Планината Ласен – портал към други светове Печат
Статии - Секретни бази
Написано от Alien   
Вторник, 08 Април 2014 20:55

 

lassen

През 1946 г. човек, който се представя с името Ралф Б. Фийлдс изпраща своята удивителна история на едно списание с уверението, че всички подробности в нея са истина и са описани точно както в действителност са се случили. От нея става ясно, че двама млади мъже откриват „гланциран тунел“ в една пещера в склоновете на планината Ласен, Калифорния. Тунелът се простира в продължение на стотици мили и очевидно е част от огромната подземна тунелна мрежа, която свързва редица подземни градове. Там те намират чудновата антигравитационна машина с чиято помощ се прекосяват големи разстояния само за минути и която е създадена специално за пътуване през подземната мрежа. Районът откъдето те влизат впоследствие се превръща в нарицателно за всякакъв род аномални дейности и бива свързван с наличието на подземни военни бази – свидетелства, за които се появяват вече през 90-те години. Неслучайно зоната често е описвана като „портал към друг свят“. Някои дори считат, че мястото се явява своеобразна пресечна точка на различни интереси, което превръща района в бойно поле, както и че в тази зона функционира база от „смесен тип“, в която работят и субекти под контрол над съзнанието. Различни хора са споменавали, че усещат странна атмосфера в околността или пък описват странни „гласове“, които идват от нищото, а освен това са наблюдавани и НЛО-обекти, които „изчезват“ в планината. Следва разказа на Фийлдс.

 

В началото на този разказ искам да отбележа, че нямам никакво обяснение за странните събития, които сполетяха мен и моят приятел и дори няма и да се преструвам, че се опитвам да дам такова. Фактически аз и в момента нямам абсолютно никаква насока, която дори частично би дала изобщо някакво обяснение. И въпреки всичко, факта, че все пак това се случи означава, че зад цялата история трябва да има все пак някаква логика, която да обясни нещата. Надявам се че някой, който чете тази история би помогнал с полезна информация, защото това на което станахме свидетели не би трябвало да съществува.

 

Като за начало, ако не бяхме прочели една статия в списание, описваща голямата стойност на гуаното (изпражнения от прилепи в стари пещери натрупващи се в продължение на много години за които се счита че са много ефективни като тор) щяхме да продължим да си живеем спокойно живота без да се притесняваме за нищо. По това време живеехме в малък град на име Мантен, който се намира в окръг Техама, Калифорния. Прочитайки статията си помислихме, че районът може би е подходящ за находки от този вид. След като го премисляхме известно време решихме да направим малко пътуване в околността. Понеже се намирахме почти в подножието на планината Ласен, районът ни се стори много добър за целите на нашето проучване. И така взимайки леко къмпинг оборудване и две палатки, в които да спим, започнахме нашата екскурзия в планината, като очаквахме тя да продължи 3-4 дена.

 

Предполагам бяхме изминали поне 10-12 мили през третия ден и много бързо настъпваше времето в което да почнем да си търсим място за пренощуване. Самата мисъл не беше много забавна, защото беше захладяло, а ние бяхме на над 2000 метра надморска височина. Скоро намерихме защитено място зад голяма оголена скала и започнахме да правим лагера. Понеже аз винаги бяха готвача, а Джо се занимаваше с „по-мръсната работа“ започнах да приготвям нещата, с които да забъркам някаква манджа. Джо пък започна да търси изсъхнали шубраци за огъня. Вече си бях приготвил всичко и започнах да се оглеждам за Джо, който трябваше да донесе дървата за огрева. Но от него нямаше и следа. Започнах да викам, търсейки го, и много скоро той се появи до скалата където направихме лагера. Знаех, че е намислил нещо защото изглеждаше доста развълнуван, а лицето му сияеше като коледно дърво.

 

Беше открил пещера. Входът и бе от другата страна на скалата. Той искаше да я изследваме веднага. Аз му казах, че е по-добре да изчакаме до сутринта. Той обаче отвърна, че в пещерата винаги е тъмно и така или иначе ще трябва да използваме фенерите си, така че няма особена разлика кога ще отидем. Така накрая решихме, че ще й хвърлим поне един бърз преглед след като хапнем.

