„Тор: Светът на мрака“ и още за черното масло Печат
Статии - Езотерика
Написано от H.   
Понеделник, 04 Ноември 2013 12:56

 

0

Много хора откликнаха на темата за черното масло (на което по някаква причина всички казват „мастило“ – не знам защо) и ми пращаха препратки от киното, поп-музиката и света на компютърните игри, в които има отразени аспекти на това за което писах. Някои имаха и лични истории, които препотвърдиха вече изказаните тези за това съзнание. В тази тема ще се опитам да събера на едно място всичко, което получих, за да бъде лесно достъпно за всички и да служи като препратка. (Между другото смятам всички бъдещи препратки, които откривам (или ми пращате вие) да бъдат допълвани в тази тема, която ще се update-ва от време на време. Така че ако този въпрос ви интересува преглеждайте тук, а не очаквайте нова статия за всяка неспомената досега или бъдеща продукция засягаща topic-а. И без това въпроса за черното масло бе зачекнат единствено, за да се знае, че има и такова нещо, а не да потъваме в него.)

Преди това обаче ще направя малко коментари върху новоизлезлия филм „Тор: Светът на мрака“ (респективно – spoiler alert!) за който бях споменал в основната тема по повод на трейлъра, който беше обещаващ във връзка с темата и който наистина се оказа такъв, защото това е първата продукция, на която попадам, изцяло свързана с черното масло. За това имаше предварително няколко подсказки, но не очаквах, че черното масло ще участва пряко като протагонист в историята.

 

За тези от вас, които не гледат филми и не са в час с поп-културата на днешната пъпчива младеж, Тор е комиксов супер-герой от вселената на Marvel (най-известната компания за комикси, купена преди няколко години не от кой друг, а от Дисни), вдъхновен разбира се от скандинавската митология, където въпросния персонаж е бог на гръмотевиците и мълниите (което го прави директно обвиняем за последния ми изгорял хард диск отпреди 2 години). По подразбиране екранния живот на този герой има толкова връзка с истинските северните легенди, колкото аз имам връзка с Кейт Бекинсейл.

Тор живее в същата story-line вселена на Човекът-паяк, Железният човек, Хълк, Капитан Америка и т.н. Миналата година бе направен филм, който обединява всички тези герои в общ сюжет и бе наречен „Отмъстителите“ и за да придобиете представа за манията по всичко свързано с Marvel, ще кажа, че този филм, към днешна дата, е втория най-печеливш за всички времена (с приход над 1,5 милиарда долара), като пред него е само „Avatar“ (като съм сигурен, че само до по-малко от 1 година последният ще бъде задминат от комиксовата мания). Т.е. това идва да ни каже, че филмите за супер-герои са в своя inception и скоро няма да се отървем от тях, защото те са огромна машина за пари. Всеки един от тях има сюжетна връзка с другия (макар да са самостоятелни продукции), което постепенно създава една огромна взаимносвързана филмова вселена с широк сюжетен потенциал и гигантска фен-база. А това са кинти на килограм. Отделно от това всеки един от тях е невероятно окултен по природа (няма да се спирам подробно в момента) дори в буквалния смисъл, защото обикновено тези герои боравят с окултни сили и се борят срещу вражески такива. Все пак говорим за свят от комикси, в които всичко е възможно. С няколко думи – това е едно изцяло ново поле за imprint на масите, което, сигурен съм, ще бъде експлоатирано до последна капка.


Тор: Светът на мрака“ е 2-ра част от самостоятелната линия на приключения на бога Тор, който ако не друго, е поредното намигане от страна на глобалния елит, че онова, което в миналото сме наричали „богове“ са нищо повече от извънземни. Защото чисто сюжетно, Тор е извънземен идващ от технологично превъзхождащо ни общество на воини, което на практика съдържа в себе си много черти на Империята Сириус минус външния вид и благородството, което им е придадено изкуствено във филма. На няколко пъти е подчертано, че асгардианците (расата на Тор) живеят с хиляди години по-дълго от хората. Не се съмнявайте в това.

Кинематографичната стойност на филма е умело замаскирана още в заглавието му. Той не става за нищо друго освен за оборска тор за земеделски нужди. Крис Хемсуърт (в ролята на Тор) е comic book reject (схващате ли великия ми двойствен хумор – хаха?), който спешно трябва да остави киното и да се пренасочи към индустриалното произвеждане на гипсокартон, за да бъде в резонанс с природата си. Защото той е еманация на най-красивия бетонен стълб и с това приключва функцията му във филма – да бъде фураж привличащ кокошки купуващи билети. Ако мислите, че преувеличавам, станах пряк свидетел на женска реплика, докато чаках да започне прожекцията, която най-общо казано смислово се състоеше в това, че въпросното момиче отива да гледа филма единствено заради актьора. Това беше повторено и подчертано 4 пъти, почти един след друг (имам свидетел, който ще потвърди, че не се изхвърлям) придружено с леко сконфузен кикот (сякаш целящ да оправдае ситуацията и да я направи умилителна), който идваше да покаже, че мадамата по всяка вероятност има тампони o.b. в чантата си специално за прожекцията. Бе ясно, че отделените прозрачни вагинални флуиди ще бъдат out of the ordinary.


Какво да кажем за останалите лица на филма?

Натали Портман е под нивото си, макар да изпълнява задачата си на много по-земеделско ниво, защото единственото, което правеше е да забива шамари за щяло и нещяло на всички сирианци във филма (зрителите в кино-салона се смееха искрено на тези моменти), което в крайна сметка задоволява стремежа на сюжета. Няма да споменавам, че Антъни Хопкинс също участва в продукцията, защото ме е срам от факта. Ветеранът е бил длъжен, защото обикновено се подписва предварителен договор за 3 филма още преди първия от франчайза да бъде заснет. Цялата продукция естествено се изнася на рамене от Тъмния персонаж Том Хиделстън (в ролята на Локи), който единствен показва заложби на нещо различно от дърворезба в созополски антиквариат. Друга запомняща се второстепенна роля е на Кат Денингс за която няма да споря дали става за актриса, но мога да гарантирам, че определено лекува еректилна дисфункция. Което автоматично я направи запомняща се под формата на favorite mark в последвалия ми image google search. Не че се правя на разбирач, но Кат би имала по-голяма успех във вселената на Brazzers, отколкото във вселената на Marvel.


За щастие хората като нас отдавна не гледат филми с идеята да бъдат изненадани приятно от нещо качествено и смислено на равнище кино... Тази функция отдавна е иззета от порното.

Гледат ги, за да са в час със световния imprint. А „Тор 2“ има какво да предложи в тази посока.

