Някои от най-впечатляващите факти и мистерии в древността Печат
Статии - Древни загадки и традиции
Написано от H.   
Понеделник, 01 Февруари 2010 00:25

 

Професор М. Юинг от Колумбийския университет е участвал през 1949г. в изследването на верига, която се издига по средата на Атлантика. На дълбочина от 3000 до 5500 метра той открива предисторически крайбрежен пясък. Така се изправя пред голямата загадка защо пясъкът, продукт на ерозията, съществува на дъното на морето... многобройни подводни долини в Атлантика не са друго освен продължение на съществуващи реки, което показва, че на някои места сегашното дъно на морето е било твърда земя...

            ... платоновите “Тимей” и “Критий” съдържат една хроника на Атлантида. Тя е приписана на атинския законодател Солон, пътувал в Египет към 560г. пр. н. е.  Съветът на жреците на богинята Нейт от Саис, покровителка на науките, открил на Солон, че има архиви отпреди хиляди години, в които става дума за континент оттатък Херкулесовите стълбове, погълнат от водите към 9560г. пр. н. е. Платон не прави грешката да смесва Атлантида с Америка, а ясна казва, че един друг континент се намира на запад от Атлантида. Говори за океан отвъд Гибралтарския проток – за него Средиземно море е “само едно пристанище”. Именно в този океан – Атлантическия посочва мястото на острова континент, по-обширен от Либия и Мала Азия взети заедно... В сърцето на Атлантида – разказва той – имало плодородна равнина, защитена с високи планини от северните ветрове. Там климатът бил субтропичен и жителите прибирали две реколти в годината. Страната била богата на минерали, метали и продукти на селското стопанство. Като споменава търговските и отношения с външния свят, Платон подсказва за съществуването на кораби способни да пресекат океана. Азорските острови биха могли да са върховете на тези потопени планини, които според разказа на Платон са пазели централната равнина от студените северни ветрове. Когато “Критий” ни говори за атлантските къщи, строени от черен, бял и червен камък, сведенията му се потвърждават от откриването на терени от бял варовик  и на черни и бели вулканични скали на Азорските острови, последните останки от Атлантида...

            ... Друга представителка на руската наука Катерин Хагемайстер пише през 1955г. , че след като водите на Гълфстрийм не са стигали до Северния ледовит океан преди 10 000 – 12 000 години, Атлантида би трябвало да е бариерата, обърнала течението на юг. “Атлантида обяснява появата на ледниковия период. Също Атлантида е довела до неговия край” – твърди тя.

            … По време на сондажи в екваториалната част на дъното на Атлантика шведският кораб “Албатрос” открива на дълбочина повече от 3219 метра следи от растения, живеещи в сладка вода. Началникът на експедицията проф. Ханс Петерсон изказал мнението, че на това място има потънал остров.

            ... Някога във Венецуела живеело племе от бели индианци – то обитавало село с многозначителното име Атлан. Племето имало една легенда за бедствие, разрушило земята му – обширен остров в океана...

            ... Старите жители на Централна и Южна Америка също издигнали внушителни пирамиди и ги използвали за храмове, обсерватории или гробници. Дълъг е пътят от Мексико до Вавилон и Египет. Но този общ обичай да се издигат пирамиди от двете страни на Атлантичекия океан се обяснява лесно, ако приемем, че корените му са в Атлантида, откъдето се е разпространил на изток и запад.

            ... Олмеките, предшественици на маи и ацтеки, са могли да бъдат поданици на империята на атлантите.

            ... Както пирамидите, в Юкатан са намерени и сфинксове създадени в стила на маите.

            ... Култът към Слънцето преминал сред античните народи от Атлантида. Като за пример атлантолозите сочат едновременното обожествяване на Слънцето в Египет и в Перу, както и възцаряването на слънчевите династии в двете страни.

            ... Жреците на ацтеките пазели благоговейно спомена за Ацтлан, страната, разположена на изток, откъдето ще дойде Кетцалкоатъл, носителят на цивилизацията. Инките  вярвали във Виракоча, който ще дойде при тях от страната на утринната зора. В най-старите египетски ръкописи се говори за Тот или Техути, дошъл от една западна страна, за да донесе цивилизацията и науката в страната на Нил.

            ... Лекотата, с която Кортес и Писаро удържали победа, косвено доказва съществуването на Атлантида в едно далечно минало. Традицията на ацтеките и на инките, поддържана от жреците им, почитала дълбоко могъщите владетели от Страната на изгряващото слънце (в случая става дума за Атлантида, която е на изток от Америка), които били брадати, с висок ръст и бяла кожа. Когато испанските авантюристи се появили пред тях, веднага били обявени за представители на легендарната  Империя от Атлантическия океан. Хората на Монтесума и на Атахуалпа отначало приели белите с отворени ръце, тъй като очаквали пристигането им много отдавна.

            ... Между стария Египет и старо Перу съществувала и друга връзка през Атлантика. Техният календар съдържа 18 месеца по 20 дни плюс петдневен празник в края на годината. Дали е просто съвпадение или традиция, почерпана от един и същ извор?

            ... Великият цар с “ослепително лице”, предводител на просветените от Атлантида, като предвиждал неминуемата катастрофа, изпратил въздушните си кораби на своите събратя, другите вождове, със следното съобщение: “Пригответе се, вдигнете се, хора от Добрия Закон, и пресечете земята, докато тя е още твърда.” Изпълнението на плана трябва да е било държано в тайна от могъщите и зли главатари на империята. И така, през една черна нощ, когато народът на “Добрия Закон” бил вече вън от опасност, Великият цар събрал васалите си, скрил “ослепителното си лице” и потънал в сълзи. Когато часът ударил принцовете се качили във виманите (въздушните кораби) и последвали своите племена в страните на изток и север, иначе казано Африка и Европа.

