Абстракционистът-ексхибиционист подарява кученца Печат
Статии - Техническа информация
Написано от H.   
Четвъртък, 06 Юли 2023 00:00

 

intro 2

Тежка е тази история, дневнико, и за пръв път съм дотолкова отчаян, че да се възползвам от теб практически.

Не, не по този начин... :)

Днес няма да бъдеш тетрадка, а временно ще приемеш формата на стълб на който се закачат обяви. На въпросния анонс няма да има моя чаровен лик с надпис „WANTED“, защото бивайки ексхибиционист – това отдавна вече се е случвало, а в теб трябва да има само революционни неща.

Ще те ползвам за благородна цел – да намеря дом за няколко невинни живота. Така че хора с отворени сърдечни чакри от страната и околията – обединявайте се! И имам предвид буквално – превърнете се във Волтрон на състраданието, чистотата, неподкупността и всички останали християнски добродетели (няма да ги изброявам, за да не остане някой с погрешното впечатление, че ги познавам)! Тези неща се връщат, ей – подминете сега и един ден ще се случи на вас и вас също ще подминат! Така работи живота, ако някой не е разбрал досега от всички поучителни филми.

Защото човек и добре да живее – му се раждат кученца...

А който стигне докрай ще има и бонус filler – ревю на „Аватар 2“, за да не е валат хавата, ахахаха! :)))

 

(Disclaimer! Материалът не е за хора без чувство за хумор. Или поне едно много специфично такова! :D)

 

Не знам дали искаш да чуеш цялата история, но аз със сигурност нямам нерви да я разказвам в момента :P

Затова ще чуеш съкратената версия, макар че от всички характеристики на работата ми през годините „съкратена“ със сигурност звучи като „еднорог“. Така че тук се случва нещо ексклузивно, pay double attention.

 

От почти 2 г. живея отшелнически в планинско село. Очевидно имам интернет, но това е въпрос на друга дихотомия. Прескачам „защо“, „как“ и всички останали пикантни подробности относно my whereabouts, с които със сигурност ще се правя на интересен някой друг път.

Като цяло няма да лъжа и ще кажа, че наистина исках куче. Просто дойде малко по-рано отколкото бях готов да поема тази отговорност, но както казват дебелите и „безкрайно дълбоки“ езотерични книги – то нИ пита. Всъщност тъкмо бях гледал отново „Тайната“ (защото не бях от 2 месеца) и си поисках от вселената жена, но пред вратата ми се появи кучка. Поредното доказателство за това до каква степен човек трябва да специфицира визуализациите си.

Към онзи момент на практика вече бях опитомил местния бездомен котарак, защото само аз го хранех. Позната го кръсти „Мърльо“, защото е мърляв и мърка. Като яде маниерите му стават по-изискани и сричките се обръщат. Става сър „Льо Мър“ – get it?!? Отново не е моя идея.

Май беше април и още имаше сняг, кой помни такива неща... Стоях на верандата на ранчото си, а Мърльо беше на дървения парапет както обикновено. И двамата бяхме в сомати, макар само моето да бе алкохолно, хаха :) Не бе, бъзикам се, беше обяд и пиех чай от какао Гайо в комбинация с дафинов лист (от градината), защото съм сноб. Тъкмо тръсках цедката от какаовия чай върху избилите покрай оградата на верандата кокичета и си мислех как ако напиша роман някой ден ще го кръстя „Кокичета и какао“, защото е catchy и звучи като нещо претенциозно издадено от Жанет-45.

В този момент виденията ми за литературна доминация бяха прекъснати от съседа, който държеше кученце в ръце. „Бил го намерил под колата ми“ и ме помоли да го приютя за вечерта.

Fuckin bullshit, бях го видял още предния ден да провлачва крак в квартала. Даже един приятел ми беше на гости и ми каза директно да си го взимам, на което казах „ей са“.

Дори иронията ми упражнява магически натиск върху реалността, ако я вербализирам, дневнико, защото на другия ден я имаше „изненадата“ в лицето на съседа.

Приятелите ти кучета ги яли, но ако ти предложи съседа ти – нямаш избор. Звучи селско, но е факт, до тоя човек живееш вечно, не можеш да си позволиш грешки и слабохарактерност, защото почват дертове и клюки. Взех бълхарника и казах „добре, ама само до утре и го водим заедно на ветеринар и делим сметката“.

Да бе“, вика, „естествено“.

Хаха, ама разбира се. „Естествено“, хаха!

Преди да отида до ветеринаря минаха 3 дни, защото абстракциониста-ексхибиционист излиза от тях само ако много се налага. Т.е. „умиращо от глад куче“ не влиза в тази графа.

Но. Както сигурно се досещаш и до днес е „утре“ (rolling eyes to myself), а съседа внезапно „трябваше да влезе за операция“, та отгоре на всичко и сам го карах до кабинета. Т.е. насъбрах касови бонове за печката, но това някак не успя да ме стопли.

Скоба.

През тези 3 дни стана ясно че кученцето не иска да яде и честно казано – усещането бе че не иска да живее. Като гледам развитието на бебетата ѝ в момента, мога да кажа че когато се появи при мен е била на около 5-6 месеца и е изхвърлена, защото е женска.[1] Ребрата ѝ стърчаха, беше изключително недохранена, бита, наплашена и физическият досег бе немислим... за мен защото беше пълна с кърлежи и бълхи :)) Всъщност бяха толкова много че чак като отидох до ветеринаря разбрах пола, защото там има латексови ръкавици. Допреди това мислех че кученцето е мъжко. Talking about zero observational skills.

Наложи се да ѝ дам временно частица от мен в шаманско пътуване, за да получи желание за живот. Апропо това изречение няма абсолютно никаква функция отвъд тази да упомене какви невероятни способности имам.

