Те винаги са били там. Хората са ги забелязвали и преди. Но никой не е могъл да си спомни кой ги е направил или защо? До съвсем наскоро, никой дори не знаеше колко много са те. Сега те са навсякъде – хиляди – не, стотици хиляди от тях! И историята, която разказват е най-важната такава за човечеството. Но може би не сме готови да я чуем.

Нещо удивително е било открито в района на Южна Африка, около 240 километра навътре, западно от пристанището Мапуто. Това са останките от огромен метрополис, разположен на около 2 400 квадратни километра. Това е само част от още по-голям район, обхващащ около 16 000 квадратни километра и изглежда е бил конструиран от 160 000 до 200 000 години преди новата ера. (Статията изразява възгледите на автора, а не нашите, като на моменти е написано малко наивно и ще откриете, че има малки разминавания с тезите в „Документите Тера“. – бел. Издателство „Паралелна Реалност“)

Регионът е отдалечен и кръговете са били често срещани от фермери, които са допускали, че са направени от някои местни хора в миналото. Странно защо, никой никога не се е поинтересувал кой може да ги е направил или колко стари са те. Картинките имат увеличен контраст до 150% и увеличение до ниво 7.

Това се променило, когато изследователят и автор, Майкъл Телинджър направил екип заедно с Йохан Хайне, местен пожарникар и пилот, който е разглеждал останките от годините, през които е летял над региона. Хайне имал уникалното предимство, да види броя и размера на тези странни каменни находки и знаел, че тяхното значение не е оценено. Телинджър споделя:

„Когато Йохан за първи път ме запозна с древните каменни руини от Южна Африка, нямах никаква представа за невероятните открития, които щяхме да направим в следващите една-две години. Снимките, артефактите и доказателствата, които бяхме натрупали, насочваха безспорно към загубена и никога невиждана досега цивилизация, превъзхождаща всички останали – не само с няколко стотици или хиляди години, но с много повече. Тези открития са толкова потресаващи, че те няма да бъдат лесно смилаеми от преобладаващите исторически и археологически общности, както вече се е случвало. Ще изискват пълна промяна на модела за това как гледаме на човешката история.“

Къде беше откритието:

Районът е от значение за едно нещо – ЗЛАТО!

„Хилядите древни златни мини открити през последните 500 години, насочват към внезапно изчезнала древна цивилизация, която е живеела и копаела злато в тази част на света, в продължение на хиляди години“, казва Телинджър. „И ако това всъщност е люлката на човечеството, може би наблюдаваме действията на най-старата цивилизация на Земята.“

За да придобие всичко това смисъл трябва да се върнем към хронологията на събитията:

450 000 години преди новата ера

След дълги войни, атмосферата на Нибиру започнала да се влошава и не била пригодна за живот. Ану детронирал Al-al-u и дошъл на Земята с кораб. Той търсел злато, което можело да послужи за оправянето на повредената атмосфера на Нибиру. (Нашата наука достигнала до същите заключения без да познава шумерската история. Според нашите учени може да използваме златни нано-частици, за да поправим озоновия слой на Земята.)

445 000 години преди новата ера

Извънземните анунаки кацат на Тера и създават тяхната база в Ериду, искайки да извлекат злато от Персийския залив. Те били водени от Енки, един от синовете на Ану.

416 000 години преди новата ера

Производството на злато спаднало, което принудило Ану да дойде на Земята. Заедно с него дошъл и другият му син, Енлил. Ану решава минното дело да се разположи в Африка и назначил Енлил за главнокомандващ на мисията Тера. Енки бил пратен в Африка.

400 000 години преди новата ера

В Южна Месопотамия имало седем развити града. Най-важните били: Сипар (космодрум), Нипур (контролен център на мисията) и металургичния център Шурупак. Златото е било транспортирано от Африка с кораби. След като металът бил рафиниран, бил изпращан в орбита. Оттам бил натоварван на кораби, които постоянно идвали от Нибиру. Ikiki бил отговорен за доставката на крайния продукт.

