми стих пък имаме описание на краката за приземяване и някои техни части, които служат за абсорбиране на шока от приземяването.

Хеликоптерен елемент видян от разстояние 7 метра

Следват допълнителни подробности:

1:8 И имаха човешки ръце под крилата си на четирите си страни; и на четирите лица и крилата бяха така:

1:9 крилата им се съединяваха едно с друго; не се обръщаха като вървяха; всяко вървеше направо пред себе си.

1:10 А колкото за изгледа на лицата им, той беше като човешко лице; и четирите имаха лъвово лице от дясната страна; и четирите имаха волско лице от лявата; и четирите имаха орлово лице.

В 8-ми стих Езекил вероятно описва дистанционно контролираните механични ръце, които се намират по продължението на хеликоптерните звена. В 9-ти стих имаме препратка към перките на хеликоптерите, които извършват характерна процедура за която става дума по-подробно в 15 стих. Това което е може би най-интересно в случая се явява въпроса какво кара Езекил да вижда „лица“? От техническото описание на кораба става ясно, че контролните механизми, които са разположени точно над хеликоптерното носещо витло са защитени от обтегател. Последният има неправилна форма и притежава много изпъкнали и вдлъбнати части. Подобна комбинация от структурни характеристики понякога може силно да наподоби формата на лица или пък да бъде описана по този начин като сравнение. Има много подобни примери и при съвременната технология при която различни части или цели космически апарати могат най-лесно да бъдат описани като подобие на лице или глава. Дори понякога могат да се опишат и като чудовища, подобно на „Луноход 1“ с неговите очи и отворена уста и застрашително вдигнати рамене.

„Луноход 1“

„Джемини“

Дори някой, който има солидно техническо познание може да види лицата, главите и телата в подобни технически продукти. Представете си колко по-силно е било въздействието на тези визуални асоциации върху Езекил, който не е имал никакво техническо познание. Дори и да е знаел или да е усещал какво точно вижда, дори тогава най-вероятно отново би използвал подобни сравнения, за да предаде своите впечатления. Разбира се може да има и различно обяснение на ситуацията. През годините Езекил на няколко пъти вижда командира на кораба и неговият екипаж, които винаги му изглеждат като хора. В този контекст, в чисто психологически план няма да е много чудно, ако тези хора са правели това което и днес различни пилоти правят с апаратите на които летят. Те рисуват по тях различни лица, птици и т.н. на носа или отстрани на машината с която летят. Дали не е възможно и тук да става дума за същото?

През цялото време трябва да си даваме ясна сметка, че Езекил не може вярно да интерпретира това, което вижда. Това което той може да направи е да опише, доколкото му позволяват възможностите, оптичните и акустичните феномени пред които е изправен чрез средствата, които са му достъпни в този момент на неговото съществуване. Изисква се минимална доза въображение, за да се види отвъд буквалното описание, зад което очевидно стои космически апарат в последната си фаза на летене. За сравнение визията на Блумрих и традиционната версия:

Традиционна версия

Независимо от това какъв е повода Езекил да вижда лица или да описва лица вместо това което вижда, неговото твърдение съдържа важна информация във връзка с еднаквата ориентация на „лицата“ при всички хеликоптери – „лъвово лице от дясната страна; и четирите имаха волско лице от лявата“ и т.н. Ако продължим в посока на предположението за структурни форми подобни на лица, това означава, че четирите носещи витла са били синхронизирани, защото тяхната позиция при покой е еднаква.

Описанието продължава и Езекил наблюдава нещо, което силно наподобява перките на хеликоптера, които се сгъват нагоре и надолу, а местоположението им показва наличието на някакво празно пространство, което да позволи те да се въртят в хоризонтално положение когато работят и да са почти във вертикално положение при покой. Тези специфични детайли не могат да бъдат видени в българския превод на библията и дори само при някои конкретни издания на английски език могат да бъдат схванати в правилния контекст:

1:11 И лицата им и крилата им бяха обърнати нагоре; две крила на всяко се съединяваха едно с друго, и двете покриваха телата им,

1:12 И вървяха всяко на право пред себе си; гдето се носеше духът, там вървяха; като вървяха не се обръщаха.

1:13 А колкото за подобието на живите същества, изгледът им бе като запалени огнени въглища, като изгледа на факли, които се движеха нагоре надолу между живите същества; огънят беше светъл, и светкавица изскачаше из огъня.

1:14 И живите същества блещукаха наглед като светкавица.

Езекил вижда светещия радиатор на реактора и трептенето на контролиращи ракети. Ако се вземе под внимание високата температура на радиатора, сравнението със запалени огнени въглища е напълно коректно и уместно. Контролиращите ракети функционират използвайки кратки взривни струи, които нямат установен ред. Източникът и посоката на пламъците се променят по всяко време. Подобни бързо сменящи се вариации биха създали впечатлението у неподготвения наблюдател за светкавици, които изскачат от огъня.

Следва друга много интересна част която заслужава внимание:

1:15 А като гледах живите същества, ето по едно колело на земята при живите същества, за всяко от четирите им лица.

