Заложената „архитектурно“ трансформация на цивилизацията има потенциала да се разгърне във всевъзможни посоки, а промените вече видимо обхващат все по-голям брой сфери от ежедневието ни. Всяка една от тях е свързана със силно специфичен контекст стоящ в основата на изграждането на конкретна консенсусна времева линия. Затова и наличието на различни „обрати“ в предвидените сценарии са напълно разбираеми и неслучайно сме техни свидетели почти всеки ден на всякакво ниво. Изграждането на новата структура обаче предполага „излизането на светло“ на редица мистериозни теми от миналото, които винаги са запленявали съзнанието на хората. Просто защото са пряко свързани с техния креативен потенциал, който е бил поставен под запрещение чрез множество похвати, взаимодействащи си с формáта на Играта. В момента се намираме в един от малкото „прозорци“ в структурата на времевата матрица, които служат като своеобразен хъб за истории и точно затова битката за контрола и интерпретацията на „реалността“ е толкова ожесточена. Защото се полагат основите на новия наратив, който да се превърне в новата „библия“ за човешкия род. И тук ролята на хората е огромна и от тях пряко зависи дали наратива ще е прост, кратък, скучен и до болка „климатично зомбиран“ или ще бъдат добавени милиарди нюанси и странични сценарии чрез които ще се даде възможност за разнообразни преживявания в една обща платформа. Същевременно всички тези процеси са директно свързани с наратива за способностите на човека и доколко той е зависим от „външния свят“. Очевадната стратегия силата на човека да бъде трансферирана към технологията явно надделява, но хибридните сценарии и възможности в това отношение също не са никак малко. А те от своя страна са пряко свързани с осъзнаването „кои сме“. Защото дори висшата технология може да бъде контролирана и подчинена на съзнанието. Хората с различни пси умения и дарби винаги са били съществена част от проявлението на земните сценарии макар в по-голямата част от случаите техните екзотични дела и активности да остават в сянка от общия консенсус. Без съмнение обаче в новото разбъркване на картите този ресурс ще влезе в употреба от всяка една фракция. Както всички добре знаем Китай е един от големите играчи в текущата борба за разпределението на влияние в света, а ролята му свързана с различните пси феномени е дори още по-мистифицирана в сравнение със Запада. Нека хвърлим малко светлина на изток...

За целта в ролята на своеобразен екскурзовод ще бъде човек, който има достатъчно познания както в „научния свят“, така и в проучванията на редица паранормални явления от първо лице. Той е бивш вицепрезидент на Китайската асоциация по парапсихология, но живее във Великобритания. През годините е бил свидетел на множество пси феномени в Китай за които разказва в следващото интервю с телевизионния журналист Джефри Мишлов през декември 2022 г. Описва и изключително интересна „образователна стратегия“, която от години се разгръща в Китай и предполага интересна развръзка в бъдеще. Към интервюто са добавени и няколко бележки под линия които допълнително подсилват някои от изведените примери и „концепции“:

Джефри Мишлов (Дж. М.): Здравейте, аз съм Джефри Мишлов и днешната тема е свързана с парапсихологията в Китай. Моят гост е Саймън Дуан, който идва през 80-те години от Китай във Великобритания и получава докторска степен от университета в Кеймбридж по материалознание.

Той е бивш вицепрезидент на Китайската асоциация по парапсихология. Освен това е основател и управител на „Metacomputing Labs“, която изследва постматериалната парадигма, която обединява съзнанието, ума и материята. Разработил е и хипотеза позната като „Платонов компютър“. Саймън в момента се намира във Великобритания и дори работи за британското правителство. Нека пристъпим към разговора с него.

Здравей Саймън – радвам се, че си ми гост днес.

Саймън Дуан (СД): Благодаря Джеф, за мен е голяма чест да бъда твой гост.

Дж. М: За мен също е чест че си мой гост, защото наред с всички детайли от нашата дискусия днес, ти си представител на най-населената страна в света. Страна, която има много дълга история в разбирането и интеграцията на паранормалното. Доколкото знам повечето западняци и дори тези с дълбок интерес в парапсихологията са незапознати с това което се случва в Китай.

СД: Да, точно така е в действителност. Особено що се отнася до периода през 80-те и 90-те години на 20 век. Освен това ти вече спомена, че Китай има огромна история свързана с паранормалното. Ако погледнете в историческите книги – там има много данни за подобни явления. Всякакъв тип източници. Има дори гравиран текст положен върху огромен камък. Една от планините в Китай е известна туристическа дестинация и ако имате възможност бих препоръчал да отидете там. Това е планината Лу Шан. Там има огромен каменен блок с гравиран текст създаден по заповед на първия император от династията Мин. Камъкът е висок 4 м. и почти 2 м. широк. До него има пристройки. В самия текст има история за това как човек с пси способности е помогнал на императора да вземе властта. Императорът вървял по улицата и видял един луд просяк, който тръгнал към него.[1] Той директно му казал, че може да му помогне да получи властта и да детронира конкурентната династия. За да го тества императорът го заключил в стая оставяйки го в продължение на много дни без вода и храна. След това изградил голям казан с вряла вода, за да види дали „просякът“ отново ще се справи и с това предизвикателство. Очевидно той отново оцелял. Впоследствие получил от него ценни съвети, включително за воденето на ключови битки. Дори впрегнал способностите си за да създаде вятър, който да подпомогне флотата му да стигне навреме за важно сражение. Освен това създавал и лекарства, които да помагат на императора когато бил болен. Затова впоследствие била създадена и каменната плоча. И това е една много интересна история.

Дж. М.: Значи ако се спазват определени стандарти този човек би трябвало да е нещо като национален герой в Китай дори днес?

СД: Да, на теория би трябвало да е така, но в действителност това изобщо не фигурира в медиите. Дори аз никога не бях чувал за тази история докато не посетих мястото лично и не видях надписа. Тогава осъзнах и специалното отношение към този човек. Всъщност той мистериозно изчезва след като императорът финално се установява на власт. И императорът повече не можал да го открие.

Но има всякакви истории от този сорт свързани с хора притежаващи пси умения и как те помагат на другите. Разбира се част от тях са свързани с някакъв вид изцеление. Това е характерно за традиционната китайска медицина. Защото историята на китайската медицина е изпълнена с различни пси явления. Ако погледнете в нея ще ви стане ясно, че всички известни лечители от миналото де факто са хора с пси способности. Те могат да виждат какво се случва вътре в тялото и органите – все едно имат рентгенови очи. Могат дори да премахват тумори чрез пси сили. Именно свойствата на билковата медицина са открити от хора които са комуникирали активно със самите растения! Така те узнавали кои растения и билки имат специфични свойства. Те класифицирали билките в пет различни категории базирани на елементи като дърво, вода, огън, земя и метал. Някои свойства можели да неутрализират други или пък да ги подхранват в зависимост от комбинацията. Хората с пси умения наблюдавали дали тялото има недостиг на определени елементи и това им служило за да настройват и рецептата за лекарството и да помогнат. Така че определено може да се каже, че в китайската история са замесени много пси влияния.

Изображения на някои от видните древни лечители в китайската история[2]

Дж. М: Тези медицински деятели очевидно са притежавали висши пси умения, а системите свързани с петте елемента и акупунктурата са много древни. И не само че са древни, но са издържали и теста на времето, защото все още се практикуват.

СД: Да, все още се практикуват. И хората всъщност имат избор, ако са болни. Можете да ползвате китайската медицина или западната. Разбира се, ако ситуацията е спешна и има нужда от операция хората обикновено предпочитат западната медицина. За хронични болести обаче те предпочитат да пробват първо китайската медицина.

