Моцарт и масонската му музика Печат
Статии - Общи
Написано от H.   
Четвъртък, 28 Януари 2010 16:01

 

В историята, периодът който включва Барокa, Рококо и Виенскaта Класическа школа, може да бъде описан като Ера на Просвещението. Според мен тя обхваща 17 и 18 век.

Това време е допринесло много за изкуствата. Да дадем някои примери – в началото си се характеризира с холандската изобразителна школа, оглавена от Рембранд и Вермеер; французите Пусен и Лебрун; архитекта Кристофър Врен; писателите Молиер, Расин, Милтън, Шекспир и Бейкън; композиторите Корели, Вивалди, Скарлати, Пахабел, Албинони, Хендел и Бах; поетите Гьоте и Бърнс; философите Кант, Волтер, Русо и Дидро. Завършва с музиканти като Глук, К. Ф. Е. Бах, Й. С. Бах, Хайдн, Моцарт, Бочерини, Бетовен и Шуберт.

На това време дължим сонатата, суитата, рондото, фугата, кончертото, операта, кантатата, изкуството на импровизацията, прилагането на тонална надпревара между различни инструменти и пр. Това е период с огромна производителност, разнообразие както в композициите, така и в изпълнението им.

Тогава се развиват и масонските философия и ритуали, а също се композира и много музика за Братството. През 7-те си кратки години като масон (1784-1791) брат Моцарт представил на братството ненадминатата си дарба от креативност и виртуозност в редица композиции, които все още се изпълняват и използват в съвременните церемонии на масоните. Духът на Просвещението сияе в музиката му, а може би най-много в масонската му такава.

Тази музика може да се раздели на 3 основни категории – музика, която е написал специално за Ложата, музика, композирана на базата на масонските идеи и предназначена за обществеността, и такава, която първоначално била с различна насоченост, но по-късно Моцарт или някой друг я променя с цел да се използва в Ложата. Ложите често изнасяли благотворителни концерти и Моцарт е написал голяма част от изпълняваните там произведения.

Най-очевидният въпрос за един не-масон относно музиката, която Моцарт е сътворил за Ложата, е „Защо изобщо е необходима тя?” Масонският ритуал предлага много приложения за нея. Процесът на преминаване от единия до другия край на залата често е бил и е съпровождан от музика. Множество такива „пътеществия около ложата” представят хода на времето и музикалният акомпанимент е особено подходящ. Музика се изпълнява също и преди и след молитва, при постъпване в Ложата. В Англия дори и днес е обичайно да се изпълнява „Заключителната ода” в края на всяка среща на Ложата.

Синята ложа на Масоните (първообраз и основа на всички останали системи на братството, които в момента се практикуват) е разделена на три степени или нива на членство – Калфа, Чирак и Майстор.

Титлата Чирак е важна в историята на масонската музика на Моцарт, защото е написал една от най-хубавите си масонски творби – „Пътешествието на чирака” за поканата на баща си, Леополд Моцарт, на 16 април 1785 г.
За да оценим напълно музиката, е добре да знаем малко и за самата титла и историите на Леополд и Волфганг в масонството. Степента Чирак в масонството представлява мъжеството с неговата пълна сила и мощ, докато първата степен се асоциацира с младостта, а третата с мъдростта и зрелостта.
Като един от най-ярките символи на масонството, ритуалът по придобиване на степента Чирак изисква класическо обучение. Масонът, който я получава, си припомня петте класически ордера в архитектурата, както и седемте свободни изкуства и науки – граматика, риторика, аритметика, геометрия, музика и астрономия.
Обучението е като изкачване по вита стълба, където всяко стъпало представлява ново постигане на познание и прозрение. Това изкачване е пътешествието на чирака.
Обаче то символизира повече от обучение. Пътешествието е пътешествието на живота, подготовка за плодотворен живот като душевно същество. Целта не е да помогне на индивида да живее не само като интелигентно същество, а като ум-свободен и неограничен и като дух, свързан с цялото човечество. Текстът, който Моцарт избрал за творбата си включва:

Ти, който сега се качи по-високо,
във високия дом на Мъдростта,
продължавай непоколебим все по-нагоре и нагоре.
Знай, че това е най-благородния път.
Само непомрачена душа
може да достигне светлината.


