Стефан Маринов Печат
Статии - Алтернативни технологии и наука
Написано от H.   
Събота, 23 Януари 2010 15:43

 

Той отрича Айнщайн. Непознат в България, тачен в чужбина, физикът антирелативист Стефан Маринов е една от най-необикновените личности на нашето съвремие. Определя себе си като „дисидент пред дисидентите", а западните му колеги без уговорки го зоват „български гений". В скалата на големите умове го поставят и руски учени. На трудовете и личността му са посветени стотици интернет страници - изследователски и възпоменателни. А от самия него за тукашната публика е останала уникалната му книга „Изыди, Сатана!" (странно подобие на „Житие и страдание грешного Софрония").

За Маринов ще научите много от сайтовете, посветени на „алтернативните енергии", малко - в емигрантските чатове, където все някой ще фолклоризира зевзещините му.


Стефан Маринов

 

Литератски опит да го извади от забравата направи доц. д-р Миглена Николчина в посветено нему есе („Семинарът като начин на употреба", 2003 г.). То не доби публичност, но поне го има в мрежата на английски, та да отсрамва националната ни памет.

 

Той не бил дисидент спо­ред познатите му. Просто казвал, което мисли. Имал „дарбата да не оставя отстоя­ние между мислене, говорене и действие. И минава през ада на комунистическите преследвания - разпити, психиатрия, конфискация на имущество, тормоз на семейството му... Разпрата му с комунизма е артистична, остроумна и пакостливо-изобретателна".

 

Само че за разлика от други политемигранти, които - веднъж напуснали соц-а - на­мират зад граница своя ниша на покой, Маринов не миряс­ва. И става персона нонграта и в Западна Европа, и в САЩ.

Защо? Защото оборва по­стулатите на тради­ционната физика и доказва, че абсо­лютното пространство на Нютон съществува. Изхож­дайки от този теоретичен из­вод, той започва експери­менти за измерване абсолютната Скорост на Земята. Изгонен от БАН, дисквалифициран като учен, основава през 1974 г. своя Лаборато­рия по фундаментални физи­чески проблеми - със седали­ще във фамилния му дом на ул. „Елин Пелин" в София. От­там поддържа научна корес­понденция с именити физици и сътрудничи в световната научна периодика.

 

През 1977 г. е екстради­ран. Живее в Белгия, САЩ, Франция, Италия, Австрия. (Виж разказа за живота му в емиграция на стр. 19). През 1997 г. загива, падайки от седмия етаж на универси­тетската библиотека в Грац (Австрия). Макар и оставил прощално писмо, обстоятелствата около смъртта му са подозрителни. Негови коле­ги физици допускат, че е бил хвърлен от прозореца. И лан­сират версията за намеса на нефтени, електрически или газови кампании, застраше­ни от „алтернативните енер­гии".

 

Такава била традицията. В Средновековието алтерна­тивно мислещите учени са горени на клада, през социа­лизма - пращани по лагери и лудници, а сега-демократич­но изхвърляни през прозорците на библиотеките.

 

По спомени на негови близки той притежавал уни­кално жизнелюбие и из­дръжливост, невероятно чувство за ху­мор, любов към природата, спорта. Водел спартански на­чин на живот и никога не напра­вил компромис с истината. Тази фанатична „аб­солютистка" не­търпимост   към лъжата го превръща в драз­нител и вредител на „статуквото"- било то идеологическо, со­циално или научно.

 

Стефан Маринов е роден през 1931 г. в София. Майка му Галина е сестра на беле­житата наша актриса Ад­риана Будевска. Баща му Марин Маринов е юрист (близък приятел на проф. Нисим Меворах, баща на поета Валери Петров). Родите­лите му се изучили в Мюн­хен. В семейството гостуват художници, артисти, писа­тели - Константин Щърке­лов, Иван Лазаров, Елин Пе­лин...

 

Стефан следва физика в Прага, после завършва и Висшето военноморско учи­лище във Варна. Пътува ка­то капитан на чешки кораб, после постъпва на работа в БАН в секцията по физика. Владее до съвършенство ру­ски, чешки, полски, англий­ски, немски, френски, италиански. На тези езици съ­чинява стихове, а на българ­ски пише блестяща сати­рична проза в епистоларна форма.

 

Навярно недоверчивият читател ще рече: „Абе, я се разкарайте с ваш'те набеде­ни гении! Тоя си е луд." Е, не е! Може да е спорно, че е гений. Но сигурно, че смах­нат не е. Макар животът му да е низ от бунтове срещу общоприетото и конвенцио­налното.

