Земята на безсмъртните – мистичната тибетска връзка Печат
Статии - Езотерика
Написано от Alien   
Петък, 10 Август 2012 21:34

 

tibet1

На пръв поглед може да изглежда екстремно странно, че архитектите на Третия райх биха се интересували от един регион, който мнозина считат за духовния център на света, но това е така само докато не си припомним митологията на Туле, според която този център е бил арийски дом и е бил изместен с падането на Атлантида около 10 800 година пр. н.е.

Оттогава, духовният център, въпреки че остава скрит за огромната част от човечеството, което е „недостойно“ за неговите тайни, се явява основна сила в контрола над съдбата на планетата. Двете скрити царства Агарта и Шамбала съставляват двойният източник на свръхестествена сила, която се излъчва от Тибет и заема много важна част в окултизма и експерименталната наука.


Преди обаче да преминем към интереса на Третия райх към Агарта и Шамбала, е много важно да направим кратка, но необходима пауза за да изследваме ролята на Шамбала в тибетския мистицизъм.


 

Земята на безсмъртните

 

Писателят Андрю Томас прекарва много години изучавайки митовете и легендите на Далечния изток и неговата книга „Шамбала: оазис от светлина“ е силен аргумент в подкрепа на действителното съществуване на царството. В книгата Томас цитира древни китайски писания, които визират Ну и Куа – азиатските прототипи на Адам и Ева и тяхното родно място в планините Кун Лун в централна Азия.

Защо едно такова изолирано и отблъскващо място би служило като аналог на Едемската градина вместо много по-гостоприемните региони като долината Янгце или провинцията Шантунг, е мистерия и точно затова Томас изказва предположение, че пустинята Гоби в миналото вероятно е била вътрешно море заобиколено от плодородна земя.

Както ще видим по-късно Гоби е основният кандидат за мястото, от което древни непознати цивилизации са разпространявали мъдрост през вековете.

 

Планините Кун Лун имат много специално място в китайската митология тъй като в този район (в който се е вярвало че живеят безсмъртните), се управлявал от Хси Уанг Му – Кралицата Майка на запада. Хси Уанг Му, наричана още Куан Ин, богинята на милосърдието, живеела в девет етажен дворец от нефрит. Около двореца се намирала огромна градина, в която растяло дървото Праскова на Безсмъртието. Само най-мъдрите и добродетелни човешки същества можели да посетят градината и да ядат от плода, който се появявал веднъж на 6000 години.


Безсмъртните, които помагали на Хси Уанг Му в опитите й да направлява човечеството към мъдрост и състрадание притежавали перфектни неостаряващи тела и можели да пътуват навсякъде във вселената и да живеят на планети в други слънчеви системи. Както Томас отбелязва, независимо от това дали древните китайци са вярвали, че Безсмъртните могат да пътуват в космоса със своите физически тела или чрез проекция на съзнанието, това е една много важна концепция, защото е базирана на факта, че космоса е заселен с много обитаеми светове.


Древните китайски текстове са пълни с легенди засягащи опити на много хора да прекосят пустинята Гоби и да отидат в планините Кун Лун. Най-известният от тези търсещи със сигурност е великият философ Лао Дзъ (6 век пр. н.е), автор на книгата на даоисткото учение Дао дъ Дзин, за който се смята че е преминал през пустинята към края на живота си.


Ватиканските архиви също съдържат много сведения направени от католически мисионери относно почитта, която китайските императори отдавали на духовните същества живеещи в планините. Тези същества притежавали тела, които са видими, но не са направени от плът и кръв. Те били боговете родени от съзнанието, чиито тела били съставени от изначална атомна материя, която им позволявала да живеят навсякъде във вселената, дори в центъра на звездите.