Дж. М: В Китай вие имате тази система свързана с акупунктурните меридиани, които по мои сведения никога не са били наблюдавани научно – да кажем по подобие на рентгена или каквито и да е видове скенери. Това е една така да се каже интуитивна система.

СД: Интуитивна система е от наша гледна точка. Но за определени хора тя е напълно видима. За тях тя е напълно реална. Те могат да видят аурата с тяхното пси зрение или така нареченото трето око. Могат да видят протичащата енергия наречена „чи“. Така че за тях тя не е интуитивна. Тя е напълно обективна. Защото в действителност те могат да я наблюдават.

Дж. М: Самата идея за третото око все още не е припозната в западната култура. Но това което ти казваш е че в китайската култура те нямат проблем с това?

СД: Традиционно те никога не са имали проблем с тази концепция, но в последните да речем двеста години това се третира като суеверие. През 19 век Китай води война с Великобритания[3] и понася тежко поражение. След това води и война с Япония и също търпи загуба. Китайските интелектуалци били сериозно унижени. Затова те считат, че традиционната китайска култура пречи на модернизацията. И в тази връзка науката и технологията са единствения път за развитие. Концепцията за петте елемента или пък за енергията чи просто не работи в модерното общество. Затова те промотират науката и технологията както го правят и японците. Така че в действителност в голяма степен те потискат традиционната китайска култура. Интелектуалците лобират за науката и технологията. През последните стотина години традиционната китайска култура е в упадък. Дъното е достигнато по време на т. нар. „културна революция“ по времето на Мао. На практика тя преобърнала всичко по отношение на традиционната китайска култура.

Дж. М.: Но от друга страна едно от нещата, които аз съм чувал за „културната революция“ (и можеш да ме поправиш ако бъркам), е че точно в този период са върнати практики свързани с древни лечения. Точно в този период акупунктурата дори става известна и на запад. Това се случва именно по време на културната революция и посещението на президента Никсън в Китай.

СД: Да, да. Това всъщност е вярно, но трябва да се каже, че де факто е едно лимитирано представяне на идеята. Акупунктурата е едно от нещата, които са показани на Никсън когато е бил на посещение. И тя в действителност работи и е била използвана доста в този период. Всъщност на майка ми бе направена операция чрез „упойка“ базирана точно на акупунктура. Така че това наистина работи. И наистина е било популяризирано в някакви ограничени рамки. Но същевременно концепциите свързани с чи и всевъзможни пси сили и умения не са били споменати изобщо.

Дж. М.: Предполагам се е получило нещо като културологичен хаос при който те са искали едновременно да почетат културните си традиции и да внесат западна технология. Това вероятно е създало някакъв тип когнитивен дисонанс.

СД: Това е вярно. Имало е голяма бъркотия и неяснота. Но в училище са изучавали марксизъм, маоизъм, наука и технология. Нищо свързано с пси феномени, нищо свързано с традиционната философия на Китай. Третират я като суеверие.

Дж. М.: След смъртта на Мао, която мисля че беше през 1976 г. нещата започнали да се променят.

СД: Да, Мао умира през 1976 г. и следващите няколко години са период на голяма неразбория. Хората не знаели какво да правят. През 1979 г. било открито едно дете, което имало способността да чете символи и знаци посредством ухото си. То се казвало Танг Ю. Дори един вестник публикувал статия за него. В основни линии неговата способност се заключавала в това, че ако някой напишел нещо на лист хартия, смачка я, сгъне я или я навие на руло и постави хартията до ухото на момчето – то можело да каже какво е написано на хартията. Тази публикация предизвикала огромен интерес и хората започнали да опитват различни неща. Много родители пробвали дали техните деца евентуално могат да правят подобни неща. И така били открити и други деца които имали пси умения. Интересът бил поголовен. Можете да си представите след десетилетия на потискане и нареждане какво да мислите и да виждате, какво да усещате и преживявате – изведнъж имате нещо ново. Това предизвиква огромен интерес в Китай. Много други деца също твърдели, че имат подобни способности. Това провокира и интереса на много изследователи да проверят дали това в действителност е вярно. Да отделят тези, които наистина имат такива умения, но и да разберат дали могат да се правят и други неща от този тип. В пика на това масово явление повече от 100 университета в Китай участвали в тези изследвания и проучвания.

Дж. М.: Това са доста университети особено за това време, които са се занимавали с подобни проучвания.

СД: Да, освен това имало и специален журнал посветен на тази сфера, който публикувал такива изследвания.И там не се проучвали само децата. Били изследвани и проучвани и хора практикуващи чигун. Не знам дали сте запознат с чигун. Това е практика свързана с чи.[4] За мен лично това е светска форма на даоизъм. Даоизмът е традиционна китайска практика, духовна практика. Те имат строги правила, имат родословия. Свързано е с практики, които предпазват тялото от болести и дори водят до безсмъртие. И те смятат че това е постижимо, ако се работи с чи. То работи като форма на лечение вместо да се ползват други лечители. Ако човек практикува с чи сам – може да се излекува. И много хора успели да го постигнат. Така че през 80-те и 90-те години започва масово да се практикува чигун. Дори имало и голям проповедник на идеята, който бил от правителството. Неговото име е Циен Сюесън. Преди това той бил и професор в MIT и бил ракетен инженер.[5]

Дж. М.: Веднъж гледах филм за него по време на един международен полет. Мисля че бе правен в Китай. Бил е считан за голям национален герой, защото буквално пренася възможността да се строят ракети в Китай от САЩ. Той получава образованието си в САЩ, но бил патриот и след това помага на китайското правителство (но и с помощта на руснаците) да изгради много мощни ракети.

СД: Да, точно така. След като се връща от САЩ оглавява китайската ракетна програма. Но освен това настоятелно окуражава всякакви пси изследвания в Китай. Мисля че той изобретява термина „соматична наука“. Според него това е комбинация от китайска медицина, практикуване на чигун и психична сила. Той комбинира тези три термина и ги кръщава „соматична наука“. Според него това е метафоричния Еверест на науката. И той ще доведе до втори Ренесанс за човечеството. Шуисен работи в Министерството на отбраната и основава институт с наименованието „Изследователски институт 507“. Той ходи там всяка седмица, за да говори за всички тези неща, а освен това е написал и книга свързана с пси изследванията и соматичната наука. Де факто е един от най-големите проповедници на пси изследванията в Китай. Така че страната е в огромен подем в тази сфера докато е на активна правителствена служба.

Дж. М.: Бях ти споменал че през 1986 г. се срещнах с китайски физик, който бе дошъл в САЩ. Неговото име бе професор Шу. В действителност той бе мой гост в дома ми за няколко седмици. Обясни ми, че по това време в Китай имало малко момче, което притежавало способността да вземе яйце в ръката си и да го постави в предварително запечатан алуминиев контейнер през стената! Когато отваряли после контейнера яйцето било вътре. Работата на проф. Шу била да направи различни измервания с помощта на специално устройство, което можело да засича сигнали с необичайни честоти – микрохерци. Той забелязал че в микрохерцовите сигнали имало пик точно по време на преминаването на яйцето през алуминиевия контейнер. Освен това съм чел и други истории от тази ера при които деца могат да материализират мислите си върху фотография. Дори мисля че после са го комбинирали с дистанционно наблюдение. Поставяли „целта“ в плик в който имало фотографска лента и когато детето успявало да идентифицира каква е запечатаната цел те установявали, че фотографската лента е замъглена.