1:16 Изгледът на колелата и направата им бе като цвят на хрисолит; и четирите имаха еднакво подобие; а изгледът им и направата им бяха като че ли на колело в колело.

1:17 Когато вървяха, вървяха към четирите си страни; не се обръщаха като вървяха.

1:18 А колелата им бяха високи и страшни; и колелата около тия четири бяха пълни с очи.

1:19 И когато вървяха живите същества, и колелата вървяха край тях; и когато се издигаха живите същества от земята, и колелата се издигаха.

1:20 Гдето имаше да иде духът, там вървяха и те; там гдето духът имаше да иде, и колелата се издигаха край тях; защото духът на всяко от живите същества беше и в колелата му.

1:21 Когато вървяха ония, вървяха и тия; и когато стояха ония, стояха и тия; а когато ония се издигаха от земята, то и колелата се издигаха край тях; защото духът на всяко от живите същества беше и в колелата му.

И така нека обобщим какво имаме дотук. Космическият апарат започва спускането си към земята първоначално отделяйки се от кораба-майка на дистанция от около 400 км. По време на летежа му през атмосферата неговата скорост бива намалена от аеродинамичното съпротивление до момента в който на по-ниска височина не се налага да се използва двигателя за кратко – така че скоростта да се намали достатъчно, за да могат да се ползват „хеликоптерните части“ за останалата част от спускането. Тази последна фаза на полета при която се използва двигателя е наблюдавана и описана от Езекил. Малко по-късно той наблюдава aпарата, докато кръжи на няколко метра над повърхността, търсейки удобно място за приземяване. След това вниманието на пророка е отклонено от пламъците излизащи от „контролните ракети“, които той тълкува като светкавици треперещи в пространството, които разделят „живите същества“. Това насочва вниманието му от „съществата“ към зоната между тях където вижда радиатора на реактора, който блести като огнени въглища. Корабът се е приземил. Колелата, които са се помещавали в долната секция на хеликоптерната част са спуснати.

За първи път от началото на описанието Езекил вижда нещо, което му е познато. Нещо към което той може да приложи собствения си опит. Това е достатъчна причина той да им обърне специално внимание и нещо на което да се опре дори 20 години по-късно, за да потвърди идентичността на космическия апарат. След като ги разглежда по-внимателно обаче той отново е озадачен. Какви колела точно са това?

Техният цвят е светлозелено-синкав и на всяко колело той вижда движение, което не може да възприеме – това са ротации, които не са му познати при колелата, които е виждал през живота си. Има толкова много движение във всяко колело, че на него му се струва, че има повече от едно колело в колелото. Той не може да разбере и как те се движат по земята. Тези, които той познава се движат в една посока. За да се смени посоката цялото колело трябва да бъде обърнато в друга посока. Тук обаче той вижда че могат да се движат във всякакви посоки... без да бъдат обръщани. Езекил не приема с лекота този факт и проверява собственото си наблюдение дали самите „живи същества“ не се обръщат като по този начин обръщат и колелата. Но не вижда такова движение.

Освен всичко друго този тип колела обаче не са му съвсем познати поради факта, че имат специални приспособления на техните джанти, които са създадени с цел да ги предпазят от пързаляне на земята. Тези издадени приспособления, които спомагат и за движението в две различни посоки му изглеждат „като очи“.

Фактът, че очевидно колелата могат да се спускат и прибират се дължи на следното съображение: ако колелата бяха фиксирани щяха да бъдат разположени някъде под и отстрани на цилиндричните хеликоптерни части по време на летателните маневри описани до този момент. В тази си позиция поради формата и размера им те щяха да бъдат далеч по-очебийни и разпознаваеми в сравнение с краката за приземяване и механичните ръце. Без всякакво съмнение Езекил би ги описал заедно с тези структури. Нещо повече, с изключение на няколко объркани като ред стиха Езекил описва всички части, които вижда по реда, който кореспондира с фазите на процеса на приземяване. Тези фази могат много лесно да се проследят чрез текста. Езекил започва с огъня и облаците по време на спиране, след това описва хеликоптерите по време на аеродинамичния полет, както и радиатора на реактора и контролиращите ракети на кораба докато той кръжи. След това той наблюдава функцията на колелата, които се търкалят по земята. По този начин колелата се появяват в текста точно в момента в който те са необходими от функционална гледна точка. Това се явява допълнително потвърждение, че тези колела са прибиращи се и са допълнително доказателство за точността на описанието.

В крайна сметка в един момент колелата спират да се движат и дават възможност на Езекил да направи и други наблюдения. Точно тогава той вдига очи над крилете на „живите същества“ и вижда величествения купол над тях. Освен това забелязва, че крилата вече не се въртят, а всяка една двойка от тях се сгъва нагоре и надолу почти докосвайки „живите същества“.

1:22 А над главите на живите същества имаше подобие на един простор, наглед като цвят на страшен кристал, разпрострян над главите им.

1:23 А под простора крилата им бяха разпрострени, едно срещу друго; всяко същество имаше две, които покриваха телата им отсам; и всяко имаше две, които ги покриваха оттам.