Хората от Индия също вярват в място на мъдростта и духовното съвършенство. Те го наричат Калапа или Катапа и за него се казва, че лежи в регион северно от Хималаите – в Тибет. Според индийските предания пустинята Гоби е леглото на древно море, в което имало остров наречен Суета-Двипа (Белият остров). Великите йоги, които живеели там в миналото се счита, че живеят там и до днес във високите планини и дълбоки долини, които формирали в миналото острова Суета-Двипа. Този остров е бил идентифициран от ориенталците с Острова на Шамбала от древната литература, който се намирал в центъра на езеро от нектар.

 

През 17 в. двама йезуитски мисионери Стефан Касела и Джон Кабрал записали съществуването на Чанг Шамбала, както им било описано от ламите от Шигатце, където Касела живял 23 години, до смъртта си през 1650 г. („Чанг Шамбала“ означава „Северна Шамбала“, което различава домът на духовните адепти от един град наречен Шамбала, северно от Бенарес – Индия).

Близо 200 години по-късно един унгарски филолог с име Цома де Корос, който живял 4 години от 1827-ма до 1830 г. в будистки манастир в Тибет, твърдял, че Чанг Шамбала се намира между 45° и 50° северна дължина, отвъд реката Сир Дария.

Легенди за скрития духовен център, свещена зона, чиито обитатели тайно направляват еволюцията на живота на Земята, са доста разпространени в древните култури на Изтока.


Писателката Виктория ле Пейдж описва това чудно царство така:

... Някъде отвъд Тибет сред ледените върхове и усамотените долини на централна Азия, там се намира един недостъпен рай, място на вселенска мъдрост и свещен мир наречен Шамбала... Той е населен от адепти от всяка раса и култура, които формират вътрешен кръг на човечеството направлявайки неговата еволюция.

На това място според легендите пребивават мъдреци (магове) от началото на човешката история. Те живеят в една долина на върховно блаженство, която е защитена от арктическите ледени ветрове и където климатът винаги е умерено топъл, слънцето винаги грее, ветровете са много нежни, а природата цъфти изобилно. Само на най-чистите по сърце им се позволява да открият това място където недостигът, злото, насилието и несправедливостта не съществуват (други мотивирани с по-слаб идеализъм рискуват да намерят леден гроб).


Обитателите притежават както свръхестествени сили, така и високо развита технология. Техните тела са перфектни и те посвещават своя живот и време да изучават различни изкуства и науки. Концепцията на скрития духовен център на света може да бъде намерена в индуизма, будизма, шаманизма и останалите древни традиции. В религията Бон на предбудистки Тибет, Шамбала е наричана с имената Олмолунгринг и Дежонг.

В тибетския будизъм, шамбалската традиция е залегнала с текстовете Калачакра, за които се счита, че са били предадени на Краля на Шамбала от Буда преди да се върне в Индия.


Както може и да се очаква при такова чудесно и обсипано с легенди място, има и голяма доза спекулации за точното му местонахождение, защото едва ли би било открито на координатите дадени в картата на Корос. Докато някои езотерици вярват, че Шамбала е действително място с конкретно физическо присъствие на тайна дестинация на Земята, други предпочитат да гледат на въпроса от гледната точка, че тя съществува в по-висша духовна равнина, нещо което може да се нарече, друго измерение на време-пространството граничещо с нашето собствено. От друга страна, някои считат Шамбала за състояние на съзнанието, по същия начин, както някои описват Свещения Граал.

Трябва да се отбележи, че има определени записани случи при които различни хора живеещи в западните общества са имали видения за място, което силно напомня за Шамбала. Виктория ле Пейдж цитира един много интересен случай в нейната книга „Шамбала: удивителната истина зад мита Шангри-ла“. Случаят е изследван от д-р Рейнър Джонсън, който през 60-те години на 20 в. събира на едно място стотици мистични преживявания от първа ръка. В едно от тях става дума за млада австралийка с психични способности, която е спомената само с нейните инициали – Л. К. В.