Както и да е, семките вървят[2], а инфлацията расте, така че long story short – след интервенцията кученцето прояде, близна ръката ми, започнах да се грижа за него и си го оставих. Ако имах сърце бих казал, че го обичам. Няма да довършвам мисълта, изреченията съдържащи „ако“ са тъпи anyway :))))

Доскоро тя бе свободно куче, защото дори визуално прилича на динго, пък и аз винаги съм бил свободен в този живот – викам си защо трябва да вкарвам излишен ред в съвършенството – нека прилича на татко си! Накратко – кучето не знае нито една команда (защото тея неща са за мачкани в детството комплексари), нито пък доскоро имаше дори бегла концепция какво е „каишка“. Виж „повод“ знаеше какво е, защото така наричах случаите, в които трябваше да ходим за ваксинация. Последното го вкарах само ако на някой досега не му е станало ясно колко оригинален мога да бъда. And I’m not even trying, cause it’s about a noble cause this time!

Facepalm, казах „long story short“ преди 10 реда, не знам как става това всеки път...

LONG STORY SHORT!

Мина година и биохимията на кучката ѝ съобщи че има полови органи. Е, аз знаех доста по-рано от нея де, когато по друг „повод“ я водех зад навеса за дърва, хихихи :) Но понеже ми беше ясно че рано или късно ще го ям, като се разгони реших да я вържа за 1 път в живота ѝ. Не беше някаква велика драма, но след 3-4 дена се смилих и я пуснах да щъка из двора.

Тогава се случи немислимото.

Някой различен от мен изчука дъщеря ми.

 

И до днес го наричам „Черния дявол“, когато разказвам историята на хора, които няма какво да правят с живота си (т.е. всичките ми познати и приятели решили да ме слушат).

От дни се навърташе около нея през оградата, озверял.[3] Сигурно не е много по-различно в чалготеките – батката винаги надушва кифлата. Преди 20 г. по телевизията имаше мъжко B.U. и женско B.U. – рекламираше ги Ева Херцигова. И двете миришеха еднакво. В известен смисъл в чалготеката и със затворени очи ще посочиш или батка, или кифла, защото друго няма, but that’s besides the point.

Е, този беше по-добър, защото я надуши през 9 огради в 10-та!

Черния дявол беше еманация на собствената ми сянка, на вътрешния ми тиранин. Голям чисто черен пес, стигащ до над таза ми, тройно по-голям от моето куче, готов да носи страдание на всеки, ако е във фаза. Беше рунтав, дългокосмест с каишка, явно някога – домашно куче, което е вкусило кръвта на свободата и никога повече не е погледнало назад. С пълен успех е можел да бъде куче на пиратски кораб, вместо клиширания папагал на рамото на капитана. Може пък и да е бил – кой може да каже?!

Ако забелязваш говоря за него в минало време. Толкова го кълнях, че разбрах че наскоро някой го е отровил. Хммм... кой ли е бил?... :)))

Не бе, ти луд ли си, не съм урод... В селото някой масово трови кучета btw, не е гот, лоши хора. Not my baby girl though! Опитаха с отрова увита в топка от рибешки кости метната през оградата, но не успяха. Въпреки че по дъха ѝ усетих, че я е опитала – ѝ нямаше нищо.

Очевиден извод: моето куче е безсмъртно, защото принадлежи на въплътен бог.

Back to the main story! Стана така че в онзи ден Черния дявол се облегна на входната врата и тъй като беше поне 70 кг. просто я отвори и двамата излетяха като куршуми. Щяха да се закопчаят на момента, ако непосредствената ми близост не възпрепятстваше опрашването, поради което трябваше да бягат от мен до момента в който повече не можех да ги гоня по шосето в посока съседното село.

Знаеш ли най-гадната част?

След като видяха че не мога повече – просто спряха на 100 м. от мен и Черния дявол я възкачи пред мен въпреки камъните които мятах.

Това което изпитах предполагам изпитва всеки баща отворил в неправилния момент вратата на детската стая на дъщеря си, която е на калъп с някой, който не е той самия, хаха![4]

Изтрещях. Кучицата бягаше от ръката, която я храни. „Инстинкти“ казаха ми всички после, „не можеш да ѝ се сърдиш“.

Почакай да видиш не мога ли.

3 часа я нямаше. Трябваше да ходя да ям шкембе чорба на 15 км., за да се успокоя. Дизела е безбожен в момента, както знаеш, още повече ми кипна...

Като се върнах си беше в двора и махаше с опашка все едно досега е яла. И беше яла! Черни пишки! След което пък яде шутове!

Стоя цяла седмица вързана и 3 дни без храна. Заобикалях къщата от другата страна, за да няма никакъв визуален контакт. Черния дявол бе в мен, не ми даваше мира. И макар да бе ясно какво е станало, трябваше да чакам още 20 дни и да дам 30 лв., за да ми кажат със сигурност онова, което съдбата ми бе прошепнала с гласа на Учителя Йода още в мига в който видях очите на Черния дявол: деди ю’л би (в превод: ще ставаш дядо).

И така, дъщеря ми бързо се превърна в плондер, а дотогава си беше Атлетико Мадрид, мускулите ѝ се виждаха and so on (нещо което не мога да кажа за себе си в последните 20 г., хаха).

Bottom line: 9 парцала (3 мъжки, 6 женски). 9! В това малко куче!

Със самото него се оказах с 10 кучета. С котàка – 11. Пак езотерика, не мога да избягам дори на село...

Разбира се имах достатъчно време да ги махна. Но нали съм републиканец, I’m pro life. Реших да направя зрялото нещо и да поема отговорност за собствената си сянка... раздавайки кученцата на други хора – ха-ха-ха!

 

Което най-накрая ни води на въпросния „повод“...

Къса ми се „сърцето“, че няма да мога да гледам 11 животни и за поредна година да взема златна купа за най-добър кучкар на селото. Не знам кое ще ми липсва повече: дали това че двора ми вече няма да е тоалетна или че няма да мога да си играя на детектив с лопатка, търсейки откъде точно мирише; дали пък няма да ми липсва че вече няма да спя с тапи за уши нощно време в собствения си дом?... Или че няма да имам шанса да си пукна главата за 2-ри път, вадейки глупави заклещени кученца от палетите в дърварника в 1 след полунощ без фенерче? Честно казано не знам как ще живея без тези неща, затова искам да разбереш жертвата ми!

