„Изкуствената“ времева структура на Земята (интервю с участник в проекта Монтоук) Печат
Статии - Секретни бази
Написано от Издателство Паралелна Реалност   
Вторник, 05 Март 2019 12:03

 

timeash1

В края на 2017 г. представихме разширеното издание на „Проектът Монтоук“. Книгата бе допълнена с много нова информация, редки интервюта и нашия собствен синтез и преживявания свързани с плеяда от взаимосвързани теми. Дойде ред да сложим един своеобразен край на този цикъл. Той е силно необходим, защото в новата ни книга – „Завръщане в Монтоук“ – всичко, което си мислите че знаете по всяка една „езотерична тема“, ще бъде буквално катапултирано в една изцяло различна вселена на осъзнаване. Преходът към това ново преживяване няма как да стане плавно или постепенно и в този смисъл настоящият материал не е обвързан по никакъв начин с всичко, което тепърва предстои. Точно заради това, преди да настане време и да достигнем до планирания „сюблимен момент“, в известна степен ще сложим „стария филтър“ на възприятие на тази информация. Въпреки това, в интервюто, което ще прочете след малко, има някои ключови изрази, които могат да ви дадат една силно криптирана и шифрирана представа за феномени, чиито осъзнаване изисква стотици страници компресирана и синтезирана информация (която понякога дори има роля само на необходим контекст, за да има шанс за последващо разбиране). Точно затова ви съветваме да гледате на повечето „удебелени“ думи в текста като на потенциални маркери за „пароли“, които впоследствие ще ви отворят портали към неща за които до момента не сте си и представяли. Напълно сме наясно, че начина по който са отразени тези концепции в това интервю не може да предложи дори и най-повърхностния слой на нещата. Просто защото го няма свързващото звено. Без него всичко може да изглежда „нерелевантно“, „отнесено“ и дори „неадекватно“ по отношение на някаква „нормална логика“. Както вече намекнахме, за да не е такова, се изисква нещата да минат на съвсем различно „ниво“, както като качество, така и по обем.

 

Самото интервю открихме сравнително скоро и представлява изключителна антикварна рядкост. Това е една от основните причини поради които го превеждаме и споделяме с вас (макар и в леко съкратен вариант). То е проведено от разследващия журналист Рик Мартин[1] за специализираното списание „Spectrum“, през вече далечната 2000 г. В интерес на истината преди интервюто Рик е успял да изгради някаква базова рамка, описвайки в над 20 стр. основни положения свързани с това „какво представлява проектът Монтоук“. От тази гледна точка читателят не стъпва съвсем на сляпо в обстановката. В нашия случай първата книга играе ролята на този контекст.

Интервюираният в конкретния случай е една силно енигматична личност. Това е човек, който излиза малко по-късно на сцената (в сравнение с повечето от останалите участници) и се представя с псевдонима „Майкъл Аш“. В началото той е изключително активен лектор и дори планира да издаде няколко книги свързани с различни аспекти на проекта. Има данни и за издадени аудиолекции, които са изключително апокрифни и през годините така и не успяхме да придобием. На даден етап „Аш“ мистериозно се оттегля, а към днешната дата (по информация на Питър Муун), той се занимава с алхимия. „Майкъл“ дава редки детайли за някои аспекти на проекта, които не се срещат при никой друг от по-известните замесени лица, което ни кара да вярваме, че наистина е имал роля в Монтоук. Майк независимо споменава и някои ключови неща, които са на практика идентични с нашите собствени открития касаещи структурата на реалността, което ни кара да му гласуваме известно доверие.

Разбира се, тук е и тънкия момент...

 

Като цяло въпросите свързани със „стандартните начини“ чрез които подобна информация се появява на „бял свят“, вече бяха детайлно дисектирани в следговора на юбилейното издание на книгата (стр. 206-207). Въпреки това отново ще ви напомним, че става дума за „програмиране“, като целите и слоевете на този „феномен“ са изключително необятни. Понякога самият разказ на един такъв субект, може да бъде подсъзнателен опит за депрограмиране, което неминуемо въвлича в себе си и много „талаш“. В този смисъл всяка една информация едновременно бива и дезинформация, защото под знаменателя на искрената вяра, че се казва нещо „истинско“ се крият както диаманти, така и аромат на обор.[2] Така много често задкулисните намерения на разкрития от силно екзотично естество целят да постигнат когнитивен дисонанс. По този начин цялата тема лесно може да бъде зачеркната като „невъзможна“ – без задължително този, който изнася информацията, да си дава ясна сметка за този факт. Винаги обаче има набелязани целеви групи, които да възприемат „посланието“ по точно определен начин. Затова тук не става дума толкова за „разкрития“, а за „спусната информация“, която обслужва много широк кръг от цели, съобразно целевата група. Точно по тази причина най-естественото нещо на света е определени „властови структури“ да са изключително активни по отношение на това какво излиза публично под всяка една форма. И най-ефективният начин да бъде осъществено това, е то косвено да изтича през самите тях, под множество форми и с хиляди различни нюанси. Което обстоятелство трябва да се има предвид и по отношение на конкретното „интервю“.

Докато четете не забравяйте, че контекстът стоящ зад „програмирането“ и „времето“ като понятия, е толкова изискващ, че човек буквално трябва да излезе от тази вселена, за да успее да разбере техния принцип на действие и разнообразните механизми чрез които биват прилагани на „земна почва“. Тази амбициозна задача е предмет на следговора ни към книгата „Завръщане в Монтоук“, за чието излизане можете да следите в сайта ни.

 

ИздателствоПаралелна Реалност

 

 

Интервюто

 

Мартин: Доколкото разбирам фактически сте заемал длъжността „Делта Командир“ на проекта Монтоук. Какво точно представлява тази функция и какви времеви граници обхваща личната ви обвързаност с Монтоук?

Аш: Реално Монтоук има пряка връзка с целия ми живот – дори в периода преди самото ми раждане. Важно е да се отбележи, че това е проект свързан с контрол върху времевите линии и в тази връзка определена информация е била налична още преди да се появя на този свят. Били са задействани конкретни взаимовръзки които да гарантират, че ще се родя в определен град и времеви интервал. Това обикновено има за цел да подпомогне постоянното наблюдение на даден субект, макар че на теория може да бъде направено от всяка една земна локация. От тази гледна точка свързаността ми с проекта датира още преди фактическото ми раждане.

Мартин: Това е интересно.

Аш: Колкото до длъжността „Делта Командир“ мога да кажа, че подобна позиция заемаха поне няколко човека. Имаше различни силови формирования и екипи извършващи специфични функции. На пръв поглед „командир“ звучи като висока позиция. Ако погледнете обаче детайлно на нещата ще установите, че вътрешната структура на проекта до голяма степен е базирана на ранговете във флота. Поне що се отнася до офицерите. През тази призма „командир“ е по-нисша позиция от капитан и реално отразява съвсем нормален и не толкова грандиозен ранг. Въпреки това избора на конкретен командир за мисиите варираше според различните фактори. Някои от тях включваха броя на участниците, броя на специалните групи в екипа и степента на подготовка и опит на командира.

Що се отнася до първите ми спомени свързани с проекта – те датират от около 5 годишна възраст. Още тогава бях внимателно наблюдаван и в известен смисъл отделен от традиционната среда. Бях подложен на тест за интелигентност в детската градина, след което моите родители бяха привикани, за да им съобщят за високите ми резултати. Още на този етап им бе внушено, че традиционното училище би било прекалено скучно за мен и е по-добре да бъда обучаван по „специални програми“, които да предложат далеч по-добро предизвикателство за възможностите ми. Така реално започна официалното наблюдение на когнитивните ми способности и по тази система функционират предварителните фази на много тайни проекти. Родителите ми си нямаха ни най-малка представа какво означаваше всичко това и за какво наистина бях подготвян. От тяхна гледна точка те правеха най-доброто за моето образователно благополучие.

На 10 годишна възраст започнаха да ме наблюдават и енергийно. И в случая имам предвид пълния спектър на това понятие. Което разбира се включва и сексуалната функция. Както вече знаете сексуалният елемент стоеше в основата на програмирането и обучението на голяма част от кадрите свързани с проекта.

Мартин: Предполагам визираш оргонната енергия на Вилхелм Райх?

Аш: Точно това имам предвид. Започнаха да ме наблюдават усилено по това време, но реално влязох в проекта на 13 години. Това обикновено е точката в която енергийната манипулация може да се осъществи в пълния ѝ спектър. Тук искам да уточня, че на практика през тези години бях ангажиран в други проекти. Вече знаете че „проектът Монтоук“ е по-скоро измислен термин – нещо като „събирателно“ за масовата публика. Но това не е действителното му име. Реално проектът представлява конгломерат от различни експерименти и „черни операции“, които се случват под обща шапка. Те имат много различни имена и обозначения. В ранните години тези експерименти все още не се провеждаха във форт Хироу. По това време имаше две локации чрез които се осъществяваха конкретни цели. Едната беше в местния университет, който имаше медицинско съоръжение на своя територия. Другата сграда бе Национална лаборатория, която се помещаваше тук на острова.

