Случаят който ще бъде представен в този материал е трябвало да чака над 20 години преди да излезе на бял свят. Главното действащо лице е професор по изкуствата с инициали Ф. А. от град Мерида, Испания. Той разкрива за своята среща с рептилоидни извънземни, която е подкрепена с множество медицински документи, само часове преди да почине.

Денят в който всичко започва е 25 декември 1976 г. По това време Ф. А. е на 46 години и е придружаван от двама млади студенти. В 10 часа сутринта те се намират на няколко километра от Мерида, близо до железопътната линия Мадрид-Касерес. Причината за техния „излет“ е нелегален лов на птици с въздушни пушки. В този момент обаче те стават свидетели на странна мъгла, която стои като изрязано парче от общия фон. Зоната съставляваща мъглата имала правоъгълна форма и била дълга около 100 метра и висока около 2 метра в центъра, но доста по-ниска в ъглите. Мястото било точно между няколко маслинени дървета. Тримата са смаяни от скоростта, с която мъглата се приближава към тях и докато се усетят са напълно погълнати от нея. Тя била толкова гъста, че те изпитали истински страх поради простия факт, че едва можели да се видят един друг, въпреки близкото разстояние на което се намирали. Опитали да излязат от нея и след малко успели отново да излязат в позната слънчева обстановка. Решили да продължат лова като през това време коментирали странният феномен. Някъде по обяд професорът казал на останалите млади мъже вече да се връщат в къщи, защото той възнамерявал да остане още малко.

Ф. А. продължил да върви докато внезапно не се почувствал силно уморен. Той седнал близо до едно дърво да си почине държейки пушката в ръката си. Секунди по-късно изпаднал в дълбока дрямка. В един момент леко отворил очи и видял, че се намира в непрогледен мрак. Той обаче се чувствал толкова уморен, че нямал сили за нищо друго, освен да продължи да спи. Сънят му обаче бил рязко прекъснат от остра болка в лявото рамо. Той внезапно отворил очи и видял, че почти се здрачава. Дори нямал време да види колко точно е часа, тъй като веднага насочил внимание към болката идваща от рамото му. Тогава с ужас видял нещо подобно на „пипало“, което го дърпало надолу. Опитал се да реагира и същевременно започнал да се пита дали това не е някакъв кошмар. Дървото до което бил заспал обаче било същото, а той не можел да проумее как нощта се е спуснала толкова бързо. След като се уверил, че все пак наистина нещо се е увило около рамото му, в опит за самозащита успял да се протегне към някаква телена ограда на която да се опре така, че да се освободи от „пипалото“. Той пуснал пушката и докоснал „нещото“ с дясната си ръка като усещането било сходно като при допир с гъба. Едва бил изминал няколко метра, когато забелязал някакъв източник на светлина която идвала отдясно. Огледал се и видял че тя идва от обект, който бил доста тъмен и имал формата на яйце. Светлината разкривала силуета на стройно същество. В този момент различни мисли нахлули в главата му, а страхът бил толкова голям, че кръвта силно нахлула в областта на слепоочието. След това почувствал остра болка в областта на гърдите от която припаднал.

Когато дошъл на себе си усещането, което изпитал било на пълно объркване. Той се намирал в някаква голяма стая лежейки на носилка или нещо подобно. Първото нещо което видял, била някакъв вид лампа с диаметър 2 метра, която излъчвала мощна бяла светлина. Ф. А. се надигнал леко, за да има по-добър изглед, мислейки си, че се намира в болнична стая. Оказало се, че е заобиколен от различни устройства и светлини, температурата била идеална, а в стаята било тихо. Нещо подобно на компас привлякло вниманието му, но това по-скоро било някакво странно устройство на което били изписани непознати за него символи и цифри. В един момент се чул звук подобен на гласове, които били прекъсвани на интервали от някакъв шум, който идвал от устройството. Гласовете говорели на непознат език. Сторило му се че през това устройство се дават и изпълняват различни команди. Когато в крайна сметка шумът спрял, серия от цветни светлини започнали да се включват и изгасват. Някои от цветовете били толкова необикновени, че било трудно да ги идентифицира въпреки професионалните си познания по рисуване.

