Откакто е създаден този сайт съм получавал поне няколкостотин пъти въпроса „как да изляза от тялото си“, „как да имам астрална проекция“ и т.н. – във всички възможни негови вариации. Обикновено рядко отговарям на подобен род питания. Онзи ден се случи за пореден път, а днес пък бях провокиран да спретна това кратко текстче.

Аз самият никога не съм се считал за експерт в това поле, че да давам съвети, затова и най-често не отговарям на подобни писма. Подходът ми е такъв по няколко причини. Първо, самото задаване на въпроса почти винаги е породено от скука и любопитство, а не от истинско търсене и желание за израстване – дори при хора, които наистина вярват, че това не е така. Дали така направеното твърдение е вярно, е проверимо много лесно... Обикновено това е „интернет-интерес“ и само след известно време от него няма и следа. Онези при които пък това търсене не ефимерно – така или иначе откриват сами чрез един вътрешно богат процес. Защото самият въпрос предполага, че онзи, който го е задал на някакво ниво вече има отговора. Иначе въпросът нямаше да възникне. Това е ясно като ден за онзи, който разбира огледалното естество на реалността.

Ще си позволя да дам само една единствена следа, която доскоро не можех да сгъстя в мисъл, но вече мога да формулирам ясно за себе си. А именно – не се опитвайте да излезете извън тялото си. Това е технически абсолютно невъзможно.

Surprised?

Нека поясня.

Напоследък си давам сметка, че самият термин „опитност извън тялото“ („ОИТ“) е невероятно погрешно изобретен в своя генезис и навярно е измислен от човек, който или няма представа какво действително се случва, или е решил да ограничи самата идея за процеса с умишлено погрешно понятие. И тъй като никой не вярва на своя собствен процес и не опитва да го разбере сам, той започва да се опитва да постига някаква идея за която вече някой е говорил. Някаква чужда идея. Теоретично онзи, който иска да се научи на „метода“ може в същността си да е много по-близо до постигането му, но самата техника да го отдалечи неимоверно от собствения му процес, което би било пагубно. Така например идеята за out of body experience е обърната наопаки, което лично за мен обяснява защо толкова малко хора могат да „излизат извън тялото си“. Те нямат правилен фокус и в следствие се опитват да изгребат океана с кофичка от кисело мляко, практикувайки нещо, което, дори когато се случва да проработи, не проработва по причините по които хората си мислят, че проработва.

Всъщност вече разбирам много добре защо всичко това е така. Ситуацията е абсолютно закономерна, предвид типа мисловност и окултизъм формирани след окончателната загуба на херметизма и налагането на картезианските идеи.

Free Joomla Extensions

Както винаги от един момент нататък истината е изключително проста и разбираме, че е била пред очите ни през цялото време. „Излизане извън тялото“, още априори ви казва, че вашата есенция е центрирана в тялото, което пък подсказва едва ли не нейния хипотетичен „дом“. Мне... и БУУУУУУУМ! (Тези, които разбират колосалната разлика ще имат просветление за процеса още тук.)

Вие се опитвате да изкарате есенцията си (наречена „душа“ или „енергиен двойник“ или някаква подобна глупост) от нейния съд. Нередното тук е, че физическото тяло е просто последното проявление на тази есенция. Т.е. тялото е по-тясното понятие. Как тогава ще изкараш по-голямото от по-малкото? Нали сте чували онази популярна мисъл, че не тялото си има душа, а душата си има тяло? Всички много обичат да я перят наляво-надясно по езотерични конференции. Интересно, че същите тези хора не могат да излязат от тялото си. Защо? Защото всички сме full of shit. Обичаме езотерични лафчета, които не разбираме със сърцето, но намираме за мъдри на ниво ум. Няма интеграция. Защо? Защо се случва всичко това? Защо обичаме повърхностното, защо сме толкова привлечени от това да говорим неща, които не разбираме, неща, които не сме преживели? Защо сме лоши? Защо сме добри? Това осъзнати състояния ли са или просто наследени идеи? Представителни ли са за нашата истинска същност? Разбирате ли истински защо правите онова, което правите във всеки един момент? Разбирате ли защо мислите онова, което мислите?

Защо умът е толкова склонен на себеактуализация спрямо това профанно поведение?

