Демокрация Печат
Статии - Езотерика
Написано от Alien   
Петък, 03 Декември 2010 03:00

 

Бавно вървяха робите един след друг и всеки носеше шлифован камък. Четирите редици, всяка една, дълга километър и половина – от каменоделците до местото, където започваше строителството на града-крепост, - бяха охранявани от пазачи. На всеки десет роби се падаше по един въоръжен воин-надзирател. Встрани от вървящите роби, на върха на една тринадесетметрова ръкотворна планина от шлифовани камъни, седеше Кратий – един от върховните жреци. Вече четири месеца той мълчаливо наблюдаваше какво става. Никой не го отвличаше, никой не смееше даже с поглед да прекъсне неговите размисли. Робите и стражите възприемаха изкуствената планина с трон на върха като неизменна част от пейзажа. И на човека, ту седящ неподвижно на трона, ту разхождащ се по площадката на върха, вече никой не обръщаше внимание. Кратий си бе поставил задачата да преустрои държавата - поне за хиляда години да укрепи жреческата власт, подчинявайки ? всички хора на Земята, като направи всички, включително и държавните глави, роби на жреците.

***

Един ден Кратий слезе долу, оставяйки на трона свой двойник. Жрецът смени дрехата си, свали перуката и заповяда на началника на стражата да го оковат във вериги като прост роб и да го включат в една от редиците - до един млад и силен роб, който се казваше Нард.

Вглеждайки се в лицата на робите, Кратий забеляза, че погледът на този младеж бе изпитателен и оценяващ, а не блуждаещ и отчужден, както у мнозина. Лицето на Нард бе ту съсредоточено-замислено, ту развълнувано. "Значи, той мъти някакъв план" – разбра жрецът, но искаше да се увери доколко точно е преценил.

Два дни Кратий наблюдава Нард, мълчаливо мъкнейки камъни; седеше с него по време на ядене и спеше до него на наровете. На третата нощ, веднага след командата "Заспивай", Кратий се обърна към младия роб и шепнешком, с мъка и отчаяние, каза, сякаш на себе си: "Нима така ще продължава до края на живота? "

Жрецът видя как младият роб трепна и моментално се обърна към жреца – очите му блестяха. Те святкаха даже при мъжделивата светлина от светилниците в голямата барака.

- Това няма да продължава дълго. Обмислям един план. И ти, старче, можeш да вземеш участие - прошепна младият роб.

- Какъв план? – равнодушно и с въздишка попита жрецът?

Нард разгорещено и уверено започна да обяснява:

- И ти, старче, както и аз, съвсем скоро ще бъдем свободни хора, а не роби. Сметни само: на всеки десет роба се пада по един пазач. И за петнайсет робини, които ни готвят и шият дрехи, наблюдава един. Ако в уговорен час всички се нахвърлим върху стражата, ще я победим. Нека са въоръжени, а ние оковани. Ние сме по десет на всеки един, пък и от веригите става оръжие за предпазване от меча. Нападаме всички пазачи, връзваме ги - и завладяваме оръжието.

- Ех, момко, - пак въздъхна Кратий и отново вяло рече: - твоят план е недомислен: тия, близките пазачи, дето са до нас, може и да разоръжиш, но скоро господарят ще прати нови - сигурно цяла армия - и ще убие въстаналите роби.

- Аз и за това съм помислил, старче. Трябва да се избере такова време, когато няма да има армия. И това време настава: всички виждаме, че армията я готвят за поход. Готвят провизии за три месеца. Значи, след три месеца армията ще бъде където трябва и ще влезе в бой. В сраженията тя ще отслабне, но ще победи, пленявайки много нови роби. За тях вече се правят нови бараки. Ние трябва да почнем да разоръжаваме стражата веднага след като армията на нашия владетел влезе в сражение с другата армия. На вестоносците ще им трябва месец, за да занесат съобщението за незабавно връщане. Отслабналата армия ще се връща поне три месеца. За четири месеца ще успеем да се подготвим за срещата – ще бъдем не по-малко от войниците в армията. Пленените роби ще поискат да бъдат с нас, когато видят какво е станало. Всичко съм го предвидил точно, старче.

- Да, момко, ти с тоя план и своите мисли наистина ще можеш да разоръжиш стражата и да одържиш победа над армията – отговори жрецът вече насърчително и добави: - Но какво после ще правят робите и какво ще стане с господарите, надзирателите и армията?

- Виж, за това не съм мислил много. Засега ми идва само едно на ум: всички, които са били роби, ще станат свободни; а всички, които днес не са роби, ще станат роби, – сякаш мислейки на глас и не съвсем уверено каза Нард.

