Проект „Камелот“ интервюира Дейн Топс Печат
Статии - Общи
Написано от Издателство Паралелна Реалност   
Четвъртък, 30 Юли 2020 07:00

 

dane topsСледва интервю от доста профилирано естество. То касае процеса протекъл в сциентологията за който сме говорили в следговора на „Завръщане в Монтоук“ – а именно – операцията по саботирането на цялата организация след като е станало ясно, че тя е „твърде опасна“ за самата Игра. Макар да касае твърде специфична вътрешно-политическа проблематика засягаща малцина отвъд океана, на българската аудитория ще ѝ бъде интересно да се запознае с определен тип механизми. Те се отнасят до модалностите по които се осъществява пробив в едно ядро, което се е посветило на собственото си освобождение. Евентуално това може да послужи като нагледен урок за това „как се прави“ една подобна тайна операция и да подскаже за окултните и чисто механични инструменти, които са се ползвали в случая.

Въпросното интервю е взето от проект „Камелот“ в началните им силни години. Бил и Кери интервюират т. нар. „Дейн Топс“ – бивш сциентолог, който ползва псевдоним, за да запази анонимността си по очевидни причини. „Дейн“ става известен с това, че през 1982 г. пише и разпространява анонимно писмо сред сциентологичните среди, в което поставя неудобни въпроси и адресира множество проблематични процеси протичащи из различните звена на Църквата към тогавашния момент. Тъй като написаното касае наистина изключително частни вътрешни процеси характерни за дадената епоха – самото писмо не е преведено на български. Всеки, който има профилиран интерес може да го прочете в оригинал, а тук само ще синтезираме неговата есенция без излишната и неразбираема терминология.

 Вкратце, „Дейн“ описва неща, които всички членове виждат, но никой не смее да изрече. Той открито заявява, че Църквата на сциентологията е превзета от неизвестна трета страна, чиито машинации създават изкуствени вътрешни борби сред различните ресори на организацията водещи до нейния тотален разпад. Той обяснява как са били премахнати ключови фигури, които с години са се грижили организацията да следи за истинското добруване на нейните членове; как се насаждат идеите, че отделилите се фракции следват „грешни“ методики и как организацията просто е чакала различните звена да се унищожат едни други от подозрения и подривна дейност. Той успява да проследи началото на тези процеси чак до 1965 г., когато наяве започват да излизат разкази за насаждане на страх, контрол и дори физическо насилие. Във времето това прераства във финансов рекет и тотална невъзможност на организацията да изпълнява функциите за които е създадена априори. Това става защото техниките на Хъбард биват разводнени и променени, което води до неефективност на персонала, придружено от огромно покачване на цените за предоставените услуги (което носи „черна слава“ на сциентологията и до днес).

Всъщност факта, че това интервю датира отпреди повече от 10 г. позволява широк поглед върху още много други процеси. През този период медийното пространство бе буквално залято с купища нови показания на бивши членове изобличаващи редица нелицеприятни практики случващи се в организацията. „Обстоятелството“, че голяма част от тези хора бяха свързани със сферата на шоубизнеса, хвърли допълнителна светлина върху това какво де факто представлява днешния сциентоложки култ.

По отношение съдържанието на интервюто обаче, предварително следва да бъдат казани няколко ключови неща. Макар изложеното привидно да обхваща огромна палитра от свързани езотерични и конспиративни феномени (някои от които от силно екзотично естество) то тяхната адекватна цялостна интерпретация представлява далеч по-заплетен казус. Описаното от автора на тези „разкрития“ е валидно през определен филтър на реалността, но дори да гледаме единствено през този своеобразен воал, то картината далеч не е пълна. Това е просто една от многото алтернативни визии за процеси случващи се на Земята, но обвързани с далеч по-голям спектър от влияния, простиращи се извън нейните предели. Затова личните пристрастия и обвързаности на автора следва да бъдат взети под внимание, защото лесно могат да тласнат потока на разбиране към Играта на полярности. Обикновено подобен род разкрития вървят ръка за ръка с много по-стари шаблони и „каузи“ от типа за „спасяването на планетата“ и това следва да активира вашето внимание към по-фините манипулативни механизми, които често остават незабелязани.

В тази връзка бихме искали да вметнем, че липсващата част от пъзела на конкретния воал е до голяма степен свързана с начина по който обикновено се раждат голяма част от организациите от „гностически тип“, каквато в известен смисъл е и сциентоложката. Техният генезис е свързан с огромен ресурс и потенциал идващ отвъд щита на земната Игра и е инспириран от властови структури търсещи загубеното си влияние от предишни цикли на Играта. По тази причина обикновено и ответната реакция изисква реципрочен потенциал за „справяне с щетите“. В частния случай екзотиката на конкретно проявление, поради безброй други фактори, отваря далеч повече коридори на възприятие от традиционните религиозни противоборства капсулирани в тесни рамки. Подобни сблъсъци понякога имат твърде неортодоксален развой, който стартира серии от „иновации“ в стратегиите на различните воюващи фракции.

Разкритията на Дейн Топс под формата на отворено писмо водят до огромни вътрешни борби, разцепления и масово напускане на организацията от объркани нейни членове. Интервюто, което разглежда още тонове пластове около тези борби бе преведено наред със „Завръщане в Монтоук“ още през 2011 г., но чак сега имаме контекста да го публикуваме в сайта ни. Преводът е максимално верен на оригинала, без фрапиращи съкращения (освен някои моменти, в които се повтарят вече казани току-що неща). Съдържанието е транскрибирано от аудиоинтервю (от самите журналисти), така че разбирането на писмения текст понякога ще бъде изпитание за вас. Разговорната реч тече по друг начин и превръщането ѝ в писмена невинаги стои адекватно. Въпреки всичко тези които имат някакъв интерес по темата и се задълбочат в прочита ѝ – няма да имат никакви проблеми. Нашата намеса в случая е почти несъществуваща, така че – насладете се на интервюто на „Дейн Топс“ – човек, стоял на предните редове в организация, която някога се е била посветила на постигането на пълния човешки потенциал :)ИздателствоПаралелна Реалност

 

 

Някои от вас навярно са прочели на нашата страница за въпроси, че аз (Бил) съм участвал в отцепническа фракция на Църквата на сциентологията.

Бях тотално изненадан обаче, когато един легендарен информатор от Църквата се свърза с мен и ми каза, че това, което има да сподели има връзка с Черните операции. Кери, която никога не бе изучавала сциентологията, се съгласи, че този информатор в голяма степен бе от ранга на обичайните информатори на „Камелот“. Решихме да направим интервю.

И така – предлагаме на вашето внимание Дейн Топс – един почти митичен персонаж в историята на сциентологията, който никога досега не е излизал да разкаже историята си, която е невероятна дори по стандартите на „Камелот“. Всичко за това как Църквата е била превзета в ранните години на 80-те и за смелия и впечатляващ начин, по който Дейн е проговорил, което накара десетки хиляди членове да осъзнаят какво се случва и да напуснат. Сложете кафето да се приготвя (доста от него!), четете внимателно и се наслаждавайте...

 

dtl

 

Дейн Топс (Д): Исках да кажа, че след 1975 г. рядко попадам на някого замесен с тази тема или нейни разклонения, който да не таи друго освен едно много лошо мнение за Църквата на сциентологията. Аз лично вярвам, че преди да се „разприказвам“, мястото вече бе напълно инфилтрирано от илюминати. Тяхното намерение беше да създадат точно този резултат (много лошо мнение) сред широката общественост. Църквата бе напълно корумпирана и направи посмешище от това за което бе замислена и създадена първоначално. Целта бе изпълнена.

Причината, поради която бе инфилтрирана от илюминати касае техниките за контрол над съзнанието, които можеха да бъдат развити от книгата от 1950 г., която Рон Хъбард издаде и скоро след това – заради паранормалните способности, които техниките на Хъбард пораждаха. Илюминати смятаха, че това не трябва да позволява на хората да открият истинските си вътрешни сили и способности.

През 50-те години на практика никой не беше чувал за тези способности. Днес има хиляди интерпретации в широката общественост, които не съществуваха тогава. Вярвам че откритията и техниките на Хъбард са се просмукали буквално в стотици тематики: от Черни операции (пряк контрол над съзнанието използван за тъмни цели) до индивидуални терапии, организации за самоподпомагане, нови религии, култове, както и в широката медицинска литература, сега смятана за конвенционална.

През 40-те години Хъбард откри и демонстрира, че не съществува памет, която да не може да бъде възстановена. Това бе поразително и невероятно. По онова време той разработи техники, с които да помага на хората да си възвръщат спомените, създадени по време на раждане И от зачеването нататък. Спомените бяха проверявани за точност, например, с лекаря при раждането, или с родителите за инциденти, случили се по време на бременността. Той разработи техники, които с малко работа позволяваха на всеки да си спомни всичко от живота си. Не говорим за въображение – говорим за буквално потвърдена памет от раждането и утробата: цели разговори и точни събития.

Той създаде този труд през 40-те години и писа за него в книга наречена „Дианетика – модерна наука за психическото здраве“ през 1950 г. Книгата беше бестселър. Русия се опита да се свърже с него и да го наеме, а причината бе че руснаците разбираха, че техниките в онази книга можеха да се обърнат така, че да могат да се разработят психически военни техники и контрол над съзнанието.

Те осъзнаваха, че извънтелесните възприятия, които Хъбард разработваше, можеха да бъдат използвани за шпиониране и събиране на информация от отдалечени места. Руснаците виждаха, че силата на съзнанието може да бъде фокусирана от разстояние за въздействане над мислите на други хора. Русия започна тестове със собствените си деца и започна да развива тези с най-големи способности. САЩ ги последваха.

След „Камелот“, осъзнавам че по онова време, през 50-те, тъкмо бяхме открили тела на извънземни в катастрофирали летящи чинии. Сега виждам, че руснаците и САЩ са се интересували от техниките на Хъбард не поради взаимна враждебност, а защото правителствата наистина бяха изплашени от проблема с извънземните. Ако те бяха казали на Хъбард какво се случваше, той щеше да бъде щастлив да помогне и щеше да свърши много по-добра работа от това, което направиха нашите правителства. Хъбард вече знаеше повече за извънземните, отколкото правителствата, защото хората възвръщаха спомените си за много различни извънземни раси, за междупланетарни войни, истории за войни преди съществуването на планетата, за интелигентни роботи, клонинги, киборги и още много други. Но Русия искаше да използва материала на Хъбард, без ДА МУ КАЗВА какво се случваше с наплива на катастрофирали летящи чинии и открити извънземни тела, които ескалираха веднага след бомбардирането на Хирошима.

До ранните години на 60-те, Хъбард открито преподаваше на широката общественост независимото си откритие, че тази вселена е била гъсто населена с интелигентен живот в неговите разнообразни форми и телесни видове. Разбилите се извънземни летящи чинии за него представляваха СОП (Стандартна оперативна процедура). Той наистина можеше да помогне на правителствата да свършат много по-добра работа в тази насока, вместо да прецакат цялата тема за контакт, както бе и направено. Той нямаше да бъде изумен от технологичното ниво на извънземните. Щеше да изпрати посланици да разберат тяхното намерение и това щяха да бъдат хора, получили достъп до собствените си спомени за различните раси населяващи вселената, които в случая просто щяха да се запознаят отново с историята си.

Усилията на руснаците да го наемат бяха интензивни. Той бе смятан за човек, който можеше да бъде използван за разработката на всякакъв брой психични способности, военни и шпионски умения. Студената война между САЩ и Русия не бе реална, освен за хората от по-ниско ниво. Тя бе отвличане на вниманието на обществеността. През цялото време НЛО свободно инфилтрираха американското и руското въздушни пространства. Цялата Студена война бе фронтова линия и в действителност САЩ и Русия бяха обединени зад кулисите, преди всичко борейки се и опитвайки се да „се справят“ със страховития непознат общ потенциален враг – извънземните.

Така намерението да се сдобият с Хъбард започна през 1950 г., след като книгата бе публикувана. През 50-те никой не беше чувал за доказуемите му открития за съзнанието/тялото/духа. По онова време видовете резултати, които обичайно се прилагаха върху хора, бяха много повече от това, което се разбира под обичайна психична или паранормална способност. Моят приятел тук е измежду тях (бел. проект Камелот.: присъстващ на интервюто, помоли да се запази анонимността му) и той видя много от тези неща.

Някои хора левитираха, някои виждаха през солидна материя, а други излизаха извън тялото си, възприемайки напълно къде се намират. Когато руснаците не успяха да наемат Хъбард, те влязоха с взлом в дома му, откраднаха материала и измениха техниките, за да започнат руските програми за контрол над съзнанието, като САЩ направи същото по-късно.

Вместо да използват неговите техники за естествено развиване на психичните способности и припомняне на миналите ни животи и спомени между животите, както Хъбард възнамеряваше, правителствата извадиха от трудовете му това, което той щеше впоследствие да открие, че е било изопачено с течение на времето, за да контролира човешкото поведение посредством сила.

Така съвременната тема за контрол над съзнанието, за Манджурските кандидати и много повече бе проучена отново и развита в произведение на изкуството. Доколкото знам, техниките бяха „вдъхновени“ до голяма степен от материала на Хъбард. Казвам това, защото техниките, които са били използвани, като стола на Монтоук, са описани подробно в трудовете на Хъбард. Този вид стол е бил използван във времето и е в нашите спомени доста по-отдавна. Няма нищо ново под слънцето. Всички ние сме тук от дълго време.

Хъбард възстанови от много хора същите спомени за това как да се контролира съзнанието посредством сила и хипноза. Той искаше да коригира ефектите върху всички нас чрез трениране на световна армия от хора, обучени да помагат на човечеството да си възвърне паметта, вследствие на поставения върху съзнанието им воал, дотолкова, че не познаваме нашето собствено минало.

През 50-те години на Хъбард му бе известно и напълно потвърдено, че всеки човек е духовно същество, не тяло, нито съзнание; че всичко от историята на човек е записано в енергийни модели в клетките на тялото му, но също и около тялото му, което той дефинира като Съзнанието. Той още веднъж откри, че човечеството се придвижва от живот на живот, на живот и че архивът на паметта се развива напред с душата, която се явява пълната същност на всеки отделен човек. Това че всеки преди всичко Е душа, вместо да ИМА душа, бе новата му значима дефиниция за това какво Е човек. През 50-те, това описание за душата не бе обичайно.

Едно нещо, което Хъбард наистина доказа, бе че... ами... той замина на околосветско пътешествие, за да провери дали паметта му бе точна. Отиде на различни места, за да потвърди само от спомена си за местата, на които никога не беше стъпвал в този живот, че паметта му бе точна.

Хъбард идваше от ера, където съществуваха хора, наричани „спиритуалисти“, които контактуваха с мъртвите. Имаше голям брой сеанси в САЩ: бяха се превърнали в масова истерия. Има истории във вестника за някакъв човек от Англия през 60-те на 19 век, който левитирал и излитал от прозореца на висок етаж към друг (бел. проект Камелот.: това бе Даниъл Дънглас Хоум).

Блаватска, изследовател и автор, която имаше психични способности, в действителност убивала животно на разстояние от 60 км. Това е документирано и видяно от очевидец. Така че Хъбард чуваше за всички тези неща по време на епохата, в която е израснал. Искаше да разбере как са възникнали тези способности, какво бе обяснението за тях и как така имало сведения за хора, които правели тези неща. Той искаше да го разбере от научна гледна точка.

Хъбард проучил лечебните техники и открил, че травмата и болката в нашето минало наистина ни влияят негативно и че тези ефекти могат да бъдат обърнати, както и че те били причината за всички психосоматични заболявания или нещастни случаи при хора, предразположени към такива. Неговите открития били феноменални. Техниките за пълно и тотално възстановяване на спомени от минали животи дошли скоро след това. Последвало изследването за развиване на психични способности до степен, до която човек може да вижда през стени и да получи достъп до цялото си първоначално знание и да извършва всякакви психични феномени. Това били нещата разработвани през 50-те и в ранните години на 60-те.

Инго Суон бе част от същата ера. Той все още се навърташе наоколо през 70-те, в Лос Анджелис, когато аз бях замесен, изкачвайки се по стълбичката на тези нива.

 

Бил Райън (Б): Какво имаш предвид под нива?

 

Д: Ами в сциентологията има степени, през които преминаваш, когато напредваш от способност на способност, на способност, и така Инго Суон преминаваше през онези степени, през онези нива. Имаше едно списание издавано от Църквата на сциентологията, където хора, които бяха преминали през тези нива, пишеха за нещата, които бяха преживяли. Почти всеки месец Инго беше в това списание със следващото си постижение, наред с други, които също получаваха подобни резултати.

Хора, които докладваха за своите резултати, като преместване на автомобил настрани, за да се предотврати катастрофа, виждане през стени, излизане от тялото с всички възприятия да се вижда и чува, левитиране, материализиране на неща, просто ей така (щраква с пръсти), лекуване на хронично заболяване или лична връзка, която изглеждаше напълно разрушена.

Имаше някои невероятни истории за лечение. По-късно той трябваше да отрече всякакви твърдения, че техниките можеха да лекуват, заради АМА (бел. проект Камелот.: Американската медицинска асоциация) и психиатрите, с които се оказа в битка за цял живот. Първоначално той предложи откритията си на психиатрията, докато не разбра, че много от тях просто искаха да дрогират хората, да правят лоботомии и да използват електрошок.

Тогава той организира свои собствени Черни операции вътре в организацията си, за да изобличи вредните психиатрични практики с т. нар. им „лечебни техники“. Неговата организация шпионираше IRS и публикуваше сведения за техните престъпления. Той изпрати инфилтратори от Църквата да шпионират IRS. Бяха доста успешни.

Въпреки че правителствата не бяха успели във вербуването на Хъбард, те все пак наеха сциентолози, които бяха демонстрирали паранормални способности. Не били трудни за намиране, защото Църквата публикувала статии за това, което хората постигали.

Инго бе нает от правителството. Имам предвид, че той отиде да работи в програма към Изследователския институт Станфорд с много други сциентолози, за да изучава паранормални неща. Спомням си, че четох един доклад на Института, че карали Инго да нагрява предмети и измервали колко горещи можел да ги направи. И това било само началото на всичко, което можел да прави.

Онова, което правеше Инго, не бе по-различно от нещата, които много от нас правеха в резултат на обучението, което Хъбард нарече преработка или прослушване. Така го наричаше той. Хъбард често използваше компютърни термини, както и термини, които правеха нещата да изглежда много механично. Но реално това, с което се занимавахме и за което се отнасяше откритието бе, че ние си имахме работа с дух, духовно същество. И ние представлявахме точно това – духовно същество, безсмъртно духовно същество с безкрайни богоподобни способности.

По-късно Инго стана известен като бащата на Дистанционното виждане, размита дума за това, което всъщност бе способен да направи и което много от нас правеха, което не бе „дистанционно“ виждане, а извънтелесно: съзнателно излизане от тялото, понякога с повече възприятие, отколкото си имал пребивавайки В тялото си. Тези техники могат да бъдат използвани да се продължи развиването на контрол над времето и ултимативно – контрол над измерението, в което си. Да.

 

Б: Един мой познат го описа повече като знание, за каквото искаш да знаеш, защото решаваш, че искаш да знаеш. Всъщност това е нещото, което Хъбард е имал предвид под сциентология – това е учение да знаеш как да знаеш.

