Брад Стайгър е автор и съавтор на 154 книги с над 17 милиона отпечатани копия. Неговите първи издадени публикации за необяснимото се появяват през 1956 г. и досега е написал над 2000 статии по паранормални теми.

Част 1

 26 март, 2008 г.

През 1967 г. съставих въпросник, чиято оригинална цел беше да установи модел за профил на паранормално надарени личности, съвременни мистици и духовно озарени мъже и жени. В началото аз основно използвах въпросите като отправна точка за моите интервюта очи в очи със събеседника.

 Това бяха до голяма степен основни въпроси като:

 „На каква възраст започнахте да развивате способности на медиум?”

 „Колко често изживявате телепатия или ясновидство”?

 „Вярвате ли че имате духовен водач?

През 1969 г. някои интервюирани ме изненадаха като се отдалечиха от същината на въпросите и започваха да говорят спонтанно за техните сънища или спомени за това, че са дошли на Земята от друга планета. Някои се виждаха като участници в нещо като експедиция в праисторически времена. Други се възприемаха като оцелели, търсещи убежище от опустошителна междузвездна война. А други се виждаха като същества от светлина, движещи се в космоса и достигайки Земята да приемат физическа форма.

До 1972 г. въпросникът на Стайгър за НЛО, паранормални и мистични преживявания се разрасна и включваше доста повече въпроси от първоначалните, с които дори още по-голям брой хора започнаха да докладват извънземни или мултиизмерни спомени или сънища. През 1987 г., аз обединих елементи от въпросника с изследването на Шери Хансен, която през 1970 г. беше развила подобен списък от въпроси.

Скоро след като станахме партньори в изследването, ние се оженихме и издадохме много книги на различна тематика, но и досега получаваме солиден брой писма относно извънземни сънища и спомени на стотици мъже и жени. Ние продължаваме да поддържаме статистиката на въпросника.

До 2008 г., над 40 000 човека от целия свят са попълнили Въпросника на Стайгър за НЛО, паранормални и мистични преживявания.

От тази бройка:

1. „Бежанците”
2. „Утопистите”
3. „Енергийни Есенции”
4. Помагачите

Извънземният бежански сценарий изникна от мъже и жени, които твърдят, че имат спомени за това че са дошли на Земята, след като са напуснали тяхната родна планета поради граждански войни или пък поради природни катаклизми с разрушителни последствия.

В някои случаи те изглежда си спомнят че са дошли на планетата на нещо като разузнавателна мисия и са повредили кораба си. В този случай извънземните се озовават заклещени на Земята с невъзможност да се върнат на родната си планета. Те се описват като човекоподобни на външен вид.

Утопистите изглежда оформят най-голямата категория сред нашите интервюирани. Те представляват преднамерени колонизатори на планети, които издигат своите космически куполи, където и да отидат, в памет на културата на техния роден дом. Те самите имали глава с форма на купол, което предполага високо развит мозъчен капацитет и били подобни във всички възприемани аспекти на хомо сапиенс.

Ние ги обозначихме като „Утописти” поради техните описания на социалните и политически структури, които изглеждат толкова идеалистично перфектни.

Енергийните Есенциибяха най-странни от всички. Те говореха за съществувания като същества без тела, съставени от чиста енергия, но въпреки това със съзнание. В известен смисъл те са били умствено/духовни есенции, които са можели да оцелеят дори на негостоприемни и неплодородни планети или дори в самия космос.

По наше мнение тези същества не трябва по никакъв начин да се бъркат с ангелските. В много случаи тези есенции са сновели нарочно из космоса. В други случаи пък, те са приближавали специфични планети с намерението да се въплътят във вече съществуващи физически тела.

Както вече казах, ние събрахме най-много информация за Утопистите. Ние научихме за планета с червеникаво небе и две луни. Градовете и домовете за живеене бяха описани като направени от кристал или някакъв материал който придава кристален ефект. Сградите изглеждаха прозрачни в по-голямата си част, но също чухме и за описания как слънцето се отразява от кули и техните върхове. Често ни казваха също, че градовете са били защитени от предпазни куполи.

