Проект „Феникс“ и подземната цивилизация на Марс Печат
Статии - Скрития космос
Написано от Alien   
Четвъртък, 17 Октомври 2013 01:24

 

marsintro

Следният материал е откъс от третото „ъндърграунд“ видео-интервю на българският изследовател Владимир Терзийски с един от участниците в свръхсекретния проект „Феникс“ (официалното име на проекта Монтоук) – Ал Биелек. Интервюто е правено в началото на деветдесетте години на 20 век и засяга много интересни въпроси свързани тематично с много неща, които присъстват в този сайт и както ще се убедите сами голяма част от тях са напълно актуални и от днешна гледна точка.

 

Владимир Терзийски (ВТ): В това интервю ще говорим за твоето пътуване до Марс през времевия тунел създаден чрез технологията на проекта „Феникс“ и по-точно до подземните камери, в които сте успели да проникнете там. Тук виждам известна прилика с нещо друго поради факта, че първоначално „правителството“ не е могло да проникне в подземните камери на тази изчезнала или мъртва марсианска цивилизация. Разбира се най-накрая те успяват чрез доста по-напредналата технология на „Феникс“ – чрез времеви портал – като успяват да преместят портала в самата подземна кухина и да я изследват. Та в тази връзка известно е, че американците са правили експерименти с Луната, които доказват, че тя е кух обект, вероятно направена от елемента титан. Не бих се учудил ако подобни експерименти са били правени с пирамидите на нашата планета и всички „интересни подземни камери“ са изследвани отдавна от тези които държат властта. Споменавайки Луната ще направя малко отклонение да отбележа и теорията, която за мен представлява интерес свързана с това, че Луната се явява звезден кораб, който е докаран и паркиран в тази орбита. Някои дори считат, че това е дори изоставен кораб. Има източници, които споменават за 2 луни по едно и също време, които обикалят Земята. Вероятно обитателите на първия кораб, който е бил доста повреден са построили друг и са си заминали, но това е тема за друг разговор.

Бих искал да кажа само няколко думи за досегашните ни разговори, които имат пряка връзка със съдържанието на сегашното интервю. Говорихме за експеримента, „Филаделфия“, как той се е развил започвайки като проект за постигане на невидимост в университета Принстън, минахме през проект „Дъга“ и накрая разисквахме самия експеримент свързан с постигането на радарна и оптическа невидимост за кораба. И като един неочакван бонус от тези експерименти бива открито пътуването във времето и телепортацията. С всичко това зад нас бих искал да пренесем дискусията към следващия голям проект – проекта „Феникс“/Монтоук. Този проект води след себе си и всички експерименти свързани с пътувания във вселената чрез технология, която е далеч по-напреднала дори от тази за телепортация. Това е технологията на времевия тунел или времевия портал. Тази нишка, която може да се разтегли между две точки навсякъде в нашата галактика, и дори вселена, и през нея да бъде пренесено човешко същество или друг товар до база на различна планета...

Кажи ни как точно експериментът „Филаделфия“ доведе до осъществяването на проект „Феникс“ и до времевите тунели? Откъде дойде идеята за тези тунели, кой стоеше зад нея?


Ал Биелек (АБ): Идеята за тези тунели в действителност беше на извънземните – това бе извънземна технология. Ние не притежавахме технология способна да произведе подобни тунели, въпреки че имахме такава, с която да създадем машина на времето. С нея можеше да се пътува както в бъдещето, така и в миналото. Но по това време не разполагахме с технология, която да може да произведе тунел, през който човек или предмет да могат да бъдат изпратени до друга физическа локация на тази, друга планета или друга част на тази галактика и освен това да може да се промени времевата рамка. Това е твърде напреднала технология, която само извънземните знаеха как да създадат. Така на практика проектът „Феникс“ беше изцяло под тяхно влияние.


ВТ: Значи практически технологията на проект „Феникс“ е доста по-напреднала от тази на експеримента „Филаделфия“?


АБ: Да, доста по-напреднала.


ВТ: Тоест, за да направим сравнение, при нея не се налага да се използва технологията представена във филма „Стар Трек“ за телепортиране от кораба на планетата и обратно.


АБ: Точно така.


ВТ: Освен това, вероятно при технологията с тунелите се увеличава значително разстоянието, на което може да се пътува в сравнение с технологията за телепортиране, а освен това можеш да пътуваш и във времето?