Тя пише че на 21 години започнала да посещава място чието име било познато като „Нощно училище“. През нощта тя прелитала в съня си до това място, чието местоположение иначе тя не знаела. След като пристигала там, тя се присъединявала към други хора в танцувални упражнения, които тя по-късно разпознава, като подобни на дервишките упражнения преподавани от Гурджиев. След няколко години тя преминала в друг клас, където била обучавана на духовни уроци които били записани във велика книга на мъдростта. Години по-късно, след като започнала да проявява интерес към мистичната литература, тя осъзнала че действителното местоположение на „Нощното Училище“ вероятно е Шамбала.

Л. К. В. имала и други видения, при които тя видяла нещо, което приличало на гигантска антена, която се издигала от Земята дълбоко в междузвездното пространство. Основата на тази антена била в Памир или Планините Тян Шан, региони, които традиционно се асоциират с Шамбала. Тя била отведена до антената от невидим водач и видяла, че на практика това било колона от енергия чиито клони били различни маршрути водещи до други светове. Те били маркирани от геометрични фигури като кръгове, триъгълници и квадрати. Според Л. К. В. тази „антена“ не била нищо друго, а портал към други времеви линии и други региони на вселената.

В допълнение антената служила освен като портал помагащ на душите от Земята да пътуват към други времена и места, но души от други системи в космоса също можели да влязат в сферата на Земята по същия, този път носейки със себе си своите собствени духовни влияния. Л. К. В. също твърдяла, че антената можела да бъде контролирана директно от съзнанието на пътешественика като тя можела да се „разлисти“ и да отвори нов канал в отговор на конкретна мисъл. Този канал се превръщал в „траектория на светлината“ по която душата пътувала. В нейният случай тя се озовала в Китай 30 години напред в бъдещето. Духовното същество което я направлявало и обяснило, че Земята била в процес на пречистване и щяло да има „велико прераждане“. Освен това тя станала и свидетел на идването на огромен грозд „звезди“, които представлявали пристигането на „висши души“, които слизали на Земята за да помогнат на едно специално събитие.

 

 

Пещерите под Хималаите


Концепцията за подземните царства е често срещана в различните религии и митологии. В тази връзка в своята книга „Шамбала“ от 1930 г., Рьорих описва своите опити да разбере произхода на подземните легенди и да открие кои спомени са били почитани във фолклорната памет.

Коментирайки тяхната вездесъщност, той отбелязва, че колкото повече човек ги изследва, толкова по-голямо става неговото убеждение, че всички те са „различни глави на една и съща история“. Изследване на фолклора на Тибет, Монголия, Китай, Туркистан, Кашмир, Персия, Алтай, Сибир, Урал, Кавказ, руските степи, Латвия, Полша, Унгария, Германия, Франция ще произведе различни разкази за населения под земята. На много места местните хора могат дори да доведат любопитния пътешественик до пещерните входове на недостъпни места, за които се счита, че водят до скритите светове на хората живеещи под земята.

Централна Азия е дом на легенди за подземна раса наречена Агарти, Алтайските планини са домът на племето Чуд. В книгата „Шамбала“ Рьорих казва че името „Чуд“ на руски има същия произход като думата „чудо“. Неговият водач през Алтайските планини му казал, че Чуд първоначално били силно, но мирно племе, което процъфтявало в тази местност в далечното минало.

Те обаче станали жертва на грабещите банди войници и можели да избягат само като оставят плодородната долина и отидат вътре в земята, за да продължат своята цивилизация в подземните царства. Водачът на Рьорих му казал още че в определени моменти Чуд могат да бъдат чути да пеят в своите подземни храмове. Рьорих споменава също и че навсякъде в Алтайските планини по пътя за Котан, копитата на конете звучали кухо, когато удряли земята, сякаш те яздели над огромни подземни пещери.

