Остров Сейбъл Печат
Статии - Древни загадки и традиции
Написано от H.   
Неделя, 31 Януари 2010 23:41

 

Далеч от нас на северозапад на около 110 мили (засега) изток-югоизток от канадския град Халифакс се намира остров Сейбъл или "Гробницата на Атлантика": име дадено му от моряците. От векове насам този малък остров носи своята мрачна слава сред мореплавателите и е обект на ужасяващи истории. Мрачната му тайнственост предизвиква интереса на учените. Още в началото на ХХ век е било установено,че  западният бряг на острова бил подложен на неспирно и силно морско течение. Ето защо подгонените от вятъра вълни с мощни и монотонни удари, които не престават и за минута неизвестно от кога размиват брега. Затова пък на източният бряг е точно обратното: там като жива тъкан израстват нови и нови пясъчни наноси, които сякаш по логиката и законите на физиката няма откъде да дойдат.
Най-любопитното е, че в резултат на тези процеси, чиято същност остава загадка за учените, дължината на острова остава постоянна! Но, самият остров подобно на  охлюв се придвижва на изток с около 200 м на година. На всичко отгоре учените за пореден път били шокирани. Работата е там, че всеки остров представлява връх на подводна планина, която от своя страна се намира на тектонична плоча, удивлението на учените дошло оттам, че Сейбъл трябва да се движи със същата скорост, с която дрейфува плочата върху земната мантия т.е. няколко милиметъра на година. Освен това неговата надморска височина е незначителна и остава постоянна във времето: абсолютен шит за досегашните теориите на учените.В добавка на тези "прелести" има  постоянни мъгли,лошо време и много коварни рифове, като единствено през юли месец като магия океанът около острова затихва и той е достъпен за лодки,но само от северната му страна. Подводните рифове също са уникални по "сейбълски", това са единствените рифове в света,които приемат цвета на водата и са практически незабележими или ако се видят това значи,че корабът се е разбил и вие се давите.
Малко преди Втората световна война в района на Сейбъл се образували огромни водовъртежи, които буквално изсмукали стотици тонове пясък от острова,в резултат на това на острова се образувала огромна яма. Пристигналата на Сейбъл експедиция открила останките на 8 кораба. И което е най-удивително под останките на шхуната "Света Луиза" специалистите открили останките на древна римска галера. На няколко стотин мили от Канада?! Това вече граничело с научната фантастика.
Докато учените спорили какво прави римската галера там се разразил много силен щорм и дупката изчезнала под планини пясък довлечен от вълните. В края на 70-те пак един силен щорм открива носа на един американски кораб изчезнал с целият си екипаж още през 19-ти век. И после пак се повторила същата история: силен щорм го скрил под дебел пласт пясък. Сейбъл се оказва наистина ненадминат в изненадите щом хората се опитат да надникнат в тайните му. Нееднократните опити за изкопни работи в средата на острова завършвала по един и същ начин, изкопаната дупка се изпълвала с вода въпреки укрепителните работи и помпите. Откъде се взимала всичката тази вода в средата на острова? Учените трябвало да прибавят още една въпросителна към без това вече тежките си раници. Изследователите на нормални явления увесили носове, но не и момчета,които изследвали аномални явления. Те издигат смелата хипотеза,че това е извънземен организъм, които действа по неизвестни нам закони. Работата е там,че неговата жизнена дейност се гради на основата на силиций, а не  на въглерод,като при нас. А в пясъка силиций колкото щеш.
Тази хипотеза има и добавки. Уфолозите Д. Пейбъл (САЩ) и У. Лайнес (Канада) предположили,че това е биоробот захвърлен от извънземна цивилизация,който през вековете събира информация за нас. Хващайки кораби като паяк мухи,той следи нашето техническо развитие. Ето защо един път в годината настъпва прекрасно време на острова,за да изпрати събраното в Космоса.
В средата на ХХ век в опит да обезопаси мястото от корабокрушения правителството на Канада,чиято собственост е острова (засега) изгражда метеорологична станция и монтира мощен радиофар. Приборите били обслужвани от 20-на души. По-късно част от уредите били приведени в автоматичен режим. Това се наложило принудително:"Случайните " инциденти станали много чести. Буквално на равни места с пясък служители си чупили краката,други се наранявали на железни останки от кораби "изникнали" от пясъка. Няколко души потънали в ненадейно отворили се пясъчни ями под краката им. По-късно дежурствата били преустановени и на острова останал само фарът,който предупреждава преминаващите кораби:Внимание! Вие преминавате покрай остров Сейбъл наречен "Гробницата на Атлантика"!
От момента когато е преустановена работата на станцията не са регистрирани корабокрушения на острова. Сякаш острова не иска да привлича вниманието към себе си.
Какви тайни крие Сейбъл? Защо се движи на изток сякаш следва някаква предварително зададена цел? И въобще- откъде е "тръгнал"?


По материали от чуждестранния печат

scroll back to top
 

Търсачка

Кой е на линия?

В момента има 248 посетителя в сайта

Потапяне

Подкрепи работата ни

Ако харесвате нашата работа и сме били от полза за Пътя ви, може да ни подпомогнете със сума по избор:
Всички средства ще бъдат използвани за задълбочаване на нашите изследвания и проекти. Благодарим!

За aдминистратори



Статистика

Членове : 767
Съдържание : 497
Брой прегледи на съдържанието : 5632683



Изграден с помощта на Joomla!. Designed by: joomla templates hosting Valid XHTML and CSS.

© 2017 Издателство „Паралелна Реалност“ : Освен ако не е посочено друго, съдържанието на този сайт е лицензирано под:
Creative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български

Creative Commons License