Бележка на редактора: По мое мнение това е едно важно есе... В него става въпрос за нова информация относно природата (същността) на материята в третото измерение.. Преди известно време научих, че цялата материя (в това число, разбира се и енергията), се съдържа в по-високоизмерни честоти и постепенно навлиза в по-долните измерения, като се забавя, или намалява честотата на трептене, ставайки по този начин по-ПЛЪТНА.
Zuerrnnovahh-Starr Livingstone пишеше около две години по един въпрос, който никога преди не бях чувал, а именно – Етерния лед.
По принцип можем да видим Етерния лед само, когато съществуваме/гледаме в четвъртото измерение, но това не означава, че него го няма и в трето... Всяка форма на материята на ГРАНИЦАта (като честотно понятие) м/у 3то и 4то измерение, в крайна сметка се разсейва (разпространява) в съседните измерения, и понякога човек може да види/чуе доста необичайни неща.


Откриването на Етерния лед беше едно 25-годишно пътуване. Първоначално, през 1971, си набелязах мислено всичките ключови въпроси за откриване за период от  няколко месеца, но поради академичното ми образование, множество предубедени идеи блокираха познаването и приемането на духовните озарения. В началото на 90те, докато извършвах енергийна работа, с цел да предотвратя пресъхването на the American Great Plains, парченцата от пъзела се напаснаха едни с други, когато прочетох една статия в  Scientific American – относно аномалиите в температурите по повърхността на океана. Някои области от тропичния и субтропичния Атлантик  са с повече от 5 градуса по-топли от съседните такива, които получават еднакво количество слънчеви лъчи и светлина. Това се оказа свързани, и влияе върху образуването на потока Ел Ниньо в екваториалните води на Тихия океан.

Ключ за разбирането на етерните измерения е (по)знанието, че стотиците елементи и милионите различни молекули се създават от духовни елементи... Принципът на Протона / Неутрона / Електрона съществуват в 4-то измерение, както и в 3-то.. В учението на Мелхиседек се споменава, че този принцип (Протон / Неутрон / Електрон) е универсален  и всички измерения се състоят от подобни частици и разнообразни плътности. Третото измерение е по-плътно в сравнение с Етерното 4то измерение, а 5то измерение е по-малко плътно и от него. Етерният електрон е грубо казано, 1000 пъти по-голям от електрона във физическата материя. Електронът в 4то измерение носи 1 000 000 пъти повече енергия от физическия електрон...

Йонизирането на физическата материя по принцип е електрически процес. На свой ред, йонизацията на етерната материя е магнетичен процес, а йонизацията на петото измерение е все още недефинируема от модерната наука. Мислихме си да наречем тази енергия Три-Магнетична. Също така си мислехме, че е възможно да се получи огромно изобилие от свободна енергия чрез балансирането на третото, четвъртото и петото измерения.
Тази енергия се нарича Тризонална ( състояща се от три тона/три зони ). Това е концепция, коренно различна от тази за енергия от вакуума. Енергията от вакуума е съсредоточена в получаването на източник на енергия в податомното, квантово ниво на материята. Тризоналната енергия гледа на по-високите измерения, и най-вече на Първопричината / Извора, като на източник на цялата/всичката енергия . Чрез внимателното наместване на различните -измерни геометрии тази могъща енергия може да бъде достъпна.

Важен ключ в прилагането на тези по-високи енергии е приемането на пълната отговорност за енергията.

Вилхелм Райх, и други като него, са могли да погледнат в другите измерения, и да видят светещия и несветещия Оргон. Той ги нарича - съответно - Здравословен и Смъртоносен Оргон.
Шаманите по света са направили това елементарно откритие още преди хилядолетия. Тези, които пътуват в Астрала и по-високия Етер скоро разбират, че следващото измерение е едно комплексно, сложно място, с множество различни вещества, съответни на триизмерните материални вещества. Четвърто измерение не е просто някакво си „време”, а по-скоро едно обширно царство, сфера, изпълваща цялото пространство от Земята до Луната. Нататък то се разгръща в Слънчевото пространство и междузвездния Космос.

Повече живот обитава в Етера, отколкото във Физическите светове...

Водата съществува на всички планети в нашата Слънчева система. Етерната вода съществува в изобилие в четвъртото измерение. Тя е „носител на живота”, по същия начин, по който водата в 3D е „молекулата на живота”. Етерната вода е H2O в четвърто измерение, така както и в трето...

В началото на 90-те години имах един сън, в който водях огромен небесен ангел, който носеше листове/парчета лед, и ги полагаше внимателно над дърветата в планините на Айдахо. Виждах рушащия се лед като заплаха, а ангелското присъствие – като божествена намеса. Иглолистните дървета изпускаха с короните си езици от етерен огън нагоре, и скоро изгориха етерния лед, а етерната вода се издигна нагоре в небето, към ниския Астрал, където отново започна да се образува в листове/парчета лед. Цикълът изглежда се повтаряше от еони...

