Богинята не е Великото Ин Печат
Статии - Езотерика
Написано от H.   
Вторник, 16 Септември 2014 04:38

 

0

Покрай допечатката на Произход и история на Империите Орион и Сириус“ се замислих отново за някои аспекти свързани с разискваните там теми, най-вече във връзка с онова, което в момента е популярно като „женска енергия“ и „завръщането на богинята“. Вече споделих, че това има множество равнища на значения, но както често се случва, ума обича да разбира архетипите като конкретни факти, което винаги ни върши лоша шега и вместо разширяване на съзнанието се получава поредното вкопчване в дадена идея, която дори не е разбрана докрай. (Начинът по който Ню Ейджа разбира „богинята“ и „женската енергия“ например, е профанизиране на всичко свързано с тези теми и в крайна сметка има ограбващ ефект.) От това следва „помрачаване“ на съзнанието което пък може да доведе единствено до затваряне към по-голямата реалност. Вкопчвайки се във факта, съзнанието се сблъсква с много напрежение и агресия (не само на физическо ниво), когато се наложи този факт да бъде пуснат или разбран отвъд неговото проявление.

В тази тема ще разширя най-вече езотеричното разбиране по тези въпроси и ще добавя малко фактология за процеса по орионизирането на планетата, която не успя да намери място в следговора на книгата, поради големия ѝ обем и трудното за „смилане“ съдържание. Давам си реалистична сметка, че ако бях изписал всичко от тази тема в следговора, информацията просто щеше да бъде масово отхвърлена заради нейната комплексност. Сега, когато публиката има много по-добра основа, таймингът за това е по-подходящ.

На онези от вас, които са чели книгата преди година, предлагам да си припомнят цялата 3. точка от следговора, без значение колко добре смятате, че сте я разбрали. В допълнение с настоящата тема ще получите една друга картина заради градацията в дълбочината на спряганите теми. Също така тук няма да засягам теми, които вече подробно са разисквани там, но можете да навържете тази информация с някои нови аспекти от настоящия материал. Именно по тази причина, предварително искам да кажа, че който не е чел този следговор, ще изпита сериозни затруднения да проследи нишката на мисълта в настоящата статия, защото макар да е сама по себе си, на много места тя стъпва на вече положена от книгата основа. (А който се има за отворко може да прочете само последното изречение на тази тема и да си спести 60 стр. локуми – ако разбира се смята, че може да разкомпресира смисъла от това изречение, и да го разтегне сам до 60 стр., обаче :Р Аз лично не бих се изхвърлял :D)

 


Съпротивата


Винаги когато се вниква в един въпрос (в писмена форма) протича процес на свързване с дискутираната идея – съзнателно или несъзнателно. Тази връзка има различни проявления, тайминг и нива на дълбочина (контакт) и носи със себе си някои допълнителни аспекти, които обикновено са много характерни. Лично за мен това се е случвало на 2 пъти що се отнася до настоящата тема.


Първият беше, когато пишех предговора на „Империите“ и точки 1. и 3. от следговора. Специално за тази книга ми бяха нужни 2 години, за да осмисля информацията, която познавате като точка 3. от следговора, за да мога да седна и да я сведа до думи. Преди това разбирах тази информация за себе си, по свой начин, невербално. По-архетипните материали отнемат повече линейно време, защото те трябва да бъдат изкуствено облечени в конкретика. Самите архетипи не са конкретика. За да бъдат преведени на език е нужно да преминете много внимателно през процеса, ако не искате ума да изкриви потока. Трябва да подберете точните примери, които отразяват драмата и динамиката на мита и да го дуализирате (защото самият език е бинарен).

Когато тези 2 години минаха и вече бях готов, седнах и работих по следговора 72 часа без да спя. Просто се изля и нямаше начин да легна. Ставах от стола само, за да ходя до тоалетна и да пия вода. След това спах 24 часа и насън, разбира се, продължавах да пиша. В подобни случаи включването към някой поток се превръща в много неудобен за тялото, защото то иска сън и „проветряване“, а не можеш да заспиш от мисли, които са важни и знаеш, че ако не станеш да ги запишеш – на сутринта ще са изчезнали яко дим. Ставаш посред нощ, включваш компютъра или взимаш тетрадката и ги записваш. Чак тогава заспиваш. Влудяващото е, че веднъж като ги запишеш – на сутринта ги помниш всичките и излиза, че записването е било излишно. Ако не ги запишеш обаче – няма ги. Това е процес свързан със заземяването. Когато едно нещо се сведе до материя, то попива в ума. Свеждане на Ин до Ян – от непроявеното към проявеното.

Преминах през подобен процес и с увода преди това. Както става винаги, когато седнах да работя нямах идея, че текста ще стане 40 стр. Всеки, който пише (или твори) знае, че в един момент „нещо“ просто се отпушва и започва да тече. И колкото повече „изтича“, толкова по-сложно става да го спреш (спирачката като роля обикновено се играе от ума, затова да сме му благодарни, че го има). Тъй като присъства изключително в настоящия момент, вниманието се хваща все по-здраво и все по-здраво за нишката, която е започнало да тегли; нишката пък е закачена за други, започваш да разплиташ и тях и... няма край. Това винаги е придружено с екстаз, който няма ясен източник (но в същото време – не може да бъде сбъркан), защото си даваш ясна сметка, че преоткриваш в момента. Идват идеи, за които преди това не си подозирал и си даваш сметка, че целия процес е свързване с дадени архетипни групи, което можем да наречем „по-добрата форма на ченълинг“, защото е очевидно, че именно Висшият Аз е свързан с този процес, а не някоя друга същност с подозрителни намерения.

Някъде по средата, когато стигнах частта за джина и това, че дадена извънземна колония вече е вписана в определен, предварително заложен модел, усетих някакъв страничен поток, който първоначално ме смути, защото нямаше нищо общо с основния (чиято енергия беше на чист екстаз). Бързо си дадох сметка, че съм прихванат и наблюдаван. Вниманието си към мен бе насочило някакво кошерно съзнание (със сигурност нечовешко) с много тиранична енергия и определено не беше доволно от това, което се случва. Помня, че част от вълнението ми докато пишех в онзи момент, бе свързано с ясното разбиране, че някои неща в тази книга биват разбирани и интерпретирани, от гледна точка, която досега не е била формулирана точно по този начин и в такъв контекст в 3D.

Това кошерно съзнание хич не беше доволно именно от този факт, защото процеса през който минавах, пишейки, буквално вкарваше осъзнатост в колективното несъзнавано по теми, които по принцип „не трябва да бъдат пипани“. Strike 1!

Нужно ли е да казвам, че това неочаквано внимание само ме поласка и амбицира да натисна още повече в тази посока? :)) Знаех, че този колектив не можеше да направи абсолютно нищо, за да предотврати процеса ми, просто защото последния не се случваше през ума, т.е. – не течеше чрез поляризиран посредник, нито пък информацията имаше полярни цели (да спасява съзнания, например) и единственият възможен ход на кошера бе да се опита да внесе напрежение (и може би страх?) със самото си присъствие (което така или иначе си беше наистина неочаквано). Тъй като, обаче, това не стана, и от моя страна бе провокирано единствено любопитство и учудване, то бе принудено само да наблюдава злобно и в един момент просто се откачи само, защото нямаше какво да го задържа повече. Както казах, това се случи отново и на по-късен етап при писането на точки 1. и 3. от следговора.

 

Вторият случай бе преди няколко месеца, ден преди да започна да работя по Посвещение в древната страна на боговете: 12 дни из дебрите на алхимията и тибетския мистицизъм“. Бях чел английския превод, когато излезе в САЩ преди няколко години и оттогава не бях пипал книгата, нито на английски, нито на български. Alien вече беше редактирал българския превод веднъж и бе мой ред да го започна от нулата. Предната нощ, ни в клин, ни в ръкав, се озовах на много странно място в астрала, на което не съм бил досега. На мястото не съществуваше време и беше тъмно като в рог. Възприемах го като зала, съществуваща в много странна фаза на реалността, сякаш някак „отстрани“ като коридорите с различните врати от Матрицата: Презареждане“, за които Сериф каза на Нео, че са извън фаза от самата Матрица.

Единственото, което съществуваше в тази тъмнина бе „богинята“ Мачанди на трон, който беше изцяло направен от книги. Тя също, бе направена от книги, подобно на тази картина на Арчимболдо.

Още в самия астрал, „насън“ знаех, че това е символично тълкувание на съзнанието ми, че съществото пред мен е изключително мощно и знае много (т.е. има много информация) и дори известна мъдрост по своему (защото книгите сами по себе си не са мъдрост, а мъртва информация докато не бъдат оживени от възприемащото ги съзнание и не бъдат изиграни като мъдрост). Това осъзнаване промени реалността и в същия момент „богинята“ смени формата си на хуманоидна, 2 м. висока, със синя кожа, дълга черна коса и т.н., както си е описана и от румънеца. Очите ѝ, обаче, бяха чисто черни като на Сиво извънземно, което ме смути още повече.

Намирам за нужно да кажа, че към онзи момент не съм се сещал за персонажа на Мачанди от години и въобще не бях развълнуван от идеята, че ще започна да чета глупостите на Раду на другия ден (отново – без да си мисля конкретно за Мачанди). Т.е., на лично ниво тази среща бе много странна и се чудех какво изобщо правя там. Присъствието на съществото бе авторитетно (не за мен – просто това бе целенасочената вибрация, която то еманираше и с която трябваше да ме imprint-не). Цялото представление бе демонстрация на мощ (пропита от високомерие), при което тя едвам ме погледна, т.е. самото ми присъствие я отегчаваше, макар че очевидно тя самата бе провокирала тази среща (чиято цел ми бе неясна към момента). Чак няколко мига по-късно си дадох сметка, че, подобно на първия случай, тази „аудиенция“ играе ролята на предупреждение да внимавам какво пиша за нея. Strike 2!

И ако сте чели следговора на книгата вече сте видели, че „обожавам“ да се вслушвам в подобни предупреждения.

Кимнах с глава, че съм разбрал и изпратих мисълта, че нямам никакво намерение да се конфронтирам и да настройвам никого против никого и в този ред на мисли мога да пиша каквото си искам, докато това е спазено.

Нямах какво повече да правя там (а и тя нямаше с какво да ме задържи, защото ми беше абсолютно безразлична и видя, че не може да ме баламоса с излъчването си), при което се появи огромна червена завеса, която се вдигна. Зад нея имаше хора, които бяха буквално озверели за нея. Забелязах, че когато влязоха, тя промени очите си от чисто черни на човешки. Всички вкупом се хвърлиха в краката ѝ (някои започнаха да ги ближат) като хипнотизирани (с почуда забелязах един свой познат сред тълпата), за да изразят „любовта“ си и ѝ повтаряха, че биха направили всичко за нея. Бяха в пълен транс. Знаех, че става дума за mind control, казах си „WTF?!“ и се изнесох от това странно място.

Като се събудих, видях че румънският издател на поредицата ми е писал mail относно финализирането на авторските права около втората книга след 8 месеца мълчание от негова страна. Егаси случая...

Впоследствие, когато започнах да редактирам книгата стигнах до момента, в който се казва, че Мачанди вика различни хора в сънищата си, за да ги вербува към каузата (факт, който бях забравил, защото както казах – книгата бях чел преди няколко години и то не на български) и си казах: „Яснооо...


Описвам тези два случая, не защото държа да разказвам или да впечатлявам публиката с „езотеричните си приключения“, а за да потвърдя от опит, онова, което казах в началните редове на статията. Всичко свързано с разкриването на моделите по тези теми среща голяма съпротива, защото зад тях стои изключително закостеняла енергия, която обслужва определени интереси на този етап от Играта (и ще е самозалъгване, ако не разберем, че в голяма степен, това е нашата собствена енергия).

Факт е, че и двата случая се разиграват във връзка с 2 различни проекта, които обаче имат общата цел да хвърлят малко светлина върху концепцията за „богинята“. Това няма как да е случайно, още повече, че вторият път, това се случва още преди да съм решил какво изобщо ще го бъде този път (главно защото още не си спомнях добре съдържанието на книгата). Т.е. всяка една флуктуция по тези теми явно се следи от някой и биват пращани „препоръки за корекции“ още априори, когато е нужно.

Всичко това е безкрайно разбираемо предвид същността на това за което говорим тук.

 


Факт и архетип


Вече говорих за разликата между факт и архетип. Нека да задълбаем малко в тази посока, за да можем да имаме по-добра основа.


Няма да е пресилено, ако кажем, че фактите не са актуална енергия, макар в 3D да изглежда иначе. По своята същност те са стара такава, защото са кристализирани от ума. Макар да може да ви се струва неправдоподобно, самият процес по възприемането на факта изисква много силно фокусирано съзнание в конкретна точка. Архетипите нямат време-пространствени граници, но понеже ние самите преживяваме света чрез време и пространство, най-често не можем да ги разберем и виждаме в тях само проявленията – фактите на които придаваме твърдост и безусловност. Това обаче не променя същността на нещата, а именно, че Творението по своята природа е невероятно абстрактно и именно умът е този, който дава фокуса и прави възможно временното физическо преживяване в неговата привидна конкретика изобщо. Популярната езотерика нарича това „Его“. Без Его, не бихте могли да имате фактически свят на материята. Ето защо е безумно да се говори за анихилация на Егото. Егото може да бъде интегрирано или дори заобиколено (ако държите да се самозалъгвате), но не и анихилирано. Това не е технически възможно, дори да искате.


Сега... нека е ясно, че под „факт“ имам предвид вкопчването в конкретни проявления (или смислово свързани гроздове от проявления), които отказваме да видим в тяхната многоизмерност. Не говоря за факти в смисъла на това, че връх Мусала е 2925 м., или че Украйна е най-голямата европейска държава по площ (поне засега :Р) и т.н... Тривиалните факти (като последните изброени) са възможни именно защото ние имаме способността да мислим фактически in the fisrt place, което е и по-широкото понятие. Нека наречем тези неща „фактология“. Самата механика на фактическото мислене, обаче, превзема ума и се превръща в наша природа чрез която вече изцяло преживяваме света (особено през последните 2 века заради доминацията на науката). А фактът е безсилен да ни снабди с някакъв смисъл на нивата отвъд физическите проявления (да не кажа, че дори на това ниво фактите са невероятно неразбрани поради невежеството относно онова, което стои зад тях като движеща сила). Защо? Ами просто защото, погледнато линейно (а ние много обичаме да гледаме линейно), фактът е последното нещо, което се манифестира на земен план.

Генерално погледнато, самото проявление няма как да е откъснато от динамиката на архетипа, докато ума не го превърне във факт и не се вкопчи единствено в него. А това се случва в 99,9% от случаите. Може би би било по-правилно да се каже, че възможността за преживяването на архетипа чрез факта винаги е там, но ума отказва да гледа в тази посока, защото факта по природа е свършен, неговата привидна природа е солидна и самата дефиниция за него е такава. Затова и имаме израза „свършен факт“. На него вече му липсва динамика, разширение, той е закотвен, кристализирал, ок? Най-скорошната илюстрация на това за която се сещам видях във филма Ной“, където падналите ангели бяха буквално втвърдени в материя и изключително ограничени като подвижност и възможности. Те бяха „паднали архетипи“, превърнали се във факти, които не могат да канализират пълния потенциал на своето истинско светлинно същество. Добра метафора.

Ето защо в контекста на съвременния свят може спокойно да кажем, че фактите отнемат енергия, вместо да енергизират съществото. Това е така, защото начина по който ума ги създава (и после възприема като нещо външно) – генерира разделение. Фактите са като ГМО-доматите. Те само приличат на цялостни идеи, на истинското нещо, но не са хранителни и в крайна сметка – са вредни за нас, ако ги консумираме продължително време.

Както казах, фактът изисква силно фокусирано съзнание. Той е като да гледаш през тръба. Ще виждате в една точка пред себе си, тя ще е валидна и „реална“ сама по себе си, но няма как да видите извън периметъра на тази точка и да разберете холистично цялата среда, която ви заобикаля. Така ще ви убегне вътрешното разбиране, че факта само е вписан в самата реалност, той не е НЕЯ.

За да видите архетипа трябва да разхлабите фокуса си. Фактът е едноизмерен и не предполага разширение. Ако се вкопчите за някой факт..., you’re basically fucked! :)) Схващате ли? Факт/fucked (бележка за идиота – двете думи звучат еднакво фонетично; толкова съм оригинален, че искам да правя секс със себе си! :D Пауза, за да осъществя последното!).


Приемането на факта в неговата статичност (защото вече казах, че той е кристализирал и динамиката на архетипа вече не се отразява от вкопчилия се ум) винаги е съпроводено с някакво осъждане, защото той вече е поляризиран поради самото си заземяване и ума веднага трябва да го оцени, защото последния никога не може да приема нещата просто каквито са. Макар по природа всичко да е неутрално, взаимодействайки с филтъра на ума, той създава структура, която предполага заклеймяване. Новопостъпващата информация веднага трябва да бъде сортирана, анализирана и преценена. А както знаете – ние хората обожаваме да планираме. Верни на своето програмиране, не съществува нещо, което не бихме опитали да сведем или до списък за пазаруване, или до серия от точно определени поредни стъпки, като всичко това ни води и убеждава за пореден път в „неоспоримата“ доминация на здравия разум, който държи всичко под „стриктен контрол“. Респективно, приемането никога не е характеристика на онзи ум, който прави контакт с факта. Приемането предполага липса на желание за контрол, позволяване на онова, което е, да бъде онова, което е без то да бъде сортирано, анализирано и картотекирано. Всичко това може да бъде улика за вас в разбирането на вътрешните ви процеси. Ако се хванете, че осъждате нещо, вие сте в режима на ума, под властта на Егото. Защото съденето е липса на свързване, а Егото може да оцелее единствено в изолация. Ето защо то трябва постоянно да съди и сравнява, да се отделя, за да може да запази своята малка „цялостност“. Иначе то ще изгуби своя интегритет. Ето защо Егото никога не може да преживее Единството. Самата структура на Егото, която го поддържа живо – пречи на това светоусещане.

Само някой на който му липсва връзка с идеята зад обекта, който наблюдава, може да осъди факта/проявлението, защото той го прави от състояние на mind set, в който той се възприема като нещо отделно от наблюдаваното. Това е състояние на разделение и ако задълбаете още в него, ще разберете, че в същината си е процес себеосъждане (но не искам да отивам натам в момента, защото приоритета на статията е друг). Ето това е масовото равнище на което съществуваме днес. Хората са като изолирани формации без каквото и да е истинско свързване или комуникация с каквото и да е около тях. От определена гледна точка интелектът, Егото или рационалния ум може да бъде разглеждано като болест, което винаги се опитва да рационализира преживяванията и от човешки ги прави математически и стерилни. Докато човек не позволи на съзидателното си въображение да се слее с ума, той ще играе все по-силно ролята на вируса на тази планета. Да позволите на фактите (и на себе си – защото, за съжаление, ние много често възприемаме себе си и останалите съзнания в човешко тяло като факти) да бъдат такива, каквито са, без (себе)осъждане, означава да се освободите от поляризирания заряд на енергията, която излъчвате в света си и която формира вселената ви – закономерно – по поляризиран модел. Това ще създаде едно отваряне към потенциала, който може да бъде реализиран. Защото човекът, който е тръгнал по Пътя към Баланса в даден момент сам ще разбере, че не може да се блъска постоянно между тези две стени и да съхрани връзката с центъра си. Той трябва още в самото начало да спре да търси фактите и да интегрира архетипите. Защото поуката от факта, не е в самия факт, а в динамиката на архетипа зад него.

И тъй като казах, че приемането никога не е характеристика правещия контакт с факта ум, той никога не може да бъде един чувстващ ум. Понеже цивилизацията ни живее в свят на фактите, нашата чувстваща и приемаща страна е потисната. И тъй като това са качества на Ин, този аспект не може да бъде интегриран. Това създава множество различни проявления в нашето общество.


Да задълбочим към конкретика и с примери в тези неща (което по правило означава, че задълбочаваме и по принцип, акооо... не се хващаме за факта :Р).

 


Великото Ин


В следговора на „Империите“ горе-долу съм обяснил същото, което обясних по-горе, но с по-малко и други думи, като за илюстрация са дадени онова, което наричаме „Ин/Ян архетипни енергии“. Тъй като това е нещо познато за повечето от вас, ще продължа да използвам тази метафора, за да вникнем допълнително в темата.


Дуалната платформа функционира чрез поляритет. Условно казано, засега можем да го наречем „позитивен“ и „негативен“. Едно от проявленията на тези идеи е онова, което наричаме „мъжко“ и „женско“ тяло. Имайте предвид, че на ниво Дух няма идея за мъжко и женско. Там по-скоро има идея за позитивна и негативна енергия. Тъмната и Светлата полярност не са архетипи. Те са кристализиралите факти на архетипите позитивна и негативна енергия. Това е много важно да се разбере, ако искате да преминете отвъд етапа на съденето, който е етапа на взаимодействие с фактите.

Архетипното Ин разбираме като подхранващ навътре (а не излъчващ навън, което е подхранваща Ян-функция) и приемащ принцип. Архетипното Ян възприемаме най-вече като водещ (управляващ), активен и агресивен принцип (но не в отрицателния, разрушителен смисъл, а в смисъла на онзи, който дава импулса нещо да се случва, да се обогатява инертното пространство (Ин) и да се създава нещо в и чрез него).

Двата принципа са в ПОСТОЯННО взаимодействие. Точно поради това, те често сменят ролите си и „заемат“ смисли един от друг. С времето съм ставал свидетел как нещо, което очевидно може да се нарече Ян, се държи безусловно като Ин и обратно (което първоначално е много объркващо за ума, който иска да има ясна класификация и да превърне Ин/Ян-архетипите в твърди фактически проявления). Това е така, защото, както вече казах, разделението е най-вече от ума, който държи да разбира чрез разделение и сортиране, забравяйки да вижда холистично. Тъй като всичко съществуващо Е от Източника (а „той“ е и двата принципа слети в едно), дори привидно твърдото разделение понякога се проявява като своята противоположност (защото съдържа огледално в себе си Цялото). Това е парадокс за ума в трета плътност, но иначе е най-естествен процес в онова, което можем да наречем „проявено“. Ако не поставяте негативна логическа дефиниция на този парадокс, а си позволите да се изгубите в него, оставяйки го да бъде, ще забележите как нещо във вас ще прещрака и ще започнете да оперирате в различен режим, в който няма никаква съпротива спрямо каквото и да е било.

За да илюстрирам с примери всичко това, нека се свържем с вече известната ви квази-идея, която съм обсъждал в следговора на „Империите“, че планетата Земя е от „женски“ пол и е „майка“. Well..., yes and no. Към това може да има множество перспективи и да ги втвърдяваме и поляризираме, свеждайки ги до една единствена версия угодна на ума, е процес на който му липсва дълбочина. Това е друг жокер за вас. Почти всеки, който промотира, че дадено нещо е натоварено безусловно и неоспоримо, с точно определен, конкретен и единствен смисъл е под влиянието на тежките си кристализирали полярни модели. Ню Ейдж изпълненията са типичен пример за това. Нищо няма конкретен смисъл отвъд онзи, който вие му придавате. Сега..., ако за себе си не дам твърда и крайна дефиниция на това, че Земята е олицетворение на женското начало, аз съм освободен от филтъра си и мога да преживея Земята в нейните Ин/Ян-аспекти, което ще ми предостави по-холистично преживяване по-близо до балансираната гледна точка. Аз ще водя по-богат вътрешен живот от всички, които абсолютизират женското начало, защото аз вече не преживявам света на база принципа или/или. Аз преживявам света на база „И“. Защото света е и това, и това, а не или това, или това. Той е една безкрайна трансформация, а не едно безкрайно селектиране и създаване на конкретна форма с конкретен смисъл. Ако аз се поддам на факта, без да вникна в архетипа, аз пропускам половината от истината и се губя в собствената си настървеност да доказвам своята правота. Аз създавам атмосфера на съпротива вместо на приемане, което е възможно най-далече от същината на Ин изобщо...

Защото наистина... – дали ще възприемаме Земята като нещо, което е „долу“, т.е. Кун/Ин и оттук „женско“, като опозиция на онова, което е „горе“ (Небето), т.е. Циен/Ян и оттук мъжко? Или ще изберем перспективата да възприемаме Земята като нещо, което е твърдо, което е Ян-аспект, а Небето, като нещо, което е безплътно, което е Ин-аспект? Както виждате – зависи как искаме да го разгледаме. Така например в Египет, в някои династии е имало бог на земята (не богиня) и т.н. Т.е. учението за Ин и Ян ни демонстрира как нещото никога не е конкретно, защото в него няма предварително зададен смисъл (това би било плод на едно ограничено Творение). Съзнанието решава как да възприеме дадения аспект според преживяванията, които реши да има, което би трябвало да ни казва, че осъждането на нещо е безсмислено априори, защото ние самите сме избрали формата му. Т.е. ние осъждаме избора си и самите себе си; не осъждаме нещото отвън, защото така или иначе „отвън“ не съществува. Затова вместо да го осъждаме можем да се свържем с него и да го разберем, защото то е аспект отразяващ нещо в нас. Респективно това би се превърнало в процес на себепознание.


За да може да има изобщо някакъв конкретен смисъл от написаното тук, обаче, ще разгледаме Ин според неговите т. нар. „самостоятелни характеристики“ (с уговорката, че те лавират по вече обяснените причини).


Както вече споменах, на личностно ниво ние преживяваме противоположностите най-вече като идеята за нещо вътрешно (Ин) и нещо външно (Ян) и тяхното съчетание, защото като процеси те протичат едновременно. Знанието отвътре и външното изражение – това е едно и също нещо. Интеграцията на тези два принципа в различни, да кажем за улеснение на примера – проценти – ще бъдат преживявани във всякакви комбинации. Ето защо Висшият Аз има хиляди инкарнации като мъж, и като жена, а не само като едното или другото. На Духа не му пука особено как точно тези енергии биват проявени, защото те могат да бъдат канализирани и от двата пола. Т.е. идеята е да има динамика между позитивно и негативно – фиксацията не е толкова в половете, които в случая се явяват факта, а не архетипа. Ако един Висш Аз има, да речем, 500 000 инкарнации, той няма да ги раздели по 250 000 в мъжко и 250 000 в женско тяло. Това е наивно. Подобен избор би зависел от това в коя епоха, кое тяло би дало по-големи шансове за преживяването на позитивното и негативното. Тоталът след края на Играта може да се окаже 60/40 или 70/30 в полза на някой от половете – това няма никакво значение, ако имаме налице успешна интеграция на двата принципа. Т.е. самото тяло като инструмент не е от толкова голямо значение, колкото си мислим „тук долу“. Най-вече – женското тяло не е представител на чистата Ин-енергия, нито мъжкото – на Ян – това са вече говорени неща. Респективно, казваме, че жената е Ин, а мъжа Ян, най-вече поради вида енергетика и структура на техните физически сексуални органи. Женските са вътре в тялото, а мъжките – извън него.

Важно!

Отново повтарям, за да попие добре – Ин и Ян не са женско и мъжко. Женското и мъжкото са аспекти и проявления на Ин и Ян. Ин и Ян нямат „пол“ сами по себе си и ако не разберете това още на този етап няма да разберете абсолютно нищо от тази статия. Това е причината и поради която, ако забелязвате, се опитвам да говоря за Ин и Ян в среден род, когато говоря за тях като за пълни и автентични архетипи, опитвайки по този начин да спомогна процеса на читателя да освободи тези енергии от половост в съзнанието си. Когато обикновено ги отнасям към някой техен аспект или кристализирало проявление – това бива правено в мъжки род, защото проявеното е с Ян характеристики. Така можете да ги различавате и да следите текста по-лесно на смислово равнище.

Всичко това идва да каже, че когато говоря за Ин аз почти никога не говоря за женския пол (който е факта). Говоря за по-големия архетип, който така или иначе се вкоренява и в двата пола. Просто двата пола са по-склонни да отразяват архетипа към който те лично принадлежат като физика и психологически контекст. Но това не предполага нищо окончателно.


Една от основните характеристики на Ин е „среда“. Всичко, което се случва във физическата и нефизическата вселена, се случва вътре (навярно по тази причина на английски е останала тази архетипна зависимост – „in“ (Ин) означава най-често „в“/„вътре“/„в рамките на“). В Източника няма концепция за „отвън“, за разлика от ума, който разбира идеята, че е проявление на Висшия си Аз, като последния обаче винаги си остава „някъде там отгоре“ за същия този ум. (Както вече съм разсъждавал, по-висшата перспектива е, че физическата реалност е вътре, в съзнанието, а не извън него. Обратното, разбира се, също е валидно от определена гледна точка. Зависи коя от двете ще работи по-добре за целта на конкретното ви преживяване.)

Вече е ясно също така, че Ин е подхранваща енергия. Това е причината, носителя на Ин като физическо отражение (женския пол) да има нужда да подхранва, което във физическия свят най-често е отразено от чувството на онова, което би било разбрано като „вътрешната необходимост“ жената да има дете.

Жените почти никога не разбират и не могат да обяснят защо толкова силно искат дете. Те „просто знаят“, че искат да бъдат майки и точка (разбира се ДНК-командите подхранват този импулс, но те също трябва да стъпят на някаква архетипна идея, за да бъдат възможни in the first place). За тях това е инстинкт, а понякога и фиксидея. Когато тези жени остареят, те обикновено заболяват от рак на гърдата, защото мисловния модел зад тази болест е, че вече няма какво да бъде подхранвано. Децата са пораснали, поели са по свой собствен път и майките се чувстват излишни – вече няма на кого да помагат в живота. Ето защо рака на гърдата е женска болест. Тя е следствие на неразбран и неинтегриран Ин-аспект, който е останал изцяло на ниво факт без истинско свързване. Ако жената осъзнае, че нуждата да подхранва и подкрепя нещо може да бъде изразявана по други начини, тя няма да има задължителната идея да ражда деца и ще изразява своята естествена подхранваща природа по други начини. Ако след тези прозрения въпреки това реши, че има нужда от това преживяване, тя може да има деца, но това вече ще бъде осъзнат и разбран избор и няма да бъде родилка на конвейер, както 99% от жените днес, които го правят или защото се очаква от тях, или за да вържат някой, или защото „много го искат“, но и те не могат да обяснят защо (което на практика, почти винаги са ДНК-командите). Разбира се това е толкова неинтегриран Ин-аспект, че повече не може да бъде... Обикновено тези жени (и мъже) hate-ват всичко живо, което избира да няма поколение, като основният аргумент е, че „никой не може да разбере какво е истинска любов докато няма дете“ :)) Сякаш любовта е нещо, което има нужда от обект на обожание, за да бъде проявена :) Другият аргумент е, че това е най-висшата цел в живота (разбирай – „това е така, защото всички други го мислят и правят“).