Най-просто казано смятам, че една от главните причини е, че искаме безнадеждно да се свържем с онази част от нас, която е вечна и непреходна. Но тъй като този процес е силно пречупен от ума, започваме да репликираме дори него като на конвейер, губейки съзнателността си даже в онзи аспект, който смятаме, че е свързан с нещо духовно.

Free Joomla Extensions

Навикът да бъдем във физическата реалност, да бъдем хора, определено е смазващ и определящ. Фокусът на физическия ум дотолкова обособява възприятието за самата ни есенция, че дори когато сме „извън тялото си“ ние продължаваме да се възприемаме като тяло. Смятаме, че възприятията ни във фините светове като „зрение“, „слух“ и „мирис“ се случват благодарение на очите, ушите и носа ни, което разбира се е нелепо :) Вие нямате тяло в астрала, камо ли астрални очи, уши и... да, за съжаление – нямате и астрални гениталии... :) Виждането и чуването там не се случват по начина по който сме свикнали в тяло. Но тъй като не познаваме друго – създаваме тази представа за себе си, за да не възникнат усложнения за които ума така или иначе не е готов.

Т.е. физическият ум и неговите представи за самия себе си започват да изкривяват дори тези преживявания, които смятаме за една идея по-близо до същността ни. Вие не можете да излезете извън тялото си, защото самото тяло и цялата физическа реалност са продукт на мисълта. Те съществуват ВЪТРЕ в съзнанието ви, а не обратното. Тялото и материалното проявление не съществуват обективно. Респективно самата идея за „излизане извън тялото“ може единствено да ви закотви още повече на ниво тяло. Разбирате парадокса, нали? Хората, които най-пламенно се опитват да „излязат от тялото си“ страдат от години неуспех в това поле. Защото да „излезеш извън тялото си“ означава да направиш твърдение и самоопределение, че ти си твоето тяло. Това е признание, че ти намираш своето тяло за твоята отправна точка, за твоето Аз. Тази мисъл е на практика отъждествяване на съзнанието и тялото. Което го превръща в дефиниция за самото съзнание (а последното просто следва дефинициите, каквито и да са те). Тялото, обаче, е крайната и последна точка на проявление на онова, което наистина сте. Това не я прави „низша“... Ако хванете влака от София и крайната ви гара е Бургас – Бургас не е низш, просто защото е последната спирка на влака... На фона на тази мисъл разбирате колко нелепи са „духовните“ практики отричащи тялото. Защо, който и да с капка мозък, би искал да отрече един от продуктите на собственото си съзнание? Това е изключителна деформация на ума, от който именно, парадоксално, тези практикуващи искат да се освободят.

Ако оприличим съзнанието на глава лук, тялото е най-външната му обвивка, а не най-вътрешната, както често погрешно ще видите на някои схеми описващи енергийните тела на човека:

Широко разпространените схеми от типа на горната сугестират идеята, че тялото е „ядката“ на съзнанието, около която се надграждат останалите слоеве. Много често окултните школи забравят, че процеса е обратния (макар някои от тях да го разбират) и като следствие възникват цели школи и практики определени от това изначално погрешно мислене. Всички знаем, че луковата глава нараства отвътре-навън. Т.е. – външния слой е последен. Вие ако бяхте творец къде щяхте да поставите ядката? На повърхността (която се явява тялото) или в центъра на сърцевината? :) So… what THE FUCK?!

По подобен начин, разбираме много добре, че физическите провления на болестите са проявления на модели във фините тела, но разбираме за това чак когато физическото тяло започне да страда :) Ако разбирахме това истински, нямаше да има физически проблем, нали? Щяхме да осуетяваме проявлението му в момента на възникването на дадения мисловен модел в някое от фините тела, защото щяхме да се самовъзприемаме като цялост. „Но, но, но ааааз не чувствам другите си тела! :(“. Well, what’s new?... Естествено, че не ги чувствате. Нали затова казвам, че мислите за себе си като за своето тяло – приемате го за своя отправна точка. Ако ги чувствахте щяхте да знаете, че НЕ СТЕ своето тяло и обратно...

Ако трябва да се върна на ОИТ, от всичко казано дотук трябва да сте разбрали, че истинската ви форма в астрала е просто съзнание „направено“ от... условно казано – „светлина“. Нищо повече. Формата, която си самопридавате е от ума ви. Точно като в сцената от първата „Матрица“, където Нео точно обръсва главата си, но само след малко влиза в тренировъчна програма на матрицата с Морфей. Нео отново е с коса и носи нормални дрехи.