 

Романтизмът създаде жанра роман в писма, а социализмът и идио­тизмът-жанра „роман в заявления". Така опре­деля творбата си „Из­ыди, Сатана!" Маринов. Тя включва кореспонденция с инстанции като БАН и МВР, с държав­ни глави като Тодор Живков, Джими Картър Жискар д'Естен, Брежнев и др. Книгата той издава сам през 1981 г. в Австрия. Ин­криминирана е. Преиз­дава я през 1982 г. Пише я на огромна пишеща машина АБМ, която не­престанно влачи със се­бе си. Така е и отпечата­на - като факсимиле на ръкописа.

Този неизвестен на българските читатели литературен феномен е оценяван като върхово постижение на модер­ната сатира.

 

В края на живота си Айнщайн признава, че би се отказал от всички­те си трудове, за да е написал Братя Карамазови. За подобни подмени Стефан Маринов не копнее. Таланта си той вгражда и в литературата.

До полк. Георги Гогов [1] (Полк. Георги Гогов е поет любител, автор на стихосбирката „Строго секретно"), зав. служба „Задгранични паспаорти”

 

Брате Гогов, спомних си оная приказка, дето питали един шоп има ли разлика между лъжец и идеолог. „Па има - отговорил шопът, - ка­ко да нема: он лажецо, гяво­ло, знае дека лаже, идеоло­госам си верува хаирсъзи­но."

 

Ами ти бре, брате Гогов, ти, като лъжеш, вярваш ли си? Кажи в коя категория да те сложим? Ти ще кажеш: „Аз не съм идеолог, аз пер­даша." Пердашиш, перда­шиш - ясно, а стихчета не пописваш ли?* Значи идео-логстваш... Мирчо Спасов, ако че беше такъв дръвник, сам ти е казал веднъж (как­то ти ми каза): „Абе, Гогов, откога и ние, джандарите, почнахме хекзаметри да пи­шем." Ама ти - на - не слу­шаш началника си, като те учи на ум и разум - хвърлиш бича и палката, измиеш си ръцете от кръвта, па сядаш пред бял лист хартия и по­чваш рими да търсиш. Зато­ва, Гогов, и такива пропуски допускаш в паспортните де­ла. Мъчиш се с поетите от другите епохи да се сравня­ваш... Къде си ръгнал Пуш­кинада гониш. Остави го ти тоя шантав граф - той освен Екатерина Велика да накле­ца, за друго за какво е ми­слел? Сравнявай се ти с Ге­шев. Ето ти тебе образец и пример за подражание. А каква ти е приликата: само тази, че имената ви почват на буква „Г". Ами то и говното тогава ще се обади: „И аз почвам на буква „Г"."

 

Къде беше Гешев, Гогов, къде си ти?! Гешев държеше партията в ръчичките си - с централните й комитети, с бойните й групи, а ти единалтав дисидент, дето няма пет пари да си купи каиш, да си препаше гащите, не мо­жа да сгащиш, ами да взе­меш с кой акъл бе, Гогов, да го упущиш да щръклее по цяла Европа. Сега скимти същият алтав дисидент, ис­ка пак да ти се напъха в ръ­чичките, а ти въртиш гегата и го пъдиш: „Къш да те няма, не те искаме!" Представи си ти за миг, че Трайчо Костов отишъл при Гешев и му се плези: „Аде бе, Гешев, а вка­рай ме в затвор, ако си ер­бап!" А Гешев да се прави на три и половина, ужким не го забелязва. Ей, туй чудо Го­гов, не бяхме доживели - до­къде се изроди пролетар­ската диктатура...

 

Нормалното, Гогов, е по­лицаят да пази волнодумеца да не излезе от затвора, а ти - точно обратното: пазиш волнодумеца да не се напъ­ха в затвора. Така е, Гогов, когато почнат джандарите стихове да пописват.

 

Гогов, ти ми стана по-мил на сърцето.

 

Разбери, брате, голям джумбуш тъкмя: до година време цялата световна на­лудничава система ще раз­клатя - и източната, и запад­ната. Но главно източната. Предупреждавам те, после да не кажеш: „Ей бе, Стефане, по бели гащи ни сгащи тая твоята акция."

 

Такъв резонанс може д се получи, че империята от зад Урала да се заклати. Се га още кой ме знае, кой ме познава. Какво му е да ме хлопнете в някоя тъмна ули ца. А утре - и да ме хлопате късно. Но лесно, Гогов, няма да се дам - това да го знаеш Макар че ми омръзна по тая земя да шетам гол и бос. Искам час по-скоро да си се кача при дяда Господа на небето, да си попапквам и попийвам с другите светци и да си гледам кефа на стари­ни из райските градини.

 

С мъжка прегръдка и с твърдата вяра, че не си роб на Сатаната:

Твой любещ те брат: Стефан (1981 г.)

