Поне две български псувни са свещени изрази Печат
Статии - Тракийско-български мистерии
Написано от H.   
Неделя, 31 Януари 2010 04:14

 

Отдавна трябваше да изнеса този доклад на някоя от научните конференции, където съм участвал, но тъй като смисълът на нещата, които ще ви представя може да се тълкува двуяко, то колегите ми от института в който работя, бяха винаги против.
Избрах, като по-достъпна, да използвам популярната, разказвателна форма, за да ви предложа нещо, на което много специалисти с титли отвръщат веднага с отрицание, единствено, защото не желаят да се замислят върху проблематиката. Естеството на нещата изисква да не се подписвам с истинското си име, но независимо от това съм уверен, че повечето ми колеги от научния институт, ще се досетят кой е поднесъл информацията. От всички вас зависи какво ще е последвалото отношение към моята личност в колектива, където работя. Идеята ми е да изпратите добронамерено мнението си върху темата, като погледнете на нещата сериозно, а не като на някаква игра или шега. Точно от вашите становища, колегите ми, а и аз, ще можем да направим преценка дали съм сбъркал като съм оповестил проучването си или този труд си е заслужавал.
Но да спрем дотук с увода и да започнем по същината на въпроса.

Тезата, която по-долу ще обоснова е, че изразите БАХТИ МАЙКАТА и ЕБИ МУ МАЙКАТА са свещени благословии от дълбока древност в българския език, а не груби псувни.
Всичко започна, когато карах първото си висше образование през 1983 година. По време на лятото, преподавателят ми по диалектология ми предложи да осъществя лятна практика при него на тема „НЕПРОУЧЕНИ СЛОВОСЪЧЕТАНИЯ В БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ, ВОДЕЩИ КОРЕНИТЕ СИ ОТ ДРЕВНОСТТА”. Съгласих се и първо посетих няколко северно-родопски села около Асеновград. Сядах на чаша лимонада в някоя от местните кръчми и се заслушвах какво си говорят по-възрастните мъже, които умуваха над някой проблем с чашка алкохол в ръка. Така на няколко пъти забелязах, как след разгорещен спор, единият от събеседниците отвръщаше на дискутиращия с него приятел, използвайки един от двата израза, които разглеждаме. Моите дядовци ме бяха възпитавали, че такава обида трябва да се наказва жестоко – най-малкото с „голям лобут”. Там обаче не се случваше нищо подобно. Като противовес на това, в което бях възпитаван, когато някой от възрастните мъже използваше един от тези изрази, другият го прегръщаше усмихнат с думите: „БЛАГОДАРЯ ТИ, ЧЕ ПАК МЕ БЛАГОСЛОВИ!”
Мислех си, че при тези хора, вместо с бой, на подобни обиди се отвръща със сарказъм. Освен това не бяха пияни и разбираха смисъла на думите. Записвах надлежно всичко, но след една от поредните подобни случки не издържах и се доближих до тях. Загледаха ме учудено, сякаш питаха, какво искам и естествено веднага им отговорих с въпросът, който най-много ме вълнуваше: „Абе, хора, какво става при вас? Слушам от известно време как единият на няколко пъти псува другият с „БАХТИ МАЙКАТА”, след това пък някой от останалите му отвръща „ЕБИ МУ МАЙКАТА” и никой от вас не стана да се сбие с човека изрекъл тези псувни, а го прегръща му благодари, че го е благословил!”
Те ме зяпат известно време учудени, след което се разхилват до засиняване и някой от тях успява да ми каже: „КАКВИ ПСУВНИ БЕ, МОМЧЕ? ТОВА СА СИ МНОГО ДОБРИ БЛАГОСЛОВИИ И ЗА ЧОВЕКА И ЗА СЕМЕЙСТВОТО МУ!”
Честно казано, всичко ми се стори доста мътно и непонятно, но продължих с лятната си практика, като се преместих в няколко средногорски села около Казанлъшко. Няма да ви разказвам подробно, но… там попаднах на същите ситуации като в някакво D?J? VU. Не включих нищо от разказаното тук в разработката си, но го запазих.
Така се стигна до 2000 година, когато вече съм почитан научен работник, чието мнение се цени и често посещавам научни конференции, свързани със специалностите от няколкото висши образования, които завърших. Запознах се с изследователските трудове на пловдивския историограф Константин Каменов и в тях едни сведения веднага подсетиха позадрямалата ми памет за разглежданите изрази. Срещнах се лично с този млад учен и проверих в разговор с него, че това, което е поместил в книгите си и ме касаеше лично, действително е вярно. Става въпрос за част от древни източници, които засягат историята на предците ни в Средна Азия. Няма да ги цитирам по отделно, а ще ги преразкажа според същността