Заслепени от собственото си поглъщащо Его и желание за любов, родителите не си дават сметка, че те се превръщат в цербер за останалата част от човечеството на концептуално ниво. Няма по-голямо затваряне към безусловната любов от това да си родител без да разбираш защо си такъв. Но да се погледне на това безпристрастно (особено от родител четящ тези редове) е безкрайно трудно, защото в този процес е въвлечено рухването на страшно много илюзии. Това обикновено генерира омраза, а не разбиране, защото сигурния свят, в който си влагал толкова много от своята фалшива самоличност не може да бъде пуснат току-така. Та той е граден с десетилетия! Никой не може да зачеркне живота си просто така.

Това е една от основните драми на човешкия род, но не искам да се впускам по-надълбоко в нея тук и сега.


Ако трябва да превърна всичко казано в метафора на ниво колективен мит, Великото Ин е грижовното, и отглеждащо – отхранващата енергия, Изида. Тя ражда светлината, слънцето, Хор. (Абстрахирайте се от извънземния мотив за „боговете“ – в момента, говоря за нещо по-дълбоко, което определя цялата ни реалност.)

 

isis

 

Виждаме подхранващата функция на Ин в изображението на Изида, кърмеща малкия Хор. Тя представлява нощното небе, което „ражда“ слънчевото божество на съмване. Т.е. тя позволява на светлината да се породи по време на изгрев, защото осигурява пространството създаващо контраст, една площ, в която може да настъпи „раждане“.

По същия начин, Ян позволява на Ин да се прояви – при залез. Те се „преследват“ и търсят един друг. В случая на египетския мит, това символизира, че грижата, отхранването и любовта дава началото на мъжкото дете – което въплъщава оправданото действие в света на материята. Активното начало Ян.

Харесвам горната репрезентация на Изида, защото е зелена и макар по принцип из фреските тя да не е изобразявана с подобен цвят на кожата, използвам горната окислена локална интерпретация за извеждането на нещо друго.

Нека кажем, че Изида е зелена, защото тя е с цвета на сърцето, любовта, природата и т.н. Тя е с цвета на баланса на визуалния спектър (който е физическо проявление на дадени енергии, а не е Великия Баланс). Тя от своя страна ражда детето Хор, което винаги е изобразявано златно. То е златното дете, златният сокол. Слънцето или синът (the Sun/Son) е златният сокол, който пътешества из небесата всеки ден. Златното дете стои в скута на зелената майка, защото то е просветлението, което се ражда от грижата и безусловната любов. То е действието, родено от духа на индивидуалността. Може би това е една от причините поради която личностите с просветление в колективните ни митове (буда, исус и т.н.) винаги са от мъжки пол. Защото Просветлението трябва да бъде сведено до действие, то трябва да бъде изиграно като мит на земен план. Което е активно Ян.


Помнете, че всичко описано е просто красива алегория, ако бъде декодирана и разбрана по правилния начин. Това е метафора за процеса, който би следвало да протече у индивида в неговия завършен етап на земното преживяване. Алегорията представя най-лесния начин за постигане на нещата. Полярното интерпретиране на този път, може да се срещне в окултната литература като „десния път“, макар аз да го виждам като „средния път“ в неговата интерпретация, ако е направена отвъд ума.

Архетипно, Изида винаги ще бъде с отворени обятия за онези, които искат да прозрат Истината (която като понятие има Ин-природа), защото тя, Истината, винаги Е.


Динамиката на тези 2 чисти архетипа генерират факти около себе си, с които те биват преживявани на земен план. Те обаче, както казах, се втвърдяват от съзнанието, не само заради ума, а защото и това ще създаде преживявания (нещо, с което Висшият Аз е наясно). Тънката разлика е когато започваме да се губим в тези преживявания до безкрай, когато започнем да се пристрастяваме към проявленията, без да последва тяхната интеграция (което пък се случва само когато вникнем в самите явления). Постепенно и с натрупване това създава цели култури изградени около конфликт, което пък води до цивилизация изгубена и заета в усъвършенстването на своята наука за проявленията. Това е единственото на което ума може да се посвети.

Ето как малко по малко Ин бива потискано, защото процеса по интеграцията е Ин по природа. А няма как да бъде интегрирано онова, което не може да бъде прието такова каквото е. Няма как да има интеграция преди желанието за контрол над реалността да изчезне. Като отражение на загубата на Ин, женския пол бива потискан в познатата ни история.

Онагледяване.


Арабската култура доскоро бе пример за твърд Ян, защото много от тяхната колективна енергия е продължение на мисловните модели на Империята Сириус (както много от вас знаят от материалите на Морнинг Скай). Това е една от културите на Земята, която асимилира и отработва тези енергии – малко или много – от името на всички нас, ако разглеждаме нещата от гледна точка на колективното несъзнателно. Този аспект има и своята чисто земна предистория.

Инкарнация много тясно свързана със старите орионско-сириански военни енергии, е Саргон Велики, на чиято генетика можем да кажем, че са наследници повечето семитски народи днес, включително арабите. Империята на Саргон била основана на много орионски принципи, като голям процент от военното дело било сирианско, защото да не забравяме, че в пределите на Империята Орион, именно вълчия народ бил онзи, който отговарял за експанзията и воденето на териториални битки в космоса. Както се случвало много често на колониите, сирианците преподавали своите собствени традиции, а не орионските такива, особено, когато нямало орионски женски администратор да съблюдава и държи изкъсо протичащите процеси на асимилация. Затова можем да кажем, че макар и под шапката на Орион, много от тази култура си остава със сириански мисловни модели вписани в орионска бюрокрация.

Респективно много от инкарниращите се там души днес са в конфликт, защото, както сирианците вярват, конфликтът е единственият начин да изразиш и разбереш себе си. Погледнато линейно, в тези ширини винаги са се инкарнирали предимно души, които са склонни да преживяват своята реалност чрез идеята за военен конфликт. Така се отработват сирианските мисловни модели, които ни контролират на ниво ДНК. Това е начинът, който тези души са избрали, за да пробият път към себе си – именно чрез този конкретен маниер на изразяване. Това е интересен и екстремен, но валиден избор. Не е нужно на това да бъде поставяно негативна дефиниция. Учейки се, че те могат да изразят по друг начин своята сила и енергия, с която се чувстват толкова свързани, с времето, те ще открият Път по който да правят това по-градивно. Самите те, започват да се пръскат из други световни култури, което също е вид асимилация, която им позволява да разпознаят механизма за сливането и балансирането на своите собствени фанатични енергии. Малко по малко тези стари сириански мисловни модели биват разбирани, и индивидите си дават сметка, че това може да бъде процес освободен от идеологически конфликт; че на практика, припознаването на валидността на всички идеологии е онова, което – парадоксално – би им позволило да изразят своята идеология по пътя на най-малкото съпротивление. Тази култура стига до Баланса по свой собствен маршрут и най-прякото доказателство за това е автентичния суфизъм, в който могат да бъдат открити уникални неща, ако имате подходящата перспектива.

Докато това се разтегля в линейното време обаче, този конфликт ще има много изражения, най-популярните от които са идеята и стремежа да има някой, който да е пръв, по-добър от всички, да има превъзхождащ ген/клан (разбирай народ – нещо типично сирианско), религия и т.н. (респективно състезателния спорт (и съпровождащата го емоция, която той генерира) е едно от главните въплъщения на тези мисловни модели). Ето защо Ин-началото е толкова потискано в тези култури (особено в по-ортодоксалните ислямски общности). Защото чистото Ин няма връзка с идеите за война, потисничеството и съревнование. Това води и до потискането на най-близкото отражение до Ин – женският пол. Това е и причината поради която най-големия страх на ислямистките групировки проповядващи джихад, е да загинат от ръката на жена (благодаря на читателката ни, която ме светна за този факт – доскоро не ми бе известен)! Защото ако това се случи, те смятат, че няма да отидат в рая! Лично аз виждам тук два корена. Първо, това е генетичен спомен на сирианските мисловни модели останали в арабския ген (механизмът зад това е обясняван тук). Във войните си с Орион, вълчите воини са умирали именно от ръката на смъртоносните женски елитни войски MAKH, което е оставило разбираема травма. За един горд патриархален народ като сирианския, в който войната е издигната в абсолютен култ и религия, задникът ти да бъде наритан от женска (която има подчинена роля в един патриархат), навярно е възможно най-голямото съществуващо унижение. Респективно – тези паднали воини очевидно няма как да „отидат в рая“ :)) Common sense. Те са посрамени. Като отражение на това, за радикалните ислямисти, жената-воин е „харам“, което в този контекст се казва, че означава „проклятие“ или „притеснително и плашещо видение“ (официална ислямска доктрина обаче казва, че е грях или нещо несъобразено с традицията на религията им“, което на практика има същата посока на тълкувание). Когато видят жена с оръжие, те започват да треперят, защото жените се възприемат за изключително смели бойци. Именно по тези причини кюрдските жени са станали важна част от сирийските полкове в борба срещу ислямските екстремисти. Те са около 1/3 от тях, повечето са млади девойки, и се бият рамо до рамо с мъжете.

Втората по-дълбока причина за гореспоменатия мъжки страх е, че да умреш от нечия ръка е процес на много дълбоко свързване, макар да изглежда именно продукт на фрагментация поради начина по който сме свикнали да гледаме на смъртта. И именно защото е процес на свързване, обикновено, когато става дума за насилствена смърт, избираме много близка до нас душа, която да извърши това за нас. Душа, с която сме близки в много други инкарнации и с която обикновено играем тази роля един за друг – той убива теб, после ти него и т.н. – своего рода инкарнационна услуга (която вярвате или не, на най-високото си ниво е породена от безусловна любов, а не от разделение). Както казах, един радикален ислямист е тотално откъснат от своето Ин, той се идентифицира изцяло със своите сириански модели. Когато той бъде убит от жена (която е Ин-проявление), неговата съпротива, че се свързва с нещо, което е Ин, е дотолкова огромна, че той се смята за омърсен. Той се страхува от тази връзка и енергия, защото не разбира нищо за нейната същност. Респективно това започва да поражда фолклор, чието съдържание ще генерира още и още разделение – след смъртта, той няма да бъде допуснат в рая и т.н. – виждате колко страх и съпротива съществува в този вид мисловност. Тя е толкова ненаситна да се прояви и да господства под формата на ума, че ще продължи да се проявява дори след смъртта – умрелият мъж ще пренесе страховете си в астрала, ще се пренесе на съответния фокус от нивото на вярванията и ще живее в своя собствен ад. Ще мине дълго време преди изобщо да може да се възнесе към Висшия си Аз.

The horror... :))


Разбира се тъй като едно нещо никога не е едноизмерно, всичко описано дотук свързано с тази раса е процес, който служи като отражение на целия останал свят – така ние разбираме какво не искаме да бъдем и какви са истинските ни предпочитания. Не бива да се забравя, че проявеното е инструмента (макар същността на инструмента винаги да е вътрешна, която се отразява от огледалото като Ян-проявление отвън) чрез който колективното несъзнателно постепенно бива абсорбирано и се превръща в колективно съзнателно. Инструментът, който служи за това обаче, обикновено разбира последен собствените си модели – такава е природата на нещата. Защото когато енергийният канал на дадено нещо бива стесняван все повече и повече, той вече става нефункционален. Остават някакви архетипни остатъци и усещания за това какво трябва да представлява той и какви са функциите му в съществуването, но дори те влизат в услуга на ума, защото само той е в състояние да ги тълкува. Това е така, защото умът е единственият присъстващ узурпирал всичко друго. И тъй като дори той се опитва да компенсира по-висшите аспекти на индивидуалната душа, той може да го направи единствено с онова, което присъства – своя кристализирал Ян.

При опит Ин да бъде преживяно през своя неинтегриран и тежък Ян – настъпва активиране на орионските ДНК-команди, което наричаме „орионизиране“. Респективно, сирианските ДНК-команди се активират от изкривен Ин-принцип – механизмът е огледален. Това има допълнителна огледалност при различните полове. Например един орионизиран мъж ще привлече орионска женска, която ще го командва и манипулира както пожелае, а той самия няма да вижда нищо аномално в това. Той е мекушав, което се дължи на неговия изкривен Ин. Възможността това да се прояви, обаче, е наличието на груб външен Ян в лицето на жената. Което идва да покаже, че и двете Империи имат проблем със своето Ин и Ян по различен начин, а ние сме само продължение на това, защото сме колония.

Така или иначе орионизирането на половете се дължи на тежкия компенсиращ Ян, за който ума е повярвал, че може да замени Ин.

Не може.

 

 

Падението на Ин и формирането на тежък Ян


Жената има проблем с интегрирането на своя „мек“ Ян. Мъжът има проблем с интегрирането на своя „твърд“ Ин. Архетипите не могат да имат конкретно проявление в 3D, което да бъде цялостно и разбираемо от интелекта и по-нататъшното задълбаване в това само ще създаде още хаос в главата. Архетипите просто не са конкретни. Проявлението е фактическо, като огледално отражение на това, че архетипа е абстрактен. Именно поради тази причина земната манифестация винаги е частична, понеже тя е възприемана като чисто фактическа. По този начин две диаметрално различни проявления могат да бъдат объркани като прилежащи към два различни архетипа, докато това могат спокойно да бъдат два допълващи се факта разиграли драмата на един-единствен архемит.

От определена гледна точка това прави фактическата реалност осакатена, защото ума не я вижда холистично. Много често именно това я прави недостатъчна, което кара хората да бягат във въображаеми светове. Тези хора винаги вярват, че „нещо липсва“ в реалността им, че не принадлежат към нея. Понякога ги наричаме „мечтатели“ и им се възхищаваме, но повечето от тези хора рядко вникват в наличното, за да могат да го преживеят напълно, което би било достатъчно. Ето защо наличното се отхвърля – както знаем изконна човешка природа е да отричаме онова, което не разбираме. И тъй като наличното е проявление на себе-то, то настъпва доста дълбока фрагментация.

(Моля това да не се разбира като: „Н. каза, че да мечтаеш и да използваш въображението си е симптом на осакатеност“ – не казвам нищо подобно! Казвам, че когато това се прави от перспективата на бягство, това е фрагментация. Когато се прави като естествената част от творческото преживяване на себе си – интеграция.)

Както вече отбелязах обаче, проблемът не е в самия факт на физическата реалност, а в това, че съзнанието избира да преживее единствено факта а не митологията зад него. По тази причина можем да разглеждаме самите проявления на основните архетипи като техни „падения“, първо защото пълния потенциал не може да бъде реализиран и второ, защото те буквално „падат“ от „Небето“ (нематериалното колективно несъзнателно) към Земята (материалното проявление и всекидневното съзнание), като в процеса губят голяма част от себе си. В тази светлина, архетипния мит за падението на луцифер може би вече е по-ясен.


С тези неща наум, беше ми много интересно да наблюдавам драмата за пропадането на Ин-архетипа в „Maleficent“ с Анджелина Джоли. Филмът е добре направен и си заслужава времето – препоръчвам го.


Гледах филма 2 пъти (с пауза от 1 месец) и признавам, че не го разбрах на „първо четене“, при което видях единствено инжектирането на поредната доза орионска пропаганда за Кралицата на Орион в колективното несъзнателно. Ето това се случва, когато предубеденото съзнание се хваща единствено за фактите.

И макар орионският аспект определено да присъства като идея във филма, това е възможно най-повърхностния слой в него и още на път за киното, когато се чудих защо ми се случва така, че да го гледам отново (подариха ми билет за прожекцията), започнах да си давам сметка, че съм пропуснал много неща. Когато филма започна – вече бях убеден в това.


Напоследък когато ходя на кино на някой филм за 2-ри път, взимам със себе си тетрадка и химикал и си записвам онова, което иначе не бих могъл да запомня като количество от първото гледане. Засега нямам миньорска каска с фенерче, за да си светя докато пиша и после едвам си разчитам драсканиците, но това, което следва, е приблизителна възстановка на онова, което видях 2-я път. Намирам за много уместно този анализ на филма да е точно към тази тема, защото той много добре пресъздава основни аспекти на историята, която разказвам (внимание, оттук следват спойлери!).

 

2.0

 

Лично за мен „Maleficent“ разказва историята за кристализирането на архетипа от чистото Ин във фактически Ин и последващата интеграция на липсващия аспект, което отново води до Пълно Ин.


В началото на сюжета виждаме Злодеида (героинята на Анджелина Джоли) като дете, която е въплъщение на подхранващата енергия. Тя е повелител както на Циен, където лети свободно със своите криле, така и на Кун, където се грижи и закриля съществата, лекува природата и е приела ролята на пазител и хармонизатор на самата гора. Виждаме един символичен баланс на горното и долното в нейния живот.

Много бързо, обаче, тя среща момчето Стефан, което е попаднало в нейните магически земи. Между тях се заражда обвързаност (която предполага поляризиране на съзнанието, което е първият етап на пропадането). С годините Злодеида и момчето (Стефан) порастват и спират да се виждат. Той е амбициозен и иска да стане крал и за да постигне това отрязва крилете на Злодеида, което е крайния символичен етап на пропадането, който е и доста буквален. Т.е. тя вече не може да бъде горе в Небето (архетипа) – тя вече е закотвена долу на Земята (и се превръща във факта). След този своеобразен skyfall, тя започва да носи характерното за тази енергия черно-червено, а лицето ѝ е тебеширено бяло (за справка – горния плакат на филма) по този начин спазвайки традицията на триадата от цветове описваща най-добре динамиката на случването във физическата платформа. Така или иначе, Циен-характеристиката на този архетип се превръща в Кун-факт. Злодеида започва да се облича в черно, показват я предимно нощем и т.н. (Забележете обаче, че прозореца към дълбинната природа – очите – остават зелени, което се вписва в горния модел на истинската функция на Изида).


Още като гледах филма за пръв път много силно впечатление ми направи сцената, в която Злодеида създава своя жезъл, с който се подпира точно след отрязването на крилете ѝ. Знаех, че това е нещо много важно като символ, но тогава все още не можех да разбера защо.

 

2 3

4

 

На второ гледане си дадох сметка, че това е първия път, в който Ин разбира, че вече е отражение, а не пълния архетип. Скиптърът се явява кристализиралия символ за това. Скиптърът е първото нещо, с което тя си помага „да се изправи на крака“ (процес свързан с формирането на Аза при прохождащото бебе) – тя вече има нужда от патерица, от посредник, за да може да бъде пълноценна, което е демонстрация на това, че нещо е изгубено (по-висшата перспектива – крилете). Тя вече не може да е сама по себе си. Тя е подобие на себе си. Тя е факта. Скиптърът е първото нещо чрез което тя усеща новото си аз, което е изгубило висшия си аспект. Т.е. тя се себеизживява наново чрез тоягата. От този момент виждаме как Злодеида се променя към мрак. Тя вече не управлява гората с мъдрост, а „с тояга“ (метафорично и буквално), със земна груба сила, бивайки факта (защото тя вече не е представителна за архетипа).

Ето защо всички крале през вековете, като символ на своята земна власт имат скиптър. В дълбоката древност синтеза между мъжкото и женското е било представено от метафоричния брак на краля (представителя на Небето Ян/Циен) със земята (Ин/Кун) за която той е бил „женен“. Ето защо краля управлявал мъдро и като продължение на себе си – защото те били Едно.

Буквално изражение на този принцип се наблюдава в китайската традиция, където съдбата на империята зависела не толкова от потенциала на императора или неговото физическо благополучие, колкото от принадлежността му към Дао и доколко той е в хармония с „небесния закон“. Китайците вярвали, че ако императорът направи нещо погрешно, ако изгуби вътрешното си равновесие, цялата империя е в беда. Когато има суша или катастрофа или реката Яндзъ прелее, императорът винаги трябва да потърси и открие грешката в себе си и да се покае, за да изправи на крака империята. Ето защо на императорите им е приписван божествен произход (отново, абстрахирайте се в момента от наследствения извънземен генетичен аспект на историята) – те са метафорична инкарнация на компресирания архетип на колективното несъзнавано на даден народ. Те са народа, изигран от личност, която или е в хармония или е в дисхармония с небесния закон. Ето защо, когато императора се жени – целия народ празнува ИСКРЕНО. Защото това е радост за императора, което буквално означава и благополучие за всички. Разделение в съзнанието няма – народът и императорът са едно и също. И за да има хармония с Дао са измислени всякакви официални практики, за да може императорът да бъде в хармония с енергията и циклите на всеки един ден от годината. Затова във всеки час се носи определена дреха с определен цвят, затова кърпичката се сгъва по точно зададен начин, който ще стане проводник на хармонични енергии, затова косата се носи по специален маниер, който се мени на няколко часа – и милион други неща. Всички тези цикли могат да бъдат определяни с И-дзин, а чиновническото конфуцианство издигнало ритуалите и правилата до педантична лудост, в която да бъдеш император в древен Китай, на чисто човешко ниво, се превърнало в една безкрайно отегчителна и ритуализирана формалност, която почти унищожавала личностното – именно с тази цел – за да има хармония в царството. Императорът е като жертвено агне. Той служи за цел, няма личен живот, и макар да пропилява живота си в разкош винаги е подчинен на чиновническа бюрокрация, за да може народа – като отражение – също да има хармонично съществуване. Тъй като личността е архетипа, всяка една дисхармония може да избие някъде в империята. В този смисъл, факта, че императорът на древен Китай няма абсолютно никакви задължения в империята може да се стори потресаващ и дори да бъде тълкуван като нещо паразитно от човека, който чете история странично, без да има дълбокото разбиране защо това е така. От императора не се очаквало да управлява, да издава заповеди или да прави каквото и да е било за империята по начина по който бихме разбирали или очаквали това днес. Той трябвало да говори колкото се може по-малко, да спазва правилата и преди всичко да се грижи за вътрешния си баланс, защото основния фактор, който гарантира благополучието на Китай е неговото единение с Дао.


(...) Затова, който цени себе си като целия свят,

може да получи покровителството на света;

който обича целия свят като себе си самия,

на него може да му бъде поверено управлението на света.

– Лао дзъ, Дао дъ Дзин (13)


Разбира се това се загубило с времето и останали само празните ритуали, които сами по себе си не означавали нищо. Появила се нуждата от земна намеса и от „силна ръка“, която, разбира се, е от ума. Появила се нуждата от „скиптър“.


Лично за мен е очевидно, че всичко това има някаква (поне косвена) връзка и с вещиците в историята ни, които също винаги се подпират на тояжка (все пак Злодеида е онова, което бихме нарекли „вещица“) или пък тя присъства в амплоато им под формата на метла, която на практика си е тояга. Предвид, че те летят с метлите си, правя директна връзка между тоягата, която е символ на факта, че вече не можеш летиш сам по себе си (крилете във филма) и имаш нужда от нещо, което да те допълва, издигайки те до нивото на архетипа (защото вече си фактически). Разбира се – последното не се получава „просто така“, но това не пречи на мисловния модел да се манифестира по някакъв начин и символа за това да бъде именно такъв, който да вкарва различните компоненти в същата динамика, разказвайки ни същата история с различно лице. Т.е. всичко това идва да ни каже, че нещо липсва в изражението на Ин още от древни времена. При това имайте предвид, че вещиците и знахарките са били едни от последните жени, които са били частично въплъщение на някои основни Ин-аспекти, преди това да започне да се губи постепенно. Те били близо до природата, познавали свойства на билките, занимавали се с горска магия и като цяло – знаели повече отколкото мъжете искали жените да знаят по онова време. Това била и външната причина поради която били заличавани от инквизицията (което нанесло травми на Ин-проявлението на множество нива) – те били пазителки на дадени традиции и съхранявали изгубено знание от което църквата се страхувала. Ето защо в масовите ни илюстрирани и анимационни репрезентации днес вещиците биват изобразявани в черно (Ин) и почти винаги биват придружавани от черна котка (на Земята котката е предимно репрезентация на Ин-енергиите – все пак, тя е дъщеря на Изида в мита). Всичко това са атрибути, които са привлечени към дадена идея, която вече не е сама по себе си и има нужда от външни средства, за да се самолегитимира.


По подобен начин във филма Злодеида тъгува по своите дни в Небето и не може да приеме, че вече е частичен факт, а не архетип. Тя самата не цени себе си по начина по който го е правила някога, защото вече няма себеинтеграция. Фрагментацията е водещият принцип. Горските животинки, които преди са я обичали и са играели с нея вече се плашат от присъствието ѝ. Те не се чувстват защитени от агресивната и хаотична енергия на Злодеида.

На фамилиарен език, можем да кажем, че тя се орионизира. (Използвам Кралицата на Орион като символ за най-разпознаваемото въплъщение на пропадналия Ин в локалната галактика. Тя е едно от познатите проявления към които мога да правя генерална препратка, която да бъде разбираема за всички запознати с работата на Издателството.) Змийската кожа на главата, рогата и ръбестите extension-и на бузите ѝ в стил Лейди Гага, алюзират орионския първообраз на „богинята“.

Цялото това превъплъщение достига своята връхна точка при пленяването на гарвана Диавал, който тя превръща в момче. В контекста на мита, освобождаването му от мрежата не е акта на неговото спасение, а дефакто – неговото поробване. Тя не го освобождава от добри чувства, тя го превръща в своите „криле“, както сама посочва. Злодеида покорява Диавал като отражение на това, че е наранена от друг мъж – пропадналия Ян-архетип, вече провъзгласения за крал – Стефан. Самият акт е онова, което можем да наречем „орионизирано поведение“. Малкото момче е лесно контролируемо от орионизирания факт Злодеида и това компенсира травмата нанесена от кристализиралия Ян Стефан.

По-късно в сюжета тя поставя краля на колене, защото сега вече ѝ харесва да ѝ се подчиняват. Тя иска да бъде молена, защото опознава своята Тъмна страна все по-отблизо. (Между другото сцената, в която разбива 3-те добри феи с 1 замах трябва да ви казва нещо за Тъмната и Светлата полярност.) Описаният дотук мит на Злодеида, започва да се изживява като фактически.

Намирам за полезно да проследя динамиката на това в нашите собствени митове.


Ерида (Кали или Маат като проявления в колективното несъзнателно от по-древни времена) е онази страна на Ин-проявлението, която преподава своите уроци чрез хаос. Когато истинското разбиране („Изида“), бива отхвърлено, то идва под формата на архетипа на Ерида – чрез хаос. Когато Великата Майка (Истинското Ин) е пренебрегната, настъпва Ерида, което е другото проявление на Ин-архетипа. За съжаление най-често то бива разпознавано като механика, а не като природа, което отнема урока и поуката в очите на хората вкопчили се за фактическото. Защото когато Ерида се случва, тя не бива разпозната като обобщените идеи, които стоят зад нея и причините за тях. Тя се разпознава единствено като факта (Злодеида) – като смъртта, като разрушението – като нещо, което е „зло“. Това е драмата на човечеството – ние не виждаме архетипа (който, ако бъде разбран може да последва учене и себеинтеграция) – виждаме само факта (особено в случаи като тези). И тъй като ума може да приема само факта, отхвърляйки архетипа – реалността се организира по начин, по който този факт да се превърне в нещо много веществено, определящо изцяло този ум (което е парадоксално, защото преди това умът е определил факта). Както казах преди малко Кралицата на Орион е такова същество (точно както идеята за христос е въплъщение на колективното несъзнателно в даден образ отново и отново). Тя е материалното въплъщение на колективното отхвърляне на проникновената Ин-природа, която даден Висш Аз решава да изиграе от името на всички останали, за да послужи като масово отражение на участващите в локалната Игра Висши Аз. Това всъщност е много съзидателна роля, пропита от безусловна любов (макар персонажа играещ този архетип да не разбира това).


Случва се все по-рядко, но преди няколко месеца ми попадна фраза, която ме прасна като парцал по челото с проникновеността си: „The Goddess is the dark side of the Great Mother.

Уаааааау!!!“, казах си (защото ахнах от дълбочината на тази мисъл) и за пореден път си дадох сметка, че още съм много далеч от това да мога да казвам всичко с няколко прости думи... В тази фраза се съдържа както целия смисъл на архетипната част за Ин-енергията, Източника и Кралицата на Орион в следговора на „Империите“, така и на всичко за което се говори в настоящата тема (чието заглавие е просто мой spin-off на същата сентенция). Цялата идея за богинята/Кралицата на Орион е просто фактическото падение на архетипа за Великото Ин. Всичко това е проява на т. нар. „естествен закон“. Т.е. естествената природа на архетипите имат свое естествено проявление в света на фактите.

Ако трябва да използвам отново метафорите на мита, Ерида причинява страдание и загуба, защото това е единствения начин естествените архетипи да „пробият“ през фактите на ума, който поради своята природа много често се налага да бъде „пречупен“, за да разбере, че това не е най-удачния ритъм за растеж, разширение и себесъзнаване. Автентичният път е през сърцето, където живее истината (която винаги е локална, но въпреки това – трансформираща).


За да продължа с анализа на филма, нека кажа за онези, които не са го гледали, че в резултат на характерната за архетипа на Ерида динамика, Злодеида проклина дъщерята на крал Стефан – Аврора – втория важен персонаж в „Maleficent“.

Разбира се образа на Аврора в сюжета е митологичен резонатор на крилатата древноримска богиня със същото име, която носи сутрешната светлина. Аврора е представителка на онази непорочна част от Ин-архетипа, която Злодеида губи в началото на историята и именно тя е онази, която ще върне на пропадналия Ин нейните криле – буквално и метафорично. Зазоряването (Аврора) отново внася светлина в падналото Ин.