По отношение на това какво означава да си „Делта Командир“ ще си позволя да вляза в малко повече подробности. В самото начало бях нещо като своеобразен „времеви емпат“. Бях активно натоварен със задачата по създаването на енергийните вихри, които формираха порталите преди екипът да се отправи на мисия. Отговарях и за връщането на екипа и знаех най-вероятната локация на позициониране на порталите за наобратно. Бях пращан на много мисии. Още в самото начало обаче бе решено, че ще е необходимо да премина през военно обучение, особено такова свързано с бойни схватки. Отчасти това се дължеше на факта, че по това време прекалено много хора в екипа бяха ангажирани с поддържането на моята лична безопасност, което си беше разхищение на ресурси. Това бе сериозен проблем и ме превръщаше в потенциална спънка за някои от операциите на екипа. Впоследствие обаче натрупах толкова много опит от всякакво естество, че бях идеалният кандидат за командир на мисиите. Тук искам да уточня, че начина по който се провеждаше цялото това обучение обхващаше напълно целия ми живот. Бях учен по начин който да ми позволява да извършвам специфични дейности както в самия проект, така и в „цивилния ми живот“.

Така например за целите на проекта бях обучаван и като професионален шофьор – лиценз, който придобих и в живота си извън проекта. Но по-важното е, че бях специално обучен в сферата на разчистването на „специални катастрофи“. Това беше една от най-важните дейности, с които се занимавах. Отдаваше ѝ се наистина голямо значение. Бях част от екип, който се изпращаше да разчисти зоната при катастрофи на неконвенционални летящи апарати. Тук става въпрос за цяла плеяда от различни ситуации – от апарати базирани на свръхсекретна технология, до иновационни вражески разузнавателни машини и... дори извънземни апарати. Бяхме един от екипите, който се появяваше, обезопасяваше зоната, блокираше пътищата и разчистваше всичко за изключително кратко време. Същевременно извън проекта изпълнявах функцията на фелдшер и работех в линейка. Освен това започнах да работя и като пожарникар и да участвам в рутинни операции за спасяването на хора в опасни ситуации. Бях специално обучен да се справям в ситуации на тежки катастрофи и да вадя хора затиснати от отломки. В рамките на проекта участвах в специална програма, която ме подготви за овладяване на ситуации при инциденти с коли, влакове, самолети и всякакви други превозни средства. На практика бях изключително добре обучен да вляза във всякаква извънредна ситуация, да се появя на сцената на голяма самолетна катастрофа и да овладея положението. Както в самия проект, така и извън него бях в режим на непрестанно обучение. Имах добра степен на владеене на няколко езика, което също бе от полза. В края на „ученическите ми години“ бях преместен в друга програма. Тя се наричаше „Училище без стени“. Трябваше да докладваме в специално съоръжение. Едното крило на сградата беше за специално избрани младежи, които на този етап се считаха за вундеркинди.

Мартин: Често когато провеждам подобни интервюта по телефона стават много странни аномалии и се чуват загадъчни смущения във връзката. И сега се получава същото.

Аш: О, да, това ще се случва често, но след известно време ще се превърне в рутина и ще свикнеш.

Мартин: Винаги съм се изумявал в такива случаи – сякаш „те“ искат да пратят послание, че следят ситуацията.

Аш: Разбира се. Те разполагат с технология чрез която могат да останат абсолютно незабелязани докато наблюдават каквото и да е. Тук не става дума за някаква своеобразна „издънка“, която причинява смущенията, то е по-скоро заявление. В тази връзка когато официално напуснах проекта през януари 1994г. се озовах в странна ситуация. В продължение на първите две седмици бях обзет от огромна параноя.

Мартин: Убеден съм.

Аш: И те се възползваха в голяма степен от този факт. Често идваха черни хеликоптери. Живеех в една сграда на третия етаж. Един ден точно след като излязох изневиделица се появи черен хеликоптер на улицата и почна да кръжи много ниско като почти се изравни с мен. Остана на тази позиция за малко, след което се издигна. През този период бях напълно неадекватен и не можех да реагирам на случващото се около мен. След това, не знам дали заради постоянните ми тренировки по бойни изкуства или заради военното ми обучение, но след известен период разбрах какво трябва да правя. Трябваше да бъда ОСЪЗНАТ, а не параноичен!

Мартин: Разбирам. Имаше ли някакво конкретно събитие, което да тласне първоначалното ти осъзнаване, че водиш двойствен живот с потиснати спомени?

Аш: Всъщност бяха цяла серия от събития. От много време бях доста потиснат и нещастен без да има някаква конкретна причина за този факт. Вероятно се е трупало постепенно още от 13 годишна възраст. В крайна сметка се опитах да приложа някои терапевтични принципи, които обикновено дават много добър ефект. Те са базирани на идеята, че (образно казано) човек следва да прегърне всяко едно „тъмно“ събитие от своя живот до степен, в която това събитие вече няма власт над съзнанието му. Просто трябваше да го погледна в очите, да премина през него и да се справя с него. Прекарах една-две пречистващи години през които се опитвах да следвам това правило. И след като уж успях да пречистя всичко тъмно от живота си – не можех да разбера защо и какво е това нещо, което продължава да ме яде отвътре. Имаше нещо твърде сбъркано и просто не знаех какво е то.

По това време се обучавах да бъда терапевт. Мислех си, че докато помагам за лечението на другите хора, ще открия и лек за самия себе си някъде по пътя. И дори, че след това ще мога да помогна на още повече хора с откритията си. Всъщност не вярвам, че някой изцелява когото и да е, но човек може да бъде един вид катализатор в процеса. Стажът ми бе при един японски лекар. Ще спестя неговото име, защото не съм искал разрешение от него да го обявя публично в това интервю.

Мартин: ОК, няма проблем.

Аш: Та този японец имаше революционни възгледи. Той притежаваше лиценз да упражнява както източна, така и западна медицина. Първоначално е учил в Токийския университет, след което е практикувал и преподавал в Япония. После идва в САЩ. Тук той преподава в Медицинският колеж „Алберт Айнщайн“ и в още 2 други местни университета. Имаше късмета да води сравнително престижен живот. Явно съдбата или „небесата“ се бяха застъпили добре за него и имаше много контакти. Същевременно с това японският доктор бе изучавал и айкидо с Морихей Уешиба. Станахме много близки и дори мисля, че бях единствения стажант, с който се бе съгласил да работи до този момент. Така че работехме заедно.

Сред множеството групи от хора с които японеца се бе срещал, имаше и един джентълмен, който също бе инструктор по айкидо, но от по-висок ранг. Неговото име бе Козо Нишино.[3] Той учи паралелно медицина и балет в Япония след което става един от големите балетни майстори там. За известен период посещава САЩ и играе балет в Ню Йорк. От сегашна гледна точка може да изглежда много различно, но по това време хората са имали доста бегла представа за термини като „чи“ или „ки“, с които бива обозначавана вътрешната енергия. Така в началото той имал големи трудности да предаде адекватно какво точно стои зад това понятие. Нещо подобно на т. нар. „принцип на банана“. Ако човек никога не е ял банан трудно може да опише на какво има вкус този плод. Той просто трябва да изживее това усещане.

Поради тази причина Нишино изобретил специална техника, която се състояла от 6 различни движения. Когато човек извършва тези 6 движения и ако успее да ги изпълни правилно, получава удивителен прилив на енергия в тялото си. Тук става въпрос за директна обратна връзка. Прилива на енергия се усеща още при първото изпълнение. Ако човек никога не го е правил преди, се наслаждава на невероятно изживяване. Така Нишино демонстрирал на учениците си какво е ки. Впоследствие той започва да изследва труда на Александър Лоуен. Това е човекът, който представя идеята за езика на тялото в САЩ. Също така съставя техника за разпускане, чрез която първо силно се напряга дадена зона, а след това напрежението се освобождава.

Та, японският лекар, с който работех, започна да търси и други методи за приложения на въпросните техники. Бидейки психиатър той започна да изследва възможността – те да са от полза при травматични, болезнени или потиснати спомени и т.н. От известно време бе започнал да работи с пациенти в тази насока и това бе направо революционен подход. Защото психиатрите обикновено решават подобни проблеми с „лекарства“, а той се стремеше точно към обратното. И честно казано резултатите които постигаше бяха доста добри. Освен това японецът бе установил, че ако обясни добре въпросните практики на пациентите си и какво се стреми да постигне чрез тях, това подобрявало скоростта на възстановяване. Хората ставали много по-уравновесени и спокойни. Освен това обаче, техниките спомогнали за разбиването на определени енергийни бариери.

Японецът бе твърд привърженик на схващането, че ако човек тръгне да обучава някой в нещо той лично трябва да е преминал през процеса. Да се постави на мястото на пациента и да извърви целия път. Така че това важеше в пълна сила и за мен. Ако исках да прилагам тази техника върху бъдещи пациенти аз трябваше да съм минал по този път. И след като почнах да изпробвам въпросните техники в продължение на доста време започнах да усещам силно изявен благоприятен ефект. Когато споделих това на японеца той ми каза. „Ако е писано да се случи то просто ще се случи. Не се старай да насилваш нещата.

Един ден слушах музикален диск докато прилагах точно определена техника. Всеки път щом правех едно специфично движение при което ръцете ми отиваха нагоре дискът почваше да прескача. Тъй като бях на около 2 м. от уредбата започнах умишлено да скачам нагоре-надолу, за да проверя дали всяко едно движение влияе на диска. Определено не беше така. След това дори го почистих и го пуснах отново. Не прескачаше на едно и също място. Правеше го само когато извършвах това специално движение от техниката. С течение на времето подобни странности започнаха да се засилват и ефекта от това, което правех, бе все по-изразителен. Имах чувството, че нещо започва да се задвижва в мен, че нещо се случва.