АБ: Абсолютно точно.


ВТ: Не знам дали с технологията за телепортация може да се пътува във времето?


АБ: За това не знам. Но проектът „Феникс“, с неговите тунели най-накрая бе вкаран в работен режим и това беше много дълъг процес изпълнен с много работа, която е описана в една нова книга (нова от гледна точка на датата на интервюто – бел. Alien). Тази книга разбира се е „Проектът Монтоук“.

 

ВТ: Забележителна книга, която силно препоръчваме на всички.


АБ: Написана е от Престън Никълс. Той беше част от проекта „Феникс“ с доста важна роля в него точно както и аз и брат ми Дънкан. Престън успя да си спомни за тези свои дейности след известен период от време, защото неговите собствени електронни системи спомогнаха да си възвърне паметта. Всички технически детайли за това което той е вършел и в какви проекти е участвал са описани там. Разбира се тя не включва всички проекти под шапката на проекта „Феникс“, защото все още никой от нас не си спомня всичко, но е достатъчно, за да се напише достоверна книга.


ВТ: Това, което обаче си спомняте е изумително. Сещам се когато излязох след вашата лекция в Пасадена и имах чувството, че реалността и светът в който си мислех че живеех просто спря да съществува. Някой като че ли ми издърпа почвата изпод краката и почнах да пропадам в непознато пространство.


АБ: За нас също беше така в началото.


ВТ: Интересно е колко силно ми се отрази това, което чух въпреки факта, че през последните десет години всеки ден изследвам всякаква информация свързана с паранормалното, метафизика, уфологията и всякаква друга считана за „ненормална“ и маргинална информация.


АБ: Всички тези неща, които изброи са нищо в сравнение с това, което те направиха в Монтоук... и след това. Но фактически проектът Монтоук зададе курса за всичко, което се случи след това. Там се извършиха неща, някои от които не мисля че са повторени и до днес. Нека дам малко повече детайли за това, което направиха. Те успяха да направят времевите тунели и с тяхна помощ можеха да отидат на Марс, както в случая с мен и Дънкан да отидат в подземните му зони, в подземните галерии на планетата и да изследват останките от тяхната цивилизация. Останките на една вече мъртва цивилизация. Те знаеха предварително, че е съществувала такава цивилизация. Те имаха всички тези доказателства на повърхността. Имаме колонии на Марс от края на 60-те години на 20 век.


ВТ: Колко големи са тези колонии?


АБ: Не знам колко точно, но е имало поне 2 „балонни града“, като вероятно „балоните“ вече не им трябват, защото в момента има атмосфера на Марс, която се равнява на 7/10 от земната. Температурата на екватора е около 5 градуса по Целзий през деня, което е съвсем приемливо.


ВТ: Чифт дънки и пуловер ще са подходящи за сутрешен крос! :)


АБ: Точно така. Когато първоначално колонизаторите пристигнали на Марс, те били убедени, че няма кислород – в даден момент по някаква причина такъв е бил освободен в атмосферата. Това е история, за която не знам всички подробности и как точно се е случило. Но във всеки случай има колонии на Марс и те откриват различни монументи като прословутото лице и пирамидите. Те знаели, че е имало различни входове през тях, но не можели да ги преминат, защото тези паметници били големи и тежки, а те не разполагали със земна техника на място, която да е адекватна на размера и с която да могат да пробият през входовете.

Впоследствие те се обаждат по радиовръзка на Земята и съобщават, че са намерили нещо и знаят, че се намира в подземията, но не могат да достигнат дотам. И помолили за някакви предложения да се справят със ситуацията. От Земята им казали че ще проучат въпроса. Те се обръщат към хората, които ръководят проектът Монтоук и в крайна сметка бива решено, че без съмнение може да се достигне до подземията на Марс, но са необходими координати на секциите които искат да се изследват. След като ги получават те ги вкарват в компютър. Първият път те пращат функционираща камера през времевия тунел, за да видят какво има от другата страна. В крайна сметка установяват, че има достатъчно пространство и изпращат екип, част от който бяхме аз и Дънкан. Впоследствие бяха пратени и други екипи и беше извършена мащабна изследователска работа в подземията на Марс.


ВТ: Беше ли манипулиран тунела с помощта на пси-способностите на някой друг човек, който да го управлява от страна на Земята?


