Космическото оръжие на Вилхем Райх Печат
Статии - Алтернативни технологии и наука
Написано от Alien   
Събота, 23 Август 2014 02:37

 

cloud1

Няма никакви доказателства. Няма и органи на властта. Няма президент, академия, съд, конгрес или сенат на тази земя, които имат познанието или силата да решат какво ще бъде познанието на утрешния ден. Няма никаква полза да се опитвате да докажете нещо на някого, за което той си няма ни най-малка представа или пък се страхува от неговата предполагаема сила. Само добрите стари правила, чрез които учим, евентуално ще ни донесат разбирането за това каква сила е нахлула и завладяла нашето земно съществувание.

Инвазията за която Вилхем Райх говори в своето встъпление към книгата си „Контакт с космоса“ е завладяването на Земята от разумни същества, които идват от външния космос. Много малко копия от тази забележителна книга са налични днес поради факта, че тя е била горена и забранена от тогавашните власти! Същевременно невероятните опити, които провежда Райх през този турболентен период са заметени под килима от „ортодоксалната оргономия“.

Да се говори открито за опитности свързани с НЛО и днес предизвиква присмех и любезни усмивки зад които се крие пълно неверие. При това положение си представете атмосферата през средата на 50-те години, когато Райх не само твърдял, че съществуват космически посетители, но внимателно документирал своята битка с „нашествениците“ и същевременно разработвал своята така добре позната технология за разбиване на облаци.


Райх наименувал космическият апарат, който наблюдавал „Ea“ – „Е“ –за енергия, и „а“ за алфа или за нещо първично. Ea също така представлявал и Енигма...

Ea е ново събитие без прецедент в нашия живот“ – пише той. „Човечеството, с изключение на няколко философи, си няма никаква идея за възможността да нахлуят посетители от външния космос. Земляните не са разработили възглед, метод или научен прибор, за да се справят с този проблем. В допълнение хората са заложили в своите поколения структура на характера и начин на мислене, които силно пречат в реализирането на един нов подход към този факт. Това става чрез присмех, клевети и очерняне и накрая директни заплахи към самото съществуване на пионера, който иска да изследва този въпрос. Следователно нашият нов подход трябва да започне абсолютно начисто – все едно науката не е съществувала досега.


Способността на Райх да „започне начисто“ е дала облик на неговия революционен подход към психоанализата съвсем рано в неговата кариера – доста преди да напусне ограничаващия климат в Европа и да отиде да преследва своите идеи в „свободна“ Америка. Той е познат най-добре със своите изследвания свързани с фундаменталната енергия на живота и за неговите спорни методи относно секс терапията. Неговият най-голям принос към „истинската наука“ е неговото откритие или по-скоро преоткритие на нещо наречено „оргон“ – живителната енергия, която стои в основата на съществуването. Блокажите в свободния поток на тази енергия във всеки индивид причинявали „брониране на неговата личност“, което блокирало спонтанната изява на радостта от насладите на живота. Природата на тази космическа енергия зависела от обстоятелствата и тя функционирала или като даваща живот, удължаваща живота и репродуктивна сила (OR), или при липса на тези условия – тя се превръщала в убиец на живота (DOR). (Повече за тези понятия можете да откриете в „Проектът Монтоук“. – бел. Alien)


По време на своите „оргономични“ изследвания Райх успява да измери тази енергия на оргона и успешно третира много пациенти с оргонния акумулатор – специално направена кутия, в която се концентрира енергията на живота. Точно този неортодоксален метод е причината за гнева на Агенцията по храните и лекарствата (FDA). Атаката която те започват и осъществят води до задържането на Райх и неговата смърт във федерален затвор.

Според FDA оргонната енергия не съществува. Техни представители заявяват официално това на съдията. Декларирайки, че космическата енергия не съществува, било „очевидно“, че откривателят му или е „шарлатанин“ или е „лунатик“. Все пак това било „рационалното“ и ортодоксалното решение базирано на една механична наука залепена за своите концепции за една мъртва вселена.

