От няколко години чрез различни публикации ви информираме за стремежа на все повече държави в света не просто да цензурират, а напълно да заличат и блокират присъствието на алтернативна на „официалната пропаганда“ информация. Очевидно тактиката с игнорирането и осмиването не дава нужните резултати и вече е време да се извади тежката артилерия. За целта в общественото съзнание трябва да бъде изграден един знак на равенство между вече утвърдени понятия асоциирани с „всеобщото зло“ и всеки опит да се говори за „заговор“ – най-вече по обществено значими теми. Примката постепенно се затяга и трябва да бъдат намерени и заклеймени новите „нацисти“ от които произтича цялото зло на планетата. И както сами можете да се досетите това „разбира се“ са така наречените „конспиративни теоретици“. Иронията е, че това което Франция планира да облече под формата на законодателство всъщност е висша форма на нацизъм и проява на най-тъмната страна на всяка една тоталитарна власт – да заличи всяко право на свободно мнение под заплаха от криминално преследване. Основната идея на този опит е да бъде върнато времето назад (още преди появата на интернет), когато всяка една информация биваше спускана единствено от шепа контролирани медии.

Следният материал представлява синтезирана компилация от няколко книги дело на шотландския изследовател Андрю Хенеси. Той има изключително интересни земни и извънтелесни преживявания, които го карат да формира своята представа за реалността. Имайки частични спомени за своето битие точно в момента преди да се роди, той осъзнава, че е вербуван да изпълнява определена мисия на Земята и че тази практика бива използвана доста често като модел. Така, още от малък, той постоянно бива надзираван и ръководен от същества, които се явяват негови „водачи“ или пък го даряват с изключително колоритна информация свързана с бъдещето на човешката раса. Особено „шокиращо“ се оказва едно негово изживяване, което продължава цели три дни и буквално пресушава енергийните му запаси за около година. Пред него се разкрива грандиозен план с умопомрачително ясно изпипани детайли до най-малката подробност. Според този сценарий бъдещето на човешката раса е свързано с нейното рестартиране на друга планета. Но това далеч не е всичко. Човешката раса ще бъде не просто част, а сърцевината на огромна галактическа империя управлявана от Кралица с кошерно съзнание, която ще поведе война за освобождението на човечеството! При това империята е базирана изцяло на корпоративен модел на управление, а търговските пространствени портали поддържат нейната цялост и жизненост. Тези уникални „съвпадения“, наред с други не толкова широко познати факти свързани със „земната реалност“, са подробно коментирани в този анализ, както и в следговорите на нашите книги.

Андрю има много специфичен стил на писане, който често поставя тълкуванието на определени въпроси в леко мъглива светлина и точно затова към материала е прибавено и интервю с него взето от Линда Мълтън Хау, в което той разяснява някои по-завързани моменти. В материала тънко прозират дълбоките конфликти между извънземните фракции целящи контрол над един от „най-ценните активи в галактиката“ – човешката раса. Заглавието цели да анонсира именно този факт и няма пряка връзка с подобно звучащият роман на Л. Рон Хъбард. Като цяло ще станете свидетели на един от методите чрез които подобна необикновена информация бива спускана към някого в добре режисиран и манипулиран вид, до степен, в която при определени условия това може да се превърне в религиозен култ.

Преди няколко дни бе закупена абсолютно последната бройка на „Посвещение в древната страна на боговете“, така че към настоящия момент книгата е тотално изчерпана. Нямаме нито една бройка (дори дефектни такива, както се случва понякога с други тиражи), затова моля не ни задавайте въпроса, който и до ден днешен се задава относно „Документите Тера“. А именно: „Ама нямате ли само една останала за мен?“ :) Сладък подход, но не – не остана нито една :) Навярно книгата ще бъде преиздадена в даден момент догодина (моля не питайте „кога“) с леки допълнения и коригирани илюстрации. Допълненията и новите илюстрации ще бъдат публикувани on-line за всички, които имат първото издание на книгата поради сгрешената схема на артефакта на Елинор, което бе по наша грешка когато заглавието излезе за пръв път преди година и половина.