СД: Да, така е. По това време са разработени и различни инструменти от университетски изследователи, които да правят подобни замервания. Част от работата била ако могат да засекат чи, да я измерят. Нещо, което, разбира се, не е лесно. Били положени много усилия в тази насока. Освен това ти спомена фотографията. В действителност някои деца можели да трансферират мислите от ума си на полароид или обикновена лента.

Дж. М.: Предполагам тези дейности са започнали около това време, но същевременно е имало и период в който, ако правилно разбирам, отново е имало потискане на изследванията свързани с парапсихологията. И това се случва точно заради възхода на чигун. Той се превръща в заплаха за правителството.

СД: Така е. По време на 90-те години вече масивно се практикува чигун. Тук говорим за над 100 млн. души. Така на сцената излизат и много майстори на чигун. Те успяват да привлекат огромни тълпи от последователи. Те учели хората да се лекуват сами и някои от тези майстори имали наистина огромен успех, привлекли много ученици. Някои от тези организации станали много големи, огромни дори, със стотици хиляди последователи. Станали прекалено влиятелни. Защото тези хора били отдадени на каузата и ако им се кажело нещо конкретно те определено щели да го чуят. А някои от тях имали и политически идеи и свой политически дневен ред. Нещо, което не се толерирало от правителството. И в края на 90-те години чигун на практика бил забранен.

Дж. М.: Всички чигун активности ли?

СД: Да. Но под това трябва да се разбира организираното практикуване на чигун, а не индивидуалното. Организираното практикуване на чигун било забранено. В пика на практиката е имало над 20 списания посветени на тази тема в Китай. Освен различни вариации на чигун обаче в тези списания понякога имало материали посветени на развитието на пси способности чрез чигун. Защото когато работите с чи в действителност се издигате над физическото и евентуално получавате достъп до нефизическия свят. След като това се случи човек автоматично придобива пси сили. Те са нещо като вторичен продукт. Така че в известен смисъл чигун и даоизмът са вид систематична тренировка за придобиване на пси сили. В тази връзка може да се каже, че много от тези списания също бяха спрени през 90-те години. В това число и списанията свързани с паранормалното.

Дж. М.: Защото това се е считало в противоречие с марксистката идеология? Затова ли толкова силно са потискани всички тези движения?

СД: По-скоро е заради елемента на организацията. Идеологията също играе роля, но тези конфликти са обичайни. Дори г-н Циен е имал доста опоненти в правителството заради идеологията. Но основната причина да се забранят тези практики се крие в организацията на хората. Нещо, което се счита за заплаха. Както споменах и преди има много подобни моменти в китайската история. Някои революции и дори съпротивата е била водена от хора с пси способности. Други лидери пък са били подпомагани от хора с подобни сили. Така че това се е считало за заплаха и такива организации не са можели да бъдат толерирани.

Дж. М.: Разбирам че крахът се е случил през 1999 г., но след това нещата отново почват леко да се поотварят.

СД: Ако говорим конкретно за пси изследванията – те никога повече не се възстановиха в предишния си обем. И много от предишните изследователи вече не практикуват тази дейност. Те просто изследват други области. Част от всичко това разбира се е свързано с финансирането. На практика никога не е имало адекватно официално финансиране на тези изследвания. Хората, които го правеха бяха мотивирани основно от личния си интерес. С изключение на Институт 507, който е финансиран от правителството. В другите университети обаче вероятно просто са получили време за проучвания, но не и адекватно финансиране.

Дж. М.: Значи когато казваш, че над 100 университета още от края на 70-те години са правили пси проучвания – повечето от тях не са били финансирани?

СД: Точно така. Повечето не са имали финансиране. Просто са получили време. Всичко се движело от любопитство и интерес.

Дж. М.: Това е сравнимо със САЩ и Западна Европа. Хора в университетите с личен интерес към темата се присъединяват към различни общества свързани с парапсихологични изследвания и провеждат проучвания основно със свои собствени средства. И понякога дори успяват да ги публикуват.

СД: Интересното е че в Китай по-голямата част от изследователите всъщност бяха физици. Дори не мога да си спомня да са участвали психолози в тези проучвания. Дори няма научна дисциплина която да се казва парапсихология. Така че тези които извършваха изследванията бяха основно физици, химици и инженери. Водени най-вече от собственото си любопитство по темата.

Дж. М.: Ти си бивш вицепрезидент на Китайската асоциация по парапсихология. Можеш ли да кажеш нещо за тази организация и нейния статут?

СД: След 1999 г. интересът към пси изследванията в Китай намаля драстично. Така че към днешна дата има около 25 човека, които продължават да се занимават с подобна дейност. Повечето от тях всъщност са пенсионирани и са избрали да се занимават с това в свободното си време. Те получават пенсия и нямат други задължения. Такива хора образно казано „държат фронта“. Младите изследователи вече почти не се занимават с пси изследвания. По-голямата част от тези които продължават да го правят са 70 или дори 80-годишни хора. Лично аз бях въвлечен в това в началото на 21 век. По това време пикът вече бе преминал. Мога ли да споделя причината поради която навлязох в тази сфера?

Дж. М.: Разбира се.

СД: В началото на века един от зъбите ми (мъдрец) започна да ми прави проблеми. По това време пътувах по бизнес дела из Китай, но зъба започна много да ме боли. Отидох в болница, но там ми обясниха, че всъщност ситуацията е доста сложна. Имаше нужда от обща упойка и веднага ми стана ясно че това е много сериозно. В този момент обаче един мой приятел ми каза „защо не отидеш на това място?“. Веднага проявих интерес за какво точно място става въпрос. Той ми обясни, че там вършат „фантастична работа“ свързана с ваденето на зъби. Така че реших да отида. Де факто това бе малко помещение в покрайнините на Пекин. Там на практика видях как на хората им излизаха директно зъбите от устата. На стената на клиниката обаче имаше много снимки на различни китайски знаменитости, както и на „официални лица“. Имаше дори снимка на член на китайската комунистическа партия – от „Политбюро“. Всички те бяха ходили там за да им извадят зъб. Веднага приех всичко това като изключително окуражителен знак и бях много обнадежден, че там наистина се върши добра работа. Човекът, който извърши процедурата просто използва пинсета с която извади зъба ми. Де факто той извади два зъба. Другият не ме болеше, но той каза че има голяма вероятност да ми създаде проблеми в бъдеще. Така че той извади и двата ми мъдреца. Нямаше почти никаква болка, нямаше упойка или пък инжекция за спиране на кръвта. Все пак се почувствах леко неразположен, но не бе нещо драстично, а и нямаше особена болка. Впоследствие отидохме да обядваме заедно. Бях наистина много любопитен. Попитах го какво в действителност се случи. Какво по дяволите е направил точно? Тогава той каза че използва нещо подобно на „заклинание“ или „магическа формула“. Не съм сигурен дали използвам правилната дума на английски.

Дж. М.: Може би мантра?

