Атлантида Печат
Статии - Древни загадки и традиции
Написано от Alien   
Събота, 23 Януари 2010 01:13

 

Легендата за Атлантида започва в две творби – Тимей и Критий (писани около 355 г. пр. н. е.) от великия гръцки философ Платон. Както и в неговата по-ранна творба – Републиката, Платон ги пише като диалози между 4 мъдри мъже включващи учителя на Платон – Сократ. По време на дълга беседа над философски въпроси от всякакъв тип, Критий, историк и пра-прадядо на Платон разказва история, която приписва на своя прадядо, който я чул от своя баща. Около 600 г. пр. н. е докато пътувал в Европа, Солон (историческа фигура запомнена със своя законодателен и поетически гений) научил за велика цивилизация, която съществувала 9000 години по-рано.

Тя била ситуирана в Атлантическия океан отвъд Стълбовете на Херкулес (в днешно време протока Гибралтар) на остров по-голям от Азия и Северна Африка взети заедно. Според информатора на Солон, египетски жрец, Атлантида станала арогантна и военно настроена. Управлявала много други острови и части от това което сега е Европа. Но когато Атлантида нападнала Атина и други гръцки градове тези общества събрали сили да отблъснат завоевателите и да ги изтласкат обратно в Атлантида освобождавайки и други острови от тиранията в процеса. Но когато битката била доведена до собствените брегове на Атлантида, унищожителни земетресения и наводнения унищожили континента-остров само за едно денонощие. Гръцките войници загинали заедно с атлантските, а Атлантида потънала на дъното на океана.

 

Илюстрация на местоположението на Атлантската империя:Света преди потопа от Игнатиус Донъли, 1882г. (Библиотека на Конгреса)

 

Не само това споменават диалозите обаче. Повечето от дискусиите, голяма част от които сложно детайлизирани, описват цивилизация, която била почти перфектна преди гордостта да я поквари. Атлантида се предполага да е мястото което е модел за управление. В своя пик тя оперирала на принципите установени в Републиката. Няма друг древен документ, който да съдържа независима трактовка за Атлантида. Всички референции към изгубения континент цитират Платон като източник.

 

Някои приемат описанието на Платон като историческо, докато други го виждат като алегория, която не трябва да се приема буквално. Самият ученик на Платон, Аристотел споделял последното мнение. През XVI и XVII в., по време на които европейските изследователи намерили път към Америка, няколко писатели, най-забележителен от които сър Франсис Бейкън (1551-1626 г.), съживили мита за Атлантида и дали теорията че неговите останки могат да бъдат намерени в Новия Свят. Това било само начало от нов рунд спекулации. „По едно или друго време” за Атлантида се говори че се намира в Арктика, Нигерия, Кавказкия регион, Крим, Северна Африка, Сахара, Малта, Испания, Централна Франция, Белгия, Бахамите и още много различни местоположения в Северна и Южна Америка. (Ellis, 1998).

 

Сред най-впечатляващите книги които изобщо са писани по тази тема е, „Атлантида, Света преди потопа” (1882 г.) и била творение на бившия конгресмен на Минесота Игнатиус Донъли (1831- 1901 г.). Донъли изследвал това което той представял за доказателства от дисциплини като археология, геология, биология, лингвистика, история и фолклор, за да твърди уверено че Атлантида не само е съществувала, но била мястото където човешките същества станали цивилизовани. Атлантида изпратила своите хора по целия свят да заселят земята. Великите богове и богини от античния свят били базирани на лидери и герои от Атлантида. Легенди по целия свят за велик потоп дължат своя произход на замъглените спомени от катастрофата която погълнала Атлантида. Историческата цивилизация повлияна най-много и директно от Атлантида била Египет.

 

Тези разкрития придобили международен интерес и книгата на Донъли била преиздавана много пъти. За известно време дори някои уважавани учени били склонни да приемат че легендата е истина. Все пак Донъли бил избран в Американската Асоциация за Развитие на Науката. Не след дълго обаче критици изложили някои грешки, преувеличения и други научни недостатъци в книгата и вярата в Атлантида се придвижила в окултните кръгове, подкрепена от основателката на теософията Елена Петровна Блаватска както и други езотерични философи. Преди края на XIX в. нарастващ брой окултна литература свидетелствала, че Атлантида била развита не само за стандартите на своето време, но и по стандартите на модерните времена. Тя притежавала супер наука, която наред с други прекрасни постижения изобретила телевизията и самолетите.

 

Шотландския фолклорист и окултист Луис Спенс, който подходил сравнително по-консервативно написал 5 книги за Атлантида между 1924 и 1943 г., цитирайки Донъли и неговата методология като основно вдъхновение. Подчинявайки се на консенсусното виждане сред историците и археолозите, които твърдели че човешките същества са живели в пещери девет хиляди години преди времето на Платон, Спенс твърдял че Атлантида е съществувала деветстотин години преди Платон. Междувременно твърдения, слухове и дори измами с археологически „открития” на атлантски артефакти изпълнили популярната преса и запазили мистерията жива.

