Планината Шаста – подземната връзка Печат
Статии - Секретни бази
Написано от Alien   
Събота, 10 Януари 2015 21:22

 

0

От хиляди години планината Шаста е почитана и дори е обект на страхопочитание от страна на туземното население, което вярва, че странна сила обитава региона и го пази. Всеки поход към нея изисквал дълги приготовления чрез молитви, постене, и напътствия от шаман. Неспазването на всички тези условия обикновено завършвало с изгубване, сериозна травма, „полудяване“ или дори изчезване от лицето на земята. Легендите свързани с планината са безбройни, а някои индиански племена я считат за едно от тринайсетте убежища на хората-гущери. Други описват това място като таен вход към древен лемурийски свят, в който оцелелите след гибелта на континента получили подслон. Има дори свидетелства, че планината приютява древно братство, което използва мистична енергия чрез която прокопава тунели през твърдите скали и в тази връзка силно наподобява описаното оборудване използвано в Дълси, Ню Мексико. Славата на планината като древен и мощен енергиен център е толкова голяма, че едва ли не се счита за светотатство да се каже нещо негативно за нея в метафизичен аспект. Странните истории свързани с нея обаче, не спират и до днес и в потвърждение на това има три свидетелства, които се случват синхронично почти по едно и също време само преди няколко години.

 

Планината Шаста, която се намира в северна Калифорния, е едно от местата където доста често изчезват хора при определено необичайни обстоятелства. Обикновено широката публика никога не научава пълните факти и детайли свързани с тези странни изчезвания от местните медии. Същото твърдение изказва и Джордж Нап, който заявява пред радиопредаването „Coast to Coast“ следното:


Големите новинарски организации се стараят с все сили да прикриват истории и проблеми, които са твърде необикновени или по някакъв начин излизат извън рамките на „стандартното“. Те обикновено ще намерят начин да омаловажат или игнорират всички „притеснителни доказателства“. Хора изчезват без следа от американските национални паркове и гори и същевременно федералните агенции, не казват нищо. Някои от историите заслужават дори да бъдат отразени на първа страница във всеки вестник в страната, допълнено от пълномащабно разследване. Федералните агенции без никакво съмнение разполагат с данни, които показват че нещо много странно се случва в дивите територии на САЩ.

 

1

Планината Шаста, Калифорния



Понякога подробности за това, което наистина се случва излизат на бял свят само ако някой близък или роднина на замесен в подобни „инциденти“ пристъпи смело напред и започне да говори за проблема. Един такъв подобен случай се разиграва в околностите на планината Шаста през 2011 г. Официалната версия, която излиза в медиите, накратко е следната:


Изчезнало три годишно момче е открито живо като по чудо с помощта на местната общност.“ Момчето се отделило от семейството си, което е на къмпинг в района и е обявено за изчезнало около 7:35 вечерта на 2 септември 2011 г. Веднага е организирано масивно претърсване с помощта на всички власти в околността, така че да може да се покрие голяма дистанция от гористата местност около реката Маклауд.

 

2

Реката Маклауд близо до мястото на къмпинга



Всеки, който познава гората беше наясно, че няма да го открием живо“, казва Пол Фернандес – един от включилите се в спасяването. Рано същата вечер е открито кучето на изгубеното момче, което е локализирано присвито на брега на реката, цялото измокрено. Това определено не е добър знак в очите на екипа, който извършва спасителната операция. Те се опасяват, че се е случило най-лошото, гледайки към бързеите на реката. Претърсването обаче продължава и екипите влизат в студената вода, докато друга част покрива гората в групички от по 8 човека. Най-накрая около 12:45, момчето е открито криещо се зад един храст от заместник-шерифа и неговото куче – 3 годишна холандска овчарка.

Следват сърцераздирателни послания от хора участвали в спасяването и ролята на местната общност с чиято помощ се е стигнало до благополучния край. Пълните подробности около случката са поместени във вестника „Mount Shasta Herald“. След няколко часово издирване момчето е върнато на неговото семейство. И това обикновено е всичко, което повечето хора ще чуят относно всякакви подобни инциденти. Семейството на момчето иска да остане анонимно, но неговата баба прави публично изявление свързано с някои подробности около неговото изчезване. Според нея момчето е отвлечено от къмпинга в който е отседнало семейството му и е отведено до някаква странна подземна пещера!