СД: Да, да – мантра. Той каза че има магическа дума, която се състои от 5 срички. И чрез нея успява да извади лесно зъбите. Тогава станах още по-любопитен. Още от дете съм си такъв, но тогава наистина проявих сериозен интерес. Когато бях малък имах любима китайска книга, която се казваше „Сто хиляди пътя“. Това е популярна книга свързана с науката. Просто бях любопитен защо това се случва. И това ме озадачаваше в продължение на много години. Което бе и началото на моето приключение в парапсихологията и паранормалните изследвания. От този момент започнах да търся и други подобни феномени. В този период бизнес делата ми често ме отвеждаха на посещения в Китай. Така че прекарах доста време в страната. На практика извън бизнес ангажиментите ми, цялото ми свободно време бе запълнено с това да издирвам различни „странни хора“ и феномени. За мен това бе изключително запленяващо приключение. Разбира се бях въвлечен и в сферата на научните проучвания. Но по-голямата част от времето си прекарвах в полеви проучвания. Да търся подобни хора и да видя с очите си какво могат да правят. Това което открих в сферата на паранормалното е много разнообразно. Феномените са наистина разнолики. Обикновено класифицираме пси феномените като ESP или PK – като две големи категории. Само че аз не мисля че това е достатъчно. Има нужда от различна класификация, защото съществуват много различни видове феномени. Така че аз разработих своя собствена класификация освен основните две категории. Класифицирах паранормалните феномени които лично аз съм открил или срещнал под една или друга форма. Категориите свързани с пси феномените които определих са:

• Физически – огъване на метални предмети, движение на обекти, прехвърляне на предмети през солидна бариера, телепортация, маркиране или издълбаване на предмети, чупене или поправяне на счупени предмети, намагнетизиране на метали, влияние върху измервателни уреди...
• Химически – промяна на миризмата на дадена субстанция, цвета на водата, вкуса на алкохола...
• Биологични – ускоряване на покълването на семената, узряването на плодовете, влияние върху микробиома и бактериите, спиране на дишането за продължително време, премахване на тумори...
• Енергийни – използване на чи за загряване или охлаждане на тялото, повишаване на температурата на различни обекти, залепяне на обекти за тялото, материализация на билкови илачи...
• Информационни – телепатия, четене на сляпо, решаване на математически задачи, търсене/сваляне на информация, предусещане/пророчество, срещи с извънземни/НЛО...

Имам ли възможност да говоря още и да дам някои примери в тази връзка и най-вече за нещата с които се сблъсках от първо лице?

Дж. М.: Знам че можеш да дадеш много примери по тази тема. И разбира се после ще навлезем по-детайлно и в твоите теоретични разработки..., но сега искам да поговорим за една друга личност. Става дума за Сун Чулин. Хората са я изследвали защото изглежда тя е нещо като удивителен пси суперталант. Доколкото ми е известно продължава да има сериозно влияние дори днес.

СД: Така е. Тя е една от звездите на китайските пси изследвания. Има няколко такива личности със звезден статут. Една от причините е че тя е отдадена на каузата и сътрудничи напълно. Тя открила своите пси възможности още от ранна детска възраст. Още като била на 5 годинки. Когато впоследствие била открита от изследователите тя работела в една университетска библиотека като библиотекар. Един от изследователите бил геохимик. Неговото име е Шън Дзинчуан. По това време той вече се бил утвърдил в своята сфера и имал различни публикации. Откривател е на различни кристални структури на минерали. Но също бил въвлечен и в пси проучванията. Така че те двамата формирали нещо като екип. Работели заедно вероятно повече от 15 г. и произвели някои фантастични резултати. Тъй като мъжът бил професионален изследовател и учен и знаел добре как следва да се правят експерименти (и съответно да се контролират)... някои от тях са доста добре контролирани. Това са експерименти и резултати които се радват на добра репутация. По онова време в действителност Сун Чулин развива и още нови други способности докато е обект на тези пси проучвания, работейки с професор Шън. Тя можела да прави много неща свързани с паранормалното. Например можела да си взаимодейства с различни биосистеми. Можела да накара семе да покълне за 10 мин. В нейните ръце това се случвало много бързо. Можела да накара зелена ябълка да се превърне в узряла червена такава. И това правела напълно рутинно. Можела да върши и дейности свързани с психокинеза. Можела да завърта определени части на специализирани прибори в обратна посока с ума си – нещо, което е невъзможно от гледна точка на физиката.

Сун Чулин

Дж. М.: Кога започват проучванията на нейните способности?

СД: В средата на 80-те години.

Дж. М.: Аха, и въпреки потискането на цялата тази сфера в Китай... след това тя все още е активна?

СД: Не мисля че проф. Шън е правил някакви значими проучвания след 1999 г. Имам предвид след този голям срив. Но Сун от друга страна мисля че бе използвана за обучение на деца и други дейности – включително за материализация на лековити билкови лекарства. Това е едно от нейните основни умения.

Дж. М.: Има интересно пресичане на психокинетични способности, или дори нещо, което може да се нарече спиритуализъм, с древната китайска култура.

СД: Да, в нейния случай тя е доказала, че може да материализира конкретни билкови илачи свързани с традиционната китайска медицина. И тези „лекарства“ били предназначени за лекуване на пациенти. Де факто самото лекарство било материализирано пред самия пациент буквално от нищото. То просто се появявало. Нещо, което определено може да се каже, че е доста впечатляващо. Разбира се можела да прави и много от „нормалните неща“ като огъване на метали и т.н. Това за нея е лесно. Може да накара твърд предмет да премине през солидна стена или пък в някакъв контейнер. Имало е страшно много контролирани експерименти, които потвърждават тези факти.

Дж. М.: А също и пси фотография.

СД: Да, фотография – точно така. Тя може би е първата която демонстрира това в Китай заедно с проф. Шън. Те правят стотици подобни фотографии дори без да използват фотоапарат. Тя можела да постави ръка върху лентата и да прехвърли образа от ума си върху лентата. Всичко което можела да произведе в ума си чрез въображението можела да материализира върху лентата. Има стотици подобни фотографии с разнообразни неща които е визуализирала.

Дж. М.: Мисля че изумителното в случая е нещо, което чух от един ваш предишен доклад. И то е че тя е била приета в образователната система. И различни училища в Китай работят с нея. Тя самата обучава други деца на подобни дейности.

СД: Вярно е. Вече споменах, че текущата ситуация е свързана със сериозен упадък на пси изследванията в сравнение с пиковия период. Малцина са останалите изследователи. Същевременно обаче в същия този период – от началото на 2000 г. се наблюдава обратния процес по отношение на обучението в пси активности. Научните изследвания на пси феномените намалява за сметка на обучението. Започват да се изграждат все повече учреждения за обучение. Особено за обучение свързано с ESP.

Дж. М.: Точно като Ин и Ян.

СД: Да, може да се каже. Де факто това което се случва е, че огромна част от информацията която вече е натрупана от пси изследванията, бива прехвърлена в тези тренировъчни учреждения. На практика това са две различни общества. Едното е на изследователите, а другото е на тези които се занимават с обучение в подобни дейности. И те невинаги работят заедно. Но през 80-те и 90-те са били разработени и много обучителни методи именно от изследователското общество. Мога да опиша процеса като трансфер на технология. Всичко просто е прехвърлено към обучителните съоръжения. Дори нещо повече. То се комерсиализира. От началото на този век има постепенно нарастване на обучението в различни ESP дейности на малки ученици в Китай. Много родители изпращат своите деца в тези центрове като „извънкласно занимание“. От гледна точка на родителите това е средство техните деца да се справят по-добре в училище впоследствие. В момента говорим за нещо от сорта на 10 000 училища, които извършват подобно обучение.

Дж. М.: 10 000 училища! Това е много впечатляващо. А и всяко училище вероятно има много ученици.