 

Д: Да, да знаеш как да знаеш. Ами, всъщност той не е измислил думата. В една книга на немски от 30-те години (бел. проект Камелот.: „Scientologie“ от д-р А. Норденхолц, 1934 г.) можете да намерите думата, написана по различен начин – там се съдържа първоначалната версия на това, което се превърна в аксиомите на сциентологията. Хъбард сам откри много, но и компилира невероятни неща... Оказа се, че е трябвало да излъже и да казва, че е бил единственият основател на всичко – едно неблагоприятно решение на проблема, който имаше, управлявайки организацията си. Познавах човека, който бе предположил, че той лъжеше и начина по който стана ясно, че лъжеше. Той бе започнал да признава и да отдава заслуги на много от източниците си. Нямаше връщане назад след като беше излъгал за това.

 

Кери Касиди (К): Някой ми даде тази книга „Scientologie“.

 

Д: Ти я имаш?

 

К: Имам я, да.

 

Д: Бих искал да я видя. Тя съдържа оригиналната версия на брилянтна творба наречена „Аксиомите на сциентологията“. Брилянтен труд. Има още една творба, която той нарече „Факторите“, която дори намирам за...

 

К: Имам я.

 

Д: Бих искал да видя книгата. Не съм я виждал от години.

 

К: Тя е тук в библиотеката ми.

 

Д: Прекрасно.

 

Б: Разбира се. Това е „да знаеш как да знаеш“. Тъкмо правех коментар, че това има връзка повече със знаенето, отколкото придобиването на знания. Придобиването на данни е като по-нисък тон от този вид знаене, чрез което човек може някакси да проникне във всичко във вселената по всяко време и наистина да извлече информация, ако човек оперира задоволително. Навлизаме в лексикални проблеми тук: на задоволително ниво на съзнание човек може да се сдобие и да „свали“ тази информация.

 

Д: Да, вярно е. Друг начин да се направи това е като получим отново достъп до собствените ни спомени. Това е друг начин да се разбере. Но знаете, че до известна степен можете да накарате почти всеки да направи това. Но ако човек не премине през някоя разработена дисциплина, той не може да владее нивата на енергия и да успее с менталната и пси-дисциплина. И така, всички тези открития се случваха в сциентологията впоследствие. Бе невероятно вълнуващо. Точно върху това работехме по онова време – върху тези видове открития.

 

К: Добре. Мога ли само да прекъсна? Вместо една философска дискусия, би било по-добре ако се акцентира върху...

 

Д: Тя не е философска, защото, дори в някои от интервютата на „Камелот“... Кой беше онзи, който каза: „Това е най-великата от всички тайни: силата, която притежаваш, кой си и какво си. Това е най-великата тайна.

 

К: Ами, „Камелот“ казва това. Ние го казваме.

 

Д: Имаше един очевидец, който също конкретно ти каза това.

 

К: Боб Дийн говореше за това.

 

Б: Мисля че това, което имаш предвид тук, е онова, което Бил Бърнс описа за казаното от Адмирал Джордж Хувър: „Най-великата тайна всъщност е огромната сила, която имат всички човешки същества.

 

Д: Правилно. Сега проблемът с Рон Хъбард бе, че той откри тази най-велика тайна в реалията на своите проучвания И откри техниките за развиване на специални способности, така че той, със своите техники, създаваше хора, които можеха да излязат от тялото си, да отидат в другата стая, да наблюдават каквото си пожелаят и безпогрешно да докладват намиращото се там. Той създаваше хора, които можеха да пътуват където си поискат във вселената и да дават обратно сведения какво бяха видели, да нагорещяват предмети – както караха Инго да прави, когато той отиде в Станфорд (смях) – паранормални и психични неща... Повече от психични... Богоподобни способности да манифестират, да се появяват, да изчезват и да ЗНАЯТ неща.

Инго разказваше историята как му били поставили задача да отиде до Луната. Той го наричаше дистанционно виждане, но ви уверявам, че Инго наистина ОТИДЕ до Луната! Така правителството разбра, че имаше извънземни там. И то много осъзнати извънземни, защото Инго бързо установи, че те можеха да усетят, че той бе там, въпреки че отиде, излизайки извън тялото си.

Заради тези си способности правителствата искаха да го наемат, да се учат от него и да разработят средства, с които да обучат останалите да правят същото. Така методите на Хъбард можеха да засилят нашите вродени естествени способности и да бъдат използвани за шпионски и военни операции. Но, както казах, правителствата си имаха работа с извънземни и те не казаха това на Хъбард. Сциентолозите възстановяваха спомени от нашето минало, пълни с всякакви космически сцени – Хъбард го наричаше „космически сапунен сериал“. „Междузвездни войни“ и „Стар Трек“ бяха наистина популярни сред сциентолозите, тъй като бяха много близки до нашето собствено минало.

Не знаехме обаче, че е бил установен контакт в собственото ни настояще и че правителствата ни се побъркваха в опит да намерят начин да накарат нашата технология И психичните ни способности да се справят с извънземните. Развиването на телепатия бе важна част от всичко това и материалите на Хъбард предлагаха голяма надежда за развиване на всички тези умения и прочее. Заради това правителствата искаха проучванията му.

И така, в сциентологията се култивираха специални психични способности и Хъбард беше зает да опише факта, че ние притежаваме такива способности по рождение. Че сме били манипулирани да не ги използваме посредством контрол над съзнанието. Русия открадна неговите изследвания и ги използва върху русначета, започвайки свои програми за развитие на психичните способности.

И ние го направихме, но те бяха доста по-напред от нас, защото руските психични програми вземаха Хъбард по-сериозно. Хъбард случайно бе споменал, по време на една лекция, за кражбата на изследователските му материали.

Но когато отказа да участва той се превърна в мишена, от която правителството ТРЯБВАШЕ да се страхува. Те не позволиха на обществеността да си възвърне тези засилени способности, а само на онези деца, които сложиха в програмите. В допълнение, те започнаха да придобиват технология от извънземните за това как да контролират съзнанията и телата на човечеството.

Изборите им за използване на всичкото това ново познание бяха лоши, тъй като те бяха твърде неинформирани за нашата история във вселената. Това е мястото, където Хъбард можеше да им бъде от много по-голяма полза. Така, той се превърна в мишена, от която трябваше да се страхуват. Правителствата не желаеха армия от сциентолози, способни да разберат какво се случваше наистина.

Хъбард се оттегли, събирайки флотилия и бягайки от правителствата, които се опитваха да го спрат. Той смяташе, че е бил нарочен за мишена, защото бил използвал организацията си да шпионира IRS и психиатрите и да изобличава техните престъпления. Хъбард не познаваше напълно дълбочината на това защо бе такава мишена.

Те искаха да използват работата му за развиване на способности подобни на извънземните, но правителствата не желаеха широката общественост да придобие тези способности! А движението се разпространяваше като необуздан пожар с центрове, изникващи из целия свят, преподаващи каквото Хъбард бе научил и използваха неговите техники. Така Хъбард живееше в океана на постоянен бежански маршрут, опитвайки се да се махне, да управлява изследователски програми, да разработва техники и да създава хора възвръщащи вродените си способности, бивайки безгранични духове.

И неговата цел беше... е, той казваше че човечеството щяло да бъде унищожено скоро, ако не се случеше огромна промяна в човешкото съзнание и се опитваше да създаде тази промяна, използвайки тези техники преди да е станало прекалено късно. Неговата цел бе да ни събуди от амнезията ни.

Църквата на сциентологията бе разрушена отвътре от американското тайно правителство. Сигурен съм в това. Беше направено посредством деца.

С течение на времето, през 70-те години, имаше купища неща около Хъбард, които сочеха, че бил клониран или че имал невероятни, но извратени способности, или комбинация от двете.

Например, съществуват доклади за различни видове тела, които той имал, за различни гардероби с напълно различна големина. На кораба имаше сведения за това как някой, който бил на долния етаж, бил обучаван от него в една стая и как едновременно с това той се намирал на горния етаж, работейки. И че понякога имал една височина и големина, а на следващия ден бил с различна такава.

 

Б: Ако си спомням правилно, Джефри Филбърт беше този, който докладва това, нали?

 

Д: Да, така мисля. Той беше един от онези, които писаха за това.

 

К: Добре, сега това, което искам да попитам е следното. Казвате, че „на база на информацията, която ви е била казана“. С други думи, защо знаете това, което знаете? Може да поговорите малко за това кой сте бил в организацията.

 

Приятелят на Д: Бях в нея от самото начало. Характерът на Рон си остана същия в продължение на много години. Но в края на 70-те години се промени изцяло. Не знам за клонирането, но нещо се случи, което го промени, нещо тежко.

Тогава той получи инфаркт и трябваше да акостират в Южна Америка, за да го заведат в болница. Това не се връзваше и бе скрито от хората в Църквата. Личността му претърпя драстична промяна. Може би бе подменен с клонинг. През последните години той вече едва ръководеше Църквата и започна да се интересува от музика.

Все едно беше изоставил организацията си и неотложната нужда да спаси планетата, но още бе жив. Изглеждаше сякаш се отдалечаваше все повече и повече дори от заинтересоваността си в своята мисия, която бе най-спешна, най-важна и представляваше състезание с времето за спасяване на планетата.

 

Д: Ами, добре. Не знаех, че тогава е съществувал клонинг. Допреди „Камелот“, нямах никаква идея колко развито е човешкото клониране. Но каквото и да се е случило, той се промени и това бе очевидно. Съществуват много начини да се упражни контрол над съзнанието. Може би ставаше въпрос именно за това. Но знаем без съмнение, че той беше мишена и че му бе въздействано, че се превърна от безстрашен в страхуващ се, от смел човек в параноик.

Връщайки се обратно към историята, познавах много хора, които бяха високо в организацията, включително семейството на Хъбард. Познавах хора, които работеха пряко с него от самото начало. В края на 70-те години семейството на Хъбард бе разделено от него, така че те не можеха да го видят ИЛИ да говорят с него. По-късно съпругата му беше вкарана в затвора, децата му не можеха да се свържат с него и той беше изолиран, така че да бъде пречупен.

Но аз бях близо до неговите деца дори след като жена му, Мери Сю, влезе в затвора. Така имах възможността да наблюдавам контрола и манипулацията върху неговото семейство и да стана свидетел на последващото безпокойство, объркване и предателство. Те, както и всеки друг, който бе отрязан, мислеха че Рон избираше да ги игнорира – нито да говори с тях, нито да ги вижда.

Не можеха да си представят, че силният им баща бе несъзнателна жертва на Черни операции. Знаех за чантите с милиони долари в брой, които бяха доставяни от едно място на друго. Струваше много пари да не бъдат хванати от правителството, наистина много пари и той просто ги използваше като кеш да избяга, да финансира собствените си анти-шпионски операции срещу правителството, както и открито да купува скъпи имоти.

Бореше се сериозно, но не знаеше пред какво се бе изправил и какви ресурси щяха да бъдат използвани да го пречупят. Направиха голяма грешка като не му казаха за извънземните. Нямаше да подпишем договора с неправилната раса извънземни, ако бяха използвали неговото познание и го бяха наели директно.

Той започна с автентичното намерение да помогне на човечеството, но малко по малко неговата организация бе инфилтрирана и накрая генерално инфилтрирана, до такава степен, че дори не знам дали човекът, който евентуално умря, БЕШЕ тялото на оригиналния Рон Хъбард.

В действителност не знам и нямам начин да разбера. Все пак познаваме хора, които бяха близо до него малко преди края и той беше твърде далеч от това, което бе в началото. Откакто проучвам всичко, което имам сега, включително „Камелот“, знам, че от 60-те години сме придобили от извънземни пълна технология за клониране на хора и разбрах колко много това се използва сега за „проблемни лидери“. Те просто си набавят нов модел, когато са недоволни от стария.

 

К: Каква беше твоята роля в организацията?

 

Д: Ами, имах определена работа, която вършех там. Бях някой, който бе чувал много за това, което се случваше, защото хората ми казваха неща под строга тайна и така научих всичко, което ставаше.

 

К: Не отговаряш на въпроса, защото не искаш хората да разберат каква е била конкретната ти работа? Няма проблем, ако не искаш те да знаят това.

 

Д: Една от задачите ми в организацията се наричаше одитор, което означаваше човек, който прослушваше някой друг, който му говореше за своите грижи и проблеми.

 

Б: Това е вид терапевт.

 

Д: Пазещ тайна.

 

К: Но не традиционен одитор... Съществуват милиони одитори. Ти просто беше един от тях или нещо специално?

 

Д: Не, Хъбард го наричаше така. Според мен бе странно име. Одиторът е човек, който използва техниките си, за да помага на хората да възвърнат обратно паметта и способностите си. Този вид способности, който наистина притежаваш като същество – не само като човешко същество, но и като духовно.

 

К: Добре, но е имало много от тях, нали? И ти беше един от тях, нали така?

 

Д: Аз бях един от тях.

 

К: Колко бяха те приблизително? Знаеш ли?

 

Д: Не знам. Хиляди, преди масовото напускане. Наистина не знам.

 

К: Добре. Това, което се опитвам да установя тук е, както каза, че си бил „високо“ или че си имал „достъп до високо горе“ в организацията. Това, което се опитвам някак си да разбера за хората, които ще прочетат това, е: колко високо се намираше от гледна точка на работата ти? И после, колко високо – ти сякаш посочи, че си имал неофициален достъп до членове на семейството. Но колко високо беше ти предвид официалната структура?

Защото се разприказва за организация, в която си участвал. Нали така? Имал си работа в тази организация на дадено ниво, затова просто се опитвах да разбера... Все едно смяташ да нарисуваш картина за хората... Все едно казваме нещо подобно за правителството и примерно, Държавния секретар би бил звание в тази организация. Те са имали звание. Не знам дали си имал специално звание, освен общото звание на одитор.

 

Д: Това беше общо звание. Аз имах няколко общи звания. Бях близо до центъра на властта, така да се каже. Когато открих корупция, моето намерение бе да не изобличавам тяхното вътрешноорганизационно престъпление и да не вдигам шум, за да унищожа или нараня някого. Намерението ми беше да поправя.

Заради това написах писмото и ако това не можеше да бъде поправено, намерението ми бе поне да освободя хората от това, което се превръщаше във вид тирания. Исках писмото да вдъхне силата, с която да се разкрие кой стоеше зад всичко това и да създаде способност да се изправят срещу структурата, която бе авторитарна и унищожаваше Хъбард и неговата организация.

Тогава не знаех, че това беше американското тайно правителство, унищожаващо сциентологията отвътре и заради това беше толкова невъзможно да се бориш с него. Ние, сциентолозите по целия свят, бяхме силна група, обединени в световна мисия, в която всички вярвахме, но нямахме и грам представа къде да търсим за скрития трети фактор.

Американските Черни операции бяха скритата трета страна. И наистина много неща, които Хъбард предсказа, видях да се сбъдват. Че ако организацията на сциентолозите се разделеше на фракции и не останеше единна група, която да може да поддържа високо качество и чистота на предоставяне на технологиите, тогава сциентологията не би могла и нямаше да поддържа способността си да създава резултат в световен мащаб.

И наистина не успя. Сега има много, наричат ги фракции, много от които са изгубили същината на предмета и най-добрите му характеристики. Но организацията-майка първа изгуби своите ценности, правейки път на разкола.

IRS, ЦРУ и други отвъд тях ръководят Църквата на сциентологията днес... Техниките бяха разводнени, така че не можеш да намериш наистина много хора, постигащи онези резултати, които съществуваха едно време.

Църквата вече не е заплаха, а Хъбард е публично посмешище, напълно направен да изглежда като престъпник и шарлатанин, използвайки самите сциентолози, които го обичаха, за да го свалят. Те изобщо не са наясно, че всички бяха жертви на масивна кампания за унищожаването на Църквата на сциентологията.

Не можете да намерите много хора в сциентологията днес, които да са способни да излязат извън тялото си и да пътуват по собствена воля или дори такива, които се фокусират върху това постижение. Не можете да намерите хора, които могат да левитират или да местят колите си настрани на аварийното платно при извънредна ситуация. Имаше масирана публична кампания, която целеше да омаловажи такива постижения и да ги превърне в незначителни „трикове“, дори в движението Ню Ейдж. Но по едно време във физическата вселена имаше реални резултати на засилени способности като тези. Точно това не желаеше правителството: хората разбираха, че не трябваше да бъдат роби на своите тела.

Нужното за унищожението на Хъбард и сциентологията бе една мобилизирана калкулирана операция, която обърна членовете срещу Основателя и един срещу друг. Това беше старата техника „разделяй и владей“. Хората на тази планета си нямат и идея за степента на манипулацията, под която се намираме. Нашите умове се изучават като плъхове в лабиринт и съответно всички ние сме манипулирани.

Подкрепата на нашите водачи или протестът ни срещу нашите водачи – всичко се нарежда според плановете на контролиращите. Генералният план е да се унищожи напълно всеки суверенитет и да се позволи продължението на едно невежо робско население. Това невежество беше заплашено от сциентологията и от доброжелателните извънземни, които дойдоха да ни предупредят. Само събуждането от съня ни може да ни спаси сега.

Хъбард ясно каза това по-рано: „Това е планета-затвор. Ние сме затворени на планетата и нашето невежество е основният инструмент на нашият капан.“ Имало е ядрени войни на земята много отдавна. Появиха се научни доказателства, че е било открито ядрено стъкло навсякъде по земното кълбо и че е имало други масивни експлозии на планетата преди много време.

Сега съществува доказателство, че тук е имало други цивилизации. Много от настоящата група на Земята е имплантирана и хипнотизирана като затворници. Хората, душитe или истинските духовни същества, които сме и са тук, не са тук по случайност. Много не могат да напуснат планетата, защото сме държани в електронно поле костващо амнезия.

Не можем да се събудим достатъчно, за да впрегнем науката да се справи с периодичните циклични промени на Земята, защото съзнанието ни е контролирано и толкова много от нас живеят като в „Шоуто на Труман“. Има много истина в този филм.

И бих казал, че основните техники за контрол над съзнанието, които бяха изкарани от Хъбард и сега използвани върху хора като Дънкан (О’Финиоyън) и други в програмата за супер-войници, бяха първоначално разработени посредством откритията, които ЛРХ направи за функционирането на съзнанието.

Обзалагам се, че където и да се намира той, е доста ядосан да разбере за какво се използват откритията му. Хъбард откри подобни неща в спомените на хиляди хора, когато те наистина започнаха да си спомнят своето минало. Откри че начинът, по който тези „импланти“ от минал живот или от между животите са най-ефективни, е чрез използване на електричество – когато на едно човешко същество се доставя голямо количество електронно напрежение, заедно с команди да се държи по определен начин, да се самоограничи или селективно да развива себе си по определени начини. Хората си спомняха независимо едни от други, че са били използвани електрически и електронни техники за имплантиране на свободната душа извън тялото буквално в продължение на милиони години.

Това има връзка с ауричните и менталните потоци, бихте казали вие. Човек обърква електричеството със собствената си подобна могъща енергия. Тези импланти объркват и разрушават паметта и собствената сила на човека за производство на енергия е унищожена или ограничена.

Поведението е контролирано. Исторически, то е контролирано във времето. През последните няколко десетилетия разработката на импланти бе превърната в произведение на изкуството. Сега нашите собствени правителства ги притежават и ги използват да разработят свои „убийци в готовност“ и други поведенчески модели посредством електрошок, хипноза, химическа и друга травмираща физическа манипулация.

Скоро след като информацията за древната ни история и какво наистина се бе случило на Хъбард излезе наяве, правителствата започнаха да използват своите психиатри от SS за експериментиране с електричество и употреба на ментални и психични импланти в реално време, за да упражняват контрол над поведението.