Оказа се, че Етерният лед формира област на високо налягане в определен район, докато не бъде преместен или разтопен. Тези области на високо налягане все още нямат научно обяснение. В умерените ширини тези области се задържат с месеци, отклонявайки влажните области на ниско налягане встрани. Според метеоролозите няма физическо обяснение за този феномен.

През своите нощни пътувания видях множество пластове етерен лед, натрупан над Австралия. Тъй като повечето земя отдолу е пустиня, има само неколцина дървета, които да разтапят леда. Пустинните райони между 15 и 30 градуса в двете (С/Ю) полукълба бяха претъпкани от етерен лед. Океаните бяха бойното поле на етерния лед, но в солената вода той се разтапяше бързо. Топенето на етерния лед парадоксално повиши температурата на океана с 5 градуса по Фаренхайт. Освобождаването на етерната вода от океанската повърхност, намали нейната изпънатост/еластичност, и повиши нивата на изпаряване...
Поглеждайки към тропиците м/у 15 градуса с.ш. и 15 градуса ю.ш., можех да видя как повече от половината от всичкия етерен лед се стоварваше в тази гореща зона. За щастие, джунглите редуцираха въздействието на леда, и така океаните се освобождаваха от налягането на плаващите парчета.

Феноменът Ел Ниньо възникна, когато океаните започнаха да получават прекалено много етерен лед, и екваториалните сили се промениха, особено когато ледът падаше едновременно и в Източния Тихоокеан...

Няма сън за Мама ..!

В нощните часове виждах Гея – Майката Земя, бореща се да балансира една система, излязла от равновесие поради действието на вироглавите си деца по земята и в Астрала. 
Изглеждаше все едно Гея сменя милиарди пелени всеки ден, и всяка нощ ги пуска в пералнята.
Множество ангели са дошли тук, за да подпомагат и осветяват товара. Астралното пропадане създава планетарни изменения в земната кора и в климата. Определен план беше приведен в дейстие, за да се овладее разрушителността на земетресенията, но все пак не всички можеха да бъдат спрени.

Друг план се създаде, с цел да бъдат изместени част от натрупалите се около екватора етерни ледове, към умерените и полярни райони. Това доведе до рязко покачване на температурите в по-високите ширини, но все пак това бе по-малко разрушително, отколкото постоянно Ел Ниньо в тропиците...
Преместването на океанските етерни ледове от тропиците осигури „благоприятна почва” за изкуствено генериране на урагани. Скаларните честоти за бързо топене на етерния лед бяха „открити”, и използвани през последните няколко години, за да създават хаос и безредие - главно по крайбрежните райони на света.

През 2005 безпрецедентно количество урагани от 5-та категория сполетяха Атлантическия океан. През същата година мусоните от Индийския океан и тайфуните в западния Тих океан удариха Азия.
Атлантическото крайбрежие беше спокойно - именно благодарение на изкуственото разбиване на етерния лед наоколо. Голяма част от етерния лед, който би паднал в Атлантика се върна отново в екваториалния Тих океан, останал временно извън обхвата на „скаларните пехотинци”...

Един от основните проблеми от това местене на етерния лед към полярните райони, е топенето на ледените шапки на планетата.

Скаларните въздействия върху времето започват още в края на XIXв, с експериментите на Тесла в Колорадо Спрингс през 1899 г. Има много подобни свързани информации от източници в Интернет за експерименти по модифициране на времето от 20те години на XX в.   От своя личен опит, си спомних първо за „накъдрените скаларни облачета” от средата на 50те. През 1971г. попитах учителя си какво причинява тези облачета и вълните по тях. „Скаларните вълни” – отговори ми той. Определено тези вълни се използват десетилетия преди докладите на Том Биърден. 
Някои от скаларните вълни са с извънземен произход, но преобладаващата част са генерирани от хора, в много държави, освен Америка и Русия (спомням си също кемтрейловете над Ванкувър през 50те, но по това време целта беше да се създаде дъжд чрез „посаждане” на облаци с кристали от сребърен йодит, а не да се предотвратява дъжда с алуминиеви и бариеви частици – тези реещи се линии, покриващи небето от хоризонт до хоризонт).
Вероятно 1920 г. е началната дата на експериментите с HAARP – извършващи се някъде в the Great Plains of America, финансирани от някои от най-крадливите „барони” в историята...

 Z-S Livingstone   

7 октомври, 2006 г.
 http://educate-yourself.org

Превод: ultrafutur