Субектът, който си спомня животи като Утопист показа голяма носталгия за културата на тази загубена планета. Градовете изглежда са били управлявани според идеалите на перфектната демокрация. Гражданите се наслаждавали на тотална свобода без типичните „продукти” на цивилизацията – престъпност, глад, мизерия.

Семействата както ние ги познаваме не са съществували. Имало е нещо подобно на общо съжителство, но всеки член е имал индивидуално пространство и самостоятелност.

Известен брой интервюирани казват, че Утопистите се хранили доста икономично и често с концентрирана храна, която била приготвяна в супо-подобна микстура. Културата била напълно вегетарианска без никакви храни от плът да бъдат консумирани.

Повечето Утописти си се спомнят като стройни, сравнително ниски и с големи куполообразни глави. Въпреки че са имали малко окосмяване и никакви бради и мустаци, те споменават дълга златна коса и мигли. За тяхната кожа най-често се казва че е златисто кафява, а техните очи били също с подобен цвят.

Музиката изглежда е била съществен елемент от тяхната култура и ни беше споделено, че е била главно в свободна форма, без повтарящи се звуци, които често ставали част от мислите им.

В контраст на спокойния и благ живот на Утопистите, спомените и сънищата на Бежанците били изпълнени с буйни граждански войни, горящи градове и масов геноцид. Много съобщават че са напуснали планетите си преди да експлоадират.

Спомените за постоянно нападана и умираща планета започна да звучи подобно на легендарната Атлантида и ние започнахме да спекулираме дали този спомен който изглежда незаличимо прикрепен в човешкото колективно подсъзнание, не се е случил на друга планета – на светлинни години далеч оттук, или пък не.

Въпреки че Бежанците обикновено не ни даваха детайлна информация за тяхната култура, както това правеха Утопистите, ние открихме известен брой неща които те си спомнят като антигравитационни устройства, лечения за рак, огнеупорни формули и други предимства от тяхната напреднала технология.

Повечето от техните спомени обаче са объркани с мисли за оцеляване и планове да се спасят от техния обречен свят. Ние успяхме да интервюираме известен брой субекти, които изглежда са имали животи в жреческото съсловие на тази планета и са живеели в храм, но те също си спомнят повече за унищожението на сградата, отколкото за дневните си ритуали.

Най-типичните от регресиите на Бежанците, бяха графични описания на огромни части от тяхната планета унищожени от експлозии и как голям брой от населението е унищожено. Също някои от субектите описаха огнени катастрофи при приземяване на Земята или други планети, поради това че увредените от войната космически кораби не са имали възможност да се приземят правилно.

През 1979 г. започнахме да получаваме доста голям брой попълнени въпросници от хора, които твърдят че си спомнят да идват на Земята с умишлената цел да започнат да се инкарнират на планетата като част от по-голяма мисия – да се вдигне нивото на човешкото съзнание. Ние ги именувахме – Помагачите.

Типично такова твърдение ни е пратено от А.М. – учителка от Колорадо:

В този сън аз съм на място с огромна (но не заслепяваща) светлина. Други „същества” също са там. Изглежда че по-скоро сме в голям кръгъл обект, който кръжи на близка дистанция от Земята. Показва ми се някакъв проход подобен на улей, който води надолу и ми се дава да разбера че трябва да премина през този улей. Моите чувства относно слизането не са на радост, а по-скоро на необходимост или задължение. Това всичко изглежда е част от План.Моят последен спомен е от това, че преминавам надолу... към Земята. Няма чувство на заплаха или опасност, има малко тъга заради разделението от другите същества. Сънят свършва, образите остават.

Жена секретарка в калифорнийския училищен окръг ни информира, че тя си „спомня” че е била доброволка да дойде на Земята. Нейната роля е била да бъде една от групата съветници (наставници), които ще подпомогнат Земята да еволюира духовно. На нейната родна планета тя е била учен, който е работел с канализирана светлина като източник на енергия.

