Металната библиотека Печат
Статии - Древни загадки и традиции
Написано от Alien   
Четвъртък, 13 Февруари 2014 01:12

 

0

Една система от тунели и пещери под територията на Еквадор и Перу има репутацията, че съхранява купища древни артефакти, включително две библиотеки съдържащи книги направени от метал и кристални плочки – носители на информация. През 1973 г. Ерих фон Деникен, на върха на славата си, твърди в своята книга „Златото на боговете“, че е му е била показана гигантска подземна тунелна мрежа в Еквадор, която се простира по целия континент – потенциално свидетелство, че нашите предци са били доста напреднали технологично. Съвсем естествено такова дръзко твърдение не остава без критика и много скоро бива „изобличено“ от медиите. Все пак – подземна библиотека и метални книги на място, където днес живеят само „примитивни“ индиански племена без дори писмен език не се вписва в официалната представа за земната история. Впоследствие обаче нещата претърпяват интересен обрат и до ден днешен това е една от най-добре документираните истории, защото има неоспорими видео доказателства за съществуването на нещо, което е отвъд официалните представи на хората за това какво е представлявало нашето далечно минало...

 

Цялата история всъщност е фокусирана върху Хуан Мориц – предприемач от унгарско-аржентински произход, който твърди, че е открил поредица от тунели в Еквадор, в които се помещавала „металната библиотека“. В своята писмена клетвена декларация с дата 8 юли 1969 г., той съобщава за срещата си с еквадорския президент на която получава концесия позволяваща му пълен контрол над откритието и разрешение да използва фотографски доказателства и независими свидетели, които да потвърдят съществуването на подземната мрежа. Някои вестници съобщават за организираната от Мориц експедиция. През 1972 г. той се среща с Деникен и му показва таен страничен вход, през който те влезли в огромна камера, която била съставна част на лабиринта. Очевидно Деникен така и не вижда прословутата библиотека, а му е показана само тунелната система. Той описва събитието в книгата си по следния начин:

Коридорите сформираха перфектни прави ъгли. Понякога те бяха тесни – друг път широки. Стените са гладки и често изглеждат като полирани. Таваните са плоски, а на места изглеждат като гланцирани... Моите съмнения относно съществуването на подземните тунели изчезнаха напълно и аз се почувствах много щастлив. Мориц каза, че коридорите като този, в който бяхме, се простират на стотици километри под територията на Еквадор и Перу.

Това твърдение на Деникен обаче много бързо бива опровергано от журналисти от немските медии „Der Spiegel“ и „Stern“, които интервюират Мориц, който отрича да е бил в тунела заедно с Деникен. Това твърдение на Мориц напълно подкопава авторитета на Деникен заклеймявайки го като лъжец. За мнозина този „инцидент“ доказва, че Деникен е майстор на изфабрикуването на лъжи – определение, което е далеч по-тежко отколкото да си известен с това, че защитаваш „странни“ хипотези като тази, че „боговете“ са древни астронавти. Никой обаче в случая не отбелязва простия факт, че ако Деникен лъжеше, едва ли щеше да е толкова глупав, оставяйки толкова лесна следа към Мориц. Той просто можеше да каже, че не може да разкрие източника на своята информация. Журналистите от посочените немски издания очевидно не се задълбават много върху този факт. Всъщност всичко сочи, че има нещо, което Мориц крие и нещо, което поставя Деникен в средата на огромен скандал от който неговата кариера дефакто никога не се възстановява.

Има няколко странни обстоятелства около тази история. Първо Мориц единствено отрича, че е завел Деникен на мястото като същевременно не отрича за съществуването на самата подземна мрежа. В интервюто на „Der Spiegel“ от 19 март 1973 г. можем да прочетем:

Der Spiegel: Как открихте библиотеката?

Мориц: Някой ме заведе дотам.

Der Spiegel: Кой беше водача?

Мориц: Не мога да ви кажа.

След това Мориц казва, че библиотеката е пазена от някакво племе.

Така, за да обобщим накратко – Мориц казва на Деникен, че той сам е открил пещерите и му показва част от „находката“. В това интервю обаче той твърди, че е видял пещерите, които са му показани от водач, който трябва да остане анонимен, но същевременно отрича да е водил Деникен до мястото. Логическото обяснение в създалата се ситуация изглежда така, че все пак Мориц е показал нещо на Деникен, но шума около историята го принуждава да се отрече от този факт. Това се дължи на обстоятелството, че самият Мориц най-вероятно е обещал пред този, който го е завел до мястото, да не издава неговото точно местонахождение на други лица.