Други членове на кервана се обърнали към Рьорих със следното:

Чуваш ли кои кухи подземни проходи пресичаме? През тези проходи хора, които са запознати с тях могат да достигат далечни страни. Преди много време хора са живеели там, а сега са отишли навътре и намерили подземен проход към подземното царство. Много рядко някои от тях излизат отново на повърхността. На нашия пазар такива хора идват със странни, много древни пари, но никой не може дори да си спомни за времето, в което тези пари са били използвани тук.

Когато Рьорих попитал дали и той може да види такива хора, неговите придружители му казали:

Да, ако твоите мисли са достатъчно възвишени, за да влязат в контакт с тези свещени хора, защото само грешници се намират на Земята, а чистите и смели хора преминават към нещо по-красиво.

 

На д-р Фердинанд Осендовски (за когото ще стане дума малко по-късно) пък му било разказано от ламите в Монголия за една прекрасна цивилизация, която съществувала още преди записаната история. За негово удивление ламите твърдели, че когато техните цивилизации намиращи се в Атлантическия и Тихия океан били унищожени от естествени катаклизми, някои от техните обитатели оцелели в предварително подготвени подземни убежища, осветени с изкуствена светлина. Андрю Томас изказва предположение, че келтската легенда „Лордовете от кухите хълмове“ е местен спомен за оцелелите от унищожението на атлантическия континент.

В Индия легендите разказват за раса същества наречени наги. Змиеподобни и екстремно интелигентни, нагите живеели в огромни пещери осветени от скъпоценни камъни.

Въпреки че били влечугоподобни, нагите имали човешки лица и били невероятно красиви. Те можели да летят и сключвали бракове с кралете и кралиците от света на повърхността, въпреки че се стараят да избягват досега с почти всички „наземни“ обитатели, с изключение на много духовно напредналите. Тяхната столица се нарича Богавати и за нея се твърди, че е покрита с рубини, изумруди и диаманти. Томас пише, че много индуси и тибетци са влизали в пещерите на нагите, които се простират стотици мили вътре в планините. Обитателите на този регион говорят за големи цветя лотос, които плуват по повърхността на езерото Манасаравар в западната част на долината Цанг По. Лъчисти фигури също така са били виждани близо до супер студеното сладководно езеро.

 


Царството на Агарта

 

Въпреки че е включено в много популярни книги от източния мистицизъм, името „Агарта“ е непознато в азиатската митология.

Фактически една от многото вариации на името „Асгард“ била използвана за първи път от френския автор Ърнест Ренан през 70-те години на 19 в. Въпреки че очевидно е бил повлиян от нордическата митология, Ренан поставил локацията на Асгард в Централна Азия, а пък друг французин Луи Жаколио (1837-1890 г.) е писал по същото време за град с име „Асгарта“.

Жаколио пише няколко книги за връзката между индийската митология и християнството. Била му разказана легендата за Асгарта от група местни брамини, които му позволили да се запознае с различни свещени текстове като „Книга на историческия зодиак“. Според Жаколио, Асгарта била праисторическия „Град на Слънцето“, дом на Брахматма, видимата манифестация на Бога на Земята. Асгарта съществувала в Индия през 13 300 г. пр. н.е., където живеел Брахматма в огромен дворец. Той бил невидим и се появял пред своите подчинени само веднъж годишно. Интересно е да се отбележи, че Жаколио казва, че тази високо развита култура е съществувала далеч преди арийците да завладеят Асгарта около 10 000 пр. н.е. Жреците на Асгарта тогава успели да сформират съюз с победилите арийски брамини, което пък довело до формирането на военната каста Кшатрияс.

Около 5000 години по-късно, Асгарта била унищожена от братята Йода и Скандах, които дошли от Хималаите. Отблъснати от брамините, братята поели на север и дали техните имена на „Один“ и „Скандинавия“.