Според нейните извънземни спомени, първото й преживяване на Земята било в Юкатан, където тя била почитана като оракул и където за известно време експериментирала с хипнотични наркотици, които били внимателно скроени, за да спомогнат на местните жители да установят по-близък телепатичен контакт с нея.

Джей от Онатрио има докторска степен по образователна психология и вярва че това е неговата първа инкарнация на Земята.

Аз бях доброволец да се впусна в такава специфична мисия която сега е в завършека на нейната първа фаза. Моето разбиране е, че мисията ми е да откривам и развивам умения, нужни на човешките същества, независимо от това дали са homo sapiens или homo astrolis. Също разбирам че сега имам две части от пъзел съставен от три. Първата част включва фундаменталната важност на начините по които възприемаме реалността. Тези възприятия и техния начин на работа за които не знаем почти нищо, могат да ни служат като ни помагат или да забавят нашия прогрес, в зависимост от това дали откриват или маскират нашите истински пътища. Вторият аспект е свързан с начините по които ние прилагаме нашите възприятия като подкрепа за другите или като критика към тях или към нас самите. Искат се значителни умения в този случай, тъй като критиките са често неуловимии непреднамерени.Мога само да предполагам до момента за основите на третата част. Казано ми беше да работя над тези две за известно време, да събера подробности и че третата ще дойде. С третата, златната верига ще бъде завършена и прозореца ще се отвори.

Друг интервюиран от Онтарио – 32 годишен мъж, твърди че може да си спомни всеки от предишните си 5 живота на тази планета и че във всички тях е служил като контактна точка за НЛО-сведения.

На моята родна планета аз бях интерпретатор на сънища. Бях пратен на Земята, за да помогна на Земляните да се подготвят за предстоящия глобален НЛО-контакт. Живеех в град от светлина с кристални сгради, където всичко беше мир и хармония. Аз използвах сънищата, за да предсказвам идващи здравни проблеми и да помагам на хората по-добре да разбират себе си. Ние бяхме победили болката и страданието с нашите ментални способности и това са даровете, които един ден ще можем да дадем на земляните.

По интересен начин ние чухме от известен брой индиански племена, които изглежда пасват на тази четвърта категорияизвънземни със задачи свързани с повдигането на съзнанието на Земята.

Физик от племето чероки, който сега живее в Алабама, не само си спомня минали животи на Плеядите, но също успява да напасне своите извънземни спомени заедно с племенните легенди, които казват че неговите хора идват от друг свят.

Жена с име Моника си спомня че е била учен от друг свят, който участвал в създаването на първия незрял хомо сапиенс на този свят.Очевидно в тази научна работа която вършела,тя е била жестока и негрижовна към тези същества. Но нещо се случило.Един ден тя разбрала,че тези същества имат чувства. Едно от съществата един ден взело ръката й и я погалило. Моника осъзнала,че това че някой има познанието да създаде форма на живот,не му дава правото да проявява насилие над нея.

Социален работник от Масачузец ни разказа нейните спомени,затова че е живяла на планета където жителите били на практика като хората по външен вид и говорели език познат като шумерски и изпращали емисари на Земята да проектират пирамидите като предаватели на енергийна система позната като Усан.Тя ни информира също, че си спомня че е пратена на Земята от „Съвета на Дванайсетте”.

Според нейните спомени:

Ние бяхме отговорни за чудесата записани в Изход от Библията. Ние разделихме Червено море. Нашите умения създадоха колоните от огън и пушек, който доведе израелтяните. Ние изсипахме мана от небето, за да нахрани скитащите племена и ние дори намерихме вода за тях, разбивайки земята за да излезе на повърхността.

43 годишен индустриален консултант от Арканзас живо си спомня живот като инженер на космически кораб, който бил на борда, когато били принудени да се разбият на Земята по време на експедиция за събиране на суровини за индустриална преработка.