 


Тор: Светът на мрака

Като истински nerd отидох на предпремиерата на филма на самият 31 октомври в 00:00 ч. и си излязох от киното на 1 ноември. Т.е. – технически погледнато прекарах хелоуин в мола като тъпа кифла (добре че всичко това не се случваше в Пловдив, където евентуално можех да се компрометирам пред познати). Ядох дюнер там, играх на електронни игри и накрая седнах на стол за масаж (два пъти по 5 мин.), за да пропадна впоследствие тотално в „света на мрака“ на консумативизма завършвайки с американско полуфабрикатно кино и големи пуканки (които признавам – не успях да изям, като ще пропусна и да кажа, че пих голям Sprite, защото автоматично ще спра да бъда вземан насериозно от всички в конспиративните кръгове).

С две думи – чувствах се чудесно :D На гребена на вълната на духовното си развитие.

Чак когато филма започна (а той започна директно с концепцията за черното масло без да си губи времето с bullshit) си дадох сметка, че предпремиерата е на хелоуин. В смисъл – пределно наясно бях, че е хелоуин, защото тъпия мол беше целия окичен в кичозни китайски чучела и бе пълно с глупави бургазлии с маски или бездарно нарисувани лица и нямаше как да не забележиш кой ден е; но чак когато филма наистина започна направих връзката за себе си между двете – световната предпремиера (в случая датите в IMDb са грешни не им обръщайте внимание) на филма рекламиращ изцяло черното масло и Тъмната полярност от по-висока плътност, който отгоре на всичко се казва и „Светът на мрака“ (duh!) се случваше на самия хелоуин – най-големия официален празник на Тъмната полярност, който отразява началото на тъмния сезон по старите окултни системи (educate yourself). Т.е. – нямаше по-перфектен ден за премиера на този филм (признавам ги отново за архетипната им съгласуваност), а аз бях на пред-предпоследния ред :)

Cool!“, каза си Висшият ми Аз и зачаках да видя какво са сготвили този път (заради Висшия ми Аз, не заради мен...).

 

1

 

И OMF (Oh Mighty Fuckness)... ето какво...

Филмът започва с разказа на Один (бащата на Тор) как преди вселената и раждането на светлината е съществувал само мрак, който – pay attention, следва неочакван twist – е оцелял и до днес. В древното минало, от този мрак възникнали т.нар. „тъмни елфи“, които си имат свое разбиране за вселената и в един момент решили, че трябва да го наложат на всички останали 9 свята (никога няма да познаете какво е разбирането им...).

 

2

 

Лидерът на тъмните елфи, Малекит, решил, че именно той трябва да демонстрира мощта на тестисите си и да върне вечната нощ като статукво във вселената. Один обяснява, че такова зло било възможно единствено чрез силата на т.нар. „етер“ – древна сила носеща безкрайно разрушение. Тази сила си взаимодействала с Малекит, който щял да играе ролята на инструмента на унищожението, което щяло да се случи при подравняването на 9-те свят в права линия (нещо като мега-вселенската версия на 2012 г. и подравняването на планетите с тази разлика, че във филма събитието наистина се случва).

Още на този етап в мен се формира личното убеждение, че Малекит е успял в начинанието си да донесе вечен мрак във вселената. Преки доказателства за това откриваме в съществуването на земеделски предприятия като McDonald’s и белината за мозък bTV (която взе да се превръща в корпорация – I don’t like that), но очевидно това бяха аргументи, които намираха валидност единствено в моя свят, но не и във вселената на 9-те свята от „Тор 2“. Защото според сюжета, асгардианците в лицето на бащата на Один – Бор (дядото на Тор) отнели етера от Малекит, което попречило на алхимичната реакция между двете и донасянето на вечната нощ (gasp). Не е изненада, че споменатия етер е не друго, а самото черно масло... (За съжаление филма тепърва започва да се върти по кината и няма как да сложа качествени снимки, затова ще приложа такива от единствената CAM-версия, която откривам до момента в интернет. Kогато след време излезе BluRay-rip ще ги заменя. Тези, които са с очевидно по-добро качество са от трейлъра или са официални shot-ове от интернет.)

 

3

„Етерът“ от сюжета е жива, течна, черна, интелигентна субстанция (понякога с тъмно-червени отблясъци)

 

 

4 5

Той се съхранява между 2 куба, в което пространство се рее. На този етап все още не съм писал толкова много в сайта за концепцията за кубовете (но възнамерявам другата година по някое време), затова не мога да обясня с 2 думи защо те са толкова важни. Накратко – платформата на Играта има матрична форма на куб (или квадрат погледнато двуизмерно). Тесеракта – друг важен предмет от поредицата супергеройски филми на Marvel е също куб и спомага за междупространствено пътуване, което е реална архетипна функция на куба.



Накратко, асгардианците побеждават тъмните елфи и успяват да вземат етера преди Малекит да успее да го използва и да стане всемогъщ. Последният успява да се измъкне с кораба си в последния момент. Тъй като етера не може да бъде унищожен обаче, Бор го „скрива някъде надълбоко, където никой няма да го открие“. С това свършва и предисторията на филма (с което на практика свършва и интересното в него, хаха).

 

Преминаваме в „наши дни“, когато вече са минали еони и деветте свята отново доближават приравняване, точно както едно време, когато Малекит е искал да активира етера. Поради приравняването, на Земята започват да се появяват пространствени аномални зони, където обектите могат да левитират и изчезват в други измерения. Героинята на Натали Портман, Джейн (в която Тор е влюбен по (не)разбираеми причини – в зависимост от сексуалната ви ориентация) открива едно такова място. Може да бъде видяно на трейлъра, където големия камион се рее във въздуха. Проучвайки го от научна гледна точка тя преминава в друго измерение, което явно е съседно на Земята и има връзка със самата планета. Озовава се дълбоко под повърхността, където открива не друго..., а скрития етер.

 

6

Джейн открива черното масло затиснато между двата куба дълбоко под земята

 

 

Като всяка кифла, която си пъха носа там, където не трябва, Джейн отива до етера и го докосва. Защото – let’s face it folks! Kакво прави всеки човек преминал внезапно и неочаквано в съседно измерение, виждайки пулсиращ зловещ обект в тъмното, от очевидно извънземен произход? Разбира се, че отива и го докосва – that totally makes sense! Трябва да си малоумен... не, трябва да си роден от кръвосмешение между малоумни, за да ти дойде подобна мисъл в празната тиква!

Като и да е, Джейн става носител на черното масло, което води до моменти на неадекватност, губене на съзнание и т.н. Придобива свръхсили, очите й стават изцяло черни – all the classic stuff.

 

7

Моментът, в който очите на Джей стават черни е моментът, в който тя разбира, че обикновена визита при личния й офталмолог няма да реши проблема с изгубената й окулярна мощ



Бивайки активирано, черното масло пробужда и Малекит, който през цялото това време е бил в хибернация на своя кораб някъде из дълбините на космоса. Което означава проблеми за Земята, защото той иска да си възвърне етера и да довърши онова, което е щял да започне преди еони. А етера е в Джейн. И така, той започва да я преследва. Тя обаче върви в комбинация с Тор (no pun intended), което очевидно е формула за ритане на елфски задници.

Финалната битка се разиграва в Лондон, на едно много специално място...