По това време работех по един договор – извършвах инженерна дейност. Тази сутрин обаче не бях на работа, защото си бях взел отпуска. Направих всички движения от техниката след което седнах и се почувствах изключително релаксиран, спокоен и с чисто съзнание. Нещо ме накара да пусна телевизора. Точно в този момент по канала вървеше стар документален филм, който все едно бе правен през 70-те години. На заден фон се чуваше глас на актьор, който много приличаше на този на Ленърд Нимой – същият, който играе извънземния от Вулкан в „Стар Трек“. Във филма се говореше за експеримента „Филаделфия“ за който до този момент аз на практика не знаех нищо.

Имаше нещо като „видеотур“ – презентация на кораба „Елдридж“. Докато вървяха из него се почувствах изключително странно. Бях сигурен, че познавам този кораб. Дотолкова, че във всеки един момент знаех коя част къде трябва да се намира. Детайлите пасваха точно. Така изведнъж в съзнанието ми изплуваха много спомени. Това бе голям шок, защото цялата информация силно ме смути и обърка. Бях много ядосан и затова опитах да се успокоя. В крайна сметка успях да върна баланса си след което се обадих на един мой добър приятел.

Тук следва да уточня, че този мой познат се интересува от НЛО и извънземни от много дълго време. Всеки път обаче, когато подхващаше разговор на тази тематика аз моментално го „отсвирвах“. По-късно разбрах, че това е било неизменна част от моето „обучение“ – нещо като стандартна практика в подобни ситуации. Преди много години му бях описал един човек и приятеля ми твърдеше, че това описание твърде много прилича на Престън Никълс. Той донесе излезлите до този момент книги за проекта Монтоук. Дотогава изобщо не ги бях виждал, макар да знаех, че съществуват от приятеля ми.

Впоследствие тези книги ми помогнаха изключително много – особено в началния период на моето осъзнаване. Разказвах му части от нахлулите в мен спомени, а той директно отваряше книгата и обясняваше на коя страница е било коментирано нещо подобно.Та в този ден той ми показа няколко снимки, покривайки текста под тях и ме попита дали това е Престън Никълс. Първите 2, които ми показа определено бяха на други хора и аз му казах, че със сигурност това не е той. На третата обаче, го разпознах и това се оказа напълно вярно. Под нея стоеше неговото име. Всъщност в този момент се разстроих още повече, защото се случваше нещо странно и не можех да си обясня откъде имам цялата тази информация в такива детайли. Моят приятел бе посещавал лекции на Престън и му беше взел телефона. Затова реших да му се обадя и да обсъдим това, което ми се случваше. Обадихме му се и поговорихме малко. Оказа се, че сме се срещали и извън проекта преди няколко години, като почти моментално след това сме прекъснали всякакви контакти. Тогава той предложи да го посетя колкото е възможно по-бързо.

Казах му, че ще дойда веднага. Той поиска да ми даде указания за мястото. Тогава в мен изплуваха някакви спомени и точно заради това исках да ги изпитам. Отговорих му, че ще се опитам да го намеря сам и ако не се получи, ще му се обадя отново по телефона. След известно скитане по улиците с автомобила се озовах пред една малка къща. По това време бе станало 2:30 през нощта. Така че си казах, че има два варианта. Да почукам на вратата и някой непознат сънен и бесен човек да ме изрита, заплашвайки ме с полиция или да съм прав и това да е къщата на Престън. Почуках, вратата се отвори и пред мен бе Престън Никълс.

Това бе началото на процес, който започна да разбива на пух и прах първоначалната ми представа за нещата. Тя бе базирана на пълно отрицание, че подобни феномени могат да съществуват изобщо. След това ми помогнаха и неколцина доста ерудирани хора, чрез които успях да си стъпя на краката и да възстановя психическото си равновесие, интегрирайки участието ми в проекта. Впоследствие работата ми като терапевт ми даде възможност да общувам с много хора, част от които също бяха въвлечени в проекта по един или друг начин. Това ми даде възможност да сравнявам и пресявам различна информация, тъй като в голяма част от случаите хората които говореха по въпроса не се познаваха един друг. Оказа се, че изумителните неща които ми минаваха през главата под форма на спомени за различни преживявания не са чак толкова налудничави, колкото си мислих първоначално. Имаше и други хора с подобен опит и това ми даде някаква начална база на която да стъпя.

Мартин: Винаги съм се чудел дали да акцентирам повече на предварително плануваните въпроси или да оставям разговора да тече сам по себе си. Нека все пак да се върнем на въпроса с времето. Предполагам че всъщност си пътувал във времето посредством стола на Монтоук?

Аш: Фактически столът не бе проектиран като директен посредник при пътуването. Той по-скоро служеше като интерфейс на човешкото съзнание. В комбинация с Делта-Т антената се създаваха енергийните вихри чрез които пътуването ставаше възможно.

Мартин: Точно това бе и един от заплануваните ми въпроси. Можеш ли да обясниш с малко повече детайли за Делта-Т антената?

Аш: Не съм толкова добър технически експерт като Престън, но ще дам всичко от себе си, за да внеса яснота. На мен лично ми бе обяснено, че това е на практика триаксиална антена.

Мартин: ОК, нека приемем че трябва да го обясниш на 75 годишна старица, която няма никакво техническо образование. Така че го обясни като за обикновени хора, без технически електронни понятия. Просто като концепция – как работи?

Аш: В общи линии работи по следния начин. Първо ще дам малко информация за механиката на Делта-Т антената и след това ще коментирам „механизацията“ на самото време.

Самата антена би следвало да се разглежда като структура. Тя има 8 страни. Изглежда почти като две слепени за основите си пирамиди. В тази структура има много силни магнитни полета. Те пулсират с различна интензивност и по различно време. Всяко едно поле бива създадено като опозиция на друго такова. Точно както ако вземеш два еднакви края на магнит – резултата ще бъде отблъскване. Идеята е да се създаде изкуствено гравитационно огъване. ОК, сега нека оставим тази идея за момент. Начина по който обикновено се представя времето не е съвсем коректен. Времето представлява нещо подобно на разтеглив сапунен балон. Всеки един момент и всеки потенциален момент е точка на повърхността на този балон.

Обикновено хората са склонни да мислят, че времето е някакъв постоянен поток, който тече в една посока. Това което в действителност се случва е, че ние просто „скачаме“. Нашето съзнание не е фиксирано на база точни координати и скача на серии в избрани точки от този балон. Нека дадем един пример. Отивате на щанда в магазин за деликатеси и пред вас има 3 опции. Пилешка салата, салата от краставици и картофена салата. Всички 3 опции съществуват в балона. Но съзнанието вероятно ще изследва само една конкретна и ще структурира верига от събития за себе си. Нещо подобно на кинолента, където имате различни кадри, като всеки един е малко по-различен от другия. Но ако видите тези кадри с определена скорост и честота се създава илюзията за движение. В общи линии се получава същото, ние си избираме конкретни „кадри“ един след друг.[4]

Така че фактически времето не „тече“. То не се движи. То е в покой. Ние се движим и по този начин се случва възприятието ни, че времето се случва. Времето не се движи – ние движим нашето съзнание. В рамките на този балон имаме много възможности. Например, искаме да отидем от една конкретна точка (която се явява едновременно координати на време и пространство) до друга, която се намира относително много „далеч“ на отсрещната страна от балона. Как бихме направили това? Ако го направите по стандартния начин, преди да стигнете до желаната точка ще трябва да преминете през огромен брой други „неща“, които да имплементирате във вашия филм. Но какво би станало, ако искате да се върнете на друга част от вашия филм, или до друга част от филма на някой друг? Какво би станало, ако искате да отидете на някое напълно различно място без да минавате през всички тези допълнителни „кадри“. Определено те биха направили вашият филм прекалено дълъг. Ще се нуждаете от някакъв пряк път. В тази връзка това, което правихме в Монтоук, бе следното. Представете си, че слагате един пръст на точката, в която сте в момента и друг пръст на противоположен край на обикновен балон за игра. На пръв поглед те изглеждат доста далеч, но ако натиснете пръстите си – балонът започва да се огъва докато накрая ще можете почти да ги докоснете един друг. Така дистанцията между двата пръста става нищожно малка. Това в общи линии бе основният принцип, който използвахме както за пътуване във времето, така и в пространството. Делта-Т антената не бе използвана само за пътуване във времето. Чрез нея можеха да се прекосяват и големи дистанции. Ако на теория искате да стигнете до Ригел – това би било много удачен вариант. Може да използвате антената да огъвате както времето, така и пространството. Управляващите проекта имаха прилична представа за това как всъщност е структурирано времето и как сме структурирани самите ние.

