Акустична левитация по тибетски Печат
Статии - Езотерика
Написано от Alien   
Четвъртък, 23 Юни 2011 15:06

 

rock3

От жреците от далечния изток знаем, че те можели да повдигат тежки каменни блокове във високите планини с помощта на група различни звуци. Познанието за тези вибрации в звуковия обхват, може да демонстрира пред учения физик, че вибрацията и концентрираното звуково поле може да премахне силата на гравитацията. Шведския инженер Олаф Александерсон пише за този феномен в една публикация с име „Имплозия No 13“. Следната статия е базирана на наблюдения правени в Тибет. Материала е взет от Хенри Кйелсон, който по-късно го публикува в книгата „Изгубените техники“.

 

Ето го и самия материал:

Шведският доктор, д-р Ярл, приятел на Кйелсон, учил в Оксфорд. По това време се сприятелил с млад тибетски студент. Няколко години след това, през 1939 г. д-р Ярл направил пътешествие до Египет във връзка с дейността му за Английското Научно Общество. Там той бил видян от пратеник на неговия тибетски приятел, който спешно го помолил да отиде в Тибет, за да лекува висш лама. След като д-р Ярл си тръгнал от Египет, той последвал пратеника и пристигнал след дълго пътуване със самолет и керван с якове в манастира, където живеели стария лама и неговия приятел, който заемал вече висока позиция.

 

Д-р Ярл останал за известно време и поради своето приятелство с тибетците научил много неща, които други чужденци нямали шанс да чуят или наблюдават. 

Един ден неговият приятел го завел до място в околностите на манастира и му показал полегата поляна, която била заобиколена на северозапад от високи стръмни скали. В една от скалните стени на височина от около 250 метра имало голяма дупка, която приличала на проход в скалата. Пред тази дупка имало платформа, на която монасите изграждали каменна стена. Единственият достъп до платформата бил от върха на скалата и монасите се спускали надолу с помощта на въжета.

 

По средата на поляната, на около 250 метра от скалата, имало полирана каменна плоча с кухина в центъра с форма на бокал. Бокалът имал диаметър от 1 метър и дълбочина 15 см. Каменен блок бил наместван в тази кухина с помощта на якове. Блокът бил широк един метър и метър и половина дълъг. След това 19 музикални инструмента били поставяни в дъга от 90 градуса на разстояние 63 метра от полираната каменна плоча. Радиуса от 63 метра бил измерван точно. Музикалните инструменти се състояли от 13 барабана (тъпана) и 6 тромпета (тръби). Осем барабана имали напречно сечение от 1 метър и дължина от метър и половина. Четири барабана имали среден размер с напречно сечение от 0.7 метра и дължина 1 метър. Единственият малък барабан имал напречно сечение от 0.2 метра и дължина 0.3 метра. Всички тромпети били с еднакъв размер. Те имали дължина 3.12 метра и отвор 0.3 метра.

 

0

 

Тибетските монаси левитират камъни използвайки акустичната левитационна техника с помощта на барабани в тази скица представена от шведския авиационен дизайнер Хенри Кйелсон.

Големите барабани и всички тромпети били фиксирани на стойки, които можели да бъдат намествани с помощта на нещо като нивелирна рейка по посока на полираната плоча. Големите барабани били направени от 3 мм. дебел железен пласт и тежали 150 кг. Всички барабани били отворени от единия край, докато другия край имал метално дъно на което монасите удряли с големи кожени прътове. Зад всеки инструмент имало колона от монаси. Ситуацията е описана в следната диаграма:

 

1

 

Когато камъкът бил в позиция, монахът зад малкия барабан давал сигнал да започне „концерта“. Малкият барабан имал много остър звук и можел да бъде чут дори когато всички останали инструменти вдигали ужасен грохот. Всички монаси пеели и произнасяли молитви бавно, увеличавайки темпото на този невероятен шум. По време на първите 4 минути нищо не се случило. След това скоростта на биенето на барабаните и шума се засилили и големия каменен блок започнал да се поклаща и внезапно излетял във въздуха с увеличаваща се скорост по посока на платформата пред дупката на скалата на височина 250 метра. След 3 минутен полет нагоре той се приземил на платформата.

 

2

 

 

Конструкция по тибетски
според шведския авиационен дизайнер Хенри Кйелсон


Стръмната планина е от дясно. В центъра е каменния блок и отляво са жреците и музикантите. S = на голям барабан, M = среден барабан, Т = на тромпет. В допълнение се показва метода на окачения барабан и неговия размер. Както е показано тук, Кйелсон казва, че 200 жреци чакат да заемат своите позиции в прави линии от по 8 или 10 зад инструментите „като спици в колела“. 