СД: Да. Затова говорим за стотици хиляди ученици, които преминават през подобно обучение. Някои от тези училища сами по себе си се превръщат в огромни структури. Някои имат по 300 „филиала“. Така че може да се каже, че това е една голяма операция. Много деца минават през това. От друга страна нещата са твърде иронични, защото в масмедиите те все още продължават да твърдят, че всичко това е „фалшиво“. Че тези неща не са възможни. Защото според науката това не е възможно. Дори в ТВ предаванията гостуват разни „експерти“, учени, невролози. Те обясняват как работи зрението, как светлината достига до ретината за да произведе образи. И следователно феномените за които говоря аз се описват като невъзможни. Следователно подобни неща са „фалшиви“. Въпреки тази пропаганда на т. нар. „популярна наука“, много родители изпращат своите деца да преминат през подобно пси обучение.

Дж. М.: Предполагам си свидетел на това в лично качество?

СД: Да. И мога да кажа че в повечето случаи това в действителност им помага да се представят по-добре в училище. Те могат да се обучават да придобият „умствено зрение“. И могат да го използват като хранилище за информация. Могат да придобият фотографска памет. Всяка страница от книга може да се възприема „като снимка“ и да я запазят в паметта си. Разбира се има различни стадии на това обучение. Обикновено началния етап е свързан с цветни карти. Картите са с различен цвят и децата трябва да познаят коя карта с какъв цвят е, но без да гледат. Първоначално те започват да виждат цвета с менталното си зрение, а след това и самата карта без да гледат с физическите си очи. Следващият етап е свързан с написани символи или букви на лист хартия отново без да се ползва физическото зрение. Могат да разпознават какво има на хартията защото придобиват визуален образ в ума си. Следващият етап е свързан с фотографската памет. Могат да „снимат“ всяка една страница от дадена книга, да я складират и после да я възпроизведат когато поискат. Дори няма нужда да прахосват време да гледат всяка една страница поотделно. Могат да прелистят цялата книга за секунди. Всички страници ще се запечатат в ума им. Това вече е на още по-следващ етап. Ако ги питате какво има на стр. 500 от дадена книга – веднага могат да ви кажат. Дори могат да я прочетат отзад-напред. Не е точно памет, а е „вид фотография“. „Снимка“ на всички страници от дадена книга, която могат да възстановят. При следващия етап те дори не трябва да отварят книгата и да я прелистват. Могат да го направят „дистанционно“. Някои от по-напредналите деца могат да произведат съдържанието на книга от библиотека в която не са стъпвали и не притежават. Следващият етап вече е свързан с достъп до „нефизически учител“. Всъщност идеята е сам да създадеш този „учител“ чрез ума си и той от своя страна да те научи на някакво конкретно умение.[6] Ако искаш да бъдеш добър в свиренето на пиано... можеш да си „измайсториш“ например аналог на Шопен, който да те обучава. Или пък ако искаш да подобриш голф уменията си – съответно можеш да си направиш аналог на Тайгър Уудс. Т.е. няма ограничения – може да са аналози на живи или отдавна напуснали Земята хора. Можеш да учиш и парапсихология по този начин – чрез взаимодействие с нефизически версии на различни хора. Тази нефизическа версия на конкретен човек ще бъде дори още по-интелигентна и мъдра. Та общо взето това е т. нар. напреднал етап на обучението. Освен това могат да се учат и как да създават повече... време! Защото чрез ума си могат да създадат цял нов свят, който има различно време. Могат да „влизат в него“ и да направят така, че да имат много повече време в което да се обучават на различни неща.

Дж. М.: Това е много интересно и предполагам води след себе си възможността да проектират своите ментални образи върху различни фотографски ленти. Ако помня правилно ти дори спомена, че могат да го правят даже в паметта на мобилен телефон!

СД: Да, това е едно от новите неща. Защото в днешно време всеки има мобилен телефон. Някои от децата притежават способността да прехвърлят образа който са изградили в ума си върху паметта на телефона. В картата, където се съхраняват снимките в телефона. Това също е доста вълнуващо.

Дж. М.: Трябва ли да правят нещо допълнително с телефона (да натиснат някой бутон) или това се случва напълно ментално?

СД: Има много начини това да бъде направено. Някои могат да поставят директно менталния образ в галерията от снимки. Други имат нужда да направят ментална версия на своя физически мобилен телефон и „да натиснат копчето за снимане“ на нефизическия телефон. Има известно преплитане между физическата и нефизическата версия. След като установите оперативен контрол над нефизическата версия на този телефон, физическата версия също придобива информацията. Това е наистина много странен феномен. Всъщност в момента проучвам този въпрос много сериозно.

Друго нещо което могат да правят е да решават сложни математически задачи чрез достъп до ментален нефизически калкулатор. Ако им бъде дадена сложна математическа задача – те могат да въведат условието в този нефизически калкулатор чрез умственото си зрение и да получат решението.

Дж. М.: Ако това което твърдиш е вярно, то би означавало, че в близко време китайците буквално ще се изстрелят в много области на цивилизацията. Докато западното образование явно изостава. Ако приемем че се води някакъв вид пси война – би било логично и западната култура да организира подобен тип обучения.

СД: Да, всъщност има подобни училища в Европа. Дори едното носеше името „Гледай без очи“. Те правят подобни обучения на хора.

Дж. М.: Да, чувал съм за това. На някои изолирани локации, дори мисля и в Източна Европа, но изобщо не е толкова разпространено по подобие на това което ти описваш за Китай.

СД: Да, Китай има много голямо население и затова съвсем естествено голям брой хора преминават през подобно обучение. Но де факто това е много малък процент от популацията, но като бройка изглежда много. От една страна там се наблюдава упадък в официалните проучвания на пси феномените. От друга страна стои това което описвам по отношение на обучението. То един вид се индустриализира. Може да се каже, че това по-скоро доказва неговата валидност. Много родители вярват в това. В действителност те харчат много пари за тези курсове на децата си. А те не са никак евтини. И това продължава вече доста години. Това ми дава увереност, че има конкретна стойност. Въпреки че изследователските усилия де факто никога не са доказали строго научно тези феномени. Но това е изцяло друга тема. Същевременно е и една от причините поради които изследователския интерес намалява. Просто защото формалната валидация така и не се осъществи в Китай.[7]

Дж. М.: Но ако помислим това би представлявало огромна възможност за изследователите.

СД: Наистина е огромна възможност, но същевременно осъзнавам че има и много трудности това да бъде реализирано. Бяха положени много усилия в тази посока още преди създаването на обществото свързано с обучението. Вижте – тези които се занимават с обучение – това общество не се интересува от проучвания! Те се интересуват от това техните клиенти да са доволни – родителите да са доволни. Но обществото на изследователите не успя да постигне успех в научните доказателства през 80-те и 90-те години.

Дж. М.: Но ти спомена за феномена Сун Чулин, която образно казано се явява нещо като мост между тези два свята. Нейните постижения са били обект на много научни проучвания.

СД: Така е, но в повечето случаи това са проучвания които се случват в изолирано пространство. Те се случват в лабораторията на проф. Шън. Понякога дори и Сун е имала проблеми да повтори определена пси активност при различни условия. Да не говорим, че много от останалите хора с пси дарби се представят дори още по-зле при определени обстоятелства. Към това следва да се прибави и факта, че определени хора, твърдящи че притежават подобни способности, понякога откровено си служат с измама.[8] А това е просто огромен проблем за изследователското общество. Като в случая говорим за периода преди 1999 г. Така че нещата не са никак лесни.

Дж. М.: Но от това което разбирам, на база личния ти досег с тази сфера, самия ти смяташ, че в доста от наблюдаваните пси феномени се случва нещо истинско.