Хиляди деца, най-добрите екземпляри, които можеха да намерят, бяха отвлечени за подобни програми, защото те са главните субекти с най-голям потенциал. Рон Хъбард наричаше това „да Б-Н-Х-неш“ някого. Това означава използване на болка, наркотици и хипноза за контрол над тяхното поведение и съзнание.

Така аз съм убеден, че в Русия и САЩ по наше време, техниките, които сега произвеждат супер-войници, които създадоха цялата програма за контрол над съзнанието, започнаха през 50-те години. Отчасти това бе направено чрез изучаването на Хъбард и пресъздаването на онова, което бе открил, че ни е сторено – онова, което имахме в записките на хора спомнящи си милиони години назад във времето. Те виждаха, че в настоящето сме на път отново да повторим миналото.

Друга част бе чрез пресъздаването на технологията от катастрофирали извънземни чинии и трета – чрез търгуването на технологии с извънземни. Хъбард изтъкна твърдението, че подобни технологии са работили в продължение на цялата ни история, датиращи милиони години назад във времето. Ние просто ги пресъздадохме.

Психиатричните електрошокови импланти станаха популярни до настъпването на 60-те години като рутинни психиатрични инструменти. Предвид че имахме психиатри от SS директно внесени посредством проект „Кламер“, имаше много желаещи да свършат мръсната работа в контрола над съзнанието: при секс-робите, при пратениците, които препредаваха политическа информация и я забравяха като роботи, при прототипите на супер-войниците. Още и при: модификацията на поведението, създаването на убийци и шпиони. Ние разработихме технологията за фрагментиране на личността в различни персони: това бе развито до произведение на изкуството.

Защото, когато проучваш какво се бе случило на тези супер-войници, за какво са били наети психиатрите – да накарат хората да се държат по определен начин посредством електроника и едновременен хипнотичен контрол или команди, които се дават в момента, в който човек е в състояние на електрошок – тогава това е ефективно в дългосрочен план и това е начинът, по който тези супер-войници са създавани.

Болка плюс химическа промяна на мозъка, плюс дълбоки команди е начинът, по който се модифицира поведението. Контролът над съзнанието може да бъде осъществен и посредством болка без електричество. Начинът, по който съзнанието работи, когато се дават команди при болка, бе открит и публикуван през 1950 г. от Хъбард в първата му книга.

За няколко години техниките бяха креативно използвани от Тъмната страна. На лекарите от нацисткия проект „Кламер“ им бе дадена информацията да развият новата си служба в САЩ. Историята се повтаряше. В същото време, имаше разрастващо се популистко движение за използване на тези техники върху самите нас, чрез партниране един на друг и използване на знанието от книгата.

Хъбард ни показа как да обръщаме тези техники, които понякога са прилагани върху нас между животите с цел поддържане на паметта ни разрушена, за да ни държи в затвор на Земята. Той ни показа как да възстановим знанието за това кои сме ние и каква е личната ни история.

Приятелят ми тук е работил върху възстановяване след електрошок. Аз също го направих с един човек... и какво предизвикателство е това, когато се случи в настоящето тяло на човек. Изискват се умения, но съществуват методи за премахване на ефекта на електрошока, с които нещата могат да бъдат обърнати, а паметта и здравето на тялото – възстановени.

Но това наистина изисква да го продължиш до момента, в който си способен напълно да изкараш духа от тялото, защото мозъчните потоци са частично унищожени от това електронно приложение. Затова и човека трябва да получи повече от просто лекуване на тялото.

Но ако можете да изкарате съществото от тялото му, то има силата да го излекува – това, което се е случило със синапсите му и преди всичко, със същинската духовна енергия след подобни преживявания.

Така че вярвам, че не е важно това, което направих лично като се разприказвах, а кой беше Л. Рон Хъбард и какво се опита да направи той за световната ситуация. Той отхапа по-голям залък, отколкото можеше да преглътне.

Вярвам, че американското правителство в момента е под частичен контрол на раса от негативно настроени извънземни, защото то не знаеше как да прецени коя раса от всички заслужава доверие. Американското и други правителства взеха информацията от работата на Хъбард и я използваха за тъмни, трансформирани модерни версии, за да не позволят на цивилизацията да разбере истинската тайна, която той откри за НАШАТА сила. Новите техники ви позволяват да унищожите паметта, а не да я възстановите. Те ви дават възможност да направите едно население по-глупаво, а не да го събудите.

ВСИЧКИ имаме такива спомени. ВСИЧКИ сме замесени в това. Когато паметта е възстановена, откриваме, че ВСИЧКИ в крайна сметка си спомняме как сме дошли тук или сме били изпратени тук, посредством тези нечестиви методи, където сме били имплантирани. Имплантирани в смисъл, че са ни били зададени хипнотични команди за контрол и модифициране на поведението чрез електричество, които да държат нашите естествени, реални, истински способности ограничени и да не знаем всъщност кои сме и откъде идваме. Да не притежаваме памет, която се простира милиони години назад, като тази, която някои от тези извънземни притежават, нали? И сега някакви хора, които вдигат шум и определени контакти с извънземни потвърждават, че това наистина е планета-затвор.

Така че може да слушате записите от 50-те и 60-те години, в които Хъбард говори за всичко това. Много хора в сциентологията възстановиха подобни, независимо извлечени спомени... Всички ние имаме знание и памет. Можем да си спомним галактическото влизане в отбори с интелигентен живот, огромното разнообразие от живи форми и всички неща, които сега излизат в „Камелот“.

Рон Хъбард щеше да ОБОЖАВА „Камелот“! Щеше да предложи да демонстрира своите техники публично, за да могат хората да наблюдават как се възстановява паметта. Всъщност, той е правил това публично в много демонстрации и лекции през 50-те години.

През 50-те и 60-те ние от Църквата на сциентологията говорихме за всичко това, защото седяхме и си спомняхме нашата история. Обожавахме „Стар Трек“, защото си СПОМНИХМЕ неговата автентичност като живот в тази вселена! Спомнихме си как сме били в различни тела, различни раси, различни видове извънземни, тела на роботи – ти като дух, заемащ тяло на робот или на тела, които изглеждаха като кукли, или съществуване в т. нар. „висши измерения“, което е просто духовност, наистина функционираща на по-висше ниво; че сме били четириизмерни и петизмерни същества и т.н. Имам предвид, че всичко това е въпрос на възстановяване на нашите спомени в паметта ни.

 

Б: Просто за да подкрепя, това което казваш, през 2006 г. Бил Дийгъл в лекцията си на „Granada Forum“ говореше, че илюминати са контролирани от демонични същества от по-висше измерение.

 

Д: Правилно. И знаете ли, нормалните хора гледат на тези същества като на доста страшни, но това е понеже хората нямат начини да станат сравними по сила или осъзнаване с тях – да имаш сравними способности със същества, които са заклещени в повторяемост на (цитирам) „зло“ или „действия насочени към контрол, доминация и власт”, вместо да притежават собствена свобода.

 

К: Добре, това е обяснено и разбирам какво казваш. Той със сигурност е притежавал тези техники и е бил наясно с всичко това. Но всъщност смятам, че окултното отива доста по-назад от Хъбард. Хъбард е роден относително скоро, така че тези техники все пак са съществували в окултното в множество дисциплини. Произлизат ли илюминати от тези дисциплини?

 

Д: В интерес на истината, Хъбард е учил с Кроули. Той е изследвал с Кроули, така че техниките за навлизане в тъмната страна наистина са съществували и той изучаваше тяхното приложение и същност, но техниките за ОБРЪЩАНЕ на „Тъмната страна“ не са съществували изобщо и точно това откри Хъбард. И това бе уникално различно.

След като доказа, че вътреутробната памет и спомените от раждането могат да бъдат възстановени, бяха изведени много методи за откриване на тези спомени. Един от тях е добре познатият сега рибъртинг. Хъбард бе вдъхновението за много такива неща.

Дори мозъкът беше изследван след излизането на книгата му. Хирурзи докосвали части на отворен мозък да видят дали определени спомени се помещавали в дадени мозъчни зони. След като книгата на Хъбард доказа, че спомените съществуваха, имаше бум на проучвания, терапии и изследвания, като никое от тях сега не е приписвано на неговите открития.

 

К: Разбирам. Добре, имайки предвид това, нека сега да прескочим към теб като човек в тази организация. Тези неща се случват, хората се обучават в общи линии да се освободят посредством въпросните техники.

Русия се интересува от Хъбард. Нека сега някак си да обясним какво те накара да направиш това, което си направил. С други думи, можеш ли да хроникираш просто бегло, до определена степен или в максимална дълбочина какво разяждаше организацията и как се случи това и защо? Като драмата, която те е довела до мястото, когато си написал това писмо и после какъв е бил неговия резултат.

 

Д: Ами като за начало вярвам, че съм имал контакт с извънземни. И причината поради която го казвам, като съвсем скоро осъзнах, че вероятно това е станало, всъщност е, защото начинът по който получих достъп до определено разбиране за вселената бе, че имах голямо прозрение, за случилото се с човечеството в самото начало на човешката раса. Навлязох в различни състояния, в които можех да пътувам във времето, да бъда напълно извън тялото си и да ходя, където си поискам.

Но причината заради която смятам, че имаше извънземна намеса върху мен е, че не приемах никаква храна и вода в продължение на 3 месеца и не спях. През цялото това време манифестирах разширяване на техниките на Хъбард, които отидоха надалеч и които бяха продължени отвъд това, което бе направил Хъбард.

Осъзнах някои неща, които се бяха застопорили и не позволяваха на сциентолозите да прогресират. Почувствах, че Хъбард можеше да напредне и да излезе от това, което го измъчваше. Той имаше някакъв проблем и не можеше да се отрече, че му има нещо сериозно. Бе се превърнал в параноик. Сега знам защо. Беше добре замислено. Той си нямаше и представа за технологията използвана срещу него. „Скритият“ фактор е това, което я прави толкова опасна.

По онова време бях твърдо решен да стигна до него заедно с малка група хора, с която работех. Но той в общи линии беше държан като параноичен затворник в пустинята в Калифорния (бел. проект Камелот.: Гилман Хот Спрингс) и не можехме да достигнем до него. Той почина скоро след това по много престъпен, умишлено небрежен и жалък начин.

Но това ниво на способност, което имах в продължение на 3 месеца: да не ям, да не спя и да не пия вода не можеха да прескочат единствено дишането. Все пак трябваше да го правя, но повече не се нуждаех от всички останали функции на тялото. Не спях и бях по-буден от всякога. През всичките тези 3 месеца преживях непрекъснато натрупване на знания. Имах опитности на много места в много измерения. Научих много за нашето минало и преживях пълно трансцедиране на времето. Съществувах в едновременност без почивка в продължение на 3 месеца.

 

К: Значи си работил с малка група хора?

 

Д: В действителност бях сам, когато всичко това се случи, не бях директно с останалите. Просто не ги виждах и не бях в състояние да им го обясня.

Знаеш ли, в „Камелот“ чуваме за това, че сме хибриди и как сме били генетично инженирани. Но това е повече от генетично инжениране, това е и духовно инжениране и едно много прецизно проектиране на съществото. И така, през тези 3 месеца ми беше показано и никога не разбрах съвсем как се случи това. Напоследък мисля, че най-вероятно са осъществили контакт с мен, защото когато започнах да получавам тази информация, имаше много, много, много същества, които ми говореха и които дойдоха при мен в стаята и си помислих: „Защо мен?

Защото не виждах, че бях направил много да заслужа цялото това разбиране и знание. Но поради каквато и да е причина, „свалих“ тази невероятна информация и след това просто разбрах дадена концепция, която е крайъгълен камък – продължение на това, което Хъбард бе правил.

Още един човек в малката група го анализира и направи допълнителни открития. Той го описа на хартия и обучи останалите как да се сдобият с нови техники, извлечени от тези открития. Но всичко което получих, днес не е в пълна форма за предоставяне. Голяма част от това, което използвах и което „свалих“ е все още у мен. Бих искал да видя работата завършена. „Камелот“ е откровение, подобно на много от това, което научих от свалената от извънземните информация.

 

К: Ти си получил информация. Каква информация?

 

Д: Информация за това как човешката раса е била конструирана. Информация за липсващи стъпки в сциентологията. Други са открили техники да развият сциентологията, но твърде често те изоставят части от нея, които все пак трябва да се използват.

Придобих жизненоважно разбиране, което Хъбард бе пропуснал. По онова време, почти всеки навътре в темата бе придобил нови способности, но някои излизаха от телата си и не можеха да поддържат способността. Сега знам какво да направя, така че тези способности да бъдат усилени и поддържани. Въпреки това, нямам организация, която да го предостави и моята малка група никога не го завърши докрай.

 

К: А можеш ли да го опишеш с думи?

 

Д: С думи какво представлява тази техника ли? Да видим... Всеки един от нас е неограничен в способностите си да създава енергия и ние по природа притежаваме безкрайна енергия, НО когато не я манифестираме по начин, който е свободен, тя се връща като бумеранг върху нас и нашите собствени енергийни полета се объркват, така че в действителност не можем да ги използваме.

И когато не можем да ги използваме, не можем да манифестираме това, което сме и така губим способностите си. Нашата енергия е наистина безгранична. Трябва да се научим да я насочваме и да я управляваме или тя се връща навътре в нас.

Човек трябва да се научи да я ИЗПОЛЗВА или неправилно насочената енергия ще нарани човека и останалите. Ние сме структурирани да изливаме енергия и да я манифестираме. Не можем да НЕ правим това без да отстраним самите себе си от живота.

Източните религии се базират на работа с енергиите ни чрез премахване на самите нас. Буда го е правил и следователно това е работата на живота на всеки един от нас. Не да живеем и да манифестираме, а да се отделим освободим, слагайки край на цялото страдание.

Страданието не произтича от живота, а от неразбирането, че желанието, животът и енергията трябва да бъдат манифестирани като това, което наистина СА, за да НЕ се превърнат в разрушителни.

Ако не знаеш какво си, не можеш да разбереш своите способности и да се научиш на позитивната им употреба, както и да се радваш на даровете си за удоволствие, вместо за болка.

Трябва да се образоваш като безграничната душа, която си. Следва успешно да се справим с по-голямо и различно енергийно поле, така че да можем да манифестираме енергия, която става все по-развита. Дефинирането на това като модел на разширяване всъщност бе открито от един от нас в малката група и описано в обширни документи, заедно с обучителните курсове и техниките за придобиване на тези способности.

Така чрез усилване на нашите собствени способности можем да се справим с тези същества, за които чуваме – хиперизмерните зли същности и можем да се свържем с тях. Имаме способността да отидем отвъд, да отстояваме позицията си, да говорим и да комуникираме с тях, както и да им помогнем да се измъкнат от собствените си повторяеми тъмни деструктивни модели.

Но не можем да го направим, ако самите ние не преминем през определени процеси за достигане на тези различни нива, да поправим, каквото ни е било сторено или каквото сме сторили в нашето собствено минало, което е нашата енергия, която продължава да ни удря обратно като бумеранг. Тогава можем отново да насочим енергията си навън.

Не знам дали стана ясно!

 

К: Добре, това беше началото. Интересно е. Значи оттам ти работеше с малка... първоначално каза, че си бил сам и че някак си си развил тази техника, с която можеш най-общо казано да се превърнеш в бретарианец, в смисъл да живееш от въздух. Използва ли изобщо слънчевата светлина да се енергизираш?

 

Д: Да. Можеш да получиш хранителни вещества от Слънцето и въздуха, като аз никога не преминах тази фаза на неприемане на храна и вода и без сън. Тялото ми стана по-леко, но не левитирах, освен в един случай.

 

К: Добре. Значи ти го използваш, правиш го по свой собствен начин, но в същото време си част от организацията, предполагам?

 

Д: Ами, официално бях.

 

К: И после си работил с малка група?

 

Д: Също работех и с малка група, да.

 

К: Искаш ли да кажеш колко малка?

 

Д: Трима човека. Общо казано, се изисква „триъгълна енергия“, за да се генерира сила. Два терминала – положителен и отрицателен, и основа. Добре е да се работи с трима човека, докато се научиш да го правиш сам.

 

Б: Владееш ли още тези техники? Можеш ли отново да се свържеш с тях или си прекъснал връзка с тях по някакъв начин?

 

Д: Умишлено възвърнах необходимостта да спя отново. Винаги съм съжалявал за това. Не спя много. Спя около три нощи на седмица, може би 25 часа на седмица. Но това е повече отколкото бих искал.

Съществува цяла една структура, която те кара да спиш и тя е много прецизна. Трябва да я познаваш и да знаеш как да я деактивираш, защото ние спим преднамерено и това е начинът, по който се занимаваме с нашата не напълно съзнателна енергия. Без REM-фазата по време на сън, ние полудяваме. Но веднъж след като сте се справили с тези енергии, свързали сте се и сте елиминирали автоматично инсталираните програми за сън, не е нужно да спиш. Спането е начин да се справиш с факта, че сме невежи като духовни и физически същества. Но когато не си такъв, ти нямаш нужда от сън. Нуждаем се от сън, за да възстановим здравето си такова каквото е всяка нощ, защото сме невежи какво представлява здравето. Ултимативно – не е необходимо да спиш. Но трябва да знаеш как да стигнеш до другата страна на съня. Всички ние сме, така да се каже, зависими от лекарства и дори не знаем какво значи това, когато го казвам.

Да не се спи не е просто способност за придобиване чрез изучаването ѝ. Трябва да можеш да преминеш през енергийните полета, които те бомбардират като бумеранг. Част от това касае и хранителния режим. Трябва да изчистиш всички токсини преди да можеш да работиш върху по-дълбоко инсталирания духовен механизъм за сън.

 

К: Това малко наподобява следването на сюжет. Ето те и теб, ти практикуваш тази техника и преминаваш през дадени нива, които смяташ, че най-малкото са задържали Рон Хъбард и организацията му на някакво ниво.

 

Д: Ами, говорим за задържане на цялото човечество. Онова което Рон Хъбард откри бе защо човечеството е хванато в капан и защо е в състоянието, в което е. Той искаше да ни освободи. Основа организацията, защото искаше тя да освободи всички на планетата.

Но вместо това, тя беше сериозно атакувана, както и той самият и накрая бе унищожена посредством деца. И вярвам, че самите деца бяха част от пси-програма, защото им бяха давани позиции в организацията, позволяващи да управляват възрастните.

Те бяха наричани „Организацията на пратениците“. Никога не отидоха в истинско училище. Бяха на пет, шест, седем години. Бяха негови слуги и единствените хора, които можеха да се доберат близо до него.

 

Б: Наистина ли бяха толкова малки?

 

Д: О, да, можеш да се обзаложиш, че бяха малки, всичко се свеждаше до това.

 

К: Те качиха ли се на кораба? Колко деца бяха и качиха ли се на кораба с него?

 

Д: Да, те бяха единствените, които имаха достъп до Рон. Възрастните дори не можеха да стигнат до него, само децата можеха. И точно децата бяха тези, които превзеха организацията. Човекът, който ръководи тази организация днес бе едно от онези деца, което започна от много малко.

 

К: Добре. А колко деца, знаеш ли?

 

Д: Не знам колко имаше. Стотици. Накрая те водиха битка. Имам предвид, че накрая останаха 3-4 от тях, които се бориха за контрол върху Църквата и бяха около 12-годишни или не много по-големи. Едно от тях спечели и получи контрола върху тази Църква.

 

Б: Позволи ми да изясня това вместо теб, защото някак си звучи странно. Казваш, че тези деца са служили като пратеници?