АБ: Не, не се изискваше да има друг човешки оператор след първото пътуване. Причината за това беше, че всички координати и цялата основна информация както и пси-параметрите бяха записани на касетофон – разбира се не традиционен такъв, а доста по-екзотичен. Всички координати бяха запаметени, а освен това можеха да се правят допълнителни корекции свързани с движението на планетите, което трябваше да се компенсира и това не беше проблем. Онова, което трябваше да се направи, ако искаха да отидат отново, бе просто да натиснат бутона, който да задейства „касетофона“ заедно с цялата друга система и имаха зелена светлина, така че да може екипа да влезе в тунела. Доколкото помня направихме две ауторизирани пътувания, но имаше и „нелегални“ такива.


ВТ: И какво открихте в тези подземни бази на Марс?


АБ: Открихме огромно количество религиозни артефакти, статуи и скулптури, огромен брой документи, които по някаква странна причина Дънкан можеше да прочете.


ВТ: Те на хартия ли бяха написани?


АБ: Бяха на някакъв тип метални листи, които приличаха на хартия, но бяха неразрушими. Освен това открихме и много машинарии. Впоследствие открихме захранващата система, която все още работеше, просто трябваше да намерим мястото от което да я пуснем. Така успяхме да се снабдим с изкуствено осветление в подземието при второто пътуване. При първото трябваше да си носим собствено осветление.


ВТ: Имаше ли някакви скулптури или фотографии на тези марсиански същества от които да става ясно как са изглеждали?


АБ: Изглеждаха до голяма степен като хора и като размери и като външност. На практика приличаха на американските индианци! Това е мястото от което индианците са дошли – Марс.


ВТ: Колко високи бяха статуите?


АБ: Статуите бяха високи между 2 и 2,5 метра. Така че жителите по това време са били по-високи отколкото са сега те на Земята.


ВТ: Има различни източници и един от тях е Били Майер, които говорят за връзката между гравитацията на планетата и височината на нейните обитатели и те могат да варират от много дребни същества до гиганти от по 10-15 метра.


АБ: Говорейки за това разбира се имаме доста земни легенди касаещи миналото на Земята. Освен това има намерени доста кости, и след това добре скривани, на гиганти с размери от порядъка на 5-6 метра височина. Човешки гиганти. И разбира се при това положение въпроса е как те биха могли да живеят и оцелеят с тези размери. Такива въпроси задават археолози, зоолози и т.н. свързани с динозаврите, как те са оцелели при положение, че костната им структура трудно би издържала на тази маса, при положение че земната гравитация е била същата каквато е тя сега. Ами не е била същата! Била е някъде 1/3 от сегашната.

Връщайки се на марсианските подземия. Взехме каквото можехме, след това ръководителите разбраха, че сме направи няколко „нелегални“ пътувания, така че бяхме отстранени и бяха пратени други екипи.


ВТ: Спомням си, че ми беше споменал за това странно марсианско злато, което е няколко пъти по-тежко от нормалното злато.


АБ: Според Дънкан, и това е единствения източник, от който имам информация по този въпрос, в подземието били открити 15 хиляди метрични тона злато, което след това било докарано на Земята. Плътността на това злато била приблизително 5 пъти по-голяма от земното злато.


ВТ: Как успяхте да го измерите?


АБ: Не знам как са го измерили, но съм сигурен, че това е станало след като са го донесли на Земята. Но това е история, която Дънкан си спомня и разказва, аз нямам никакви спомени за нея. Възможно е това да се е случило в някое по-късно пътуване, на което аз не съм присъствал и той е видял златото, но аз лично не съм.


ВТ: Нямаше ли някакви скелети или следи от война или битки?


АБ: Нямаше никакви скелети, а всичко беше доста чисто в марсианските подземия. Явно са се погрижили за телата, а по наши сметки тази цивилизация е изчезнала преди около 10-20 хиляди години, но това разбира се е грубо изчисление. Но явно цялата технология както и захранването се е изключила автоматично след като там вече не е останал никой. Единственото нещо което работеше, и това е един доста странен „предмет“, беше радиопредавателя, който се намираше в комплекса с лицето на Марс. Този сигнал е доста слаб, но НАСА спокойно можеше да го засече... В крайна сметка след тези експедиции на Марс, аз и Дънкан бяхме разделени, защото работехме по различни проекти.