Той останал на „леглото“ до момента, в който не се опитал да привлече вниманието на някой от предполагаемия персонал на „лечебното заведение”. След няколко опита чул странен глас на испански който казал „... спокойно, ще ви видим след малко, не се страхувайте, спокойно...“

След това настъпила тишина за около 10 минути, когато се отворила плъзгаща се врата, която позволила на 3 същества, които първоначално Ф. А. помислил за лекари, да влязат. Когато го приближили той бил поразен. Техният вид бил толкова странен, че той веднага осъзнал, че ситуацията, в която се намира изобщо не е нормална и че той не е в болница. Въпреки че никога не бил вярвал в съществуването на извънземни и дори се присмивал на тези, които разказвали подобни истории, единственото логично обяснение в този момент за него било, че се намира на борда на някакъв космически кораб. Този факт го накарал да се почувства доста нервен и разтревожен от евентуалните последици. Трите същества били идентични и подходили към него доста вежливо. Само едно от тях (това което било най-близо) говорило с него. Те прегледали челото му, лицето, част от гърдите, измерили пулса и свързали някакво устройство, което от своя страна било свързано с една от стените към гърдите му. Това бил доста тежък обект, който имал и малък екран насочен към него.

След прегледа последвала размяна на въпроси между Ф. А. и едно от съществата. Те били свързани най-вече с причините довели до тази ситуация и какво той чувства към своите „похитители“, за техният произход и т.н. На някои от въпросите не било отговорено защото машината, която приличала на компас се намесвала. Останалите две същества през цялото време не се включили в разговора и стояли просто като свидетели. Било му казано, че от този момент нататък те ще могат да контактуват с него по всяко време и по тази причина са му поставили „нещо“ в тялото, което да се грижи за тази цел.

По време на престоя му на кораба извънземните му казват че този малък апарат на който се намират в момента е специално подготвен за идване на Земята и те използват само него за тази цел. Техният основен кораб е далеч по-голям, чийто размер би засенчил дори слънцето. Този кораб имал възможности да развива огромна скорост. Всички техни кораби реално се управляват от компютри, а самите команди се предават с мисъл. Машините правят автоматични корекции и дават „съвети“. В самия обект извънземните показват на Ф. А. различни растения, които те създали, кръстосвайки ги помежду си, за да засилят техният витаминозен потенциал.

Те му обясняват, че обектът, който силно наподобявал на компас има пълен контрол над кораба до степен при която може да реши да го унищожи при специфична военна обстановка. Всичко което знаели за земните езици било на база на радиостанциите, които се излъчват от Земята. Когато Ф. А. ги пита: „Защо не научите земните хора на всичко, което знаете?“, машината му отговаря: „Земните хора все още не са готови да ни приемат. Ако се появим – това ще доведе до военна реакция, което ще ни накара да отвърнем и да ликвидираме много невинни... Сега търсим начин, чрез който да имаме достъп до планетата по мирен път. Ти ще действащ като пратеник и ще предадеш това, което ти казваме.“

След това се случило нещо странно.

Всички светлини изгаснали и настъпил пълен мрак. След малко нещата се върнали към първоначалната обстановка. Извънземните му обяснили, че причината за „затъмнението“ била, че някакъв обект е прелетял над тях и било необходимо да заглушат своето присъствие. Преди да настъпи „затъмнението“, те му казват, че има някакви обекти, които стоят на пътя им. Впоследствие, преди да отлетят, те отново включват всички светлини.

След това му било казано, че тъй като се е възстановил от причината. поради която бил припаднал (сърдечен удар), можел вече да се върне навън. Те го придружили извън кораба и той отново бил изумен от тъмнината, която обграждала местността. Когато се отдалечил на известно разстояние от обекта, той започнал да се издига бавно от хоризонталната си позиция и накрая полетял и можел да бъде видян само като тъмно петно, което обаче изведнъж станало много светло, след което изчезнало от погледа му. По време на този процес се чувал звук, който бил много сходен с този от жуженето на пчели.

(Звукът, който бива асоцииран с този, който издават пчелите, е често повтарящ се мотив при много от свидетелствата свързани с различни извънземни контакти. Той има множество приложения, но може би неговата най-ярка специфика е свързана с контрола върху съзнанието. Вероятно най-голямата демонстрация на силата, който този звук има върху човешкото съзнание е извършена при появата на „светата дева“ във Фатима – един от най-мащабните опити една определена извънземна фракция да влезе отново в човешкото съзнание на масово ниво. Пчелите имат много важно значение като символ при династията на Меровингите, а някои окултни текстове свързани с тайното знание, което тази династия наследява казват директно, че този специфичен звук се чува винаги преди появата на „великите древни същества“ (разбирайте и техните кораби). Самите крале от тази династия преди да приемат християнството са „езичници“ посветени на култа към богинята Диана.