            ... В Паленке, Мексико, може да се види твърде любопитна рисунка върху един саркофаг, изваден от пирамидата, открита от археолога Рю-Люиле. Той представя в стила на маите човек, седнал в апарат подобен на ракета с пламъци, излизащи отзад от соплото. Наведен е напред, ръцете му държат лостовете на управлението. Конусът на ракетата съдържа многобройни тайнствени предмети, които биха могли да са частите на механизма и. След анализ на много кодекси на маите, французите Тарад и Милц са стигнали до заключението, че става дума за астронавт в космически кораб – такъв какъвто го е виждал този народ. Йероглифите на борда означават Слънцето, Луната и Полярната звезда, което подкрепя космическата интерпретация. Но от друга страна, двете дати, отбелязани на гроба – 603 и 633 н. е. събуждат съмненията ни. Във всеки случай, ако погребаният в този гроб жрец не е бил обикновен астроном, а пазител на преданието за “звездните богове” в Централна Америка орнаментиката би могла да се тълкува като припомняне за древните космически пътувания.

            ... Какво ли е било равнището на знанията в Атлантида в навечерието на катастрофата. Платон не се колебае да говори за победите и за империализма на Атлантите в последната им епоха. Ръкописите “Самсаптакабадха” от Индия споменават за самолети, управлявани от “небесни сили”. Те говорят за ракета “с мощта на цялата Вселена”. Блясъкът от експлозията и е сравняван с “десет хиляди слънца”. В книгата се казва: “Боговете се разтревожиха и извикаха: “Да не превърнем целия свят в пепел!” “Маусола пурва” в санскритската редакция описва “непознатото оръжие, желязо, което хвърля светкавица, гигански пратеник на смъртта, който превърнал в пепел целите народи врихни и анхака. Поразените тела били непознаваеми, с опадали коси и нокти. Керамичните съдове се пръскали без видима причина, птиците побелели. След няколко часа цялата храна била заразена.” В книгите си “Загадки на най-старата история” Александър Горбовски пише за човешки скелет, намерен в Индия, който бил високо радиоактивен, повече от петдесет пъти над нормалното. Тъй че наистина бихме се попитали дали “Маусола пурва” няма предвид исторически факт, а не легенда.

            ... В старите ръкописи на Индия се говори за самолети и атомни бомби, както и за пътувания в космическото пространство. Ведическият бог Пушан плава в златен кораб през небесния океан. Небесната птица Гаруда пренася бог Вишну през Космоса. “Самсаптакабадха” описва въздушни полети “през тази област на небосвода, която е над областта на ветровете”. Не е ли това ясен белег за пътуване през космическото пространство? “Сурия Сидханта”, най-старата астрономическа книга на санскритски, разказва за съвършените хора “сидха” и за “видхиахара” или пазителите на познанието, които пътуват около земята – “под Луната и над облаците”. Не е ли това твърде ясен сигнал за древните философи и учени, които обикалят в орбита около нашата планета? Ако свържем епоса на Гилгамеш с ръкописите на Индия, ще можем да запълним множество бели петна от човешката предистория. В момента на световния катаклизъм “небесните люде” на Гилгамеш са отлетели на небето – или да обикалят в орбита около земята, или да заминат към други планети. “Самаранагана Сутрахара” разказва, че хората са могли да отлетят на небето с въздушните си кораби, както и че “небесните същества са могли да слязат на земята”. Когато чете този текст, човек не може да се въздържи да не си помисли за трафик между нашата планета и други светове. Може би е по-разумно да се предположи, че напускането на Атлантида е станало по-скоро с кораби, отколкото със самолети или ракети, които са били за привилигерованите. Оцелелите се настанили в съседните Пиренеи и в Египет, като по този начин спомогнали за подема на средиземноморската цивилизация.

            ... един германски автор, К. К. Доберер излага в книгата си “Майсторите на златото” следната идея: “Мъдреците от Атлантида са превиждали възможността да се изплъзнат от гибелта, като емигрират през Средиземно море на изток, в обширните азиатски територии като основат колонии в Тибет”. Ето ви една удивителна хипотеза, при това може би близка до истината. Големите жреци и принцовете на “добрия закон” биха могли да се вдигнат във въздуха, вън от опасността, към някоя отдалечена земя заедно с всичките плодове на тяхната цивилизация и заедно с техническите се умения. Настанени в малко, напълно изолирано общество, те биха могли да развият науките си и да достигнат равнище, за което нашите академии не могат и да мечтаят. На пръв поглед фантастична теория, но свидетелства в нейна подкрепа не липсват.

            ... Фердинанд Осендовски, лауреат на Френската академия, споменава за странна история, разказана му преди петдесетина години в Монголия от принц Чултун Бейли и неговия Велик лама. Според тях някога съществували два континента – в Атлантика и в Пасифика. Те потънали дълбоко във водите, но част от жителите им намерили убежище с обширни подземни скривалища. Тези пещери били осветявани от особена светлина. Благодарение на нея се развивали растенията и оцеляло едно племе, останало от предисторическото човечество и успяло да достигне много високо равнище на познанието. Известният изследовател и писател Николай Рьорих издействал да му покажат подземни коридори, когато е пътешествал в Синкианг (Китайски Туркестан). Местните жители му разказвали, че понякога от катакомбите излизат странни люде, за да пазаруват в града, като плащат със старинни монети, които никой не познавал. По време на един престой в Цаган Куре, близо до Калган в Китай (1935-а), Рьорих пише статия, озаглавена “Пазачите”, в която се пита дали мистериозните хора, които понякога се появяват внезапно насред пустинята, не излизат от някой подземен тунел? По повод тайнствените посетители той дълго разпитвал монголците и чул от тях твърде интересни обяснения. Понякога тези чужденци идвали на кон. За да не предизвикат голямо любопитство, се дегизирали като търговци, овчари или войници. Правели подаръци на монголците. По време на пътуването през дефилето на Каракорум местен водач разказал на Рьорих, че се появявали големи бели хора, мъже и жени, идващи изпод планините от тайни изходи. Виждали ги да се движат на тъмно с фенери в ръка. Според един от водачите тайнствените планинари дори помагали на пътници в пустинята.