Както му казва Морфей: „Твоят вид в момента наричаме „остатъчен автопортрет“ умственият образ на твоето дигитално „аз“.“

Именно. На това се дължат и фантомните болки при хора загубили крайниците си. „Остатъчния автопортрет“ е все още налице и на ума му трябва време, за да може да свикне с новата идея за своя нов „аз“, след което „болките“ започват бавно да отшумяват.

И така. Тялото се намира вътре в съзнанието. Съзнанието не е извън тялото. И не, това не са две противоречащи си твърдения. Четете тези две изречения отново и отново и се опитайте да хванете пластовете им (невъзможно е да се случи с логическата мисъл на ума).

Тялото е идея на съзнанието. Технически то винаги се съдържа като аспект в процеса на разширение на самото съзнание. Нека погледнем на това чрез следната метафорична аналогия.

Представете си, чисто физично, следния механизъм: мислете за своето съзнание като за сфера. Нека кажем, че когато сме физически проявени, тази сфера е, образно казано (за целите на илюстрацията), във формата на вашето тяло.

Когато „излизате извън тялото си“, вие не излизате наистина от тялото си... Вие просто разширявате сферата на съзнанието си, която дефакто сте in the first place. Отново, за целите на илюстрацията, съзнанието ви вече е на 360° около вашето тяло, което, образно казано, се явява неговия „център“.

По принцип по-близката до истината идея е, че съзнанието колапсира и кондензира навътре, за да формира онова, което наричаме „солидна материя“. Респективно, „излизайки от тялото си“ вие отново се разширявате като балон, за да навлезете в по-фини реалии насочвайки се към по-широкия си периметър.

Ето защо, когато разширявате „балона“ на своето съзнание можете да пътувате тук и там – навсякъде – без каквато и да е темпорална и казуална взаимообвързаност. Просто защото съзнанието ви е навсякъде. То е на 360°. И всичко, което правите когато отивате от една точка на този „балон“ до друга негова такава, е да затворите очи и да ги отворите на „второто“ място, за да видите една различна негова перспектива. Макар това да е същата сфера. (Между другото, ако създадете един малко по-комплексен модел на същия механизъм, ще разберете и същността на грешно тълкуваната ню ейдж идея, че „всички сме едно“.)

Така че, ако използвате този метафоричен механизъм в своето въображение, за да разширите тази сфера и придобиете разбирането, че разширявайки сферата вие неотменно винаги се „движите“ с нейната външна повърхност (защото сте нея) и в същото време винаги имате пряка перцепция за онова, което е вътре в нея, вие ще можете да маневрирате назад и напред, напред и назад. Това трябва да ви казва, че можете да сте извън тялото си и в същото време да имате пълно усещане за тялото си едновременно.

Това е директната механична аналогия за онова, което наричаме „ОИТ“. То не се заключва просто в идеята за някаква душа напускаща тялото. Тя е разширение на цялото ви съзнание (от което тялото е неизменна част). Просто в този момент фокуса ви е на повърхността на сферата (която продължава да се „надува“ и увеличава като обем), но сферата е целия комплекс на съзнанието, включително тялото, което е част от процеса. Просто в този момент устоите на фокуса на това съзнание са в различни части на повърхността на сферата или навсякъде из нея. Терминологията на много школи предполага, че нямате истинско „ОИТ“, освен ако не изгубите напълно аспекта на фокуса съсредоточен върху физическата форма. Това, разбира се, е ограничено. Вече разбирам и защо аз самия почти никога не съм виждал тялото си отстрани в стил класическо „ОИТ“, а направо се осъзнавам на друго място, в друга плътност.