СД: Определено е така. Има една тънка подробност обаче и тя е че в повечето случаи тези пси феномени не могат да се случват така да се каже „по поръчка“. И поради това определени хора не могат да възприемат случващото се за реално. Особено ако пък са се срещали с някой „мним феномен“, който се опитва да мами. Но от моя гледна точка не е редно да хвърляте бебето заедно с мръсната вода. Тези неща представляват една сложна смес. По мое мнение има и по-дълбоки причини тези феномени да не могат да се докажат напълно научно. Имам ли възможност да коментирам?

Дж. М.: Да, да разбира се.

СД: Смятам че по-голямата част от обществото изобщо не е готова за това. Дори със съществуващата днешна технология нашия свят е доста объркан. Имаме например ядрената енергия, но същевременно имаме и атомни бомби. Пси силите обаче са дори още по-мощни. И имат потенциала да хвърлят цивилизацията в пълен хаос. Така че смятам, че има определена „намеса“ в резултатите които излизат. Повечето хора не са готови за подобна реалност. Тяхната лична ментална конструкция е обусловена така, че те да вярват че подобни неща просто не работят.

Дж. М: Съгласен съм с теб. Считам че има социологически фактори на парапсихологично ниво, които потискат феномена. И това се случва поради много дълбоки психологически причини.

СД: Да! Освен това част от причините се крият и в това, че обществото има нужда да е стабилно. Защото от друга гледна точка това е една Игра. Имаме правила по които се играе играта. И тези правила държат обществото. Държат начина на функциониране в някакъв ред. Можете да нарушите този ред да речем локално или временно. Но ако е прекалено силно ще настъпи хаос. Последиците няма да са добри. Така че цялата тази тема се отнася за едно малцинство, което е готово да изследва нещата и да ги разбере. Не е за масите.

Дж. М.: Склонен съм да се съглася с теб Саймън, но преди да приключим нашето интервю искам да ти дам възможност да споделиш и някои неща свързани с твоите теоретични постановки, както и за различните категории от пси феномени на които си се натъквал лично. Нека отделим време и на това.

СД: От това което виждам мога да оприлича моите изследвания в света на паранормалното като „дневник на недоумението“. Същевременно бях очарован и омаян от представените пси явления. Защото станах свидетел на толкова много различни феномени. Като тръгнем от мъдреците, които ми извадиха с лекота и т.н. Всичко това не ми даваше покой години наред. Бях напълно озадачен как това изобщо може да се случва. Защото от гледна точка на приетите научни дисциплини тези неща не могат да бъдат адекватно обяснени. А с времето се натрупваха все повече и повече феномени на които бях пряк свидетел. В известен смисъл мога да кажа, че имам и слабост в това отношение, просто защото прекарах много време с тези хора. С някои от тях дори съм живял заедно докато съм бил на гости в домовете им. И както казах моето объркване ставаше все по-голямо. Имах нужда от отговори, как това изобщо е възможно. Понякога тези преживявания бяха изключително забавни от моя гледна точка. Да вземем например случая с телепортацията! Мога да дам няколко различни примера на хора използващи телепортация.

Станах пряк свидетел на този феномен по един от възможно най-забавните начини. Човекът който имаше тази способност де факто си изкарваше хляба с нея! И по-точно – като се обзалагаше с различни хора. Хващаше се на бас. Той имаше костенурка и залагаше „на нея“ в своеобразно състезание. Той просто залагаше, че костенурката ще стигне преди човека на разстояние от примерно 100 м. Двамата започват от равна позиция и който стигне първи „печели“. За да се избегне възможността за измама участникът в състезанието лично се подписва на самозалепващ се лист, който сам поставя на костенурката.

Дж. М.: Става въпрос за животното костенурка така ли?

СД: Да. И започвате да се състезавате с нея. Нещо подобно на парадокса на Зенон за Ахил и костенурката.[9] Метафорично вие сте в ролята на Ахил. А костенурката има стикер на гърба си подписан лично от вас. Гледате към костенурката – даже няма нужда да бягате – просто тръгвате да вървите, по някое време поглеждате назад и разбираемо тя е зад вас. И спокойно стигате до финала. Обаче костенурката със стикера подписан от вас вече е там!

Дж. М.: Оооо, това звучи като някакъв фокус.

СД: Много неща могат да изглеждат като някакъв номер или фокус. Но има неща, които просто няма как да бъдат манипулирани ако са взети необходимите мерки. Някои от хората с пси възможности могат да променят качествата на даден материал. Един човек например, когато пиеше вино с приятели, след това изяждаше и самата чаша! Той казваше „О, това не е празна чаша. За да приключите дегустацията трябва да изядете и чашата.“ И той това и правеше. След като изпиеше виното, изяждаше винената чаша. За него това бе подобаващия завършек. Направо си я хапваше като чипс.

Дж. М.: Само че в настоящето е напълно възможно, а и дори знам със сигурност, че произвеждат винени чаши от материал подходящ те да бъдат изядени след дегустацията. Но разбирам, че ти говориш за истинска чаша от стъкло. Говориш за нещо, което повечето хора ще откажат да повярват. Нещо което наричаме „изключително странно“. Аз съм запознат с подобен род феномени, но както и ти сподели – повечето хора не са подготвени да ги възприемат.

СД: Тук не може да става и дума за някакъв „трик“. Дори въпросният човек позволяваше на хората които стават свидетели на това което прави да носят свои собствени чаши, за да няма никакво съмнение. Но не беше само това. Можеше дори да си донесете и гвоздеи! Дори и бръснарски ножчета. И той може да ги изяде пред вас. Лично го питах как изобщо можеш да ги ядеш? А той ми отговори: „Докато в съзнанието си не ги виждаш като ножчета няма никакъв проблем!“ И смятам че това е много дълбок отговор. И тогава осъзнах нещо. В неговия си свят той правеше така, че това да не е бръснарско ножче, а нещо друго. Може да се каже, че подобни хора живеят в различна реалност и аз научих много взаимодействайки си с тях.

Но за да няма съмнение в това което описвам искам да кажа, че сме провеждали и „контролирани експерименти“ с подобни хора. И то точно за феномена телепортация. И куриозното бе, че и в този случай въпросният човек си изкарваше прехраната с това си умение. Наложи се да му платим за да можем да проведем експеримента. Забавното е че той трябваше да получи разрешение от жена си и условието бе да донесе пари вкъщи. Закарахме го в подходяща лаборатория в Пекин. Подсигурихме се, че няма да има нищо по себе си. Взехме му дори бельото, след което го заключихме в една стая. От наша перспектива – повече нямаше какво да направим от гледна точка на контрола. Тук интересното е, че той можеше да телепортира различни предмети в стаята си! И дори банкноти! Тук обаче имаше един изключително фин детайл.

Дж. М.: Телепортирал е банкноти в стаята в която сте го затворили? И той тези пари ли трябваше да върне на жена си?

СД: О не, точно в това бе проблема. Ние трябваше да му платим за провеждането на експеримента, защото по неговите думи предметите, и в частност парите, които успяваше да телепортира, не можеха да бъдат използвани. Защото те просто изчезваха в небитието след няколко дни. Дори впоследствие направихме друг контролиран експеримент. Накарахме го да телепортира GPS. В днешни дни той е евтин. И действително той можеше да го накара да изчезне. След това можехме да го проследим. Можеше да е на стотици километри разстояние.

Дж. М.: Предполагам че имаш още много подобни истории, но сега искам да поговорим за нещо важно, защото нашите слушатели трябва да знаят, че си разработил теоретичен модел, който е в съзвучие с някои от най-иновативните схващания за реалността. И това е модел който може би добре обяснява произхода на всички тези феномени, които традиционно не се възприемат за реални.

СД: Да, точно така. Но преди да споделя за този модел мога ли да спомена още нещо?