 

Малка крачка за Армстронг, голяма стъпка за човечеството

През 1975 г. въпросната история вече е унищожила кариерата на един автор, така че кой ли би имал смелостта да тръгне по неговите стъпки? Отговорът – астронавтът Нийл Армстронг, първият човек (официално) стъпил на Луната и разбира се… масон. Но преди да навлезем в подробности относно неговото участие в последвалата експедиция, в която между другото участват дузина институции и специални военни части от Великобритания и Еквадор, трябва да внесем някои уточнения как се стига до нейното стартиране. Шотландският инженер и член на загадъчното общество на сониерите (което явно е някакъв параван на много по-сериозни тайни общества), Стан Хол, прочита книгата на Деникен, след което се сприятелява с Мориц. Така Мориц в крайна сметка потвърждава, че е срещнал Деникен през 1972 г. и е завел швейцарския автор от Гуякил до Куенца, където се срещат с отец Карлос Креспи. Там разглеждат неговата невероятна колекция от загадъчни артефакти. Не е имало достатъчно време да заведе Деникен до „истинското местонахождение“, така че му показва малка пещера на 30 мин. път от Куенца с твърдението, че тя е свързана с подземната мрежа. Това до известна степен хвърля светлина относно спора между Деникен и Мориц, но не и що се отнася до „металната библиотека“.

 

05

Отец Креспи

(Мнозина вероятно не са запознати какво представлява така наречената „Колекция на Креспи“. Това е една от най-удивителните колекции на артефакти от Централна и Южна Америка събрани на едно място. Отец Карлос Креспи е монах, който живее в Еквадор. Той извършва своята мисионерска дейност сред местното индианско население в много отдалечени райони на страната. Креспи получава различни артефакти от местното население като подаръци. Когато той ги пита откъде ги имат, те му казват, че са ги открили в подземни пещерни системи в джунглите. С течение на времето много от тези реликви са прибрани от отеца в двора на църквата Мария Ауксиладора. За съжаление, много от тези артефакти са унищожени по време на пожар през 1962 г. или по-късно, когато църквата бива обновена. Част от тези уникални артефакти може да видите по-долу, както и в следващото видео в което Стан Хол се среща с Креспи, който му показва „находките“:


Free Joomla Extensions

Много от артефактите са открадни от различни иманяри. След като Креспи умира останалите артефакти от оригиналната колекция вече не са публично достъпни. Някои от тях вероятно все още обаче се пазят в архива на църквата. Възрастта и произхода на тези артефакти е неизвестна и до днес. Отец Креспи никога не се е опитвал да ги класифицира. Някои от мотивите на рисунките са странни и тяхното значение не е ясно. Предметите изобразяват картини от непозната култура. Най-известните от тях са плочки направени от сребро, златно фолио, или други сплави, върху които има непознати букви и мистериозни символи.

Прави впечатление, че това се явява втора история свързана със загадъчни предмети открити на територията на Еквадор. Повечето от читателите на „Произход и история на Империите Орион и Сириус“ помнят странния артефакт представляващ популярната пирамида с око, което свети в тъмното, която очевидно е на десетки хиляди години и е инкрустирана със странни послания коментирана в следговора на книгата. Най-интересното е, че в случая на настоящата тема и другата история с пирамидата, явно става дума за два отделни независими случая, което идва да покаже, че в миналото територията на Еквадор очевидно е била пристан на някаква пост-атлантска цивилизация, която е оставила голямо количество артефакти и исторически записи в подземната система от тунели и галерии. Интересът на тайните общества към тези артефакти е разбираем, а факта, че са правени множество опити за тяхното проучване, най-известното от които е водено от два масона, е повече от красноречиво. Друг интересен факт е, че свързващо звено на двете истории е изследователят Клаус Дона, който преди няколко години взима за изследване двата долни бронзови артефакта от снимките, които ще видите по-надолу. Това са плочки, които той твърди, че в миналото са били покрити с голям слой злато. Те са били част от еквадорската Метална библиотека и както виждате са доста... шумерски на вид. Интересен е въпросът какво правят те в Южна Америка.


Free Joomla Extensions

Клаус Дона бе и човека популяризирал историята на обсъжданата пирамида. В една от бележките под линия в книгата препоръчваме негова лекция за всякакви древни артефакти (повечето от които с подчертано извънземен дизайн), която явно ще става все по-актуална и за в бъдеще.