Фердинанд Осендовски (1876-1945 г.) бил друг от първите пишещи за легендата за Агарта. Въпреки че бил роден в Полша, той прекарал по-голямата част от живота си в Русия, посещавайки университета в Петербург. През 90-те години на 19 в. той пътува в Монголия и Сибир развивайки своя интерес и познание за будисткия мистицизъм.

Той се връща в Европа през 1900 г. и защитава докторат в Париж през 1903 г. преди да се завърне в Русия и да работи като химик за руската армия по време на Руско-Японската война през 1905 г. След това става президент на „Революционното правителство на руския далечен изток“ преди да бъде вкаран в затвора от руското правителство заради неговите анти-царистки дейности.

След две години затвор в Сибир, той преподава физика и химия в сибирския град Омск докато болшевишката революция не го принуждава да напусне Русия с малка група белогвардейци. Заедно те пътуват през Сибир и Монголия, а той пише за техните приключения в своя бестселър „Зверове, хора и богове“ (1923 г.).

Докато е в Монголия Осендовски се запознава с един руснак, жрец с име Тушегун Лама, който твърдял, че е приятел на Далай Лама. Тушегун Лама разказал на Осендовски за подземното царство Агарта, дом на Краля на Света.

Заинтригуван от тази информация, Осендовски попитал своя приятел за допълнителна информация за този мистериозен персонаж.

Само един човек знае неговото свято име. Само един човек, който и в момента е жив е бил в Агарта. Това съм аз. Това е причината, поради която Далай Лама ме почете и точно затова Живият Буда в Урга се страхува от мен. Но това е безпредметно, защото аз никога няма да седна на Свещения Трон на най-висшия жрец на Ласа. Аз не съм монах. Аз съм воин и отмъстител.

Няколко месеца по-късно, докато пътувал из Монголия с няколко водачи оставени от Тушегун Лама (който поел по свой собствен път) Осендовски бил изумен когато неговите придружители изведнъж спрели и отвързали камилите, които веднага легнали на земята.

Монголците започнали да се молят пеейки: „Ом мани падме хун!

Осендовски изчакал докато свършат да се молят преди да ги попита какво се случва. Един от монголските водачи му отговорил така:

Не видя ли как нашите камили си мърдаха ушите от страх? Как стадото коне от долината спряха и фиксираха вниманието си и как овцете и добитъка легнаха близо до земята. Забеляза ли, че птиците не летяха, мармотите не бягаха, а кучетата не лаеха. Въздухът трепереше меко и носеше отдалеч една песен, която проникваше в сърцата както на хората, така и на животните и птиците. Земята и небето престанаха да дишат. Вятърът не духаше, а слънцето не се движеше. В такъв момент вълкът, който краде овцата престава да се промъква, уплашените стада от антилопи внезапно променят курса си, ножът на пастира, който прерязва гърлото на овцата пада от ръката му, хищната сибирска белка престава да дебне неподозиращата плячка.

Всички живи същества в страх неволно се впускат в молитва очаквайки своята съдба. Така беше и сега. Това се е случвало винаги, когато „Кралят на Света“ в своя подземен дворец се моли и определя съдбата на всички хора на Земята.

 

По-късно Осендовски среща един възрастен тибетец – принц Чултун Бейли, който живее като изгнаник в Монголия и който му предоставя още детайли за подземното царство Агарта и Краля на Света. Според него Агарта се простира през всички подземни проходи на света. Обитателите на Агарта дължат преданост на „Краля на Света“.

Те могат да отглеждат земеделски насаждения благодарение на странна светлина, която обхваща цялото подземно царство. Някои от обитателите на тези региони са много странни. Една раса има два езика в устите си, което им позволява да говорят и на два различни езика по едно и също време. Има и много фантастични животни включително костенурки с 16 крака и едно око.

По това време Осендовски приближавал китайската граница. Той възнамерявал да вземе влак до Пекин откъдето да намери път на запад. В града Урга той среща възрастен лама, който му дава допълнителна информация за Краля на Света.

