Колелата на морския Дявол Печат
Статии - Древни загадки и традиции
Написано от H.   
Неделя, 31 Януари 2010 21:50

 

Или както ги наричат, Колелата на морския Дявол. Те са добре познати на моряците. Представляват светещи кръгове върху морската повърхност, с диаметър най-често около 600 метра и скорост на въртене до 160 км/ч. Природата им не е обяснена. Не слагам в сметката наивните опити на някои учени да припишат всичко на примитивни биологични видове от рода на планктона. Вероятно същите учени глави с радост биха отрекли реалността на явлението въобще, ако не беше така добре документирано. Та нали разните недоучени университетски възпитаници обясняват многократно описваните и заснети на фотографии огньове на Св. Елм с... масова психоза.

Ето фрагмент от публикувания през 1825 г. дневник на Ендрю Блоксам: "... те видели огромно, кръгло, светещо тяло, издигащо се под ъгъл 7 градуса от водата към облаците, което после изчезнало от полезрението. Същата картина се повторила още веднъж. Тялото имало цвят на нагорещено до червено оръдейно ядро и с размери се доближавало до слънцето. То излъчвало такава силна светлина, че на палубата можела да се намери дори игла." Това е само едно от многото описания на излитаща летяща чиния. Д-р Рубенс Вилела разказва какво е видял от борда на ледоразбивач: "Внезапно нещо се появи от водата, пробивайки триметровия лед, и като огромен сребрист куршум изчезна в небето". Стремя се да бъда максимално лаконичен, затова се въздържам от повече цитати и описания на еднотипни явления. Само ще спомена за някои други загадъчни събития в световния океан.

Странни изчезвания на корабни екипажи, повтаряни с настойчива упоритост през последните столетия. Сякаш Някой /или Нещо/ се показва изпод водата, грабва намиращите се на борда хора и моментално изчезва обратно в дълбините. Събиране на генетичен човешки материал? Само от 1970 до 1973 г. има 76 документирани случаи на изоставени кораби. Изчезват многотонажни съдове и свръхсъвременни подводници. Без следа. Не само в станалия знаменит Бермудски триъгълник, а и в много други части на световния Океан.

Затова пък дневниците на различни морски съдове изобилстват с информация за странни подводни обекти, превъзхождащи многократно със своите качества всичко, построено досега от човека. “15 февруари 1955 г. списанието “Човек и съдба” публикува статия под заглавие “Неизвестни подводници из всички морета в света”. Изглежда това е първото официално споменаване на НПО.” - B. Von Wittenburg - “Gecheime UFO - Sache. Schach der Erde” 1997; “1970 г. Безследно изчезнали шест подводници на Израел, Франция, Англия и САЩ. Три от тях - в Средиземно море. Проведените търсения не дали резултати. Не било намерено нито разлято масло, нито останки. - B. Von Wittenburg” - “Gecheime UFO - Sache. Schach der Erde” 1997; “1968 - 1972 г. В последните години целият свят е обхванат от “епидемия” от призрачни подводници. Те не могат да принадлежат нито на САЩ, нито на СССР.” - B. Von Wittenburg - “Gecheime UFO - Sache. Schach der Erde” 1997

Наблюдавани са случаи, при които обектът изменял формата си или пък се разпадал на няколко по-малки. Разноцветните светлини, умишленото заиграване с хората и техните машини - всичко ни навежда на мисълта, че приликата с "небесните" НЛО е пълна.

Ако размислим, ще стигнем до извода, че през последните две-три десетилетия средствата за масово осведомяване все повече отклоняват човешкото внимание от морската тема. Това е, защото ние вече разполагаме с прекалено много информация за заобикалящия ни свят и съществува реалната опасност да си направим съответните изводи. И тъй като думата ми беше за странните явления в морето, нека приведа още един пример.

През декември 1921 г. в-к Ню Йорк таймс" писал за инцидент на борда на германския параход "Брехзее", който един ден преди това отплувал от пристанището Хорсенс в Дания. Вечерта капитанът, извършвайки своя традиционен обход на кораба, видял на палубата човек, сражаващ се с това, което после вестникът нарекъл "неизвестно и невидимо същество". Пред погледа на капитана, на челото на борещия се човек изведнъж се появила рана с дължина 4 дюйма, приличаща на рана от нож. Пострадалият паднал в безсъзнание и бил отнесен в капитанската каюта за лекарски преглед. Там, пред свидетели се открили други рани, като при това дрехите над тях били неповредени. Феномените нямат край, но достъпът да тях все по-често ни се отказва.

Съществува хипотезата на американския учен проф. Ян Сандерсън, биолог и основател на Сдружението на необясними феномени. Според него, някъде на океанското дъно се намира цивилизация на нехуманоиди, живеещи без кислород и слънчева светлина, способни да издържат на свръхвисоко налягане. В своята книга "Невидимите жители на Земята" той твърди, че в океанските дълбини живеят особен вид същества, изградили разумна общност. Те се появили преди милиони години и оттогава непрекъснато еволюират. Джон Кил пък е стигнал до убеждението, че под водите на Антарктика /Хиперборея?/ съществуват тайни бази на нечовеци.

През 1964 г. на дълбочина 2 250 морски сажена апаратурата на изследователския кораб "Елтанин" заснела на морското дъно антенни устройства и други, явно изработени от разумна ръка съоръжения. Нужно ли е да търсим базите на НЛО някъде из далечния Космос, когато те могат да се окажат значително по-близко до нас?

Най-малкото странно впечатление прави още един факт:

Морското дъно е по-слабо изучено от близкия Космос. Но уфолозите и останалите търсачи на извънчовешки разум не насочват погледите си натам. Земните океани засягат по-пряко човешките интереси, но тяхното изучаване е почти напълно прекратено. След големия бум от 60-те и 70-те години не само спряха опитите за проникване в морските тайни. Резултатите от проведените вече изследвания така и не бяха разсекретени. За последните 20 години човешката техника беше значително усъвършенствана, а такъв учен като проф. Огюст Пикар се мотае около разни островчета. И се задоволява с наблюдения върху живота на крайбрежните птици. Същото се отнася и до знаменития Жак Ив Кусто. Сами помислете за евентуалните причини.

Но най-страшното е, че и определени земни площи станаха недостъпни за "всемогъщия" човек. Малко известно е, че романът "Пикник край пътя" на братя Стругацки бил написан, след като те се запознали с фактите за съществуването на древно космическо сметище в Якутия, наричано от местните хора "Долината на смъртта". Районът е толкова опасен за изследвания, че дори съвременната земна техника не позволява той да бъде проучен. Кой ни създава всичките тези неприятности?

 



Откъс от книгата на Елтимир "Отвъд Човечеството" 

scroll back to top
 

Търсачка

Кой е на линия?

В момента има 221 посетителя в сайта

Потапяне

Подкрепи работата ни

Ако харесвате нашата работа и сме били от полза за Пътя ви, може да ни подпомогнете със сума по избор:
Всички средства ще бъдат използвани за задълбочаване на нашите изследвания и проекти. Благодарим!

За aдминистратори



Статистика

Членове : 767
Съдържание : 497
Брой прегледи на съдържанието : 5625047



Изграден с помощта на Joomla!. Designed by: joomla templates hosting Valid XHTML and CSS.

© 2017 Издателство „Паралелна Реалност“ : Освен ако не е посочено друго, съдържанието на този сайт е лицензирано под:
Creative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български

Creative Commons License