1:24 И когато вървяха, чувах фученето на крилата им като бучене на големи води, като глас на Всесилния, шум на метеж, като шум на войска. Когато се спираха, спущаха крилата си.

1:25 И глас се издаде от горе из простора, който бе над главите им; и като се спряха спуснаха крилата си.

До този момент той чува доста силен шум, който счита че идва от крилата на „живите същества“. Сега обаче той забелязва намаляване на силата на звука, тъй като крилата са спрели да се движат. Той открива, че шумът изобщо не идва от крилете, а някъде зад повърхността на основната конструкция на обекта. Вероятно в този момент е усетил, че има някаква връзка, но няма как да го разтълкува правилно, тъй като няма представа от това как работят тези двигатели и че техният шум заглъхва, когато не работят на пълна мощност, а са в режим на готовност.

Блумрих счита, че стих 24 и 25 не са поставени на правилното им място тъй като според него те описват все още движещите се носещи витла на хеликоптерните части, докато в стих 23 им дава описание в позиция на покой. Според него това е информация свързана с фазата на кръжене и правилната и позиция е някъде между стихове 14 и 15. От техническа гледна точка Блумрих счита, че израза „чувах фученето на крилата им като бучене на големи води“, е много добро сравнение със съскащият звук на перките. „Гласът на Всесилния“ (а в някои други преводи вместо „глас“ е използвана „гръмотевица“, както и другите сравнения), могат да придобият съвсем друг смисъл, ако осъзнаем, че силата, която се изисква от хеликоптерите, е от порядъка на 70 хил. конски сили или дори повече, което при всички случаи означава и значителен шум. Езекил прави много важно наблюдение свързано със силния шум и то е, че шумът започва, когато носещите витла на перките започват да се движат. В този момент мощността значително се усилва, което е придружено със значителен шум. Не по-малко важно е наблюдението, че: „Когато се спираха, спущаха крилата си.“ Това описание е абсолютно вярно, защото при това положение космическия кораб е на земята и носещите витла са спрени.

След това Езекил поглежда нагоре и се натъква на една почти нереална гледка, която бива формирана от една странна амалгама от светлина и цвят, сред която той вижда човек седящ на трон. В някои версиите на библията дори е използвана думата „Адам“. Светлината и оцветяването на прозрачната командна капсула създават много силно впечатлението у Езекил. Човекът, който той вижда е командира на кораба, а мястото на което стои силно наподобява на нещо като трон. Пророкът е напълно завладян от това което вижда и пада на земята като знак за подчинение. Тогава чува и гласа на командира.

1:26 И над простора, който бе върху главите им, се виждаше подобие на престол, наглед като камък сапфир; и върху подобието на престола имаше подобие наглед като човек седящ на него нависоко.

1:27 И видях нещо наглед като светъл метал, като изглед на огън в него от всяка страна; от това, което се виждаше, че е кръстът му, и нагоре, и от това, което се виждаше, че е кръстът му, и надолу видях като изглед на огън обиколен със сияние.

1:28 Какъвто е изгледът на дъгата в облака в дъждовен ден, такъв бе изгледът на обикалящото сияние. Това бе изгледът на подобието на Господната слава. И когато го видях паднах на лицето си, и чух глас на едного, който говореше.

Поглеждайки нагоре Езекил вижда командната капсула. Първият обект, който забелязва е командирското място и той започва да го описва споменавайки първо неговият цвят. Точно както прави и по-рано той използва минерал за тази цел и използва сравнителна дума „като“. Сравнението с трон е много интересно и същевременно разкрива дълбочината на гледката. От една страна това е индикация, че самият Езекил вероятно вече е виждал истински трон и това звучи правдоподобно тъй като според текста той принадлежи на еврейска група с висок социален статус. Ако се вгледаме към най-характерните черти на един трон – високата задна част, страничните поставки за ръцете и дори неговата облицовка, няма да е много трудно да видим приликата с пасажерско място или дори пилотско място на един съвременен самолет. Думата „трон“ тук определено ясно дефинира пилотския стол на командира.

Втората част на 26-ти стих ни отвежда почти до предела на възможностите на Езекил да опише това, което наблюдава. Той вижда формата на командира на кораба, който седи на „трона“ и разпознава в нея „подобие наглед като човек седящ на него нависоко.“ За да разберем магнитуда на интелектуалното усилие необходимо, за да се опише картината по този начин трябва отново да се върнем на ситуацията, в която Езекил се озовава. Без каквото и да предупреждение той е сполетян от една изумителна гледка включваща странен обект съпроводен с още по-странни явления, които го придружават и той няма абсолютно никаква база за сравнение или нещо на което да се позове от предишен опит, или пък някакво друго логично обяснение за случващото се. Тъй като той е вярващ човек, особено що се отнася до първата среща, той има всички причини да счита, че командирът е самият Бог. Огромното количество впечатления на които е изложен го разтърсват вътрешно до най-големите дълбини на неговото същество. Изправен пред огромен океан от бушуващи чувства, той все пак не се поддава в пълна степен на емоциите и запазва изключителната си способност да анализира обективно това, което в действителност вижда. По този начин той може да опише впоследствие по същия обективен начин какво е видял.