По време на сюжета героите откриват, че древните хора вече са преживели едно от миналите приравнявания на световете и са оставили своеобразна карта на бъдещите поколения къде ще се случи следващото такова. Защото всички мегалити по света (ако ги свържете с чертички на карта) сочат към... Гринуич.

 

90

 

Това е от изключително символично значение. Припомням, че Гринуич изскочи на няколко пъти в разследването около Олимпийските игри миналата година. Именно там, баба Лизи дебаркира с фрегатата в нейна чест по време на диамантения й юбилей – на военноморския колеж, на нулевия меридиан, където изкачи стълбите и влезе в него. Стълбата към небесата на масонска картина символизира това.

 

74

 

Интересното е, че във филма, Малекит акостира своя кораб точно на същото място, макар и по доста по-драматичен начин.


8

Малекит врязва своя кораб там, където Елизабет II дебаркира със своята фрегата преди 1 година. Мястото е същото като на горната картинка, просто е показано от въздуха и 2-те кубета на военноморския колеж не се виждат в този кадър. Космическият кораб разпорва точно стълбите, по които се изкачи кралицата. The guy has a no-nonsense style after all.



Разбира се избора на Гринуич е много важен, защото той е дома на „времето“ – там то се измерва и се превръща в действаща илюзорна концепция в нашия свят. Гринуичкият меридиан се нарича „Главен меридиан“ и със сигурност има много добра окултна причина за това. Т.е. Лондон контролира времето в света и диктува случващото се. Припомням и че според конспиративната теза именно Лондон е мястото, където черното масло бива изследвано и излято в каналните системи на града.

В изследванията си покрай ОИ стигнах до извода, че Гринуичкия меридиан, който сам по себе си е архетипно въплъщение на идеята за axis mundi, и който бе многократно експлоатиран като магически резонатор в Олимпийските ритуали, има идеята да закотви идеята за „столицата на света Лондон“/пъпа на света/Цион/Новата Атлантида. За по-детайлна информация вижте тук.

И какво се случва във филма? Единственото място от което Малекит може да проникне в останалите 8 свята и да разпространи силата на черното масло е именно Гринуич... Там се отваря портала и оттам етера ще нахлуе в другите светове, налагайки концепцията за „новия свят“ на Тъмната полярност от по-висока плътност. Т.е. буквално „времето е дошло“ – предполагам разбирате архетипите заложени тук.

Разбира се битката свършва в полза на наш’те, черното масло е победено по холивудски начин при това със земна технология монтирана и закрепена за стативи от фотоапарат Nikon (което би било чиста фантазия в реалността) и Земята е спасена. Разбира се в този момент повърнах в супата си.


Но искам още веднъж да обобщя архетипните елементи, които са в пряк съвпад с описаното в главната тема за черното масло.


Имаме филм с подзаглавие „Светът на мрака“ прожектиран в най-тъмния окултен ден от календара, което е най-блзиката земна аналогия на онова, което това съзнание представлява. Неговият сюжет се свежда изцяло до съществуването на древно зло от друг свят, чиято манифестация е черното масло (във филма – „етера“). То е интелигентна черна течност, която действа чрез извънземна раса (логично е и в реалността да има някакъв неин аналог), която носи маска без очи, само с две черни кухини, което е директно съвпадение с ОИТ №1 и всички последвали синхроничности с филми намекващи за връзка между черното масло и същества без очи, като негови носители (за повече информация – вижте основната тема).

 

9

 

Черното масло във филма е скрито дълбоко под земята, каквато е и официалната конспиративна теза за него. Това отново насочва към концепцията за древното зло на Лъвкрафт, което чака своя миг дълбоко под земята, за да излезе на повърхността и да обсеби света. Идеята е една и съща. (Допълнение: Към този момент, 1 месец след като настоящата статия бе публикувана, гледах няколко екранизации по разкази на Лъвкрафт и от това, което видях, мога да кажа със сигурност, че става дума за един и същ архетип. Обикновено древните богове по неговите описания са само с 1 око, биват събудени от земните недра, а във филма Dagon има пряка и недвусмислена препратка към черното масло.)

Черното масло обсебва човешки приемници, дава им свръхсили и прави очите чисто черни, както в много други продукции.

Малекит не просто иска да пороби световете, той иска да ги погълне и да наложи чистата Тъмнина, точно както черното масло не изисква подчинение, а просто консумира светове.

Финалният етап, където това се случва и портала между световете бива отворен, е „дома на времето“ – Гринуич, Лондон, което ще стане родното място на новия свят на Тъмнината. Именно Лондон е мястото, където черното масло бива пренесено за изследване от Фолклендските острови в реалния живот.

Малекит (виж 3-та точка от следговора на „Произход и история на Империите Орион и Сириус“ за връзката между буквата „М“ и Кралицата) акостира със своя кораб в Гринуич, където Елизабет II акостира със своята фрегата по време на Олимпийските ритуали. Малекит и Елизабет II са взаимозаменяеми образи обединени под идеята за черното масло. Напомням, че архетипа на Елизабет II бе централен в ОИТ №2, когато за първи път се сблъсках с енергетиката на Тъмната полярност от по-висока плътност, която на земен план е въплътена от черното масло.


И така, чрез „Тор: Светът на мрака“ за пореден път виждаме как нещо, което реално съществува намира своя път на проявление чрез едни и същи архетипи в реалността (къде умишлено, къде не). Бивайки проследени, можем да видим модел, който да бъде като пътеводен знак занапред. Имайте предвид, че тези неща не могат да бъдат (до)нагласени от мен. Те първо бяха преживени и описани, а проявленията им (в конкретния случай – в лицето на втория „Тор“) се случиха след това, чисто хронологично.


Между другото – за да се върнем там, откъде започнахме – една приятелка, която е била на Фолкландските острови сподели някои интересни неща, след като прочете първата статия:


Миналата година бях на островите Фолкланд, между другото там има статуя посветена на британската победа в облика на жена (не помня дали беше кралицата) облечена в нещо като люспеста броня. Много explicit.

 

10

(Макар тази снимка да не е пратена от моята позната, би следвало това да е статуята (открива се лесно в google). Типичната концепция за богинята на победата Нике (Кралицата на Орион), широко коментирана покрай ритуалите свързани с ОИ. Разказа й продължава.)



Между другото на островите няма нищо, дори дървета. Ужасна пустош е и хората са направили град, занесли са овце, но не става ясно защо искат да живеят там, казват, че било заради петрола дето англичаните и аржентинците водят война за него и точно аз като бях там отново настъпи конфликт и напрежение по тоя въпрос и пристигнаха бойни английски кораби. Между другото нещо интересно. Почвата е много странна. Има блатисти зони с почва, която прилича на смесена пръст с катран, хората просто я копаят във формата на кубове, които изглеждат като черни тухли и ги оставят да се сушат, Това ползват за гориво, защото горяло много добре в печките и топлело много. Стори ми се супер любопитен факт когато бях там, снимала съм ги.