Но ще трябва да си ходят.

Не утре, не днес, а СЕГА.

Имаше и позитиви. Първо окончателно си дадох сметка, че не съм направен за баща в тая инкарнация. Това е абсолютно сигурно :) Тъй като присъствах на раждането видях как буквално с първия дъх сработва командата за ядене, което ме подразни по странен начин и тотално се убедих че това е първия наркотик, с който толкова сме свикнали че дори не ни прави впечатление. Така че зачестих 3-дневните си гладувания. Има прозрения в тази посока, но ти очевидно не си подходящото място за тях, тетрадко.

И дотук беше с позитивите, хаха. Някой би казал че не е малко за 2 месеца. Аз ще мога да кажа реално, когато вече из двора ми не щъкат 9 паразита, имащи единствено 3 функции (третата е спане, за да не остава мистерия).

 

Съответно започнах да пиша обяви и да казвам на приятели че раздавам кученца.

Публикувам 9 варианта в чест на бройката им, в които се надявам да съзреш градацията.

 

 

Вариант 1 (кратък, точен и ясен):

 

Млад и необвързан писател на средна възраст, търси женска за приютяване на 6 кучки.

 

 

Вариант 2 (кратък, точен и ясен + бегъл опит за кинти):

 

Продават се 6 парчета селски померани.

Специални способности: interdimensional travel, cosmic cuteness, unconditional love.

300 лв. на парче.

Ако щете.

 

 

Вариант 3 (натъртва се на emergency-то):

 

Интелектуално привлекателен мъж със собствен бизнес спешно подарява 6 женски кученца на хора, които биха предложили уют и грижа.

Пловдивска област. Спешно е.

Спешно е.

 

 

Вариант 4 (супер оригиналeн, за съжаление не е мой – шокиращо, но е писано от жена с подобно на моето чувство за хумор!):

 

Виждате ли тези прекрасни малки създания?

Търсят дом.

Ако до седмица не ги вземете, ще бъдат удушени, удавени, ще се самообесят и ще изчезнат завинаги.

P. S. – Тик-так.

 

 

Вариант 5 (тук вкарвам необходима онтология за езотерици):

 

В началото бе Нищото.

Оттам се появи божествената Девятка: Озирис, Изида, Анубис, Бастет, Хор, Ра, Тот, Геб и Сет.

Не питайте „как“ – това е въпроса за яйцето и кокошката, а тук все пак говорим за кутрета, не за пилци!

Питайте „къде“!

Пловдивска област.

Питайте „кога“!

Възможно най-скоро.

Питайте „защо“!

Защото обичате живота си и не искате да сте отрепка отвръщаща очи от Истината!

Коя Истина?

Че имате нужда от кученце!

Сега!

 

 

Вариант 6 (за турбо либерали):

 

Подаряват се 9 кученца – 6 женски и 3 мъжки.

Всъщност 3-те мъжки вече са обещани, но никой не желае женските, все едно сме в комунистически Китай, където момичетата изобщо не се ценят. Това е разбираемо – още отсега мъжките ближат ръцете ми, а женските ги хапят, което говори достатъчно за реалността и нашата цивилизация.

Т.е. предлагат се 6 женски кученца.

Ето защо се търсят заклети феминистки, които да превърнат думите си за „равенство“ в реалност. Обещавам да нося книжна торбичка на главата си и да преправя гласа си при предаването на кутретата, за да не се чувствате обидени от мъжкия ми пол.

Вземете си женско кученце! То също заслужава дом и ще ви обича, дори да решите да смените пола му!

За което разбира се ще бъдете поощрени.

 

 

Вариант 7 (за природозащитници):

 

Подаряват се кутрета.

Магични пухкави създания, естествено раждани по стария начин в свещен сексуален съюз между мъжко и женско куче с одобрението на Планетарния дух, PETA и неодобрението на стопанина на кучицата.

 

Неща, които нямат:

 

• кучешки СПИН

• ваксини против Covid и всичко останало

• ЕГН

• антивирусна система

• марка

• common sense

 

Неща, които имат:

 

• чар

• мирис на кучешко Coccolino

• функционираща отделителна система

• потенциал за екстремно дълъг живот

• апетит за бръшлян

• ...

• ...

• ...

 

Празните места трябва да попълните сами, пишейки общата си история с кутретата, защото моето преживяване с тях е кратко и не мога да видя достатъчно положителни качества у тях.

Вземете си не-марково куче и нанесете удар на империализма, докажете че любовта няма непременно етикет „Adidas“! Уникална възможност да се свържете с Природния дух и да развиете автентично търпение и самодисциплина!

Само сега!

И НАИСТИНА без-плат-но! Това че предавам кученцата пред определен офис на EasyPay е пълно съвпадение.

 

 

Вариант 8 (за фентъзи nerd-ове с resentment към живота, защото нямат личен такъв):

 

Имате нужда от магически пухчета, способни да ви телепортират в свят на магии, феи и леприкони!?

Newsflash – такива не съществуваааааат, хахаха! Но това не значи че тази обява не е точно за вас!

Let’s face it!

Цял живот сте мечтаели за дракони, принцеси[5] и приключения, знаете че съдбата ви е да покорите звездите, но работите като склададжия в JYSK от поне 5 г. Най-близкия ви досег с магията е факта, че живота ви е магически провал!

Търсите решение, затваряте се все повече в черупката си и дори 34-ото четене на „Властелинът на пръстените“ вече не ви дава онова, което ви е давало само допреди година, защото майка ви постоянно чука на вратата на стаята ви за щяло и нещяло!

Вече не се издържа!

