Първото изречение винаги е най-трудното. Ако пишеш – знаеш това и разбираш точно какво казвам. Ако нямаш ясна концепция за него, най-вероятно нямаш концепция за какво по дяволите сядаш да пишеш изобщо. И това спъва много често. Хората често го виждат по филмите, където по един или друг начин нещата се въртят около писател. Седи пред екрана (листът хартия вече не е дори и хипотетично пространство за изразяване в последните 10 години) и или пише и изтрива първото изречение отново и отново, или изобщо нищо не пише и съзерцава незаинтересованите от неговата житейска трагедия пиксели.

Мислено си създавам герои. Един от тях наричам З. Неговата цел е да стана майстор на началните изречения. Той сяда и прави заготовки с последователността на практикуващ дзен монах. Изречения-суроватки, които са добри начала, но са само това – част от рамка без съдържимо, което да запълни пространството със смисъл. Те имат потенциал, но той е избираем, защото може да бъде приложен само от друг; З. не прави това (защото не му е самоцел, той просто иска да се научи да създава начални изречения на конвейр). Спорно е дали З. иска да се научи да създава условия за разгръщане на смисъл (което впоследствие да прави, както някога) или просто иска да си докаже, че да се пишат начални изречения не е толкова интелектуално трудно. В процеса З. забравя, че е писател. Той се превръща в производител.

National Geographic излъчи телевизионно шоу на 22 май, в което изследва възможността за извънземна инвазия на Земята.

Шоуто представя реалистична картина на земните военни сили и големите градове, които са погълнати от извънземния шок и кампания. Това повдига въпроси дали публиката не се обработва психологически да приеме възможността за вражески настроен извънземен живот, който идва на Земята.

Бил ли е курсът на историята дирижиран от малка група хора с общи интереси? Снимките и картините на великите личности от изминалите столетия разкриват обща черта, която ги свързва. Съвпадение ли е, че много от тях прикриват една от ръцете си, когато позират за портрет? Малко вероятно… Ще разгледаме масонският произход на „скритата ръка“ и влиятелните хора, които са използвали знака в известни портрети.

Кой би могъл да забрави една от най-вдъхновяващите сцени в „Матрицата“, в която Морфей за първи път запознава Нео със същността на собствените му търсения в последните пет години от живота му? Той му разкрива загадката на света, лежащ пред затворените му очи. Това е историята за програмиран свят, създаден с единствената цел да превърне човешките същества „into this“ – батерия.

Има цивилизация от човешки същества, които живеят на Луната. Това е най-голямата и най-добре пазена тайна на Земята.

Близката страна на Луната, това е страната, която гледа към Земята, изглежда пуста и необитаема.

Далечната страна (тъмната страна) на Луната, която има атмосфера с въздух за дишане, също така има реки, езера, планини покрити със сняг и живот, такъв, какъвто го познаваме тук на Земята.

Последните научни открития показват, че гравитацията взаимодейства с време-пространството по начина, по който Алберт Айнщайн описва преди десетилетия. Този въпрос предизвика специален интерес, защото би обяснил изцяло теорията на „Superwave“ формулирана от астрофизици от калибъра на доктор Пол Лавиолет в линията на „CDR – Cuantic Diferencial Radio Frequency“.

Настоящият материал е превод (благодарим ти Janthine!) от новият сайт на vigilant citizen - secretarcana и се опитва да изследва значението и символизма на Сириус. Макар да има какво да се научи от статията, тя не се отличава с особена дълбочина, както се говори за звездата в „Документите Тера“ например, защото извънземната интерпретация липсва, а езотеричната е просто отбелязана, без да бъде тълкувана особено детайлно. Въпреки това изследването е добро начало, особено за прохождащите, които тепърва навлизат в материята за влиянието на тези архетипи в човешката култура и тайно знание. И така - приятно четене на начинаещите :)

29 април бе дата, на която всички ние станахме свидетели на едно изцяло ново измерение на нищетата на Тъмната страна и жалостта на 30% от човешката популация на малкото синьо-зелено кълбо наречено Земя. И в най-смелите си мечти не съм се надявал да видя такова програмиране на такава огромна маса от хора, опаковано по такъв начин, че да прилича на събитие достойно за съзерцание, съпричастност и възхищение. Това ме наведе на мисълта да коментирам най-старата форма на програмирането на масите – ритуалът.