 

11

 

По тоя повод искам да кажа, че катрана ми напомня също на въпросното черно масло, поне като излъчване и че цигарите също са начин за поглъщане на катран.

Друго супер любопитно нещо е, че там има страшно много минирани голи полета останали още от битката между англичани и аржентинци. Зачудих се как може тази ограничена територия да има толкова минирани полета, които не се чистят при положение, че в Камбоджа с някакви примитивни методи едва ли не хората правят каквото могат, за да разчистят мините. А тук се виждат големи, да не кажа огромни участъци, празни, просто с табели предупредителни да не се влиза, че имало мини.


Май някой все още не иска хората да се разхождат свободно из Фолкланд... :)


Нека сега хвърлим очо на други проявление, повечето от които бяха посочени от вас, читателите.

 


Други проявления

Оказва се, че темата е доста по-популярна в поп-културата отколкото предполагах... В основната тема наистина са посочени най-известните примери, с които всеки се е сблъсквал, но това съвсем не изчерпва въпроса.


В литературата

Преди около десетина години четях много Стивън Кинг и Дийн Кунц. По някаква причина бях много впечатлен от „Древният враг“ на Кунц.

 

12

 

Даже си бях направил поща с инициалите на английското заглавие и паролата ми беше „diinkunc“ – хаха :) Та бях много изненадан, когато ми писаха писмо, че в романа е представена същата идея като в статията. Разбира се, че е така, как можах да забравя! Даже и там древното зло (черното масло с пипала в стил демоните на Лъвкрафт) излизаше дълбоко изпод земята и имаше нещо общо с петрола – вече не помня подробности... Помня обаче, че си взаимодействаше с технология, каквато е и конспиративната версия за черното масло и обсебваше хората, които изпадаха в зомби-подобно състояние. Което отново ни води към 3-4 общи архетипа. Има и екранизация с Бен Афлек („Phantoms“), която както може да се очаква не може да се сравнява с книгата, но все пак...

 

13

 

Друго проявление откриваме в разказа на Стивън Кинг – „Ланголиерите“ (който разбира се също има екранизация). Между другото Кинг обявява Лъвкрафт и неговия пантеон посветен на древното зло за най-голямото си вдъхновение, което не прави резултата учудващ.

Този разказ вече тотално го бях забравил откъм детайли, макар да съм го чел, затова направо предлагам разказа на човека, който ме светна (bold-a е мой):


Полет 29 (!). Единствено тези които са спали по време на пътуването, попадат в някаква аномалия тип старгейт-портал (ако не се лъжа някъде над Атлантика) и преминават в пространство, където животът почти липсва – няма мирис, вкус, ехо, светлина, СМИСЪЛ. Приземяват се на предполагаемо летище, кибритените клечки не горят... имаме свирач на ЦИГУЛКА, сляпо момиченце – екстрасенс и г-н Крейг Туми с много тежки травми от детството – концентрат от страх, victimhood, малодушие и измъкване от ситуациите под формата на „търчане“ както хендлърския образ на баща му постоянно го натрапва в главата му. На безлюдното летище той е единствения, който е изяден от съществата, защото както описваш в преживяванията си, постъпва по най-неправилния начин, за да се защити от това което идва. И ето цитат, който отчасти ги описва:

 

Брайън ги виждаше, но не разбираше какво вижда. По някакъв странен начин те не се поддаваха на виждане и той усети как възбуденият му, пренапрегнат мозък се опитва да промени постъпващата информация, да превърне формите, които бяха започнали да се появяват на източния край на писта 21, в нещо, което можеше да разбере.

 

Отначало бяха само две форми — едната черна, другата в тъмнодоматено — червено.

 

„Топки ли са? — се питаше със съмнение мозъкът му, — Може ли да са топки?“

 

Нещо наистина щракна в средата на главата му и това бяха топки — нещо като водни топки, но топки, които пулсираха, свиваха се и се разширяваха отново, и той ги виждаше катопрез мараня. Идваха откъм високата пожълтяла трева в края на писта 21 и оставяха след себе си окосени черни следи. Някак си наистина изрязваха тревата… „Не — отказваше да приеме мозъкът му. — Те не просто изрязват тревата и ти го знаеш. Те изрязват много повече от тревата.“

 

Това, което те оставяха зад себе си, бяха тесни линии от съвършена чернота. И сега, когато игриво препускаха по белия бетон на края на пистата, те все още оставяха зад себе си тесни тъмни следи. Блестяха като катран.

 

„Не — отказваше да приеме мозъкът му. — Не катран. Ти знаеш какво представлява тази чернота. Тя е нищо. Абсолютно нищо. Те изяждат много повече от повърхността на пистата.“

 

В поведението им имаше нещо зловещо игриво. Те си пресякоха пътищата, като оставиха вълнисто черно „X“ върху външната писта за рулиране. Подскочиха високо във въздуха, описаха завъртяна кръстосана фигура и препуснаха направо към самолета.

 

Щом го направиха, Брайън изкрещя, зад него Ник също изкрещя. Под повърхностите на състезаващите се топки се криеха лица — чудовищни, неземни лица. Те просветваха, трептяха и се вълнуваха като лица, образувани от светещ блатен газ. Очите им бяха само рудиментарни вдлъбнатини, но устите им бяха огромни: полукръгли пещери, които поглъщаха тесни ивици от света.

 

Една цистерна „Тексако“ беше паркирана на външната писта за рулиране. Ланголиерите налетяха върху нея, скоростните им зъби жужаха, хрущяха издуваха се от размитите им тела. Те преминаха през нея, без да спират. Единият изора пътечка направо през задните и гуми и за миг, преди гумите да изчезнат, Брайън видя формата, която той изрязваше през тях — като миша дупка в рисувано филмче.

Другият подскочи високо, за миг изчезна зад правоъгълния резервоар на цистерната и после се вряза направо в него, като остави в метала кръгла дупка, от която бликна тъмнокехлибарен фонтан авиационно гориво. Те се удариха в земята, подскочиха като на пружини, отново кръстосаха траекториите си и препуснаха към самолета. Реалността изчезваше зад тях на тесни ивици, изчезваше където и до каквото се докоснеха и когато се приближиха, Брайън разбра, че те отварят не само света — отварят цялата бездна на вечността.

...

Когато самолетът наближи края на пистата за рулиране, Брайън хвана микрофона и извика:

 

— Закопчайте се! Закопчайте се! Ако не сте закопчани, дръжте се!

 

Намали за момент и обърна самолета към писта 33. Докато правеше това, видя нещо, което накара мозъка му да се свие от страх и да започне да вие — огромни части от света, които се намираха на изток от пистата, огромни неправилни парчета от самата действителност пропадаха в земята като товарни асансьори и оставяха след себе си големи, безсмислени парчета празнота.