За Райх вселената била изцяло жива и неговият подход към научните изследвания бил функционален – той вземал предвид субективните възприятия и емоции на изследователя. За да види нови неща „начисто“, да очаква невъзможното да се окаже истина – това принадлежало към емоционалната екипировка на един истински пионер и учен.

Ние не трябва повече да се осланяме на публичното мнение или на несъществуващият авторитет за неща които са напълни непознати и странни. Ние самите постепенно трябва да се превърнем в експерти по придобиване и овладяване на знанието на бъдещето.

 


Първият контакт


От историческият експеримент „Oranur“ проведен през 1951 г. Райх знаел, че ядрената радиоактивност имала силно вреден ефект върху живия океан от енергия в който всички ние живеем. От наблюденията, които били направени на реакцията на милиграм радий поставен в оргонния енергиен акумулатор, Райх знаел, че има антагонистична връзка между енергията на живота (етер/прана и т.н.) и направената от човека ядрена енергия, която наскоро била освободена над планетата. Ефектът на ядрения „дразнител“ изглеждал извън всякакви пропорции в сравнение с физическото количество на радиоактивният материал. Дистанцията на този много интересен оргонен анти-ядрен ефект изглежда достигала много по-далеч отколкото действителната радиоактивност на самия материал. Тогава Райх си помислил, че оргоновата енергия е континуум и тази анти-ядрена реакция на животворната енергия (Oranur) се уголемявала и пресъздавала себе си по начин, който бил много отвъд пределите на обикновената ядрена реакция.

Разработката на „разбивача на облаци“ бил последствие от експеримента Oranur. Около мястото на първоначалната лаборатория на Райх в Мейн атмосферата станала много замърсена с DOR. Черните и мрачни DOR-облаци били забележително подобни на това, което по-късно щяло да бъде наречено – замърсяване на въздуха или смог. Тези облаци били налични дори когато греело силно слънце и когато те се насъбирали – атмосферата се чувствала като „задушаваща“, небето губело своето сияние, а животните и хората усещали летаргия и други симптоми на физическо неразположение.

Не само, че облаците DOR имали пагубно присъствие, но и черна прахообразна субстанция се спускала над местността. Това била субстанция, която Райх по-късно директно асоциирал с присъствието на Ea в небето над града Рангли. Точно тук НЛО-та започнали да се появяват – големи жълти и червеникави пулсиращи „звезди“, които били лесно различими от планетите и синкаво оцветените фиксирани звезди.

Преди това Райх нямал никакъв опит по отношение на НЛО и никога не бил изучавал този въпрос. Сега той бил изправен пред директна конфронтация. В някои нощи можело да се видят 3 или 4 Еа, които кръжали из небето. Те правели атмосферата черна, но чрез мобилизиране на „разбивача на облаци“, Райх успял да пречисти въздуха и да направи небето синьо отново. Точно при тези ексцентрични обстоятелства се появило „космическото оръжие“ и войната с Еа започнала.


Чрез разбивача на облаци направих действителен контакт с един светещ обект в небето на 12 май 1954 г... По време на целия този час хората на земята видяха за пръв път в историята и науката две „звезди“ на запад, които намалиха своя блясък няколко пъти, когато космическата енергия беше изтеглена от тях... На този знаменит ден беше направен сравнително лесен контакт с нещо, което очевидно беше непознат преди това вид НЛО. Имах колебания в продължение на седмици да насоча моите разбиващи облаци тръби към някоя от тези „звезди“, тъй като знаех, че някои от премигващите светлини над небето не са планети или фиксирани звезди, а КОСМИЧЕСКИ МАШИНИ. Когато две от „звездите“ силно избледняха – разбивачът на облаци се превърна ненадейно в КОСМИЧЕСКО ОРЪЖИЕ... Това, което остана от старото световно познание на човечеството след това откритие свързано с енергията OR в периода 1936-1940 г., в този момент се срина отвъд всякаква възможност за възстановяване. Вече нищо не може да бъде считано повече за „невъзможно“. Насочих „тръбите“ към една разположена дълбоко в космоса добре позната звезда и тя намали своя блясък 4 пъти.