300 000 години преди новата ера

Анунаките въстанали срещу техните господари, тъй като работата в мините била много трудна. Енки и Нинхурсаг трябвало да намерят други работници. Те взели ДНК проби от женска маймуна и след генетични манипулации първите хомо сапиенс били отгледани. Те били поставени да работят вместо анунаки. В същото време, Енлил купил примитивни работници от Едем, Месопотамия. Хомо сапиенс могли да се размножават, затова създали потомство.

За да видите броя и обхвата на руините, предлагам да използвате Google Earth със следните координати:

Carolina: 25 55' 53.28" S / 30 16' 13.13" E 

Badplaas: 25 47' 33.45" S / 30 40' 38.76" E

Waterval: 25 38' 07.82" S / 30 21' 18.79" E

Machadodorp: 25 39' 22.42" S / 30 17' 03.25" E

Тогава потърсете с ниско увеличение, зоната оформена от този правоъгълник. Просто невероятно!

Запомнете, говорим за преди близо 200 000 години!

Отделните останки (виж долу) съдържат най-вече каменни кръгове. Повечето са били погребани в пясъците и са видими единствено от сателит или летателен апарат. Някои са били открити, когато промените в климата са ги отърсили от пясъка, разкривайки стените и основите. (Контраст 200% затъмнение.)

„Виждам себе си като свободомислещ човек, но трябва да призная, че ми отне повече от година за да го разбера и да осъзная за себе си, че всъщност си имаме работа с най-старите структури построявани от хора някога.

Главната причина за това, беше нашето мислене, че нищо значително не би могло да дойде от Южна Африка. Това, че всички силни цивилизации са възникнали в Шумер, Египет и други места. Казват ни, че до установяването на хората банту (наименование отнасящо се за над 400 различни етноса в Африка) от севера, което се предполага, че е станало някъде 12 в. пр. н.е., тази част от света е била населена от ловци, така наречените бушмени, които не са направили никакви значителни открития в технологията или цивилизацията.“ – Телинджър.

Богата и разнообразна история

Когато изследователите за пръв път се сблъскват с останките, те допускат, че това са животински прегради направени от номадски племена, като хората банту, тъй като те се преместили на юг и населявали земята около 13 век. Няма исторически запис за по-стара цивилизация, която е способна да построи такава компактна общност. Малко усилие е положено за разследването на мястото, защото обхвата на руините не е бил напълно познат.

През последните 20 години, хора като Кирил Хромник, Ричард Уейд, Йохан Хайне и шепа други, са открили, че тези постройки не са това, което изглеждат. Всъщност сега се смята, че са останки от древни храмове и астрономически обсерватории на загубени древни цивилизации, които се простират назад в продължение на хиляди години.

Тези кръгове се разпростират върху огромна площ. Могат да бъдат истински оценени само от небето или с модерни сателитни снимки. Много от тях са почти напълно ерозирали или са прикрити от движението на почвите, вследствие на селското стопанство и времето. Някои са оцелели достатъчно, за да разкрият огромния си размер (виж горе) с някои автентични стени стоящи на почти метър и половина височина и на места широки над 1 метър. (Контраст 200%, увеличение до ниво 5.)

Гледайки целия метрополис, става ясно, че това е било добре планирано общество, развито от високо еволюирала цивилизация. Броят на древните мини предлага и причината това общество да се е населило в тази местност. Можем да открием пътища – някои продължаващи стотици километри – които свързват общността и терасирана агрокултура, много наподобяваща тази, открита в землищата на инките в Перу.

Но един въпрос моли за отговор – как това би могло да бъде постигнато от хора преди 200 000 години? (Контраст 200%, увеличение до ниво 3.)

Това е изглед от Google Earth на: 25 37'40.90"S / 30 17'57.41E [A].

Гледката е от височина 357 метра.

Това не е нарочно избрана област – просто една, която избрахме случайно, в рамките на предишния описан район. Показва артефакти, които са навсякъде и ви насърчаваме да се разровите в района с тази чудесна интернет технология.