Дж. М.: Разбира се.

СД: Считам че си струва да се спомене защото е уникално. Свързано е със среща с т. нар. НЛО. Разбира се има много видове срещи с НЛО и дори в древното ни минало има записи от подобни наблюдения и срещи. Но човека, който аз посетих малко след 2000 г..., той бе прекарал 23 години в комуникация с извънземни. Беше водил доста записки. Дори малък процент от тези записки бе публикуван в книга, която описваше различни извънземни планети. Към днешна дата вече има няколко тома, които описват в детайли 55 различни планети. Всяка планета е различна и тези цивилизации имат различен тип космология. Имат различен климат и начин на въртене. Някои от тях дори обикалят във формата на числото 8, докато други в перфектна окръжност. Разбира се имат различна география, растителност, различни домове, някои от които са направени от кристали. И съществата живеещи на тях се различават и по външен вид. От всички тези планети мисля че само две имаха население, което прилича на земното – т.е. – са някакъв вид хора. Голяма част от тези същества се възхищаваха на хората, защото ние сме много красиви. Те водят различен начин на живот, имат различни общества и култура. Някои са демократични, докато други са диктатури. Някои лидери биват избирани докато други са генерирани от компютър! Компютърът де факто решава кой да бъде следващия лидер. Имат различна храна, транспорт. Разнообразието е голямо. Но книгите са направени много систематично, като са описани всички тези детайли. Дори времето на тези планети тече по различен начин.

Но тези неща ме вдъхновиха да развия моя собствена теория, която обхваща всички тези феномени. Според мен космосът е мултивселена. А всички паралелни вселени в нея са генерирани от компютър. Бих го нарекъл трансцедентален компютър. Той не е физически и оперира с различен тип време. Може да произвежда реалност, която има различен тип времева структура. Това де факто е виртуална реалност. Физическата вселена е просто една от многото подобни паралелни вселени. Всяка една паралелна вселена работи в различен времеви режим. И следователно има различна вибрационна честота. Настройвайки се към някаква конкретна вибрационна честота (и това е нещо, което човека за който стана дума ми каза) е, че трябва да се настроиш на някаква честота. И тогава можеш да комуникираш със създанията характерни за това ниво. Значи имаме една мултивселена произведена от компютър. Нашата вселена е „физическа“, защото имаме набор от правила. Други вселени обаче нямат задължително същите правила. Нямат същите данни, които ги изграждат. Затова има и толкова голямо разнообразие в мултивселената на различните нива. Но дори и на едно и също ниво, всеки един свят е нещо като различна игра. Играеш различна игра в различна обстановка и следваш различен набор от правила.

Дж. М: Знам за голям брой сериозни философи които говорят за симулационната хипотеза като Ник Бострьом. Аз също съм правил няколко интервюта на тази тема. Считам че уникалността на твоя подход е че ти говориш за трансцедентален компютър. Мисля че с други думи ти описваш нещо, което се нарича „платонов компютър“.

СД: Да, наричам го „платонов компютър“ защото трансцеденталният компютър е слабо определение. Прекалено „духовно“ или дори прекалено звучащо като „ню ейдж“. Но ако не е физически компютър къде може да бъде локализиран? Определено не е физически компютър, защото пространството и неговото съдържание са продукт на „изчисление“. Следователно самият компютър не може да бъде в това пространство. Трябва да е извън него. Затова считам че трябва да е трансцедентален. Но ако е такъв вие не знаете къде се намира. За щастие Платон вече има систематичен подход към тази проблематика. Той го нарича свят на формите. Там съществуват абстрактните същества, там са и перфектните геометрични фигури, числата и различни абстрактни концепции. Това е мястото където позиционирам този компютър. Наричам го „платонов компютър“. Следователно имам философска подкрепа, която заземява моята теоретична система. Този компютър не е физически, но е по-реален и той изчислява нашата реалност. Тази наша виртуална реалност се усеща като истинска и физическа, защото има набор от правила, които я правят такава. Тези правила ние наричаме „физика“. Но всички вселени са еднакво реални точно както и „съновния свят“, както психеделичния свят или света свързан със състоянията близки до смъртта. Всички те са реални. Но някои преживявания се усещат като по-истински дори от нашата физическа реалност. И това за мен е логично. Защото в днешни дни ние де факто строим друга паралелна вселена, която се казва „метавселената“. И тя е форма на виртуална реалност. Поставяте си очилата за VR и преживявате тази виртуална реалност. Влизате в друга реалност. Ако погледнем на това от друга гледна точка – нашите физически очи също могат да се сравнят с чифт виртуални очила през които преживяваме тази реалност. Ако ги махнем от уравнението може да преживявате различен тип реалност. Реалността на т. нар. „трето око“. Така че има много слоеве. Ние де факто сме заключени в една матрьошка. Има много слоеве, а в момента добавяме още един такъв чрез виртуалните очила. Но всеки един слой може да се усеща като по-истински от другия. И това е моята теория.[10]

Дж. М.: Благодаря ти Саймън, проведохме чудесна дискусия и преминахме през толкова много теми. От древната история до модерния компютър и теорията за симулацията. Щастлив съм че ми беше гост и както говорехме и преди – ще се радвам да ми бъдеш гост и друг път, за да можем да проследим в по-голяма дълбочина както твоите теории, така и преживяванията ти с тези забележителни хора притежаващи пси качества, които си срещал в Китай.

СД: Да, с удоволствие. Благодаря че ти бях гост и че ме каниш отново.

Материали свързани с темата:

(Холографска) Симулация в развитие

Най-мощният инструмент за промяна на реалността

Обратна хипноза и пробуждане (интервю с иновативен терапевт)

Древните окултни практики на суфите

Вътрешната сърцевина на реалността

Излъчватели в холограмата

Астрално събуждане, астрални тунели и технологията на Сивите

Особености на локалната земна игра

Тайнственият замък и човешката цивилизация на луната Япет

Фокус, настройка и обстоятелства по време на прехода в отвъдните реалности

Войната на виртуални реалности преминава в нова фаза

[1] В контекста на казаното е важно да се отбележи, че в много от източните култури съществува практика хора с големи пси способности от най-висок ранг умишлено да играят ролята на просяци с различни цели. Често те успяват да заблудят дори някой, който изрично ги търси заради техните умения. Повече по темата и още много нагледни примери на демонстрация на различни пси феномени от Изтока може да прочетете в материала „Древните окултни практики на суфите“.

[2] Един от лечителите на изображението Биен Цюе (407-310 пр. н.е.) се счита за най-ранния китайски медик от периода на Воюващите държави (475-221 пр. н.е.). Неговото истинско име било Цин Юерън, но тъй като медицинските му умения били толкова удивителни – хората му дали името на оригиналния легендарен лечител доктор Биен Цюе от времето на митичния Жълт император (2697-2597 пр. н.е.). Според преданието историческия Биен Цюе получил ясновидски способности от едно божество предрешено като старец. Той му дал пакет с билки, които следвало да бъдат сварени. След като изпил отварата Цюе получил способността да вижда през човешкото тяло, все едно имал рентгенови очи. Така той се превърнал в отличен диагностик и се усъвършенствал в редица дисциплини включително акупунктура. Според един даоистки текст той дори е извършил двойна сърдечна трансплантация между двама души, тъй като считал, че зоната на сърцето е мястото където се намира съзнанието. (Между другото това е изключително деликатна тема за която може да прочетете в материала „Съзнание базирано на сърцето“. Защото както ще разберете впоследствие от хилядолетия се прилагат различни „процедури“ чрез които съзнанието бива инсталирано в областта на главата. За тях можете да прочетете тук.) Чрез операцията (при която той използвал удивителна упойка, която ги държала в несвяст 3 дни) лечителят успял да балансира липсата на ментална сила в единия пациент и липсата на воля в другия.