Историята е разказана от Дейвид Полайдс при неговата поява в предаването „Coast to Coast“ на 17 март 2013 г. Бабата на момчето твърди, че то е било изгубено в гората за около 5 часа преди да бъде открито да се крие зад един храст. Около 3 седмици след „инцидента“ внукът ѝ казал, че не харесвал своята друга баба, както той я нарича „Капи“. Нейното име всъщност е Кейти. Когато баба му го помолила да обясни какво всъщност има предвид момчето казало буквално следното:


Не помниш ли когато се бях изгубил в гората? Другата ми баба (Кейти) ме грабна и ме заведе на някакво отвратително място – тя всъщност е робот! Мястото беше пещера и там имаше паяци, а също оръжия и някакви чували. Бях толкова изплашен, че не докоснах нищо. Но когато тя почна да се изкачва по една стълба – светлината я накара да изглежда като робот. Там имаше и други роботи, но те не се движеха. Тя ме накара да легна, за да може да огледа корема ми и след това ме накара да се изходя върху някаква лепкава хартия, но аз не можах. Каза ми, че идвам от космоса и че те са ме поставили в корема на майка ми. След това ме отведе обратно до реката и ми каза да чакам зад един храст докато някой не ме намери!


Момчето дало и друга интересна информация на баба си относно жената, която го е отвлякла: „тя имаше точно като твоята коса, крака и дори лице!“. Това последно твърдение доста притеснило бабата на момчето, защото в нея се загнездило усещането, че някакъв неин двойник представящ се за нея е отвлякъл внукът ѝ. Тя останала с впечатлението, че момчето може би описва някаква холограма поради начина по който обрисува светлината, която искри от тази странна жена.

Бабата на момчето била ужасена от разказа и веднага се обажда на своя син (неговият баща), който ѝ казва, че вече е чул същата история от момчето преди няколко дни. Бабата признава, че вероятно е щяла да отдаде всичко на въображението на своя внук, ако не се било случило нещо твърде странно с нея само година преди това, когато тя била на къмпинг в същата местност.


Тя твърди, че една сутрин се събудила по корем, а цялото ѝ лице било изцапано с кал. Била извън палатката и спалния си чувал, в който си легнала през нощта. Освен това имала прободна рана в задната част на главата. В този момент тя почувствала екстремно гадене и се усещала все едно е без всякакви емоции, като си помислила, че всичко се дължи на факта, че е била ухапана от отровен паяк. Била с приятел, който спял в отделна палатка и той също се бил събудил с ухапване в задната част на тила, чувствайки се зле. Единственото друго странно нещо, което тя си спомня е, че заедно със спътника ѝ видели „червени очи“, които проблясвали през дърветата когато насочвали фенерчетата си в тъмното предната нощ, но помислили, че това са сърни и елени.

Този факт също бил странен на фона на факта, че през целия ден те не били видели никакви диви животни освен два гарвана, които ги наблюдавали. Обстановката била почти зловеща, а гората – неестествено тиха. Бабата заявява, че според нея внукът ѝ се опитва да обясни какво му се е случило с ограничените термини с които той борави и разбира, но семейството не иска да задълбава допълнително в тази история.

Бабата твърди, че е писала електронно писмо на областният шериф обяснявайки историята, като е помолила за отговор дали описанието, което е дала съвпада с това и на други хора. Заявява също, че никога не е ходила да търси въпросната пещера и че единственият вариант да направи това е, ако е придружена от голяма група въоръжени доброволци. Тя пише следното:


Считам, че момчето вярва, че е изживяло всичко точно както ми го описа. Мисля, че истината се крие в това, че той е бил изследван от някого или от нещо. Аз не знам от кого или от какво. Това което знам е, че всеки път когато си помисля за случилото се ми се присвива стомаха и това чувство ме разтърсва до основи. Мисля че това е моята интуиция. Опитах се да забравя за цялата история, но се чувствам принудена да я споделя. Считам, че се случват доста странни неща в нашите природни резервати, за които не знаем нищо.


Точно през същия времеви период има още два доста странни инцидента в околностите на планината. През същия месец – септември 2011 г. – човек от Лос Анджелис, който се връщал от границата с Канада по световно известният и доста дълъг (4286 км.) туристически планински маршрут „Pacific Crest Trail“ (или „PCT“ като абревиатура) започнал да чува странни музикални звуци идващи от околностите на планината Шаста. Той се отклонил от маршрута, за да открие източника на звуците, но се дезориентирал и напълно се изгубил. Одисеята му продължила няколко седмици, като през това време съумял да се храни с горски плодове и диви марули.