Не е много трудно да се досетите, че Аврора и Злодеида са на практика едно и също нещо (особено след като разбрахте, че Аврора е крилата богиня) – едната е огледалното проявление на другата и двете се оглеждат една в друга през целия филм. Аврора казва в прав текст, че Злодеида е нейната сянка. Чел съм някои неща за Юнг, макар и никога нищо писано от самия него, но подозирам, че той влага приблизително подобен смисъл в термина си „сянка“ (предварително се извинявам ако греша, не искам да заблуждавам никого с нещо, в което не съм сигурен) – архетипът и неговия тъмен еквивалент или отражение. За мен обаче, това не е един архетип със сянка, а архетип и факт (в което аз влагам по-друг нюанс лично за себе си).

Злодеида обиква Аврора, но въпреки усилията ѝ не успява да развали проклятието, което сама ѝ е направила. То не може да бъде развалено преди да има цялостно преживяване и интеграция на вече излъченото. Онова, което си манифестирал сам, трябва да бъде разбрано докрай преди да може да се трансформира.


Впоследствие Аврора разбира, че именно Злодеида е злата ѝ орисница. Това я наранява и в Светлата половина на Ин отново възниква фрагментация, която е допълнена от факта, че баща ѝ я отхвърля емоционално след като не я е виждал от 16 г. и буквално я затваря между 4 стени, което допълнително подсилва травмата. Тъй като и двете представляват различни аспекти на Ин (което, както разбрахте има основна своя характеристика „среда“) е много символично рязкото възникване на пространствената опозиция след падението. От свободен и безгрижен живот в магическата гора, изведнъж Аврора е затворник в замък. За да се манифестира докрай нейното падение, тя изпълнява проклятието на Злодеида и се убожда на вретеното, макар по заповед на баща ѝ всички чекръци в кралството да са изгорени и затворени в най-дълбокото подземие. Идеята е, че колкото и да погребваш даден модел, той винаги ще намери път да се прояви. Аврора пропада подобно на Злодеида, повтаряйки отново модела със закъснител (това е символизирано от чекръка – предопределеност за повторение/самсара).

 

5

 

Ключова е сцената, когато Злодеида говори със заспалата непробуден сън Аврора (т.е. – заспалия цялостен Ин-архетип вътре в Злодеида, с който тя си говори сама). Хубав обрат е, че безусловната любов, метафорично, е от същия пол и целувката на принца не събуди Аврора от нейния 100 годишен сън, което би било клише. Аврора се събужда след целувката на Злодеида. Т.е. общата група архетипи трябва да се обединят. За да има интеграция първо трябва да обикнеш себе си (обединението с Ян още дори не е на дневен ред преди този етап да е изпълнен). Т.е. целувката трябва да бъде разбирана като обединението на двата аспекта, които са забравили, че са Едно. По-рано Злодеида казва мъдро, че проклятието е формулирано така (с мои думи – „само целувка от истинска любов може да развали магията“), защото няма истинска външна любов преди вътрешното същество да се самоинтегрира. След обединението на 2-та аспекта и последната битка със Стефан, Злодеида възвръща крилете си. Ин отново е цяло. Златният венец/корона на главата на Аврора в края на филма потвърждава това – Ин-аспектът отново е в Баланс със себе си. Самото име „Аврора“ („Aurora“ в оригинал) предполага идеята за злато (и респективно Баланс). Дори според някои официални изследвания, химическия символ на златото „Au“ е получен от латинското му наименование „aurum“, което, както сочат различни източници, означава „жълто“ или „светла зора“, и е родствено с „Аврора“ („Aurora“) – утринната зора. Според определенията в съвременните латински речници обаче, смисълът на думата „aurum“ се простира само до метала злато. Всичко това идва да покаже за пореден път, че сценаристите не са подбрали това име, образите на персонажите във филма, или каквото и да е било друго в тази продукция – на случаен принцип.


В светлината на това, освен архетипите (които сами намират път в такива филми и нямат нищо общо с конспирации) има и умишлено посадени мотиви. Финалът, например, има и орионски аспект (както и целия филм, разбира се) и виждам в него agenda, защото показва въздигането, падението и повторното обединение само на Ин-елемента, но не и на Ян. Крал Стефан е показан да потъва все по-надълбоко в своята сянка, откъсвайки се от своето Ин (когато съпругата му е на смъртно легло той дори не благоволява да я види за последен път, защото мисли единствено и само за война и отмъщение, което трябва да говори колко далеч от своето женско начало е той). Сценарият не показва никаква интеграция при него, а само преживяването на своя личен кристализирал факт. Архетипът изцяло липсва още от самото начало. Но може би не е било и за цел да се покажат и двете страни (все пак никой няма интерес в това). Разбира се накрая Кралицата и Принцесата управляват заедно гората (която като пространствен космос символизира галактиката), което също е познат орионски аспект и няма да се затрудните да го разпознаете.

В контекста на липсата на Ян-архетипа, интересно е да се каже, че е изключително трудно да попаднете на приказка (без значение в оригинал като литература или на големия екран), която да е завършена накрая (сватбата на принца и принцесата и „заживели щастливи заедно“ не е завършек, а е началото на нов архемит). Всичко това не трябва да ви учудва, ако разбирате какво отразяват приказките в динамиката на колективното несъзнателно и неговите проявления.

Приказките и митовете не могат да предложат завършеност, защото в тях няма индивид. Те много рядко са реална история вдъхновена от реални герои. Вълшебната приказка е схематичен чертеж на динамиката на архетипите, които протичат в несъзнаваното и оттам в живота на личността, която въплъщава тези архетипи чрез собствените си земни драми. Само индивиди могат да преживяват завършеност, индивидуализация. Приказката може да бъде само скица, да илюстрира или да осветли само някои закономерности на проявеното; тя не може да представлява завършената цел, защото за реализация на завършеността е необходим индивид като носител на процеса. Разрешението в живота винаги е индивидуално. Не можем да разтълкуваме една приказка или филм и да имаме пълно разрешение. Анализът показва само как съзидателната сила протича в колективните мисловни модели.

В приказките от древността обикновено липсва интеграция на женският аспект, което е разбираемо. Ние можем да наблюдаваме неговата ранимост в контекста на сюжета, но не и неговата интеграция. Следователно няма разбиване на твърдия Ян в жената. Ето защо „Maleficent“ е интересен филм – защото той показва точно това. Женската цялостна личност трябва да е налице, за да има завършеност (което виждаме в хармонията между Злодеида и Аврора). Тъмният аспект на женското начало (Ерида) също е много добре демонстриран и не е пренебрегнат (както обикновено се случва). И въпреки всичко това, споделих, че историята не е цялостна, защото осъществяването на Ян само по себе си просто липсва в мъжкия персонаж. Виждаме Ян само в интеграцията вътре в Ин-персонажите.


Лично за мен още едно доказателство за умишлената холивудска agenda е, че точно след филма, Анджелина Джоли получава званието „почетна дама“, не от друг, а от баба Лизи 2. Доста интересно „съвпадение“ – точно след ролята на Джоли, която в известен смисъл буквално изиграва Кралицата на Орион, тя получава женския аналог на титлата „сър“ от баш Кралицата. Това вдигане на ранга в тайните общества след изиграването на определени роли (или създаването на определени филми, които push-ват дадена agenda), е много характерно за Холивуд и е обяснено тук.

Всичко около този филм е обвито в много странна енергия и по други причини, отново пряко свързани с Анджелина Джоли, а именно, голямата неотдавнашна ист(о)/(е)рия около нея за двойната ѝ мастектомия, която бе демонстративно обявена не къде да е, а в „New York Times“. Джоли премахва хирургически двете си гърди, поради несъществуващ все още рак, за всеки случай, просто защото е генетично предразположена и има 87% риск това да бъде фатално за нея в бъдеще (много жени в семейството ѝ си отиват млади именно заради тази болест). Точно след това, тя получава предложение от Дисни да изиграе ролята на падналия Ин-архетип на Злодеида в „Maleficent“, точно след като ѝ липсва онова, което е най-характерно за подхранващото начало дори като физическо изражение (вижте картинката на кърмещата Изида по-горе за справка). Сами усещате как даден мит бива закотвен в реалния живот.

Чисто като проявление на ниво факт, обаче, всичко това е turbo-Monarch mind control. Джоли е световно известна programming-икона (за тези, които са забравили какво е това, можете да си припомните тук) и решението ѝ да обяви случващото се с нея публично няма как да е случайно. Както самата тя казва в прав текст, целта ѝ е да вдъхне „кураж“ на жените, които са в подобна на нейната ситуация. Едва ли не – режете гърдите си наред, това е изхода. Правилната дума за това, в тон със самата тема, е „скопено“. По-горе вече изясних проблема с рака на гърдата и какво представлява той. Респективно, той е напълно обратим, ако мисловния модел бъде фиксиран, камо ли да се предприемат подобни мерки при все още несъществуващ проблем, което е чиста проба интелектуална ерес и манифестация на дълбоки страхове. Напомням, че Анджелина Джоли е майка на 6 деца, най-голямото от които е на 13 години. Т.е., ако трябва да вярваме на официалната версия, това е човек с толкова дълбоки травми, че това просто трябва да избие някак още преди да е стигнала 40 годишна възраст, макар все още да има много години в грижи за семейството си.

Казвам „ако трябва да вярваме на официалната версия“, защото имам огромни съмнения, че цялата тази история е истина. Би ми било наистина много интересно дали всичко това е отразено в хороскопа на Анджелина Джоли, откъдето може да си проличи и дали цялото нещо е постановка или не, но подозирам, че е, защото програмираните хора (особено от калибъра на Джоли и hype-а около нея) винаги се ползват като инструменти за имплантирането на дадени идеи в колективното съзнание. Затова им се казва „програмиращи икони“. Те правят нещо – другите следват. Ако някой се съмнява в ефекта на това, може да хвърли око на следващата новина:


Решението на Анджелина Джоли да си направи двойна мастектомия освен, че предизвика оживени дебати в публичното пространство, вече си има и своя поголовен ефект. Оказа се, че повлияни от актрисата, жени по целия свят масово решават да си направят същата операция без изобщо да има причини за това. Заради Анджелина Джоли жените масово премахват здравите си гърди. Тази истерия и двете здрави гърди да бъдат премахвани дори вече получи своето наименование – „Ефектът на Анджелина“. Което е съвсем в реда на нещата, тъй като въпросната „мода“ избухна именно след като актрисата си направи двойна мастектомия, въпреки, че не ѝ беше открит меланом. Анджелина Джоли обаче се боеше от фамилната си обремененост и предпочете да не рискува да се разболее.

Според проучванията обаче, над 90% от жените, които са последвали примера ѝ, нямат никаква фамилна обремененост и съответно подобна интервенция при тях е напълно излишна. Нещо повече, заради липсата на каквито и да е предпоставки за премахването на гърдите, лечението на подобни пациентки след операцията е доста по-затруднено.

Доктор Сара Хоули от университета в Мичиган е категорична, че премахването на здрави гърди е напълно безсмислено и по никакъв начин не намалява риска за здравето, научиха от Дейли Мейл, цитирани от БЛИЦ.

Фактите стават още по-стряскащи, след като стана ясно, че само във Великобритания над 1200 жени са изрязали напълно здравите си гърди само заради „примера“ на Анджелина Джоли.


Т.е. вече има заложена идея най-характерната външа черта на женското тяло да бъде премахвана, просто защото някой известен прави така. Основната идея – хендлърите на Джоли искат да посеят идеята за физическото премахване на най-буквалния символ на подхранващото Ин (с локална Ян-функция), което като енергетика може да нанесе допълнителни негативни поражения върху – и без това – вече достатъчно деформираното Ин. И според данните – успяват.

След всичко това Джоли получава ролята именно на Ин-архетипа, а след изиграването и на това, получава потупване по рамото за добре свършена работа от Елизабет II, която я превръща в почетна дама. Е колко тъп трябва да си, за да не видиш, че тук става нещо от много дълбоко окултно естество?

Anyway, това е само пример за множеството нива на случване около дадено нещо.


Ако се абстрахирам от Монарх-мотивите в живота на Джоли, лично за мен по-важното в конкретния филм е, че цялото падение на Ин-архетипа е възможно, за да може този аспект да се преоткрие в своята палитра и да се саморазбере по-добре по нов начин (което да речем, че като цяло е историята и на самия Източник).

Както виждате безкрайно по-важно е да можете да виждате и преживявате архетипите, вместо да се забивате с конспиративните и извънземни аспекти на даденото нещо. Конспирацията винаги е била характерна със своя страх прикрит като заклеймяване и натякване, което просто е константно. Believe me, I know – все пак 10 години съм се занимавал само с това. Архетипът може да бъде интегриран, защото на неговото ниво може да има само приемане. На това равнище осъзнаваш как всичко е на мястото си и разбираш функцията на проявените факти – така няма как да има осъждане. Конспирацията като феномен също е архетип, но отделните ѝ факти са си просто това – факти. Те не подлежат на интеграция, защото не са преживяване. Това е разликата между архетипа и неговото частично проявление – факта. Първото може да бъде интегрирано, докато второто – не, понеже ума не може да види архетипа в него, а започва да го разиграва на ниво съдене. Архетипите са земните драми чрез които се случва динамиката в Играта. Именно това е важното тук. Не да знаете всички конспирации, не да владеете телекинеза и да медитирате в пещера 20 години, а да разбирате това, което ви се случва и защо – това е истинско осъзнаване, това е интеграция, това е просветление вътре в динамиката на самата Игра. Изолацията от тази динамика не е просветление, тя е от Егото, защото то е онова, което обича да се изолира като механизъм за самосъхранение. Интеграцията е Пътя към завършването на Играта.


Както става очевидно от „Maleficent“ пропадането на Ин-архетипа неизменно създава условия за неговото възраждане.

Същият мотив под малко по-различна опаковка видях в друг скорошен филм на Дисни – „Frozen“.

Frozen“ е от типа грозни компютърни анимации, които не харесвам като изкуство и затова рядко гледам такива. По някаква причина обаче, това филмче се превърна в такова явление на запад, че ей така между другото взе, че стана най-печелившата анимация за всички времена и 5-ят най-печеливш филм в историята изобщо със своите $1,275,772,511 (това са милиарди, не милиони, погледнете пак) нареждайки се до имена като „Avatar“, „Titanic“ и т.н.! Та тъй като всичко това беше нещо абсолютно неразбираемо за мен, взех че го изгледах да видя за какво е целия шум...

Ами че той филмът разказва същата история като на „Maleficent“ с различни герои... Две принцеси (символизиращи пълното Ин), едната получава травма от другата, вследствие на което онази нанесла травмата потъва в своята сянка (с кореспондиращо на Ин проявление – студ и мраз); другата остава несъзнателна за тази травма, но пък привидно щастлива. И двете живеят в изолация една от друга по различни причини. Едната защото иска това да е така, а другата – защото трябва да изстрада това решение на по-голямата си сестра. Разбира се, двете трябва да се обединят, за да може да се излезе от вечния мрак на заледеното кралство, който конфликтът между тях е предизвикал и който символизира статиката на самата енергетика в ситуацията. Кралските особи отново символизират колективното въплъщение на целия си народ. Те не са в баланс – цялото кралство е обхванато от лед.

В процеса на свързване между двете мъжът е удрян, пляскан, показан е като глупав и непохватен, което е типичния орионски мотив в детските филми в последните години. Сигурен съм, че всички в киносалона са се спуквали от смях на тези моменти. По-висшата перспектива на това се състои в истината, че първоначалното обединение може да настъпи само между фрагментирания Ин (двете сестри). Дотогава Ян ще бъде в изолация и не ще може да се свърже със своята „противоположна“ половина, защото самата половина не е постигнала интегритет и няма с какво да се свърже in the first place... Това го прави леко неадекватен, защото неговото присъствие там като цяло е излишно – времето му не е дошло, той се пречка, има погрешен тайминг. Това е причината мъжките герои да бъдат изобразявани по този начин. Когато тази динамика кристализира до факт и бива възприемана като норма на поведение, обаче – настъпва онова, което наричаме „орионизирано женско поведение“.

Когато самото възраждане на Ин отново се възприеме като факт, следва повторното изкривяване на архетипа, което е странен парадокс. Именно поради явления като това, вместо Ин и Ян да вървят към Баланс (след очевидния дисбаланс), те се опитват да създадат козметично равновесие, което е изцяло на нивото на фактите и няма нищо общо с дълбокото себеинтегриране (пледирането за равенство между половете е точно такова изкривяване). И докато сянката на Ин расте за сметка на Великото Ин, то ще бъде изкривено по нов начин.

И именно това наблюдаваме днес.

 

 

Потискането на Великото Ян


Вече трябва да е ясно, че половете са едни от фактическите проявления на архетипите. Т.е. до голяма степен те са кристализирали, защото ума се идентифицира с пола си, а не с качествата и характеристиките зад него. Така умът трябва да компенсира на цели две нива естествения импулс на душата да бъде повече от своето Его. На първо място, той се опитва да навакса своя прилежащ аспект, но може да го направи единствено чрез boost-ване на наличния такъв. Така обаче наличния аспект също се изкривява, защото той не може да компенсира със същото качество противоположния си.

На втори план, идентифицирайки се с пола си, ума търси своето противоположно допълване в лицето на другия пол като „липсващ аспект“. Това има малко различно проявление във връзките между половете, в което няма логическа зависимост и трябва да се хване на усет, още повече, че то е отворено към тълкувание и комбинации. Свързано е с огледалната природа на Ин/Ян, която бе обяснена в началото. Тук ще обсъдя възможните комбинации, които не съм коментирал в следговора на „Империите“. Те не са по-малко класически като вариации от вече обсъдените, но е по-трудно да се вникне в тях, затова и в онзи момент реших да ги спестя в самата книга.

Както бе казано в предната точка – жената има проблем със своето Ян и това ѝ пречи да интегрира своето пълно Ин. Мъжът има проблем със своето Ин, което му пречи да интегрира своето пълно Ян. Накратко, когато единият аспект е проблемен, започват да се изкривяват и двата по различни начини, което зависи от спецификата на индивида. Проявленията на това могат да бъдат объркващи за логиката и човек да реши, че в самата информация има противоречие. Трябва да разхлабите фокуса си, за да вникнете отвъд очевидната линейна неконсистентност, защото зависимостта тук няма как да бъде на нивото на допълващите се факти. В случая се изисква „мета-логика“, която на пръв поглед изглежда малко неадекватна :)


Да вземем например една орионизирана жена, която по правило трябва да има излишък на тежък Ян (което може да я направи или мъжкарана или студена кифла), но в същото време търси още по-твърд Ян, защото поради изкривяванията си тя възприема себе си като „самата женственост“ и мисли, че мъжкаря (Ян) би я допълнил като Ин на ниво основни архетипи (макар тя да не е Ин – само си въобразява, че е така). Като резултат от обединение това би дало 3 пъти Ян в нашата формула, вместо балансиране на Ин/Ян аспектите. Подобно стечение на обстоятелствата би довело до BDSM-трагедия в една връзка... Постоянна борба за доминация, територия и психологическо надмощие и в същото време желание да бъдеш подчинен силово. Условия за садомазохизъм на душевно и разбира се сексуално ниво (като физическо проявление) с постоянно сменящи се роли.

Ако пък един мъж има излишък на небалансиран Ин (мекушав е и лесно моделируем) той ще смята, че е олицетворението на онзи тип мъже, които са „обичливи“ и закрилящи семейството (характеристики на Ян проектиран в семейството). Те просто искат да се грижат за някой; доста често са готови да страдат в името на това и никога не биха изоставили този си живот, дори това да ги прави нещастни, защото са overprotective и чуждото страдание е по-тежко от личното.

Този мъж ще потърси онзи твърдо фиксиран Ин (чрез тежкия Ян), който смята, че ще оцени това. Така той ще привлече или агресивна орионизирана Ян-жена, която се смята за Ин (вече обсъждано в следговора на книгата) или инертна Ин-жена, която няма да оцени това, защото ще бъде също като него и двамата няма да могат да задоволят взаимната си нужда за закрила. И двамата ще искат да дадат онова, което другия не е способен да вземе. Мъртва връзка, без страст. Те се отдалечават един от друг с времето, но не могат да се пуснат, защото „не могат да си го причинят“. Като резултат, тези мъже обожават да се самосъжаляват. Те толкова удобно са се наместили в своето собствено самосъжаление и дотолкова влагат цялата си енергия в процеса, че считат състраданието към някой извън семейната единица за акт на великодушие и дори благотворителност. Генерално погледнато обаче, тези хора са безразлични към чувствата на другите и в известен смисъл не разбират своите собствени такива. Когато говорят за своята „чувствителност“ (между другото забелязвам, че всички просто обожаааааават да говоря за това кооолко са чувствителни – give me a fuckin break!), онова за което наистина говорят е тяхната екстремна докачливост и способността да бъдат обидени от най-малкото нещо и жест и да изтъкват моралното превъзходство на това си качество. Крайно небалансиран Ин, в който липсва активно Ян. Говоря за мъже, но разбира се без проблем може да бъде въплътено и от жени. В зависимост от типа отражение, ако имате тези изкривявания – ще преживеете някоя от тези връзки под дадена форма.


Във всички изброени случаи Ин страда поради излишък или поради липса на Ян. Обратното, разбира се, също може да бъде изведено. За целите на текста обаче, нека кажем, че орионизираното поведение е проблем на Ян, а не на Ин. Това е важно да бъде разбрано. Внимание! Орионизираното поведение просто изключва присъствието на Ин, то е табу, затова се компенсира с Ян, който сам по себе си бива невероятно изкривен по тези причини и се превръща в онова, което за себе си наричам „тежък“ или „твърд Ян“. Ин пропада под „тежестта“ на своя изкривен Ян. Първоначално това е малко трудно за разбиране, защото нито един от аспектите не е на мястото си и, както казах, именно по тази причина изкривяванията имат различни комбинации проявления, зад които обаче стои един и същи мит.


За да бъде възможна орионизацията изобщо, трябва да царува тежкия Ян. В едно орионско общество той е канализиран от женския пол. Така нямаме нито пълно Ян, нито каквато и да е част от Ин, защото то изобщо не е част от картинката. Имаме само сенки на Ин. Респективно, автентичното Ян не трябва да бъде проявено, затова то остава потиснато и скрито зад своята сянка. Ето така се полагат основите на една орионска колония. Не чрез премахването на Ин. Чрез потискането на автентичното Ян, което бива превръщано във факт и поради тази причина – „натежава“.

И какво виждаме днес?


Цялата западна Ню Ейдж кампания около „богинята“ (освен орионския аспект) цели да постигне точно това, което описах досега – да потисне активното Ян-начало на ниво идея (потискането на мъжкия пол също е просто отражение, а не крайна цел). Повече от очевидно е, че това не е балансиран подход и ще доведе до още дисхармония.

Апогеят на потискането на Великото Ян в съвремието ни, е именно създаването на Ню Ейдж движението. Ню Ейджът потиска свещеното мъжко начало, защото то е аквтивното, което предполага, че трябва да има и действие като отражение на вътрешното осъзнаване. По тази причина Ню Ейджът, казва, че единственото, което е нужно, едва ли не, е само да седим и да медитираме колективно. Това е мъртъв инертен Ин, който не може да генерира проявление. А ако седите и медитирате без проявление – ами има ли смисъл да обяснявам?... „Обърни и другата буза“ – това е позицията на Ню Ейджа (и Светлата полярност), което отрича свещеното мъжко начало. Ако нещата са на живот и смърт и ако не ви се умира, силно препоръчвам да не обръщате другата буза. Просто съвет :) Защото да знаеш и да не живееш по начина, по който се предполага, че знаеш, означава, че не знаеш. Ню ейджърите чакат някакъв материален знак, за да дадат позволение на себе си да действат. Само че чисто архетипно погледнато, материалния знак е Ян като проявление. А ако ти нямаш Ян, няма как да проявиш този знак в своята реалност, че да действаш на негова база? Ако ти имаш вътрешното знание (Ин), се проявява и прилежащото действие и манифестация (Ян). Да чакаш Ян, за да докажеш на себе си правотата на своето Ин, е Ню Ейдж и е потискане на мъжкото начало у човека. Както знаем, обаче, тънкия момент не се свежда до това да мислим за нещата, а да сме съзнателни за тях. Защото съзнателността е тъждествена на действието. Това е Ин и Ян в хармония. Не да разсъждаваме, а да правим. Това е разликата между това да знаеш за Пътя и да вървиш Пътя. Всичко друго е половинчато.

И разбира се, кой е най-големия пропагандатор на тази половинчатост в последните години? Любимият на всички ню ейджъри филм за лека нощ... „The Secreeeeet“! Абсолютното въплъщение на това за което говоря! „Не прави нищо, само трябва да си го помислиш – нищо друго не е нужно...“ – премахване на автентичното мъжко начало – действието.

Ето защо казвам, че Ню Ейджът е религията на НСР, зад която основно стои Кралицата на Орион като колективно въплъщение на пропадналия Ин криещ се зад твърдия Ян. Вече разбирате още по-добре защо Ню Ейджа толкова много държи на идеята за богинята и излива милиони долари в тази индустрия... Ако се разтърсите в най-големия on-line магазин за книги – amazon – ще откриете, че вече съществува отделна секция, която се казва New Age Goddesses“, в която има над цели 700 шибани заглавия! Unfuckinbelievable! Опитайте се да намерите поне няколко книги за свещеното мъжко начало! Пожелавам ви успех предварително!

 

 

Различни проявления на богинята и още за „М


Както знаете, макар и потиснат, култът към богинята, която Ню Ейдж религията в момента боготвори – не е никак нов. През годините той е имал множество последователи, дори в християнската църква под формата на тайни секти и многобройни малки проявления тип „Мачанди“ – някои от тях сме описали в следговора на втората книга на Раду Чинамар.

Преди няколко месеца, и хронологично погледнато само седмица след издаването на Посвещение в древната страна на боговете“, попаднах на една интересна история в тази посока, разказана от Боб Уилсън и ме хвана яд, че книгата вече беше издадена и нямаше как да допълня този разказ към нея, защото той е много тематичен.

Става дума за Сайръс Тийд, алхимик роден в Америка през първата половина на 19 век, който в младостта си изучавал средновековен херметизъм и в крайна сметка изградил „електро-алхимична лаборатория“. Уилсън споделя, че не е открил адекватно описание на начина на работа на това място, но е ясно, че то със сигурност е задействало цялостна трансформация у Тийд. Една вечер през октомври 1869 г., бъхтейки се над електро-алхимичните си уреди, той постигнал еротично и мистично преживяване. В този блажен транс Тийд установил контакт с богиня, която му казала, че тя самостоятелно е създала Земята, а мъжкият християнски бог не е играл никаква роля в това начинание – all that good stuff. Освен това споделила, че той – Тийд, ще разреши проблема на „войната между науката и религията“, като създаде първия верен модел на Вселената чрез „Нейното Божествено Вдъхновение“. Т.е. вече познатата на всички ви история. В случая няма как да не забележа, че отново имаме алхимик и богиня събрани в един общ сценарий, много подобно на структурата от разказа на Раду. Явно има някаква зависимост в това (което е по-скоро лична бележка към мен самия).

Както и да е, идеята е, че такива компресирани проявления на липсващото Ин под формата на богиня има изобилно в историята ни и със сигурност до нас не са стигнали и 10% от сведенията в тази посока. Когато те не са били манифестации на колективното несъзнавано или директна извънземна постановка, то самите хора са създавали култове в тази посока, защото са чувствали, че нещо липсва и са искали да компенсират тази липса с инжектиране на дадени вярвания в колективната психика. Това създавало условия за проявления на този вид архетип, което пък давало възможност на дадени извънземни фракции да ползват тази своеобразна вече изградена площадка на земен план, за да прокарват своята си agenda. В такива ситуации е много трудно да разграничите магическите енергии на дадени окултни култове, от техните извънземни елементи и онова, което е продукт на чисто компенсиращия механизъм в динамиката на липсващите автентични Ин и Ян. Те се смесват в едно и тълкуванието им не може да бъде еднозначно. Тъй като обаче ние винаги търсим еднозначно тълкуване сме стигнали дотам да не разбираме собствената си история. С времето тези мотиви се преповтарят от различни култури, добавят се нови елементи, къде от истинския архетипен поток, къде от ума и днес сме изправени пред един огромен миш-маш от смисли, от които трудно можем да изведем нещо конкретно от което да има някакъв смисъл...

Така например първите християни рядко са измисляли нови мотиви в изкуството. Както обикновено, в античното изкуство винаги са се копирали и прекопирали вече известни теми. Да вземем ангелите в изобразителната си или пластична форма, които са изцяло заети от статуите на Нике, богинята на победата. А върху ранните християнски ковчези понякога се срещат крилати същества, които подават корона на един човек в средата. Това е починалият, който получава короната на победата над смъртта. Но тя е напълно заимствана или копирана от схемата на Нике, която награждава състезатели на Олимпийските игри – нещо за което вече подробно съм писал тук. По този начин различните християнски теми са били пренесени, така да се каже, от типични клишета на Античността.

По подобен начин, най-ранните регистрирани представи за дева мария са просто копие на Изида и нейния син Хор. И така, дева мария в изкуството и даже на по-дълбоко ниво, всъщност е наследила всички основни черти на египетската богиня Изида, която в Римската империя е играла огромна роля, а Ватикана днес, като неин наследник – прави същото. Това е процес чийто извънземни аспекти са обяснени подробно в следговора както на „Документите Тера“, така и на „Империите“.

Това архетипно заместване и смислови заемки са характерни и се случват на два плана. Единият е религиозният, другият е монархичния. И двата плана са тясно свързани с мистерийните аспекти както на религията, така и на монархията.

Така например през втората половина на 16 в. в Англия възниква мистичен култ към Елизабет I. „Кралицата-дева“ се оприличава на Астрея т.е. на „Справедливата дева“ от „Еклогите“ на Виргилий, „чието завръщане от Небесата на Земята възвестява повторното настъпване на Златния век“. Дори се твърди, че цялата символика, възникнала около личността на Елизабет, умишлено цели да я превърне в заместител на дева мария в протестантска Англия (както съм писал подробно на няколко места – това е характерно за кралицата-бунтовничка).