Има доста проблеми свързани с процеса на пътуване във времето. Всеки лесно може да види огромния потенциал стоящ зад това да можеш да променяш и наместваш различни събития. Но всеки път, когато го направиш – ти променяш филма и реда по който той се случва не просто за себе си, а и за доста други хора. Понякога това се оказва във вреда на първоначалния замисъл. Промяната води до верига от други промени, които в крайна сметка драстично влошават ситуацията на фона на очаквания резултат от намесата. По тази причина, в много случаи, за да бъде правилно дирижирана една-единствена промяна, са необходими 20 или дори 30 специфични мисии. Наистина е много трудно. По време на процеса се случват много интересни неща, които хвърлят известна светлина върху това как е структурирано нашето съзнание. В тази връзка голяма част от мисиите свързани с „бъдещето“ не се получаваха много добре. Точно поради начина по който е изградено нашето съзнание.

На нас ни е по-лесно да се фокусираме в даден „минал момент“. Просто затваряме очи и можем да се върнем на конкретна дата или събитие от историята ни. Толкова е лесно. Съзнанието ни е конструирано по начин, който ни дава лесен достъп до това. Когато става въпрос за бъдещето, нещата стоят малко по-различно. Нека хипотетично да приемем, че хората с власт могат да използват Делта-Т антената и да отидат 1 месец напред в бъдещето с цел да разузнаят финансовия пазар. Те биха имали пълната информация за цените на всички акции и т.н. Ако обаче решат да използват данните с цел финансови облаги на определени хора, нещата могат драстично да се променят. Защото те биха започнали да купуват определени неща на база информацията, която имат. Но самият факт, че те ще започнат да купуват тези „активи“ сам по себе си ще доведе до промяна във времевата линия в сравнение с „видяната такава“. Понякога начина по който е структурирано съзнанието ни пречи да бъдем максимално ефективни. Голяма част от мисиите свързани с бъдещето (за които аз лично имам информация) в известна степен се проваляха. Тъй като вече не съм в проекта обаче, не мога да бъда сигурен дали са успели да подобрят резултатите и в това направление.

Мартин: Има няколко специфични бъдещи дати за които съм си набелязал разни въпроси. Те са свързани с проекта и искам да започна с една определена. Какво е значението на датата 12 август 2003 г.?

Аш: Честно казано по този въпрос не мога да кажа много. Просто защото не съм сигурен в точното значение. Това което знам е, че по време на проекта се случи интересна аномалия. Ако отново използвам аналогията на балона – в него има нещо подобно на „празно пространство“. Там просто не се вижда абсолютно нищо. Някакъв вид черно петно. Първоначално това „петно“ обхващаше периода 2000-2010г. Отначало изобщо не можехме да влезем в този времеви прозорец, независимо колко усърдно се опитвахме да го сторим. Но управляващите проекта не спираха да опитват и неуспехите ги мотивираха дори още повече да го направят. Всички усилия бяха впрегнати точно в това и накрая успяха. Но точно в този момент се случи нещо още по-интересно. В момента, в който проникнахме в този период, загубихме връзка с периода 2011-2021 г. за разлика отпреди. Ако трябва да го обясня по по-прост начин, бих използвал следния модел. Ако сложиш капка масло в съд с вода и се опиташ да сложиш пръста си върху нея, маслото ще се премести по повърхността на водата. Нещо подобно се случи и с това „черно петно“. Просто не можахме да проникнем в него. Поне докато аз бях там никой нямаше ясна представа какво точно представляваше то.

Личното ми мнение, което се базира на собствените ми преживявания с времевия океан, гравитира около схващането, че времевия балон е изкуствено създадена структура. Дългогодишната ми работа в сфери, които се простират много отвъд типичните човешки ограничения потвърждават това. Самият проект го създаде. Начинът по който усещаме времето сега се дължи на тази изкуствена намеса. Концепцията ни за време е напълно променена. Рестрикциите, които самото време като понятие налага, са били съвсем различни в миналото“. След намесата чрез проекта, възприятието ни за минало, настояще и бъдеще също са силно изменени.

Мартин: Можеш ли да коментираш различните сценарии свързани с налагането на Нов световен ред базиран на глобализъм, както и конкурентните времеви линии с други политически модели?

Аш: Знам със сигурност, че голяма част от усилията на проекта бяха свързани именно с установяването на всеобщ световен ред. Те се опитваха да го постигнат много пъти. Личното ми мнение е, че някои от най-драстичните опити за налагане на подобен модел (в случая визирам хитлеристка Германия) са добре пресметнати маневри в дълбочина. Идеята е „радикалният модел“ да се сгромоляса, така че на негово място подмолно да се прокара „по-малкото зло“ в очите на хората. След ВСВ бяха създадени организации като ООН, НАТО и т.н.

Мартин: И всички образно казано заспаха.

Аш: Бих казал, че по-скоро заспаха с една идея повече отколкото преди. Защото по мое мнение дори на онзи етап голяма част от масите бяха в подобно състояние. Имам предвид, че дори тогава повечето хора вярваха, че правителствата работят в интерес на хората. Но в даден момент „обработката“ започна да става все по-голяма. В тази връзка ще дам следния пример. В един от по-старите черно-бели анимационни филми с патока Доналд, се вижда как той не си плаща данъците. След това „се осъзнава“, започва да ги плаща и да извършва всякакъв род дейности, които да го направят „добър гражданин“. Та „приспиването“ започва да се усеща още от този исторически период.

Друга стратегия, която бива налагана е тази на изкуствената конкуренция. Преди работех за голяма фармацевтична корпорация. Тя се разрастваше и в процеса успя да купи много свои конкуренти, като ги приобщи към вече създадените производствени съоръжения. Това което те правеха, бе следното. Разделяха нарочно производствената сила на две и им зачисляваха различни марки под чиято шапка щяха да работят. Двете марки влизаха във война и всяка се стараеше да надвие другата. Това бе основната стратегия за мотивация и менажиране на персонала. В крайна сметка обаче, от по-висока гледна точка, те са една компания и няма значение кой е произвел повече от другия. Гледа се общия резултат – а той отива на едно и също място.

Мартин: Можеш ли да споделиш нещо за местата, които си посетил? Имам предвид чрез т. нар.времеви портали“. Ти ли избираше времевия период или той бе спускан като задание предварително?

Аш: ОК, нека първо ти разкажа малко повече за механизма чрез който работеше стола. Преди да стана важна част от специалните екипи, схемата по която се случваха нещата, бе малко по-различна. Имаше нужда от повече хора чрез които да се осъществи процеса. Някой сядаше на стола и използваше целия си съзнателен фокус за постигането на целта. Човекът бе подпомаган както от специфични наркотични субстанции, така и от много ментални техники, включително програмиращи такива. Операторът на стола трябваше да насочи съзнанието си към безкрайните възможности на миналото. Но имаше нужда от още двама души, които да направят същото и по отношение на настоящето и бъдещето. Така се създаваха 3 навигационни точки. Когато искаш да отидеш някъде имаш нужда и от референтна точка. Имаш нужда и от някой който да се фокусира върху точното място и време на заложената цел. И един човек, който да координира всичко това.

Когато създадеш енергиен портал свързан с миналото – т.е. да мислиш за нещо конкретно случило се в миналото – ти създаваш енергиен вихър в рамките на твоето собствено лично пространство и в рамките на квантовото поле около теб. Това обикновено не създава особени смущения в осъзнаването на околните, но въпреки това те го усещат и до известна степен реагират на случващото се. Основната цел бе тези енергийни портали да станат много по-мощни чрез усилване на естествените им характеристики.

В помещението бе инсталиран и огромен сириански компютър, който работеше с кристали. Но имаше доста проблеми с неговата употреба. Просто не знаеха как да бъде използван напълно ефективно и често се случваха странни инциденти. Понякога порталът колабираше и губехме човека, който бе преминал през него. Нямахме никаква представа какво се случва с индивида оттук нататък. Друг път набелязаната времева рамка бе пропускана и хората се озоваваха в съвсем друг времеви период.

Когато постъпих на работа в проекта командващите видяха, че имам много ценни вродени заложби. Изчакаха малко за да „узреят“ и започнаха да използват потенциала ми много по-ефективно. Де факто се заех със задачата, която се изпълняваше от сирианския компютър и в крайна сметка процеса бе сведен до необходимостта от двама души. Единият поддържаше фиксираната локация на която екипа трябваше да отиде.

Мартин: Това Дънкън Камерън ли беше?

Аш: Много често той изпълняваше тази функция. Но имаше и други. Командващите се опитваха да развият уменията и на останалите, така че да има по-голяма вариативност. Да се разчита само на 1 човек е грешка. Но не всички успяваха да покрият критериите и да се справят с поставената задача. Лично аз познавам още един човек, който бе част от проекта и се справяше много добре точно на тази позиция. Той обаче не иска да дава каквито и да е публични изявления по въпроса с Монтоук. Така че ще спестя неговото име.

Мартин: Добре, нека се върнем тогава отново на стола.

Аш: Общо взето процедурата бе следната. Дънкън избираше конкретната локация на която екипа трябваше да отиде. Аз от своя страна „се изстрелвах“ в центъра на времевия балон. След това сканирах повърхността на балона с цел да намеря съвпадение с точката, в която се фокусираше (или дори изживяваше) той.

Мартин: Това е удивително.

Аш: След което се прицелвах в зоната и там започваха да се формират енергийни вихри.

Мартин: Преди да дадеш повече подробности за някое конкретно пътешествие искам да обясниш как изобщо успяваха да върнат хората точно където трябва? Това вероятно е било много трудно.