Следват няколко снимки на най-популярните артефакти от колекцията на Креспи (някои от тях можете да видите в по-голям размер за повече детайли, ако кликнете на тях). – бел. Alien и Н.)

 

1

 

2

 

3

 

 4

 

5

 

6

 

7

 

8

 

9

 

10

 

11

115

Отец Креспи с корона, чийто размери явно не са правени за човешка глава

 

Още артефакти можете да видите тук:

 


Free Joomla Extensions

 

И така – къде точно се намира прословутата библиотека? Експедицията, която прави Мориц през 1969 г. стига до пещерата Cueva de los Tayos, за която Мориц счита, че води до „металната библиотека“. Но през 1969 г. не е открита никаква библиотека, така че Хол решава да организира британско-еквадорска експедиция, която да изследва пещерата без обаче да има за цел разкритието на каквито и да е „екзотични“ артефакти. Това трябвало да бъде една напълно научна експедиция.

 

12

Снимка от Експедицията на Мориц през 1969 г.

 

Въпреки че първоначално е замислена да се случи през 1977 г. експедицията започва година по-рано. По това време публичният профил на Деникен е сериозно накърнен от Мориц, а същевременно Хол е готов да приеме неговата версия за нещата. Това кара Деникен да стои далеч от Хол в продължение на 20 години докато в крайна сметка и двамата не осъзнават, че в случая са по-скоро „сродни души“ отколкото „смъртни врагове“.

 

Причината, която подтиква Хол да започне експедицията е, че той иска да очертае някакви рамки. Ако наистина съществува „метална библиотека“ принадлежаща на изгубена цивилизация, първата стъпка е да се картографира локацията. Това била основната цел на експедицията, а не търсене на съкровища. Хол използва своите професионални способности и успява да организира триседмично изследване на тази прочута пещера. В крайна сметка в експедицията съвместно участват части на британската и еквадорската армия, подкрепени от екип от геолози, ботанисти и други специалисти.

 

Как Нийл Армстронг е свързан с всичко това?

 

Самият Стан Хол обяснява, че експедицията е имала нужда от почетна представителна фигура, която да оглави проекта. Първоначално дори е предложено името на Принц Чарлз, който наскоро е придобил диплома по археология, но в крайна сметка Нийл Армстронг е избран за почетен президент на експедицията. Стан Хол използва някои свои връзки и в крайна сметка получава отговор, че Армстронг изпитва огромно желание да се включи в тази мисия. На 3 август 1976 г. експедицията слиза надолу в пещерата, заедно с Армстронг. В крайна сметка те не откриват „металната библиотека“ в тази пещера, но екипът каталогизира 400 нови вида растения и открива друга много интересна находка – погребална камера вътре в пещерата, в която е намерен скелет в седнало положение. По-късно е определено, че камерата датира от 1500 г. пр. н.е. и в миналото по време на лятното слънцестоене, слънцето е осветявало гробницата. Така в този момент вместо с „древни астронавти“ новините относно тази експедиция са свързани главно с настоящи такива. Това обаче не е края.

 

13

Мястото където е намерена гробницата


14

 

Нийл Армстронг в пещерата

15

 

16

Други снимки от вътрешността

 

 

Третият човек

 

През цялото това време всичко се върти около персоната на Хуан Мориц, но в ретроспекция се оказва, че това е „грешния център на вселената“. От 1969 г. до 1991 г., когато той умира, металната библиотека все му се изплъзва. Ясно е, че цялата история не тръгва от Мориц, а той придобива информацията от друго място както всъщност отбелязва и Деникен на 53 страница от книгата си. В интервюто на „Der Spiegel“ от 1973 г. Мориц потвърждава, че има и друго лице, което изглежда държи ключа към историята. Но кой е този човек?

След смъртта на Мориц, Хол решава да издири „третия човек“. Той в крайна сметка успява да се сдобие с името му – Петронио Джарамило, но няма никакви други данни. В телефонния указател обаче има прекалено много хора с тази фамилия в Кито. Най-накрая Хол успява да се свърже с неговата майка, а тя му дава телефонния номер на сина си. Изненадващо Джерамило му казва, че е трябвало да минат 16 години, за да стане възможно техните пътища да се пресекат и че е склонен да разговаря с Хол и да му разясни ситуацията.

17

Петронио Джарамило отляво (1996 г.)