В 27-ми стих, както и в началото на 28-ми, Езекил ловко успява да разграничи два обекта чрез качеството на техните светлинни ефекти. Единият е описан като „огън“, а другият като „дъга“ и „сияние“. Разликата между тези два оптични ефекта – активното и проникващо въздействие на огъня и статичното сияйно излъчване на дъгата е индикатор, че имаме работа с два различни източника – два различни обекта, които стоят зад тези ефекти. Осъзнаването на този факт помага да бъдат ясно обяснени тези пасажи, които иначе биха били по-скоро объркващи. Както самият текст така и техническата необходимост ни водят до това да разберем, че зад думите „огън“ и „светъл метал“ стои костюмът на командира или по-точно неговото златисто покритие. Начинът по който Езекил го описва напомня силно на живите светлинни ефекти и подобните на пламъци отражения на изолационния материал на лунния модул „Аполо“. Наподобяващото на златист материал покритие се произвежда от специално много тънко синтетично фолио, което е покрито от вътрешната страна със също толкова тънко алуминиево покритие. Този външен слой е най-горният слой от много други такива които в комбинация служат за предпазване от нежелани високи температури.

Съвсем различен от горния е оптическият ефект идващ от капсулата, която е направена от стъклоподобен материал. Нейната светлина и цветен ефект са объркващи. Слънчевата светлина попада в нея директно, но освен това имаме и блясъка от лъчите, които са отразени от горната част на кораба. Част от нейната повърхност се явява огледална на небето. А Езекил може да види небето през други части на прозрачната капсула. Към това се прибавят и пламтящите отражения на костюма на командира и сапфиреното синьо излъчване на неговия стол. Когато Езекил описва това разнообразие от светлина и цветни нюанси „като изглед на огън обиколен със сияние“, той дава много добър образ на това което в действителност вижда. По този начин сравнението с дъгата става напълно разбираемо. Освен това не трябва да подминаваме и факта, че „сиянието“ е около командира, а не се излъчва директно от него. Отново имаме наблюдение, което съвпада с действителния факт. Капсулата на практика обгражда командира – нещо, което отново е ясно казано в английския превод на библията за разлика от българския. Нейната извита горна част допълнително спомага за сравнението с дъгата.

С тези последни свои коментари Езекил завършва своето наблюдение и описание на външната част на обекта. За момент обаче се замисля и прави нещо като обобщение на видяното предадено чрез думите: „Това бе изгледът на подобието на Господната слава.“

Командната капсула

Капсулата се намира в центъра на горната секция на основното тяло, като по този начин заема най-високата част на космическия кораб. Тя се състои от цилиндричен отсек, около 2 метра в диаметър, който в горната си част е изпъкнал. Тази външна обвивка е направена от прозрачен стъклоподобен синтетичен материал. Има и запечатан шлюз през който екипажът може да напусне капсулата. На пода на капсулата пък се намира друг подобен шлюз, който осигурява достъп до вътрешността на кораба.

Самата капсула може да бъде освободена и отделена от основната структура. По този начин тя може да напусне кораба задвижвана със своя собствена енергия, а по късно да се върне. Тази процедура може да бъде извършена както директно, така и чрез дистанционен контрол. Енергията необходима за такъв тип полет може да бъде доставена от ракети със студен газ. Подобна технология дори не е чак токова далеч от тази, която е налична и днес.

Поради факта, че притежава възможност за независимо летене, капсулата е оборудвана само с минимално необходимото оборудване. По-голямата част от оборудването се намира под кораба – всички инсталации на капсулата са автоматично свързани към нея докато тя е прикрепена към кораба. С изключение на седалките, всички други инсталации в капсулата заемат много малко място. На това се дължи и добрата видимост и възможността да се наблюдава нейната вътрешност отвън.

Командирът

Езекил почти винаги описва командира на кораба като „човек“. Въпреки неговата способност да наблюдава и описва нещата с големи детайли точно в този контекст изглежда той не забелязва нещо смущаващо. Следователно можем да си извадим извода, че командирът е изглеждал точно като нормално човешко същество без някакви особени характеристики, които да го отличават от това което Езекил познава. Костюмът на командира обаче определено го впечатлява – неговата повърхност прилича на златна или месингова. Това по всяка вероятност е индикация, че специфичната повърхност на костюма служи за предпазване от високи температури.

Командирът е оборудван и с устройство, което му позволява да лети самостоятелно. Тази възможност е изключително ценна поне в няколко фази на пътуването. Особено след приземяване той може да го използва, за да прелети до земята използвайки горния шлюз. Освен това може да го използва, за да прескача различни обекти на повърхността и да избягва опасни ситуации, както и да може да се върне обратно на капсулата по всяко време. Същото устройство може да се използва и за отстраняване на различни повреди по външната част на кораба.