Кръглите каменни структури са очевидни от тази гледна точка, въпреки че не могат да бъдат видени от повърхността. Забележете, че има много дълги пътища [B], които свързват групи от кръглите постройки. Ако намалите увеличението и последвате тези „пътища“, те продължават с много километри.

Факта поради който можем да видим тези структури е главно защото естествената ерозия е издухала праха и отломките, с които са били покрити в продължение на хиляди години. Веднъж изложени на вятъра, скалите са почистени и могат да изглеждат измамно нови.

Ако се загледате отблизо в на пръв поглед пустата земя [C], ще забележите много неясни кръгове, показващи още повече скрити жилища под повърхността. В действителност, цялата площ е изпълнена с тези постройки и пътища.

Как е датирана възрастта на мястото

Веднъж след като останките били изследвани, изследователите били нетърпеливи да поставят изгубената цивилизация в историческа перспектива. Скалите били покрити с патина (окисно покритие върху мед или медна сплав), която изглежда много стара, но няма достатъчно елементи за датиране с въглерод 14. Тогава едно щастливо откритие разкрило възрастта на мястото и изпратило глътка въздух за археолозите и историците.

Удивително откритие: огромен каменен календар ориентиран по пояса на Орион!

Откриването на останки от огромна общност, наброяваща 200 000 души, живеещи и работещи заедно, е огромно откритие само по себе си. Но датирането на възрастта на мястото била проблем. Тежката патина върху каменните скали предполага, че структурите са много стари, но науката за изучаването на възрастта на патината е развиваща се и все още спорна. Датирането с въглерод 14 на такива неща като изгорели дървета, внася възможността, че екземплярите биха могли да бъдат от последните пожари, които са често срещани в района.

Пробивът дошъл доста неочаквано. Както Телинджър го описва:

„Йохан Хайне случайно открива календара на Адам през 2003 г. Той бил на път в търсене на един от своите пилоти, който се е разбил със самолета си на ръба на скала. До мястото на инцидента, Йохан забелязал много странно подредени огромни камъни, подаващи се от земята. Докато спасявал наранения пилот на разстояние от около 20 м. от долната страна на скалата, Йохан се разходил около камъните и веднага установил, че те съответстват с четирите посоки на света – север, юг, изток и запад. Имало поне три монолита нагласени към изгрева на Слънцето, но от западната страна на съответните монолити имало мистериозна дупка в земята – нещо липсвало.

След седмици и месеци прекарани в измерване и наблюдения, Йохан заключил, че те перфектно съответстват с изгрева и залеза на Слънцето. Той определя слънцестоенето и равноденствието. Но мистериозната дупка в земята оставала загадка. Един ден, докато размишлявал върху причината за тази дупка, местният експерт по конни следи, Кристо, дошъл яздейки. Той набързо обяснил на Йохан, че имало странно оформен камък, който бил премахнат преди време. Очевидно стоял някъде в близост до входа природния резерват.

След продължително търсене, Йохан намерил антропоморфният (с хуманоидна форма) камък*. Бил непокътнат и гордо поставен с табелка върху него. Бил използван от фондация „Синята лястовица“ в чест на откриването на резервата през 1994 г. Иронията е, че бил премахнат от най-важните древни открития до този момент и мистериозно върнат на резервата – поради малко по-различни причини.“

(* За мен, антропоморфният камък безспорно сочи към извънземно същество. Ние знаем от много култури (включително африканската, която се е развила от тези места), че на хората не им е било позволено да изобразяват рептилиите в истинската им форма. Така че това е перфектно обрисуване на рептилоид стоящ до/гледайки пояса на Орион. Той очевидно е не-човек принадлежащ към звездите.)

Първите изчисления за възрастта на календара са направени въз основа на изгрева на Орион, съзвездие известно с трите си ярки звезди оформящи „пояса на митичния ловец“.

Земята се завърта около оста си и така звездите и съзвездията променят ъгъла си на виждане в нощното небе на цикличен принцип. Тази ротация, наречена прецесия, завършва един цикъл за около 26 000 години. Определяйки кога трите звезди от поясът на Орион са разположени хоризонтално спрямо хоризонта, можем да пресметнем времето, когато трите камъка в календара са били в съответствие със забележимите звезди.