 

В началото не изглеждаше като голяма пещера, понеже входът и беше доста малък, но 5-6 метра по-навътре се разшири и стана 3 метра широка и 2,5 метра висока. Изглежда се простираше на значително разстояние, защото можехме да видим, че продължаваше най-малко стотина метра и изглежда правеше завой наляво. Подът пък имаше лек наклон надолу. Следвахме пътя до мястото на извивката и тогава видяхме, че пещерата продължава още много напред и надолу.

Към този момент ни хвана малко страх, защото бяхме навлезли в планината. Самата идея, че сме вътре изглежда леко ни изплаши. Но фактът, че нямаше разклонения или пък други свързани пещери ни успокои, защото при това положение трудно бихме се загубили. Така, ние продължихме. Не можахме да открием дори най-малкото подобие на бленуваното от нас гуано, нито пък каквито и да е следи от животни, които да се помещават в пещерата.

 

Не знам колко навътре бяхме отишли точно, но вероятно имаше поне 2-3 км., а ние продължавахме да вървим, а пещерата не променяше нито своите контури, нито пък размера си. Забелязвайки този факт аз го споделих с Джо. Тогава открихме нещо удивително. Подът бе гладко улегнал все едно е бил използван като път. Стените и тавана на пещерата бяха изрязани подобно на тунел. Само че това беше солидна скала и ние знаехме, че никой не може да прокопае тунел през такава скала, защото нямаше никакви следи от миньорски операции. Самият материал в стените и тавана изглеждаше все едно е бил стопен или слят от огромна топлина.

 

Докато разглеждахме пещерата Джо се закле, че е видял някаква светлина по-надолу във вътрешността. Продължихме натам и открихме светлината – или по-скоро светлината откри нас, защото изведнъж ни блесна рязко в очите. Стояхме заслепени от нея някъде около минута до момента в който и аз не насочих фенера си към източника, който светеше и в този момент видях, че срещу нас има трима мъже. Мъжете изглеждаха на възраст малко под 50 години. Бяха облечени с обикновени дрехи точно както повечето работници в околността. Нямаха шапки, но обувките им изглеждаха странно, тъй като подметките им бяха толкова дебели, че създаваха впечатлението, че са направени от дърво.

 

Ние просто си стояхме там за около минута-две и ги наблюдавахме. Изобщо не предполагахме, че може да срещнем жива душа в това място, но ето че срещу нас стояха трима мъже на поне 2 км. във вътрешността на планината Ласен. Бях уплашен. Не носехме оръжие и не знаехме нищо за тези хора. Един от тях все пак проговори и ни попита какво търсим тук. Аз му разказах за гуаното, но можех да видя, че изобщо не повярва на тази версия. И двамата се опитахме да го убедим, но той просто се усмихна. Започнахме да спорим и да държим на нашата версия, но в един момент се усетихме, че вероятно си имаме работа с някаква криминална банда, която се крие тук и решихме, че няма да е зле да се обърнем и да си тръгнем. В този момент зад нас се появиха още двама мъже. Не мога да намеря думи, за да изразя страха и пълната безпомощност, която усетих когато видях, че сме обкръжени и нямаме път за бягство. Тогава един от тях ни каза че е по-добре да отидем с тях.

 

В този момент не бяхме в ситуация, в която да спорим, въпреки че ни се искаше. Просто нямахме голям избор и се съгласихме да последваме непознатите в дълбините на пещерата. Те ни заведоха още доста по-навътре и по-надолу и предполагам изминахме поне още няколко мили, когато се натъкнахме на първото нещо, което истински ни изуми.

 

Стихнахме до място в което пещерата малко се разширяваше и тогава видяхме някакъв вид машина, ако изобщо може да се нарече така. Въпреки че нямах възможност да я изследвам отблизо в този момент (впоследствие обаче имах този шанс) и мога да кажа, че това беше много странно изобретение. Имаше много плоско дъно, но предницата беше огъната нагоре – нещо подобно на тобоган (издължена спортна шейна). Плочата на дъното беше дебела около 20 см. и имаше цвета на чиста мед. Въпреки че имах доста голям опит с различни метали и сплави, нямах възможност да го изследвам отблизо, за да установя точно какво е. Съмнявам се и че щях да мога да кажа какво е. Седнах отпред, точно зад някакво голямо табло, на което имаше устройство за набиране с формата на полукръг на което имаше различни фигури или някакви маркировки. Нямах си ни най-малка идея за какво служат символите, но бяха сравнително лесни за запомняне. Ако изобщо имаше някакъв мотор, то той беше в задната част. Всичко, което успях да видя бяха две „подкови“ или предмети с форма на магнит, които бяха с лице едно към друго, като заоблените им части бяха от външната страна. Когато това нещо започна да работи се появи някаква ярко светеща зелена дъга между двата обекта и продължи да свети докато машината работеше. Единственият звук, който издаваше беше подобен на акумулатор в действие.