Всички наши системи се разпадаха и пилотите едвам удържаха кораба под контрол. Бяхме загубили по-голямата част от нашата двигателна система и се подготвяхме да умрем по време на сблъсъка... Техническите данни на екрана полудяха и аз погледнах през прозореца и можех да видя повърхността на Земята да наближава. След катастрофата в местността която сега е северна Европа, ние открихме че пилотите са успели да приземят кораба с минимални повреди. Но за нещастие, въпреки че инженерния екип работи с месеци, за да отстрани повредата, не можахме да се върнем отново в космоса. Не можахме дори да направим сигналите за спасение, които пратихме да са достатъчно силни, за да имаме шанс за оцеляване. Умрях в местност, която сега е в Германия и живях няколко живота на Земята преди това въплъщение. Чувствам се като в капан тук. Все още искам да се завърна на моята родна планета.

Цялата материя свързана с това, че чувствителни мъже и жени твърдят че имат извънземни спомени и постоянни сънища с извънземен произход, предполага към големи спекулации:

• Дали тези хора заради техния висок интелект и по-голяма чувствителност отказват да се асоциират със Земята, заради неадекватностите и дефектите, които те виждат навсякъде около тях?
• Дали механизма на това да вярваш че си от извънземна култура, ти позволява да се справиш по-обективно с различните проблеми, които нападат добросъвестните при всяка зора на всеки нов ден?

Д-р Лео Спринкъл. Бивш директор по консултантски услуги в университета Уайоминг и международно признат авторитет относно НЛО-мистерии,казва че също е открил мъже и жени, които разказват за значителни преживявания, спомени и сънища относно предходни съществувания на други планети.

„Въпреки че не можем да твърдим че това е вярно, д-р Спринкъл признава: „Аз съм убеден че е възможно някои хора да са живели преди като извънземни. Друга възможност е тези спомени да са имплантрани, за да ни програмират да се подготвим за живот отвъд тази планета.”

Д-р Спринкъл е чувал за червеното небе и двете луни от няколко пациенти. Той също е слушал за твърдения относно кристални градове и прозрачни сгради.

Академично внимателен, д-р Спринкъл бил уверен достатъчно в своето изследване, за да заяви:

„Тези спомени са живи и силни и аз вярвам че тези хора са искрени когато казват, че това са техни минали животи. Познавам една жена, която се чувства много ядосана. Тя чувства че е закотвена тук като в капан на Земята и просто иска да се махне от планетата и да се прибере у дома”.

Д-р Спринкъл продължава и казва, че повечето от хората на които е правил регресия, считат себе си като част от по-голяма система – част от по-голям ред. По мнение на доктора трябва да разглеждаме загадката на извънземните спомени от различни гледни точки.

Ако не харесваме хипотезите че сме били „посяти” от извънземни същества можем все пак да възприемем хипотезите че някой – нашето собствено подсъзнание, Бог, по-висши същества, някой ни окуражава да мислим в термини на космическо пътуване. При нас може да протича процес на умствено програмиране от интелигентни същества, които да ни предоставят насоки, така че в бъдеще нашите деца или внуци да могат да ходят до други светове.

Линда – медицинска сестра, която наскоро е напуснала казуалната медицина, за да може да стане духовен лечител, свързва следните преживявания:

Моите най-ранни спомени са от пет годишна възраст. Аз бях в нашата вила. Това е нещо което никога няма да забравя. По някаква причина бях много разстроена. Спомням си че стоях на върха на пързалката и гледах към нощното небе... Бях почти истерична докато гледах в пространството. През сълзите си спомням да крещя:

„Върнете се моля ви! Не ме оставяйте тук с тези варвари. Защо съм така наказана? Това не е моят дом. Това не са моите хора!”

Имах съзнаването че моите хора ме изоставят. Моят свят беше планетата Орион.

Линда има късмет, че нейният съпруг проявява разбиране относно нейните вярвания.

Сега той искрено вярва че аз съм извънземна. Разказах му за миналите си животи на този свят и за животите си на други планети. Срещала съм някои... като мен, но само с един поддържам контакт. На другите им е много трудно да се справят със спомените си за нашия истински Дом.

Линда е написала поема, която изразява нейните чувства че е извънземна живееща на Земята:

Аз си спомням като че ли беше вчера.