 

Д: Така ги наричаха.

 

Б: Добре, но нека ти кажа какво разбрах, тъй като никога не съм бил в Църквата и никога не съм бил част от тази среда изобщо, така че нямам личен опит.

Онова което разбрах бе, че са служили като пратеници за устни и писмени съобщения, но причината, поради която са имали власт е била, че са притежавали силата да променят съобщението, да не го доставят или да подправят съобщения.

 

Д: Точно така. И със сигурност е имало инструкции към тях, които са ги програмирали да знаят как да дирижират и манипулират, докато в самите тях не се насади лично желание за власт и доминация. Те умишлено бяха програмирани да имат огромно его.

 

Б: Следователно им дадоха пълен контрол над комуникациите, като компютърен спайуер?

 

Д: Да, такива бяха. Точно.

 

Б: И са можели да правят абсолютно всичко, което пожелаят?

 

Д: Точно така и го правеха. Напълно. Много съобщения никога не достигнаха до Рон. Много от тях бяха изменяни. Накрая той се страхуваше или се държеше отдръпнато, като Хауърд Хюз. Никой друг не говореше с него, освен децата.

 

К: Кой нае децата първоначално?

 

Д: Ами смятам, че правителството инфилтрира „спящи агенти“, както и съзнателни такива в Църквата, които обучиха децата. Мисля че имаше програми с тайни намерения, които бяха прилагани върху децата, но това не бе известно на родителите и на пръв поглед бе скрито.

 

К: Агенти, които са били членове на организацията, казваш?

 

Д: Точно така. Но децата бяха програмирани да станат бездушни и да не бъдат деца. Заедно се превърнаха в едно отделно същество.

 

К: Те са доведени в организацията и обучени в тези методи?

 

Д: Ами не много добре обучени в истинската сциентология, не в истинските техники, а в могъщата военна страна на нещата. Цели отдели се превърнаха в Гестапо. Изобщо не бяха добре обучени в истинската сциентология. Те разрушаваха истинската сциентология.

 

К: Те бяха инфилтрирани по някакъв начин, но ти усети ли това...? Все едно да вземем едно дете, би ли почувствал, че детето и родителя са инфилтрирани от ЦРУ?

 

Д: Те бяха отделени от родителите си.

 

К: Как?

 

Д: Защото имаше група наречена „Организацията на пратениците“. Тя беше в самата Църква. Родителите работеха в някой отдел на организацията, а децата преминаваха през собственото си обучение, което трябваше да бъде като нормално училище, но не беше толкова подобно на обикновено училище. Там се поддържаше висока дисциплина.

Човекът, който оглави Църквата, когато Хъбард умря, дори не бе завършил средното си образование. Той НЯМАШЕ добро образование. Но беше обучен да прилага сила и контрол и да доминира. Той управлява тази организация по този начин.

 

Б: Казваш, че средата, така да се каже, е дошла много повече от организацията, отколкото от родителите и това е почти като...

 

Д: Смятам, че съществуваше организация вътре в организацията, защото IRS се оказа управляващата... Имам предвид, че мястото преливаше от агенти на IRS и адвокати, които го ръководеха и които превзеха Църквата.

 

К: А през коя година се случи това?

 

Д: Случи се изцяло през 80-те. През последните няколко години.

 

Б: Помня, че друг човек, който се разприказва – Бил Робъртсън, за когото може би ще говорим или не, назова Алън Хибърт като още един от инфилтраторите и също така, мисля, семейство Брьокър. Всичко това е публично достояние и е широко обсъждано в интернет. Но работата е там, че имаше основателна причина да се вярва, че е имало агенти на място...

 

Д: О, несъмнено е имало.

 

Б: В пирамидалната структура, която беше съучастник в този преврат, много от тях бяха спящи агенти, които бяха там от доста дълго време. И всичко това се случваше около теб, защото ти също си бил сравнително старши. Смятам, че това бе въпросът, който Кери зададе. Ти си бил сравнително старши в тази пирамидална структура. Правилно ли е това?

 

Д: Не, аз бях близък на хората, които бяха старши в структурата.

Вижте, мое убеждение е, че ФБР, ЦРУ, IRS, АМА и Американската психиатрична асоциация – всички заедно се бяха обединили в унищожаването на сциентологията, защото тя изобличаваше всяка една от тях, тъй като Хъбард ги шпионираше и пусна собствените им уличаващи документи, като открито лекуваше заболявания през 50-те.

Той публикуваше периодично издание с изброени престъпления с дата, място, събития и имена. Създаде си врагове. Но най-голямата заплаха бе, че Хъбард беше заплаха за илюминати, за анунаки, защото той притежаваше много повече истина за нашето минало, за това кои в действителност сме ние. Анунаки не желаят да продължаваме да си спомняме нашата история! Той проучи и публикува успешни техники да ни освободи от амнезията ни. Просто не знаеше, че контрольорите са ОЩЕ тук и никога не са си отивали!

 

К: Как тези хора започнаха унищожението? С други думи, как се манифестира това?

 

Д: То се прояви чрез децата. Онези деца в „Организацията на пратениците“ не бяха същите като хората в обичайната организация. Те не бяха същите. Бяха отделни.

 

К: Но аз казвам, че сте имали одитори, имали сте функционираща организация на сциентологията, така че – как буквално се случи детронацията? Знаеш ли изобщо? Имам предвид, че просто питам.

С други думи, имаше ли... нека да кажем... Просто ще предположа: имаше ли някакъв човек освен дете, който зае ръководен пост, който е станал един вид скрит водач?

 

Д: Това трябва да се е случило първо на невидимо за възрастните ниво. Но децата манифестираха самото превземане. Имаше корупция, която се проявяваше където хората бяха компрометирани, както беше с Рон. Хъбард не познаваше истинския враг.

Валидно за вековно старата техника: собствената му правосъдна система се оказа обърната срещу самите членове. ЛРХ беше компрометиран. Не знам кой точно Л. Рон Хъбард беше, но истинския ЛРХ бе компрометиран и превърнат в параноик. Това се превърна в организация на доминираща сила. Неговата внимателно премислена правосъдна система, която той нарича просто Етика, се превърна в серия от прехвърлящи се едно към друго съдебни дела.

Хората загубиха еволюционния тласък за постижима човешка законова или етична система и обвиниха сегашната пародия на оригиналната такава за престъпленията извършвани днес чрез използването ѝ като средство.

Неговата истинска етична система бе работа на гений, но беше покварена и използвана за извършване на ужасни престъпления срещу членовете. Ние обвинихме системата и не знаехме, че тя беше умишлено изопачена и превърната в потискаща за самите членове, за да ги пречупят.

Хъбард стана заслепен от параноя, което се просмукваше малко по малко. От безстрашен до изплашен. Ако само знаеше, че имаше основателна причина да се страхува, но както каза той, ако знаеш истинската причина за нещо, можеш да НАПРАВИШ нещо по въпроса. Можеш да се справиш с него. Истината ни освобождава.

 

К: В крайна сметка той е вземал пари? Или те започнаха да променят техниките?

 

Д: Събираха се пари на първа линия, но преди това Хъбард позволи или участваше в използването на сила за контрол на хората в опит да ги дисциплинира. Отчаяно. Значима техника за контрол над съзнанието. Примамване на едно чисто и изключително добро същество да извърши един компромис, който акт се превръща в Ахилесовата му пета докато не види КОЙ го е манипулирал, защо и каква е била собствената му роля в това.

 

Б: Позволи ми да направя едно предположение тук, което е също под формата на въпрос. Тъй като, както казах, не съм бил свидетел на случващото се тогава. Разбирам че, например, едно съобщение е излизало от Хъбард, очевидно с неговият подпис на него, което гласяло: „Не го правете по този начин, правете го по ТОЗИ начин отсега нататък. Това е заповед.

И никой така и не разбра наистина дали това е идвало от Хъбард. Би могло да е било фалшифицирано, защото пратениците са имали целия контрол върху комуникацията.

Дори до този момент съществуват дебати за това дали подписът на Хъбард е бил преправян на дадени бюлетини – наричат ги Технически бюлетини – защото всичко имало нещо общо с дефинирането на точните детайли за това как един полезен процес трябва да бъде приложен, е било определяно от Хъбард и тъй като неговото изследване бе усъвършенствано през годините, той периодично правеше модификации, поправки и подобрения, като: „Открих по-добър начин да се прави това; правете го по този начин.

И всичко, което трябва да направиш е да имаш някой да преправи това и тогава да кажеш: „Имам по-добър начин да се прави това; правете го така“ и в действителност това саботираше процеса и създаваше напълно различен резултат.

Правеше се обширно проучване – всъщност това е нещо като историческо изследване – направено сега в контекста на Църквата на сциентологията, просто разглеждаше и проучваше как всичко е било променяно, и променяно, и променяно назад във времето.

 

Д: Това е напълно вярно. Предметът сега е сянка на това, което беше някога. Периодично ходя в една от организациите им. Не съм в лоша позиция, имайки предвид този, който съм. Мога да вляза и да си изляза и да поздравя хората, които ме познават и, знаеш ли, никой не знае нищо.

Поддържам добро положение и влизам и гледам какво правят и то е абсолютно различно нещо, почти неразпознаваемо. Нещата, които имат най-голяма сила са толкова размити, че са неефективни. Рон е превърнат в култ. Сега това е митология основана на култа. Казват на хората, че той е умрял, защото е „искал“ да продължи към следващото си ниво и че тялото му го е задържало. Каква нелепост! Понастоящем правят филми, които го правят да изглежда като възнесъл се Бог. Той би се отвратил от това.

 

Приятелят на Д: Унищожаването на техниките от много, много властни места и много високо в нивата. Старши технически лица променят работните процедури. И това се случи, защото „Организацията на пратениците“ имаше огромен контрол и го използваше и децата полудяха.

 

К: Полудяха?

 

Приятелят на Д: Полудяха от властта, защото Рон казваше да отидат и да кажат на някого да направи нещо, и децата отиваха и казваха: „Ето ме, Л. Рон Хъбард.“ Детето в общи линии казваше това и хората си казваха: „Добре, ще направя, каквото казваш.“ Само си представете едно деветгодишно дете с такава власт. Страхотно, а?

 

К: Значи са им вярвали.

 

Приятелят на Д: Абсолютно. Е, такава беше политиката. Те бяха Пратениците на Рон, които трябваше да предават точните съобщения, както той им ги бе дал.

 

Б: Много е трудно да си го представи човек. Смятам че е много трудно за новото поколение сциентолози наистина да разберат това. Това е една от причините защо това, което записваме тук, е толкова полезно, колкото един исторически документ.

 

Д: Приятелят ми тук бе вътре от 1950-та година, когато първо излезе книгата. Той е един от т. нар. „стари кучета“. Така ги наричат. Повечето от тях са мъртви.

 

Приятелят на Д: Oт нас останаха много малко.

 

Д: Много малко останаха. Много малко притежават това, което физически се изисква да живееш по стария начин, както си живял.

 

Б: Говорим за това как нещата бяха изопачени и как размиха материалите и нещата бяха постепенно променени. Властта бе все повече и повече в ръцете на децата и все по-малко в ръцете на хората, които бяха истински компетентни. Ето и един пример – предполагам, че сте разбрали как Бил Робъртсън... струва ли си да обяснявам кой беше Бил Робъртсън?

 

Приятелят на Д: Имаше един човек на име „Бил Робъртсън“. Той се бе изкачил в йерархията и беше капитан в Морската организация на корабите, беше пълен с разни истории. Една от тях бе, че един от корабите бил във Франция и той ни беше казал, че корабът не трябвало да се връща до Англия, защото, ако го направели, правителството щяло да го конфискува. Така че децата, които ръководеха ядрото на комуникацията в онзи момент казаха: „Забрави. Няма да обръщаме никакво внимание на това.“ Така корабът се върна и правителството в действителност го конфискува. Такива неща.

А веднъж, когато Робъртсън бил в Англия и три сгради го разделяли от Рон – Хъбард бил в една сграда, а Робъртсън бил отседнал в друг апартамент на разстояние около три апартамента и Рон изпратил някакво съобщение на Робъртсън. Децата го приели и брутално казали на Робъртсън, че: „Рон не харесва това, което правиш и ти си в лоша позиция.

 

Б: Какво значи „лоша позиция“?

 

Приятелят на Д: „Не си одобрен, следователно ще трябва да направиш някои промени, за да се реваншираш за това, което си направил.“ – каквото и да е било това в онзи момент.

А докладът беше измислица на децата, едно десет или осемгодишно, на колкото и да беше. И така Робъртсън стана безполезен, не знаеше, че самият Рон бе казал това и имаше много сериозни последствия от тази случка. Подобни неща, заради „Организацията на пратениците“ се случваха все повече и повече докато децата от Организацията придобиваха все повече власт.

 

Д: Бил Робъртсън не бе единственият на който се случи това. Много, много влиятелни хора, които бяха по високите етажи и имаха огромната техническа способност да създават и помагат на другите да осъзнаят собствените си психични способности и...

Църквата на сциентологията се бореше срещу IRS, бореха се срещу психиатрията, те определено водеха битка срещу електрошокови техники от всякакъв род, бореха се с наркотиците, с медицинските опиати и с всякаква употреба на наркотици. Издадоха списание, описващо детайлно престъпленията на тези агенции и организации. Това наистина им създаде врагове. Той не изпитваше никакъв страх да казва истината и да изобличава подобни неща.

Неговите техники не си служиха с никаква хипноза или дрога, за да помогнат на някого да възстанови дълбок спомен от преди милиони години от собствената си история и да осъзнае, че това наистина е същността на съществуването и че всички ние сме вечни духове.

Това знание беше обичайно за нас в онзи период и то НЕ се постигаше чрез тези техники, които са станали популярни оттогава – да преминеш през регресия и някой друг да ти казва каква е била твоята история, да използваш наркотици или хипноза, за да разбереш.

Техниките, които измисли той, бяха доста прости и ясни. В действителност можеш сам да извикаш спомените, като не бе по-различно от това да си спомниш какво си ял на закуска. Можеше да си спомниш какво си правил преди хиляда години и наистина усещането не беше толкова различно, след като веднъж си се развил до дадена степен. Нямаше никой друг, който някога да ти казва нещо за теб самия чрез тези техники – това беше чисто и просто твоята памет. Техниките не представляваха контрол над съзнанието. Те отменяха контрола над съзнанието.

 

К: Нека се върнем до онзи момент, в който организацията е била инфилтрирана по различни начини и децата на членовете са се превърнали в мишени, бидейки въвлечени в процеса. Значи те са се намесили в комуникационните връзки, като онези пукнатини, които са се появили в организацията. Имаше ли също така хора, които може би започнаха да манифестират неща? Както ти каза, организацията е била срещу наркотиците, но и срещу хора, които вероятно – само предполагам, можеш да ме поправиш – са злоупотребявали с пари, са насърчавали употребата на наркотици, игрите с властта и вероятно са използвали различни негативни техники?

 

Д: Доколкото мога да кажа, всичко такова идваше единствено от горните етажи. Не бяха хората в организацията. На върха Хъбард трябваше да се крие. Той нареждаше да се вземат пари от горните етажи. Трябваше да се крие и постоянно да бяга от различните правителства. Ето защо бе излязъл в океана. И той...

 

К: А на върха на организацията? Казваш, че тези неща би трябвало да са се случвали на върха?

 

Д: Не знам за наркотиците, а за парите. Бяха източвани и изнасяни на ръце невероятни суми от организацията, така че Хъбард да можеше да поддържа способността си на неоткриваем. В хартиени торби понякога! Един милион долара в хартиена торба!

 

К: Добре, значи казваш някаква част от парите. Главното нещо, което поне доколкото си спомням за сциентологията е, че струва огромна сума пари.

 

Д: Огромна! И те манипулираха обществеността да я събере. Обещаваха им, че ще придобият толкова много способности, че ще си възвърнат парите, които са взели назаем и дали на Църквата. Ипотекиране на къщи, кредитни карти и т.н.

 

К: И тогава хората са наливали пари там вътре и казваш, че част от тях са отишли при Хъбард. Предполагам, че не всичко е отишло при Хъбард?

 

Д: Ами, по-голямата част отиде и то директно за купуване на земя. Сега, в днешни дни парите отиват при човека, който е поел ръководството – едно от децата. Вероятно ги събират от горните етажи, както Хъбард правеше някога, само дето са в съдружие с IRS и правителството. Те не се крият както Рон, защото са в мирни отношения с престъпниците. Църквата имаше толкова много козове срещу IRS, че Дейвид Мискавидж ги използва да изиска да се отдръпнат от Църквата. Това си беше чисто изнудване. Изнудването на Мискавидж премахна данъците.

 

К: На върха на триъгълника, знаеше ли имената на хората, които са се превърнали в инструмент? Не съм прочела още писмото ти, така че не знам дали цитираш имена.

 

Д: Не, изобщо не.

 

К: Значи не споменаваш имена. Но си бил наясно с имената на хората, които са служили като инструмент за инфилтриране и вкарване на други инфилтратори?

 

Д: Нека се опитам да си спомня. Дай ми минута. Можеш ли да си спомниш кой беше (обръщайки се към приятеля си)?

 

К: И не е нужно да ги правим публично достояние.

 

Д: Няма проблем. Просто питам приятеля си дали си спомня имена. Това е толкова старо за мен. Беше преди почти 30 г. Не си спомням имена на възрастни, които наистина да бяха забъркани. Спомням си имената на някои деца. Ти спомняш ли си? Изглежда че те наистина са били компрометирани хора.

 

Приятелят на Д: Те формираха Надзирателния комитет.

 

Д: О, да, Надзирателния комитет. Те бяха лоши. Бяха възрастни.

 

Приятелят на Д: Той беше създаден от член на IRS. Не знам неговото име. Един член на IRS, трима адвоката и имаше един старши служител от Църквата. В общи линии това представляваше Надзирателния комитет. Рон го уреди с пълномощие върху цялата организация, с оглед на политиката, и те можеха да идват и да коригират каквото трябваше да бъде поправено.

 

Д: Рон е направил това? Ами, ако това е вярно и той бе пуснал IRS вътре – един от най-големите врагове – то тогава той е бил напълно компрометиран, или това е променен фалшив доклад, който той е направил по този начин. А те, Надзирателния комитет, също можеха да сритват задници, да изхвърлят хора. Можеха да правят всякакви неща за собствения си бизнес, живот и репутация – каквото си искаха – ако искаха да унищожат някой и са решили, че е враг на организацията.

 

Приятелят на Д: В общи линии, ориентацията на Надзирателния комитет стана законна и те създадоха фалшиви корпорации, 4 или 5 на брой, за да предпазят парите. Ставаше въпрос за огромна сума пари и в основата си те идваха от една легална структура, организация и от разни разпределения на издателски корпорации и прочее, станали отделни обекти и...

 

Д: Издателските корпорации разводниха материала.

 

Приятелят на Д: Младите, децата, човекът, който управлява Църквата в момента бе един от пратениците и имаше около 5 от тях, а в резултат на битката, която последва, той най-накрая се изкачи на върха.

 

Б: Дейвид Мискавидж. Всичко това е публична информация.

 

Д: Пат и Ани Броукър... Те се бориха един срещу друг да получат контрол. Ние всички гледахме и се чудехме кой щеше да го вземе. Голяма драма на високите етажи. Много мъртви тела.

 

К: Това, което се опитваме да направим, е да съберем парченцата на сценария до написването на твоето писмо, затова се опитвам да го обрисувам. Та се чудех: в кой момент това ти стана ясно, ако можеш да си спомниш годината?