 

„Докладваха“ ми и за други проявления в литературата:


Наскоро приключих да чета „Златния Компас“. Цялата трилогия – страхотна книга. Направиха филм на първа част, но така и не направиха втора и трета... и даже докато са правили първия май са подозирали, че може да няма продължение. Разбира се филма не може да се сравнява с книгата.

Има интересни идеи, говори се за паралелни светове, за частици съзнание, които свързват паралелните светове и въобще много интересни неща. Сякаш всичко е живо заради тези частици съзнание. И вътре има един момент, че в един от световете учени изработили специален кинжал, който е с толкова остър връх и невероятни способности, че може да отваря прозорци от свят в свят и да разрязва всичко. Само че всеки път когато се отвори прозорец в друг свят – се ражда „привидение“. Така се нарича същност, която представлява сянка или създание от черен дим/облак – нещо такова, което броди наоколо и се храни със съзнанието и мислите на хората. Напада човек, след което човек остава физически жив, но някак кух, апатичен, просто живо тяло, но бездушно и всяко такова тяло просто престава да прави каквото и да е, просто застава някъде и гледа в празнотата докато умре. Интересно е в книгата, че децата не могат да видят привиденията и привиденията не могат да видят децата, съответно допреди да навлезнат в пубертета те са в безопасност, но тук идеята не е както сме свикнали, че децата са по-специални, а тъкмо обратното. В книгата частиците съзнание са наречени „прах“ в единия свят, а в един друг имаше и по-научно име, но въпроса е, че те се концентрират около човека когато почне да съзрява и да се осъзнава повече! Дефакто децата са по-неосъзнати и затова не са цел за привиденията. А самите привидения могат да бъдат разсечени от кинжала и само ако се счупи те изчезват. Те не са създания с цел, мисли, нищо... просто звучат като въпросното черно масло и няма никакъв друг метод да бъдат унищожени. Но това е в един от световете, а те са безбройни и книгата наистина е много силна като фентъзи, много философска! Там доброто и злото за размити и дуалността е преборена по много удачен начин, не като самоцел, а просто като статукво – главните герои са еднакво порочни колкото и позитивни. Основната идея е, че се води война срещу бог и църквата, която дори не е от морален характер, целта е да се получи освобождение от тиранията – духовна и интелектуална. Но не е задължително да бъде унищожен бога непременно, а разобличен. Идеята е, че първото осъзнато създание се е сътворило като стечение на обстоятелствата на творението, както всичко друго, само дето то се провъзгласило за творец на творението и на тварите с цел да властва, които просто са си се развили независими от него. След като бога остарял след милиони векове, поставил първият ангел Метатрон (или нещо от сорта беше), като негов наместник. Там ангелите не са описани като светли същества, а като концентриран интелект, съзнание, без полярност. Много интересно. Дефакто богът сам по себе си не е творец, а е просто първия сътворен и се е превърнал в тиранин. В книгата се говори за отделяне на душата от тялото чрез научни изобретения, как хората се превръщат в това което ние наричаме зомбита след това – общо взето много яки теми се третират в книга, където главните герои са деца.

 

Друго свидетелство:

 

Докато четях и първата, и втората статия по въпроса, през цялото време имах усещането, че съм срещал черното масло поне на няколко места, но не можех да се сетя къде. Накрая се сетих поне за едно.

В една от най-известните фентъзи поредици - „Колелото на времето“ има нещо с доста подобна концепция: Съществуват, пръснати из света, портали, които са свързани с пътища в някакво друго измерение (или нещо подобно), по които можеш да пътуваш много по-бързо, отколкото би изминал реалния път до другия портал. Само дето в някакъв момент, по тези пътища се появява нещо, което наричат Черния вятър (вярно, че „вятър“ не е съвсем като описанието, което вие давате, но като усещане, поне за мен е много сходно), който е полусъзнателно същество от тъмнина, което обикаля из тези пътища и напада хора. Много умират, а някои се завръщат, но или са полудели или пък нямат никакви признаци на мисловна дейност и наличие на душа. Изглежда, че този Черен вятър се храни с душите на жертвите си.
Автора е масон и цялата поредица е пълна с невероятно много символи и препратки. Просто ме съмнява да е съпадение.

 

Аз самият не съм чел всички изброени произведения и не мога да гарантирам за всеки отделен случай - дали той се отнася или не до черното масло конкретно. В случая с Колелото на времето“ писа друг читател, който бе чел горния коментар и писа следното:


Здравейте, пиша ви във връзка със статиите, които сте публикували за „черното масло“. По-конкретно за статията за „Тор“ и другите примери, които сте изброили вътре. Впечатление ми направи коментара на човека, който беше писал за поредицата „Колелото на времето“. Тъй като поредицата е една от любимите ми и имам сериозни наблюдения върху нея.

В тази поредица има едно друго зло, което по описанието си много повече прилича на „черното масло“, отколкото въпросният вятър. То се нарича „Машадар“ и е описано като много древно зло, което е безмозъчно и единственото му желание е да убива. Появява се нощем и е представено като мъгла, от която излизат пипала. Въпросната мъгла може да се вселява в други физически неща, включително и хора. Не може да бъде убито и е съвсем различно от злото, което е представител на тъмната полярност. Общо взето безмозъчно и с непреодолим глад... както вие сте казали за „черното масло“.

Като заключение мога да кажа, че поредицата наистина предлага голям набор от знаци и подсказки, но според мен е по-подходящ пример за история, която показва Играта, тъмната и светла полярност. Както и представата на самия автор как се получават нещата.

 

Очевидно намираме препратки към черното масло и в работата на Майкъл Крайтън:

 

В книгата на Майкъл Крайтън „Prey“ група изследователи създават наноботи, програмирани с кошерно съзнание, за да могат да се самоорганизират като мравки или термити. Изследователите обаче изпускат технологията от контрол. Наноботите почват да формират черни облаци и да атакуват хората; някои хора убиват, а в някои хора влизат и, подобно на черната материя в Спайдърмен, правят приемника по-силен, по-умен и т.н., но и по-агресивен. В един момент наноботите дори започват да се самоформират като човешко тяло – с глава, крака, а в последствие да движат тялото сякаш човека ходи и да атакуват други хора, удряйки с „ръката“.