Три кораба приближаващи Земята – един горящ докато влизаше

в атмосферата, нашите хора умираха.

Дали бяха те щастливците?

Воаяж във времето да спасят нашата планета.

Затова дойдохме тук.

Така само някои останаха, но ние сме толкова близко, толкова много близко да изпълним нашата мисия.

Моето сърце плаче за тези хора и за тази Земя и заради тази агония, която тепърва трябва да преминат.

Този свят познава толкова много красота, но хората избраха да я унищожат заедно с тях.

Землянина няма да покори космоса,

Част 2

23април, 2008 г.

В предната статия за UFO DIGEST споделих различните твърдения на мъже и жени че изживяват извънземни сънища и спомени.Отзвука от тази статия беше забележителен.

С голямо удоволствие ви казвам че получих писма от цяла Канада и САЩ, както и от Франция, Великобритания, Австралия, Испания и Полша.

„Благодаря на Бог че я написахте. Аз си мислех че съм сам/а тук долу”, беше много чест отговор.

„Благодаря ви че ми помогнахте да разбера моята истинска мисия на Земята”, беше също често споменавано.

„Да чета тази статия беше все едно да чета моите собствени преживявания”, ни пишат други. „Радвам се че толкова много от нас се събират заедно като Семейство.”

За много читатели като Анджи, писател от Лос Анджелос, статията провокирала спомени, които стояли дълго неактивни в нейната психика:

Според Анджи:

„Една лятна нощ, когато бях дете, се събудих без причина и видях блестящ сребрист хуманоид, който стоеше на 30 см. от леглото ми. Помня чувството на силен ужас. Но чувството се смени с уважение и учудване, докато съществото избледня и изчезна.

Второто събитие което си спомням беше когато бях по-голяма и карах сама по тъмен селски път. Неочаквано видях директно зад мен и малко над мен брилянтна бяла светлина със синкав център. Не чух звук, но непогрешимо получих съобщение от светлината или от нещо. Знаех някак си, че съобщението беше от мен самата – или от нещо свързано с мен в бъдещето или в миналото... излязох от това преживяване с голяма сигурност че „аз съм”.

Години по-късно разбрах какво означава фразата „аз съм” в теологията, във връзка с изживяването на Мойсей с горящия храст. Трудно е да го опиша с две думи, но оттогава никога не е имало случай, в който да не съм съществувала”.

На Кристия животът е бил спасяван 2 пъти от 3 същества, които я насочвали към безопасно място като дете, което се бори за оцеляване в Германия по време на Втората Световна Война.

Веднъж тя била заклещена в избата в дома на нейният чичо, който бил ударен директно от бомба. Съществата които по това време се появили като 3 ярки светлини, се свързали с бабата и дядото на Кристия в общ сън и ги накарали да продължат с копаенето.

По-късно съществата се появили в човешка форма и я махнали от мост, малко преди съюзническите бомби да го заличат.

Кристия видяла своето първо НЛО когато била на 16 години и живеела в Монтана. Това изживяване я накарало да копнее по звездите.

„Аз знаех когато видях това НЛО, че не принадлежа тук на Земята”, написа тя. „С копнеж, аз исках да отида до моя истински дом, отвъд нашата слънчева система. Тази нощ ми беше казано в моя сън, че сега не е времето и че трябва да порасна и да имам търпение.”

През февруари 1961 г., Кристия „изгубва” 5 дни от своя живот.

„Спомням си ярка светлина, контролираща конзола и въртящи се кристали... Имах познанието за планета, която беше моя истински роден дом”.

Тя се събудила на 15 мили от дома си. Пет дни били изминали – въпреки че и се струвала че са минали 5 минути. Кристия скоро установила че не само и се губят 5 дни, но че е изгубила и своята работа. През нейните мисли преминала следната поезия:

И ето аз виждам как влизам в твоя ум,

и в твоите ръце, аз доставям на теб

тялото на дете!