 

Д: Това бе през 80-та година. 79-та, 80-та, мисля.

 

К: Имало е някои ясни индикации, че организацията е вървяла по грешния път?

 

Д: Да. Когато написах писмото и цитирах имената им в него, няколко от децата се опълчиха срещу написаното.

 

Б: Но имаше други хора, разбира се, които знаеха много добре какво се случваше и започнаха сериозно да се притесняват. Имаше постепенно, доколкото го разбирам – това е въпрос – имаше постепенно нарастване на осъзнатостта и притеснението, но никой в действителност не направи нищо?

 

Д: Лидерите в областта наистина се опитаха да направят нещо. Всъщност имаше една среща на „Флаг“, което бе главната квартира и всички ръководители на отделните организации се събраха заедно да се оплачат от този Надзирателен комитет и от начина, по който бяха контролирани, както и от оперативните техники, които са били компрометирани.

 

К: Какво искаш да кажеш, че е било на „Флаг“? Имаше ли място, където се е провело?

 

Д: Това бе място. Вярвам, че това се случи във Флорида, нали? Или на кораб?

 

Приятелят на Д: Клиъруотър, Флорида.

 

Д: Те имаха седалище на сушата. Това не се случи на корабния щаб. И така, те се срещнаха, всички тези франчайзингови управители и ръководители, които бяха много влиятелни хора, познаващи техниките и помагащи на другите да направят свои собствени организации, където хората можеха да отидат и да се изкачат по стълбата към възвръщане на паметта си, на спомените си и на свободата си, в общи линии – те бяха онези в областта, които предоставяха всичко на обществеността. И всички се срещнаха, за да се оплачат и да се видят, чудейки се какво се случваше с организацията.

 

К: Ти отиде ли на тази среща?

 

Д: Не присъствах на срещата. Писмото, което написах, даваше сведения за тази среща, защото чух какво се бе случило на нея и какво стана с тези звездни лидери. Всички те бяха ограничени, спрени и поставени в ситуации, в които бяха заклеймени като престъпници в организацията, в някои случаи изритани или им бе казано, че трябвало да направят много неща, за да се реваншират за ужасните неща, които бяха сторили.

Но това са хората, които бяха създали организацията. Това бяха лидерите вътре в организацията, които независимо бяха основали свои собствени организации, които подхранваха горните нива в по-големи организации, ръководени от Църквата. Те бяха унищожени на тази среща, която се случи през 1981 г.

 

К: Били са невинни? Това ли се опитваш да кажеш?

 

Д: Да. Те бяха невинни. Те бяха лидерите, които бяха направили най-много за организацията.

Смятам че Надзирателния комитет бе някак мистериозен. Мисля че говорих за това в писмото. Беше някак мистериозно „кой кой беше“ вътре в него. Те имаха тази власт, която вероятно бе дадена от Рон, но ако бе подписана от Рон, смятам че бе направено чрез децата. Не само Рон Хъбард беше този, който знаеше всичко, което се случваше.

Ако го бе направил, то неговият собствен разум бе компрометиран в някакво състояние на параноя. Самият той знаеше, че е бил атакуван в продължение на много години. Със сигурност след 70-те той трябваше да се крие и бяга. Знаеше, че трябва да бъде в открито море.

Характерът му имаше силата и способността да се грижи за себе си и да учи другите да бъдат отговорни и да се изправят срещу злото... Той бе такъв и учеше на същото хората, които бяха негови рожби. И така излезе в открито море, вършейки всичко това, а те притежаваха психически способности да казват кога щеше да има атаки, на кое пристанище да се отиде и на кое не, всякакви подобни неща. Така... нещо се случи с него.

 

К: Значи това, което казваш е, че те са се срещнали и... какъв е бил резултатът от срещата?

 

Д: Резултатът от срещата бе, че всички тези хора, които имаха властта, бяха спряни да функционират и управляват организациите си.

 

К: Бяха уволнени ли? Бяха помолени да напуснат организацията?

 

Д: Бяха глобени с огромни суми и им бе казано, че са извършили престъпления, които всъщност не бяха извършили. Беше обявено публично. Хората, които бяха най-много наблюдавани. Те се почувстваха предадени и объркани. Лидерите бяха публично унижени.

                                                            

К: Просто защото някаквa църква те глобява, това не означава, че трябва да плащаш, нали така?

 

Д: Някои платиха, други – не. Но нещата просто спряха да работят. Инфраструктурата на Църквата не функционираше. Нейните собствени членове се обръщаха срещу йерархията. Бяха разсекретени конфиденциални материали.

 

К: ОК. В онзи момент имаше ли хора, които напускаха организацията?

 

Д: Не, никой не си тръгваше. Съществуваше лоялност и недоумение, че всичко това се случва. Както е в САЩ сега! Тези хора се опитваха да направят нещо за човечеството. Ето я организацията, която предоставяше тези техники и Рон Хъбард на върха и никой не знаеше какво се бе случило с Рон. Много, които го познаваха, бяха изключени от организацията и не можеха да говорят с него.

 

К: Искаш да кажеш, че те са останали свързани?

 

Д: Да, останаха свързани.

 

К: От чувство на лоялност каквото им бе дал или нещо подобно?

 

Д: Имаше огромно объркване, безпокойство и голямо предателство, включително от хора, които пряко бяха работили с Рон. Написах писмото в рамките на месец-два, след тази среща на Мисионерите на „Флаг“.

Имаше недоволство относно срещата на „Флаг“, затова хората започнаха да правят тайни сбирки по повод на голямото събиране. Имаше шушукания в конферентните зали по целия свят. Те се събираха в домовете си и обсъждаха това, което се бе случило, както и възмутителните неща, които ставаха, за да разводнят и злоупотребят с техниките. Обсъждаха неизползването на организационната система за справяне с несъгласия или за откриване на „кой какво бе направил“, както и за злоупотребата с нея в импровизирани незаконни съдилища, където хората бяха „обявявани за зли“ по сциентоложка терминология – своеобразно отлъчване от обществото.

Но ако се бориш срещу това, те ти подхвърляха наркотици или се обаждаха на твоите приятели, семейство, работодатели и те тормозеха. Тази злоупотреба с правосъдието се прокрадваше от няколко години, но на Срещата на мисионерите във „Флаг“ системата напълно рухна.

Те изолираха най-напредналите и уважавани лидери в организацията и им лепнаха етикета на криминално проявени в миналото. Трябваше да изтърпят наказание чрез тежка работа или физически труд за всички тези „лоши“ неща, които бяха направили.

Църквата наложи „данъци“ на всеки, който използваше техниките на Хъбард. Те изискаха 10% от брутния ти доход, дори само ако си използвал предмета в работата си. Това бе възможно най-лошия контрол и най-голямото потисничество върху лайтмотива на сциентологията. Това бе противното на онова, което трябваше се направи, ако човек искаше дисциплината да бъде добре позната и с добра репутация.[1]

Така хората се срещаха по целия свят. Те организираха срещи, разговаряха и се опитваха да разберат: „Къде е Рон? Какво се случи с него? Как е възможно всичко това да се случва?“ Опитваха се да намерят отговора.

Срещите бяха изключително емоционални. Хората изливаха душата си и крещяха в пристъпи на ярост. Много от онези, които чух да ридаят, бяха близки лични приятели на Рон. Имаше истинска любов, голяма преданост и лоялност, които бяха предадени. „Как можа Рон да позволи това да се случи? Къде Е той? Какво се е случило с него?

Беше сърцераздерателно. Тези емоции бяха нещото, което ме накара да напиша писмото. Едно от най-често изтъкваните открития в сциентологията бе „Законът на третата страна“. Той гласеше, че за да продължава конфликта между две страни, ТРЯБВА да съществува СКРИТА ТРЕТА СТРАНА, която е невидима или не е очевидна и която всъщност причинява всичко. Това бе същинската тема на писмото ми.

 

К: Добре, нека сега се върнем на теб. Хората са правели това. Ти не си присъствал на онази първоначална среща във Флорида. В същото време допускам, че си имал приятели, които са били там. И така, какво се случи после? Участва ли в подобни срещи, каквито описваш?

 

Д: Да. Започнах да ги посещавам и да слушам какво се случваше на тези хора, които бяха герои, помогнали на толкова много други.

 

К: Така, а след това какво те накара да напишеш писмото?

 

Д: Хората изливаха душата си и крещяха с ярост и болка. Видях с очите си няколко човека, близки лични приятели на Рон, които ридаеха неконтролируемо.

Вярвахме че планетата е на ръба на унищожението и искахме да я спасим. Вярвахме че имаме средствата да го направим. Бяхме организирано движение. Вярвахме че нашата история и бъдеще е в звездите, точно както казва Боб Дийн.

Консултирах един човек, който работеше директно за децата на Рон Хъбард и така разбирах за всички неприятни неща: че не можеха да видят Рон Хъбард, да се свържат с него, тяхната майка бе контролирана и не можеше да се свърже с него и че тази Организация на пратениците и Надзирателния комитет стояха помежду им и контролираха каквото се случваше с Рон Хъбард и никаква комуникация към или от него не можеше да бъде осъществена.

Рон и жена му бяха решили да се разделят, за да затруднят властите да ги локализират, но това също може да е било манипулация от Организацията на пратениците. Може би самата Организация на пратениците създаваше невярни истории и използваше породения страх на Хъбард и неговото семейство, за да направи невъзможно в бъдеще изобщо да се срещнат отново.

Нещо не бе наред. Семейството не можеше да каже на Рон нищо повече. Така продължих да чувам за това. Неговите деца бяха много разстроени и наранени.

 

К: Добре, и какво те накара да седнеш и напишеш писмото?

 

Д: Желанието да спася дисциплината, така че тя да помогне на човечеството по начина, по който първоначално бе започнато всичко.

 

К: Добре, но имаше ли някакво подтикващо събитие, което в действителност ти каза, че имаш специално знание, специален достъп и че би могъл да напишеш писмо, което би имало ефект?

 

Д: Последното нещо, което ме накара да го напиша, бе онзи тежък и опасен протест в обществения сектор. Мега голямата организация в Лос Анджелис бе щурмувана от огромна тълпа разстроени сциентолози. Те влязоха в огромната трапезария на долния етаж. Имаше повече извън сградата с мегафони и прииждаха на големи вълни.

Бе събитие близо до пълен бунт, наистина неконтролируем. Църковната управа не можеше да го контролира. Беше като началото на една яростна революция. След това бяха счупени прозорци, имаше физическа саморазправа и хоспитализации. Наистина ми изглеждаше така, сякаш можеше да се превърне в доста насилствено. Бях там и видях всичко.

Хората крещяха несправедливостите по мегафона в протест и плачеха за това, че всичко се бе превърнало в мафия. Църковните власти притежаваха максимален контрол, защото можеха да заплашват с отлъчване от Църквата. Но властите отслабваха и губеха позициите си. Ако не бе тази истинска ситуация писмото ми щеше да има по-малко въздействие.

Беше достигната критична маса. Усещаше се така сякаш щеше да има истинска саморазправа. Властите на Църквата явно се страхуваха, опитвайки се да успокоят тълпата. На следващия ден, в една друга организация, където работех, чух за бунта и от гледната точка на децата на Рон.

Две от тях, Артър и Ивет, създадоха онази друга организация в Лос Анджелис. Те също бяха изплашени. Хората изискваха от тях да се свържат с Рон, а те не можеха. Даяна, другото по-голямо дете, не беше в онзи офис, но съм сигурен, че е усетила натиска ужасно. Тези деца са живи и до днес и всички те бяха подкупени.

 

К: Бяха ли много малки тогава?

 

Д: Най-много тинейджъри, а едно от децата бе убито и оставено да умре в пустинята.

 

Б: Имаш предвид Куентин.

 

Д: Да.

 

К: Той умря ли?

 

Д: Да. Бе убит и оставен в пустинята извън Вегас. Почувствах се ужасно заради Куентин. Той беше един от най-милите хора, които можеха да съществуват. Идваше в Лос Анджелис и ни позволяваше да го гледаме докато правеше сесии. Бе майстор в техниките. Рон казваше, че е най-добрият в света.

 

Приятелят на Д: Мога ли да добавя нещо тук? В общи линии, главната организация бе превзета от тези нови хора – от децата, които се появяваха. Мисиите или външните територии, където хората всъщност изучаваха технологията, вършеха огромна работа.

Хората, които управляваха главната организация, не разбираха защо цялата тази активност се случваше отвън и си мислеха, че мисиите ги ограбваха, вземайки всичките пари, които трябваше да бъдат превърнати в централната организация и всички тези пари бяха влагани в дейностите на мисионерите.

И така, имате тази област, в която има спор, една битка разразена между централната организация и външните организации… Имам предвид, че един от старшите служители носеше 45-милиметров пистолет, който стоеше на бюрото му и това бе човекът, с който трябваше да разговаряш – с 45-милиметровият стоящ точно пред теб.

 

Д: Говориш за Ръс ли?

 

Приятелят на Д: Не.

 

Д: Е, и той имаше един такъв.

 

Приятелят на Д: Както и да е, един от основните принципи на цялата тази технология бе, че винаги, когато имаш битка, спор между кои да е двама човека – търси трета страна.

 

Д: Правилно.

 

Приятелят на Д: И вярвам че „Законът за третата страна“, който е описан в самата технология, стана много, много очевиден за Дейн.

 

Д: Да. Беше много очевидно, че битката не бе между централната организация и външните такива. Съществуваше някой, който беше причината за този спор, който накара организацията да се бори със самата себе си.

И това бе начинът, по който тя бе сразена, по същество. Тя се бореше със самата себе си. Те се убиваха един друг. Хората се избиваха един друг. Все едно хора, които са женени да се убият един друг. Хора, които взаимно се обичаха, работеха заедно, издигаха се в йерархията заедно, вярваха в едни и същи принципи, които бяха там водени от алтруизъм, а не защото искаха да направят някой долар – те бяха там да спасят човечеството и вярваха на Рон Хъбард, че планетата ще бъде унищожена и можеха сами да видят това, когато си спомняха собствената си история, че тя бе повтарящо се събитие на Земята, което тъкмо се случваше отново. Те искаха да помогнат на хората да се СЪБУДЯТ, да си спомнят кои са всъщност и да спасят планетата.

 

Приятелят на Д: Позволи ми да довърша мисълта си, която беше за „Закона на третата страна“. В действителност повечето от хората, които бяха в това движение, бяха много добре запознати с него.

И когато писмото на Дейн Топс разкри какво бе станало на Срещата на мисионерите във Флорида, излезе указ, който бе прокаран от централната организация, според който ако те не харесваха това, което правиш, ти ще бъдеш изключен от Църквата и точка. Това е, нищо не можеш да направиш. Имаше стотици такива укази, които излязоха всички наведнъж за 3-4 седмици или за месец и половина.

 

К: От кого?

 

Приятелят на Д: От централната организация, за която отговаряха децата и различните хора от азбучната агенция[2]. Писмото на Дейн излезе... и съществува още един фактор, намесен тук.

Това което се случи бе, че централната организация формира т. нар. „Финансова полиция“ и тя навлезе в страничните франчайзингови операции. Знам това с точност, защото мой добър приятел управляваше една от организациите и те му казаха: „Дължиш ни $15000“, което бе точно колкото имаха в тяхната сметка. Те изтеглиха всичките пари. Просто ги взеха. Те нарушиха Мисията.

 

Д: „Мисията“ е друго име за франчайза на сциентологията.

 

Приятелят на Д: „Ние сме Финансовата полиция и следователно ние сме отговорни за всички пари, които трябва да се върнат. Това се случваше по целия свят. Сега може да си представите какво казва Централната организация: „Всички ваши пари са наши. Писмото на Дейн се появява. Всички получават писмото и си казват: „Виж това: коя Е третата страна?

 

Д: Това написах в писмото си.

 

Приятелят на Д: И всеки се пита коя е третата страна? Този въпрос, който излезе в писмото на Дейн, което бе изпратено на всички. Това бе нещото, което даде начало на пълния разкол и преселение.

 

К: Спираловидно.

 

Приятелят на Д: Спирала, точно така.

 

Д: Не бе просто факта, че една част от нас не беше права, а останалите бяха. Истинският унищожител на Църквата бе нещо скрито извън всички нас, насаждащо грешна информация и карайки ни да се борим един с друг и най-вече с основателя – Рон Хъбард.

 

К: Но преди да отидем на писмото в частност, само малко повече предистория за това което става около вас. Това се случва около вас, ходите на тези срещи, които описахте и не сте само вие, но има и други двама човека, с които сякаш сте в малка група. Правилно ли е това?

 

Д: Те не бяха част от тези срещи. Те не искаха да имат нищо общо с цялата история. Един човек от малката група вече бе вън от организацията и беше видял нещастието, а другият се страхуваше да се замеси или да бъде видян да действа срещу Църквата. Единствено аз бях този, който ходеше на срещите, на публичните протести и на отявлените бунтове.

 

К: Добре, значи си бил там сам. Тези двама човека работеха ли с теб? Тъй като ти каза, че си работил с други двама човека. Бяха ли те замесени в написването на писмото?

 

Д: Не. Те нямаха нищо общо с това. Беше напълно индивидуално от моя страна. Работата, която вършех с тях включваше онези техники за усилване на психичните способности, които бяха първоначално извлечени от тримесечния контакт с едно извънземно.

Един от нас тримата също бе разработил някои техники и ги използвахме всичките. Работехме един с друг, за да изведем техниките до по-високо ниво... Просто подобрихме самата технология, която Хъбард разработи, за да достига по-надълбоко, така че да имаме повече способности и стабилност веднъж постигайки ги. И това бе единствената работа, която вършех с другите двама човека.

 

К: Добре, това е обстановката на този етап, но не знам през коя година е било?

 

Д: Всичко това се случи между 80-та и 82-ра година.

 

К: Значи тогава си решил да напишеш писмо. Твоят контакт с извънземното ли беше това, което ти каза, че имаш дадена информация или беше „канализиране“ – което те накара да напишеш това писмо или то ти помогна да го напишеш? Или бе някакъв друг директен стимул, който те накара да го направиш?

 

Д: Публичният бунт в Лос Анджелис бе последната капка. Той бе наистина плашещ. Притежавах сила от опита ми с усилените способности. Като погледна назад, научавайки цялата информация от „Камелот“, сега мога да видя, че сигурно трябва да съм имал извънземен контакт, който е бил причина за способността ми да изкарам без храна, вода и сън в продължение на 3 месеца и да „сваля“ материала за създаването на човешката раса, както и много повече.

Така да се каже, да отида отвъд „завесата“. Но нещата, които всъщност ми дадоха смелост да създам „Дейн Топс“ и да напиша писмото, не бе извънземен контакт или нещо подобно. Дейн Топс се роди от страстно желание да спася Църквата на сциентологията и Л. Рон Хъбард от унищожение.

 

К: Просто един трезв анализ от гледната точка на човек, който е имал известен вътрешен достъп и знание и след това от перспективата на това, което се е случвало около теб – такъв, какъвто си бил и което в общи линии се е разпадало – така както е било и както го описа.

 

Д: Разпадаше се, но никой не напускаше.

 

К: Така. Дори след като са им пращали писма за изключване, те не напускаха.

 

Д: Не си тръгваха.

 

К: Добре, значи на онзи етап, в онази обстановка ти написа писмото си. Сега вече трябваше да се скриеш в онзи момент.

 

Д: Аз винаги се криех като „Дейн Топс“.