Изумен от всичко случило се до момента Езекил пада с лице към земята. Предвид неговата религиозна вяра той има всички основания да опише видяното досега като „господна слава“. Едно такова сравнение е напълно разбираемо предвид ситуацията, но все пак той изглежда има известни резерви. Той не може като че ли напълно да съвмести масивната реална гледка на кораба пред себе си с манифестацията на Бог, който все пак в неговото съзнание не би следвало да е напълно материален. Той не знае какво точно вижда, но въпреки това то очевидно е колосално, мощно и съкрушително. То е сравнимо със славата на Бог. И всъщност точно това казва и Езекил. „Такъв бе видът на подобието на славата Господня“. В случая няма никакво съмнение – той не ги отъждествява – той ги сравнява.

Нещо друго, което прави впечатление, е свързано с гласа, който той чува. Отново би било разбираемо той да вярва, че чува гласа на Бог. Но Езекил отново използва малко по-различен термин, за да опише собствените си впечатления. Той казва: „И когато го видях паднах на лицето си, и чух глас на едного, който говореше.“ Тук не виждаме тенденция за възвеличаване, а просто ясното наблюдение, че чува някой, който говори.

В крайна сметка Езекил се озовава на кораба:

3:12 И подигна ме Духът; и чух зад себе си глас на велик трус който говореше: Благословена славата Господня от местото му!

3:13 И чух фученето на крилата на животните, които се скриляваха едно с друго, и тропането на колелата срещу тях, и глас на голям трус.

За първи път Езекил се намира на космическия кораб. Той е издигнат до командната капсула по начин, който не е ясно описан в текста. Той се озовава в най-горната част на кораба. Тъй като апарата започва да се движи вертикално нагоре, чува шума на основния двигател, който се намира буквално под него. Тъй като е в седнало положение той усеща доста силно контакта с целия кораб и несъмнено усеща силните вибрации, които идват от него. Тъй като няма друг подобен опит единственото с което може да го сравни е с голям трус, или както е написано в някои други преводи – земетресение! Езекил не може да види носещите витла на хеликоптерите от своето местоположение, но разпознава техния шум защото отново го описва като „звукът на крилете на живите същества“.

В 14 стих вече става ясно, че Езекил е напълно наясно, че лети:

3:14 И възвиси ме Духът и ме взе; и в разпалването на духа си отидох с огорчение; но ръката Господня бе крепка върху мене.

3:15 И дойдох при пленниците в Телавив, които обитаваха при реката Ховар, и седнах дето те седнаха, и останах там между тях седем дни в смайване.

„Господната ръка, която е крепка върху него“ може да се тълкува по различни начини, като е много вероятно той да описва натиска от предпазното устройство положено на раменете му, което го притиска към седалката. От друга страна той и друг път използва същия израз, който в крайна сметка винаги бива употребяван впоследствие при срещата му с командира на кораба. Има възможност и израза да е употребен в контекста на някакво хипнотично или друго влияние върху мислите на Езекил, но тези хипотези са извън предмета на това изследване.

В 15-ти стих неговото състояние при пристигането му е изразено с много различни термини при различните преводи от „много тъжен“ до „смутен“, но при всички случаи те показват наличието на огромен ментален шок. Отнема му 7 дни, за да се възстанови от него.

Блумрих обръща сравнително малко внимание на втората среща на Езекил с космическия кораб, защото счита, че той не е особено интересен от инженерна гледна точка. Затова в анализа си преминава към третата среща:

8:1 А в шестата година, в шестия месец, на петия ден от месеца, като седях в къщата си, и Юдовите старейшини седяха пред мене ръката на Господа Иеова слетя там върху мене

8:2 Погледнах, и ето подобие на глед като огън; от това, което се виждаше, че е кръстът му и надолу, огън; и от кръста му нагоре, наглед като сияние, като че ли беше светъл метал.

8:3 И Той простря подобие на ръка и ме хвана за космите на главата ми; и Духът ме издигна между земята и небето, и пренесе ме чрез Божии видения в Ерусалим, до входа на северната порта на вътрешния двор, гдето бе поставен възбудителят на ревността идол, който предизвиква ревнование.

8:4 И, ето, славата на Израилевия Бог бе там, както във видението, което видях на полето.

Изминала е малко повече от година от първата среща на Езекил с космическия кораб и неговият командир. От втората му среща пък са изминали вероятно няколко месеца. Отново имаме използване на характерната фраза, която обрисува срещата с кораба – „ръката на Господа... слетя там върху мене“. Втори и 3-ти стих вероятно са част от много по-голям пасаж, който е бил орязан (нещо твърде характерно за библията по принцип). Там се съдържа описание на командира, което силно напомня това от 27-ми стих на първа глава. Този очевидно съкратен и орязан текст не би бил разбираем без по-ранното описание на случилото се и дори може да бъде подвеждащ. Езекил лети „между земята и небето“ до Йерусалим като този път той очевидно вече не е толкова развълнуван от срещата или пък от полета както първия път. Контрастът с първата среща е невероятен и отразява, че Езекил вече е успял да асимилира по някакъв начин случващото се в съзнанието си и да гледа на ситуацията малко по-различно. От предните орязани 2 стиха някой може да си извади извода, че Езекил лети само с капсулата, а не с целия кораб в този случай. Но след като е вече на земята той потвърждава че там се намира целия апарат с думите: „славата на Израилевия Бог бе там, както във видението, което видях на полето.“ Тук определено си заслужава да се коментира и факта, че очевидно „славата на бога“ означава препратка към космическия кораб и по никакъв начин не е свързана с неговия командир!