- А жреците? Кажи ми, млади човече, към робите или към свободните ще причислиш жреците, когато победиш?

- Жреците? За това също не съм мислил. Но сега си мисля: нека жреците си останат жреци. Тях ги слушат и робите, и владетелите. Въпреки че често е трудно да ги разбереш, те са безвредни. Нека си разказват за боговете, пък нашия живот ние по-добре знаем как да го живеем.

- Най-добро е за предпочитане, - отговори жрецът и се престори, че ужасно много му се спи.

Но Кратий не можа да заспи през цялата нощ. Той размишляваше. "Разбира се – мислеше си Кратий, - най-лесното е да съобщя за заговора на владетеля, да хване младежа-роб, явно той е главният подстрекател. Но това няма да реши проблема. Робите винаги ще имат желание да се освободят от робство. Ще се явят нови водачи, ще разработят нови планове, а щом е така, главната заплаха за държавата винаги ще присъства отвътре".

Пред Кратий стоеше фундаментална задача: да разработи план за поробването на целия свят. Той разбираше: да се постигне тази цел само с физическо насилие не е възможно. Трябва психологическо манипулиране на всеки човек, на цели народи. Човешката мисъл трябва да се трансформира - да се внуши на всеки, че робството не е най-висшето благо. Трябва да се задейства самоусъвършенстваща се програма, която да дезориентира цели народи в пространството, времето и понятията. Но най-главното е в адекватното възприемане на действителността.

Мисълта на Кратий работеше все по-бързо, той престана да усеща тялото си, тежките окови на ръцете и краката. И внезапно, като светкавица, възникна програмата. Още неясна и необяснима, но вече осезаема и изгаряща въображението със своята мащабност. Кратий се почувства като единовластен господар на света.

Жрецът лежеше на нара, окован във вериги. И се възхищаваше от самия себе си: "Утре сутринта, когато подкарат робите на работа, аз ще направя условния знак и началникът на охраната ще се разпореди да ме изкарат от робската редица, да ми свалят оковите. Ще детайлизирам програмата, няколко думи – и светът ще почне да се променя. Невероятно! Само няколко думи – и целият свят ще ми се подчини: на мене, на моята мисъл. Бог наистина е дал на човека сила, на която няма равна във Вселената, тази сила е човешката мисъл. Тя произвежда думи и променя хода на историята.

Необикновено благоприятно стечение на обстоятелствата. Робите подготвят план за въстание. Този план е рационален и явно може да им донесе положителен резултат, макар и временен. Но аз, само с няколко фрази, ще поробя навеки не само тях, внуците им и правнуците им, но ще превърна в роби и всички земни владетели за хиляди години напред".

На сутринта, по знака на Кратий, началникът на охраната свали оковите му. Още на другия ден, на наблюдателната му площадка бяха извикани останалите петима жреци и самият фараон. Пред събралите се, Кратий започна своята реч:

- Това, което ще чуете сега, не бива да бъде записано или преразказано от никого. Наоколо няма стени и затова никой друг, освен вас, няма да чуе думите ми. Аз измислих начин за превръщане на всички хора, живеещи на земята, да станат роби на нашия фараон. Да се направи това с многочислени войски и изнурителни войни е невъзможно. Но аз ще го сторя само с няколко изречения! Ще минат само два дни след произнасянето им – и вие ще видите с очите си как светът ще започне да се променя. Вижте: долу дълги върволици оковани във вериги роби носят по един камък. Охраняват ги много войници. Колкото повече роби, толкова по-добре за държавата – така сме мислили винаги. Но колкото повече са робите, толкова повече се налага да се опасяваме от бунт. Постоянно усилваме охраната. Принудени сме добре да храним робите си, инак не могат да извършват тежката физическа работа. Въпреки това, те са лениви и склонни към бунт. Гледайте ги как бавно се мъкнат, а измързеливилата се стража не ги подгонва с камшиците и не бие дори здравите и силни роби. И няма да има нужда от никаква стража. Надзирателите също ще станат роби. Ето как може да стане това. Нека още днеска глашатаите разнесат указ от фараона, в който ще бъде казано: " От утре сутринта на всички роби се дава пълна свобода. За всеки камък, доставен в града, свободният човек ще получи по една монета. Монетите могат да се обменят за храна, дрехи, жилище, дворец в града или за целия град. Отсега вие сте свободни хора!"

Когато жреците осъзнаха казаното от Кратий, един от тях – най-възрастният – каза:

- Ти си демон, Кратий! Замисленото от теб ще зарази с демонизъм всички земни народи.