Той твърди, че през тези седмици се е скитал напълно изгубен в дивата територия, като през цялото време е чувал странна музика, която била придружена с женски глас, който понякога бил акомпаниран от цял хор други гласове. Мелодиите звучали като истински красива музика. Музиката го хипнотизирала и той постоянно я следвал. След това обаче събитията придобили още по-странна насока. Планинарят разкрива, че се натъкнал на някакви „местни хора“ (каквото и да означава това), които го принудили да влезе в една пещера, която се намирала някъде в основата на планината. Той бил отведен в тъмна камера като му взели абсолютно всички дрехи. Тогава пристигнала много висока жена със странно облекло и с неестествено сини очи. Тя му дала някакви „дарове“ и тайна информация, която той при никакви условия не иска да разкрие.

В пещерата имало и мъж – също със сини очи и бяла коса, който говорил с него и също му дал „дарове“. В крайна сметка групата, която го заловила му предала тайна и важна информация, която той може да разкрие само на определени, по негови думи, хора и не иска да говори пред медиите. По-голямата част от информацията свързана със случая идва от негови познати, които твърдят, че след като се върнал той бил напълно променен човек. След случката в пещерата, успял да намери пътя към маршрута следвайки същата тази музика, която го хипнотизирала да го напусне първоначално.

Споменатата история изобщо не е случайна на фона на множеството легенди свързани с различни местни вярвания за „призрачната дама на планината“, която обитава района от доста време. Много хора са съобщавали, че тя им се появявала и ги водила към подземни пещери, които се намират под планината Шаста. При някои хора тя се появява като „духовен водач“, а за други като енигматична мистериозна фигура. Дори местните индианци имат история на хиляда години, която разказва за червенокоса жена, която живеела под планината. Нейните хора „дошли от небесата“ и направили свое убежище вътре в самата планина.


Друг жител на Лос Анджелис посетил планината, за да медитира на „сакралната“ за него и неговата духовна група дата – 11-11-2011 г., но нещата претърпели трагичен обрат. Обикновено подобни дати предизвикват доста вълнение и възбуда особено в околностите на Шаста. В седмиците преди събитието често „изскачат“ десетки курсове, конференции и събори с придружаващите ги листовки, които ви канят да се присъедините към различни групи чрез които да осъществите контакт с „възнесени учители, плеядианци“ и т.н. В тях се предлага медитация на високо енергийно място каквото се явява планината, а всичко е гарнирано със съвпада на култовата и според проспектите „изключително щастлива дата“. Даже, както може да видите по-долу, има специална отстъпка в цената дори от... Крион за 2014 г.


3

 

За да се илюстрира мащаба на всички тези мероприятия свързани с планината ще покажа само още един постер за конференция, която, както сами може да видите, включва всичко на куп, а бонуса е „път към възнесение“. Богомолката е умишлено и допълнително поставена за акцент и съвсем разбираемо не присъства в оригинала, но пък дава алтернативни отправни точки

 

4

 

И така атмосферата на височина от около 2000 м. според много очевидци видимо била наелектризирана от вълнението и предварителните очаквания на хората и около 11 часа сутринта магистралата водеща към планината вече е силно задръстена от стабилния поток хора, които са дошли от цял свят, за да се обединят с „духовете и енергията“ на планината.

Уикендът на духовността обаче се оказал смъртоносен за 19 годишен младеж, чието босо тяло било намерено впоследствие, след като той направил опит да се изкачи до върха на планината само по тениска и панталони! Предисторията на тази меко казано странна постъпка е следната: последният път когато младежът е бил видян, е когато медитирал със своята 11-11-11 група, заедно с още десет други нейни членове.

 

5

Снимка на планината Шаста точно в 11 ч. на 11-11-11

 


Неговите приятели споделили след това, че той изведнъж свалил обувките си и започнал да се изкачва нагоре по планината като им казал, че трябвало да постави някакъв камък на нейния връх. Този връх обаче се намира на над 4300 м. височина. Групата очевидно не взела насериозно неговото твърдение като всички си помислили, че той има нужда да остане малко насаме със себе си или пък да отиде до тоалетна. Така никой не го спрял. В крайна сметка никога не станало ясно защо е почувствал нуждата да събуе обувките си и да тръгне да поставя камък на върха на планината, но когато след известно време неговите приятели започнали да се тревожат че го няма, започнало претърсване, което било спряно през нощта, а тялото му било открито на следващия ден на височина от около 2900 м.

Приятели на семейството му били изумени от случилото се, тъй като според тях той бил добре образован и не принадлежал към никакви църкви и религиозни култове. Токсикологичният анализ не показал наличие на алкохол или наркотици в кръвта му, а официалната причина за смъртта била хипотермия. Уместният въпрос тук е защо този младеж е бил убеден, че трябва да се изкачи на върха на планината и то без обувки, за да постави камък на мястото? Каква ли сила му е повлияла, за да предприеме подобен ход?

