| Правилата са си правила... Ok? (от Дейвид Айк) |
 |
| Статии - Философия | |||
| Написано от H. | |||
| Петък, 29 Януари 2010 22:41 | |||
|
Здравейте на всички... Малките незначителни неща в нашия ежедневен живот са тези, по които може да видите накъде отива колективно светът и 2 случки напоследък ми показаха колко дълбоко манталитетът тип "правилата са си правила" и политическата коректност са проникнали в преобладаващата част от обществото. Миналата събота карах 15-годишния ми син, Джейми, към футболен мач в южна Англия, когато му се наложи да отиде до тоалетната. Нищо не може да бъде по-естествено от това - каквото влезе, трябва и да излезе. Всеки има нужда да отиде до тоалетната, иначе ще експлоадира. Това е едно от тези неща, които свързват всички нас, без значение дали сме принцове или просяци, бедни или богати. Дори кралицата на Англия, с всичкото влияние, което има, се нуждае от това. И така, бяхме на магистралата, когато нуждата се появи, и ние започнахме 25-минутно търсене сред кварталните улици на място, наречено Ийстлей в Хемпшир - докато най-накрая, като оазис в пустинята... бензиностанция и магазин, наречени "Alldays" на Пасфийлд Авеню. Аз пък тъкмо имах нужда да напълня с гориво моята семейна кола от среден клас (110 долара към момента) и изглеждаше, че сме улучили десятката - тоалетна и бензиностанция. Но не. Джей вече повече танцуваше, отколкото вървеше и ситуацията беше, така да се каже, критична. Той изтича в магазина, докато аз напълних колата. Минута по-късно той се върна и заяви: "Казват, че нямат тоалетна". Отидох да платя за бензина и да ги накарам да разберат, че имаме спешна нужда. Зад гишето имаше 2 тийнейджърки. "Извинете, синът ми спешно се нуждае да посети тоалетната, нямате ли такава, която може да използва?" "Не, ня`аме." "А вие къде ходите, тогава?" "В тоалетната за персонала." "Значи имате тоалетна?" "Аха, но клиентите не могат да я използват." "ОК, но синът ми наистина има спешна нужда да отиде, не може ли да направите изключение само веднъж?" "Не, не е разрешено - има тоалетна в спортния център надолу по пътя." Поисках да видя управителя и на сцената пристигна жена с изражение сякаш дъвче лимон, или, както майка ми би казала, "с изражение на наритан задник". Тя беше съвсем ниска, но някак успя да ме погледне отвисоко. "Какъв е проблемът?", започна дъвчещата лимони. "Синът ми има спешна нужда да отиде до тоалетната и ми казаха, че имате тоалетна за персонала, може ли да я използва, моля?" "Не." "Защо?" "Против правилата е." "Но не може ли да го направите от човещина, едно човешко същество помага на друго в беда?" "Не, ако позволя на един да го направи, ще трябва да позволя на всеки." Това е "рационалността" на немислещия, незаинтересован "ум" - че ако направиш изключение заради извънредни обстоятелства, ти премахваш задръжките, като по този начин, в случая, ще предизвикаш голяма опашка от хора, казващи "Позволихте на него, така че и ние искаме същото." Умове, заробени от правилата, са замразени и действат като едно цяло с тях. Ако не е черно, значи е бяло. Такива умове са били толкова рядко заети да мислят самостоятелно, че са станали затворени между 2 потенциални отговора - "да" и "не" - в зависимост от това кой от двата отговора повелява правилникът. Това, което изкристализира в тази кратка ситуация последната минала събота, беше начинът, по който системата контролира хората (тези, които са избрали да останат в коматозно състояние) така, както компютърните програми контролират роботите. Например, ненарушимото правило, че "Само персоналът може да използва тоалетната" не е по-различно от инструкцията, включена в програмния код на софтуера. Натискаш бутон и програмата реагира. "Са...мо...пер...со...налът...може...използва...тоалетната...той...иска...да...я ползва...да...се...убие...да...се...убие." Софтуерът, контролиращ действията на тази жена, беше всекидневният корпоративен правилник и точно както роботът, тя нямаше да се отклони от него, независимо от обстоятелствата. Нейният ум вече не е неин, той принадлежи на книгата с правила, на компанията, която не е нищо повече от агент на системата. Нещо повече - другите на опашката не казваха: "Хей, хайде, нека младежът използва тоалетната, не бъдете глупави". Те питаха колко дълго още ще ги карам да чакат. Имаше тотално отсъствие на съпричастност и на елементарна човещина спрямо някой в беда. Беше сцена от научнофантастичен филм като Матрицата. Беше ли някой от тези хора съзнателен? Изглеждаше, че не. За един свободен ум ситуацията беше проста. Имаше младеш, който се нуждае да отиде до тоалетната и имаше тоалетна. Пълно съвпадение. Но за поробените умове нещата не са толкова прости. За тях светът е сложен низ от правила и регулации, които те трябва да следват и да им се подчиняват; така че докато правилникът не каже, че ситуацията е проста, тя не може да бъде такава. Две седмици по-рано бях на младежки футболен мач, гледайки Джейми да играе на вратата на неговия тим. Аз стоях до неговата врата и правех снимки. Отново ситуацията е съвсем проста - баща прави снимки на своя син. Но, отново, нещата далеч не стоят по този начин за тези в Невър Ленд. В този случай, никога, никога не правете снимки на вашето дете, без да получите разрешение от родителите на другите деца, които може да влизат, може и да не влизат в кадъра на снимката. Незаконна снимка: Син играе футбол. Реферът дойде при мен, за да заяви, че това беше против правилата. "Правя снимки на сина ми", казах аз, "какъв, по дяволите, може да бъде