Любовта - искам да повярвам... Печат
Статии - Философия
Написано от lexas   
Вторник, 29 Март 2011 21:21


Защо не намираме любовта? Онова чувство, което ни дава цялостност, пълнота и смисъл. Най-абстрактното понятие от всички подобни, в което всички вярват безрезервно и далеч по-важното - вярват отчаяно, че ще ги спаси от тях самите...

Пишещото на тези редове ще звучи отчасти безинтересно, защото ние знаем какво искаме да чуем за любовта. Ние искаме да чуем, че тя е съвършеният мъж или съвършената жена. Ние искаме да се изповядаме пред нея или него, че винаги сме били нейни/негови, че винаги сме й били верни, че цял живот сме я чакали. В тези мигове сълзи капят от очите ни, а тялото ни се тресе от нервни конвулсии. Бил съм там, правил съм такива неща, повярвайте ми, знам точно какво искате да чуете за любовта и бих могъл лесно да ви го скалъпя. Но това ли искате наистина? Една скалъпена версия за най-финото чувство, в която ползвам познатите клишета по нов начин. Искате да звуча искрено? Не... не мисля, че този път се нуждаете от това. Този път вие се нуждаете от истината, която боли, защото това е предназначението й.

Най-важното и от първестепенно значение при осъзнаването на проблема за любовта е, че ние ползваме психологически механизми, за да я преживеем и изпитаме. Ние мислим за любовта, което означава, че създаваме идея в мозъка си, която ни забавлява, кланяме й се, вдъхновява ни, мотивира ни. Но така или иначе ние си оставаме с тази идея и толкоз. Ако сме наясно с този механизъм, можем да я използваме. За съжаление, повечето хора са склонни да се отдадат в религиозен смисъл на идеята, както биха се кланяли на самия Бог. Това е жалко. И тук е времето да поговорим за жалостта.

От една страна, любовта е най-финото, ефирното, изплъзващото се между пръстите ни усещане или състояние. То би следвало изведнъж да превърне живота ни в песен, да ни направи щастливи и пълноценни, защото изведнъж имаме онова, от което цял живот сме се нуждаели. И тук е най-голямата ни грешка. Ние смятаме, че любовта е жена или мъж, стоящи до нас, подкрепящи ни и показващи ни безусловно, че няма да ни подведат. Само че едното няма нищо общо с другото.

Ако искрено решим да потърсим любовта, първата дестинация на разследването ни трябва да бъдем самите ние! По дяволите, толкова ли сме тъпи? Говоря за мъжете и жените вкупом. Толкова ли сме тъпи да си помислим, че любовта е човек? Ако беше човек, щяхме да я кръстим "Бог" или "Богиня"!!! Правили сме този номер вече. И знаем, че не действа. Прехласването по митично същество, живеещо в облаците, просто не е скапаният начин, по който седят нещата.

Забравете за това, че любовта е човек. Направете си услуга (и то голяма) и си избийте от главата мислите, че любовта е човек веднага! Най-нелепата ситуация е да видите някой, покриващ всички симптоми на наркозависимите, да ви разправя, че срещнал любовта на ъгъла на Пиротска и Петте Кюшета. Боже, не знам какво ми става в такива мигове. Напълно безпредметно е да се опитвате да поправите менталния наивитет на влюбения, който за пореден път е припознал някоя мацка със състояние на духа!

По дяволите, дайте си сметка, че състоянието на духа няма нищо общо с физическия свят около нас и всички физически предмети в него! Ама нищичко! Това е и свободата, за която се пее в песните. Ако си дадем сметка за това, тогава поне може да не мислим като малоумници и да не ставаме жалки.

Виждал съм толкова случаи. Всички твърдят едно и също. Между другото, цялата история прилича на отвличанията от НЛО - очевидци и отвлечени има много, но някак си не можеш да им повярваш. Изглеждат ти леко превъртели, честно казано. И това е така, защото те наистина са превъртели. В мига, в който са срещнали любовта, те са се излъгали.