 

Доста циркулярните ченъли на Едгар Кейси (1877-1945 г.) наречен „спящият пророк” поради нивото на съзнание, в което той вокализирал своите психически тълкувания, често споменавал Атлантида. Много хора дошли при него за психически напътствия научили че са били атланти в свои предишни животи. В изчерпателните видения на Кейси за изгубения континент, Атлантида се намирала там където Платон я бил поставил: между Мексиканския залив и Средиземно море. За разлика от Платон Атлантида на Кейси била развита колкото Америка от средата на XX в. и в много отношения дори по-развита. Атлантите според Кейси първоначално били духовни същества. После те еволюирали в такива от плът и кръв. С тяхното общество се свършило когато избухнала гражданска война.

 

Комбинация от природни катаклизми и злоупотреба с атлантска технология причинили разбиването на континента и потъването му в океана. Кейси пророкувал, че в края на 60-те години западната част на Атлантида ще се появи отново в околностите на Бимини при Бахамите. Когато времето дошло почти две десетилетия след неговата смърт, няколко експедиции търсили за атлантски руини в местността и дори обявили че са намерили железопътни линии и архитектурни артефакти, които в крайна сметка се „оказали” естествени подводни скални формирования.

 

В ерата на летящите чинии, някои писатели свързали НЛО с извънземните технологии, които атлантите познавали защото имали чести срещи с приятелски настроени космически хора. Споделящите теорията за „кухата земя” вярвали че атлантска технология и дори самите атланти могат да бъдат намерени в определени каверни по света. Ню Ейдж контактьори комуникирали със стотици а може би хиляди безтелесни атланти. Едно столетие от окултно знание твърди че Атлантите и Лемурите (от Лемурия еквивалента на Атлантида в Тихия океан) имат колонии в Планината Шаста – на границата между Калифорния и Орегон.

 

С навлизането на интернет – сайтовете посветени на Атлантида и свързаните с нея материали станаха изобилни. Един такъв сайт управляван от базирания в Хавай Департамент по Интерпланетарните Въпроси доставя детайлизиран образ на мита за Атлантида еволюирал в края на ХХ в. В тази версия Атлантида е буквално златна цивилизация, в която златото е толкова изобилно, че било срещано колкото и стоманата в днешното строителство и инфраструктура. Атлантите пътували по целия свят с фантастични летящи кораби. Същите кораби ги отвеждали на други планети, включително Марс където те оставили свидетелства за тяхното присъствие в гигантска структура („Марсианското лице”) и известен брой пирамиди на марсианската повърхност. Луната също била колония на Атлантида. Съвременните астронавти намерили руини на стени и пътища, но им била запушена устата от правителството, което било решено да скрие истината за Атлантида от масовата публика.

 

Департамента по Интерпланетарни Въпроси описва атлантите като живеещи живот на охолство и просперитет докато „национална работна сила от роботи, андроиди и хуманоиди от генетично инженерство” извършвали тежката работа.” Атлантската наука създала и някои странни създания – те намерили начин да кръстосат същества така че да получат русалки, циклопи, еднорози и т.н. Същото това генно инженерство дало на атлантите големи размери и голяма сила. Всичко се сгромолясало буквално и фигуративно когато населението се предало на преследването на хедонистични удоволствия. В това време зли атлантски учени установили тайната на контрола върху съзнанието и опитали да управляват Земята и дори Слънчевата система. В определено време злоупотребата с психическата и материалната технология довели до геофизически катаклизми, които унищожили континента.

 

Но това не било всичко. Според Департамента за Интерпланетарни Въпроси, проблемите на Атлантида генерирали световна война, която се разпространила в космоса. Атомни удари унищожили лунната колония. Лъчи от антиматерия изпарили близо половината от градовете и сградите на Атлантида. „Счита се че един от тези лъчи все още оперира в Бермудския триъгълник и е причина за изчезването на самолети и кораби. Днес този лъч е извън контрол”. (Omar, 1996).

 

 

От книгата "Невероятни срещи" на Джером Кларк

Превод: Alien

 

 

scroll back to top
 

Търсачка

Кой е на линия?

В момента има 220 посетителя в сайта

Потапяне

Подкрепи работата ни

Ако харесвате нашата работа и сме били от полза за Пътя ви, може да ни подпомогнете със сума по избор:
Всички средства ще бъдат използвани за задълбочаване на нашите изследвания и проекти. Благодарим!

За aдминистратори



Статистика

Членове : 767
Съдържание : 497
Брой прегледи на съдържанието : 5625046



Изграден с помощта на Joomla!. Designed by: joomla templates hosting Valid XHTML and CSS.

© 2017 Издателство „Паралелна Реалност“ : Освен ако не е посочено друго, съдържанието на този сайт е лицензирано под:
Creative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български

Creative Commons License