            ... Преди около 40 години (от отпечатването на книгата – 1969г.) д-р Лао Цин отпечата в шанхайски вестник статия посветена на пътуването му в една странна област на централна Азия. Този лекар описва гибелната обиколка из планините на Тибет, която направил в компанията на един йога, роден в Непал. В пустинна част навътре в планините двамата поклонници попаднали на една скрита долина, защитена от северните ветрове и облагодетелствана с много по-топъл климат от околната област. По-късно д-р Лао Цин си припомня “кулата на Шамбала” и лабораториите, предизвикали учудването му. Пред двамата посетители били разкрити големи научни разултати, постигнати от жителите на долината. Те присъствали и на телепатични опити на голямо разстояние. Китайският лекар би могъл да разкаже много повече за престоя си в долината, ако не бил обещал на жителите и да не разкрива всичко.

            ... Преданията за висши същества, живеещи в свещените планини, са разпространени във всички континенти.

 

           ... Любопитна статия била отпечатана през 1932г. в “Лос Анджелис Таймс”. Авторът Едуард Лансър претендира, след като разпитал местни жители за съществуването на странно общество в планината Шаста или във вътрешността и, под земята. Обитателите на селцето фантом са бели, високи и с благороден вид. Имат гъста коса, хваната с лента през челото и са облечени с бели одежди. Търговци претендират, че много нарядко тези хора се появяват в магазините им да напазаруват. Винаги плащат със самородни късове злато с много по-висока стойност от покупката. При случайна среща в гората шастианците избягват всякакъв контакт и изчезват като се “разтварят във въздуха”. Понякога по склоновете на планината се появява и странният добитък на шастианците. Животните не приличат на нито една от породите, съществуващи в Америка. За да бъде мистерията пълна, над планината Шаста са били наблюдавани въздушни кораби. Те нямали криле и не издавали никакъв шум. Понякога се потапяли в Тихия океан и продължавали пътя си като кораб или подводница.

            ... Изглежда съществуват тайни общности от същия вид и в Мексико. В книгата си “тайните на древна Южна Америка” Харолд Т. Уилкинс пише за неизвестен народ, който живее там и разменя стоки с индианците. Твърди се, че непознатите идват от град разположен някъде из джунглите. В книгите си Рьорих разказва за тайнствени мъже и жени жители на планините, които идват на пазар в Синкянг и плащат с древни златни монети. Макар че между Мексико и Туркестан има голямо разстояние, и тук, и там се виждат общи черти в появяващите се странни същества. Л. Тейлър Хансен говори в своите “Обиколки из двете Америки” за случая с американската двойка, която летяла над джунглата на Юкатан с личния си самолет. Останали без гориво, те били принудени да кацнат в джунглата, където се озовали пред таен град на маите, замаскиран, за да не бъде забеляван от въздуха. Тези маи живеели в целия си древен блясък, напълно изолирани от външния свят, за да опазят античната си цивилизация, чиито извори са неоспоримо от Атлантида. Американците били принудени да обещаят да не разкриват мястото на града.

            ...индианците кечуа от Перу и Боливия твърдят, че в Андите имало развита подземна мрежа. Ако държим сметка за изключителните резултати, получени от инженери и строители в епохата преди инките трябва да има нещо вярно в твърденията им.

            ... Всички тези легенди за изгубени градове, свещени планини катакомби и недосегаеми долини трябва да бъдат проверени без никакво предубеждение. Те биха могли да ни отведат до откриването на колонии, населени от наследниците на Атлантида или дори от още по-древни раси.

            ... Кръвни анализи на тъкани от пет мумии на царе инка, които се пазят в Бритиш Мюзеум, били направени през 1952г. от Б. Е. Джилби и М. Любран. Резултатите били представени под формата на на доклад до Кралския антропологичен институт. В кръвта на три от петте мумии имало следи от група “А”, абсолютно непозната сред американските индианци. Никоя не е имала Rh отрицателен, но една от тях съдържала субстанциите “D” и “с” при отсъствие на  “С” и на “Е” – твърде рядка комбинация сред индианците. В друга от царските мумии на инките се намират субстанциите “С”, “Е” и “с” при липсата на “D” – наистина уникален образец на кръвна плазма – без паралел на Земята. Тези смайващи факти доказват, че царете на инките не са произлизали от тамошното население на Южна Америка.

            ... Змията, покрита с пера, или Кетцалкоатъл, дошла от страна, която се намирала на изток. С идването му Мексико навлиза в ера на голям напредък и успех. В една от версиите на легендата има интересна подробност: Кетцалкоатъл се приземил с криле на мястото, където днес се намира Веракрус. Кодексът Виндобоненсис го представя как слиза на земята през дупка в небето. Когато мисията на апостола на цивилизацията била прекъсната от неприятели, той се върнал на брега и заминал за страната Тлапатлан със сал от змии. Друга легенда разказва как пратеникът на боговете се хвърлил в погребалната клада. Пепелта му се вдигнала в небето и се преобразила в птица, докато сърцето му се озовало на планетата Венера. Кетцалкоатъл възкръснал и се въздигнал на небето като бог. Дали крилатият му кораб не е бил космически, а погребалната клада площадка за изстрелване?

            ... през 1959г. намериха отпечатък от обувка върху пясъчник в пустинята Гоби с възраст милиони години. Според науката в тази епоха човекът още го няма. Членовете на китайско-руската палеонтологична експедиция, ръководена от д-р Шоу Мидн Шен, чието било откритието, не могли да го обяснят. Следа върху варовик от триасовия период, открита в каньона Фишър (графство Пършинг) в Невада, изглежда като от подметка на обувка със слаби следи от шев. Тъй като в епохата на динозаврите не е имало обущари, редно е да се попитаме кой ли може да е произвел тази обувка или сандал. Налагат се два извода: или човекът е стъпил на земята милиони години по рано, което науката не приема или това са пришълци от Космоса, слезли тук в отминали времена. И двата извода могат да се приемат като еднакво фантастични.