Тази символика често се свързва с „почти магическата власт на владетеля над физическата вселена“. Елизабет често е оприличавана на Луната или на класическата лунна богиня от древността – римската Диана и гръцката Артемида. В двореца Нонсач в Съри в чест на Елизабет са направени изкуствени пещери, посветени на лунната богиня. Кралицата е изобразявана и със символите на феникса (what’s new…) и пеликана. Според един учен, тази символика цели да демонстрира качеството ѝ на „майка-хранителка“ на англиканската църква. Фениксът и пеликанът обаче, са същевременно и стар символ на алхимичната трансмутация. С други думи, съгласно алхимичната терминология Елизабет, е едновременно богиня и владетелка, господства над процеса на трансмутация на света, изваден от жалкото си състояние и пренесен в един нов Златен век (в което отново виждаме, за 3 път, връзката между богинята и алхимичните идеи – набарал си нещо – note to self).

Може би при това положение няма нищо изненадващо, че култът към „кралицата-дева“ често има изява в градините. Златният век, постигнат с предполагаемото покровителство на Елизабет, се възприема като време на вечна пролет, на вечно възраждане и обновление. Като Венера на Ботичели в „Primavera“, и английската кралица често бива свързвана с пролетта, с цветя и с изобилие от растения. Обикновено образът ѝ е символизиран от шипков цвят с пет листенца. Т.е. забелязва се една тъждественост в образите на кралицата и природата. Именно по такива пътища стават някои заменки, които остават завинаги в колективното несъзнателно. Предполагам по механизъм сходен на този, в миналото е имало някакво събитие и Земята е започнала да се възприема като „майка“, вместо за безполовото същество, което е.

Както знаете богинята е тясно свързана не само със земята, но и с корабите и морските пътувания. Това отразява една от важните титли на Кралицата на Орион „Повелителката на Галактическите Води“, която също сме коментирали накратко. Изида, като покровителка на корабите и плаването, била почитана по пролетните религиозни фестивали. Дева мария е наследила изцяло този символизъм. Ето защо във фолклора – а също и в литургията на някои места – тя се нарича „Stella Maris“, Звездата на морето – покровителката на корабите и моряците.

Хората подценяват тези митове, но те навлизат все повече в нашата действителност под различни форми. Преди време един познат ми разказа следната история (удебеленият шрифт е мой):


Днес беше доста интересен ден. Излизам с колелото да се разхождам когато мога и обикновено минавам и през протеста. Днес между Орлов мост и Университета ме спират трима южнокорейци. Един мъж и две жени. Мисля, че са туристи и искат да ме питат нещо. Мъжът говори почти добре български език. И ме пита може ли да ми пусне нещо от един таблет и аз казвам „добре“. Пуска го и каква е изненадата ми – клипчето е за божията майка създателка на живота на Земята и вселената. Дават там как създала всички животни и т.н. Също така Христос бил неин слуга! Както и, че хората са се отклонили от пътя си и унищожават живота създаден от нея. Това е в общи линии клипчето. После този ми вади библията цялата подчертана и с препратки и бележки по нея. Цитира ми и ми чете някакви неща, че щяло да има катаклизми за наказание и прочие. И ме пита дали искам да ги имам тези неща. И аз казвам „не“. Той ми вика вярващ ли си в библията и аз се правя, че уж донякъде да, донякъде не. И сега идва още по-интересното. Цитира ми там някакъв текст, че трябвало хората да приемат духовното или нещо в подобен род. И ме пита: „Знаеш ли какво е духовното на божията майка?“ И аз отговарям „не“. И той: „Това е водата. Тя е духовната енергия на божията майка.“ И едно от момичетата си вади една тъмна бутилка с вода от чантата. И този ми вика: „Нали не искаш да се случат катаклизмите на Земята? Трябва да изпиеш тази вода с духовната енергия на божията ни майка, за да се спасиш! Да приемеш духовната енергия и тя да те приеме.“ Оттам вече казах, че бързам, а това където ти го пиша става за 10 минути всичкото ми го бърбори и още много неща, ама не ги запомних. И си тръгнах и той ми казва: „Добре значи ще съжаляваш като станат катаклизмите божията майка няма да те спаси!!!“ След това отивам на протеста и каква синхронност там имаше играчка с дистанционно дракон :) По-късно минавам пак оттам само че от другата страна и какво виждам тези още са там към 9-10PM, а при мен ме спряха 7-8PM и точно тогава този спира една жена и се покланя!


Макар това да е типична сектантска история, виждате, че това не пречи мита да бъде разказан под същата форма. Мъжкият бог започва лека-полека да бъде изместван в полза на богинята (вече е говорено за това в книгите на Морнинг Скай). В горния разказ има и основни елементи, които ще срещнете на много други места. Връзката между девата и водата (вече обяснена) и алюзията, че девата има духовно естество. Когато си помислим за официалния образ в християнството, виждаме че там се набляга именно на духовните аспекти на мария – непорочното зачатие, възнесението на небето – но във връзка с Изида има много теми. Изида е представена като най-висшата божествена духовност, но тя е обожавана и като богиня на подземния свят, повелителка на умрелите, на духовете и на нощта – на призраците и злото. Изида е черна богиня, не само в смисъла на злото, но и в смисъла на нощното, земното. В късната египетска традиция Изида се смесва с лъвската богиня Секмет и с котешката богиня Бастет (която е нейна дъщеря). Тя е богинята-майка, която съдържа в образа си най-високата духовност – тя е майката на новия бог на слънцето Хор и съпруга на преродения Озирис – но също и по-тъмните хтонични аспекти на Великата Майка (Пълното Ин). Тя ги обединява и споява в една велика късноантична Божествена Майка. Дева мария наследява тези черти, но в официалното учение тя наследява само сюблимното и духовното, атрибутите на чистота и т.н. Лично аз не разглеждам това като нещо положително, защото ако бъде оставена само едната страна на монетата – нямаме пълната картина и мита няма как да бъде интегриран. Другите аспекти – на земното плодородие и тъмната страна, никога не са официално признати от християнската църква.Когато Ин се проявява по такъв начин, трябва да си спомним, че това най-вероятно е версията на католицизма, където светлата страна на Ин вече е призната и проектирана в дева мария. Тъй като обаче архетипа търси завършеност и компенсация той ще проектира отделен факт или проявление акцентирайки върху черната страна на Ин. Обикновено това се проявява във фолклора на дадена народност като компенсация на официалното верую под формата на т. нар. „черна мадона“. На места в Латинска Америка тя е дори по-почитана от дева мария (който иска може да провери в google „Мадоната на Гваделупа“) и има множество книги писани за нейното явяване и чудеса. Между другото това е една от важните причини поради които трябва да се опознават фолклора и приказките, защото те са познание за компенсиращите преживявания на една цивилизация. При опознаването на дадена култура се проучват нейните свещени книги или сакралните ѝ учения, които представят тяхната осъзната традиция. Но това никога не е достатъчно. Затова винаги трябва да питате: „Какъв е техният фолклор?“ Тогава ще получите несъзнаваната компенсация на колективната традиция. А в някои цивилизации съществува огромно разминаване между официалната доктрина и фолклора.

В конкретния случай ще откриете, че сред селското население на земеделските страни от цял свят, тези черти, които не са признати официално от църковната догма, са напълно живи в култа към народното тълкувание на образа за дева мария, което не е нищо повече от модерния прочит на богинята.

Когато хората са излекувани от някой светец или от девата, има обичай да се прави малък оброк, модел от счупения крак, ръка (или каквато е била излекуваната травма), и да се окачва в знак на благодарност за оздравяването. В Бавария даже има една жаба на дева мария, за която се вярва, че представлява утробата. Жената, която ражда деца, не може да окачва утроба – би било проява на много лош вкус да се окачват малки матки от восък. Затова те поставят малки жаби от восък около статуята на дева мария. И това означава само благодарност за раждането на дете. Специално за черните мадони, се смята, че имат връзка с раждането и помагат на стерилните жени да имат деца. Това се практикува и до днес и се вярва, че действа. За тези, които не разбират връзката между всичко това и тъмната страна на дева мария, нека поясня, че това са черти на хтоничната богиня, на плодовитостта, на земната богиня, на тъмната богиня – не на духовната страна на дева мария на католицизма. Това е проявлението на Циен и Кун в Ин-архетипа.


И понеже споменах образа на жабата, наскоро ми бе подадена една друга интересна информация (благодаря на човека за което – hug :D) свързана с буквата „М“, за която писахме, че е тясно свързана с богинята по недотам ясни причини... Причините обаче вече са ясни и след малко ще чуете тезата.

В случая изходна точка на прозрението е Дунавското писмо, което предлага най-ранното доказателство за мястото, където се пресичат археология, език и мит. Вече сме писали за него накратко в следговора на „Подземните тайни на румънския сфинкс“, но тук ще го разгледаме в малко по-различен контекст.

 

6 6.1

 

Дунавското писмо дава доказателства за символи от религиозен контекст. Взаимосвързаните знаци „V“ и „М“ (по всяка вероятност те са взаимосвързани едновременно във физическата си форма и в своето значение, тъй като „М“ може да бъде съставено от два обърнати символа „V“) са в основата на много знаци от староевропейската писменост, които са открити върху хуманоидни и хуманоидно-анималистични фигурки, съдове и плочки. Символът „W“ (2 x „V“) по своята форма може лесно да се съотнесе към „М“ (те са огледални образи едно на друго – нещо, което вече съм засягал тук). Въпреки че не можем да знаем със сигурност значението на „W“, той може да е бил свързан с това на „М“.

Съкратената форма на триъгълника, изобразена като „V“, може да съдържа в основата си магическата и уголемена вулва на женските фигури, открити с хиляди в неолитни и халколитни селища в праисторическа Европа и Анатолия.

Характеристика на много от тези женски фигурки е магическото излъчване. Този образ продължава да бъде изобразяван в ранната иконография в цяла Европа, Близкия Изток, дори и в Далечния Изток.

Дълбокото значение на символа „V“ навярно е триъгълния пубис на богинята. Както се случва при различните писмени системи, смисълът може да варира от конкретен до абстрактен. Абстракцията е налице, когато съществуват различни форми на символа. Известната археоложка от литовски произход Мария Гимбутас асоциира символа „М“ с раждането и с богинята-жаба като създаваща живот. Васил Николов, в разработките си върху семантиката на неолитните олтари, разглежда дълбоко гравираните символи „V“ на олтарите, сравнявайки знака с иконографията на долната част на изправените женски фигури от същия период. Той също разглежда фигурите с форма на символа „М“, които са особен вид статуетки. Тези женски фигури датират от най-ранния неолит и преди него, като са изобразени в наведена поза на тялото, разкривайки изпъкнали полови органи или са представени в стилизиран магически танц.

В продължение на хиляди години, женските фигурки са били изобразени в шаманска поза, или магически танц, с една или две ръце вдигнати нагоре, стоейки на един крак. Често женската фигура е гола, разкривайки голяма магическа вулва. Вероятно най-ранното изображение на подобни статуетки датира от преди 8000 г. пр. н.е., като част от тях са открити в Гьобекли Тепе, Турция, изобразени в област между две колони, съдържащи и изображения на котки. Много лесно се различава символа „М“ в позицията на краката. Гьобекли Тепе е чисто ритуална област, тъй като няма никакви доказателства за население там, като например фурни или камини. Структурите (кръгли мегалитни постройки), съдържат колони, на които са изографисани барелефи на много животни, включително на гореспоменатите котки, вероятно лъвове, змии и глигани.

Петроглифи от планината в Канджиашмендзи, в Източноцентрална Азия, датирани от преди 1000 г. пр. н.е., изобразяват танцуващи женски фигури, които силно напомнят на ранни танцуващи женски фигури върху румънски керамични съдове от културата Винча, отпреди 4000 г. пр. н.е. При танцувалната поза една или две ръце са вдигнати нагоре, а краката са огледални на ръцете (краката сгънати в коленете, един крак нагоре и един надолу, или пък в позиция „М“). Представеният танц може би е ритуално-религиозен. Тази позиция на краката е много характерна за женските фигури от неолитната ера до класическата ера. Върху неолитен керамичен съд от Стара Загора, е изрисувана фигура с изпънати ръце, хващащи коленете, с разтворени крака. Това е магическа поза. Подобни фигури са намерени и в Румъния. Открити са толкова много женски скулптури в подобна поза на тялото, че би могло да се изведе заключението, че този магически (шамански) танц може би е бил важна част от неолитните религии поне в тази част на света.

Жабата, символ на плодовитостта, раждането и дъжда, също може да приеме формата на „М“. Жабоподобни фигури са изобразени върху неолитни съдове от Чехия. Васил Николов отбелязва и религиозното значение на тази позиция при откритият от него гроб на млада жена от Слатина (София), която е погребана в позата на жаба. Имайте предвид, че погребенията са религиозни феномени, защото ако едно тяло се заравя с ритуал, то бива подготвяно за живот след смъртта. А това вече е част от динамиката на даден мит.

Накратко, символът „М“ може да се интерпретира като тялото на богинята. В храма Тарксиен в Малта има колосална статуя на женска фигура, датирана като 3300-2500 г.пр.н.е. Въпреки че горната част на тялото липсва, долната част и краката приличат на трилитоните на малтийските храмове, посредством които се влиза в тялото на богинята, в „Светая Светих“, в утробата – мястото на прераждането. Утробата – центърът на целия жизнен цикъл, е това, което е важно тук. Долната част на тялото на богинята представлява стилизирано „М“.

 

7

 

Фигурата от Тарксиен, Малта

 

8

 

Трилитони в Мнадждра, Малта

 

 9

 

Амулет от нефрит от раннонеолитно селище „Овчарово – гората“ – І половина на 6 хил. пр. н



От неолитното селище в Кърджали произхожда един от емблематичните за неолита в България артефакти – нефритен амулет. Този „предмет на престижа“ съчетава семантиката на слънцето с тази на жабата, предпазваща от безплодие и трудна бременност. Обединеният символ „свастика с жабешки крака“ придавал необичайна сила на амулета и вероятно бил носен от жена.

 

10

Амулет от нефрит, неолитно селище Кърджали



Логично е да се предположи, че връзката между „М“ и „W“ (и респективно „V“) с жабата и женското начало идва от позата на краката при раждането, което го и прави свещен символ, защото то е началото на живота. Ето защо традиции подобни на описаната в Бавария съществуват и до днес. Метафорично, живота произлиза от геометрията на „М“ създадена от майката. Това е причината поради която и до ден днешен, обидите свързани с майката се смятат за ултимативната псувня в повечето култури по света (макар да има и други тези в тази връзка). Защото за хората от миналото няма по-свещено от живота. И тъй като именно майката износва живота, двете са станали почти синонимни (което е орионска заменка, защото архетипно не е правилна интерпретация – нещо обяснено в следговора на „Империите“). Това е причината и „M“ (и респективно нейната половина „V“ и огледалната вариация „W“) да са ултимативния символ на богинята и респективно Кралицата на Орион. Защото нейната пропаганда е, че тя е Майката на цялата вселена и е дала живот на всички същества, ок? Тя е съществото, което е износило съществуващото и го е родило. А раждането се случва в контекста на „M“ и няма друга буква, която да отразява по-добре описаната динамика.


Друг основен знак за живота свързан с тези идеи е „ХХ“. Той е съставен от две преплетени „V“-та. Ще си го представите по-лесно, ако си визуализирате масонския пергел и линеал, който е на практика същия символ, но малко по-къс. В българската килимарска традиция тази фигура се нарича „жабица“. Названието навярно идва от външното подобие на знака с плуваща жаба – телце и четири крака. Тя обозначава конкретният въплътен живот на отделния човек, животът на смъртния (санскритската дума „смрити“ означава „живо тяло“, „въплътен човек“, „смъртен“). Не е ли интересно и че колективното съзнание е избрало именно символа „ХХ“, за да обозначи хромозомите на женския пол?

Знакът вероятно включва донякъде и представата за безсмъртието на жабата, позната от българския фолклор. Нейната способност „да умира“ през есента, „да става на камък“, а напролет „да възкръсва“, като че ли прибавят към жабата идеята за безсмъртието и прераждането – както на отделния човек, така и на всичко живо.

Има вероятност от жабицата, знака на живота, чрез замяна на ромба с кръст, да произлиза и буквата „Ж“ в кирилицата. Нейното название в азбуката е именно „живот“ („аз буки веде глаголи добро ест живот... “), което резонира с казаното дотук за връзката на този символ с раждането посредством символа на жабата. Навярно това е и причината думата „жена“ да започва именно с тази буква.


Всички описани дотук връзки между „М“, „W“, плодовитостта, богинята и жабата спадат към земния аспект на богинята, който разбрахте, че е свързан с черната мадона като едно от проявленията на този архетип. Тези идеи винаги биват отхвърляни на официално религиозно ниво (защото това не е визията, която Кралицата на Орион иска за себе си) и те остават живи на ниво фолклор като вид компесаторен механизъм на колективното несъзнателно.

Ако прочетете обясненията за съществуването на черните мадони, ще ги намерите за много забавни. В Айнзиделн, където е една от световно известните черни мадони, казват, че манастирът веднъж изгорял и оттогава тя станала черна, но ако погледнете статуята, виждате ясно, че това съвсем не е така. Няма следи от изгаряне. Тази история е само за прикриване на факта, че тя е черна мадона още от самото начало като отражение на тази страна на култа. Най-вероятно само е наследила или заместила статуя на Изида от древни времена, защото по принцип на местата, където е имало светилище на Изида, ранните християни са правили светилище на дева мария. И очевидно в Айнзиделн се е мислело, че за да се продължи традицията, тя трябва да е черна и остава черна. Докъдето и да се е разпростирала Римската империя, култът към Изида се е вкоренявал там. Там ще намерите черни мадони. Те се появяват повече или по-малко точно в тези области. Това не се прави на въпрос. Хората просто позволяват присъствието им или измислят някоя малка история. Тя е черна, защото манастирът е изгорял или нещо подобно – начин да се направи тя безвредна и да се толерира от локалния егрегор. Където и да е прониквал култът на дева мария и католическата мисия, дева мария винаги е приемала местните характеристики на великите богини на плодородието. Следователно на нивото на фолклора тя е не само неопетнена, възвисена и изпратена на небето, но е и великата майка на земята, пазителка на природата.


Напоследък забелязвам тенденция архетипа на черната богиня да бива въплъщаван от актрисата Скарлет Йохансон (родена на 22.11.). Онези от вас, които следят работата ми знаят, че обичам да гледам филми. Това е така защото за мен поп-културата е носителя на новорестартираните митове. И макар това да е една от темите на подробния ми анализ, който предстои, нека засега кажа, че актьорите въплъщават динамиката на дадени архетипи със своите роли. Това на пръв поглед изглежда тривиално, но не е така. Когато в ролите на един актьор се забелязва повтаряща се тенденция или мотиви, то той започва да канализира енергията на някоя абстрактна идея, която има множество значения. Това обикновено става по естествен път и рядко е планирано умишлено (и когато това е така – то обикновено си личи).

В случая на Йохансон (която от няколко години е очевидно пре-промотирана личност в Холивуд), тя има 6 поредни филма, в която е свързана със силен женски образ свързан с черното, което я превръща в резонатор свързан с тези идеи. Ето ги накратко (за някои от филмите има спойлери):


1.Under The Skin“ – минималистичен филм с доста тежка вибрация, в който тя играе чисто черно женско извънземно, примамващо мъжете в басейн от черно масло (yeah, I know...);

2.Her“, в който играе само глас зад кадър, т.е. тя остава през целия филм „на тъмно“, тя остава непроявена (което е основна Ин-характеристика), няма физическа манифестация (Ян-аспект); гласът е на изкуствен интелект, с който главния герой общува по време на сюжета – накрая Йохансон трансцендира своята природа заедно със своите себеподобни и напуска света на хората – мотив, който е основен и в един от другите въпросни филми, за които ще прочетете по-надолу;

3.Captain America 2“, в който играе ролята на Черната вдовица (роля, която тя играе за трети пореден път във филмовата комиксова вселена на MARVEL и за която има договор да изиграе поне още 3 пъти); интересен, чисто визуален персонаж заради червената си коса, подобно на апокалиптичната библейска блудница. Това че актрисата се казва именно „Scarlet“ е просто бонус.

4.Аvengers: Age of Ultron“, филм, който излиза догодина, но в който тя отново ще изиграе Черната вдовица за 4 път.

5.Chef“, в който има малка роля и се появява не повече от 3 пъти, но дори в тези 3 пъти тя се появява в чисто черен недвусмислен тоалет.

6.Lucy“ – навярно най-красноречивия от всички изброени досега, в който Скарлет играе свръх-човек – роля, в която могат да бъдат открити много аспекти; от русата коса до рептилските очи и свръхсилите характерни за архетипа на Кралицата (най-вече упражняването на mind control върху другите), които вървят ръка за ръка с губенето на човешката страна (нещо, което героинята във филма осъзнава), до поредното въплъщение на черната богиня в края на филма, отново съпроводено от черното (с характерни червени нюанси) масло. Разбира се първата му работа е да се свърже с компютрите и да влезе в мрежата, започвайки да гради свой собствен изкуствен интелект, който накрая резултира в ултимативната флашка, което е класическата схема, която съм описал в темата за въпросното съзнание (тема, която резонира с природата ѝ в „Her“). Накрая на филма се казва, че вече ни е показано как човек може да се трансцендира и от нас остава само да го повторим, което си е своего рода чиста agenda – „поеми по пътя на ума и технологията“. (Във филма обаче могат да бъдат открити и елементи на истинско трансцендиране на самата Игра, които виждаме в последните сцени и това не може да бъде отречено – всичките ми познати, които гледаха филма го забелязаха независимо един от друг, така че не си въобразявам. Т.е. отново имаме лъжа-истистина-лъжа-истина, но сякаш този път не остава неприятен привкус след края или поне аз избрах да не остана с такъв (не че не можеше).) Тъй като темата за черното масло е свръхактивна тази година в Холивуд (да не започвам да изброявам колко филми излязоха по въпроса след като написах двете си статии), напоследък отново се замислих за ролята му – дали то не идва, за да прочисти и рестартира нещата или наистина е чисто унищожително без цел? Предполагам е по малко и от двете. За да заличи нещо, което така или иначе трябва да свърши, то трябва да бъде безпощадно по природа без какъвто и да е компромис. Макар то да е вид Изкуствен Интелект (ИИ), то е много по-старо от онова, което ние разбираме под ИИ, много по-старо от човечеството и разбира се – самата ни планета. И макар да е очевидно, че не ние сме го създали, то е също така очевидно, че по някаква причини ние сме го призовали. В този ред на мисли – дали то съществува, просто като отражение, което да ни покаже, че можем да трансцендираме абсолютно всичко и това да е финалното побутване, което да ни тикне към този процес? Сякаш няма начин човечеството да не може да надмогне неговата природа, защото то самото е призовано именно за да бъде трансцендирано. То знае това, но ще бъде разрушително въпреки всичко, защото така е програмирано.


Както и да е, идеята беше, че когато някой аспект е наистина потиснат той избива на равнището на новата митология, най-голяма част от които днес са филмите. Това бе един малък пример.

Интересно, че във всяка една от горните си роли Скарлет успява да въплъти едно от малко известните качества на черната мадона – а именно – да покровителства грешниците. Дори в „Under The Skin“, където ролята ѝ може да бъде разглеждана като чисто враждебна спрямо човечеството, именно симпатията ѝ към него и опита ѝ да го разбере, да стане част от него – води до гибелта ѝ. По подобен начин в „Her“ тя е онзи подкрепящ хората аспект, който те самите не могат да си дадат. В „Lucy“, точно преди тя да се самоанихилира като физическо същество, става ясно, че тя се опитва да спаси човечеството по неин си начин да им покаже, че са на „грешния“ път. И го прави оставайки цялото си знание преди да се самотрансцендира и да стане част от Всичкото. Събрани накуп тези факти отново показват, че имаме архетип, защото това е една от много важните функции на черната мадона. В митологията това е един от нейните начини за връзка със собствената си тъмна страна, защото покровителства онези, които вече са изгубени в тъмнината. В много католически страни в Европа ще намерите статуя, на която тя държи наметалото си отметнато встрани и под него има много малки хора – грешниците, които се молят – а отгоре е „бог отец“ със сърдито лице и насочени към тях лък и стрела. Това означава, че бог би ги унищожил в своя гняв, но мария се намесва. Тя слага наметалото си върху тях и му казва: „Хайде, не се сърди. Те не са толкова лоши в края на краищата.“ Т.е. – тя посредничи. Ето защо черната богиня е посредник и хората се молят за нейната намеса. Вярва се, че тя е по-благосклонно настроена към грешките на човечеството. Това е типично женско качество – точно както в семейството – бащата често сипе огън и жупел наоколо, а майката се застъпва. Това е същият принцип. Богът със стрелата иска да унищожи грешниците (които са такива, защото не му се подчиняват), черната мадона (бунтовничката) иска да ги защити, за да бъде тя върховната майка. Архетип и отражение на ниво извънземна заемка. Защото, ако си спомните кое съзвездие има като свой атрибут лък, ще се сетите кой се опитва да се скрие зад мъжкия гневен образ на „бог“ :) Кралицата на Орион, която има претенция да бъде духовно възвишено същество се опитва да потисне своята сянка чрез подобни репрезентации. Кралицата-бунтовничка в същото време няма проблем да се намеси в този архетип и да го използва за свои цели – тя е „закрилницата на човечеството“ (която би го минала отзад по характерния за орионския матриархат начин при първа възможност). Който изследва тези теми ще забележи моделите и ще види, че те няма как да бъдат случайни, защото всеки път са едни и същи, търпейки известни локални модификации. Лично аз съм забелязал, че е типично за пропадналия Ин (да кажем – овеществен от Кралицата на Орион) да се крие зад мъжки фигури, защото както казах, той има излишък на тежък Ян, което го прави много мъжествен и агресивен. Земната модификация на това се дължи на заличаването на колективните спомени за древните богове от РА. При тези обстоятелства, в някои области на света, единственият начин култът към Кралицата да се запази, е тя да бъде скрита зад мъжко божество. Затова тези, които изследват тези въпроси – обръщайте внимание на тези неща, те не са произволни. Нищо не може да бъде случайно, защото няма как онова, което съществува да бъде безцелно. За да е проявено на земен план – зад него винаги стои дадена идея/архетип, около който се втвърдяват манифестации, които пък ние вече тълкуваме като факти.

Няма как, например, да имаме „терористична“ организация, която от всички възможни имена на света избра за пред западния свят точно акронима „ISIS“ (което означава „Изида“ за онези от вас, които не са се интересували от митология), която да добие такава общественост (всяка вечер са в медиите) и сила, и да кажем, че името ѝ и функцията ѝ са случайни. Няма как да е и случайно, че в химна на тази организация (доколкото разбрах) се пее, че те „ще маршируват по улиците в Рим, защото това е тяхна изконна територия“. Досега говорих за Изида в Римската империя. А кой иска да възстанови Римската империя? НСР. А кой е най-силния играч стоящ зад НСР?... Бинго, както обича да казва Мату.

Истината е, че без значение кой стои чисто физически зад тях, това е проявление на падналия Ин-архетип, което явно бива използвано и от някоя извънземна фракция (в случая онези които стоят зад САЩ и Израел) и т.н. Той отново се крие зад мъже, защото те са подходящия проводник за тези енергии. Вържете всичко това в светлината на казаното по-горе за функцията на арабския народ и тяхното потиснато Ин и ще видите как всичко казано дотук започва да придобива по-голям смисъл; започваме малко по малко да разбираме света по начин по който това не може да стане от тривиалната гледна точка на чистата конспирация. Започвате да разбирате какво наистина се случва в един холистичен смисъл и как това е разиграването на един и същи мит под различна форма – отново и отново, докато не последва интеграция от страна на колективното съзнание на човечеството. Както казах – Ерида – тъмната страна на Ин преподава своите уроци чрез хаос. Самото преживяване на факта може да доведе единствено до страх и още фрагментация. Това обикновено е нивото на което остава конспирацията сама по себе си. Ако видите отвъд факта, обаче, може да последва поука и интегриране на самото преживяване на лично ниво. Защото преживяването без интеграция си остава мъртво в генерален план.

За съжаление именно такива проявления виждаме.

 

 

Мъжът и жената – падналите Ин и Ян


Изключително трудно за ума, който играе Играта, е да възприема взаимоотношенията си с другите живи същества отвъд пола и наистина да се свърже с тях – сърце със сърце. Има толкова много фактори, които трябва да бъдат превъзмогнати на лично ниво, за да може да има истинско свързване без присъствието на мъглите на илюзията. Да се контактува отвъд личностното, да се разтворят определени ДНК-команди, да се разбира принципа на огледалото и много други. Това са само някои от причините поради които хората никога не са се разбирали (какво остава за половете). Ето защо нашата история е низ от война, страдания, вътрешни конфликти и хищничество на чисто човешко ниво. Ето защо и много често когато опиташ да се свържеш с някого искрено, просто защото искаш да преживееш нечия различна гледна точка, това е посрещано с огромно подозрение, съдене, преценяване или изцяло погрешни изводи пречупени през филтъра и на двата пола. Най-честото грешно тълкувание между половете е сексуално. Според обществото един мъж не може да има интерес към една жена, ако той не иска да я шиба. Той не може да се интересува от нея отвъд секса. Това е много закостеняла дефиниция. Понеже на чисто физическо ниво сексът е най-прякото изражение на свързването между двама човека, когато архетипа за свързване бива задействан, филтъра на ума веднага пречупва това желание за съюз през секса, макар той да няма нищо общо. Същият символ се прехвърля и в света на сънищата, където, когато сънуваме, че правим секс с някого, това много рядко означава, че наистина сме правили (астрален) секс с някого. Сексът е символ на ума, че две енергии по някаква причина са се свързали, защото това е най-близко резониращия физически аналог с процеса на самото свързване. Не е изключено и това да не са две различни енергии на две отделни личности, а да са репрезентация на съюза между Ин и Ян в самия сънуващ, който обаче разархивира тези данни (като се събуди) чрез заместителен образ, за да може това да бъде смелено по-лесно от всекидневното съзнание. Защо? Ами просто защото хората не са съзнателно наясно, че дори имат мъжки и женски аспект – толкова е трагично. Доста популярно проявление на вътрешния флирт между Ин и Ян в индивида, който всеки е преживял поне веднъж в съня си, е сексът с майката или бащата (зависи от пола на сънуващия). Тъй като майката и бащата са най-близкото до онова, което можем да наречем „автентичното Ин/Ян“, те са най-логичния заместител за ума на онова, което обикновено е коренно различен процес по същината си.

