Учението на Шанкара Печат
Статии - Древни загадки и традиции
Написано от H.   
Неделя, 31 Януари 2010 23:08

 

След като видяхме какви са корените на доктрината на Веданта, по-точно тези поставени от учителя на Шанкара-Гаудапада, който за пръв път оформя тази теория като недуалистична, трябва да се задълбочим в главните проблемни точки, които самият Шанкара разглежда интерпретирайки ги по Упанишадите.
Главната идея е, че Азът е абсолютната истина, той се нарича Атман-азът на всичко което се проявява като много. Това което ни се вижда като множествено-било индивидуалности, ментални и психически състояния или каквото и да е, е всъщност просто илюзия, феномен, който закрива истинското единство. Азът е този, който се явява в многото.
Разбирането за Аза като за най-висшата и вечна истина е най-голямото и ценно познание. Когато адептът реализира тази мъдрост той постига тъй желаното освобождение, където привидният свят престава да съществува за него.
Докато умът не се успокои и очисти от срастите и желанията, душата не може да проникне в тази върховна истина. Само когато адептът е постигнал това успокояване на ума, учителя му казва тази истина, че този абсолют е самият той - “Това си Ти” и само в този момент адептът е способен да се отъждестви с върховният Брахман и става самата тази истина, самото това блаженство и съзнание. Той е напълно чист и съвършен. Вече няма никакъв дуализъм, няма мое и твое, аз или ти, адепта се очиства напълно от съзнанието за феноменалният свят.
Докато обаче човек е във властта на феноменалният свят, той е подчинен на своята карма, тоест на своите действия и на причинно-следствените връзки, които е създал имено чрез собствените си деяния, съответно добри или лоши, които го поробват да броди из цикличният процес на раждане и смърт в света, който процес се нарича самсара. Тези действия определят илюзорният свят, в който човек постоянно се завръща докато спасителното познание не го озари.
Това състояние на освобождение, което наричат мукти е било считано за несъзнтелно от последователите на Няя-Вайшешика и Миманса и като състояние на чисто съзнание от Самкхя и Йога. Голямата разлика на четирите доктрини с Адвайта Веданта, е че те приемат света за съществуващ, докато Адвайта учи, че той е просто илюзорен феномен, който съответно ще бъде разпръснат и унищожен от правилното познание за Брахмана, съзнателният Аз, а не защото връзките на адепта със света ще бъдат прекъснати както твърдят тези доктрини. Духът (пуруша) според Самкхя и Йога не може да възприема света след освобождението си, защото будхи (интелектът) се разпада и вече не е инструмент на познанието, а се потапя в пракрити, която е праматерията. Душата според Мимамнса и Няя също е в подобно положение, защото се отделя от Манас-умът. При Веданта не може да се познае светът след освобождението също, но защото той бива разпознат като грешка на познанието и адепта спира да го разпознава като истинен, отук нататък познава само Брахман.
Илюзията обаче е безначална и не се знае как тя е свързана с истината по-точно, тя е неописуема, неизказуема и неопределена. И действително е често задаван въпрос как може въобще Брахман, абсолютната истина да бъде асоциирана с относителната илюзия-мая. Само че според Веданта това е неправилно зададен въпрос, защото тази асоциация не е започнала във времето тоест е безначална, но от друга страна не е дори действителна защото истинската реалност си остава вечно чиста и незасегната, макар и покрита за нас, тя остава неизменна. Илюзията е все пак просто погрешно познание за истината, което когато се очисти от грешката се превръша в правилно познание за истината. И Шанкара твърди, че феномените в света на явленията са просто възприятия като сънищата, те съществуват само докато ги възприемаме, те не съществуват независимо от субекта, който ги възприема. Затова мая нито е, нито не е. Точно както в съня със сънищата - докато сънуваме, светът в който се намираме е действителен, но когато се събудим осъзнаваме, че той е бил просто въображение.
В какъв смисъл обаче феноменалният свят е и съответно не е съществуващ. Например той е дотолкова несъществуващ, доколкото е ограничен от времето, защото той се разпада и изчезва в момента на освобождението, когато истинното познание блесне. Но той не е нещо абсолютно несъществуващо ,както са напълно имагинерните неща като “замък в облаците” например. Бидейки съществуващ в дадено време той е “сат” или съществуващ, но бидейки също така преходен и в определени моменти (по-конкретно при освобождението) изчезва завинаги, той е “асат” или несъществуващ. Понятието “сат” се използва и в значението на истинен, следователно и феноменалният свят е истинен и неистинен едновременно понеже статусът му на битие го определя така.
Нещо е истинно ако не е противопоствено на себе си, ако не е противоречиво. Еднствено Брахман е истинен абсолютно и винаги, докато светът-явление е илюзорен, той е погрешен. Неговата истинност е всъщност само привидна. Когато противоречието между озаряващата истина и тази илюзия се осъзнае от адепта в момента на правилното познание тази илюзия като було се разкъсва.