Не знам доколко всичко това е разбираемо и дали мога да го обясня по-елементарно от това. „ОИТ“ е една от онези гледни точки, които на пръв поглед са напълно откъснати от тялото. Просто една друга перспектива, но на същото съзнание. И тъй като съзнанието съдържа тялото, чисто технически няма как самото съзнание да излезе извън тялото. You follow? То Е него (и много повече). Просто съзнанието се вижда от друга перспектива, но това не предполага отделяне и фрагментиране, а напротив – това е придвижване към по-холистична идея, защото по естеството си – тя е многоспектърна. На практика, мога да се разхождам по улицата и фокуса на съзнанието ми да е в 4-та плътност или на друго физическо място по земното кълбо. Аз ще бъда в пълна кондиция, можем да си ядем кебапчета на центъра във Враца и да си говорим на философски теми, а в същото време да се случва нещо друго с „аспект“ на съзнанието ми на друго място и аз да бъда напълно съзнателен и за този факт. Идеята за разделението на двата смислови комплекса (душа и тяло), която вписана в активен взаимосвързан процес сме нарекли „ОИТ“, е най-семпло казано обособена от предразположеността на физическия ум да разделя света си, за да го разбере по-добре. Евентуално става ясно, че тази идея е илюзия и истинско разделение няма как да има, защото това противоречи на самата природа зад Творението. В най-добрия случай има просто разширение на съзнанието и промяна на местоположението на неговия фокус (и помнете, че горната илюстрация със сферата е просто примерна аналогия, а не реалния „механизъм“, който не може да се опише с думи, защото не е линеен). Навикът на ума да бъдем хора пречи на осъзнаването на истинската „механика“ зад нещата. Заради собствените ни дефиниции много от нас просто няма да могат да си позволят да повярват, че „ОИТ“ се е случило, освен ако не създадем за себе си привидна дисоциация, за да знаем, отвъд всякаква сянка на съмнение, че можем да движим фокуса на съзнанието си напред-назад – между физическото и нефизическото. Дали това е реален процес? Ами реален е доколкото съзнанието го прави реално...

За щастие аз самия започнах да „излизам от тялото си“ съзнателно още преди да знам какво е това „ОИТ“ и да имам дефиниции за случването на самия процес или каквото и да е „езотерично“. Т.е. опознах процеса сам по себе си. Не опознах процеса обусловен предварително от това какво „трябва“ да представлява той. Това помогна много и не позволи какъвто и да е imprint постфактум. Всъщност „започнах да излизам“ е друга неточна дефиниция. Всички хора излизат от тялото си постоянно. Т.е. правилния според мен въпрос не е „как да се науча да излизам от тялото си?“, а „защо нямам спомени за това?“ или: „защо не съм съзнателен за този свой аспект?“. Но така формулиран този въпрос не може да бъде зададен, защото хората интересуващи се от това не разбират правилно какво е „ОИТ“. Обусловени са от твърде много четене по въпроса. А за „ОИТ“ чете само онзи, който не може да го преживее съзнателно. Ако питащите разбираха това, щяха моментално да бъдат съзнателни за същността му и въпрос нямаше да има.

Никога не съм търсил „метод“ чрез който да излизам извън тялото си. То просто се случва. Без усилие (което за мен е и единствения правилен подход; което пък не означава, че няма други работещи такива). Затова и не мога да дам „рецепта“. Универсална такава не съществува и нека всички задружно благодарим на Один за това!

По принцип „ОИТ“ често е приравнявано към т. нар. „пси-способности“. Не съм се интересувал много от историята на тези неща, но мисля че този контекст е създаден по линия на руските паранормални изследвания от миналия век, когато са се разработвали различни техники за военен шпионаж от които астралната проекция, разбира се, държала върха (апропо, „астрална проекция“ и „ОИТ“ са две различни неща като втория термин е по-широкото понятие и може да съдържа първото, без това да е задължително). Ако трябва да използвам това определение, „ОИТ“ е онази „пси-способност“, която изисква най-голяма зрялост на индивида. Т.е. за да имате съзнателно „ОИТ“ трябва да можете да сте адекватни и мъдри в решенията си, защото това не е разходка в парка. Можете да си навлечете истински проблеми, които да имат последствия. Така че ако нямате съзнателно „ОИТ“, то навярно е защото Висшият ви Аз знае, че личността все още няма зрялост за това и преценява, че така е по-добре, отколкото иначе. Това е естествен процес, който не може да бъде насилван и е проява на интелект да го разберете навреме. Ще прочетете хиляди истории на хора, които са били на 300 курса, слушали са 500 hemi-sync-а и все още нямат ОИТ. Форумите са пълни с тях. Въпреки това, те не успяват да прозрат, че за това явно има по-дълбока причина и не спират да опитват. Те гледат на тези процеси като на нещо, което трябва да бъде постигнато. Като на някаква материална цел, за която ако бачкаш достатъчно здраво – рано или късно ще береш плод. Това е ляво полукълбо с линеен подход и е като да се опитваш да стиснеш здраво мокър сапун. Всички знаем какво се случва. Не само, че го изпускаш, ами обикновено има и някой зад теб, когато се навеждаш да го вземеш...