На практика ние дотолкова възприемаме различни полове чрез секса, че в английския (който в последните няколко десетилетия се е превърнал в най-представителния език за колективното несъзнателно) думите за „секс“ и „пол“ са една и съща – „sex“!

Защо сексът се е превърнал в такъв огромен проблем, в такава болна тема? Той или е преекспониран (медията) или е излишно потискан (религия и ортодоксален обществен морал) – сякаш той никога не може да намери своето правилно място и да издаде свещения звук „щрак“ веднъж завинаги. И жените, и мъжете имат различни психологически проблеми свързани със секса. Блокирането при хората, които се самоасоциират с духовното е, че те много често не могат да преживеят дълбочините на секса, именно защото го смятат за по-свещен отколкото е. Този аспект трябва да се самонамести. Трябва да бъде реализирано онова, което в мистерийните традиции се нарича „божествения аспект на плътта“. За един християнин, който досега е презирал плътта, не е достатъчно да каже: „Сега ще изхвърля моите предразсъдъци през борда. Ще правя луд секс и ще му се радвам.“ Това може да има временен ефект, но в дългосрочен план означава да изяждаш плътта. Нищо. Ако прави така, значи не е мръднал и на сантиметър от старите модели (но с нов прочит). Само прибавя така наречения „грях“ към него. Но нищо не се случва. Той трябва да разбере, че плътта е – за да ползваме християнската терминология на терзаещия се монах – форма на божественото, божествено откровение, и че сексуалността е нещо божествено. Юнг доста често спори с Фройд за тези неща. Той бил напълно съгласен с Фройд, че сексът трябва да бъде свободен и преживяван, да не се отнасяме към него с псевдоморална репресия, но подчертавал, че сексът е религиозно преживяване като в тантра. И ако се отнасяте към него с идеята: „Това е много здравословно за хормоните ми и ме кара да се чувствам физически по-добре“, тогава не сте разбрали основното. Тогава вие сте яли мъртво месо, развалено месо. Трансцендирането на женския принцип не означава избавление на плътта, а възстановяване на божествеността на плътта, на свещения архетипен аспект на плътта, и смисълът на това е твърде труден и сложен за обяснение на практически език. Именно затова обикновено за жените сексът е нещо по-деликатно, защото те са приемащия принцип и са по-чувствителни като такъв (макар че сякаш в последните 20 години тази психологическа тежест е олекнала ако съдя по поведението на младите момичета). Това и е причината феминистките (които никога не са се свързвали със своето автентично Ин) да искат да забранят порнографията с аргументите, че тя окуражава насилието срещу жени. Well, guess what? Японците ежедневно консумират много по-насилствена и извратена порнография, но в тази страна почти няма случаи на изнасилване. Една жена има 20 пъти по-голям шанс да бъде изнасилена в САЩ, отколкото в Япония. Защо? Защото японците са благородни, цивилизовани и интелигентни хора. Както казах, различните изкривявания в архетипите водят до различни проявления на различни места.


Според мен целият проблем със секса отчасти е именно проблемът на неспособността на хората да се свързват истински (най-вече със себе си). Затова и най-близкото физическо отражение на тази идея страда и много често се опитва да компенсира със свръхактивност, което води до още по-голямо изкривяване. Нека дам друга перспектива за това с термините на физиката.

Когато два атома обменят информация помежду си, се случва нещо много странно. Понеже атомът се определя от своя спин, от информацията, която носи и няма идентичност отвъд тази информация, когато един „атом А“ предава информация на „атом Б“, онова, което всъщност се „случва“, е че „атом Б“ се превръща в „атом А“, поне дотолкова, доколкото предадената информация се запазва и може да послужи в процес на трансфигурация. Няма еквивалент за това в човешкото преживяване, освен сексът. И именно това имам предвид под „свързване“. Свързването означава, поне за момент да станеш другия (точно както в историята за „атом А“ и „атом Б“). Това означава разделението, което ума прожектира във феноменалния свят да падне и за момент да дадеш зелена светлина на „абсурдната идея“, че твоето Его може да се разтвори у другия. На алхимичен език, както съм посочил в следговора на втората книга на Раду това означава: „(...) не да поглъщаш опита, а да позволиш да бъдеш погълнат от него, което е по-източно по природа. В такъв случай човек, вместо да „колекционира“ сексуални завоевания и посетени места, позволява да бъде видоизменен или преобразен от всяко едно от тях.“ Ето защо съществува и т. нар. „сексуална алхимия“ в китайската традиция – идеята е една и съща.

Разбира се това е процес, който е енергийно невъзможен, ако съществуват каквито и да е мисловни модели на разделение и осъждане. Нужно е приемане, което е автентично Ин. Затова и казваме „зелена светлина“ когато разрешаваме нещо. Защото допускането идва от сърдечния център (думата „чакра“ стана твърде популярна и респективно неминуемо несъвместима с мен :Р), а той е в зеления спектър.

 

Поради сложността на този процес за Егото хората не умеят да се свързват едни с други – те могат само да се обвързват, което е лесно, защото това е основна функция на ума, с която той е свикнал да се идентифицира. Да се свържеш без да се обвържеш е безусловна любов. Да се обвържеш без никога да има истинско свързване е хищническата любов на социума, която всички ние преживяваме и сме обявили за „свещена“ (но която си остава от ума). Безусловната любов не може да бъде превърната в трофей, не можете да я дресирате и да си я имате вкъщи под формата на някакво същество от някакъв пол за вечни времена. Това е много криворазбрано за мен и води невъзможност за елементарно свързване, ако не искаш обвързване. Някои орионизирани жени са много добър пример за това. Те стават напълно поглъщащи и обсебващи живота на мъжа, искат цялото му внимание и той вече не може да има лично пространство. Винаги се изисква някаква форма на сигурност, която няма как да бъде осигурена в живота дори теоретично. Двамата още не са се срещнали, а тя вече иска да има гаранция, че той винаги ще бъде с нея. Това е абсолютна неспособност да присъстваш в момента. Всичко е хубаво, двамата се чувстват добре заедно, има уют, лекота и човешка топлина, понякога даже правят красив секс – не може ли този момент просто да се преживее, трябва ли веднага да се мисли „бъдещето“, за това дали ти ще бъдеш верен, за това кога ще имате семейство и т.н.? Крайно небалнсиран Ин, който веднага иска да се вкопчи в нещата, защото се чувства празен и иска нещо солидно да попълни тази празнота. Знаете този тип хора, нали? Вкопчващи се. Говорих малко по-рано за тях във връзка с децата. Тези жени на всяка цена искат деца, за да могат да имат към какво друго да се вкопчат, това е просто поредното нещо. След това, те започват да живеят живота на децата си, защото само техния живот вече не е достатъчен, черната дупка не спира да засмуква всичко около себе си. Превръщат децата в себе си, онези стават техни копия, а майката изживява техните драми като свои, напълно забравяйки, че това е автономна душа. Нещата не спират дотук. Когато тази жена стане баба, тя задължително иска внуци от своите деца, просто „защото така трябва“ – no fuckin doubt about that! Така тя ще може да преповтори целия модел ОЩЕ ВЕДНЪЖ.

Не може да има свързване с подобен човек, камо ли да се опиташ да създадеш отношения, отиващи отвъд пола. Именно на подобни изкривявания обаче, се крепи идеята за „моралното върховенство“ на моногамията. Именно затова „изневярата“ е проблем за Егото. Когато знаеш, че някое друго Его е било на твоя територия, тя вече е „мръсна“. Нали тази дума ползваме? Защо е „мръсна“? Защото Егото е фрагментирано. То няма безусловна любов, затова иска да притежава и когато изгуби притежаваното, когато „територията“ вече е споделена и от друг, Егото е с „наранени чувства“ (ха-ха).


За да дам един прост пример, лично аз срещам масивни стени от отсрещната страна, когато се опитвам да възприемам човека като съзнание, а не като мъж или жена. Поради недефинирания подход в такива ситуации хората най-често започват да се чувстват неудобно на енергийно ниво (което веднага се усеща), просто защото те самите не искат да се погледнат като нещо отвъд пола си и техните дефиниции свързани с него. Т.е. самият опит за свързване на такова ниво предполага много голяма съпротива и е почти обречено на провал, тъй като хората не са съзнателни, че те не са своето тяло! И тъй като интересът отвъд тялото е неразбираем и повечето хора дори не знаят, че съществува, те могат да тълкуват отношението ти единствено като сексуално. Изключително често срещано при мъжете!

Опитвал съм се да се свържа с мъже на ниво сърдечен център и първата реакция е страх и подозрение! Ако направя комплимент на мъж или направя коментар, например за някой актьор, че е красив, първият въпрос, който ми задават е: „Ти гей ли си?“ How fucked up is that, for real?!? Т.е. сигурно съм гей, ако изобщо мога да разпозная красивото в света (явно това е гей-функция в 21 век) и говоря за това пред други мъже, а вече съм гей без всякакво съмнение, ако не дай си боже кажа, че някой мъж е красив! WTF? С две думи, ако си мъж, ти не можеш да говориш за подобни неща с други мъже. Обратното явно означава, че искаш пишка в задника (по възможност черна) RIGHT NOW! Изводът е неминуем – just like that – boooom! Шибана лудост!

Причината поради агресията срещу гейовете е, че хетеросексуалните мъже чувстват някаква константна нужда да демонстрират на останалия свят, че те не са хомосексуални. Обикновено се случва така: мъжете в масовите субкултури като полицията, военните и спортистите са много задружни. Ловуването, риболова, компютърните игри много често пораждат неестествени връзки, които от време на време биват освободени от стерилния контекст на социума. Тези момчета се свързват емоционално на някакво ниво, стават все по-близки и все по-близки, докато в някакъв момент, те се напиват доволно и казват: „Ей, момчета, наистина ви обичам!“ И това ги стряска. Затова се налага веднага да допълнят: „Но знаете, че не съм педал, нали?!“ Много смешен момент, наблюдавал съм го няколко пъти.

Виждате ли дилемата? Сега те трябва да започнат да се доказват на света – най-вече – на техните приятели и на себе си, че те не таят хомоеротични чувства! И в един момент си давате сметка, че стъпката между: „Знаеш, че не съм педал, нали?“ и „Мразя педали!“ е много малка! Друга, още по-малка стъпка е: „Хайде да пребием някой педал!“ :)) Защото те не искат да заличат педалите във външния свят, те просто искат да заличат педала в себе си, в който се боят, че могат да се превърнат, ако спрат да се доказват в обратната посока. Ето защо те трябва да показват постоянно на външния свят, че те не са гейове :) Много е забавно :) Просто съм убеден, че цялото потисничество на хомосексуалните мъже от хетеросексуалните такива е опит да се отрече тяхното желание да се свържат с мъжкото си начало и приятели по един любвеобилен, Ин-начин.

Робърт Уилсън разказва интересна случка за Боб Ший – своя най-добър приятел – който в един момент се озовал на легло и умирал. При последния им телефонен разговор Ший му казва, че го обича. Уилсън му отговаря, че също го обича, след което затваря и споделя, че се е замислил как в това общество са нужни около три десетилетия и тежка болест, преди хетеросексуалните мъже да могат да си кажат: „Обичам те“. Двамата никога не се чуват повече, Ший умира.

Лично аз винаги съм казвал на близките ми приятели мъже в живота, че ги обичам! Постепенно свикнаха :))

Всичко това е невероятно препятствие пред отварянето на сърцето. Да не можеш да се свържеш с нещо само заради пола му е, онова за което говоря през цялото време – разбирането на Творението чрез неговите проявления и факти, а не чрез неговите архетипи. И когато чувствената страна на живота (сърдечния център) е изчезнала, тогава връзката дегенерира само до секс, като единствения начин за свързване с даден човек. Преди известно време четох за случаи, когато кататонните болни се връщат към живота. Първата форма на свързване има най-примитивен сексуален израз. По същия начин, винаги когато чувственият живот е дегенерирал, във всички загиващи цивилизации се вижда явна и груба проява на сексуалност. В живите цивилизации тя е по-скрита и примесена с чувство.

Ето защо мъжете и жените са във война – защото те упорито вярват, че са 2 различни неща, вместо да разбират, че са 2 аспекта на едно и също нещо (а между двете има огромна разлика). И това ги държи на едно много примитивно междуличностно ниво. Разбира се половете са ситуирани във война помежду си и с цел. Война, която е била прикрита и смекчена в периода, когато бракът е бил окуражаван (от Средните векове нататък), за да работи за Системата. Има една много точна мисъл, хванала моделите на епохата: „Бракът е изобретен от църквата и спонсориран от правителството“. Хората, както обикновено, сякаш остават напълно слепи за това, че официалната идея, че си обвързан с някой много често пречи пряко на това да протече истинско свързване. Ето защо бракът се окуражава и до днес. В името на Системата той прави насила онова, което хората са неспособни да направят по естествен път. Разбира се това има само козметичен ефект и само засилва конфликта, вместо да го разрешава. Сигурно се досещате, че Системата никога не е искала конфликта да бъде разрешен. Както е забелязал и Платон, можете да обърнете наопаки една култура и онези, които преминават през тези промени ще бъдат последните, които ще забележат това. Точно както в момента, когато хиляди промени се случват под носа ни и ние буквално нямаме идея за това. Всъщност така е било винаги, само мащабът е различен, понеже сега той е стряскащ. Което прави слепотата ни още по-стряскаща, защото излиза, че дори сегашната екстремна доза, която поемаме всекидневно – не е достатъчна, за да генерира яснота.

По повод на брака искам да отчета и другата страна. Истината е, че донякъде разбирам езотеричния аспект на това защо нещата на ниво цивилизация са се стекли точно по този начин, което води началото си именно от онази епоха. В контекста на онези времена е имало силна нужда от идеята за брачното табу, което предотвратява брак с проекциите на собствените Ин и Ян, които обикновено са онези, които разпознаваме „по любов“. Днешният опит показва, че много мъже и жени са избрали да не се женят за първата си любов и по-късно, тази първа любов се появява в тяхната психика като персонификация на тяхното Ин или Ян. Тривиалната истина е, че ако са се били оженили тогава, това е щяло да бъде цяло бедствие, генериращо много трудности и непълноценно поколение. А тъй като поколението е било от първостепенна важност в миналото, това е трябвало да бъде избегнато на всяка цена. По тази причина индивидуалният избор в любовта е бил недопустим. Тази предпазна мярка е била необходима, защото индивидуалното съзнание не е било достатъчно силно, за да се справи с целия проблем на Ин и Ян. Подобен модел виждаме в световната племенна традиция, не само в Европа и Азия. В много африкански приказки ще откриете случаи на момче и момиче, които се обичат и това не се харесва на племето. Синдромът „Ромео и Жулиета“. Те не постъпват съобразно законите на клана, които са със сириански привкус. Влюбват се в човек от друг клан, нещо което е табу, и тези истории винаги завършват трагично. Например и двамата се удавят и от този момент понякога в светли лунни нощи върху водата се виждат техните призраци. Това винаги е трагична, нещастна любов. Тези истории не подкрепят дълбокото романтично лично чувство; като че ли хората, които искат да живеят по този начин, търсят нещо невъзможно и трябва да им се каже: „Вие преминавате в царството на боговете. Постигането на любовта е само за боговете (в случая разбирайте – архетипите на Ин и Ян). На земята трябва да спазвате правилата на клана, стойте при съпруга или съпругата, каквито и да са те.

Всичко това е важно да се знае, защото и днес виждаме как хората, които сляпо се женят за една своя илюзорна проекция на Ин или Ян, влизат в ситуация, в която не могат да разрешат проблемите си. Това са хора без балансирани архетипи и резултатът е закономерен. Например съществува вид Ян, който мисли за любов, която разрушава истинското чувство у жената. Тя мисли: „Дали да спя с него, или не?“, вместо: „Какво чувствам към него?“ или: „Обичам ли го?“ Това е проблемен Ян, което го прави проблемен АСПЕКТ, а не проблем на мъжете (спрете да идентифицирате Ин и Ян с жена и мъж, ако искате да има полза от този текст). Нали разбирате? Самото естество на мисълта не е свързана със своя правилен кореспондиращ архетип. Един Ин-въпрос се задава спрегнат под Ян-трактовка, което ще провокира отговор, който няма да създаде условия за интеграция. Това е прецакване още на теоретично ниво преди изобщо да имаме каквато и да е манифестация. Ето защо е ТОЛКОВА в-а-ж-н-о да разбирате своите вътрешни процеси – защото те са условията за най-благоприятните и богати за вас проявления (на всички нива).

Колективното несъзнателно в онзи период явно е разбирало тази динамика. Разбирало е, че индивида е нямал капацитета да избере правилното отражение за връзка (поради слаб Аз) и тъй като това много често е можело да постави под въпрос цялото генетично коляно (което било най-важно) заради съпътстващите емоционални драми около „брака по любов“ – родителите са уреждали бракове без любов, за да е сигурно, че ще има поколение на всяка цена. Например, ако мъжът или жената си изневерят един на друг преждевременно, единият от двамата например няма да се хвърли от скалите в морето, както при „истинската любов“, нали разбирате идеята? Това е механизъм за самосъхранение, който клана е вградил в своите разбирания.

Т.е. несъзнаваната динамика на колектива е преценила, че в дадени периоди така е по-добре от иначе. Дали това е правилно или грешно? Ами не сме ние хората, които можем да отсъдим, защото не живеем с настоящето си съзнание в онзи времеви период. Може би това идва да покаже за пореден път, че начина по който се случват нещата е най-правилния начин в зависимост от локалната интерпретация. Днес ние можем да решаваме за себе си по любовните въпроси, но както сочи опита, не сме станали кой знае колко по-добри в преценката си, n’est-ce pas?... :)) Въпреки това, самият факт, че вече явно можем да го правим (поне на запад) идва да ни покаже, че като колектив, ние сме по-способни да контролираме собствения си живот. Вече сме по-готови да се самоосъзнаем вътре в този си аспект, а преди това очевидно е имало съпротива от страна на колективното несъзнателно. Апропо, това, че сме готови и имаме потенциала, не означава, че сме го интегрирали и сме „там“, обаче. Да, процесът е започнал, но той все още е дълъг, той е далеч и трябва да се мине през мита на множеството лични драми преди да се постигне интеграция. Какви са причините за това (които ако бъдат разбрани със сърцето могат да ускорят процеса)?

 

Основният проблем на взаимоотношенията между двата пола (и в момента дори не говоря за интимните такива; говоря на равнище „цивилизация“), както бе посочено, е разбирането на ума, че това са две коренно различни проявления. Разбира се тази фрагментация дава условия за много преживявания на индивидуалната душа, но това не означава, че нещата в тази посока трябва да продължават до безкрай. Лично аз започвам да си мисля, че това вече продължава прекалено дълго. И макар то да е постоянно стимулирано по изкуствени начини, то самото съществуване на този конфликт се дължи на отказа на двата пола да разберат себе си и да интегрират „противоположната“ си част. Основната причина за това е, че никой не може да приеме другата страна като такава, каквато Е с нейните специфични аспекти и сенки (които в комбинация правят Цялото). А какво е онова, което неизменно следва, ако някой не приема нещо, но въпреки това иска да остане обвързан с него (от „обич“)? Най-осакатеното от всички – той се опитва да промени другия. И това е вечната човешка трагедия: „Защо правиш така, а не иначе? Защо не си като мен?“ Разбира се, това е желанието на Егото да се репликира във всичко от външния свят, за да може оцеляването му вече да не е под въпрос (и който каквото и да разправя, това е една от основните причини по които се правят деца – именно тихата утеха, че гена (и оттука „Аза“) ще бъде продължен, което е сирианска ДНК-команда). Това е паднало и изкривено Ян-начало, което го прави проблемен Ян-аспект. Вижда се и у мъже, и у жени (както всичко се вижда и у мъже, и у жени, затова ще направя услуга на дисталните си фаланги и ще спра да галя клавиатурата по един и същи начин с една и съща мисъл).

Всяко обсебване от тежкия изкривен Ян е скрита инфлация, както и всяко обсебване от Ин на мъжа. Не забравяйте, че, както казах в началото, Ин и Ян са свръхперсонални до максимална степен в контекста на тяхното локално проявление – общите им генерални свойства имат само указателна функция, за да може всеки да „захапе“ основната идея зад тях. Ин и Ян принадлежат на архетипното царство, колективното несъзнавано, докато фактите и падналите архетипи принадлежат на личното несъзнавано. Ако погледнете нормите, които Ян използва в постоянната си критичност, ще видите, че те винаги са смятани за колективна истина от индивида, нещо отвъд индивидуалното. Това е обективният Ян свързан с проявения свят. Когато носителя на този вид Ян спори със своя спътник в живота, той/тя обикновено казва: „Ти трябва да направиш това и това“, което в превод означава: „Аз съм човекът, който може да казва на хората какво трябва да правят“. Това е орионизираното богоподобно поведение, инфлация на Егото. Да излезеш от състояние на обсебване може, като станеш скромен, признаеш, че може и да си се провалил, че не знаеш и т.н. Виждате ли, този „компромис“ (който трябва да има една вътрешна автентичност, а не просто да бъде изигран като театър от ума) компенсира дисбаланса на Ян-съзнанието, което вярва в действието. Мъжът с тежък Ян обикновено трябва да страда, което означава, че той трябва да приеме една пасивна женска нагласа, само да стои и да страда, без да прибягва към действие. За един силен мъж е много трудно да страда пасивно, само да търпи, защото неговият естествен темперамент казва: „Трябва да направя нещо. Трябва да изляза от тази ситуация. Ще се боря. Къде е моят враг? Оставете ме да се боря с врага!“ Това е сирианската позиция, която обикновено не може да се самонадскочи. Тези мъже стават нервни, когато им кажеш, че не могат да направят нищо и просто трябва да изстрадат конфликта, за да пречупят този аспект в себе си. Веднага се появява въпросът: „Да, но не мога ли все пак да направя нещо?“ И отговорът е: „Нищо не можеш да направиш. Просто нищо.

Ужасно е трудно. Но така бива спасена женската страна в един мъж, както и женският принцип.

Същото е и когато жената трябва да спаси собствената си женственост. Тогава нейният Ян, нейната мъжка страна, казва: „Какво мога да направя? Какво трябва да направя?“ вместо да възстанови женското чрез присъствие (което може да бъде разглеждано като пасивност). Работата е там, че ако жената пита какво може да направи, тя е вече в Ян-режим и не разбира драмата на собствения си архетип, ок? Важен момент. „Какво мога да направя“ е реакцията на реактивното Ян-начало. Жената с мъжка нагласа иска да действа, да се бори, да направи нещо и по този начин се отдалечава от своята женственост. Ако става въпрос за възстановяване на нейната женственост, тя трябва да се научи да присъства в момента (дори ако става дума за страдание) – нещо изключително трудно за изкривеността на емоционалната женска природа – без винаги да мисли: „Какво мога да направя?“ или „Какво трябва да направя?“ (Малко по малко това ще започне да компенсира и предимно западния патриархален активен мироглед, който имаме за живота.) Големият проблем на падналия Ян е, че когато една жена не го осъзнава в себе си като дисбаланс, той се свързва именно с нейната емоционална страна и тя се превръща в пословичният „слон в стъкларски магазин“ – може да развие мъжки дух и да разглежда себе си по-обективно, но нейната женска чувствена природа е притисната и се смесва с външния Ян. Това води до много трагедии в живота, особено във връзките, а активирането на орионските ДНК-команди е в кърпа вързано. Така че, наистина, тя трябва да се научи да приема, което е връщане към автентичното Ин, чрез балансирането на Ян (проявеното – „проблемът“, който трябва да бъде приет). Във всекидневния живот човек има възможност да се оттегли, докато се съвземе. Това не е окончателно решение, защото конфликтът в крайна сметка трябва да се разбере в дълбочина. Жените може да бъдат измъчвани от Ян, който им казва, че те са се провалили напълно (наранено мъжко Его), че животът им е свършен и вече е много късно. Това, което трябва да се направи, е да се каже: „Ок, аз съм се провалила – да не го обсъждаме повече.“ Това е капитулацията за която говори Толе – много важен момент, защото това е начин да се интегрира аспекта. Капитулацията пред факта, създава възможност за връзка с архетипа зад него. Тъй като сме капитулирали и факта вече не е проблем, ние имаме възможност да разхлабим фокусирания си досега ум (виж началото на статията) и да видим пълната реалност на този факт. А тя разбира се е архетипна и ако има истинска капитулация това няма как да ни убегне. Така става ясно, че единственият начин за промяна на действителността е като първо я приемем и второ – поемем отговорност за нея. Разбира се, манталитетът на жертва трябва да бъде разбран много добре преди това. Защото случващото се не е нечия друга реалност, това е онази реалност, която ВИЕ сте създали за себе си като резултат от вашето слабо осъзнаване. Това е ок, не трябва да има себеосъждане, а напротив – това е първата стъпка и първия шанс за още приемане, което е много дълбоко, автентично Ин. Отгоре на всичко така се пести и енергия, която може да се използва за нещо друго (българчета сме все пак, трябва да се мисли за тези неща). Целият този процес на признаване и приемане може да бъде разглеждан като все едно хвърляме нещо от себе си на Ян (проявеното, ума) – жертвено агне, късче месо за заблуда на „кучето-пазач“ – нека го яде и да спре да ни пречи. Жената поела по пътя на интеграцията на автентичното си Ин си позволява да има истински слабости и да ги признава, а не да се обявява за безгрешна или другата орионска версия – да се прави на слаба жертва с цел бъдеща манипулация.

 

Както споменах, в зависимост от типа изкривявания и доколко енергия е вложена в тях, ще възникнат блокажи от най-различен вид в едни взаимоотношения. Например един мъж може и да успее да се свърже със своето Ин, но не и да го проектира в своя Ян-свят под формата на жена; или пък да се свърже с жена, но не и със своя Ин (по-вероятния случай) и т.н. Понякога връзката се състои само с архетипите, а не с човешки същества изобщо – Ин и Ян са привлечени един от друг, но когато двамата души се съберат заедно, възможно е да не могат да се понасят – and I mean – for fuckin real yo! (Както казах, в минали времена тези фактори (Ин и Ян), са били рециклирани и изцяло избягвани по описания вече начин.) Те наистина се самосаботират един друг и са напълно слепи за процеса в по-голямата част от времето, защото това се превръща в толкова болезнен навик...

 

Например, да речем, че една жена започва да развива своята мисловна функция. Тя действа по типично женски начин, може би с помощта на някоя второкласна книга за самопомощ, но е напълно погълната и въодушевена. Съпругът забелязва това и казва: „Aко искаш да го направиш, трябва да започнеш по този или този начин, да прочетеш това или онова“ – и т.н.; неговият Логос иска да организира системно интереса ѝ – и правейки го – го убива.

Подобно на това, когато съпругът се опитва да развие чувствената си страна, той може да започне да прави глупави, лигави и сантиментални неща, и изкривеният Ин на жената се бунтува, кара я да се намесва, например със снизходителни забележки, което убива целия процес у мъжа.

Пътят на тези архетипи криволичи като поток в тресавище. Партньорът с по-добре развита функция ще се чувства по-успял в сравнение със слабите опити на другия да интегрира тази функция. И даже ако има истинско желание да помогне на другия, това може да му попречи, ако не го направи както трябва.

 

Примерите, като изложените дотук могат да бъдат излагани до безкрай. Поуката е, че архетипите не могат да бъдат излъгани или cheat-нати. Те могат само да бъдат разиграни, преживени, интегрирани и надживени, иначе ще се проявяват до безкрай. Ако един несъзнаван архетип е активиран, не можете да го спрете просто защото ви се иска.

С метафората на мита, древните са били наясно, че ако не правят нещо, ако боговете не се обновяват чрез тяхната активност, те просто ще гният в някой ъгъл на храма. Ще бъдат нищо. Необходимо е било тяхното съзнание. Ето защо е толкова важно да осъзнаваме динамиката на архетипите, защото ако не познаваме автономния им живот в психиката ни, те ще изглеждат несъществуващи или дори деструктивни. В общество, в което архетипите не се почитат, не се вярва в тях и не се полагат съзнателни грижи за тях, са налице сурогати, болни политически идеи, „-изми“ от всякакъв вид, наркотици и всякакви производни илюзии на ума. Както и в миналото, отново с метафорите на мита, деструктивните сили надвиват хората, защото „боговете“ не могат да се движат без хората. Ако не ги движим, те се парализират и архетипа пропада до факт, защото ума става неспособен да види отвъд тях. Респективно, когато архетипите биват интегрирани – те вече не се проявяват по начин, който да бъде разпознат като „проблемен“ и това е уликата за вас, кога дадено нещо е интегрирано и кога – това все още не е така. Ако едно нещо продължава да бъде „проблем“, ако продължавате да му придавате негативни дефинции и да преживявате вътрешна съпротива свързана с него – то трябва да си дадете ясна сметка какво точно значи това.

Проблемът свързан с това да си „дадете ясна сметка“, обаче, е че истинското осъзнаване се случва много рядко, защото никой не иска да бъде реалистичен спрямо себе си. Егото е твърде гладно, за да спре да се храни с илюзии просто така изведнъж. А когато човек е обсебен от своя кристализирал, твърд Ян, той е маниакално убеден в своите убеждения и заключения. (Сигурен съм, например, че дори тази статия (особено от следващата точка нататък) ще бъде сметната от много хора с тежък Ян, като акт на агресия и избиване на мъжки комплекси, предвид, че едва ли е писано нещо по-добронамерено и в същото време несервилно за „богинята“, „женската енергия“ и жената (като отражение на Ин) за този, който може да го разбере.) А ако цяла една цивилизация е обхваната от тази колективна лудост, виждаме извращаването на дадени архетипи и потъването в сенките на техните факти.