ВТ: В началото бях много скептичен по отношение на технологията чрез която може да се материализират предмети с помощта на мощен компютър и телепат който да контролира процеса. Съществуват обаче книги на контактьори, които говорят за извънземни етерни култури при които всичко от което те имат нужда се материализира от самия етер с помощта на тяхното съзнание. Така че практически няма нищо специално в материализирането на различни неща през етера чрез способностите на съзнанието. В случая с Монтоук просто е използвана малко хардуерна помощ, защото нашите мозъци очевидно не са дотам развити и мощни, за да се справят изцяло сами.


АБ: Да, образът беше сътворяван и обработен от Дънкан, а машината се заемаше с останала част от работата и се получаваше солиден триизмерен предмет. Разбира се това се отнася за някои от по-ранните експерименти в Монтоук, тези които се правеха преди експериментите с времевите тунели. Тогава се правеха експерименти в които Дънкан или някой от другите телепати сядаха на този специален стол и визуализираха нещо в съзнанието си и някъде в базата този обект се материализираше в солидна форма. Това не беше холографска проекция, а солидна 3D-форма. Можеше да отидеш и да го удариш ако искаш, както всеки един предмет. Понякога когато предавателя беше прекъсван обектът изчезваше, но понякога оставаше там.


ВТ: Обзалагам се че базата е била пълна с полуголи модели, които тези хора са визуализирали! :)


АБ: Хаха, е технологията дава много възможности дори и в това отношение, но каквото и да са правели едва ли са отишли в тази посока, защото нещата очевидно щяха да излязат извън контрол. Но въпреки всичко те доказаха, че могат да го направят и това беше първият път в историята при който беше използвана машина, за да се създаде физическа материя чрез визуализация на някой човек. И това беше огромна крачка. Разбира се след това бяха пуснати в действие и времевите тунели.


ВТ: Нека задам един малко страничен въпрос, който се явява лека спекулация на тази тема. Възможно ли е да се създаде копираща машина – ксерокс, който да може да копира един физически обект и от другата страна да излиза дубликат? Слагаш златно кюлче или видео-касетофон от едната страна, натискаш бутона за копиране и получаваш перфектен материален дубликат на това което си поставил? Мислиш ли че с тази технология може да се постигне това? Защото ако можеш да материализираш тяло използвайки мъгливите представи на нечий ум, би било доста по-лесно да се направи копие на един видео-касетофон например, използвайки конкретните измерения на оригиналния модел?


АБ: При това положение доста хора биха останали без работа. И разбира се, ако произвеждате златни кюлчета или сребърни монети по този начин цялата валутна система и икономиката биха се сринали. Доколкото знам още не са стигнали дотам и тази технология не е била използвана, за да се правят дубликати. Била е ползвана, за да се докаже, че може да се материализира нещо от съзнанието на някого.


ВТ: Моят личен опит с метафизичната литература ми казва, че колкото по-висок клас енергия се научиш да манипулираш, толкова по-лесно става да се манипулират по-ниските нива на материята и по този начин „хардуера“ за управление който се изисква става все по-компактен и малък. До степен той да представлява пръстен който да сложиш на ръката си, а накрая дори да се използва само мозъка. Има ли други разклонения на проекта „Феникс“?


АБ: В момента не мога да се сетя за други, но този свързан с времето е доста интересен.


ВТ: Успяха ли в крайна сметка да отворят „червеева дупка“ към съседна вселена?


АБ: Да, по моя информация последният опит да пробият тунел към съседна вселена е дал голяма засечка, защото изглежда е бил саботиран от другата страна на отвора, като е бил запушен, което довежда до доста проблеми в базата в Лос Аламос. Не мисля, че се е получила кой знае колко голяма експлозия, но доста от оборудването е било повредено и е трябвало да прекратят операцията.


ВТ: Вероятно това трябва да бъде тема на следващия ни разговор – пътувания отвъд нашата вселена и до вселените, които ни заобикалят. Но това означава, че технологията на проекта „Феникс“ е способна на пътувания из цялата вселена – да се пътува до всяка точка в нашата вселена.


АБ: До всяка точка в нашата вселена, но и до други вселени, защото имам информация, че е постигнат пробив до друга вселена.


ВТ: И всичко това за много кратко време измерено от гледна точка на външен наблюдател, който стои на нашата планета. Времето вероятно е от порядъка на секунди или минути?