            ... Черепът на първобитен човек отпреди 40 000 години е намерен в Брокън Хил, Северна Родезия. Днес той се пази в Музея по естествена история в Лондон. На него има добре оформена дупка, без онези пукнатини, които се получават обикновено при удар с рог, зъб или хладно оръжие. Това е отвор който само куршум може да пробие. Отсрещната страна липсва, което потвърждава хипотезата ни.

            ... Кости от предисторически щрауси, камили, хиени били открити през 1960г. в пещери край Одеса, Русия, от Т. Г. Грицай и И. Ж. Яцко. Възрастта им била около милион години. Вниманието на учените било привлечено от факта, че костите били гравирани сръчно; според експертите те са прерязани с метален инструмент и след това полирани. Общоприетото научно мнение изключва да са съществували занаятчии на земята преди милион години. Тогава кой е обработвал тези кости? Сред стенописите на Тасили, открити в Сахара от проф. Анри Лот, е “Големият марсиански бог” от Ябарен. Рисунката представя човек с нещо като космическо облекло. Кой ли е този, чийто портрет е нарисуван върху скалата преди 8000 или 10 000 години? Учудващи галерии от портрети съществуват в пещерите на планинската верига Кимбърли, западна Австралия. Според аборигените те навярно са рисувани от представителите на друга раса. Художествената техника и употребената на един вид дин пигмент, непознат на аборигените показва като автор на рисунките народ, чийто произход не е от Австралия. Портретираните глави в пещерите на Кимбърли имат фризура или светещ кръг около главата, но нямат уста. На краката си носят сандали – в страната където местното население ходи босо... съществата без уста биха могли да са в скафандри. През 1885г. намерили стоманен куб в буца въглища в леярницата на Изидор Браун от Фьоклабрук, Австрия. Двете му срещуположни страни за закръглени и затова размерите му са от 67 до 47 милиметра. По дължината на куба върви дълбока бразда, почти до средата на страната. Теглото му е от 785 грама и съставът му са подобни на тези на твърдата въглеродно-никелова стомана. Желязното парче било вградено в буца въглища от епохата на терциера, отпреди десетки милиони години. Някои учени смятаха, че става дума за изкопан метеорит. Предвид геометричната форма на предмета и браздата други прецениха, че произходът му е изкуствен, че е направен от човек. Но науката твърди, че в онази епоха на Земята не е имало човешки същества. Произходът на предмета остава необяснен.

            ... През 16. век испанците намерили 18 сантиметров железен гвоздей, плътно обвит в парче скала от вътрешността на мина в Перу. Може да се твърди без колебание, че той е на възраст десетки хиляди години.

            ... Върху пустинните плата до Наска, Перу, се виждат очертани върху почвата с помощта на камъни огромни рисунки и линии, дълги с километри. Били открити при въздушен полет над тях. “Как биха могли да бъдат разположени по такъв съвършен начин ако не са могли да ги гледат от истинската им перспектива?” – пита Дж. Алдън Мейсън в книгата си “Древната цивилизация на Перу”. Дали линиите в Наска не са служили за ориентация на някогашните летци?

            ... Към следите възможно оставени от Атлантида, могат да се прибавят и стотиците странни кълба, намиращи се в саваната на югозапад в Коста Рика, Гватемала и Мексико. Тези каменни топки са фино полирани, а диаметърът им се мени от няколко сантиметра до три метра. Сферите са от вулканична скала, някои тежат много тонове, изработени са съвършено, нещо учудващо при липсата на какъвто и да е било изструмент, който би могъл да послужи за това на мястото, където са намерени. Камъкът, от който са направени глобусите, може да е взет само от далечно разстояние. И кой ги е правил? От коя епоха са? И с какво намерение са разпилени по върховете на планините?

            ... Според Егертън Сайкс: “Същественият фактор е в констатацията, че маите пристигат на континента със собствена писменост, с познания по математика, астрономия, архитектура, медицина, с календарна система, много по-точна от тези, с които си служат в Европа до 18. век. Общоприетата хипотеза според, която за по-малко от стотина години те са придобили всички познания, придобити от западния свят за повече от две хиляди години – подобна хипотеза не само, че няма никакъв исторически прецедент, но просто противоречи на здравия смисъл”. В такъв случай какъв е произходът на тази значителна култура?

            ... Дали китайците са познавали рентгеновите лъчи? Въпросът може да звучи абсурдно и все пак летописът разказва, че китайският император Цин Ши (259-210 пр.н.е.) имал огледало, което “осветявало костите на тялото”.

            ... В “Сантая Грантхам”, която е част от индийските Веди, могат да се намерят инструкции за ваксинация както и описания на последиците.  

 

        ... Вавилонците са знаели за “сърпа” на Венера. Начертали са фазите и. Но “сърпът” на Венера е невидим с невъоръжено око. Следователно пита се: как жреците на древния Вавилон са могли да наблюдават фазите на Венера, без да имат телескопи? Те са знаели и за четирите луни на Юпитер – Йо, Европа, Ганимед и Калисто. Тук има две обяснения: първата теория според, която вавилонските жреци са имали телескопи, изглежда твърде смела; според втората теория халдейските и шумерските жреци успели да запазят през многото поколения елементи от астрономията отпреди Потопа.

            ... Ацтеките били осведомени за кълбовидната форма на планетите и се забавлявали с една игра на топка, която показвала как боговете ловят небесните тела из космоса. Догоните от Африка знаят за съществуването на тъмен двойник на Сириус, отдалечен от Земята на около 10 св. Години и видим само с помощта на телескопа.