В поп-музиката

Просто смятам да изброя клипове, които ми пуснаха без да коментирам (то няма и какво...):



Free Joomla Extensions


Free Joomla Extensions

 
Free Joomla Extensions

 
Free Joomla Extensions

 
Free Joomla Extensions


Free Joomla Extensions


Free Joomla Extensions


Free Joomla Extensions


Игри

The World of Gоо“ (коментар от читател):


Накратко, играта се върти около това как трябва да помагаш на тези топчици да стигат до едни тръби, където са изсмуквани и вкарвани в едни специални контейнери. Чисто от гледна точка на играта е игра на база на физичните закони, ако наклониш на една страна конструкцията пада и т.н. Самата игра обаче изглежда много любопитно, корпорацията goo е обхванала цялата Земя с тръби и на всички зелени площи изникват такива петролопроводи, които се явяват входовете на нивата. Вътре в играта на различните нива присъстват всякакви ужасни същества като основната линия на анимацията се придържа към анимациите на Тим Бъртън, грубо казано. Накрая помагаш на тази корпорация да завладее света и играта свършва. Доста пророчески :)



Free Joomla Extensions

 

Nihilumbra“:



Free Joomla Extensions


Free Joomla Extensions


Prototype“ (в която черното масло е черно-червено точно както в „Тор 2“ и „Ланголиерите“ на Кинг):

 

14

 


Free Joomla Extensions


Crysis“ (коментар от читател):


Сетих се за една видео игра, казва се „Crysis“, която до момента има три части, където е загатната темата за технологията, която познаваме като черното масло. В играта главният герой се бори срещу извънземни нашественици, като е облечен в нано-костюм, което представлява плътно прилепнала по тялото материя от нано-характер, която се свързва с приемника, като го превръща в супер-войник, който е едва ли не безсмъртен. Веднъж облечен, костюмът не може да бъде свален. Спомням си също, че в един от по-новите материали на автора на Матрицата 5, той определи петролния разлив в мексиканския залив като един от жокерите в Края на Играта. Ако това е така и е свързано с черното масло, може би то ще има участие в бъдещите събития, което ще рече, че би трябвало да е според дизайна на Играта и затова да е допуснато по този начин.



Free Joomla Extensions


Mortal Kombat“ (за която също не знам как съм пропуснал...).

Става дума за роботите Cyrax, Sektor и Smoke, които имат черна кръв. В това е застъпена идеята за трансхуманизма, защото те са полу-хора, полу-машини.

 

15

 

Други филми

Един читател ми обърна внимание на нещо за което не си бях дал сметка във филма „Rise of The Guardians“ (за който говоря тук). Тогава още нямах идея за съществуването на черното масло, но сега прави perfect sense. Самият коментар:


Мислех да ви пиша за онази прословута анимация „Чудната петорка“ (за която бяхте писали преди) или по-точно за Джак Скреж. След като прочетох за Луната като основна рециклираща станция... е там точно по този начин Джак е съживен – от Луната, но се спрях, казах си че не е сега момента и ето защо: защото преди малко ме озари мисълта, че ония кошмарните коне на Торбалан са точно олицетворение на Черната субстанция.... или поне така изглежда :)))

 

12

Става дума за следния черен пушек, който се превръща в различни форми според волята на Торбалан, който е представителя на Тъмната полярност от астрален тип влизаща в сънищата на децата

 

 

Друг представител на концепцията, който не съм гледал лично, очевидно е horror-филма „Pulse“ от 2006 г.:


16

 

Резюмето на човека, който ми каза за него:


Ами става дума за некви „духове“ идващи буквално от нещо което не се знае къде е, посредством интернет и се разпростира като вирус, заразявайки нищо неподозиращите юзъри. Интересни съвпадения са, че духа се доближава до жертвата и й изсмуква ДУШАТА (вероятно етерното или астрално тяло), след което жертвата започва да почернява (ПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ) и се разпада на черен прах.


На моменти в трейлъра се вижда как някои хора почерняват в стил „черното масло“ от въпросните духове:



Free Joomla Extensions


Филма има и още две продължения, но те са тъпи и нискобюджетни, ето обаче снимка-класика от 2-ра част:

 

17

 

Looks like... :)

 

Друг препоръчан филм, който също не съм гледал, е „Splinter“:

 

18

 


Free Joomla Extensions


Още една много популярна класика с участието на черното масло (в етерния му вариант) е култовата анимация „Samurai Jack“, в който главния злодей е черен демон на име „Аку“ (което по ирония съвпада с името, което Морнинг Скай дава на Висшите ни Аз).

 

19

 

Произходът му е, както следва (bold-а е мой):


The episode „The Birth of Evil“ reveals Aku's origins. Long ago in the vastness of space, a great, formless evil arose. Before it could do harm to the universe, it was set upon by three god-like figures known only as „The Deities“. They are Odin, Ra, and Vishnu. During the battle, the deities' attack was fierce and the evil was all but destroyed save for a small fragment that was flung aside and it drifted for an unknown period of time before falling to Earth during the era of the dinosaurs (causing their extinction). It slowly grew and spread like poison over the course of the centuries, creating an ever-spreading forest of black spikes that devoured any who entered. Eventually the forest grew so large that the Samurai Lord of the Land (Jack's father) decided to kill the evil at its source. Armed with a magic oil given to him by Buddhist monks, the Lord and his cavalry rode into the heart of the forest, the Lord himself the only one to survive. Once at the black lake in the forest's center, the Samurai Lord doused an arrow into the oil he was given, shot it into the air, and into the black lake. Instead of destroying the evil, however; the magic arrow gave it humanoid form, sentience, and the ability to shape shift. Thus, the demon wizard Aku was born.

Aku easily defeated the Lord, trapped him on a giant, dead tree, and went on a rampage. The Deities, sensing the good in the Samurai Lord, summoned him to a secret place. Taking the good inside him, they forged an enchanted sword that is capable of harming Aku. Armed with the sword and a magical suit of armor, he plunged into battle against Aku. In the end, the Lord was victorious, but he was unable to destroy him, so he had to settle with trapping him inside the earth in the form of a tree. As he was sealed away, Aku vowed he would one day return. Shortly after, Jack's mother gave birth to him. Determined to learn from this and be prepared in the event Aku's vow came to pass, The Lord and his family decided that they needed a plan.


Отново имаме основни архетипи – космическо зло, затворено под земята във формата на дърво (интересно във Ferngully за който говорих в първата тема, черното масло също бе затворено в дърво), което в даден момент се възражда. Интересно е, че в анимацията му се приписва отговорност за изчезването на динозаврите, каквато е тезата и за черното масло в романа на Дийн Кунц споменат по-горе.

 

Друга анимация съдържаща идеята е изключително красивото японско аниме (навярно едно от най-добрите за всички времена), а именно - Mononoke-hime (по-познато като Принцеса Мононоке).

 

20

 

Демоните в него са на практика черното масло (с червени отенъци, както в някои от гореспоменатите продукции). Първият от тях е убит от главния герой... избождайки очите му... Като цяло анимето заслужава своя собствена тема (поради много интересните си концепции свързани с Планетарния Дух). Може и да получи такава някой ден.

 

Друга анимация в която срещнах подобна идея е класическия анимационен сериал X-Men“ от 1992 г. Сезон 3, епизода Out of The Past (в 2 части). X-men попадат в сценарий, в който съдействат за отварянето на космически кораб, погребан дълбоко под земята от незапомнени времена. От него излиза същество наречено „Soul Drinker“ и което изсмуква душите от телата на хората. То е с едно око, полуматериално е и макар да не е черно - всичките му други характеристики са налице.

 

Друг фрапиращ пример за който ме светнаха и който е пряко доказателство за кокошата ми слепота, която се проявява все по-често напоследък, са дементорите от Хари Потър-вселената.