 

Седалките отпред бяха доста широки. Методът с който се управляваше беше с помощта на някакъв черен предмет, който се спускаше от панела с верига. Един от мъжете стоящи в средата взе това нещо и докосна острия му край към първата фигура от лявата страна на циферблата. Когато докосна фигурата, машината започна да се движи все едно отдолу под нас. Но това беше най-тихото и плавно отделяне от повърхността което някога съм изпитвал. Изглежда се носехме във въздуха. Нямаше и следа от някакви вибрации. След като пътувахме около минута той натисна следващата фигура на циферблата и скоростта ни се увеличи драстично. Но след като постави черният предмет в средата на циферблата, скоростта нарасна до степен при която едва можех да дишам. Дори не мога и да се опитам да изчисля каква дистанция бяхме изминали, нито пък с каква скорост, но беше огромна. Двата предмета с форма на подкова в задната част създаваха зелена светлина, която светеше някак си доста напред пред нас, като осветяваше пещерата в дълбочина. Скоро забелязах, че ние всъщност се движим по някаква черна ивица която стоеше в центъра на пещерния тунел, а машината с която се движехме изглежда я следваше точно.

 

Не знам колко продължихме това скоростно пътуване, но беше достатъчно дълго, за да свикнем с тази изключително висока скорост и да преодолеем страха си, че ще се разбием на парчета. Точно в този момент обаче, ни връхлетя нова порция страх. Друга машина от абсолютно същия тип ни приближаваше фронтално. Можех да видя, че тези, които ни бяха хванали са доста изнервени, но продължихме със същата скорост. Когато другата машина се приближи съвсем близо до нас в този момент скоростта ни се намали рязко и ние плавно спряхме на около 60 см. от нейната предница.

 

Веднага след като машината ни спря – нашите похитители скочиха на земята и бързо побягнаха. От другата машина видяхме как се изстреля някакъв син сноп светлина, който помете бягащите мъже и те паднаха на земята и останаха неподвижни. Хората от другата машина слязоха от нея и се приближиха към нас. Тогава забелязах, че носят странни предмети в ръцете си. Те наподобяваха тънки фенери които в задната си част бяха заоблени като крушка и имаха ръкохватки подобни на германски пистолет. Те ги насочиха към нас. След като видях какво се беше случило с нашите похитители си помислих, че идва и нашият ред, но тогава един от тях проговори:

 

– Вие хора от повърхността ли сте?

– Предполагам сме, тъй като дойдохме оттам наскоро.

– Къде ви откриха „хорлоците“?

– Ако имате предвид тези там (и тогава посочих към неподвижните тела) – на няколкостотин мили оттук. Тогава посочих посоката откъдето бяхме дошли.

– Вие сте големи късметлии, че бяхме в този район и ви намерихме – каза ни той. Вие също щяхте да станете хорлоци и тогава трябваше да ви убием.

 

Това бе първият път, когато ясно осъзнах, че нашите похитители бяха мъртви.

 

(Терминът „хорлоци“ бива свързван в езотеричните среди с група хора, които са поставени под мозъчен контрол като в повечето случаи се визира, че това е действие на друга нечовешка раса. Начинът по който бива осъществен този контрол върху съзнанието варира в множество форми сред които мозъчно репрограмиране или пък посредством импланти. На тази база има спекулации, че са създадени и обособени групи, които са частично киборги, като в някои случаи биват визирани т. нар. „мъже в черно“, които доста често действат точно като роботи. Интересна подробност в случая са дебелите подметки, които се споменават и в други източници в същия контекст. Прави впечатление факта, че те са облечени точно като обикновени работници на повърхността, което е явна индикация, че освен под земята, те изпълняват и мисии на повърхността – сливайки се с местното население. Друг интересен момент е, че очевидно няма и лесен начин чрез който може да се обърне процеса на програмиране, което налага крайни мерки. – бел. Alien)

 

Те оставиха странните си оръжия настрана и изглеждаха приятелски настроени и затова си позволих да ги помоля да ми обяснят в какво точно се бяхме забъркали. Разказах им как сме търсели гуано и как сме срещнали петимата „хорлоци“, както те ги наричаха. Също попитах и за машините и как функционират те, както и дали можем да излезем на повърхността отново. Мъжът се усмихна и отговори.