[3] Опиумната война.

[4] Както е ставало дума и в други материали на Издателството – очевидно и ученията свързани с „живителната енергия чи“ могат да имат много различни видове интерпретации независими от традиционния чигун. Точно както и в случая с японеца Козо Нишино, който има собствен метод базиран на чи с който постига удивителни резултати, някои от които потвърдени чрез експериментални изследвания.

[5] Циен Сюесън е роден през 1911 г. в Шанхай. След като завършва местния университет печели стипендия за обучение в САЩ. През 1935 г. започва магистърска програма по машиностроене в Масачузетския технологичен институт. След това отива в Калифорнийския технологичен институт където е запленен от идеите на Франк Малина и се запознава с още много хора от сферата на ракетостроенето, включително и с Джак Парсънс. Колегите му веднага виждат неговия огромен потенциал, силното му въображение и способността му да визуализира точно физическата картина на природните феномени. Циен бързо е въвлечен в група провеждаща различни експерименти в една от лабораториите на „Caltech“. Опасните експлозиви, които използвали за тази цел бързо им донесла прякора „Самоубийствения отряд“. По време на ВСВ Циен работи и по проекта Манхатън, който води до разработването на атомната бомба. През 1945 г. като армейски полковник със секретен достъп Циен е изпратен в Германия за да разследва тамошните лаборатории и да разпитва различни немски учени включително Вернер фон Барун. Той има за цел и да привлече някои от тези учени за американската ракетна програма. През 1950 г. обаче нещата в политически план рязко се обръщат срещу него и въпреки протестите на много негови колеги секретният му достъп е отнет, защото е обвинен в комунистически убеждения. Той решава да се върне в Китай, но е задържан цели 5 години под домашен арест в Калифорния. След това при една размяна между Китай и САЩ успява да се завърне в родината си. Според някои американски политически лица – отношението към Циен е една от най-големите глупости на американската администрация по това време. След като се връща в Китай Циен постига много успехи в китайското ракетостроене, както и в политически план. През 80-те години той силно се застъпва за научното изследване на чигун и на традиционната китайска медицина. Освен това има и силен интерес към т. нар. „специални умения на хората“ считани официално за „псевдонаучни“. Циен окуражава учените да акумулират база от данни свързани с чигун, за да може впоследствие да се обособят и научни теории в тази връзка. Той умира през 2009 г. на 97 г. като само година преди това е обявен от Централната китайска телевизия за един от най-вдъхновяващите хора в Китай.

[6] Много наподобяващо идеята за „йидам“ от „Посвещение в древната страна на боговете“.

[7] Тук контекста на представеното е изключително важен за възприемането на цялостната картина. От една страна виждате очевадния „набор на кадри“, които ще влязат в употреба в различни направления (включително всевъзможни шпионски дейности) и същевременно явната неохота това да се „официализира“ по един недвусмислен начин. Причините за тази ярка двойственост са много, но едно от силните съображения в тази връзка се крие в обстоятелството, че признаването на пси феномените и тяхната ежедневна масова употреба би променила коренно света ни, почти до неузнаваемост. Веднага ще се появят всевъзможни страхове, които да се облекат в „регулации“, които от своя страна е почти невъзможно да бъдат следвани без да се създаде фантастична антиутопия от най-авторитарен модел. Подобни филмови сценарии има достатъчно и всички са свързани с особен вид война срещу хората притежаващи такъв потенциал, докато техният антипод действа чрез „суперсили“ базирани на „технология“. Затова по-лесната стратегия е отричане и едновременно с това използване на по-голямата част от наличния потенциал в разнородни тайни проекти. Тези пък които ще ползват своите придобити в подобни училища умения ще бъдат вкарани в някаква конкретна рамка или калъп със строго профилирани задания. Затова както виждате се набляга на „обучението“, а не на проучванията които не знаят граници, защото потенциала е безкраен! Хората с очевадни пси-способности достигнали до медийния фронт от друга страна просто биват използвани за някакъв тип пропаганда свързана с някаква политическа конюнктура на конкретния времеви период (от една конкретна перспектива понякога дори като „циркови експонати“ за медиен PR). Можете да бъдете сигурни, че зад няколкото медийни герои представени на преден план има още множество други с още по-удивителни способности, които се използват с разнообразни цели. Книгите на Раду Чинамар са перфектното потвърждение на изконния интерес на китайците към различните пси феномени и готовността да инвестират сериозни усилия в тяхното развитие (дори на чужда територия както се случва в Румъния). Впоследствие тази „инвестиция“ води до още много други задкулисни сценарии случващи се на земната арена.

[8] Филм посветен на това (с интересен финал) е „Red Lights“. В него участват звезди от ранга на Робърт де Ниро и Сигорни Уийвър.

[9] Всъщност това сравнение само частично пасва на описаната ситуация поради „факта“, че имаме състезание между човек и костенурка като костенурката печели. Но условията на състезанието при парадокса на Зенон са други, защото изначално те нямат равен старт и са на различни позиции. Архетипната идея е представена на няколко пъти в анимационния сериал за Бъгс Бъни, който постоянно бива „изпреварен“ от далеч по-бавната костенурка и не може да проумее „защо“. Този наратив дотолкова се е загнездил в колективната психика, че се организират публични състезания между заек и костенурка с голяма популярност. И както се вижда от конкретния пример понякога костенурката печели.

[10] Тъй като госта в това интервю засяга важна тема често коментирана в книгите и материалите на Издателството, следва да се каже и още нещо. Всъщност дори наскоро бе акцентирано на новия етап в който навлиза своеобразната война на различните виртуални реалности описани от Саймън като различни „вибрационни честоти“. Макар това определение да е доста просто, предвид твърде заплетения контекст от който е съставена нашата сложна реалност, то дори в неговата концепция се подразбира, че тези виртуални реалности са „някак си“ разделени. Механизмът по който това е направено е изцяло друга тема. Същевременно обаче те могат да бъдат и съединявани (отново по най-разнообразни начини предизвикващи редица междугалактически конфликти). Но без съмнение един от най-древните начини за преминаване от една подобна реалност в друга е чрез всевъзможни видове... портали! Затова на чисто архетипно равнище навлизащият с бясна скорост ИИ е изконно свързан с идеята за портала – при това през изключително множества призми и проявления. С една от по-конспиративните интерпретации вече сте запознати от посочения материал. Тази донякъде шокова проява на ИИ вече се усеща дори в българските IT среди и все повече хора от технологичната сфера започват да си задават доскоро (за повечето от тях) немислим екзистенциален въпрос: „Дали пък наистина не живеем в симулирана реалност?“ И причината е че съвсем скоро днешната технология ще започне да прави почти неразличими от „реалността“ симулации във всевъзможни направления. Същевременно изказаната „шокираща“ теза за отварянето на междупространствен портал и връзката му с ИИ доби още едно синхромистично потвърждение в личен план. Напълно съм наясно, че най-вероятно причината за тази „материализация“ е напълно подсъзнателна и участващите в изграждането на въпросната платформа нямат осъзнато участие в някакъв заговор и виждат нещата от друга, далеч по-конвенционална гледна точка, но този надпис на платформата свързана с ИИ просто нямаше как да е повече в десетката! Пускам и screenshot за илюстрация. Целия контекст, значението и смисъла който има това изображение, може да вземете от линка по-горе в бележката.