 

 

Джарамило потвърждава, че когато Мориц пристига в Гуякил през 1964 г. той се сдружава с адвокат на име Гераро Пеня Матюс. Чрез различни свои познати Мориц успява да се срещне с Джармило в къщата на Алфредо Моебиус и там се запознава в детайли с неговата история като я превръща в основна кауза на своя живот. Когато Хол научава всичко това е бесен на себе си защото още през 1975 г. няколко човека са се опитвали да го насочат към Джарамило, но той не им е обърнал внимание.

 

Най-важната информация в случая е, че Мориц по някаква неизвестна причина се фокусира върху пещерата Cueva de los Tayos и хвърля всичките си усилия в нейното изследване. Това обаче не е мястото където Джарамило е видял библиотеката.

Впоследствие Хол си изяснява и странното поведение на Мориц, когато отказва да върне някакъв документ свързан с експедицията през 1976 г. без да даде никакви обяснения за това. Този факт слага край на техните приятелски отношения. Едва през 1991 г. Хол разбира, че в документа присъства името на Джарамило. Това е името, което Мориц не иска да бъде публикувано както става ясно и от неговото интервю през 1973 г.

Хол научава от Джаримило истинската история за подземната библиотека, която изобщо не се намира в пещерата Cueva de los Tayos. За пръв път Джарамило влиза в библиотеката през 1946 г. когато е само на 17 години. Тя му е показана от неговия чичо, който очевидно е поддържал доста топли отношения с местното племе шуар, а те от своя страна го канят да види една „тайна“, като благодарност за неговата щедрост и доброта, които е показал към племето.

 

Джарамило влиза в подземната система поне още веднъж след това. Тогава той вижда библиотека, която се състои от хиляди огромни метални книги наредени на рафтове, като всяка тежала около 20 килограма. На всяка страница от едната й страна били отпечатани идеограми, геометрични символи, и друга писменост. Имало и втора библиотека, която се състояла от малки твърди гладки полупрозрачни кристални плочки с издълбани жлебове положени на полегати рафтове, които били подпрени от елементи, покрити със златни плочки.

 

Имало зооморфни и човешки статуи, някои от които с тежки подпори, метални съдове с различни форми както и запечатани „врати“ – вероятно гробници покрити с някаква смес от цветни полускъпоценни камъни. Имало голям саркофаг направен от твърд полупрозрачен материал, в който се намирал скелет със златно покритие на голямо хуманоидно същество. Накратко всичко напомняло, че тези обекти са скрити като подготовка за някаква настъпваща катастрофа.

 

При второто си посещение Джармило свалил от рафтовете 7 книги, за да ги разгледа. Те се оказали и прекалено тежки, за да ги изнесе от библиотеката. В крайна сметка Джарамило нямал конкретно физическо доказателство за своите твърдения, а когато Хол го запитал защо не е направил снимки, той му отговорил, че те няма да докажат нищо. Все пак Джарамило казал, че е оставил своите инициали върху всяка от тези 7 книги, така че ако библиотеката бъде открита това ще е доказателство, че той е бил там.

 

 

Подготовка за експедицията

 

Джарамило и Хол планират да обединят усилията си, за да организират експедиция, която да открие металната библиотека. Единият знае точното местоположение, а другия има доказан опит в организирането на такива експедиции. Все пак двамата се споразумяват, че точното местоположение няма да бъде разкрито от Джарамило преди да бъде организирано всичко и тогава той ще заведе експедицията до точното местоположение.

Започва установяването на контакти с различни посланици и политици, привлечено е и част от научното общество. Планът е Джарамило да изведе екипа до мястото, където да останат в продължение на 3 до 4 месеца (по време на сухия сезон) и да каталогизират всички находки и да гарантират, че нищо няма да изчезне. Всичко трябвало да остане на мястото си. Трябвало да се изготви и доклад с препоръки, който да ангажира UNESCO със случая, така че обектът да бъде защитен.

За разлика от предишната експедиция приготовленията за тази не протичат така бързо и лесно. Оказва се, че има много „бюрократични спънки“, които бавят проекта. По-късно дори Хол прави скандално изказване заявявайки, че експедицията от 1976 г. е имала успех единственo поради факта, че тогава в Еквадор управлява военна хунта и заявява, че: „демократичната бюрокрация може да удави в блатото всяка една експедиция още преди тя да е стартирала“.

През 1995 г. перуански изтребители бомбардират еквадорска военна база и проекта попада в още по-голям застой. През 1997 г. Хол използва възможността да промотира идеята на голяма антроположка конференция. Шестима антрополози се срещат с него и проявят сериозен интерес към това, което той се стреми да постигне. В същата година обаче политическият режим в Еквадор се сменя (по мнението на Хол към по-лошо). Той счита, че семейството му повече не трябва да живее в новата политическа реалност, така че се мести в Шотландия. Въпреки това работата по планирането на експедицията продължава на пълни обороти.

