Възприемането на съществувала развита древна цивилизация все повече се превръща в един от онези „спорни въпроси“, които имат своя очевиден и ясен отговор, поне що се отнася до полето на строителството на сгради. Друг въпрос, който често е бил задаван е доколко хората от тези древни времена са можели да пътуват по въздух с летящи машини, точно както ние днес можем с нашите самолети.

Днес е 19 февруари и нацията „чества“ личността на Васил Левски. Нямах никакво намерение да пиша каквото и да е по темата, но виждам, че цял ден националната телевизия не спира да говори само за това, което ме провокира да напиша няколко наблюдения по въпроса (през перспективата на една по-особена философия). Което в известен смисъл ме изненадва приятно, защото не подозирах, че телевизията е запазила свойството си да провокира, освен да промива.

Наскоро получих две снимки от мой познат, които истински ме докоснаха. Прилагам ги и тук, за да може всеки да си ги изтегли или да ги сложи на видно място, стига посланието да му допада. А то е много простичко и вярвам, че всеки може да се ползва от него: да не бързаме да живеем живота си и да осъзнаем, че не сме закъсняли за него. Най-важното е да се научим да изживяваме цялостно и дълбоко всяка случка от човешкия ни път и да се наслаждаваме по един балансиран начин.

Първо, защото историята и пътят на Тешю са история и път към търсенето на Просветление. А всеки от нас, който е докоснат от духа, се интересува да открие нещо по-дълбоко в живота си. Нещо, надминаващо чисто физическите дейности за задоволяване на конкретните ни нужди...

Отново сме в това време от годината, когато човешката жалост възвръща своята върхова форма изморена след коледните празници и се манифестира чрез една от най-преекспонираните си и комерсиални форми – „любовта“ (когато някой днес каже „любов“ да се разбира всъщност „секс“, а не „любов“).

Св. валентин е „празник“, който доказва, доколко човешките същества са се изоставили в името социалната стихия и конформизъм, а отказа за извършване на мозъчна дейност е издигната в подсъзнателен култ. Винаги ме е изумявало как може просто да се следва нещо без то да бъде проучено и разбрано и именно затова ще се опитам да хвърля светлина върху тайната история на събитието 14 февруари...

   Тъй като от няколко години насам съм избрал да бъда Наблюдател, а не активен играч, излизам често и наблюдавам хората. По този начин помагам на самия себе си и си създавам ясна опорна точка, чрез която разбирам докъде съм стигнал в собствения си Път.

По този повод, напоследък често разсъждавам върху проблема за гъвкавостта, като един от основните пунктове, пред Висшите Аз, които трябва да бъдат усъвършенствани в Играта...

   Oт края на 50-те години руснаците са световни експерти в биофизиката и особено в биофизичните енергийни полета,като концентрират техните изследвания за военна употреба и области като телекинезата. Те също проучват съществуването на пси-гени, които подпомагат и регулират дистанционното виждане. Техните най-големи постижения лежат на базата на откритието на биофизичните полета, които са свързани с психотрониката. Това води до развиването на биологични основи на дистанционното виждане.

Случиха се няколко интересни неща откакто издадохме последната си книга, за която можете да прочетете повече тук.

Събитията, които ще опиша, трудно ще се разберат от тези, които не са чели историята на Раду и особено нашите допълнителни материали в началото и края на книгата...