До степен в която нито едно ваше изречение не може да свъшрва с точка – има поне една удивителна!!!

Понякога и три!

А всички ваши изречения са наум, защото не контактувате с никой! Защото искате да се скарате на всички, но не можете – вие сте paladin 9-ти level и това е в разрез с кодекса ви! Искате да се скарате на реалността, защото тя не разгръща вашия потенциал на warrior и вината е единствено и само НЕЙНА!

Ние имаме решение за вас!

Кученцаааааааааа!

Кученцето е нещо ново на което можете да се скарате! Не губете въображението си, карайки се на майка си, колегите си и пейката пред блока, защото не е боядисвана от 15 г.! Дори тя може да отвърне, защото на нея винаги седи някой пенсионер!

А вие кипите от живот, защото сте поне на 34!

Скарайте се на кученце! То има капацитета да НЕ отговаря, защото е некомпетентно в конфликта със стопанина си, което го прави лесна мишена! Винаги сте искали да победите някой ice giant в оспорван героичен двубой, но най-добрия ви шанс е да победите кученце! Защо?!

То е малко и безпомощно като вас с тази разлика че може само да обича! Да, това не е hardcore, но първо се научете да играете на easy – baby steps first! PUPPY-like baby steps! :D

Не изпускайте шанса си СЕГА!

С времето то ще излекува травмите ви и ще разберете че не може да сте постоянно ядосан, всичките ви wanna-be-dragon-wounds ще разкрият същинския си родителски произход и ще зараснат.

Точка.

Колкото повече чакате, толкова повече кученцата ще порастват и няма да изглеждат така сладки, а вие сте депресиран и имате нужда да гушкате нещо такова, за да не си спомняте колко жалък е живота ви всъщност! Така че вземете ги сега, защото утре вече няма да имат същия вид. Ще станат големи, ще искат да ядат още и ще се превръщат все повече в... кхм, вас... И вие ще сте изтървали шанса си за поне няколко месеца живот изпълнен с радост! Единствения ви шанс.

Кучееееееееенца!

Идват в 9 различни модела за всички предпочитания и травми.

Фирмата няма политика на връщане на стоката.

 

 

Вариант 9 (pro-Ukraine със специален музикален фон):

 

Бях войник в Украйна.

Върнах се по чудо цял в Родината, но никога повече не искам да чувам за война.

Няма благородна смърт.

Ситуацията там е много по-тежка отколкото виждате по bTV. Украинците биват третирани от руснаците като кучета.

И като казах „кучета“!...

Докато хранех бедни малки деца останали сираци по улиците, спасих и бременно бездомно куче от бомбардирания Домбас. Взех го с мен в България. Майката реших да запазя, тя си няма никой. Кръстих я „Honey“, защото в живота и на двама ни няма нищо сладко.

Но сега имаме един друг.

Стига за моето геройство, не обичам да говоря за себе си и саможертвите ми.

Honey роди 9 кученца докато пътувахме контрабандно под един ЗиЛ. Дезертирах, не можех да гледам повече ужасите на войната и тя трябваше да ражда на път. Успяхме заедно, с нея сме завинаги свързани.

Едвам оцелявам с военната си заплата.

Мога да им предложа любов и здрава каишка, но не и храна и отговорности. Аз самият пазарувам от LIDL.

Търся човещина! За Бога, помогнете ми, хора!

 

От анонимен съвременен мъж

 

 

Консултирах се с приятели, питах кой от 9-те варианта да избера. Макар всячески да пробутвах 4, хората казваха предимно 1, 5 или 6.

Разбира се питах след като вече ги бях публикувал всичките, ахаха :)) You’re NOT gonna tell ME, OK?!?

Знам че е шокиращо, но нямаше нито един отклик на тези обяви!!!

I dunno – is it me?! Or people are just assholes?

Вече разбираш защо се налага да те ползвам като уличен стълб, тетрадко. Отчаян съм. Не мога да работя, не мога да спя, не мога да се храня. Мислите ми са превзети от това какво да правя с малките разбойници. Играя си с тях по цял ден, давам им от моите дажби, само и само да са доволни, защото не съм способен на друго освен любов. Кх-кх-кх-кх ;))

А сега!

Отворете ципа на сърдечните си чакри, защото следва презентация в снимки! Готови ли сте вътрешностите ви да се втечнят от сладост?!? И да не сте, ето я магията в чистата ѝ форма!

 

img 7022

 

А сега сериозно... Технически спецификации за тези, които наистина се интересуват.

Кученцата са на 2 месеца и не съм ги кръщавал, защото смятам за честно това да бъде направено от новите им стопани по тяхно предпочитание. Същото важи за ваксинации, обезпаразитяване и т.н. Хранят се с висококачествена гранула за малки кученца от около 15 дена вече, макар все още да сучат мляко и от лехусата. До степен на паразитиране поради което дори собствената им майка бяга от тях като Юсейн Болт. А те я следват като плъшоци вълшебния свирач закачени за корема ѝ. Ремаркета от козина.

Тъй като нямат имена ще бъдат кръщавани с цифри от 1 до 9, както ще е и с нас хората в близките 20 г. Да свикват.

Така че!

 

 

Модел 1:

 

img 7008

 

Модел 1 е с вагина. Уточнявам това, ако сте привлечени към Модел 1 по линия на Анонс 6. Т.е. „те/ние“ е вагино-куче, а не унизителното и принизяващо „женска“! „Те/ние“ се роди може би 5-то или 6-то подред. Но както е казано в Добрата книга: „и последните ще бъдат първи“.

Модел 1 прилича предимно на Черния дявол, но съчетава щрихи и от майка си (също вагино-куче, което не означава че мъжките кучета в Щатите не могат да раждат също, ей!). Удивителното тук е, че е на 2 месеца, а вече прилича и на чичо, и на уморена леличка едновременно. Но това е чудото на gender fluid-ититу.