Така, повтаряйки метода, монасите донасяли нови блокове на поляната и успявали да транспортират 5 или 6 блока за час. Полетът на блока имал параболична траектория с дължина около 500 метра и височина 250 метра. От време на време някои камъни се разцепвали и монасите ги отделяли. Невероятно изпълнение. Тибетски експерти като Линавър, Сполдинг и Хъц са говорили за това, но никога не са го виждали. Така д-р Ярл бил първият чужденец, който имал възможността да види този удивителен спектакъл. Поради това, че в началото той бил на мнение, че е станал жертва на масова психоза, заснел 2 филма за случката. Те показвали точно това, на което той станал свидетел. 

Английското Общество за което д-р Ярл работел конфискувало филмите и ги обявило за класифицирана информация. 

Фактът, че тези филми били незабавно засекретени, не е много труден за разбиране, след като дадените параметри бъдат пренесени към техните геометрични еквиваленти. След това става ясно, че монасите в Тибет са напълно запознати със законите, които управляват структурата на материята, които модерните западни учени сега трескаво изучават. От изчисленията изглежда, че молитвите, които монасите пеели нямат пряка връзка с повдигането на камъните от земята. 

Резултата не бил иницииран от религиозния плам на групата, а от превъзхождащото научно познание на висшите жреци. Тайната е в геометричното пласиране на музикалните инструменти съпоставено с камъните, които трябва да се повдигнат плюс хармоничната настройка на барабаните и тромпетите. Високото пеене на жреците и използването на техните гласове на определена октава и ритъм най-вероятно допринася за комбинирания резултат, но аз считам че чисто субективното напяване няма съществено значение (тук автора леко игнорира стойността на съдържанието за сметка на носещата го вълна. Едва ли ако монасите пееха нещо от сорта – „няма да се вдигне, няма да се вдигне“ би се получил представения резултат.бел Alien). 

Звуковите вълни, които се генерират от комбинацията били направлявани по такъв начин, че се създавал антигравитационен ефект в центъра на фокуса (позицията на камъните) и около периферията, или дъгата, една трета от кръг през който минавали камъните. 

Инструментите използвани от групата, на теория, също трябва да са били настроени, за да произведат хармонични вълнови форми, които се асоциират с унифицираните (обединените полета). Геометричното разпределение и броя на инструментите в групата също са много важен фактор. 

Аз считам, че няма съмнение относно това, че тибетците са притежавали тайни свързани с геометричната структура на материята и методите свързани с манипулирането на геометричните стойности, но ако можем да схванем математическата теория зад тази случка и разгърнем нейното приложение, тогава ни се представя една още по-удивителна идея. 

В моята минала книга споменавам за летящите машини описани в древните записи, които летели в небесата издавайки мелодичен звук и представих теорията, че звуковите апарати са били настроени към хармоничните уеднаквени уравнения. 

Сега тибетците ни дават директна индикация за това как да се конструира задвижена със звук антигравитационна летателна машина. Всичко което е необходимо е да се завърши кръга от звукови генератори, показани чрез барабани, тромпети и т.н. и да имаме диск, който създава антигравитационна повдигаща сила в центъра (виж диаграмата).

 

3

 

Диаграмата показва как геометричния модел на звуковите генератори създаден от тибетските монаси може да се комбинира в кръгова или дискова форма. Противодействащите сили на създадените хармонични полета ще се комбинират в антигравитационно поле с форма на поничка, което ще повдигне диска или летателния апарат.

За да създам тази диаграма направих 4 фотокопия на оригиналната илюстрация, която показва местоположението на барабаните, тромпетите и т.н. и след това отрязах 90 градусови сегменти и ги напаснах в кръгов модел. След това ги фотокопирах за втори път във връзка с дисковия апарат. Когато кръговия модел беше формиран, стана очевидно, че тибетците са пласирали барабаните и тромпетите на дъга от четвърт кръг, но разположението на жреците зад барабаните изглежда формираше спирала. Това е в съзвучие с концепцията за формирането на материята чрез спираловидни вълнови движения, която дискутирах в други статии. Подобни вълнови движения трябва да се създадат за да се манипулира материята.

(Такъв е и случаят с построяването на т. нар. „Коралов замък“ (напишете „Coral Castle“ в google), чиято технология на създаване остава загадка и до днес.бел. Н.)


Брус Кати

Компилация и превод (със съкращения): Alien

Източници: http://www.bibliotecapleyades.net/ciencia/antigravityworldgrid/ciencia_antigravityworldgrid08.htm

и http://www.labyrinthina.com/grid.htm

 

 


scroll back to top
 

Търсачка

Кой е на линия?

В момента има 475 посетителя в сайта

Потапяне

Подкрепи работата ни

Ако харесвате нашата работа и сме били от полза за Пътя ви, може да ни подпомогнете със сума по избор:
Всички средства ще бъдат използвани за задълбочаване на нашите изследвания и проекти. Благодарим!

За aдминистратори



Статистика

Членове : 767
Съдържание : 497
Брой прегледи на съдържанието : 5626652



Изграден с помощта на Joomla!. Designed by: joomla templates hosting Valid XHTML and CSS.

© 2017 Издателство „Паралелна Реалност“ : Освен ако не е посочено друго, съдържанието на този сайт е лицензирано под:
Creative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български

Creative Commons License