Ново датско изследване, което се оглавява от университета в Копенхаген и Националния здравен институт показва, че процесите на мозъчно стареене, могат да бъдат забавени чрез употребата на мазнини във високи дози. В дългосрочен план това отваря възможности за лечение на деца страдащи от преждевременно остаряване, както и на пациенти страдащи от Алцхаймер и Паркинсон. Високото съдържание на мазнини разбира се не трябва да идва от обработени, пържени и мазни храни, които имат ниска хранителна стойност. Мазнините трябва да идват от висококачествени и енергийно ефективни храни като ядки, авокадо, органични яйца, кокосово масло, зехтин, риба (ако успеете да си намерите такава от незамърсени райони) и т.н.

През целия ни живот от голямо значение се явява способността на нашите клетки да опазват ДНК-то неповредено. В тази връзка клетките имат система, която поправя щетите, които биват нанасяни непрекъснато. Хората остаряват, когато системата за поправяне на щетите престане на действа. При болести като Алцхаймер изследователите също виждат повреда в ДНК. В проведеното изследване са изучавани мишки, които имат дефекти в своята система за поправка на ДНК. При хората този дефект причинява синдрома на Кокейн, при който пациентите остаряват преждевременно още като деца и умират на 10-12 години. Изследването показва, че поставянето на мишки с признаци на синдром на Кокейн на диета с високо съдържание на мазнини забавя различни процеси на стареене като нарушен слух и др.

Никога не съм спирал да се удивлявам как потока на мисълта се разгръща по коренно различен начин, когато той бива превърнат във вербализиран процес с активното външно участие на друго съзнание. А именно – разговорът под някаква форма. Лично аз винаги съм бил по-добър в писането, отколкото в говоренето, но въпреки това ми е правило впечатление, че когато мисля на глас по даден въпрос в присъствието на някой друг стигам до неща, до които иначе не мога да стигна ако разсъждавам по същата тема наум (което не отричам, че е малко frustrating на персонално ниво). Това винаги ме е озадачавало – как процесът е различен просто защото има допълнителен фактор в картината? Какво точно е различното, какво се случва в тези параметри? За да бъда честен – и до днес не ми е напълно ясно. Знам от опит, че нещо подобно става и при самото писане – случва се един нов вид (пре)откриване, който е нехарактерен за природата на вътрешния монолог сам по себе си. Огледалното отражение е по-осезаемо, ярко и различимо, почти може да бъде докоснато. Контактът е по-здрав, може би защото конструкцията на историята/мита се доближава повече до своята оригинална структура и рефлексията е по-автентична и дълбока, „потъва“ и „попива“ по-добре.

Националната Агенция за Сигурност на САЩ (NSA за по-кратко) тайно предоставя данни на почти две дузини правителствени агенции на САЩ с търсачка, „подобна на google“, която е изградена да споделя повече от 850 млрд. записа за телефонни обаждания, електронни писма, местоположения на мобилни телефони и интернет чатове, според секретни документи, с които се сдоби „The Intercept“.

Документите предоставят първото окончателно доказателство, че NSA от години предоставя масивни количества данни от следене на пряко разположение и достъп от страна на агенциите за вътрешно правоприлагане. Документи от планирането на „ICREACH“, както се казва търсачката, цитират ФБР и DEA (Управление за Борба с Наркотиците) като ключови участници.

Преди повече от 20 години директорът на аржентинската уфологична организация Фабио Зерпа представя на своите колеги човек на средна възраст, описан от него като „мъжът летял на борда на летяща чиния“. Колегите му са силно изумени от това твърдение, имайки предвид нравите на своя директор, който никога не прибързва със заключенията си. Името на мъжа за който става дума е Орландо Ферауди. Въпреки многото години, които са минали от неговото „отвличане“, на повърхността изникват нови елементи, които потвърждават историята му и я свързват с други „класически случаи“, които оформят една много по-мащабна картина при която може да се види ясно изразен модел.

Изследователска НЛО-организация от Израел е изпратила доклад относно картина на стената на румънска църква от 14 век на която ясно се вижда летящ диск. Обектът е подобен на други сходни изображения, които могат да се видят при картини и монети от 4 до 17 век. Един от изследователите обаче счита, че обектите на тези изображения имат доста „по-земно“ обяснение.