За съжаление книгата, която бе предвидена да излезе до края на 2015-та – третата част от поредицата на Раду Чинамар за египетския тунел – е забавена за неопределено време поради странни обстоятелства. Колкото и нелепо да звучи – преводачът ни изчезна внезапно. Нямаме връзка с него от половин година насам, а от книгата е предадена само готовата първа глава. Уговорката ни бе книгата да бъде готова и предадена до есента на 2015 г., но за това вече е твърде късно и не можем да си позволим да чакаме повече. Момчето изчезна неочаквано, което не е в негов стил и го няма и до ден днешен. Всичките ни опити за контакт остават неуспешни и вече чакахме твърде дълго, за да продължаваме да лежим на тази кълка. Нов преводач ще бъде намерен по възможно най-бързия начин (или пък ще преведем книгата сами) и се надяваме в първите месеци на 2016 г. тя да бъде на пазара. Работата по книгата ще бъде започната отначало, включително и върху вече приключената 1-ва глава, за да няма разностилие в превода. Това допълнително ще забави процеса, но просто друг начин няма, ако искаме нещата да бъдат свършени качествено.

Нашата Слънчева система безспорно е мястото, към което човешкият поглед ще бъде фокусиран все повече и повече в близко бъдеще. Причините за това са комплексни, а подходите към „презентацията“ на тази нова реалност в публичното пространство несъмнено могат да бъдат доста вариативни според желания краен резултат. Понастоящем официалната доктрина успява да отстоява със „зъби и нокти“, версията за една обграждаща ни мъртва „космическа околна среда“ и обезателно лишена от каквато и да е форма на интелект. В най-добрият случай от кумова срама може да чуете нещо за „бактерии“ или пък „вируси“, които допълнително да секнат всякакви мераци и въображение за епохални междузвездни археологически разкрития. В тази връзка дори „грандиозното“ разкритие за течаща вода на Марс (всъщност обявено десетки години преди това от алтернативни учени), е просто поредната отбранителна линия даваща повече възможности за екзотично, но въпреки това конвенционално обяснение на неудобни въпроси. Тази масова и доста депресираща представа за заобикалящата ни действителност обаче, влиза в челен сблъсък с безбройните доказателства свидетелстващи, че Слънчевата ни система е била колонизирана още от дълбока древност. Това едва ли е някаква изненада предвид абсолютно същото отношение на „официалните институции“ относно протеклите исторически процеси на собствената ни планета. Извън нея обаче, информационното затъмнение е толкова голямо, а хората с достъп до нефилтрирани данни и изображения – толкова малко и толкова зависими, че монопола в тази сфера изглежда непоклатим. В действителност обаче от много време насам тече един доста мащабен паралелен процес, чрез който малки части от тази неортодоксална информация бива представяна публично по един сравнително убедителен, но в същото време фино дирижиран начин. В този логически порядък несъмнено попада и една от най-големите космически загадки – една от луните на Сатурн – Япет. Само преди няколко месеца, наред с останалите изумителни факти за природата на този спътник, бе представена публично и нова уникална информация за него, касаеща и древната история на Слънчевата система...

Преди 4 години публикувах серия от три последователни статии, които имаха за цел да вдигнат оборотите на работата ми и да я изстрелят на ново лично равнище. Бе време, в което исках да представя различни (поне за масовата публика в България тогава) идеи и да изляза от цикъл, който вече бе изпълнил предназначението си за мен. В онзи момент свързващият и обединяващ елемент бе материалът „Свързаност по хоризонтала, вертикала и спирала“, който все още е актуален и основен предвид това какво следва. Въпросната статия бе придружена от 2 дълги онагледяващи теми за изложените в нея принципи. Това бяха „Оз“ и „Монарх“.

Персоналното ми участие в сайта отново е стигнало етап, в който то трябва да премине на следващо ниво, така че настоящия материал има функция подобна на тази на „Свързаност по хоризонтала, вертикала и спирала“. По модела на структурата, която използвах през 2011 г., след известен период от време настоящия материал ще бъде последван от 2 дълги теми, които ще са съвсем умишлено свързани на дълбоко смислово ниво помежду си (макар че това може да не бъде очевидно на пръв поглед). Можете да възприемате тези теми като 3 точки формиращи триъгълник. След третата – нещата ще щракнат по начин различен от този по който са щракнали след прочитането на настоящата тема и тази, която ще я последва.