След това своеобразно въведение действията започват да се развиват много драматично:

9:1 Тогава Той извика в ушите ми с висок глас и рече: Нека се приближат ония, на които е заръчано за града, всеки с изтребителното си оръжие в ръка.

Командирът на кораба очевидно използва някакъв вид високоговорител, който пронизва ушите на Езекил. Той отправя ясна команда към свои подчинени, на които предварително са били заложени някакви задачи свързани с града.

9:2 И, ето, шест мъже идеха по пътя от горната порта, която гледа към север, всеки с разрушително оръжие в ръка, и всред тях един човек облечен в ленено, с писарска мастилница на кръста му; и като влязоха застанаха при медния олтар.

Незабавното пристигане на мъжете е възможно само при положение, че са стояли в готовност от другата страна на портата. Това свидетелства за предварителна уговорка между командира и неговият екип позициониран на земята. Освен това може да се предполага, че съществува и радиокомуникация между тях. Това което е специфично в случая обаче се явява факта, че Езекил не намира нещо кой знае колко необичайно в тези мъже, освен разбира се тяхното унищожително оръжие. Дори човекът, който най-много се откроява от групата не го впечатлява чак толкова, освен че е облечен с дрехи от лен. Ако прибавим към това и факта, че и командирът на кораба почти винаги е описван просто като „човек“, следва извода, че целия екипаж на кораба изглежда като хора. Човекът с „ленените дрехи“ заслужава специално внимание поради функциите, които извършва на по-късен етап. Ако вземем неговото описание буквално подобни дрехи говорят че той има висш ранг. Това се потвърждава от факта, че той върви по средата на идващата група. Нещо, което се случва впоследствие обаче, води до извода, че неговите дрехи са специален вид защитен костюм, най-малкото срещу екстремна топлина. За разлика от другите, той носи „писарска мастилница“. Блумрих счита, че това не е обикновена мастилница, а специален вид технологично устройство и според него то има или комуникационни функции, или служи за засичане на радиация. Той обаче признава, че неговите познания в тази сфера не позволяват да бъде сигурен в предположението си.

След това групата заема позиции до медния олтар:

9:3 И славата на Израилевия Бог се издигна от херувимите, над които бе, та застана над прага на дома; и Той извика към облечения в ленено мъж, който имаше на кръста си писарска мастилница.

9:4 И Господ му рече: Мини през града, през Ерусалим, и тури белег върху челата на мъжете, които въздишат и плачат поради всичките мерзости, които стават всред него.

9:5 А на другите рече, като слушах аз: Минете подир него през града, та поразете; окото ви да не пощади, нито да покажете милост;

9:11 И, ето, облеченият в ленено мъж, който имаше на кръста си мастилницата, даде отчет за работата, като каза: Направих както Ти ми заповяда.

Командирът лети до храма и призовава първо „облеченият в лен“ от групата. От всички други пасажи, които имат техническа значимост това е единственият в който командирът директно е назован като „Бог“. Предвид сериозната „редакторска намеса“ в библията не можем да сме сигурни, че това е част от автентичното описание на Езекил, но в случая важната подробност е заповедта, която командирът дава на мъжа с „мастилницата“. Другите мъже също получават някакви заповеди. Стих 11 е особено показателен, защото разкрива ясно взаимоотношенията между командващ и подчинени. Човекът със защитния костюм се връща и докладва, че заповедта е изпълнена. Чрез тези свои думи той ни връща към нещо твърде познато. Това е перфектно описание на доклад от подчинен към началник. Прави впечатление че той е твърде кратък, което още повече навежда на мисълта за военен изказ и дисциплина!

Следват други интересни подробности:

10:1 После погледнах, и, ето, в простора, който бе върху главите на херувимите, се яви над тях като камък сапфир, наглед като подобие на престол.

10:2 И той проговори на облечения в ленено мъж, казвайки: Влез между търкалящите колела под херувимите, напълни ръцете си с огнени въглища изсред херувимите и пръсни ги върху града. И той влезе пред очите ми.

10:3 А херувимите стояха отдясно на дома, когато влизаше мъжът; и облакът изпълни вътрешния двор.

10:4 И Господната слава се издигна от херувимите та застана над прага на дома; и домът се изпълни от облака, и дворът се изпълни от сиянието на Господната слава.

10:6 И когато заповяда на облечения в ленено мъж, казвайки: Вземи огън измежду търкалящите колела, изсред херувимите, тогава той влезе та застана при едно колело.

