Тайната на гранитните дискове и жълтите джуджета Печат
Статии - Извънземен разум
Написано от H.   
Четвъртък, 28 Януари 2010 22:43


Зад Великата Китайска стена се носят слухове за древна катастрофа на НЛО в планините Байан Каран Ула. Хипотезата било публикувана в научната преса на комунистически Китай.
Историята започнала в края на 1937 и началото на 1938 година в планината Байан Каран Ула, провинция Цинхай, на границата между Тибет и Китай. Група археолози под ръководството на Чи Пу Тей изследвала труднопроходим район. Там те открили скална стена, в която били издълбани стотици ниши. В нишите, общо 716 на брой, били погребани хора. Само че какви хора били това? 130 сантиметровите скелети имали непропорционално големи черепи и изключително тънки крайници. Върху стените на гробниците нямало нито един надпис или епитафия, а само няколко рисунки и странни каменни дискове с неразбираеми йероглифи. Дисковете, с диаметър около 30 см. и дебелина 8 мм. имали дупки в средата. От центъра към края вървяла спираловидна пътечка с дребни йероглифи. В складовете на няколко музея по чудо се запазили отделни екземпляри от артефактите на Баян Каран Ула. През 1962 г. професорът от Пекинската Академия на науките Цум Ум Нуй направил частичен превод от надписите. На публикацията веднага наложили забрана, което не е чудно: според разшифровката, в тези места преди 12 000 години се разбил чуждопланетен космически кораб.
Преди хилядолетия, разказвали йероглифите, същества от друга планета, наричащи себе си Дропа, след дълго скитане достигнали Земята. При кацането възникнала авария, огромната конструкция загубила управление, рухнала и много членове от екипажа загинали. Част от тях обаче останали живи. Те погребали своите мъртви съплеменници и започнали ремонт на кораба. Скоро станало ясно, че няма да успеят. Помощ нямало откъде да чакат и съществата Дропа останали завинаги на чуждата земя.
Не издържайки насмешките на своите колеги, Цум Ум Нуй емигрирал в Япония, където написал окончателния вариант от изследването на каменните дискове, и скоро след това, през 1965 година скоропостижно умрял.
През 1974 г. в музея на гр. Банпо австралийският инженер Ърнст Вехерер, запознат с трудовете на Цум Ум Нуй, видял в една от витрините два диска. Те напълно съответствали на описанието, направено от китайския учен, на спираловидния надпис се бил изронил. Директорката на музея почти нищо не могла да разкаже и Вехерер се задоволил с цветни снимки на артефактите.
Когато през 1994 г. в музея на Банпо отишли германските изследователи Хартвиг Хаусдорф и Петер Крас, директорът на музея проф. Ванг Жид Жун между другото отбелязал, че след визитата на Вехерер през 1974 г. и неговия разговор с тогавашната директорка, тя била извикана за разговор от съответните органи, откъдето не се завърнала. Самите дискове били иззети и повече никой не ги видял.
В местните легенди и предания се съхранили спомени за жълтокожи джуджета, които се спуснали от небето и имали необикновено отблъскваща външност. За тях, разказват легендите ходели на лов “хората на бързи коне”, приличащи според описанието на монголи или хунори. Те убили много жълти джуджета, но част от племето оцеляла. Английските архиви съдържат бележките на д-р Керъл Робин Евънс, посетил района на Байан Каран Ула през 1947 г. Д-р Евънс търсел там племе, наричащо себе си Дзопа. Ръстът на хората от това племе не превишавал 120 см. Дзопа живеели в забутана долина, и практически били напълно откъснати от външния свят.
Керъл Робин Евънс живял с планинските затворници половин година. През това време научил техния език, изучил историята и традиците им. Най-интересното откритие на учения се оказала легендата на произхода на Дзопа. Според нея, те долетели на Земята от звездата Сириус. Не успели да се върнат и останали завинаги на Байан Каран Ула.
През ноември 1995 г. агенция “Асошейтед прес” съобщила за открито на изток от планините на Байан Каран Ула племе джуджета, най-високото от които било 116 сантиметра. Числеността на племето била 120 души. Изследователите на каменните дискове тогава сметнали, че тези хора са потомци на чуждопланетните същества от разбилия се преди 12 хиляди години кораб. А през 1997 г. китайските етнолози обявили причината за необикновения външен вид на това странно племе – според тях тя се дължала на повишената концентрация на живак в местните извори.
В скалните ниши, където били погребани дребните същества останали изображения на Слънцето, Луната и Земята. От изображението на една звезда водят точки с размер на грахово зърно и точките обикалят плавно Слънцето, а накрая опират в Земята, отбелязвайки по този начин крайната точка на полета.
Неволно се налагат паралели с катастрофата на НЛО край гр. Розуел, в щата Ню Мексико. Като последица от нея се явиха компютърът и “невидимите” самолети “Стелт”. С какво ли ще ни изненадат китайците, които сами по себе си, са една цяла цивилизация?
scroll back to top
 

Търсачка

Кой е на линия?

В момента има 154 посетителя в сайта

Потапяне

Подкрепи работата ни

Ако харесвате нашата работа и сме били от полза за Пътя ви, може да ни подпомогнете със сума по избор:
Всички средства ще бъдат използвани за задълбочаване на нашите изследвания и проекти. Благодарим!

За aдминистратори



Статистика

Членове : 767
Съдържание : 497
Брой прегледи на съдържанието : 5624977



Изграден с помощта на Joomla!. Designed by: joomla templates hosting Valid XHTML and CSS.

© 2017 Издателство „Паралелна Реалност“ : Освен ако не е посочено друго, съдържанието на този сайт е лицензирано под:
Creative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български

Creative Commons License