Влиянието на Краля във всички дейности на световните лидери е огромно. Ако техните планове са богоугодни тогава Краля на Света ще им помогне да ги реализират, но ако не са, тогава той със сигурност ще ги унищожи.

Неговата сила идва от мистериозната наука „Ом“, което е името на древен свят човек, който е живял преди повече от 300 000 години – първият човек който познавал бог. Когато Осендовски попитал дали някой е виждал Краля на Света, стария лама отвърнал, че по време на големи празници свързани с древния будизъм в Сиам и Индия, Кралят се е появил 5 пъти във великолепно превозно средство теглено от бели слонове.

Той носел бяла роба и червена корона, с нишки от диаманти които скривали лицето му. Когато той благословил хората със златна ябълка покрита от фигура на агне – „слепите върнали зрението си, немите проговорили, глухите върнали слуха си, сакатите започнали да се движат свободно, а мъртвите се вдигнали, навсякъде където очите на Краля на Света се спрели“.

След това Осендовски попитал колко хора са били в Агарта.

Ламата отговорил, че много хора са ходили, но никога не са говорили затова какво са видели там. Той продължил и казал, че когато Олетите унищожили Ласа един техен отряд успял да се промъкне до предградията на Агарта, където те научили някои от по-нисшите мистериозни науки. Това е причината за магическите способности на Олетите и Калмукците.

Друг информатор на Осендовски, лама с име Тургут, му разказал че столицата на Агарта е заобиколена от градове на висши жреци и учени – нещо подобно на начина по който дворецът Потала на Далай Лама в Ласа е заобиколен от манастири и храмове.

Кралският дворец е заобиколен от дворците на Горо, които притежават фантастична сила и които лесно биха могли да изпепелят цялата земна повърхност ако човечеството бъде така неразумно да им обяви война.

 

Легендата за Агарта е дискутирана в подробности и от друг писател, самообразованият християнски херметик Сент-Ив д’Алвейдър (1842-1909 г.), чийто брак с парите му позволил да се отдаде на своите копнежи и да придобие мистично разбиране (тук явно автора има предвид сватбата му с контеса Мари дьо Ризнич-Келер, ход който го прави изключително богат и му дава възможност да се отдаде напълно на своите изследвания, като в същото време му осигурява и редица контакти с основни имена от френския окултизъм и достъп до членство в редица масонски и розенкройцерски орденибел. Alien).

През 1885 г. той започва да взима уроци по санскрит от Хаджи Шариф (1838-?) за който се знае изключително малко освен че е напуснал Индия през 1857 г.

Ръкописите от уроците които д’Алвейдър взима, са запазени в библиотеката на Сорбоната в Париж. В тях Шариф споменава за „Великото Училище на Агарта“ и за „Светата Земя на Агарта“. Шариф твърдял че първоначалният език на човечеството е бил наричан Ватан или Ватаниански и е бил извлечен от азбука с 22 букви.

Въпреки че не е имал възможността да посети Агарта физически, д’Алвейдър намира гениална алтернатива. Чрез освобождаване на своето астрално тяло той успява да посети царството в духовна форма. Неговите астрални приключения са публикувани в серия книги („Mission des Souverains“, „Mission des Ouvriers“, „Mission des Juifs“ и „Mission de l’Inde“), които той издава за собствена сметка.

Най-интересното обаче е, че той унищожава цялата партида от последната си творба – „Mission de I’lnde, от страх че е разкрил прекалено много тайни за Агарта и може да си плати за това прегрешение с живота си. Само 2 копия оцеляват – едното той пази за себе си, а друго е скрито от печатаря (книгата е преиздадена година след неговата смърт и в нея се описва как д’Алвейдър е овладял изкуството на астралното пътуване в резултат на това, което е научил от Шариф и благодарение на това е посетил Агарта – подземен град с многомилионно население, напреднали технологии и мистични силибел. Alien).