Не знам къде съм родена,

зачената сред звездите там горе,

доставена да бъда отгледана от Земляни

и да науча техните обичаи,

преди да се върна вкъщи

към моята родна раса.

 Джак – бивш електрически техник в бреговата охрана на САЩ от Моро Бей, Калифорния имал „видения за безкрайно разширяваща се вселена” от ранно детство.

Той също изказа временните си чувства на тъга, че живее сред силно нечувствителни хора, които изразяват прекалено много от Земята и прекалено малко от Звездите.

„За мен е трудно да намеря хора, които са готови да оставят техните дневни програми, мисли, работа и социално срастване и просто да усетят магията на живота и духа с друг човек. Уви, това премахва моя ентусиазъм от време на време и аз попивам прекалено много от гнета, който ме заобикаля.

Понякога обаче има свеж бриз на изключителен човек, който подухва от дълбините на човечеството. През това време аз съм радостен.”

Шери и аз сме убедени, че ако дори и най-дяволския песимист прочете писмото от един добре образован и допринасящ човек, който свободно твърди за подобни трансцендентални изживявания, той трябва да допусне че „има нещо” и че индивидуалния мистичен опит е много по-широко разпространен, отколкото определени материалистични критици искат да вярваме.

Ние определихме този интеграл към личности, които наименувахме „Звездни семена”, че се явява активиращ въображаем опит, който се случва на възраст около 5 години и запознава детето с интелект, който става негов водач и който запазва поне спорадични контакти с него през целия му живот.

Вирджиния, която е служила като техник във Въздушния Флот, си спомня че нейното активиращо преживяване се случило на Коледа, когато тя била на 4 години. Инцидента бил подчертан и с излизане извън тялото, когато Вирджиния станала и „вървяла” за да види светлините на коледното дърво и след това се видяла как спи в леглото.

„Знаех че ако се събудех, тогава все още щеше да е Коледа и все още щях да съм на 4 години”, казва тя. „Тогава знаех някак си, че ако дори не се събудя и с години наред като спящата красавица – нищо няма да се промени. Наистина е странно, но този инцидент формира целия ми мироглед към живота. Аз знам, че някъде, все още съм на 4 години и че винаги ще бъде Коледа.”

Луана – бивш учител от Невада ни писа, че след нейната среща с извънземно или многоизмерно същество като студент, всички нейни сетива се разширили. В полето на зрението, нейното възприемане се разширило в 2 направления, главно относно синьото.

Относно слуха, разширението е такова, че всеки силен шум с по-голяма продължителност – над 30 секунди, стартира вибрация, която първо причинява болка в гръдната област, после предизвиква неконтролируемо треперене, което трае няколко минути. Нервите на цялото й тяло „дрънкат” и се укротяват само когато шума спре. Отнема поне час да се върне към нормалното. Сирените са постоянна заплаха за нея.

Като пенсиониран учител, Луана си спомня едно от най-лошите си преживявания с шум, който се случил в училищния паркинг, когато всичките шофьори започнали да надуват клаксоните на колите си, за да отпразнуват спортна победа.

Отнело й 15 минути, за да се отдалечи от шума и половин час преди да може да се вземе в ръце и да излезе от колата. Било нужно и питие, за да притъпи нервите си и да се върне към реалността.

Силната светлина е също опасна за Луана. Веднъж когато стояла на слънце, почувствала проблясъци от струнни инструменти, които й причинили временна слепота. Нейните ученици я върнали обратно в класната стая. Отнело около половин час преди да си върне зрението.

Емоциите изглежда създават проблеми за тези, които изживяват „извънземни сънища и спомени” поради това, че те са толкова състрадателни. За да функционират ефективно като съветници, те трябва да се научат да създават черупки около себе си.

Както Луана си спомня:

„По едно време в средата на двайсетте години от моя живот, ми беше необходимо да избягам от приятелите си, чиито проблеми и радости аз абсорбирах до такава степен, че бях физически изсмукана. По това време се научих да запечатвам моите емоции и да не абсорбирам толкова много. Все още има случаи, когато бивам изсмукана физически от проблемите или вълненията на другите, но възстановяването е много бързо.”