 

К: С други думи, ти си имал самоличност, с която са те познавали? Когато влизаш, те поздравяваха така ли?

 

Д: Да. Те ме познаваха такъв, какъвто съм сега, но аз се превръщах в друг човек и носих различни дрехи, когато бях „Дейн Топс“. Не можеха изобщо да ме различат. Ползвах различен регистрационен номер на колата си. Имах пълна дегизировка.

 

К: За да направиш какво?

 

Д: За да бъда „Дейн Топс“. Тъй като това, което направих бе, че се сдобих с електронна поща. Всъщност трябваше да намеря електронна поща, чрез която да не можеха да ме следят или разпознаят и която да не бъде нормална подозрителна поща, затова си направих такава под името „Дейн Топс“ и тя всъщност бе използвана от хора в порнографския бизнес. Имаше някаква защита около него, за да го предпази от закона.

 

К: Значи си го обмислял доста преди това.

 

Б: Това е много важна част от историята.

 

К (към Бил): Знам, че е важна, затова нека само да опишем обстановката, за да мога да разбера историята малко по-добре. (към Дейн) Искам да разбера, защото осъзнавам, че ти може би знаеш малко повече, а аз не знам нищо, затова говоря с теб като човек, който не знае нищо по въпроса за това което си направил и как си го правил.

Ти си искал да напишеш това писмо. Реши да напишеш писмото и след това измисли как да го изпратиш или първо измисли как да се дегизираш, знаейки какво би ти причинила тази организация, ако напишеш подобно писмо? Разбираш ли какво те питам?

 

Д: Написах писмото в резултат на собственото ми вълнение и не бях измислил предварително всичко това, защото нямах никаква идея за въздействието, което писмото щеше да има, когато го написах.

Написах писмото и го изпратих на няколко ключови човека в Лос Анджелис, първоначално може би 20-30 души, това е всичко.

Това е единствения път, когато го изпратих изобщо. Но исках обратен адрес, за да видя дали някой щеше да отговори и той трябваше да бъде напълно скрит, за да не разберат кой съм.

 

К: Те не са имали е-mail по онова време, така че как го изпрати?

 

Д: По нормална поща, бавна като охлюв.

 

К: И беше проследяемо?

 

Д: Да, защото обратният адрес беше онази измислена пощенска кутия, която бе реална и под името на Дейн Топс – този който бе подписал писмото.

Когато ходих да си взема пощата от онази пощенска кутия, носех дегизировка и фалшив регистрационен номер на колата, защото знаех, че организацията щеше да я наблюдава.

 

К: Значи си имал дегизировка, добре. Изпратил си писмото преди да решиш как да се защитаваш?

 

Д: Мислих преди да го изпратя, сдобих се с пощенската кутия, така че бях защитен, когато го изпратих. Но когато го написах, не знаех какво да правя. Просто го написах в резултат на моята страст и желание.

Но после, когато реших да го изпратя и получих няколко важни пощенски адреса на големи хора в организацията в Лос Анджелис, реших, че не мога да позволя да ме разпознаят или да бъда разкрит.

Подписах се като „Дейн Топс“ съвсем спонтанно и го направих с пощенски адрес, използван от порнографския бизнес. Трябваше да измисля как да се дегизирам. Дойде ми една идея, която бе доста дива за мен – да отида някъде където никога не съм бил.

Набавих дегизировката си, защото отидох да гледам един гей-порно филм и наблюдавах начина по който бяха облечени в шлифери, когато отиваха там, защото щяха да мастурбират в киното и да създадат връзки по време на филма.

Така отидох на няколко подобни филма, облечен в шлифер и копирах техните маниери, а след това открих къде се намираше един от тези порно адреси като попитах един от мъжете там, който си помисли, че и аз съм гей. Наистина трябваше да се подсигуря там.

 

К: Получи ли съвет от някого или помисли за всичко това сам?

 

Д: Всичко направих сам. Написах писмото, след това ми дойде мисълта: „Как ще направя това?“ Помислих си, ами, ще пробвам това: ще се облека като един от онези хора, които ходят на такива филми в Холивуд. Тези филми циркулираха наоколо и можеш да видиш мъжете отвън, които бяха дебнещи и дегизирани. Започнах да ходя да гледам филмите. Разбрах от един от тях откъде можех да се сдобия с таен адрес, защото те имаха такива. Гей-животът бе различен тогава.

 

К: Това е страхотно.

 

Д: (Смее се)

 

Б: Така, по онова време никой друг, дори един човек не знаеше, че правиш това?

 

Д: Не.

 

Б: Това беше абсолютно солово изпълнение, пълна лична тайна? Никой не знаеше?

 

Д: Правилно.

 

К: Имаше ли романтичен партньор тогава? И тя не знаеше?

 

Д: Не, тя не знаеше. Тя беше много навътре в организацията, но не би се съгласила с нищо, което правех, така че трябваше да го пазя в тайна от нея. Продължих да пренасям това странно облекло вкъщи, в едно куфарче и беше много странно.

 

К: Значи си изпратил писмото без нейно знание?

 

Приятелят на Д: Аз също бях там. Ти ми каза за него и наистина доста се притесних...

 

Д: Ти бе много развълнуван, доста повече отколкото бях аз.

 

Приятелят на Д: Много се разтревожих и казах: „Ама това е наистина невероятно. (Дейн се смее) Какво ще правиш, за да се защитиш?“ След което той направи това, което направи, за да създаде този образ, защото си помислих, че ако това излезе наяве, то всички ние и всеки който ни познава сме мъртви.

 

Д: Да, пушечно месо.

 

К: Но ти знаеше доста преди това, че ако това писмо... тогава си знаел, защото сега бих казала, че всеки знае.

 

Д: Тогава знаех, да, Кери.

 

К: Знаел си, че ще те убият заради писмото.

 

Д: Не знаех дали щяха да ме убият. Може би щеше да е свършено с работата ми, но знаех, че щяхме да бъдем изключени и каквато и репутация да имахме – аз и жена ми – щяха да бъдат съсипани. Всичката ни поща щеше да бъде проверявана, щяха да ни заплашват вкъщи и на работното ни място, както и нашите съседи.

Не биха ме убили на всяка цена, но те правеха доста лоши неща, като например да те упоят с наркотици и да те вкарат в затвора. Правят такива неща, които да съсипят живота ти, ако се замесиш с тях. Много животи бяха съсипани.

 

Б: И ти каза, мисля преди да започнем да записваме този разговор, че са хвърлили доста ресурси, за да разберат кой е бил този човек.

 

Д: Ами да, защото когато го изпратих само до хората от Лос Анджелис, не знаех какво щеше да се случи. Бях удивен! Когато това се разпространи и избухна, те тръгнаха по следите ми.

 

Приятелят на Д: Гледах един клип на Мискавидж и се оказа, че той е на 47 или на 49 години в момента. Помислих си, че това бе невероятно. Времето наистина лети.

 

Д: Това означава, че той е бил тийнейджър в зрелостта си, когато е поел управлението на Църквата. Но той започна в Църквата когато беше много малко дете.

 

Приятелят на Д: Започна когато бе на 4-5 години. Имаше някакво обгрижване относно някакво обучение, у дома или на училище...

 

Д: Ами, той можеше да чете и пише.

 

Приятелят на Д: Но имаше и някакво обучение от Църквата.

 

Д: Да. Тежката част.

 

Приятелят на Д: Но то бе предимно откачено.

 

Д: Беше само дисциплина, като военна дисциплина за малки деца.

 

Приятелят на Д: Да, неприятно за децата.

 

Д: Ако не си на власт, няма да си привилегирован (смее се).

 

Приятелят на Д: Да, наистина. Имаха си своя йерархия там.

 

Д: Всичко си има йерархия. Това е нещото, върху което всичко е изградено, нали?

 

Приятелят на Д: Правилно, този който е на върха. Четох статиите за приключенията на Мискавидж и някои хора бяха доста подробни, защото „The Times“ в Клиъруотър... Мисля, че трима напуснаха и излязоха публично, публикуванха историите си за приключенията на Мискaвидж в „The Times“ в Клиъруотър.

 

Д: Какви бяха те?

 

Приятелят на Д: В крайна сметка той използваше груба сила да контролира хората, имам предвид, зашлевяваше ги по лицето, риташе ги, скачаше нагоре-надолу, удряше ги по главата и блъскаше в ушите.

 

Д: Тежко, тежко, тежко. Да, кофти истории за този човек.

 

Приятелят на Д: И понеже бе нужна груба сила... Мискавидж е този, който накара IRS да класифицира сциентологията като Църква, като религия, което е интересно само по себе си. Той получи законния статус за религия.

 

Д: Значи той е допуснал всички онези агенти на IRS вътре? Мискавидж е направил това?

 

Приятелят на Д: Мискавидж проби, имаше много голямо минало по отношение на закона с всички хора от IRS.

 

Д: Ами, Църквата правеше разследване на IRS и събираше данни за тях от години: значи Мискавидж е искал да се помири с тях?

 

Приятелят на Д: Не, той искаше директна сделка и изложи това по един или друг начин. Те притежаваха улики срещу правителството и IRS. Указът на Дейвид Мискавидж бе: „Ако ни дадете каквото искаме, няма да ви преследваме персонално.“ И той го направи директно. Искам да кажа, че отиде и влезе там с обичайния си маниер, използва много сила.

 

Д: Значи това стана, когато той бе на 18 и нещо?

 

Приятелят на Д: Да. Това беше времето, когато Църквата се преобърна и стана юридическо лице с правителствена протекция и повече не атакуваха правителството след това.

 

Д: Разбирам – легално, не трябва да плаща данъци, религия.

 

Приятелят на Д: И цялата сделка никога не бе обявена публично.

 

Д: Правилно. Нищо не бе оповестено. Никой не знае за това.

 

Приятелят на Д: Ами те знаят, че е станало, но никой не може да намери дата. Това бе корпоративна структура и всичко е частно. Така че цялото пространство се превърна в... енергията беше механична, груба енергия. Дори неговата племенница се обърна срещу него.

 

Д: Дейвид Мискавидж?

 

Приятелят на Д: Да, това го оповести публично.

 

Д: И какво каза?

 

Приятелят на Д: Че бил лош човек и че... Че биел хората, че е използвал прекалена сила, без реална комуникация и т.н. Но той наистина полудя, когато започна да бие Изпълнителния комитет.

 

Д: Той в действителност физически биеше Изпълнителния комитет?

 

Приятелят на Д: Да.

 

Д: Боже мой. Той е наистина, уау, тежък случай. Пребиваше ги напълно или просто им удряше шамари?

 

Приятелят на Д: Някои шамаросваше, други риташе. Удряше ги силно.

 

Д: Като силен удар, сякаш той може да удари много силно с юмрук?

 

Приятелят на Д: Да, но понякога го правеше по много неуместен начин или...

 

Д: Или го правеше пред хора, за да ги унижи, нали?

 

Приятелят на Д: Да, абсолютно. Има един шеф и това е той. Същестува Единствен.

 

Д: Не каза ли, че той е причинил това на Том Круз?

 

Приятелят на Д: Не.

 

Д: Имаше някоя голяма звезда на която бе зашливил шамар. О, сетих се, това беше когато той бе женен за... коя беше онази австралийка за която бе женен Том Круз?

 

Б: Никол Кидман.

 

Д: Никол Кидман. Не беше ли ти този, който ми разказа какво се е случило?

 

Приятелят на Д: Не, не съм аз.

 

Д: Някой ми каза какво се бе случило с Мискавидж и Том Круз.

 

Приятелят на Д: О, той се доближил до нея и ѝ казал, че е кучка. Оказвала лошо влияние.

 

Д: Мискавидж е казал това на Никол Кидман?

 

Приятелят на Д: И казал на Том Круз, че тя му влияе лошо.

 

Д: И заради това ли са се развели?

 

Приятелят на Д: Не знам дали това е причината.

 

Д: Но, имам предвид, ако той го каже, тогава Том Круз трябва да го вземе под внимание.

 

К: Никол Кидман също ли е била сциентоложка?

 

Приятелят на Д: Обзалагам се, че вече не е.

 

Д: Но този човек, Дейвид Мискавидж, този Пратеник, който придоби контрол върху Църквата, я злепостави пред Том Круз наистина ужасно много.

 

Приятелят на Д: Мискавидж бе в позицията на Старшия в Църквата и можеше да изрита навън който и да е просто ей така, сякаш бе Рон. Това е властта, с която се бяха сдобили Пратениците. Хората не искаха да бъдат изритвани.

 

Д: Вижте, идеята откъдето идва целия контрол над масите на Църквата е, че те държат следващото ниво, което ще ти даде онази свобода на получаване на всички тези супер способности..., за да спасиш безсмъртната си душа! Някога да си чувал за това?

 

К: Да се придържат към знанието.

 

Д: Точно така и фактът е, че Църквата спира на определено ниво и след като Хъбард умря, всъщност преди това – те нямаха повече нива, които да предложат, за да задържат напредналите хора и именно тогава започна истинската измама.

Но ако те възстановяваха пълния капацитет на техниките, хората нямаше да се поддават на полицейски контрол. Ставаха силни индивидуално и нямаше да се превърнат в роби.

 

К: Нивата прекъснаха след като той умря.

 

Д: Истинското предоставяне на техники бе компрометирано преди той да умре. Измамата е, че ще станеш напълно просветлен, че процесът ти на просветление ще продължи и ще свърши в момента на пълна божественост, при условие че достигнеш до следващото ниво и си платиш за него – и винаги има следващо ниво.

Те постоянно рециклират стар материал и се опитват да излязат с нещо ново, но то не е. И в действителност, истинските техники, които ще ти предоставят най-голяма стабилност във висшите сили не са използвани изобщо и бяха главно изоставени, тъй като те отнемат прекалено много време, за да се достигне до тях и хората могат да го направят един с друг за без пари.

 

Б: Имам един малък въпрос, който се вмества в това и той е че бях много заинтригуван да разбера дали идеята за написване на писмо бе нещо, което един вид бавно те обзе или тя ти хрумна като заслепяващ проблясък на вдъхновение?

 

Д: Беше в общи линии както го описах преди минути. Стимулът ми се зароди след една ужасно трогателна среща на която хората изпитваха голяма емоционална болка, че нямаха отговори. Това бе по време на тайните нелегални сбирки след скандалната среща на Мисионерите. След това последва бунтът в Лос Анджелис. Писмото се появи в резултат на нуждата да се направи нещо за всичко това просто тотално отчаяние и безпокойство по повод на това което се случваше с нашата способност да помагаме да хората по целия свят.

 

К: Писал ли си някога друго писмо, което да те е накарало да напишеш това?

 

Д: Не и в организацията, не. Писал съм на Рон Хъбард преди това и съм получавал отговори от него, но те не бяха за спасяването на организацията. Това просто бяха неща в самата организация, които да помогнат за доброто предоставяне на техниките.

 

К: А беше ли обичайно хората да му пишат?

 

Д: Да. Хората му пишеха постоянно, но не получаваха много директни отговори. Поради някаква причина, той ми писа обратно и аз винаги съм се гордеел с това.

Имах висока ефективност и той си водеше записки за методите, които използвах и ги потвърждаваше, като дори написа административна директива за техниката, която използвах и тя се разпространи по целия свят. Бях много горд от това (смее се).

 

Б: Но в този момент аз все още искам да вмъкна за ползата на всеки, който чете този запис и не е виждал писмото, което го придружава... Думата „писмо“ звучи като кратко писмо или няколко страници, които си написал на лист хартия и си сложил в пощенски плик.

То представлява писмена презентация от десет хиляди думи и както някой който пише, като мен самия, си мисли: „Ще напиша няколко абзаца тук“ и накрая излиза огромно. Как протекоха нещата, когато го написа? Все едно да завъртиш кранчето на чешмата и просто да потече? Излезе от един път или трябваше да работиш върху него в продължение на седмица?

 

Д: От един път.

 

Б: От един път. Понеже много хора изглежда са почувствали, четейки го, че писмото не е просто презентация на разясняваща, необъркваща информация, а е било всъщност вдъхновяващо само по себе си. То съдържа нещо между редовете, между думите.

Това е което усетих, докато го четях. Беше преди много години и си помислих, „Боже мой“... Това се случи преди да те срещна.

Това писмо имаше собствена енергия и дух като търкаляща се снежна топка, просто се търкаля, търкаля, търкаля, така че изглежда хората се вдъхновяваха, чувстваха се подтикнати да го копират и изпратят на някой друг и го правеха. И така се появиха копия на копия на копия.

Не можеше да спреш това, защото духът, с който си го наситил бе уловен от хората, получили писмата. Би ли казал, че това е така?

 

Д: О, да. След това, животът ми се превърна в опит да се справя с цялата поща. Единствените места по света, от които не получавах писма, бяха Далечния Изток и отвъд Желязната завеса – комунистическите страни. Но в действителност получих няколко писма и от Русия. От всяка западна страна получих много писма.

 

К: Значи, ти имаше дегизировка, имаше и пощенска кутия и изпрати писмото. В известен смисъл продължи с нормалния си живот, недегизиран и после отиваше и вземаше пощата си дегизиран, предполагам?

 

Д: Да.

 

К: Но никой никога не разбра, или не те проследи?

 

Д: Не, но се опитаха.

 

К: Имаха ли подозрения?

 

Д: Не. Опитваха се, наистина се опитваха. Аз никога не бях разпитван. Нямаше откъде да знаят, че бях аз, когато разследваха пощенската кутия.

Много съмнителни типове посещаваха онзи пощенски офис, влизайки през вратите, през които трябваше да преминеш първо с лична карта. Напълно се бях убедил, че собственика никога нямаше да разкрие чия поща вземах, ако някой влезеше след това и се опиташе да го подкупи, за да каже – нещо, което те в крайна сметка направиха.

Разбира се, той си мислеше, че се криех, заради проблеми с нелегална порнография и че това щеше да се отрази на незаконния му бизнес, ако разкрие самоличността ми. Обличах се като подозрителен гей. Това означаваше, че собственика на бизнеса не бе продажен и точно това си бях помислил от самото начало. Затова и бях избрал такива необичайни условия.

Той разполагаше със стотици пощенски кутии. Църквата нямаше никакъв начин да разбере кога хората влизаха в сградата, кой щеше да вземе пощата на „Дейн Топс“. Знаех, че това е сигурен залог преди това, защото смятах да сложа обратен адрес. Знаех че щяха да наблюдават мястото и да търсят „Дейн Топс“, дори ако писмото бе само достигнало до първоначалните 20-30 човека, на които го бях изпратил.

Не знаех колко много са се опитвали да ме открият и колко пари са изхарчили да го направят, докато по-късно не започнах да чувам вътрешна информация за търсенето на „Дейн Топс“.

 

К: Колко по-късно беше това?

 

Д: Ами все още бях в главната организация и можех да влизам и излизам когато желая, да дискутирам ужасното писмо с останалите и да видя какво смятаха да правят с този подстрекател (смее се)!

Също така още продължавам да ходя на тези тайни нелегални срещи (смее се), да получавам всичката тази поща, идваща от целия свят и на тези срещи започнаха да признават „Дейн Топс“ и да ръкопляскат. Бях поразен, когато първия път трябваше да стана, да вдигна тост и да аплодирам самия себе си заедно с останалите.

Някои от хората на срещите ми писаха лично. Имаше среща от 50 от тези човека, които чувстват по-голяма сила сега, заради писмото и те говореха за него в продължение на много месеци. Започнаха да възхваляват „Дейн Топс“, а аз стоях точно там, вдигайки тост за себе си заедно с тях, защото щеше да бъде странно, ако не го бях направил.