Очарованието на Модел 1 следва да бъде открито и споделено в социалните мрежи, което всеки сдобил се с Модел 1 е повече от свободен да направи. Модел 1 няма абсолютно нищо против да има собствена Facebook страница, Insta, Tik-Tok и другите от поредицата, които сигурно ще излязат скоро. Усещам потенциал в Модел 1 за професионални изяви – т.е. куче на полицай, пожарникар или незрящ човек, което означава, че може да има и LinkedIn.

 

Модел 2:

 

img 7012

 

Модел 2 е прокълнат в днешния свят, защото има пенис. Отгоре на всичко коремчето му е бяло и като пишка – козината му става жълта. Както се чували – всички мъже са жалки мижитурки, които се напикават в гащите си от деца. Ако бе роден само преди 10 г. – щеше да превземе света. В най-добрия случай днес ще стои вързан в някой обор.

По някаква причина Модел 2 обича да похапва бръшлян. А уж бил отровен. Пфф, знам... Мъже!

Без значение колко е сладък и миличък Модел 2 е обречен. Затова и гледа така невинно. Въпреки че е мъжки, в него има дзен. Той е приел съдбата си и е в мир с нея.

Farewell, Модел 2.

 

 

Модел 3:

 

img 7013

 

На вашето внимание е отново женска.

Модел 3 успява да гледа отвисоко и то не защото е на пиедестал направен от пън.

Специални умения – хапе с плам пръсти на ръце и крака. Има леко избиваща черна козина по гръбчето индикиращ цвета на душата ѝ.

Макар да е най-малка по размер отсега търкаля всички останали кутрета и демонстрира орионска доминация, свидетелстваща още веднъж за пакта между двете космически суперсили преди милиарди години.

Спецификите на Модел 3 говорят, че това е модел трудно подлежащ на дресировка и винаги ще има собствено мнение. ДНК-то ѝ е на хищник, така че се търси стопанин с манталитет на жертва.

 

 

Модел 4:

 

img 7014

 

Модел 4 е от по-особен порядък и може да бъде магически фамилиар.

Женска е и има 2 израстъка на личицето, като единия е голям като ухо (виден на снимката). Т.е. това е куче с 3 уши, а може да бъде възприемано и като женски аксесоар, например обеца. В началото вързах конче, за да може израстъка да изсъхне и падне[6], но след като това не стана, реших че в това се състои уникалния ѝ чар.

Модел 4 лесно може да развие вродените си магически способности, защото всички недъгави в миналото са се считали за докоснати от Бога и са имали специален статут в обществото – приемани са за чисти и можели да отбиват окултни атаки като огледало.

Куче много подходящо за някоя хипстърка с wicca наклонности, която с времето ще може да построи безброй наративи около това „колко специално е това куче“, защото „еди-какво-си“. Когато ти самия нямаш индивидуалност можеш да си вземеш куче с такава.

Just sain’.

 

 

Модел 5:

 

img 7015

 

Модел 5 е скъп за мен, защото е копие на майка си (включително нейния пол).

Много добро и мило кутре, маргинал, винаги стоящо встрани от останалите 8. Тя е плашлива без причина и не си играе с другите от глутницата, сякаш е взела изначалната травма и уплах на майка си, когато я намерих пребита и прегладняла. Изключително дребна, но красива, тя ще бъде куче приятно за гледане. Ще има нужда от екстра любов и нежност.

Стопанинът/ката трябва да бъде внимателен човек, така че ще бъде подложен на специална селекция. Всъщност, you know what?! Обявявам специален конкурс само за Модел 5! Няма да издавам предварително параметрите на изискванията, за да няма позьори и имитатори, искам да сте нащрек!

 

 

Модел 6:

 

img 7017

 

Модел 6 е най-едрия екземпляр от всички и прилича на мече. Това ще стане голямо куче подходящо да води овце или какъвто друг синоним предпочитате за „хора“. Може да се превърне в символ на флаг и да заложи митологичен прецедент, формирайки държава. Има руско излъчване, така че може би предпочита по-студена страна. Ако сте българин живеещ във Финландия или Норвегия, например, това куче е подходящо за лов на лосове и ще се чувства добре температурно.

Модел 6 е женски поради което обича по-сенчести места.

 

 

Модел 7:

 

img 7018

 

Модел 7 е мъжки и няма ясно изразена индивидуалност, подобно на всеки съвременен мъж от Западна Европа, кя-кя-кя! Поради тази причина няма какво много да се каже за него, отново подобно на бъдещето на Западна Европа, хаха!

Както виждате, в случая „модел“ е евфемизъм, защото очевидно не му е любимото да позира за снимки.

Всъщност не знам кой би взел това кученце. Някой, който очевидно не познава значението на думата „себеуважение“ и „достойнство“.

You know what?

FUCK THAT PUPPY!

Next!

 

 

Модел 8:

 

img 7019

 

Съществува голяма вероятност Модел 8 да е отново Модел 3, сниман 2 пъти, хахаха! :))

Там е работата, че Модели 3, 5 и 8 изглеждат идентично, и 3-те са женски, а когато ги снимах бяха на рояк около мен и може да съм хванал 2 пъти едно и също. Като гледам гордия поглед, вероятността за това е голяма. Или просто подсъзнателно искам много бързо да се отърва от Модел 3 до степен в която го рекламирам 2 пъти :))))

Подобно на сестра си (Модел 3), Модел 8 е агресивен, пробивен и нахален, винаги пръв е на бургия за храна. Това превръща Модел 8 в нова успешна партида на Империята Сириус и ще бъде верен пазач единствено на стопанина си. Всички други ще останат без полови органи.

Модел 8 FTW!

 

And finally...

 

 

Модел 9:

 

img 7020

 

Модел 9 е второто куче към което имам специално отношение, защото го израждах лично. Той е едро момче и е единствения модел идващ в бяло. Винаги много ми се радва, защото усеща че буквално имам пръст в съществуването му (if you know what I mean, xa-xa) и никога не ме е хапал дори на игра, пуска единствено езици. Изглежда тъжен само на снимка, защото му е сконфузно. Всъщност не иска да ме напуска. Аз също не искам да ме напуска.