 

СВЕТЪТ ЗА НЕГО:

Стефан Маринов, ге­ниален български физик, основател и директор на Института по фундаментална физи­ка в Грац (Австрия), опис­ва явлението „двукомпо­нентност на магнитно­то поле". Въз основа на своята теория той из­гражда ред експеримен­тални прибори, между които и „моторът на Ма­ринов", (сп. „ТОП 100")

 Известният евро­пейски учен проф. Сте­фан Маринов е един от изобретателите на са­моускоряващиясе генератор „сибирский Коля", благодарение на откри­тия от него „Скалярен магнитен интензитет 5". (Алберт Тимашев)

Стефан Маринов е гениален български фи­зик и откривател, изоб­ретил множество функ­циониращи етерни дви­гатели (перпетууммоби­ле). (Петер Аиндеман)

Стефан Маринов е изтъкнат български фи­зик и изкусен експеримен­татор на нашето съвре­мие, завършил през 1997 г. живота си със самоу­бийство. (Сп. „Космичес­ка генетика")

 

Активен инициатор и организатор на научни търсения за създаване на генератори на свободна енергия е нестандартни­ят учен физик Стефан Маринов, имал щастието да наблюдава лично работата на генератора на Пол Бауман, считан за първия изобретател, осъществил мечтата на човечеството за перпетуум мобиле. (Г. В. Николаев, „Криза във фундаменталната физика")

 

За Брюксел отлетях през септември 1977 г. Книгата ми „Епур си муове" (,,И все пак се върти") бе отпечатана през декем­ври. През януари 1978 г. за­едно с Мирман, Пеликан и др. леви дисиденти организи­рахме голям форум, посве­тен на десетгодишнината от Пражката пролет (1968). Аз бях член на белгийския под­готвителен комитет и пред­ложих текстът на плаката да бъде: „Dix hivers apres un printemp". (Десет зими след една пролет) Белгийските леви казаха, че текстът е над­ут и непонятен за масите, с което доказаха, че левите" задушават живота и ориги­нална мисъл още преди ид­ването си на власт.

 

В края на януари 1978 г. заплатих порядъчна сума за една разкошна зала и прове­дох сам пресконференция в дома на печата в Брюксел. На тази конференция заедно с една чешка емигрантка, Ева Худова, заснехме 35-ми-нутен цветен филм „Стефан Маринов - дисидент пред ди­сидентите", който никоя те­левизия не искаше да купи. Всички вложени от нас пари пропаднаха по формулата „пари-стока-без пари". Всич­ки мои производствени опе­рации в капиталистическия Запад винаги преминават по тази формула и не разбирам откъде Маркс прави извода за формулата „пари-стока-пари".

 

През февруари 1978 г. посетих Сахаров в Москва, за да си изясня поддържа пи той моята теория или не.

 

През април направих демонстрация пред паметни­кана св. Вацлав в Прага в защита на ХАРТА-77, за да покажа, че в осеммилионна България има поне един чо­век, осмеляващ се да я защи­ти публично. Полицията ме арестува, преби ме, конфи­скува ми всичко и през нощта ме изхвърли тайно в Западна Германия.

 

През юни заминах за САЩ, за космологическата конференция в Кливланд и за да чета лекция в НАСА. Пре­карах най-прекрасно шест месеца, Вследствие на из­пратеното от мен трето, мно­го рязко писмо до президен­та Картър през декември ме екстрадираха.

 

През март 1979 г. посетих Айнщайновия симпозиум в Берн. Исках да демонстрирам моя диференциален експеримент  със  „скачените спусъци", но организаторът -проф. Мерсие, не разреши, като ми поясни, че симпозиумът не е панаир.

 

През юни заедно с граф Лелио Галатери ди Дженола и Сунилия, в чиято вила живеяи до ден-днешен, организирахме Първия международен конгрес на науката и религията в Рим.

 

През ноември посетих Прага, за да известя за моето самозапалване през януари 1980 г. пред съветското посолство в Париж, ако Картър не предприеме нещо за освобождаване на политическия затворник в СССР Юрий Орлов. Тук отново бях арестуван и екстрадиран. Този път неме биха.

 

Два дни преди моето самозапалване в Париж мъжаги­тена Жискар д'Естен ме аре­стуваха и ме затвориха в пси­хиатрия, но след като моите приятели съобщиха по теле­визията за този срамен акт, ме освободиха и цяла седми­ца ме конвоираха денонощ­но. С тяхната полицейска ко­па обиколих цял Париж и го­стувах на моя приятел Дими­тър Бакалов в Houiles, който нагости цялата ни банда със свинско със зеле и прекрас­но вино. Така че мъжагите на Жискар се натискаха да се целуват с нас. И пак ме ек­страдираха.