През годините потвърждение за феномена на „жужащия звук“ дават дори военни пилоти, които при среща с НЛО откровено заявяват, че чуват звук „който подобно на рояк пчели директно се впива в мозъка им“. Разкази за срещи с летателни апарати и техните екипажи, при които се наблюдава типичния звук от пчели има още от Бразилия и САЩ. Свидетелства за използването на този звук има дори на територията на Монтоук и както става ясно от конкретния разказ, звукът бива използван за отвличане на хора до различни военни бази от смесен тип, като има парализиращ ефект върху съзнанието и тялото.

В конкретния случай всички обстоятелства около този „инцидент“ свидетелстват за контакт с фракция, която не е управляваща, което се потвърждава най-вече от факта, че са принудени да се крият и маскират присъствието си не толкова от официалните земни власти, а от тези с адекватната военна техника, които могат да им противостоят. Признанието, че тяхната поява би довела до военна реакция е абсолютно адекватно, макар силно да са изопачени истинските причини, които биха я провокирали. Още много подробности изследващи „извънземните взаимовръзки“ свързани с пчелите и тяхната огромна роля като архетип в човешката цивилизация, можете да откриете в следговора към книгата „Произход и история на империите Орион и Сириус“ – бел. Alien)

Когато Ф. А. започнал да осъзнава къде се намира открил, че не е далеч от мястото в което се почувствал силно изморен и задрямал. Опитал се да провери колко е часа, но часовникът му бил спрял, така че просто се отправил към Мерида. Когато успял да се дотътри до дома си вече започнало да се зазорява. Роднините му били силно притеснени от неговото отсъствие и започнали да му се карат затова, че не ги е уведомил, че смята да се върне толкова късно. Той бил изключително уморен и дори не слушал какво му говорят. Умората била толкова голяма, че без да яде направо легнал да спи. Спал доста дълбоко, когато го събудили за обяд към 14 часа. Ставайки обаче, той извикал силно и се строполил на земята. Виждайки състоянието му, неговото семейство го завело в болницата, където първоначално смятали, че има някакъв съсирек. Последвалите изследвания установили сърдечна слабост и бил откаран в град Бадахос, откъдето бил прехвърлен в клиника в Мадрид. Там била установена абнормална клинична картина и в последствие изпаднал в кома. Три дни по-късно внезапно се почувствало подобрение и той излязъл от комата. В следващите 5 години обаче състоянието му често се влошавало, а многобройните му престои в болницата не могли да изяснят причините за това. В крайна сметка той изпаднал в състояние на трайна инвалидност.

Импланти

По време на един от престоите в клиниката в Мадрид рентгенова снимка на рамото му разкрила присъствието на сферична форма, която била класифицирана като „чуждо тяло“. Докторът дори му казал, че била насрочена операция за изваждането му, но на следващата сутрин при повторната снимка обектът вече бил изчезнал. Лекарят поискал допълнителна снимка, която също потвърдила негативният резултат. Обектът мистериозно бил изчезнал. Все пак лекарите извадили обект от неговото тяло, който обаче се намирал в палеца на десния му крак. Те извадили нещо малко подобно на топче. Попитали го дали знае откъде може да се е появило, но той също нямал представа. Тогава се появили двама мъже, които взели топчето и след като го разгледали били силно озадачени.

Радиоактивно замърсяване

Ф. А. показал и признаци на радиоактивно замърсяване. Въпреки че нивото било ниско, неговият произход така и не бил установен. По време на продължителните изследвания проведени в клиниката на няколко пъти лекарите го питали дали знае за някаква вероятна причина за неговите болести, но той така и не споменал за „инцидента“.