            ... Анаксимен е съзнавал преди 2500 години не само разстоянието, което ни дели от звездите, но също, че съществуват техни “неосветени придружители”. А едва през последните няколко години астрономията получи точни данни за планети в други слънчеви системи. Демокрит (460-361 г. пр.н.е.) предложил точно обяснение на Млечния път, като съставен от множество звезди, отдалечени и разпръснати в пространството. Едва преди около 200 години нашата наука стигна до подобно заключение. Дали това са били философски допускания или сведения, получени от пазителите на античната мъдрост, които са позволили на старите гърци да направят такова изстрелване в бъдещето? Демокрит твърдял, че Слънцето има гигантски размери и че лунните петна са образувани от сенките на високи планини и дълбоки долини. Той смятал, че звездите са Слънца. Питагор стигнал до извода, че Земята е кълбо, а Аристарх от Самос настоявал върху факта, че тази Земя обикаля около Слънцето. Ерастотен, консерватор в Александрийската библиотека, изчислил земната обиколка с малка грешка, ненадминаваща 360 км. В “Мнения на философи”, труд, приписван на Плутарх, се посочват 804 милиона “стадии” като разстояние, отделящо Земята от Слънцето. Това е почти същото число, което приема модерната астрономия, при условие, че нашата преценка на античния “стадий” е правилна. Дали астрономите от античността са притежавали точни инструменти? Ако ли не как са могли да отгатнат такива изключителни неща? Емпедокъл претендирал, че на светлината е нужно време за да се разпространява. Метродот от Лампсак казвал, че е толкова абсурдно да се приема земята за единствения населен свят в пространството, колкото да се твърди, че само един житен клас ще порасне в широкото поле.

            ... Дълги векове брахманите грижливо опазили астрономическата таблица на “Суриа Сидханта”. В този астрномически текст от антична Индия диаметърът на Земята е изчислен на 12 617 километра. Разстоянието от Земята до Луната е дадено 407 198 километра. Числото прието от модерната астрономия за екваториалния диаметър на нашата планета е 12 756,5 км, а най-голямото разстояние, което ни разделя от Луната приблизително 406 731 км.

            ... В навечерието на Втората световна война германският инженер Вилхелм Кьониг, изпратен на разкопки в Ирак, направил забележително откритие. Близо до Багдат той случайно открива селище от Партското царство, където изравя известен брой глинени съдове, които по формата си приличат на батерии. Ето какво представляват: всеки глинен съд съдържал цилиндър, направен от меден лист, а вътре в цилиндъра били запоени със сплав 60% олово и 40% калай. Пръчката била закрепена с тапа от асфалт. Долната част на цилиндъра се запушвала с медно кръгче. За изолация използвали битум. Пространството между медния цилиндър и желязната пръчка изпълвали с някакъв електролит, но батериите били толкова стари, че нямало никакви следи от химически продукт. Заинтересуван от находката, известният учен Уили Лий поискал от Дженеръл Илектрик Къмпани в Питсфийлд, Масачузетс, да направи копие на батерията с идеята да я изпробва дали работи. Лабораторията на Дженерал Илектрик произвела дубликат на батерията, като я напълнила с меден сулфат вместо неизвестния електролит – и уредът проработил. В същия район, където са намерени батериите, археолозите открили и материали, покрити с метал чрез електролиза и стари 4000 години.

            ... Манданите, тези бели индианци от Северна Америка, си спомнят за епоха, когато техните предци живеели до Океана “в градове с неугасими светлини”. Атлантида ли е било това? Дали от тези оцелели атланти древните хора са получили странните лампи.

            ... Неотдавна търговци от Нова Гвинея открили в джунглата, близо до връх Вилхелмина, долина, населена с амазонки. За тяхно голямо учудване търговците видели големи камъни с диаметър от 3,5 метра, качени върху колони и излъчващи севтлина подобна на неоновата.

            ... Установено е, че пирамидата на Хуфу е построена по такъв начин, че обиколката на нейната основа е равна на окръжността, прекарана с радиус равен на височината на пирамидата.

            ... Колкото повече биват изучвани пирамидите, толкова повече имаме чувството, че те са били построени от една раса гиганти на науката. Според известна легенда мегалитните паметници били пострени чрез употребата на звукови вибрации. Гравитацията била неутрализирана от музикални напеви и магнетизирани тояжки, които повдигали каменните блокове във въздуха. Тази фантастична на пръв поглед възможност залужава да бъде проучена основно в нашата епоха на авиацията и космонавтиката. Сред арабите има любопитно предание за строежа на голямата пирамида: “Те сложиха листове от папирус (с изписани върху тях многобройни тайни неща) под камъните и после удариха с една тояжка. След това камъните се устремиха напред във въздуха и покриха разстоянието на изстреляна стрела и по този начин те стигнаха до пирамидата”. Възможно ли е древните хора да са владеели силите на отблъскване така, както и силите на привличане, ако са имали научни знания за енергията и материята, различни от нашите. Блоковете от Баалбекската тераса в Ливан са от петдесет до сто пъти по-тежки от тези на Голямата пирамида. Дори и най-мощните съвременни кранове не са способни да ги вдигнат от подножието на възвишението до върха му, където се намира платформата. Кои са били тези титани, строители на мегалитните съоръжения от Ливан, Египет и Перу?

            ... През 1520г. т. нар. адмирал Пири Реис (1470-1554) публикувал в Османската империя атласа “Бахрийе”, предназначен за мореплавателите. Тези карти на сърнешка кожа с бележки по белите полета били открити от Халил Едем, директор на националните музеи на 9 ноември 1929г. в двореца на Топкапъ в Истанбул. В бележките адмирал Пири разкрива произхода на картите. По време на морска битка през 1501г. срещу испанците, турски офицер на име Кемал хванал пленник, който участвал в трите пътувания на Христофор Колумб. Този испански пленник притежавал дял от твърде любопитни карти. Благодарение на тези карти Христофор Колумб можел да определи крайната цел на пътуването си. Ако това предположение е точно, то ни обяснява написаното от сина на мореплавателя Фердинанд в книгата му “Животът на адмирал Христофор Колумб”: “Той намираше грижливо място на всички данни, които моряци или други хора можеха да му дадат. И ги използва така добре, че се убеди твърдо във възможността да достигнат и открият множество страни на запад от Канарските острови”. Сред документите на испанеца, отнети от турците, имало карти, нарисувани от Колумб през 1498г., тоест шест месеца след откриването на Антилите. Все пак тези карти представляват цялостно Северна и Южна Америка, реките им, Гренландия и Антарктида, напълно непозната през 1498г.  Разстоянието между Южна Америка и Африка е посочено с изненадваща точност. Д-р Афетинан, турски професор пише в книгата си: “Най-старата карта на Америка”: “Вглавата (посветена от Пири Реис на Западното море) ние намираме всичко, каквото се е знаело през неговата епоха за Америка. По този повод той разказва, като се позовава на хорски приказки, че някаква книга, останала от Александър Велики, била преведена в Европа и след като я прочел, Колумб тръгнал да открива Антилите с кораби, получени от испанското правителство.

