Древните българи правели мозъчни операции Печат
Статии - Тракийско-български мистерии
Написано от H.   
Неделя, 31 Януари 2010 03:57

 

Те познавали анестезията, ползвали опиати и обгаряли раните

Д-р Владимир Христов

Редица факти доказват, че древните българи са имали сериозни медицински познания, те умеели да правят сложни хирургически операции, дори трепанации на черепа. При находките от пустинята Такла Макан е открита мумия, на която приживе е направена гръдна операция, като оперативната рана е зашита с конски косъм.
Намерени са и хирургически инструменти от този период (мумиите са на възраст 3000 години).
Особено забележителни са извършваните трепанации, изучени и описани от д-р Петър Боев, чиято заслуга е, че световната наука ги призна за специфичен древнобългарски обичай, който "маркира" пътя на българите в Алтай през Средна Азия чак до централна Европа и Балканския полуостров.
Посочените трепанации бивали два вида: символични (с магическо-обреден характер) и истински хирургически операции с лечебна цел. Символичната трепанация на черепа се отличава от реалната трепанация по това, че се премахва само външната черепна пластинка и част от гъбестото вещество (диплое), без да се засяга вътрешната пластинка на черепните кости. Следите, които оставят символичните трепанации, най-често имат овална форма, с диаметър от 8 до 20 мм и дълбочина от 0,5 до 2 мм и се намират върху или в съседство със стреловидния шев на черепния покрив, предимно около точката на свързване с венечния шев (областта на Брегма).
При мъжкия череп от Плиска (VII-IХ в.), който има три белега от ритуална трепанация, е приложен лечебен метод за лекуване на нервно или психическо заболяване. От намерените находки се установява, че трепанациите, правени за лечение на психически заболявания, са най-често в областта на темето (върха на главата). Там обаче съгласно теорията на тибетската и китайската медицина се намира важна енергийнаточка бай-хуй ("сто срещи") това е точка 20 от т.нар. "Заден среден меридиан", прилагана при лечение на главоболие, неврастения, влошаване на паметта, шум в ушите, епилепсия и др.
Вероятно символичните трепанации са правени от древните българи с религиозно мистични цели за постигане на определени нива на съзнание, свързано с езотеричните практики на колобрите.
При реалната трепанация се отнема и вътрешната костна пластинка (ламина интерна). При реалната трепанация на череп на 7-годишно дете от некропола при с. Одърци, Добричко (IХ-Х в.) следата от трепанацията е върху лявата теменна кост. Пирамидата на лявата слепоочна кост е разрушена от възпалителен процес, който е и вероятната причина за трепанацията. Трепанацията на черепа се налагала най-често при сериозни травми на главата (например след удар с боздуган, меч или бойна секира) за отстраняване на костиците, притискащи мозъка. Черепът от Ловешкия некропол (VIII-ХI в.) свидетелства за трепанация, направена приживе и довела до оздравяване. В случая се счита, че оперативното вмешателство се е наложило след счупване на черепа и хлътване на част от костта. След грижливото обработване на травматичната рана не се е развил супуративен процес. Това означава добри познания по асептика и антисептика, оперативни инструменти и използване на билки за упойка - мак, блян (съдържа скополамин и се дава като успокоително при психомоторна възбуда), мандрагора, коноп, мухоморка, зърнеш и алкохол. При правенето на лечебните трепанации древните български хирурзи са действали изключително внимателно, защото в случай на неуспех и особено ако пострадалия е бил важна личност, те са били погребвани заедно с умрелия пациент!