Брахман от своя страна е различен от всичко друго, защото е самоозаряващ се и безформен (атрибути които не могат да бъдат приписани на мая) оттук той не може да бъде обективиран от нещо друго, а сам е субект на всяко осъзнаване. Всичко останало като: идеи, мисли, емоции са му абсолютно противоположни, защото са негови обекти, обекти на съзнанието и всички имат форма. Докато Брахман няма никаква форма в своето същинско и чисто състояние, то той се проявява в тях като ги осветява със своята съзнатенлност. Може да се каже че прояввяват качеството материалност, защото са безсъзнателни сами по себе си имат нужда от този Аз за да бъдат анимирани. Всички тези форми са ограничени в себе си, защото са конкретни обекти, докато чистото съзнание ги оживява и едновременно с това е навсякъде без да е ограничавано по никакъв начин. То има дава статъта на съществуващи, всеки обект “е “ защото съзнанието “е” в него, като сществуване асоциирано с обекта. Все пак няма обаче истински обекти, които да имат категорялна индивидуалност, както няма “човековост” за човека или “кравост” за кравата, защото тези обекти са както знаем илюзорни наслагвания върху чистото съзнание. Въпреки че този свят е неистинен, той не може да бъде отречен, като напълно несъществуващ и лъжовен, докато правилното познание не озари индивида, той продължава да възприема света като непротиворечив с опита му. На това обаче Веданта отговаря, че сетивата не могат да ни дадат идеята за истинност, защото не могат да осигурят сигурно, правилно познание. Това е така защото те са от света, който е относителен, а концепцията за истинност и правилно познание има статута на абсолютност, непроменливост и независимост, нещо което не може да бъде намерено във феноменалният свят и не може да бъде заето от опита. Рака остава несъмнено, че всъщност единсвеното истинно нещо е нази самоозаряваща се същност, която наричаме съзнание и се проявява във всички форми на този свят. То едниствено е постоянно и непротиворечащо си, докато феноменалният свят всеки момент нашият може да ни изправи пред противоречия. Тези феномени съществуват на базата на едно общо съществуване, което е еднакво за всички тях, а не защото притежават атрибута битие, както смята Няя.
Още по-странно е, че не можем да намерим връзка между съзнанието и неговите обекти. Това показва, че щом няма такава връзка те наистина са илюзорни. Съзнанието е като светкавица, която ги осветява и се получава познанието за тях. То е всъщност закривано от тези обекти на познанието и по този начин осветявайки ги, ги познава, но остава скрито зад тях. Когато покриващите илюзорни обекти на съзнанието бъдат премахнати, то започва да свети с истинската си светлина. Това съзнание, придобива различни форми които са във връзка с различни ограничения и асоциации. Няма никаква разлика между чистото съзнание, което е основа на феноменалния свят и онова съзнание, което се манифестира през менталните състояния. Само едно е съзнанието, което поддържа феномените и което ги интерпретира, чрез рефлексията на умствените състояния или врити.
Брахман всъщност, като чисто съзнание е лишен от всякакви качества и не може да бъде определен или назован, но как става така, че той се явява база, поле на мая-илюзията, която има характеристики. В света на явленията Брахман манифестира само качеството си на сат- битие, докато качествата му на и чисто и безкрайно блаженство не се проявяват. Имено понеже Брахман цялостно, светът на феномените е възможен. Когато кажем за някой предмет, че “е”, неговото съществуване е просто характеристика (поне така се възприема във феноменалният свят), но не се разпознава самото чисто съществуване, което е всъщност общата основа на всички обекти. Имено това възприемане на обектите и формите с характеристиките на чистото съзнание е корена на илюзията, това е един вид припознаване, пречупване на истината през наслагването на феноменалния свят.
Toзи дефект, ако можем така да го наречем, е авидя-незнанието. Както стана ясно Брахман е полето,основата върху,което се поддържа феноменалният свят-илюзията. Ако го нямаше полето, нямапе да я има и илюзията за света. Причината за директното и ясно възприемане на илюзорния свят, е всъщност директното възприемане на самото поле-Брахман, което обаче е изкривено. Това е булото авидя, което пречи да се види полето в своята чистота.
Аджняна-термин, който също бележи незнанието, погрешната асоциация, е безначална, но отстранима чрез правилното познание. Тя се проявява във всички неща, които имат начало във времето, но самата тя няма такова,з ащото се асоциира с чистото съзнание, което е безначално и вечно. Тя не е нито позитивна, нито негативна, защото не е и съществуваща в действителност. Това, че аджняна е илюзорна и въображаема, че е временна (в смисъл че сама преминава без никакви усилия от страна на адепта). Брахман, който е основа на аджняна е вечен и пради асоциацията й с него и тя е вечна. Обаче въпреки всичко подлежи на унищожаване, когато правилното познание дойде. Това значи, че тя е безначална, както е и Брахман, но и е крайна понеже подлежи на разпад.
Аджняна скрива от нас по множество начини абсолютната истина. Както чрез характеристиката на феномените за тяхното съществуване прикрива чистото съществуване на Брахман, така и чрез удоволствията в света прикрива безграничното блаженство на чистото съзнание.


scroll back to top
 

Търсачка

Кой е на линия?

В момента има 264 посетителя в сайта

Потапяне

Подкрепи работата ни

Ако харесвате нашата работа и сме били от полза за Пътя ви, може да ни подпомогнете със сума по избор:
Всички средства ще бъдат използвани за задълбочаване на нашите изследвания и проекти. Благодарим!

За aдминистратори



Статистика

Членове : 767
Съдържание : 497
Брой прегледи на съдържанието : 5632698



Изграден с помощта на Joomla!. Designed by: joomla templates hosting Valid XHTML and CSS.

© 2017 Издателство „Паралелна Реалност“ : Освен ако не е посочено друго, съдържанието на този сайт е лицензирано под:
Creative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български

Creative Commons License