So fuck you – Модел 9 остава за мен, ха-ха-ха!

Bazinga!

 

 

Е, това са всички кучета.

Ако си внимавал вече знаеш че Модели 2, 7 и 9 вече са обещани, просто защото са мъжки, така че не можеш да избираш от тях.

Тогава защо изобщо има техни снимки и описание, с което губих ценното време на четящия?

За да ти бъде напомнено, че не можеш да имаш всичко, което поискаш на този свят!!!

Тъй като уточних че няма да имам деца, можеш да предадеш този урок на твоите такива от мен!

Нека „наддаването“ започне от този момент.

Предаването става само лично, но отвъд всякакви бъзици моля всички, които пишат да имат реален интерес към кучетата... Наистина не мога да ги гледам повече и искам да си намерят добър дом, по възможност в къща с двор, за да не стоят затворени в апартамент или вързани по цял ден. Разбира се това е идеалната ми визия, но бих дал кученце на всеки който наистина го иска и ще се грижи за него. Не се дават на деца, които „много, ама много искат малко сладко кученце“, защото всички знаем, че после го заебават.

За тези, които никога не са имали куче – това не е котка. Това може да е що-годе очевидно твърдение, но отвъд него – кучето култивира отговорности (затова е архетипно Ян), но любовта, която дава е толкова безусловна, че често си мисля, че хората не я заслужават. То е тук изцяло за да служи и прави това с радост, защото Е природата му.

В днешната дигитална епоха не можем да избегнем претрупването от всичко! Така че какво е още едно кученце към купищата ви излишества и вехтории!?

Който има интерес може да пише на личната ми поща Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.  за допълнителни подробности.

Никога не съм молил аудиторията за помощ – но след 12 г. е време и за това :) Дори вие да не искате кученце споделете го с приятели чрез малките екрани към които знаем че сте пристрастени, ползвайте ги за нещо смислено този път :Р

 

А сега, тъй като това бе написано само за 6 човека, а както знаем ще го прочетат няколко хиляди – за останалите – обещаното в началото...

 

 

Ревю на Аватар 2

You do not deserve to be liked.

Kiri, „Avatar: The Way of Water

 

Ain’t this a bitch.

Col. Miles Quaritch, „Avatar: The Way of Water

 

Това ревю беше написано още за предния материал, но редактора ми каза, че не се връзва за там и отложих публикуването му, като го слагам сега, където ептем не се връзва, хаха!

Но да кажем, че настоящия анонс е за кучета, филма е за котки – абе все Империята Сириус е замесена, така че минава някак си, ОК?!?

Искам да отбележа че за пръв път слагам цели 2 цитата за начало на глава, които отгоре на всичко са от същия филм, който ще хейтя, така обръщайки ги срещу самия него! So fuckin insidious!

ОК, като цяло знаеш че има „тъпи“ и „ТЪПИ“ филми.

Титаник“ е тъп филм.

Аватар 2“ обаче e ТЪП филм, хаха :)

О, какво съвпадение – и двата филма имат един и същ режисьор! Почти не мога да повярвам!

Но заеби превземките!

Още от трейлърите стана ясно, че това не е „продължение“, а повторение. Честно ти казвам, предизвиквам те да ми кажеш 3 разлики между „Аватар“ и „Аватар 2“! И „действието се развива във вода“ не важи! Давай – само 3 наративни разлики, хвърлям ти ръкавицата! Едното, което ти пускам служебно, за да има интрига, е „сините пуми вече имат деца“. Но с другите 2 какво ще правиш изобщо не ми е ясно!

Само като разбереш, че пилотната ти реплика, за да рекламираш целия си филм за няколко квадрилиона $ е „this family is our fortress“, а финалните ти акорди са от саундтрака на „Титаник“ – вече знаеш че най-близката аналогия за „Природата на водата“ ще се окаже най-плитката локва повръщано пред кварталната ти кръчма. Не можех да повярвам, че само аз го виждам, затова проверих и... наистина.

В моя защита нека кажа, че бях обещал на майка ми „да го гледаме заедно“, макар че след прожекцията толкова много го тролих тоя филм, че тя буквално се възмути от мен, защото не ме беше виждала в такава светлина.

Начи първо да кажа, че масовото съгласие с тоя филм е дразнещо и видно не само по box-office-a му. Докато почвах тая глава, чайника на печката ми за пръв път се катурна от пиростията буквално от нищото и замалко да залее с вода безценните ми килими от Истанбул. True story!

После, докато перях плоската тряпка, с която бърсах пода, мивката ми замалко да се откачи (не питай „как така“ – и аз не знам)! 2 случая с вода за 5 мин.! Та аз дори не пия вода, ако с нея не е направена ракия, та какво остава да се разлее! Сиреч, дори несъзнаваното ми подсказва, че не бива да hate-я „Аватар: природата на водата“, хаха! Което, разбира се, само може да ме амбицира, така че си сипвам ракия и започвам!

 

Сега, дори ако заебем всичко казано дотук!

На първо място нека се разберем за нещо базово. Не можеш да направиш филм за $1 млрд. без сценарий, съшивайки всичките си филми като режисьор дотук в „нещо ново“. Просто е престъпно леймърско да разчиташ единствено на world building и нищо друго. Но дори ако вземем обичайните превземки: „сцените във водата бяха невероятни“...

Коя „вода“? Кои „животни“? Всяка една сцена в този филм е VFX, всичко е виртуална реалност, всичко носи усещането на компютърна игра и всички ние си платихме, за да се разхождахме 3 часа в Unreal 5 engine, който по природа (но не на водата) е безплатен! Но тъй като вече съм уточнявал, че водата = пари – трябваше да си платим за всичко това!