 

През 1998 г. всичко почти се сгромолясва, когато Хол получава телефонно обаждане от майката на Петронио Джарамило, че той е бил убит. Официалният мотив е „уличен грабеж“. Така в крайна сметка съдбата позволява на Хол и Джарамило да се срещнат, но не и да работят заедно в опит да открият металната библиотека.

 

 

Локация, локация, локация

 

И така Мориц и Джарамило са вече мъртви, а Хол е над 60 годишен. Дали ще тръгне сам да търси металната библиотека? Той не е търсач на съкровища. Все пак той знае, че региона може донякъде да бъде сравняван с Ел Дорадо. Има злато навсякъде. Самите книги в библиотеката обаче са направени вероятно от мед, тъй като Джарамило е забелязал зелен оттенък по книгите. Присъствието на Мориц в региона също се дължи на факта, че той притежава концесия за добив на злато, но неговият интерес към библиотеката не е свързан с паричната й стойност, а с нейната историческа такава.

Все пак различни иманяри в миналото се опитват да проникнат в пещерата. Граф Пино Турола също установява контакт с Джарамило през 60-те години през същите канали, които ползва и Мориц. Турола е обсебен от изказванията на Едгар Кейси за зала която съхранява огромни исторически данни, а „металната библиотека“ би била подобно доказателство, което да потвърди пророчествата на Кейси. Но Турола има особено отношение и маниер на работа и двамата с Джерамило не си пасват изобщо. Турола притиска Джерамило да му разкрие детайли, които обаче еквадорецът не е склонен да му даде. Така Турола пробва самостоятелно да проучи местността около Cueva de los Tayos, но в крайна сметка си тръгва с празни ръце.

Въпреки че Хол никога не научава точното място, където се помещава подземната библиотека, той организира пътуване със сина на Джарамило, в което двамата обединяват своите познания в опит да открият мястото. Налага им се да се оттеглят обаче преди да го достигнат. През май 2000 г. Хол се завръща и съобщава, че по време на дискусиите си с Петронио той винаги му е казвал, че въпреки факта че самият вход към библиотеката – тоест входът към пещерата – се намира под една река, това не означава, че ще им се наложи да се намокрят, за да влязат в нея.

Хол показва на свои колеги въздушни снимки на района, на които се вижда някакъв завой на река, който стига до някакъв разлом, който се отваря пък към пещерна система, която продължава в продължение на няколко километра. Според неговото предположение този разлом е свидетелство, че е имало земетресение в древното минало, което е отворило път към подземната мрежа. Така на определен етап в далечното минало някой е открил и използвал мястото, за да създаде металната библиотека. Той посещава околността на района и заключава, че описанията на Джарамило пасват перфектно. В крайна сметка Хол решава, че поради напредналата му възраст вече няма сили да организира издирването на библиотеката. На 17 януари 2005 г. той информира еквадорското правителство за евентуалните координати на мястото базирани на описанието на Джарамило и своя личен опит. Той се надява те да организират експедиция и да я открият. Координати на мястото са 77º 47' 34" запад и 1º 56' 00" юг.

 

18

 

Изглежда проходът към подземната метална библиотека е само част от огромна подземна система от тунели разположена на територията на Южна Америка. Не случайно Мориц казва на Деникен, че тунелите се простират на хиляди километри под територията на Еквадор и Перу, а може би водят и до подземната система Мато Гросо в Бразилия. По отношение на Перу има няколко други източника, които напълно подкрепят казаното от Мориц. Д-р А. М. Ренуик, декан на англо-перуанския колеж в Лима описва храм с огромни подземни проходи. В своята книга „Приключения из перуанските Анди“, той казва на читателите си за своето посещение на древния храм Чавин, който се намира в изолираните части на Андите. Храмът покрива територия от 30 хиляди квадратни метра и е укрепен. Той има пирамидална форма и е на 4 етажа. Ренуик казва, че след доста големи усилия неговата експедиция успява да открие вход към древни тунели. Самият вход е доста тесен, докато самите тунели са големи и удобни за придвижване. Той казва, че подземните коридори са почти в перфектно състояние – все едно че са строени преди няколко години. Същевременно проходите са толкова обширни, че екипа му обхожда цял ден само недрата на сградата, която според него е строена поне преди 3000 години. На място където се срещат 4 коридора се издига огромен гранитен обелиск с височина 4 метра и 2 метра широк. Представлява полу-човек полу-ягуар. Фигурата е гравирана със змии и други символи. Д-р Ренуик пише, че не е имал време да изследва подземните проходи и че тяхното пълно проучване би отнело поне 2 години.