 

Не е съвсем ясно дали всички тези истории са пряко свързани една с друга, но някои съвпадения са меко казано стряскащи. Всъщност подземните пещери в северна Калифорния, а и в целия САЩ са толкова много, че сами по себе си крият големи мистерии. Планината Шаста е легендарна с историите си за подземни тунели и придружаващите ги различни теории свързани с подземните ѝ обитатели.

Тези истории обикновено гравитират около подземни военни инсталации, НЛО-бази, подземни гробници, пещери и градове погребани под планината. Един от най-известните сред уфологичните общности градове е наречен Телос и мнозина вярват, че той се помещава точно под планината Шаста, населен от „лемурйци“ (макар да има и други теории в това отношение), които построили своето убежище под планината след залеза на своята цивилизация. Много хора вярват, че Телос е духовно и супертехнологично развит град. Според някои източници историята на Лемурия се простира дори милиони години назад във времето когато извънземни от други галактики са пристигнали на планетата и са създали този своеобразен „рай“. След дълги години мирно съществуване обаче, избухва война с другия голям континент на планетата – Атлантида. Източниците които споменават за конфликта често си противоречат за естеството на неговия произход (и това е съвсем естествено предвид, че отразяват позицията на различни извънземни фракции), но може би по-често разпространено схващане е, че лемурийската култура, бидейки миролюбива и „духовна“ била заплашена от войнствено и технологично настроените атланти, които били изцяло материалистично и „научно“ ориентирани.

Така според една от разпространените версии, впоследствие избухва опустошителна ядрена война между двете сили, която завършва с унищожението и на двата континента. „Жреците“ на Лемурия обаче предвидили какво ще се случи и помолили за помощ Шамбала – столицата на една от подземните тунелни мрежи – да построи таен град под планината Шаста чрез използването на енергийни кристали и специално модулиран звук чрез който да направят кухините във вътрешността. Това била последната възможност да се запази част от историята и културата им, както и да се даде възможност на малка част оцелели да намерят убежище. Така Телос бил построен и след погрома над Лемурия 25 000 оцелели се заселили във вътрешността на планината. Счита се също, че планината се намира в рамките на огромна енергийна пирамида, която я заобикаля и се простира много надълбоко под земята, достигайки дори до нейния център, а върха на енергийната пирамида отивал отвъд атмосферата на планетата. Шаста пък служи като своеобразна „разпределителна станция“ чрез която събраната енергия бива препращана към други планински вериги...

Безспорно информация относно Телос може да намерите в изобилие стига да сте фен на „ченълинг промивките“, които заливат информационното пространство в големи дози обрисувайки този подземен град и най-вече идеологията на неговите жители. Проблемът е, че подобен род информации са в най-добрия случай 90% пропаганда и ако случайно имате късмет може и да се натъкнете на някой по-неутрален факт, който би могъл да се тълкува сам по себе си и най-вече извън контекста на извънземните конфликти. За да допълним картината обаче, е добре да проследим и други източници, които разкриват интересни подробности за дейностите на телосианците като в случая става дума за тяхната практика да трансферират души в тела от различни раси. Описаният техен конфликт с расата на „Високите Сиви“, (които според някои материали идват от Орион) също е интересен момент, който заслужава внимание.

Всъщност един от първите автори, които посочват директна връзка между Лемурия и планината Шаста под форма на книга, е Фредерик Спенсър Оливър, който е роден през 1866 г. във Вашингтон, но се премества в Калифорния когато е на две години. Начинът по който той пише своята книга, която се е превърнала в класика и продължава да се издава и до днес, е доста необикновен. Още като тийнейджър той помага на своите родители да маркират границата на земята върху която се простират техните претенции за добив. Така през лятото на 1883 г. младежът носи дървени колове за тази цел и си записва набързо техния брой и местоположение в една тетрадка. В един момент обаче взимайки молива, за да нанесе информацията, ръката му започва да пише неконтролируемо.

Ужасен от този факт, той пробягва 3 км. към къщата на своите родители. Майка му носи още хартия и Фредерик продължава да пише, докато странната сила не напуска ръката му. През следващите три години неговата ръка периодично щяла да бъде контролирана от необикновена сила и той бавно щял да записва по няколко страници. Той завършва ръкописа чак през 1895 г. и неговата книга „Обитател на две планети“ завинаги остава в историята като една от първите американски окултни класики. Описвайки начина по който успява да възпроизведе нейното съдържание Оливър твърди, че е бил избран за нещо като „секретар“ на човек, който е имал инкарнации като лемуриец и който нарича себе си „Филос“ и му предава знание за храмове и убежища на мистично братство, което се помещава вътре в планината Шаста.