Остатъкът от статията ще разгледа именно подобна ситуация на падналия Ин, който е притиснат от своя тежък Ян и не му дава да диша.

 

 

Орионизация


Everything begins in mysticism and ends in politics.

– Charles Péguy


Всички енергийни предпоставки описани дотук създават определени мисловни модели, около които се организира дадена цивилизация. В „Империите“ говорим за конкретните аспекти манифестирани в лицето на Орионската раса и нейната политика из галактиката, която се основава на твърд матриархат. В следговора обяснихме, че когато една такава цивилизация създава колонии, тя залага своите мисловни модели в тези нови светове, които са обречени да се проявят все в някакъв момент под формата на социални, обществени, културогични и поведенчески структури. Активацията на латентните ДНК-команди спомага този процес и го boost-ва допълнително. Таймингът за отключването на тези процеси в нашата собствена цивилизация настъпи окончателно още през миналия век и оттам насетне само ще се засилва.

Типът структура на Империята Орион предполага насилствената доминация на женския пол, което с времето се превръща в естествена норма и на колониалните светове. Именно натам върви и човешката култура и всеки, който е склонен да отвори очите си – може да го види сам.

В книгата сме дали множество примери за орионски традиции прехвърлени в човешката култура и те всички се отнасят до женския пол, защото именно той администрира този тип цивилизации. Тези проявления са локалната интерпретация на конкретните мисловни модели, които се въртят в психиката на тези същества. Манифестациите могат да бъдат свързани с дадени традиции, с дадено поведение и дори модата, като за всички тях сме дали примери. Две скорошни открития, които направих след издаването на книгата са женската обувка с токче и булчинската рокля.


Първото символизира задния нокът на крака, който имат рептилиите от времето на зараждането на онази цивилизация. И тъй като заложените ДНК-команди съдържат в себе си идеята да приличаме на създателите си, токчето е едно от отраженията на това у женския пол. Това може да бъде видяно и при някои динозаври.

 

13

 

Специално този пример е много символичен за мен, защото това създава структура на крака, при която се стъпва леко напред и цялата задна част остава във въздуха, точно както при токчето. Т.е. стъпалото реално няма контакт със земята. Това символизира отделянето на съзнанието от своето Ин (което е символизирано от земята), т.е. самото същество вече няма контакт със своето Ин, той отива все повече към небето (Ян) и по тази причина се изнася все по-напред, опитвайки се да надмине и да бъде по-висок от самото Ян. Тази метафора може да бъде задълбочена, ако кажем, че именно задната част на тялото кореспондира енергийно с Ин. Т.е. символът е двоен – Ин в тялото няма контакт със своя кореспондиращ Ин в лицето на земята. Истинската женственост (като резултат от интегрирания Ин) бива изцяло загубена в полза на твърдия Ян. (Както виждате за пореден път, когато наистина попаднете на нещо, то има своите потвърждения на няколко пласта – това е улика за вас, че не си въобразявате и нещото наистина е там. Когато попаднете на архетип това винаги ще може да бъде потвърдено на няколко нива, защото започват да се създават отражения – просто принципът е такъв.)


14

 

Ще забележите, че при някои видове това е още по-ясно изразено. При тях се стъпва изцяло на пръсти, а самият заден нокът се е вдигнал още по-нагоре и няма никакъв физиологически шанс за контакт със земята. Забелязвам това нарастващо отделяне като отражение в едни обувки, които станаха много популярни покрай Лейди Гага (едва ли има по-подходящ човек, който да въплъти специално тези проявления):

 

15 16

 

Както виждате задна част изобщо няма, което е същото нещо, същата идея с локална интерпретация. По едно време тя толкова прекали с разновидността на тези „обувки“, които станаха толкова високи и толкова изнесени напред, че беше технически невъзможно да ходи сама и ползваше двама бодигарда за патерици, само и само, за да запази равновесие...

 

17 18

 

..., което не винаги помага и се налагат още по-нелепи мерки още по-свързани с орионския модел:

 

19

 

Мъжът буквално носи „принцесата“ и е неин слуга. Т.е. дисбалансът е толкова ясно изразен, че се е превърнал във физически. А за да падне до това ниво на проявление, вярвайте ми, изисква се огромно изкривяване и отклонение на енергията в дадена посока.

(И понеже съм на темата, още един моден артикул, който всеизвестно води началото си от орионската култура и е просто проявен в нашето общество като отражение, са дамските чантички. Във всички шумерски фрески, можете да видите анунаки с дамски чантички в ръка (които навярно са имали коренно различна функция от земната им модификация, но това не променя факта). „Часовниците“ и на двете китки няма да ги коментирам сега, защото те са по-дълга тема.)


Другият новооткрит елемент, както казах, е булчинската бяла рокля. Тя символизира бялата светлина еманираща от Кралицата, с която тя контролира своите поданици – това е коментирано на много места, затова няма да се впускам в подробности. Накратко, Империята Орион вярва, че индивидът (особено мъжът) не е достатъчно зрял, за да взима свои собствени решения в живота. Това е аргумент защо всички трябва да бъдат под mind control. Това е модел прехвърлящ се на Земята. Виждаме същото в еманацията на бяла светлина от Ана в култовия сериал „V, с който тя редовно облъчва поданиците си.

 

20

 

Забележете, че класическият прочит на тюла на булото около главата е особено широк, което алюзира факта, че полето е най-силно именно там, точно както е при естествената аура. Апропо, ВСЯКА ЕДНА жена иска да се види в булчинска рокля, дори да не иска да се омъжва. Най-честият довод за това е, че тя иска да се види като „принцеса“ (това е ползваната дума, която съм чувал многократно). Т.е. имаме дори вербален проводник на ДНК-командата (който е чел книгите на РМС значе за орионските принцеси).

Предвид, че самия брак, както бе коментирано по-горе, служи на самата Система за контрол, не виждам по-добра символика от наличната. Разбира се, който иска е свободен да вярва, че бялото символизира чистотата на девицата :)) Сега остава някой да намери девица в 21 век :)))))

Добра земна модификация на този ритуал, която ми допада, е че булото трябва да бъде вдигнато, за да може булката и младоженецът да се целунат. Т.е., ако искаме истинско свързване (символизирано от целувката), всички опити за контрол трябва да бъдат дръпнати настрана, за да може това да бъде осъществено.

 

Давам си ясна сметка колко налудничаво звучат тези неща, особено за човек, който не е изследвал материята и не разбира естеството на проявленията на всички техни пластове. Ако останете с отворено съзнание по тези въпроси обаче, ще видите, че въпросната тема постоянно намира своя път в поп-културата, както вече споменах – най-вече чрез филмите. Просто поразително е колко често взе да изскача образа на Кралицата в Холивуд. Макар да коментирах орионския аспект на „Maleficent“ и „Frozen“ по-горе, тези две продукции не остават единствения пример, който ни тласка в тази посока. Филм с поразително наподобяващ всичко описано в книгите на Морнинг Скай сценарий, е авторският проект „Jupiter Ascending“ не на кой друг, а на братята Уашовски. Той бе странно отложен от юли, 2014 г., за февруари 2015-та. Надявам се това не е по причини свързани с „корекции“ в сценария, защото той наистина не е за вярване.

Слушайте само сюжет (превеждам дословно с малки съкращения от Wikipedia, без да украсявам нищо – само bold-а е мой):

 

Без знанието на жителите на Земята, животът на планетата и този на безброй други светове бил посят от кралски извънземни фамилии с цел еволюиралите веднъж до „дарвиновия стадий на съвършенство“ живи същества да бъдат „пожънати“ с цел производство на вид серум на младостта, който позволява вечен живот. Когато матриархатът на династията на Абрасакс, най-мощната от извънземните династии, умира – нейните деца започват война за това кой да наследи трона. В края на краищата, на тяхното внимание се появява нов наследник. Юпитер Джоунс (в ролята – теслата Мила Кунис), нищо неподозираща живееща на Земята нещастна жена. Юпитер среща Кейн Уайз, генно инжениран междузвезден ловец с полу-човешка, полу-вълча ДНК, който идва на Земята, за да ѝ разкрие нейния генетичен маркер, който превръща Джоунс в кралска особа и владетелка на Земята. Той трябва да я пази от Балем Абрасакс, извънземна кралска особа, който наема убиец, за да ликвидира Юпитер, за да може да пожъне своята реколта на Земята вместо да я предаде на Джоунс. Балем е от династията, която е въвлечена в междупланетния бизнес със серума на младостта.

 

В IMDb описанието е още по-кратко и красноречиво: „В бъдещето, млада мизерстваща земна жена бива хваната на мушка от Кралицата на вселената, с което започва и нейната съдба да доведе до край нейното царуване.

 


Free Joomla Extensions


Сега, Уашовски или са чели Морнинг Скай (чийто материали очевидно са често срещани в Холивуд) или яко теглят информация от колективното несъзнавано, защото горния сценарий очевидно е почти 1 към 1 с реалността описана в „Документите Тера“. Между другото, във филма има и персонаж с ДНК на пчела, който помага на Юпитер в нейната битка срещу Империята Орион. (Btw... името на извънземната династия, в оригинал е „Abrasax“ и тя ще направи моментално впечатление на всеки, който някога се е интересувал от гностицизъм и магия, защото само една разменена буква го дели от „Abraxas“, което всеки може да види какво е; мисълта това да е случайно избрано име е недопустима за мен, още повече, че съществува доста известно луксозно английско списание за окултизъм със същото име – нещо, което екипа зад филма би трябвало да е проверило като background и ако не е резонирало с идеите им – просто да подберат друго. Случаят обаче очевидно не е такъв.)

В горния трейлър виждаме Юпитер заобиколена от пчели, а от оскъдната информация за сюжета на филма става очевидно, че тя изиграва мита за Кралицата-бунтовничка, която ще свали от трона официалната такава и ще завземе окончателно Земята. В трейлъра можете да чуете и култовата реплика, че „Земята е много малка част от една иначе огромна индустрия“. Massive! Никога не съм чувал да бъде казвано 1 към 1 във филм досега по този начин! Respect на Уашовски! Мотивът със S-MA няма смисъл да бъде коментиран – всеки чел книгите ни, би следвало да го види сам.

Определено интересен сюжет, признавам, че очаквам филма с любопитство.

 

Seventh Son“ – още една странно отложена с 1 г. продукция, в която отново имаме зла кралица превръщаща се в дракон, мотив, който може да бъде видян и в „Maleficent“. Премиера – 9 януари 2015 г.

 

Друг филм в тази посока бе „Ender’s Game“, в който чак накрая стана ясно, че става дума за инсектоидна извънземна кралица, която човешкият герой тръгна да спасява в последните кадри на филма... WTF? Между другото тя споделяше „телепатична връзка“ с избрания от нея човек (разбирайте mind control).


Какво да кажем за „Godzilla“, в който големия рептил излезе от водата и спаси цялото човечество? Talk about propaganda!

 

Ами другата тазгодишната тъпня „Vampire Academy“ (правена по роман)? Имаме сюжет за вампирско училище (вече сме писали, че вампирите са метафора за Империята Орион, а върколаците за Империята Сириус), което се управлява от Кралица (която дори беше наречена „кралицата-пчела“ във филма). Разбира се, смучейки кръв, те удвояват силите си. Главните герои са 2 момичета. Едното от тях (руса коса, сини очи) е бъдещата наследница на Кралицата и има mind control способности над другите, а другото е нейния женски бодигард (някой пак е чел РМС). В последната сцена новата Кралица бива нападната от върколаци. Duh! Вампирското лого е интересно. Открийте разликите с това (което вече всеки знае какво е).


Какво да кажем за манията около „Game of Thrones“? Не гледам сериала, но доколкото чувам става дума за руса Кралица, която е повелителка на драконите. Seriously people? На постера на 4-ти сезон виждаме рептилското око и многозначителния надпис: „All men must die“.

 

22

 

Както казах, не гледам сериала, и не знам дали „men“ е употребено в смисъла си на „хора“ или „мъже“, но дори и да е „хора“, това не променя двоякия смисъл на другото значение, което очевидно резонира с тематиката и символизма във филма свързани с орионската философия.

Друг интересен факт за мен около този 4-ти сезон и странния му девиз е факта, че не кой друг, а именно баба Лизи 2 реши да посети снимачната площадка на сериала точно за този сезон! Това е изключително странно. Предвид възрастта ѝ не бих предположил, че интересите ѝ са свързани с фентъзи жанра, но явно е било тематично посещение. You know – тя самата като отражение на орионския матриархат посещава снимките на филмчето за русата кралица управляваща драконите :) Sweet :D


Това са част от заглавията, за които знам. Предполагам има още много. Разбира се, предстоят още 2 филма за „Игрите на Глада“, в които предчувствам, че Кралицата-бунтовничка-ловец-феникс Катнис ще разкаже играта на всички останали :)

 

За да осъзнаете магнитуда на всички тези филми и да започнете да ги взимате на сериозно трябва да разберете, че това не се прави просто за забавление. Това са продукции, които първо са въплъщение на дадени архетипи, разиграващи даден космически мит със земни метафори и второ – са imprint-ващи booster-и за тези митове. Това има влияние върху нашата колективна култура. Ако преди библията е била най-влиятелната книга в света, някои изследвания днес показват, че тя вече е едва на 6-то място. И след това поколение – ще бъде забравена изобщо, вярвайте ми. За сметка на това, в първата 20-орка за най-влиятелни книги фигурира именно „Игрите на Глада“ на Сюзън Колинс. По-добре започнете да взимате тези неща на сериозно, а не просто като разказ или приказка, която се случва някъде си, в света на въображението. Това се случва тук, на Земята. Сега.

 

И между другото, докато работих по тази тема, напълно в нейния дух, излезе новината, че Кейт Мидълтън е бременна за втори път. Изглежда някой много бърза да си прави кралски деца по някаква причина. Може би търсеният ефект е от другия пол. Може пък наистина да са искали момиче и да е важно за тях това да се случи възможно най-скоро. Това би обяснило и защо принц Джордж постоянно бе сниман облечен в рокли :)) Не съм сигурен, че е здравословно така на конвейер, обаче, Кейт :) Take it slow :Р

Впрочем, принц Хари направи изключително интересен коментар за предстоящото си второ племенниче преди няколко дни, който звучеше по следния начин: „It’s very exciting news, George will be over the moon.

Макар да съм наясно какъв е тривиалния смисъл на idiom-а „over the moon“ тези хора никога не използват случайни фрази и всеки сериозен окултист (особено във Великобритания) разбира това. В контекста на факта, че принц Джорд беше Лунно дете (цък), което бива инкарнирано чрез окултен ритуал (повече за това какво е „Лунно дете“ според терминологията на Кроули можете да прочетете тук), този подбор на думи ми се струва далеч от просто произволен. Хари каза също така и: „I can’t wait to see my brother suffer more. If it’s a girl, he’ll suffer even more. I’d love to see him try and cope with that.

Мда, май някой наистина иска момиче :)) Пък представям си отново да не го получат :)) Горкото девойче Кейт направо може да си остане в клиниката, за да може да бъде оплодена възможно най-бързо за трети дубъл :)

 

С две думи, както съм казвал и преди – обръщайте внимание на такива „случайно изпуснати фрази“, особено от хора, които са още по-малко случайни. Архетипните проявления понякога са невидими дори за тях и те са само проводник, който се е оказал най-подходящ в случая. На тези нива няма случайни събития. Няма как например кмета на Лондон публично да целува крокодил (който отгоре на всичко носи името на сина на Кейт и Уилям и им е подарен в чест на неговото раждане) и това да е случаен символ. Той е отражение на нещо. Няма как мексикански кмет да се жени за крокодил (защото вярва, че е омагьосана принцеса), който дори си е имал булчинска рокля и воал, и това да е случайно. Няма как да се случват някои радикални и шокиращи промени с дадени представителни видове в природата (особено толкова идейно свързани със структурата на Империята Орион като мравуняка) и това да е случайно. Всичко това са събития, които избиват пряко от колективното несъзнавано и отразяват дадени процеси, а понякога и са напълно съзнателно дирижирани събития с ритуална цел, за да бъдат подети от колективното несъзнателно и да създадат някакви манифестации.

Обръщайте внимание на тези неща.


Нека сега да преминем по-сериозно към най-екстремното проявление на орионизацията. Бъдете подготвени женски тела! :) ДНК-командите ви ще бъдат активирани :)

 

 

Радикален феминизъм


Жените не могат да балансират своя Ян като го унищожат – те могат само да го омекотят и интегрират. В митовете мъжката фигура се бие, превъзмогва и побеждава чудовището. Женското начало върви по пътя към индивидуализация чрез страдание и бягство. Това е много добре изобразено в един скорошен филм, който страшно много ми хареса. Сценарен и режисьорски дебют за един от моите любими актьори в Холивуд в момента, които все още са творци – Джоузеф Гордън-Левит. Той играе и в главната роля във филма (който се казва „Don Jon“) и макар наглед да изглежда повърхностен, ме вдъхнови с дълбочината си. В него става дума за младия Дон Джон, който е типичното момченце забиващи мацки по дискотеките. Той се влюбва в турбо-орионизираната Барбара (в ролята на която е не кой да е, а... отново Скарлет Йохансон :Р). След всякакви орионски номера за контрол и манипулация чрез, които тя се опитва да промени Дон, двамата се разделят. Левит е хванал изключително тънко моментите на орионизирания мъж и ги е представил чрез своя образ в сюжета – фалшивата религия, семейството, фитнеса, колата, порнографията и безразборната среща с жени на които Барбара се явява орионския апогей. След като той минава по своя път на страданието, той среща много по-възрастна от него жена, която току-що е загубила мъжа и децата си в катастрофа. Тя преминава през пълния смисъл на думата „страдание“. Това я отключва към Дон, а той съумява да преоткрие своя Ин с нея, защото тя е истинска жена. Пример за това, как жената трябва да мине през страданието, за да запълни дупката си. Разбира се, не е нужно това да бъде така, но това е показала историята ни – по някаква причина ума харесва точно тази пътека. Колкото повече се балансират двата аспекта, толкова по-скоро те ще се срещнат по средата и ще се обединят.

Някои групи с опасно голямо влияние обаче, не разбират това и се настървяват все повече поради своята дисбалансирана Ин/Ян-конфликтност.

 

Повдигнете жената! Поставете я на стъпалото, което тя заслужава, и ще видите, че в продължение на 25 години светът ще се оправи.

– Петър Дънов

 

Ето такива окултни превземки по чиято „мъдрост“ хората масово си припадат от кеф, просто подбиват всичко свързано с автентичната езотерика. Това е проявление на същата динамика за която говоря през цялото време. Когато търсещите умове не могат да вникнат в достатъчна дълбочина в проблема, те ще се самозабаламосат от всяка красивозвучаща профанщина и ще я приемат за чист факт. Просто защото няма друго в информационното пространство. И защото просто обожават да си разменят сантиментален езотеричен bullshit, за който те „чувстват“, че „звучи вярно“. Най-лошото става когато започнем да си вярваме, че разбираме и живеем същото това „вярно“.

Нищо в света не може да работи, ако то не е балансирано и в хармония със своя „противоположен“ аналог. Дори идеята, че мъжкото начало контролира света в момента да бе вярна (а аз съм готов да споря), вдигайки на пиедестал потиснатия принцип – няма да доведе до Баланс. Ще доведе до нов дисбаланс. Върху двата аспекта трябва да се работи едновременно, защото не може единия да е в превес и той да бъде хармоничен. За да е в превес, той не е хармоничен, той започва да става доминиращ и агресивен, без значение дали е Ин или Ян. Да говорите само за едното за сметка на друго винаги е плод на дадена agenda. Моля ви не скачайте просто защото въпросната глупост е от иконата Дънов (и не, цитата не е изваден от контекст, всеки може да провери сам, ако има нервите). Вече трябва да има известна яснота, че когато обсъждаме популярното т. нар. „завръщане на женското начало“ ние говорим за по-доброто интегриране на дадена енергия, а не това, че всички лидери по света трябва да бъдат жени, защото – видиш ли – тогава света щял да се промени към добро, няма да има войни и т.н... OMFHS! Лидерите жени навярно имат най-голям проблем със своята женска енергия и самият факт, че са решили да се занимават с политика е доказателство за това! Т.е. пола не променя нищо! Това, че Ян-аспектът е доминиращ, не означава, че просто трябва да вдигнем Ин до същото равнище. В това липсва всякакво разбиране. Колкото и високи да са стойностите на Ян на него му липсва интеграция толкова, колкото и на Ин и промотирането само на едното е дебилно. Специално при жената конфликтът между Ин и Ян и техните изкривявания могат да бъдат по-лесно видими, защото генерално погледнато те са по-емоционални и вербализират почти всеки един процес, който се случва вътре в тях. Тъй като те се разкъсват между дилемата какво точно да бъдат (активно или пасивно начало), те почти никога не знаят какво искат и това подлудява другите (и особено мъжете в живота им).

Преди време попаднах на един текст в интернет, пре-публикуван от някоя честна жена (не знам кой е оригиналния автор), който по гениален начин описва именно този конфликтен процес:


Ако питате нас, мъжете винаги са ни виновни! Което, естествено, е много далече от истината. И, за да ви докажа, че в повечето случаи жените сами сме си виновни, че не ни върви в любовта, ще ви запозная с един много интересен текст, който няколко от приятелите ми във facebook споделиха. Чета и се чудя да се смея ли, да плача ли?! Защото, колкото е забавен, толкова е и истински…

 

Ако я целунеш – простак си! Ако не я – не си мъж.

Правиш комплимент – отрича. Не правиш – цупи се.

Съгласяваш се – безхарактерен си. Не се съгласяваш – не я разбираш.

Търсиш я – омръзваш. Не я търсиш – не ти пука за нея.

Ревнуваш я – лош характер. Не я ревнуваш – не я обичаш.

Закъснееш с минутка – Армагедон! Няма я час – какво лошо има?

Виждаш се с приятели – пренебрегваш я. Тя се види с нейните – нямаш място с нас.

Загледаш друга – дере ти очите. Нея я гледат – това е комплимент. За теб!

Когато говори – да я слушаш. Когато слушаш – защо не ми говориш?

Обръщаш ѝ внимание – досаждаш. Не ѝ обръщаш – как смееш!

Нежен си – иска силен мъж. Силен си – иска нежност.

Успокояваш я когато плаче – остави ме! Оставяш я – безсърдечна свиня си.

Грижиш се за нея – господстваш. Не се грижиш – не я обичаш.

Помагаш в кухнята – пречиш. Не помагаш – мързеливец си.

Отричаш, че роклята я прави дебела – лъжеш. Не лъжеш – нараняваш я нарочно.

Хвалиш майка ѝ – подлизурко. Не я хвалиш – типична мъжка свиня.

Разсмиваш я – несериозен клоун си. Не я разсмиваш – скучен си.

Говориш си с други – игнорираш я. Говориш с нея – обсебваш я.

Романтика – айде, че съм на работа утре. Даваш направо – шовинистко прасе.

Питаш я кой ресторант – какъв мъж си? Не я питаш – не зачиташ желанията ѝ.

Разказваш ѝ деня си – уфф досаден си! Не разказваш – за нищо не си говорим вече.

Питаш за нейния ден – подозрителен си. Не питаш – нищо не те интересува за мен.

Нека тя реши обяда – имай мнение поне веднъж! Пожелаваш си – това не ти е кръчма.

Изядеш си всичко – прасе си. Оставиш малко – О, да, нали не готвя като майка ти...

Помагаш в чистенето – пречиш. Не помагаш – да, нека се мъчи робинята...

Гушкаш я – дишаш ми в ухото. Не я гушкаш – безчувствено говедо.

Много работиш – нищо не правиш вкъщи. По-малко работиш – нищо не внасяш вкъщи.

Грижиш се за колата – обичаш я повече от мен. Не се грижиш – и мен така занемари!

 

Какви други проявления има това разделение в орионизираната жена? Как тя самата го вижда за себе си (ако го вижда изобщо) и какви са причините за това според нея, особено в отношението ѝ към мъжкия пол?


Официалната теза е, че жената е била потискана с векове (което по принцип е така, но това е СЛЕДСТВИЕ) и сега е време нещата да се променят. Определено много неща трябва да се променят на много нива, но това не означава единия пол да се превръща в потисник на другия, както е било досега, просто за да може мъжете да „усетят тръпката“, видиш ли! Мъжете и жените могат да бъдат РАВНОПРАВНИ, но няма как да бъдат РАВНИ или ЕДНАКВИ. Самата идея зад земното преживяване противоречи на това. Да третираш някой според неговия пол, а не според онова, което Е отвъд този пол, е най-безумното нещо на света.

Между другото това, че човечеството има проблем с жената, означава предимно, че жените имат проблем със себе си! Мъжкият пол само отразява това като огледало, за да могат да го видят по-лесно. Така че не хвърляйте вината върху мъжете, а вижте проблема на Ин и Ян и в двата пола! Точно като във вица:

 

Млада атрактивна дама сънува, че я гони огромен, гол, надървен негър. Тя отчаяно бяга, той неумолимо я гони и така, докато накрая негърът я приклещва в едно кюше, застава пред нея и нищичко не ѝ прави.

– Защо ме гониш? – пита тя, ужасена и задъхана.

– Не знам! – басово отговаря черният гигант – ТИ ме сънуваш!!!

 

Не бих могъл да го кажа по-добре. Разберете себе си и ще привлечете правилното отражение отвън под формата на правилния мъж, който ще ви третира по начина по който бихте желали. Жените трябва да спрат да се оплакват от мъжете, и просто да проявят по-добър вкус при намирането на мъже. Което ще стане, ако има вътрешна интеграция.

Добро начало би било жените да спрат да се опитват да бъдат мъже, и да се доказват в „мъжкия свят“ какъвто е случая с орионизираните женски.

Забелязал съм още, че жените с потиснато Ин и твърд Ян обикновено имат онова, което наричаме „магнетична женска красота“. Мое лично наблюдение е, че в 90% от тези случаи тези жени имат страшно беден или изцяло липсващ вътрешен живот (а вътрешния живот изобщо не е задължително да бъде свързан с някаква форма на духовност или практика) и не могат да се свържат с почти нищо в живота си. Т.е. Ин липсва. Ето защо повечето от тях са силно материални и не умеят нищо отвъд дадеността на тялото им. По тази причина те стават или фотомодели или се опитват да правят някаква кариера, която се върти около тялото им или острия им и хладен рационален интелект, който е типичен твърд и външно активен Ян. Такива жени могат да се опитат да потънат навътре и да намерят себе си, ако спрат да се идентифицират с тялото си. Никакви успехи във външния „мъжки свят“ не биха могли да се сравнят с това, нито пък биха ги доближили до тяхното автентично Ян. Като резултат междуполовите отношения също ще се балансират.

Защото – нека бъдем честни – хармоничните отношения в социума никога не могат да бъдат резултат на някакви изкуствено наложени норми... Глупавите закони с претенция за някакъв вид еманципация, която се предполага, че трябва да има компенсиращ ефект, няма да доведат до баланс в социума, защото разликите между половете трябва да бъдат празнувани всеки ден, а не да се чудим как да ги премахнем като някакви шибани малоумници в посока „равенство“!

Самата концепция, която споделих в началото на текста – че половете преживяват различни аспекти на позитивната и негативната енергия – не е интегрирана на съзнателно ниво. По тази причина някои факти около забраните за жените са тотално неразбрани в някои култури и се смятат за патриархален модел, който потиска женското начало. Един интересен пример в тази посока, който научих скоро, е свързан с аборигенските култури в Австралия, където на жените им е забранено да свирят на инструмента диджериду. Това е така, защото в тези култури е масово разпознаваем факт, че неговата честота е много по-близка до онова, което бихме нарекли „мъжко начало“ и тя е много близка възстановка до мъжката вибрация, която дава условия за разширение на енергийното поле у онези, които са склонни да проявят по-мъжки качества (което не означава, че това трябва да бъдат непременно мъже – помнете, архетипът не е фактът!). Жените в тези племена нямат нужда от диджериду, защото са истински жени незамърсени от дисхармоничната орионска западна култура. Мъжете са тези, които имат нужда от него, за да изразяват своята енергетика.

Теоретично, една орионизирана феминистка, би видяла в това проявление своето поредно доказателство, че е права и е склонна да отиде в племето и да пледира за по-голямо равенство, натрапвайки се със своите възгледи по този невероятно агресивен начин в една култура, която векове се е справяло чудесно без нейните идеи за „равенство“! Западният морал, се смята за тооолкова превъзхождащ всичко друго и окото му няма да мигне докато не покръсти всички хора на планетата в своето ново и свещено орионско верую. По този начин феминизмът постепенно се превръща в освобождение от освобождението.

 

Орионският радикален феминизъм е продукт на крайно нереализирано Ин, което се проявява като твърд Ян. Това обяснява тяхната агресия, когато се опитваш да им обясниш това. Защо? Защото много жени реагират на факта, не на архетипа. Понеже, както явно не мога да спра да повтарям, когато говорим за въпросния проблем ние говорим за проблемни аспекти, а НЕ за проблемни полове. Просто конкретният проблемен аспект който обсъждаме избива най-вече чрез женския пол в нашата цивилизация и това са фактите. Казвам именно „факти“, защото ние сме кристализирали архетипа до такъв. Да се опитваме да преиначаваме очевидното е излишен конформизъм, който не би спомогнал с нищо разбирането и оттам разрешението на конфликта. Всеки един акт това да бъде изяснено, обаче, както казах, среща агресия. Това е природата на самото изкривяване. То не толерира нищо освен себе си. В последните десетилетия на орионизация този модел се наблюдава на масово ниво – мъжът винаги греши и се дъни и се извинява на жената за това (сюжетите на киноиндустрията отразяват този сценарий).


– Джери, аз съм жена. Ние не казваме какво искаме. Но си запазваме правото да откачаме, ако не го получим. Точно това ни прави толкова привлекателни,... и малко страшни.