Според д’Алвейдър Агарта се е преселила под земята в началото на Кали юга около 3200 г. пр. н.е, а жителите й притежавали технология впечатляваща от гледна точка на времето в което той е живял.

Жителите на Агарта знаели всичко за обитателите на повърхността и понякога пращали емисари. Агарта имала много библиотеки в които цялото познание на Земята било записано на каменни плочки с ватански символи като се включвало дори начините чрез които живите могат да комуникират с душите на мъртвите.

Освен това д’Алвейдър казва, че въпреки че милиони ученици са се опитвали да достигнат до тайните на Агарта, много малко са успели да преминат отвъд външните кръгове на царството. Както и в доста други източници описващи Агарта, д’Алвейдър говори за тях като по-висши от човечеството във всеки един аспект и че са истинските управници на света.

 


Нацистите и тибетския мистицизъм

 

Легендите около Шамбала и Агарта са меко казано доста объркващи, а тяхната противоречива природа не помага особено, за да се разбере тяхното влияние върху отвратителната философия на Третия райх.

Както видяхте, вече някои писатели твърдят, че Шамбала и Агарта са физически места, градове намиращи се под земята с къщи, дворци и милиони обитатели. Други твърдят, че са места само за посветени, съществуващи в друго ниво на реалността, което очевидно граничи с нашия физически свят. По отношение на тяхното точно местоположение Дейвид Чилдрес предлага кратко обобщение на многото възможни локации:


Шамбала понякога е представяна че се намира северно от Ласа, вероятно в пустинята Гоби, а друг път някъде в Монголия или пък в северен Тибет в платата Чангтанг.

Агарта пък се намира южно от Ласа близо до манастира Шигатце или дори в североизточен Непал под връх Канченджунга. Понякога е споменавано, че се намира в Шри Ланка. И двете дестинации са представени, че се намират вътре в кухата земя.

 

В допълнение към цялата тази неяснота са и често правените твърдения, че двата центъра си противостоят един на друг като Агарта следва пътят на дясната ръка на добротата и светлината, докато Шамбала следва пътят на лявата ръка на злото и тъмнината (противопоставяне често изразявано като духовност срещу материализъм).

Едва ли има нужда да се казва че съществува и противоположната гледна точка която твърди, че Агарта е място на злото, а Шамбала олицетворява добротата. Има и известен брой слухове засягащи практикуващи черна магия, които действат в Тибет и сами се наричат Шамбала или Агарти.

Въпреки че очевидно са отхвърлени извън закона от тибетските будисти, счита се, че те продължават дейността си в тайна. Един автор, който твърди, че се е срещал с тях е германец с име Теодор Илион, който прекарва 30-те години на 20 в. пътувайки из Тибет.

В неговата книга „Тъмнина над Тибет“ (1937 г.) той описва как е открил дълбока шахта. Искайки да разбере дълбочината й, той хвърлил няколко камъка в нея и зачакал да ударят дъното – той бил възнаграден само с тишина. Било му казано от един посветен, че шахтата била „невероятно дълбока“ и само най-висшите посветени знаели къде свършва.

Неговият придружител добавил: „Всеки който узнае докъде води и за какво се използва – ще умре.

Илион твърди, че е успял да се домогне до подземен град населен с монаси, които той по-късно разбрал че са „черни йоги“, които планират да контролират света чрез телепатия и астрална проекция.

Когато разбрал че храната, която му била дадена съдържала човешка плът, той решил да избяга оттам колкото се може по-бързо като няколко монаси го преследвали. След няколко седмици в бягство той успял да се измъкне от Тибет и се върнал на запад с тази меко казано странна и плашеща история.

Освен всичко друго има и доста постоянни твърдения, че нацисткия интерес към Тибет (който сам по себе си е документиран исторически факт), е бил фактически вдъхновен от желанието да се влезе в контакт с черните адепти от Шамбала и/илиАгарта, като се спечели тяхната подкрепа в завладяването на света. Един от най-ярките представители на тази идея е британския окултен писател Тревър Рейвънскрофт.