Те величаеха всички копия от него, които се разпространяваха по целия свят и имаше купища от напечатани писма за хората, които да вземат и да изпратят на други. Бях удивен. Присъствах като истинския си аз, слушайки всичко това.

 

К: Колко страници беше писмото?

 

Б: Бих казал около 20-30 страници. Правилно ли е това? Беше доста, както знаеш.

 

Д: На мен не ми се стори дълго.

 

К: Знам, че това е подробност, но беше ли напечатано?

 

Д: Написах го на пишеща машина. И след това се отървах от нея, защото не исках да бъде проследена.

 

Б: И накрая го подписа и така се появи този очарователен малък подсюжет, в който хората се опитваха да дешифрират този забележителен малък подпис.

 

Приятелят на Д: Все още е в интернет и продължава да провокира. Все още се водят спорове „кой го е направил“, „кой е бил“.

 

Б: И така, един тривиален въпрос: откъде дойде това име? Какво странно име. Доста запомнящо се е. Но откъде се е появило?

 

Д: Не знам. Просто ми дойде наум и подписах писмото.

 

Б: Страхотно.

 

К: Значи го изпрати и на онзи етап колко дни изминаха преди да започнеш да получаваш някаква реакция обратно?

 

Д: Един.

 

К: Един? Как така?

 

Д: Не бях ходил в пощенския офис в продължение на седмица, но писмата са идвали цяла седмица от деня след като бе изпратено. Някой беше написал отговор и го беше пуснал в кутията собственоръчно, за да го получа веднага и след това просто получавах все повече и повече поща от цял Лос Анджелис и САЩ, а след това и от цял свят.

 

К: И когато хората ти пишеха, какво казваха?

 

Д: „Слава Богу, че някой написа това. Ти си прав, аз съм свободен...

 

К: Ти не отговори на тези хора, нали?

 

Д: Отговорих на много хора.

 

К: Като Дейн Топс?

 

Д: Мда. Отговорих на стотици души. Имаше хиляди писма.

 

К: С обратен адрес същата пощенска кутия?

 

Д: Да, запазих дегизировката, регистрационния номер и цялата самоличност. Имаше няколко човека, с които имах доста обширна кореспонденция.

 

Б: Но ти каза, че си получил хиляди отговори.

 

Д: О, много хиляди. В продължение на поне година-две. Не знам колко.

 

Б: Много е интересно за нас в ерата на e-mail-ите в действителност да... Имам предвид, хиляди физически писма е доста. И също, разбира се, има забавяне във времето преди тези неща физически да бъдат копирани и после разпратени по пощата из цял свят.

И си спомням, например, че четох един доклад, мисля че беше от една европейска държава, че писмото на Дейн Топс е достигнало до тях следващата година, като параход. Наистина много забавно, това някакси постепенно се разпространяваше по света. И по съвременна терминология, писмото е станало като вирусна зараза.

 

Д: Никога не го изпратих на някой друг, освен на първоначалния списък с адреса в Лос Анджелис, така че останалата част е била от онези първоначални хора, които са го разпратили.

 

К: А Хъбард прочете ли го някога?

 

Д: По онова време не можеше да се добереш до него, но имах надежда, че то ще го достигне. Опитвах се да стигна до него, защото моята малка група бе разработила техники за които вярвахме, че могат да коригират това, което се случваше с Хъбард, какъв бе проблема, защо неговата технология бе спряла на определено място. Вярвахме че можем да поправим каквото му се случваше, каквото го спираше. Но не можехме да се доберем до него, защото той вече бе почти изцяло поставен под карантина. Той бе навън в пустинята. Така че децата никога нямаше да му дадат писмото, дори ако възрастен им го дадеше да го доставят.

 

К: Но ако излизаш от тялото си, ти можеш да комуникираш с него. Хората не смятаха ли, че могат това? Не получаваха ли доклади обратно и така нататък?

 

Д: Към 80-те, тези умения се влошаваха. И никога не бяха развити до пълна взаимна телепатия, както трябваше да бъдат. Със сигурност щеше да ни помогне повече сега с проблемите с извънземните.

 

К: Но „главите“ – под тази дума имам предвид, че ти каза, че е имало глави, които са ръководели организацията, които после в общи линии са били свалени на някакво ниво. Нали така?

 

Д: Правилно.

 

К: Онези хора все още ще се опитват да комуникират с него, нали? Да излязат от тялото си?

 

Д: Мисля че доста се опитаха и познаваме главния човек – приятел на име Дейвид Мейо, който беше последния известен консултант на Рон Хъбард тогава, последният, който работеше върху технологията с Рон.

Те разработиха последните важни техники, върху които работеше Рон, заедно. Дейвид бе вкаран, защото Рон бе болен като куче и имаше тумор на лицето си. Последната разработена технология бе усилие да се спаси живота на Рон и Дейвид бе толкова част от нейното разработване, колкото Рон или дори повече.

Тя бе наречена с техническото име „Дианетика на Новата ера за Действащи Тетани. Или съкратено NOTS. Разбрахме директно от Дейвид Мейо за състоянието на Рон Хъбард, което беше толкова лошо тогава – с израстък на лицето му.

Рон вече бе болен затворник в собствената си ситуация, с деца-лешояди, чакащи го да умре, за да могат да поемат управлението. Най-добрите ръководители също бяха превърнати в затворници, като в тежък трудов лагер и не можеха да излязат. Отново най-добрите от най-добрите бяха превърнати в роби.

Нещо подобно на Китайската културна революция, където убиваш най-великите в държавата си. Сваляш артистите, инвеститорите и най-образованите. Хората в Църквата бяха покорени, ужасени и не можеха да повярват, че всичко това се случва. Напълно предадени.

Правителствената кампания за дезинформация продължава и досега. Хъбард е изцяло наклеветен в публичното пространство и направен да изглежда като шарлатанин, лъжлив крадец и престъпник, който е излязъл да прави пари чрез гигантска измама. И разбира се, това Е нещото, в което Църквата се превърна. Доста иронично.

Имаше хора, които се опитаха да се свържат с него, но способностите му бяха понижени, както и тези на останалите – тотално заплашване и страх да не бъдат изритани.

 

К: Добре, само да го навържем: ти написа писмото, изпрати го и получи реакцията. Организацията вече бе започнала да се разпада. След това ти можеше ли да говориш за това което мислиш за реакцията от писмото и как това някак си е изострило разпадането на организацията?

 

Д: Ами тя напълно се разпадна и оттогава насетне това писмо бе използвано от всеки сектор, който напусна. Много приличаше на Мартин Лутер и католическата църква. Беше подобно. Това бе огромна организация и тя бе световна. Съществуваше дори в комунистическите държави, а бе трудно за сциентологията да навлезе в тях, както е и за християните. Това не беше подходяща философия за комунистите. Но беше като световен разкол с хора напускащи на тълпи.

 

К: Значи хората един вид използваха това като манифест?

 

Д: Да, точно. Те го използваха като техен манифест и напускаха организацията с концепцията, че щяха да продължат техниките, частта от истината, която притежаваха. И се опитаха, но в повечето случаи не продължиха.

Хората бяха афектирани от цялото зло приписано на Хъбард в гигантска кампания, финансирана от Черните операции. В действителност платиха на някои сциентолози да спишат дезинформация, платиха и на други да мълчат.

Но най-голямото ми желание не беше всички да си тръгнат, а масирано да изискат справедливост, многочислено да свалят стените, пазещи онези, които злоупотребяваха с властта и да ни позволят да достигнем до Рон директно. Тази стъпка бе изпусната.

Така писмото не бе използвано да създаде революция на компенсация от справедлива ярост, а масово изселване. Хората бяха вече прекалено бити, твърде обезнадеждени, нещо като САЩ днес. Те не разбраха смисъла на писмото и не търсиха Третата страна изобщо. Хората обвиняваха Рон Хъбард и лично се чувстваха предадени от него. Това бе и точно каквото искаше правителството. Властта в организацията бе загубена, когато толкова много напуснаха.

Правителството трябваше да продължи да клевети и дискредитира основателя, така че техниките да не бъдат продължени в тяхната най-чиста форма. Всеки бе манипулиран да се чувства напълно предаден от Хъбард, за да бъде успешна правителствената операция.

Бяхме страхливи и безпомощни да се организираме, да се противопоставим и да съборим операцията. Аз и други търсехме Третата страна в организацията. Никога не я уловихме и не я открихме. Третата страна бе американското правителство с техните Черни операции. Те я свалиха и сега я притежават. В момента тя е управлявана от его и власт.

В публичното пространство, Рон все повече и повече бе направен да изглежда все едно всичко, което правеше, бе да краде пари и че той бе пълен шарлатанин. Неговите открития бяха наклеветени и за няколко години дори хората, които бяха защитници се почувстваха толкова лично предадени от Рон и го обвиняваха така лошо, че повече не практикуваха техниките с особено усърдие.

Бяха написани клеветнически книги за Хъбард. Правителството подкупи онези от организацията, които изнасяха публично информация и се опитваха открито да разкрият престъпните дейности.

Появиха се отделни самотници и се опитаха да стигнат до дъното на корупцията и да я изобличат, но никога не откриха Третата страна. Църквата им плати големи суми да си мълчат и никога да не говорят публично.

Няколко човека, които познавам всъщност обезумяха, някои от най-високопоставените и опитни хора просто загубиха ума си заради всичко това и се вързаха на историите за Рон, почувстваха се напълно разочаровани дори от човешката раса.

Участвахме в това да спасим съдбата на планетата, същата съдба, която Рон предрече и пред която сме изправени в момента. Така хората почувстваха, че Рон е предал планетата и цялото човечество и че всичко е било измама, в което сме били въвлечени и участвали.

Правителството направи масивна кампания срещу него и всичко проработи. Пълните оригинални техники повече не се използват, освен в сравнително малки групи, т. нар. фракции, но не и по начина, по който се използваха през 50-те години, когато това бе гигантска вълна, гигантско движение.

Това не е организация, която може да се справи с това което се случва на планетата... Сблъскваш се с всички тези хиперизмерни същества и извънземни – организацията просто не може да го направи. Ние не създадохме голям брой хора с големи възможности, които да имат реална сила да се изправят срещу нещата, пред които сме изправени сега.

Разбира се, наистина има няколко много способни хора, повечето работещи доста тихо и ефективно и без някакво суетене и те вършат нещата както трябва. Но в цифри, дори сега можем реално да преброим на пръсти хората, дори онези без супер способностите.

Все още можем да спечелим с известни основни истини и набор от умения. Съществуват някои организации, които са отлични. Но няма достатъчно от тях.

 

Б: В действителност никога не съм виждал някой да левитира, но бих казал, че това е магически трик и може би това няма значение.

 

Д: Това не е „магически трик“ и има значение! Такива неща са от значение, да можеш да правиш тези неща, да четеш мисли. Извънземните имат способности като тази, в интерес на истината ние също можем да ги правим.

 

Б: Ами всъщност, най-могъщите хора, които познавам, могат да стават невидими и променят условията, защото оперират на нефизично ниво. Но, знаеш...

 

Д: Знам.

 

Б: Добре. Съществуват техники, които определено са форма на злоупотреба, но мисля, че това не е провален експеримент и искам да ти кажа това лично.

 

Д: Аз съм много наясно за какво говориш. Искам да кажа, приятелят ми тук, той познава капитан Бил Робъртсън, той е обучен в техниките на Бил и познава хората, които са ги предоставили. Така че съм запознат.

Но когато казвам, че е провалена, имам предвид, че е имало вдъхновяващо световно движение и то е било унищожено.

Реалното нещо, което бе изгубено, е прогресивната способност да се изправиш пред все по-големи сили и манифестации на енергии и как в действителност да накараш духовно енергийно същество – независимо от неговото тяло или каквото и да е – да манифестира все по-голяма сила дотолкова, че те самите са еквивалент и са равни на тези мултиизмерни същества, но позитивни такива. Можехме да направим повече добро с голям брой от нас.

Техниките на манифестиране по такива внушителни начини не са използвани, а техниките които моята малка група откри също не се използват и не са в публичното пространство. Също както всички техники на твоята организация не се използват на достатъчно големи срещи, с повече хора – с други думи – за нещо като земна мисия, която някога имахме.

Когато се появи писмото на „Дейн Топс“, имах кореспонденция с хора, в която намекнах за някои от нещата, които моята малка група правеше и ни бе предложена пълна подкрепа. Беше ни предложен замък в Шотландия от човек на име Робин Скот; по-късно той се почувства предаден, както много други.

Но тогава, след като писмото достигна Европа, той предложи пълна подкрепа на малката ми група, която да продължи с работата, която вършехме, защото казах някои неща в едни от онези лични писма, които го заинтригуваха и развълнуваха.

Днес всички онези хора биха били доста предубедени относно каквито и да е претенции. Чувството на предаденост след толкова голяма вяра в Рон съсипа хората. Бил Робъртсън не бе предаден открито. Но на някакво ниво той сигурно е бил много разстроен. Той и Рон бяха близки приятели. Кой знае, ако неговите техники се окажеха ефективни, правителството би искало да унищожи и Бил Робъртсън.

Така че само казвам – не че няма страхотни техники, които все още се използват и че има някои фракции, като капитан Бил – който, вярвам, основа една от най-добрите фракции. Ако го познавах, смятам, че той щеше да е инкорпорирал каквото правеше нашата малка група или ние щяхме да сме го интегрирали.

Но истинското богатство на темата вече не тече свободно, експлоадирайки в света. Броят на загиналите, който ще бъде извлечен от нашата планета предстои и ние като планета сме ужасно невежи.

Това нямаше да бъде така, ако мисията, която Рон Хъбард следваше, бе успяла. Бяхме смела и емоционално силна група. Целите представлявахме една страстна цел готова за действие.

 

Б: Но това още не се е случило. Познавам хора, които работят върху това точно в момента, в който си говорим. Искам да кажа, че играта не е приключила. Тя се случва на всички нива.

 

Д: Това е вярно.

 

Б: И съществуват всякакви хора, които работят върху това, използвайки всяка техника, която можеш да назовеш. Не ме е грижа дали някой си стои върху главата в ъгъла и медитира и е сигурен, че помага. Може би. Не знам. ОК съм с това.

 

К: Не мислим, че е нужно да подценяваме нещата. Все още се върши работа.

 

Д: Не само че още се върши, но има много, много техники, които излязоха и се използват. Това което още се използва в предмета на сциентологията е частица от цялото себеоткриване на човечеството.

 

К: Казваш че това не е свързваща организация. Свързаността на организацията не съществува. Техниките съществуват и се практикуват по всички различин начини и форми.

 

Д: Има толкова много „-изми“ и неща, които произлязоха от сциентологията. Регресия. Ребъртинга произлезе от нея, Първичен вик, терминът на Вернер Ерхард „est“ дойде от нея, Landmark, NXIVM е нещо прекрасно, което подобрява някои неща в сциентологията по значими начини.

Правил съм ги всичките и съм виждал какво са направили хората с нещата на Хъбард. Това продължава постоянно, целият материал който излезе от първоначалните открития, които Рон Хъбард започна. Това е легион. Неговата работа е навсякъде. Малко хора знаят, че такава голяма част от съществуващите неща днес дойдоха от него.

Знаеш ли, това което знам сега е, че съществуват толкова много нива на това „какво е истина“. Можеш да се изкачваш по която и да е колона на тази истина и веднъж достигнеш ли висотата в коя да е колона, ти чувстваш: „Аз разбирам истината“.

И обикновено ти си толкова високо, че мислиш, че си я разбрал цялата, защото истината, която виждаш би обяснила всичко, просто го виждаш, че е така. Но тогава се появява някой друг с различна перпсектива и той също има своя истина, но в различна колона от цялото.

Точно тук имаме проблем, когато самите ние се изкачваме по стълбата на истината наистина нависоко в осъзнаването, което изглежда толкова проникновено, все едно имаме всички отговори на света.

Тогава, на това доста високо ниво, би могло да съществува различна перспектива и тя да е еднакво вярна. Хората, които достигат върха на колоната на дадена истина, са сигурни, че ТЯ е единствената – и това е капан. Виждам толкова много от тези високи нива на истина, които са се пръкнали в света, пробивайки си път, за да бъдат използвани от масите, както и каквито и да извънземни се опитваха да достигнат до мен... – на мен ми бяха дадени напътствия за една колона на истината.

И част от знанието в тази колона включваше, че съществуват подобни еквивалентни истини, които са се опитвали да си проправят път до много други хора по различни начини. Ние стигаме до истината и искаме да я споделим, като всички се опитват да дадат на другия каквото виждат.

Различни техники или различни методи. Може и да е просто медитация. Но ти не знаеш наистина, че винаги има истини еднакво верни с тази, която виждаш. Капан е да не знаеш това. Цялото съдържа всички тях, дори противопоставящите се една на друга.

Разбирането на пълната дихотомия е основа в осъзнаването на структурата на живота. Но еквивалентните истини не са задължително противопоставящи се, те също са вариации на тема или на различни теми, еднакво валидни в цялата материя на живота.

 

К: Е, аз направих същото нещо. Направих го на своя глава и не беше такова изобщо.

 

Д: Не е нужно да бъде по начина на който и да е. И всъщност не е по същия начин, по който аз отидох. Сциентологията бе просто нещо различно, различен метод да стигнеш там и не е задължително той да предлага същите способности като други неща. В най-добрата си част, това не е „начин“, а техника да за освобождаване на уникалния път на индивида, който е различен за всеки.

 

К: Има много пътища. И смятам, че можем да го оставим така, вместо да се опитваме да правим разделения и класификации.

 

Д: Най-голямата болест е „Знам начина“.

 

К: Да, точно така. Много ви благодаря, че ни разказахте историята си. Трябва да поговорим как можем да ѝ дадем гласност.

 

Б: Само момент, тъй като знам, че доста сте обмисляли, преди да дойдете тук. Има ли други места, където искате да разкажете тази история? Защото може би не знаем кои са тези места, които имате предвид. Приключихте ли? Може би не сте!

 

Д: Вярвам, че Рон Хъбард притежаваше най-опасната информация от който и да е в този век и че за определено време той бе голяма мишена и враг на илюминати. Бяха въвлечени повече ресурси за неговото унищожаване, изтеглянето на знанието му от публичното пространство и използването му за техните разрушителни цели от всяка останала битка, която те водеха по онова време. Смятам че той бе техният най-голям враг на деня, ако се говори за човешка заплаха.

Те искаха знанието му и искаха да унищожат Хъбард. Спечелиха през 80-те, след 25-годишна борба. Хората не знаят кои са всъщност, и просто им казват, че това не работи. Това, което Хъбард се опитваше да предаде, бе как да манифестираш себе си, знаейки какво представляваш – безсмъртно същество с непокътната памет. Това бе реален опит.

 

Б: Разбирам. Спомням си нещо... Знаете цитата и автора по-добре от мен, но си спомням, че Хъбард говореше, мисля, за „Сенки на нощта“. И „Сенки на нощта“ се разпадаше, и колкото повече напредвахме технологично, технологията можеше да се използва да освободи човека или да го пороби. А имаше възможност, един шанс, тъй като „Сенки на нощта“ се разпадаше, да се използва тази технология за освобождаването на човека, преди силите на мрака да я изпреварят.

 

Д: Правилно.

 

Б: Сега, това е напълно мое перифразиране. Можеш ли да кажеш нещо за това?