Картината изобразява обект над сграда с форма на диск от който излиза дим. На нея има и надпис на немски който казва „Israel, hoffe auf den HERRN“, чийто превод означава: „Израел, остави своите надежди на Бог“. Израелците обясняват, че този пасаж всъщност е от библейския текст Псалми, 130-та глава, стих 7: „Нека се надява Израил на Господа; Защото у Господа е милостта, и у Него е пълното изкупление.“

Според сравнително скорошни заключения направени от голяма група археолози, древното местно население в Америка вярвало, че пътешествието на душата, която ние идентифицираме с нашите спомени и съзнание, започва няколко дни след физическата смърт. Това „пътуване“стартирало с придвижване на запад докато не се достигне огромна водна маса. Там душата чакала да настане точно определен момент – сутрешните часове, точно преди слънцето да изгрее. След това тя правила „скок“ към специфична точка в западното небе намираща се точно под мястото което местните индианци наричали съзвездието „Ръка“. Според племето лакота съзвездието „Ръка“, което в основната си се явява долната част на съзвездието Орион представлява ръката на техен велик вожд. „Ръката“ била отрязана, а пръстите висящи към хоризонта. В самата ръка се намирала цветна мъглявина позната днес като мъглявината Орион (М42). Китката на ръката била оформена от 3 звезди, които днес са познати като „поясът на Орион“.

Ако душата стигнела благополучно до тази точка, тя бързо била препращана към Млечния път, който изглеждал като хоризонтална ивица от звезди, намираща се точно над „ръката“. В този момент „Ръката“ и Млечният път били виждани да потъват под хоризонта при изгрева на слънцето. Преходът към Млечния път позволявал на душата да осъществи безопасно своето пътуване през отвъдния свят. Точно след залеза на следващия ден, Млечният път се появявал отново и душата си проправяла своя път по „пътеката на душите“ срещайки различни създания и справяйки се с различни задачи докато пътува от едно място на друго. В определен момент душата стигала до точка, където трябвало да направи избор...

Повече от 50 „земни глифове“са били открити в северен Казахстан в Централна Азия. Те са с различни форми и размери и дори единият от тях се явява масивна свастика. Тези структури в голямата си част са направени от глинени насипи и доста наподобяват пейзажа, който може да бъде видян в региона на Наска в Перу.

Открити с помощта на Google Earth, тези символи са проектирани в различни геометрични форми сред които квадрати, пръстени, кръстове и свастики. С размери от 90 до 400 метра в диаметър, някои от тях са по-дълги от днешните самолетоносачи. Според изследователите тези символи трудно могат да се видят от земята, но това става лесно от въздуха.

Някои от структурите може да видите по-долу.

Покрай допечатката на „Произход и история на Империите Орион и Сириус“ се замислих отново за някои аспекти свързани с разискваните там теми, най-вече във връзка с онова, което в момента е популярно като „женска енергия“ и „завръщането на богинята“. Вече споделих, че това има множество равнища на значения, но както често се случва, ума обича да разбира архетипите като конкретни факти, което винаги ни върши лоша шега и вместо разширяване на съзнанието се получава поредното вкопчване в дадена идея, която дори не е разбрана докрай. (Начинът по който Ню Ейджа разбира „богинята“ и „женската енергия“ например, е профанизиране на всичко свързано с тези теми и в крайна сметка има ограбващ ефект.) От това следва „помрачаване“ на съзнанието което пък може да доведе единствено до затваряне към по-голямата реалност. Вкопчвайки се във факта, съзнанието се сблъсква с много напрежение и агресия (не само на физическо ниво), когато се наложи този факт да бъде пуснат или разбран отвъд неговото проявление.

В тази тема ще разширя най-вече езотеричното разбиране по тези въпроси и ще добавя малко фактология за процеса по орионизирането на планетата, която не успя да намери място в следговора на книгата, поради големия ѝ обем и трудното за „смилане“ съдържание. Давам си реалистична сметка, че ако бях изписал всичко от тази тема в следговора, информацията просто щеше да бъде масово отхвърлена заради нейната комплексност. Сега, когато публиката има много по-добра основа, таймингът за това е по-подходящ.

На онези от вас, които са чели книгата преди година, предлагам да си припомнят цялата 3. точка от следговора, без значение колко добре смятате, че сте я разбрали. В допълнение с настоящата тема ще получите една друга картина заради градацията в дълбочината на спряганите теми. Също така тук няма да засягам теми, които вече подробно са разисквани там, но можете да навържете тази информация с някои нови аспекти от настоящия материал. Именно по тази причина, предварително искам да кажа, че който не е чел този следговор, ще изпита сериозни затруднения да проследи нишката на мисълта в настоящата статия, защото макар да е сама по себе си, на много места тя стъпва на вече положена от книгата основа. (А който се има за отворко може да прочете само последното изречение на тази тема и да си спести 60 стр. локуми – ако разбира се смята, че може да разкомпресира смисъла от това изречение, и да го разтегне сам до 60 стр., обаче :Р Аз лично не бих се изхвърлял :D)