Днес няма съмнение, че Пири Реис е сложил ръка върху картата, използвана от големия мореплавател”. По повод картата на Пири Реис много неща остават необясними. Кога и от кого е била начертана с контурите на Антарктида, освободена от ледовете – в епохата на Колумб или може би в тази на Александър Велики? В края на краищата едва през международната геофизическа година континентът е бил сондиран през ледената му покривка и е била съставена картата му. На същата карта на Пири Реис, Гренландия е представена във вид на два или три острова. А Гренландия е покрита с лед с дебелина 1600 метра и едва неотдавна френска полярна експедиция могла да установи факта, че Гренландия е съставена от два главни острова. Арлингтън Х. Малъри, американецът, смятан за авторитет в картографията, поискал от Хидрографскта служба на САЩ да сверят загадъчната карта. По този повод майор Ларсен направил следната декларация: “ Хидрографската служба на военната флота проучи една стара карта, наречена картата на Пири Реис” съставена преди повече от 5000 години. Тя е толкова точна, че само полет около Земята би могъл да я обясни. Първоначално Хидрографската служба отказва да повярва в това, но накрая тя констатира автентичността на картата и дори я използва, за да поправи някои грешки в наши съвременни карти”. Според Малъри на архаичната карта са отбелязани всички планински вериги в Северна Канада и в Аляска, “включително някои планини, които не се намираха върху картите на картографската служба на амриканската армия, но след това бяха нанесени. Географската дължина, отбелязана на картата, е точна, нещо абсолютно невероятно, защото ние сме се научили да я изчисляваме едва от двеста години. И накрая Малъри казва: “Не знам как са успели да съставят тази карта с такава точност без да са използвали самолет. Картата докава съществуването на наука в отдалечената епоха, за която се смяташе, че няма никаква наука. Дали Александър Велики се е сдобил с папирусите, пазени в египетския храм в Саис? Неговите жреци сигурно са знаели за Америка, защото според Платон те казали на Солон, че Атлантикът “е истинксо море и страната около него може да бъде наречена континент”.

            ... Индуската Рамаяна съдържа подробни описания на Вимана или самолет. Виманата има солидни размери: двуетажна е, с прозорци и купол. Този самолет от античността може да лети според сръчността на водача “с бързината на вятъра”, като издава мелодичен звук. Нейното контролиране изисква значителна интелигентност. Може да пресече небето или да спре и да остане неподвижна във въздуха. Виманите били пазени в хангари, наречени “вимана гриха”. Според свидетелства от античността виманата е летяла над облаците и от тази височина “океанът изглеждал като малко блато”. Летецът виждал “земите около океана и устията на реките, които се вливат в морето”. Архаичните самолети са използвани за военни действия от царете и за спорт от важните люде, които търсели удоволствия. Позволено ли е да смятаме, че и най-големите подробности са плод на най-обикновено въображение?  

 

           ... В Китай император Чун, царувал преди 4200 години, конструирал летяща талига. Той не само е първият пилот отбелязан в историята, но и първият парашутист. В поемата, наречена “Ли Сао”, Че Юан (340-278 пр.н.е.) описва едно пътуване във въздуха. Той бил коленичил пред гроба на император Чун, когато се появила кола от нефрит, запрегната с четири дракона. Чу Юан се качил в апарата и се издигнал на голяма височина над Китай в посока към планинската верига Кун Лун. По време на пътуването в небесата той могъл да наблюдава земята, без да му пречат ветровете или пясъците на Гоби. Император Ченг Танг (1766г.пр.н.е.) основател на династията Шанг, наредил на Ки Кунг Ши да построи летяща кола. Този античен инженер изпълнил нареждането и за да изпробва апарата си, долетял с него до провинция Хонан. Все пак апаратът бил разрушен по височайша заповед, за да не попадне тайната на механизма в непригодни ръце.

Летящите машини от древен Китай са били продукт или на научно издирване, или на оцелелите знания на раса, живяла преди Потопа. Тъй като китайците не са разполагали с технология в онази епоха, остава да приемем втората хипотеза. Полетът до Кун Лун направен от Чу Юан може би ни подсказва извора на техническите познания в античен Китай. Мощната верига на Кун Лун е смятана от китайците за жилище на боговете. Тези “самолети” били традиционно предназначени за императорите и за учените даоисти, поддържащи предполагаема връзка между “гениите от планините” и обществото на смъртните. Непряко доказателство на нашата теория, според която авиацията е била позната през Античноста, ни дава терминът “летяща кола” от китайския речник. След появата на самолета в началото на нашия век китайците не били принудени като нас да измислят нова дума: те трябвало само да употребят старата фей-чи (летяща кола).

            ... Във втората половина от царуването на император Яо (2346г.пр.н.е.) се появил странен човек. Наричал се Чих Чианг Цу-ю. Толкова ловко стрелял с лък, че императорът му дал титлата “божествен стрелец” и го нарекъл “главен механик”. Според китайските летописи той се качил в една небесна птица. Когато бил “отнесен от центъра на огромен хоризонт”, забелязъл че вече не можел да наблюдава движението на слънцето. Нашите астронавти, които летят в пространството от Земята към Луната също не могат да видят изгрева или залеза на слънцето. Древният текст, който ни разказва за полета на “главния механик”, дали не свидетелства, че човек е пресякъл междупланетното пространство още преди хиляди години? Големият китайски мислител Чуанг Цу написал през 3. век пр.н.е. произведение, озаглавено “Пътуване през безкрайното”. Той разказва как се е издигнал в пространството на разстояние 52300 км от земята на гърба на приказна птица с огромни размери. Според даоистките вярвания “Чен Жен”, или съвършените хора, са способни да летят във въздуха с крилете на вятъра. “Те минават през облаците от един свят в друг и живеят на звездите”. Тенг Му, ерудит от династията Сунг, говорел за други небеса и други земи. Ма Це Жан, известен физик от стария Китай, бил възнесен жив на небето, след като овлядял философията на Дао.

