Кой би могъл да забрави една от най-вдъхновяващите сцени в „Матрицата“, в която Морфей за първи път запознава Нео със същността на собствените му търсения в последните пет години от живота му? Той му разкрива загадката на света, лежащ пред затворените му очи. Това е историята за програмиран свят, създаден с единствената цел да превърне човешките същества „into this“ – батерия.

Какви са дните ни в този свят?

Може би най-важното нещо, което човек прави в живота си е оформянето на визията за последния. Какъв би бил той? Да се даде отговор какво значи да живееш? И то не във философски, а в дълбоко практически смисъл (защото истинският живот е серия от практически стъпки и дейстивя, а не толкова на мисли и разсъждения). Какво ще прави човек с дните си, отредени му на тази земя?

Много тежък въпрос, защото отговорът му зависи в огромна степен от достъпната информация, а тя се регулира и филтрира от социума. Наглед имаме много отговори, но всички до един са обществено валидизирани. С други думи, в такава ситуация сме, че нямаме избор и точно това е безизходицата, която много хора усещат в днешно време. Безпътица, безизборност, липса на дух, от което следва и всичко останало – безсмислие, апатия, депресия.

Социалната идея е всички заедно да изграждаме, свободно и неограничено, рамките на живота, но на практика се оказва, че всички просто трябва да се подчиняваме на вече строго определени закони и обичаи. Традицията, културното обуславяне, законите – всичко изглежда, че подтиска свободното съзнание и изсмуква енергията от нас, водейки ни към тиха и тъпа смърт в болнично заведение или в собственото ни легло (най-големия срам за някогашните самурайски воини от Япония). Работата ни, разговорите ни с приятелите, нашата любов, нашето семейство, нашите деца, с които често почти сме изгубили всички канали за комуникация. Човек няма как да не се запита в каква игра участва и може ли тя да бъде полезна за него по някакъв начин? Не е ли всичко повторение на една и съща глупост, грешка в системата, превърната по очевиден начин в норма, която незнайно защо със зъби и нокти драпаме да интегрираме в себе си? Резултат – пълна каша или пълна роботизация.

Не ми се ще да правя напречен разрез на структурата на обществото и раковите му образувания. Мисля, че е очевидно за всеки по-съзнателен индивид, че днешната система не действа, развалена е и стремително се е насочила към своя край. Който желае да се образова по темата би могъл да открие множество прекрасни филми от типа на „Zeitgeist“, както и много, много други, разбира се. Тези звена от осъзнаването на Играта на планетата Земя, която се разкрива пред очите ни, са дъвкани и предъвквани отново и отново в множество теми. Затова няма да ви занимавам излишно с тях.

H. ви запозна в няколко изчерпателни статии с модела на традициите ни тук на тази прекрасна планета – традицията е просто модел/начин на живот и световъзприемане. Те до една обслужват чужди интереси – не вашите, не и тези на вашето семейство. Всъщност те изобщо не обслужват човешки интереси, а извънземни такива. Големи празници като Великден, Свети Валентин, както и много, много други се оказва, че са ритуал, просто ритуал за източване на енергия от масите и поддържане на реда. Всичката тази енергия е важна, защото се взима от всеки един от нас, за да продължи тъпия маскарад на суетата без краен смисъл, освен ако не разбирате смисъла като доброволно скачане в гроба. Защото малко размисъл трябва, за да схванем, че всяко едно действие в живота ни е насочено именно към този безсъзнателен скок в нищото. Пълно примирение, пълно игнориране, пълен отказ да преживеем нещо!

Не смятам, че да изживееш един хубав, социално подреден живот, е нещо лошо. Напротив! Но за да успееш в това, трябва наистина да склониш глава и да забравиш за всичко останало. Моят вуйчо мина по този път и го осъществи. Намери си прекрасна жена – красива, забавна и умна (заедно с него имат докторски степени от университет в Англия, не ви ебавам), последва я и заедно направиха чудеса. Използваха възможностите си и сега имат уреден живот, задоволителен. Те си откриха място в пирамидата и са щастливи там. Имат си най-сладката дъщеричка, която е изключителна млада дама с обноски и маниери, които ме поразяват. Щастлив съм, докато ги гледам и се радвам за тях.

Към кой тип хора принадлежим?

Социумът, обществото, целия този ред и ритуалност, в никакъв случай не може да се каже, че е изцяло тъмно явление! Напротив, работата е там, че има неща, които социалната система обезпечава добре и други, които затруднява. Дори да зарежем изцяло въпроса за някаква си там система, в която сме програмирани ден след ден, а да си отговорим направо какви хора сме ние!

Просто трябва да си отговорите какъв човек сте. Най-вероятно отговорът ще е, че сте част от системата, обичате я, допада ви, съгласен сте с нея и това е прекрасно. Няма проблем в такова положение. Обаче има шанс и да разберете, че изобщо не сте част от нея. И тогава започва наистина интересната част от пътя ви, защото тя няма да е свързана с шаблона, който 98% от хората прожектират пред себе си всекидневно, за да оцеляват.

Оглеждайте се навсякъде около себе си и разбирайте дали имате връзка с тази работа. В сърцето си нон-стоп ще чувствате това, както сте го чувствали и досега. Няма място за симпатии тук. Може някой древен майстор да ви е много любим, или някой съвременен човек – ваш приятел – да ви е симпатичен и да искате да сте като него. Зарежете това! Говоря ви за връзки вътре във вас.