Аш: Обикновено използваха един и същ човек, който да избере времевия поток или с други думи фрагмента от филма, чиято аналогия вече обясних. Грубо казано това работи по следния начин. Ако например човек шофира и по радиото са пуснали някоя по-стара позната песен, той много често може да я използва като котва, така че моментално да се върне в това време и да си спомни какво е било точното усещане. Може да си спомни дори конкретни детайли затова кои са били приятелите му тогава, специфични миризми и т.н... Човек направо може да се телепортира ментално в този период и да си спомни ясно усещането за него. В случая с Монтоук биваше избиран човек, който има специфичен спомен за конкретен времеви период. Но ако става въпрос за „дестинация“ отпреди няколко стотин или дори няколко хиляди години – подхода бе малко по-различен. Тогава биваше издирван човек, който да е генетично свързан по кръвна линия с хора, които са живеели в набелязания времеви интервал. Използваха генетичната или расова памет.

Мартин: Изумително.

Аш: На практика ползваха генетичен код, който да служи като „свидетел“. А Дънкан бе много добър в това. Понякога сканираше човека и откриваше генетичния код, който служеше като форма на заключване към дадена реалност. След което оборудването просто усилваше всичко това в пъти и то бе препращано към моя стол, откъдето аз поемах изграждането на портала.

Мартин: Сега вече може ли да опишеш някое пътуване?

Аш: Тези пътувания бяха много по-различни от преживяването на стола. В един от случаите трябваше да се върнем 4 дни преди т. нар. „Офанзива Тет“ във Виетнам. В оригиналния „времеви поток“ изненадващата атака на комунистите базирани в северен Виетнам бе нанесла поголовни загуби за американската армия.[5] Нашата основна мисия бе да се свържем с един-единствен човек на много висока позиция в командването. Трябваше да му дадем точно определена информация, както и конкретни инструкции как тя да бъде приложена от военна гледна точка. По това време бях още хлапе и отговарях главно за създаването на двата портала (един за пристигане и друг който да ни върне обратно). В тази връзка не съм запознат каква точно бе информацията дадена на висшия офицер. Други хора от екипа бяха натоварени с тази задача. Аз дори не присъствах на срещата.

Мартин: Все пак можеш ли да кажеш как тази подадена информация рефлектира впоследствие в чисто исторически план?

Аш: Знам че в началото американските части все пак понасят известни загуби, но те нямат нищо общо с първоначалното положение.

Мартин: Значи мисията е била до голяма степен успешна?

Аш: Всичко е въпрос на перспектива, особено по отношение на това какво е „успешно“ или пък не. Точно затова искам да уточня нещо изключително важно. Може много да се спекулира относно това каква е истинската цел на една подобна мисия. Защото намерението което стои зад подобни планове често лежи много по-дълбоко от това което се вижда на повърхността. Обикновеният човек би предположил, че спасяването на човешки животи от собствените войскови части би следвало да има пълен приоритет. Само че това няма нищо общо с реалната картина. Ако в действителност бъдат спасени животи – то това е по съвсем различни причини. Честно казано на командващите в Монтоук изобщо не им пукаше дали спасяват американски войници или не. Тук става дума за това да бъде запазена точно определена структура и да бъде спасен живота на точно определени хора. Обикновено става въпрос за един-двама души, които впоследствие могат да имат ключова роля в много важни събития. Така че винаги е ставало дума за конкретен интерес, който няма ни най-малка връзка с каквито и да е „благородни“ помисли.

Мартин: Имаше ли мисии свързани по някакъв начин с ерата на Христос? Сигурен съм, че би трябвало да са пробвали.

Аш: В действителност имаше подобни мисии и то не само една. Лично аз съм участвал в някои от тях. Умишлено няма да дам каквато и да е информация по въпроса, тъй като това би ме поставило в много деликатна позиция. Знам неща, които лесно могат да ме превърнат в „религиозен гуру“. Нямам подобни амбиции.

Мартин: ОК, нека оставим това настрана тогава.

Аш: Единственото, което ще си позволя да кажа е, че темата вече бе засегната в една от книгите на Престън Никълс.[6] От моя гледна точка една част от информацията е точно в десетката, но друга не съвсем. Цялата информация, която си позволявам да изнеса публично не са базира единствено на собствените ми спомени (които разбира се могат лесно да бъдат манипулирани). Повечето неща са били проверявани през много различни „ъгли“.

Мартин: Тъй като ми е трудно да си представя какво точно представлява една мисия свързана с пътуване във времето не знам какви точно въпроси да ти задам. Имаше ли други мисии свързани с определени исторически процеси? Събития, които сте наблюдавали без задължително да сте се опитвали да ги промените?

Аш: Имаше мисия свързана с Атлантида.

Мартин: Чудесно – нека поговорим за нея.

Аш: Всъщност изначалната причина за мисията бе свързана с един проблем, който оказваше съществено влияние на други наши мисии. В крайна сметка успяхме да установим, че произхода на проблема произтича именно от времето на Атлантида. От време на време докато изграждахме порталите се случваше странен феномен. Наричахме го „времева вълна“. Нещо като голямо разтърсване на времевия балон породено от конкретно много значимо събитие.

Мартин: Това означава и големи промени, нали?

Аш: Понякога създава известни промени, а понякога е точно като вълна, която помита всичко. Ако си представим времето и пространството като една огромна плътна мрежа – то определени нишки ще играят ролята на време, а други на пространство. В такъв случай всеки един масивен обект формиращ голямо гравитационно поле ще има способността да „огъне“ това време-пространство. Ако образно казано пуснем топка за боулинг тя ще го огъне по един начин. Ако пуснем топка за тенис, отново ще го огъне, но едва забележимо. Понякога когато бъде отворен енергиен портал, се получава леко изкривяване, но ако нещо с голям енергиен заряд „даде накъсо“ образно казано – ще се получи именно огромна вълна, която има способността да промени СТРУКТУРАТА НА САМАТА РЕАЛНОСТ. И ако по това време някой се намира в изкуствено създаден времеви тунел, може да си навлече големи проблеми. Всъщност в Атлантида имаше енергиен артефакт с огромни възможности, който оказваше голямо влияние на структурата на времето. Реално това бе технологично устройство поставено в друго такова. Те го използваха за манипулация на климата, различни природни бедствия и куп други неща. Можеха да стабилизират дори земетресения с него. Но същевременно, това устройство причиняваше огромни сътресения на целия времеви балон.

Политическата ситуация в Атлантида също бе доста интересна. Имаше огромно разделение в централната правителствена структура именно по въпроса за използването на артефакта. Присъствието на различни извънземни раси също бе много осезателно.

Мартин: Какви извънземни?

Аш: Драконианци и сирианци. Но имаше и други, които стояха малко по-встрани от публичните дебати. Едната правителствена фракция се бореше за по-малко извънземна намеса. Това включваше и използването на артефакта. Произхода на артефакта не бе съвсем ясен. Нямаше съмнение обаче, че дори да произхожда от Земята, част от неговото управление определено бе базирано на извънземна технология. Други искаха по-драстична извънземна интервенция, която да остави на разположение употребата на устройството и да поправи всички възможни енергийни проблеми свързани с използването му. В крайна сметка всички планове за внасяне на необходимите корекции при работата на артефакта пропаднаха.

Мартин: Чел съм в интервюта на Ал Биелек за годината 6069-та.

Аш: Вече коментирах проблемите свързани с пътуването в бъдещето и факта, че повечето бяха доста несполучливи. Въпреки това обаче, имаше специфични мисии именно в бъдещето, които имаха малко по-различни цели. И основната идея бе да разширим размера на времевия балон. Тук става въпрос за това, че вече бе изградена изкуствена времева структура, която бе под контрола и управлението на определени сили. Това бе синтетична времева структура наложена върхуоригиналната такава“. Много често някои хора припознават оригиналния времеви шаблон като „божествен“ и т.н. Фракцията, която бе създала синтетичната структура, си бе създала свой собствен рай извън първичната матрица. Тяхното мото бе: „По-добре да си господар на свое собствено време-пространство, отколкото да си слуга в „Рая“.“ Те отиваха в „бъдещето“ с основната цел да разширят територията си. Споменатата от теб година бе една от ключовите дати, която служеше като инструмент за още по-голямо разширение на времевия балон.

Мартин: Работил ли си директно с извънземни?

Аш: Да.

Мартин: С кои групи по-точно?

Аш: До 13 годишна възраст съм имал контакти с т. нар. драконианци. След това обаче, тези контакти почти секнаха. Всъщност работя по книга свързана с тези теми и смятам да я издам скоро. Контактувал съм със същества от Ригел, Бетелгейзе и Сиви от Зета Ретикули. Също и със специфична група сирианци, които стоят леко извън основния времеви поток. В базата имаше плеядианци и неколцина от Андромеда.

Мартин: Според теб плеядианците и андромеданците бяха ли доста по-различни от останалите групи?

Аш: Почти всички извънземни групи в базата имаха свои много конкретни интереси. Дори бих казал по-скоро лични такива. Ако говорим директно за т. нар „плеядианци“ в базата – то те не бяха „извънземни“ в традиционния смисъл на думата, както някои изследователи ги представят. Повечето от тях си бяха хора, които имаха специфични гени посети в далечното минало. От тази гледна точка това ги правеше „плеядианци“. Но де факто те си бяха от Земята. Андромеданците си бяха от Андромеда. Все пак обаче това е галактика и там има купища различни раси. Тази обаче бе доста близка до човешката по отношение на визията и дори понякога инфилтрираха свои представители сред обществото. Тяхната представа за неутралитет обаче, бе доста по-особена. Те не бяха пасивни, напротив. Използваха своите членове в човешкото общество като инструмент за намеса при определени обстоятелства, които от тяхната гледна точка застрашават „баланса на свободната воля“.