И наистина с просто око се вижда, че всеки кадър буквално крещи „look at all the money!“ и е сглобяван от банкноти, които никак не са пестени, но това си остава „frame fuck“ реклама на компютърни дизайнери – не е кино! Защото последният път като проверих най-важното в киното е наратива! Така че нека го разгледаме тоя наратив!

Напън.

По-силен напън.

Още по-силен напън!

Флатуленция.

Именно. „Аватар: природата на водата“ е идеалния филм, в който можете да излезете от залата, за да пуснете една вода, без да пропуснете нищо, просто защото няма наратив, така че няма какво да разглеждаме освен щетите оставени по ретината и кортекса ми.

В него нямаше нито една наративна нишка поради което просто бе изплетен от plot holes. It was just like every James Cameron movie ever made in one movie! Докато стигнете до края, ще сте видяли „Abyss“, „Sanctum“, „Titanic“, „Terminator“ и reverse фрагменти от „Aliens“, щот в крайна сметка става дума за извънземни! В тоя ред на мисли що просто не направихте филм за извънземни, които наистина да са извънземни, а не като зрители да се идентифицираме с „добрите сини тигърчета“, докато „лошите“ всъщност са хората! Какво точно ми казвате тук, под предлог да разчупим перспективата, мм?

Респективно филмът можеше да е поне с 2 часа по-кратък (и въпреки всичко – ако се замислиш пак няма да можеш да изведеш нито една наративна нишка)! Но не, по средата трябваше да има имплантирана документалка на National Geographic наречена „Let’s swim with some fish“, а тайното послание беше – „let’s save the tattooed whales“!

So in „Аvatar 2“ the sky people came back!

Това е „наратива“, което е наистина шокиращо – ахаха. Навярно защото в първия филм ги пуснахте (и главния корпоративен лошко буквално каза „това не е края“), вместо да ги изтребите до крак – you fuckin „let’s love everything“ morons! But nooo, we’re following the Pocahontas way! Точно като новите „Междузвездни войни“ – отново ще се борим да взривяваме Звездата на смъртта и да трепем клонирания Палпатин, защото ни е срам просто да признаем че сме по-изчерпани от макарите на порно-актьор от 80-те години!

Този път обаче небесните хора не се връщат за мистичния метал под Дървото на живота, а за адренохромче от татуираните космически китчета (super meta)! Абе въртим-сучем, все за субстанции иде реч.

Респективно „МаЖейк“ (OMFG!) се мести с новосъздадения си футболен отбор на Слънчака, където ще трябва да се учи да оцелява наново (честно казано и аз се чувствам така на Слънчака, съчувствам ти МаЖейк). Дет се вика: „No, Jake Sully! No!“ :)) Децата му се чувстват отхвърлени и целия знаменател на филма се заключва в някакъв деградивен „you just don’t understand me dad!“-attitude – т.е. централната тема на компесаторните механизми на Джеймс Камерън.

Едновременно с това от горски джедай, предводителят на сините лъвчета в пижами трябва да стане тюленче (sealion). Нещо обаче изглежда яко си губи времето в плетенето на рибарски мрежи от пандорски коноп, защото след 2 часа филм се оказва че дори не може да си задържа дъха под вода и малките му сини котета трябва да го учат на това в буквално най-скъпия момент от „сценария“ – когато Титаник потъва отново и Кейт Уинслет тоя път не е гола да спасява положението, а е просто бременна, еманципирана и неузнаваема от твърде много CGI.

Всъщност основният проблем с „Аватар 2“ е визуален, а не наративен. Вече съм свикнал с липсата на сценарий в Холивуд, so fuck that. Не може обаче филм, който лежи изцяло на визията си да е негледаем!

През 2009 г. „Аватар“ популяризира 3D-то и го интегрира в следващата ера на кино-преживяването като цяло. В „Аватар 2“ то просто бе почти незабележимо. Нещо повече.

Филмът е сниман на 48 fps, което за мен убива кино-преживяването. С 48 fps аз гледам документален филм, „По света и у нас“ или реклама на паста за зъби – т.е. – не гледам кино! 48 fps убива наративното преживяване, като в случая на „Аватар 2“ разбира се – престъпление няма, хаха! Лошото е, че на даден етап тоя самозабравил се геронтофил искаше да полага тенденции да наложи стандарта и всички да започнат да снимат с тази скорост (Питър Джаксън и Анг Лий също пледираха за това), което за мен е края-на-киното.

Виж този puke fest! Все едно гледам „Дързост и красота“, това е „наративното“ усещане! Когато ходя на кино искам да забравя за реалния свят, искам кино-преживяване – не искам да чувствам случващото се на екрана „като по-реално“ – точно обратното! Ако ми го пуснеш на стар руски апарат, в който вкарваш лента и сменяш кадър по кадър – още по-добре! С 48 fps аз виждам по-ясно от всякога, че става дума за компютърна графика и започвам да повръщам в кофата с пуканките си преди да съм ги изял! Аз гледам телевизионен репортаж и се чувствам вътрешно ограбен! Защото именно несъвършенствата правят филмите – филми!

В екстрите на DVD-то на „WALL-E“ има интервю на известния оператор Роджър Дийкинс, който бил нает от Pixar, за да преподаде на техните аниматори някои от по-фините нюанси на класическата операторска работа. По-конкретно, режисьорът Андрю Стантън и неговият екип искали да имитират по-фините несъвършенства и тънкости на операторската работа, като например „как светлините на заден план ще се превърнат в неразличими петна, ако бъдат заснети с определен обектив, както са го правили през 70-те години“. Поставен в тази ситуация, Дийкинс започва да се забавлява искрено, защото е наясно, че творците в страни като Германия от десетилетия работят неуморно, за да изкоренят различните несъвършенства в класическата си операторска работа. А във въпросния контекст аниматорите го молят да ги научи как да възпроизвеждат тези несъвършенства на компютър!