проблемът?" "ФА (Ръководният орган на английския футбол) е заявил, че не могат да бъдат правени снимки, без разрешението на родителите - това е, за да бъдат спрени педофилите." "Но той е мой син." "Съжалявам, такива са правилата." След това дойде класиката, която чувате през цялото време от тези "умове" на правилниците: "Нищо не мога да направя, просто следвам правилата." Ами всъщност, има нещо, което можеш да направиш; можеш да използваш собствения си ум, с който да реагираш на ситуацията. Този рефер стоеше до мен, когато ритах топки към Джейми преди мача - той знаеше, че това е синът ми. Но не, правилата са си правила, приятел, нищо не мога да направя. Не се допускат изключения. Когато няколко искат да контролират огромна маса от хора, те просто трябва да вземат няколко от тази маса и да им спуснат правилата, които им осигуряват желания от тях контрол. Няма такова нещо като достатъчен брой манипулатори, работейки с ясно съзнание за плана, контролиращи и управляващи масите. Необходимо е само масите да бъдат накарани сами да правят това. За да постигнат целта си, тези няколко трябва да се насочат към манталитета на правилника, собствениците на който се отказват от свободната си воля и прехвърлят правото на мислене на някого, когото никога не са срещали и за когото вероятно никога не са чували и който именно решава какви ще бъдат правилата в конкретната ситуация. Такива хора са несъзнателно проявление на воляна на малкото, диктуващи правилата и без тях тези малко никога не биха могли да контролират останалите. Тези шаблонни умове често се явяват в униформа, която е външното, физическо проявление на униформата, съществуваща между ушите им. Изглеждат еднакво, подчиняват се на еднакви неща (с малки изключения). С всеки изминал ден мога да видя все по-ясно разделянето на пътищата между тези, които се събуждат от транса, и тези, които изпадат още по-дълбоко в него. В малкия град, в който живея, наблюдавам зомбитата в униформа, които по-очевидно от всякога извършват своите роботизирани дейности с правилник в ръката и в ума. "Направете своя избор, моля - свободните умове наляво, умовете на правилника - надясно..." Системата иска това, което аз наричам "трафик-камери с крака". Хилядите скоростни камери, които имаме из цяла Англия, нямат своя воля. Няма значение дали нарушаваш лимита с няколко мили на празна магистрала посред нощ или го правиш в пиков час. Камерата просто снима и двете ситуации биват третирани по еднакъв начин. Това е, което те искат от техните роботи в униформа. Никаква свободна воля, просто робско подчинение - трафик-камери с крака. В моя град веднъж имахме приятно и общително момче, чиято работа беше да регулира паркиращите коли. Той правеше това с добър усет и добър хумор, и ако паркирате за минута-две неправилно, но без да пречите, той просто казваше "Оk, но бъдете максимално бързи." Всичко беше чудесно, до момента, в който той беше уволнен заради това, че не е написал достатъчно актове, и скоро след това дойде неговият заместник - човек, който имаше амбицията да бъде Джон Уейн, но в областта на издаването на глоби. Цялата атмосфера се промени, както и броят на глобите, защото съзнанието беше подменено от софтуерен ум. Сега има 4 или 5 еквивалентни роботи в униформи, правещи същото, когато един човек по-рано го правеше толкова добре и имаше усет за ситуацията. Това се случва навсякъде и персонал е наеман, за да пресъздаде света на Оруел. Причината е очевидна. Колкото повече правила и закони представяте на обществото, толкова повече са умовете-роботи, които трябва да наемете, за да ги наложат. Увеличаването на "изпълняващият закони" персонал е просто публичното проявление на увеличаването на законите, които биват налагани. Те не са нищо повече от пионки на властта, като зъбни колела в двигател, без своя воля и без отклонение, докато дойде време те да бъдат заменени с нови, работещи по съвсем същия начин. Както казах в мой предишен информационен бюлетин, системата е създадена, контролирана и администрирана от интелект, това ниско ниво на съзнание, изразявано чрез лявото полукълбо на мозъка, формиращо "рационалното" мислене. Интелектът обожава правилата и колкото повече сте завладяни от тях, толкова повече сте заробен от интелекта. Под "интелект" нямам предвид непременно интелектуален. Жената с лимоненото лице и реферът не бяха университетски професори. Интелектът не е необходимо да бъде напреднал, за да бъде част от наблюдението, чрез което филтрираме реалността. Колко силно контрастират умовете на правилника с тези, които са избрали да се събудят и да заменят правилата със свободната мисъл и съпричастието, способни да преценяват живота според конкретните, моментни ситуации. Свободният ум не се нуждае от правила, за да функционира, така както се нуждае поробеният интелект. Той използва филтри като честност, справедливост, съпричастност или просто усет, чрез който да взема решенията, защото е свободден да действа без ограниченията на предварително внедрените идеи и правила. Той се движи с настоящето, а не с правилата, създадени в миналото, определящи бъдещето. Не мога да го кажа по-добре от баща ми, който казваше: "Правилата са създадени, за да могат интелигентните да властват, а идиотите да се подчиняват." Което ми напомня, че трябва да отида до тоалетната. Автор: Дейвид Айк
|
Последни материали
Търсачка
Кой е на линия?
В момента има 3641 посетителя в сайтаПотапяне
Подкрепи работата ни
За aдминистратори
Статистика
Членове : 767Съдържание : 546
Брой прегледи на съдържанието : 8797783