Книгата се чете изключително трудно, но същевременно без никакво съмнение изпреварва своето време в доста отношения, тъй като Оливър влиза в невероятни подробности относно понятия като антигравитация, масов транспорт и използването на тъмна енергия. Той описва устройства, които биват управлявани с глас, както и летателни апарати с форма на пура принадлежащи на атлантската цивилизация. Същите тези апарати, или по-точно – техни появи – са масово регистрирани през следващия век.

Книгата написана в края на 19 век на практика служи като база на цял жанр посветен на планината Шаста. Куп изследователи и дузина ню ейдж пропагандатори са черпили с пълни шепи от нея. Освен тях различни „духовни групи“, култове, църкви, секти и т.н. са положили своите основи на база нейното съдържание.

Огромният списък от истории на хора, които твърдят че са били заведени в подземните камери и пещери под планината могат да запълнят доста книги и датират още от 19 век. Понякога хората докоснали се до планинската мистерия и до нейните подземни региони твърдят, че са отишли по свое желание, докато в други случаи това става въпреки тяхната воля. Всъщност историите свързани с този аспект на планината се простират още по-назад във времето, защото местните индиански племена, които населяват региона от хиляди години – също имат какво да кажат по темата. Те говорят, че някои техни предци са можели да пътуват чрез подземните тунели между Орегон, планината Шаста и северните брегове на Калифорния и южен Орегон. Някои племена признават, че местата където са проходите към подземните тунели са строго пазена тайна, която никога не е разкривана на външния свят. Регионът който заобикаля планината съдържа хиляди пещери, много от които никога не са били изследвани.

Имайки предвид огромния брой пещери и подземни тунели около Шаста в комбинация с многото истории и легенди за местността може да се предположи, че вероятно има някаква връзка между многото изчезвания и всички тези подземни тунели и пещери под планината. Във вече споменатото интервю Дейвид Полайдс съобщава за интересна връзка между някои природни особености на терена и тяхната роля в случаите на изчезвания на хора. В частност той споменава, че в много култури по света се вярва, че скалните релефи са обитавани от духове и около тези места винаги има някаква тайнствена, а понякога и зловеща атмосфера, която ги заобикаля. (Тази атмосфера обикновено се дължи на енергийно поле, което често е и от технологичен характер и действа като бариера, която оказва влияние върху съзнанието, предизвиквайки силно и необяснимо чувство на страх, а понякога и симптоми на гадене. Подобни случаи са описани с подробности в двете книги на Раду Чинамар).


Много местни индиански племена туземни за региона около Шаста имат подобни вярвания свързани с духове, които обитават скалния терен. Не всички от тях обаче са приятелски настроени и миролюбиви и индианците упорито избягват определени зони, които те считат за опасни. Някои скални образувания и големи скали не само са считани за жилища на духовете, но също и че са портали между нашия и техния свят! Някои от тези формирования изглеждат все едно са били оформяни от човешки ръце, за да заприличат повече на лица и фигури на хора.

 

6

 

Днес, без никакво съмнение, планината и нейните удивителни истории, митове и легенди са неизменна част от битието на много хора. В тази връзка е направена цяла библиотека, която приютява най-голямата колекция от книги посветени на нейните мистерии. Колекцията съдържа хиляди книги, статии, ръкописи фотографии, копия, карти и аудиовизуални материали посветени на местността. Тези материали са налични в библиотеката на колежа Сискию като част от материалите са предоставени и он-лайн.

 


Използвани източници: Дъстин Наеф, Мери Съдърленд, Тимъти Грийн Бекли и Тим Шварц

 

 


scroll back to top
 

Търсачка

Кой е на линия?

В момента има 214 посетителя в сайта

Потапяне

Подкрепи работата ни

Ако харесвате нашата работа и сме били от полза за Пътя ви, може да ни подпомогнете със сума по избор:
Всички средства ще бъдат използвани за задълбочаване на нашите изследвания и проекти. Благодарим!

За aдминистратори



Статистика

Членове : 767
Съдържание : 497
Брой прегледи на съдържанието : 5632646



Изграден с помощта на Joomla!. Designed by: joomla templates hosting Valid XHTML and CSS.

© 2017 Издателство „Паралелна Реалност“ : Освен ако не е посочено друго, съдържанието на този сайт е лицензирано под:
Creative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български

Creative Commons License