            ... По време на обиколките си из Тибет и Монголия проф. Николай Рьорих чел в будистките книги откъси, засягащи “железни змии, които поглъщат пространството с огън и дим”, както и други откъси, в които се говорело за “жители на далечните звезди”. В руското списание “Неман” (кн. 12 от 1966г.) Вячеслав Зайцев описва странни каменни дискове, открити в областта Баян Караула, на границата на Китай и Тибет. Те имат дупки в центъра, също като грамофонна плоча, двоен канал с йероглифи спираловидно излизащ от центъра към ръба на плочите. Професор Цум Ум Нуи разчел надписите, гравирани върху браздите, с помощта на четирима свои колеги. Но тяхното откритие се оказало толкова сензационно, че Академията по праистория в Пекин отказала отначало да публикува текста. И едва по-късно, когато накрая разрешението било получено, китайските учени могли да отпечатат книга със заглавие, предназначено да заинтригува читателите: “Дискове с йероглифи разкриват съществуването на космически кораб преди 12000 години”. Анализът, направен в Москва, на частици от материала на дисковете, дал неочаквани резултати: той съдържал голямо количество кобалт и някои други меали. Изследвани с осцилограф, дисковете показали особена честота – като че ли били заредени с електричество преди хиляди години. Гравюрите върху тези дискове от Баян Караула представляват Слънцето, Луната и звездите, както и няколко странни точки, плъзгащи се по небето към Земята. Чи Пен Лао от Пекинския университет открил на свой ред интересни рисунки в планините на Ханан и на един остров в езерото Тунгтинг. Правени 45000 г. пр. н.е. тези гравюри върху гранит изобразяват хора с широки хоботи и космически кораби с цилиндрична форма. Наистина е трудно да се допусне съществуването на астронавти и на космически скафандри в толкова отдалечена епоха. Във всеки случай след изучаването на митове и на исторически документи се разбира, че в далечните векове е имало хора, които са се издигали в небето, както и че посетители от Космоса са слизали на земята.

            ... Ако наследените от Атлантида “капсули на времето” са заровени дълбоко под пирамидите, разкриването им ще изисква различна техника. Древното предание разказва за подвижни стени, тайни врати, светлинни блясъци в дълбините на коридорите във вътрешността на пирамидите. Генератор захранван от източник с неограничена мощност, би могъл да предизвика подобни явления. Гайгеровите броячи или други чувствителни апарати биха могли да уловят колебанието на магнитното поле и така да открият присъствието на кухини. Подземнията на атлантите може би съдържат образци от науката и технологията преди Потопа. Архаичните машини ще ни разкрият нови принципи в инженерното изкуство. И този дар, който ще ни споходи от далечното минало, би могъл да промени пътя ни към бъдещето. Като разказва за едно предание на коптите, наследници на старите египтяни, Масуди (писател от 10. век) твърди в ръкописа си под номер 9576 в Бритиш Мюзеум, че пирамидите “съдържат надписи с непозната и нечетлива писменост дело на хора и на народи, чиито имена и съществуване са забравени от дълго време”. Ибн Батута, друг арабски учен (12. век) пише: “Пирамидите били построени от Хермес за да спаси изкуствата, науките и другите знания през потопа”. Коптският папирус от манастира в Абу Хормейс съдържа следния откъс: “Пирамидите бяха построени по следния начин: върху стените са записани мистериите на науките астрономия, геометрия, физика и много други необходими знания, които всеки човек, познаващ нашата писменост, можеше да прочете”.

Масуди разказва и други странни истории, свързани с пирамидите. Според него цар Сурид, управлявал Египет три века преди потопа, построил две големи пирамиди за своите “капсули на времето”. Жреците го били предупредили за един голям потоп, последван от пожар, който щял да дойде от съзвездието Лъв. Благодарение на това фараонът дал заповед да се построят пирамиди, които да послужат за вместилище на всички видове съкровища и чудодейни предмети. Върху стените и таваните на пирамидите наредил да се гравират надписи от науките астрономия, математика и медицина. Масуди стига до подробността да опише автоматите или роботите, сложени до входа на съкровищниците, за да ги пазят и унищожат “всички с изключение на онези, които с поведението си се окажат достойни да бъдат допуснати”. Сред старите египтяни паметникът бил наричан “Ху” сиреч Покровителят. Още в онова далечно минало се разказвало преданието, че под Сфинкса има тайно помещение. Дали “Ху” не е пазачът на предипотопното подземие, хранилище на документи?