АБ: Обикновено е в рамките на една минута. От 30 секунди до минута. А ако е в рамките на планетата дори под 30 секунди. До други планети може и да отнеме повече, но въпреки това е доста бързо. Те обаче не искаха да оставят тунелите отворени дълго, освен ако не беше много наложително, защото се притесняваха от повреди на оборудването. Обикновено тунелът се отваряше и след транспортирането на хората биваше затварян отново. След това отново се отваряше, за да ги прибере и всичко това беше програмирано.


ВТ: Можеха ли да пренасят строителни материали или друг хардуер през тунела, така че да могат да започнат да строят бази от другата страна?


АБ: О, да след като можаха да докарат златните кюлчета от Марс едва ли нещо друго би им се опряло. Все пак част от марсианското злато беше загубено по време на преноса, защото по това време тунелите не бяха чак толкова стабилни.


ВТ: Чувал съм истории, че е била построена друга станция на друга планета по проекта „Феникс“, като резервна така в случай, че всичко на тази планета се провали. И тогава управляваща йерархия тук ще има спасителен изход.


АБ: Не задължително на друга планета. Всъщност в друга вселена. Била е много добре замаскирана и е направена в случай, че всичко тук претърпи провал, така че те да се доберат до другата и да продължат изследванията си. Само че в крайна сметка е била разкрита и е извън строя благодарение на... да ги наречем „приятелски настроени извънземни“.


ВТ: Значи други евентуални бази в момента не са в работен режим.


АБ: Не.


ВТ: Пътувал си в тези времеви тунели, можеш ли да опишеш какво е чувството дали е като да пътуваш в метрото или на влакче в увеселителен парк? Обясни – намираш се зала пред теб се отваря портал, влизаш в тунела?...


АБ: Влизаш в тунела и биваш подхванат от енергията в него и пристигаш на другия край. Не пипаш стените.


ВТ: Какво би станало ако сложиш пръста си на стената? Дали ще го загубиш?


АБ: Не, обаче може да те удари лек електрошок, опитвахме да ги докоснем и доста други неща и по никакъв начин това не ни коства дезинтеграция или някакви други сериозни проблеми.


ВТ: Как краката ви докосваха тунела или не ги докосваха?


АБ: Не, на практика ти плуваш в средата на този тунел, който е с диаметър около 2,5 метра и когато пристигнеш от другата страна ще се приземиш на твърда почва, ако разбира се там има такава. Не ни беше позволено да носим камери, освен може би веднъж по време на марсианската операция.


ВТ: Във връзка с причини свързани със сигурността?


АБ: Отчасти да, отчасти, поради това че в подобни операции те не искаха да нарушават баланса на времето. Да вземеш снимка от другата страна (когато говорим за времеви портал) създава аномалия. Ако донесеш някой предмет обратно трябва да почнеш да се съобразяваш каква е ситуацията на другото място и какво може да последва от това.


ВТ: Нещо друго интересно свързано с тунела, как излизаш от него или как го намираш отново когато си от другата страна?


АБ: Да, координатите се спазваха стриктно и мястото където се появяваше тунела трябваше да се маркира преди това с тебешир или по друг начин така че в определеното време (което знаехме предварително) тунелът се поява на същото място и се влиза обратно в него. Те обръщаха фазата така, че тунелът те придърпваше обратно.


ВТ: Били ли са губени хора заради това, че не могат да намерят тунела?


АБ: Имаше няколко случая, но не бяха много, но имаше и случаи в които самият тунел колабираше поради оборудването и всичко в него биваше изгубвано.


ВТ: Имаше ли някакви разклонения на тунелите?


АБ: Добър въпрос. Имаше, да. На теория тунелът трябваше да те закара директно в целевата зона. Но понякога се създаваха странични тунели и никой не знаеше как точно става това. Заповедите бяха при никакви обстоятелства да не се влиза в страничните тунели.


ВТ: Имаше ли някакви примамващи обекти в тях?


АБ: Имаше звуци и различни индикации, че в някои от тях имаше някой и точно това вкара веднъж Дънкан в беда, защото той реши да влезе в един от тези странични тунели и аз трябваше да го спасявам после.


ВТ: И какво откри вътре?


АБ: Извънземни. Те поискаха от нас да им доставим нещо след което, в крайна сметка, ни освободиха.