 

21

 

Те може би са най-адекватния аналог на онова, което лично аз преживях, защото дементорите са по-скоро нематериални същества и буквално изсмукват душата (макар във филма да изсмукват всички хубави спомени“ доколкото помня). Фактът, че веднага не направих връзката се превръща в още по-недоумяващ за мен, защото в ОИТ №1 основния персонаж бе именно Волдемор и връзката трябваше да бъде моментална. Да, ама не... Благодаря на човека, който ме насочи.

 

Друга референция, която ми посочиха още след първата статия намираме в 1-ви сезон на сериала Star Trek: The Next Generation. Епизодът е 22-ри (но по торентите може да ви излиза като 23-ти) и се казва Skin of Evil. В него става дума за същност, която олицетворява цялата омраза и негативизъм на дадена раса, която бива захвърлена самотна на изоставена планета без живот. Същността се явява във формата на черно масло. Отделете 45 мин. и гледайте серията!

 

Очаквам и новия филм с Джони Деп  Transcendence“, в който става дума за изкуствен интелект, трансхуманизъм и нещо, което, поне от трейлъра прилича на черното масло, излизащо от земята:



Free Joomla Extensions


Други

Петролният разлив в Мексиканския залив отново изникна като връзка чрез тази статия, която ми пратиха. Сами можете да прочетете и да прецените за какво става дума. Не съм проучвал в дълбочина, за да знам дали наистина е толкова сериозно колкото се говори, или е балон. Със сигурност е интересно обаче във връзка с настоящата тема. Авторът на М5 наистина посочва разлива в залива като планетарен жокер и говори за черни енергийни остриета пробождащи пространството, където това се е случило, което говори за координирана атака на нефизическо ниво. Дали всичко това е вярно или става дума за неговите вечно-несбъдващи се End Game-простотии – нямам представа. Засечката определено е интересна обаче.

Споменаха ми и за някаква статия на Наоми Клайн за петролния разлив в Мексиканския залив, където са извадили/намерили някаква черна слузеста хава, която не е петрол, но не съм проверявал лично за какво става въпрос... Който иска да добие представа за начина по който изглежда черното масло обаче (ако досега не сте от всички тези филми), може да погледне субстанцията ферофлуид и начина по който тя се държи.



Free Joomla Extensions

 

Ще видите, че той е ползван и за направата на рекламния клип на новия парфюм на Лейди Гага, който е... на практика черното масло! Това е първият черен парфюм, създаден чрез нова уникална технология. След пръскане той става прозрачен. Можете да прочетете повече за историята на парфюма тук - ще откриете още окултни елементи в нея.

Самият рекламен клип е умопомрачителен и е изцяло за черното масло, трансхуманизъм и всички други любими неща свързани с темата :)

 


Free Joomla Extensions



Заключителни думи и някои философски дилеми

Както продължаваме да се убеждаваме заедно черното масло е много по-експлоатирано в поп-културата, отколкото си мислих в началото и има признаци това да се засилва за в бъдеще. Темата е много поглъщаща поради естеството на самото съзнание, което се анализира в нея. То засмуква. Страха, вниманието, интереса ви - всичко. Някои хора споделиха, че с дни не могат да мислят за друго, освен за това. Знам какво имат предвид, защото съм го преживял в много по-екстремна форма.

Интересно е, че много хора ми споменават за срещи с това съзнание в астрала (поне според вашите думи) виждайки го под формата на злобни черни кучета. Дали става дума за същото или за обикновена 3/4D Тъмна полярност – няма как да знам, защото всеки си има своите личните преживявания. Това съзнание ще слиза все по-осезаемо във физическото обаче, което вдига много оборотите на Играта. Бавно, но сигурно. В началото символите на старата Тъмна полярност и новата такава ще бъдат смесвани и трудно различими едни от други, защото новата ще навлезе чрез най-близката земна концепция за себе си – познатата ни досега Тъмна полярност. Но „енергетиката“ на двете не може да бъде объркана.

Моят съвет е темата да бъде оставена. Не със страх, като бягство от нещо, с което не можете да се справите психически, а като старо палто, което вече не ви е нужно.


Когато мисля за двата вида Тъмна полярност обаче, откривам (поне за себе си) известен парадокс, с който искам да приключа...

От една страна Тъмната полярност от по-висока плътност е много по-кръвожадна от тази в 3-та и 4-та. От друга обаче, познатите ни досега играчи са доста по-примитивни, а сетивата им – доста по-ограничени. Тъй като те винаги са обитавали 3-та и 4-та плътност, те оперират изцяло според дуалните закони, които ги съпътстват тук от ден 0. Ако използвате принципа у-вей срещу Тъмната полярност от по-висока плътност, това ще бъде моментално припознато и няма да имате проблеми, просто защото Баланса е валидна и превъзхождаща концепция, която онова съзнание познава много добре, понеже е пребивавало в пространство където тези закони са... колкото и посредствено и неподходящо за случая да звучи – много популярни и безусловни.

В нашата 3-та плътност обаче, където Баланса е невъзможно да бъде интегриран на абсолютните 100% и физически проявен като такъв (просто поради естеството на платформата тук), прави нещата малко по-сложни, отколкото изглеждат на пръв поглед...


Прост хипотетичен пример (колкото и да ги мразя и да ги смятам за невалидни), за да обрисувам какво имам предвид.


На улицата ви спират някакви капути и ви искат пари. Заплашват ви с нож и т.н. Нека сега оставим отчасти вярната идея, че ако сте изчистили съзнанието си няма да привлечете такава ситуация в живота си in the first place – просто да кажем, че се е случило и трябва да направите нещо. Как постъпва Баланса от 5-та плътност в тази чисто 3D-ситуация?

Ами никак... Разбира се, че всичко е частен случай и отговори може да има много, но за да сведем нещата до много basic level – ако стоите безучастно и просто приемете природата на дебилите с очакване да ви се размине – те ще ви наритат на земята и пак ще ви вземат портфейла, защото не им пука дали ги приемате или не, те искат кинтите; ако се опитвате да въртите някакви вербални езотерично-философски каламбури ще срещнете празни погледи и пак ще свършите на земята – т.е. имате работа с твърде примитивно съзнание, за да излизате с номера от ниво, което няма как да бъде припознато в абсолютно всички случаи. Това е като да се опитваш да отвинтиш с кръстачка болт, който има резба за права отверка. Няма да пасне и това е физически факт, който не може да бъде преодолян без значение колко велик философ сте на теория и какви локуми ще теглите. Накрая пак ще имате неотвинтен болт. Това е ситуация от дуално естество и имате единствено дуален избор. Например – да си дадете кинтите или да се биете, при което има голям шанс да го издухате под вода (защото сте сам срещу няколко души). Това отчасти прави обикновената Тъмна полярност по-опасна от тази за която говоря в настоящата тема, защото тя е по-директна чисто физически – тя познава предимно това. Груба сила. Именно затова 3-та плътност е толкова „тежка“ като вибрация за същества, които никога не са пребивавали в нея. Тук е твърде сложно и няма еднозначен отговор. Не съм сигурен дали използвам най-подходящата илюстрация, за да обясня добре казуса, който виждам и дали разбирате идеята, но в по-високите плътности е по-лесно с концепциите прилежащи за тях. Колкото и нелогично да звучи по-високата концепция не винаги важи и е приложима за нивата под нея. С по-голямата концепция можете да погледнете по-отвисоко на земната дилема на ниво обективно преживяване, но не винаги ще съумеете да я решите и това трябва да бъде разбрано по единствения начин – правилния (а той не е от ума).