Какво ли съобщение носи Сфинксът на човечеството? Освен с името на “Покровител” Сфинксът бил наричан също “Хор-ем-акхет” или “Хор на хоризонта”. Хор е бог, който живеел на небето като сокол. Името му подсказва астрономическо разрешение на проблема, който ни занимава. Би могло да се отнася до положението заемано от Слънцето на хоризонта или в зодиака. Щом приемем, че Сфинсксът е имал астрономически смисъл, се приближаваме до решението на задачата. Първо трябва да вземем предвид преданието, според което потопът обезлюдил света, когато Слънцето изгрявало под знака на Лъва в пролетното равноденствие. Зодиакът от Дендера, който странно започва под знака на Лъва, регистрира влизането в нов цикъл между 10950 и 8800г. пр.н.е. Коптският папирус “Абу Хормейс” (преведен на арабски през 9. век) уточнява по следния начин датата на катастрофата с Атлантида: “Потопът трябваше да настане, когато сърцето на Лъва навлезеше в първата минута в главата на Рака”. От друга страна, от учения Макризи (15. век) научаваме, че “огънят трябваше да изригне от знака на Лъва и да погълне Земята”. От тези древни източници може да се направи заключение, че знакът на Лъва отбелязва времето в прецесията на равноденствията, когато Атлантида намерила края си и започнал нов цикъл. От “Книгата на мъртвите” научаваме как пътят на Слънцето по небето бил пазен от два лъва – два бога наречени “Акеру”, които седели до вратите на зората и на вечерта. С лъвското си тяло Сфинксът е бог пазач чието значение трябва да се потърси в слънчевия цикъл. Голямата година на прецесията на равноденствията. Лъвското тяло на Сфинкса символизира цикъла на Лъва. Главата му е на мъж. Зодиакът съдържа едно единствено мъжко лице – това е знака на Водолея. Следователно съобщението на Сфинкса може да се прочете така: “От периода на Лъва и бъдещия век на Водолея”. И какво предлага Сфинксът на предстоящия цикъл на Водолея? “Капсула на времето”, скрита някъде под него и под пирамидите.

            ... В произхода на всички древни цивилизации винаги стои божественото същество, носител на културата. Тот я донася в завършен вид от една западна страна. Ако съдим по титлите му “Повелителят отвъд моретата” и “Пазител на двете земи” (които са му приписани от “Книгата на мъртвите” и от известни надписи на фараоните) може да се допусне, че той е бил владетел в Атлантида. Според една многозначителна легенда пренесъл на крилете си другите богове в отвъдната страна на Кха, на изток. Дали не става дума за пренасянето на културния елит по въздушен път от Атлантида в Египет? Китайската книга “И Дзинг” приписва на “небесните гении” заслуга за въвеждане на Земята на земеделската култура за доброто на човешката раса. Да отбележим по този повод, че произходът на царевицата е истинска загадка. Колкото и да са търсили, не са успели да я открият в диво състояние. Тази култура винаги е била свързана с човешката раса. Възрастта и е определена според факта, че са открити следи от царевица в земни пластове отпреди 30 000 години. Почти същото може да се каже и за житото. Дали тези зърнени растения са били облагородени в Атлантида, или са били донесени от друга планета, както твърди източното предание?

            ... Австралийските племена признават, че дължат културата си на небесни същества, като Баям Дарамулун и Бунджил, и тутакси прибавят, че не знаят нищо за миналото на тези богове пратеници, преди те да слязат сред тях. Теночтитлан столицата на ацтеките, бил разположен на остров в средата на езеро, заобиколено от концентрични канали. Градът бил пострен по този начин, за да се съгласува с плановете, изработени на Изток в Ацтлан, от който ацтеките претендират, че произлизат. Може ли да бъде просто съвпадение, фактът, че този град Теночтитлан е представлявал почти копие на столицата на Атлантида – такава, каквато я описва Платон в своя “Критий”?...
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
... Преди доста години един млад човек стоеше в Мексико пред статуята на Кетцалкоатъл и размишляваше върху връзките, свързващи този герой с цивилизацията на легендарната Атлантида.

            По късно той посети библиотеките на Лос Анджелис и Холивуд, за да чете хрониките на конквистадорите и легендите на американските индианци.

            В Япония същият човек научи за съществуването на предание, според което някога мост свързвал Земята и небето. Това го накара да си помисли за предисторическите пътешествия в Космоса.

            Китайски даоисти му говориха за мястото, където се намират “безсмъртните от Запада”, и за “Шамбала, града на звездните хора”.

            В Австралия го осведомиха за “Времето на мечтите”, далечна епоха, в която човечеството поддържало отношения с божествени същества.

            По-сетне от границата на Тибет той зърна мощната планина Канченджунга, позната под името “Петте свещени съкровища от Големия сняг” – в нея били скътани тайни съкровища преди незапомнени времена.

            В Индия този човек получи възможност да се възхити от веригата на Хималаите и да чуе легенди за подземните дворци и безценните съкровища на Нагите, чието име напомня за летящи змии и за лампи, с чиято ярка светлина Нагите осветяват подземията си.

            Нашият човек живя в Хималаите, в седалището Манали, основано според брахмански надписи от Ману, който спасил мъдреците с кораб по време на големия Потоп. После той разглежда пирамидата на Хеопс и разпитва Сфинска с надеждата да получи отговор на древната загадка.

            В Австрия той се опита да разсее мистерията около куба от полирана стомана, намерен в буца въглища, стара милион години.

            В Париж до площада на Бастилията, в библиотеката на Арсенала, той чете томовете на “L’Astronome du Roy” (Кралският астроном), съставени през 18. век от Жан-Силвен Байп. А в Лувъра намери древния египетски зодиак от Дендера.

            В Лондон, в читалнята на библиотеката на Бритиш Мюзеум, същият човек се задълбочи в изучаване на безбройни книги и ръкописи, посветени на античния свят.

            И накрая той се разрови и в голямата библиотека “Ленин” в Москва; в Санкт Петербург посети музея на Ермитажа, където има вълнуващи разговори с руски учени и писатели.

Въпросният човек, разбира се, е авторът на тази книга.


 



Андрю Томас – “Тайните на Атлантида”
 

scroll back to top
 

Търсачка

Кой е на линия?

В момента има 245 посетителя в сайта

Потапяне

Подкрепи работата ни

Ако харесвате нашата работа и сме били от полза за Пътя ви, може да ни подпомогнете със сума по избор:
Всички средства ще бъдат използвани за задълбочаване на нашите изследвания и проекти. Благодарим!

За aдминистратори



Статистика

Членове : 767
Съдържание : 497
Брой прегледи на съдържанието : 5632681



Изграден с помощта на Joomla!. Designed by: joomla templates hosting Valid XHTML and CSS.

© 2017 Издателство „Паралелна Реалност“ : Освен ако не е посочено друго, съдържанието на този сайт е лицензирано под:
Creative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български

Creative Commons License