Дълго мислех какво да е „антрето“ за целия нов цикъл от информация, която следва този път, и накрая реших че няма по-подходящо въведение от това да изследваме какво точно е писането и – по пътя на аналогията – всяка една друга форма на изкуство. Ако смятате, че това няма много голяма връзка с вас самите, но все пак опитате да дадете шанс на текста, накрая повечето от вас ще бъдат изненадани колко неща могат да бъдат съотнесени практически към вашата собствена страст или да спомогнат за откриването ѝ, ако все още не сте я открили. И макар че в настоящата тема ще прочетете описание на моя специфичен път, отношението ми към писането и това какво е то за мен, мисля че ако разхлабите фокуса си ще съумеете да спечелите награда и за самите себе си. И нека предварително кажа, че тя може да е нещо далеч повече от утешителна :)

So, here we go.

Изследователи са открили останки от масивен неолитен каменен монумент, за който се счита, че е бил пренесен на сегашната си позиция преди повече от 4500 г. В изявление по радиото днес, професор Винсент Гафни, главният археолог свързан с откритието обяснява значението и мащаба на находката в Дърингтън Уолс, близо до Стоунхендж. Археолозите откриват останките на масивен каменен монумент, заровен под дебел слой земна маса обрасла с трева, само на малко повече от 3 км. от Стоунхендж. Скритият аранжимент състоящ се от 90 изправени каменни блока формира част от арена с форма на буквата „C“, която граничи със суха долина и гледа директно към реката Ейвън. Изследователите използвали проникващ в земята радар, чрез който открили около 30 непокътнати камъка, които достигали до 4,5 метра височина. Фрагменти от други 60 погребани каменни блокове, или огромните ями, в които те стоели, разкриват пълния мащаб на находката.

През август 1987 г. трима души навлизат в околностите на планина в Южна Германия, за да изследват няколко пещери. Тъй като не се завръщат, полицията и група планинари правят обстойно претърсване на района, но единственото което намират е тяхната кола паркирана в близост до местността. Последвалата развръзка е повече от странна, но същевременно в пълно съзвучие с характеристиките на мястото, към което те се били отправили. Три месеца след тяхното мистериозно изчезване те правят телефонно обаждане до своите близки от борда на кораб в Червено море, който пътува за Александрия в Египет! Те твърдят, че нямат представа как са се озовали там, че са изминали цели 3 месеца и какво изобщо се е случило в планината. В Александрия тримата посещават местното консулство, след което се завръщат у дома. Нищо от това не е случайно, защото е свързано с една от най-емблематичните зони на планетата, известна с безбройните си истории за времеви портали, джуджета, извънземни, тунели към Вътрешната земя и подземни цивилизации. Това е Свещеният Граал на паранормалните феномени и една от тайните цели на Третия райх – планинският масив на границата между Германия и Австрия наречен „Унтерсберг“.

„Ако по някаква причина човешката раса изчезне светът ще се възстанови в своя пълен баланс от преди десет хиляди години. Ако насекомите изчезнат – природата ще колабира в пълен хаос.“ Тази мисъл на американския биолог Едуард Уилсън има далеч по-архетипно значение отколкото много хора смеят да допуснат. Както мнозина читатели вече са осъзнали, част от разбирането за това какво представлява човека минава през дешифрирането на собствените ни символи. Въпреки че днес рядко можете да зърнете насекомо изобразено на някое корпоративно лого, национален флаг, президентски печат или дори като име на кола – този факт отразява единствено и само моментната конюнктура и интереси на управляващата земна фракция. Ако погледнете по-дълбоко над проблема няма как да не забележите, че всъщност това което насекомите и техният шаблон на поведение представляват сами по себе си, е в основата на нашата цивилизация.

И както винаги, за да придобием по-адекватна представа за това какво всъщност се случва на планетата, трябва отново да се върнем в нейното минало. Дори най-бегъл поглед назад във времето би ни представил една картина на реалността в която насекомите имат божествен статут. Така например една от най-древните познати култури (тази на бушмените) има богомолка за свой главен бог! Бръмбарите скарабеи са дълбоко почитани в Египет като символ на регенерацията, а ранните култури на Северна и Централна Америка имат плеяда от богове буболечки. При хопите „бабата-паяк“ стои в основата на създаването на света. В хиндуизма мравките са привилегированите първородни създания, а мравуняка символизира самият свят. И това разбира се е само върха на айсберга...