Подобен случай е описан от Георги Костов и потвърден от изследователя на древни български некрополи от Украйна. Константин Красилников (некропола е край с. Жолтое-Украйна). В гроба на хирурга, чиито ръце и глава са били отсечени, са намерени медицински инструменти и специални кръгли сребърни шаблони за извършване на трепанации. Последното доказва, че древните българи са знаели за антисептичните свойства на среброто.
Обгарянето (моксата) като оперативна техника в донесено от българите на Балканския полуостров. Моксата се извършвала с корени от тръстика, обвити с вълна и напоени с мас. Има данни, даващи основание да се приеме, че българите са използвали и акупунктура - практикувана е с игли от акация, глог и игли от кост. Дори до началото на ХХ век е имало народни лечители (в Пернишко), практикуващи лечение с игли от акация.
Древните българи  отглеждали различни домашни животни едър и дребен рогат добитък и най-вече коне. Като добри животновъди те са познавали добре различните заболявания при животните и са ги лекували. Вероятно моксата и акупунктурата първоначално са прилагани върху животни, а след това тези методи са използвани и при хората. С помощта на моксата и лечебното обгаряне с нажежено желязо те са лекували копитния гнилец при конете и овцете, а също така и някои специфични заболявания, предизвикани от животните на хората като "синя пъпка" (антракс) или злокачествения цирей (карбункул). В китайската ветеринарна акупунктура са описани различни методи за лекуване на животни и то най-вече на коне. Тъй като е известно, че конете не достигали в Китай и били внасяни отвън (от хуно-българите), лесно можем да се досетим откъде е заимствана тази традиция.
Бойното изкуство на българите (техниките със захвати) говори, че за лечение са използвани и техниките на мануалната терапия (т.н. чекръкчийство). Търсейки паралели между българската и източната медицина, бие на очи един интересен факт: известните у нас "чекръкчии", които умело наместват кости и изкълчени стави, имат своеобразен тест-изпит за майсторство да сглобяват счупена стомна в чувал, без да я гледат (само с опипване). Абсолютно същият изпит-тест съществува и в Китай за техните народни лекари - специалисти по ортопедия. Знае се, че мнозинството от тях са и специалисти по бойни изкуства У-ШУ и Ци-Гун.


Богомилите си служели с биоенерготерапия
След покръстването християнската религия забранява както трепанациите, така и прилаганите други методи на лечение, заклеймявайки ги като езически. Много от лечебните методи, използвани от древните български жреци-колобрите, са преминали в народната медицина. Вероятно пряк наследник на лечителското умение на колобрите се явяват богомилите, които са били и изкусни лечители. Данни за това се намират в богомилското съчинение "Зелейник" от Х-ХI в. В него се съдържат указания за лечение с билки, мед и други лечебни средства за очни и кожни заболявания, болки в корема, хълцане, отравяния, зъбобол, инфектирани рани. Прилагани са също така психотерапията и внушаването на положителни емоции. Свидетелство за това е и богомилският апокриф "Детство Исусово", както и Сисиниевите молитви. В тези лечебно-заклинателни молитви е използвана част от богомилската медицинска терминология. Това по същество е използване на т.н. "мантри", познати в будизма и др. езотерични практики, което и е древна форма на т.нар. биоенерготерапия.
Богомилите са познавали и прилагали ирисовата диагностика. За неин основател се смята етипетският жрец Ел Акс, лекувал младия египетски фараон Тутанкамон (фараон от XVIII династия). Откъде този метод е бил известен на българските богомили, историческите хроники мълчат. Но е факт, че заедно с богомилите това  знание е преминало и в Европа. В "Песента на нибелунгите" (която на практика си е чист хунски епос от времето на Атила) се споменава за чудодейния начин на разпознаване на болестите по окото от богомилите. Те носели със себе си торбички с билки, които разменяли за хляб срещу лечението.
За влиянието на богомилското лечителство върху медицината на Европа е показателен и следният факт: Прочутият "Целебник" на Василий Врач е намерен през XIX в. в Сорбоната. Преведен е на френски език от д-р Петър Берон, поради интереса на френския лекар Луи Куне. На база на основните начала за разреждане на лекарствените продукти описани в него, Куне поставя основите на съвременната френска хомеопатия.
И още един факт за силния езотеричен български отглас в Европа е този, че френските кралски династии векове наред са се клели върху българско Евангелие, писано на глаголица. Това е Евангелието на името на френски крал и то сега се намира в град Аахен - Германия.



Източник: http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=4152&edition_id=58&format=html

scroll back to top
 

Търсачка

Кой е на линия?

В момента има 230 посетителя в сайта

Потапяне

Подкрепи работата ни

Ако харесвате нашата работа и сме били от полза за Пътя ви, може да ни подпомогнете със сума по избор:
Всички средства ще бъдат използвани за задълбочаване на нашите изследвания и проекти. Благодарим!

За aдминистратори



Статистика

Членове : 767
Съдържание : 497
Брой прегледи на съдържанието : 5632671



Изграден с помощта на Joomla!. Designed by: joomla templates hosting Valid XHTML and CSS.

© 2017 Издателство „Паралелна Реалност“ : Освен ако не е посочено друго, съдържанието на този сайт е лицензирано под:
Creative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български

Creative Commons License