Първите груби изчисления показват поне 25 000 години. Но по-нови и прецизни измервания продължават да увеличават възрастта им. Следващата калкулация бе представена от археоастроном, който пожела да остане анонимен, поради страх от подигравки от страна на научното общество. Неговото изчисление е било повлияно от изгрева на Орион и предполага възраст от поне 75 000 години. Най-последното и точно изчисление, направено през юни 2009 г., изказва предложение за възраст от най-малко 160 000 години, въз основа на изгрева на Орион – на хоризонта – но също така и от ерозията на долеритните камъни (вид скала) намерени на мястото.

Някои парчета от маркираните камъни са се отчупили и седели върху земята, излагайки се на естествена ерозия. Когато парчетата били събрани наново, около 3 сантиметра от камъка вече е бил повреден. Тези изчисления помогнали за преценяването на възрастта на мястото, чрез изчисляване скоростта на ерозията на долерита.

(В левия ъгъл може да видим антропоморфния камък изобразяващ рептилоида стоящ до пояса на Орион. Забележете колко висок е той.)

Ако сте от тези, които обръщат внимание, ще забележите тенденция. Каквато и култура да изучаваме, всичко се свежда до това трио:

1. Рептилоидните анунаки или други рептилски/змийски/драконови богове

2. Поясът на Орион

3. Съзвездието Плеяди

Тези три форми оформят по-сложна затворена верига: Нибиру – анунаки – Древен Египет – Африка – култовете на илюминати – Ватиканът – Орион – Плеядите – ритуализация – храмове и пирамиди.

Free Joomla Extensions

Историята на Южна Африка е запазена от зулу шаманите и преминава от поколение на поколение.

В пътуванията си, Дейвид Айк среща южноафрикански шаман зулу на име Кредо Мутуа. Този прекрасен човек разказва историята на първите африкански богове. Те са били извънземни рептилии, които дошли в Африка, за да добиват злато. Нуждаели се от работници и така генетично създали първите човешки същества като техни роби. Те също така се кръстосали с човешките жени, създавайки супер раса на водачи. Тези лидери (наполовина крале по генетична линия) били моста между извънземните рептилии и хората от Африка.

Кредо Мутуа също така имал много стара огърлица, разказваща историята за техните първи дни на Земята. Върху огърлицата има изобразени рептилско същество сношаващо се с жена, летящ диск (познат ни като НЛО), звездата на Давид (възможното обяснение на Уейн Хершел е, че звездата на Давид означава „както на небето, така и на Земята“ и се свързва с пристигането на рептилиите на Земята), поясът на Орион и още много фигури. Можете да видите Кредо Мутуа по-долу с изображение на рептилия, както той ги вижда и неговата огърлица:

След Интервютата на Айк, Кредо Мутуа бе измъчван, а огърлицата открадната. Зад престъпленията стои бял мъж, който Кредо не е виждал никога преди.

Този чудесен човек също разказва вече добре познатата история (от всички други цивилизации), че хората от Африка са нямали право да изобразяват рептилиите в тяхната истинска форма. Тези, които нарушили правилото били убити. Отново, всички цивилизации имат почти една и съща история. Как може цивилизации разделяни от хиляди километри да имат една и съща история за нашето създаване и рептилоидните богове?

Добиването на злато – откога?

Съществува ли доказателство, че добивът на злато е започнал в Южна Африка през периода на каменната епоха? Археологическите проучвания показват, че това действително е било така.

Осъзнавайки, че местата с изоставени древни мини могат да покажат къде може да бъде намерено злато, водещата южноафриканска минна компания – англо-американската корпорация – ангажира през 70-те археолозите да търсят за такива древни мини. Публичните доклади (Оптима) детайлизират откритието в Свазиленд (малка държава в Африка) и други места в Южна Африка на обширни минни райони с шахти дълбоки до 15 м. Каменни обекти и въгленни останки по тези места, дават датировка от 35 000, 46 000 и 60 000 години преди новата ера. Археолозите и антрополозите, които се включили в определянето на възрастта вярват, че минната технология е била използвана в Южна Африка „по време на голяма част от периода след 100 000 години преди новата ера“.