Схизмата между Шамбала и Агарта е описана от Рене Генон, който в своята творба „Le Roi du Monde“ („Кралят на Света“) описва как древната цивилизация от пустинята Гоби била унищожена от естествен катаклизъм а някои нейни представители се оттеглили в пещерите под Хималаите и изградили отново тяхната цивилизация.

След това следвала информация за две групи:


  • Агарти, които следвали пътят на духовността
  • Шамбалисти, които следвали пътя на насилието и материализма

Генон твърдял (както и Илион няколко години по-късно), че обитателите на подземния свят искали да влияят върху живота и действията на хората на повърхността чрез различни окултни практики, включително телепатична хипноза и послания чрез медиуми.

Чилдрес намира за много интересен факта, че Хитлер праща експедиции до Тибет в края на 30-те, скоро след издаването на книгата на Илион „Тъмнина над Тибет“ и счита че нейната истинска цел е била да се установи контакт с окултните групи.

Този крипто-исторически сценарий продължава с това, че Хитлер се е запознал с мистериозен тибетски монах, който му казал че Германия може да завладее света формирайки алианс с „Господарите на Съзиданието“.

 

Докато руснаците си проправяли път през руините на Берлин (а според някои твърдения там били открити телата на няколко тибетски монаси), според конспиративните сценарии Хитлер използвал подводница която да го откара до Аржентина или Антарктика. Има и друга вариация на тази теза при която фюрера е избягал в Тибет като е бил скрит от тези, с които е искал да влезе в съюз.

Разглеждайки въпроса за това дали подобни черни магове наистина са живели и все още живеят в Тибет. Чилдрес напомня, че в книгата си „Посвещения и посветени в Тибет“, френската писателка Александра Дейвид-Нийл (1868-1969 г.) описва среща с човек който можел да хипнотизира и убива от разстояние.

Рьорих също споменава окултисти от древната религия Бон, които били във война с будистите от Тибет.

Както Чилдрес отбелязва:


Шамбала силно прилича на описанията на Земята на безсмъртните (Хси Уанг Му) за която се казва, че е великолепна тучна долина сред високите планини, която има висока и здрава нефритена кула от която блести силна светлина.


Точно както и в планините Кун Лун, Агарта и Шамбала притежават скрити фантастични изобретения и артефакти от далечни цивилизации от миналото.

За разлика от Долината на Безсмъртните в планините Кун Лун, обществата в пещерите с техните невероятни изгледи били частично илюзорни според Илион и Рейвънскрофт.

В Долината на Безсмъртните вероятно наистина е имало древни артефакти от отминали времена пазени от древни учители. Въпреки това е малко вероятно, ако някой не е специално избран от пазителите на това хранилище – да бъде допуснат да влезе там. Нито пък тези които са влезли (за какъвто се счита, че е Рьорих) биха издали местоположението или какво точно са видели вътре.

 

 


Източник: Алън Бейкър – „Невидимият орел – историята на нацисткия окултизъм

Превод със съкращения: Alien




scroll back to top
 

Търсачка

Кой е на линия?

В момента има 301 посетителя в сайта

Потапяне

Подкрепи работата ни

Ако харесвате нашата работа и сме били от полза за Пътя ви, може да ни подпомогнете със сума по избор:
Всички средства ще бъдат използвани за задълбочаване на нашите изследвания и проекти. Благодарим!

За aдминистратори



Статистика

Членове : 767
Съдържание : 497
Брой прегледи на съдържанието : 5632730



Изграден с помощта на Joomla!. Designed by: joomla templates hosting Valid XHTML and CSS.

© 2017 Издателство „Паралелна Реалност“ : Освен ако не е посочено друго, съдържанието на този сайт е лицензирано под:
Creative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български

Creative Commons License