Мартин: Добре, тогава искам да те питам нещо в тази връзка. Става дума за цялото това насилие и мъчения, които се случват в Монтоук. Това само по себе си не е ли достатъчно – не е ли премината някаква граница, която да активира намесата на тези, които следят за „баланса“?

Аш: Не. Това изобщо не е необходимо, защото става въпрос за много по-голяма картина. Тук не говорим за индивидуална свободна воля. Отново потвърждавам, че тази конкретна раса андромеданци бяха изключително неутрални – от моя гледна точка дори екстремно. Може да се каже, че пасваха на архетипа на вулканците от „Стар Трек“, само че в по-големи крайности. За тях намесата в свободната воля по-скоро е свързана със създаване на технологично устройство, което напълно да заличи способностите на всички хора да действат самостоятелно.

Мартин: Проекти от сорта на HAARP не правят ли именно това?

Аш: Ами всъщност не точно. Още първите експерименти свързани с контрола върху съзнанието и последвалите ги много по-напреднали такива, демонстрираха нещо изключително интересно. Че съществува някакъв вид баланс, независимо от опитите нещата да отидат само в една посока. Независимо какво послание се излъчва към масите – винаги една солидна част от обществото (много често това е поне 1/3) заема точно обратната позиция и се противопоставя на заложената идея. Факт е, че списание като вашето съществува и въпреки всичко има много хора, които успяват да представят алтернативна визия за това какво се случва на планетата. Дори бих казал, че проектът Монтоук може да бъде разглеждан именно като един от най-грандиозните „монументи“ потвърждаващи способността на хората да имат свободна воля. Въпреки цялото това технологично оборудване, материални и човешки ресурси – те не могат да накарат всички „да стоят мирно и кротко“. Тук има нещо изключително важно. Спомни си как вече обясних, че като индивидуалности ние избираме различни точки от „балона“. Реално, за да контролираш целия свят нямаш дори нужда да пътуваш във времето, за да нагласяш определени събития. Това от което имаш нужда е всички хора да правят точно това което искаш. Да структурират реалността по начина по който ти искаш. Реалността представлява сумата от всички индивидуални изживявания. Образно казано всички ние свирим тази симфония и я наричаме „реалност“.

Мартин: Случвало ли ти се е докато изграждате порталите или по време на мисия да имаш усещането за някаква „висша или божествена намеса“? Която да те спре да направиш нещо конкретно, например?

Аш: Много често. Дори бих казал, че през по-неутрална гледна точка каквото и да правехме, дори нещо което може да се изтълкува като изключително зло, в крайна сметка в последствие можеше да се види как то балансира нещо друго. Това включва дори мисиите, които се водеха „неуспешни“. След това ставаше ясно, че дори те пасват много точно на определени процеси.

Мартин: Кажи нещо по отношение на подготовката за мисиите. Имам предвид дали се изискваше да носите специални дрехи, така че да се впишете с околните и т.н.?

Аш: Имаше много начини за осъществяване на вписването в обстановката. Често се налагаше да обличаме дрехи подходящи за конкретния времеви период. Понякога обаче, се изискваше да се справяме с проблеми свързани с драстичната разлика във височината на хората в конкретна локация в сравнение с тази на екипа. Имаше 2 основни подхода за справяне с този проблем – в крайна сметка и при двата се постигаше пълна промяна на начина по който биваха възприемани хората от екипа.

Мартин: Да не искаш да кажеш, че сте можели да променяте формата си, подобно на „шейпшифтъри“?

Аш: Имаше някои много надарени членове на проекта, които можеха да правят и това. Те можеха да променят външния си вид. Принципно всеки има потенциала да го направи, но имаше специални техники чрез които това се осъществяваше на практика. Няма да влизам в конкретни детайли по този въпрос, просто ще кажа, че се използваше принцип чрез който те успяваха да пренасочат фокуса на индивидуалното си съзнание, така че буквално да се променят.[7] Но по-популярният метод бе свързан с технология. Използваха се портативни пси-генератори. Всеки от екипа ги носеше със себе си. Тези устройства позволяваха да говориш на английски, а човека срещу теб да разбира значението на своя собствен език. Но не само това. Тези устройства имат способността да въздействат на съзнанието на околните, така че те да ви виждат по съвсем различен начин. В техните очи вие ще изглеждате подобно на тях и ще сте облечени с дрехи подобни на техните.

Мартин: Ето на това му се казва „хай-тек“.

Аш: В сравнение с някои от технологиите използвани в проекта, дори не бих казал, че това устройство може да се квалифицира като „хай-тек“.

Мартин: От моя гледна точка, а и през погледа на обикновения човек, това си е висша технология. Можеш ли да разкажеш за начина по който се даваха заповедите? Имаше ли директни наставления от извънземни – да кажем драконианци? Или просто получавахте заповеди от военния персонал?

Аш: Имаше си установена йерархия. Получавахме специални инструктажи. Нареждаха ни всичко, което трябваше да извършим в конкретна мисия. След един инцидент, който се случи около 13 годишна възраст, гледаха да ме държат на разстояние от драконианците, защото един от тях пострада доста тежко след „енергиен контакт“ с мен. Понякога инструктажа наистина бе провеждан от различни извънземни групи, но в повечето случаи нарежданията идваха от изградената земна военна йерархия. Искам да кажа, че не е имало извънземни в екипа в ролята на командири в конкретна мисия. Те просто ни даваха нарежданията и определяха целите. Особено когато ставаше въпрос за откриването на катастрофирал космически кораб, от който следва да бъде изваден артефакт или информация. Те даваха точните указания как това да бъде направено правилно.

Мартин: Имаше ли някаква връзка между Зона 51 и Монтоук?

Аш: Да. Всички подземни инсталации са свързани заедно. Но бих казал, че Монтоук се явяваше команден център. Разбира се, Зона 51 си има своя собствена структура. Но тези, които бяха над нея, координираха цялата информация и технология и я препращаха към Монтоук. Имало е и случаи, когато наши технически лица или дори хора от екипите посещаваха Зона 51.

Мартин: Имало ли е някакви „репресивни мерки“ спрямо теб след като напусна проекта?

Аш: Определено да. Но това бе основно в началото. Вече споменах за черния хеликоптер. Иначе принципно обичам да ходя зимата по плажа. Сравнително скоро след тази случка посетих един местен плаж. Реално това е плажът, който се намира до брега откъдето свалиха полет 800 на TWA. О, извинявай. „Свалиха“ ли казах? Имах предвид „катастрофира“. Та бях на този плаж и изведнъж 3 черни хеликоптера в триъгълна формация се появиха от нищото. Аз просто си седях на плажа и си пишех нещо в дневника. Те се приближиха толкова ниско, че пясъка буквално ме посипа и имах стотици леки ранички от песъчинките, които се забиха в мен. Това се случи месец след като започнах да осъзнавам какво се случва.

Имаше и много странни изпълнения свързани с предварително уговорени места, където трябваше да изнасям лекции. В някои случаи отменяха уговорката в последния момент. Отделно от това внедряваха хора в моето обкръжение. Излизах интимно с една жена почти година. Впоследствие тя си призна, че има нещо общо с проекта без да влиза в подробности. Същата тази жена ме събуди в 3 часа през нощта в деня в който имах много важна лекция, в която щях да разкрия неща, които до този момент не бях споделял. Тя се обади за да ми каже че..., иска да прекрати връзка ни, но въпреки всичко щяла да присъства на лекцията! Следващият месец на няколко пъти ми се обажда да каже, че е размислила и иска отново да се съберем. Цялата сага с нея приключи след един изключително странен телефонен разговор. Когато се прибрах вкъщи имах странното усещане, че не трябва да заспивам в собствена си спалня. Затова се изнесох в хола. През нощта се събудих и около мен миришеше много странно. Отначало помислих, че котката пак е сгафила нещо, но много бързо осъзнах, че изтичаше газ... от собствената ми фурна. Веднага спрях газта, отворих прозорците, грабнах котката и се изнесох по най-бързия начин. Върнах се чак като всичко се бе проветрило достатъчно.

Мартин: В някои от материалите на Ал Биелек той говори относно способността за манипулация на времевото поле. Мислиш ли, че темата е изчерпана или може да обясниш още малко?

Аш: ОК. Вече говорехме за времевия балон и за идеята как две точки от него могат почти да се слеят. Един от основните проблеми при създаване на портал, е той да бъде направен по начин, който да не го превърне в черна дупка. Идеята е да се създаде едва доловим отвор, който след това може един вид да „зарасне“. За тази цел някои от учените свързани с Монтоук откриха много специфична честота, която е свързана със самото време като феномен. Тази честота има способността да го модулира. Какво обаче означава това на по-прост език? Отново се връщаме на примера с филма. Да речем че вадите 8 милиметров филм и започвате да го гледате. Показвате го на светлината и колкото да размахвате лентата – кадрите по нея не се движат. Вие само движите лентата между пръстите си. Това което се случва на нея по-скоро изглежда в покой. Та откъде идва идеята за движението? Да направим аналогия с нашето съзнание, което може да използва инструмента „очи“ подобно на своеобразни щори, които вдига и спуска на определена честота. Зададената честота е скоростта, с която тези кадри биват възприемани, така че да се създаде ИЛЮЗИЯТА за движение. Ние, разбира се, можем да променим скоростта, с която нашето съзнание възприема реалността и начина по който съзнанието се движи през времето. Може да е по-бързо или по-бавно.