Искате ли да ви кажа колко лъжи има в социалното ни общество, за да държат човека жалък и в безкрайно подчинение, и да му точат личната сила (всякакви видове енергия в човек - психична, сексуална, духовна и каква ли още не)? ИСКАТЕ ЛИ ДА ВИ КАЖА? Всяко понятие, всяко малко нещо, което прави деня ви смислен и пълен, обикновено е просто трик на същото това лицемерно общество, за да си мислим, че сме някъде. Предаването "Море от любов" - гледайте го и вижте как всички са жертви на програмата, как случаите се повтарят, как се плямпа едно и също по различен начин, но всички ние гледаме. Защо? Защото ни се иска да повярваме, драги мои. Ето защо.

На всички нас много ни се иска да повярваме, че любовта е някъде навън, ходеща на два крака и разумна, всъщност по-скоро трябва да е много красива, много искрена и да стане само наша. ПО ДЯВОЛИТЕ, ТЪПИ ЛИ СТЕ? КОЛКО ПО-ЕГОИСТИЧНО, СЕБИЧНО, НАСОЧЕНО КЪМ САМИТЕ ВАС И ТЯЛОТО ВИ, МИСЛЕНЕ МОЖЕ ДА ИМАТЕ ЗА НАЙ-ФИНОТО ЧУВСТВО ИЛИ СЪСТОЯНИЕ НА ПЛАНЕТАТА? ТЪПИ ЛИ СТЕ? ЖАЛКИ ЛИ СТЕ? ..... ще ви го кажа спокойно. Да, тъпи сте. Да, жалки сте. Без значение кои сте, къде сте и какво правите. И вие сте такива, защото все още не осъзнавате истината.

Не се безпокойте, аз съм като вас. Всеки ден мога да го видя и усетя. Всеки ден, в който се връзвам. В който се хващам, че и аз вярвам на една или друга идейка и си играя с нея като захаросано бонбонче, за да направи живота ми малко по малък ад.

Вижте, нищо лошо за връзките между хората. Никаква атака срещу общуването между половете. Това го има и е част от живота. Моят единствен призив е да се разбере правилно, че любовта никога не може да е в друг човек, освен в нас. И ако ние досега не сме го разбрали, и още чакаме да се появи човек, че да я изразим, значи ние сме едни бедни души, много жалки хора, останали без истинско знание за това кои сме в действителност. По някакъв начин сме оставили системата да изтиска и последната капчица адекватност и истинска чувствителност и сме й се отдали, вярвайки на простотиите й.

Още нещо.

Ако ви харесва този затворен кръг, хубаво. Правете живота си ад, не ми дреме, тъпаци! Продължавайте да си мислите, че любовта е някъде навън и ходи на два крака и трябва да я срещнете, за да й се поклоните, за да й вярвате, за да й се отдадете, за да я почетете и за да направите всичко, за да сте неин. Ако вие сторите това, значи вие сте поредният религиозен фанатик, който се е вкопчил в идеята за някакъв Бог, който ще го оправи. Но, моля ви, прозрете в душата си колко сте жалки, самосъжаляващи се, слаби и глупави. Прозрете в душата си как пропускате същността и тя е във вас бе, мамка му! Вашето състояние! Вашето възприятие за света е криво и затова светът ви прилича на криво огледало, но причината сте вие, жалки същества! Събудете се от съня!

Трябва да дойда и да ви спукам от бой ли? Трябва да ви ритам ли, за да го схванете? Знам, че не трябва, но ще си позволя за няколко мига искрено да ви презирам, защото никога не искам да съм част от вашата блудкава групичка лузъри със съвършени социални маски. Но когато се опре до истината, всички подгъвате коленца и почвате да плачете като деца на рамото на някоя ваша "Голяма любов".

Хей, няма страшно. Бил съм там. Правил съм същото. Горе главата и напред. :)

scroll back to top
 

Търсачка

Кой е на линия?

В момента има 312 посетителя в сайта

Потапяне

Подкрепи работата ни

Ако харесвате нашата работа и сме били от полза за Пътя ви, може да ни подпомогнете със сума по избор:
Всички средства ще бъдат използвани за задълбочаване на нашите изследвания и проекти. Благодарим!

За aдминистратори



Статистика

Членове : 767
Съдържание : 497
Брой прегледи на съдържанието : 5632743



Изграден с помощта на Joomla!. Designed by: joomla templates hosting Valid XHTML and CSS.

© 2017 Издателство „Паралелна Реалност“ : Освен ако не е посочено друго, съдържанието на този сайт е лицензирано под:
Creative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български

Creative Commons License