Gwyneth Paltrow, Sliding Doors (1998)


Вече обясних, че когато човек е обсебен от своя кристализирал твърд Ян, той е маниакално убеден в своите убеждения и заключения. Респективно, жените с твърд Ян са убедени в своята правота за абсолютно всичко, без значение за какво конкретно става дума. Те смятат преценката си буквално за непогрешима. На запад вече е дотолкова прието жената винаги да бъде права, че има оригинални вицове от рода на: „Хората, които постоянно грешат, вече си имат име. „Мъже“.

Едно от проявленията на тази претенция за непогрешимост (която както се досещате е без всякакво покритие) е великата „женска интуиция“, която ни се пляска като аргумент в лицето при всеки възможен случай. Не е ли това една от най-жалостивите и претенциозни глупости на света? Заклевам се в Афродита, че не казвам това, което ще кажа, за да избивам комплекси или от някакво полово пристрастие, но досега н-и-к-о-г-а в съзнателния ми живот не съм ставал свидетел на проявата на т. нар. „женска интуиция“ (и за да не бъда наричан с имена, ще кажа, че не съм виждал проява и на мъжка интуиция, но мъжете сякаш не се и пъчат специално по тоя въпрос)! Ама нито веднъж! Може просто така да се е случвало на мен, познавам много жени с реални пси-способности, но никога не съм виждал проява на интуиция! Толкова мои познати са се праскали, че я притежават и това никога не се е доказвало на практика, което разбира се не пречи претенциите да стават още по-гласни. Те винаги взимат възможно най-глупавите решения „от интуиция“, забиват се в най-големите инкарнационни примки „от интуиция“ и дори не могат да изберат хубав ресторант „от интуиция“! Когато посоча това, измъкването е, че става въпрос за единична грешка, несполучлив частен случай. Да. Частен случай, който продължава вече през целия ми съзнателен живот :)) Просто си кажете „не знам“, толкова ли е трудно, трябва ли постоянно да имате мнение (ъм, исках да кажа „интуиция“ :D) за всичко – всички с орионския модел – и мъже, и жени?


– I only act like I know everything, Rogers!

– Black Widow (Scarlett Johansson), Captain America 2: The Winter Soldier (2014)


Exactly! Но да не се отплесвам от основната тема.

 

Феминистките обичат да лаят срещу насилственото патриархално общество. Малко известен факт обаче, е че същият този „патриархален“ елит субсидира феминисткото движение от самото му начало.

Днес съществуват множество доказателства, че още през 60-те години на миналия век ЦРУ създава множество цивилни тенденции, които съвсем целенасочено прерастват в анти-военни движения, движения за борба с наркотиците, организации за обществени права и т.н. Феминизмът за който ще говорим тук – също е част от тези движения. В онези години медията (по поръчка на Елита) умишлено изобретява втората феминистка вълна като част от плана за още по-голямото фрагментиране на цивилизацията и доближаването до НСР. Глория Стайнъм, най-известната феминистка в онзи период е в центъра на тези събития. Днес е неоспорим факт, че тя е работила под ръководството на ЦРУ, които създават и спонсорират идеологията ѝ (а тъй като се поинтересувах от background-a ѝ мога да кажа отвъд всякакво съмнение, че жената е била и Монарх-робиня). Преди да стане феминистка тя е била наета от агенцията да шпионира и саботира групите на марксистките студенти в Европа. Стайнъм става любимка на всички медии именно поради връзките ѝ с трибуквената агенция. Тя самата отрича тези си връзки до 1979 г., когато е окончателно изобличена от независимата преса.

За повечето от нас като странични наблюдатели отвъд океана е ясно, че ЦРУ не е агенция, която желае доброто на никого. В Америка обаче, и до ден днешен, в масовото съзнание на обикновения човек цари погрешното схващане, че ЦРУ работи в интересите на САЩ. Публична тайна е, че подобни агенции и техните аналози (в която и да е страна) не работят за интересите на никоя държава или народ. Те винаги са били инструмент в ръцете на техните създатели – банкерският Елит – и са били координирани от Кралският институт за международни отношения в Лондон (създаден през 1919 г.) и техният американски клон – Съветът за чуждестранни връзки. Както знаем, хора като Ротшилд, Рокфелер и Морган нямат определена национална принадлежност като своя идеология, защото те не мислят на дребно. Тяхната идеология е въвеждането на Нов Световен Ред.

Специално феминизмът е отличен пример за това как мега-картелът на Рокфелер използва своето екстремно влияние чрез масмедиите, за да контролира обществото. Ник Рокфелер открито признава, че неговата фамилия е финансирала движението за равни права и именно те (фондация Рокфелер) са били зад всички вестници и телевизии по онова време. Една от чисто техническите причини за това е, че преди това те не са могли да събират данъци от половината население преди да бъде въведено равноправието.

Въпреки това обаче, може да възникне интересния въпрос защо агенция като ЦРУ ще създава организации, които всъщност да се борят за онова, което привидно да изглежда като „повече права за човека“? Отговорът няма как да бъде осъзнат от човек, който не разбира дълбокото окултно естество на силите стоящи зад тези идеи. А именно – концепцията, че трябва винаги да има противоборство, за да съществува хаос, от който може да бъде въдворен ред – един от основните масонски девизи: „Ordo ab Chao“ – „Ред от хаоса“. Когато има хаос, има фрагментация, а когато има фрагментация – стадото иска да бъде въдворен ред. А кой може да въдвори ред? Спасителите на деня – загрижените за хората правителства :))

Няма как чрез конфликт да стигнете до истинска хармония. Самата идея за конфликт, означава, че има конфликт, а не че предстои ред, ок? Common sense. „Борбата за права“ създава още борба, т.е. още конфликт. Няма интеграция, няма разбиране. Не е ли холокоста един от най-големите примери за това? И до ден днешен все още се говори за „злия Хитлер“ и „горките евреи“. Няма никаква интеграция на това събитие, КОЛКОТО и права да са дадени на евреите впоследствие и колкото и време да е минало оттогава. Не може ли просто цялата планета да продължи живота си, без постоянно да говорим за „горките евреи“? Явно не можем. Манталитетът на жертва е двойно по-голям, още повече, че той се играе от хора, които вече нямат никакво пряко участие в тези събития. Защо се правиш на жертва, когато не си бил такава? Защото „правата ти“ те подстрекават към това, удобно е, имаш статут. (Между другото „жертва“ е в женски род. Защо? Защото жертвата позволява да бъде такава. Характеристика на изкривения Ин.)


С две думи, ако има интеграция и разбиране за човешките проблеми – от закони няма да има нужда. Законът съществува, за да регулира онова, което очевидно не е интегрирано. Ако то е такова – естествено, че закона ще бъде един кух реквизит от който буквално никой няма да има практическа нужда.


Като цяло моделите и енергетиката около феминизма са като тези на комунизма. От нас се очаква да стоим строени в редица и да се преструваме, че в това което чуваме има някакъв смисъл и са заложени някакви дълбоки ценности, но то си е все същия bullshit. Защото който е живял по-дълго в западните орионизирани общества, знае, че тезата за „равенството“ е просто една демагогия и нищо повече. Отношенията в днешно време много рядко са равни. Ролята на единия е да угажда на другия, който проявява константна промяна в настроението, която много често е без всякаква причина. Шаблонът винаги е един и същ – не правиш достатъчно от това или онова и не се подчиняваш на онова, което (обикновено) жената иска. Като в много точната индийска притча за жената. НИКОГА не можеш да постъпиш правилно и си виновен за всичко [дори за менопаузата (или „man-on-pause“ както обичат да казват някои феминистки)]. Винаги има параграф по който се дъниш. Както се изрази един познат, който от години живее в Канада: „Мъжът е приставка тук, той е примитив за дресиране, аксесоар.“ За една орионизирана жена „мъжът е машина за превръщане на бира в урина“ (реален надпис на феминистка фланелка). Когато аргументите за равенство биват издигнати от мъжа, се отговаря с невинни лафчета от „Секса и града“ като: „Мъжете може да са открили огъня, но жените са открили как да си играят с него.“ и т.н... So cute... И мъжа просто трябва да ахва от благоволение към нейната проницателност.

Лошото е, че на запад започва да става наистина страшно. Както съм писал и в книгата, това просто не може да се усети на българска земя и хората тук си мислят, че нещата са преекспонирани. В САЩ и Канада, например, вече си е почти официална теза, че мъжа експлоатира жената. Т.е., ако сте мъж, вие автоматично сте насилник и скоро няма да има никакво значение дали това е субективна истина или не, защото тя ще бъде обективна такава. Ето като в тази новина. Някакъв директор на македонска гимназия се снима в джакузи с 5 свои ученички. Мисълта, която веднага възниква в главата на хората е, че злия мъж е принудил горките момичета да правят нещо против волята им. Никой не задава въпроса, защо 5 привидно доволни и усмихнати момичета с шампанско в ръце са решили да се снимат с този мъж и дали, случайно – о, анатема! – решението им не е самостоятелно? Очевидно аз нямам никаква идея какъв е конкретният случай. Просто искам да опиша магистралата по която мисълта минава с 220 км./ч. в главите на хората. Техният поток веднага е свързан с осъждане на мъжа. Защо след като не знаете абсолютно нищо за обстоятелствата? Защо? Защо това е първата реакция? Не смятате ли, че в това има нещо странно, не смятате ли, че е програмирано поведение?

Цялото това отношение ще бъде преподавано в училищата на децата и ще бъде постоянна тема в медията. В училищата в Канада вече е изключително токсично да бъдеш момче, защото образователната система е превзета от феминистки и лесбийки (много добра кратка статия по въпроса, който знае английски да я прочете) отвъд представи, които не са за вярване и звучат като пропаганда. Делата в съдилищата ще минават по автоматичната процедура, ако делото е „мъж срещу жена“. Орионизираната жена просто иска всичко, без значение колко малко е то. По този повод, друг виц (и не се съмнявайте, че е от реалността):


Рано сутрин. - 10 °С. В трамвая се качва баба и застава до един седнал младеж и след малко казва:

– Младеж, няма ли да ми отстъпиш място?

Младежът:

– Бабо, има поне двадесет свободни места.

Бабата:

– Може да има, но твоето е затоплено...

 

Ето за такъв вид нахалство става дума. Буквално. Скоро всичко ще бъде позволено просто защото си жена.

Какво да кажем за сексизма пък? Просто НЯМА по-сексистки същества от феминистките.

Например, те се оплакват от насилието срещу жените във филмите. Те обаче не виждат – не могат или не желаят да видят – много по-преобладаващото насилие срещу мъжете.

Почти никой не е обсъждал статистическия факт, че в реалния живот, точно както и във филмите, всички мъже са жертви на насилие (и от жени, и от мъже) – много по-често от жените! Този факт остава под цензурата на толкова много табута и „системи на отричане“ в нашето общество, колкото и хомосексуалността във Викторианската епоха или алкохолизма в дисфункционалното семейство. Опитайте се да си спомните колко филми сте гледали през последните десет години, в които героинята напада мъж, удря го по главата с тъп предмет, фрасва го по лицето или в слабините, застрелва го или извършва подобно насилие срещу няколко мъже един след друг. След това се опитайте – наистина положете всички усилия – да се сетите за някакви филми, в които водещата актриса поне да не зашлеви едно мъжко лице (ей така, обикновено без сериозна причина, защото може и знае, че няма да има подобни последствия)? Можете ли да си спомните поне един подобен филм? Произведен след 1970 г.? Както се шегува Боб Уилсън:

 

Преди време си мислех, че съм открил щастлив пример на ненасилие срешу мъжете – „The Fisher King“ („Кралят на рибарите“), но после отново го гледах и видях, че в кулминационната точка героинята зашлевява героя с всичка сила по лицето – par excellence физическо насилие – преди да се целунат. Той, разбира се, няма нищо против да го ударят по лицето като някой роб от Стария Юг и е просто благодарен за целувката. Мъжете в новата митология трябва да бъдат пребивани – поне малко – във всеки филм и всяко телевизионно предаване. И разбира се, те никога не демонстрират болка. Режисьорите очевидно искат да мислим, че те дори не чувстват болка, подобно на другите неодушевени предмети.

 

Защо, по дяволите, орионизираната жена е решила, че е напълно в реда на нещата да зашлевява мъжа за щяло и нещяло? Да го ругае за щяло и нещяло като добитък? Както пише една западна психоложка:


Повечето от жените силно осъзнават мъжкия, но са напълно слепи за своя сексизъм... Когато установите, че започва да ви става неудобно от подиграващите се с мъжете вицове, коментари и разговори, ще откриете и че по-силно осъзнавате сексизма на другите жени. Посочете го... (Но) е възможно да се окаже, че в резултат се отказвате от някои приятелства. По някаква причина жените сякаш чувстват, че признаването на сексизма към мъжете ще запрати феминизма в Средновековието.


Това отношение започва да се превръща в нещо все по-агресивно и все по-често прераства от психологическо във физическо насилие. В книгата вече обсъждахме реалната ситуация с насилието над мъже (отново в Канада, ако не се лъжа). Наскоро получих сведения от първа ръка, че дори ислямския свят (конкретно Ливан), който коментирах в началото на текста, е започнал малко по малко да се орионизира. Дори в Турция вече има центрове за настаняване на мъже пострадали от домашно насилие. В Турция!!! Което идва да потвърди тезата, че орионските ДНК-команди са по-силни от сирианските.

Преди няколко месеца попаднах на потресаващо видео заснето със скрита камера и поставени лица (не е задължително да знаете английски, за да разберете смисъла на клипа):



Free Joomla Extensions


Както видяхте, мъж и жена актьори разиграват публична сцена в Англия в два варианта. В първият, мъжът се държи физически агресивно с жената и почти незабавно се появяват доблестни рицари (и мъже, и жени), които да я защитят, да ѝ кажат, че не е нужно да си причинява това, ще викнат и полиция и т.н.

Във втория случай същата двойка разменя ролите. Жената се държи много по-физически агресивно с мъжа и много по-дълго време. Никой не спира. От зрителите се наблюдават само усмивки и желание за гледане на сеир. Защо? Нали бяхме за равенство? Защо това е нормално? Защо го намирате за „сладко“? Защото, както сме писали и в книгата, нещата НИКОГА не са се свеждали до равенство. Целта е контрол на женския пол над мъжкия. Точно както в медиите винаги е ставало въпрос за това да няма насилие над жени, а не за това да няма насилие над хора.

В друг подобен клип се разиграва същия сценарий и реакциите са идентични. Водещият казва, че са снимали няколко часа и са минали над 160 човека! Нито един от тях не спира, освен една група от жени, които впоследствие се отказват. Минава дори един цивилен полицай, който после казва, че ако ситуацията е била обратната със сигурност е щял да спре, но когато видял жена налагаща мъж, той сметнал, че не е нещо сериозно. Защо не е сериозно?

Някои минаващи дори се идентифицират с женския агресор и са доволни от развоя на събитията. Зад кадър зрителите споделят, че просто са решили, че мъжа е виновен и си го заслужава. Защо? Какво казва това за нашата цивилизация?

 


Free Joomla Extensions

 

Всичко това е двоен стандарт, а орионските ДНК-команди позволяват толерирането му. Ако говориш за ненасилие не трябва да си насилник. Точка. Не може веднъж да си, а друг път – когато това те устройва – да се превръщаш в агресор. Както проницателно отбеляза психоложката в горния клип – да, мъжете са по-силни физически и могат да нанесат повече вреди, но жените със сигурност удрят по-често от мъжете. Защо всички просто смятат, че женската агресия е по-малко травмираща и по-малко опасна?

Няма отговор. Или ако има той е за бавноразвиващи в стил: „Щото просто е така!

 


Искам да завърша тази точка с няколко страници от Уилсън, който още през 70-те на миналия век вижда в какво се превръща феминизма в САЩ. Смятайте – още през 70-те. Днес това още не може да бъде усетено тук, както се е усещало там през 70-те, което означава, че тук процеса все още е доста по-бавен. Както се казваше в един друг виц, който беше популярен преди 2 години:


– Иванчо, 2012 г. е, иде края на света – не се ли страхуваш?

– Спокойно, България е 50 години назад.


Та така и в този случай (този път – за щастие).

Нека видим какво има да ни каже Боб за секса, феминизма, мъжете и жените.


Преди около година най-накрая излязох от килера. Признах истинската си природа и открито се присъединих към останалите от същото презряно малцинство като мен, пренебрегвайки цялото презрение и ненавист, които знаех, че това ще навлече на главата ми. Присъединих се към Мъжкото движение.

Нещо по-лошо: започнах да говоря и да пиша за „мъжки проблеми“. Главата за тестостерона (която следва – бел. Н.) представлява само част от растящия ми бунт срещу новия Култ на омразата, който поставя мъжете в „долната друга“ позиция (както я наричат социолозите), запазена преди или за чернокожите, или за азиатците.

Тази „защита на незащитимото“ не би трябвало да изненадва никого, тъй като никога не съм имал особен „здрав разум“. От 1959 г. пиша противоречиви статии и книги и съм имал честта да бъда наричан с всяко гадно име в английския език от всяка банда от фанатици, която се въди по тази планета. Присъединяването ми към Мъжкото движение сочи единствено, че на 62 години продължавам да върша също толкова недипломатични неща, колкото и през 20-те си години: дипломирах се от Завършен Млад Глупак до Завършен Стар Глупак, без дори да премина през Зрялостта или Прагматичната Предпазливост.

Любопитно е, че по-голямата част от забавната и обикновено квази неграмотно написана кореспонденция, която получавам за настоящата си защита на мъжете, идва не от жени, а от мъже. Бих казал, че всъщност 90% от нея е от мъже. Дори след задълбочено изследване и медитация, не мога да разбера това. Мога да мисля единствено за евреите, които са станали лидери на Американската нацистка партия – няколко случая стигнаха до вестниците, а един се самоуби, когато нюйоркски вестник документира еврейското му родословно дърво. (Друг еврейски нацист смени името си, когато чикагски вестник публикува древноеврейското му потекло.)

Подобно на онези евреи, които мразят „еврейството си“ повече, отколкото първоначалните нацисти, някои мъже очевидно мразят себе си и другите мъже повече, отколкото радикалните феминисти. Спомням си лудия, но напълно убедителен герой „Бъфало Бил“ от блестящата „Мълчанието на агнетата“ на Томас Харис – човекът, който толкова отчаяно иска да избяга от мъжествеността си, че се опитва да сътвори женска кожа, за да се скрие, когато се оказва, че не може да се подложи на операция за смяна на пола. Може би Харис разбира мъжката самоомраза по-добре от мен.

В цялата изпълнена с омраза кореспонденция, която получавам заради писането и говоренето за андрофобията, никой не се е опитал да обори централната ми теза: след близо сто години тестване на интелигентността, нито един психолог не е доказал никакви различия между жените и мъжете. Мъжката уж малоценност, подобно на уж малоценността на чернокожите, остава чиста фантазия без нито едно експериментално доказателство в своя подкрепа. В непрекъснатите си твърдения за умствените дефицити на мъжете Кристин Крафт, Каръл Хемингуей и други Радикални Феминисти просто копират Хитлеровата техника на Голямата лъжа.

Разбира се, знам, че подобно на нацистката Голяма лъжа, мъжката „малоценност“ ще се повтаря до безкрай, без значение колко много научни доказателства ѝ противоречат. Политиката не почива на научно валидизиране. Тя се основава на страстите и предразсъдъците; иначе тази планета може внезапно да стане съвършено нормална.

Казано меко, мъжете, които мразят мъжете – подобно на жените, които мразят мъжете – изглежда, работят върху собствените си психологически проблеми, а не върху научните изследвания.

 

Както отбелязва социологът Лорънс Дигс, расизмът остава напълно видим, независимо дали е от бели срещу чернокожи или от чернокожи срещу бели, но сексизмът остава напълно невидим, ако идва от жени срещу мъже. Щяхме да го смятаме за трогателно, но напълно „нормално“, ако Дани Куейл или Бил Клинтън трябваше да прекарат живота си в инвалидна количка като Рон Ковик, но същото става чудовищно и немислимо, ако си го представите да се случва на чисто, благородно, женско създание.

Ние разглеждаме единствено нашите уж „субчовешки“ мъже като заменими, лабораторни животни. Жените разглеждаме като истински и напълно човешки създания, а оттук и не просто „пушечно месо“. Дори днес, след 30 години на Радикална Феминистка агитация и пропаганда, жените заемат всеки чин в армията – без битките на предната линия, които все още са запазени за нашите „субчовешки“ мъже.


Д-р Клиъри може да види сексизма (или андрофобията, както го наричам аз), защото има здрава нагласа към феминизма – като кръстоносен поход за справедливост, а не просто още една Група на омразата. Нека повторя една от любимите си реплики: точно както Маркс нарича антисемитизма „социализъм на глупаците“, според мен анти-андризмът ще изглежда (в едно психически по-здраво бъдеще) като феминизъм на имбецилите. Той няма нищо общо с никаква легитимна борба за правата на жените, точно както нацисткият антисемитизъм не е помогнал на немците да разрешат която и да е от реалните несправедливости, струпали им се на главaта след Първата световна война.

Психолози като д-р Фаръл едва започват да изчисляват общите поражения, които андрофобията е нанесла на мъжете: те ни показват статистики за броя на самоубийствата при младите мъже (шест пъти повече в сравнение с жените), бързото нарастване на броя на инфарктите при мъжете, графики, показващи еднаква очаквана продължителност на живота за мъжете и жените от зората на статистическата наука до 20-те години на XX в., които стремително спадат към настоящето, когато мъжете имат седем години по-малка продължителност на живота от жените, и т.н. Човек почти би могъл да прогнозира такива статистики априори: никоя група не може да води нормален, здравословен живот в общество, което я мрази и в червата и всекидневно ѝ го повтаря.

Най-високият брой самоубийства – по една случайност – се наблюдава при белите мъже, които представляват 72% от общия им брой. Според мен това е резултат от факта, че официалните ни Строители на мнението са избрали белите мъже – подобно на „вещиците“ в средновековна Европа – да станат групата, която е толкова неоспоримо прокълната, че дори и най-крайният последовател на учението за свободната воля не смее да ги защити.

Най-честото обвинение срещу всеки от нас, който се противопоставя на андрофобията, гласи, че защитавайки всички мъже, ние по необходимост браним онези незащитими бели мъже, които митологията на нашето общество просто не приема. Отново като евреите в Германия – белите мъже винаги изглеждат богати, солидни и спокойни в популярните медии; само другите хора (не-бели, не-мъже) могат да минат за бедни, болни или разстроени.

Баща ми, макар и бял и мъж, остана беден работник през целия си живот. Той печелеше по-малко пари не само от Рокфелер, но и от всяка от радикалните феминистки, които пишат бестселъри за това, как всички мъже са ги експлоатирали. Никога не посегна да удари майка ми или мен и се опитваше да ѝ пречи да ме пребива. Всеки път ѝ даваше чека си със заплатата, не пиеше, освен по празници, когато обръщаше по една-две чаши, но никога количество, достатъчно да се напие. Поне това са моите спомени. Разбира се, сигурно съм имал халюцинации. Всички бели мъже са безумно богати и имат лоша черта, която е поне километър широка. Следователно предполагам, че баща ми никога не е съществувал. Аз просто съм се появил от нищото.

Да бе, естествено.

 

Ще опитам да постигна безрасъдния подвиг да разгледам химическите разлики между мъжете и жените и няма да се огранича до параметрите, дефинирани от феминистката догма. Накратко, очаквам осъдителни присъди от политически коректните (ПК). Тази предвидима (защото е механична) реакция не ме притеснява. Свикнал съм с враждебните критики. Освен това не мога да си представя първокласен художник или учен, който би могъл да отговаря на изискванията за ПК, тъй като ПК, като всяка догма, създава бедна на информация среда, а изкуството и науката винаги търсят обогатяването на информацията.

От тридесет години някои феминистки твърдят, че всички различия между мъжете и жените са резултат от социалното възпитание. През същите тези тридесет години обаче други феминистки (т. нар. феми-нацисти) са настоявали, че мъжете носят някаква форма на първородния грях или биологична стигма, която ги прави по-малко човешки. Трета група феминистки успява да вярва едновременно в двете противоречащи си теории в стила на Оруеловото „двойно мислене“. („Всички хора са създадени равни, но тези от женски пол са по-равни от другите.“)

В тази глава, която разглеждам като подтикваща към размисъл, а не като окончателна истина, предлагам теория за мъжкото „различие“, основана на най-новата серия от открития в биохимията.

Първо, обаче, важно предупреждение: всички химически „спусъци“ за човешкото (или животинското) поведение действат статически, а не абсолютно. С други думи, всяко обобщение в неврогенетиката има мъглява, а не абсолютна стойност на „вярно/невярно“. Най-добрите обобщения се отнасят до повечето случаи, но нито едно от тях не се отнася до всички случаи. Както съм се аргументирал другаде, трябва обичайно да използваме думата „sombunall“ (смесена дума съставена от „some but not all“ – „някои, но не всички“ – бел. Н.), за да противодействаме на силната тенденция към догматизъм, вградена в културата ни от християнството и аристотеловата логика.

Хитлер навярно се е срещнал лично с 0.0000000001% от евреите по света. Следователно неговите антисемитски обобщения се основават на недостатъчна база данни. По същия начин Глория Стайнъм е срещнала може би 0.00000000000000001% от всички мъже по света и андрофобските ѝ обобщения също почиват на недостатъчна база данни.

 

При половата диференциация повечето мъже по принцип са с по-силна зрителна ориентация и демонстрират по-голям интерес към зрителната еротика от повечето жени и това вероятно е свързано – както ще видим – с количеството тестостерон в мъжката система тяло-мозък и естроген в женската. Затова много, много повече мъже (отколкото жени) си купуват „Playboy“. Въпреки това някои жени четат и се наслаждават на „Playboy“, а някои дори се наслаждават на хард-порното. Човекът – мъж или жена – в цялата му капризна уникалност не може да се прогнозира на базата на половите обобщения, точно както не можете да го направите въз основа на расовите генерализации.

Всички ние – мъже и жени, и онези, които не са сигурни, имаме малко тестостерон (основния „мъжки“ хормон) и малко естроген (основния „женски“ хормон) от зачатието си, но още преди да напуснем утробата химията ни започва да се променя. От раждането нататък мъжете имат повече тестостерон, а жените – повече естроген, а след пубертета количеството тестостерон в мъжете и естроген в жените рязко се увеличава, силно влияе върху по-голямата част от поведението ни като възрастни през следващите 30-40 години и намалява едва в третата възраст.

Например мъжете „виждат“ повече сексуалност от жените. Показвайки филмиран разговор на мъж и жена, психологът Франк Сал установил, че студентите възприели повече сексуално флиртуване във филма, докато студентките видели единствено дружелюбност. Ние „виждаме“ само онова, което химикалите в мозъка ни програмират да „виждаме“, и това управлява цялото възприятие, а не просто зрението. (Питайте всеки потребител на LSD.) Мозъчните химикали и imprint-натите/обусловените/генетичните нервни мрежи определят какво ще възприемаме и как ще осмисляме възприетото.

Младите мъже, препълнени със сперма, непрекъснато искат секс. Жените обикновено имат нужда от убеждаване. Мъжете, които не успеят да убедят нито една жена, обикновено стават злобни или несигурни, както са забелязали всички психолози след Фройд. Според красиво подбраните думи на психолога Джон Деламейтър: „Мъжете инициират сексуално поведение, а жените го контролират.“ Следователно еволюцията е резултат от женските избори, тъй като практически всички мъже (с изключение на няколко евнуси и уродливи случаи) отчаяно се съревновават да открият сексуални партньори, а жените – по-малко ръководени от тестостерона – винаги могат прагматично да изберат кои мъже да приемат. Възможно е да изглежда странна мисъл, но хората са станали такива, каквито ги виждаме днес – под „ние“ разбирам целия човешки вид по всички континенти – защото откакто сме станали хора, а даже и преди това, жените са избирали кои гени да приемат и кои – да отхвърлят.

Един неочакван резултат от високия тестостерон, открит от Нормън Гешуинд от Харвард, е по-бавният растеж на вербалната лява хемисфера сред нас, т. нар. „тестостеронно натровени“ мъже, и съответно засилен растеж на по-зрителното дясно полукълбо. Това би могло да обясни защо малките момичета развиват големи вербални умения преди момчетата и остават по-вербални през по-голямата част от живота си. (Опитайте се да отгатнете първите художествени сфери, в които жените бележат успех през XIX в.? Поезията и романа, разбира се. И днес виждаме повече жени, отколкото мъже на редакторски постове.)

Сред мъжете с по-големи десни полукълба има повече леворъки, отколкото сред жените – един изключително интересен факт. Леворъкостта и силното развитие на дясното полукълбо корелират с творчеството и в по-малка степен с имунен дефицит. Сред известните леворъки личности, които имат силно развито дясно полукълбо, са такива творчески титани като Леонардо, Микеланджело, Бетховен, Ницше, Айнщайн и Пикасо – и такива патологични случаи като Били Кид и Джак Изкормвача (както показва посоката на разрезите от ножа). Гешуинд събира доказателства, че доминацията на дясното полукълбо поражда големи способности в музиката, изкуството и математиката.

Така по-голямата част от зрителната еротика и порното обикновено имат мъже-продуценти и получават най-висока оценка от мъжка, а не от женска аудитория. Това обаче важи и за по-голямата част от архитектурата, абстрактната живопис и геометрията. Всичко това може да е резултат от ориентацията към дясното полукълбо.


Или с две думи – ние просто сме различни. Както казва Бил Майер: „You can’t reform biology“. Орионизираното поведение не иска да възприеме това, защото върховенството на този интелект и морал „няма как да бъдат оспорени“. Ако жената продължава да се орионизира тя ще бъде все по-малко жена и ще изземе изцяло автентичното активно мъжко начало от обществото, както е това в Империята Орион. Мъжът ще става по-женствен (защото ще става все по-мекушав пред твърдата женска; между другото вече виждам всеки втори мъж да носи дамска чантичка през рамо, която засега е направена да изглежда като „мъжка“). Жената ще става все по-голяма мъжкарана. След време тя сигурно дори няма да ражда, а това ще става от изкуствено създадени утроби. Ще пуши все повече (за да се заземява – понеже винаги несъзнателно се стреми към своя Ин) и всичко свързано с женствеността – подхранване, износване, приемане – ще бъде закотвено с твърди Ян-аспекти. Този процес вече е започнал отдавна на запад и бавно пробива и по нашите ширини. Поради това, както завършва и Боб Уилсън: „Мъжът скоро ще остане извън периметъра на човешката общност просто заради формата на гениталиите си. Разбира се, не бива да разглеждаме радикалния феминизъм като луда група на омразата. Трябва да го приемаме като шик, като ултрамодерно, като политически коректно. Разбира се, само хората, които мразят въз основа на формата на носа или цвета на кожата, заслужават етикета „фанатици“. Разбира се.