 

Моята януарска акция в Париж бе подкрепена от фракцията на християндемо­кратическите партии в Евро­пейския парламент, на чието заседание говорих на 7 януа­ри в Брюксел. След мен се изказаха половин дузина де­путати и приеха решение да предложат на парламента да се обърне с молба към Вър­ховния съвет на СССР за ос­вобождаване на Орлов.

 

През август взех учас­тие в Петия антивоенен по­ход като единствен пред­ставител на източноевро­пейските страни. Написах музиката и текста на него­вия марш. Произнесох реч пред входа на американска­та ракетна база Кемп Дер­би, където даже министърът на отбраната Лагорио няма право да влиза. Като бивш капитан от българските военноморски сили извиках коменданта на базата, за да му връча нашия призив за мир, братство и любов. След дъпго чакане, при рисувах­ме счупени пушки по асфал­та, се появи някакъв лейте­нант. Заявих му, че ще раз­говарям само с чин, равен на моя, и предоставих на ци­вилните да връчат посла­нието, с което лейтенантът вероятно си е избърсал за­дника. (Но бяхме намерили такава хартия, та като си бърше задника, да го стър­же като гласпапир.)

 

На втори септември ита­лианската полиция ме извести, че ако до 10 дни не на пусна страната, ще бъда ек­страдиран с прилагане на груба сила. Недоумявах: „Ме­не - член на италианската со­циалистическа партия - ме изхвърлят като надрискало къщата коте."

 

Но на френската граница на два пъти ме реекстрадирахаобратно в Италия, ама втория път здравата ме на­пердашила. Неотдавна един беден тунизиец 20 пъ­ти французи и италианци го прехвърляха като волей­болна топка от едната гра­ница къмдругата. Тунизиецът не издържа и се обеси в тоалетната на вагона. ...Живея сега нелегално в Италия, макар че това е известно на полицията, и когато шефът на отдел "Чужденци" при квестурата на Генуа – марешапо Бочи, ме видя неотдавна на улицата, само възкликна: „Sei ancora qui maledetto?" (Ти още ли си тук бе, проклетнико?) и като издигна ръ­це към небето, събра три пръста и се скри от моите усмихващи се очи в тълпата... (1981 г.)

Писмо до акад. Ангел Балевски

Толкова много имаме да си кажем, др. Председател, а малко време ни дава жи­вотът да останем с вас двам-ката насаме да излезем от безпросветния коловоз на ежедневието и да се пораз­мислимза тайнството на живота, за Бога, за Сатана­та... Днес е 4 октомври, а на 11 ноември ще трябва да се заливам с бензин на някак­ва си римска улица и да се паля, та чиновниците зад завесите На съветското по­солство да се кикотят, като ме гледат как ще пращя, ще се нажежавам и ще хвър­лям искри, а журналистите да сноват насам-натам, да щракат с фотоапаратите, а после да тичат по редакции­те, белким дотькмят още някой хонорарец...

Тъй че още месец ни оста­ва, др. Председател!

„Ехе-хе - ще кажете вие, -за месец такова перо като твоето, Маринов, стотици страници може да нажули, та след туй секретарката ми да изостане три дни с акаде­мичната кореспонденция, докато чете крадешком пи­санията ти..."

Оборил Маринов Айн­щайн - гол-ляма работа! Ня­мал си Маринов работа, за­рязал жени, деца, умувал, праскал, писал - оборил Айнщайн. Хубаво - окачи му един медал от тиква, върбо­во клонче сложи на главата му... Ами тия стотици хиляди долари за Нобел нали тряб­ва от нечий джоб да се из­мъкнат. Стотици майки по света да се разплачат...


 

[1] Полк. Георги Гогов е поет любител, автор на стихосбирката „Строго секретно"

 

 

Милена БОЙЧЕВА

scroll back to top
 

Търсачка

Кой е на линия?

В момента има 214 посетителя в сайта

Потапяне

Подкрепи работата ни

Ако харесвате нашата работа и сме били от полза за Пътя ви, може да ни подпомогнете със сума по избор:
Всички средства ще бъдат използвани за задълбочаване на нашите изследвания и проекти. Благодарим!

За aдминистратори



Статистика

Членове : 767
Съдържание : 497
Брой прегледи на съдържанието : 5625040



Изграден с помощта на Joomla!. Designed by: joomla templates hosting Valid XHTML and CSS.

© 2017 Издателство „Паралелна Реалност“ : Освен ако не е посочено друго, съдържанието на този сайт е лицензирано под:
Creative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български

Creative Commons License