Райх първоначално се колебаел дали да използва оръжието срещу Еа, тъй като обмислял възможността това все пак да е някакъв американски летателен апарат, но ситуацията станала толкова непоносима заради пагубното OR-влияние, което идвало от кораба, така че в крайна сметка той решил да действа. Той открил, че силата на космическото оръжие „Oranur“ била огромна поради чувствителността на енергийния океан съставен от OR. Равновесието на енергията на Еа можело да бъде нарушено или дори да бъде изцяло изваден от баланс чрез изтегляне на енергията директно от него. Засегнатият Еа първоначално изпитвал големи проблеми, пулсирайки хаотично, след това се свивал и дори избледнял напълно. Но космическите посетители изглежда отвърнали на удара чрез увеличаване на DOR-замърсеността в околността.


Нямало никакво съмнение по отношение на целите на дейността на Еа. Енергията била изтегляна от планетата, а последствията от това били разрушението на растителността, разпадащи се гранитни скали и нездрава атмосфера. Енергийните закони на OR, които били почти непознати на хората, били използвани по един технологичен начин в операциите на Еа.


Много подробен доклад по отношение на проблема с Еа бил изпратен на американските военновъздушни сили. Те били „силно заинтригувани“ от въпроса, но не и особено изненадани!

За да тества допълнително други взаимовръзки между Еа и пустинята заформяща се от влиянието на DOR, Райх и екипът поддържащ разбивача на облаци направили необходимите приготовления да отидат в пустинята и така пустинната експедиция „OROP“ била в ход.

 


Изследване на Еа


В една проста таблица, която Райх прави, той се опитва да отбележи разликите между звездите и НЛО-обектите, които кръжат високо в небето. Някои факти свързани с появата на НЛО като това, че те са безшумни, блещукащите им светлини, които понякога са със синкав цвят, въртящи се дискове, които скриват тяхното движение – всички тези неща попаднали точно на място с някои от фактите, които Райх знаел много добре от начина на функциониране на космическия OR:


1. Така наречените от него същества владеещи космическите оргонни енергии очевидно били доста компетентни и добре осведомени относно законите на функциониране на космическият океан от енергия.

2. Те използвали космическата OR-енергия, за да задвижват своите машини.

3. Техните „сини светлини“ били синхронизирани със синия цвят на всички видими OR-функции – небето, протоплазмата, слънчевите петна и т.н.

4. Тези същества очевидно насочвали своите летящи кораби по главните енергийни OR-потоци на вселената.

5. Точно както космосът не е празен, светлината не идва към нас от звездите и слънцето. Тя се получава в резултат на светлинното излъчване на OR-енергията, която обкръжава планетите. Тя е локален феномен.


Следователно теоретично няма никакви ограничения относно скоростта в космическото пространство и Еа можели да постигат огромни скорости.

 


Смъртоносна оргонна радиация


Експедицията пропътувала пътя до Аризона, където направила своята база, а по време на пътуването Райх наблюдавал отблизо атмосферните условия. DOR изглежда се концентрирала над градовете, но била още по-очебийна, когато навлезли в пустинните региони. Тук било наблюдавано да се спуска над долините и да кръжи ниско над повърхността все едно е таван. Върховете на отдалечени планински хребети се извисявали ясно над обвивката на DOR, точно като острови сред океана и на тези върхове растителността била все още жива. Тази, която била в по-ниските части, които били покрити от одеалото на DOR, обаче загивала и оставяла само пустиня в долините – особено в районите близо до атомните тестови площадки.

Райх описва, че планинските вериги били „изядени“, изглозгани от DOR, все едно чудовище се е хранило със скалите. Функциите на DOR се характеризирали с „тихо, невидимо и недоловимо изглозгване и коварна консумация на жизнена сила от организма-гостоприемник“. Процесът на дезинтеграция на дърветата и на целите гори бил поради прогресивното напредване на DOR в атмосферата. Дори леко DOR-влияние причинявало суша, сушата на свой ред усилвала DOR. Така се заформял порочен кръг, а жаждата за вода растяла заедно с намаляването на дъждовете. Процесът е бавен и не е лесно различим. Не се знае много за неговото тайно похабяване на живота.