Всъщност това кратко филмче илюстрира доколко много от „недостатъците“, гафовете и други визуални черти в кинематографията, са жизненоважни за тази медия. 35-милиметровият филм, например, може да не създава „кристално девствено“, което постигат цифровите камери, но 35-милиметровият филм запечатва усещане за реалност, която просто прави филма да изглежда много по-ярък и жив. Това не може да бъде обяснено логично, но мисля че е свързано със светлината и косвено – осветяването на тъмнината, отнемайки я от лентата за сметка на скоростта! В миналото Анг Лий дори се опита да снима филми на 120 fps. Само няколко киносалона на планетата могат да прожектират със 120 fps. Снимането с по-висока кадрова честота изисква повече осветление. Изчислено е, че е нужна поне два пъти и половина повече светлина, от обикновено, за да се заснеме филм на 120 fps! So what about that!

Смятам че всичко това има връзка и с какво може да репродуцира дадена технология с дадена референтна точка в даден период от време, отразяваща консенсусната реалност на колектива към съответния момент. Тъй като технологията винаги имитира съзнанието, може да се окаже че целия ми rant е базиран на нищо друго освен на носталгия към определен период (например – 90-те), в който имаше повече магия. Какъвто и да е случая обаче, когато има тъмнина се оставя място за less structure. Респективно визуалните несъвършенства доближават филмите до това кои сме ние като хора. Нашите животи, тела и преживявания не са перфектни. Те са пълни с неравности, гънки, несъвършенства и най-несправедливото от всичко – само едно анално отверстие. Безброй класически филми са отразили това прекрасно в операторската си част. За да видите нещата леко замъглени по краищата на екрана или сенките да скриват части от него – ами тези детайли отразяват несъвършенствата на реалността, които съзнанието просто пресъздава съзнателно или (по-скоро) не. Колкото по-конкретен е пейзажа, толкова повече усещането от него ще е като генерирано от компютър. Не смятам, че всепризнати режисьори като Джеймс Камерън, Питър Джаксън или Анг Лий са наясно с тази подробност, нито пък мога да си обясня тяхната мания по високата скорост, предвид че са от коренно различно поколение. И тримата са много опитни режисьори, посветили голяма част от живота си на разширяване на границите на техниките за визуални ефекти.

Резултатът обаче е, че всички продукции заснети на повече от 24 fps изглеждат ужасно като филми и създават стерилна среда, която прави всяка сцена (независимо от предвидения тон), да изглежда като реклама на Ariel. Високата скорост кара героите да се движат по-бързо на екрана, вместо осветлението да ни разсейва, така поддържайки воала на тъмнината, който превръща кинематографичния континуум в пропускателна мембрана.

Отгоре на всичко, в случая на „Аватар 2“, на множество пъти цялата скорост drop-еше на 24 fps, което е скандално некомпетентно да присъства в крайния cut на филм за $2 млрд.![7] И до ден-днешен не мога да повярвам че някой е видял това и съзнателно е одобрил краен вариант, който ще води до главоболия, още повече че филма се гледа с очила повече от 3 часа!

Виж, не мога да продължа, вече дадох 3 часа от живота си да гледам това „чудо“ – не мога да му посветя още, хабейки микрокожа от фалангите си, чаткайки по клавиши... Дет се викаше: „Невежеството е лечимо. Глупостта е нелечима. И двете са заразни. Казал го е умен човек.

Като заключение трябва да призная едно нещо. Във „филма“ нямаше гейове, лесбийки и джендъри просто защото е сниман преди 100 г. и сега просто му направиха специалните ефекти. Същото важи за „Автар 3“ и „Аватар 4“, които също са заснети. Обещавам обаче, че в „Аватар 5“ ще има черни аватари, остров с неоткрити аватари-андрогини и племе съставено единствено от женски на’ви, които са си самодостатъчни (защото имат светещи опашки – you feel me?).

Така че от Джеймс Камерън можеш да очакваш единствено и само още наративна (не)мощ!

Но няма проблем! В крайна сметка всичко е локомотив, нали така!?

Поне ако можем да вярваме на стените на Мемориалния комплекс на мира в Хирошима, хи-хи ;))

Чудих се къде да я пласирам тая шега, не знам дали се получи...

 

 

Айде, вземи си кученце, а не синя котка, бъди старомоден, мейла е Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. !

Баф-баф or something.

 

 


[1] Разбира се не знам дали си даваш сметка кой взима женско кученце на 6 месеца – само някой много благороден човек. Yeah, that’s right – that’s me!

[2] Между другото едва ли ще получа Нобелова награда за това ми наблюдение, но слънчоглед и ракия само на пръв поглед е добра комбинация. Но както казах в началото – това е тежка история...

[3] Кучетата надушвали тея неща щот носа им бил най-развития атрибут. Like I give a fuck about National Geographic „fun facts shit at that point...

[4] Коментар от публиката: „Боже господи, цялата статия ли ще е за това как тоя извратен тип осъществява сексуален контакт с кучето си?!?“ – I don’t know... may be :D

[5] С всички значения и условности на думата съобразно времената в които живеем.

[6] Както са опитали да направят и с мен като дете, защото родителите ми са искали момиченце.

[7] Освен ако по технически причини, които не разбирам за това да е виновен прожекционния апарат в залата.

 

 

scroll back to top
 

Търсачка

Кой е на линия?

В момента има 268 посетителя в сайта

Потапяне

Подкрепи работата ни

Ако харесвате нашата работа и сме били от полза за Пътя ви, може да ни подпомогнете със сума по избор:
Всички средства ще бъдат използвани за задълбочаване на нашите изследвания и проекти. Благодарим!

За aдминистратори



Статистика

Членове : 767
Съдържание : 544
Брой прегледи на съдържанието : 8728352



Изграден с помощта на Joomla!. Designed by: joomla templates hosting Valid XHTML and CSS.

© 2024 Издателство „Паралелна Реалност“ : Освен ако не е посочено друго, съдържанието на този сайт е лицензирано под:
Creative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български
Предпочитания за бисквитки

Creative Commons License