им. Едните от тях разглеждат столицата ни, когато държавата на дедите ни се нарича Балхара (с още две равнозначни като значение названия – Бахди и Бактр). Преводът на всеки един от тези топоними е СТРАНА НА ДУХОВНОИЗДИГНАТИТЕ БЛАГОРОДНИЦИ. Столицата носи названието Балх (с равнозначни смислово още няколко наименования от рода на Бахти, Бехти, Бахди, Бактр и др.). В много от изворите се твърди за столицата ни „БАЛХ Е МАЙКАТА НА ВСИЧКИ ГРАДОВЕ”, „БАЛХ Е МАЙКАТА НА ХИЛЯДИТЕ ПЕЩЕРИ”. Това е бил градът от който са излизали всички династии, управлявали владенията и държавите в цяла Средна Азия, като и други райони, а между по-знатните държави влизат Партия, Персия, Армения, Индия и т.н. Сред династиите са такива фамилии като Пахлави, Аршакиди, Сасаниди и др. Самият град, е възприеман в тогавашния азиатски и източно европейски свят (между XVIII пр. Хр. и III в.) за свещен. Спирайки се на разгледаните изрази, както и на още много други сентенции, съдържащи името на столицата ни и определящи я за майка, си позволих да подменя термина Балх с равнозначния му, но диалектен термин Бахти. Така от разглежданите изрази се получава словосъчетанието БАХТИ МАЙКАТА. Според различните изрази спомагателният глагол (съм) може да се постави, както между двете думи, така и в края. Това обаче не е от съществено значение, защото за времето, за което пиша, този глагол много често не се е изписвал защото се е подразбирал априори. Достигайки до тези съждения, с колегите ми използвахме последните достижения от областта на физиката, свързани с паметта на водата. Позовахме се на методиката на японския учен Масуро Емото и над капки дестилирана вода започнахме да повтаряме изразите БАХТИ МАЙКАТА и БАХТИ МАЙКАТА Е. Гледани под микроскоп тези капки придобиха формите на изящни кристали, различни по вид. Други наши оипти, от областта на физиката, но този път с апаратура, доказаха, че при втория израз, когато в края се изговаря спомагателния глагол (или какъвто и да е глагол), фразата отключва енергийно защитно поле около човека към който е насочена и го защитава от уроки и проклинащи изрази. Така ми трябваха почти 20 години, за да разбера защо едно словосъчетание не е псувня, а благославящ израз. Излезе, че по-неуките хора имат по-добро познание, но за нещастие, както и учените са изгубили пътя до него или пътят на знанието е изчезнал. До последното отново достигнах след разговор с историка К. Каменов.
Що се отнася до другата „псувня” – ЕБИ МУ МАЙКАТА, нещата за разкодиране се оказаха още по-лесни от първата, когато завършихме работата по нея. Буквалният превод от онзи далечен език, който са говорили предците ни и които са били едни от първите апостолически християни, както отново ми изясниха учени историографи, е ЕВА МУ Е МАЙКАТА. С тази констатация се привършва всякакъв спор и същевременно отново се отваря енергийното защитно поле около човека към който е отправена. Най-вече формулата се използва за обръщение и приключване на спора поради безсмисленост, към по-малко грамотни хора. С това обаче им се показва, че разходът на енергия – слово е излишен, биват благословени и без думи им се казва „ЩЕ РАЗБЕРЕШ ВСИЧКО, КАТО ТИ ДОЙДЕ ВРЕМЕТО”.
Накратко това са перипетиите ми около тези два израза, но преди да завърша ще ви напомня началото – включете се със собствено мнение, но постарайте се да е прецизно и аргументирано, защото и от него ще зависи становището на колегите ми, както и моето, дали да се продължи с разработването на разгледаната тема.


* * *

Коментар от Н.: Благодаря за смелостта на моя познат да напише тази статия, която можеше да бъде още по-подробна, но засега толкова - нещо като "опипване на почвата", което за него е важно.
Чух за горната "теория" от него преди малко повече от месец, когато той след дълъг разговор за произхода на българите и други сродни теми, вметна горното като плаха идея. Аз останах доста очарован от това негово изследване и преди известно време го помолих да превърне разказаното в статия, за да мога да я представя и тук от негово име. Моля за сериозно отношение към статията и това да не става повод (както знам че неминуемо ще стане с някои) да се пуска на всяко второ изречеие "бах му майката" само защото вече има извинение. Всеки един тук знае че е важно намерението и когато то не е добро - това личи. Затова - злоупотребата ще бъде прозрачна и неуместна. А да - няма и да се толерира.