В резултата на своите извънземни сънища и спомени, Клиф – млад лекар – изпитал силна чувствителност към светлина, емоции и слух, но намерил и компенсации, които и други попълнили въпросника – също намерили.

„Когато целувам или правя любов чувам музика, която идва от другия човек и/или от мен”.

Чувствителност към вибрации, които се смятат за „музикални” от тези във физическата равнина, е също общ фактор при личностите, които са попълнили въпросника (виж www.bradandsherry.com). Клиф казва, че е бил посетен от такива същества като момиче/жена, която излъчва блестяща бяла светлина и говори с мек музикален глас.

В съзвучие с нашето по-ранно изследване, тези които са споменали своите извънземни сънища и спомени са били поне 87% „нощни птици”, които предпочитат да вършат своята умствена дейност и съзидателна работа след залез слънце.

В нашите по-широки примери за личности с подобно осъзнаване и спомени, ние откриваме че около 94% от тях живо си спомнят тяхното активиращо преживяване със същество от светлина, на възраст около 5 години, докато другите 6% осъзнават че „нещо важно” се е случило с тях по това време.

Почти всички, които твърдят за подобни спомени, си спомнят и че винаги са копнеели за място, което те считат за „истински дом”, някъде не на Земята.

Стефани от Йонгстаун, Охайо първа написала своята концепция за „космическите хора” през 1980 г.

Стефани ни сподели че:

Както вероятно и при другите които са ви писали, аз също бях шокирана да открия, че хиляди хора са били посетени от Същества от Светлина и аз бях напълно изумена, че толкова много хора дават един и същ тип идеи и съобщения от техните небесни семейства. Наистина е удивително и прекрасно.

Стефани ни каза за нейният контакт с две небесни същества на 5 годишна възраст, които променили живота й от този момент нататък. С времето тя започнала да се интересува от това да документира събуждането на „космическите хора”.

А по отношение на нашето изследване Стефани коментира:

„Те не произхождат от никоя определена група от хора, те идват от всяка една раса, цвят, вяра, националност, философия, психология и политически вярвания, които има на Земята. Обаче те държат определени идеи и идеали, които са общи в техните сърца.”

Тези, които са имали извънземни сънища и спомени, също имат своите гневни изблици относно Земята, както Фредерик от Пасадена, Калифорния, който ни сподели:

„Нека да кажа, че вашите книги, медитации и т.н. ми помагат да се оттърва от голяма част от гнева си към хората, които провалят Земята. Понякога за мой срам (не ми е приятно, че го признавам) аз си мисля:

„Защо да помагаме на тези идиоти?! Тези хора, които убиват и разплакват и нараняват същества, без да мислят изобщо или пък да изпитат съжаление – все едно са излезли от пещерите. Нека ги оставим да си отидат”.

Това не е много възвишена мисъл от моя страна, нали? И аз знам дълбоко в себе си, че ние имаме задължението да помагаме на всички – и най-вече на тези хора, които живеят в тъмнина и които игнорират факта, че унищожават земните дарове и ресурси и всички други неща, с които се занимават.”

Независимо от това, дали са надарени с такава вътрешна и укрепителна персонална визия, много от тези хора, които изглежда изживяват извънземни сънища и спомени, съзнават че могат винаги да възстановят своята енергия чрез медитация.

Дейл от Уалтъм, Масачузец използва кристал, за да отиде дълбоко в нейната психика и да се завърне с подобно изживяване:

Морета от брилянтни цветове, леещи се и прииждащи,

движещи се като благодатни криле.

Енергия обгражда моята същност.

Моят ум става дори по-силен

и аз съм изпълнена със светлината на хиляда слънца.

Чувствам се тотално жива, обновена и освежена.

Аз живея,

аз съм светлина, вечно водеща други към Създателя,

ставаща по-ярка и ярка,

избухваща и изгряваща в най-далечните краища на вселената!

Към мястото на началата...

                                                      Вкъщи!                                                     

От Брад Стайгър - UFODigest

Превод: Alien