Честно да ви кажа – това не е точно ваш избор. Вие или сте такъв или не сте такъв. Няма много умуване по темата. Като дойде времето, идва и единственото решение. Останалото е преливане от пусто в празно, но и възможност да се запознаете по-добре с елементите на ситуацията си – лично и индивидуално. И в това запознаване с всеки отделен елемент малко по малко ще разбирате кое е важно, кое е смислено, кое си заслужава да направите.

Кой ход в живота ви кара да не питате за цената? Ето как ще разберете и наистина какъв човек сте. Всеки такъв ход е най-прекрасното нещо, който дори да доведе до смъртта ви, ще си е заслужавал напълно.

Личен възглед за простотата на схемата

Не виждам нищо интелигентно или съзнателно в приучаването на човешкото същество да възприема еднакво света пред себе си. Защото точно това прави системата – дава ти готовите отговори на всичко и от способността ти да ги запомняш и прилагаш по оригинални начини зависи успеха ти. Много прилича на игра на LEGO – номерът е в това да се използват едни и същи кубчета, а всеки е оставен да си строи каквото си поиска. Но когато са те ограничили само до един материал, какво толкова би могъл да построиш?

Къде е реалното място на духа в социалната система? Да, вече има тонове информация за енергиите, чакрите, ученията от Изтока и целия свят. По телевизията си имаме даже и български езотерични гурута, водещи всяка седмица предавания по теми от езотериката, разкриващи конспирации, отварящи очите на хората. Но какво е това всъщност? Още една постройка в съзнанието, ето какво – още едно кубче от социалното LEGO! Това не е реалност, не е разширяване на обхвата на собственото съзнание и живот. Не е развитие на собствения потенциал, а допринасяне в името на цялото – отново! Има голяма разлика, когато ти се случи индивидуално, лично голямо просветление и когато сядаш пред телевизора или на чаша кафе, за да си обсъждаш с приятели за феноменалните случаи.

Как ни възпитава системата да приемем такъв стил на живот всеки един ден? Не, тя не ползва някакви сложни методи, нито е прекалено потайна, нито специална, нито елегантна. Напротив, става дума за тъпо и упорито набиване, инатливо повторение! Останалото са си направо козметични техники за дооформяне на ума.

Ако приемем, че ползотворния живот на човек е средно 60 години, почти 1/3 от него отива в онова ми ти тъпо и упорито повтаряне на правилните отговори. Обучението на един човек трае почти 20 години – 7 години основно училище, 5 години гимназия, 4 години висше (бакалавър) и евентуално още 1-2 години за магистър. Както и да го погледнем обаче това са си чисти 17-18 години на мощно втълпяване на цялостна идея за живота, оформяне на канали за изтичане на енергията (не че се губи, просто изтича и се разхвърля наоколо като мъгла, в която нищо не се вижда ясно), оформяне на възприятия за света, оформяне на човешкото. Ако си ходил на забавачка, както и други предучилищни институции като детска градина – имаш си чисти 20 годинки мощен mind control.

Смисълът на всичко

Съществува мисъл, че 15 години е срокът на реализирането и на най-големите мечти. С други думи, ако поискате да научите левитация и наистина сериозно се заемете с това, вероятно след горе-долу толкова време ще имате много добър шанс да се отделяте на метър-два от земята. Разбира се, при правилните външни и вътрешни предпоставки. А обществото е заето от векове да развива своите предпоставки като най-правилните и окончателните за човешкото съзнание, неговото оформяне и най-вече в какво това съзнание да вложи всичката си енергия, мотивация, смисъл, живот. Всичко от до!

Не съм човек, който обожава да изследва нещо като го фрагментира и фрагментира, и фрагментира. Колкото и дълго да си говорим за различните елементи на контрола над нас, защо това се прави, как се прави, от кого се прави, мисля че основното си остава самият факт, че сме контролирани! Как да променим това положение е големият въпрос?

Как от нивото на вече здраво, добре оформено социално съзнание, със създадени канали за изтичане на енергията и начини на възприемане на света около нас, да започнем да разчупваме? Да разчупваме, разчупваме, разчупваме, докато се освободим напълно от конвенционалното си състояние? Огромен въпрос! Това не е никакъв въпрос от обществено значение! Дори и да се разисква, дори и да има материали с купища, разчита се на факта, че никой няма да действа. Всички ще си напишат домашното по него на теория, но когато няма действие – какво значение има теорията? Тя не е опасна, тя не може да нарани никого в действителност! Теорията е един голям ментален балон и нищо повече. С други думи, дай на хората много теория, много понятия, много пътища на освобождението, с които да си играят. Дай им форуми, книги, събития на живо и по телевизията, за да се занимават. И това е достатъчно, за да се контролира процеса и той да бъде оставен до нивото на мисълта.

Смятам, че определени хора могат и трябва да се превърнат в съвършени „тухли от стената”, както се пееше в песента „Brick in the wall“. Това е необходимо и полезно за живота като цяло, както и за Висшите Аз-ове или Духа, или както предпочитате да го наричате. Но ако приемем, че сме сериозни в желанието си да се освободим, тогава няма да са достатъчни само хубави и интелигентни думи, няма да стига само информация по въпроса. Тогава всичко ще опре до нещо много тъпо, просто и обикновено – директното действие. То е същностно важното. Само така се затваря пълния кръг.

Free Joomla Extensions