10:7 И един херувим, като простря ръка изсред херувимите към огъня, който бе всред херувимите, взе от него и тури в ръцете на облечения в ленено, който като го взе излезе.

10:18 Тогава Господната слава излезе изотгоре на прага на дома и застана над херувимите.

10:19 Когато излязоха, херувимите подигнаха крилата си та се издигнаха от земята, като гледах аз, и колелата край тях; и застанаха във входа на източната порта на Господния дом; и славата на Израилевия Бог, бе отгоре им.

Езекил поглежда към кораба и прави важно наблюдение. Той описва накратко позицията на командната капсула, която е в горната част на кораба, но описанието завършва с „трона“. Според Блумрих, трона би следвало да е празен, защото командира вече се намира пред храма. Той счита, че цялата десета глава има сериозни структурни проблеми и че в нея са били дописвани различни неща, които принадлежат на други места в текста и в частност този стих би следвало да се отнася към глава 9. По-важно в случая обаче е описанието на действието, което се развива, защото то за пореден път отразява тезата свързана с космическия кораб.

В стих 2 командирът на кораба дава заповед на мъжа със защитния костюм да отиде до кораба и да вземе някакъв силно нагорещен материал от него и да го разпръсне над града. Сега става ясно защо той има нужда от предпазен костюм. Той трябва да се приближи до голямата нажежена повърхност на радиатора, която съвсем естествено излъчва огромна топлина. По същата причина той не може да се приближи прекалено близо до основното тяло на кораба и е специално инструктиран да остане „под херувимите“. Буквалното възприемане на думата „под“ би била възможна обаче, само ако долния ръб на хеликоптерната част се издига достатъчно високо над земята. Във всеки случай командата ясно казва, че мястото където трябва да отиде се намира близо до хеликоптера. След това в стих 6 четем, че човекът отива зад колело, което потвърждава този извод. Той трябва да вземе нещо силно нагорещено и да го разпръсне над града. Последната част на тази команда може да се тълкува доста спекулативно в много различни посоки.

В стих 7 очевидно бива описана „механична ръка“, като разбира се може да става въпрос дори за повече от една, която взима нещо и го подава на мъжа стоящ до колелото, който го взима с двете си ръце и го отнася. От техническа гледна точка в крайна сметка едно нещо е напълно сигурно и това е, че някакъв „горещ“ елемент е бил отстранен от кораба. Дали този елемент е горещ само в топлинен аспект или това включва и ядрена радиация не е съвсем ясно. Не е ясно и дали това е била предварително планирана „мисия“ или решенията са взети по спешност. Според Блумрих второто е по-вероятно и за това свидетелства държанието на екипа, който е базиран на земята. Липсват характерните поздрави между командващ и подчинени, а самите команди биват давани в доста кратки срокове. Тези обстоятелства предполагат, че става въпроса за някаква спешна и неотложна ситуация.

Блумрих прави обобщение на цялата картина описана при третия контакт. Бързата последователност с която се сменят действията е свързана с тяхната специфична взаимовръзка. Първо командирът сваля Езекил от кораба, който се намира там като негов пасажер. След това той самият отива до входа на храма, което означава, че е важно за него да стои на известна дистанция от кораба. Докато човекът с предпазния костюм, който вече е изпълнил първата си задача се отправя към кораба с нова заповед, която трябва да изпълни, става ясно, че дори капсулата е отместена от него и е долетяла до командира, който в крайна сметка се качва на нея след което отива с нея отново до кораба след заминаването на човека с „костюма“. Според Блумрих прави впечатление, че в един критичен момент никой не се намира в непосредствена близост до кораба, освен крайно необходимото лице, което има специфична мисия свързана с него. Отделно е казано, че командирът по едно време се намира в източната част на храма, докато корабът по това време е на север. Създава се впечатление, че в хода на операцията командирът използва част от храма вероятно като предпазна стена с оглед на критичната процедура, която се извършва на кораба в този момент. Това впечатление се засилва и от факта, че капсулата е близо до него и при необходимост може да осигури бързо бягство.

(Впоследствие Блумрих прави обстоен анализ и на четвъртата среща на Езекил с космическите кораби, която се състои когато той вече е значително по-възрастен. Трябва да се признае, че той проследява библейския текст изключително подробно в опита си да извлече всеки един детайл свързан с неговата теза. С особено внимание са описани всички технически аспекти на неговата визия (от които в този материал присъства само миниатюрна част), като са дадени и точни инженерни примери и конкретни математически формули като доказателство. Също така има и постоянни препратки към вече изведени тези, които намират своето потвърждение впоследствие на различни места от текста като се правят и различни съпоставки, които формират една много по-пълна картина. Тъй като в случая са ползвани само конкретни извадки – на моменти те може да изглеждат не съвсем аргументирани, но Блумрих наистина се е постарал да обясни почти всеки един детайл с големи подробности от неговата гледна точка – нещо което може да бъде разбрано в цялост само ако се прочете целият негов труд по въпроса.