 

Слухове за тези тунели съществуват още от 1850 г., когато била организирана мащабна експедиция посветена изцяло върху намирането на входа към подземните проходи. Тяхното местоположение било указно от някаква карта на инките, която била придобита от мисията на йезуитите, които от своя страна не назовават откъде са я взели. Картата отвежда експедицията до суровия терен на района Хуатанай. Това е район, където последната част от инките се опълчват на испанските завоеватели в продължение на 100 години. Така испанците били нападнати от индианците, които хвърляли огромни камъни от високата част на планината и били обезумели от гняв. Испанците губят всичките си провизии в битката и с отвращение се връщат в Лима.

 

Някои от ранните свещеници в Южна Америка съобщават, че са изповядвали прекръстени в новата религия инки, които на смъртния си одър са им описвали тези тунели. В един случай дори умиращият разказал на отец Педро дел Санчо, че е бил пряк свидетел на церемониалното запечатване на тунелите, така че те да останат скрити. Великите жреци на инките осъзнавали, че тяхната земя ще падне под властта на „белите дяволи“, които идвали отвъд морето и решили да сложат всички свои съкровища, артефакти и ценни статуи в древните тунели, които били заварили още при пристигането си по тези земи. Когато всичко било поставено в тунелите, била извършена специална церемония от великия жрец. След това входът бил запечатан по начин, който не позволява да бъде забелязан дори ако човек се разхожда на метри от него. Всички присъствали се заклели да не издават къде е входа с живота си.

 

Руската окултистка Елена Блаватска пътува през Перу през 1848 г., когато чува различни истории свързани с тунелите. След като напуска Лима, където първо научава за тях, тя посещава една местност на границата между Перу и Чили. Там тя пита на практика всеки когото среща във връзка с тунелите. Според нея тунелите започват от Кузко и продължават до подземията на Лима, което се явява дистанция от около 610 км. по въздух. В Лима тунелите правят завой на юг към територията на днешна Боливия. Това вече обхваща разстояние от няколко хиляди км. Блаватска казва, че на определено място в тунелите се намира специално изработена кралска гробница. Тази гробница се пази от две огромни каменни плочи, които формират врата. Огромната врата е направена по такъв начин, че не може да бъде отворена по стандартен начин. Блаватска не разкрива откъде получава информацията, но споменава, че тайно общество от пазители защитава тунелите. Самите тунели били изключително опасни за изследване, а информаторът й казва директно, че дори и 1000 души армия щурмуваща гробницата би намерила смъртта си. Стойността на съкровищата, положени в гробницата били отвъд всякакви представи. Единственият вход към гробницата се намирал в планините близо до Рио Паякуина. По цялото продължение на главния коридор от Боливия до Лима и Кузко имало малки скривалища пълни с различни съкровища състоящи се от злато и скъпоценни камъни принадлежащи на редица поколения на инките. Блаватска обаче заявява, че е придобила подробна карта на тунелите, гробницата и камерите със съкровищата, както и местоположението на скритата врата. Тя я получила от възрастен перуанец, но за да се осъществи мисия целяща разкриването им имало нужда от безпрецедентна подкрепа и обвързаност на боливийското и перуанското правителство.

 

От всичко това става ясно, че тунелната система на Земята крие своите многобройни загадки под всички възможни континенти и е сигурно, че това ще продължава да се препотвърждава и в бъдеще.

 

Превод и компилация: Alien

scroll back to top
 

Търсачка

Кой е на линия?

В момента има 255 посетителя в сайта

Потапяне

Подкрепи работата ни

Ако харесвате нашата работа и сме били от полза за Пътя ви, може да ни подпомогнете със сума по избор:
Всички средства ще бъдат използвани за задълбочаване на нашите изследвания и проекти. Благодарим!

За aдминистратори



Статистика

Членове : 767
Съдържание : 497
Брой прегледи на съдържанието : 5632690



Изграден с помощта на Joomla!. Designed by: joomla templates hosting Valid XHTML and CSS.

© 2017 Издателство „Паралелна Реалност“ : Освен ако не е посочено друго, съдържанието на този сайт е лицензирано под:
Creative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български

Creative Commons License