От голямо значение за овладяването на нашето бъдеще е факта, че големият излишък на DOR е причина за пустините, но това оказва влияние и върху организмите. Пустините от своя страна водят до „пустинно развитие“, което от своя страна причинява DOR или износване на човешките емоции.


DOR е гладна за храна, за вода, за кислород. Докато DOR нараства, тя е нещо като вампир за своя гостоприемник – в този случай изобилието от животворна енергия, която се намира на тази планета.

Според Райх тези посетители използват свежата космическа енергия на Земята, за да захранват своите машини и същевременно оставят шлаката или DOR в нашата атмосфера. Дали това е нарочно или по случайност няма никакво значение по отношение на ефектите, които биват нанасяни върху живите организми. Райх предвижда пълно унищожение на живота на планетата освен ако енергията DOR не бъде обърната отново и превърната в OR или енергията на живота.

 


Операция „OROP“ (1954-55 г.)


Пустинята около Тъскон, Аризона, била избрана за провеждане на операцията „OROP“. Това била една от най-горещите и стари пустини в САЩ. Нямало никаква примитивна растителност, нямало и дъжд в последните 5 години. През октомври 1954 г. базата вече оперирала.

Основната задача на експедицията не била да направи така, че да завали дъжд над пустинята. Райх нямал амбиция да впечатлява никого като предизвика дъжд. По-скоро той искал да намери граничната линия, която да покаже какъв е потенциала на техните изкуствени опити, които правели с новата атмосферна технология. По-важното било дали тези опити в крайна сметка можели да върнат старото положение, при което да се завърне един саморегулиращ се и себеподдържащ се механизъм, който регулира поведението на образуването на облаците, дъждовните цикли, космическият енергиен метаболизъм в атмосферата и т.н. точно както това е факт при всеки жив организъм.

Райх бил наблюдавал, че живите организми очевидно метаболизират прясно взетата OR-енергия и я превръщат в DOR, която бива изхвърляна във форма на CO2, изпражнения и пот. В здравия организъм енергийният баланс между получената и отделената енергия бил лесно поддържан. По време на болест обаче, доста повече OR се превръща в DOR. По този начин Райх заключил, че преобладаването на DOR явно е общ признак за всички болести.

Субективно Райх и неговите колеги изпитали на плещите си DOR-атмосферата в пустинята като потискаща и дразнеща, със заслепителна топлина, която изглежда изсмуквала соковете и животворната енергия от техните тела.

Така, имайки възможност да види и усети пустинята, експедицията „OROP“ продължила да провежда операции по разбиване на облаци, с идеята да разбере дали един такъв климат може да бъде променен.

По време на тези операции голяма част от DOR била премахната и на нейно място дошла прясна оргонна енергия от югозапад (по протежението на галактическия оргонен поток). Моменталният резултат бил освежаване на атмосферата и околната среда. Сухотата изчезнала, както и белотата в небето. Произвеждането на дъжд не било цел – всъщност забележими резултати били видни още преди да падне какъвто и да е дъжд на сухата песъчлива пустинна почва. До ноември безплодната пустиня северно от Тускон, започнала да се оцветява в зелено и се виждала нова трева! През декември зеленината вече била покрила територия намираща се приблизително на 65 до 130 км. от града, а тревата вече стигала до 30 см. Това се случило без дори да е валял дъжд, изцяло благодарение на прясната атмосферна животворна енергия и придружаващата я влага от Тихия океан, който се намирал на 400-700 км. на югозапад.

Пристигането на денатурирания радий (ORUR), от проведения експеримент в Рангли, драматично увеличил ефективността на операциите. Докато изчистването на атмосферата преди това била извършвано чрез изтласкване на DOR-облаците към езеро, сега в рамките на няколко секунди използвайки материала ORUR, небето се изчиствало и ставало синьо... Промяната в атмосферата била моментално почувствана от всички наблюдатели. Дори мръсносивите афектирани от DOR дъждовни облаци изглежда се превръщали в бели такива, правейки предишната атмосфера блестяща.

