Сутринта на 14 май 1988 г. младият пуерториканец Амаури Ривера фотографира голям диск преследван от два военни самолета F-14. Самолетите, които го преследват, както се оказва впоследствие са всъщност три. Това, което прави сензационните снимки дори още по-интересни, са твърденията на Ривера, че е влязъл в контакт с обитателите на НЛО-то. Апокалиптичните холографски проекции, които те му представили в комбинация с твърдението за „единно световно правителство“ са доста показателни и промотират определен шаблон.

Ето и резюме на видео-интервюто направено с очевидеца в началото на 90-те години.

За човешката невидимост се пише от векове. Индоевропейските и шаманските вярвания са придружили хората, които се населили в Индуската долина (приблизително 2500-1500 пр. н. е). Там мъже и жени с големи духовни постижения, свръх-знания и необикновени сили започнали да се наричат риши. Ведите, които стоят в основата на хиндуизма са еманация на ученията на ришите. В тези текстове намираме описания на ритуалите и техниките на хинду-жреците, които наподобяват в голяма степен магическите и шаманските способности на старите магьосници и шамани.

По-късно при хиндуизма 700-300 г, пр. н. е. откриваме тайните доктрини наричани Упанишади, които са написани за учениците. В тези Упанишади има секция наречена Йогататва, която дава богата мистична философия на дисциплината и теория на практиката за придобиване на познание за есенцията на Бог. Един сериозен ученик по раджа-йога е бил обучаван, че определени паранормални сили, наричани сидхи са естествен развой за придобилия контрол над собствения си ум и околна среда човек. Това било и значим индикатор за духовния прогрес на ученика. Една от тези йога „сидхи“ била и човешката невидимост.

Новината, която изтече преди часове в официалните медии сама по себе си не представлява особена сензация, но както винаги всичко зависи от контекста. В случая контекста е книгата „Подземните Тайни на Румънския Сфинкс“. Предлагаме ви цитат от следговора на книгата както и официалната новина, от която самото заглавие е особено показателно.

Когато излизам в града обикновено съм напълно изключил за всякакви външни въздействия, било то електромагнитни или чисто рекламни под формата на спам-листовки раздавани от някой на улицата (които винаги отказвам) или билборд, който виждам през автобуса. От няколко седмици обаче подсъзнанието ми започна натрапчиво да забелязва особената концентрация на земеделски физиономии по плакати и транспаранти, които претендират да рекламират убер-божества и днес си дадох сметка, че предстоят избори (и то двойни – what is that agenda about anyway?). Предвид, че от близо десетилетие съм откъснат от всякаква телевизия, попитах няколко човека за потвърждение и после проверих в интернет, само за да открия, че съм стигнал до правилен извод. И тъй като имам мнение за почти всичко в света (освен селското въстание в Мозамбик през 64-та, което още не съм изследвал), нека ви кажа някои неща за изборите...

Илюминати са усъвършенствали изкуството на заблудата далеч над представите на обикновения човек. Съществуването и свободата на човечеството изискват свалянето на маските и разобличаването на техните измами. Честността е необходима съставка за всяко едно общество, за да може то да функционира правилно. Заблудата се е превърнала в национална традиция, започвайки от бизнес и политическите лидери и завършвайки до най-ниско ниво, сериозно рушейки устоите на обществото докато то не рухне.

Ал Биелек, човекът, който участваше в и направи експеримента Филаделфия и проекта Монтоук известни, почина на 84 години (или 94 ако приемем историята му, че той бе Едуард Камерън, роден през 1916 г.). Ал почина и бе погребан в Мексико, южно от Гуадалахара, където живя затруднен (заради физическото си състояние в последните си години), но много спокоен и скромен живот в последните си години.

Няколко технически неща за отбелязване :)

На първо място, от известно време си имаме мото и по-наблюдателните от вас сигурно са забелязали това на банера отгоре на сайта – „Това не е езотерика. Това са нещата такива, каквито са.“ Дълго време цареше творческа пустош относно девиза ни и дали изобщо да имаме такъв. Не успяхме да стигнем до консенсус при отварянето на сайта преди 8 месеца и затова бяхме оставили тривиалния XNET-вариант „Сайт за езотерика, извънземен разум и конспирации“ (orwhatever, не помня какво беше вече). Решението дойде чрез lexas във варианта, в който го виждате в момента, което беше странно, защото аз самия ползвам много подобна модифицирана фраза отдавна и за миг не ми беше хрумнало да го интегрирам по този начин. Както се казва в афоризма: „Някой ми го показа и аз го видях сам.“

Благодаря ти скъпи приятелю, че за пореден път свърза точките :)

За тези, които са усетили разликата в нашата и останала информация в пространството, е ясно, че няма мото, което да стои повече на място от настоящето.

С мъка в сърцето ще започна тези редове, което е най-подходящото чувство, за да твориш изкуство. Когато страдаш, когато те боли, когато усещаш, че не можеш да направиш нещо, което искаш може би повече от всичко друго на този свят, тогава именно това тотално и всепоглъщащо те безсилие те окрилява и ти дава достъп до нещо още по-красиво и по-ценно – към творческата ти същност. Най-чистите енергийни нива се отварят и ти докосваш себе си такъв, какъвто си. Не преследващ просветление, не искащ супер-сили, не търсещ съзнанието си, незаинтересован от развитието си, а като едно обикновено човешко същество, с човешки симпатии и любови, обич, състрадание, желания, копнежи, нежност, докосване, общуване. Всички най-простички, най-прозаични, но пък безкрайно красиви и приятни неща, превръщащи иначе самотният и тъп живот в една невероятна приказка от чувства и сетива, от личности и преживявания, от щастие и тъга...