През септември 1988 г., екип от международни физици дошли до Южна Африка, за да определят датирането на човешко присъствие в Свазиленд и Зулуленд. Най-модерните техники показали време между 80 000 до 115 000 години.

По отношение на най-древните златни мини от Монотапа в южно Зимбабве, легендите на зулусите твърдят, че са обработвани от „изкуствено произведени роби от плът и кръв създадени от Първите Хора“. За тези роби легендите твърдят, че „влезли в битка с маймуноподобните“, когато „голямата бойна звезда се появила в небето“.

Намирам за много интересни следващите твърдения от статията на Дан Еден:

„Изглежда, че хората винаги са ценели златото. Дори е споменато в Библията, описвайки реките на Едемските градини:

Битие 2:11 – Името на първата (река) е Пишон; тече около цялата Евилатска земя, където има злато.“

и

„Защо древните хора са работили толкова усърдно, за да добиват злато? Не можеш да го ядеш. Прекалено меко е, за да се използва за сечиво. Не е полезно за нищо освен за изработка на орнаменти и неговата физическа красота е равнопоставена с други метали като медта и среброто. Защо златото е толкова важно тогава за ранните хомо сапиенс?“

Винаги съм искал да напиша статия, в която да обясня защо хората винаги са ценели златото толкова, но тя щеше да е твърде голяма и щеше да има много разтърсващи исторически уроци. Но сега, в този контекст, отговорът е много простичък и е право в десетката: „Златото винаги е било значимо за нас, защото боговете са го считали за такова! Ако те жертват толкова много, за го добият, тогава трябва да е било ценно!“ Това е била основната причина, поради която ценим златото и до днес, стотици хиляди години след това. Анунаките са се нуждаели от злато, за да поправят атмосферата на родната си планета, ние искаме злато, защото те го считат за важно.

Все още чувам често изразът: „Златото, металът на боговете!“, но това вероятно е било много често срещано преди. Можем да гадаем, че след като анунаки са се върнали в техните подземни градове, хората са започнали да използват златото като най-важната валута (ресурс).

Но гледайки в нашата съвременна история, златото все още играе много важна роля в плановете на елита.

Първо, банкерите промениха правилото, според което държавната валута, трябва да бъде подкрепена от злато поставено в хазната. След този ход, нашите пари се превърнаха в безполезни парчета хартия (или числа на компютърен екран), а банкерите имат свободен достъп до резервите от злато, без някой да може да ги държи под наблюдение.

Короната за най-великия златен обир в историята, се присъжда на Световния Търговски Център. 300 милиарда в златни кюлчета бяха откраднати на 11.09.2001 г.:

Free Joomla Extensions

Към това можем да прибавим всички златни съкровища, иззети като имущество след Първата и Втора световни войни. Но къде е златото? Можем ли да предполагаме, че рептилиите продължават да изпращат злато до техните родни планети?

Ако това е случаят, тогава те имат оптималната схема да го направят. Ние го добиваме, защото е ценно за нас като скъпоценност, но ние не го консумираме по никакъв начин. Същите извлечени количества злато в света са открити, но разпръснати между отделните индивиди из цялата планета, които ги носят като бижута. Всичко, което те трябва да направят, е да го съберат от нас. След Първата световна война, от германците е поискано да докажат патриотизма си, като дарят на държавата всичкото злато, което им е останало, за да може да се подпомогне възстановяването на икономиката. И те го направиха! Тогава, през Втората световна война, Хитлер конфискува цялото злато, което евреите притежавали и всичките златни резерви от окупираните страни. Печалбите от войната бяха разделени между САЩ, Великобритания и Русия. След самопричинения атентат на 11.09. американската армия иззе златото на Саддам.

Free Joomla Extensions

Така че, в крайна сметка, всичкото злато е натрупвано на едно място.

Но накъде отива оттам?

Източник: http://www.nativevillage.org/

Превод със съкращения: torino

Редакция: Издателство „Паралелна Реалност“