Естествено, цялата тази информация среща огромна съпротива дори на идейно ниво и бива отхвърляна твърде лековато. Лично аз съм удивен от следното например.

По принцип повечето хора имат достатъчно интелект да разбират що за манипулация е телевизията и медията като цяло, но когато стане дума за орионизирането на света и насилието над мъже, те казват нещо от рода на: „Ако това е вярно, защо за него не се говори по медиите?

Направо пуквам от тъпотия в такъв момент! Кои медии? Онези за които иначе по принцип сте съгласни, че са там, за да ви дезинформират и да не ви съобщават РЕАЛНИТЕ проблеми ли? WTF people? For real! Как може едно нещо да е 100% аргумент в един случай и 100% анти-аргумент в друг, когато това не ви устройва? Това отново е двоен стандарт (което между другото, вече знаете, че е основна черта на орионизираната женска). По някаква причина местното колективно несъзнателно отказва да види това като проблем, може би защото реалността му тук не е така „твърда“, както е на запад.


Ето защо, нека обърнем внимание на доза новини, която ще ви разкрие и другата страна, която няма да видите по bTV. Много от тази част бе спестена в книгата, защото нямаше място, а и сякаш бе по-добрия избор там да се наблегне на езотеричната страна на въпроса. Тук обаче, ограничение на мястото няма, затова ще ви зашлевя с моята лавина от фактология, по причините, поради които една орионизирана женска би пернала всеки един кандидат насреща – за спорта


Следват тематично подбрани новини за процесите свързани с орионизацията на планетата, които поотделно не могат да бъдат поставени в перспектива (макар ако забелязахте вече да разхвърлях много новини из структурата на самата статия), но натрупани количествено, може да ви разкажат една по-различна история. Така че просто започвам да изброявам, след което, когато отрицанието ви вече е утрепано от факти, просто преминавам към заключението.

 

А за да има малко смях преди това, предлагам ви любимия ми скеч на Бил Майер за феминизма :)

 


Free Joomla Extensions


 

Orion TV


Неуважаеми поданички, и вие низвергнати поданици, говори Кралицата на Орион. Тъй като тази вечер нямам по-интересни занимания, реших да ви представя вечерните новини, които разбира се ще отразят моето великолепие из жалката човешка култура. Новините ще бъдат подплатени с аромата на моя безценен коментар след всяко официално съобщение. Without further ado, нека започнем тази емисия бяла св... кхъм... новини... с разбира се:


Политика


Обама: „Скоро САЩ ще имат жена президент“


В телевизионно интервю, американският президент Барак Обама изрази увереност, че скоро САЩ ще имат жена президент и тя ще се справя много добре с управлението на страната. Той похвали работата на жените в администрацията си, без да споменава конкретни имена. Бившият държавен секретар на САЩ Хилъри Клинтън обаче вероятно ще бъде кандидатът на демократите за президент в следващата надпревара през 2016 г. Силното ѝ политическо минало като сенатор и първа дама на Америка вероятно ще ѝ помогнат да бъде избрана от съпартийците ѝ.

Лидерът на Демократите в Конгреса, Нанси Пелоси, заяви през юни, че Клинтън е „най-добре подготвената личност за Белия дом в последните десетилетия“.

Клинтън се оттегли от поста през втория мандат на Обама в Белия дом и бе изпратена от него със суперлативи за работата ѝ.

Проучвания показват, че тя води сред останалите възможни кандидати за съперник на републиканците. Тя все още не е заявила твърдо намеренията си относно ново явяване на избори.


Ама брааааааааво бе Хилъри, айде бе мацко, откога те готвя да бъдеш мой пряк земен администратор за SSSАЩ, а с тая маймуна от Африка не можахте да се разберете нещо. Време е, време е да разпространиш светли... ъ, словото ми по таз синьо-зелена планета!

 


България трябва да изпълни препоръките на ООН за премахване на дискриминацията срещу жени


Държавата ще подкрепя фирми, които назначават повече жени на работа. Това предвижда правителствен план, по който България трябва да изпълни препоръките на ООН за премахване на дискриминацията срещу жени.

Друга от мерките в плана е държавата да подпомага активно бизнеси, в които работят повече жени. Целта е да се изравнят средните заплати на мъжете и жените. В момента по данни на Евростат представителите на силния пол получават средно с 12% по-високо възнаграждение.

Точният механизъм, по който ще се осъществява държавната помощ както по отношение на ръста на заплатите, така и за стимулиране на фирми да наемат жени, ще бъде записан в специален закон за равенство между половете.

Политически партии, които включват по равен брой мъже и жени в листите си, също ще получават стимули от държавата.

Законът за равенство между половете трябва да е готов през септември, предвижда националният план. Все още обаче не са разработвани конкретни текстове от него, обясниха от Министерството на труда и социалната политика, което отговаря за равенството между половете.

Наказателният кодекс също ще трябва да бъде променен, за да се изпълнят част от мерките срещу насилието над жени.

ООН е поискала от България да отмени чл. 158 и алинея 4 на чл. 191 на кодекса.

Първият е от 80-те години на миналия век и предвижда изнасилвачът да не бъде наказван, ако сключи брак с жертвата си. Вторият текст пък позволява брак на пълнолетен с лице под 16-годишна възраст.

В Наказателния кодекс да се впише и изрично наказание за домашно изнасилване. Това са случаите, при които съпруг изнасилва съпругата си, обясниха юристи.

Съветът за електронни медии пък ще трябва да приеме правила какви образи могат да изпълняват жените в рекламни клипове. Целта била да се ограничи разпространението на стереотипи по полов признак.


Така, така, толкова добре да се подреждат нещата в таз моя бъдеща Колония България... Ситуацията там все още ухае на телешки слабини заради долните псета, които допреди няколко хиляди години все още държаха камшика там, но вече е време бялата ми св... кхъм, ЛЮБОВТА МИ да огрее и таз малка територийка. Това е типа Равенство, който обича вашата Богиня! Премахване на дискриминацията срещу жени, чрез създаването на такава срещу мъже :)) Закон, срещу съпруга изнасилващ съпругата! :))) Как да не обичам администраторите си! :))) Ето това е майсторството! Няма значение, как ще бъде доказано, важното е женската да каже, че се е случило! Това е толкова наложителен закон на фона на случващото се в тази държавица :)))) – истински приоритет! :D :D :D Добри поданици имам в ООН, трябва да се поощрява манталитета на жер... кхъм, на високо женско самочувствие в тази страна, трябва! Женската заплата трябва да е като мъжката, без оглед на каквото и да е било друго като тези сквернословия от долния линк (защо още не е свалено това от youtube, хм, някой май ще остане без глав... кхъм работа). Скоро – женската заплата тройно по-голяма от мъжката! Момичетата на МА-МА заслужават само най-доброто! Femini! Femini! Femini!



Free Joomla Extensions


А сега, нека преминем към другата ми любима идеология :)


Религия


Наследникът на Далай Лама може да е жена


Далай Лама се намеси в непримиримата война между половете в Австралия, като заяви, че неговият наследник като духовен лидер на тибетците може да е жена.

„Ако обстоятелствата са такива, че жена Далай Лама би била по-полезна, тогава автоматично ще дойде жена Далай Лама“, заяви той на пресконференция в Сидни в началото на десетдневната си обиколка в Австралия.

Светът е изправен пред „морална криза“ на неравенство и страдание и се нуждае от състрадателни лидери, заяви 77-годишният духовен лидер, след като бе запитан за конфликта между половете, раздухан отново от премиера на страната Джулия Гилард тази седмица.

„В тази връзка биологически жените имат по-голям потенциал. Жените имат по-голяма чувствителност към щастието на другите. В моя случай баща ми беше много нервен човек. Няколко пъти се е случвало дори да ми посяга. Но майка ми беше толкова прекрасно състрадателна“, сподели духовният лидер, който живее в изгнание.

Във вторник Гилард заяви, че консерваторите маргинализирали жените и биха върнали законите за аборта, ако спечелят изборите през септември. Вчера тя обвини лидера на опозицията Тони Абот в женомразство, навличайки си гневни контра обвинения.

Далай Лама, който е носител на Нобелова награда за мир, ще посети Сидни, Мелбърн, Аделаида и Даруин.


Ех, Далай, Далай, easy there charm school... Такъв голям фен... си ми! Казах ти „спри“, вече имам женски администратор в лицето на Лизиту и Хилъриту, а ти не, та не... Но нали си ми слабост, още преди да влезеш в тяло, когато се запознахме в тунела със светлина :)) Ти от малък обичаш да се прераждаш отново и отново от тяло в тяло като истински извънземен, а тибетския народ ти вярва. Нищо, че сега вярва повече на КНР, не се разстройвай и не му пука особено дали Далай Лама е жена, мъж или камила :) Ще помисля кой да пратя в Тибет, когато се върнеш в моето Царство след някоя и друга обиколка около Слънцето ви.

 


Английският синод окончателно одобри идеята за женски епископ


Църквата на Англия в понеделник гласува за допускането на жени до епископски сан, слагайки край на половин век на разделение относно ролята на жените, предаде AFP. Решението взето от ръководния орган на църквата в Йорк, Северна Англия, отменя предишното шокиращо решение от 2012 г. и идва след интензивни дипломатически действия на архиепископа на Кентърбъри Джъстин Уелби.

За решението жените да могат да бъдат епископи, са гласували две трети от общия брой на членовете на Синода. Главният синод, висшият орган на църквата на Англия в понеделник окончателно подкрепи идеята за женски епископ. През ноември миналата година синодът предварително одобри идеята. Трябва да се отбележи, че през 2012 г. предложението за женски епископи беше отхвърлено. Идеята за женски епископи преди това подкрепи премиерът Дейвид Камерън: „Аз силно подкрепям предложението да се даде възможност да станат епископи жени, и се надявам, че църквата на Англия ще направи тази важна стъпка, за да се установи като съвременна църква, която е двигател на нашето общество.“ каза министър-председателя.


Ех, Дейвид, Дейвид, ама и ти си един като Далайката... Оценявам козметичните ти усилия, но земната ви църква отдавна посредничи към мен чрез образа на девата... макар някои ментално предизвикани (mentally challenged) хора да не го разбират, съсъсъсъсъсъсъ (змийски смях – бел. Н.) :) Но добре, нека и там има преки женски администратори, Англия е изконна територия на нашите морални устои. Прав си, трябва да градим традиция и да поведем света към правилната религия на Единствено Истински Божествената! Мен!

 

Наука


Какво предизвикват красивите жени у мъжете? – Благородство!


Мъжете постъпват по-благородно в присъствието на красиви жени, установи британско проучване, цитирано от в. „Дейли мейл“. Нищо не трогва повече дамското сърце от гледката на кавалер, който помага на възрастен човек да пресече улицата или пренася тежкия багаж на непозната.

Но британски психолози предупреждават, че не трябва да вярваме прекалено много на добрите самаряни сред представителите на силния пол. Мъжете се правят на по-благородни, отколкото са, за да привлекат вниманието на потенциални партньорки. Явлението е познато на психолозите като рeacocking (паунско перчене).

Изследване, публикувано в авторитетното издание „British Journal of Psychology“, установи, че колкото по-красиво е дамското присъствие, толкова по-зрелищни и чести биват благородните постъпки от страна на мъжете. В рамките на проучването група доброволци, съставена от мъже и жени, била включена в компютърна игра. В началото участниците получавали парична сума, която можели да вложат или в своя, или в колективна сметка. Оказало се, че мъжете били много по-склонни към дарения в полза на другите, когато били наблюдавани от представителки на противоположния пол. Те ставали особено щедри в присъствието на по-атрактивни жени. При дамите нямало промяна в подаянията, в зависимост от това дали са били наблюдавани или не от другите участници в тестовете.

За разлика от тях мачовците променяли честотата и обема на дареното в зависимост от сексапила на присъстващата до тях дама. Мъжете от експеримента се състезавали и помежду си, за да могат най-силно да впечатлят наблюдаващите ги красиви доброволки.


Ах, тези ДНК-команди се оказаха безценна инвестиция, просто цена нямат! Жъна реколта след реколта, ранчото ми е по-голямо от всякога!

Иначе имах си хас хубава жена да не предизвиква благородство! Че какво друго може да предизвика съсъсъсъ, ерекция ли? Разбира се, че благородство ще предизвика, съсъсъсъ! И разбира се, че не можете да вярвате на един мъж! Той никога не е себе си около жена! Точно на това разчитах толкова милиони години на толкова светове! Съсъсъсъсъсъ :)


Армия


Норвегия въведе задължителна военна служба за жените

Норвегия ще въведе задължителна наборна военна служба и за жените. Това стана ясно, след като парламентарно представените партии, с изключение на християндемократите, се съгласиха да приемат предложението на правителството за тази промяна.

Депутатите смятат, че правата и задълженията трябва да са еднакви за всички и че въоръжените сили се нуждаят от най-добрите човешки ресурси, без значение от пола.

Норвегия е сред водещите страни в борбата за равноправие между половете. Осло въведе мерки, като изискването поне 40% от бордовете на всички публични акционерни дружества да се заемат от жени.


Aleeee, aleeeee, aleeee, aleeee – Forza Femini!

Или с думите на моя мил Пер: „Както се било случвало и преди много, много години, рептилианските женски отново били зачислени в армията и поставени на бойното поле до техните мъжки половинки.

P.S. – Страшничко..., помисли си Мату.

Съсъсъсъсъсъсъсъсъсъ :))


Култура

 

26

 

Така обичам елегантните решения, съсъсъсъсъсъ :) Обичам Равноправието :)) Има орионски хляб в тази планета :)

 


Еврокомисията забранява детските приказки


Според Комитета по правата на жените към ЕК, класическите произведения на литературата за деца формират в подрастващото поколение невярна представа за съвременния свят, затова четенето на такива книги следва да се ограничи. Комитетът по правата на жените към Европейската комисия подготви отчет, в който особено внимание се отделя на това, че класическите детски книги, които жителите на Европейския съюз продължават от десетилетия да четат на своите деца, формират в подрастващото поколение неверен модел за равноправието на половете в съвременния свят.

В тези книги възрастните най-често действат според патриархални канони – бащата работи, а майката си седи у дома и възпитава децата. Това, според евродепутати, е недопустимо, тъй като у малчуганите се създава впечатление, че мястото на жената не е в офиса, а в кухнята и така се формират определени стереотипи за взаимоотношенията между половете.

За да промени тази ситуация, Европейската комисия предлага в училищата да се въведат специални курсове, където да се обяснява на децата, че всички те – и момчета, и момичета – имат равни права и могат да правят кариера независимо от пола си. По време на тези курсове на учениците ще им бъде предложена подходяща литература, а неправилната – забутана на задните рафтове.

Това предложение обаче предизвика негативни реакции във Великобритания. Представители на движението на „евроскептиците“ посочиха, че е най-малкото непрофесионално да се отделя такова внимание на подобни „дреболии“, а да се загърбва далеч по-важната тема за ефективното използване на ресурсите на Евросъюза, с което да се преодолее икономическата криза в Европа. Според тях, вместо да се занимават със социално инженерство сред подрастващите, еврочиновниците е по-добре да отделят повече внимание как да осигурят работа на родителите на фона на растящата безработица. Освен това британците заявиха, че смятат да се борят за правото да четат на децата си книги като „Питър Пан“, независимо че там героините не работят и не се занимават с правенето на кариера.


Директно включване от Н.: Тук смятам да отнема за кратко микрофона от Многоуважаваната, Божествената and whateva Кралица, както и от премъдрия Комитет по правата на жените към ЕК и да запуша устите на всички им с младежкия си скротум, че нещо станаха твърде много освободените от смисъл приказки.

Това казва всичко. Благодаря за вниманието.

 

Докато местните трудолюбиви занаятчии коригират това грубо прекъсване по трасето (между другото няколко мадърфакъра ще останат без глав... кхъм работа), нека кажа, че понякога забравям колко са добри генетичните ми учени. Щом успяха косвено и приказките да забранят покрай Равноправието в Империята, значи си е струвало раздаденото моноатомно злато. Упс, изпуснах се..., то съществува само в приказките, съсъсъсъсъсъ :))

 

 

Кавалерството е мъртво, защото мъжете са мързеливи

 

Всяко момиче е излизало поне веднъж в живота си с момче, което сякаш не е чувало думата „кавалерство“. Не става дума за липса на възпитание и такт, а за елементарните малки жестове, които жените искат да получат от бъдещото си гадже. Наистина е трудно, когато очаквате той да направи нещо, а той изобщо да не се сеща. Повечето жени искат дребни неща като да ѝ отворят вратата на колата, да ѝ носят чантата, да ѝ задържат вратата, да ѝ подарят цвете. Не е много трудно за постигане, а има голям ефект, защото всяко момиче би го оценило.

Мъжете винаги търсят лесното. Разбира се, повечето наистина го правят. Мъжете искат всичко да стане по възможно най-лесният начин, просто защото знаят, че винаги трябва да полагат усилия. Ако жената очаква кавалерство, то мъжът си мисли, че тя има твърде много изисквания и очаква прекалено много. За съжаление, мъжете не осъзнават, че кавалерството е много лесен начин да спечелят симпатиите на една жена.

Жените занижават изискванията. Няма какво да крием, светът е устроен така, че жената избира мъжа, а той трябва да положи повече усилия. Проблемът е, че сега е модерно поведение, което преди дори 50 или повече години е било неприемливо. Жените винаги са имали по-високи изисквания и мъжът е трябвало да положи немалко усилия, за да спечели една жена. Към днешна дата всичко е доста по-различно. Жените занижават стандартите си и имат по-малко изисквания към мъжете. А разбира се, за тях това е чудесно, защото могат да получат секс, връзка, любов и то без да влагат много старание.

Кавалерството е необходимо и за двата пола. Факт е, че жените обичат да се чувстват защитени, пазени и обожават да усещат мъжката сила. Също така мъжете обичат да защитават. Това е просто природен инстинкт. Момичетата се чувстват по-добре, когато излизат с момче, което полага грижи за нея. По този начин и мъжете се чувстват мъжкари. Кавалерството е мъртво, само ако вие му позволите да умре. Момичета, не занижавайте критериите си. Мъжете обичат лесния начин, но не и когато става дума за истински чувства. Ако той наистина ви харесва, ще се старае повече и ще иска да ви спечели. Стига да има желание от негова страна, той може да направи чудеса.

 

Така, така, съсъсъсъ :D Докато, има добре обучени феминистки, които пишат изречения като: „Повечето жени искат дребни неща“ Империята ми ще върви напред :D Никой не трябва да пита какво иска мъжа в, това не е Равенство. Равенство е жената да е задоволена без значение какво иска мъжа, кой изобщо го пита него, съсъсъсъсъсъ :D Важно е единствено какво иска жената. То трябва да бъде изпълнявано.

Малки неща“ – съсъсъсъсъсъ :D


Пò(п)-култура

 

Ах толкова много песни за мен има напоследък, че мога да им направя класация... просто не знам коя да си избера... Айде на Бионситу „Run The World“, в която текста е точно 2 реда, които се повтарят из цялата песен, но пък са 2 реда за мен! Не разбирам колажи като този в интернет. Да им се отреже глав... кхъм, заплатата!

Но иначе добра работа, добра работа... 2 реда свеждащи се до управлението на Земята от жени (докато Бионситу е заобиколена от хиени и армия – класика – символ за Аз и моите „наложители на реда“). Добра хореография, добре, добре. Повечето от тях приличат на пенсионирани учители по физкултура, но добро начало, добре, добре, съсъсъсъсъсъ :)



Free Joomla Extensions

 

Обожавам и любимата ми оруелско-феминистка кампания (наред с Кондолиза Райс и още други красавици) за премахването на думата „bossy“ от английския език. Наистина не разбирам защо бе осмяна от абсолютно всички! Каузата официално има за цел да окуражи малките момичета да бъдат лидерки! Като мен! Какво?! Не е ли в реда на нещата да постелим килима на бъдещия социален строй?

 

Звезден блясък


Брус Уилис: Жените трябва да управляват света

 

Героят от филмовата поредица „Умирай трудно“ казва, че жените трябва да управляват света. Брус Уилис има четири дъщери – 15-месечната Мейбъл Рей от настоящата си съпруга Ема Хеминг, и Румър, Скаут и Талула от брака с бившата си жена Деми Мур, припомнят от БТА.

Актьорът казва, че за него не е никакъв проблем да вирее в доминирана от дами среда, тъй като изпитва само дълбоко уважение към тях.

В интервю за сп. „You“ 58-годишният Уилис споделя: „Прекланям се пред жените и винаги съм се чувствал в по-голяма безопасност, когато съм заобиколен от тях. Жените са много по-умни от мъжете – признах това още преди време. Те трябва да управляват всичко, да бъдат президенти на всяка една страна в света. Мъжете не могат да се мерят с тях – те просто преминават през живота, оплесквайки нещата.


Ех, Бруси, Бруси, така обичам да съзерцавам образа си в голото ти теме. 4 принцеси ли станаха, Бруси? 4 принцесииииииии, L-O-L, jeeeeeesus, опа това е сирианско божество, искам да кажа, Maryyyyyy. Ама като им гледам снимките по-добре да не се бяха раждали бе Брусиии бееее! Че и за държавни глави ги готвиш миличъъъъък. Разбира се, че жените са по-умните, женско тяло ли е по-умно е – закон. Пу-пу-пу, all the best for you!

 

 

И така, единствено мен уважаеми зрителки, и всички вие, зрители с колеблив пол... Благодаря ви, че отново бяхте с мен и моята емисия. Разбира се, ако си бяхте позволили да правите нещо друго, докато съм по телевизията щяха да хвърчат глави, съсъсъсъсъ :)

We are of peace. Always.

Любов и СВЕТЛИНА (съсъсъсъсъсъ) :D


 

Заключение

 

Както обикновено, опитах се да разгледам нещата на възможно най-много планове и проявления. От най-високия, до най-ниския. Всеки друг подход би бил частичен и анти-холистичен.

Събрано в няколко думи – Ин и Ян са отбор. Отречете единия и ще загубите другия. Няма друга равносметка освен тази. Проблем с половете не съществува. Съществува проблемът на Ин и Ян. Докато той не бъде балансиран – ще лекувате само симптома, точно както съвременната ни западна медицина.

 

Тъй като най-блокиращият фактор тук е невежеството, първата и най-важна стъпка е просто да станете съзнателни за тази информация. Ако срещате съпротива – още по-добре, това значи, че сте напипали нещо и там има какво да изплува. Ако вече сте достатъчно честни със себе си и наистина искате да разберете процесите на своя ум – ще направите необходимото. Това обикновено не е красива история. Трябва да видите своята тъмна страна и да я приемете.

Както всички знаем, повечето приказки, романи и филми, имат щастлив край, докато в живота не е така. В реалния живот мъжете и жените са ужасни двойки противоположности и затова тяхното съединение, мирният любовен съюз на мъжко и женско начало, е постижение. Това е постижение на индивидуализацията на съзнанието. Браковете в миналите общества не са имали нищо общо с любовта. Това са били фамилни и кланови договори, така че когато човек иска мъжкото и женското да се разбират, да си помагат в името на децата и т.н., факторът любов се изключва. Събират двама души заедно – ей този мъж и ей тази жена – съобразно правилата и забраните на клана, а как ще върви по-нататък си е тяхна работа. Както казах, бракът е бил не акт на романтична любов, а разумно събиране на двама души – интелектът на тежкия Ян е бил водещ. Ето защо в много примитивни общности, мъжете и жените почти не си говорят. Мъжете си вършат работата – война, добитък, лов – а жените стоят в къщи, отглеждат деца, разговарят с другите жени и подържат реда в дома. От време на време мъжът се прибира, почива, прави дете и пак заминава, но рядко разговарят помежду си. Няма свързване. Ин не може да се огледа в Ян, защото не може да бъде закотвено както трябва на земен план. Мисля, че това е една от архетипните причини поради която повечето от нас се страхуват от тъмното (Ин). Защото то не е проявено, неясно е, в него всичко може да се случи, то още не е сведено до земното. Умът не харесва непроявеното, в него не може да има Его, а последното иска всичко да е наситено с него. Затова той обича светлото, видимото, рационалното, онова, което може да бъде разтълкувано. Страхуваме се от своето Ин. Предполагам тази тъмнина отчасти може да бъде свързана и с утробата – тя има връзка и с този план – страх да се върнем към периода на непроявеното, в което все още няма Аз. Оттам и омразата към майката, ако този аспект е дисбалансиран.

Ето защо блокираният Ин винаги може да бъде отработен с женската страна в семейството, без значение дали блокажът е възникнал на семеен план или в интимните връзки с жени. Той е най-прякото проявление на тези идеи в живота на човека. Логично е това отблокиране да може да стане най-често с майката, защото, както казах, конфликтът обикновено е с нея априори. Бабата обикновено е контра-принцип на Ин, макар също да е Ин, но по друг начин. Забелязал съм, че хората имат проблем с майката, защото бабата не е прекия източник на Ин в семейството, той е второстепенен чисто като идея. Бунтът е срещу прекия виновник за съществуването на индивида – майката – която е и пряко „виновна“ за целия imprint. Тъй като индивидът обикновено не се харесва, цени и обича, то причината за цялото това нехаресване може да бъде насочен към майката под формата на насаждане на вина. Бабата обикновено угажда на внучето повече отколкото майката би искала и това също е несъзнателно изражение на подсъзнателния конфликт с дъщерята.

 

Ин може да бъде подхранен и стимулиран като помолите майката да ви научи на нещо (дори то да не е ново за вас) или като ѝ поискате съвет – така ще ѝ позволите отново да подхранва (а вие да приемате и допускате). Можете и да споделяте повече с майката, за да може тя отново да изиграе ролята си на приемащ.

 

Орионизираната жена с твърд Ян може да опита да бъде отново жена. Да прави женски неща, да си позволи да бъде ранима, да навлезе във вътрешното си пространство, да си позволи да бъде слаба и крехка вътре (а после и отвън) без това да я прави жертва. Това е много важно. Да си даде шанс да види и тази своя страна, да преживее и този свой аспект. Да се опита да разбере какво е да бъде сама, без да обсебва Ян, без да има нужда от външно забавление занимаващо ума. Да позволи на своето Ин да се отвори, да стане отново среда на собственото си вътрешно същество, където активният принцип може да се настани и пусне семе по по-хармоничен начин, а не да бъде груб като селски бакалин. Може би много важна ключова дума охарактеризираща Ин, която пропуснах да спомена по време на цялата статия е „доверяващо се начало“ (което е по-различно от „позволяващо“). Ин трябва да се довери на своя вътрешен процес и да спре да чака такъв да бъде генериран отвън чрез някаква форма на Ян.

Не забравяйте, че страхът, проблемът, дадена невроза или изкривяване е там, защото му се предоставя шанс да излезе от кристализиралия си комплекс. Ако случая за излизане бива пропуснат и подходящия момент се изтърве, настъпва катастрофа, болест и т.н.

 

Всичко това трябва да е процес на съединяване, в който женския ви принцип прави място на мъжкия ви такъв, за да може те да си паснат по правилния начин. Това показва, че тъмната или инстинктивна страна на женското начало по никакъв начин не е враждебна или негативна към мъжкия принцип. Трябва да се каже на всеки, който се присъединява към феминистките движения, че когато женското начало е освободено, когато Ин е възстановено, то се обединява в мир и безусловна любов с мъжкия принцип и не е враждебен към него. Т.е. белега за интеграцията е, че вече няма конфликт, няма нужда от външна норма, от закон, от упражняване на насилие и рамки. С други думи, силната враждебност между женското и мъжкото е преодоляна. Защо? Защото вече има обединение, а то води до мъдрост и вече няма осъждане. Характерно за мъдростта е, че тя никога не е насилническа – където цари мъдрост, няма конфликт между мисъл и чувство. Знанието и интелектът са насилнически, и това е лесно разпознаваемо в историята на западното ни общество. Знанието е Ян и то винаги търси проявление, защото обикновено то е в сферата на фактическото, на кристализиралия архетип. Мъдростта няма нужда да се самопроявява, но го прави, когато това е необходимо. Тя е Ин по природа, но може да бъде и Ян като проявление, защото носи в себе си семето и на двете. Отново – както е било „преди“ фрагментацията.


Индивидуална инкарнация интерес индиректни инструменти истинска информация инстинкт интерпретация интуиция интегритет интимност интеграция In(finity).


Иначе... инертност инжектиране индустрия интелект инфлация интернет → инквизиция.


Идеята е двата пола да функционират с интегритет, което дава разбирането, че не можете да контролирате никого. Респективно, ако се опитате да контролирате някой друг, всичко което правите ще е да поставяте ограничения върху себе си.

А това, както вече е ясно, е падналия Ин и неговата драма в мита.


The Goddess is the dark side of the Great Mother. – fuckin genius indeed...


 


scroll back to top
 

Търсачка

Кой е на линия?

В момента има 303 посетителя в сайта

Потапяне

Подкрепи работата ни

Ако харесвате нашата работа и сме били от полза за Пътя ви, може да ни подпомогнете със сума по избор:
Всички средства ще бъдат използвани за задълбочаване на нашите изследвания и проекти. Благодарим!

За aдминистратори



Статистика

Членове : 767
Съдържание : 497
Брой прегледи на съдържанието : 5632732



Изграден с помощта на Joomla!. Designed by: joomla templates hosting Valid XHTML and CSS.

© 2017 Издателство „Паралелна Реалност“ : Освен ако не е посочено друго, съдържанието на този сайт е лицензирано под:
Creative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български

Creative Commons License