ВТ: Става дума за това устройство, което Престън Никълс описва в книгата си?


АБ: Да, точно така.


ВТ: За да обобщим нещата досега, бих казал, че никога не съм спирал да се изумявам от всички тези тайни проекти, на този фонтан от секретни технологии, който идва от подземните бази. Това, което Ал ни разказва през тези няколко години са само някои от историите на които е станал свидетел в една от тези многобройни – вероятно стотици подземни бази. Говорим за период от преди 50 години във времето. Имало е 25 локации на които е използвана технология свързана с проекта „Феникс“, но освен това съществуват десетки, ако не и стотици други бази, които се занимават с контрол върху съзнанието, генетични експерименти свързани с кръстосване на различни видове, произвеждане на хибриди и бог знае още какво... Моето чувство относно всичко това е, че управляващия елит, илюминатския елит управляващ планетата, иска да е винаги технологично доста по-напред от технологиите, които се произвеждат на официално ниво за масите. Обикновено поне от 50 до 100 години напред от масовата технология. Тайните технологии, тайното познание, херметическото познание е обикновено поне век по-напред от това за масова употреба. Историите, които аз лично изследвам относно това, че британците са се приземили на Луната още в края на 19 век – някъде след 1890 г. – вече съм все по-убеден, че те са физически и инженерно напълно възможни и правдоподобни. Това важи и за безброй други истории. Истории свързани с окултни, метафизични и алхимични училища и школи, в които децата на управляващия елит получават своето обучение. Това са училища, където обучението се извършва на четири очи – нищо общо с обществената система на обучение, чиято основна цел е да превърне американските деца в дебили. В тази връзка аз лично идвам от една малка страна – България, която се бори с Румъния за последното място в Европа за най-бедната страна след Албания. Въпреки това ние имахме късмета да ползваме немската образователна система. Тя беше копирана и привнесена почти 1 към 1. Моето чувство, сравнявайки българската система в области като математика, литература, езици и на практика всичко и американската система в публичните училища, е че тяхната е на нивото на страна от третия свят. И това очевидно е направено умишлено, за да се държи огромната маса от населението в невежество за всички тези тайни проекти, които се извършват под земята – буквално.

Относно тези секретни технологии, не само, че те са поне с век пред всички останали, но въпросът е кой стои зад всичко това? Очевидно дълбочината на тази конспирация е много по-голяма и мащабна отколкото 99% от тези които се занимават с теории на конспирациите са готови да признаят и да се изправят пред тази реалност. Има книги, че правителството започнало да изучава извънземните от 1989 г. Аз наричам такива книги „Близки срещи от долнокачествен вид“. Други придвижват тази дата още по-рано през 60-те или 50те години на 20 век. Моето усещане е че извънземни контактуват със земния елит през цялата ни история. Това се отнася и до научния и политическия елит. Малка шепа хора винаги са знаели относно съществуването на извънземни цивилизации и за съществуването на доста напреднало извънземно познание – векове напред в сравнение с това, което обществото е използвало. И тази кооперация е работела през много от вековете. Тези контакти са протичали в продължение на стотици хиляди години. И ако трябва да задълбочим конспирацията още повече, имам чувството, че това не са некоординирани и хаотични контакти. Точно обратното – те се явяват невидимата ръка, те са скритата сила, която координира всички дейности на планетата. По мое мнение тази невидима ръка се явява всъщност различните небесни системи или йерархии, които менажират нещата тук. Те водят борби помежду си за контрол над планетата.

 

 

Превод със съкращения: Alien

 

 

scroll back to top
 

Търсачка

Кой е на линия?

В момента има 199 посетителя в сайта

Потапяне

Подкрепи работата ни

Ако харесвате нашата работа и сме били от полза за Пътя ви, може да ни подпомогнете със сума по избор:
Всички средства ще бъдат използвани за задълбочаване на нашите изследвания и проекти. Благодарим!

За aдминистратори



Статистика

Членове : 767
Съдържание : 497
Брой прегледи на съдържанието : 5632631



Изграден с помощта на Joomla!. Designed by: joomla templates hosting Valid XHTML and CSS.

© 2017 Издателство „Паралелна Реалност“ : Освен ако не е посочено друго, съдържанието на този сайт е лицензирано под:
Creative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български

Creative Commons License