Разбира се предвид деликатните за мнозина въпроси, които са предмет на обсъждане в неговата книга, той търпи и сериозна критика, поне в няколко отношения и то съвсем не без основание. В случая ще отбележа само 2 от тези моменти, защото ги намирам за изключително важни. На първо място прави впечатление, почти натрапчивия опит на Блумрих да убеди аудиторията в „мирната мисия“ на космическия екипаж (на което посвещава цяла отделна глава) и то на фона на библейския текст, който красноречиво говори за обратното. Тук даже е безсмислено да се привеждат и някакви конкретни аргументи и всеки, който прочете главата за Езекил може ясно да си направи извода за тази „мирна мисия“ свързана с масова смърт на „грешници“. Въпреки това Блумрих упорито извежда различни „екзотични“ обяснения за всеки конкретен случай, които всеки неутрален наблюдател би възприел като директно пристрастие към „космическия екипаж“, чиито действия биват интерпретирани винаги в благоприятна светлина. Може само да се спекулира каква точно е мотивацията на Блумрих за тази негова позиция и дали е свързана с неговото лично убеждение и идиличната му представа, че една високо технологично развита раса несъмнено притежава високи морални качества, които да я възпират от посегателство срещу „по-нисши“ същества. На фона на професионалната му биография е трудно да се повярва обаче, че той е толкова наивен относно „чистите намерения“ на анализираната впоследствие от него космическа мисия и зад тази негова позиция прозира по-скоро друг тип мотивация, която съвсем не случайно се вписва много добре в структурата на една много добре насочена пропагандна машина.

Вторият момент се отнася до един на пръв поглед огромен парадокс по отношение на развитата теза на автора свързана със специфичната ракетна технология, която той толкова детайлно описва и интерпретира. Логиката на критиката в случая е съвършено проста и попада точно в десетката, макар да се базира на някои официални и напълно погрешни схващания свързани с „реалността“ в нашата слънчева система. Та според тази съвсем проста логика, описаната от Блумрих ракетна технология „виси във въздуха със страшна сила“ поради един много елементарен факт. Понеже нашата слънчева система не е населена с други интелигентни раси логиката сочи, че „космическият екипаж“ очевидно идва извън пределите на нашата слънчева система, което обаче прави така добре описаната технология от Блумрих меко казано неприложима за полети с такъв голям обхват. Същата логика сочи, че раса, която владее полети на толкова голямо разстояние би следвало да е развила технология, която е далеч отвъд представената в книгата, и която на моменти е прекалено близка до официалната такава в наше време дори по думите на самия автор. Оставяйки настрана погрешното схващане, че сме сами в Слънчевата система (нещо подробно коментирано в следговорите ни към книгите на Морнинг Скай), проблемът с „простоватата“ технология обаче определено е налице. Вярно е че Блумрих стига до заключението (за което е привел и много свои доказателства), че описаният от него кораб е дефакто малка совалка оперираща заедно с огромен кораб майка, който е позициониран в орбита. Въпреки това дори и при този случай така описаната технология някак не стои на място, ако тя е поставена редом до някой който тепърва идва от толкова далече и според думите на Блумрих има сравнително кратък времеви диапазон да свърши някаква конкретна мисия.

Нещата обаче могат да придобият съвсем ново звучене, ако към уравнението прибавим някои факти касаещи нашата древна история, които ни разкриват една доста по-различна картина на реалността, което позволява да се гледа на голямата картина през съвършено друга призма. Колкото и официалната история да се опитва да ни убеди, че съвременната наша цивилизация е единствената достигнала някакви сериозни технически и в това число летателни достижения, то свидетелствата в обратна посока са далеч повече за всеки непредубеден човек. След унищожението на Лемурия и Атлантида една част от оцелелите се спасяват в различни подземни градове и заедно с това една част от тогавашната земна технология също оцелява. Част от тази технология, както е видно от някои древни рисунки, е базирана именно на някакъв тип ракетна технология! Различните оцелели групи създават свои мини-подземни цивилизации, които имат своята политическа ориентация от глобална космическа гледна точка и не рядко някои конкретни групи изпълняват определени поръчки (мисии), с които дирижират процесите на повърхността в определена посока.

Освен всичко това, винаги съществува и възможността дадените събития да са описание на технология от нашето недалечно минало, преминала през време-пространствен портал тип „Монтоук“ с определена цел. Това не би бил нито първия, нито последния случай на такава намеса с опит на промяната на дадени времеви линии за дадени цели. Тази версия също би обяснила и много от детайлите в цялата история, включително, напълно нормалния човешки екипаж и примитивната технология на описаните кораби в сравнение с това, с което разполагат всички извънземни раси способни на космическо пътуване, което определено е парадокс в историята.

В своето описание, обаче, Блумрих като че ли прекалено много се опитва да опрости нещата привеждайки ги вероятно до това, което на него му е най-близко. Вероятно истината, както винаги е някъде по средата и макар в действителност технологията описана от него да е на ракетен принцип, тя дефакто е далеч по-сложна и в нея присъстват значителен брой компоненти, които в случая биват интерпретирани прекалено конвенционално. – бел. Alien)

Превод и компилация: Alien