Считано от 27 декември същата година, Ф.А. преминава през кошмарни изпитания свързани с неговото здраве. В продължение на няколко години той е подложен на множество процедури, които не могат да определят източника на неговите болести. Някои от тях дори били причинени от самото „лечение“, което трябвало да потисне първоначалните симптоми. В крайна сметка той е обявен за инвалид по медицински причини, а състоянието му е обявено за неизличимо. Така след „инцидента“ от един сравнително здрав човек, Ф. А. прекарва няколко сърдечни удара, има палиндромен синдром с неустановен произход, заразен е с неизвестен вирус, който потиска защитните функции на организма, страда от ревматизъм, който му причинява значителна болка и преминава редица пъти през състояние на шок, което води до това неговите жизнени показатели да изчезнат напълно и след това в рамките на 76 часа да се възстановят.

На мястото на ръката му, където той усеща допира с предполагаемото „пипало“ има белег оформен подобен на двойка бобени зърна разцепени на две. Когато те променяли цвета си от розов до лилав, Ф. А. звънял на докторите да го посъветват дали има нужда от нова хоспитализация. В тези случаи по време на периода жизнените му показатели почти изчезвали. Друг път се получавало точно обратното – била му направена една енцефалограма, която показала меко казано странни резултати. Тя създавала впечатлението, че мозъкът му изобщо не функционира, докато очевидно в този момент това не било факт.

От престоя му в болниците обаче става ясно, че той не е единствения, който има тези странни симптоми. Един от лекарите в болницата директно изказва съмненията си, че Ф. А. крие нещо свързано със здравословното му състояние и го съветва да разкаже повече. Той буквално му казва следното: „Ако ни съдействаш като ни кажеш какво наистина ти се е случило, може би ще можем да ти помогнем много по-ефективно, а и други имат симптоми подобни на твоите.“

Военната интервенция

Двамата души, които прибират предмета, който е изваден от крака му, се оказват американски лекар и господин в цивилни дрехи, който се оказва, че е военен. Въпреки непрестанните молби на професора, състава и произхода на предмета така и не му били предоставени. На какво обаче се дължи странното присъствие на тези двама души, които взимат въпросния предмет? Вероятно тяхното присъствие се дължи именно на факта, че пациентът е имал досег с радиация и това веднага наостря вниманието на различни тайни служби. Самият професор твърди, че той никога не е разказвал пред лекарите какво му се е случило в действителност, което до голяма степен се дължало на неговата изначална скептичност по отношение на естеството на преживяването му. Дори един от лекарите го посъветвал да не говори публично за странните болести които има, за да не се отрази този факт на неговата пенсия.

Точно 4 години след инцидента Ф. А. е обявен за неизлечимо болен. Неговите премеждия с болниците продължават до деня в който той умира. Всъщност това е и денят, в който той разказва и своята история. Поради факта, че през годините отказва да бъде хипнотизиран, много от детайлите, които не успява да си спомни си отиват заедно с него.

Интервюто

Всъщност Ф. А. прави опит да разпространи историята си няколко месеца преди да почине. Той обаче подлага на тест интервюиращият го и в крайна сметка този опит претърпява пълен провал като и двете страни остават с много лоши впечатления един за друг. Тогава той дори не разкрива истинската причина, която го кара да търси медиен контакт. В този разговор няма нищо което да намеква за странният инцидент, който преживява. След няколко месеца се провежда второто „интервю“, което от своя страна се провежда по леко странен начин най-вече поради „спешната обстановка“.

Часът е 10 през нощта и професорът вече се намирал в доста лошо физическо състояние, което е видно и за жена му и доведеният му син. Той казва на семейството си, че не иска да бъде безпокоен и затваря вратата на хола. Тогава дава на интервюиращия го известен брой страници написани на машина, както и редица медицински документи. Той моли журналиста да ги фотокопира и също така го кара да прочете написаното. В тези страници журналиста намира и необикновената история чието кратко изложение бе описано току-що. След това професорът казва, че не се чувства никак добре, но е изцяло готов да отговаря на всички възможни въпроси. Той знае, че на следващия ден ще бъде хоспитализиран отново и съветва журналиста да използва магнетофон и да го пита за всичко което счита за целесъобразно. В този доста продължителен разговор Ф. А. разказва всички подробности за неговото необикновено приключение. Цялото интервю може да бъде прочетено в книгата „Los Visitantes Desconocidos“ („Непознатите посетители“).

Оригинален източник на испански: http://pedromariafernandez.blogspot.com.es/2012/06/abducciones-hipotesis-para-un-misterio.html

Превод на английски: Скот Коралес

Превод на български и коментар: Alien