Хората започнали наистина да интегрират абсолютния Баланс обаче, и осъзнават всичко това, разбират едно от основните качества на този вид по-високо съзнание – гъвкавостта, в която е истинското решение на въпросната ситуация от дуален тип. Балансът не е вписан в рамка, в рецепта, в предписание, в готови решения.

В случая, много по-адекватен ход е използване на Ин/Ян баланс, отколкото на Абсолютен Баланс (АБ). Първият има много по-голяма ефективност в 3-та плътност, но теоретично се съдържа в Абсолютния Баланс, защото АБ минава през интегрирането на Ин/Ян преди да стане златен. Последният разбира това и не мисли каква да бъде реакцията му спрямо „по-високия кодекс на Баланса“ – той реагира според най-ефективния начин, след което не остава закотвен в дуалността – просто оперира през нея и чрез законите й, без съзнанието да бъде бинарно обусловено впоследствие. Без правила, без по последици, без фиксации и езотерични угризения на съвестта. Например, ако започне масово чипиране и единственият изход от ситуацията е извинението, че това „противоречи на православната ми религия“ – естествено, че ще се правя на християнин и ще ходя на църква всеки ден, за да мина между капките, докато намеря решениеТО, което в дуалната платформа най-често е свързано с време, което е черта на преживяването тук като цяло. Няма да се самообвинявам, че съм предал принципите си и съм паднал до нивото да играя роля свързана с глупост като религията, защото ще виждам по-голямата картина и ще действам от това ниво на съзнание, което ще формира съвсем различни преживявания от човека, който наистина е християнин. В случая, ако единственият ми мотив е оцеляване, което е тъждествено на страх – аз наистина ще подбия духовния си Път, защото това е решение взето от перспективата на 1-ва чакра и е по-добре да се самоубия, за да не се излагам като кифладжия и да бъда нещо, което не съм, бивайки в невъзможност да бъда онова, което наистина съм. Но ако усетя, че това не е края за мен, а е просто изпитание и пред мен все още има духовни хоризонти за изживяване – естествено, че ще бъда гъвкав и ще играя и кючек и пея чалга, ако трябва.

Така че задайте си въпроса и си отговорете с цялата си честност пред самия себе си – какви са истинските ви мотиви в ежедневните ви ситуации? От какво ниво на съзнание вършите онова, което вършите и докъде сте готови да стигнете в името на какво? Няма нужда да се самозалъгвате пред себе си, нали така? Самата идея е глупава. Какъв е смисъла? За пред другите – ок, но за пред себе си? От един етап нататък това е напълно инфантилно. Има ли това малодушие реална функция освен илюзорна, служеща на Егото?


Всяка ситуация има решение от всяка перспектива (дори споменатата по-горе с методите на АБ, което за целите на статията теоретизирах като невъзможно, но чрез историята просто исках да щрихирам хипотетично дилемата, за да бъда разбран). Това решение винаги ще изглежда дуално от перспективата на дуалния ум в дуалната реалност, защото Баланса няма как да бъде разпознат от масата като такъв, но единствено важното е от какво ниво на съзнание взимате това решение. Това ще привлече съответните преживявания. Това определя вашия Път. Решение, което изглежда като едно и също по чисто външни признаци (например – ходенето на църква на някой като мен и на истинския християнин) носи съвсем различна енергетика и последици. Типичен исторически пример за който се сещам в момента е при масовото навлизане на християнството. Тогава много шамани на старите традиции са възприели новата система, но са продължавали да практикуват старата – защото са разбрали, че все още има за какво да живеят. Имало е и такива, които са умирали за разбиранията си, което също е валиден избор на техния Висш Аз (и тъй като природата на Играта е циклична, примера който дадох по-горе много лесно може скоро да се превърне в съвсем реален такъв).

Всичко е въпрос на вътрешни приоритети – за какво сте тук и какво защитавате – въпрос без еднозначен и „правилен“ отговор. От вашия усет и равнище (не използвам думата с йерархична конотация) зависи дали ще станете проводник на решениеТО, което да разреши проблема вине тези на света), или ще се провалите в това.

Добре е човек да го прави мъдро и с по-малко ляво полукълбо for the win :Р Обикновено най-ефикасното израстване се случва по трудния начин.

 


Ъъъм, май това е засега... :)

С тази непланувана статия по един непланиран начин като че ли завършвам тежките теми, които бяха абсолютно необходимия background-минимум за разбирането на нещата за които наистина искам да говоря, а те са изцяло архетипни и свързани със съзнанието по един все по-абстрактен начин.

Оттук нататък започвам бавен преход (ще отнеме още 2-3 дълги материала играещи ролята на мост) към нещата, които актуално ме вълнуват към момента, защото всичко дотук бе обяснение на стари неща с тежки вибрации, които обаче са обусловили тази реалност по един много дълбок начин. Ако не разбираме основните рамки няма как да разберем не-дуалния подход, който не се вписва в такива. Което също съдържа парадокс, защото, за да се разбере вътрешно недуалния подход, ще трябва да оставим настрана всички концепции, които се претрепах да обяснявам през тези 2 години, ноооо... да не бързаме. Всичко ще си дойде на мястото когато трябва :) Важното е, че каквото и да се говори оттук нататък перспективата от която ще се говори не съдържа вибрацията на самите теми.

Което разбира се има точно нулево значение за възприемащия ги през собствения си филтър човек, но това разбира се не е мой проблем :) Безценният бутон „х“ горе вдясно винаги ще съществува :D


Общо 22 страници... алелуя! :D :D :D

Еееех, съдба... :)))))))


Last update 31.12.2013 г.

scroll back to top
 

Търсачка

Кой е на линия?

В момента има 474 посетителя в сайта

Потапяне

Подкрепи работата ни

Ако харесвате нашата работа и сме били от полза за Пътя ви, може да ни подпомогнете със сума по избор:
Всички средства ще бъдат използвани за задълбочаване на нашите изследвания и проекти. Благодарим!

За aдминистратори



Статистика

Членове : 767
Съдържание : 497
Брой прегледи на съдържанието : 5626650



Изграден с помощта на Joomla!. Designed by: joomla templates hosting Valid XHTML and CSS.

© 2017 Издателство „Паралелна Реалност“ : Освен ако не е посочено друго, съдържанието на този сайт е лицензирано под:
Creative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български

Creative Commons License