Беше направен и друг интересен паралел от Alien относно едно изказване на Кредо Мутуа в Reptilian Agenda, част 1. Там той казва следното:

Кредо Мутуа: (...) А Читахури направили втори дар за хората – дарили ги с език. Хората започнали да говорят чрез езика това, което преди правели с ума си. И тогава отново се получила голяма глупост, защото този човек не знаел езика на онзи човек и когато този човек поздравявал онзи човек, първият мислел, че го обиждат. И така започнали да се случват много убийства по целия свят. Когато хората ни получили езика, те разбрали с ужас, че са загубили много от умствените си способности, били платили ужасна цена. Но сега Читахури станали господари на човешките същества.


(...)

Дейвид Айк: Много неща ми идват наум. Първо казваш, че телепатията била основна форма на общуване преди Читахури, влечугоподобните, да пристигнат. Предполагам, това е като мускула – като го тренираш, той става по-чувствителен и силен. Колкото повече ползваш телепатията, толкова повече умствена сила придобиваш. А когато се появил езикът, той почти ни натикал в този триизмерен свят и ни откъснал от онази умствена способност, която сме имали преди. Също е интересно, че тази история за появата на езика, след което се появил друг език, се среща в Стария Завет на Библията. В истории по целия свят се разказва, че сме били разделени езиково, така че не сме можели да общуваме. Всеки книгоиздател днес знае колко е трудно да се общува чрез книги на безброй различни езици... и това е форма на контрол отдавна.

Кредо Мутуа: Да, сър. Дори сега тук, в Южна Африка днешните чернокожи предпочитат да говорят помежду си на английски език, ако принадлежат към различни племена. През много десетилетия чернокожите младежи създали дори свой собствен смесен жаргон, който ние наричаме "цоци език", който е смесица от африкански и бурски думи. Правят това, за да преодолеят невероятната езикова бариера, която съществува между чернокожите в Южна Африка. Нека ви кажа, сър, нещо забавно за различните езици. Езикът на народа "коза" от източното крайбрежие е много близък със зулуския. Но определени важни думи в зулуския език, мили думи, се възприемат от народа коза като сквернословия. Например, на зулуски "наследствен дух", е "иглоуз". Но ако назовете с тази дума един козин, той я разбира като мръсна дума, защото за тях това значи "сексуално желание". На зулуски мелничка за царевица е "импууп". Но на езика на бапедите е "буупи" и ако един зулус каже "импуупу" пред жена от бапедите, тя го приема за обида, защото за нея това значи "женски полов орган". На зулуски думата за "майка" е "мама", "майка ми" звучи "мамауами". Но за машоните от източен Зимбабве "мама" значи "ходене по голяма нужда". И когато един ден казах на домакините ми машони "декумбуля умама", което на зулуски значи "мисля за/липсва ми/майка ми", господата машони незабавно ме сграбчиха и изритаха. За тях това значи "изпражнения върху къщата им", защото на машонски "майка" е "маи", а не "мама". Виждате ли тази ужасна трудност, сър? Този тънък проблем на езика е много голяма пречка в общуването в Африка. Затова въведохме езици. Има друг език, наречен "фанагало", който е смесен жаргон от африкански думи, безсмислици и зулуски думи, ползвани много в мините през 30-те, 40-те и 50-те години на XX век. За да преодолеем езиковата бариeра, въведохме изкуствени езици в Африка, а днес английският е предпочитаният език за общуване. Някои предлагат да учим и френски като друг език за общуване в Африка. Някои езикови проблеми могат да са смешни, но положението е същото. "Разделяй и владей", както и други изрази, са създали тази огромна бъркотия в Африка и други места по света.


* * *

Горното е много добро доказателство за това как нещата могат да бъдат изкривени във времето. Мисля че придава и по-голяма тежест на написаното като цяло. Затова нека се замислим за нещата като цяло. От мен - респект към изследователя.

scroll back to top
 

Търсачка

Кой е на линия?

В момента има 234 посетителя в сайта

Потапяне

Подкрепи работата ни

Ако харесвате нашата работа и сме били от полза за Пътя ви, може да ни подпомогнете със сума по избор:
Всички средства ще бъдат използвани за задълбочаване на нашите изследвания и проекти. Благодарим!

За aдминистратори



Статистика

Членове : 767
Съдържание : 497
Брой прегледи на съдържанието : 5632674



Изграден с помощта на Joomla!. Designed by: joomla templates hosting Valid XHTML and CSS.

© 2017 Издателство „Паралелна Реалност“ : Освен ако не е посочено друго, съдържанието на този сайт е лицензирано под:
Creative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български

Creative Commons License