Не можете да накарате „ОИТ“ да настъпи чрез „трупане на точки“, което да ви приближи към него, нито можете да се подготвите за него. Не съществува прецизна поредица от логически стъпки, която да води към него, въпреки че ума вярва в нейното битие. Няма и процедура с която да „станете достойни“ за „ОИТ“.

Единственият начин да имате „ОИТ“ е като спрете да се стремите към него и започнете да изграждате по-холистично разбиране за себе си и „проявлението“. Защото това предполага разширение и обединение, а не разделение. Почти сигурно е, че опиянени от този магически процес и хоризонтите, които той разкрива, най-вероятно ще спре да ви пука за „ОИТ“, точно както това се случва с мен. Най-вече обаче, така постепенно ще разберете вътрешно какво „ОИТ“ не е, което е жизнено необходимо, ако искате то да се случи на съзнателно ниво, понеже, както казах, самата популярна концепция за „ОИТ“ вече предполага разделение. А това не е действителната „механика“ на нещата. Тя е в обратната посока. Самата идея за „ОИТ“ ви отдалечава от действителната идея зад този фалшив термин. Пуснете „ОИТ“ и „ОИТ“ ще се прояви само в точния за вас момент. Доверете се на тайминга на живота ви. И тъй като на този етап вече ще сте освободили достатъчно вътрешно пространство, ще можете да прецените трезво дали „ОИТ“ е за вас.

Това е възможно най-архетипния и дълбок отговор, който мога да дам на въпроса „защо не мога да изляза извън тялото си?“. Просто защото никой не може :)

Наясно съм, че това не е отговора, който повечето хора очакват и той ще бъде незадоволителен, но не мога да падна под сегашното си ниво и да говоря за енергии, като например „в кое точно енергийно тяло се състои блокажа ви, който ви пречи“, каква диета трябва да предприемете, „за да олекнат ефирните ви тела, което да ги „отдели“ по-лесно от физическото ви“ и тем подобен bullfuck, който винаги създава атмосфера на мухъл.

Ако този отговор не ви помага, то това трябва да ви донесе само успокоение – аз никога не съм бил вашия човек за целта и сега това поне е пределно ясно. Няма за какво да съжалявате. Можете да продължите с търсенето на своя ОИТ-граал на друго място и да оставите настоящата концепция настрана.

По същество този отговор ще бъде незадоволителен не за друго, а защото в същността си той е прекалено прост. А всички знаем как ума обича да усложнява нещата. Когато получи прост отговор, той мигновено е класифициран като недостоверен. Простият отговор обикновено се състои от една-единствена абстрактна концепция. Това го прави несъставен и нефрагментиран, което пък го прави неработещ за ума, който може да възприема само фрагментирано. Абстрактният отговор не чертае ясни и конкретни пътеки. Той е изключително тих и освободен от динамика, защото пребивава в измерението на тишината, където има чисто съзнание. Неговата нагледна семплост съдържа множество пластове. Именно затова ума търси решения под форма на рецепти. За ума е много по-лесно да изпълни поредица от сложни, но линейни динамични действия съществуващи на една и съща плоскост, разтеглени във времето, отколкото просто да спре и да се вслуша в ритъма на вътрешното си същество. Последното изисква да вникнеш в слоевете. Ума не ги обича. Той обича да раздробява и няма против комплексните решения стига те да останат обвързани с едноизмерните плоскости на ниво концепция.

Разбира се, вие вече сте чували поне веднъж за всички тези идеи... „Не си твоето тяло“ и т.н. Но разбирате ли ги наистина? Да? А преживели ли сте ги, интегрирали ли сте ги?

И ако отговора на втория въпрос също е „да“... тогава...

... защо по дяволите все още не можете да „излезете извън тялото си“?... :))

Are you full of shit too? :)

Free Joomla Extensions