 

Д: Той познаваше техническите и философски елементи, представени на Земята от своята собствена памет, както и от потвърдени подобни спомени на други. Хъбард назова тези технологии с негови имена. Той знаеше за силите, с които да се използва технологията за зло и знаеше, че те стават все по-силни и той се опитваше да събуди хората навреме. Говореше за това с подобни метафорични термини.

 

К: И това са същите неща, за които говорим в „Камелот“.

 

Д: Абсолютно. За това се говори и в „Камелот“, просто Хъбард ги е говорил през 50-те и 60-те години.

 

К: Правилно. И отчасти това е причината поради която сте били толкова привлечени от „Камелот“ и преди много време се свързахте с нас. Но по същество, той говореше за извънземни отвъд Силите-Които-Са.

 

Д: Да, нашата истинска история. Той говореше за техниките за програмиране на съзнанието и как се правеше това. Говореше за основите на функциониране на съзнанието, че съзнанието може да бъде излекувано и че си способен да възвърнеш изцеленото си съзнание и как да го направиш. Програмите за възстановяване представляваха курсовете и процедурите в сциентологията. Супер-войниците можеха да се възползват от тях за собственото си възстановяване.

 

Б: А това, което бих искал да кажа на запис – и бих искал да ви помоля да направите същото – е че, например, ние тъкмо се връщаме от Лос Анджелис, от конференцията „Awake and Aware“, където чухме изявление от Дънкан О’Финиоyън и Дейвид Корсо на запис и доста голям брой хора са били част от тази програма, програмата МК-ULTRA, която неофициално е била обширно имплантирана, казано с термин от психологията – не физически, а психически.

 

Д: И физически. Онова нещо с електричеството под ноктите на Дънкан... Сценарият „Самоличността на Борн“. Това е класически имплант.

 

Б: Правилно. Но психическите импланти са тези, които не можеш да извадиш с помощта на пинсети. За това ти трябват допълнителни, много рафинирани техники, за да стигнеш до същината му.

 

Д: Да, но трябва да премахнеш електрическия заряд, за да го направиш. Имплантът се вкарва моментално – болка + безсъзнание + команда. Това е формулата. Всичко е в основната книга от 1950-та година.

 

Б: Разбирам това. Чухме Дънкан О’Финиоyън да говори на сцената... Чухме го да казва, в отговор на въпрос, че когато един терапевт се опитал да работи с него, една от алтернативните му личности, която колегите му назовали „Берсерк“, всъщност се активирала и той се опитал да убие терапевта. И това бил краят.

Ти ми каза нещо преди записа и бих искала да го кажеш отново – че приложени правилно техниките на сциентологията в действителност могат да се справят с цялата тази ситуация без опасност или риск и с гаранция за добър резултат. И се питам дали можеш да го съобщиш, защото много от тези хора ще го чуят. Това е едно много, много важно изявление.

 

Д: Смятам, че техниките са дошли от проучването, което Хъбард е направил. Но тогава трябва да намерите експерт в практиките или да ги разработите заедно в тандем. Техниките за напреднали са най-основните техники – със сигурност вече не съществуват в Църквата, затова човек трябва да знае къде да потърси подобна помощ и – да – начинът, по който да се прави това, се намира в първоначалното проучване на ЛРХ.

Има техники, за които се знае, че могат напълно да възстановят съзнанието на един програмиран супер-войник и те наистина изискват пълно отдаване и време, като тези техники не са били познати преди Рон Хъбард.

Смятам че на техниките използвани за създаването на супер-войник може да се противодейства. Знаете за Кати О’Брайън? Първият човек, който ѝ помогна когато тя избяга, бе мой приятел сциентолог, който я прие.

Кати възвърна паметта си посредством много техники и не само с негова помощ. Това е забележително. Няма хора с нейното преживяване с такава възстановена памет както нея. Бе сериозно имплантирана – още от детството, всъщност още от бебе.

Супер-войниците трябва да се съберат с манекенките от Белия дом и да изследват програмираните си съзнания заедно. Това би било чудесен съвместен проект! Поканете Кати О’Браян към конвенцията на програмираните супер-войници.

 

К: Трябва да проверим дали сте в опасност, давайки това интервю.

 

Д: Това бе организацията, която използваше техните пари и ресурси, за да ме открие. Единствената опасност все още е истината кои са хората и какво всъщност са, фактът, че нашата история може да бъде разбрана и че можем да бъдем осведомени за това каква е истинската ни история в тази вселена, какво се случва на тази планета, фактът че това е планета-затвор, но ние сме безкрайно могъщи и АКО тайните бяха разкрити можехме да победим това.

Това са тайните, които потвърждавам, това вече излезе в „Камелот“. Важно е да се разбере как действа промиването на мозъци и как се използва.

 

К: Има други хора, с които можем да говорим за това и да съберем повече информация по този въпрос. Има хора, с които искаме да говорим за това.

 

Д: Чудесно.

 

К: Благодаря ти все пак. Смятам, че това е много добра информация.

 

Б: Имаше ли нещо, което искаше да добавиш в писмото и което не си казал, дори нещо което може да бъде вмъкнато?

 

Д: Смятам че ако някой се заинтересува по темата сега, заради писмото, трябва да направи каквото може, за да открие оригиналните трудове на Хъбард, а не изопачените версии, които се продават и използват сега. Да намери хора, които знаят онези техники от 50-те години. Това е мястото, където се намират най-ценните материали. Не купувайте преписи от оригиналните им книги, които са правели.

 

Б: Добре. В полза на техничарите, какви конкретни техники биха били в твоя списък?

 

Д: Ами, това е поредица от техники. Прочетете „Дианетика – модерната наука за душевно здраве“. Това бе първата книга. Сциентолозите я наричат „Книга първа“. Двама човека могат да работят в отбор и да приложат техниките написани там, един на друг. Ваша цел също е да преминете през физическата травма на този живот по такъв начин, че да се освободят натрупванията на застояла енергия в тялото. А основното нещо, което бе извадено от Църквата е позволяването на тази енергия да се манифестира реално. Всичко в Църквата се превърна в ментално, но „интелектуалното“ не изключва непременно дълбокото освобождаване на енергия. „Разбирането“ не премества планини от негативни енергии. Лостът прави това и физическото преобръщане, а това значи приложени умения. Супер-войниците можеха да четат и прилагат тази книга, ако са с терапевтична настройка.

 

Б: Зададох този въпрос само защото ти говореше за процесите през 1950-та година и просто се зачудих дали имаш някои конкретни процеси предвид.

 

Д: Книгата е началото. Можеш да стигнеш далече с нея. Но основите за това какво е ултимативно възможно, бих казал че се намира в аудио-касетите за слушане „The Philadelphia Doctorate Course“. Слушали ли сте ги някога?

 

Б: Изслушал съм ги целите до края.

 

Д: Всичко е от Рон Хъбард.

 

Б: Да. Накъдето реално се насочва въпроса ми тук е, имам предвид че не е задължително това да се включи в записа, но например, за някои тренирани одитори и членове от Организацията на Рон (отцепническата фракция, която Бил Робъртсън основа), които слушат… кое е това, което изтъкваш, че те не правят, а би трябвало по време на обучение, практика или тренировка? Или може би нямаш импровизиран отговор, но вероятно ще е интересно, ако можеш да го конкретизираш.

 

Д: Има неща за същества, които не съм виждал да са били напълно засягани. Вярвам, че съществува скица за човешките същества, която е била инсталирана в нас, така че в каквато и жива форма да си, дали си човек или друга жива форма, тя има определена структура. Тази структура е инсталирана и означава, че ако живееш в тази форма, то съществуват нейни тайни. Има духовна структура на всяка една жива форма, не просто структурата на физическата ДНК и ти можеш да отидеш доста надалеч като духовно същество, когато се запознаеш с тези духовни инсталирани структури на всяка една жива форма.

Това е ключът за разбирането на извънземните. Ние също сме извънземни за някой друг, както знаеш, но ти все още си привързан към тази жива форма, която използваш в момента, защото всъщност не разбираш тази структура – не можеш реално да се освободиш от нея. И това е част от изследването, което не съм виждал приключено никъде, защото ти стигаш до момента на разбиране на себе си като безкрайно духовно същество и осъзнаваш, че ти СИ твоята душа и че не умираш, НО в известна степен все още си в капан. Но започнете с Дианетиката. Това е основата.

Бил, отговарянето на този въпрос е като опит да ти кажа нещо компресирано. Но всъщност това е, което се опитвам да споделя с теб, откакто се запознахме – защо искахме да дойдеш и да прекараш седмица или две, или пет дни с нас. Никога не сме имали възможността да го осъществим и предложението е все още отворено за теб да ни посетиш и да ни позволиш да споделим повече с теб.

 

Б: Ами, разбира се. Искам да кажа, че проблемът там е, че аз не съм техничар. Дори не съм и одитор – просто индивидуален одитор. Моята работа тук е различна, това в известен смисъл е създаване на достатъчно от кукичката, подобна на сандвич от любопитство и мистерия, за да накараш хората да задават правилните въпроси.

 

Д: Добре. Не говоря технически за споделяне с теб, а за директното прилагане върху теб. За тези цели имаме също условията под Объркването и ги имаме по начин, по който бих могъл... Каквото имаме е много интересно за повечето хора, въвлечени в тази дисциплина и това е нещо, което би могло да бъде споделено. Би могло да се сподели.

 

Б: Добре. Мисля, че всъщност можем да сведем това до нещо, което накрая ще заприлича на доста приличен ръкопис. Имали сме много успех преди с преработката на аудио-интервюта, които наистина са били доста накъсани, с много паузи и прекъсвания, в нещо което наистина се чете много гладко.

 

Д: Бях много развълнуван от Алекс Кулиър, а ти?

 

Б: О, да. Прекрасен човек.

 

Д: Много съм развълнуван от Алекс и си помислих: „Еха, ако това е околен път, ако можехме да направим връзка и да получим наставничество на този етап, може би нямаше да е никак лошо да се направи тази връзка.

Изкачих до него и му казах: „Ще ни помогнеш ли?“, и той отвърна: „Ще се срещнем на половината път“. Помислих си, че би било чудесно да видим дали той можеше да привлече някои хора, които се интересуват от това да имат наставничество от този вид, защото това би било обучение как да се справиш в тази част на галактиката и какво можем да направим, за да дадем на себе си по-добър шанс тук и сега.

 

Б: Това е изключителен разговор. Сигурен съм, че вече се случва...

 

Д: В резултат на съобщението на Алекс ли?

 

Б: Не, това се случва от години насам.

 

Д: Разбира се. Но, искам да кажа, имахме много конкретно съобщение, че андромедианците са искали от него да предостави, като...

 

Б: Да. Все едно пристъпваме напред в програмата, но... Говорил съм на запис за собствените си преживявания с извънземни преди 25 години и съм сигурен, че съм направляван през цялото време. Какво правя тук точно сега? Какво правим ние, говорейки един с друг?

 

Д: Да, правилно. Защо сме това което сме, кои сме заедно?

 

Б: Именно. И така смятам, че с това насърчаване, с тази подкрепа, с този катализатор, че съществуват невидими ръце. Имам предвид нас, всичко което сме преживяли, как бе създаден „Камелот“.

Искам да кажа, че цялата тази игра в която съм въвлечен, започна три дни след като приключих курса „Games Master“. Знаеше ли това? „Камелот“ е продукт от курса „Games Master“. Абсолютно. Прекарах 18 месеца карайки този курс и след това... бам!

 

Д: И ето я играта! Ти притежаваш играта (смях)!

 

Б: Разбира се, абсолютно. Цялото това нещо от моя перспектива е един вид „Games Master Project“.

 

Д: Не е ли невероятно?

 

Б: Имам предвид, казвал съм на хората много тихо от време на време, че ако искаш да разбереш какво прави или може курса по майсторство на игрите – погледни това.

 

Д: Това е „Камелот“! Еха!

 

Б: Така че това е продукт на Моста. Искам да кажа, че той трябва да бъде разбран много внимателно, много проницателно, защото не казвам че... Знаеш, това не е его-нещо. Това няма нищо общо с егото. Всеки си има свой собствен процес и Кери достигна до това независимо, но трябва да видиш цялото нещо като цяло. То има връзка с природата на отговорността. Аз съм отговорен за всичко, но ти също.

 

Д: Правилно.

 

Б: Както и всеки друг и така цялото се застъпва и се създава холографски. Но знам, че нямаше да правя това което правя без пътешествието отвъд Моста и не виждам нищо неефективно в това което се случи след разцепването на Църквата. Никога не съм бил в Църквата и открих тази тема едва през 1984-та година с една от отцепническите групи в Лондон. Чудесата се случват навсякъде и това е проявление на едно от тях.

 

Д: Мисля, че не обясних правилно тази концепция. Сравнявам я с това което Хъбард искаше да направи. Не че не съществуват чудеса, които се случват вследствие на това което той направи. Има много, много хора, които манифестираха необикновени неща, като Бил Робъртсън, но в сравнение с изчистването на планетата, тази мечта бе опровергана.

 

Б: Да. Смятам, че моето разбиране – което е разговор, който трябва да направим извън запис – е че в момента се случва нещо различно. Има много неща, които се случват извън планетата. Не си говорил за Галактическия патрул. Не си говорил за това как така всички тези хора изведнъж се озовават тук в този живот, всички работейки заедно по това, разбираш ли?

 

Д: Абсолютно.

 

Б: Какво е да си мисионер и какво значи това? И защо когато членовете на Морската организация са били помолени да подпишат договор за един милиард години, те са казали: „Добре, няма проблем.“ Какво е означавало това?

 

Д: Правилно.

 

Б: И какво е символизирало това?

 

Д: Да, все едно вече сме били подписали такъв договор. Това е просто препотвърждение за това, което вече сме вършели (смях).

 

Б: Именно. Точно така. И много последни наблюдатели коментират факта, че е налице този много голям наплив от хора, които са дошли тук с много силно чувство за мисия и те не изглежда да са обикновени човешки същества.

Тези хора сякаш са с много развити способности, но само защото са тук, на тази планета, те трябва да имат всичко, защото ти пристигаш тук и не можеш да си спомниш абсолютно нищо – не знаеш какво би следвало да правиш и си напълно объркан.

Но повечето от мисионерите тук всъщност никога не са имали някаква работа със сциентологията. Това е програма за подпомагане, като специфична програма за рехабилитация на дадени способности. Някои хора просто казват: „Е, да върви по дяволите. Ще си върша моята работа така или иначе.

 

Д: Точно така, както Кери, aбсолютно. А някои хора влизат с такова съзнание и способност, че... знаеш как... По онова време през 50-те години не съществуваха подобни хора. Тогава трябваше да изкараш програма, за да придобиеш подобна способност, не идваш просто ей така, притежавайки я изначално.

 

Приятелят на Д: Как е името ѝ, третият човек в малката ви група?

 

Д: Всъщност не смятам за удачно да казвам името на третия човек, защото тя определено не желае това. Атакуваха я, а мен – никога. Атакуваха и приятеля ми, но в нейния случай бе по начин, по който те преравяха боклука и отиваха до дома ѝ, чукайки на вратата ѝ в продължение на месеци и години, изобщо много такива неща. Тя се изплаши, напусна града и спря да снася информация. Това се случи преди десет години.

 

Б: О, толкова наскоро?

 

Д: О, да, Църквата продължи да я преследва. Тя достави малко информация и за кратко. Бе добре позната в организацията и така, както знаеш, тормозът не приключи просто така. Те искаха да престане да говори.

Знаеш ли, едно нещо, за което не съм говорил е, че знам как материалите от горните нива излязоха публично. Знам кой го направи. Знам как аудиокасетите от Клас 8 излязоха пред широката общественост.

 

Б: Говориш за... как беше името му?

 

Д: Лари Уест?

 

Б: Да, Лари Уест.

 

Д: Знам кой му даде този материал.

 

Б: Но част от него бе променена, нали?

 

Д: О, да, всичко беше изменено. Нямаше нещо, което да не бе пипнато, защото всеки човек иска да бъде креативен и да постави собствения си почерк върху него. Но когато всичко това се случи, промяната на материалите, дори аудиокасетите от Клас 8 и други подобни неща, бе направена след писмото на „Дейн Топс“.

Но знам кой го извади на показ, как изкараха аудиокасетите от Клас 8 публично и как това беше дирижирано, защото този материал беше много охраняван – просто не можеше да се добереш до него. Някога ще ви разкажа за операцията, ако искате да я чуете.

Това бе наистина, наистина невероятно, но когато материалът започна да излиза, конфиденциалния воал на хората от Църквата, които искаха да пазят в тайна методите си – се пропука.

 

Б: ОК. Това беше като втората фаза на цялото това... масово изселване.

 

Д: В рамките на 3 г. след писмото на „Дейн Топс“, хората събраха сили да продължат сами, защото можеха да си набавят оригиналния материал да помогнат на всички хора, които са били „заключени“. Никой не беше си и мечтал някога да го използва извън конфиденциалните граници и вътрешните светилища. Ще го кажа по този начин. Много от звездните хора продължиха сами, после се провалиха и повярваха, че са осъзнали, че всичко е било брътвеж, вместо че са били манипулирани да напуснат и да дискредитират всичко това.

Но, нещото което Рон Хъбард каза по повод на това, че не би успяло без организацията, бе вярно. Всеки иска да бъде личност. И за нещастие това понякога означава да се промени нещо, което няма нужда от промяна, когато то просто трябва да се приложи, както е било възнамерявано.

 

Б: ОК, съгласен. Има доста индивидуалност в алтернативната медия, определено. Удивително е как хора с подобни цели често не работят добре заедно.

 

Д: Можеш да се обзаложиш.

 

Б: Нека да го наречем боклук. Кери, имаш ли още нещо да добавиш преди да завършим?

 

К: Не, това беше очарователно. Наистина прекрасно.

 

Б: Абсолютно. Благодаря ви много. Можем да говорим още дълго време и това бе една наистина невероятна история. За много хора това ще е ново и ще бъдат зашеметени от всичко. Ще трябва да минат през нея няколко пъти!

 

Д: (през смях) Вероятно.

 

Б: Добре, благодаря ви отново. Погрижете се добре за себе си. Все още се държите след всичките тези години. Това е чудесен пример.

 

 

Лос Анджелис, септември 2009 г.

 

Източник: http://projectcamelot.org/dane_tops.html

Превод: Janthine

Редакция: Издателство „Паралелна Реалност

 

 

 


[1] Това е референция към коментирания в „Завръщане в Монтоук“ и „Първият тунел“ аспект касаещ т. нар. „данъци“. Онези от вас, които са разбрали идеята осъзнават че самият факт, че тази система се просмуква в сциентологията означава, че тя вече е превзета, защото отразява архонтски принцип просмукан и по-нагоре из матрьошките на Играта.

[2] Т. нар. „азбучни агенции“ са федерални агенции, създадени по време на управлението на Рузвелт. – бел. прев.

 

 

 

scroll back to top
 

Търсачка

Кой е на линия?

В момента има 651 посетителя и 1 потребител в сайта

Потапяне

Подкрепи работата ни

Ако харесвате нашата работа и сме били от полза за Пътя ви, може да ни подпомогнете със сума по избор:
Всички средства ще бъдат използвани за задълбочаване на нашите изследвания и проекти. Благодарим!

За aдминистратори



Статистика

Членове : 767
Съдържание : 517
Брой прегледи на съдържанието : 7208413



Изграден с помощта на Joomla!. Designed by: joomla templates hosting Valid XHTML and CSS.

© 2020 Издателство „Паралелна Реалност“ : Освен ако не е посочено друго, съдържанието на този сайт е лицензирано под:
Creative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български

Creative Commons License