Дори сaмо в този къс откъс може да се открият елементи на Просвещението и масонството. „...Има масонска тайна, мистерия, опит, който не може да бъде научен или обяснен, отвъд границите на контролираното съзнание. На най-дълбокото си ниво е идентичен с изострено усещане и емпатия. Тайната на масонството е тайна за изпитване на истинска любов към цялото човечество, позитивно отношение към човека и живота и потвърждение за Бог. Тя е осъзнаването, че отвъд тъмния материален свят, има светлина, към която всички трябва да се стремят.”
Това пътешествие, тази тайна, Моцарт възхвалява в музиката за баща си.
Волфганг Моцарт очевидно е подпомогнат при молбата си за приемане сред масоните от барон Ото Фрайхер фон Геминген-Хорнберг, майстор на Ложата на милосърдието. Двамата се срещат в Манхайм. Името на Моцарт е представено пред ложата на 5 декември, 1784 г., а на 14 декември получава степента Чирак. На 7 януари, 1785 г. получава степен Калфа в Ложата на Истинската хармония по молба на първоприемната му ложа. На 22 април става Майстор.
Жак Чейли обаче разкрива: „Езотеричният символизъм с масонската опера на Моцарт сочи, че връзката му с масонството датира дълго преди молбата му към Братството. Когато е на 11 години, Моцарт пише музика към масонската поема „За радостта” и я изпраща като подарък на д-р Джоусеф Волф, който го излекувал от дребна шарка. На 16 композира ария по текста на ритуалния химн „О, Света Троица”. Седемнадесет годишен е избран от Геблер да напише музиката за масонската драма „Тамос”, която преработва през 1779 г.”
На 28 март 1785 г., в ложата на Волфганг е обявено предложението Леополд Моцарт да стане член. Тъй като тъкмо трябва да напусне града, е поискано и получено разрешение процедурата да се извърши по-бързо от обикновено. На 6 април получава титлата Чирак, на 16-ти – Калфа, а на 22-ри става Майстор. Два дни по-късно двамата посещават Ложата на Надеждата, за да почетат Майстора й Игназ Борн. По този повод Моцарт композира нова кантата. Ден след концерта Леополд заминава за Залцбург, а синът му никога повече не го вижда.
Масонската музика на Моцарт е богата и разнообразна, но всяко категоризиране е обект на критика. Причината за това е важността на музиката в Масонството. Тя се използва при присъждането на степени, за забавление (в ложата на Моцарт били едни от най-добрите музиканти и е известно, че често оставали и свирели дълги часове след официалното приключване на срещите), на специални концерти, често благотворителни. Следователно имаме масонска ритуална музика, такава написана или преработена за забавление в ложите и музика по масонски теми, която не била предназначена за изпълнение в ложата, като някои такива композиции както видяхме са създадени преди присъединяването му към Братството. Списъкът по-надолу е базиран на работата на Чарлз Тапър и съдържа елементи на всички гореизброени и бележки, които показват връзката им с масонството.

Песен – An die Freude „За радостта” (музика към масонски текст).

Псалм 129 De Profundis Clamavi за смесен хор и оркестър (композиран през 1771 г. в Залцбург и по-късно адаптиран в масонска творба от Моцарт).

Песен O heiliges Band der Freudschaft за тенор и пиано (написана 1772 г. и адаптирана за масонството, вероятно изпълнявана по време на почивки).

Graduale ad Festum B.M.V.: Sancta Maria за смесен хор и оркестър (композиран 1777 г. и веднага е прибавен към музикалния канон на Ложата).

Thamos Konig in Agypten (с масонски теми, счита се за предшественик на The Magic Flute „Вълшебната флейта”).

Canonic Adagio (1784 г. ритуална процесуална музика).

Adagio for 2 Clarinets and 3 Bassett Horns (вероятно е подготвена за влизането в Ложата).

„Dir, Seele des Weltalls” кантата (композирана за изпълнение на обществени масонски празненства).

Gesellenreise: „Die ihr einem neuen Grade (написана по случай приемането на баща му в Ложата).

Кантата Die Maurerfreude Sehen wie dem starren Forscherauge (композирана през април 1785 г., в чест на Игназ фон Борн, Велик Мйстор на Обединените ложи).

Maurerissche Trauermusik (Masonic Funeral Music) – масонска погребална музика.

Piano Concerto in Eb Major

Zerfliesset Heut, Geliebte Bruder

Ihr unsre neuen Leiter

Symphony #39 in Eb

Adagio and Fugue in C Minor

Adagio and Rondo for Flute, Oboe, Viola, Cello, and Celesta

Motet: Ave Verum Corpus

Die ihr des unermesslichen Weltalls Schopfer ehrt

Kleine Freimaurerkantate

Lasst uns mit geschlungen Handen

Die Zauberflote


.......
 
Моцарт починал 55 минути след полунощ на 5 декември 1791 г. В негова памет масоните поддържат Ложа на мъките, където Игнез Алберти, член на ложата, чийто член самият Моцарт е бил, държи тържествена реч. Алберти е човекът, който публикува първото либретото на „Вълшебната флейта”.
   


 

Робърт Г. Дейвис

Превод: plams
scroll back to top
 

Търсачка

Кой е на линия?

В момента има 372 посетителя в сайта

Потапяне

Подкрепи работата ни

Ако харесвате нашата работа и сме били от полза за Пътя ви, може да ни подпомогнете със сума по избор:
Всички средства ще бъдат използвани за задълбочаване на нашите изследвания и проекти. Благодарим!

За aдминистратори



Статистика

Членове : 767
Съдържание : 497
Брой прегледи на съдържанието : 5632803



Изграден с помощта на Joomla!. Designed by: joomla templates hosting Valid XHTML and CSS.

© 2017 Издателство „Паралелна Реалност“ : Освен ако не е посочено друго, съдържанието на този сайт е лицензирано под:
Creative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български

Creative Commons License