От тази гледна точка можем да кажем, че реалността има зададена стандартна рамка като скорост на движение, подобно на стандарта по който даден филм трябва да се движи (макар самите кадри реално да са в покой). Но скоростта на движение може да бъде променяна от съзнанието, с което се получават и много различни ефекти на индивидуално ниво.

Мартин: Чел съм също, че времевия тунел в Монтоук е имал капацитета да достига до разстояние 100 светлинни години, както в бъдещето така и в миналото. Вярно ли е това?

Аш: Да, точно така. Както обясних по-рано тунелите не бяха използвани просто за пътуване във времевата линия. Те бяха използвани за прекосяване на големи дистанции през пространството. На теория можеше да се прекоси всякаква дистанция – дори отвъд 100 светлинни години.

Мартин: Нека поговорим относно други култури и цивилизации намиращи се космоса. Имаше ли някакви специфични планети, които да представляват конкретна цел на проекта? В смисъл да бъдат наблюдавани с цел разбиране на начина по който функционира една много напреднала цивилизация?

Аш: Не бих казал. Възможно и да е имало и подобни намерения, но аз лично не знам за такива. Повечето мисии в които аз съм участвал бяха предимно свързани със зони на конфликт. Обикновено ни пращаха да крадем технология или в бойна обстановка с цел спасяването на конкретни лица. Имаше точно конкретни задачи, които почти изключваха възможността за детайлно запознаване с някоя конкретна култура. А и трябва да е напълно ясно, че всички в проекта – както извънземни, така и човешкият персонал – бяха там с много ясни цели и инструкции. И те определено не бяха свързани с „благополучието на човешкия род“ и подобен род инициативи.

Мартин: Случвало ли ти се е да се натъкнеш на употребата на варовик в усилването на различни енергийни полета?

Аш: Да, разбира се. Всъщност самата Делта-Т антена в базата имаше покритие от варовик. Някои от плочите на световноизвестни пирамидални структури доколкото знам също са направени от варовик. Имаше и други изградени от нас структури при които се ползваше варовик като външно покритие заради естествените му свойства.

Мартин: Нека поговорим отново за HAARP. Имал ли си по-тясна връзка с този феномен?

Аш: По-скоро не. Но има един много значим аспект свързан с HAARP за който ще спомена. Една от насоките по които този проект работи бе свързана с възможността да се изолира голяма част от космическата информация, която постъпва на планетата. Понякога за нея се говори под формата на „космически шум“. По този начин те можеха да контролират определени честоти, които идваха чрез слънчевата светлина и други аспекти свързани със Слънцето. Те просто филтрираха информацията. На практика те се опитваха да контролират именно светлината като източник на информация.[8]

По този повод искам да кажа, че част от истерията свързана с негативната пропаганда срещу ултравиолетовата светлина изобщо не е случайна. Начинът по който ултравиолетовата светлина е представена като опасна е напълно порочен. Ако направя някаква аналогия – по същия начин може да се каже, че водата също е вредна за хората. Ако си измия очите с няколко капки вода – всичко ще е ОК. Ако насоча към очите си противопожарен кран – нещата биха се променили драстично. Всичко опира до дозата. А и повечето проблеми свързани с ултравиолетовата светлина идват от изкуствените флуоресцентни лампи в офисите. Някои изследвания демонстрират, че заболяванията свързани с ултравиолетова светлина са при хора закотвени в офиси с подобно изкуствено осветление. Същото важи за повечето предпазващи препарати против слънчево изгаряне. Някои от химикалите използвани в тях реално повишават в пъти риска от меланома точно след продължително излагане на Слънце.

Мартин: Често спорим с жена ми по един въпрос. Става дума за това, че според мен нашият живот е вид илюзия и ние живеем в холографска вселена.

Аш: Да, Мартин. Ние наистина живеем в холографска симулация.

Мартин: Обикновено жена ми реагира много силно на подобна теза. За нея това са „пълни глупости“ и тя смята, че щом на нея ѝ се струва, че всичко е напълно реално, то де факто е такова. Можеш ли да обясниш тази концепция – че нашата триизмерна реалност е илюзия?

Аш: Всъщност и двете твърдения са напълно верни. В действителност има много повече измерения, които са част от нашата реалност, но обикновено те остават скрити от нашето съзнание. Триизмерната ни реалност съществува именно като част от холографска проекция. НО ТАЗИ ХОЛОГРАФСКА ПРОЕКЦИЯ Е РЕАЛНАТА СУБСТАНЦИЯ НА НАШАТА РЕАЛНОСТ. Идеята, че нещо е „реално“ или „истинско“, означава че то е закотвено точно към нашата реалност. Няма нищо отвъд това.

Но механизмите чрез които се изгражда тази реалност са много по-фини. В действителност нашето съзнание я изгражда. Всичко опира до подбора на кадрите и избора на координати, които да ни поставят в точно определена позиция на по-големият „филм“. Ние избираме каква да бъде нашата реалност само до определена степен. Защото всичко е една огромна амалгама и свързаност базирана на съгласия. По този начин всеки успява да се впише по някакъв начин във „филма“ – независимо колко се старае да придърпа чергата към себе си – той ще остане част от този филм.

Като хора ние често не отчитаме, че де факто реалността в която живеем, е много по-голяма от това, което интерпретираме със сетивата си. Факторът „време“ оказва изключително влияние на тази енергийна матрица чрез която всички ние сме свързани. В нея всички решаваме как точно ще изглеждатази „3D“-рамка за повечето от нас. Мнозинството от хора не осъзнават, че са далеч по-големи същества от това което виждат в огледалото. И същевременно не допускат до съзнанието си, че имат далеч по-голям контрол върху реалността“, отколкото са манипулирани да вярват. Всички експерименти и резултати постигнати в Монтоук не са нищо повече от една изключително подсилена версия на собствените ни ежедневни способности в това отношение. И колкото повече пренебрегваме собствените си способности – толкова повече ефектите от подобни експерименти ще „тежат“ и оказват все по-голямо въздействие върху нас.

Мартин: Към края на нашето интервю бих те помолил да кажеш някои по-обобщени неща свързани с проекта без каквито и да е ограничения. Нещо, което смяташ за важно.

Аш: Голяма част от проекта бе насочена към контрола върху масите. Това до известна степен създава впечатлението за една обреченост базирана на контрола върху съзнанието от която няма изход. Тук говорим за повсеместна атака на всички възможни фронтове. Дори на химическо и хранително ниво. Химическите субстанции добавяни в атмосферата, флуорида във водата, изкуствените подсладители в храната са само малка част от тази война. Бяха реализирани дори като форма на индустрия. Те обаче не могат да се сравняват с т. нар. „тежка артилерия“. Проектът даде възможност на определени сили да си играят буквално с „инструментите на Бог“. Манипулацията на времевите линии спада към този арсенал. Но ако човек си даде сметка за начина по който се случва всичко това ще успее да зърне „магьосника зад завесата“. И тогава нищо от това което вижда във всекидневието си няма да бъде същото. Дори това което гледате по телевизията ще бъде възприемано по съвсем различен начин. Просто ще бъде видна сламената къщичка от която е изградено. Някои роли в играта на пръв поглед изглеждат много важни, защото имат възможността да налагат своя дневен ред със сила. Но трябва да се има предвид, че независимо от ролята и това какво се случва – играта си остава илюзия и ние всички можем да излезем от нея. Всяка една властова позиция – независимо колко грандиозно изглежда може да бъде неутрализирана.

Затова ще разкажа набързо една китайска притча, която илюстрира именно този аспект. Ще те помоля във всяка една описана от мен ситуация да определяш кой има привидно надмощие.

Мартин: Добре.

Аш: И недей да го правиш с никакви „ню ейдж“ мотиви. Просто избери субекта, който наистина ти се струва, че е в по-благоприятна позиция да контролира ситуацията. Така – имаме един каменоделец, който реже скали от подножието на една планина. Той работи по цял ден от сутрин до залез. Господарят за който работи му дава по 2 купи ориз за неговата работа. Една за него и една за жена му. Той е смазан от работа – вечерта се прибира, яде и заспива. На следващия ден всичко това се повтаря. Един ден по време на работа господарят му идва при него. Той има красив и добре охранен кон, облечен е с прекрасни дрехи и дори носи торба със злато. Той поглежда от коня си към каменоделеца. Та кой е в по-добрата ситуация в този конкретен случай?

Мартин: Очевидно – господарят, който язди коня. Този, който държи богатството.

Аш: ОК, значи в тази ситуация ти избираш да си в ролята на господаря. След време решаваш да посетиш своя далечна резиденция. Трябва да преминеш през една пустиня за тази цел. На средата на пътя установяваш, че водата която носиш е изтекла защото мехът ти е бил пробит по време на пътя. Независимо дали искаш да се върнеш или да продължиш – запасите ти няма да стигнат и буквално ще се предадеш на Слънцето, което ще те довърши. Кой сега е по-могъщ – господарят или Слънцето?