 

– Не бих могъл да ви кажа големи подробности, защото и без друго няма да ги разберете. Има толкова много неща за обясняване и няма никакъв шанс да успеете да възприемете и малка част от това което мога да ви кажа. Хората на повърхността не са готови да притежават нещата, които древните са оставили. Нито аз, нито някой от тези, които живеят в другите пещери знае как точно работят тези машини, но ние знаем как да управляваме някои от тях. Има обаче много зли хора, които създават много неприятни неща, както за нас, така и за хората на повърхността. Те обаче са в безопасност, защото никой на повърхността не би повярвал нито на нас нито на тях. Точно затова ви казвам това. Никой не би повярвал, че съществуваме. На нас не ни пука особено дали някой вярва или не, но тук има много неща, които външния свят не трябва да притежава преди да е готов за тях, защото може да настъпи пълно самоунищожение. Ние трябва да се погрижим да не ги открият. Колкото до машината, аз не знам как работи. Знам само някои принципи на чиято база работи. Тя просто използва гравитацията и може да я обръща. Долната й плоча винаги се издига на около 40 см. от повърхността на тунела. Затова няма никакво триене и всичко протича толкова гладко. Предметът, който виси от веригата е от чист въглерод. Той е в основата на всичко. Както вече казах, не мога да обясня точния механизъм чрез който работи, но то просто се случва. Искаме да се върнете там откъдето сте дошли и да забравите за нас. Ще ви покажем как да боравите с „шейната“ и искаме никога повече да не влизате в пещерата. Ако го направите и все пак не бъдете хванати от хорлоците тогава ще се наложи ние самите да вземем мерки, така че не трябва да се връщате в никакъв случай. Мога да ви кажа само едно. Не бихме ви позволили да напуснете, ако влезете пак.

 

Той ни обясни как да боравим с машината и по някакъв начин обърна нейната посока на движение. Ние им благодарихме и заехме места в шейната – както всъщност той я нарече – и потеглихме. Пътуването бе доста приятно, а аз нарочно гледах да не поставям въглеродния предмет на циферблата на мястото където скоростта се засилваше. Въпреки това скоро се озовахме там, откъдето всъщност тръгнахме. Шейната спря плавно и ние скочихме от нея след което продължихме пеша през пещерата. Трябва да сме вървели доста дълго докато стигнем дотук на отиване, защото по едно време си мислехме, че никога няма да стигнем до повърхността. Но накрая успяхме. Когато излязохме навън беше късен следобед. Не губихме време и веднага слязохме от планината. После Джо ми каза, че изобщо не се вълнува от това какво може да има още в пещерата. Аз обаче съм любопитен. Беше ни казано достатъчно, за да си мисля, че там долу има неща, които биха учудили и най-големите умове на Земята. Понякога се изкушавам да се върна обратно в тази пещера, ако изобщо мога да я открия отново, в което се съмнявам, но след това веднага си спомням за предупреждението и то звучеше прекалено истинско.

 

 

Източник:http://www.subterraneanbases.com/

Превод и компилация: Alien

 

 

 


scroll back to top
 

Търсачка

Кой е на линия?

В момента има 201 посетителя в сайта

Потапяне

Подкрепи работата ни

Ако харесвате нашата работа и сме били от полза за Пътя ви, може да ни подпомогнете със сума по избор:
Всички средства ще бъдат използвани за задълбочаване на нашите изследвания и проекти. Благодарим!

За aдминистратори



Статистика

Членове : 767
Съдържание : 497
Брой прегледи на съдържанието : 5632633



Изграден с помощта на Joomla!. Designed by: joomla templates hosting Valid XHTML and CSS.

© 2017 Издателство „Паралелна Реалност“ : Освен ако не е посочено друго, съдържанието на този сайт е лицензирано под:
Creative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български

Creative Commons License