- Нека да съм демон. И нека замисленото от мен хората да го наричат в бъдеще "демокрация".

* * *

На залез слънце указът бе оповестен пред робите. Те бяха напълно изумени и почти всички не спаха през цялата нощ, представяйки си новия , "щастлив" живот.

На следващата сутрин жреците и фараонът пак се качиха на площадката на изкуствения хълм. Картината, която видяха очите им, надминаваше всяко въображение! Хиляди хора, довчерашни роби, в надпревара мъкнеха същите камъни, както и преди. Плувнали в пот, мнозина носеха по два камъка. Други, които носеха по един, тичаха, вдигайки прах след себе си. Някои надзиратели също мъкнеха камъни. Хората, въобразили си че са свободни, понеже са им снели оковите, се напъваха до пръсване да получат колкото повече от мечтаните монети, за да могат да си уредят щастлив живот.

Кратий прекара още няколко месеца на своята площадка, доволно наблюдавайки ставащото долу. А измененията бяха колосални. Част от робите се обединиха в малки групи, измайсториха колички, и натоварвайки ги догоре с камъни, облени в пот, ги бутаха.

"Те още много приспособления ще изобретят, – с удоволствие си мислеше Кратий. – Ето, вече и вътрешни услуги възникнаха: разносвачи на вода и храна. Част от робите ядат без да спират, не желаейки да губят време да ходят до бараките за обяд и разплащайки се със снабдителите чрез получените монети. Гледай ти – даже лекари появиха сред тях: помагат на пострадалите направо в движение - също за монети. И регулировчици на движението си избраха. Скоро ще си изберат и началници, съдии. Нека си избират – нали си мислят, че са свободни, а същността не се промени, както и преди мъкнат камъни..."

Така и продължават да тичат те през хилядолетията – прашни, потънали в пот, мъкнейки тежките си камъни. И днес потомците на същите роби продължават безсмисления си бяг....

***

 

И разговор по "преданието":

 

- Навярно имаш предвид простите работници. С това май, човек може да се съгласи. Но към категорията на робите няма как да се причислят всички ръководители на предприятия, чиновниците, предприемачите.

- А ти виждаш някаква разлика ли? Тогава формулирай в какво се състои.

- Ами в това, че едните работят - мъкнат камъни като роби, - а другите ръководят мъкненето; по съвременните понятия – "производствения процес".

- Ръководенето е също работа и често по-сложна от носенето на камъни.

- Общо взето - да: на предприемачите им се налага да мислят повече. Мислите им са заети от сутрин до вечер. И какво става тогава? Излиза че и фараонът, и президентът, и канцлерът са също роби?

- Точно така. Станали са роби и жреците, които извършиха този злокобен акт.

- Да, но щом има роби, трябва да има и робовладелци. Кои са тогава те? Щом дори и жреците не са към тях?

- Робовладелецът - това е изкуственият свят, създаван от хората. А надзирателите са вътре в повечето хора и ги шибат с камшиците си, и ги заставят да работят за монети.

- Печална и безизходна картина се получава. Излиза, че през изминалите хилядолетия, докато са възниквали и изчезвали цели империи, сменяли са се религии и закони, а в главвното нищо не се е променило: както си е бил човекът роб, така си е останал. Нима това не може да се поправи?

- Възможно е.

- Как? Кой е способен да го направи?

- Образът.

- Какво значи "образът"? Кой образ?

- Онзи образ, който ще разкрие друга ситуация на хората. Сам прецени, ......, хората, които днес управляват света с пари, мислят, че щастието може да се постигне само чрез власт и пари. И се мъчат да убедят в това всички останали хора, които се напъват да печелят грошове. Но често, вече все по-често, страдат самите победителите в най-безсмислената надпревара. Достигат илюзорни висоти и затова много по-остро от другите усещат цялата безсмисленост на живота си.

scroll back to top
 

Търсачка

Кой е на линия?

В момента има 328 посетителя в сайта

Потапяне

Подкрепи работата ни

Ако харесвате нашата работа и сме били от полза за Пътя ви, може да ни подпомогнете със сума по избор:
Всички средства ще бъдат използвани за задълбочаване на нашите изследвания и проекти. Благодарим!

За aдминистратори



Статистика

Членове : 767
Съдържание : 508
Брой прегледи на съдържанието : 6546976



Изграден с помощта на Joomla!. Designed by: joomla templates hosting Valid XHTML and CSS.

© 2019 Издателство „Паралелна Реалност“ : Освен ако не е посочено друго, съдържанието на този сайт е лицензирано под:
Creative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български

Creative Commons License