Мартин: Слънцето.

Аш: Добре – сега ти вече си в ролята на Слънцето. Имаш почти пълна власт да огряваш навсякъде и над всички неща..., но както казах почти. Защо „почти“? Защото понякога под теб може да има облак и той блокира твоята власт. Под него ти не можеш да огрееш и там протича различна реалност. В тази ситуация кой има по-голяма власт?

Мартин: Облакът.

Аш: Да, облакът, може да блокира слънчевата светлина по своята воля, но докато се движи по своя път воден от вятъра срещу него може да се изправи висока планина. Той не може да мине през нея. Сега кой е в по-добрата позиция – планината или облака?

Мартин: Планината.

Аш: ОК, ти вече си в ролята на планината. От една страна Слънцето пече върху теб по цял ден и ти не можеш да направиш нищо. От друга страна ти блокираш облака, който не може да мине през теб без да бъде разбит. Но освен това каменоделеца по цял ден стои в твоята основа и реже парчета от теб и ти си безпомощен в тази ситуация. Целият цикъл на властта не е нищо повече от илюзия. Точно затова независимо от степента на машинация, която проекти като Монтоук могат да сътворят, ние можем да имаме точно толкова власт – колкото и всяка една роля описана в притчата. Реално никой няма власт над който и да е. Ние можем да изберем да играем в тази илюзия или да я наблюдаваме „отвън“. Това дали обяснява нещата от по-глобална гледна точка?

Мартин: Това е прекрасен начин да завършим интервюто. Оценявам часовете, които отдели за тази цел. Благодаря ти.

 

 

Превод със съкращения: Alien

 

 


[1] Мартин е интервюирал най-известните хора в „бранша“, като на сайта можете да откриете неговия разговор с Кредо Мутуа; просторното му интервю с Ал Биелек пък започва от стр. 227 в следговора ни към юбилейното издание на „Проектът Монтоук“.

[2] Точно затова и интервюто е преведено „със съкращения“...

[3] Козо Нишино е известен със своя специален метод на дишане, който е кръстен на неговото име. Той започва да изучава айкидо чак на 50 годишна възраст, но благодарение на своята „предварителна подготовка“ в други области свързани пряко с „живителната енергия“ напредва изключително бързо. Така за кратко получава най-високия ранг, както в айкидо, така и в кунг-фу, като обучава хиляди ученици. Впоследствие комбинира своите знания по западна медицина, балет и японски бойни изкуства за да разработи своя метод на дишане напълно независимо от китайската чигун практика.

Накратко метода на Нишино се състои от релаксация, разтягане и извъртане на тялото, комбинирано с бавно дълбоко дишане. Обикновено цикъла на едно вдишване и издишване трае около 2 мин. Освен това той разработва и специална практика чрез която успява да трансферира „ки“ (на китайски известна като „чи“) към своите ученици, които стоят на разстояние от него. Така той може да ги накара да скачат, танцуват или дори да пеят, „контролирани“ от неговите „инструкции“.

Резултатите които Нишино постига на база своя метод започват да се проявяват и при лечението на редица заболявания. Хора прилагали неговата техника започват да изпитват значителни подобрения свързани със симптоми на високо кръвно налягане, остеопороза, артрит и дори рак. Самият Нишино твърди, че методът му подпомага действието на имунната система и намаля значително нивата на стрес в организма. Тези твърдения са сериозна предпоставка метода му да бъде проучен и на „научно ниво“. През 2006 г. на сайта на Националния център за биотехнологична информация на САЩ се появява публикация подкрепена от биомедицинския изследователски институт във Филаделфия. Направени са научни изследвания, които напълно подкрепят заявените резултати от Нишино. Тъй като темата е изключително „деликатна“ провеждащите изследването искат да се убедят доколко самия Нишино е основният фактор при формирането на резултатите и дали те могат да бъдат постигнати и от други хора практикуващи неговия метод. Правят се най-различни тестове и опити – включително кръвни проби на участниците преди и след „заниманията“.

След първоначалните резултати екипът, който провежда изследването, се заема с най-важния от тяхна гледна точка въпрос. А именно могат ли учениците на Нишино да постигнат подобни на неговите постижения. Нещо, което би извело феномена отвъд „паранормалното“. При опитите, които Нишино прави, той успешно демонстрира как може да потисне размножаването на определен вид ракови клетки в лабораторни условия – тези, които причиняват рак на черния дроб при хората. Това се случва чрез директно излъчване на ки към раковите клетки. След направения опит се оказва, че хора запознати и практикуващи неговия метод също имат способността да оказват подобно въздействие, но в значително по-малка степен от самия Нишино. Тестовите субекти, които не били запознати с метода не могли да постигнат никакъв резултат.

Подобни резултати били наблюдавани и при другия интересен феномен, който японеца демонстрирал множество пъти. Въздействието, което самият той можел да окаже, било в пъти по-силно от повечето неговите ученици. Самият феномен бил изключително интересен от „научна“ гледна точка, защото на теория не би следвало да е възможен. Точно затова почти всички учени пред които бил демонстриран заключавали, че ефекта се дължи или на някакъв „трик“ или е в следствие на хипноза. Затова тази „практика“ също била подложена на по-задълбочени изследвания. Конкретно става дума за възможността да се оказва физическо въздействие върху друг човек от разстояние посредством трансфер на ки към него. Бил разработен специален протокол, така че да няма никакво съмнение относно резултатите от проучването. Протоколът бил одобрен от борда на споменатия вече институт във Филаделфия. За да се избегне потенциална хипнотична команда участниците в изследването били със запушени уши и завързани очи. Отново било видно, че въздействието на Нишино и неговите най-добри ученици било далеч по-силно от това на останалите използващи метода му. Но дори и те успели да окажат въздействие и в доста случаи да успеят да съборят от разстояние стоящ пред тях човек.

Поради всичко това изследователите се заели да установят и други взаимовръзки. Те стигнали до извода, че енергията, която бива изпращана по характеристики е много близка до инфрачервената радиация. Оказало се, че ако пред човек бъдат изградени определени филтри, той може да блокира тази енергия и да остане прав вместо да бъде съборен. Един от филтрите бил направен от така нашумялото в определени среди „алуминиево фолио“ за което говори и Престън Никълс. То блокирало процеса.

Наблюдавайки по-задълбочено някои от уроците на Нишино с неговите ученици, изследователите стигнали до извода, че той не изпраща просто „енергия“ към тях. В някои случаи той можел да ги кара буквално да танцуват, пеят или да застанат на главата си. Той просто правел конкретен жест с ръка, след което субектът прави точно това, което самият жест означава. Изненадващото било, че понякога субектът дори бил с гръб към Нишино и изобщо не виждал какво прави той и въпреки всичко реално изпълнявал „инструкцията“. Това можело да бъде обяснено само, ако той предавал информация към тях. Така изследователите стигат до извода, че част от феномена се базира именно върху трансфера на информация, който от своя страна може да задейства енергията на отсрещния субект без задължително да бъде произведена и отдадена енергия от един човек към друг. Точно поради тази причина, според изследователите Нишино не се уморявал след като изпращал толкова много енергия към своите ученици. – бел. ИздателствоПаралелна Реалност

[4] Повече подробности за механиката на описаното можете да откриете в електронната книга „Навлизане в платформата“.

[5] От гледна точка на днешната реалност същата тази операция отново започва с изненадващо настъпление на комунистите. Това се случва през януари 1968 г. Впоследствие те са отблъснати и „победата“ е за американците. Това обаче се оказва „пирова победа“, защото преди тази атака те са считали, че противника им е почти разгромен. Новите разчети показват, че за да се стигне до пълна победа американските части ще изгубят поне още 200 хил. души на бойното поле. „На официално ниво“ това се води една от главните причини американците в крайна сметка да решат да се оттеглят от Виетнам. Най-вече защото военните действия във Виетнам губят сериозна подкрепа от американското общество. – бел. Издателство Паралелна Реалност

[6] Става дума именно за „Завръщане в Монтоук“, която предстои да излезе от печат на български. – бел. Издателство Паралелна Реалност

[7] Друг материал, в който подобни феномени биват дискутирани, обяснява че има много по-стари практики на ЦРУ способни да постигнат подобен ефект макар и с по-различни цели и тайминг. Става дума за метод, който службата използва при по-висшите си оперативни работници.Те могат да придобиват много различни самоличности, които да използват при конкретни мисии. Тяхната самоличност не се променя „просто по документи“ или „като характер“. Трансформацията оказва влияние върху физическия образ на човека, който също се променя. Шокиращото относно метода било, че той дори не бил свързан с използването на високи технологии. Изисквало се все пак да са налице лаборатория на ЦРУ, електроди, специални наркотици и хипноза. За да се изгради добре една напълно нова и функционална самоличност отнемало около 2 г. Така оперативният работник можел да се промени и физически, като от пилот да се превъплъти във възрастен стоков брокер, агент на КГБ, терорист, индианец или каквато друга самоличност е решено да бъде „инсталирана“ в него. Повече подробности можете да прочетете тук. – бел. Издателство Паралелна Реалност

[8] За взаимовръзките по оста светлина/информация, виж електронната книга „Функцията на светлината и тъмнината в платформата“. – бел. Издателство Паралелна Реалност

 

 

scroll back to top