Въпреки това Еа също наблюдавал операциите. Когато познатият пулсиращ летателен апарат бил виждан в небето, дъждовните облаци изчезвали и се заформяла доста силна просмукана от DOR атмосфера, която правела условията за екипа доста неприятни. Ако космическото оръжие не било използвано, атмосферата ставала непоносима. Един оператор на оръжието дори бил парализиран от DOR, докато точел енергия от Еа. Райх пише: „нямаше спасение от това, че ние бяхме във война със сила непозната на човека“.

Но се оказало че ORUR е екстремно ефективен в битката с Еа. „Сега всеки можеше да достигне дълбоко в пространството с ORUR. Обсега му на действие бе теоретично безграничен, тъй като океанът от енергия е безкраен и доста чувствителен на стимули, както беше демонстрирано чрез процесите, които правехме по време на операциите над големи райони в пространството.


Други предизвикващи DOR-проблеми мероприятия били атомните тестове, които се провеждали в рамките на пустинята. Райх впоследствие обмислял възможността да имунизира атмосферата срещу атомните експлозии, точно както живите организми се имунизират срещу инфекции. Създавайки силно „оруризирана“ атмосфера, Райх считал че по този начин DOR-енергията от атомните взривове или пък тази от Еа ще бъде неутрализирана. Било забелязано, че по време на операциите „ORUR“, имало съвпадение на много публично обявени отлагания на атомни тестове.

За Райх било очевидно че въпреки факта, че имало влага в атмосферата, липсата на действителен дъжд над Тускон, била поради DOR-преградата, която се намирала някъде на запад от експерименталната площадка в Аризона, която спирала облаците и влагата да долетят от Тихия океан. Било открито, че бариерата се намира в района на разделението на планината Сиера, където концентрацията на DOR разбивала и разтваряла дъждовните облаци идващи от запад.

До март 1955 г. операциите по отстраняване на DOR били преместени западно от разделението. В рамките на 2 седмици, бариерата почнала да се разпада и същевременно черен дъжд причинен от DOR почнал да пада по земята превръщайки белият пясък в тъмен. До края на март вече почнал да вали дъжд над пустинята. Разбиването на DOR-бариерата постигнала невероятен пробив чрез който свежата OR-енергия достигнала до пустинния басейн.

Експедицията била успешна. Атмосферата преминала през радикална промяна, прекъсвайки 5 годишна суша и превръщайки напълно безплодната пустиня отново в зелено пасище.

Това напълно доказало на Райх, че процесът на превръщането на земята в пустиня без съмнение е обратим и че чрез новия вид оргонна технология човечеството може да преобразува унищожаващата живота енергия отново в такава, която го поддържа.


Привършвайки своята работа Райх напуснал пустинята през април 1955 г. Това била неговата последна голяма операция. В рамките на 2 години той щял да умре в затвора, унищожен от СИСТЕМА, която не може да толерира свободното изразяване на животворната енергия. Но загадката остава...

 

 

От Алисън Дейвидсън

Превод: Alien

 


scroll back to top
 

Търсачка

Кой е на линия?

В момента има 663 посетителя в сайта

Потапяне

Подкрепи работата ни

Ако харесвате нашата работа и сме били от полза за Пътя ви, може да ни подпомогнете със сума по избор:
Всички средства ще бъдат използвани за задълбочаване на нашите изследвания и проекти. Благодарим!

За aдминистратори



Статистика

Членове : 767
Съдържание : 498
Брой прегледи на съдържанието : 5669947



Изграден с помощта на Joomla!. Designed by: joomla templates hosting Valid XHTML and CSS.

© 2017 Издателство „Паралелна Реалност“ : Освен ако не е посочено друго, съдържанието на този сайт е лицензирано под:
Creative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български

Creative Commons License